Архив на категория: за литературата

Елинизъм

1. Гърци и римляни

– Всъщност периодът, който предстои, е наистина много интересен. Досега имахме полисна литература и като изключим легендарните варвари, всичко беше локално гръцко.
– Местно и автентично. По традиционна рецепта, като киселото мляко от Родопите.
– Именно. Въпреки приключенията на Пир из Италия и Сицилия, а после превземането на Сиракуза и Първата македонска война, Рим в културно отношение остава terra incognita, далечен авзонийски запад. Обаче от средата на втори век, след сриването на Коринт, нещата се променят драстично. Имаме делегация на гръцки философи в Рим начело с Карнеад, Полибий заминава там като заложник, Панеций също влиза във връзка със Сципионовците и останалата местна интелигенция.
– Да, тук трябва да се търси началото на гръко-римската литература. Аз не обичам много латинизмите, но думата „конвергенция“ сега изглежда съвсем на място. Римляните напредват на изток, разрушават границите между дотогавашните държави, като целта им е обединение на териториите около морето, тоест съединение на бреговете му в една държава.
– Морето, което Платон нарече „залив на Атлантика“.
– Да. И същевременно гърците се възползват от това, за да вървят на запад и да разпространяват гръцкия език, книжнината и някои свои възгледи също така успешно, както след Александровите походи на изток, които са били победни за тях. Оказва се, както е забелязал Хораций, че ти можеш да загубиш една война с мечове, и същевременно да я спечелиш с мастило и хартия.
– Аз затова всеки път казвам, че Рим е един от елинистическите центрове. Това е факт, но с него трудно се привиква, защото езикът е различен.
– И защото имаме инерция на историческото мислене, четене на историята от бъдещето към миналото. От тяхна гледна точка Рим не е бил кой знае какво, просто една нова военно-политическа сила, каквито до този момент е имало много. И с неясно бъдеще. Но от наша, или по-точно от новоевропейска гледна точка, положението е друго: Рим е предопределен за господар на Средиземноморието, после той става държава-богоносец – единствената християнска империя на земята. После започва и спорът кой е истинският Рим – папският на Запад или гръко-славянският на изток. Поради това е неизбежно на Рим да се гледа като на нещо изключително, което той през II век пр. Хр., въпреки всичките си успехи, не е бил.

2. История и литература

– И така, елинизъм. Какво знаем за него?
– Разпространяване на елинството, както личи и от думата. Завземане на територии, основаване на нови градове.
– Унищожение на източната опасност. С персите е свършено, вся власт македонцам.
– Много войни. Уж си разпределят териториите, но не съвсем и започват междуособици, които никога не свършват, чак до римско време.
– Докато дойде римлянинът да въведе ред. Впрочем кога свършва елинизмът? Със самоубийството на Клеопатра?
– Наистина краят на елинизма има отношение към експанзията на Рим. Затова първата крачка е победата им над Филип V към 190-та, когато става ясно, че македонците не са им равностойни. После идва унищожението на Македония като държава и след това разбиването на Ахейския съюз. Това са три събития през II в.; впрочем и разрушението на Картаген не е без значение, макар че става на запад. Защото то освобождава силите на римляните, така че всичко да се насочи към източния фронт.
– Направо като немците през ВСВ. При това с по-голям успех, защото я няма атлантическата опасност.
– И православната империя, макар дегизирана като комунистическа.
– Наистина краят е присъединяването на Египет. Впрочем персите никога не са били побеждавани напълно, просто е разрушена световната им империя. След време на тяхно място идват арабите и това става малко след края на нашия период, през VII в. А иначе литературата, която ни интересува тук, завършва със Страбон. След това вече минаваме към Рим – доколкото той има отношение към гръцката литература.
– Като изключим езика, това е просто още един гръцки град. При това голям.
– Но откъде ще започнем? То не е като класиката, там е ясно: първо епос, после лирика, после останалото. А тук всичко е наведнъж.
– Точно така. През елинизма има всичко, освен трагедия – говоря за оцелялото, разбира се. И реториката липсва. Затова казвайте, каквото ви е известно.
– Историография. Тук е Полибий, моят любимец. И доста други.
– Диодор. Полезна книга, трябва да се преведе.
– Има комедия. Менандър и разни малки форми, които пак са комически.
– И други малки форми, които са пасторални, буколически. Там е Теокрит, който е сложен, не може да бъде поставен в един жанр. Наричат го идилик, но някои от нещата му са комически.
– Има наука. Филология най-вече, но също математика, астрономия и механика, както е при Архимед.
– Това вече отива към технологията и не ни засяга много. Географията е интересна, защото добрият географ разбира от всякакви науки, като Страбон.
– Философия също. Да не я забравяме. Повечето неща са загубени, но все пак има нещо – Епикур, фрагменти на стоиците.
– И сведения за кинизма. Впрочем много неща за философията се знаят от Цицерон, той е отличен източник.
– И Теофраст е философ. И той е от тези, които не могат да бъдат определени. Има ботанически трудове, метафизически фрагменти, а освен това „Характерите“, които са отлична литература.
– Ами епосът? „Аргонавтиката“ на Аполоний.
– Да, малко остана да я забравим. Има и разни особени книги, като „Александра“ на Ликофрон, „Феномените“ на Арат и други, които са мъчни за четене.
– Химните. Скучни са, но ги има – тези на Калимах.
– Епиграмата. Тя е лирика и затова е трудна за обсъждане, обаче има много хубави неща.
– Добре. Изглежда, че споменахме необходимото…

3. Епосът. „Аргонавтика“

– Наистина, моделът за навлизане в литературата е зададен от класиката: търсим епос, лирика, драма и после от прозата – историография, философия и реторика. Но всяка епоха носи нещо ново. През елинизма имаме науки и разни особени видове, които показват изменения в културата, примерно идилията е такова нещо. Защото през класиката никой не се е сещал да се наслаждава на живота сред природата, та да мечтае да стане овчар или козар.
– Е как, ами Сократ и Федър, които лягат на сянка под платана при ручея? Това е като начало на туризма, да излезеш на зеленина извън прашния град.
– Така е, Платон е неизчерпаем. Така че вече можем да започнем поред. Кое да е първото?
– Аз искам да разкажа за аргонавтите.
– Добре, значи започваме с епос. Слушаме.
– Те са едно поколение преди Троянската война, значи са бащите на онези герои – тоест, някои са им бащи. Като Пелей, Теламон…
– Синът на Язон също е леко замесен в Троянската война. Купува поробени от Ахил троянци, после ги продава обратно в Троя на по-добра цена.
– Съвсем вярно. Наистина, той купува от Патрокъл един Ликаон, син на Приам, после някой го откупува, но накрая Ликаон загива, Ахил го убива в XXI-ва песен.
– Те се събират в Йолк, защото Язон трябва да извърши подвиг, да донесе Златното руно. Това е поискано от Пелий, който се боял от него, защото му предсказали, че ще бъде детрониран от човек, който ходи само с един сандал. А Язон така пристигнал в Йолк. И построяват кораба, архитектът му се казва Аргос, той е научен да прави кораби от Атина. Поканват Орфей; май се казва, че Язон лично отишъл да го помоли да участва. В Либетра, където Орфей царувал.
– Над бистонидите. Има една много хубава епитафия за Орфей, където се казва, че на гроба му плачели безбройни руси бистониди, и ръцете им били татуирани.
– И други известни герои е имало, най-вече Херакъл. Там наистина често се говори за Орфей, как първо изпълнил една песен за възникването на света, после помогнал корабът изобщо да потегли, после се намесвал с песните си, когато е било необходимо – при минаването на Симплегадите и при сирените. Но да, те пътуват и спират за известно време на Лемнос, там ги приема Хипсипила, царицата на жените, които живеят сами, без мъжете си.
– Една година почивка.
– Да. След това продължават, минават Хелеспонта и Босфора – там трябва да са били Симплегадите – разговарят с пророка Финей, който им предсказва по-нататъшния път, и после се движат по малоазийския бряг до Колхида.
– Все пак интересното е оттук нататък. Дотук е по-скоро хроника на пътуването с разни бегли препратки към Омир – изброяването на героите, престоят на Лемнос, който е като този на Одисей и хората му при Кирка.
– И тук някому се ражда син, както и там.
– Въобще „Аргонавтиката“ е пълна с география и етнография и на моменти е по-скоро като историческо съчинение преди Херодот – не че знаем какви са точно, но нищо чудно да са били такива – авторът казва откъде се пътува и какви са названията на местата и обитателите им. Но от пристигането в Колхида това се променя, защото започва разказът за срещата на Язон с Медея.
– И все пак, ако го разбием на части, ще се види, че няма новини. Медея прилича на Федра от „Иполит“, а цялата случка е просто още едно открадване на жена, като това на Елена и предшественичките й. Много често се говори за сцената с Афродита и Ерос, когато тя го кара да иде при Медея и да я влюби в Язон. Но това го има в Омир: то е най-напред като изпращане на вестител или някакъв бог, който да свърши някаква земна работа – както Хермес отива на земята, за да охранява Приам, докато откупи тялото на Хектор, и много такива. После Сънят, когото Хера изпраща да приспи Зевс, е персонаж, подобен на Ерос – малко богче, може би подобно на дете, на което се предлага подарък.
– Ама на Съня не му предлагат топка, а жена. А на Ерос топка, това е ново.
– Може да се сметне за награда като на състезание – триножник или брадва, а за Ерос е друго, защото на него не му трябват такива инструменти.
– Но можеше да получи лък.
– На Съня му предлагаха столче. И когато казва, че го е страх от Зевс, тогава Хера му обещава Харитата.
– Все пак не съм чувала преди това Ерос да е бил представян като момче с лък, и изобщо Афродита да има такъв син. Нали в Хезиод Ерос е стар като Хаоса и Земята, пък после в „Пирът“ нищо определено не се казва какъв е.
– Агатон казва, че е красив, с меки крака.
– Е, тези измислици на сътрапезниците не могат да се смятат за общоприети митове. И това, че Ерос бил син на Порос и Пения, си е измислено на място, къде другаде го има.
– А пък аз като слушам всичко това и си мисля за Вергилий. Тази история в „Аргонавтиката“ по всичко прилича на отношенията между Еней и Дидона. Само дето Язон взима Медея, а не я оставя сама, тогава сигурно и тя би се самоубила.
– Та те пристигат в Колхида, Еет ги посреща и става ясно какъв подвиг трябва да извърши Язон, за да вземe руното. През това време Медея го харесва и с посредничеството на сестра й се срещат – и тя му дава магически мехлем, за да стане неуязвим за нападения, и изобщо да придобие сила. И му обяснява какво да прави, когато от драконовите зъби израстат бойци. И всичко минава добре, но Еет се разгневява и не се съгласява да даде руното, както е обещал. Медея и Язон се срещат тайно, тя упоява дракона, открадват руното и потеглят. Колхидците разбират какво е станало и братът на Медея тръгва да ги преследва с кораб. Те пресичат Черно море и навлизат в устието на Дунав.
– Не се знае в кой ръкав на делтата.
– Да. Те не са толкова известни като нилските. И после?
– И пътуват по Дунав, а после завиват по един от притоците му и излизат в Адриатическо море.
– За който не знае география и това е възможно.
– О, те правят този фокус още веднъж по-нататък. Навлизат в Италия през По и след това се прехвърлят в Рона.
– С делтаплан или балон би могло. Само че на следващото място трябва да ги чака друг кораб.
– Античността винаги е мислела за пътуване и по въздух. Има безброй примери. Първо Икар, пък и Фаетон, полетите на боговете в „Илиада“.
– При тях обаче има опция да се превърнат в птици.
– И Лукиан лети. Право нагоре с кораба си и достига до Луната…

4. Александрийските учени

– Като чуя за александрийските учени и си представям научен институт, академия. Но не като тази на Платон, а друго – 5-6 етажен блок с коридори, лаборатории с отворени врати и професори със сериозен вид и бели престилки. И библиотеки.
– Може да е комплекс от блокове. С градинки между тях, езерца с фонтани и пейки за сядане и размисъл.
– И фонтаните не работят, тъй като са повредени от години, а учените не забелязват това, защото са заети с мислите си. Пък и академията няма пари да плаща на техници за поддръжка.
– Да не навлизаме в битовизми. Наистина, ученият е човек, на когото не му е до поддържане на такива машинки, защото той се задоволява с най-необходимото и дори с по-малко. За него главното е да стигне до откритието; и да разкаже за него.
– Те са били и поети. Ученият знае, че видимото е преходно, той устройва един устойчив свят от думи, формули и звуци.
– Може би главното е филологията. Всъщност те са били филолози в най-широк смисъл, значи любители на слова; и затова всичко е започнало със събиране на книги.
– Птолемеите са били щедри, а Египет е богата страна. Но тук някак още в началото се усеща духът на Аристотел. Има интерес към енциклопедизъм и четене, за да се поставят изследванията на здрава основа. И тъй като Александър е учил при Аристотел, неговата школа е станала образец на Музея. Защото Александрия е все пак македонски град, а Птолемеите и Аристотел са македонци.
– Това не ми е идвало на ум. Наистина, сякаш има някакво противостоене с Платон и изобщо с гръцкия начин да се прави философия – устно и в диалог.
– Значи думата „Музей“ е добре избрана и няма да наричаме мястото „академия“. „Музей“ не е по името на Орфеевия ученик, а означава „място на музите“, които пък са пиериди, тоест македонки. А Калиопа е майка на Орфей. Значи институцията ще въплъщава тракомакедонския дух и северния подход към знанието, в който има повече точност. И още нещо: тези хора не преподават много, имат малък брой ученици, които са им по-скоро като сътрудници.
– И все пак заниманията там не са били само филологически. Развивала се е астрономията и покрай нея природо-математическият дял на знанието.
– Географията примерно. Но човек захване ли се с география, той започва да говори за градове и население, и пак се връща към историята, и оттам – към книгите…

5. Стоицизъм

– Добре, тогава хайде да кажем нещо за стоиците. Според мен те като личности и лидери нищо интересно не са били, обаче имат книги и доктрина – тоест имали са, тъй като първата по-голяма стоическа книга, която е останала, е тази на Епиктет.
– Точно така. И е показателно, че тя дори не е написана от него, а от Ариан, който го е слушал. Значи едни пишат много, а книгите им изчезват, а други нищо не пишат, но казаното от тях оцелява.
– И все пак Сенека е стоик и е по-ранен от Епиктет. Макар и латиноезичен, но щом сме приели, че латинската литература е част от гръцката…
– Очевидно трябва да се спомене прочутата тройка: Зенон, Клеант, Хризип.
– Те се занимават с интелектуалното възприятие. Интересува ги какъв е механизмът на мисленето и затова измислят нови термини в тази област – за разбиране, схващане, понятие, съдене. Така че гръцкият след тях доста се променя и когато човек ги чете, сякаш се намира на чужда територия: очевидно това не е езикът на Платон и Аристотел. Това се вижда съвсем ясно при интелектуалстващи автори като Полибий: защото той иска да бъде като един нов Тукидид и затова отделя място за общи разсъждения по адрес на човешката природа и причините за събитията. И тук му проличава, че е чел стоиците.
– Освен това се занимават с физика и по-точно с космология. Тяхна е теорията за космическите цикли, при които всичко е предопределено; всеки космически цикъл завършва със световен пожар, а след това от оцелелите семена, наречени семенни логоси, светът се възражда отново какъвто е бил, до подробности: включително с раждане на същите хора и повторение на събитията от живота им. Това е крайност и може би само Зенон е мислил така. Но общо взето те отричат, че човек може да промени съдбата си, а смятат, че свободата му се състои в това, да приеме ставащото без да роптае.
– Това го има и при марксистите. Те казваха мъдро: „Свободата е осъзната необходимост“, което изглежда да е взето направо от стоицизма.
– Да, защото според тях историческият процес е предопределен и неизбежен. Каквото и да правиш, комунизмът ще се случи, от теб зависи само изборът: дали ще се присъединиш към партията и движението, или ще се противопоставиш като реакционер или ревизионист. Борбата им е за просвещение и при нужда – за изтребление. Защото от една страна има заклети врагове на движението, като едрите капиталисти и Църквата, които просто трябва да бъдат премахнати; а от друга, пролетаризирани или обречени на пролетаризиране маси, които трябва да се подготвят за бъдещето и да се осъзнаят класово. Тъй като по света има още доста работници, селяни, пролетарии и интелигенция, които продължават да са пленници на буржоазната идеология и църковното мракобесие.
– Вярно е, че комунистите си послужиха с пророчеството за края на историята, защото действаха в един отдавна християнизиран свят. Но това беше само преструвка; защото тяхната космология и метафизика е много по-близка до елинистическата, отколкото до християнската. Те вярват, че има безкрайно много светове и че времето също е безкрайно; което значи, че и да победи комунизмът, това ще е временно, защото няма причина човечеството да е вечно. Те нямаха смелост да изградят непротиворечива картина на света, защото задачата им беше практическа – да съсипят Църквата и да разграбят християнските страни, пък после ще видим. Бяха еретици, но и разбойници, напълно подобни на кръстоносците от XII-XIII век. Целият им грандиозен план се разстрои покрай прогонването на Троцки и сталинизирането на СССР: държавата, вместо да се разглоби и разпродаде, остана цяла и още по-влиятелна отпреди. А Църквата преживя всичко това.
– Добре, но това вече не е стоицизъм. Хайде пак да се върнем към материала. Нещо за Клеант?
– Той е автор на един химн „Към Зевс“. Малко в духа на казаното от Есхил: „Зевс! Или както и да се казва той…“ Тук става дума за универсален бог, много повече от Омировия олимпиец, който се отнася с хората така, сякаш са актьори в представление. Изобщо ми се ще да кажа нещо за универсалния дух на стоицизма. Те имат едно сериозно послание и то е, че хората са равни независимо от произхода и социалното си положение… (18-ти)

6. Епикурейство

– От Епикур са останали малко неща. Има три писма, като две от тях са по естественонаучни въпроси и не са твърде интересни; и едно, където се излага нравствената доктрина, то е по-достъпно. Освен това за епикурейството може да се съди и по Лукреций.
– И по Лукиан, който казва, че когато епикуреецът пристигнал на пиршеството, стоиците му обърнали гръб като на някакъв прокажен или отцеубиец .
– Всъщност интересът към епикурейството донякъде се дължи на това, че то е скандално. По това си прилича с кинизма, както и по други неща също.
– О, те са твърде подобни. Всъщност епикуреецът – това е киник, на когото не му се живее на улицата. Мисля, че когато се обсъжда елинистическата философия, е уместно да се използва англицизмът „таргет групи“. Просто всяка от тези школи се насочва към някоя прослойка на обществото или специфичен вкус и темперамент. Ако си бедняк и чужденец без жилище и пукната пара, нищо не ти пречи да станеш киник. И това е къде по-добре, отколкото да си просяк или клошар, защото се обявяваш за философ и хората те гледат с интерес и даже с уважение: „Ето, този се е отказал от житейските удобства и еснафските предразсъдъци, живее свободно и говори каквото ще“.
– Това за таргет групите според вкуса и възможностите не е лоша идея. Изглежда най-трудно да си скептик, защото това изисква голямо интелектуално усилие. Тъй като това, което те отличава, не е начинът на живот или някакво нравствено послание, а съмнението. Но ти не можеш просто да кажеш „съмнявам се във всичко“ и край. Трябва да търсиш доводи срещу твърденията, а това иска доста работа.
– Епикурейството е философия за страхливци и ленивци. Там главният апел е да не се обвързваш с нищо и да избягваш всеки риск. За да си епикуреец първо трябва да имаш един приличен доход, иначе как ще поддържаш умерения си начин на живот и приятелската компания. Това ще рече, че хем икономически си интегриран в обществото, хем си извън него, защото един от принципите е да не се заемаш с никаква обществена работа, включително да не се жениш. В това отношение киникът е много по-честен – и той не заема никаква позиция, но поне живее като куче и преживява ден за ден. Стоикът пък приема всички задължения, които животът му налага, но не лъже и не бяга от страдания, ако цената за това е безчестие. Епикуреецът първо обявява, че душа не съществува, а само усещания, и следователно няма опасност тази душа да бъде наказана след смъртта заради безобразията си преди това; освен това смъртта не е страшна, защото за нея няма усещане, а реално е само това, което усещаме. Но неприятните усещания не са проблем, защото са или продължителни, но леки, или тежки, но краткотрайни. Дотук всичко е наред, но защо тогава ни се препоръчва да бягаме от болки? Значи тук има противоречие в самите принципи. От една страна болката се пренебрегва, а от друга се настоява тя да бъде избягвана на всяка цена. Така че епикуреецът е човек, който прекарва целия си живот в това, да уверява сам себе си, че не е толкова зле, колкото му изглежда. Напълно сигурно е, че има по-красиви начини да прекараш единствения си и не много дълъг живот на тази земя.
– Като те слушам, винаги се чувствам като един овчедушен лицемер и нищожество, и ме е срам от самия себе си…

7. Кинизъм

– Всъщност киникът е загадка. Около тези хора винаги е имало неяснота: дали това което правят, е прекалено лесно или пък крайно трудно.
– Киникът е аскет. Разбира се, че делото му е трудно, рисковано и изтощително: най-напред с това, че се излагаш на грубостите, подигравките и насилието от страна на всички. Затова киникът носи тояга – за да се брани.
– Киникът прилича на стоика с това, че влага цялата си надежда във водещото начало на ума, способността да различава добро от зло. Уличният и кучеподобен начин на живот при него е само външност: в действителност той удържа пълен контрол върху мислите и поведението си. Когато нагрубява някого, това не значи, че го ненавижда или иска да го оскърби: той просто го изпитва. И като се излага на произвола на минувачите, с това също ги изпитва – доколко са годни да се въздържат от насилие и обиди, при положение, че могат да ги вършат безнаказано.
– Има и още нещо. Киникът говори и върши неща, за които останалите само мислят, но не смеят да произнесат или да ги направят пред други. Разбира се, не става дума за нещо престъпно или вредно, а просто за неща, които се смятат за „неприлични“. Но неприличното не е зло. Та като върши и говори такива неща, киникът напомня, че безчестието не е в това, да си беден, грозен или грубоват в речта и поведението си, а в това, да лъжеш, грабиш и насилваш. Затова казва, че се държи като животно: защото животните не вършат зло, а само действат според природата си. Така че ако човек се държи според природата, той няма да е зъл. Злото идва от желанието да имаш повече от нужното и да го имаш с измама. Та с поведението си той казва: ако не можете да сте по-добри от животните, поне не бъдете по-лоши.
– Тук има стремеж към разширяване на свободата. Киникът показва, че ти можеш да дръзваш с думи и дела така, както повечето хора не могат, и пак да си жив и да не причиняваш зло. Може да се каже, че и тук имаме борба със страха, но не престорена, както е при епикурееца, а истинска. Той е по-смел и от стоика, защото онова, което стоикът проповядва с думи – че всички са равни, независимо от положението си, киникът го показва на дело и си рискува живота всеки ден.
– Сред киниците е имало и жени. Това е, защото тази философия е практическа, а не умозрителна. Аз примерно не съм чувал за стоички, епикурейки или скептички, обаче кинички има: споменават за една Хипархия.
– Да, приятелката на Кратет. Четох за нея в Диоген Лаерций. Била от доста заможно семейство, но казала, че ще се омъжи само за Кратет и никой друг, иначе щяла да се самоубие. И близките й се изплашили и я оставили да иде с него.
– Киникът никога не е изчезвал, той само се явява в различни облекла. Забележително е, че още в „Одисея“ се показва разликата между истинския киник и баналния просяк: това са Одисей и Ир. Защото Одисей се преструва на изпаднал бедняк и така изпитва женихите; при това се казва, че го прави по внушение на Атина. А в действителност той е по-мъдър от всички тях взети заедно, а и по-добър воин.
– Точно така, но същевременно има и фалшиви киници, които са просто едни лакомии и шутове.
– Е да, както има лъжемонаси. Мъчно е да разбереш кой какъв е от пръв поглед. Всеки навлича някакво облекло, а какво има в душата му – само Един знае… (20-ти)

8. Скептицизъм и хедонизъм

– Свидетелствата за тогавашния скептицизъм са много късни. Не съм сигурен, че има нещо съществено извън Секст Емпирик.
– Да, и като прибавим Пирон, това са всички скептици, за които съм чувала.
– Но скептицизмът е нещо доста по-старо от Пирон. Първо, има го при Платон, тоест там е засвидетелстван. Например диалогът „Парменид“ е скептически: показва се, че не може да се докаже съществуването на идеите, а също и на едното, което е тяхна основа и източник.
– Тежка философия.
– Точно така. Излиза, че ако човек разчита само на разсъждения, той трябва да се усъмни в първоосновите на битието; и ако вземе насериозно невъзможността да ги докаже, ще трябва да се усъмни и в собственото си съществуване.
– Но не за всичко следва да се търси доказателство, казва Аристотел.
– Да. Освен това от „Федон“ става ясно, че колкото и да искаме да докажем безсмъртието на душата, не можем: иначе приятелите на Сократ нямаше да плачат след изпиването на отровата, а щяха да се веселят. Някъде по това време Горгий също е показал, че за съществуващото не може да има доказателство.
– Ами Зенон? Не онзи от Китион, а другият. Нали той беше показал, че и движение не съществува, или поне трябва да го приемаме само на вяра.
– Значи е ясно, че апоретичното философстване е започнало далеч преди Пирон. Събеседникът или слушателят бива поставен в недоумение: показва му се, че най-важните неща не подлежат на доказателство, а следователно и останалите. Тогава откъде се взима знанието и как си позволяваме изобщо да правим нещо? Затова скептиците се разграничават от догматическите философи: не че ги отричат, а просто казват, че философ не се става като наизустиш лекциите на преподавателя си. Първо трябва да има задаване на въпроси и опровергаване на прибързаните отговори. Сократ е правил точно това, с цел да покаже как се навлиза в истинската философия.
– Но как самият скептик обяснява защо прави това, а не онова? Щом всичко е съмнително?
– Всичко е съмнително за сухия разсъдък, но не за разума, който включва съвестта и чувствата. Например за самите впечатления съмнение няма; никой скептик не отрича, че нещо може да е приятно или неприятно.
– Значи скептикът може да стане хедонист. Ето една школа, която щяхме да забравим.
– Ами тя и не заслужава много внимание. Това е просто вид епикурейство, макар епикурейците да го отричат.
– Не е точно така. Хедонистът стои по-близо до киника и стоика, отколкото до епикурееца. Защото епикуреецът уверява, че щастието му е основано на безстрашие, което не е вярно, защото той се бои от болката и от всяко страдание. Докато хедонистът обявява, че смисъл на живота е удоволствието и че може да намери удоволствие във всичко. Значи първо се осмелява да изкаже нещо, което повечето хора правят, без да го казват; и второ, не хленчи пред болките и бедите. Така че той пренебрегва хорското мнение като киника и приема съдбата си безропотно и мъжествено като стоика.
– Мислех, че ще се обявиш срещу хедонизма още по-твърдо, отколкото срещу епикурейството, пък то излезе обратното.
– Така е, защото нямам нищо против удоволствието като такова, а само срещу лъжата и безгръбначието. Ако някой каже, че живее за удоволствие и наистина се държи така, няма да го упрекна. Само че това е много по-трудно, отколкото изглежда, тъй като такъв човек веднага ще си навлече гнева на лицемерите, които правят същото, но не го признават. Защото това, което най-много ги ядосва, е да се говори истината… (21-ви)

Омир. „Одисея“

І.
Призовава музата да му каже за скитанията на „многохитрия мъж“ и защо другарите му загинали по пътя. Калипсо го задържала, защото искала да й стане съпруг. На всички богове им било жал за него, освен на Посейдон.
Веднъж Посейдон пирувал при етиопците, а останалите богове се били събрали на Олимп. Зевс казва, че хората сами са виновни за бедите си и споменава за Егист. Хермес го предупредил какво ще стане, ако прелъсти Клитемнестра, но той не се вслушал (1-42). Атина заговаря за Одисей и казва, че Калипсо, Атласовата дъщеря, го задържа насила при себе си; а Зевс отвръща, че Посейдон му е гневен заради ослепяването на Полифем, който е негов син от Форкиновата дъщеря Тооса. Атина предлага да направят следното: Хермес да иде при Калипсо и да й каже да освободи Одисей, а тя самата слезе в Итака, където да внуши на Телемах да свика градско събрание против женихите; и да го придружи до Пилос.
Слиза в Итака в образа на царя на тафосците Ментес; женихите играят на кости пред вратите на Одисеевия дом. Телемах я посреща, поканва я да влезе, а после влизат и женихите. Ядат и пият до насита, а след това нареждат на аеда Фемий да изпее нещо (43-145). Телемах седи настрана с Ментес и споделя, че се тревожи за баща си, който може би е мъртъв; а женихите злоупотребяват с имота им. Ментес се представя и казва, че търгува с мед и желязо. Той е чувал, че Лаерт не идва в града и смята, че Одисей е жив, но явно нещо го задържа. Предрича, че ще се върне и го пита какви са тези гости. Телемах казва, че най-лошото е, че не се знае дали Одисей е жив или мъртъв; а тези тук са вождове от Сама, Дулихий, Закинт и от самата Итака. Искат майка му да си избере съпруг измежду тях, а тя не им дава определен отговор; той самият вече се бои за живота си. Ментес си спомня как някога Одисей отишъл при Ил Мермеров в Ефира, за да иска отрова за стрелите си, но той не му дал; обаче бащата на Ментес Анхиал му дал. Казва, че ако Пенелопа желае да се омъжи, най-добре да се върне при баща си Икар, който е богат. Телемах да свика събрание на гражданите и после да иде в Пилос и Спарта, и да разпита за баща си. Ако Одисей е мъртъв, да му направи гробна могила и да се разправи с женихите; има вече примера на Орест, който се е прославил като отмъстител. След тези думи Атина изчезва като морска птица, а Телемах се замисля и се досеща, че това трябва да е бил някой бог.
Отива при женихите, където Фемий пее за завръщанията на ахейците от Троя. Пенелопа слиза с две ратайкини и казва на Фемий да пее за друго, защото това я натъжавало (146-327). Телемах й казва да го остави да пее каквото иска; бедите им са изпратени от Зевс, а и мнозина други воини не са се завърнали от Троя. Тя се учудва на острите му думи и се връща в стаята си, където заспива; женихите долу крещят. „Всички желаеха само в легло да си легнат при нея“ (Вранчев, 345). Телемах казва, че утре ще свика събрание и ще настоява да си тръгнат от дома му. Спорят с Антиной дали е добре той да бъде цар на Итака: Телемах казва, че ако не цар на всички, би желал да е поне господар в дома си. Евримах го пита кой е бил този гост, а Телемах отвръща, че е тафосецът Ментес (но знае, че е бог).
Вечерта женихите се разотиват. Телемах се качва на втория етаж в стаята си, воден от Евриклея, която някога била купена от Лаерт за 20 вола (но той не бил спал с нея, за да не ядосва жена си). Телемах се завива с вълнено одеало и се замисля за предстоящия път (346-423).

II.
Телемах става сутринта, облича се, взима копие и отива на събрание. С него вървят две кучета, а Атина му е придала допълнителен чар, за да се понрави на гражданите. Сяда на стола на баща си. Старият Египтий, от чиито синове един пътувал с Одисей и бил изяден от циклопа, а друг, на име Еврином, бил тук с женихите, пита за какво са се събрали. Глашатаят Пизенор връчва скиптър на Телемах и му дава думата (1-38). Той казва, че ще им говори за личните си беди. Женихите не отиват при Икар, за да поискат от него Пенелопа, а пилеят неговия имот. Той още няма сила да води борба с тях. Заклева съгражданите си в Зевс и Темида да го подкрепят. Да не би Одисей да е обидил някои от тях и те затова да му отмъщават? По-добре е те да ядат от имота му, защото после той може да ги убеди да си платят.
Антиной казва, че майка му е виновна, защото хитрува и дава надежди на всекиго от кандидатите поотделно. Три години ги е лъгала с погребалния саван на Лаерт, докато накрая една робиня я издала. Била по-хитра от Тиро, Алкмена и Микена. Нека Телемах я отпрати и тя и баща й да решат за кого ще се омъжи; дотогава те няма да си тръгнат оттук (39-127). Телемах казва, че не може да я прогони от дома; първо, защото Икар ще поиска да му се плати и второ, защото тя ще призове гнева на Ериниите срещу него. Така че ако женихите упорстват, той ще се помоли на Зевс за закрила и те може да умрат тук неотмъстени. След тези му думи Зевс изпраща над събранието два орела. Птицегадателят Алитерсес казва, че неговите предсказания обикновено се сбъдват; а той бил предсказал на Одисей, че ще се върне в Итака след двадесет години. Сега женихите са в опасност. Евримах, син на Полиб, се намесва и му казва да иде да си предсказва у дома. Не всички птици нещо означават; той сигурно се надява на подарък от Телемах и затова го настройва срещу женихите. Нека Пенелопа се върне при баща си и той да я омъжи. Телемах казва, че иска кораб с 20 гребци, за да отплава до Пилос и Спарта и да разпита за баща си; ако му кажат, че е жив, ще чака още година; а ако не, ще направи могила, ще извърши погребалните обреди и ще омъжи майка си. Думата взима Ментор, комуто Одисей е поръчал да се грижи да дома му. Казва, че упреква не толкова женихите, защото все пак те излагат себе си на опасност; но повече народа на Итака и тук присъстващите, които мълчат сякаш не помнят Одисей, който бил един добър цар. Леокрит Евеноров от женихите казва, че не се боят нито от гражданите, нито от Одисей. Нека Ментор и Алитерсес се грижат за Телемах; на него не му се вярва той да тръгне към онези места. Събранието се разпуска; женихите отиват в дома на Одисей (128-256).
Телемах отива при морето и се помолва на божеството, което го е посетило. Явява му се Атина във вид на Ментор и го окуражава: „мъдростта Одисеева цяла живее у тебе.“ Казва, че ще му намери кораб и спътници, а през това време той да приготви провизии. Телемах се връща у дома и намира женихите „кози да дерат и прасета да пърлят на двора“. Антиной го поканва да пирува с тях, а Телемах казва, че мисли да замине и ще поиска кораб от някой съгражданин, защото няма свой. Някой казва насмешливо, че той сигурно отива да търси помощ и може би ще донесе отрова от Ефира; а друг – че ще загине по пътя и ще трябва да си делят имота му. Телемах отива при Евриклея и й казва да приготви вино и брашно, защото заминава; тя го убеждава да не пътува. Той й отговаря, че е решил, а тя да не казва нищо на майка му, дори да минат 12 дни.
През това време Атина обикаля града в неговия образ, събира моряци и заема кораб от Ноемон, сина на Фроний. Изпраща сънливост на женихите и те се прибират по къщите си. След това, взела образа на Ментор, повиква Телемах. Срещат се с моряците на пристанището и отиват да вземат храната и виното от дома му. Атина сяда в задната част на кораба и изпраща попътен вятър. Слагат борова мачта, опъват платната и възливат вино на боговете, особено на Атина. Пътуват през нощта (257-426).

III.
Пристигат в Пилос, където на брега се принасят черни бикове в жертва на Посейдон. Ментор казва на Телемах да иде при Нестор и да говори с него, а той отвръща, че се чувства неудобно. Тръгват заедно; Нестор седи на пейка със синовете си, а около тях се пече месо. Пизистрат ги посреща и ги поканва да седнат на кожи върху пясъка, близо до Нестор и сина му Тразимед; и им поднася дреболии от жертвата и вино в златна чаша. Обръща се към Ментор и му казва да се помоли на Посейдон и да възлее, а после да предаде чашата и на по-младия (1-49). Ментор се помолва на Посейдон да даде слава на Нестор и синовете му, и да възнагради пилосците. Нахранват се и Нестор ги пита откъде идват и дали са търговци или разбойници. Телемах отвръща, че са от Итака, която е в полите на Нейон. Пита го дали знае нещо за баща му.
Нестор казва, че при Троя са загинали мнозина – Аякс, Ахил, Патрокъл, Антилох. Там били девет години. Учудва се колко много Телемах прилича по реч на баща си. След превземането на Троя разгневената Атина внесла раздор между Атридите. Менелай предложил да потеглят, а Агамемнон настоял да останат, за да принесат хекатомби на Атина. Войската се разделила: половината отпътували, а другите останали с Агамемнон (50-147). Пристигнали в Тенедос и принесли жертви, но някои се върнали при Агамемнон, сред тях и Одисей. Нестор и Диомед продължават нататък, срещат Менелай в Лесбос. Колебаят се дали да продължат към Хиос, но след допитване до бога се отправят към Евбея и достигат Герайст. Принасят обилни жертви на Посейдон и след това стигат до Аргос, където Диомед остава, а Нестор благополучно се завръща в Пилос. Чул е, че мирмидонците, Филоктет и Идоменей са се върнали. Съдбата на Агамемнон е известна на всички, но също и това, че Орест отмъстил на убиеца Егист. Нестор бил чул за женихите и се пита дали гражданите не са намразили Телемах, та допускат това; казва, че ако Атина го обича като баща му, скоро много от тях ще забравят за сватба.
Телемах пита как е станало така, Агамемнон да бъде убит от по-долен човек и защо Менелай не е помогнал (148-242). Нестор казва, че ако Менелай е бил там, трупът на Егист сигурно би останал и без погребение. В началото Клитемнестра устоявала на ухажванията му, а освен това при нея имало и един певец, на когото Агамемнон поръчал да я наглежда. Обаче Егист откарал певеца на един пустинен остров и го оставил там; и после прелъстил Клитемнестра. На връщане при Сунион бил умрял Менелаевият кормчия Фронтин; Менелай се забавил, за да го погребат и после стигнали до Малея, където ги връхлетяла буря. Някои кораби достигат Крит при Гортина, източно от Фест. След това с пет кораба Менелай стигнал до Египет. Егист царувал седем години в Микена, а Орест се върнал и убил него и майка си; и точно тогава се върнал Менелай. Нека Телемах иде при него: той е пътувал толкова надалеч, че птиците за цяла година не успяват да прелетят тамошното море. Може да отиде до Спарта по море, а може и с кола, която Нестор ще му даде. Ментор предлага да пожертват от говеждите езици и да възлеят вино; и че те ще идат да спят на кораба. Нестор казва, че не е съгласен гостът му „в кораба свой на дъските да легне“. Ментор отвръща че Телемах може да остане, а той ще иде на кораба, за да е при моряците; и утре рано ще продължи към кавконите, от които трябва да си получи един стар и немалък дълг. След това излита като морски орел и всички се смайват (243-356). Нестор разбира, че това е била Атина и й обещава едногодишна крава с позлатени рога. В двореца й възливат 11-годишно вино; Телемах ляга да спи в преддверието на легло, изработено от Пизистрат.
Сутринта Нестор сяда на белите камъни пред портите, където някога е седял неговият баща Нелей. Синовете му са шестима; там е и жена му Евридика, дъщеря на Климен. Нарежда да принесат жертвата за Атина и да извикат и моряците на Телемах. Атина също присъства. Опичат месото, а през това време дъщерята на Нестор Поликаста измива Телемах. Впрягат коне в кола, слагат хляб и храна. Потеглят и вечерта стигат във Фера, където ги приема Диокъл, син на Орсилох, син на Алфей. Сутринта стават и пътуват цял ден (357-480).

IV.
В Спарта Менелай празнува сватбата на сина си Мегапент с една местна девойка (дъщеря на Алектор) и изпраща дъщеря си от Елена – „Хермиона чаровна, що на Афродита бе златна подобна“ – във Фтия, където ще бъде съпруга на Ахиловия син Неоптолем. Етеоней вижда двамата „на Зевса великий по външност подобни“ на конете им пред портите и пита Менелай дали да ги покани или отпрати. Менелай му казва, че преди не е бил толкова глупав; незабавно да им разпрегне конете и да ги покани. Те влизат и се дивят на хубостта и богатството на дома; отиват в къпалните, където се измиват с помощта на ратайкини и после сядат при Менелай. „Економка почтена“ им поднася хляб (1-51). Менелай ги кани да ядат и им подава гръб от угоен, печен вол. Телемах казва на Пизистрат, че домът прилича на двореца на Зевс Олимпийски.
Менелай разказва за пътуванията си: бил в Египет, Финикия, „Кипър изпаднал“, при етиопци, сидонци, араби, в Либия. Споменава брат си и казва, че би предпочел да има третината от сегашния си имот, но да са живи загиналите пред Троя. Добавя, че му е най-мъчно за Одисей, за когото не се знае жив ли е, или умрял; за него сигурно плачат Лаерт и Пенелопа, оставена в Итака с малкия Телемах. Телемах заплаква, като чува това (а Менелай го разпознава). Появява се Елена, „подобна на Артемида“, със златна хурка. Три ратайкини й помагат да се настани; споменава се за подаръците, които двамата били получили от Полив от египетската Тива и жена му. Тя казва, че този младеж сигурно е Телемах, оставен някога от Одисей заради нея, „кучката“. Менелай добавя, че и на него така му се струва (52-145). Пизистрат потвърждава това и споменава за трудностите в Одисеевия дом. Менелай казва, че бил готов да предложи на Одисей цял град в Аргос и да го пресели заедно с поданиците му, за да бъдат двамата по-близо. Всички се разплакват, като Пизистрат казва, че и на него му било мъчно за брат му Антилох „не най-недостоен в Аргос“, когото никога не бил виждал. Менелай облажава Нестор; после си измиват ръцете, а Елена слага във виното успокоително, получено от някоя си Полидамна, жена на Тон от Египет. Там земята раждала всякакви билки и всеки бил лекар, защото египтяните произхождат от Пеон.
Елена разказва спомен за Одисей: как веднъж се престорил на изранен и дрипав роб или просяк, и се промъкнал в Троя. Тя го познала, но се заклела да не го издава. Той й разказал за плановете им и макар после да погубил мнозина троянци, тя се радвала, защото вече била закопняла за дома си. Афродита й пратила лудост, та да остави родина, дъщеря и съпруг, който никому не отстъпвал по ум и хубост. Менелай си спомня как, когато били в дървения кон, тя дошла с Деифоб, чукала по коня и викала данайците с гласа на съпругите им. Двамата с Диомед веднага поискали да излязат, но Одисей ги спрял и запушил устата на Антикъл (146-278). Телемах предлага да идат да спят и ратайкини с факли завеждат него и Пизистрат в пруста, където те лягат на легла, постлани с черги и килими. На сутринта Менелай става, обува си сандали, взима меч и отива да попита Телемах по каква работа е дошъл. Телемах казва за положението в Итака, а Менелай въздиша и сравнява женихите със сърнета в пещерата на лъв. Казва как Одисей някога се борил в Лесбос със сина на Филомел. Ще му разкаже какво е научил за него от морския старец (279-332). На един ден път пред Египет имало остров, наречен Фарос; там Менелай се задържал 20 дни поради безветрие. Започнали да гладуват и тогава се появила една морска богиня, дъщеря на Протей – Идотея. Тя го заговорила и му разказала как може да се спаси: трябвало да попита баща й какво да направи, за да продължи пътя си. Протей излизал през деня от морето и лягал в някоя пещера, а около него се събирали 25 тюлена, на които той бил като пастир. Нужно е да го хванат, макар че той ще се превръща в различни животни; и да го попитат кой бог ги задържа. Менелай взима трима най-верни спътници и отиват в засада, скрити в тюленови кожи, които Идотея им донесла; те миришели лошо, но тя им дала амброзия, да си я сложат в носа. Протей дошъл; като го хванали, той се превърнал последователно в лъв, змей, пантера, глиган, вода и дърво. Накрая заговорил и казал на Менелай, че трябва да иде в Египет и да принесе хекатомби на Зевс и другите богове – защото е пропуснал да го направи. Менелай го пита какво се е случило с другите ахейци след отплаването от Троя (333-466).
Протей му разказва, че Аякс Ойлеев загинал: първо му се разгневила Атина, а после и Посейдон, който разцепил с тризъбеца си Герайската скала, на която се намирал Аякс, и той се удавил. Агамемнон най-напред пътувал добре; вятърът го изтласкал от Малейската скала, но после все пак стигнал до брега. Егист узнал от някого, че той идва, събрал 20 души и го поканил на пир в Тиестовия дворец; и там го убил. Менелай заплаква, като чува това. Протей още не знае дали Егист е жив или вече е убит от Орест (467-521). Бил видял Одисей – на острова на Калипсо. Самият Менелай няма да умре в Аргос, а боговете ще го изпратят на края на земята в Елисейските полета, при Радамант; там той ще живее щастливо, като Зевсов зет. Протей се гмурнал в морето, а Менелай отишъл в Египет, принесъл жертви, издигнал погребална могила на брат си и заминали. Предлага на Телемах да остане при него поне 12 дни; щял да му подари три коня с колесница. Телемах казва, че коне не му трябват, защото Итака, като всички околни острови, е скалиста и е най-подходяща за гледане на кози. Менелай му обещава сребърен кратер с позлатено устие, който изглежда като изработен от Хефест; получил го е от сидонския цар Федим.
През това време женихите в Итака се забавляват да хвърлят дискове и копия. Ноемон пита Антиной и Евримах дали Телемах се е върнал от Пилос; бил му взел кораба, а той имал работа в Елида. Те го разпитват и той им казва, че са заминали от острова с Ментор (или някой бог), но е странно това, че вчера Ментор бил в града, той го видял (522-627). Антиной иска кораб с 20 души, за да го изчака в протока между Итака и Сама. Медон отива при Пенелопа, която недоволства от женихите, и й казва, че те замислят да убият Телемах при връщането му от Спарта и Пилос. Тя се разплаква и казва на жените да изпратят слугата Долий при Лаерт, за да измисли как да възпре женихите. Евриклея признава, че е знаела за това и я съветва да не безпокои Лаерт, а да се помоли на Атина (628-732). Антиной се качва на кораб с 20 души, а Пенелопа размишлява като един лъв, заобиколен от мъже; и заспива. Атина й изпраща образа на сестра й Евтима – дъщеря на Икар и жена на Евмел от Фера. Тя казва, че синът й ще се върне, защото е воден от Атина. Пенелопа пита за Одисей, но видението не отговаря. Женихите отиват да причакат Телемах на скалистия остров Астерис, между Итака и Сама (733-809).

V.
Зората става от леглото на Титон, а боговете са се събрали на заседание. Атина казва, че вече нищо не пречи царете да са несправедливи, щом един толкова добър цар като Одисей е застигнат от такива беди: Калипсо не го пуска да си върви, той няма и с какво да потегли, тъй като е без кораб и моряци, а някои замислят да убият сина му. Зевс й разрешава да помогне на Одисей да отплава от Огигия, а на Телемах – да се върне в Итака жив и здрав. Нарежда на Хермес да извести на Калипсо за решението му: Одисей ще потегли от острова й на сал и след 20 дни ще достигне острова на феаките – Схерия. Те ще го посрещнат добре и с много дарове ще го отведат до Итака; защото съдбата му е да се върне в дома си и да види близките (1-40).
Хермес обува летящите си сандали, прелита през Пиерия и се насочва към морето, подобен на чайка. Пристига при пещерата на Калипсо: тя пее и тъче със златна совалка. Наоколо има гора от различни дървета, много птици, ливади и извори. Калипсо го познава, поканва го да седне на „светлий престол“ и го пита защо е дошъл. Поднася му амброзий и „пурпурен нектар“. Аргусоубиецът се нахранва и казва, че не идва по свое желание, а е изпратен от Зевс: тя трябва да отпрати оттук мъжа, който измежду сражавалите се при Троя е изпатил най-много (41-101). Калипсо си спомня за Орион и Иасион, любими на Зората и Деметра, които някога били убити от Артемида и Зевс. Сега боговете са завидели и на нея, че си е намерила смъртен за любим, а тя го е спасила, след като Зевс е разбил кораба му и всичките му другари са загинали. Но нека си върви. Хермес отлита, а тя отива при Одисей, който е на брега и пролива сълзи от скръб за родината си; нимфата вече не го привличала, макар че нощем спял до нея. Калипсо му казва, че може да замине, ако си направи сал; а тя ще му даде хляб, вино, храна, вода и хубави дрехи. Той се усъмнява в искреността й. Връщат се в пещерата и се нахранват; Калипсо казва, че му предстоят много трудности и не разбира защо предпочита смъртната си съпруга си пред нея. Той се съгласява, че тя е богиня и превъзхожда жена му, но казва, че все пак предпочита да се върне; и не се бои от трудностите. После си лягат в пещерата (102-205). Сутринта стават, Калипсо му дава медна брадва и тесла, посочва добре изсъхнали дървета, подходящи за плавателен съд; той отсича 20. Тя му донася и платна. Работата свършва за четири дни, а на петия тя му донася вино, вода и храна, изпраща му попътен вятър и той потегля.
Ориентира се по звездите; на 18-тия ден вече вижда планините на феакийския остров. Тогава Посейдон се връща от Етиопия, вижда го от Солимските планини и изпраща буря. Одисей съжалява, че не е загинал при Троя, когато се е биел около трупа на Ахил. Ветровете разнасят сала по морето като трън из полето наесен (206-310). Появява се Ино, дъщеря на Кадъм, която някога била смъртна. Съветва го да остави сала и да плува, и му дава забрадката си, да си я завърже около гърдите. Той изчаква гредите да се пръснат (като куп слама от вихрушка), качва се на една от тях и си съблича дрехите. Като го вижда в какво положение е вече, Посейдон казва: „Ха тъй“, и потегля с конете си към своите дворци в Ега. Атина спира ветровете и на третия ден сутринта Одисей стига до суша. Брегът обаче е скалист и няма как да се излезе; той се бои, че вълните пак ще то изтеглят навътре или ще го нападне морско чудовище. Плува и стига до устието на някаква река и се помолва на божеството, което му помага.
Стъпва на твърда земя, целува я и хвърля забрадката на Ино обратно в морето, а тя си я взима. Замисля се дали няма да умре на сутринта от студ край реката; а ако отиде в гората, няма ли да го нападнат зверове. Струпва шума до две маслинови дървета и се заравя в нея, като главня в пепел. Атина го приспива (320-470).

VI.
Феаките живеели в Хиперия, в съседство с циклопите, които ги притеснявали. После Навситой ги извел оттам, заселил ги в Схерия и издигнал града.
Навсикая („на богиня безсмъртна подобна“) спи в стаята си с две слугини „като харити“. Явява й се Атина в образа на дъщерята на „славния плавател“ Димант и й казва да иде да изпере дрехите, защото сватбата й наближава. Трябва да тръгне с кола, теглена от мулета, защото пералните са далеко (1-39).
Тя се събужда и отива при родителите си: майка й тъче „пурпурна вълна“, а баща й се готви да иде на съвет с други „царе именити“. Казва му да разпореди да приготвят кола, за да изпере; защото трябвало да отива на съвет добре облечен, както й петимата му синове, когато отиват на хоро. Той обаче се досеща, че тя мисли за сватбата си. Запрягат колата; майка й и дава в кошница ядене, риба, сладка, зеленчуци и вино в кози мях; тя подкарва мулетата, а слугините вървят пеш. Пристигат при пералните, пускат мулетата да пасат, изпират дрехите, изкъпват се и сядат да ядат; после започват да играят на топка. Тя блести сред слугините си като Артемида сред нимфи на Тайгет (40-108).
Одисей се събужда и размишлява къде е попаднал; чува гласовете на момичетата (топката им паднала във вира). Става и тръгва като лъв, който ще се нахвърли върху волове, овце или елени (закрива голотата си с клонче). Слугините като го виждат се разбягват, а Навсикая остава на място (Атина й вдъхва смелост). Той я заговаря отдалеч. Дали е богиня? Тогава трябва да е Артемида. Ако е смъртна, блажени са родителите и и бъдещият й съпруг. Прилича му на фиданка, която видял на Делос, когато бил там начело на голяма войска. Преди 20 дни отплавал от Огигия. Може ли да му даде дрехи? Пожелава боговете да й дадат добър съпруг и дом (109-184). Навсикая казва, че Зевс дава щастието на хората и Одисей трябва да изтърпи, каквото му се е паднало. Това е земята на феаките, а Алкиной й е цар; тя е дъщеря му. Извиква слугините и казва да му дадат дрехи и да го измият; но той казва, че предпочита да се измие и облече сам. Измива се и се облича, и Атина го разкрасява; когато се връща при тях, Навсикая се учудва на хубостта му. Нарежда да му дадат ядене и пиене (185-243).
После се качва се на колата и му казва да върви след нея по пътя, но да остане при гората на Атина, която не е далеч от града. Пред него имало стена, от двете му страни – пристанища, а в центъра – храм на Посейдон. Феакийците не са военни, а мореплаватели. Тя не би желала да я видят с него и да започнат да се питат кой е и защо идва с нея. Да намери дома на Алкиной и да влезе; там майка й преде до огнището, а баща й „сръбва си винце, приведен, на бози безсмъртни подобен“.
Отправят се по пътя и привечер стигат до гората на Атина; Одисей й се помолва (244-318).

VII.
Навсикая се прибира у дома, братята й разпрягат мулетата и внасят изпраните дрехи; слугинята Евримедуза разпалва огнището (тя била от Епир, феакийците я подарили на Алкиной). Атина се явява на Одисей в града в образа на девойка със стомна. Той я пита къде е домът на Алкиной, тя му казва да върви след нея; феакийците не били много дружелюбни към чужденците (1-36). Отвежда го дотам и му разказва за Алкиной и Арета. Родословието им: Посейдон станал баща на Навситой от Перибия, дъщеря на Евримедонт, цар на исполините. Той имал синове Рексенор и Алкиной; първият починал, като оставил една дъщеря, за която Алкиной се оженил. Била много разумна и блага, да се надява на нея. Оставя го и се отправя към Маратон и град Атина; там влиза в дома си, направен от Ерехтей.
Описание на Алкиноевия дворец: стените били медни, а вратата – златна, отстрани имало златни и сребърни кучета, изработени от Хефест. Вътре покрай стените имало постлани кресла за феакийските вождове и златни момчета върху каменни плочи, държащи факли. Имало 50 ратайкини, вещи в тъкането. Също и градина, където дърветата никога не остават без плодове; лехи със зеленчук, добиван през цялата година. И два извора, от които единият напоява градината, а другият влиза в дома и от него наливат вода (37-128). Той влиза; там царете и съветниците възливат на Хермес, защото идва време за сън. Атина го е покрила с облак и той остава невидим, докато иде при Арета. Прегръща й коленете и й се примолва да му помогне да се върне в своя край; и сяда в огнището.
Старият Ехеней съветва Алкиной да покани госта да седне, защото е молител; да му донесат вечеря и да възлеят на Зевс. Той го поканва на мястото на сина си Лаодамант и му поднасят вечеря, а глашатаят Понтоной им налива вино. Алкиной казва, че вече могат да си вървят, а утре да дойдат пак и да поканят и други „старци почтени“, и да помислят как да изпратят госта. Възможно е да е бог, макар че дотогава боговете винаги са им се явявали явно, защото феаките са им роднини „като циклопите и племената на диви гиганти“. Одисей казва, че не прилича на бог, а е понесъл много страдания. Нека се нахрани, защото няма по-кучешко нещо от стомаха; и ги моли утре да се погрижат да го изпратят. Пият още и си тръгват (129-231).
Арета пита Одисей откъде е получил тези дрехи. Той казва, че бил на Огигия при коварната Калипсо: защото след като корабът му бил натрошен от мълния, той прекарал девет дни в морето, а на десетия боговете го изхвърлили на острова, където тя го приела, и там останал седем години. Разказва подробно как стигнал до Схерия. Навсикая била разумна девойка и го посрещнала добре. Алкиной казва, че го кани да остане да живее на острова и че би могъл да му даде дъщеря си за съпруга; но ако не желае, няма да го задържа. Може да тръгне и утре: ако е нужно, ще го откарат по-далеч и от Евбея; дотам моряците му отиват и се връщат за един ден. Одисей благодари на Зевс, а ратайкините го извеждат със запалени факли в пруста, където са му приготвили легло с червени постелки, губери и вълнени завивки. Алкиной ляга при жена си в двореца (232-349).

VIII.
На сутринта двамата стават и Алкиной го повежда към корабите, където сядат на „гладки камъни“. Атина се разтичва из града в образа на Алкиноевия глашатай и съобщава за „чужденеца“, че е хубав като безсмъртен; и наистина го прави по-едър и хубав. Гражданите се събират и заемат седалките. Алкиной казва, че трябва да се погрижат да изпратят госта до дома му; затова да се приготви кораб и да се изберат 52 гребци, които да си оставят там лопатите; после да идат у дома му, където той ще ги нагости. Кани и царете, а също и Демодок, „певеца божествен“ (1-43).
Приготвят кораба и отиват в дома му, където той е заколил овце, свини и волове. Глашатаят довежда певеца, когото музата обича: „Зрака му беше отнела, но сладката песен дарила“. След като се нахранват, той пее за скарването на Одисей с Ахил – как се скарали на пира на боговете, а Агамемнон се радвал на това в душата си. Одисей слуша и плаче, като покрива главата си с дреха. Алкиной забелязва това; казва, че достатъчно са слушали певеца и е време да излязат и да започнат игрите.
Тръгват, като глашатаят хваща Демодок за ръка и повежда и него. Отиват на пазара, където се намират мнозина младежи, сред които и синовете на Алкиной – Лаодамант, Алиос и Клитоней. Състезават се на бягане (побеждава Клитоней), борба (Евриал), скок на дължина (Амфиал), диск (Елатрей), бокс (Лаодамант). Той и Евриал предлагат на Одисей да вземе участие в игрите (44-144). Одисей отказва и Евриал го пита предизвикателно дали не е търговец, който „за стоката мисли и за печалба открадната“. Одисей му казва, че е хубав на външност, но недодялан по ум. После взима диск и го хвърля по-далеч от другите, а Атина, престорена на мъж, потвърждава това. След това Одисей казва какво още умее: стреля с лък така, че от днешните хора само Филоктет го надминава. Това не се отнася до едновремешни герои като Херакъл и Еврит, който бил предизвикал на състезание с лък самия Аполон и богът го погубил. Владее бокс и бягане, но е уморен от премеждията си; и няма да се състезава с Лаодамант, който му е домакин. Алкиной казва, че те не са силни в бокса и борбата, а предпочитат бягането, морското дело, танците, музиката и любовната радост. Казва да донесат лирата на Демодок (145-247).
Той пее, а младежите танцуват около него. Разказва случката с Арес и Афродита. Афродита била омъжена за Хефест, но станала любовница на Арес. Хелиос казва за това на Хефест; а той изработва невидими вериги и дава вид, че отива на Лемнос. Арес отива при Афродита и й предлага да си легнат, защото Хефест е отишъл при „чуждоезични синтийци“. Хефест се връща и, както са оплетени, се развиква към Зевс (бащата на Афродита): тя го посрамвала, защото бил куц, и сега той няма да ги развърже, докато баща й не му върне всички дарове, които дал за нея, „кучка безсрамна; хубава нея родил е, но невъздържана много“ (Вранчев, 311). Посейдон, Хермес и Аполон отишли да видят, а богините, от неудобство, си останали в къщи. Хермес казва на Аполон, че не би отказал да е на мястото на Арес. Посейдон помолва Хефест да им свали веригите и гарантира, че Арес ще плати. Хефест ги освобождава и Арес побягва към Тракия, а Афродита отива на Кипър, в Пафос.
После Халий и Лаодамант си подхвърлят топка, а след това играят хоро. Одисей похвалва играчите, а Алкиной предлага всеки от 12-те царе (той е 13-ти) да му донесе подарък, а Евриал да му се извини. Евриал му подарява меден меч със сребърна дръжка и ножница от слонова кост, и си разменят помирителни думи. Слънцето залязва, а глашатаите занасят даровете в дома на Алкиной. Останалите тръгват към дома му и сядат там на високи столове (312-413). Арета стопля вода на триножник, за да се изкъпе гостът и донася сандъка с даровете. Той ги вижда и завързва капака на сандъка с възел, както го е учила Кирка; и се изкъпва за пръв път, откакто е напуснал Калипсо. Отива при мъжете, а Навсикая му казва: „Мене спомни си, че първо живота на тебе спасих аз“. Той отговаря, че ще я тачи у дома си като богиня. Сяда при Алкиной и изпраща на Демодок къс от гърба на белозъба свиня (него тачи най-много от смъртните, защото на поезия го е учила музата или Аполон).
Предлага му да разкаже за дървения кон, направен от Епей с помощта на Атина. Демодок пее: аргийците запалили шатрите си и заминали, а конят бил на акропола и троянците спорели дали да го разцепят „с мед немилостива“ или да го хвърлят от скалата, или да го пазят заради боговете. Надделяло третото мнение. Градът бил разорен, и как Одисей и Менелай нахлули в двореца на Деифоб (414-510). Одисей слуша и плаче като жена над убития си във война съпруг. Алкиной прекъсва Демодок и предлага на Одисей да разкаже за себе си. Първо как се казва (защото няма човек без име). Също и къде живее, за да могат корабите да го отведат дотам: „Самички знаят те да отгадават желания и мисли на люде“. Навситой някога му бил казал, че един ден Посейдон ще се разгневи и ще разбие някой от корабите им, когато се връща. Нека разкаже и къде е пътувал. Да не е изгубил някой роднина или приятел при Троя? (511-576)

IX.
Одисей казва, че му харесва песента на певеца, радостният народ и пълната трапеза. Той е Одисей от Итака, където е планината Нерит и близо до нея са и други острови – Дулихий, Сама, Закинт. Калипсо и Кирка са го задържали, но „няма от родина по-сладко за тоя, който от своите близки далеко е“. Ще разкаже за пътешествието си (IX, 1-38).
Пристигат в Исмар, киконски град и го превземат, избиват мъжете и си поделят жените и имуществото. Одисей предлага да заминат веднага, но другарите му предпочитат да останат, за да ядат и пият. Спасилите се кикони идват с други, живеещи по-навътре; започва битка, която ахейците губят и по 6-ма от кораб са убити; и избягват (39-59). Повикват всеки от убитите по три пъти; започва буря и те излизат на суша и престояват две денонощия.
На третия ден тръгват и пътуват добре, и стигат до Малея; но Борей и течението ги изтласкват към Китера. Девет дни се носят из морето и на десетия стигат при лотофагите, които се хранят само с цветя. Изпратили двама моряци с един глашатай, които били посрещнати от логофагите и яли лотос; и след това не искали да се връщат. Прибират ги насила, връзват ги при веслата и потеглят.
Стигат земята на циклопите: те не обработват земята, нямат събрания и закони, живеят на отделни семейства в пещери из планините. Не много далеч от земята им има горист необитаем остров, пълен с кози. Циклопите нямат и кораби, макар че на острова имало удобно пристанище. Там се раждало всичко: имало хубави ливади, забелязали и извор от пещера (60-134). Пристигат на острова по тъмно, спят при морето и на сутринта тръгват да го огледат. Взимат си лъковете и копията, и убиват много кози – паднали се по 9 на всеки от 12-те кораба, а на него – 10. Цял ден ядат и пият от виното, заграбено от киконите. Виждат пушек отсреща и чуват блеене на овце. На другия ден Одисей казва, че ще иде дотам с кораба си, да разбере какви са тези хора. Наближават, виждат пещера и стада овце и кози край нея, и двор с ограда от камъни и дървета. Той оставя кораба с моряците и тръгва само с 12 от тях, като взима и мях с виното, дадено му от Марон, жрец на Аполон от Исмар. Смесвало се 1/12 (135-203).
Влизат в пещерата, там има много сирене и мляко, агнета и ярета; другарите му предлагат да откраднат всичко и да бягат, но той предпочита да изчака домакина. Циклопът пристига със стадото и с наръч дърва, оставя мъжките навън и затваря пещерата с камък, който не биха помръднали 22 коли с по 4 колела. Издоява женските, разделя млякото за пиене и за сирене, и наклажда огън. Вижда ги и пита кои и откъде са, и дали са търговци или разбойници. Те се изплашват, но Одисей обяснява, че се връщат от Троя и са били войници на Агамемнон, който превзел града; моли за гостоприемство и напомня, че Зевс наказва онези, които се отнасят лошо с гости и молители. Циклопът казва, че не почита Зевс и не се бои от него; и пита къде е корабът им. Одисей излъгва, че корабът се е разбил в скала и само те са оцелели; а циклопът хваща двама и им разбива главите, нарязва ги и ги изяжда, без да остави нищо от тях. Ужасените гости се разплакват, а той се напива с мляко и заспива. Одисей мисли дали да го убие с меча си, но се досеща, че така няма да могат да излязат и ще умрат вътре (204-293). На сутринта циклопът пак издоява стадото, като слага малките да сучат; наклажда огън, изяжда още двама за закуска и излиза с животните, като затваря изхода след себе си. Одисей намира в пещерата една тояга, голяма като мачта на 20-веслен кораб, отрязва от нея кол от един разтег и го подостря, овъглява го на огъня, за да стане по-твърд, и го скрива в купчина тор. Определя четирима, които заедно с него ще го забият в окото на циклопа. Вечерта той се връща и след домакинската работа изяжда още двама, а Одисей му предлага да опита от виното. Циклопът го харесва много и пие още три пъти. Пита го за името му, а Одисей отвръща, че се казва „Никой“; циклопът му обещава да го изяде последен.
После заспива и повръща, а те забиват нагорещения кол в окото му. Той се събужда от болката и започва да вика на помощ другите циклопи, които се събират пред пещерата и го питат какво става и дали някой не го убива; и като казва „Никой“, му казват да се моли на баща си Посейдон и си отиват (294-400). Тогава той застава на входа, отмества скалата и се готви да улови, когато се опитат да излязат. Одисей навързва другарите си под овните – всеки под три овни, а той се улавя за най-големия: „и вълната нему тежеше, и тежки ми мисли“. Полифем заговаря овена и съжалява, че не може да му каже къде се намира този „Никой“. Те се отдалечават, Одисей излиза изпод овена и освобождава другите, и стигат до кораба. Другарите им ги посрещат, радват се и плачат за загиналите. Отдалечават се с гребане и той извиква на циклопа, че за жестокостта си е получил отплата от Зевс и боговете. Циклопът хвърля към тях скала, от чиято вълна корабът се връща обратно към брега. Другарите на Одисей го молят да не вика повече, но той все пак му казва името си. Циклопът си спомня за гадателя Телем, който живеел някога при тях и му предсказал, че ще бъде ослепен от Одисей; но той си го представял по-едър (401-504). Помолва се на Посейдон да не му позволи да се върне в дома си, или поне да му причини много страдания по пътя. Те стигат до острова и си разделят овцете; а Одисей принася големия овен в жертва на Зевс (която не била приета). Ядат и пият до вечерта, спят на брега и на другия ден потеглят (505-546).

X.
Пристигат на остров Еолия, където живее Еол, син на Хипотес; той е оженил шестте си сина за шестте си дъщери, и всички живеят заедно и задружно. Островът е плаващ и ограден със стена. Те са настанени в хубава къща и му гостуват цял месец; накрая Еол одира един деветгодишен вол и завързва в кожата му всички ветрове освен Зефир (Зевс го е направил „управител на вихри“). На десетия ден вече виждат родната си земя и огньовете по нея; Одисей заспива от умора, а другарите му се питат какви ли подаръци е получил от Еол. Развързват мяха, ветровете излизат и започва буря, която ги отнася навътре. Като се събужда, Одисей се замисля дали да не се хвърли в морето и да се удави, но се въздържа и продължава да лежи; а бурята ги отнася обратно към Еоловия остров (1-54). Слизат на брега, наливат си вода и сядат да ядат в кораба. Одисей отива при Еол с един спътник и един глашатай. Еол се учудва, че са тук, а когато Одисей го помолва за помощ, казва: „Махай се бърже от острова, най-злий от живите люде“ (защото бил омразен на боговете).
Отплават от Еолия и на седмия ден пристигат в страната на лестригоните, в град Телепил. При входа към пристанището се издигат високи скали и от двете страни, а по-нататък бреговете също са стръмни. Корабите минават през тесния проток и влизат в широк и спокоен залив, обаче Одисей със своя кораб остава при входа. Изпраща двама души и един глашатай да разузнаят (55-100). Пред града срещат мома със стомна, дъщеря на царя на лестригоните Антифат. Тя им посочва дома на баща си, те отиват и виждат една огромна жена, която изпраща да извикат от пазара мъжа й; той идва и изяжда единия от пратениците. Другите побягват, лестригоните се събират и започват да хвърлят скали по корабите, и ги потопяват; спасява се само Одисей със своя кораб.
Пристигат на остров Еея, където живее Кирка, сестра на Еет и дъщеря на Хелиос и океанидата Персея. Прекарали две денонощия на сушата „от скръб и умора сломени“. На третия ден той взима копие и меч, и тръгва на разузнаване; изкачва се на една по-висока скала и вижда дим. На връщане убива един едър елен и го завлича до кораба. Другарите му се чудят на големината на елена; сготвят го, ядат и пият до вечерта, а на другата сутрин той им казва, че се намират на остров и е видял дим; и трябва да узнаят кой живее на острова. Те се разплакват, като си спомнят последните приключения, но той ги разделя на две дружини от по 22-ма, като начело на втората поставя Еврилох; и след хвърляне на жребий групата на Еврилох отива на разузнаване (101-205). Стигнали до двореца на Кирка и там видели лъвове и вълци, които им се умилквали като питомни. Чули, че вътре пее жена – това била Кирка, която тъчала платно. Те я повикали, а тя ги поканила вътре, и влезли всички освен Еврилох. Поднесла им сирене, мед и брашно във вино и билки, така че да забравят за родината си; след това ги ударила с вълшебна пръчка и ги затворила в кочината. И те се превърнали в свине, като запазили човешкия си ум. Заплакали, а Кирка им подхвърлила дренки и жълъди.
Еврилох се връща при кораба и казва, че никой от останалите не е излязъл от къщата на Кирка. Одисей взима меча и лъка си, и казва, че ще иде, а Еврилох го моли да избягат още сега. Одисей тръгва и когато наближава дома на Кирка, го среща Хермес със златната си тояга и с вид на юноша. Казва му, че другарите му са превърнати в свине и затворени в кочина. Но да вземе тази билка, така че магиите на Кирка да не му подействат; да я заплаши с меча си, и когато тя му предложи да легне с нея, да не отказва, но да я накара да се закълне с клетвата на боговете, че няма да му стори зло. После изтръгва билката от земята с корена, дава му я и изчезва към Олимп, а Одисей продължава към дома на Кирка (206-303). Повиква я; тя излиза, поканва го да влезе и прави същото, което и с другарите му – но сместа не му действа. Той изважда меча, а тя се изплашва и казва, че никой мъж не е издържал на тази напитка и че той сигурно е Одисей, за когото Хермес й предсказал, че ще мине оттук на връщане от Троя. После му се заклева и той се качва в леглото й. През това време четирите й слугини застилат столове с бели и червени постелки; поставят сребърни трапези и златни чинии. Наливат вино и стоплят вода, а една от тях го изкъпва. Той сяда, но отказва да яде преди Кирка да освободи другарите му. Тя ги извежда от кочината „на свини деветгодишни подобни“, намазва ги с някаква мас и те пак стават хора, дори по-хубави отпреди. Стискат ръката на Одисей и плачат така, че самата богиня се трогва (304-384). Казва им да изтеглят кораба на сухо; да извадят вещите си оттам и да ги приберат в пещерите. Одисей се връща при кораба, а другарите му се спускат към него „като телета към майките си“. Той им казва да дойдат в дома на Кирка, а Еврилох напомня, че смелостта му е погубила някои в пещерата на циклопа. Одисей си помисля дали да не му отреже главата, макар че му е роднина; но другите предлагат да го оставят да пази кораба. Все пак и той тръгва; и заварват останалите при Кирка изкъпани и облечени. Тя ги поканва на трапезата и те остават в дома й цяла година (385-451).
След това казват на Одисей, че е време да продължат пътя; ядат и пият цял ден и вечерта той моли Кирка да го изпрати към дома му. Тя казва, че няма да го задържа, но е нужно първо да иде в царството на Хадес и Персефона, където да се посъветва с душата на Тирезий: само на него Персефона е дала да запази „ум и познание в смъртта“. Затова трябва да преплава океана и да стигне до гората на Персефона. Там е Ахерон, в който се вливат Пирифлегетон и Коцит; а Коцит е поток от Стикс. Да изкопае трап и да направи възлияние с мляко, мед, вино и вода, и да сипе брашно; да обещае ялова крава за мъртвите и отделно черен овен за Тирезий. Да жертва мъжко агне и бяла овца, и да се отдръпне назад: тогава ще дойдат душите. Да ги прогонва, докато дойде Тирезий, който ще му каже как да се върне в Итака. Тя завършва с упътването си на разсъмване. Одисей отива да събуди другарите; Елпенор пада от покрива и загива. Казва им къде трябва да идат и те се разплакват. През това време Кирка оставя на кораба агне и овца за жертви (452-549).

XI.
Качват се на кораба и Кирка им изпраща попътен вятър. Стигат до края на океана, където е страната на кимерийците; там никога не грее слънце и „тъмнина се тлетворна над тия нещастници стеле“. Одисей изкопава трап, дълбок лакът и толкова широк; прави възлиянията, дава обещанията на мъртвите и заколва жертвите, които държат Еврилох и Перимид. Идват душите от Ереб. Събират се около трапа и Одисей е обхванат от страх (1-42). Другарите му одират овцете, а той не допуска душите до кръвта им. Явява се душата на Елпенор. Той казва, че причината за нещастието му е изпитото вино – като се събудил на покрива, не тръгнал към стълбата, а в обратната посока. Моли да го погребе като се върне, да му направи паметник и да забие веслото му на гроба. Одисей му обещава (докато разговарят те стоят от двете страни на трапа). Вижда майка си Антиклея, но не я допуска до жертвите; явява се Тирезий.
Пие от кръвта и казва, че по пътя Земетресавецът ще го възпрепятства, но накрая все пак ще стигне до дома си. Първо ще стигне Тринакия, където да внимава с кравите и овцете на Хелиос; ако не, ще загуби другарите си и кораба. След като погуби женихите в Итака, трябва да вземе весло и да тръгне, докато стигне до земята на хора, които не познават морето и нямат сол. Там да принесе жертва на Посейдон (овен, бик или шопар), а после у дома си – хекатомба на всички богове. И така ще умре от смърт тиха, в старост честита (43-132). Одисей пита как майка му ще го познае след малко, а той отвръща, че който от мъртвите пие от кръвта, може да разбира и да говори. Отива си, а Антиклея се доближава пак, пие от кръвта и познава Одисей. Пита го дали още не е бил в Итака. Той казва, че е дошъл да се съветва с Тирезий и че не е наближавал Ахея. Пита я как е умряла и да му каже нещо за Лаерт и Телемах. Да не би някой добър ахеец да е взел Пенелопа за съпруга? Тя казва, че Пенелопа му е вярна, а Телемах стопанисва имотите и го канят навсякъде. Баща му не идва в града, спи между слугите и се покрива със скъсани дрехи; а през лятото и есента спи на открито в лозето. Тя умряла от жалби и грижи за Одисей. Той се опитва да я прегърне, но тя избягва като сянка и казва, че след смъртта душата на човека изчезва от костите като сън (133-216).
Към жертвите се стичат сенките на жени, които през живота си са били съпруги и дъщери на именити мъже: той не ги допуска наведнъж, а една по една и разпитва всяка. Първо Тиро – дъщеря на Салмоней и съпруга на Критей Еолов. Тя се залюбила с реката Енипей, а Земетръсецът взел неговия образ и се любил с нея под вълна. Казал й, че той е Посейдон и тя ще роди близнаци – защото „любовта на безсмъртни ялова нивга не бива“. Тя ражда Пелий и Нелей – единият се заселва в Йолк, а другият – в Пилос. Иначе имала трима сина от Критей. Вижда и Антиопа, родила от Зевс Зет и Амфион, които първи строили Тива; Алкмена, родила Херакъл от Зевс и Мегара, дъщеря на Креон, съпруга на „Амфитрионовия син“. Също Йокаста, която взела сина си за мъж, а той убил баща си; накрая тя се обесила. Флора, дъщеря на Амфион от Орхомен – омъжила се за Нелей. Родила Нестор и други синове, а също и Пиро, която била искана от много мъже. Нелей я дал на онзи, който му докарал воловете на Ификъл. Също Леда, съпруга на Тиндарей, която родила Кастор и Полукс: те един ден са мъртви и един – живи. Ифимедия, родила от Посейдон От и Ефиалт, най-снажните смъртни мъже след Орион. На 9 години били 9 разтега високи. Искали да натрупат Оса и Пелион върху Олимп, но Аполон ги убил. Също Федра, Прокрида и Ариадна: Тезей я грабнал от Крит и я водел в Атина, но Дионис съобщил на Артемида и тя я убила на остров Дия. Също – Мавра, Климена и Ерифила, която продала съпруга си.
Но нощта отминава и той вече трябва да си легне – или тук, или на кораба (217-325). Арета, Ехеней и Алкиной се съгласяват, че е добре гостът да остане и утре, докато му приготвят всички дарове. Алкиной добавя, че не му се вярва Одисей да е „прелъстител, измамник, каквито храни мнозина земята черна да изковават лъжи за неща, кои никой не виде.“ Говорил им е като същински певец. Дали е видял в Хадес някои от другарите си от войната? Той би седял да го слуша и до сутринта. Одисей казва, че някои са умрели „от зла жена“. Агамемнон като го видял, заплакал и се опитал да го прегърне. Одисей го пита как е умрял, той отвръща, че с другарите му били заклани като „свине белозъби“. Чул писъка на Касандра, която Клитемнестра погубила. „Себе си с безчестие покри, па и всички бъдни жени опозори. Ето защо към жена си никога кротък не бивай, никога всичко на нея, що знаеш, недей поверява.“ И когато пристигне, да спре кораба си на скрито, а не на открито – „жена вяра няма.“ (326-446). Пита го и за Орест, а Одисей казва, че за него не знае нищо. Вижда Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс. Казва на Ахил, че е доволен, като го вижда как царува над умрелите. „Смърт ли е, не хвали ми я“ – казва Ахил. Пита за баща си и Неоптолем (447-492). Одисей казва, че го довел при Троя от Скирос; по красноречие бил трети след Нестор и него. Убил Еврипил, син на Телеф; и бил най-хубавият воин след Мемнон. Единствен не се боял, когато били затворени в коня. Всичко минало благополучно, дори не бил ранен. Като изслушал всичко това, Ахил си тръгнал доволен. За Аякс: имали спор за Ахиловите доспехи, които Одисей получил от майката на Ахил, а му били присъдени от „щерки троянски и още Атина“. Но съжалява, защото заради това земята погълнала Аякс. Видял и други: Минос със златен скиптър и около него се оправдавали всички, седнали или прави. Гиганта Орион и Тиций, който изнасилил Латона, докато отивала в Делфи; Тантал, който не можел да пие и яде, и Сизиф, който търкалял камъка; и призрака на душата на Херакъл. Той самият бил сред боговете с жена си Хеба (493-590); а там долу бил с лъка си и с изрисувания си пояс. Обръща се към Одисей и му разказва накратко за Евристей и как по негова заповед извел Цербер от Хадес.
Надявал се да види още Тезей и Пиритой, но се събрали твърде много жадни души и той се уплашил да не се появи и главата на Горгона. Отива на кораба и потеглят през океана (591-625).

XII.
Пристигат на Еея, той изпраща някои да вземат тялото на Елпенор и го изгарят на брега заедно с доспехите. Правят гроб, поставят върху него колона и веслото на мъртвия. Идва Кирка нагиздена със слугините си, които носят храна и вино. Казва им, че вече се отличават от другите смъртни с това, че са умрели два пъти, и им предлага да се нахранят, защото утре пак им предстои път. След вечерята всички лягат да спят в кораба, а Одисей сяда на брега с Кирка и й разказва преживяното (1-34).
Тя му казва за предстоящите премеждия. Ще мине край сирените, които пеят сред купчини човешки кости. Казва му какво е нужно да направи, за да ги чуе. После ще трябва да избере дали да мине през Планктите, където вълните грабват всеки минаващ кораб и дори гълъбите, „що на баща ни Зевс носят амброзия“. Само Арго минал оттам, когато отивали в Колхида при Еет, но това не можело да стане без помощта на Хера. Другият път бил между други скали: едната е висока и гладка, никой не я е изкачвал, а върхът й е забулен в черни облаци; в подножието има пещера, обърната на запад, където живее Сцила. Тя е с 12 крака, 6 шии с глави, 3 реда зъби във всяка. Показва ги извън пещерата и гълта делфини и риба. Скалата срещу нея е по-ниска и със смокиня, и изпод нея Харибда гълта вода по три пъти на ден. По-добре да мине край Сцила и там да изгуби 6 другари, отколкото да загинат всички, погълнати от Харибда. Сцила била безсмъртна и не можела да бъде победена, затова да бяга бързо и да призове майка й Кратея. После ще стигне Тринакия, където са стадата на Хелиос: 7 от крави и 7 от овце, всяко по 50 глави; винаги са еднакъв брой. Пасат ги две нимфи, Флетуса и Лампеция – дъщери на Хелиос, родени от Неера (35-134). След като му разказва това, Кирка се отдалечава; те потеглят, а тя им изпраща попътен вятър.
Одисей съобщава на останалите какво е чул от нея за сирените. През това време корабът достига техния остров и вятърът внезапно стихва. Той им напълва ушите с восък, а те го връзват и продължават нататък с весла. Сирените пеят, че ако някой остане при тях, после си отива, научил много неща; те знаят какво е станало при Троя, а и всичко друго по земята. Той кима на другарите си да го отвържат, но Перимед и Еврилох го връзват още по-здраво. Отминават острова и скоро след това виждат пушек и голяма вълна. Одисей ги насърчава да продължават напред, като казва, че няма да им се случи по-голямо зло от онова при Циклопа (135-210). Не им казва за Сцила, но си облича доспехите и взима копия. Харибда повръща вода и парата от нея покрива и двете скали; а щом погълне вода, се вижда морското дъно. Сцила грабва шестима, които се мятат в устите й като рибки на въдица. Това било най-ужасното, което бил виждал някога.
След това стигат до остров Тринакия, където виждат говедата и овцете на Хелиос. Той казва, че Тирезий го е предупреждавал да не спират тук. Еврилох отвръща, че е с желязно сърце; добре би било да си починат и хапнат на острова. Сега идва нощ, а на другата сутрин пак ще продължат. Той иска да му се закълнат, че ще ядат само от това, което носят от острова на Кирка (211-288). Слизат на сушата и се нахранват; и когато 2/3 от нощта са минали, Зевс изпраща „вятър буен и адска вихрушка“. На сутринта изтеглят кораба на сушата и го скриват в пещера, „где обитаваха нимфи и имаха хорове красни“. Цял месец духат само Нот и Евър. Храната им свършва, започват да ядат риба и птици. Веднъж той влязъл навътре в острова да се помоли на боговете и заспал; а Еврилох казал на другите, че според него най-ужасна е гладната смърт. Нека сега принесат хекатомба на Хелиос и после в Итака ще му построят бляскав храм. Най-сетне, по-добре да загинат в буря, отколко да вехнат тук (289-336). Тогава те избрали най-хубавите крави и ги посветили на боговете. Заклали ги и ги одрали, изяли дреболиите и сложили бутовете на шишове. Одисей се събужда и отдалеч усеща аромата на печено месо. Упреква боговете, че са го приспали; а Лампеция „дългопеплосна“ вече била отишла да каже на Хелиос за станалото. Той се разгневява и се обръща към Зевс: иска наказание за другарите на Одисей и заплашва, че в противен случай ще иде в Хадес да свети на умрелите (337-368). Зевс му обещава да разбие кораба с мълния (тези неща Одисей ги знае от Калипсо, а тя – от Хермес). Отишъл при другарите и видял знамения: кравите кожи пълзели, а месото (и сурово, и печено) ревяло.
Шест дни пируват, а на седмия Нот спира; те потеглят и скоро задухва Зефир, и започва буря. Късат се въжетата, падащата мачта чупи главата на кормчията. Моряците политват към морето; а Одисей връзва мачтата и дъното, и се понася по вълните. Нот го подкарва към Харибда; на сутринта се оказва там, и при поглъщането на водата се улавя за смокинята. Увисва и изчаква тя да избълва обратно мачтата с дъното. Това става привечер; Зевс не допуска Сцила да го види и той се спасява. На десетата нощ боговете го изхвърлят на остров Огигия при Калипсо „краснокоса, страшна богиня с човешки говор“. Оттук нататък вече е разказвал (369-430)

XIII.
Алкиной му благодари и казва, че вече всички са подарили на госта злато и дрехи, а сега нека да добавят и по един триножник и медник. После ще свикат събрание, та народът да плати последните. Всички се прибират по домовете си, а на другия ден занасят в кораба медните дарове. Алкиной сам намества всичко при седалките, за да не пречи, като тръгне корабът. После в дома си жертва вол, изгарят бутовете и пируват славно. Демодок пее, а Одисей гледа кога ще залезе слънцето, за да потегли: както орач копнее за вечеря. Сбогува се с Алкиной и останалите, благодари и им пожелава всичко добро (1-45). Виночерпецът Понтоной смесва вино и всеки възлива от мястото си; Одисей слага чаша в ръцете на Арета и й изказва благопожеланията си. След това тръгва, изпращат го глашатай и три слугини, от които едната му носи дрехите, другата – сандъка с даровете, а третата – храната. Весларите му постилат да спи в края на кораба, а те сядат по местата си.
Той заспива „на бози по мислите равен“, а корабът се движи като колесница с 4 коня и дори сокол не може да го стигне. На зазоряване достигат Итака. Там морският старец Форкин има удобно пристанище; вижда се маслина и пещера на нимфите наяди, в която има пчелници, кратери и каменни станове. През северната й врата минават хората, а през южната – боговете. Поставят спящия Одисей на пясъка и наместват даровете му до маслината. Посейдон пита Зевс как оттук нататък смъртните ще почитат боговете, след като него дори потомците му феаки не го почитат. Зевс му позволява да накаже които не го почитат. Споразумяват се когато корабът наближи Схерия да го превърне в скала. Феаките виждат това и се чудят, а Алкиной казва, че се изпълнява предсказаното от баща му; затова нека престанат вече да съпровождат смъртни и да пожертват 12 вола на Посейдон, за да не похлупи града с висока планина (46-181).
Одисей се разбужда, но не успява да познае острова си. Чуди се къде да скрие имането. Пожелава Зевс да накаже феаките за това, че са го довели в друга земя. Атина го доближава, взела образ на младо овчарче. Одисей я пита коя е тази земя – дали е остров или бряг на голяма суша. Атина отвръща, че това е известна земя, неудобна за гледане на коне, но има жито, вино, дъжд, вода, гора и паша за кози и свине. Това е Итака и тя е известна дори в Троя, която е далеч от ахейската земя (182-244). Одисей се радва и й казва кой е („нямаше право да каже той, че непрестанно с думи играеше и хитрини във душа си кроеше“). Бягал от Крит, защото погубил сина на Идоменей, бързия Орсилох, който се опитвал да го лиши от плячката му. Убил го с копие през нощта и се качил на феакийски кораб; помолил да го откарат в Пилос или Елида, „дето владеят епейци“. Спрели тук, оставили имането му и заминали за Сидон.
Атина се преобразява на жена, засмива се и го погалва: “Ти се от лъжи не оставяш и от коварни слова, що теб от детинство са мили“. Казва коя е, и че е дошла да му помага: той да не казва на никого кой е и мълчаливо да търпи обиди и насилия (245-300). Одисей й казва, че не е лесно да бъде разпозната и че не я е виждал, откакто потеглил от Троя. Но я познал, когато го срещнала във феакийската страна. Наистина ли това е Итака? Тя го похвалва, че е дружелюбен, остроумен и разумен. Не искала да пречи на Посейдон, който й е чичо и го е намразил. Напомня му, че на това място често е принасял хекатомби на наядите; а отсреща е планината Нерит, покрита с гори. Тогава пръсва облака наоколо, а той целува пръстта и се помолва на наядите. Пренасят имането в пещерата и тя слага камък на входа й. Пита го какво ще прави с женихите, които трета година искат жена му, дават й подаръци, а тя обещава нещо всекиму, но в ума си има други мисли (301-368).
Одисей благодари за предупреждението и добавя, че без него сигурно би загинал като Агамемнон. Тя му казва, че ще го направи неузнаваем и нека най-напред иде при свинаря, който му е верен и обича жена му и Телемах. Той е при свинете, които ядат жълъди при скалата Гарван и извора Аретуза. Да го разпита какво става в Итака, а тя ще иде в Спарта да повика сина му. Той пита защо просто не е предупредила Телемах какво предстои, а тя казва, че го е завела дотам за да спечели слава; сега на връщане женихите го дебнат в морето, но нищо няма да му сторят. Докосва го с пръчка и го прави по-стар, с окъсани дрехи, мръсен и противен. Намята го с протрита кожа от елен и му дава тояга, скъсана торба и въже. Разделят се и тя тръгва към Лакедемон (369-420).

XIV.
Тръгва от залива нагоре по стръмна пътека. Намира свинаря под стряхата на дома, зад оградата, вътре в която имало 12 кочини, обикновено с по 50 свинки; а мъжките спяли извън тях. Сега свинете били по-малко, защото „богоравните женихи“ ги ядели и той всеки ден им изпращал по една свиня – били останали 360. До тях спели 4 звероподобни кучета. Когато Одисей наближил, свинарят си режел кожа за сандали, а другите трима били извели свинете на паша; четвърти отвеждал на „женихи безсрамни“ свинята, с която щели „свойта душа със месо да наситят“. Кучетата залайват Одисей и се нахвърлят върху него, но свинарят ги прогонва с камъни. Казва, че той тук седи и въздиша за господаря си „богоравен“, който може би също като новодошлия се скита някъде гладен сред другоезични народи. Поканва го да насити душата си с хляб и вино и да му каже откъде е: „и го в колиба поведе свинаря божествен“ (1-48). Натрупва шума и я застила с кожа на дива коза за да седне, а Одисей пожелава Зевс и другите богове да му дадат, каквото желае. Той казва, че всички гости са от Зевс. Страхувал се от нови стопани, а предишният му бил дал „къща, имот и женица, многожелана и скъпа“. И пожелава както е изчезнал царят му, отишъл да защити честта на Агамемнон при Илион, „тъй да изчезне родът на Елена“. Взима две свине от тези за слугите, опича ги, посипва ги с брашно и смесва вино в дървена купа. Споменава за женихите, които всеки ден колят жертви, и не по една и две. А имотът на господаря е голям – и 20 души да съберат своя, няма да е толкова: по 12 стада крави и овце, 11 кози. По края на острова ги пазят честни мъже и всеки ден всеки от тях праща на женихите по коза (49-106).
Одисей се нахранва, приема подадената му чаша вино и го пита кой е господарят, който го е купил: възможно е да го е виждал някъде и да му каже вести за него. Евмей отвръща, че всички скиталци, които идват тук, само ги лъготят. Сигурно и той ще измисли нещо, за да му подарят хитон или наметка; а господарят може би вече е изяден от кучета или риби. Той не жалел толкова и за родителите си, колкото за Одисей. Одисей го уверява, че господарят му ще се върне; той щял да се закълне в това и после да получи награда. До края на този месец или началото на следващия ще си дойде и ще накаже онези, които не почитат жена му и сина му (107-158). Евмей не му вярва и споменава Телемах, който сигурно няма да е по-долен от баща си; но някой човек или бог му е объркал ума, та отишъл в Пилос да пита за баща си. Сега женихите го причакват, за да го убият и да изчезне в Итака името на Аркизий. Пита го откъде е и как е стигнал дотук.
Одисей казва, че дори и година не би му стигнала да разкаже за всичките си неволи. Бил роден в Крит, син на Кастор Хилаков от наложница. След смъртта му получил малко имот и къщица. Казва, че благодарение на Арес и Атина бил добър в боя, но не обичал да работи; предпочитал плаването и боевете. Преди Троя бил девет пъти на походи и добил много плячка, така че критяните се страхували от него и го тачели. После тръгнали с Идоменей за Троя. След превземането на града се завърнал, но останал само месец у дома си. Решил да тръгне за Египет с 9 кораба; поканил другарите си, пирували 6 дни и на седмия потеглили. На петия ден след отплаването стигнали в Египет и изпратили „сгледници“; а те, като навлезли в нивите, започнали да убиват мъжете и да грабят децата и жените. От града дошли войници с колесници, убили мнозина, а други заробили. Той се примолил на царя, който го пощадил и го взел в дома си. Седем години останал там и натрупал богатство. На осмата се появил някакъв измамник финикиец и го убедил да тръгне с него. Прекарал една година във Финикия и после тръгнали за Либия; онзи мислел да го продаде някъде. Като отминали Крит, започнала буря; мълния разбила кораба и той девет дни се носил из морето, хванат за мачтата. На десетия бил изхвърлен при теспротите, където го приел царят им Фидон; у тях го завел синът му. Одисей им бил там на гости и той видял имането му – щяло да стигне за 9 поколения. Той самият бил заминал да се допита при дъба в Додона; как да се върне в Итака. След това царят му казал, че един кораб е готов да го вземе и да го откара. Случайно друг тръгвал по-рано за Дулихий и той им наредил да го заведат там при цар Акаст. Но като навлезли в морето, моряците му взели дрехите и му дали ето тези. Като стигнали Итака, слезли на сушата и го вързали в кораба, но той успял да избяга. Така че му било орисано да живее още (159-347).
Евмей казва, че разказът го е трогнал, но това за Одисей е лъжа; той бил омразен на боговете. Веднъж един етолиец така го излъгал: бил убил човек и избягал тук, и Евмей го приел. Казал му, че видял Одисей на Крит при Идоменей да си поправя корабите; и че лятото или есента щял да си дойде. Но не дошъл, така че нека и гостът му да не лъже, той го посреща заради „гостоприемеца Зевс“. Одисей му предлага да се обзаложат: ако дойде, да му подари хитон и наметка, ако не – да го хвърлят от Големия камък.
През това време идват свинарите, затварят свинете в кочините и „се повдигна от кочини грохот безкраен тогава“. Докарват петгодишна угоена свиня, а Евмей се помолва, „че бе душа му набожна“. Убива я с дърво, заколват я, пърлят я и я нарязват, и той хвърля в огъня сурови мръвки, посипани с брашно. Останалото изпичат, а свинарят го разделя, „че беше с душа справедлива“. Разделя всичко на седем: една част за Хермес и нимфите, а на Одисей дава гърба. Хлябът раздава Месавлий, когото Евмей откупил от тафосците със собствени средства. Нахранват се и си лягат, а вън вали „Зевсов дъжд“ до сутринта (348-438).
Одисей разказва спомен за Троя. Били тръгнали на засада: Одисей, Менелай и „той“. Завалял сняг, но другите били с хитони и наметки, и се покрили с щитовете си; а той бил оставил някъде наметката си и към последната трета на нощта се обърнал към Одисей и му казал, че така няма да остане жив. Одисей попитал останалите дали някой няма да иде при Агамемнон и да му каже да изпрати още мъже; и Тоас Андремонов станал и си оставил наметката, за да тича по-лесно. А той я взел и заспал.
Евмей го похвалва за разказа и му постила овчи и кози кожи до огъня; и го завива с дебела дреха. Самият той взима сабя и копие, облича дебел плащ и кожа от охранена коза и излиза; и ляга на завет под скала, близо до свинете (439-504).

XV.
Атина отива в Лакедемон и намира там Пизистрат да спи, а Телемах е още буден. Съветва го да помоли Менелай да го изпрати за Итака, защото бащата и братята на Пенелопа я насилвали да се омъжи за Евримах, който бил дал най-много дарове. А сърцето на жените било така: гледат да нареждат дома на новия съпруг и не мислят за първия си син и предишния съпруг. Да знае, че женихите го дебнат в протока между Итака и Сама. Трябва да мине далеч от островите, да спре на първия нос в Итака и да изпрати другарите си с кораба в града; а той да иде при свинаря и да го изпрати при Пенелопа – да й съобщи, че е върнал от Пилос (1-40).
Телемах буди Пизистрат, Зората изгрява и Менелай също става. Телемах му казва, че мисли да си върви. Менелай казва, че няма да го задържа, щом не иска; защото и гостоприемството трябва да е с мярка. Той ще каже да приготвят даровете, а ако Телемах иска да се разходи „в Елада или по Аргос“, той ще го придружи и навсякъде ще ги посрещнат добре, и ще им дарят триножник, котел, двойка мулета или златни чаши. Идва Етеоней и Менелай му поръчва да запали огън и да опече месо. Отиват с Мегапент и Елена в избата и донасят оттам чаша, сребърен кратер и плат, изработен от Елена (който е за бъдещата му съпруга). Пизистрат товари даровете в колата и душата му се диви. След това всички сядат на трапезата. Нахранват се, впрягат конете и ги подкарват, а Менелай върви със златна чаша след тях, за да възлее за сбогом. Да предадат на Нестор пожеланието му за здраве. Телемах казва, че се надява да намери баща си в Итака и да му разкаже колко добре са били посрещнати. При тези думи вдясно от него прелетява орел с гъска, грабната от двора. Жените и слугините го гонят и всички се радват на този знак. „Дългопола Елена“ тълкува, че както орелът грабнал гъската, така Одисей ще се върне в дома си за отмъщение. И те потеглят; вечерта пристигат при Диокъл въ Фера, а на сутринта продължават към Пилос (41-180). Телемах предлага на Пизистрат да идат направо на пристанището, защото иначе Нестор ще иска да го задържи. Пизистрат се съгласява, закарва го до кораба и натоварват даровете. Всички се качват, и докато той се моли на Атина и й принася жертва, към него се приближава един мъж.
Той бил прорицател, потомък на Меламп и избягал от Аргос, защото там убил човек. Преди време Меламп живял в Пилос – бил богат, но напуснал града. Нелей („от смъртните най-благороден“) му държал земите насила и Меламп бил затворен във Филаковата къща, където търпял мъки от Нелеевата дъщеря. Но се спасил и изпратил жената за съпруга на брат си; а сам той заминал за Аргос. Там се оженил и имал двама сина – Антифат и Мантий. На Антифат се родил Оикъл, а на него – Амфиарай, любимецът на Аполон, който загинал при Тива. На Мантий се родили Клит и Полифид, като Клит го грабнала Зората, заради хубостта му. Полифид бил пръв сред прорицателите и избягал от баща си в Хиперезия, а негов син бил Теоклимен.
Той отива при Телемах и го пита кой е. Телемах казва, че се надява да е син на Одисей, а Теоклимен го моли да го приеме, защото роднините на убития сигурно ще го преследват. Телемах му взима копието и го поканва „в равновесния кораб“. Изправят мачтата, закрепват я с въжета и опъват платната. Атина им изпраща попътен вятър, слънцето залязва. Минават край Елида и продължават към Острите острови (181-287).
В Итака Одисей казва на Евмей и другите, че ще иде да проси в града. Нека го упътят и му дадат водач, а той ще иде в къщата на Одисей при Пенелопа и женихите. Умеел да насече дърва, да запали огън, да нареже и опече месо и да почерпи с вино; всичко, което слугите правят за господарите. С волята на Хермес, никой смъртен не би го надминал в тези услуги. Евмей казва, че женихите си имат достатъчно и хубави слуги; по-добре да остане, а скоро ще дойде синът на Одисей, който ще му даде дрехи и ще го заведе където иска. Одисей приема да остане и споменава „проклетий стомах“, заради който мъжете понасят грижи, мъки, скитане, скърби и неволи. Пита го как са родителите на Одисей – живи ли са. Свинарят казва, че Лаерт бил жив, но желаел да умре, защото тъгувал за сина и почтената си съпруга. Тя го била отгледала заедно с „дългопола Ктимена, нейната щерка изрядна“. Като пораснали, нея омъжили в Сама, а него облекли добре и го пратили на полето. От госпожата днес нищо приятно не можел да чуе. Одисей го пита кой е разореният широкоуличен град, в който са живеели неговите родители. Как враговете са го взели на кораба и са го продали тук на добра цена? (288-375). Свинарят казва, че биха могли да поседят още на чаша вино, защото време има, а дългият сън е безполезен. Позволява на другите да си легнат, а те с госта ще останат да си разказват.
Та той бил от остров Сириа над Ортигия. Там нямало глад и болести, и имало два града, като господар на единия бил баща му Ктезий, „на боговете безсмъртни подобен“. Пристигнали финикийци, „вещи крадци с игралки забавни“; а в къщата на баща му имало една финикийка. Те я взели на кораба – „любов и легло на жените покваря клети сърца“. Тя им казала, че е от Сидон, дъщеря на Орибант, но едни тафосци я грабнали, когато се връщала от нивата и я продали тук. Те й казали, че родителите й са още живи; тя поискала да й се закълнат, че ще я заведат в дома й и казала, че като тръгнат, ще им донесе от къщата злато, а и детето на господаря. Те останали там една година. Накрая в дома дошъл „мъж хитър“ и показал на слугините и майка му златно огърлие с едри янтари; през това време баща му бил някъде на събрание. Дал на жената знак, тя откраднала три чаши и извела момчето. Отишли на пристанището, финикийците ги качили и потеглили. На седмия ден жената умряла и я хвърлили в морето „за храна на тюлени и риби“; а после стигнали до Итака и Лаерт го купил (376-468). Одисей казва, че всичко това е много вълнуващо; добре все пак, че е попаднал в къщата на добър мъж. Говорят още и заспиват.
На сутринта корабът на Телемах пристига на острова. Телемах казва на другарите си да вървят към града, а той ще иде на полето; привечер ще отиде в града, а утре ще ги покани на гости. Казва на Теоклимен, че не може да го покани сега, но ще го изпрати с някого при Евримах, когото народът сега уважава като бог и който иска да вземе майка му за съпруга, както и цялото царство на Одисей. Но Зевс знае дали няма да прати на такива като него лош ден. Тогава прехвърква ястреб с гълъб в ноктите. Теоклимен му казва, че това е добър знак. Телемах казва на копиеносеца Пирей да заведе Теоклимен в дома си за тази нощ. Те се качват на кораба за града, а Телемах си обува сандалите, взима копие и се отправя към свинарника (469-538).

XVI.
Сутринта Евмей и Одисей наклаждат огън и приготвят закуска. Идва Телемах, кучетата го наобикалят, без да го лаят. Той влиза, свинарят се затичва и го целува като баща сина си, върнал се след десет години. Казва, че не се надявал вече да го види, а Телемах пита какво става и дали майка му не е вече омъжена за друг. Свинарят казва, че не е; Одисей става да отстъпи място, но Телемах му казва да си седи и свинарят слага шума и кожи, за да седне. Поднася им печено месо, хляб и вино (1-54).
Телемах пита за госта, а Евмей казва, че бил роден в Крит, скитал по много страни и наскоро избягал от теспротийски кораб. Предава му го, защото е негов молител. Телемах казва, че той самият е затруднен и не е сигурен дали майка му ще остане в дома на мъжа си или ще иде „след най-добрия ахеец“. Може да му даде дрехи и да го изпрати, може да остане и тук, но не го пуска да иде при сватовниците, които ще го обиждат. Одисей казва, че му се къса сърцето да чува такива неща, и ако е на негово или на Одисей място, би станал гибел за онези мъже; или по-добре да го убият, отколкото да гледа недостойните им дела. Пита дали съгражданите му не са го намразили и няма ли братя да му помогнат. Телемах казва, че повечето хора тук не го мразят, но и няма помощ от братя, тъй като е единствен син. Казва на Евмей да иде при Пенелопа и да й каже, че се е върнал; но друг не бива да знае. Той пита дали да съобщи и на Лаерт, който също много се тревожел за него и е престанал да яде и пие. Телемах казва, че това засега не е необходимо (55-136).
Свинарят си обува сандали и тръгва, а Атина се преобразява на едра жена, изкусна в „работи красни“ и се явява на Одисей, без Телемах да я види; кучетата я виждат, но не смеят да залаят. Кимва му и той излиза на двора. Казва да се открие вече на Телемах и да измислят смърт на женихите, а тя ще им помага; докосва го с пръчката си и той се оказва облечен в чист хитон и с наметка, без бръчки и с черна брада. Влиза вътре, Телемах се стряска и го пита дали не е някой бог; нека приеме дарове и жертви от тях и да им пощади живота. Одисей казва, че той е баща му, а Телемах не вярва и казва, че само един бог може така да се преобразява. Одисей го уверява, че е той, върнал се е на 20-тата година, а Атина е тази, която го променя. Те се разплакват като орли, на които селяни са взели малките.
Телемах го пита как е стигнал до Итака (137-204). Одисей казва, че са го докарали феакийците с много дарове, които сега са прибрани в пещерата; Атина го посъветвала да дойде тук и да помислят как да погубят враговете. Трябва да знае кои са и колко са, за да решат дали ще се справят с тях сами или да потърсят и друга помощ. Телемах казва, че там са 52 от Дулихий с 6 слуги, 24 от Сама, 20 от Закинт, 12 от Итака; с тях е глашатаят Медон, певецът и двама ратаи. Как биха се справили с толкова хора? Одисей казва, че Атина и Зевс трябва да са им достатъчни като помощници. Нека на другата сутрин Телемах да иде в града при женихите, а след това свинарят ще доведе и него; той пак ще прилича на стар просяк. Както и да се отнасят с него, Телемах не бива да се издава. Като му даде знак, да събере оръжията от гостната и да ги заключи някъде, а ако го попитат, да каже, че се опушват от дима; пък и е опасно да стоят там, в случай, че някои се напият и се скарат. Да остави само две саби, две копия и два щита. Никой не трябва да знае, че Одисей се е върнал – нито Лаерт, нито свинарят, нито ратаите, нито Пенелопа. Така ще разберат и кой им е верен в бедата (205-298).
Другарите на Телемах пристигат в дълбокия залив на Итака, изтеглят го на брега и пренасят даровете в дома на Клит. Изпращат глашатай да каже на Пенелопа, че синът й се е върнал и е на полето. Там той среща и свинаря. Като чуват новината женихите посърват, излизат от гостната, отиват в двора и насядват до стената при портите. Евримах казва, че трябва да изпратят хора да съобщят на онези, които са отишли да го дебнат. Амфином забелязва от мястото си кораб в залива – върнали са се. Водачът им Антиной пристига след малко и споделя, че не са спали и непрестанно са внимавали кога Телемах ще се появи. Смята, че докато Телемах е жив, няма да свършат работата. Хората в града вече не са им полезни и би било опасно, ако той свика събрание и каже, че са се канели да го убият. Най-добре да го убият сега и да си разделят имота му, а двореца и майка му да оставят на който я вземе. Иначе по-добре да вървят по домовете си и оттам да й изпращат дарове (299-369).
Всички се умълчават, заговаря Амфином, внук на Арит от Дулихий; неговите речи най-много допадали на Пенелопа. Предлага да поискат съвет от боговете; но не е добре да се затрива царски род. Другите одобряват това и отиват обратно в къщата. Пенелопа слиза и пита Антиной дали не е замислял да убие Телемах. Напомня му, че някога баща му бил забегнал тук затова, че заедно с тафосците нападнал теспротийците, които били приятели на итакийците. Тогава Одисей му помогнал. Евримах я уверява, че никой от женихите няма да посегне на Телемах, защото той ще го защитава; но ако дойде нещо от боговете, те са безсилни. Така казал, но му замислял гибел. Пенелопа се качва в стаята си и заплаква за Одисей; и заспива.
Свинарят се връща от града, а през това време Атина отново е превърнала Одисей в грозен старец. Телемах го пита какво става там, а той казва, че е съобщил на Пенелопа и освен това видял в пристанището да влиза кораб, пълен с въоръжени мъже. След всичко това вечерят и лягат да спят (370-458).

XVII.
На сутринта Телемах става, обува си сандали, взима копие и казва на Евмей, че отива да се обади на майка си. Той да заведе госта в града, за да проси; съжалява, че не може да се погрижи за всички. Одисей казва, че не настоява да остане тук: не подхождало на годините му да живее при кошари и да изпълнява нарежданията на домакина. Но първо да се сгреел, защото дрехите му не топлели. Телемах пристига в „дворци добре обитавани“, оставя копието си на колоната при входа и влиза: вижда го Евриклея, която застила „вещо нашарените“ столове с кожи, а също и другите „търпеливи слугини“. Появява се и Пенелопа, „на Артемида прилична или пък на Афродита златна“, заплаква и го целува. Пита го кого е видял през пътуването си, а той я съветва най-напред да принесе хекатомба на боговете. Щял да иде на събрание, откъдето да покани и госта, когото изпратил при Пирей. Пенелопа се подчинява: измива се, облича чисти дрехи и нарежда да принесат хекатомба, та “дано Зевс отмъсти за тях нявга“ (1-57).
Телемах тръгва на събрание. Атина му придава божествена хубост, след него вървят две кучета, а женихите му говорят сладки думи. Сяда при бащините си приятели Ментор, Антиф и Алитерсес. Даровете му били прибрани в дома на Пирей.
После се връща заедно с аргосеца Теоклимен у дома, изкъпват се и сядат на трапезата. Горничната им полива от златен лейник над сребърен леген, а майка му си преде на вретено до един стълб. Казва, че ще се качи в стаята си и пак го пита дали не е чул нещо за баща си. Той й разказва, че първо бил при Нестор, който го посрещнал добре, но нищо не могъл да каже за Одисей. После стигнал при Менелай и видял Елена, заради която толкова троянци и аргийци се измъчили. Той му разказал каквото бил научил от морския старец: че Одисей бил при Калипсо, която го задържала насила. Теоклимен се намесва и казва, че Одисей трябва да се е върнал на острова; той съдел по знаци от птиците. Пенелопа му обещава приятелство и много дарове, ако това се окаже вярно (58-144). През това време женихите хвърлят копие и диск пред къщата. Когато наближава време за вечеря Медон, който им бил „много угоден“, ги поканва на пира. Те заколват крава и няколко угоени свини, и се отправят към гостната.
При свинарника Евмей казва на Одисей, че е време да вървят, макар че би предпочел да го остави тук като пазач на кочините; но се страхува, че Телемах ще го упрекне. Одисей взима една тояга и скъсаната си торба, и тръгват. Недалеч от града виждат чешма, правена още от Нерит, Поликтор и Итак; водата падала отвисоко, имало олтар на нимфите. Настига ги козарят Мелантий, син на Долий. Обръща се към Евмей: „Жалки свинарьо, къде си помъкнал ти просяка лаком?“ Ритва Одисей, а той се замисля дали да не му счупи главата, но се въздържа. Евмей се моли на нимфите Одисей да си дойде. Мелантий казва, че някой ден ще откара „туй куче, що знай да беснува“ (Евмей) далеч от Итака и ще го продаде; и нека Аполон или женихите убият Телемах така, както сигурно Одисей е загинал. След това се отправя към двореца, влиза и сяда срещу Евримах, „че го обичаше много“. Слугините му поднасят месо и хляб (145-233).
Одисей и свинарят също пристигат пред дома и чуват звуци на лира: Фемий се кани да пее. Одисей отбелязва, че дворът е ограден със зид и зъбци, а портите му са двукрили и с двойни ключалки. Евмей го похвалва, че бързо разбира нещата и се чуди кой от двамата да влезе пръв. Одисей казва, че той умее и да се бие, ако е нужно; само над стомаха не може да надделее – той е нещо, което носи на хората много злини. Докато разговарят, кучето Аргос наостря уши: Одисей се е грижил за него преди да замине. Сега лежи пред вратите пълно с кърлежи върху куп мулешки и говежди тор, с който ратаите наторяват нивите. Помахва с опашка, но не може да стане; Одисей пита Евмей. Той казва, че някога кучето е било силно и бързо, но сега жените нехаят за него; защото когато Зевс отнеме свободата на човека, отнема му и половината добрина. После влиза, а кучето умира.
Телемах поканва свинаря да седне, той взима стола на готвача и го слага срещу него; глашатаят му дава дял, а той сам си взима от хляба. Одисей влиза и присяда до прага. Телемах взима хляб и месо, дава ги на свинаря и му поръчва да му ги отнесе; и след това може да попроси и от женихите. Одисей благодари, благославя Телемах „да бъде блажен и да сполучи“ и си слага храната на торбата пред краката си: и докато Фемий пее, се храни (234-329). Атина го подканва да проси от женихите, за да разбере кои са добросърдечни и кои – немилостиви. Той обикаля край тях и подава ръка „като че все туй бе вършил“. Антиной се обръща към Евмей: „Хей ти, свинарьо известен, защо си тогова домъкнал?“ Той му отвръща, че никой не кани просяци, а други хора – и то ако са на обществена служба, или са прокобници, лечители, певци. Телемах и Антиной си разменят предизвикателни думи. Одисей заговаря Антиной и му казва, че и той някога бил богат и имал много слуги. Разказва му за пътуването си до Египет и битката там, и че после го дали на Дметор, който царувал в Кипър (330-410). Антиной отказва да му даде каквото и да е, а Одисей отбелязва, че сърцето му не е като лицето, и че у дома си сигурно и сол не би дал някому, щом отказва да даде хляб от чужда трапеза. Антиной хвърля по него столче и го улучва в гърба, а Одисей сяда при прага и проклина Антиной „смърт да го стигне, додето не се е оженил“. Някой от женихите му казва, че не постъпва добре, защото чужденецът може да е някой бог. Телемах се натъжава от станалото, а Пенелопа, като узнава за станалото, казва: „Тъй да удари и него славний стрелец Аполон Феб“. Разговарят с економката Евринома: Пенелопа говори, че всички са й омразни, но „най-много тоз Антиной, на черна смърт кой е подобен“. Повиква Евмей и му казва да изпрати чужденеца при нея, за да го попита за Одисей. Евмей отвръща, че той говори много интересно и вече от три дни е при него. Омаял го, сякаш е певец: разказвал, че бил от страната на Минос, че Одисей му бил бащин приятел и сега бил жив и при теспротите. Пенелопа изказва съжаление, че тези тук й пилеят имота; би било добре Одисей да се върне, за да им отмъсти. След тези думи Телемах кихва високо, а Пенелопа приема това за добър знак и казва, че ако думите на чужденеца излязат верни, ще му подари хитон и наметка (411-516). Евмей му предава това, а Одисей казва, че го е страх от женихите, защото тук никой не го защитава; нека тя почака до залез слънце и тогава да го покани при огъня, и той ще й разкаже всичко. Свинарят съобщава на Пенелопа за отговора му, а тя отбелязва, че чужденецът не е глупав. После той казва на Телемах, че ще върви при свинете, и да се пази; Телемах му отвръща да не се безпокои, а сега да вечеря и утре да докара „хубава жертва“. Евмей се нахранва и си тръгва (517-580).

XVIII.
На пира се появява „народният просяк“, познат в цяла Итака. Бил едър и хубав, и му казвали „Ир“, защото бил вестоносец като Ирида. Казва на Одисей да си ходи и го заплашва, че ще „го извлече за крака“. Одисей отвръща, че тук има място и за двамата; нищо лошо не му е казал и нека Ир да не го предизвиква. Ир казва, че като го хване, всичките му зъби ще паднат на земята. Антиной предлага женихите да устроят двубой на просяците и който победи, ще може да идва при тях; а другия няма да го пускат (1-49). Одисей казва, че не е редно стар да се бие с млад, но ще го направи, тъй като стомахът го принуждава; но да се закълнат, че никой няма да помага на Ир. Всички се заклеват, а Телемах казва на Одисей да не се бои; двубоят ще е честен и ако някой опита да го удари, той, Евримах и Антиной ще го спрат. Одисей се съблича, препасва се и Атина го прави да изглежда по-атлетичен. Ир се изплашва, а Антиной му казва да се бие, защото иначе ще го изпрати на цар Ехет в Епир, който ще му отреже носа, ушите и детеродните органи; и ще ги хвърли на кучетата. Одисей мисли дали да го убие, но решава да го удари по-слабо, за да не го разпознаят. Удря го под ухото и Ир пада, а от устата му потича кръв. Женихите „от смях си умираха“, а Одисей го извлича за крака през двора, оставя го при външните порти и му казва да гони псета и свини, а не „да господарува над гости и просяци“.
Женихите го поздравяват и Антиной му дава шкембе, пълно с кръв и тлъстини; а Амфином донася два хляба и му подава златната си чаша с пожелание отново да стигне до охолство. Одисей благодари и казва, че е чувал за баща му Нис от Дулихий – бил добър и заможен човек. Добавя, че на тази земя няма нищо по-слабо от човека. Докато е силен, не вярва, че може да го стигне зло; той самият бил вършил много неправди, като се облягал на баща си и братята си. Но човек не бива да е несправедлив; ето тук са дошли някои, които пилеят нечия стока и позорят жена му. Но той е близо, и дано бог отведе оттук Амфином, та да не му падне на пътя, когато се върне. След тези думи възлива и пие, а Амфином се замисля – душата му предрича зло. И все пак не избягва смъртта, Телемах го убива с копие (50-152).
Атина подбужда Пенелопа да „запали душата“ на женихите и така да увеличи честта си пред сина и съпруга. Разговарят с Евринома; казва, че ще слезе да говори с тях, но се срамува да отиде сама и ще повика Автоноя и Хиподамия. Атина я приспива, изчиства й лицето и я прави по-бяла от „кости изгладени слонски“. Тя се събужда и съжалява, че Артемида не я е убила в съня, та да не плаче и съсипва живота си от копнежи за „оня, кого от ахейци по добродетели всякакви никой не може да стигне“ (153-200). Слиза с двете слугини, застава до стълба, а женихите „чар ги любовен омая и колене подкоси им“. Обръща се към Телемах и му казва, че като малък бил по-разумен от сега: защото е допуснал да похулят чужденеца. Той отвръща, че тези наоколо му мислят злото, а той няма помощ и опора. Дано Зевс, Аполон и Атина дадат да клюмнат главите на женихите и да бъдат разкъсани и убити. Евримах казва, че ако я бяха видели сега ахейците от „Аргос йонийски“, то още много от тях биха дошли в двореца: защото тя надминава всички жени по стройност, хубост и разум. Тя си спомня какво й е казал Одисей на заминаване: че не знае дали ще се върне, защото троянците били добри бойци. Но да се грижи за майка му и баща му, а когато синът им порасне, да се омъжи за когото иска и да остави дома на него. Одисей слуша и е доволен, че тя се готви да измъкне от тях дарове, имайки друго в ума си (201-276). Антиной казва, че те няма да се върнат към своите дела, докато тя не си вземе за мъж този, когото обича. Всички изпращат глашатаите си по домовете за дарове: Антиной й дарява пеплос, Евримах – златна огърлица, Евридамант – обици, Пизандър – „накит за гърло“; и всеки от останалите също поднася своя дар. Слугините взимат даровете и ги отнасят на втория етаж.
Женихите се веселят и след залез слънце – в гостната са поставени три светилника. Одисей съветва „търпеливите слугини“ да идат при Пенелопа и да чепкат вълна, а той ще може да подклажда светилниците и до сутринта. Дъщерята на Долий, „краснобузата“ Меланто, която се събирала с Евримах, му отговаря грубо. Одисей я нарича „кучка“ и заплашва, че ще каже на Телемах да я нареже „къс по къс“; тя се изплашва и млъква. Евримах заговаря Одисей – присмива му се, че е плешив и предлага да отиде у тях, за да събира тръни за плет и да сади дървета: той щял да му плаща с храна, дрехи и обувки. Но явно не се бил приучил да работи, а предпочитал да проси (277-354). Одисей предлага да се състезават в коситба или оране; освен това той умее и да воюва, а Евримах е надменен, защото се събира с малцина, а и те са с малка сила. Ако се върне Одисей, ще му се сторят тесни вратите, през които би бягал към двора, макар и да са много широки. Евримах се ядосва и взима стол за да го хвърли по него, а Одисей сяда на коленете на Амфином, който залитва и събаря виночерпеца. Всички се развикват в тъмното; Телемах казва, че не ги гони, но е вече време да си вървят по къщите. Амфином казва, че казаното е правилно и нека сега да възлеят на боговете, а чужденеца да оставят тук при Телемах, тъй като той е негов молител. Другите се съгласяват и виночерпецът Мулий смесва вино; възливат, пият и си тръгват (356-416).

XIX.
Одисей казва на Телемах да пренесат оръжията, окачени в гостната, някъде навътре. Той казва на Евриклея да задържи жените по стаите докато свали оръжието в избата, за да не се опушва. Тя пита кой ще му свети, а той казва, че ще му помага чужденецът: защото който яде хляб, трябва и да работи. Тя заключва стаите, а те пренасят долу щитове, шлемове и копия; Атина им свети със златен светилник. Телемах се чуди откъде идва тази светлина, а Одисей казва, че това е работа на боговете; но да си ляга, а той ще да остане при майка му, която ще иска да го разпитва (1-46).
Телемах отива да спи, а Пенелопа слиза с две ратайкини и сяда до огъня на стол, покрит със слонова кост и сребро; а от него се изтегля подложка за крака, покрита с кожа. Идват две слугини да раздигнат останалото ядене и чашите от трапезата. Меланто отново се нахвърля върху Одисей и го гони: „Или с главня ще набия теб и от вратите изхвърля“. Одисей й казва, че той не е лъскав и хубаво облечен, но така са всички просяци; някога обаче е имал безброй слуги и всичко, заради което хората се наричат богати. А тя да внимава да не загуби блясъка, който има сега: защото господарката й може да се разсърди или Одисей се върне, а и Телемах вече не е дете и ратайкините не могат да скрият от него грешките си. Пенелопа й се скарва: „Кучко безсрамна и дръзка…“ Евринома донася за него стол и го покрива с кожа. Сядат и Пенелопа го пита откъде е (47-105). Той отвръща, че тя е прочута, и славата й е като на непорочен цар, комуто всичко в страната върви добре; но нека не го пита за рода и родината му, защото ще се разплаче, което не е прилично за гост; а някои може и да помислят, че е от пиянство. Пенелопа казва, че безсмъртните са затрили хубостта й откакто Одисей е тръгнал за Троя с аргийците; сега женихите бързат за брак с нея, а тя ги мотае с хитрости. Три години тъкала платното, с което да бъде покрит Лаерт при погребението си и нощем го разтъкавала; но на четвъртата „слугини, кучки, що нищо не тачат“ я издали. Сега не може да измисли нищо друго и родителите й вече я насилват да се омъжи, а синът й се ядосва заради пилеещия се имот. И пак го пита откъде е, защото не ще да е „ни от дъб баснословен, нито от камък“ (106-157).
Той се съгласява да разкаже, макар и с нежелание. Бил от Крит, остров с 90 града. Там има различни народи: ахейци, критяни, кидонийци, дорийци и пеласги. Оттам е Минос, който му е дядо: защото той е баща на Девкалион, а той – на Идоменей и на него самия, който се казва Етон. Видял Одисей, когато на път за Троя буря го изхвърлила от Малейския завой към Крит. Това станало 11 дни след потеглянето му; и Етон го приел добре. Борей ги задържал 12 дни, продължили нататък на 13-тия.
Одисей разказва, „нагласява безброй лъжи, истини сякаш“, а на нея сълзите й текат, както се топи планински сняг и реките, изпълнени с него, се вливат в Хеброс. Той не се разплаква, макар да му е тъжно. Накрая тя го пита как е бил облечен Одисей, а и другарите му. Той отвръща че не е лесно да си спомни, защото вече стават 20 години оттогава; но му се струва, че носел пурпурен плащ със златни чапрази: на тях било изобразено куче, уловило сърне. Хитонът му бил мек и светъл, жените в Крит му се дивели. С него вървял глашатай: по-възрастен, черен и къдрав, с криви рамене, казвал се Еврибат. Етон дал на Одисей меч, пурпурна дреха и хитон. Пенелопа потвърждава за чапразите и казва, че отсега нататък ще й бъде обичен гост. Но Одисей сигурно няма да се върне (158-249). Той й казва, че не е така, и че Одисей, както узнал, бил при теспротите и карал със себе си голямо имане. Но е изгубил кораба и другарите си на връщане от Тринакия, след което бил изхвърлен в земята на финикийците. Научил за това от Фидон, царя на теспротите, при когото било имането на Одисей; а той самият бил отишъл да се допита при Зевсовия дъб в Додона. До края на месеца трябва да си дойде в Итака.
Пенелопа не вярва, но поръчва на ратайкините да измият краката му и да му постелят долу легло; а на сутринта да го изкъпят и да седне при Телемах, за да пирува с останалите. Ако тя надминава другите жени по ум и мъдро мислене, то няма как да остави госта си неумит и лошо облечен. Различна е славата на свирепия и на непорочния (250-322). Одисей казва, че ако ще го мият, предпочита това да направи някоя стара жена. Тя казва, че тук има една баба, която е отгледала и самия Одисей – и извиква Евриклея. Тя идва и въздиша, че никой не е по-омразен на Зевс от господаря й, макар да му е принасял най-много жертви; и сега сигурно ратайкини на далечни господари се гаврят някъде с него, както сега тукашните с чужденеца и той затова не иска да го мият. Но тя ще изпълни това заради Пенелопа и за него, още повече, че никой от странниците, които е виждала, не прилича повече на Одисей по ръст, глас, а и в краката. Одисей отвръща, че и други са му казвали същото. После сяда с гръб към огнището, защото се сеща, че Евриклея може да го разпознае по белега на крака; и тя веднага го забелязва.
Белегът му бил от глиган в Парнас, където отишъл при дядо си по майка Автолик, известен с кражби и клетви; Хермес бил благосклонен към него. Когато той дошъл в Итака и видял новороденото дете на дъщеря си, Евриклея предложила да му даде име. Той казал, че понеже мнозина са го гневили по пътя, му дава име Одисей (odyssomai); и като дойде на гости в Парнас, ще му даде от имането си (323-399). Като пораснал, Одисей отишъл там и го посрещнали Автолик, синовете му и баба му Амфитея. Заклали петгодишен вол и пирували цял ден. На другия ден тръгнали на лов с копои, изкачили стръмния Парнас и попаднали на един голям глиган, скрит в гъст храсталак. Той изскочил, наранил със зъба си Одисей над коляното и му отхапал месо; а Одисей го убил с копието си. Синовете на Автолик превързали раната, спрели кръвотечението с баене и всички се върнали у дома. След това го излекували и го изпратили обратно, а в Итака той разказал на родителите си за лова (454).
Когато Евриклея напипва раната, изпуска крака му и водата се разлива; тя възкликва: „Ти ли си бил, Одисее!“ Обръща се към Пенелопа, която не я забелязва; а Одисей я хваща за гърлото. Казва, че сега трябва да мълчи, ако не иска да го погуби. Ако чрез него някой бог избие женихите, то той ще избие и някои от слугините; но също и нея, ако проговори. Евриклея обещава и добавя, че ще му каже кои ратайкини не го тачат и кои са невинни. Той отвръща, че това не е нужно и той сам ще разбере коя каква е. Евриклея го доизмива и той отново сяда близо до огъня.
Пенелопа отново го заговаря и споделя тревогите си. Както славеят напролет пее и оплаква Итис, сина на Зет, когото на младини убил, така и тя непрестанно плаче и се чуди дали да остане в дома си и да го запази цял, а и да съхрани честта на мъжа си, или да иде подир ахееца, който ще я спечели с „безпределни дарове“ (455-515). Докато синът й бил малък, не било възможно, но сега той е пораснал и не иска тя да стои повече тук и имотът му да се разпилява заради нея. Разказва един сън: сънувала орел, който убил двадесет от гъските й на двора; тя се разплакала, но той се върнал и й казал с човешки глас, че е съпругът й, и ще погуби и женихите, както е убил тези гъски. После се събудила и видяла как гъските сладко си кълват от коритцето с жито. Одисей казва, че сънят е ясен и съпругът й ще се върне, и ще направи точно това. Пенелопа размишлява за двата вида сънища – лъжливите и верните. Едните минавали през врата от слонова кост, а другите – през рогова. Добавя, че мисли да напусне къщата на Одисей: ще предложи на женихите състезание с лък, и който прокара стрела през халките на 12 брадви, ще вземе него и ще остави дома на младините си. Той одобрява замисъла й и я съветва да не отлага състезанието. Тя казва, че ако той иска да седи и да я забавлява, на нея няма да й се доспи; но хората не могат без сън, така са наредили безсмъртните. Затова ще се качи в стаята си и ще легне на леглото си, мокро от сълзи; а той да легне тук на земята или в леглото, което ще му направят слугините. След това се качва в стаята си и плаче за Одисей, докато Атина изпраща сън на миглите й (516-590).

XX.
Одисей си постила волска кожа, а върху нея и няколко овчи, а Евринома го завива. Слугините, които се събират с женихите, си правят смешки в гостната и се веселят. Казва си: „Трай сърце; и по лошо нещо си ти изтърпяло.“ И се върти като „шкембе на огън“, мислейки как да се справи с женихите. Споделя тревогите си с Атина: и да ги избие, после какво ще прави? Тя го съветва да не се безпокои, защото има нейната подкрепа: „и на клепачи сън му поръси тогава“ (1-53).
Тъкмо той заспива и Пенелопа се събужда и се обръща към Артемида: най-добре да я пронижела със стрела или вихрушка да я отнесяла към океана, както дъщерите на Пандарей, които били отхранени от Афродита. Всички богини им дали красота и способности, но когато Афродита отишла да им поиска честита сватба от Зевс, харпиите ги грабнали и ги дали да слугуват на ериниите. По-добре е да умре, да иде в долния свят и там да види Одисей – за да не се задоволява с „воин по-долен от него“. Била го сънувала такъв, какъвто бил, когато заминал на война.
Одисей я чува и се замисля дали не го е познала. Помолва се на Зевс някой от хората тук да го спомене и се чува гръм; една от 12-те мелничарки пожелава днешният пир да е последен за женихите. Другите ратайкини се събират в дома и наклаждат огън, а Телемах става, облича се, взима сабя и копие и пита Евриклея дали са се погрижили за госта: защото неговата майка понякога зачита по-долни хора, а по-честни отпраща без почит. Евриклея казва, че са се погрижили, но той предпочел да спи на кожи в преддверието, вместо вътре на легло (54-142).
Телемах отива на събрание, а Евриклея нарежда да се постелят седалките, да се изтрият масите, да се измият кратерите и чашите и да се донесе вода. Двадесет ратайкини отиват за вода, а другите остават в дома и „заработиха вещо“. Слугите цепят дърва, а свинарят докарва три угоени прасета и ги пуска до оградата да пасат. Разменят си няколко думи с Одисей относно поведението на женихите. Идва Мелантий, който кара кози за пира; обръща се към Одисей и го нагрубява. Появява се говедарят Филойтий, който води ялова крава и гойни кози, които му били превозени дотук от лодкари. Пита свинаря кой е този странник – приличал му на господар и цар. После се обръща към Одисей и казва, че като го видял, си спомнил за господаря си; може би той сега се скита някъде в подобни дрипи. Още като малък го бил изпратил при своите широкочели говеда в Кефалинско и те оттогава много се развъдили; и от много време мисли дали да не иде в друга земя с говедата, но ще е лошо да го стори, докато синът му е жив. Дано Одисей се върне и очисти тия женихи от дворците (143-221). Одисей казва на говедаря, че не е лош, нито глупав човек и му се заклева, че докато е тук, Одисей ще се върне.
Появява се орел, който държи гълъб в ноктите и Амфином казва на женихите, че Телемах няма да бъде убит; по-добре да помислят за пира. Те отиват в двореца и наслагват плащовете си по седалките и столовете. В този ден се принасяла хекатомба в Аполоновия лес; там „дългокоси ахейци“ се събирали, за да почетат далнострелния. Те заколват овните и козите; свинарят им раздава чашите, Филойтий – хляба, а Мелантий е виночерпец. Телемах поставя масичка за Одисей в гостната и „стол очукан до нея“, и му слага дреболии и вино. Казва, че тази къща е Одисеева и е спечелена за сина му; и днес женихите да пазят душата си от крамоли и да не посягат на никого с ръце. Антиной казва, че той ги заплашва, а те отдавна да са му запушили устата, ако Зевс позволявал; Телемах го изслушва спокойно. Горното месо се опича и започва „славна гощавка“, а слугите, по заповед на Телемах, слагат на Одисей дял, равен на техния. Атина не възпира женихите от обиди. Някой си Ктезип от Сама, „мъж с душа нечестива“ и „на голямо имане облегнат“ казва, че и той ще поднесе дар на госта и хвърля по него говежди крак – но Одисей навежда глава и го избягва (222-299). Телемах казва, че ако го е бил ударил, щял да го убие с копие; вече разбира злото, и е по-добре да бъде погубен от тях, отколкото да гледа срамни работи – хулени гости и жени и слугини влачени и позорени в къщата. Агелай Дамасторов казва, че е най-добре Телемах да каже на майка си да иде в друг дом, а той да се радва на наследството си. Той отвръща, че не протака сватбата на майка си, а напротив, съветва я да направи точно това; но не може да я прогони насила от дома й.
Атина забърква разума на женихите: те сякаш се смеят с чужди челюсти, а в очите им има сълзи. Теоклимен казва, че вижда стените и долапите облени в кръв, и призраци да идват от Ереб. Всички се изсмиват, а Евримах казва, че гостът е луд; и ако тук му се вижда тъмно, да излезе навън. Теоклимен отвръща, че над главите им идва зло; след това излиза навън и отива при Пирей. Един от женихите казва на Телемах да метнат двамата странници на „кораб многоседалищен“ и да ги пратят в Сицилия. Телемах не отговаря, а поглежда мълчаливо към баща си. Пенелопа е сложила столче до прозореца в гостната и слуша какво се говори. Предстои друга вечеря, която ще приготвят Атина и „юнакът храбър“ (300-388).

XXI.
По внушение на Атина Пенелопа слиза в крайната стая на избата, където се намира Одисеевият лък. Бил му подарен заедно със стрелите от Ифит Евритов, с когото се срещнали в Месена, в двореца на Орсилох. Там Одисeй, тогава още много млад, бил изпратен да поиска дълга, който имали месенците към итакийците (били взели от тях 300 овци с овчари); Ифит пък търсел 12 изгубени кобили и толкова мулета. Той после отишъл на гости при Херакъл, който, без да се страхува от боговете, го убил и му заграбил здравокопитните кобили. Та като се срещнали, Ифит му подарил лъка на баща си, а Одисей му дал меч и копие. Лъка не взимал със себе си на война, а го държал у дома като спомен (1-40).
Пенелопа отключва вратите на стаята, които изревават като бик на поляна: качва се до лавицата, където са наредени сандъци с „дрехи уханни“ и взима лъка с калъфа му; и се разплаква. После отива при женихите забулена и казва, че им предлага състезание: да опънат лъка и да прекарат стрела през 12 брадви; и който направи това, тя ще иде с него. Евмей поставя лъка пред женихите и заплаква, а също и говедарят. Антиной ги нарича „глупави селяне“ и им казва да седят мълчаливо или да излязат да плачат навън; и добавя, че този лък мъчно ще опъне някой друг, освен Одисей. Него той го видял, когато бил още дете. Телемах ги поканва да се състезават: „Има ли друга жена такава в земята ахейска, или в свещения Пилос, в Аргос или пък в Микена?“ Казва, че и той ще се опита да стреля с лъка. Изкопава трап в пода на гостната и забива брадвите в земята, изравнява ги и ги укрепва с пръст. Опитва три пъти да опъне лъка, но не успява, и Одисей му кимва да спре. Оставя го на земята, а Антиной предлага на всички да опитат, като започнат отдясно на виночерпеца (41-136). Пръв опитва Леодес Енепов, прорицател по дим; той мразел безчинствата на сватовниците. Казва, че този лък сигурно ще отнеме душата и сърцето на мнозина юнаци, и го оставя. Антиной нарежда на Мелантий да запали огън, да стоплят лой и да намажат с нея лъка. Мнозина опитват, но не успяват, а Антиной и Евримах се въздържат.
През това време говедарят, свинарят и Одисей излизат на двора. Одисей ги пита дали биха се борили за Одисей, ако внезапно се върне; дали ще помагат на женихите, или на него? Те потвърждават и се помолват на боговете да го върнат. Той им казва за себе си и добавя, че измежду всички ратаи само те желаят завръщането му. Ако победят, ще ги ожени и ще им даде имоти и къщи близо до неговата, за да бъдат като другари и братя на Телемах. Показва им белега си, а те го прегръщат и се разплакват (137-216). Казва им да не плачат, защото някой може да ги види; сега той ще влезе пръв, а те след него. Нека Евмей, който ще подава лъка на женихите, накрая да го даде на него; и да каже на жените да затворят вратите към гостната. А Филойтий да затвори и портите на двора.
После влиза, а след него и те. Вътре Евримах топли лъка на огъня, но не успява да го опъне. Казва, че съжалява за това, но все пак в Итака, „що две морета я мият“, има и други ахейки освен Пенелопа. Антиной казва, че на днешния празничен ден не би трябвало да се стреля с лък. Нека брадвите стоят както са, а виночерпецът да им напълни чашите; утре Мелантий да докара кози, да принесат жертва на Аполон и да продължат състезанието. Всички се съгласяват и прислужниците напълват кратерите и чашите, а те възливат. Одисей помолва женихите, и преди всичко Евримах и „боголик Антиной“, да му дадат лъка, за да види дали силата му е като едно време. Те се разгневяват, тъй като се боят, че ще опъне лъка (217-273). Антиной му казва, че трябва да е доволен, че изобщо стои при тях и слуша разговорите им. Сигурно го е хванало виното, както някога и чутовния кентавър Евритион при лапитите, на когото после му отрязали носа и ушите. Та и него може да изпратят при цар Ехет, ако посмее да се мери с по-млади. Пенелопа казва на Антиной да не обижда Телемаховите гости; дори и чужденецът да опъне, лъка, тя няма да стане негова съпруга. Евримах казва че не се безпокоят за това, а че хората може да говорят, че те не са успели да опънат лъка, а някакъв скитник и просяк е успял. Пенелопа казва, че за тях и без това няма как да се говори добро, с това им поведение в дома на един воин; а ако гостът опъне лъка, тя ще му подари хитон, наметка, копие и меч, и ще го изпрати, където желае (274-329). Телемах се намесва и казва, че от него зависи на кого ще се даде лъкът. Тя да си иде в стаята и да си гледа хурката и стана, и да нарежда на ратайкините; а лъкът е работа за мъже. Тя се качва в стаята си и заплаква за Одисей, а Атина й изпраща сън на миглите.
Свинарят взима лъка и го понася да го даде на Одисей, а женихите се развикват; той се изплашва, а Телемах го заплашва с наказание. Казва, че е по-силен от него и жалко, че не е по-силен и от женихите, за да ги прогони – тъй като знае коварните им замисли. Те се засмиват, а свинарят дава лъка на Одисей и казва на Евриклея да заключи вратите около гостната; и ако се чуят викове, никой да не излиза, а да се занимават с работата си. Филойтий затваря вратите на двора и ги овързва с корабно въже. Одисей оглежда лъка, както мъж, опитен в свиренето на китара, опипва нова струна; женихите си казват, че той изглежда да разбира от лъкове. Зевс гръмва и Одисей си помисля, че това е знак за него; и пуска стрелата, която минава през отворите на всички секири. Казва на Телемах, че като негов гост не го е посрамил; и е време за вечеря, а после ще се веселят с песни и свирки. Тогава Телемах взима меч и копие и застава близо до него (330-417).

XXII.
Одисей отива на прага, изсипва стрелите в краката си и казва, че е дошъл краят на забавленията. Стреля към Антиной, който държи златна чаша с вино за двете й дръжки и го улучва в гърлото; от носа му потича дебела струя кръв, той блъсва трапезата и хлябът и месото падат на земята. Всички скачат и се оглеждат за щит или копие; развикват се към Одисей, че това ще му е последното състезание, защото е погубил първенеца на младите в Итака (като мислят, че го е убил случайно). Одисей казва, че са насилвали ратайкините и се сватували с жена му при жив мъж, но „ето че смърт е простряла своята мрежа над вази“ (1-41). Евримах заявява, че причина за престъпленията е бил Антиной, който искал да царува над земята на Одисей и града, след като убие сина му. Обещава да платят всичко, което са изяли и изпили: всеки ще даде по 20 вола в злато и мед. Одисей казва, че каквото и да предложат, няма да спре да ги убива, така че или се бият, или да бягат. Евримах подканва другите да извадят мечове и да използват трапезите като щитове; да го отблъснат от входа и да викат помощ от града. Одисей го улучва със стрела и той пада на трапезата. Амфином се втурва към Одисей с меч, но Телемах го пронизва с копие и казва, че ще донесе още оръжие, за да въоръжи свинаря и говедаря; и донася 4 щита, четири шлема и осем копия.
Одисей свършва стрелите, взима оръжията и нарежда на свинаря да пази другия вход. Агелай пита няма ли някой да се качи на втория етаж и да повика народа; а Мелантий отвръща, че дотам не може да се стигне, но той ще донесе оръжие и доспехи от хранилището. След това минава през един незаключен изход и донася 12 щита, и толкова копия и шлемове. Одисей се учудва откъде са ги взели, а Телемах казва, че е забравил да заключи входа към оръжейната; и казва на Евмей да провери кой е донесъл оръжието (42-155). Евмей отива и вижда Мелантий, който се готви да донесе още оръжие, и пита Одисей дали да го убие; а Одисей му казва да го вържат, така че после да го измъчва повече. Хващат го когато носи един шлем и щита, който някога е носил Лаерт. Връзват го и го окачват с верига да виси при една колона.
Отиват при Одисей, а там се появява и Атина във вида на Ментор: Одисей я заговаря, като се досеща, че това е тя. Агелай заплашва Ментор, че ще убият и него заедно с Одисей и Телемах, и ще отнемат имотите му – така че близките му няма да ги наследят. Атина се обръща към Одисей и казва, че девет години се е сражавал заради Елена и с хитростта си е превзел Троя, а сега пред едни женихи сърцето му „само се вайка и охка“; после се превръща в лястовица и кацва на гредите под тавана. Агелай подбужда най-храбрите измежду оцелелите: Еврином, Амфимедон, Демоптолем, Пизандър и Полиб. Те хвърлят копията си към Одисей, но Атина ги отклонява (156-248). Одисей и другарите му хвърлят своите и убиват четирима, а Атина отново отклонява копията на другите. Убити са Демоптолем, Амфимедон, Полиб, Ктезип, Агелай и Лиокрит, а останалите се разбягват из гостната като волове, подгонени от стършел; Одисей и другите се нахвърлят върху тях като лешояди върху пиленца. Леодес моли да го пощади, като казва, че нищо лошо не е сторил, а само е удържал другите и им е бил гадател; но Одисей го убива с меча на Агелай. Фемий се чуди дали да не потърси убежище при олтара на Зевс; но оставя лирата на земята и улавя коленете на Одисей. Казва, че не се е учил на песни от никого, а бог го вдъхновявал; и че занапред ще го възпява като бог. Не е пял пред женихите по своя воля, а насила, както ще потвърди и Телемах. Той идва и казва да го пощадят, както и глашатая Медон, който се грижел за него, докато бил малък. Медон, скрит под стол и облечен с биволска кожа, излиза оттам и се замолва на Телемах. Одисей казва на двамата да излязат и да седнат на двора (249-367).
Оглежда се дали някой още е жив, но всички лежат като риби на пясъка, на които „слънце грейливо скоро отнема душата и още живота“. Одисей казва на Телемах да извика Евриклея. Тя идва и го намира подобен на лъв, който току-що е разкъсал и глътнал вол; и се радва, като вижда труповете. Пита я кои слугини са изменили и кои са останали верни на семейството. Тя казва, че от 50-те, които са в къщи, 12 били дръзки и безсрамни, и нямали почит нито към нея, нито дори към Пенелопа. Телемах отскоро е пълнолетен и майка му не му позволявала да командва робините. Одисей казва да не буди Пенелопа, а да извика тези слугини. Нарежда им заедно с Телемах, говедаря и свинаря да изнесат труповете и да измият всичко. Те изнасят телата и ги нареждат до вратите на двора.
След като почистват всичко, Телемах ги обесва под стряхата. Мелантий е убит, като са отрязани поред няколко части от тялото му. Одисей казва на Евриклея да запалят сяра, за да премахнат лошия дъх от къщата; и да повика Пенелопа. После идват верните ратайкини и го поздравяват (368-482).

XXIII.
Eвриклея изтичва нагоре по стълбите и казва на полубудната Пенелопа, че Одисей се е върнал и е погубил женихите. Пенелопа й казва, че тя сигурно е полудяла; това се случва, защото боговете могат да отнемат ума на всекиго. Да не я буди, защото този път е спала добре – ако била някоя друга, щяла да я отпрати и с по-остри думи. Евриклея настоява, че Одисей е там и добавя, че Телемах също е знаел от няколко дни, но си мълчал. Пенелопа я прегръща и пита как би могъл сам да избие толкова хора. Тя отговаря, че не знае и че всички от страх се били сврели в стаите; накрая Телемах я извикал и тя видяла Одисей сред трупове: „Да бе ги видяла, как би се радвала!“ Сега те са струпани до портите, а той е почистил къщата с огън и сяра (1-56). Пенелопа казва, че може някой бог да е убил женихите, а Одисей да е „нейде далек от Ахея загинал“. Евриклея казва, че е видяла белега му от глигана; ако лъже, нека я погуби с най-жестока смърт.
Тя слиза и сяда при огъня срещу Одисей и се взира в чертите на лицето и в дрехите му. Телемах й казва: „Ах ти, лоша майко, жестоко е тебе сърцето; винаги теб е сърцето и от скала по-кораво!“ Тя отвръща, че сърцето й е обзето от изумление: но ако това е Одисей, те ще се познаят, защото си имат свои тайни знаци. Одисей казва, че жена му може да го изпита; но освен това трябва да решат какво да правят, защото са унищожили „опората на града, вси младежи най-благородни що бяха в Итака“. Телемах му казва, че е сигурен, че ще измисли нещо, защото мъдростта му между хората е безподобна. Одисей нарежда всички да си облекат чисти дрехи и певецът да запее нещо весело, така че хората из града да не заподозрат случилото се; а те ще идат в градината и ще помислят каква помощ може да дойде от Зевс. Певецът засвирва и те танцуват, а хората отвън си казват: „Някой отвежда царицата наша; оставя си къща голяма тя и не дочака своя съпруг“ (57-149). Одисей отива в банята, Евриклея го измива, а Атина излива над главата му хубост; „и като бог той излезе от баня“. Сяда срещу жена си й казва, че сърцето й е желязно и че ще иде да спи сам. Тя отговаря, че вече го е познала и се е успокоила; и нека Евриклея да изнесе от стаята леглото, което той някога е направил и да го постели. Одисей пита гневно кой е разместил леглото им и казва, че то е изградено около дънер на маслина. Тогава тя заплаква и го целува. Извинява му се и казва, че се е бояла да не я измами някой; ако Елена беше знаела, че ахейците ще я върнат обратно в къщи, не би се решила на срамното дело, но някой бог я е подтикнал към него. Това за леглото не го знаел никой освен те и една ратайкиня Акторис, дадена й от баща й (150-221). Както моряци, които едва са оцелели от буря и са излезли на суша, така и те се радват, като се прегръщат. Атина им удължава нощта. Одисей казва, че това още не е краят на трудовете му и трябва да направи още нещо, което му поръчала душата на Тирезий, когато е бил в Хадес; но нека сега да идат да полегнат в леглото. Пенелопа пита какво е това и той й разказва какво е чул от Тирезий.
През това време Евриклея и Евринома нареждат леглото, а Евринома ги завежда дотам с факел. „Тогава те до леглото пристъпиха, старото щастие да найдат“. Телемах, говедарят, свинарят и ратайкините също са отишли да си легнат (222-286). Те двамата си разказват какво са изтърпели през тези години: тя за женихите, които изклали много волове и овци, и изпили много кюпове вино, а той за своите „неволи и пречки“. Разказва й всичко поред: за киконите, лотофагите, циклопа, Еол и бурята, лестригоните, откъдето избягал само с един кораб; Кирка, Хадес, където говорил с Тирезий и с други мъртви, сирените, Сцила и Харибда, и кравите на Хелиос. Как се оказал при Калипсо, която не могла да го склони да остане; после при феаките, които го приели като бог и му дали много дарове. След разказа той заспива, а скоро след това се съмва. Става и казва на жена си, че трябва да иде да се погрижи за имотите. Ще отиде в градината при баща си; а тя да си стои у дома и да не приема никого, защото вече се е пръснала мълвата, че женихите са убити. След това взима оръжието и излиза с Телемах, свинаря и говедаря. Атина ги покрива с тъмен облак и ги извежда от града (287-359).

XXIV.
Хермес със златна тояга повежда душите на женихите; те вървят като прилепи и издават слаби писъци. Минават край океана, Левкадската скала и портите на Хелиос, през страната на сънищата и достигат асфоделната поляна, където са душите на мъртвите. Попадат на душите на Ахил, Патрокъл, Антилох, Аякс (най-хубав между данайците след съвършения Ахил). Идва Агамемнон и с него всички, загинали в дома на Егист. Ахил се обръща към Агамемнон и казва, че са го смятали за най-обичан от Зевс; но е било по-добре да загине в битка пред Троя, отколкото от толкова жалка смърт (1-34). Агамемнон му разказва за неговата смърт и погребение: че помни, когато паднал и в битката за трупа му загинали най-лични троянци и ахейци. Занесли го при корабите, измили го и го оплаквали, а майка му дошла с богините „и се повдигнал безкраен шум от морето“. Нестор казал на войниците да не се плашат; оплакали го не само нереидите, но и деветте музи. Оплакването продължило 17 дни, а на 18-тия го изгорили. Поставили праха му заедно с този на Патрокъл в амфора, която била изработена от Хефест, а Тетида я получила от Дионис. В друга сложили праха на Антилох, когото Ахил ценял най-много след Патрокъл; и издигнали могила за тримата в края на залива, където Хелеспонт е по-широк. После Тетида донесла награди за състезанието.
Докато си говорят тези неща, Хермес довежда женихите и царете се приближават към тях (35-100). Агамемнон разпознава Амфимедон, в чийто дом в Итака веднъж бил на гости. Пита го дали са загинали в буря, повдигната от Посейдон, или са убити от някой, комуто са откраднали стада с говеда и овце. Напомня, че били у тях с Менелай, за да убеждават Одисей да участва във войната. Той му разказва за Пенелопа и платното й, което било много хубаво. Точно когато го завършила, някой лош бог довел Одисей на края на острова, при свинаря. Там се били срещнали с Телемах и тримата тръгнали за града. Разказва как го посрещнали с обиди и как той взел лъка си и ги избил. Сега телата им били в къщата на Одисей, а близките им още не знаят за това. Агамемнон облажава Одисей заради добрата му съпруга: нейната слава нямало да загине. И за Тиндареевата дъщеря ще се пеят песни, но славата й ще е лоша и в бъдеще ще опетнява и най-добродетелните жени (101-199).
Одисей и другарите му пристигат в чифлика на Лаерт, където под сайвантите ядели, седели и спели робите му и старицата Сикула, която се грижела за него. Одисей казва да заколят най-угоеното прасе, а той ще иде да намери баща си и да види дали ще го познае. Влиза в градината, но не открива Долий и синовете му; те били отишли да събират камъни за ограда. Намира Лаерт да копае около една фиданка – лошо облечен, с ръкавици заради къпините и с шапка от козя кожа. Дощява му се да го прегърне, но все пак решава най-напред да го заговори като непознат. Казва, че в тази градина има всичко: круши, лозе, смокини, маслини, зеленчуци. Но той явно не се грижи за себе си; иначе не прилича на роб, а по-скоро на цар. Запитва го кой му е господар и дали това е Итака. Разказва, че някога посрещнал у дома си сина на Лаерт, син на Аркизий: и му подарил седем таланта злато, сребърен кратер, 12 плаща и 12 хитона, и четири жени. Лаерт казва, че това е Итака, но сега я владеят безчестни и несправедливи хора. Пита преди колко години е подслонил този чужденец – той му е син. Може би вече е изяден от риби, или зверове и птици; но досега никой не го е оплакал. А той самият откъде е и къде му е корабът? Или е пристигнал с чужд кораб? (200-290). Одисей казва, че името му е Еперит, син на Афидас, син на Полипемон от Алибас; стигнал тук от Сицилия. Одисей бил при тях преди 4 години и отпътувал с добри знаци. Като чува това, Лаерт си посипва главата с прах и заплаква.
Одисей го прегръща и му казва, че това е той; и че вече са погубили женихите. Лаерт иска да докаже това и Одисей му показва белега си и споменава за Автолик. Освен това когато бил малък, Лаерт му подарил от тези круши, ябълки, смокини и лози. Лаерт разбира, че това е синът му и се прегръщат. Казва, че щом женихите са заплатили за обидите, значи Зевс и боговете още са на Олимп; но да не би сега итакийците да разкажат за станалото „вредом на кефаленийци“. Одисей го успокоява и отиват в къщата, където другите трима режат месо и смесват вино. Сицилийката измива Лаерт и Атина го прави по-едър и хубав; и Одисей казва, че някой бог трябва да го е променил. А Лаерт си спомня как превзел град Нерик с кефаленийска войска; да бил такъв като тогава, той щял да избие женихите (291-374). Идва Долий с двамата си сина – повикала ги майка им, старата сицилийка. Целува ръка на Одисей и го пита дали Пенелопа вече знае за завръщането му, а той казва, че знае.
През това време Мълвата навсякъде е разказала за смъртта на женихите. Пред дома на Одисей се е събрала тълпа и всеки прибира мъртъвците си. Които са от други градове, ги изпращат с рибарски кораби. Правят събрание на гражданите и Евпит, бащата на Антиной, взима думата. Предлага да отмъстят на Одисей преди да е заминал за Пилос или Елида. Появяват се Медон и певецът. Медон казва, че извършеното е по волята на боговете; той сам бил видял как до Одисей стои бог, подобен на Ментор. Алитерсес напомня, че те двамата с Ментор са предупреждавали какво може да стане. Половината си тръгват, но останалите се съгласяват с Евпит, обличат доспехи и се събират в полето. Той обаче бил „неразумен и глупав“ (375-459).
Атина пита Зевс дали войната ще продължава или най-сетне ще има мир. Зевс й казва да направи, каквото желае; и нека Одисей продължи да царува. През това време обядът при Лаерт завършва и единият от синовете на Долий казва, че роднините на убитите идват. Осмината се въоръжават. Появява се и Атина във вид на Ментор. Одисей насърчава Телемах да бъде достоен за прадедите си, които били познати с храбростта и силата си по целия свят; а Атина насърчава Лаерт. Той хвърля копие и убива Евпит. Започва битка, в която всички те биха загинали, но Атина се намесва и извиква да спрат. Роднините побягват към града, а Зевс изпраща мълния.
И се договарят за мир с помощта на Атина, която е взела вида на Ментор (460-532).

*

[според превода на Н. Вранчев, 1942]

„Илиада“ (накратко)

1. Агамемнон и Ахил

На десетия ден от болестта най-изтъкнатият воин (Ахил) свиква събрание на войската. Калхас казва, че Аполон е разгневен на Агамемнон за това, че е отвлякъл дъщерята на Хриз и му отказал да я върне въпреки предложения откуп; и се отнесъл с него непочтително. Сега Хризеида трябва да бъде върната без откуп и да се принесе жертва (54-100). Агамемнон е недоволен от чутото, но казва, че ще направи необходимото, за да спаси войската. Добавя, че е редно да го обезщетят с друга жена; и предпочита тази, която е получил Ахил (118-187). Ахил избухва и понечва да го нападне с оръжие, но Атина по съвет на Хера го възпира и му обещава голямо удовлетворение (188-214). Ахил се подчинява, прибира меча си и се нахвърля с обиди срещу Агамемнон (215-246). Старият Нестор, цар на Пилос, се опитва да ги помири, като казва, че свадата им е изгодна за троянците и си спомня какви големи герои познава (246-305).

2. Двете армии

Поетът призовава музите да му припомнят кои са взели участие във войната (484-493). Изброяват се съюзниците, командвани от Агамемнон (данайци или ахейци): от кои градове и области са, с колко кораба са пристигнали, кой ги предвожда и кои са най-забележителните воини (761-785). Споменават се беотийци, фокидци, локрийци, абанти, атиняни, саламинци (494-558), арголидци, микенци, пелопонесци от Коринт и Сикион, спартанци, пилосци, аркадци, елидци (559-624), дулихийци и кефаленийци, етолийци, критяни, родосци, симейци, островитяни от Карпатос, Нисирос и Кос (625-680). Мирмидонците, наречени също ахейци и елини, не се явяват, защото царят им Ахил няма да се бие. Има войски от Фера, Йолк, Ехалия и Магнезия (683-659). Ирида се явява при Приам и Хектор, уподобена на Приамовия син Полит и им съобщава, че предстои битка (786-815). Сред вождовете им са Хектор, Еней, Пандар, Адраст; Азий е начело на тези от Абидос и Сестос (816-839). Дошли са пеласгийци, траки, кикони, пафлагонийци, мизийци, фригийци, карийци от Милет и ликийците на Сарпедон и Главк (840-877).

3. Двубоят Парис-Менелай

Хектор предлага на ахейците да прекратят войната и да я заменят с двубой между Александър (Парис) и Менелай – победителят ще получи Елена и нейните „имоти“. Ирида, преобразена като дъщерята на Приам Лаодика, извиква Елена да види двубоя; влага в сърцето й желание за предишния мъж и родината (121-144). На крепостната стена заедно с Приам стоят Тимет, Укалегон, Антенор и други. Виждат Елена и одобряват външния й вид (подобна на безсмъртните богини) но казват, че е по-добре да си иде (145-160). Приам я поканва да се приближи и казва, че не я упреква за случилото се, тъй като то е станало по волята на боговете. Разпитва я за воините, които се виждат от стената и тя му представя най-напред Агамемнон и Одисей (161-202). Антенор се намесва в разговора и припомня как Одисей и Менелай ги посетили преди време за преговори и колко различна е била речта на всеки от тях. Думите на Одисей летели като снежинки (222-224).
Хектор и Одисей определят мястото за боя и теглят жребий кой пръв ще хвърли копие. Пада се на Александър, който хвърля и улучва щита на Менелай, но не го пробива. Менелай също хвърля копие и го напада със сабя, но при удара тя се счупва. Хваща го за шлема и го повлича, като всеки момент може да го удуши. Афродита се намесва, скъсва ремъка и покрива Александър с мъгла (314-381).

4. Сражение

Агамемнон призовава войската на бой и прави преглед. Заговаря Идоменей и Мерион. Нестор строява своите войници и обяснява как трябва да се сражават. Спомня си как някога погубил Еревталион (220-325). Агамемнон упреква Менестей от Атина и Одисей, командващ кефалонийците: когато ги канел на пир, те ядели печеното месо и пиели сладкото вино, а сега не били готови за бой. Одисей възразява, разговорът завършва приятелски.
Данайците тръгват като морска вълна; троянците стоят като овце. Тях ги подкрепя Арес, данайците – Атина. Присъстват Ужас, Страх и Ерида. Започва битка. Двете войски се сливат като две снежни реки (411-456). Подвизите на Антилох; Аякс Теламонов събаря противника си като топола, Одисей убива с копие един незаконен Приамов син. Аполон от града насърчава троянците (457-513). Етолиецът Тоас убива тракиеца Пирой, после тракийците го отблъсват назад. Всички се сражават така добре, че никой мъж, невидимо развеждан от Атина сред тях, не би укорил такава битка (514-544).

5. Атина помага на Диомед

Хера и Атина решават да слязат на колесница, за да спрат Арес. Атина се въоръжава, облича доспехите си. Виждат Зевс, седнал на най-високия връх на Олимп. Хера иска позволение да ранят Арес и да го отстранят от битката. Слизат при реките Симоент и Скамандър, Хера разпряга конете, а Симоент произвежда за тях амброзия (711-777). Хера се провиква като Стентор (той има глас за 50 мъже). Атина отива при Диомед и му говори, че не е толкова храбър, колкото е бил баща му. Качват се на колесницата и нападат Арес (тя е с Хадесов шлем, за да не я познае), който се е заел да убива храбрия етолиец Перифант. Той хвърля копие към Диомед, Атина го хваща във въздуха, Диомед хвърля своето, Атина го насочва към Арес и го ранява; той изревава като 10 000 воини (778-863). Качва се на Олимп и се оплаква на Зевс от Атина: той сам я бил родил и затова не я упреквал за нищо. Зевс му казва, че не го обича, защото му напомнял на майка му Хера, която той трудно усмирява с думи. Все пак Пеон го изцерява, а Хеба го изкъпва и след всичко това той сяда радостен до Зевс. Атина и Хера се връщат горе (864-909).

6. Разговори в Троя

Хекуба заедно с Лаодика (най-хубавата дъщеря на Приам) се срещат с Хектор в двореца. Хектор предава казаното от Хелен и изказва съжаление, че Парис е още жив. В стаята на Хекуба имало наметки, донесени от Парис от Сидон, когато идвал с Елена. Отнасят ги в храма на Атина, където Теано, жената на Антенор, била жрица. Хектор отива в дома на Парис и го заварва да си почиства оръжието, а Елена наблюдава ръкоделието на робините (237-324). Елена признава, че е една „безсрамна кучка“ и че всичко, което се случва с Троя, е по нейна вина (и на Парис). Андромаха спира Хектор при Скейските порти. Разказва за баща си и седемте си братя, които били убити от Ахил (325-439). Хектор казва, че сигурно един ден Троя ще бъде разрушена и Андромаха – отведена в робство; и се надява да не доживее дотогава. Благославя сина си и добавя, че все пак не могат да са сигурни за предстоящото: то зависи от съдбата, от която никой не може да избяга. Парис тръгва на бой, подобен на кон. Хектор го похвалва и се надява Зевс да им даде да прогонят ахейците (440-529).

7. Двубоят Хектор-Аякс

Хектор и Агамемнон спират войските. Всички сядат, заприличали на почерняло от западния вятър море. Атина и Аполон се превръщат в ястреби и наблюдават ставащото, кацнали на съседен бук. Хектор предизвиква ахейците да му определят противник за двубой. След кратко смущение Менелай става, упреква другите за страхливостта им и се готви за бой, но Агамемнон го спира, като казва, че „Хектор е много по-силен“; и че дори Ахил се колебаел да се бие с него (54-119).
Нестор въздиша и казва, че Пелей би умрял от скръб, ако види ставащото; отново си спомня как е убил аркадеца Еревталион. Засрамени от думите му, девет воини стават за двубой – Агамемнон, Диомед, Аяксите, Идоменей, Мерион, Еврипил, Тоант и Одисей. Жребият се пада на Аякс Теламонов и войската се моли на Зевс за успеха му (120-205). Двубоят започва: Аякс пробива с копие щита на Хектор, ранява го и го събаря с камък; ударите му са по-силни от тези на противника, но Аполон помага на Хектор. Идей и Талтибий спират двубоя. Аякс настоява все пак Хектор да предложи примирието; разменят си подаръци и ахейците посрещат Аякс като победител, а троянците се радват, че Хектор изобщо е жив (206-312).

8. Зевс спира богините

Атина казва на Хера, че вече съжалява, че някога е помагала на Херакъл по поръка на Зевс; сега той я мразел, а слушал само Тетида. Отново се въоръжава; двете тръгват с колесницата, но Зевс ги вижда от Ида и изпраща Ирида да каже, че ще събори колата им и те после десет години няма да излекуват раните си. Ирида съобщава това и се обръща към Атина: „Ала ти, кучко безсрамна и дързостна, ако посмееш въпреки туй срещу Зевса копието си да дигнеш…“ (Вранчев, 423). Двете се отказват да слизат. Връщат се и хорите им разпрягват конете, а те сядат на златните си престоли. Зевс също се връща на Олимп (Посейдон му разпряга конете). Той споменава за предстоящата смърт на Патрокъл и добавя, че не го е грижа за Хера, която е „най-безсрамната“ (424-483).
След залез слънце Хектор произнася реч пред троянците. В града всички да бдят, защото воините ще останат вън; ще преспят на полето и сутринта ще нападнат ахейците при корабите им. Троянците се подчиняват и принасят жертви, които боговете обаче не приемат. Огньовете блестят между Ксант и корабите като звезди; по 50 троянци седят около всеки. А конете хрупат овес и ечемик (484-565).

9. Посещение при Ахил

В душата на ахейците сякаш духат тракийските ветрове Борей и Зефир, и черна вълна разпръсква треви по брега на морето. Агамемнон пролива сълзи като черноводен извор от скала. Казва, че Зевс го е измамил и предлага на останалите да се върнат в Аргос. Диомед казва, че Зевс му е дал власт, но не и храброст; да върви в Микена, а той щял остане със Стенел и другите, докато „разсипят Троя“. Нестор похвалва Диомед за думите му. Предлага на Агамемнон да устрои пир с тракийско вино и да изслуша какви съвети биха му дали останалите (1-78). След като се нахранват, Нестор казва, че ще даде съвет, по-мъдър от който никой не може да предложи. Нужно било да смекчат гнева на Ахил. Агамемнон се съгласява с това и предлага дарове за Ахил: триножници, злато, бакъри, коне и „седем лесбиянки“, една от които ще е Бризеида. А като превземат Троя, Ахил щял да получи оттам още 20 жени. Ще му предложи и една от трите си дъщери за съпруга (това са Хризотемида, Ифианаса и Лаодика). А за зестра – седем града, всички те близо до Пилос. Нестор предлага пратеничество в състав: Феникс, Аякс и Одисей, с вестители Одий и Еврибат (79-172).
Връщат се и Одисей съобщава резултата от разговора. Диомед казва, че не е било нужно да молят и че сега Ахил е още по-горд; но някой ден може да се върне в боя, ако поиска или боговете го принудят. Сега да идат да спят, а утре да са готови за бой. Царете одобряват думите му с викове (669-713).

10. Разузнаването на Диомед и Одисей

Агамемнон не може да спи, гледа към троянския лагер и си скубе косите. Решава да се посъветва с Нестор. Става, обува си сандалите, облича хитон, намята лъвска кожа и и взима копие. Менелай също става, взима кожа от пантера, шлем и копие. Срещат се с Агамемнон при един от корабите. Агамемнон му казва да извика Аякс и Идоменей; да ги вика по име и да ги хвали, защото войската е в беда. После намира Нестор и му предлага да стане и да идат да видят стражата. Нестор става, облича мантия и взима копие. Намират Диомед извън шатрата, легнал върху кожа от див бик, в доспехи и с черга под главата. Пита Нестор няма ли по-млади от него, които да излязат да съберат царете; става и облича лъвска кожа. Отиват да видят стражите, които будуват като „кучета в кошара“ (1-193).
Диомед и Одисей се промъкват до лагера на траките. Диомед убива мнозина, включително царя им Рез; а Одисей размества труповете, за да минат конете. Пристигат в лагера, измиват се от кръвта в морето, а после и с вода в къпалните. Сядат да вечерят; пият вино и възливат на Атина (458-579).

11. Агамемнон се сражава. Разговор на Нестор и Патрокъл

Агамемнон се въоръжава: облича броня, дадена му от кипъреца Кинирас. На щита му се виждат Горгона, Ужас и Бягство. Слага шлем с гребен и конска опашка.“ (1-46). Войската се строява пред рова, идва и знамение – кървава роса. Отсреща на височината се виждат Хектор, Полидамас, Еней и синовете на Антенор – Полиб, Агенор, Акамант.
Сутринта отминава и „когато дърварят си готви обяда“ престават да се обстрелват със стрели и тръгват за близък бой. Агамемнон убива двама синове на Приам. Другите не успяват да им помогнат (както сърна не може да помогне на сърнетата си, убивани от лъв). Убива и синовете на Антимах. Както падат дървета при пожар, така падат глави пред Агамемнон (47-162). Троянците бягат като крави от лъв – а той ги гони и убива последния, както лъв – последната бягаща крава.
Нестор и Махаон влизат в шатрата; Хекамеда, дъщеря на Арсиной от Тенедос, им прислужва. Поднася чаша, която друг мъчно би вдигнал, обаче Нестор я вдига лесно. Появява се Патрокъл; Нестор го кани да седне, а той се колебае. Нестор му съобщава, че Диомед, Одисей, Агамемнон, Еврипил и Махаон са ранени. Спомня си как някога в една свада с елидците заради краден добитък убил Итимоней. Те били докарали в Пилос 50 стада от говеда, свине, овце и кози, и 150 кобили; взели ги, защото епейците нещо им дължали. И добавя: „Ето какво бях някога между мъжете.“ Спомня си как с Одисей били отишли във Фтия при Пелей и тогава Менойтий казал на Патрокъл, че е по-възрастен от Ахил и трябва да му дава разумни съвети. Ако Ахил няма да се бие, поне да изпрати Патрокъл с неговите доспехи, та троянците да го помислят за него (616-803).

12. Троянците нахлуват в лагера

Хектор се нахвърля върху ахейците като „глиган върху ловци“. Тръгват в пет дружини: първи са Хектор и Полидамас, втори Парис и Агенор, трети Хелен, Деифоб и Азий Хиртаков, четвърти – Еней със синовете на Антенор Архилох и Акамант, и пети – Сарпедон със Главк (34-107). Азий единствен се спуска към една от вратите на колесница; там го посрещат „като два дъба“ лапитите Леонтий и Полипет.
Сарпедон се спуска към зида „като гладен лъв към кошара“, или „лъв срещу кривороги волове“. Подканва Главк да се бият за слава, напомня за дебелите овце и сладкото вино, които обикновено ядат и пият в Ликия. Менестей казва на Тоот да извика на помощ ако не двамата Аякси, то поне единия – Теламонов. Той ги извиква: тръгват Аякс, Тевкър и Пандион. Тевкър ранява в ръката Главк, обаче Сарпедон успява да изтегли от стената голям камък. Ликийци и данайци се сражават като съседи за синур. Хектор успява да я прескочи и увлича и други. После разбива вратите с огромен камък и троянците нахлуват в лагера, а данайците бягат към корабите (290-471).

13. Сражение при корабите

Троянците начело с Хектор нападат като откъртен от река камък. Тевкър убива Имбър, зет на Приам. Аякс отблъсква Хектор с копие; Аякс Ойлеев отсича главата на Амфимах (внук на Посейдон) и я хвърля, тя се търкулва като топка до краката на Хектор. Посейдон заговаря Идоменей, престорен на Тоас, син на Андремон и цар на етолийците и Калидон; и му предлага да се въоръжи и да се бият (136-238).
Хектор търси троянските вождове и намира само Парис. Той му казва, че Деифоб и Хелен са ранени и предлага на Хектор да влязат в боя. Спускат се като „буря от вихрове“. Хектор е подобен на Арес; Аякс го предизвиква: „Клети човече, при мене ела“. Хектор казва, че съжалява, че не е син на Зевс и Хера и не го почитат като Аполон и Атина. А Аякс ще загине, ако чака копието му; ще насити троянските псета и птици. Крясъците на двете войски стигат до ефира и светлината на Зевс (748-837).

14. Приспиването на Зевс. Троянците са отблъснати

Хера решава да измами Зевс и да го приспи. Почиства се с амброзия, сресва се и се сплита. Облича „пеплос божествен“, слага си пояс, обици, було, сандали. Иска от Афродита „любов и желание“. Тя й дава нагръдния си пояс. Хера минава през Пиерия, Ематия и над снежните тракийски планини, без да се опира в земята. От Атон се спуска в морето, пристига на Лемнос и разговаря със Съня. Обещава му престол, изработен от Хефест. Сънят й припомня какво е станало последния път, когато приспал Зевс, а Хера преследвала Херакъл. Тя му обещава и харитата Паситея; той се съгласява, но иска клетва в името на Стикс и всички титани (147-276). После минават край Имброс и стигат до Ида. Зевс я пита къде отива, тя казва че е спряла конете под Ида и минава да му се обади. Зевс си припомня всички жени, в които се е влюбвал, и че никоя не е харесвал повече: споменава съпругата на Иксион, Даная, майката на Минос, Семела, Алкмена, Деметра, Латона, а и самата Хера. Хера предлага да идат в спалнята, но той казва, че ще се покрият с облак (277-345).
След това Сънят отива при Посейдон и му казва, че Зевс спи. Той призовава данайците на бой. Виковете на войските са като шум на морска вълна, огън в гората и вятър край дъбове. Хектор хвърля копие срещу Аякс, той го събаря с камък, и Хектор пада подобно на дъб, ударен от мълния. Помагат му Полидамас, Еней, Агенор, Сарпедон и Главк. Изнасят го, той повръща кръв при Ксант и пак припада (346-439).

15. Хектор при корабите

Троянците бягат през рова; Зевс се събужда и вижда, как ахейците ги гонят заедно с Посейдон, а Хектор повръща кръв. Напомня на Хера как я наказал заради Херакъл; и да престане с тези измами. Хера казва, че се кълне в Земята, Небето, Стикс, главата на Зевс и брачното им легло, че не е съветвала Посейдон да помага на ахейците (1-52). Зевс й казва да извика Ирида, а тя да каже на Посейдон да излезе от битката, Аполон да вдъхне сила на Хектор, той да притисне ахейците; после Ахил ще изпрати Патрокъл, той ще бъде убит от Хектор, а Ахил ще убие него (53-63).
Троянците нахлуват в лагера, а ахейците се бият от корабите си. Тевкър убива със стрела Клит. Зевс обаче му къса тетивата и той оставя лъка и се въоръжава с шлем, щит и копие. Хектор насърчава троянците, а Аякс – ахейците. „Или очаквате пеш да си идете в мила родина?“ (Вранчев, 504). Хектор убива Схедий, а Аякс – Лаодамас, син на Антенор. Троянците нападат като суровоядни лъвове. Хектор беснее като Арес или като огън в гората. Данайците се държат като кула или скала в морето. Той ги напада както вълна връхлита кораб за страх на моряците, или както лъв – множество крави, и накрая грабва някоя от средата им. Ахейците отстъпват към палатките, а Нестор ги призовава да се държат. Аякс с 22-лактовото си копие скача от кораб на кораб, както опитен ездач скача от кон на кон. Хектор се спуска към кораба като орел към птици, които пасат край реката – лебеди, гъски, кокошки; стига до кораба на Протезилай и иска огън. Аякс напомня, че нямат зад себе си убежище и ранява поред 12 души, които идват с огън, за да подпалят корабите (653-746).

16. Патрокъл влиза в боя. Подвизите и смъртта му

Патрокъл рони сълзи като черноводен източник, Ахил го пита защо плаче като момиченце, което иска майка му да го вземе на ръце. Патрокъл му казва кои са ранени и предлага да влезе в боя с доспехите на Ахил; „умиралка орисана искаше той да измоли“ (Вранчев, 47). Ахил му позволява да се бие, но само докато ги прогони от корабите, а после да се върне. Мирмидонците се изсипват като оси край път. Патрокъл убива пеона Пирехмес от Амидон край Аксиос; угасява огъня, но троянците са още по корабите. Ахейците се ободряват и убиват мнозина – като хищни вълци.
Патрокъл забравя съвета на Ахил. Стига до стените на Троя, а Аполон три пъти го отблъсва, и му казва, че не е писано нито нему, нито на Ахил да разрушат града. Хектор се отправя с колата към Патрокъл, а той убива с камък кочияша Кебрион („очите му паднаха долу в праха“) (676-743). Хектор и Патрокъл се борят като лъвове край убита сърна. Аполон удря Патрокъл в гърба, чупи му копието и му развързва бронята; шлемът му пада на земята. С копие в гърба го улучва дарданецът Евфорб, син на Пантой, убил дотогава 20 души. Хектор го промушва с копие; събаря го, както лъв убива глиган (743-828). Разменят си думи, Патрокъл казва че би победил и 20 като него, но победата му е дадена от Зевс, Аполон, съдбата и Евфорб. Предсказва му, че ще бъде убит от Ахил, а Хектор се усъмнява (829-867).

17. Битка за тялото на Патрокъл

Аякс пази Патрокъл като лъв лъвчетата си от ловци. Главк упреква Хектор за страхливостта му; трябвало е да отвлече Патрокъл и да го разменят срещу доспехите на Сарпедон. Хектор казва, че досега го е мислел за по-умен от останалите ликийци; оттегля се назад и сменя доспехите си с Ахиловите. Зевс поклаща глава и казва, че смъртта му е близка и няма да се върне при Андромаха с тези доспехи (132-209). Хектор обещава награда за трупа на Патрокъл. Менелай вика за помощ и идват Аякс Ойлеев, Идоменей и Мерион. Зевс им помага, защото не иска Патрокъл да бъде взет от троянците. Аякс разпръсва троянците като глиган псета и млади ловци; убива Хипотой, който влачи Патрокъл, вързал крака му с ремък.
Менелай тръгва да търси Антилох; отдалечава се неохотно като лъв, прогонен от кошара. Оглежда се като орел, който вижда и заек в храсталака. Вижда Антилох и му казва да повика Ахил, за да прибере Патрокловия труп. Антилох започва да плаче, оставя доспехите си на Лаодок и тръгва (648-701). Решават Менелай и Мерион да изнесат Патрокъл, а Аяксите да ги отбраняват. Троянците ги преследват като кучета ранен глиган, но се боят от Аяксите, които ги възпират като могила реки. Мъкнат го, както катъри влачат дърво за кораб. Около рова падат много оръжия (702-761).

18. Ахил узнава за смъртта му. Тетида при Хефест. Щитът

Ахил се тревожи за Патрокъл; в това време идва Антилох и му съобщава за случилото се: Патрокъл е убит, а Хектор му е взел доспехите. Ахил си посипва главата с пепел и пада в праха, жените плачат, Антилох държи Ахил за ръцете, за да не си пререже гърлото. Майка му го чува в морето, около нея се събират нереидите (Главка, Галатея, Климена и др.) и плачат. Тетида казва, че ще иде да го види, а заедно с нея отиват и всички нереиди и изплуват на брега при корабите (1-77). Пита го какво се е случило, той казва, че Патрокъл е загинал, сега ще иде да убие Хектор и няма да се върне у дома си. Тя му казва, че след Хектор ще загине и той, а той разсъждава за гнева и удоволствието от него, и че дори Херакъл не е избегнал смъртта. Тетида му обещава да донесе нови доспехи, изработени от Хефест; отпраща нереидите в морето и се отправя към Олимп (78-147).
Отива при Хефест, който е направил 20 триножника с колелца, така че да се движат сами. Там я посреща любезно жена му Харита, настанява я да седне и повиква Хефест. Той си спомня, че когато майка му го захвърлила, го взели океанидата Евринома и Тетида; и живял девет години при тях. Оставя духалото, избърсва се с гъба, облича хитон и отива в гостната да види Тетида, куцайки; след него вървят изкуствени златни слугини, подобни на живи девици. „Имаше и ум, и разум, и глас, па и сила в душа им“. Пита я по какъв повод идва. Тя казва, че е страдала най-много от всички богини, защото единствена от нереидите е омъжена за смъртен; и сега той е остарял. Разказва накратко историята на Ахил: отгледала го като фиданка, Агамемнон го оскърбил, той отказал да се бие въпреки молбите на аргийските старци, изпратил в боя Патрокъл, който бил погубен от Аполон при Скейските порти. Иска да му направи шлем, щит, наколенници и броня. Хефест обещава.

19. Помирение с Агамемнон. Ахил се готви за бой

Ахил вика силно, събират се всички. Идват Диомед, Одисей, Агамемнон. Ахил казва на Агамемнон, че съжалява, задето са се скарали за жената, която той заграбил от Лирнеса. Агамемнон призовава за тишина. Казва, че умът му бил затъмнен от Зевс, Ериния и Ата. Някога Хера излъгала Зевс: накарала жената на Стенел, син на Персей, да роди в седмия месец и това бил Евристей – пак от неговия род. Тогава Зевс изхвърлил Ата от Олимп (40-134). Агамемнон често си спомнял за нея, докато Хектор унищожавал ахейците; а сега може да донесе на Ахил всички дарове, за които Одисей му съобщил.
Мирмидонците отнасят даровете, а Бризеида, подобна на „Афродита руса“ заплаква, като вижда Патрокъл. Припомня си как съпругът й бил убит от Ахил, а после Патрокъл я уверявал, че Ахил ще се ожени за нея. Останалите робини също плачели, „уж за Патрокла, а всъщност за своите лични неволи“ (Вранчев, 301). Атридите, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс се събират при Ахил да го утешават. Зевс поръчва на Атина да налее в гърдите му амброзия и нектар (защото той отказва да яде).
Ахил се въоръжава. Щитът му свети като блясък на огън от планински връх за моряците. Доспехите му са като крила и го повдигат. Взима пелионското копие от ясен, дадено на Пелей от Хирон. Автомедон се качва на колата, зад него се качва Ахил. Конят Ксант проговаря и му казва, че съдбата му е да загине по волята на бог от ръцете на смъртен. Ахил отвръща, че знае това, но няма да напусне боя, докато не „се не наситят трояне“ (365-423).

20. Ахил се сражава

Зевс казва на Темида да свика боговете. Идват всички, дори реки, извори и горски нимфи. Зевс казва, че им позволява да се бият; ако на бойното поле няма богове, тогава троянците няма да издържат дълго и Ахил ще срути стената на Троя, противно на съдбата. Когато боговете слизат, се вдига страшен шум, първо от виковете на Атина и Арес. Става земетресение, което изплашва дори Хадес – да не се отвори земята и да се видят подземните жилища (1-66).
Ахил тръгва срещу Еней като лъв, който „бясно налита“. Пита защо е излязъл срещу него: той вече веднъж го е прогонил от Ида, а после и от Лирнеса, откъдето пак избягал, а Ахил разорил града. Еней разказва за рода си. Първо Дардан се родил от Зевс и основал Дардания – тогава Илион го нямало, а хората живеели в полите на Ида. Синът на Дардан, Ерихтоний, бил много богат. От Ерихтоний се родил Трос, от него – Ил, Асарак и Ганимед (най-хубав от смъртните). Син на Ил бил Лаомедонт, а негов – Приам и още четирима. Асарак родил Кап, а той – Анхиз (Еней и Хектор са трети братовчеди). Вместо да се оскърбяват един друг, по-добре да се бият.
Хектор не може да се сдържи и се спуска срещу Ахил. Хвърля копие, но Атина го духва и то се връща обратно. Ахил го напада, но Аполон го покрива с облак и го премества. „Пак се спаси от смърт, куче. Нека, аз теб ща довърши и друг път…“ (341-454). Ахил убива още десет троянци. Върлува като бог или огън из гора в безводна планинска долина. Конете му тъпчат щитове и умрели, както волове тъпчат ечемичени класове и от тях се рони зърно. Колесницата му е опръскана с кръв (455-503).

21. Скамандър и Хефест. Ахил пред стените на Троя

Ахил гони троянците, някои от които бягат към града, а други се спускат към „водовъртливия Ксант“ . Той влиза в реката само със сабя и ги избива – както делфин, голям като кит, изяжда риби в залив. „Щом умори се да трепе“ изкарва 12 живи, връзва им ръцете и ги дава на другарите си да ги отведат при корабите за жертва на Патрокъл (1-33). Напада Астеропей, внук на Аксий (Вардар). Астеропей казва, че води пеоните и от 11 дни е в Илион. Хвърля двете си копия и с едното го одрасква по ръката. Ахил го убива с меч, докато той се опитва да извади копието му от земята. Мъртвият Астеропей лежи на брега и върху него се нахвърлят риби и змиорки. Ахил убива седем пеони (136-210).
Реката му казва да спре да пълни водите й с трупове. Казва на Аполон, че не се грижи достатъчно за троянците; и повлича Ахил, който е влязъл в нея. Той се хваща за бряст, който обаче целият се срива, срутва брега и застава над реката като мост. Ахил се затичва из полето, но реката го преследва. Той се моли на Зевс да го спаси; предпочита да загине от Хектор, а не да се удави като някое свинарче, завлечено от порой. Посейдон и Атина му се притичват на помощ във вид на мъже; казват му да не спира да се сражава, и че ще убие Хектор.
Аполон отива в Троя, а останалите богове се събират на Олимп около Зевс. Ахил избива троянците и е подобен на дим, който се издига над горящ град. Приам вижда от кулата какво става и казва да държат вратите отворени, докато всички се приберат, а после веднага да ги затворят, за да не влезе Ахил в града. Ахейците биха превзели града, но Аполон насърчава сина на Антенор Агенор. Той застава срещу Ахил като ранена пантера срещу ловец и кучета. Хвърля копие и го улучва под коляното, но то отскача от наколенника. Ахил се хвърля срещу него, но Аполон го покрива с мъгла и го извежда. После самият той побягва пред Ахил, престорен на Агенор. Тичат покрай Скамандър, а през това време троянците влизат в крепостта (514-611).

22. Двубоят. Смъртта на Хектор

„Зла орисница“ задържа Хектор пред Скейските порти. Атина отива при него, взела вида на Деифоб. Хектор добива смелост; обръща се към Ахил и казва, че ако го убие, ще върне трупа му на ахейците; и иска същото за себе си. Ахил му отвръща, че не може да има договаряне между хора и лъвове, или вълци и агнета. После хвърля копието си, не го улучва, но Атина му го връща. Хектор хвърля и улучва щита му; оглежда се за Деифоб, но него го няма. Разбира, че боговете са го изоставили, но не се отказва да се бие. Изважда сабята си и се втурва към Ахил като орел към заек или агънце. Ахил го улучва с копие в гърлото (214-336). Казва, че тялото му ще „ръфат пилци и псета“, а Патрокъл ще бъде погребан. Хектор моли да върне тялото му срещу откуп, а той отвръща, че по-скоро би го изял. Хектор предсказва,че Аполон и Парис ще го убият при Скейските порти. Душата му изхвръква и отива в Хадес „орис там зла да оплаква“. Ахил завързва краката му за колата и тръгва, така че тялото да се влачи (337-404).
Андромаха тъче у дома и е поръчала на слугините да сложат голям триножник на огъня и да стоплят вода „да може баня гореща да има след като се върне от боя“. Чува виковете и се спуска през двореца „като вакханка“. Вижда влаченият Хектор и припада, а около нея се струпват „зълви и етърви“. Свестява се и казва, че е родена с лоша съдба в гористата Плак планина, в дома на Еетион. Казва, че „други ще вземат нивята на Астианакс“; и момчетата, които имат родители, ще го гонят от пира. Тялото на Хектор ще бъде ядено от кучета и червеи, а тя ще изгори дрехите му, които той вече няма да облича (405-515).

23. Погребение на Патрокъл. Състезания

Мирмидонците обикалят три пъти с конете си около Патрокъл, плачейки; там е и Тетида. Агамемнон нарежда да донесат дърва под ръководството на Мерион, „на Идоменея юначен слуга“. Събират се на брега на мястото, което Ахил е избрал за свой и на Патрокъл гроб. Ахил идва с мирмидонците в пълно бойно снаряжение, носят трупа на Патрокъл; той си отрязва русите коси „що ги бе буйни отгледал за дар на Сперхея реката“. Казва, че вече няма да се върне в родината си и ги отрязва заради Патрокъл; оставя ги в ръцете му. Убива 12-те троянски пленици и ги полага на кладата заедно с другите жертви. Ирида минава край дома на Зефир, където двамата с Борей се гощавали. Казва, че няма да седне, а отива при Океана и етиопците, за да вкуси от жертвите там; но да идат при Ахил, защото той ги моли да разпалят кладата. Те тръгват, минават над морето и разпалват кладата; а Ахил цяла нощ възлива вино. На сутринта пламъкът угасва, а ветровете се връщат през тракийското море. Ахил заспива. След като се събужда, казва да извадят изгорелите кости на Патрокъл и да не правят голям гроб сега, а после, когато и той умре. Събират костите в урна и я отнасят в шатрата; и очертават място за гроб (193-258). Състезанията (259-898).

24. Приам при Ахил. Погребение на Хектор

Зевс казва, че няма да крадат тялото на Хектор, но нека повикат Тетида и той ще й каже как да върнат Хектор. Ирида скача между Самотраки и Имброс; спуска се до пещерата на Тетида като тежест на въдица. Двете излизат на брега и политат към небето (1-97). Пристигат на Олимп, Атина й отстъпва място до Зевс, а Хера й дава чаша и я заговаря любезно. Зевс й казва, че боговете от девет дни спорят за тялото на Хектор. Нека да иде при Ахил и да му каже че боговете и особено Зевс, са гневни; а Ирида ще иде при Приам. Тетида отива в шатрата на Ахил, там неговите приятели му готвят закуска: заклали са овца. Казва му вече да спре да плаче, вместо това да обърне внимание на някоя жена; и че не му остава много да живее. А боговете и Зевс му се сърдят. Ахил се съгласява да върне Хектор срещу откуп. Зевс нарежда на Ирида да каже на Приам да отиде с откуп при Ахил – но сам. И да не се бои, защото ще го съпровожда Хермес (98-187).
Първа ги вижда Касандра, заплаква и извиква троянците. Жена му и майка му се спускат към колата, прегръщат главата му и плачат. Приам казва на събралите се да направят път; стигат до двореца и го полагат на легло (695-722). Андромаха плаче, говори за своята и на Астианакс съдба, и че не е чула последни думи от Хектор. Хекуба казва, че най-много е обичала него, и че той и досега е най-угоден на боговете. Приам казва, че ще има примирие до 12-тия ден, така че могат да донесат дърва за кладата.
На 10-тия ден слагат Хектор на върха на кладата. На другата сутрин събират костите и ги поставят в златна урна; слагат я в гроб и върху нея нареждат големи и плътни камъни, а отгоре натрупват могила. После се събират на трапеза в дома на Приам (723-803).
„Тъй се погребе телото на Хектор конеукротител.“

*

[според превода на Н. Вранчев, 1938/1946]

Омир. „Илиада“

І.
Обръщение към музата: да разкаже за гнева на Ахил и скарването му с Агамемнон, от което дошли много беди за ахейците. Във войската започва болест (1-10) и се проучва причината за това с помощта на жреца-тълкувател (птицегадател, ясновидец) Калхас. Вината била на предводителя (Агамемнон), който се е отнесъл непредпазливо с жреца на Аполон – Хриз (11-33).
На десетия ден от болестта най-изтъкнатият воин (Ахил) свиква събрание на войската. Калхас казва, че Аполон е разгневен на Агамемнон за това, че е отвлякъл дъщерята на Хриз и му отказал да я върне въпреки предложения откуп; и се е държал с него непочтително. Сега Хризеида трябва да бъде върната без откуп и да се принесе жертва (54-100). Агамемнон е недоволен от чутото, но казва, че ще направи нужното, за да спаси войската. Добавя, че е редно да го обезщетят с друга жена; и предпочита тази, която е получил Ахил (118-187). Ахил избухва и понечва да го нападне с оръжие, но Атина по съвет на Хера го възпира и му обещава голямо удовлетворение (188-214). Ахил се подчинява, прибира меча си и се нахвърля с обиди върху Агамемнон (215-246). Старият Нестор, цар на Пилос, опитва да ги помири, като казва, че свадата им е изгодна за троянците; и си спомня какви големи герои познава (246-305).
Ахил, за да отмъсти за унижението (318-348), привлича на своя страна върховния бог (Зевс) с помощта на майка си, богинята Тетида. Войската на ахейците трябва да бъде притисната, за да стане видно, че без него тя не може да се справи и той й е по-необходим дори от предводителя (349-412). Тетида обещава да съдейства (413-430) и посещава Зевс на Олимп (на небето) след 12 дни. През това време той е бил на гости при етиопците (493-530).
Агамемнон връща отвлечената дъщеря на Хриз (308-312). Принасят жертва на Аполон и болестта отминава (430-487).
Войната е причина за разделение и сред боговете: някои (Хера, Атина, Посейдон, Хермес, Хефест) подкрепят едната страна (ахейците), други (Афродита, Аполон, Арес, Артемида) – другата. Зевс е като арбитър. Кратко скарване между Зевс и Хера, Хефест ги помирява. Пируват, има музика в изпълнение на Аполон и музите (531-611).

ІІ.
Зевс изпраща при Агамемнон Съня. Той му се явява през нощта, уподобен на Нестор, и го подтиква към по-активни действия (1-40). На сутринта Агамемнон повиква най-видните царе-съюзници и им казва за съня; и че иска да изпита войниците. Щял да им предложи да си тръгнат обратно, но царете да ги задържат (41-85). Съвет на войската: Мълвата подтиква войниците да се съберат (86-100). Агамемнон говори пред всички, държейки скиптъра, изработен от Хефест и държан някога от Зевс, Хермес, Пелопс, Атрей и Тиест (101-108). Казва, че Зевс го е измамил, че ще превземе Троя. Ахейците по брой надминавали поне десетократно троянците, но пък те имали много и силни съюзници. По-добре да си вървят, вече воюват от девет години (109-141).
Войниците побягват към корабите, а Хера изпраща Атина да ги спре. Тя слиза и разговаря с Одисей (142-181). Той започва да ги възпира, увещавайки по различен начин царете и обикновените войници (181-211). Терсит се възмущава от алчността на царете, призовава войниците да си вървят, упреква ахейците за страхливостта им и се учудва, че Ахил не се гневи достатъчно на Агамемнон (212-243). Одисей го набива; после напомня на останалите за изядените от змия осем пиленца и една врабка в Авлида; и за предсказанието, че ще превземат града след девет години (244-332). Нестор го подкрепя. Агамемнон съжалява, че се е скарал с Ахил и принася вол в жертва (336-431). Нестор му предлага да призове войските за бой. Сравнение на войниците с пилци и мухи, а на царете с козари, които отиват при козите. Агамемнон е подобен на бик между крави (432-483).
Поетът иска музите да му припомнят кои са взели участие във войната (484-493). Изброяват се съюзниците, командвани от Агамемнон (данайци или ахейци): от кои градове и области са, с колко кораба са пристигнали, кой ги предвожда и кои са най-забележителните воини (761-785). Споменават се беотийци, фокидци, локрийци, абанти, атиняни, саламинци (494-558), арголидци, микенци, пелопонесци от Коринт и Сикион, спартанци, пилосци, аркадци, елидци (559-624), дулихийци и кефаленийци, етолийци, критяни, родосци, симейци, островитяни от Карпатос, Нисирос и Кос (625-680). Мирмидонците, наречени също ахейци и елини, не се явяват, защото царят им Ахил няма да се бие. Има войски от Фера, Йолк, Ехалия и Магнезия (683-659).
Ирида се явява при Приам и Хектор, уподобена на Приамовия син Полит и им съобщава, че предстои битка (786-815). Сред вождовете им са Хектор, Еней, Пандар, Адраст; Азий е начело на тези от Абидос и Сестос (816-839). Дошли са пеласгийци, траки, кикони, пафлагонийци, мизийци, фригийци, карийци от Милет и ликийците на Сарпедон и Главк (840-877).

ІІІ.
Троянците тръгват като жерави, нападащи пигмеи; под краката им се вдига прах като планинска мъгла, в която се вижда колкото да се хвърли камък (1-15). Менелай забелязва Александър (Парис), който върви, облечен в кожа от пантера и с две копия, и предизвиква някого на двубой; тръгва срещу него като лъв. Александър се изплашва, сякаш е видял змия (16-37). Хектор му се скарва, че е страхлив и добавя, че и троянците са страхливи, щом още го търпят жив. Александър казва, че е съгласен да влезе в двубой с Менелай (38-75).
Хектор предлага на ахейците да прекратят войната и да я заменят с двубой между двамата – победителят ще получи Елена и нейните „имоти“. Менелай предлага да принесат в жертва черно и бяло агне, а Приам лично да потвърди с клетва, че условията на дуела ще се спазят (76-110). Ирида, преобразена като дъщерята на Приам Лаодика, извиква Елена да види двубоя; влага в сърцето й желание за предишния мъж и родината. Тя тръгва заедно с ратайкините Етра и Климена (121-144). На крепостната стена заедно с Приам стоят Тимет, Укалегон, Антенор и други. Виждат Елена и одобряват външния й вид (подобна на безсмъртните богини) но казват, че е по-добре да си иде (145-160). Приам я поканва да се приближи и казва, че не я упреква за случилото се, тъй като то е станало по волята на боговете. Разпитва я за воините, които вижда от стената и тя му представя най-напред Агамемнон и Одисей (161-202). Антенор се намесва в разговора и припомня как Одисей и Менелай ги посетили преди време за преговори и колко различна е била речта на всеки от тях. Думите на Одисей летели като снежинки (222-224). Приам пита и за други от царете, Елена му посочва Аякс Теламонов и Идоменей, като споменава, че Менелай нерядко го посещавал на Крит. Пита се защо не вижда братята си Кастор и Полидевк (225-244). Вестителят Идей повиква Приам да вървят, той слиза от стената и се качва на колесница с Антенор; потеглят през Скейските порти (245-263). Агамемнон произнася договора: който победи, ще има Елена и цялото й богатство. Ахейците и троянците проклинат онзи, който би престъпил клетвата (267-302).
Хектор и Одисей определят мястото за боя и теглят жребий кой пръв ще хвърли копие. Пада се на Александър, който хвърля и улучва щита на Менелай, но не го пробива. Менелай също хвърля копие и го напада със сабя, но при удара тя се счупва. Хваща го за шлема и го повлича, като всеки момент може да го удуши. Афродита се намесва, скъсва ремъка и покрива Александър с мъгла (314-381).
Прибира го в спалнята и извиква от кулата Елена, преобразена като нейна стара робиня-предачка. Елена я разпознава и се скарват: пита я защо не стане съпруга или слугиня на Александър. Афродита я заплашва със смърт (382-417). Елена се подчинява, отива в спалнята и сяда при Александър; упреква го, че не е храбър като Менелай и е загубил двубоя, а той казва, че Менелай е спечелил с помощта на Атина. Предлага й да легне с него и си спомня кога я грабнал от Лакедемон и как за пръв път били заедно на остров Краная (418-448). В това време Менелай го търси на полесражението. Троянците биха го предали охотно, защото го мразят – но е изчезнал. Агамемнон обявява победата на Менелай (449-461).

ІV.
Боговете обсъждат случилото се. Зевс на шега предлага да съдействат двете войски да се помирят и добавя, че винаги е харесвал Илион и Приам. Хера и Атина обаче са против. Хера би се съгласила в замяна на Троя да бъдат разрушени Аргос, Микена и Спарта; казва, че има право да настоява за някои неща, като споменава и за благородния си произход. Решават Атина да накара троянците да нарушат клетвата; тя се понася към Троя и пада като звезда сред войските (1-72). Преобразена като Лаодок, син на Антенор, съветва Пандар да стреля с лък (от кози рог) срещу Менелай. Пандар го ранява, като самата Атина отклонява стрелата, за да не го убие (73-147). Агамемнон се притичва да го види и мисли дали Зевс ще накаже троянците за клетвопрестъпничеството; или пък, ако Менелай умре, ахейците ще се върнат обратно без да превземат града. Тогава той самият би се завърнал опозорен. Менелай го успокоява, че стрелата не е проникнала дълбоко, а Агамемнон нарежда на Талтибий да извика Махаон, син на Асклепий. Той изсмуква кръвта и я посипва с лекарства, дадени някога на Асклепий от Хирон (148-219).
Агамемнон призовава войската на бой и прави преглед. Заговаря Идоменей и Мерион. Двамата Аяксовци приличали на черен облак, идващ от морето. Нестор строява своите войници и им обяснява как се бият. Спомня си как някога погубил Еревталион (220-325). Агамемнон упреква атинянина Менестей и Одисей, командващ кефалонийците: когато ги канел на пир, те ядели печеното месо и пиели сладкото вино, а сега не били готови за бой. Одисей възразява, разговорът завършва приятелски. Припомня на Диомед за баща му Тидей – колко бил храбър, как дошъл в Микена с Полиник, когато се готвели да воюват срещу Тива. Тогава унищожил 50 кадмейци, които го чакали в засада. Диомед мълчи, но Стенел Капанеев припомня, че техните бащи са загинали пред Тива, а те самите са я превзели (326-410).
Данайците тръгват като морска вълна; троянците стоят като овце. Тях ги подкрепя Арес, данайците – Атина. Присъстват Ужас, Страх и Ерида. Започва битка. Двете войски се сливат като две снежни реки (411-456). Подвизите на Антилох; Аякс Теламонов събаря противника си като топола, Одисей убива с копие един незаконен Приамов син. Аполон от града насърчава троянците (457-513). Етолиецът Тоас убива тракиеца Пирой, после тракийците го отблъсват назад. Всички се сражават така добре, че никой мъж, невидимо развеждан от Атина сред тях, не би укорил такава битка (514-544).

V.
Атина вдъхва смелост на Диомед и запалва сияние около шлема и щита му. Споменава се за Дарес, жреца на Хефест, и за двамата му сина. Диомед убива единия, а Хефест спасява другия (1-24). Атина предлага на Арес да напуснат боя. Агамемнон, Идоменей, Менелай, Мерион и Мегес убиват по един троянец (сред убитите са ловец, майстор на кораби и незаконен син на Антенор). Диомед се спуска по полето като придошла река. Пандар, син на Ликаон, го улучва със стрела. Стенел я изважда, а той се помолва на Атина (25-120). Тя сяда до него и му дава способност да разпознава боговете, като му казва, че може да се бие само с Афродита. Сравнен е с лъв, нахлуващ в кошара. Убива двамата синове на Фенопс и синовете на Приам Хромий и Ехемон. Еней предлага на Пандар да стреля с лъка, а той казва, че вече е стрелял срещу Менелай и Диомед, и не е могъл да ги убие, защото може би някой бог ги пази; и се заканва, като се върне, да счупи този лък. Двамата тръгват с колесница; Стенел ги вижда и предупреждава Диомед. Той казва, че няма да бяга и разказва за конете на Еней – те били от порода, която Зевс бил дал някога на Трос в замяна на Ганимед, а после Анхиз си откраднал няколко (121-273). Убива с копието си Пандар; събаря и Еней с камък, обаче Афродита го обвива с пеплос и го предпазва. Ранява с копие дори Афродита; от ръката й потича „ихор“ и Ирида я отвежда встрани. Тя моли Арес да й даде конете, за да се качи на Олимп; отиват с Ирида горе и тя се оплаква на Диона. Тя й разказва как се е случвало богове да страдат от смъртни: От и Ефиалт оковали Арес, Херакъл ранил със стрела Хера и Хадес (Пеон го излекувал). Добавя, че Диомед сигурно ще бъде убит от някой бог. Шеги между боговете: дали на Афродита й тече кръв, защото се е одраскала с игла от пеплоса на някоя ахейка? (274-430)
Аполон отблъсва Диомед и отнася Еней в Троя, като оставя на полесражението негово изображение. Арес подканва троянците да го защитават. Сарпедон подканва Хектор да се бие и двамата тръгват заедно, а самият Еней бързо е излекуван от Аполон и е върнат в боя. Срещу тях тримата са Аяксовците, Одисей, Диомед и Агамемнон. Еней убива синовете на Диокъл от Фера (Кретон и Орсилох, сравнени с лъвове, грабещи гойни овце и говеда); Менелай и Антилох пазят телата им. Менелай убива пафлагонеца Пилемен. Арес и Енио вървят пред Хектор; Аякс отбранява телата на двама ахейци, убити от него (431-626). Среща на Тлеполем и Сарпедон. Тлеполем разказва как баща му Херакъл някога превзел Троя заради конете на Лаомедонт. Сарпедон го убива с копието си, но и той бива ранен; Одисей са колебае дали да го преследва, но се насочва към останалите ликийци и убива някои от тях. Хектор говори с ранения Сарпедон и напада аргийците, убива някои (627-710).
Хера и Атина решават да слязат на колесница, за да спрат Арес. Атина се въоръжава, облича доспехите си. Виждат Зевс, седнал на най-високия връх на Олимп. Хера иска позволение да ранят Арес и да го отстранят от битката. Слизат при реките Симоент и Скамандър, Хера разпряга конете, а Симоент произвежда за тях амброзия (711-777). Хера се провиква като Стентор (той имал глас за 50 мъже). Атина отива при Диомед и му говори, че не е храбър като баща си. Качват се на колесницата и нападат Арес (тя е с Хадесов шлем, за да не я познае), който се е заел да убива храбрия етолиец Перифант. Той хвърля копие към Диомед, Атина го хваща във въздуха, Диомед хвърля своето, Атина го насочва и ранява Арес; той изревава като 10 000 воини (778-863). Качва се на Олимп и се оплаква на Зевс от Атина: той сам я бил родил и затова не я упреквал за нищо. Зевс му казва, че не го обича, защото му напомнял на майка му Хера, която той трудно усмирява с думи. Все пак Пеон го изцерява, а Хеба го изкъпва и след всичко това той сяда радостен до Зевс. Атина и Хера се връщат горе (864-909).

VІ.
Аякс Теламонов убива Акамант, Диомед – Тевтрантовия син Аксил (той бил много гостоприемен). Евриал убива синовете на Буколион; Одисей, Тевкър, Антилох и Агамемнон също убиват някои. Менелай се колебае дали да не пощади Адраст, който му обещава откуп за живота си; но Агамемнон възразява и го убиват (1-65). Птицегадателят Хелен призовава Хектор и Еней да спрат воините пред стените на града, а Хектор да каже на майка си Хекуба да отнесат на Атина було и да й обещаят 12 вола жертва (защото дори от Ахил не са брали толкова страх, колкото днес от Диомед). Хектор задържа войската и се връща в Троя (66-118).
Среща на Диомед и Главк. Диомед си спомня за тракиеца Ликург, който преследвал Дионис, но Зевс го ослепил. Главк разказва родословието си: Еол, Сизиф от Ефира при Аргос, Главк, Белерофонт (и случката с жената на Прет), подвизите му. След всичко това Белерофонт станал цар на Ликия. Сарпедон му е внук от Лаодамия и Зевс, а Главк – от Хиполох. Диомед казва, че някога Белерофонт посетил дядо му Ойней и му подарил златна чаша. Канят се взаимно на гости, в Аргос и Ликия. Разменят си и оръжията: тези на Главк обаче стрували 100 вола, а на Диомед – само 9 (119-236).
Хекуба заедно с Лаодика (най-хубавата дъщеря на Приам) се срещат с Хектор в двореца. Хектор предава казаното от Хелен и изказва съжаление, че Парис е още жив. В стаята на Хекуба имало наметки, донесени от Парис от Сидон, когато идвал с Елена. Отнасят ги в храма на Атина, където жрица е Теано, жената на Антенор. Хектор отива в дома на Парис и го заварва да си почиства оръжието, а Елена наблюдава ръкоделието на робините (237-324). Елена признава, че е една „безсрамна кучка“ и че всичко, което се случва с Троя, е по нейна вина (и на Парис). Андромаха спира Хектор при Скейските порти. Разказва за баща си и седемте си братя, които били убити от Ахил (325-439). Хектор казва, че сигурно един ден Троя ще бъде разрушена и Андромаха – отведена в робство; и се надява да не доживее дотогава. Благославя сина си и добавя, че все пак не могат да са сигурни за предстоящото: то зависи от съдбата, която никой не може да избегне. Парис тръгва на бой, подобен на кон. Хектор го похвалва и се надява Зевс да им даде да прогонят ахейците (440-529).

VІІ.
Хектор и Парис идват като попътен вятър за биещите се троянци. Те и Главк убиват по няколко противници. Атина и Аполон се споразумяват да прекратят боя за кратко. Хелен узнава плана им и съветва Хектор да предизвика някого на двубой (казва му, че още не е дошло времето да загине) (1-53). Хектор и Агамемнон спират войските. Всички сядат, заприличали на почерняло от западния вятър море. Атина и Аполон се превръщат в ястреби и наблюдават ставащото, кацнали на съседен бук. Хектор предизвиква ахейците да му определят противник за двубой (а Зевс замисля зло за войските). Ако убие противника, нека го погребат при Хелеспонта и всички минаващи да си спомнят, че е убит от Хектор. След кратко смущение Менелай става, упреква другите за страхливостта им и се готви за бой, но Агамемнон го спира, като казва, че „Хектор е много по-силен“; и че дори Ахил се колебаел да се бие с него (54-119).
Нестор въздиша и казва, че Пелей би умрял от скръб, ако види ставащото; отново си спомня как е убил аркадеца Еревталион. Засрамени от думите му, стават деветима: Агамемнон, Диомед, Аяксите, Идоменей, Мерион, Еврипил, Тоас и Одисей. Жребият се пада на Аякс Теламонов и войската се моли на Зевс за успеха му (120-205). Той излиза, подобен на Арес, с изработения си от Тихий щит. Двубоят започва: Аякс пробива с копие щита на Хектор, ранява го и го събаря с камък; ударите му са по-силни от тези на противника, но Аполон помага на Хектор. Идей и Талтибий прекратяват двубоя. Аякс настоява все пак Хектор да предложи примирието; разменят си подаръци и ахейците посрещат Аякс като победител, а троянците се радват, че Хектор изобщо е жив (206-312).
Ахейците се събират вечерта за пир, принасят в жертва петгодишен вол и Агамемнон дава гърба му на Аякс. Насищат се на ядене и пиене, и Нестор предлага да съберат телата на загиналите и да ги изгорят, за да бъде предадена пепелта на близките им; и да издигнат могила. Освен това трябва да изградят стена с кули и порти, и ров около корабите (с колове в него). По същото време в Троя се провежда съвет, на който Антенор настоява Елена да бъде върната заедно с богатствата й. Александър възразява и казва, че няма да даде жената; но може да върне донесените от Аргос богатства и да прибави още. Приам казва, че ще изпрати Идей при Атридите с това предложение и ще поиска примирие за погребение на убитите. Ахейците изслушват Идей; Диомед казва, че не бива да приемат нищо от враговете – нито пари, нито Елена, а да се бият до пълна победа, защото вече „и на децата е ясно“, че краят на троянците е близо (313-404).
Събират труповете, като Приам забранява да бъдат оплаквани. Ахейците строят стена около лагера; Посейдон се учудва, че не принасят жертва за строежа и казва, че хората може да забравят какво той и Аполон са построили за Лаомедонт. Зевс му позволява да унищожи стената след края на войната. Ахейците вечерят и пият вино от Лемнос, изпратено им от Евней, син на Язон и Хипсипила. Виното се плащало с мед, желязо, кожи, животни и роби. Зевс гърми през цялата нощ, защото замисля зло; те възливат от виното и заспиват (405-482).

VІІІ.
Зевс свиква събрание и забранява на боговете да се намесват повече в битката. Заплашва, че всеки, нарушил забраната, ще бъде бит и върнат обратно на Олимп; или дори хвърлен в Тартар, който е толкова под Хадес, колкото е земята под небето. Той е толкова силен, че може да държи всички тях, увиснали на верига. Атина казва, че те с Хера все пак ще дават полезни съвети на аргийците. Зевс се качва на колата си и пристига на връх Гаргар на планината Ида срещу Троя, откъдето се вижда градът и ахейският лагер (1-52).
Армиите се бият до обяд и тогава той поставя жребий на везните си, и този на ахейците се накланя към земята, което предвещава зло. Нестор изостава, защото конят му е убит, а Диомед вика на помощ Одисей, който не го чува. Спира до Нестор и го поканва да се качи на колесницата му, за да види конете на Еней (тези от Трос). После убива кочияша на Хектор Ениопей. Зевс хвърля мълния пред колата им; Нестор предлага да се върнат. Диомед се тревожи, че Хектор ще го упрекне в страхливост, и той наистина го подиграва и го нарича „девица“. Заплашва да прескочи с конете си рова, да запали корабите на ахейците и да ги избие. Мисли да отнеме златния щит на Нестор и бронята на Диомед, изработена от Хефест (53-197). Хера предлага на Посейдон да се намесят, но той отказва. В лагера корабът на Одисей стоял в средата на редицата, а на Ахил и Аякс – в двата края. Агамемнон напомня на ахейците за разговорите им на Лемнос, докато пиели вино: тогава се хвалели, как всеки щял да се бие с 200 троянци наведнъж. Обръща се към Зевс и пита дали някога е наказвал друг цар толкова тежко, колкото него. Моли поне да се спасят, а Зевс му дава положителен знак – орел със сърненце в ноктите. Тевкър стреля с лък и се крие при Аякс като „дете при майка“ (208-272). Убива Орсилох и Горгитион, син на Приам от Астианира. Агамемнон го похвалва, обещава му награда. Но Хектор удря Тевкър с камък, зашеметява го и го изнасят от боя. Преследва ахейците „като куче“ и не им позволява да се обърнат. Погледът му е като на Горгона или Арес (273-349).
Атина казва на Хера, че вече съжалява, че някога е помагала на Херакъл по поръка на Зевс; сега той я мразел, а слушал само Тетида. Отново се въоръжава; двете тръгват с колесницата, но Зевс ги вижда от Ида и изпраща Ирида да им каже, че ще събори колата и те десет години няма да излекуват раните си. Особено се сърдел на „светлооката“. Ирида им съобщава това и се обръща към Атина: „Ала ти, кучко безсрамна и дързостна, ако посмееш въпреки туй срещу Зевса копието си да дигнеш…“ (Вранчев, 423). Двете се отказват да слизат. Връщат се и хорите им разпрягват конете, а те сядат на златните си престоли. Зевс също се връща на Олимп (Посейдон му разпряга конете). Той споменава за предстоящата смърт на Патрокъл и добавя, че не го е грижа за Хера, която е „най-безсрамната“ (а Кронос и Япет били в Тартара) (424-483). След залез слънце Хектор произнася реч пред троянците. В града всички да бдят, защото воините ще останат вън; ще преспят на полето и сутринта ще нападнат ахейците при корабите им. Съжалява, че не може да бъде вечно млад и безсмъртен, и хората да го тачат като Атина и Аполон. Троянците се подчиняват и принасят жертви, които боговете не приемат. Огньовете блестят между Ксант и корабите като звезди; по 50 троянци седят около всеки. А конете хрупат овес и ечемик (484-565).

ІХ.
В душата на ахейците сякаш духат тракийските ветрове Борей и Зефир, и черна вълна разпръсква треви по брега на морето. Агамемнон пролива сълзи като черноводен извор от скала. Казва, че Зевс го е измамил и предлага на останалите да се върнат в Аргос. Диомед казва, че Зевс му е дал власт, но не и храброст; да върви в Микена, а той щял остане със Стенел и другите, докато „разсипят Троя“. Нестор похвалва Диомед за тези думи и добавя, че е достатъчно стар, та той да е най-младият му син. Предлага на Агамемнон да устрои пир с тракийско вино и да изслуша какви съвети биха му дали останалите (1-78).
Седем групи от по 100 души излизат между стената и рова за да пазят, а Агамемнон поканва вождовете в своята шатра. След като се нахранват, Нестор казва, че ще даде съвет, по-мъдър от който никой не може да предложи. Нужно било да смекчат гнева на Ахил. Агамемнон се съгласява и предлага дарове за Ахил: триножници, злато, бакъри, коне и „седем лесбиянки“, една от които ще е Бризеида. А като превземат Троя, Ахил щял да получи оттам още 20 жени. Ще му предложи и една от трите си дъщери за съпруга (това са Хризотемида, Ифианаса и Лаодика). А за зестра – седем града, всичките близо до Пилос. Нестор предлага пратеничество в състав: Феникс, Аякс и Одисей, с вестители Одий и Еврибат (79-172).
Пратениците отиват и намират Ахил да весели душата си с лира, заграбена от Еетионовия град. Той ги поканва да седнат на пейки, покрити с алени черги. С Патрокъл и Автомедон нарязват за гостите козе, овче и свинско; посолват го и слагат хляб в панерчета. Той сяда срещу Одисей, жертват и се хранят. Одисей разказва за опасността, в която се намира войската: Хектор, облегнат на силата си, не тачи ни хора, ни богове, повлечен от бяс. Възможно е да загинат далеч от „конеобилния Аргос“. Какво е казал на Ахил баща му във Фтия, когато го изпращал? Повтаря точно думите на Агамемнон за даровете (173-306). Ахил отвръща, че „и малодушен, и храбър еднакво се тука почитат“. Той „разсипал 12 града с кораби и 11 по земя в Троада“. Хектор само веднъж го е дочакал на бойното поле и е избягал. Още утре смята да заплава по Хелеспонта и за 3 дни да стигне във Фтия. Ще отнесе там злато, червена мед, жени и сиво желязо. Дори да му предлагат всички богатства на Орхомен или египетската Тива, ще откаже. Не му трябва дъщеря на Агамемнон за съпруга, дори да е красива като Афродита и работлива като Атина – в Елада и Фтия има достатъчно ахейки. Защото дори всичко, което е събрано в каменливия Аполонов Питон, не струва колкото живота му. Тетида му е дала предсказание: или ще загине млад при Троя, или ще доживее дълбока старост във Фтия. Предлага на Феникс да замине с него (307-429). Феникс се натъжава и напомня как някога Пелей ги изпратил заедно при Агамемнон в Аргос. Разказва за отношенията си с баща си Аминтор, майка си и наложницата. Избягал от дома си и отишъл при Пелей, където царувал над долопите. Как гледал Ахил като малък; разказва притча за Обидата и Молбите. Също и за войната на етолийците и куретите край Калидон. Биели се заради главата и кожата на един глиган, убит от Мелеагър, син на Ойней. Той бил женен за Клеопатра и се сърдел на майка си Алтея. Дълго отказвал да се бие, но накрая се съгласил и отблъснал куретите (430-605). Ахил отвръща, че е по-добре Феникс да мрази онези, които мразят Ахил, а не да се опитва да им прави услуги. Аякс взима думата и го упреква за непреклонността му. Ахил отговаря, че няма да се бие преди Хектор да стигне до мирмидонските шатри. Приготвят за Феникс легло от овнешки кожи, черга и ленено платно. До Ахил ляга „лесбийка жена Диомеда“; а до Патрокъл – жена от Скирос (606-668).
Връщат се и Одисей съобщава резултата от разговора. Диомед казва, че не е било нужно да молят Ахил и че сега той е още по-горд; но някой ден може да се върне в боя, ако поиска или боговете го принудят. Сега да идат да спят, а утре да са готови за бой. Царете одобряват думите му с викове (669-713).

Х.
Агамемнон не може да спи, гледа към троянския лагер и си скубе косите. Решава да се посъветва с Нестор. Става, обува си сандалите, облича хитон, намята лъвска кожа и взима копие. Менелай също става, взима кожа от пантера, шлем и копие. Срещат се с Агамемнон при корабите. Агамемнон му казва да извика Аякс и Идоменей; да ги вика по име и да ги хвали, защото войската е в беда. После намира Нестор и му предлага да стане и да идат да видят стражата. Решават да извикат Диомед, Одисей и Аякс Ойлеев. Нестор забелязва, че Менелай го няма и се учудва, че при това положение може да спи, но Агамемнон го уверява, че и той е буден (1-127). Нестор става, облича мантия и взима копие. Намират Диомед извън шатрата, легнал върху кожа от див бик, в доспехи и с черга под главата. Пита Нестор няма ли по-млади от него, които да излязат да съберат царете; става и облича лъвска кожа. Отиват да видят стражите, които будуват като „кучета в кошара“ (128-193).
Връщат се през рова и Нестор пита кой ще иде да проучи какви са плановете на троянците. Всеки от царете би му подарил за това по една черна овца. Диомед казва, че е готов, но иска помощник: обаждат се Аяксите, Мерион, Антилох, Менелай и Одисей. Той избира Одисей, защото „с него е Атина“. Вече са изтекли 2/3 от нощта. Дават им оръжие и кожени шлемове. Историята на Мерионовия шлем. Атина им праща отдясно знак – чапла. Диомед си спомня как Атина помагала на баща му да иде до Тива и да се върне. Тръгват като „два лъва през нощта“ (194-298).
Хектор е свикал на събрание троянските вождове. Предлага някой да иде да разузнае какво ще правят ахейците и обещава за награда коне. Обажда се Долон. Той бил вестител – богат и грозен, имал пет сестри и бил единствен син на баща си. Иска за награда конете на Ахил, а Хектор му се заклева („напразно“). Той взима лък и слага шлем от невестулка. Одисей и Диомед го виждат и го подгонват „като кучета“. Той бяга, Диомед хвърля копие, което минава над рамото му; той се уплашва и спира. Обещава им откуп – мед, злато и желязо (299-381). Казва всичко: за какво е изпратен, срещу каква награда и че Хектор е при гроба на Ил на съвет; съюзниците на троянците спят наблизо и никой не стои на стража. Откъм морето били пеонийци, карийци, лелеги, кавкони, „богоравни“ пеласги, откъм Тимбрея – ликийци, фригийци, мизийци, меонийци; а най-близо – траките с царя им Рез. Диомед го изслушва и му отрязва главата („още мълвеше тя“) (382-457).
Промъкват се до лагера на траките. Диомед убива мнозина, включително царя им Рез; а Одисей размества труповете, за да минат конете. Когато пристигат в лагера, Нестор ги чува пръв. Казва, че никога не бил виждал такива коне. Диомед взима тях, а Одисей – доспехите на царя. Измиват се от кръвта в морето, а после и с вода в къпалните. Сядат да вечерят; пият вино и възливат на Атина (458-579).

ХІ.
Зевс изпраща при ахейците Разпрата, която им внушава желание за бой. Агамемнон се въоръжава: облича броня, дадена му от кипъреца Кинирас. На щита му се виждат Горгона, Ужас и Бягство. Слага шлем с гребен и конска опашка. Атина и Хера го приветстват с гръм, като цар на „златна Микена“ (1-46). Войската се строява пред рова, идва и знамение – кървава роса. Отсреща на височината се виждат Хектор, Полидамас, Еней и синовете на Антенор – Полиб, Агенор, Акамант. Тръгват едни срещу други, подобно на жътвари. Боговете стоят в дворците си и недоволстват от Зевс, който искал да прослави троянците.
Сутринта отминава и „когато дърварят си готви обяда“ престават да се обстрелват със стрели и тръгват за близък бой. Агамемнон убива двама синове на Приам (незаконен и същ). Другите не успяват да им помогнат (както сърна не може да помогне на сърнетата си, убивани от лъв). Убива и синовете на Антимах, който преди време настоявал да убият пратениците Одисей и Менелай; и освен това бил взел подкуп от Парис, за да го подкрепи да не връщат Елена. Както падат дървета при пожар, така падат глави пред Агамемнон (47-162). Троянците бягат като крави от лъв, а той ги гони и убива последния, както лъв – последната бягаща крава. Зевс изпраща Ирида в Илион да каже на Хектор, че когато Агамемнон бъде ранен и се оттегли от боя, ще може да убива врагове „до залез слънце и до корабите“. „Музи, кажете кой излезе срещу Агамемнон“. Убива сина на Антенор Ифидамант, живеещ в Тракия с млада съпруга, на която бил дал много дарове. Убива още един син на Антенор – Коон, но е ранен от него в ръката с копие (163-279).
Хектор подканя троянците, както ловец насъсква псета срещу лъв или глиган. Убива мнозина като „вихрушка, която повдига вълни“. Диомед и Одисей тръгват срещу тях като глигани срещу псета. Диомед убива двамата сина на един гадател, който преди това ги е предупреждавал да не влизат в боя. Улучва Хектор с копие в шлема, подарен му от Аполон. Той припада за миг, но се свестява и избягва с колата. „Куче, избяга смъртта пак ти…ала и сетне ща аз теб довърши…“, казва Диомед (Вранчев, 365). Александър, скрит зад стълб на гроба на Ил Дарданов, го улучва със стрела в крака. Диомед се връща с колата си, а Одисей остава сам като „глиган пред кучета“. Убива Сок, който преди това го е ранил с копие; вика за помощ, Менелай и Аякс идват. Троянците са го наобиколили като чакали елен; но когато се яви лъв (Аякс), те избягват. Аякс се нахвърля върху тях като „река, която влачи от планината борове и дъбове“. Парис ранява със стрела Махаон, Идоменей съветва Нестор да го откарат (366-515). Кебрион и Хектор се насочват с колата си към Аякс, но Хектор не смее да го нападне (по-храбър е от него, Хектор се бои от Зевсовия гняв). Зевс обаче вдъхва страх на Аякс и той се оттегля като „лъв от кошара, гонен от кучета и пастири“; или като „магаре, гонено от момчета с тояги“. Еврипил вика към аргийците да помагат на Аякс. Ахил извиква Патрокъл, който се показва от палатката, „подобен на Арес“. Казва му да попита дали раненият, когото носят от битката, не е Махаон (516-615).
Нестор и Махаон влизат в шатрата; Хекамеда, дъщеря на Арсиной от Тенедос, им прислужва. Поднася чаша, която друг мъчно би вдигнал, обаче Нестор я вдига лесно. Появява се Патрокъл; Нестор го кани да седне, а той се колебае. Нестор му съобщава, че Диомед, Одисей, Агамемнон, Еврипил и Махаон са ранени. Спомня си как някога в една свада с елидците заради краден добитък убил Итимоней. Те били докарали в Пилос 50 стада от говеда, свине, овце и кози, и 150 кобили; взели ги, защото епейците нещо им дължали. Принесли жертва при река Алфей. Той убил Мулий, чиято жена Агамеда знаела всички билки. И добавя: „Ето какво бях някога между мъжете.“ Спомня си как с Одисей били отишли във Фтия при Пелей и тогава Менойтий казал на Патрокъл, че е по-възрастен от Ахил и да му дава разумни съвети. Ако Ахил няма да се бие, поне да изпрати Патрокъл с неговите доспехи, та троянците да го помислят за него (616-803).
Патрокъл среща Еврипил край корабите на Одисей, където се правят събранията и са олтарите на боговете; той го моли да сложи в раната му лекарства, за които знае от Ахил, а той – от Хирон. Подалирий и Махаон ги няма. Патрокъл изважда стрелата, слага лекарство (корен) в раната, и болките и кръвта спират (804-848).

ХІІ.
Стената на лагера е разрушена след падането на Троя, защото била построена без да се принесат необходимите жертви. Тогава Аполон събрал реките от Ида – Скамандър, Симоент, Граник и други, Зевс изсипвал дъжд, а Посейдон изравнил мястото с водите на Хелеспонта и насипал отгоре пясък (1-33).
Хектор се нахвърля върху ахейците като „глиган върху ловци“. Полидамас му предлага да атакуват стената без коне. Тръгват в пет дружини: първи са Хектор и Полидамас, втори Парис и Агенор, трети Хелен, Деифоб и Азий Хиртаков, четвърти – Еней със синовете на Антенор Архилох и Акамант, пети – Сарпедон със Главк (34-107). Азий единствен се спуска към една от вратите на колесница; там го посрещат „като два дъба“ лапитите Леонтий и Полипет, който е син на Пиритой. От стената се сипят стрели и камъни „като снежинки“. Лапитите са като оси или пчели, които си бранят кошера. „Мъчно е да разкажеш, подобно на бог.“ Двамата убиват мнозина нападатели. Орел минава над троянците със змия в ноктите, тя го ухапва и пада между тях. Полидамас вижда в това знак и предлага на Хектор да се откажат от атаката. Хектор го заплашва, че ще го убие, ако убеждава така и другите. Опитват се да разрушат стената. Камъните хвърчат от двете страни като снежинки (108-289).
Сарпедон се спуска към зида „като гладен лъв към кошара“ или „лъв срещу кривороги волове“. Подканва Главк да се бият за слава, напомня за дебелите овце и сладкото вино, които обикновено ядат и пият в Ликия. Менестей казва на Тоот да извика на помощ ако не двамата Аякси, то поне единия – Теламонов. Той ги извиква: тръгват Аякс, Тевкър и Пандион. Тевкър ранява в ръката Главк, обаче Сарпедон успява да изтегли от стената голям камък. Ликийци и данайци се сражават като съседи за синур (290-426).
Хектор успява да я прескочи и увлича и други. После разбива вратите с огромен камък и троянците нахлуват в лагера, а данайците бягат към корабите (427-471).

XIII.
Зевс гледа към земите на тракийци, мизийци, хипомолги и абийци. Посейдон гледа към битката от остров Самотраки. Тръгва натам, по пътя слиза в подводния си дворец. Колата му се движи през морето, без да се мокри. Нахранва конете с амброзийна храна в подводна пещера между Тенедос и Имброс (1-38).
Пристига на полесражението и, уподобен на Калхас, се обръща към Аяксите: насърчава ги да спрат Хектор и им придава сила. Аякс Ойлеев познава по краката му, че е някой бог. Усещат, че силата им е нараснала. Посейдон насърчава Тевкър, Мерион, Антилох и др. Троянците доскоро са приличали на плахи елени; защо водачът се е скарал с някои? Но все пак трябва да се воюва. Тези около Аяксите не биха били укорени дори от Арес и Атина. Допират се щит до щит, шлем до шлем, воин до воин (39-135).
Троянците начело с Хектор нападат като откъртен от река камък. Тевкър убива Имбър, зет на Приам. Аякс отблъсква Хектор с копие; Аякс Ойлеев отсича главата на Амфимах (внук на Посейдон) и я хвърля, тя се търкулва като топка до краката на Хектор. Посейдон заговаря Идоменей, престорен на Тоас, син на Андремон и цар на етолийците и Калидон; и му предлага да се въоръжи и да се бият (136-238).
Идоменей се въоръжава и тръгва като мълния, хвърлена от Зевс. Разговарят с Мерион, който си търси копие; Идоменей говори за страхливия и храбрия, когато са в засада. Тръгват като Арес и сина му Страх. Говорят къде има нужда от тях: според Идоменей Аякс не отстъпва на смъртен мъж и е равен на Ахил в близкия бой, но е по-бавен в бягането. Троянците се нахвърлят върху Идоменей като буря, която вдига много прах. „Жестокосърдният само гледал би с радост на тоя бой“ (239-344). Зевс не иска да унищожи ахейците, а само да прослави Тетида и Ахил; Посейдон ги жали, а освен това е сърдит на Зевс. Идоменей убива Отрионей, който искал за жена Касандра (първа по хубост от Приамовите дъщери) и тя му била обещана. Убива и Азий (той пада като дъб, бор или топола), а Антилох – кочияша му, и взима конете. Идоменей убива Алкатой, женен за Анхизовата дъщеря Хиподамия; и разказва на Деифоб, че е син на Девкалион, син на Минос, син на Зевс. Деифоб вика Еней, Идоменей ги чака като глиган: вика на помощ Аскалаф, Мерион и Антилох; срещу тях са Агенор, Парис, Деифоб и Еней. Той убива с копие Аскалаф, син на Арес. Мерион ранява Деифоб в ръката, изтеглят го от боя (345-539). Троянците не могат да ранят Антилох, защото Посейдон го пази. Хелен стреля с лък по Менелай, той го ранява в ръката с копие, Агенор го изтегля. Пизандър напада Менелай с медна брадва, но той го удря със сабя и очите му падат в праха. Менелай обвинява троянците, че са откарали „много имане и законна съпруга, приела ги като гости“; и че са „ненаситни на битки“. Мерион убива със стрела сина на Пилемен – Харпалион от Пафлагония (540-659).
Хектор се втурва към корабите на Аякс и Протезилай. Посрещнат е от беотийци, йонийци, фтийци, локрийци, епейци и атиняните на Менестей. Двамата Аякси са като два черни вола. Локрийците са въоръжени само с лъкове и прашки. Полидамас казва на Хектор, че боговете дават на един способност за военни дела, на друг – за музика и танци, а на трети – мъдрост. Предлага му да се посъветват как да продължат боя (660-747). Хектор търси троянските вождове и намира само Парис. Той му казва, че Деифоб и Хелен са ранени и предлага да влязат в боя. Спускат се като „буря от вихрове“. Хектор е подобен на Арес; Аякс го предизвиква: „Клети човече, при мене ела“. Хектор казва, че Аякс ще загине, ако чака копието му; ще насити троянските псета и птици. Крясъците на двете войски стигат до ефира и светлината на Зевс (748-837).

XIV.
„Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък” (Милев/Димитрова, 1). Нестор излиза от шатрата си с щит и копие, и вижда ахейците да бягат. Колебае се накъде да тръгне – като вълна, предусещаща вихри. Решава да иде при Агамемнон. Корабите били наредени натясно един до друг „между два носа“. Среща ранените Одисей, Диомед и Агамемнон, който се пита дали ахейците не са му разгневени като Ахил, и затова не се бият. Зевс прославял троянците наравно с боговете. Предлага да изтеглят част от корабите в морето, а през нощта и останалите (2-81). Одисей възразява и казва, че Агамемнон би трябвало да командва войска от страхливци. Диомед взима думата, като започва с това, че е по-млад от другите. Родословието му: Портей имал трима сина, живеели в Плеврон и Калидон. Един от тях бил Ойней, бащата на Тидей. Тидей се заселил в Аргос и се оженил за дъщеря на Адраст. Предлага да насърчават другите, които се бият. Посейдон, престорен на старец, уверява Агамемнон, че Ахил ще загине, а троянците ще бъдат прогонени (82-146).
Хера решава да измами Зевс и да го приспи. Почиства се с амброзия, сресва се и се сплита. Облича „пеплос божествен“, слага си пояс, обици, було, сандали. Иска от Афродита „любов и желание“. Отивала да види Океан и Тетия, и да ги убеди да се обичат като съпрузи. Тя й дава нагръдния си пояс. Хера минава през Пиерия, Ематия и над снежните тракийски планини, без да се опира в земята. От Атон се спуска в морето, пристига на Лемнос и разговаря със Съня. Обещава му престол, изработен от Хефест. Сънят й припомня какво е станало последния път, когато приспал Зевс, а Хера преследвала Херакъл. Тя му обещава и харитата Паситея; той се съгласява, но иска клетва в името на Стикс и всички титани (147-276). После минават край Имброс и стигат до Ида. Той се преобразява на птицата халкида и кацва на бор. Зевс я пита къде отива; тя казва, че е спряла конете под Ида и минава да му се обади. Зевс си припомня всички жени, в които се е влюбвал, и че никоя не е харесвал повече: споменава съпругата на Иксион, Даная, майката на Минос, Семела, Алкмена, Деметра, Латона, а и самата Хера. Хера предлага да идат в спалнята, но той казва, че ще се покрият с облак (277-345).
След това Сънят отива при Посейдон и му казва, че Зевс спи. Той призовава данайците на бой. Виковете на войските са като шум на морска вълна, огън в гората и вятър край дъбове. Хектор хвърля копие срещу Аякс, той го събаря с камък и Хектор пада като дъб, ударен от мълния. Помагат му Полидамас, Еней, Агенор, Сарпедон и Главк. Изнасят го, той повръща кръв при Ксант и пак припада (346-439). Аякс хвърля копие по Полидамас и убива Архелох, син на Антенор. Брат му Акамант убива беотиеца Промах, Пенелей отрязва главата на Илионей. Ахейците – Аяксите, Антилох, Мерион, Тевкър, Агамемнон – убиват много противници благодарение на Посейдон („кажете ми, музи, кой кървава плячка взе първи“ ) (440-522)

XV.
Троянците бягат през рова; Зевс се събужда и вижда как ахейците ги гонят заедно с Посейдон, а Хектор повръща кръв. Напомня на Хера как я наказал заради Херакъл; и да престане с тези измами. Хера казва, че се кълне в Земята, Небето, Стикс, главата на Зевс и брачното им легло, че не е съветвала Посейдон да помага на ахейците (1-52). Зевс й казва да извика Ирида, а тя да каже на Посейдон да излезе от битката. Аполон да вдъхне сила на Хектор, а той да притисне ахейците. После Ахил ще изпрати Патрокъл, който ще бъде убит от Хектор, а Ахил ще убие него (53-63). След това той ще отблъсква троянците, докато Илион бъде превзет, защото така иска Атина; но преди това ще почете Ахил, както е обещал на Тетида.
Хера се отправя към Олимп, бърза като мисълта. Темида я посреща, Хера казва, че Зевс заплашва всички. Споменава, че синът на Арес Аскалаф е убит; и Арес, като чува това, казва, че ще слезе долу въпреки забраната на Зевс. Нарежда на Страх и Ужас да впрегнат конете му. Атина го спира: „Бесний, безумний, ти си се побъркал“ (Вранчев, 128). Хера казва на Ирида и Аполон да идат на „Идин връх“. Зевс казва на Ирида да иде при Посейдон, тя се спуска при него като сняг или град. Посейдон казва, че земята с Олимп е обща за всички, а Зевс управлява само небето и ефира. Сега ще отстъпи, защото Зевс е по-старият брат; но ще се разделят, ако посмее да пощади Илион противно на неговата воля и тази на Атина, Хера, Хермес и Хефест. Отива в морето и ахейците го съжаляват. Зевс казва на Аполон да се погрижи за Хектор, така че той да прогони ахейците до корабите и до Хелеспонта. Аполон слиза като ястреб и окуражава Хектор (129-260).
Той хуква като кон, който дълго време е прекарал в яслите. Данайците се изплашват, както ловджии, гонещи кошута, се изплашват от лъв. Тоас Андремонов предлага повечето войници да се върнат, а най-храбрите да останат срещу Хектор: Идоменей, Аякс, Тевкър, Мерион, Мегес. Аполон им вдъхва страх и те побягват като стадо волове или овце, изплашени от два звяра. Загиват Стихий, Аркезилай, Медон Ойлеев, Мекистей и Деиох. Хектор заплашва троянците, че ще убие всеки, който остане далеч от корабите. Аполон запълва рова и събаря стената, както дете събаря купчинки пясък. Нестор се моли на Зевс да ги пощади (261-378).
Троянците нахлуват в лагера, а ахейците се бият от корабите си. Патрокъл се грижи за Еврипил; и усеща, че троянците са минали стената и ахейците бягат. Битката е равна като конец на майстор, мерещ дърво (научил занаята си от Атина). Хектор убива Ликофрон от Китера, който живеел при Аякс Теламонов, след като убил някого в родината си. Тевкър убива със стрела Клит. Зевс му къса тетивата и той оставя лъка, и се въоръжава с шлем, щит и копие. Хектор насърчава троянците, а Аякс – ахейците. „Или очаквате пеш да си идете в мила родина?“ (Вранчев, 504). Хектор убива Схедий, а Аякс – Лаодамас, син на Антенор. Мегес и Менелай убиват Долоп. Менелай насърчава Антилох, той убива Меланип и се спуска към него като „куче въз сърна“; като вижда Хектор, бяга като звяр, който е разкъсал куче или пазач на говеда, но вижда събраните мъже да идват. Троянците нападат като суровоядни лъвове. Зевс очаква да види огън по корабите, за да отблъсне троянците. Хектор беснее като Арес или като огън в гората. Данайците се държат като кула или скала в морето. Той ги напада, както вълна връхлита кораб за страх на моряците, или както лъв – множество крави, и накрая грабва някоя от средата им. Убива микенеца Перифет, син на вестителя Копрей (505-652). Ахейците отстъпват към палатките, а Нестор ги призовава да се държат. Аякс с 22-лактовото си копие скача от кораб на кораб, както опитен ездач скача от кон на кон. Хектор се спуска към кораба като орел към птици, които пасат край реката – лебеди, гъски, кокошки; стига до кораба на Протезилай и иска огън. Аякс напомня, че нямат зад себе си убежище и ранява поред 12 души, които идват с огън, за да подпалят корабите (653-746).

XVІ.
Патрокъл рони сълзи като черноводен източник, Ахил го пита защо плаче като момиченце, което иска майка му да го вземе на ръце. Патрокъл му казва кои са ранени и предлага да влезе в боя с доспехите на Ахил (за да го помислят за него и ахейците да си отдъхнат); „умиралка орисана искаше той да измоли“ (Вранчев, 47). Ахил му позволява да се бие, но само докато ги прогони от корабите, а после да се върне; добре би било всички да загинат, а само те двамата да разрушат Троя. „Музи, кажете ми как падна огънят в кораби там на ахейци.“ Хектор отрязва копието на Аякс; той се оттегля и тогава подпалват кораба (48-124).
Патрокъл слага наколенници, броня и шлем, взима сабя и две копия. Не можел да вземе копието, което Хирон направил на Пелион и дал на Пелей, тъй като било тежко. Автомедон впряга конете Ксант и Балий, родени от Зефир и Подарга; те били безсмъртни. Мирмидонците като плътоядни вълци се затичват към Ахил. Били дошли с 50 кораба, по 50 души във всеки. Петте войводи – Менест, син на реката Сперхей, Евдор, син на Хермес, после Пизандър, Феникс и Алкимедон. Казва им, че са искали да се бият и сега имат възможност. Събрани са нагъсто, като камъни на зид около къща. Ахил възлива вино от ценна чаша, дадена му от майка му и моли Зевс (Пеласгийски и Додонски) да даде победа на Патрокъл, който като прогони троянците от корабите, да се върне жив и здрав; и възлива. Зевс му дава половината от поисканото (125-252).
Мирмидонците се изсипват като оси край път. Патрокъл убива пеона Пирехмес от Амидон край Аксиос; угасява огъня, но троянците са още по корабите. Ахейците (Антилох, Тразимед, Аякс Ойлеев, Мерион, Идоменей) се ободряват и убиват мнозина – като хищни вълци. Пенелей удря Ликон със сабя и главата му увисва на кожата. Много от троянските коли падат в рова; а конете на Патрокъл го прескачат. Троянските коне бягат като препълнени реки, когато Зевс е ядосан на хората, че приемат криви закони. Патрокъл задържа троянците при корабите. Пробожда Тестор през бузата и го повдига на копието си от колата, както рибар изтегля риба с въдица (253-410). Убива още десетина. Сарпедон призовава ликийците и казва, че ще се бие с Патрокъл. Нахвърлят се един върху друг като ястреби. Зевс се тревожи за Сарпедон, а Хера му казва, че ако пощади него, тогава и всеки друг бог ще пожелае да запази своя син (411-461).
Патрокъл улучва Сарпедон с копие, той пада като дъб, бор или топола; или като бик, убит от лъв. Преди да умре, казва на Главк да запази доспехите му. Главк също е ранен от Тевкър със стрела; моли се на Аполон да излекува раната му и тя веднага оздравява. Вика Полидамас, Агенор, Еней и Хектор; а Патрокъл вика Аяксите. Хектор убива с камък мирмидонеца Епигей. Патрокъл се понася като сокол, който плаши скворци и чавки, и троянците отстъпват на един хвърлей копие (462-592). Убит е мирмидонецът Батиклей, а от троянците – Лаогон, син на жрец на Зевс Идейски. Еней и Мерион си разменят предизвикателни думи . Биещите се вдигат шум като дъбосекачи, трупат се край Сарпедон като мухи покрай мляко. Зевс гледа със „светлите си очи“ и мисли дали Патрокъл да бъде убит още сега или да удължи битката. Решава да отслаби душата на Хектор и той побягва с колата си. Зевс нарежда на Аполон да измие Сарпедон и да го даде на Смъртта и Съня (братя близнаци), а те да го отнесат в Ликия (593-675).
Патрокъл забравя съвета на Ахил, защото Зевсовият ум е по-силен – може да уплаши мъжа, а може и да го насърчи. Убива десетина, сред тях Мулий. Стига до стените на Троя, а Аполон три пъти го отблъсва и му казва, че не е писано нито нему, нито на Ахил да разрушат града. И се обръща към Хектор, престорен на вуйчо му Азий. Хектор се отправя с колата си към Патрокъл, а той убива с камък кочияша Кебрион („очите му паднаха долу в праха“); пада като водолаз (676-743). Хектор и Патрокъл се борят като лъвове край убита сърна. Хектор го държи за главата, а той – за краката. Войските се сблъскват като Евър и Нот в гора. Слънцето залязва, ахейците надделяват и изтеглят Кебрион.
Аполон удря Патрокъл в гърба, чупи му копието и му развързва бронята; шлемът пада на земята. С копие в гърба го улучва дарданецът Евфорб, син на Пантой, убил дотогава 20 души. Хектор го промушва с копие; събаря го, както лъв убива глиган (743-828). Разменят си думи. Патрокъл казва че би победил и 20 като него, но победата му е дадена от Зевс, Аполон, съдбата и Евфорб. Предсказва, че ще бъде убит от Ахил, а Хектор се усъмнява. Изтегля копието и тръгва след Автомедон, но безсмъртните коне, подарени на Пелей от боговете, вече са го отнесли (829-867).

XVІІ.
Менелай обикаля около трупа на русокосия Патрокъл като крава около теле. Евфорб иска доспехите на убития, Менелай му казва, че дори пантерата, лъвът и глиганът не са толкова надменни като него. Да се оттегли, защото глупакът узнава за злото, когато вече се е случило. Менелай промушва гърлото му с меч; носът му, като на харита, се напълва с кръв. Той е като млада маслина, изтръгната от вятъра; а троянците не смеят до доближат Менелай, както кучета и говедари се боят от лъв (1-69). Аполон, престорен на Пент, вожда на киконите, казва на Хектор за смъртта на Евфорб. Менелай се тревожи, че Хектор идва и се надява Аякс да помогне. Оттегля се като лъв, гонен от псета и люде с копия и викове. Хектор взима доспехите и се готви да отреже главата на Патрокъл, но Аякс се приближава „с щита си, на кула подобен“ и той се отдръпва (70-131).
Аякс пази Патрокъл като лъв лъвчетата си от ловци. Главк упреква Хектор за страхливостта му; трябвало е да отвлече Патрокъл и да го разменят срещу доспехите на Сарпедон. Хектор казва, че досега го е мислел за по-умен от останалите ликийци; оттегля се назад и сменя доспехите си с Ахиловите, дадени на Пелей от боговете. Зевс поклаща глава и казва, че смъртта му е близка и няма да се върне при Андромаха с тези доспехи (132-209). Хектор обещава награда за трупа на Патрокъл. Менелай вика за помощ и идват Аякс Ойлеев, Идоменей и Мерион. Зевс им помага, защото не иска Патрокъл да бъде взет от троянците. Аякс разпръсва троянците като глиган псета и млади ловци; убива Хипотой, който влачи Патрокъл, вързал крака му с ремък. Аполон подбужда Еней в образа на глашатая Перифас. Еней го разпознава, че е бог и вика на Хектор да се бият (210-341). Ликомед убива пеониеца Аписаон, а вождът им Астеропей се втурва напред. Аякс удържа ахейците около Патрокъл и там загиват много троянци и по-малко данайци. Бият се цял ден в гъста мъгла; теглят трупа, както мъже разпъват кожата на вол. Шумът стига до „небесата чак медни“, а конете на Ахил разбират за смъртта на Патрокъл, плачат и не искат да се върнат на Хелеспонта; стоят като надгробна колона (342-440). Зевс ги съжалява и добавя, че на земята няма „от смъртния мъж по-злочесто създание“. Вдъхва им сила и Автомедон се понася с тях между войските. Дава ги на Алкимедон; а Хектор ги вижда и предлага на Еней да ги вземат. Автомедон вика на помощ Аяксите и Менелай. Убива с копие Арет, както мъж убива вол с брадва; взима му доспехите и се качва на колата окървавен като „лъв, който е волче погълнал“. Зевс изпраща Атина в помощ на данайците, както праща дъга на хората като поличба за война или зима (441-552). Взела вида на Феникс, тя започва да ободрява Менелай; дава му сила в раменете и дързостта на хапеща муха. Той убива с копие Подес, син на Еетион. Аполон, оприличил се на Феноп от Абидос, подбужда Хектор. Полидамас ранява в рамото Пенелей; Хектор убива Киран, оръженосец на Мерион. Мерион и Идоменей бягат с колата; Аякс казва, че сам Зевс помага на троянците и се пита няма ли някой да каже на Ахил за смъртта на Патрокъл; моли Зевс поне да разпръсне мъглата (553-647).
Менелай тръгва да търси Антилох; отдалечава се неохотно като лъв, прогонен от кошара, като заръчва на Аяксите и Мерион да пазят Патрокъл. Оглежда се като орел, който вижда и заек в храсталака. Вижда Антилох и му казва да повика Ахил, за да прибере Патрокловия труп. Антилох започва да плаче, оставя доспехите си на Лаодок и тръгва (648-701). Решават Менелай и Мерион да изнесат Патрокъл, а Аяксите да ги отбраняват. Троянците ги преследват като кучета ранен глиган, но се боят от Аяксите, които ги възпират като могила реки. Зад тях битката шуми като градски пожар. Мъкнат го, както катъри влачат дърво за кораб. Ахейците бягат от Хектор и Еней като скворци и гарги от ястреб. Около рова падат много оръжия (702-761).

XVІІІ.
Ахил се тревожи за Патрокъл. Антилох идва и му съобщава за случилото се: Патрокъл е убит, а Хектор му е взел доспехите. Ахил си посипва главата с пепел и пада в праха, жените плачат, Антилох го държи за ръцете, за да не си пререже гърлото. Майка му го чува в морето, около нея се събират нереидите (Главка, Галатея, Климена и др.) и плачат. Тетида казва, че ще иде да го види; с нея отиват и всички нереиди, и изплуват на брега при корабите (1-77). Пита го какво се е случило и той казва, че Патрокъл е загинал; сега ще иде да убие Хектор и няма да се върне у дома. Тя казва, че след Хектор ще загине и той, а той разсъждава за гнева и удоволствието от него; и че дори Херакъл не е избегнал смъртта. Тетида обещава да му донесе нови доспехи, изработени от Хефест; отпраща нереидите в морето и се отправя към Олимп (78-147).
Троянците преследват ахейците до Хелеспонта; Хектор три пъти улавя тялото на Патрокъл и се опитва да го изтегли, Аяксите три пъти го отблъсват, но не могат да го прогонят, както овчари не могат да прогонят лъв, който се опитва да отвлече трупа на убито животно. Хера тайно от Зевс изпраща Ирида при Ахил да го предупреди, че Хектор се опитва да отреже главата на Патрокъл и да я забучи на кол. Съветва го да се покаже при рова; Атина му дава щита си и облаче около главата – както на обсаден остров палят огън, за да дойде отнякъде помощ. Ахил три пъти се провиква, троянците се стряскат и ахейците успяват да изнесат тялото на Патрокъл. Хера изпраща слънцето да залезе, а троянците се събират на съвет. Заговаря Полидамас, роден в една нощ с Хектор: той надделява повече в речта, а Хектор – в битките. Предупреждава, че когато Ахил влезе в боя, „псета и хищници птици троянци много изя щат“ (Вранчев, 271). Най-добре да се приберат в града. Хектор казва, че богатствата на Троя са намалели, защото много отиват във Фригия и Меония. По-добре да останат на полето и утре да идат да се сражават, а той не се бои да се бие с Ахил. Всички се съгласяват, защото Атина им е отнела ума.
В ахейския лагер оплакват Патрокъл; Ахил тъгува като лъвица, на която са отнели лъвчетата. Казва, че няма да погребе Патрокъл, преди да убие Хектор и да принесе жертва пред кладата 12 троянци. За него ще плачат взети в плен „троянки и пълногърди дарданки“. Стоплят вода в котел на триножник, измиват Патрокъл, напълват раните му с мас, слагат го на легло и го покриват с лен и бяло платно; и го оплакват цялата нощ. Зевс казва на Хера, че все пак е успяла да накара Ахил да се бие; сякаш тя е родила ахейците. Хера отвръща, че ако обикновени смъртни успяват да отмъщават на други смъртни, толкова по-лесно трябва да е това за боговете (272-367).
Тетида отива при Хефест, който е направил 20 триножника с колелца, така че да се движат сами. Там я посреща любезно жена му Харита, настанява я да седне и отива да повика Хефест. Той си спомня, че когато майка му го захвърлила, го взели океанидата Евринома и Тетида; и живял девет години при тях. Оставя духалото, избърсва се с гъба, облича хитон и отива в гостната да види Тетида, куцайки; след него вървят изкуствени златни слугини, подобни на живи девици. „Имаше и ум, и разум, и глас, па и сила в душа им“. Пита я по какъв повод идва. Тя казва, че е страдала най-много от всички богини, защото единствена от нереидите е била омъжена за смъртен; и сега той е остарял. Разказва накратко историята на Ахил: отгледала го като фиданка, Агамемнон го оскърбил, той отказал да се бие въпреки молбите на аргийските старци, изпратил в боя Патрокъл, който бил погубен от Аполон при Скейските порти. Иска да му направи шлем, щит, наколенници и броня. Хефест казва, че това ще е лесно. Раздухва огъня, слага в него мед, олово, злато и сребро, поставя наковалнята и взима чук и клещи (368-477).
Първо прави щита с пет пласта, на горния има украса. В средата са изобразени земята, небето, морето, слънцето и луната, и всички съзвездия. Има два града: в единия има сватби, виждат се танцьори,свирачи с флейти и лири; и жени на вратите на домовете си, които гледат. На мегдана се съдят: човек бил убит и спорят дали е платено обезщетение. Стари съдебни заседатели казват мнението си. Другият град е в обсада. Нападателите се двоумят дали да го разрушат или да поделят богатствата му с бранещите го. От стената гледат жени, деца и старци, а войската излиза, водена от Арес и Атина – те са по-високи, облечени в злато. Води се битка. Изобразена е нива, по която вървят орачи с волове. Когато стигат до края на браздата, някой им донася чаша вино. На друга нива житото е узряло и го жънат със сърпове, а стопанинът-цар наблюдава. Наблизо се вижда заклан вол за обяд на жътварите. Има лозе с узряло грозде, младежи и девойки го берат, а дете с лира пее „хубав лин“ (Вранчев, 570; в Милев/Димитрова – „хубава Линова песен“); някои танцуват. Вижда се стадо говеда, тръгнало на паша. С него са говедарите и девет кучета; нападнати са от два лъва, които отмъкват вол и го разкъсват. Долина със стадо овце; има кошари, ливади и колиби. Изобразява хоро (като Дедал за Ариадна в Кнос): девойки и младежи танцуват, а в средата – певец с лира. По края на щита е изобразен Океанът.
След всичко това прави броня, шлем и наколенници. Тетида ги взима и се понася от Олимп като сокол (571-617).

XІХ.
Тетида намира Ахил да скърби при Патрокъл, донася му доспехите; той им се удивлява и гневът му става още по-голям. Казва, че се страхува да не се разложи тялото. Тетида отвръща, че ще отпъжда мухите, а той да свика събрание и да се отрече от гнева. Тя вкарва в ноздрите на Патрокъл червен нектар и амброзия, които запазват тялото (1-39).
Ахил вика силно, събират се всички, дори обслужващите части. Идват Диомед, Одисей, Агамемнон. Ахил казва на Агамемнон, че съжалява, задето са се скарали за жената, която той заграбил от Лирнеса; по-добре тогава Артемида да я била пронизала със стрела. Агамемнон призовава за тишина. Казва, че умът му бил затъмнен от Зевс, Ериния и Ата. Някога Хера излъгала Зевс: накарала го да се закълне, че синът, който ще се роди този ден и е негов потомък, ще властва над съседите си. Той очаквал раждането на Херакъл от Алкмена, но Хера помогнала на жената на Стенел, син на Персей, да роди в седмия месец и да изпревари Алкмена. Роденият бил Евристей – пак от Зевсовия род. Тогава Зевс изхвърлил Ата от Олимп (40-134). Агамемнон често си спомнял за нея, докато Хектор унищожавал ахейците; а сега може да донесе на Ахил всички дарове, за които Одисей му е съобщил. Ахил казва, че това може да стане и по-късно. Одисей отбелязва, че е добре да хапнат и пийнат вино, защото битката ще е тежка. Агамемнон да покаже даровете и да се закълне, че не е лягал с Бризеида; и да бъде по-справедлив оттук нататък. Агамемнон нарежда на Одисей да донесе даровете, а Талтибий да приготви глиган за жертва на Зевс и Хелиос. Ахил казва, че не му е до ядене и преди това трябва да отмъсти. Одисей напомня, че той надминава Ахил по разум; и ако постоянно се тъгува за мъртвите, кога ще се яде? После тръгва към палатката на Агамемнон заедно с Мегес, Мерион, Тоас, Ликомед и Меланит, за да донесат даровете. Талтибий („подобен в глас на бог някой“) държи глигана, а Агамемнон изтегля нож, прикачен към калъфа на меча му и се заклева, че Бризеида е останала недокосната и не е работила нищо. Убива глигана и го хвърлят в морето. Ахил казва, че всичко случило се е по волята на Зевс (135-275).
Мирмидонците отнасят даровете, а Бризеида, подобна на „Афродита руса“ заплаква, като вижда Патрокъл. Припомня си как съпругът й бил убит от Ахил, а после Патрокъл я уверявал, че Ахил ще се ожени за нея. Останалите робини също плачели, „уж за Патрокла, а всъщност за своите лични неволи“ (Вранчев, 301). Атридите, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс се събират при Ахил да го утешават. Той казва, че не би жалил толкова дори за баща си във Фтия или за отгледания си в Скирос син; надявал се Патрокъл да се грижи за сина му. Зевс поръчва на Атина да налее в гърдите му амброзия и нектар (защото той отказва да яде). Тя се понася като „морски орел ширнокрил и креслив“. Шлемовете на ахейците политат от корабите като снежни парцали (302-364).
Ахил се въоръжава. Щитът му свети като огън от планински връх за моряците. Доспехите му са като крила и го повдигат. Взима пелионското копие от ясен, дадено на Пелей от Хирон. Автомедон се качва на колата, зад него се качва Ахил. Поръчва на конете да върнат возача обратно; а ако самият той умре, да не го изоставят като Патрокъл. Конят Ксант проговаря и казва, че съдбата му е да загине по волята на бог от ръцете на смъртен. Ахил отвръща, че знае това, но няма да напусне боя, докато „се не наситят трояне“ (365-423).

ХХ.
Троянците се нареждат отсреща по склона. Зевс казва на Темида да свика боговете. Идват всички, дори реки, извори и горски нимфи. Зевс казва, че им позволява да се бият; ако на бойното поле няма богове, тогава троянците няма да издържат дълго и Ахил ще срути стената на Троя, противно на съдбата. Когато боговете слизат, се вдига страшен шум, първо от виковете на Атина и Арес. Става земетресение, което изплашва дори Хадес – да не се отвори земята и да се видят подземните жилища (1-66). Ениалий и Скамандър са на страната на троянците.
Аполон, преобразен като сина на Приам Ликаон, подтиква Еней да се бие с Ахил. Еней си спомня как Ахил нападнал воловете му на Ида, а той трябвало да бяга. Казва, че е опасно, защото винаги някой бог е при него. Аполон му напомня, че той самият е син на по-висша богиня. Хера казва засега да пазят Ахил, а после той щял да изпита това, което „съдбата му е изпрела от вълна“. Посейдон и Хера смятат, че са по-силни от Арес и Аполон. Боговете, подкрепящи ахейците, се качват при една ограда където някога Херакъл се криел от едно морско чудовище. Другите, които са с троянците, сядат по върховете на Каликолон (67-155). Ахил тръгва срещу Еней като лъв, който „бясно налита“. Пита защо е излязъл срещу него: той вече веднъж го е прогонил от Ида, а после и от Лирнеса, откъдето пак избягал, а Ахил разорил града. Добавя, че „когато злото се свърши, глупецът узнава“. Еней разказва за рода си. Първо Дардан се родил от Зевс и основал Дардания – тогава Илион го нямало, а хората живеели в полите на Ида. Синът на Дардан, Ерихтоний, бил много богат. От Ерихтоний се родил Трос, а от него – Ил, Асарак и Ганимед (най-хубав от смъртните). Син на Ил бил Лаомедонт, а негов – Приам и още четирима. Асарак родил Кап, а той – Анхиз (Еней и Хектор са трети братовчеди). Вместо да се оскърбяват един друг, по-добре да се бият. Той хвърля копието си и пробива два пласта от Ахиловия щит (медния и оловния), а има още три (златен, оловен и меден). Ахил го напада със сабя, а той вдига камък. Посейдон ги вижда как се бият и се обръща към боговете да спасят Еней: Зевс вече бил намразил рода на Приам и щял да даде на него да царува в Троя. Хера му казва той да се грижи за Еней. Посейдон изсипва черен облак пред очите на Ахил, повдига Еней и го отнася към края на битката; и казва да почака до смъртта на Ахил, когато отново ще може да се бие в първите редици (156-340).
Ахил подканва данайците да се бият, защото му е трудно да се сражава с всички. Хектор насърчава троянците и казва, че е готов да се бие с Ахил, който не може да изпълни всичко, което говори. Аполон обаче го предупреждава да не влиза в открито единоборство. Ахил убива Ифитион, Демолеон (син на Антенор) и най-младия син на Приам – Полидор (който бил най-бърз сред останалите). Хектор не може да се сдържи и се спуска срещу Ахил, който го предизвиква. Хвърля копие, но Атина го духва и то се връща обратно. Ахил го напада, но Аполон го покрива с облак и го премества. „Пак се спаси от смърт, куче. Нека, аз теб ща довърши и друг път“ (341-454). Ахил убива още десет троянци (Трос, Мулий, Ехекъл, отрязва главата на Девкалион). Върлува като бог или огън из гора в безводна планинска долина. Конете му тъпчат щитове и умрели, както волове тъпчат ечемичени класове и от тях се рони зърно. Колесницата му е опръскана с кръв (455-503).

ХХІ.
Ахил гони троянците, някои от които бягат към града, а други се спускат към „водовъртливия Ксант“ (роден от Зевс, хората го наричат Скамандър). Попадат в нея като бягащи от огън скакалци. Той влиза в реката само със сабя и ги избива – както делфин, голям като кит, изяжда риби в залив. „Щом умори се да трепе“ изкарва 12 живи, връзва им ръцете и ги дава на другарите си да ги отведат при корабите за жертва на Патрокъл (1-33). Вижда бягащия Ликаон, син на Приам – когото той преди време пленил и продал в Лемнос на Евней. Еетион от Имброс го откупил и го изпратил в Арисба, откъдето се върнал в Троя и пирувал 11 дни; а това бил 12-ят. Ликаон моли за пощада и му припомня, че го продал за 100 вола, а той се откупил за три пъти повече. Бил внук по майка на царя на лелегите Алт; майка му Лаотоя била една от многото жени на Приам (Полидор също бил неин син). Ахил казва, че след смъртта на Патрокъл няма да жали никой троянец, а още по-малко син на Приам. Патрокъл, който бил по-ценен от Ликаон, също загинал; а и самият Ахил един ден ще бъде убит, макар да е син на богиня. Хвърля го в реката, за да го ядат рибите, докато бъде отнесен в морето; казва, че и тя няма да помогне на троянците, макар често да й принасят жертви (34-135). Напада Астеропей, внук на Аксий (Вардар). Астеропей казва, че води пеоните и от 11 дни е в Илион. Хвърля двете си копия и с едното го одрасква по ръката. Ахил го убива с меч, докато той се опитва да извади копието му от земята. Взима му доспехите и казва, че е от Зевсовия род, защото Пелей е син на Еак, а той – на Зевс. Този род е по-висок от рода на реките: нито Ахелой, нито Океан (от когото произлизат всички реки, морета, извори и кладенци) могат да се сравнят със Зевс. Мъртвият Астеропей лежи на брега и върху него се нахвърлят риби и змиорки. Ахил убива седем пеони (136-210).
Реката му казва да спре да пълни водите й с трупове. Казва на Аполон, че не се грижи достатъчно за троянците; и повлича Ахил, който е влязъл в нея. Той се хваща за бряст, който се срива, срутва брега и застава над реката като мост. Ахил се затичва из полето като орел, но реката го преследва. Той моли Зевс да го спаси; надява се, че майка му не е излъгала, като е казала, че ще бъде убит от Аполон; предпочита да загине от Хектор, а не да се удави като някое свинарче, завлечено от порой. Посейдон и Атина му се притичват на помощ във вид на мъже; казват да не спира да се сражава, и че ще убие Хектор. Той тръгва срещу реката, която не може да го спре, защото Атина му е дала сила. Ксант се провиква към Симоент; заплашва да засипе Ахил с пясък и камъни, та ахейците да не го намерят. Хера вика Хефест да го спре с огън, а също Нот и Зефир, които да разнесат огъня. Мъртвите по полето изгарят, то изсъхва и дърветата около реката се подпалват. Водата й ври като в котел на огън. Ксант помолва Хера да спрат огъня, и тя казва на Хефест да престане: за да не се измъчва безсмъртен заради смъртен (211-384).
Зевс се радва, като вижда боговете да се бият. Арес се обръща към Атина: „Кучешка мухо… сега заплати щеш това ти, що мен си сторила.“ А нейният щит не се сломява и от Зевсова мълния. Тя го събаря с камък. „Ти досега не узна ли, глупецо, че ази се славя много по-силна от тебе да съм…“ Хера на Атина: „Кучата муха (Афродита) сега кръвожадний Арея извежда…“ Атина удря Афродита с ръка и я оставя да лежи „на земя плодородна“. Посейдон на Аполон: „Тъй ли забравя сърце ти, глупецо?“ Спомня си как двамата били заточени от Зевс цяла година да слугуват на Лаомедонт. Той строял стената, а Феб пасял говедата на Ида. Накрая Лаомедонт не им платил и заплашил да продаде Аполон като роб по островите, а също да им отреже ушите. Аполон казва, че не си струва да се бият заради смъртните, които са кратковечни като листа на дървета; всъщност се свенял да се бие с чичо си. Артемида го упреква за малодушието му. Хера на Артемида: „Кучко свадлива… опитай се в боя да видиш, че съм по-силна от тебе.“ Хваща й двете ръце с една и я бие с колчана; тя се облива в сълзи и бяга като като гълъб от ястреб. Хермес казва на Латона, че няма да се бие с нея, защото е опасно някой да се захваща с жените на Зевс; нека се похвали, че го е победила. Тя събира лъка и стрелите на Артемида и отива на Олимп, където дъщеря й се оплаква на Зевс от Хера (385-513).
Аполон отива в Троя, а останалите богове се събират на Олимп около Зевс. Ахил избива троянците и е подобен на дим, който се издига над горящ град. Приам вижда от кулата какво става и казва да държат вратите отворени, докато всички се приберат, а после да ги затворят, за да не влезе Ахил в града. Ахейците биха превзели града, но Аполон насърчава сина на Антенор Агенор. Той вижда Ахил и размишлява как да постъпи. Застава срещу него като ранена пантера срещу ловец и кучета. Хвърля копие и го улучва под коляното, но то отскача от наколенника. Ахил се хвърля срещу него, но Аполон го покрива с мъгла и го извежда. После самият той побягва пред Ахил, престорен на Агенор. Тичат покрай Скамандър, а през това време троянците влизат в крепостта (514-611).

ХХІІ.
Троянците се прибират „като сърнета“ и пият вода. „Зла орисница“ задържа Хектор пред Скейските порти. Аполон казва на Ахил да не го гони, а той го познава и отвръща: „Сила и власт да бих имал, на тебе щях да отмъстя аз.“ Затичва се обратно като победоносен кон. Приам го вижда – ярък като звездата „Орионово куче“, която носи лоша поличба. Вика към Хектор да не стои да го чака; и добавя, че не вижда синовете си от Лаотоя – Ликаон и Полидор. Очаква сам да бъде убит и да го ръфат плътоядните кучета, които хранел от трапезата си. Хекуба също заклева Хектор да се върне; ако бъде убит, няма да може да го оплаче, а ще го ръфат кучета при аргийските кораби (1-89).
Хектор остава долу, подобен на планински змей, чакащ да мине някой мъж. Мисли, че Полидамас и други ще го упрекнат, че не е върнал войската по-рано; и дали да не преговаря с Ахил да им върне Елена и каквото е донесла със себе си, а после да си разделят с ахейците цялото богатство на града. Ахил идва с копието си от Пелионската гора, „равен на Арес“. Хектор побягва, а той го подгонва като ястреб гълъбица. Стигат до изворите, които се вливат в Скамандър – топъл и студен, там били пералните. Тичат като коне на състезание и обикалят града три пъти. Зевс казва, че му е мъчно за Хектор, който му е принасял много жертви; предлага на боговете да решат какво да направят. Атина казва, че Хектор отдавна е обречен на смърт от съдбата. Тогава Зевс й казва да прави, каквото желае. Ахил гони Хектор като куче сърне; не му позволява да се скрие при Дардановите порти. Гонят се като насън – нито единият може да избяга, нито другият да го настигне. Зевс взима везните и поставя съдбите им: натежава тази на Хектор и се спуска надолу към Хадес. Аполон го изоставя (90-213).
Атина казва на Ахил, че сега ще убият Хектор и го съветва да почине за малко; той спира и се опира на копието си. Тя отива при Хектор, взела вида на Деифоб; казва, че родителите и приятелите му го умолявали да не слиза да му помага. Хектор добива смелост; обръща се към Ахил и казва, че ако го убие, ще върне трупа му на ахейците; и иска същото за себе си. Ахил му отвръща, че не може да има договаряне между хора и лъвове, или вълци и агнета. После хвърля копието си, не го улучва, но Атина му го връща. Хектор хвърля и улучва щита му; оглежда се за Деифоб, но него го няма. Разбира, че боговете са го изоставили, но не се отказва от боя. Изважда сабята си и се втурва към Ахил като орел към заек или агънце. Ахил го улучва с копие в гърлото (214-336). Казва, че тялото му ще „ръфат пилци и псета“, а Патрокъл ще бъде погребан. Хектор моли да върне тялото му срещу откуп, а той отвръща, че по-скоро би го изял. Хектор предсказва, че Аполон и Парис ще го убият при Скейските порти. Душата му изхвръква и отива в Хадес „орис там зла да оплаква“. Ахил взима доспехите, а останалите ахейци идват и започват да го раняват, както лежи мъртъв. Ахил казва, че ще помни Патрокъл в Хадес „дори там умрелите да забравят всичко“. Завързва краката на Хектор за колата и тръгва, така че тялото да се влачи (337-404).
Хекуба вижда това и си заскубва косите; всички плачат, Приам се втурва към Дардановите порти, за да излезе, но го задържат. Андромаха тъче у дома и е поръчала на слугините да сложат голям триножник на огъня и да стоплят вода „да може баня гореща да има след като се върне от боя“. Чува виковете и се спуска през двореца „като вакханка“. Вижда влачения Хектор и припада, а около нея се струпват „зълви и етърви“. Свестява се и казва, че е родена с лоша съдба в гористата Плак планина, в дома на Еетион. „Други ще вземат нивята на Астианакс“ и момчетата, които имат родители, ще го гонят от пира. Тялото на Хектор ще бъде ядено от кучета и червеи, а тя ще изгори дрехите му, които той вече няма да облича (405-515).

ХХІІІ.
Мирмидонците обикалят три пъти с конете си около Патрокъл, плачейки; там е и Тетида. Ахил „за божествений Хектор неща неприлични мислейки, ничком простря го в праха…“ Приготвят пир с много заклани животни („и белозъби прасета, отрупани с бяла сланина“). Той отказва да се измие преди да погребе Патрокъл; а това ще стане на другия ден, след пира. Вечерта заспива на брега на морето и му се явява душата на Патрокъл. Казва, че душите на мъртвите не му позволяват да мине реката и напразно блуждае пред широките Хадесови порти. Моли костите им да не са отделно, защото са израсли заедно. Менойтий го бил довел във Фтия, след като убил сина на Амфидам; ядосал му се, докато играели „на костици“. Да съберат праха си в една урна (златна амфора). „В Аидови жилища само душа и образ остават от нас“, казва Ахил, след като се събужда (1-108).
Зората ги заварва да плачат при мъртвия. Агамемнон нарежда да донесат дърва под ръководството на Мерион, „на Идоменея юначен слуга“. Събират се на брега, на мястото, което Ахил е избрал за свой и на Патрокъл гроб. Ахил идва с мирмидонците в пълно бойно снаряжение, носят трупа на Патрокъл; той си отрязва русите коси „що ги бе буйни отгледал за дар на Сперхея реката“. Казва, че вече няма да се върне в родината си и ги отрязва заради Патрокъл: оставя ги в ръцете му. Кладата е квадрат със сто крачки страната. Ахил убива 12-те троянски пленици и ги полага заедно с другите жертви. Афродита и Аполон се грижат за трупа: прогонват кучетата и спускат облак, за да не го изсуши слънцето (109-192). Ирида минава край дома на Зефир, където двамата с Борей се гощават. Канят я, а тя казва, че няма да седне, защото отива при Океана и етиопците да вкуси от жертвите там; но те да идат при Ахил, който ги моли да разпалят кладата. Те тръгват, минават над морето и разпалват кладата; а Ахил цяла нощ възлива вино. Оплаква го, както баща оплаква умрял син младоженец. На сутринта пламъкът угасва, а ветровете се връщат през тракийското море. Ахил заспива. След като се събужда, казва да извадят изгорелите кости на Патрокъл и да не правят голям гроб сега, а после, когато и той умре. Събират костите в урна и я отнасят в шатрата; и очертават място за гроб (193-258).
Той определя награди за надбягване с колесници. Първа награда: жена, „веща на работи тънки, изкусни“, и триножник, втора – кобила, бременна с муленце и т.н. В състезанието участват Евмел, Диомед, Менелай, Антилох, Мерион. Нестор съветва сина си: да бъде хитър, защото и дървосекачът, и кормчията разчитат на изкуство, а не на сила. Обяснява му как да направи завой близо до едно сухо дърво по пистата. Краят й е навътре в сушата, далеч от корабите (259-365). На връщане пръв е Евмел, следва го Диомед с конете на Трос; Аполон пречи на Диомед, но Атина му помага и събаря колата на Евмел. Антилох казва на конете, че Нестор ще ги заколи, ако не изпреварят поне Менелай. Рисковано го изпреварва, а той извиква: „Никой от смъртни не е по-зловреден от теб, Антилохе.“ Идоменей вижда, че пръв идва „мъж, етолиец по род, на Тидея конеукротител храбрия син Диомед“. Скарват се с Аякс Ойлеев. Предлага му да се обзаложат на триножник или леген за това, кой е пръв. Ахил ги съветва да мълчат. Антилох изпреварва Менелай „с едно колело разстояние“. Мерион изостава, защото конете му били „троми и бавни“, а „сам пък той бе некадърен да кара кола в състезание“. Последен пристига синът на Адмет (Евмел), като сам тегли колата си (366-534). Ахил го съжалява и иска да му даде втора награда; Антилох възразява и Ахил му дава извънредна – бронята на Астеропей. Менелай твърди, че Антилох го е изпреварил нечестно, а Антилох признава и му преотстъпва кобилата; но Менелай му прощава и взима легена. Петата награда Ахил дава на Нестор. Той си спомня как е побеждавал в състезания по бокс, борба и копие; само двамата близнаци Акторовци го победили с колесница (535-651).
Ахил определя муле и двойна чаша за награди в състезанието по бокс. Излиза Епей и казва, че на бокс никой не може да го победи; в другите боеве бил по-долен от останалите. Излиза Евриал, син на Мекистей, който победил всички кадмейци на състезанието в Тива при погребението на Едип. Но Епей го побеждава с един удар; той пада, трепка като риба на брега и храчи съсирени кърви. Ахил определя награди за борба: триножник на стойност 12 вола и жена, която знаела много работи и струвала 4 вола. Аякс Теламонов и Одисей се борят, но никой не надделява; Ахил им присъжда равни награди (652-740). За бягане поставя сребърен кратер, изработен от сидонци и донесен от финикийци. Дали го на Тоас в Лемнос, а Евней го дал на Патрокъл за Ликаон. Втора награда била вол, трета – половин талант злато. Участват Аякс Ойлеев, Одисей и Антилох. Аякс води с малко, Одисей се моли на Атина, тя подхвърля на Аякс волски тор, за да се подхлъзне (торът бил от воловете, които Ахил заклал за Патрокъл). Антилох, който е трети, казва, че боговете почитат по-старите, а Одисей е в „старост зелена“. За тези думи Ахил удвоява наградата му. За бой в пълно снаряжение награда са доспехите на Сарпедон (копие, шлем и щит) и сабята на Астеропей. Бият се Аякс Теламонов и Диомед. За малко да пострадат, и ахейците ги спират; получават равни награди (741-826). Хвърляне на диск: Ахил донася диска на убития Еетион. Полипет побеждава Леонтий (Аресов потомък), Аякс Теламонов и Епей. После поставя 10 големи и 10 малки железни брадви за стрелбата с лък: ако някой улучи вързания за мачта гълъб, получава големите, ако улучи връвта – малките. Състезават се Тевкър и Мерион: Тевкър улучва връвта, защото не обещава хекатомба на Аполон, а Мерион я обещава и улучва полетелия гълъб. За хвърляне на копие е определен медник на стойност 1 вол и „дългосенно“ копие. Стават Агамемнон и Мерион, но Ахил дава медника на Агамемнон без състезание; защото той надминавал всички. Копието получава Мерион (827-898).

ХХІV.
Ахил плаче, спомня си всичко, което са правили с Патрокъл в битки и по море. Зората изгрява, той връзва Хектор за да го влачи и така обикаля три пъти гроба на Патрокъл. Боговете предлагат Хермес да го открадне, но Хера и Атина не са съгласни, заради нанесената им от Афродита обида. Аполон казва, че Хектор е принасял жертви на боговете, а у Ахил няма никаква правда, милост и срам, а само злоба, като у лъв; и че с гнева си той позори земята. Зевс казва, че няма да крадат тялото; нека повикат Тетида и той ще й каже как да върнат Хектор. Ирида скача между Самотраки и Имброс; спуска се до пещерата на Тетида като тежест на въдица. Двете излизат на брега и политат към небето (1-97). Пристигат на Олимп, Атина й отстъпва място до Зевс, а Хера й дава чаша и я заговаря любезно. Зевс й казва, че боговете от девет дни спорят за тялото на Хектор. Нека иде при Ахил и му каже, че боговете и особено Зевс, са гневни; а Ирида да иде при Приам. Тетида отива в шатрата на Ахил, там неговите приятели му готвят закуска: заклали са овца. Казва му вече да спре да плаче, а вместо това да обърне внимание на някоя жена; не му остава много време да живее. А боговете и Зевс му се сърдят. Ахил се съгласява да върне Хектор срещу откуп. Зевс нарежда на Ирида да каже на Приам да иде с откуп при Ахил – но сам. И да не се бои, защото ще го съпровожда Хермес (98-187).
Тя отива и заварва всички да плачат, а Приам е обсипан с прах; предава му казаното. Приам нарежда на синовете си да приготвят кола и се съветва с Хекуба. Тя не е съгласна: „Где е отишел умът ти, с който преди се славеше и между чужди, и между тез, що управляваш?“ „Него да можех да захапя в корема и черний му дроб да разкъсам, бих отмъстила.“ Приам казва, че е чул това от бог, иначе не би повярвал. Взима дарове – пеплоси, губери, хитони, триножници и чаша, получена от траките, когато бил при тях. После разгонва събралите се троянци и казва, че предпочита да иде в „аидови жилища“ преди градът да бъде разграбен и унищожен. Скарва се на синовете си Хелен, Парис, Агатон, Антифонт, Памон, Полит, Деифоб, Хипотой, Диос. Споменава загиналите Местор, Троил и Хектор. „Останаха само лъжците опозорени и хороиграчи, отлични за танци, или пък агнета дребни и ярета людски да грабят.“ Те изкарват колата и прикачват пътната ракла. Впрягат мулета, дадени на Приам от мизийците. Приам с глашатая се качва на отделна колесница. Хекуба му дава чаша вино да възлее на Зевс. Той се измива, помолва се на Зевс и поисква да изпрати най-обичната му птица като знак. Зевс изпраща чернокрил орел; крилете му са като врати на висока стая (188-321).
Потеглят, напред върви колата с четири колела, карана от Идей. Зевс казва на Хермес да отведе Приам при Ахил преди някой друг да го забележи. Хермес си обува сандалите, които го носят като вятъра и взима жезъл, с който приспива и буди хората. Престорва се на млад царски син. Приам и глашатаят отминават гроба на Ил и спират, за да пият конете и мулетата от реката; виждат мъж да идва и се уплашват, но Хермес ги заговаря любезно. Пита Приам дали изпраща някъде тези съкровища или просто бяга от Троя, след като най-храбрият воин е загинал. Представя му се като мирмидонец, един от седемте сина на Поликтор. Приам го пита за тялото на Хектор, а той казва, че вече от 12 дни е в лагера, но е здраво, защото боговете се грижат за него. Приам му предлага чашата като подарък, а Хермес не я приема, но казва, че е готов да го придружи дори до Аргос (322-439). Приближават рова; той приспива стражите и отваря вратите. Стигат до шатрата на Ахил. Тя е изградена от борове, има тревен покрив и ограда от гъсти колове; вратата на оградата се мести от трима души, но Ахил я отваря и затваря сам. Хермес я отваря, казва на Приам кой е и добавя, че няма да влезе с него, защото е неприлично бог открито да пази смъртни. Приам оставя Идей с колите и животните, и влиза в шатрата. При Ахил са само Алким и Автомедон. Приам прилича на беглец, който е убил някого в родината си; и Ахил се учудва, като го вижда. Приам го призовава да си спомни за своя баща; той самият имал 50 синове, от които 19 едноутробни. Носи му откуп за Хектор. Двамата се разплакват и Ахил го поканва да седне; казва, че за нищо няма да им послужат сълзите и стенанията. При прага на Зевс имало две амфори: едната с беди, другата с блага; на едни той ги дава смесени, а на други – само бедите. Казва, че на Пелей било дадено много, но пък само един син, който ще загине млад; а Приам царувал от Лесбос до Фригия и Хелеспонта, но и него връхлетели нещастия. Приам настоява по-бързо да му даде тялото на Хектор; а Ахил се намръщва и казва, че това вече му е поръчано от Зевс чрез Тетида. Разбира, че Приам е дошъл дотук с помощта на някой бог; може да остави и него в палатката и така да престъпи заповед на Зевс (440-570). Приам се уплашва, а Ахил излиза „като лъв“ с двама другари, разпряга животните и взима даровете, като оставят два плаща и един хитон за мъртвия. Казва на две ратайкини да изкъпят и намажат тялото, но да не го види Приам и заради това да се скарат, и Ахил да го убие. После слагат тялото на колата. Обръща се към душата на Патрокъл и го моли да не се сърди, че е върнал тялото, защото е получил хубави дарове и част от тях ще отдели и за него. После казва на Приам, че на разсъмване може да го отнесе. Споменава за Ниоба и защо били убити децата й; на 10-тия ден ги погребали, а тя станала на камък от скръб. Заколва овца и другарите му я опичат. Хапват и се заглеждат един друг: Приам харесва външността на Ахил, а той – и вида му, и мъдрите му думи. Казва му казва да спи вън, за да не го види някой в палатката и да научи Агамемнон; и пита колко дни ще трябват, за да погребе сина си, така че да не воюват през това време. Приам казва, че ще го оплакват 9 дни, на 10-тия ще го погребат, а на 11-тия ще издигат могилата. Ахил се съгласява и му подава ръка. Приам и глашатаят отиват да спят отвън. Ахил ляга с Бризеида; заспиват и воини, и богове, освен Хермес. Той се явява на Приам и го предупреждава, че ако Агамемнон узнае, може да поиска за него три пъти по-голям откуп от този за Хектор. Извежда ги от лагера, придружава ги до Ксант и се връща на Олимп (571-694).
Първа ги вижда Касандра (подобна на Афродита), заплаква и извиква троянците. Жена му и майка му се спускат към колата, прегръщат главата му и плачат. Приам казва на събралите се да направят път; стигат до двореца и го полагат на легло (695-722). Андромаха плаче, говори за своята и на Астианакс съдба, и че не е чула последни думи от Хектор. Хекуба казва, че най-много е обичала него, и че той и досега е най-угоден на боговете. Елена казва, че е тук от 20 години; а той никога не я е обидил и я е защитавал от грубостите на другите. След него тя няма да има закрилник в Троя: „У всички аз ужас и трепет събуждам“. Приам казва, че ще има примирие до 12-тия ден, така че могат да донесат дърва за кладата. На 10-тия ден слагат Хектор на върха на кладата. На другата сутрин събират костите и ги поставят в златна урна; слагат я в гроб и върху нея нареждат големи и плътни камъни, а отгоре натрупват могила. После се събират на трапеза в дома на Приам (723-803).
„Тъй се погребе телото на Хектор конеукротител.“

[според превода на Н. Вранчев. Хомер. Илиада. „Ралица“, 1938 и 1946]

Свидетелства и легенди за Омир

1. Датировката

Нямаме добри свидетелства за автори и произведения, по-ранни от Омир и неговите поеми.

Първият известен автор, който споменава името му, е Калин от Ефес, чийто разцвет е вероятно към 700 г. Той го споменава като автор на “Тебаида”.
За тази война също е написана епическа поема, наречена „Тиваида”. Тази поема се споменава от Калин, който твърди, че авторът й бил Омир и много достоверни източници са съгласни с преценката му. С изключение на Илиада и Одисея аз поставям „Тиваида” по-високо от всяка друга поема (Павзаний ІХ, 9, 5; превод В. Русинов)

Херодот казва (ІІ, 53), че представата на гърците за техните божества е оформена от съчиненията на Омир и Хезиод. Според него те са живели „400 години преди нас” – значи ги поставя в средата на ІХ в.
„Откъде произхожда всеки един от боговете, дали наистина всички богове ги е имало винаги, както са на вид – това доскоро, така да се каже до вчера, не знаели. Да вземем Хезиод и Омир – по възраст са по-стари от мене с четиристотин години, не повече. А те са създали за елините произхода на боговете; те са дали прозвища на боговете, разпределили са им почестите, коието следвало да им се отдават, и изкуствата, които трябвало да владеят; означили са лицата им. Поетите, за които се разказва, че са живели преди, по мое мнение са живели по-късно“ (превод П. Димитров 1986-1990/ 2010)

Тукидид (I, 3) се ограничава да каже, че
„Омир е живял много по-късно от Троянската война“ (превод М. Мирчев, 1979).

С това са съгласни повечето антични автори:

Страбон. „География“ X,4,15
„Но, първо, Омир не твърди, че Крит е имал сто града по време на Троянската война, а по-скоро по негово време (защото говори от свое име, въпреки че ако твърдението беше изречено от лице, което е живяло по време на Троянската война, както е в случая с Одисей…“ (превод В. Русинов)

Йосиф Флавий. „Против Апион“ I,2
„[Омир], изглежда, е живял по-късно от Троянската война“

Климент Александрийски. „Стромата“ I,21 (…)

Аристотел, който специално е проучвал историята на литературата, никъде не споменава за поети, по-ранни от Омир. Относно комическите произведения той казва така:
„Наистина, отпреди Омир не можем да назовем у никого такава поема, но вероятно поетите са били мнозина“ (1448 b, превод Ал. Ничев)

Както се вижда, той е уверен, че поезия е имало още в най-древни времена; но Омир е надминал всички. Поемите му са послужили като образец за драматическата поезия, за естетическите идеи „трагично” и „комично”, и за единството на произведението въз основа на фабулата.
Омир, който е ненадминат поет в сериозните видове (той единствен създал не само хубави, но и драматически изображения), пръв показал и чертите на комедията, като изобразил в драматическа форма не хулното, а смешното… (1448 b, превод Ал. Ничев).

Йосиф Флавий, който е работил в Рим през І в. сл. Хр. и е имал достъп до цялата класическа литература, проучил древността на различните писмени традиции и направил заключението, че гърците не могат да посочат сред своите автори никой, който да е по-древен от Омир.
„Въобще при гърците не се намира нито едно писмено съчинение, което да е признато за по-старо от поезията на Омир… („Против Апион” І, 2).

Античните датировки след Херодот

– За датировката на Омир през античността е имало разногласия, а през по-късните векове те просто се съобщават. Ето какво се казва в“Суда”:
„…роден 57 години преди първите Олимпийски игри. Порфирий във “Философска история” казва: `преди 132`. А тези олимпийски игри са 407 години след превземането на Троя. Някои твърдят, че Омир се родил само 160 години след превземането на Троя; а споменатият Порфирий казва: `след 275`.”
Първите Олимпийски игри са датирани в 776 пр. Хр. Превземането на Троя би трябвало да бъде в 1183 (776+407). Така че според автора на статията Омир е роден през 833 пр. Хр., според Порфирий – 908, а според “другите” – 1023 (1183-160).
Сред тези „други“ без съмнение са споменатите от Прокъл в „Христоматията“:
„Онези около Аристарх смятат, че трябва да е роден по времето на йонийското преселение, което е 60 години след слизането на Хераклидите, а те са 80 години след превземането на Троя [1043]. Тези около Кратес го поставят във времето на Троянската война“ (Westermann, 1845; с. 26)

– Тациан („Против елините“, 31) (преразказ)

Нека граници ни бъдат Мойсей и Омир с това, че всеки от тях е стар: единият предхожда поетите и историците, а другият е начинател на цялата варварска мъдрост. И ще открием, че нещата при нас предхождат не само гръцкото образование, но дори и откриването на писмеността. За това взимам доказателства от вас, които са извън съмнение.
Защото най-старите, които са проучвали поезията на Омир, неговия род и времето на разцвета му, са Теаген от Регион (по времето на Камбиз), Стезимброт от Тасос, Антимах от Колофон, Херодот от Халикарнас и Дионисий от Олинт. След тях са Ефор от Куме, Филохор от Атина, и перипатетиците Мегаклид и Хамелеон. След това са граматиците: Зенодот, Аристофан, Калимах, Кратет, Ератостен, Аристарх, Аполодор.
Тези около Кратет казват, че разцветът му е бил преди слизането на Хераклидите, което е 80 години след Троянската война [1103 пр. Хр.]; тези около Ератостен – повече от сто след войната [1083 пр. Хр.]; тези около Аристарх – във времето на йонийското преселение, което е 140 години след Троя [1043 пр. Хр.]; Филохор казва че е по времето на атинския архонт Архип, 180 години след Троя [1003 пр. Хр.]; а тези около Аполодор – сто години след йонийското преселение, което ще е 240 години след Троя [943 пр. Хр.]; някои казват, че е преди олимпиадите [776 пр. Хр.], а други – 490 години след Троя [693 пр. Хр.]. Други свалиха времето му още по-надолу, казвайки, че бил връстник на Архилох; а разцветът на Архилох е бил около 23-та олимпиада по времето на лидиеца Гигес, 500 години след Троя [683 пр. Хр.]…

– Пс.-Херодот (преразказ)
130 години след похода срещу Троя, повдигнат от Агамемнон и Менелай, бяха основани градове на Лесбос; след още 20 години беше основана еолийската Куме. 18 години след това от кумейците беше основана Смирна, в която се роди Омир; а 622 години след раждането му беше походът на Ксеркс, когато той премина от Азия в Европа през Хелеспонта (Westermann, 1845; p. 20)
Оказва се, че според Пс. Херодот Троя е била превзета в 1270 [480+622+168]

– Пс.- Плутарх (преразказ)
Някои смятат, че трябва да е живял по време на Троянската война, на която е бил и очевидец, а други – 100 години по-късно, други – 150 (Westermann, 1845; p. 24)

– друга (преразказ)
Някои казват че е живял при слизането на Хераклидите, което е невероятно. Други – че е 150 години след преселването на йонийците [290 след Троянската война, 893 пр. Хр.] (Westermann, 1845; p. 29)

– друга (преразказ)
Хераклид казва, че е по-възрастен от Хезиод, Пирандър – че му е връстник. Кратес го поставя 60 години след Троянската война, Аполодор – 80 г. след преселването на йонийците, Ератостен – 100 [240 след Троянската война, 943 пр. Хр.] (Westermann, 1845; p. 31)

Павзаний, може би смутен от разнообразието на предположенията, пише така:
„Колкото до възрастта на Хезиод и Омир, извършил съм много грижливи изследвания по този въпрос, но не искам да пиша по него, защото познавам свадливия нрав особено на създателите на съвременната школа по епика“ (IX, 30, превод В. Русинов)

По същия начин и Евстатий (ком. към „Илиада“ I,7) (…)

Сега Омир се датира най-общо в VІІІ в. пр. Хр.

2. Предположения и легенди

В “Химн към Аполон” се говори за “слепия поет, който живее на Хиос”. Този химн Тукидид смята за омиров.
Омир дава най-ясни указания, че това е било тъкмо така, в следните стихове, които се намират в химна в чест на Аполон… Кой от певците, девойки, които са идвали тука, най ви е скъп и приятен? Най-много кой ви харесва? Тъй отвърнете тогава – бъдете любезни към мене: “Скъп ни е слепият мъж – той живее в скалистия Хиос; всичките негови песни навек са заслужили слава (ІІІ, 104, превод М. Мирчев; „Химн към Аполон“ 168-172, превод Р. Константинова)

Съществуват няколко биографии на Омир, които са оцелели досега и са писани неизвестно кога и от кого.

Псевдо-Херодот (преразказ):

В Куме, в Еолия, се събирали гърци от различни народности (pantodapa ethnea hellenika). Сред тях имало един небогат човек на име Меланоп. Той се оженил и му се родила дъщеря, която нарекли Кретеида. Преди да умре той е поверил на един свой познат от Аргос на име Клеанакс. Докато била при него, тя забременяла и тогава той е предал на един жител на Смирна на име Исмений, от Беотия.
И тогава, близо до една река на име Мелес, тя родила детето си – това бил Омир. Родил се зрящ, а не сляп. Майка му го нарекла Мелесиген, по името на реката (1-3). Скоро след това тя напуснала Исмений и заживяла сама, като работела различни неща, за да издържа себе си и детето. Веднъж станала предачка при някой си Фемий, който учел децата в Смирна на “grammata kai ten allen mousiken”. Фемий харесал жената, и я убедил да се омъжи за него, като обещал да осинови детето и да го образова (4). Мелесиген се оказал способен, пораснал и овладял всичко, което Фемий преподавал. След време Фемий починал и оставил цялото си наследство на Мелесиген; а не много след него и Кретеида. Омир (тук и по-нататък авторът продължава да го нарича Мелесиген) постепенно спечелил уважението на съгражданите си като учител, а започнали да го посещават и някои чужденци, които идвали в Смирна за търговия.
Сред тях бил и някой си Ментес от областта около остров Левкада. Той бил образован човек (pepaideumenos, polyistor). Та той предложил на Мелесиген да тръгне и да пътешества с него – щял да поеме всичките му разходи и дори да му плаща. Мелесиген така и направил – изоставил учителстването и тръгнал с кораба на Ментес; и където и да пристигнели, се интересувал да научи нещо за мястото и хората (dieorato kai historeon epynthaneto). Сигурно си записвал узнатото (mnemosyna graphesthai). Тогава вече може би мислел да се заеме с поезия (5-6).
На връщане от Иберия и Тирения пристигнали в Итака. Там Омир се почувствал зле със зрението и Ментес, който трябвало да пътува за Левкада, го оставил при един свой приятел итакиец на име Ментор. Ментор се грижил много добре за него, лекувал го, а през това време Омир проучвал и разпитвал за Одисей. Итакийците казват, че той тогава ослепял, а пък аз (казва “Херодот”) мисля, че това се случило когато вече бил в Колофон (“а и колофонците казват така”), където пристигнал след време заедно с Ментес (7-8).
След като прекарал там известно време се завърнал (вече сляп) в Смирна и там започнал да съчинява поемите си. След време поради бедност решил да напусне Смирна и да иде в Куме. По пътя, като обикновен просяк, минал през градчето Неон тейхос (основано 8 години след Куме) и там спрял при един обущар на име Тихий, който го съжалил заради слепотата, а и харесал стиховете му. Така заживял в обущарницата. Там създал поемата за похода на Амфиарай срещу Тива и химните за боговете. “И чак до мое време неотейхийците показваха мястото, където някога седял и рецитирал стиховете си…” (9-10). После, поради бедност, пак се отправил към Куме; като по пътя, по молба на роднини на фригийския цар Мидас, съчинил епиграма, която била написана върху надгробния му паметник.
В Куме рецитирал стиховете си по местата, където се събирали на разговори старите мъже (leschai), и станал толкова популярен, че някои предложили на градския съвет (boule) да му гласува издръжка. Казал им, че с поезията си ще прослави града им. Провело се обсъждане и някой от съветниците се възпротивил, като казал, че ако започнат да хранят и слепците (homeroi) скоро в държавата щяла се събере голяма и безполезна тълпа. Защото кумейците наричали слепите (typhloi) с думата homeroi. И оттам му останало името Омир (11-13). Накрая и архонтът се изказал против и решили да не дават издръжка.
Тогава Омир напуснал Куме, като ги проклел никога в града да не се роди добър поет; и отишъл във Фокея. Там имало един учител на име Тесторид. Той предложил на Омир да го издържа, а той пък да запишел дотогавашните си стихове; и тези, които щял съчини по-нататък, да ги припишел на Тесторид. Омир се съгласил. Там съчинил “малката Илиада” и “Фокаида”. Тогава Тесторид напуснал Фокея с намерение да си присвои окончателно поезията на Омир, и отишъл в Хиос, където станал учител и представял стиховете на Омир за свои – и имал успех.
След време обаче някои хиосци пристигнали във Фокея и разказали тези неща на Омир. Той се досетил, че това е Тесторид, и решил да замине за Хиос, за да го изобличи. И тъй като не намерил веднага кораб за Хиос, тръгнал към Еритрея. По пътя му помагал един от познатите му от Фокея (нали бил сляп). Там попаднал на едни рибари, които най-напред не се съгласили да го вземат със себе си, но после, след като насрещен вятър ги върнал обратно на брега, се разкаяли и го закарали до острова.
Там Омир прекарал нощта на крайбрежието, а през деня, като се заскитал, наближил едно село на име Питюс. Там попаднал на един козар-роб на име Главк, който, след като прогонил лаещите го кучета, го поканил да сподели трапезата му, а Омир разказал за приключенията си (14-22). На другия ден Главк оставил Омир при козите, а сам отишъл в Болисос, за да разкаже за него на господаря си. Господарят му първо не повярвал, но след като Омир му бил доведен, той поговорил с него, харесал го и му предложил да остане и да учи децата му. Там Омир съчинил “Батрахомиомахията” и останалите си шеговити поеми (paignia: изреждат се няколко заглавия, но без “Маргит”). Така се прочул из целия Хиос, а Тесторид, като научил за това, побързал да напусне острова (23-24).
После Омир отишъл в главния град на Хиос и там станал учител. Придобил много почитатели, спечелил пари, оженил се и му се родили две дъщери: една от тях починала неомъжена, а другата се омъжила за един хиосец Там изразил чрез поезията си благодарност към своите благодетели. Внесъл в “Одисея” името на Ментор, който се грижил да излекува очите му. Там споменал и учителя си Фемий (І 153-155). И още – Ментес (І 180-181) и Тихий, за когото казва, че изработил щита на Аякс (VІІ, 219-223) (25-26).
И като забелязал, че за Аргос се говори много, а за Атина – по-малко, включил в поемите си някои стихове в похвала на Атина (“Илиада” ІІ 547, 552-557; “Одисея” VІІ, 80-81)
Решил да посети континентална Гърция и потеглил, като най-напред спрял в Самос (27-29). Там се провеждал празника Апатурии: един човек, който познавал Омир още от Хиос, го поканил да вземе участие. Той останал не само за празника, но и за цялата зима, като съчинявал стихове по молба на тамошните хора, които се цитират. Някои от тях били запомнени и после се пеели на острова по празници.
През пролетта се отправил към Атина, но когато стигнал до остров Иос (един от Цикладите, между Тера и Парос), се задържал там поради безветриe; разболял се, не могъл да продължи и умрял. Погребали го на брега (30-36).
След това авторът (“Херодот”) се заема да докаже, че Омир е бил еолиец, а не йониец или дориец. Обръща внимание на някои стихове, където се говори за жертвоприношения (nomima), в които се забелязват еолийски обичаи; също и на някои диалектни думи които били еолийски (Westermann, 1845; p. 1-20)

Останалите са подобни:

– Пс.- Плутарх (преразказ)
Ефор от Куме разказва за трима братя от Куме – Апелес, Меон и Диос. Диос, който бил баща на Хезиод, се преселил в Аскра. Апелес останал в Куме и преди да умре, поверил дъщеря си Кретеида на Меон; а той злоупотребил с девойката и после я дал за жена на един учител от Смирна, Фемий.
Аристотел в трета (sic!) книга на „Поетиката“ пък разказва, че по времето на йонийското преселение една жена от Иос забременяла от божество (daimon) от съпътстващите музите; и избягала в едно село, наречено Егина. Оттам я отвлекли пирати и я отвели в Смирна, която тогава била под властта на лидийците; и я дали на някой си Меон, приятел на лидийския цар. Там тя родила сина си при река Мелес. Скоро след раждането починала, а Меон отгледал детето, и след време и той умрял. След като се прославил като поет, Омир тръгнал за Тива и по пътя спрял в Иос, където и умрял (случката с рибарите) (Westermann, 1845; p. 21-24)

– Прокъл (преразказ)
Имало е много епически поети, но най-добрите са Омир, Хезиод, Пизандър, Паниасис, Антимах.
За произхода и родното място на Омир самият той нищо не казва и поради това всеки е говорил, каквото му харесва. Твърди се, че е от Колофон, Хиос, Смирна, Иос или Куме. Според Хеланик, Дамаст и Ферекид произхождал от Орфей – баща му Меон и Диос, бащата на Хезиод, били потомци на Орфей от осмо поколение. Според Горгий от Леонтини пък произхождал от Музей. Случката за смъртта му на Иос – гатанката на рибарите. Трябва да е умрял стар, защото само стар човек е способен да се изразява така точно (Westermann, 1845; p. 24-27)

– родът на Омир (преразказ)
Син на Меон и Хюрнето, според други – на реката Мелес и нимфата Кретеида. Като родно място се споменават Смирна, Хиос, Колофон или Атина. Случката за смъртта му на Иос (Westermann, 1845; p. 27-28).

– друга (преразказ)
Син на Мелес и Кретеида. Според Пиндар бил от Смирна, според Симонид – от Хиос, според Антимах и Никандър – от Колофон, според Бакхилид и Аристотел – от Иос, според Ефор – от Куме, според Аристарх и Дионисий Тракийски – от Атина. Други казват, че бил от Саламин или от Аргос, или от египетската Тива. Пътувал много, прекарал дълго време на Итака и умрял на Иос (Westermann, 1845; p. 28-30).

– друга (преразказ)
Анаксимен, Дамаст, Пиндар и Теокрит смятат, че е от Хиос (според Дамаст е девето поколение след Музей), Ефор – че е от Куме, Аристотел – от Иос, Антимах – от Колофон, Стезимброт – от Смирна, Филохор – от Аргос, Каликъл – от Саламин. Аристодем го смята за римлянин, а други – че е от Египет. Умрял на Иос (случката с рибарите) (Westermann, 1845; p. 30-31)

– от „Суда“ (преразказ)
Поетът Омир е роден от реката Мелес при Смирна и от Кретеида; според други – от Аполон и музата Калиопа, или от Меон и Евметида, или от Одисеевия син Телемах и Несторовата дъщеря Поликаста. Според Харакс родословието му е: от тракийката Етуса се родил Лин, от него – Пиер, от него – Еагър, от него – Орфей [после други шест], от него – Апелес, от него – Меон, който дошъл заедно с амазонките в Смирна, къдет се оженил за Евметида и родил Омир. За родината му има колебания: според едни е от Смирна, според други – от Колофон; или от Иос, от Куме, от Троя, или е лидиец, или атинянин, итакиец, кипърец, саламинец, кнососец, микенец, египтянин, тесалиец, италиец, римлянин, родосец.
В Хиос се оженил за Аресифона, дъщеря на един кумеец, и от нея имал двама синове и една дъщеря, за която се оженил Стасин от Кипър. Умрял стар и бил погребан на Иос (Westermann, 1845; p. 31-33).

Някои смятат, че първият вариант на тези биографии трябва да е възникнал към VІ в. пр. Хр., заедно с „новелите” за други исторически лица като Кир, Крез, „седемте мъдреци” и др. Може би през V в. вече е била разпространена една биография на Омир в рамките на “Състезанието на Омир и Хезиод”.

Ето още няколко мнения по въпроса за произхода, родното място и местожителството на Омир. Често го свързват с Хиос:

Аристотел „Реторика“ II, 23:
„И както казва Алкидамант, всички почитат мъдреците: паросците тачат Архилох, макар че е клеветник, хиосците – Омир, макар да не им е съгражданин…“ (превод Ал. Ничев, 1986/2013)

Теокрит смята, че Омир бил оттам (VII, 47):
„Жалки са всичките птици Парнасови, що си гърлата
В грачене празно дерат в надпревара с певеца от Хиос“ (превод Т. Дончев, 2010)

Страбон смята, че е живял там (X,4,19)
„Това, прочие, било причината за отсядането му [на Ликург] в Крит. А когато пристигнал, сприятелил се с Талес, мелически поет и вещ в законодателството; и след като научил от него как и Радамант в по-ранно време, и Минос по-късно оповестили своите закони пред хората като от Зевс, и след като пребивавал и в Египет, и научил наред с други неща и техните закони, и според някои автори, след като се срещнал с Омир, който живеел в Хиос, отплавал обратно за родината си“ (превод В. Русинов)

Мнозина мислели, че родно място му е Смирна; а е починал на Иос:

Павзаний VII, 5
„При смирненците пък реката Мелет предлага най-хубавата вода, а изворите й са с пещери. Казват, че там Омир съчинил своя епос“
X, 24
Освен това човек може да види бронзова статуя на Омир върху каменна плоча и да прочете оракула, който казват, че получил Омир: `Блажен и окаян, че и за двете си роден. Ти търсиш бащината си родина; но имаш само майчина земя. Че остров Иос родина майчина за теб е, и той ще те приеме кога умреш; ала пази се от загадката на малките деца.` Обитателите на Иос показват гроба на Омир на острова, а в друга част – този на Климена, която според тях била майката на Омир. Но кипърците, които също твърдят, че Омир е техен казват, че майката на Омир била Темисто, местна жена и че Евкъл е предрекъл раждането на Омир в следните стихове: `И тогава в морския Кипър ще се роди велик певец, когото хубаволиката Темисто на полето ще роди, мъж прочут, далече от богатия Саламин. Напуснал Кипър, мокрен и подмятан от вълните, пръв и единствен възпял бедите на просторната Елада, той вечно ще остане безсмъртен и неостаряващ.` Тях съм чел, чел съм и оракулите, но не изразявам лично мнение за родината или кога се е родил Омир (превод В. Русинов, 2005)

Прословутата епиграма за „седемте града“ е запазена отчасти при Антипатър от Сидон (Anth. Pal., IV):
„Някои твърдят, че е от Колофон. Цитират се стихове от Антипатър, според които: „Едни смятат, че си от Колофон, други от Смирна, други от Хиос, други от Иос, други от Саламин, други от Тесалия…“ (Пс.-Плутарх, Westermann, 1845; p. 24) (към тях някъде се прибавят Куме, Пилос, Аргос, Атина)

Авъл Гелий. „Атически нощи“ III, 11:
De patria quoque Homeri multo maxime dissensum est. Alii Colophonium, alii Smyrnaeum, sunt qui Atheniensem, sunt etiam qui Aegyptium fuisse dicant, Aristoteles tradidit ex insula Io.

Евстатий Солунски. „към `Илиада`“ I, 6 (…)

Често се обсъжда въпросът защо се е казвал „Омир“; и дали е бил сляп и беден:

– Пс.- Плутарх (преразказ)
[Кретеида] родила Омир при река Мелес, който затова бил наречен Мелесиген. На йонийски и в Куме наричат слепците „homeroi“.

– Прокъл (преразказ)
Които казват, че е от Смирна, твърдят, че баща му се казвал Меон и че бил роден до река Мелес – затова го нарекли Мелесиген. Бил даден за заложник в Хиос и затова го наричали Омир; а според други то е заради слепотата му, защото „homeros“ на еолийски е „слепец“. Едва ли е бил сляп, защото сигурно няма човек, който да е видял толкова неща, колкото Омир; явно е пътувал много и следователно е бил по-скоро богат, отколкото беден;

– родът на Омир (преразказ)
Казвал се Мелесиген или Мелесианакт; след като ослепял го нарекли Омир, защото еолийците наричат „homeroi“ слепите.

– друга (преразказ)
Казвал се Мелесиген или Мелисагор, а Омир – след като е ослепял или е бил даден като дете заложник на царя; а ослепял било заради гнева на Елена, задето е казал, че изоставила Менелай и последвала Александър, било защото на гроба на Ахил поискал да го види в пълно бойно снаряжение и бил заслепен от блясъка на оръжията му (Westermann, 1845; p. 31)

– от „Суда“ (преразказ)
Наричал се първо Мелесиген, защото се родил при реката Мелес – според тези, които го смятат за смирненец. Наречен бил Омир защото го дали за заложник във войната на смирненците с колофонците. Бил сляп още от дете; но истината е, че не е бил победен от желанието, което започва от очите: и затова се е смятало, че бил сляп…

Павзаний II, 33
„Дори на мен ми се струва, че божеството е доказало най-вече при неговия случай (а преди това и при Омир), че е завистливо, щом като от една страна Омир, вече сляп, отгоре на толкова голямо нещастие, понесъл втора беда – бедността го притиснала да проси по цялата земя“
IV, 33
„Според мен Тамирис умрял от болест на очите, същото сполетяло по-късно и Омир. Но последният продължил да пее до края на живота си, без да отстъпи пред нещастието, докато Тамирис изоставил и пеенето поради сполетялото го страдание“
X, 7
„Омир също дошъл в Делфи да попита какво е нужно, но дори да се е научил да свири на лира, знанието е щяло да му бъде безполезно поради слепотата му“ (превод В. Русинов, 2004-2005)

Че Тамирис е бил сляп, се казва и в „Илиада“:
„Хелос, и Дорин, и Птелеос, музите гдето отдавна
срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили
тъкмо когато се връщал от царя Еврит ехалийски.
Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса всесилен,
сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.
Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее
и го лишили навеки от меденозвучната лира“ (II, 595-600; превод Ал. Милев и Бл. Димитрова)

Елиан IX, 15:
„Понеже в действителност Омир бил много беден, за да сгоди дъщеря си, той й дал като зестра поемата си `Киприи`“ (превод Н. Панова и Н. Шаранков, 2009)

Sotadea fragmenta 15 (в Стобей IV, 34) (…)

3. Аедите в „Одисея“

Единствените добри свидетелства за това, как е изглеждал Омир, са портретите на епически певци в „Одисея”. Те били викани на пирове в царски дворци (при царя на феаките Алкиной, в дома на Одисей в Итака) за да рецитират разкази за Троянската война или боговете. Това са същите тези образи и сюжети, които запълват „Илиада” и „Одисея”. Тук авторът съзнателно споменава ако не за себе си, то поне за певци, подобни на него:

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,
нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха —
песни с китара и танци, украса на всяка гощавка.
Ей глашатаят подаде звънливата лира на Фемий.
Пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.
Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен…( І, 150-155)
Песен редеше пред тях песнопоецът славен. Безмълвно
слушаха, седнали, всички за пътя обратен от Троя,
който Атина Палада отсъди за гръцките войни… (І, 325-327)
Фемий, на Терпий синът, се избави от черната гибел.
Пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.
Прав той застана, в ръцете си вдигна звънливата лира…
След като дълго размисля, намери накрая за умно:
на Одисей коленете с ръце за молба да обгърне.
Най-сетне сложи грижовно звънливата, витата лира
наземи между престол среброгвозден и делва голяма…
`Сам се научих да пея, в сърце божество ми е вляло
много напеви. И теб като бог със звънливата лира
аз ще възпея. Затуй песнопевеца ти не съсичай.
Нека ми бъде свидетел обичният твой син, че нивга
тука по собствена воля не влизах, печалба не търсех,
с песен когато развличах на всяка гощавка мъжете.
Те ме довеждаха силом, че бяха и много, и властни` (XXIІ, 330-353)

`…жезлодържащи велможи, елате в палата ми чутен,
да нагостим чужденеца достойно в трапезната зала.
Няма тук място за отказ. На пищния пир призовете
и Демодока божествен. Дарува го музата щедро
с песен, която за наша наслада сърцето му ражда.`” (VIII, 40-44)
Среброковано кресло Понтоной на певеца предложи,
между трапезните гости опряно на стройна колона,
и върху гвоздей провеси звънливата негова лира
там над главата, научи тогава слепеца с ръцете
как да я стига… (VІІІ, 62-69)
До него панерка с красива трапеза
сложи, наля му и вино, когато поиска, да пие.
Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.
Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,
богът внуши на певеца чутовни дела да възпява
из повестта, чрез мълвата въздигната чак до небето —
за крамолата на цар Одисей със Ахила Пелеев, (VIII, 69-76)
А върху гвозд глашатаят провеси звънливата лира,
той улови за ръка песнопевеца и го изведе.
Двамата следваха пътя, по който феаките знатни… (VІІІ, 105-106)

А песнопевецът дрънна и почна пленителна песен –
за любовта на бог Арес и с челния накит Киприда,
как те се срещнаха първо в палата на Хефест потайно,
нея той щедро дари, оскверни пък на властника Хефест
ложе и брачна постеля. (VIII, 266-270)

..`Чуй, глашатае, вземи тази мръвка и дай за похапка
на Демодока, когото при своята мъка почитам.
Всичките земнородени човеци посрещат певците
със уважение, с почит, защото на сладостни песни
муза ги учи. Тя люби сърдечно рода на певците.` (VIII, 477-481)
…`Но продължи и запей за строежа на оня кон дървен,
който създаде Епей с помощта на богиня Атина,
как го въведе в града Одисей богоравният хитро,
как го напълни с бойците, които порутиха Троя…` (VIII, 492-495)

Някои обаче смятали, че Демодок и Фемий са били реални певци, за които Омир е знаел и е пожелал да ги представи в поемата си.

Плутарх („За музиката“, 3)
„Говори се, че и Демодок от Керкира е бил древен музикант, и той е съчинил `Разрушението на Троя` и `Сватбата на Афродита и Хефест`; но и Фемий от Итака, който е съчинил `Завръщането на доведените с Агамемнон от Троя`.“

4. За текста и авторството на „Илиада“ и „Одисея“

Повечето автори приемат, че по времето на Пизистрат и синовете му в Атина разхвърляните песни на Омир са били събрани и е била извършена редакция на “Илиада” и “Одисея”.
Ето съобщението на Цицерон:
„Казват, че по едно и също време в Гърция живели седмина, признати за мъдреци и наричани така. Всички те с изключение на Талес от Милет са стояли начело на своите държави. Кой в онази епоха е бил по-учен и кой притежавал по-образована реч от Пизистрат? Казват, че той пръв сбрал и подредил разпръснатите дотогава песни на Омир така, както ги знаем днес“ („За оратора“ ІІІ, 137, превод П. Стоянова)

Павзаний (VІІ, 26, 13) казва следното:
„А Пизистрат, когато събрал по откъси песните на Омир, възпоминавани по различен начин на различни места, или пък някой от приятелите му, сбъркали името (…) поради незнание.“ (превод В. Русинов, 2005)

Според Елиан това е извършено не от Пизистрат, а от сина му Хипарх:
„Хипарх, най-големият от синовете на Пизистрат, бил най-мъдрият от атиняните. Пръв донесъл в Атина поемите на Омир и наредил на рапсодите да ги изпълняват по време на Панатенеите“ (VІІІ, 2; „Всякакви истории“, прeвод Р. Николова)

Либаний споменава за Пизистрат в реч 12, 57: (…)

– родът на Омир (преразказ)
Пеел поемите си, обикаляйки из градовете, а после Пизистрат ги събрал – и се казва, че Смирна е колония на Атина (Westermann, 1845; p. 28).

В Суда се казва, че “Илиада” е подредена в познатия си вид при Пизистрат: (…)
„Написал е “Илиадата”, но не наведнъж, нито по реда на песните й, както са свързани [сега]; а е пишел всяка песен поотделно, представял я на обиколка по градовете – което правел заради прехрана – и си отивал. По–късно тя е била събрана и наредена от мнозина, и особено от Пизистрат, тиранина на Атина.“

В тази връзка се споменава за някой Ономакрит, който живял в Атина през втората половина на VІ в. и бил събрал произведенията, приписвани на Музей. Ако тогава в Атина е имало хора, които се занимавали със събиране и редакция на древната поезия, те трябва да са били като него. Херодот го споменава във връзка с похода на Ксеркс, към който той се присъединил заедно с някои от потомците на Пизистрат.
„Те [някои от потомците на Пизистрат] били довели със себе си Ономакрит, атински тълкувател на предсказания, който събрал предсказанията на Музей… Този човек упражнявал влияние върху Ксеркс в предсказанията си, като Пизистратидите и Алевадите с мненията, които изказвали „(Херодот VІІ, 7, превод П. Димитров).

Във всеки случай Пизистрат винаги е бил смятан за държавник, който е подкрепял науките, изкуствата и образованието. Ето какво казва за него Авъл Гелий:
„Разпространено е мнението, че пръв атинският тиранин Пизистрат въвел практиката да се предоставят за четене на всички граждани книгите, засягащи и разглеждащи свободните науки. А сетне самите атиняни още по-старателно и грижливо увеличили техния брой; но цялото това множество книги било ограбено и отнесено в Персия от Ксеркс, който завладял Атина и изгорил до основи града освен акропола му. Подир многобройни премеждия същите книги се върнали в Атина благодарение усърдието на цар Селевк, наречен още Никатор“ (VII,17; превод Вл. Атанасов, 2003)

Обсъждало се е дали „Одисея“ е по-късна и дали изобщо е от същия автор:

Seneca De brevitate vitae 13:
Graecorum iste morbus fuit quaerere, quem numerum Vlixes remigum habuisset, prior scripta esset Ilias an Odyssea, praeterea an eiusdem esset auctoris…

– Прокъл (преразказ)
Написал е „Илиада“ и „Одисея“, като Ксенон и Хеланик отричат втората да е негова.

Евстатий „към `Илиада`“ I, 7 (…)

Ето още някои мнения относно записа, рецитацията, разпространението и изданията на поемите.

Дали Омир е записвал поемите си и изобщо познавал ли е писмеността:

Според Йосиф той не е писал, а поемите са били „събрани“ в по-късно време и поради това в тях има противоречия: (…) („Против Апион“ I,2)

И все пак в „Илиада“ има едно място, от което може да се заключи, че Омир е знаел за писмеността. При това не бива да се забравя, че той е представял отдавна отминали времена.
„Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,
но го изпрати във Ликия, даде му гибелни знаци.
Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
щом я покаже на тъста му, сам да погине от него
Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ…
Ала когато изгря и десета Зора розопръста,
царят попита младежа и знака поиска да види,
който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна“ (VI, 168-179; превод Ал. Милев и Бл. Димитрова)

За рапсодите и рецитацията:

Херодот V, 67
„Воювайки с аргосците, Клистен премахнал в Сикион състезанието на рапсодите заради Омировите поеми, понеже там навсякъде били възпявани аргосците и Аргос…“ (П. Димитров, 1986/2010)

Диоген Лаерций I, 57
„Солон постановил поемите на Омир да бъдат рецитирани поред – където е завършил първият рапсод, оттам да започне следващият. Тъй изяснил Омир по-добре от Пизистрат…“ (превод Т. Томов, 1985/2002)

Евстатий „към `Илиада`“ I,11 (…)

В някое време поемите били пренесени от Мала Азия в Гърция. Говори се, че това е било направено от Ликург:

Плутарх, „Ликург“ 4:
„В Азия той се срещнал за първи път и с Омировите поеми, които били съхранявани при потомците на Креофил, и като забелязал, че в тях онова, срещата с което води до удоволствие и дори невъздържаност, са свързани държавническата и образователната теми, достойни за никак не малко усърдие, ги преписал ревностно и ги събрал, така че да ги донесе тук. Впрочем, мъглива представа за този епос вече съществувал при гърците, отделни хора били достигнали до някои части, оттук-оттам, от произведението, понеже се било случвало то да обикаля, но наистина познато за първи път го направил Ликург“ (превод Н. Панова, 2013)

Елиан, XIII, 14
„Древните първоначално изпълнявали Омировите поеми разделени на части. В по-късно време спартанецът Ликург пръв донесъл в Гърция събраното творчество на Омир. Този дар той открил в Йония, когато пребивавал там. Още по-късно Пизистрат събрал песните и вече създал `Илиада` и `Одисея`“ (превод Н. Панова, Н. Шаранков, 2009)

За редакциите на текста и александрийските омироведи:

Страбон XIII, 1, 27 (…)

Евстатий „към `Илиада`“ I, 9; I,11 (…)

5. Други произведения

„Батрахомиомахия“ и „Маргит“:

Аристотел. „Поетика“ 1448 b
“Маргит” се отнася към комедията така, както “Илиада” и “Одисея” – към трагедията (превод Ал. Ничев, 1975)

Дион Хризостом 53,4 (…)

Плутарх. De Herodoti malignitate 45 (…)

– Пс.-Плутарх (преразказ)
Съчинил е „Илиада“ и „Одисея“, а някои погрешно му приписват „Батрахомиомахия“ и „Маргит“ за забавление и упражнение.

– Прокъл (преразказ)
Приписват му и някои шеговити поеми: „Маргит“, „Батрахомиомахия“ и др.

– друга биография (преразказ)
Не бива да му се приписва нищо освен „Илиада“ и „Одисея“, а химните и останалите са от други. Някои споменават за „Батрахомиомахия“ и „Маргит“. Поемите му се пеели най-напред разхвърляно, а после Пизистрат ги събрал (Westermann, 1845; p. 29)

Евстратий Никейски „към `Никомахова етика`“, 321 (…)

Схолии към Есхин III, 160 (…)

Евстатий „към `Илиада`“ I, 7 (…)

„Киприите“:

Херодот казва (ІІ, 117), че “Киприите” се приписват на Омир. Той самият мисли, че тази поема не е Омирова, но аргументът му не е много убедителен (а именно, че в “Киприите” Парис стигнал до Троя за три дни благодарение на хубавото време, докато от “Илиада” си личало, че се отклонил до Сирия).
Той несъмнено е чел “Илиадата”, която ние имаме, или поне текст, който сигурно е бил близък до нейния. В ІІ 112-121 той разказва, че когато бил в Египет, разпитал жреците дали знаят нещо за Троянската война. Повод за това му дало сведението, че в Египет някога царувал човек, чието име на гръцки било “Протей” (ІІ, 112); и цитира едно място от “Илиада”, което се намира и в нашия текст (VІ 288-292).

Химните:

Павзаний IV, 30
От всички автори, които познавам, Омир пръв е споменал Тюхе. Споменал я е в химна си към Деметра, изброявайки наред с другите дъщери на Океан, които играят с Коре, дъщерята на Деметра, и Тюхе, като да е и тя щерка на Океан. Стиховете са следните: `Всички сме тук, на тази прелестна ливада, Левкипа и Фено, Електра и Ианта, а също Молосбида и Тюхе, както и Окирое розоволика` (превод В. Русинов, 2004)

Други произведения:

– Херодот (IV, 32):
„Но Хезиод разказва за хипербореите, както и Омир в `Епигоните`, ако Омир наиситна е автор на тази поема“ (П. Димитров, 1986/2010)

– Прокъл (преразказ)
В Иос бил на гости на някой си Креофил и му подарил поемата си „Превземането на Ехалия“ (Westermann, 1845; p. 27)

– „Суда“ (преразказ)
Безспорните му поеми са „Илиада“ и „Одисея“. Приписват му се и други поеми – „Амазония“, „Малка Илиада“, „Завръщания“, „Батрахомиомахия“, „Шеги“, „Превземането на Ехалия“, химни, „Киприи“ и др.

Легенди за предомировата литература

Предомирови поети

1.

Орфей

Най-ранни споменавания: Алкей (fr. 80) и Ивик (fr. 17)
По-пространни представяния на легендите за него: Диодор Сицилийски (IV, 1-4), Овидий („Метаморфози“ X-XI), Аполодор (I,3,2), Павзаний (X, 29-30) и Конон (във Фотий. „Библиотека“ 186, 45)

За живота и дейността му:

– трак от Лейбетра; син на Еагър (или Аполон) и Калиопа (или Клио); живял в Пимплея, недалеч от град Дион; царувал в Пиерия над бистонидите (Платон. „Пирът“ 179d; Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Аполоний Род. I,23; Цицерон. De natura deorum III, 45; Диодор Сиц. III,65,6 и IV,25,1-4; Страбон VII, 18 и X,17,3; Конон 1 и 45; Аполодор I, 3,2-3; Лукиан. De astr., 10; Павзаний IX, 30; Диог. Лаерц. „Въведение“; Евсевий. Praep. ev. I, 6; Ант. Пал. VII, 9-10; Ват. митогр. I, 76; Суда; Евстатий „към Илиада“ XI, 442)
– забележителен поет и музикант; един от създателите на лирата (китарата, форминкса) (Есхил. „Агамемнон“, 1629; Пиндар. IV Пит., 313; Вергилий. „Енеида“ VI, 119; Диод. Сиц. III, 59, 6; Квинтилиан I, 11; Тациан. Против гърците, 1; Атеней XIV, 32)
– изобретил мистериите, или е възприел тайните им от баща си Еагър, или бил посветен и ги изучил в Самотраки/Фригия (от Иасион/Дардан или Идейските дактили) или в Египет – след което ги предал на гърците (Диодор Сиц. I, 23,2-3, III, 65,6, IV, 25,1-4, V, 64, 3-4 и 77; Конон, 45; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Тациан. Против гърците, 1; Евсевий. Praep. ev. I, 6 и X,4,4; Ант. Пал. VII, 9-10; сх. към Еврипид. „Алкестида“ 968); пренесъл сред гърците представата за боговете и начина на почитането им, писмеността и астрономическите знания (Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Лукиан. De astr., 10; Атенагор. „За християните“, 18; Евсевий. Praep. ev. X,4,4)
– преподавал учението за метемпсихозата и отвъдния живот на душата; забранявал убийството на живи същества и месоядството; лечител и гадател (Алкей, fr. 80; Еврипид. „Иполит“, 959; Аристофан. „Жаби“, 1032; Платон. „Протагор“ 316d, „Държавата“ 364е; „Кратил“ 400с, „Закони“ 782с; Аристотел, „За душата“ 410b; Вергилий. „Енеида“ VI, 120; Хораций. „Поетическото изкуство“, 391-393; Павзаний IX, 30; Филострат, Аполоний IV, 14; сх. към Еврипид. „Алкестида“ 968)
– автор на „Теогония“ и химни (Платон. „Кратил“ 402b; Аполоний Родоски I, 495-512; Павзаний IX, 30)
– участник в похода на аргонавтите; заглушавал с лирата си песента на сирените (Пиндар. IV Пит. 313, Аполоний Родоски, „Аргонавтика“; Диодор Сиц. IV, 25,1-4 и 43-48; Аполодор I, 9,25)
– слизал в Хадес, за да възкреси жена си Евридика (Платон. „Пирът“ 179d; Диодор Сиц. IV, 25,1-4; Овидий. „Метаморфози“ X; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Ват. митогр. I, 76)
– убит (разкъсан) от група жени, може би вакханки; или просто от местните жители; или се самоубил от скръб за жена си; или бил поразен от мълния на Зевс (Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Изократ. „Бусирис“, 38; Страбон. „География“ VII, fr.18; Овидий. „Метаморфози“ XI, 1-55; Конон, 45; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Лукиан. „Необразованият“, 11-12; Диог. Лаерц. „Въведение“; Темистий XVI, 209c-d; Прокъл. „към `Държ.`“ I, 174,2; Ант. Пал. VII, 617; схолия към Пиндар. IV Пит., 313)

Свидетелства:

VI-V в. пр. Хр.:

Есхил. „Агамемнон“, 1629-1631
„С Орфея вий по глас не си приличате,
Че той пленявал с песните си прелестни,
А ти ме дразниш със глупашко лаене“ (Ал. Ничев, 1967)

Пиндар. Четвърта Питийска ода, 313-315:
„От Аполоновия род пристигна Орфей, баща на песните, с прочутата си лира…“ (Я. Букова, 2011)

Еврипид
– „Иполит“, 959
„Сега гордей се, че не вкусваш нищичко одушевено, и с това, че тачиш ти Орфей, бесней в екстаз, потънал в пушек, описан в купища писания…“ (Т. Кръстева, 2008);
– „Алкестида“, 967
„Не намерих някакъв лек в тракийските дървени таблички, където Орфей е записал своята песен…“ (Т. Кръстева-Петринска, 2012)

Аристофан. „Жабите“, 1032
„Ето, своите тайнства Орфей ни разкри, проповядвайки: `Кръв не проливай`“ (Ал. Ничев, 1985)

IV в. пр. Хр.:

Изократ. „Бусирис“, 38.
„Ти си следвал злословията на поетите, които описват как потомците на безсмъртните са извършили и претърпели най-ужасни неща, а за боговете такива неща, каквито никой не би казал и за враговете си… Но не са се отървали без наказание, а Орфей, който най-често се захващал с подобни истории, е намерил смъртта си разкъсан на парчета…“ (В. Герджикова, 2008)

Платон
– „Протагор“ 316d
„Софистическото изкуство е древно… някои са го прикривали под формата на поезия, като Омир, Хезиод и Симонид, други – под формата на религиозни тайнства и оракули, като Орфей, Музей и другите като тях…“ (Г. Михайлов, 1979)
– „Държавата“ 364а
„Те представят много книги като книги на Музей и Орфей, синове на Селена и Музите, и по тези книги извършват своите свещенодействия като твърдят, че и отделни хора, и полиси получават очистване от неправдите – а също и умрелите. Наричат ги `мистерии`…“ (Ал. Милев, 1981)
– „Пирът“ 179d
„А Орфей, синът на Еагър, отпратили от подземното царство с празни ръце: показали му призрака на жена му, защото смятали, че като певец-китарист е изнежен и няма смелост да умре за любовта си, като Алкестида…“ (Г. Михайлов, 1982)
– „Кратил“ 402b
„Орфей казва: `Пръв Океан красноструен е встъпил в женитба, взел за съпруга Тетия, родена от същата майка`…“ (Г. Михайлов, 1982)

Теофраст. „Характери“, „Суеверният“
„Всеки месец ходи при Орфеотелестите заедно с жена си и децата си, за да го посветят наново в своите мистерии…“ (Б. Богданов, 1968/1980)

III-I в. пр. Хр.:

Аполоний Родоски. „Аргонавтика“ I, 495-512:
„Орфей взе китарата в лявата си ръка и започна песен. Пееше как земята, небето и морето преди бяха събрани в една форма, но поради гибелна вражда всяко се отдели; в небето се появиха звездите и пътищата на луната и слънцето; появиха се планините и пеещите реки с нимфите, и се родиха всички влечуги. Пееше как най-напред Офион и океанидата Евринома владееха Олимп; и как със сила отстъпиха честта – той на Кронос, а тя – на Рея, и паднаха във вълните на Океан; и те властваха над блажените богове Титани дотогава, докато Зевс, още момче с детски мисли, обитаваше Диктейската пещера, а земеродените Циклопи още не го бяха въоръжили с мълния, гърма и светкавицата – защото те донасят славата на Зевс. И той смълча форминкса с амброзийния звук…“

Вергилий. „Енеида“ VI, 119-120
„Но и Орфей с помощта на тракийската своя китара и благозвучните струни извика духа на жена си“ (Г. Батаклиев, 1980)

Овидий. „Метаморфози“X, 8-77
„Когато стъпяше с роя наяди в полето, невестата млада падна в миг мъртва, от змийски зъб уязвена н петата. Дълго за нея рида певецът родопски и накрая реши да предума подземните сили… Заедно с нея прие уговорка героят родопски да не поглежда назад, докато долината авернска той не отмине съвсем. Стигнали бяха току до междата на земното царство. Сетното свое `прощавай` едва до слуха долетяло, тя отдалече изрече и пак в дълбината се върна…. После, жестоко проклел безсърдечните сили на Ереб, скри се в родопската вис и във Хемус, що брули Горнякът“ (Г. Батаклиев, 1974/ 1981)

II-III в. сл. Хр.:

Павзаний. „Описание на Елада“ IX, 30
„До тракиеца Орфей е поставена статуя на Телете, а около има зверове от камък и бронз, заслушани в песента му“;
„Според мен Орфей превъзхождал предшествениците си с красотата на своя стих, и си спечелил голяма власт, защото се вярвало, че той е открил мистериите, очищението от грехове, изцеряването от болести и средствата да се избегне божественият гняв. Според някои, Орфей загинал ударен от мълния, хвърлена по него от бога, защото разкрил в мистериите на хората неща, нечувани до тогава“
„Уж той слязъл жив в Хадес, за да измоли жена си от долните богове. Други са казали, че жена му умряла преди него и че заради нея той отишъл в Аорнон в Теспротида, където от стари времена имало прорицалище на мъртвите. Мислел, казват, че душата на Евридика. го следва, но когато се обърнал я изгубил и от мъка се самоубил“;
„Който се е посвещавал на изучаване на поезията знае, че всички химни на Орфей са много кратки и че общият им брой не е голям. Ликомидийците ги знаят и ги пеят по време на своите мистерии. По поетическа красота за тях може да се каже, че отстъпват на химните на Омир, докато от боговете са почитани повече“ (В. Русинов, 2005)

Тациан. Против гърците, 1
„Да се упражнявате в поезия и да пеете ви научи Орфей; същият ви даде и мистериите“

Диоген Лаерций. „Животът на философите“, „Въведение“
„Тези, които приписват откриването й [на философията] на варварите, привеждат като доказателство тракиеца Орфей, като твърдят, че бил философ, и при това най-древният. Аз не знам дали подобава да бъде наричан философ този, който изрича такива мерзости срещу боговете и не ми е известно как трябва да бъде назован човекът, който приписва на всевишните всички човешки страсти и такива позорни деяния, каквито рядко някой измежду хората би изрекъл на глас. Преданието гласи, че загинал, разкъсан от жените, но в македонския град Дион има надпис, според който Орфей умрял, поразен от мълния…“ (Т. Томов, 1985/2002);

Общо за орфиците: Ив. Георгов. Орфици. В: История на философията т. I. Предсократовска философия. София, 1925. Общо за Орфей и свидетелствата за него в литературата: Б. Богданов. Орфей и древната митология на Балканите. УИ, 1991; За някои орфически папируси и текстове върху друг материал: Михаела Йорданова-Алексиева. Елински орфически свидетелство. „ЛИК“, 2004.

2.

Музей

Най-ранно споменаване:
Аристофан („Жаби“, еп. III)

За живота и дейността му:
– от Атина, баща или син на Евмолп (Платон, „Държавата“ 364е; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– автор на поема „Евмолпия“ (Павзаний X, 5)

Свидетелства:

V-IV в. пр. Хр.:

Аристофан. „Жаби“, еп. III:
„И Музей ни показа целителна мощ и пророчески дар“ (Ал. Ничев, 1985);

Платон
– „Държавата“ 364е:
„Музей и неговият син [Евмолп] дават на справедливите още по-ценни блага. Те отвеждат благочестивите в подземното царство, приготвят им гощавки и пирове, окичват ги с венци и ги заставят да прекарват цялото си време в пиене като смятат вечното пиене за най-добрата награда за добродетелния живот. Боговете ще запазят децата и цялото следващо поколение на благочестивия и верния на клетвата си човек. А нечестивите и несправедливите закопават в някаква тиня в подземното царство и ги пращат да носят вода с решето…“ (Ал. Милев, 1981)
„Ион“ 536b:
„Едни изпадат в изстъпление от връзката си с един поет, други от друг – едни от връзката си с Орфей, други – от Музей“ (Б. Богданов, 1979)
Аристотел. „Политика“ 1339b
„Нали и Музей казва, че `Най-приятна за смъртните е песента`“ (Ан. Герджиков, 1995)

II-III в. сл. Хр.:

Павзаний X, 5
„Сред елините има една поема, наречена “Евмолпия”, приписва се на Музей, сина на Антиофем. В тези стихове се твърди, че прорицалището принадлежало общо на Посейдон и Гея…“
X, 7
„Най-старото състезание, за което за първи път предлагали награди според традицията било изпяването на химн в чест на бога… Но казват, че Орфей, който бил много горд и с високо самочувствие заради своите мистерии, както и Музей, който във всичко подражавал на Орфей, отказали да се явят на състезание по музикални дарби“ (В. Русинов, 2005)

Диоген Лаерций. „Животът на философите“, „Въведение“
„Музей, който според преданието бил син на Евмолп, пръв създал „Теогония“ и „Сфера“. Учел, че всичко се ражда от едното и се разлага в него. Той умрял във Фалерон и на гроба му е написана тази елегия: `Обичния Евмолпов син държи фалерската земя – Музей, изтляло тяло, под този гроб`. По бащата на Музей е наречен и атинския род Евмолпиди“ (Т. Томов. 1985/2002, с промени и добавка)

3.

Лин

Най-ранно споменаване: Омир („Илиада“ XVIII, 570)
Пространни представяния на живота и легендите за него: Диодор Сицилийски (III, 67) и Павзаний (IX, 29)

За живота и дейността му:
– бил син на божество – музата Урания, Хермес, Аполон (Квинтилиан I, 11; Хигин, 273; Павзаний IX, 29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– имал е известни ученици – Херакъл, Тамирис, Орфей (Диодор III, 67)
– бил е убит – от Аполон или Херакъл (Диодор III, 67; Павзаний IX, 29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– приспособил финикийската азбука за гръцкия език; приспособената азбука най-напред е била употребявана от пеласгите (Диодор III, 67)
– съчинил поема „Деянията на Дионис“ (Диодор III, 67)

Свидетелства:

Омир. „Илиада“ XVIII, 570
„Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен…“ (Ал. Милев и Бл. Димитрова, 1969)

Хигин. „Митове“, 273
„[Състезанието по пеене в Аргос] спечелил Лин, син на Аполон“

Квинтилиан. „Обучението на оратора“ I, 11
„Кой не знае, че музиката в древни времена е била не само твърде желана наука, но е била и на голяма почит; дори музикантите са били смятани и за пророци, и за мъдреци. Аз ще пропусна другите, но ще спомена Орфей и Лин – и двамата синове на богове“ (М. Порталски, 1982)

Плутарх. „За музиката“, 3:
„Казва, че по същото време [на Амфион] Лин от Евбея е съчинил `плачовете`…“

Павзаний IX, 29
„По правия път към дъбравата има изображение на Евфема, изваяно в релеф върху камък. Казват, че тя била кърмачката на Музите. Прочие, нейното изображение е там, а след него е това на Лин, на малка скала, издълбана като пещера. На Лин всяка година принасят жертви като на херос, преди да принесат на Музите. Речено е, че този Лин бил син на Урания и Амфимарос, син на Посейдон, че той си спечелил слава заради музиката си, по-хубава от тази на всеки негов съвременник или предтеча, и че Аполон го убил, задето бил негов съперник в пеенето. При смъртта на Лин, траурът по него изглежда се разпространил толкова сред целия варварски свят, че дори при египтяните имало песен за Лин, наричана на египетски език “Манерос”. От елинските поети, Омир показва, че е знаел, че страданията на Лин били тема на една елинска песен, когато казва, че Хефест, наред с други сцени, които изковал на щита на Ахил, е представил едно момче арфист (kitharodos pais), пеещо песента за Лин: Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен. Памфос, съчинил най-старите атински химни, го нарекъл Ойтолинос (обреченият Лин) когато траурът за Лин бил в разгара си. Сафо от Лесбос, научила името Ойтолинос от епоса на Памфос, възпява Адонис и Ойтолинос заедно. Тиванците твърдят, че Лин бил погребан при тях, и че след поражението на елините при Херонея Филип, синът на Аминта, подчинявайки се на съновидение, взел костите на Лин и ги пренесъл в Македония; други видения го подтикнали да върне костите на Лин в Тива. Но всичко, които било над гроба, и белезите, които го означавали, изчезнали според тях с времето. Тиванците разказват и други неща, как по-късно от този Лин се родил друг, наречен синът на Исмений, учител по музика, и как Херакъл, докато още бил дете, го убил. Но хекзаметрова поезия не е била написана нито от Лин, сина на Амфимар, нито от по-късния Лин; а и да е била написана, нищо не е останало за потомството“ (В. Русинов, 2005).

Диоген Лаерций, „Въведение“
„Лин бил син на Хермес и на музата Урания. Той съчинил поема за произхода на космоса, за пътя на слънцето и луната и за възникването на животните и плодовете. Поемата му започвала така: `Във времето, някога, заедно всички неща се родили…` Лин паднал пронизан от стрелата на Аполон в Евбея и на гроба му е написано: `Тук земята прие мъртвия тиванец Лин, син на добровенчаната муза Урания`“ (Животът на философите“ (Т. Томов, 1985/2002, с добавка)

4.

Тамирис

Най-ранно споменаване: Платон („Закони“ 829е)

За живота и дейността му:
– бил трак, син на Филамон (който също бил поет, вж. Тациан. „Против елините“, 41) и ученик на Лин (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний X, 7; Диодор III, 67)
– певец, акомпанирал си на лира; съчинявал химни и епически поеми (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний X, 7; Платон. „Закони“ 829е)
– бил сляп – може би ослепен от музите, защото ги победил в състезание (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний IX, 30; Диодор III, 67)

Свидетелства:

Платон. Закони, 829е:
„Никой не бива да дръзва да изпълнява произведение, което не е минало през одобрението на стражите на законите, дори то да е по-сладко от химните на Тамирис и Орфей…“ (Н. Панова, 2006)

Плутарх. За музиката, 3:
„А Тамирис, по род трак, е имал най-хубав глас и е пял най-добре от онези по онова време, така че според поетите е влязъл в състезание с музите; казва се, че той е съчинил `Войната на Титаните срещу боговете`“

Павзаний IX, 30:
„От поетите или прочутите музиканти, на които са поставили изображения, са следните. Там е самият Тамирис вече сляп, със счупената лира в ръката си…“
X, 7:
„След Хризотемис, според традицията, с пеене спечелил Филамон, а след него синът му Тамирис“ (В. Русинов, 2005)

5.

Амфион

Най-пространно представяне на живота и легендите за него: Павзаний (IX, 5)

За живота и дейността му:
– бил от Беотия, син на Зевс, имал брат на име Зет (Аполодор III, 5,5; Павзаний IX, 8)
– изобретил свиренето на китара (лира); на това го научил Зевс (или Хермес, или Тантал – син на Зевс и цар на лидийците); лирата му дал Хермес (Амфион прибавил още струни към нея) (Аполодор III, 5,5; Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний IX, 5)
– дивите животни вървели след него, за да слушат музиката му; освен това тя задвижвала камъни, които сами строели сгради (Аполодор III, 5,5; Павзаний IX, 17)
– понасял наказание в Хадес за обида на Латона и децата й (Павзаний IX, 5)

Свидетелства:

Аполодор. „Митологическа библиотека“ III, 5, 5
„Антиопа родила от Зевс (в Беотия) двама сина, които изоставила. Някакъв пастир ги намерил и отгледал. Единия нарекъл Зет, а другия – Амфион. Зет се грижел за стадата, а Амфион се учел да пее под съпровод на лира, която му дал Хермес. Камъните, с които укрепвали града, сами се движели под съпровода на Амфиовата лира“ (М. Славова, 2015)

Плутарх. „За музиката“, 3
„Хераклид в `Сборника за отличилите се в музиката` казва, че свиренето на китара и китародическата поезия е измислил пръв Амфион, син на Зевс и Антиопа, и че явно баща му го научил на нея. Свидетелство му е било един надпис в Сикион, въз основа на който споменава имената на жриците в Аргос, поетите и музикантите“

Павзаний IX, 5
„Омир обаче не споменава в стиховете си за пеенето на Амфион и как построил стената със свиренето на лирата си. Амфион се прочул със своята музика, като научил от самите лидийци лидийския лад, заради познанството си с Тантал и добавил още три струни към старите четири. Авторът на епоса за Европа казва, че Амфион бил първият арфист и че Хермес бил неговият учител. Той също казва, че песните на Амфион привличали дори камъни и зверове след него. Миро от Византион, поетеса, писала епос и елегии казва, че Амфион пръв издигнал олтар на Хермес и по тази причина той го дарил с лира. Казано е също, че Амфион е наказан в Хадес затова, че бил един от онези, които се подиграли с Лето и децата й. На наказанието на Амфион е посветена епическата поема Мимиада, в която се разказва както за Амфион, така и за Тамирис от Тракия. Домовете на Амфион и Зет били навестени от скръб; тази на Амфион била опустошена от чума, а синът на Зет бил убит по някаква погрешка от майка му. Самият Зет умрял от скръб и така Лай бил върнат от тиванците начело на царството.“
IX, 8
„По окръжността на древната стена на Тива имало порти, седем на брой и те си стоят до днес. Портите Неисти, казват те, получили името си по следната причина. Последната от струните на те наричат „нете” и според тях Амфион я изобретил при тези порти. Научих също така, че синът на Зет, брата на Амфион, се наричал Неид и че тези порти били наречени на него.“
IX, 17
„Гробницата на Зет и Амфион представлява малка земна могила… За грубо подредените камъни при основата на гробницата на Амфион казват, че били самите скали, следващи песента на Амфион. Подобна история се разказва и за Орфей, как диви зверове го следвали, докато свирел на лирата си“ (В. Русинов, 2005)

6.

Евмолп

Най-ранно споменаване: „Химн към Деметра“ (VIII-VI в. пр. Хр.)

За живота и дейността му:
– син на Посейдон, певец (Хигин, 273)
– цар на Елевзин, воювал с атиняните по времето на техния цар Ион, син на Ксут (Павзаний II, 14)
– посветен в мистериите от Деметра, свещенодействал („Химн към Деметра“, Аполодор II, 5, 12)

Свидетелства:

Омир. „Химн към Деметра“, 474-476
„После отиде [Деметра] при царете, които почитат правдата – при Триптолем, при Диокъл конеукротител, и при Евмолп, цар могъщ, при Келей, властелин всенароден – лично показа на всеки обряда свещен и потаен“ (Р. Константинова, 1988)
Същото се цитира от Павзаний в II, 14
„… не мога да се съглася с флиунтийците, че някой елевзинец бил надвит в битка и бил прокуден, след като тази война приключила след примирие и преди да влязат в сражение, и след като в Елевзин останал самият Евмолп… В произведенията на Омир има и неща, посветени на Деметра: `Показа тя [Деметра] на Триптолем и на Диокъл конеукротител и на Евмолп могъщ и на Келей водач народен светите служби и тайнствата им разкри на всички`“ (В. Русинов, 2004)

Аполодор. „Митологическа библиотека“ II, 5, 12
„Херакъл отишъл в Елевзин при Евмолп, понеже искал да бъде посветен в мистериите. Но не бил очистен от осквернението след убийството на кентаврите и не можел да види свещенодействието. Тогава получил очищение от Евмолп и бил посветен“ (М. Славова, 2015).

Хигин. „Митове“, 273
„Евмолп, син на Посейдон [спечелил състезание по пеене в Аргос] при съпровод на флейта от Олимп, ученик на Марсий.“

7.

Олен

Най-ранно споменаване: Херодот (IV, 35)

За живота и дейността му:
– ликиец или хиперборей (Херодот IV, 35; Павзаний X, 5; Суда)
– епик, химнограф (Херодот IV, 35; Павзаний X, 5; Суда)
– пророкувал, пръв съставял пророчества в хекзаметри (Павзаний X, 5)

Свидетелства:

Херодот IV, 35
„Делосците разказват, че им били отдадени други почести: жените събирали дарове за тях, призовавайки ги по име в химна, който бил съчинил в тяхна чест ликиецът Олен (този Олен, който дошъл от Ликия, съчинил и останалите древни химни, които се пеят в Делос)“ (П. Димитров, 1986/2010)

Павзаний II, 13
„А в химна на Олен в чест на Хера е съчинено, че Хера е отгледана от Хорите, а нейни деца са Арес и Хеба.“
X, 5
„Боио, местна жена, съчинила химн за делфийците, е казала, че прорицалището е основано от дошли тук хипербореи, Олен и други, и че той първи е пророкувал и първи изпявал оракулите в хекзаметър. След като изброява и други хипербореи, в края на химна назовава Олен: `И Олен, който стана първият пророк на Феб, и пръв съчини песен с древните стихове`“ (В. Русинов, 2004-2005)

8.

Олимп (и Марсий)

Най-ранно споменаване: Аристофан („Конници“, 7)

За живота и дейността му:
– фригиец, флейтист, приятел или баща на Марсий (Аполодор I, 4, 2; Плутарх. „За музиката“, 4 и 7; Тациан. „Против елините“, 1; „Суда“)
– въвел сред гърците струнните инструменти (Плутарх. „За музиката“, 4; „Суда“)
– създател на „нома“ в съпровод на китара (лира) (Аристофан. „Конници“, 7; „Суда“)
– споменава се за двама или трима „Олимповци“: първият преди Троянската война, последният при цар Мидас (Плутарх. „За музиката“, 7; „Суда“)

Свидетелства:

Аристофан. Конници, 7
„Ела, че заедно да заредим Олимповите плачове“ (Ал. Ничев, 1985)

Аристотел. Политика 1339b
„Това би било очевидно, ако чрез нея придобиваме определени нравствени качества. А че тя оформя характера е ясно от много неща и не на последно място от песните на Олимп. По общо мнение те въодушевяват душата, а въодушевлението е чувство за нравствената част на душата“ (Ан. Герджиков, 1995)

Аполодор. „Митологическа библиотека“ I, 4, 2
„Аполон убил и сина на Олимп, Марсий. Този Марсий намерил флейтата, която Атина захвърлила, защото при свирене й загрозявал лицето. В спор с Аполон те се обзаложили победителят да направи каквото иска победения. При надсвирването Аполон обърнал китарата си и тъй се състезавал, като накарал и Марсий да направи същото. Понеже той не можел, победител излязал Аполон. Той закачил Марсий на един много висок бор, и го убил, като му одрал кожата“ (М. Славова, 2015)

Хигин, 191:
Midas rex Mygdonius filius Matris deae a Timolo arbiter sumptus eo tempore, quo Apollo cum Marsya vel Pane fistula certavit. Quod cum Timolus victoriam Apollini daret, Midas dixit Marsyae potius dandam. Tunc Apollo indignatus Midae dixit: „Quale cor in iudicando habuisti, tales et auriculas habebis.“ Quibus auditis effecit, ut asininas haberet aures.

Плутарх. „За музиката“, 4
„Александър в `Сборника за тези из Фригия` казва, че пръв Олимп е въвел сред гърците струнните инструменти; Ягнис пръв свирил на авлос, след това неговият син Марсий, след това Олимп“
7
„Казва се, че споменатият Олимп, флейтист от тези във Фригия, е съчинил ном за флейта в чест на Аполон, наречен `Многоглав` (номът); казват, че този Олимп произхожда от първия Олимп, ученика на Марсий, който е създал номите в чест на боговете. Той е бил любимец на Марсий и е научил авлетиката от него и е внесъл в Гърция хармоничните номи, с които и сега гърците се служат в празниците на боговете.“

Тациан. „Против елините“, 1
„Авлетиката получихте от Марсий и Олимп; а и двамата са фригийци“

9.

Сибилите и Фемоноя

Сибилите

Най-ранни споменавания: Хераклит (fr. 92, в: Плутарх. „За оракулите на Пития“, 397а) и Платон („Федър“ 244а)
Пространни представяния на легендите за тях: Вергилий („Енеида“ VI), Павзаний (X, 12), Предговор към „Сибилински оракули“

За тях:
– били поне десет: палестинската (еврейска), наричана още персийска, вавилонска, халдейска, египетска; либийска; делфийска; италийска; еритрейска; самоска; кумска; хелеспонтска; фригийска; тибуртинска (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– от имената им, за които има разногласия кое на коя принадлежи, са известни: Саббе или Самбета; Херофила или Амалтея; Деифоба; Демо; Фито; Абунея (Вергилий. „Енеида“ VI; Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– гадателки и пророчици; гадаят в лудост, унес, на листа, обладавани от Аполон (Хераклит, фр. 92; Платон. „Федър“ 244а; Вергилий. „Енеида“ III; Павзаний X, 12)
– дълголетни – кумската трябвало да живее 1000 години (Овидий. „Метаморфози“ XIV, 144)
– една от тях (еритрейската – Херофила?) предсказала Троянската война; кумската предложила девет книги с оракули на Тарквиний Стари, като оцелелите три от тях дълго се пазели в Рим и служели за гадаене (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– на една от тях (палестинската?) се приписват XIV книги с предсказания за историята на света, от тях оцелели 12 (на гръцки), редактирани IV-VI в. сл. Хр.

Свидетелства:

Платон. „Федър“ 244а
„И ако заговорим за Сибила и за другите жреци, които, гадаейки в лудост и предсказвайки много неща на мнозина са ги насочили в бъдещето, само ще се забавим да говорим за неща, известни всекиму“ (Б. Богданов, 1982)

Вергилий. „Енеида“ III, 441-452
„Щом пък доплаваш дотам и в кумейският град щом достигнеш
при езерата свещени в авернската звънка дъбрава
в дън пещера ще откриеш гадателка, в утес вещае
тя съдбините и руни, и думи дълбае на листи…
Всеки се връща без помощ, намразил дома на Сибила.“

VI, 35-566
„Но Ахат, неотдавна изпратен
вече се върна назад с Деифоба, на Главк дъщерята,
жрица на Феб и Хеката, и тя се обърна към царя…
Беше в евбейския клон отстрани пещерата вдълбана,
в нея сто входа широки и двери сто водят, отдето
толкова гласа отекват ответната реч на Сибила…
В разговор много догадки един с други те размениха –
кой ли другар е издъхнал, та трябва да бъде погребан
според Сибила?…
Жрицата четири черни юнеца най-първо докарва
и от съсъд връз челата на жертвите вино възлива;
после изскубва влакната им, щръкнали между рогата,
и като първи оброк тя ги хвърля в свещения огън,
гръмко зовяща Хеката, могъща в небето и Ереб…
`Стойте далеч оттук, непосветени!` –
тъй предсказвачката виква – `от целия лес отстъпете.`
Толкова само изрече и в унес влетя в пещерата…
Жрицата, щом забеляза, че змийските шии настръхват,
хвърли му медена питка, упойна от приказни билки…
Но се намеси Сибила водачката с малкото думи:
`Бяга нощта, докато в плач и жал часовете пилеем.
Ето оттука, Енее, дели се на две страни пътят:
пътят надясно отвежда в дома на великия цар Дит,
ние по него ще стигнем в Елизиум. Пътят наляво
към нечестивия Тартар за мъки злодеите води…
Ала когато Хеката авернския лес ми придаде,
вред ме разведе и всички възмездия божи показа`…“
(Г. Батаклиев, 1980)

Овидий. „Метаморфози“ XIV, 101-146
„Стига героят местата, със блатни води изобилни,
върху кумейския бряг, в пещерата на вечна Сибила
идва и моли да стигне душата на своя родител…
След речта си
клонка, блестяща от злато, в леса на авернска Юнона
тя му посочи с повеля от ствола й да я откъсне…
`Или богиня си ти, или божа любимка` – й казва –
`винаги за божество ще те имам и все ще признавам:
своя живот ти дължа – до света на смъртта ме заведе
и от видения свят на смъртта ме изведе отново.
Заради тази заслуга, когато на бял свят изляза,
храм ще ти вдигна, честта на тамянен дим ще ти въздавам…`
`Презряла подаръка Фебов,
аз си оставам безбрачна. Но мина щастливата възраст,
и с разтреперан крак иде досадната старост, която
дълго ще нося. Аз вече живея столетия седем,
но ми остава, додето достигна на пясъка броя,
триж по сто жътви да видя и триж по сто есени още…`“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)

Павзаний X, 12
„Има една скала, издигаща се над земята. На нея, казват делфийците, заставала и изпявала оракулите си жена с име Херофила и с прозвище Сибила. Открих, че предишната Сибила била много древна; според елините тя била дъщеря на Зевс от Ламия, дъщеря на Посейдон, тя била първата жена, пееща оракули, а името Сибила й било дадено от либийците.
Херофила била по-млада от нея, ала и тя явно е била родена преди Троянската война, защото предсказала, че Елена ще бъде доведена в Спарта за гибел на Азия и на Европа, и че заради нея Илион ще бъде завладян от елините. Делосците също така помнят един химн, който тази жена е съчинила в чест на Аполон. Съчинила е тези неща, обзета от лудост и обладана от бога. На друго място в оракулите си казва, че майка й е безсмъртна, една от нимфите на Ида, а баща й е смъртен мъж. Ето ги стиховете: По род съм полусмъртна и полубожествена; от майка нимфа и баща, що с жито се храни; по майка от Ида съм родом, а бащината ми родина е червеният Марпесос, свят на Майката, и реката Аидоней. Марпесос отстои на сто и четиридесет стадия от Александрия в Троада. Жителите на тази Александрия твърдят, че Херофила станала послушница в храма на Аполон Сминтейски, и по повод съня на Хекуба тя изрекла пророчеството, за което знаем, че наистина се сбъднало. Тази Сибила живяла по-голямата част от живота си в Самос, но също така посещавала Кларос в земята на Колофон, Делос и Делфи. При всяко свое гостуване в Делфи тя заставала на тази скала и изпявала оракулите си. Смъртта обаче я споходила в Троада и гробът й е в свещената дъбрава на Сминтиеца. Еритрейците, които най-ревностно от всички елини претендират да са родина на Херофила, сочат за доказателство т.нар. планина Корюкос с пещера в нея, като казват, че Херофила е родена в нея и че била щерка на Теодор, местен пастир и на нимфа.
Следващата жена, която давала оракули по същия начин, според Хиперох от Кюме, историк, е от Кюме в земята на Опики и се казвала Демо.
След Демо, при евреите над Палестина отраснала жена, която давала оракули и името й било Саббе. Казват, че бащата на Саббе бил Беросос, а майката – Ериманте. Но някои я наричат вавилонска Сибила, други – египетска (В. Русинов, 2005)

Фемоноя

За нея:
– пророкувала в Делфи, вдъхновявана от изпаренията в пещерата (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5)
– първа делфийска жрица (пития) и първа произнесла оракули в хекзаметър; затова я смятат за създателка на епоса (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5; Прокъл, „Христоматия“)

Свидетелства:

Павзаний X, 5
„Най-преобладаващото мнение обаче е, че Фемоноя била първата пророчица на бога и първа запяла в стихове хекзаметър“ и
X, 6
„Фемоноя, пророчицата по това време им дала оракул в хекзаметър: `Тежка стрела от близо Аполон ще изстреля по осквернителя на Парнас…` и
X, 12
„За Пелеядите казват, че били родени по-рано и от Фемоноя, и че били първите жени, изпели следните стихове: Зевс е бил, Зевс е, Зевс ще бъде; О, велики Зевсе.
Гея праща плодовете, хвалете Майката земя“ (В. Русинов, 2005)

Страбон IX, 3, 5
„Казват, че седалището на оракула е куха пещера дълбоко надолу в земята с много тясно устие, от което се вдига дъх, който предизвиква божествено вдъхновение; и че над устието е поставен висок триножник, качена на който питийската жрица поема дъха и след това изрича оракулите както в стихове, така и в проза, макар че вторите биват оформени в стихове от поети, които са на служба при храма. Казват, че първата, която станала питийска жрица била Фемоноя; и че пророчицата, както и градът са наречени така от думата `питестай`“ (В. Русинов, 2008)

Прокъл. „Христоматия“, в: Фотий. „Хилядокнижие“, 319а
„Епосът е открит най-напред от прорицателката на Аполон Фемоноя, която произнасяла оракулите си в хекзаметри.“

Мисли през поста

[Книжните занимания – какво са те?]

Това е създаване на връзка между хора. Тя не е проста и прилича на игра, но позволява да се говори за най-сериозните неща.
Най-напред има 1) едно общество, няколко души, които се познават лично и се събират да разговарят – събират се с телата си, защото са телесно живи. Разговарят за 2) някакви други, които са живели 3) отдавна и другаде, и са били подобни на тях, защото са се интересували от подобни неща.
А какви са тези неща? Това е 4) същественото за живота – най-напред кои сме и какво ни се случва. Но тези хора са разговаряли по някакъв 5) определен начин (вид словесност), както и ние тук говорим по определен начин и в определена обстановка (учим в университет или нещо друго).
А между тях и нас има 6) посредници, защото ние знаем за тях от някого и сведенията стигат по някакъв начин – книги или нещо друго, което също има място във времето и е „някъде“. И тези книги 7) се назовават, както и посредниците, които са ги произвели.
И всички тези хора с техните мисли и произведения се събират заедно.

Това е то – книжното и словесно занимание

*

[създадено и вечно]

Когато разглеждаш снега в планината – и отдалеч, и особено отблизо – си казваш:
– Всичко това е твърде много и твърде истинско, за да е случайно и временно. Значи е създадено и вечно.

(По този въпрос има един много важен, всъщност основен текст, – „Тимей“ на Платон. И там (38-41) говорителят разказва за един първи бог, „демиург“, който създава боговете на видимия свят; и им казва, че този видим свят е изображение на неподвижната вечност, като самият той е подвижен. Но за да бъде подвижен, е необходимо време, той като това е времето – нещата да се движат съобразно числа. Така че времето възниква (създадено е) заедно с видимия свят. Самите създадени богове не са вечни в първия смисъл на думата – безначални и безкрайни – но са вечни в смисъл на безсмъртни, защото такава е волята на Създателя им. „Тъй като“, казва той, „да се разруши нещо, което е направено добре, е дело на злия…“)

*

[неделя православна]

„И които изповядват пришествието на Божието слово в плът: със слово и уста, сърце и разум, с Писанието и иконите – вечна им памет.
И които знаят, че Христос има едно Лице, разделимо по природи; и че то е сътворено и несътворено, видимо и невидимо, страстно и безстрастно, описано и неописано; според божествената Му природа несътворено, според човешката – сътворено и описано в слово и образ – вечна им памет.
И които вярват и проповядват, тоест благовестват словата в букви и нещата в образи, и казват, че двете се събират заедно за една полза, като словото е проповядване, а образът е истинно изявяване – вечна им памет.
И които със слово освещават устните, а също и слушателите; които знаят и проповядват и със слово, и с честните икони, защото очите на гледащите се освещават и чрез тях умът се издига към разбиране; а също чрез божествените храмове и свещените съдове, и с други свещени и свети предмети – вечна им памет.

На Герман, Тарасий, Никифор, Методий, Михаил, светейши вселенски патриарси, като истинни божии светители, поборници за православието и учители – вечна им памет.
На Игнатий, Фотий, Стефан, Антоний, Николай, свети преосвещени и православни патриарси – вечна им памет…
На Константин Велики и майка му Елена, свети и равноапостолни първи християнски царе – вечна им памет.
На цар Теодосий Велики, на цар Хонорий и Теодосий Мали, на цар Маркиан… – вечна им памет.
На великата и свята царица Теодора, която някога, когато православната вяра беше помрачена от мъжа й Теофил, след смъртта му събра от цялата вселена и от всички страни патриарси, архиереи и черноризци и направи Велик вселенски събор; и отхвърли тъмната, мрачна и противна ерес на иконоборците, заедно с всички еретици, били преди това и назовани тук.

На Борис, първия български цар, наречен в светото кръщение Михаил, който приведе българския род към богоразумие чрез кръщението – вечна му памет.
На сина му Симеон и на внука му свети цар Петър; на Борис, Роман, Самуил, Радомир Гавриил, Владимир, Владислав, древните български царе, които от земното царство наследиха небесното – вечна им памет.
На Мария, древната българска царица – вечна й памет.

На Кирил философ, новия равноапостол, който преведе божественото Писание от гръцки език на български и просвети българския род при царуването на Михаил и православната царица Теодора, негова майка, които украсиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието – вечна им памет.
На брат му Методий, архиепископ на панонска Моравия, защото и той много се потруди за славянските книги – вечна му памет
На Климент, негов ученик и епископ на Великоморавия, и на учениците му Сава, Горазд и Наум, защото и те много се потрудиха за славянските книги – вечна им памет…

На Иоан Асен, българския цар, освободил от гръцко робство българския род – вечна му памет.
На Теодор, наречен Петър, неговия брат и цар, и на Калоян, цар и негов брат, който има много победи над гърците и фрузите – вечна им памет.
И на този Иоан Асен, велик и благочестив цар на всички българи, вечна му памет.
На Калиман благоверния цар и на Михаил неговия брат, и на Тамара и Елена, деца на благочестивия и велик цар Асен – вечна им памет.
На севастократор Александър, брат на великия цар Асен, на севастократора Стрез и деспот Слав – вечна им памет.
На Константин, благочестивия и православен наш цар, който положи душата си за словесното стадо на Христос, нашия Бог и Спасител, проля кръвта си за българския род и царство и замени земното царство за небесно – вечна му памет.
На Георги Тертер Стари благочестивия цар – вечна му памет.
На Шишман благоверния цар – вечна му памет.
На Теодор Светослав благочестивия цар – вечна му памет.
На деспот Срацимир и на братята му Радослав и Димитър – вечна им памет.
На Михаил благочестивия цар – вечна му памет…
На Елена Нова, благочестивата царица и майка на великия цар Иоан Асен и приела ангелски образ с име Евгения – вечна й памет.
На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестивата царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения – вечна им памет.
На Мария, христолюбивата царица на Тертер Стари и на другата кира Мария благоверната царица – вечна им памет.

На Кераца, благочестивата деспотица и майка на великия цар Иоан Александър, приела ангелски образ с името Теофана – вечна й памет.
На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иоан Александър, приела монашески образ с името Теофана – вечна й памет.
На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иоан Александър, която, бидейки от еврейски род, прие светото кръщение и запази благочестивата вяра цяла, обнови много църкви и въздигна много манастири, и беше майка на великия цар Иоан Шишман – вечна й памет.
На госпожа Десислава и госпожа Василиса, дъщери на великия цар Иоан Александър – вечна им памет.
На кира Мария, благочестивата царица на великия цар Иоан Шишман – вечна й памет.
На госпожа Десислава, майка на благочестивата царица Мария на великия цар Иоан Шишман, наречена в ангелски образ с името Девора – вечна й памет…“

*

Борилов синодик, 1211 г.
185b–-203б и 34а-35а
„История и книжнина“, 2010. Текст А. Тотоманова