Манглар 1750

Римска литература (според учебниците)

Хронология

(III в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр.)

1. Преди войните с Картаген
(ранна република, предандрониково време)

[потомците на Одисей – етруски царе и основатели на градове в Италия. *Един от синовете му от Кирка се казва „Латин“: той и братята му Агрий и Телегон управлявали „тиренците“ (Хезиод. Теогония, 1013-1016). От около средата на III в. е прието, че основаването на Рим възхожда към рода на Еней и градът е „възобновена Троя“]

*Химни, изпълнявани от жреческите колегии (салии, арвалски братя); обредно осмиване, следи от което се намират в триумфалните песни. Катон Стари споменава за „пирови песни“ за подвизите на прочути мъже. Хипотеза за “староримски епос“ (Нибур, 1776-1831)

450 пр. Хр. – законите на XII-те таблици, *загубени 387 при галското нашествие, известни от откъси и препратки в по-късни автори
364 пр. Хр. – сценически игри в Рим (според Ливий)
**XII-те таблици са споменати от Цицерон в „За оратора“/„За задълженията“ I,37/III,65; Гелий VII,7/XVI,10/XX,1 (за неяснотите в тях); Макробий. „Сат.“ I,3

Апий Клавдий Цек (р. ок. 350 пр. Хр.). 307 консул, 279 реч против Пир, цитирана от Ений, записана и четена до времето на Цицерон)
*312 цензор, 296 консул; правописна реформа ( „r“ вм. „s“ на някои места). Сборник от сентенции и стихове (Carmen de moribus).
**Сп. от Квинтилиан I,7 (с. 83 в Порталски, 1982)/II,16 (с. 147); III,8 (с. 211, през Цицерон)/XI,1 (с. 646)/XII,10 (с. 744, отн. Цицерон); Тацит. „Диалог“, 18; Гелий X,6 (отн. дъщеря му, през Капитон)/XVII,21 (консулството на брат му и сина му, и Първа Картагенска война)

2. III-II в. пр. Хр.
(епоха на големите военни победи)

[Римски игри, Плебейски игри (от 220 г.), Аполонови игри (от 212 г.), Игри на Флора и Церера („Флорали“, от 173), Мегалезийски игри (от 194 пр. Хр.); „елинофилство“ на Сципионовците след II Картагенска война; фарс „Ателана“ с 4 персонажа (340-240 фолклорна, II-I в. литературна); непосредствено влияние от страна на гръцки ретори и философи.
*Римските игри са в чест на Юпитер (от курулните едили, 4-19 септ.); Плебейските от плеб. едили, 4-17 ноем.; Аполоновите (юли) от градския претор; Мегалезийските са 4-10 април, „Флоралите“ в края на април. Епикурейците Алкий и Филиск са екстрадирани през 173, следващо прогонване на философи и ретори в 161 (за такива прогонвания съобщава Гелий в XV,11); през 155 са приети академикът Карнеад, перипатетикът Критолай и стоикът Диоген. Първи театрални съоръжения (154-144), по инициатива на Валерий Месала, Касий Лонгин и Мумий (146). Каменен театър от 55 г., построен от Помпей. Маски за актьорите от II в. сл. Хр.
**По време на Римските игри (9-10 септ.) се води разговорът в „За оратора“ на Цицерон (I, 24); Марк Антоний е общувал лично Панеций (в Рим), Аполоний Молон (на Родос), Хармад, Мнезарх, Менедем (в Атина), Метродор от Скепсис (в Азия). Карнеад е бил слушан от Сцевола Авгурът в Рим и от Квинт Метел в Атина; в началото на I в. Филон бил оглавил Академията. Квинт Катул може би е слушал импровизациите на поета Антипатър от Сидон (р. 170). Разговорите на Сципион с Панеций (Цицерон. „За оратора“ I,74-93/II,360/III,68-110/194; „За задълженията“ I,90); за учредяването на Аполоновите игри съобразно сибилинските книги пише Макробий. „Сат.“ I,17]

Ливий Андроник (р. 284). Превод на „Одисея“ (в сатурнови стихове), партениони. Първа драма – 240 г. (на „Римските игри“, във връзка с победата в Първа Картагенска; бил поканен Хиeрон II). Трагедии: „Аякс“, „Троянски кон“. Комедии „палиати“
*В Рим бил роб на някой Ливий. 207 представя партенион в чест на Юнона, умира преди 200-та г.
**Сп. в: Цицерон. „Тускулански беседи“ I,3 (поставил пиеса ок. 510 г. след основаването на Рим); Хораций. Писма II,1,61-69; Квинтилиан X,2 (с. 611)

Гней Невий (р. 270, от Кампания, участник в Първа Картагенска). Bellum Punicum, комедията „Тарентинка“. Трагедии: „Ифигения“, „Ликург“; трагедия „претекстата“ – „Кластидий“ (за Марцел), „Ромул“
*Първо представление в 235. Девет трагедии („Хезиона“, „Троянският кон“, „Даная“), 30 комедии, сатири. Преработва и контаминира гръцки комедии. Осмива Сципион и Метелите. „Пуническата война“ (7 кн.) освен с Първа Картагенска се занимава и с по-древни събития (превземането на Троя, бягството на Еней, раждането на Ромул). В сатурнов стих, разделена по-късно на 7 книги. Ок. 201 умира в Африка, вероятно прогонен от Рим.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ III, 45; Хораций. Писма II,1,53; Гелий XVII, 21 (датировка на първото му представление, участието му във войната и поемата: през Варон, „За поетите“); Макробий. „Сат.“ I,18/III,18-19 („Картагенската война“)

Тит Макций Плавт (р. ок. 250). 120 приписани комедии, Варон намира за автентични 21, запазени изцяло 17.
*Роден в Сарсина, Умбрия. Някои от комедиите са датирани („Стих“, 200 и „Псевдол“, 191; „Войникът самохвалец“ ок. 204, „Менехмовци“ преди 215). „Трите гроша“ са споменати от Цицерон, „За оратора“ (II, 39). Преработва Менандър, Филемон, Дифил.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ III, 39/„За задълженията“, 104; Хораций. Писма II,1,57; Поетическо изкуство, 54-270; Квинтилиан X,1 (с. 604, изказване на Елий Стилон, предадено от Варон); Гелий XVII, 21(датировка); Макробий. „Сат.“ I,16 („Житояд“)/II,1/III,11 („Гърнето“) /16 („Baccaria“) /18 (“Calceolus”, „Ковчежето“)

Фабий Пиктор (р. ок. 250). „История на пуническата война“ (гр.)
*Умира след 201.
**Сп. в: Цицерон, „За оратора“ I,51-53; Квинтилиан I,6 (с. 74); Гелий I,12

Луций Цинций Алимент (р. ок. 250)
*Претор 212, пленник при Ханибал. „Анали“ (гр.): от осн. на Рим до 201 г. Използван от Ливий и Дионисий.

Квинт Ений (р. 239 – 1 година след поставянето на първата пиеса на Андроник според „Тускулански беседи“ I,3). Трагедии: „Андромаха“, „Хекуба“, „Медея“; трагедията претекстата „Ампракия“, написана след етолийския поход на Нобилиор. Поемите „Сципион“ и „Епихарм“; превод (в проза) на „Свещен запис“ на Евхемер. Annales (18 кн.): среща с Омир в Пиерия, душата му се преселила в Ений, бягството на Еней от Троя, царете на Рим, войни, II Картагенска, до македонските вкл.; хвалят се Сципион, Нобилиор, Фабий Максим. Пръв въвежда латинския хекзаметър.
*Роден в Месапия (Калабрия), на ок. 70 км. източно от Тарент. Бил в Сардиния, оттам доведен от Катон в Рим (204), преподава гръцки, запознава се със Сципион Африкански, Сервилий Гемин, Фулвий Нобилиор (отива с него в Етолия, 189 – „Тускулански беседи“ I,3). Бил близък със Стаций. От „Аналите“ са останали към 600 ст., от трагедиите – 300 (претекстата „Сабинянки“). Сатири (saturae), гастрономическа поема Hedyphagetica, в „Епихарм“ се философства в питагорейски дух. Епитафии за Сципион, Пакувий и себе си. Знаел три езика – гръцки, оскски, латински (Гелий, XVII,17). Умира 169, поставена му е статуя в гробницата на Сципионовците. Бил е ценен от Цицерон, Лукреций, Вергилий, Ливий.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ I, 199/II,276/III,27/„За задълженията“ I,26-84/III,62-104/„Тускулански беседи“ I,34/II,1; Хораций. Сатири I, 1, 54; Писма I,19,7/II,1,50; Поетическо изкуство, 56-259; Сенека. „Към Новат“ III, 37; Квинтилиан I,5 (с. 63)/6 (с. 74)/8 (с. 86)/II,15 (с. 140)/VI,3 (с. 382)/IX,2 (с. 524)/4 (с. 578); X,1 (с. 602)/3 (с. 671); Гелий II,29/V,11-16 („Неоптолем“)/VI,12/IX,4/XVI,10/XVII, 21 (датировка)/XVIII,2; Макробий. „Сат.“ I,4

Катон Стари (р. 234). Origines („Начала“)
*Консул (195), цензор (184-182). Писма и Carmen de moribus (като Цек). Имал към 150 речи, оцелели са фрагменти. De agri cultura („За земеделието“). Трактат „Към сина ми Марк“ (Цицерон в „За задълженията“ I,37 споменава за писмо). „Начала“ е историографско: произход и на италийските градове, разказът стигал до негово време (споменати от Цицерон в „За оратора“ I,227 и „Тускулански беседи“ I,3. Сборник със сентенции (Цицерон. „За задълженията“, 104)
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ I,215/II,256/ „За задълженията“ I,79/III,1-16/„Тускулански беседи“ I,3-5; Хораций. Писма II,2,117; Поетическо изкуство, 56; Квинтилиан I,6 (с. 79)/7 (с. 82)/II, 5 (с. 123)/III,1 (с. 167)/6 (с. 196)/V,11 (с. 320)/VI,3 (с. 386)/VIII,5 (с. 492)/6 (с. 494, през Ливий)/XII,1 (с. 702-708)/3 (с. 718)/10 (с. 740-741) /11 (с. 752); Тацит. „Диалог“, 18; Гелий I,23 (речта му с/у Галба)/III,7 („Начала“)/V,6-13(„Против Лентул“)/22 („За отслужването на жертвоприношения“)/X,3 („За мнимите битки“)/XI,18 („За разпределянето на плячката“)/XIII,24/XIV,2 („Против Гней Гелий“)/XVI,1 (пред конниците в Нуманция); Макробий. „Сат.“ I,14 („Начала“)/II,1(шегите му)/III,5 („Начала“ I)

Пакувий (р. 220). Трагедии: „Антиопа“, „Орест“, „Хермиона“
*Племенник на Ений, посещавал Сципионовия кръг. Автор поне на 12 трагедии („Аталанта, „Пентей“, „Присъждане на оръжията“). „Тевкър“ е спомената от Цицерон в „За оратора“ (I,246); също и „Антиопа“ (II,155). Има и една претекстата („Павел“, сигурно за Емилий Павел).
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ III,27; Хораций. Писма II,1,56; Квинтилиан I,5 (с. 71)/8 (с. 86)/X,1 (с. 604); Тацит. „Диалог“, 20-21 (отн. Полион); Гелий XIV,1

Теренций (р. 195). 6 комедии
*От Картаген, бил роб на Теренций Лукан, освободен. „Андроската“ е поставена 166 г., „Самонаказващият се“ – 163,„Братя“ – 160. Имитации или заемки (и контаминации) от Менандър и Дифил; и Аполодор от Карист („Свекърва“, 165 и „Формион“). Поставени от Амбивий Турпион, който бил и актьор в тях. Умира на връщане от Гърция (159 г.). „Теренциев въпрос“ (да не би истинските автори на комедиите да са били Сципион и Лелий). Коментиран от Донат (IV в.)
**Сп. в: Цицерон. „За задълженията“ I,30-150; Хораций. Писма II,1,58; Квинтилиан I, 8 (с. 86)/VIII,3 (с. 470)/IX,3 (с. 541)/X,1 (с. 604)/XI,1 (с. 646);

Стаций, Цецилий (р. преди 200)
*От цизалпийска Галия, доведен в Рим като роб. Написал към 40 комедии, останали по-малко от 300 ст. Предпочитал Менандър.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ II,40/II,257; Хораций. Писма II,1,58; Поетическо изкуство, 54; Квинтилиан I, 8 (с. 86)/X,1 (с. 604)/XI,1 (с. 646); Гелий II,23 („Огърлицата“)/IV,20

Сципион Емилиан (р. 185).
*Син на Емилий Павел, осиновен от сина на Сципион Африкански Стари. Консул 147 и 134, цензор 142. Речи с/у Сулпиций Гал (консул 166) и Тиберий Азел.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ II,106/268-270/ „За задълженията“ I, 121/II,76/„Тускулански беседи“ I,81; Хораций. Сатири II,1,73; Сенека. „Към Новат“ I, 11/“Към Марция“ XIII (отн. Емилий Павел); Квинтилиан X,1 (с. 604)/XII,10 (с. 740); Гелий VI,12 (отн. Сулпиций Гал); Макробий. „Сат.“ III,14 (реч с/у закон на Тиберий Гракх)

Сципионовото общество и др. елинофили:
*Гней Лелий (консул 140); П.К. Сципион, син на П.К. Сц. Африкански; Ацилий Глабрион; Авъл Постумий Албин (претор 155, консул 151): „История на Рим“ (гр.); Полибий
**Лелий е споменат в: Цицерон. „За оратора“ (I,35/II,286/ „За задълженията“ I, 108/II,40/III,16/„Тускулански беседи“ I,5; Хораций. Сатири II,1, 67-73; Квинтилиан I,1 (с. 42)/VIII,6 (с. 499)/XII,10 (с. 740); Тацит. „Диалог“, 25; Макробий. „Сат.“ I,1
Полибий е споменат в: Цицерон. „За задълженията“ III,113-114
Постумий Албин в:Макробий. „Сатурналии“, Praef. 14 (във връзка с Катон Стари)/III,20 („Анали“ I, за Брут)

Емилий Лепид (р. ок. 180). Консул 137; речи

Гай Луцилий (р. 180). Близък със Сципион Емилиан, хвали го. Сатири (30 кн.): „Съвет на боговете“
*Роден в Суеса Аурунка, недалеч от Кампания. Бил със Сципион Емилиан при обсадата на Нуманция (133). От сатирите му („Saturae“, писани след 132, повечето в хекзаметри) са останали към 1400 ст. Оттегля се в Неапол (105) и умира там, погребан на обществени разноски. Бил богат; според Хораций можел да си позволи да напада всекиго (Сатири II,1). Сред нападаните са Метел (цензорът), Лентул Луп, председател на сената. Трябва да е повлиял на Персий и Ювенал.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ I,72; Гелий I,3/II,24/XVII,21 (като „хулител“ на Ений, Цецилий, Теренций, Пакувий, Акций); Хораций. Сатири I, 4, 6-13/10, 1-64; II,1,29-63; Квинтилиан I,5 (с. 70)/6 (с. 82)/8 (с. 86)/IX,4 (с. 564-577)/X,1 (с. 603); Тацит. „Диалог“, 23 (сравнение с Хораций); Макробий. „Сат.“ I,5 („Сатири“ VI)

Луций Акций (р. 170). Трагедии: „Терей“, „Атрей“ (oderint dum metuant), „Егист“, „Вакханки“; трагедии претекстати („Брут“, 130 г.).
*Син на освободен роб с наследство в Умбрия. Бил чел „Атрей“ (първата му пиеса) на стария Пакувий в Тарент, който я харесал; Цицерон я цитира в „За оратора“ (III,217). Другата му претекстата е „Деций“. Имал „Анали“ (в хекзаметър) и „Дидаскалика“ (върху историята на гръцката и римска поезия); „Прагматика“ за поетическо изкуство и „Парерга“. Стоял настрана от Сципионовия кръг. Трагедии „Астианакс“, „Еномай“, „Медея“, „Андромеда“, „Вакханки“, „Диомед“, „Мирмидонци“. Умира към 86 г. „Брут“ е поставена и след убийството на Цезар.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ III,27/„За задълженията“ III,84-102/„Тускулански беседи“ I,105/II,13; Хораций. Сатири I, 1, 53; Писма II,1,56-259; Квинтилиан I,7 (с. 81)/8 (с. 86)/X,1 (с. 604); Тацит. „Диалог“, 20-21 (отн. Полион); Гелий XII,2 (за „Атрей“ и Пакувий)/XIV,1; Макробий. „Сат.“ I,7 („Анали“)

Тиберий (р. 162) и Гай Гракхи (р. 153)
*Синове на Семпроний Гракх (р. ок. 220) и Корнелия (дъщеря на Сципион Африкански Стари). Плутарх е автор на биография на Тиберий. Запазени са фрагменти от речите им. Гай излага програмата си в „Послание“. „Реч към народа след завръщането си от Сардиния“.
**Сп. в: Цицерон. „За оратора“ I,38/II,106/III,214/ „За задълженията“ I,76-109/II,43-80/„Тускулански беседи“ I,5; Сенека. “Към Марция“ XVI (отн. Корнелия)/ „До майка ми Хелвия“ XVI; Квинтилиан I,1 (с. 42)/11 (с. 93)/II, 5 (с. 123)/III,7 (с. 201)/V,13 (с. 330)/VIII,4 (с. 483)/5 (с. 492)/IX,4 (с. 559)/XI,3 (с. 667-686)/XII,10 (с. 741); Тацит. „Диалог“, 18/26-28/40; Гелий I,11/X,3/XI,10 („За новоприетите закони“, „С/у Ауфеевия закон“ на Гай)/XII,8 (отн. баща им и Сципион Стари); Макробий. „Сат.“ I,11 (смъртта на Гай Гракх)

Марк Антоний (р. 143)
*Умира 87 г. „За красноречието“ (зап. фрагменти)
**Събеседник в „За оратора“ на Цицерон/ „Тускулански беседи“ II,57; Квинтилиан II,14 (с. 141)/17 (с. 149, през Цицерон); III,1 (с. 168)/6 (с. 186)/VII,3 (с. 424, през Цицерон)/VIII, Увод (с. 455)/XI,3 (с. 696-698, през Цицерон)/XII,1 (с. 706)/9 (с. 729);

Луций Лициний Крас (р. 140)
*Цитиран от Цицерон в „Брут“, 197; умира 91 г.
**Събеседник в „За оратора“ на Цицерон/за смъртта му в III, 1-9; Квинтилиан II, 4 (с. 120)/20 (с. 159, през Цицерон)/VI,3 (с. 375, през Цицерон)/VII,4 (с. 440)/VIII, Увод (с. 455)/3 (с. 480)/Х,3 (с. 615, през Цицерон)/5 (с. 622, през Цицерон)/XI,1 (с. 640, през Цицерон, c. 646)/3 (с. 667, заедно с Антоний/с. 682, през Цицерон)/XII,2 (с. 711, през Цицерон)/10 (с. 735)/11 (с. 748, през Цицерон, c. 752); Тацит. „Диалог“, 18/26/34; Макробий. „Сат.“ II,1 (през Цицерон и Луцилий)

Историци, „древноведи“ и мемоаристи (II в.):
*Сципион Африкански Стари (р. 236, спомени от войните на гр.; брат на Луций Корнелий Сципион Азиатски, побездител над Антиох при Магнезия, 190 г.); Касий Хемина, „История на Рим“ (в 4 кн., от Еней); Фабий Максим Сервилиан (понтифекс, поне 12 кн. по сакрално право); Гней Гелий (ок. 150); Семпроний Азелион, трибун при обсадата на Нуманция, пише за събитията по негово време (може би повлиян от Полибий): „История“ в 14 кн. до 91 г.; Семпроний Тудитан (консул в 129) и М. Юний се занимават с „римски древности“ (календар, закони, магистратури); Целий Антипатър (р. 180 г., преподавал на Крас): „Втора Картагенска война“ (7 кн., 60 фр. запазени), четат го Салустий, Ливий и Брут; Луций Калпурний Пизон Фруги, цензор 120 г., „Анали“ (7 кн., от Ений до 146 г.); „Annales maximi“ – 80 кн. извлечение от държавната документация; Емилий Скавър (консул в 115); Рутилий Руф (II-I в., „История на Рим“, гр.); Квинт Лутаций Катул (р. 152, консул 102 с Марий, победител на кимврите (101), самоубива се 87 като противник на Марий; „За моето консулство и делата ми“, „Обща история“ в 4 кн.; 2 епиграми); Секст Помпей (II-I в., „познавач на философията“ според Цицерон); Ниний Крас (II-I в., преводач на „Илиада“)
**Сципион Африкански Стари в: Цицерон. „За оратора“ II,250-262; Сенека. „Към Новат“ I, 11/„До майка ми Хелвия“ XII; Гелий IV,18 (във връзка с Катон); Макробий. „Сат.“ I,11
Касий Хемина в: Макробий. „Сат.“ I,16 („История“ II)/III,4
Сервилиан в: Макробий. „Сат.“ I,16 (кн. XII)
Семпроний Азелион в: Гелий I,13/V,18
Тудитан в: Макробий. „Сат.“ I,13 („Магистрати“ III)
Целий Антипатър в: Цицерон. „За оратора“ III,153; Макробий. „Сат.“ I,4 („История“ II)
Калпурний Пизон в: Цицерон. „За оратора“ I,51-53; Гелий XI,14
Рутилий Руф в: Макробий. „Сат.“ I,16
Лутаций Катул е събеседник в „За оратора“ на Цицерон II, 12/за смъртта му в III,9; Сенека. „Към Новат“ III, 18 (отн. Сула и Катилина); Гелий XIX,9
Секст Помпей е споменат от Цицерон. „За оратора“ I,67/„За задълженията“ (I,19)

Други оратори, ретори, юристи и учени (III-II в.):
*Публий Крас Стари (консул със Сципион Африкански в 205); Тиберий Корунканий, Публий Сципион Назика (зет на Сципион Африкански според Цицерон); Марк Корнелий Цетег (консул 204); Сервий Сулпиций Галба (II в.); Гай Сулпиций Гал (консулът от 166 г.); Марк Емилий Порцина (консул 137); Гай Папирий Карбон (консул 120); Квинт Муций Сцевола Авгурът (р. 170 г., консул в 117; зет на Лелий и тъст на Крас, преподавал на Цицерон; събеседник в „За оратора“); Квинт Муций Сцевола (р. 140 г., понтифекс максимус 115, консул с Крас през 95; също преподавал на Цицерон, убит от марианците 82 г. в храма на Веста); авторът на „Ad Herennium“ (II-I в.); Плоций Гал основава първата школа по латинска реторика (94-92); Тит Албуций; Тиций (II в. пр. Хр., не бил гръцки възпитаник но говорел добре, както казва Цицерон; писал трагедии – „Протезилай“); Корнелия (майката на Гракхите, приписват й се „Писма до Гай“); Квинт Целий Метел Македонски (консул 143, цензор 131; „Реч за семейството“); Квинт Цецилий Метел Нумидийски (консул 109 г. „За необходимостта да си вземем съпруга“); Марк Юний Брут (II в., баща и син);
**Публий Крас Стари, Тиберий Корунканий, Публий Сципион Назика в: Цицерон. „За оратора“ III, 134;
Корунканий в: Сенека. „До Галион“ XXI (отн. Катон Стари и Катон Утически); Макробий. „Сат.“ I,5
Цетег в: Хораций. Писма II,2,117; Поетическо изкуство, 50; Квинтилиан II, 15 (с. 141, през Ений)
Сервий Галба в: Цицерон. „За оратора“ I,40; Гелий I,12 (отн. Катон Стари); Квинтилиан VI,1 (с. 254)/3 (с. 379)/X,1 (с. 591-607)/5 (с. 622)/XII,3 (с. 719)/7 (с. 724)/10 (с. 735); Тацит. „Диалог“, 18/25
Сулпиций Гал в: Цицерон. „Брут“, 78/90
Марк Порцина в: Цицерон. „За оратора“ I,40
Гай Карбон в: Цицерон. „За оратора“ I,40; Тацит. „Диалог“, 18/34
Сцевола Авгурът в: „За оратора“ на Цицерон I,1
Сцевола понтифексът в: Цицерон. „За задълженията“ III,70; Макробий. „Сат.“ I,16
Плоций в: Квинтилиан II, 4 (с. 120)/XI,3 (с. 691)
Албуций в: Квинтилиан II, 15 (с. 145)/III,6 (с. 189)
Тиций в: Цицерон. „Брут“, 167; Макробий. „Сат.“ III,16
Квинт Целий Метел Македонски в: Цицерон. „За оратора“ I,211/„За задълженията“ I,87/„Тускулански беседи“ I,85;
Квинт Цецилий Метел Нумидийски в: Гелий, I,6
Марк Юний Брут (баща и син) в: Цицерон. „За задълженията“ II,50

Автори на комедии „тогати“ (II в.): Титиний, Афраний („Развод“), Ата
*Титиний, може би съвременник на Теренций; „Aquae caldae“ e от Ата; Афраний, във времето на Гракхите. Заглавия: “Filia postuma”, „Затворената дъщеря“, „Лелите“, „Юристката“.
**Афраний в: Хораций. Писма II,1,57; Квинтилиан X,1 (с. 604); Макробий. „Сат.“ III,20
Ата в: Макробий. „Сат.“ III, 18

Помпоний, Новий (II в.). Литературна ателана
**Помпоний в: Макробий. „Сат.“ I,4/ II,1
Новий в: Макробий. „Сат.“ I,10/ II,1

Други поети:
Левий (II-I в.). Епилиони. *Еротична поезия („Любовни шеги/игри“ в 6 кн. – „Адонис“, „Алкестида“, „Елена“, „Кентаври“, „Протезилаодамия“, „Ино“, фигурна поема „Феникс“; „Полиметри“), предшества неотериците; Гней Маций (II-I в., мимиямби като тези на Херондас; превеждал „Илиада“); Аквилий, „Беотийката“; Марк Фурий Бибакул (II-I в., пише епиграми. Епос „Секванската война“, „Анали“, сборник „Шеги“ и може би прозаичната „Бдения“); Волкаций Седигит (II-I в., „За поетите“: следвайки александрийците, подрежда авторите на комедия палиата – споменава Цецилий, Плавт, Невий, Теренций, Турпилий, Невий); Порций Лицин (II в., пише история на римската литература в стихове от 218 нататък: споменава Ливий, Ений, Теренций, Сципион и Лелий; епиграми в духа на Калимах); Валерий Едитуй (II в., еротични епиграми, 2 оцелели); Помпилий и Манилий (II-I в., епиграматисти)
**Левий в: Гелий II,24 („Любовни игри“)/XIX,9
Маций в: Макробий. „Сат.“ III,20
Бибакул в: Квинтилиан X,1 (с. 604); Макробий. „Сат.“ II,1
Лицин в: Гелий XVII,21 (за датировката на първите поети)/XIX,9
Едитуй в: Гелий XIX,9

3. Късна република
(епоха на гражданските войни)

[*Атина и Родос продължават да се смятат за най-добри места за образование: синът на Цицерон Марк е заминал за Атина през 45 г. за да учи при перипатетика Кратип („За задълженията“ I,1/II,8). Чете се Панеций и други стоици (Диоген от Вавилон, Антипатър от Тир, Хекатон от Родос – „За задълженията“ III, 51-63/89-91). Посидоний приема известни римляни като Помпей и Цицерон („Тускулански беседи“ II,61). В поезията се четат александрийците, на първо място Калимах и Евфорион]

Марк Теренций Варон (р. 116)
*От Реате, Сабиния. Учил при Стилон. Помпеянец, но оглавява първата обществена библиотека по предложение на Цезар. 74 произведения в ок. 620 кн.: сатири, морална философия (Logistorici в 76 кн. известни са 19 загл.), биографии (към 700), „За троянските фамилии“, „Annales“, „De origine populi romani“, „За човешките и божи древности“ (41 кн.), „За изображенията“ (15 кн.), „Книги за науките“ (9 кн.), граматика, земеделие. Оцелели са: 3 кн. от „Res rusticae“ (пише я към 80-годишен, следва Катон Стари, ползва превода на картагенеца Магон), 5 от „De lingua latina“ (в 25 кн. – етимология, склонения, синтаксис), фрагменти от „Менипови сатири“ (150 кн., наподобява киника Менип от Гадара, към 250 пр. Хр.) и „Древности“. Харесва Платон, клони към питагорейството.
**Сп. в: Сенека. „До майка ми Хелвия“ VIII; Квинтилиан I,4 (с. 56)/5 (с. 64)/6 (с. 78)/X,1 (с. 603)/XII,11 (с. 752); Тацит. „Диалог“, 23; Гелий I,17 („За дълга на съпруга“, менипова сатира)/II,15 („Древности“) /III,10 („За изображенията“) /VI,14 (за езика на Пакувий, Теренций и Луцилий)/16 („За ястията“, менипова сатира)/XIII,11 („Не знаеш какво ти носи късната вечер“, менипова сатира – разказана и в Макробий. „Сат.“ I,7)/17 („Древности“)/11 („Водното куче“, книга с менипови сатири)/ XVII,21 (за Марк Манлий); Макробий. „Сат.“ I,3 („Човешки древности“)/11 (за киническите/менипови сатири)/III,2-3/12/16 („Божи древности“ V-VIII/“Човешки древности“ II, XI)/III,8 („За нравите“)/12 („За мълнията“, сатира)/13 („За земеделието“ III, за Хортензий и Цицерон)

Квинт Хортензий (р. 114)
*Поема за съюзническата война „Атали“, „Общите места в красноречиено“ и 25 публикувани речи (всичко загубено). Представен от Цицерон в „Брут“, 301; споменат от Варон в „Res rusticae“.
**Сп. в: Цицерон. „За задълженията“ III,73/„Тускулански беседи“ I,59; Сенека. „Към Новат“ III, 37; Квинтилиан I,1 (с. 42)/5 (с. 63)/II,1 (с. 109)/IV,5 (с. 272)/VI,3 (с. 384)/5 (с. 392)/VIII,3 (с. 470)/ X,1 (с. 591)/6 (с. 626, през Цицерон)/XI,2 (с. 660) /3 (с. 667)/XII,7 (с. 724)/10 (с. 735)/11 (с. 752); Гелий XIX,9

Цицерон, Марк Тулий (р. 106). Слуша Филон от „Новата академия“, на Родос общува с Аполоний Молон (до 70 г.). При триумвирата от 59 (Цезар, Помпей, Крас) отива в изгнание (58-57). „За оратора“ и „За държавата“ (55-54). Проконсул в Киликия (51). „Граници на доброто и злото“, „Тускулански беседи“, „Природата на боговете“, „За задълженията“ (48-44). 58 оцелели речи
*От Арпино, конническа фамилия. Общува с двамата Сцевола (повлияни от Панеций), слуша Антоний и Крас. Филон вероятно е бил в Рим към 88, избягал покрай войната с Митридат. Опонира на Хортензий („За Квинкций“, 81 г.); реч в полза на Росций Америн (79) срещу протеже на Сула (Хризогон). През 78 потеглят с Квинт на пътешествие: впечатления от Атина, където слуша Антиох от Аскалон, наследник на Филон. В Родос среща Аполоний, когото познава от Рим; завръща се през 77. Квестор от 76, бил в Сицилия през 75. Процес срещу Верес, защитаван от Хортензий (70, някои от издадените речи са непроизнесени). Консул (63), речи с/у Катилина. Изгнанието му е във връзка с незаконната екзекуция на участници в заговора на Катилина. Убит по решение на триумвирите (Октавиан, Антоний, Лепид) на 7 дек. 43 г.
„Писма“ (към 800), сам прави сборник от тях през 44 г. До Атик (16 кн.), до приятели и роднини (16 кн.), до брат си Квинт (3 кн.), до Брут (2 кн., спорни). Адвокатства: „За Архий“ (63), „За Флак“, „За Рабирий“, „За Мурена“ (63), „За Милон“ (52) (през античността са били известни към 150 речи). Политически: „За Помпей“ (при преторството, 66), „За Сестий“ (56), „За Целий“ (56), „За завръщането си“, „Филипики“ (14, септ. 44-април 43). Теория и история на ораторството: „De inventionе“, „De optimo genere oratorum“, “Partitiones oratoriae”, “Topica”, „Оратор“, „Брут“. Действието в „За оратора“ е през 91 г. Противопоставя се на азианизма на Хортензий, и се оказва между него и неоатицистите (Цезар, Салустий, Непот). Философски: „За законите“ (52), „За задълженията“ (44 г., с оглед възгледите на Панеций – III,7), „Утешение“, „Хортензий“ (загубен), „De divinatione“ („За гаданието/гадателството“), „Катон Стари“, „Лелий“ (сп. в Гелий I,3) (45-44), „Academica“. Клони към академизма, отхвърля Епикур. Поезия: преработил (или превел) поемата на Арат, „Марий“, „За своето консулство“ (3 кн.), „За своето време“, някои епиграми.
**Сп. в: Сенека. „Към Серен“ XVII/„Към Новат“ II, 2/III,37/“Към Марция“ XX/„За спокойствието на духа“ XVI (за смъртта му)/„До Павлин“ V; Квинтилиан I,5 (с. 68-72)/6 (с. 75-78)/7 (с. 82)/10 (с. 89)/13 (с. 100)/II,1 (с. 109)/4 (с. 115-120)/5 (с. 123)/12 (с. 134)/14 (с. 139)/15 (с. 140-145)/16 (с. 147)/17 (с. 149-154)/20 (с. 59)/21 (с. 160-161)/III,1 (с. 167-168)/2 (с. 169)/3 (с. 170-172)/5 (с. 176-178)/6 (с. 180-195)/8 (с. 202-212)/11 (с. 218-219)/IV,1 (с. 230-239)/2 (с. 242-262)/3 (с. 265)/5 (с. 269-272)/V,7(с. 287)/10 (с. 292-309)/11 (с. 313-320)/13 (с. 326-335)/14 (с. 337-34)/VI,1 (с. 351-360)/2 (с. 367)/3 (с. 368-384)/5 (с. 392-393)/VII,1 (с. 399-407)/2 (с. 414-418)/3 (с. 424-428)/4 (с. 431-435)/6 (с. 439)/9 (с. 446)/VIII, Увод (с. 455-457)/2, (с. 460)/3 (с. 465-479)/4 (с. 481-486) /5 (с. 488-492)/6 (с. 494-501)/ IX,1 (с. 512-515)/2 (с. 520-537)/3 (с. 539-556)/4 (с. 557-583)/ X,1 (с. 591-607)/2 (с. 614)/5 (с. 625-626) /7 (с. 631-633)/XI,1 (с. 639-656)/2 (с. 660-661)/3 (с. 667-696) /XII, Увод (с. 702)/1 (с. 705)/2 (с. 715)/5 (с. 721)/6 (с. 723)/7 (с. 724)/10 (с. 735-743)/11 (с. 752-753); Тацит. „Диалог“, 12-15/16 („Хортензий“)/17-18/19 („Верес“)/20 („Цецина“)/22 (Цицерон и съвременниците му)/24 (дат. на смъртта му)/25-26/30 („Брут“)/32/35 (за затварянето на школите по реторика при Крас и Домиций)/37 (по-важните му дела)/38-40; Гелий IV,8 („За оратора“ II)/IV,11 („За гадателството“)/VII,2 („За съдбата“)/X,3 („С/у Верес“)/XII,2/XIII,28 (отн. „За задълженията“ на Панеций); Макробий. „Сат.“ I,5 („Милон“, „С/у Антоний“ VI)/II,1-3/III,14 (отношението му към актьорите Росций и Езоп)/16 („За съдбата“)

Цицерон, Квинт (р. 102)
*Сп. от Цицерон в „За оратора“ I,1/II,1/III,1-13

Цезар (р. 100). Смятат го за „аналогист“, автор е на посветеното на Цицерон „За аналогията“. Поема за Херакъл и трагедия „Едип“. „Сборник изречения“, поема „Път“ (за похода в Испания), Стихове в похвала на Теренций („Полу-Менандър“). „Галската война“ (58-52), „Гражданската война“ (49-48).
*Бил на Родос при Аполоний. Консул (59), побеждава Помпей при Фарсал (48) и републиканците в Африка и Испания. Убит в сената на 15 март 44 г. „Антикатон“ (2 кн., 45 г.). „За аналогията“ (в 2 кн., сп в Гелий I,10) е писана в Галия. Кн. VIII на „Галската война“ (51-50) е писана от Авъл Хирций, може би и „Александрийската“ (47). „Африканската“ и „Испанската“ сигурно са от друг автор. Писма
**Сп. в: Цицерон. „За задълженията“ I,43; Сенека. „Към Серен“ I (отн. Катон Млади)/ „Към Новат“ II,23 (отн. Помпей)/30 (за смъртта му)/ “Към Марция“ XIV (отн. Помпей и Бибул); Тацит. „Диалог“, 17/21/25-28/34/38; Квинтилиан I,5 (с. 71)/6 (с. 75)/7 (с. 82)/8 (с. 84)/III,7 (с. 202, през Цицерон)/8 (с. 205)/V,13 (с. 326, отн. Цицерон); VI,1 (с. 356, за убийството му)/3 (с. 374-387) /VIII,4 (с. 484)/IX,2 (с. 523)/X,1 (с. 607)/2 (с. 614)/XI,1 (с. 654)/3 (с. 695, през Цицерон)/XII,6 (с. 721)/7 (с. 724)/10 (с. 735); Гелий XV,18 (за битката при Фарсал)/XVI,9 (за писмата); Макробий. „Сат.“ I,5 („Аналогията“ I)/10-13 (занимания с календара/година от 365 дни, по примера на египтяните)

Непот (р. 100). „Хроника“ (3 кн.): всеобща история, загубена. „За известните пълководци“.
*„За пълководците“ е била поне в 16 кн.; предговорът е към Атик. „Животът на Катон Стари“, „Животът на Атик“.

Лукреций (р. 95). Приятел на Мемий. „За природата на нещата“, епикурейска: атоми и празнота, смъртността на душата, усещания, история на света (чумата в Атина). Сведения за него при Иероним.
*Според Иероним Лукреций пострадал от любовен елексир: а когато идвал на себе си, пишел поемата и накрая се самоубил. Цицерон го хвали (до Квинт, 54 г.); той бил издал поемата. Интересува се и от други гръцки философи, особено Емпедокъл. 6 книги, в хекзаметър: произход на езика, първобитният човек (кн. V); за душата и смъртта (кн. III). Архаизми в езика, напомнящи Ений. Джордано Бруно го четял.
**Сп. в: Сенека. „За спокойствието на духа“ II; Квинтилиан I,4 (с. 56)/III,1 (с. 165)/VIII,6 (с. 500); X,1 (с. 602)/XII,11 (с. 752)

Катон Млади (Утически, р. 95)
**Сп. в: Цицерон. „За задълженията“ I, 112/III,88/„Тускулански беседи“ I,84; Сенека. „Към Серен“ I/XIV/„Към Новат“ III, 38/“Към Марция“ XX/“До Галион“ XVIII/„За спокойствието на духа“ XVI/ Сенека. „До майка ми Хелвия“ XIII; Квинтилиан VIII,2 (с. 461)/XI,1 (с. 645-652)/XII,7 (с. 724, и Катон Стари); Тацит. „Диалог“, 34; Макробий. „Сат.“ III,15 (през Варон, „За земеделието“);

Марк Юний Брут (антицезарианецът). Атицист.
**Сп. в: Цицерон. „Тускулански беседи“ I,1; Сенека. „До майка ми Хелвия“ VIII-IX (отн. Марцел, Катон Млади и Цезар); Квинтилиан X,1 (с. 608)/7 (с. 633, през Цицерон)/XI,1 (с. 640, през Цицерон)/XII,1 (с. 706, за Цицерон)/10 (с. 735); Тацит. „Диалог“, 17-18 (сравнение с Цицерон)/21 („За Дейотар“)/25/38

Катул (р. 87). Четял Евфорион от Халкида, бил с Мемий във Витиния (57-56). „Атис“, „Сватбата на Пелей и Тетида“ (покривка с Ариадна). Преводи от гръцки (Сафо, Калимах).
*От Верона (провинция, част от Цизалпийска Галия). Запознанство с Клодия („Лесбия“), наречена от Цицерон „всеобща приятелка“. Във Витиния навестява гроба на брат си (починал в Троя). 116 „неща“; издал книжка с повечето от тях, посветена на Корнелий Непот. Епиграми, поеми в хекзаметър, елегии. „Къдрицата на Вероника“; „Епиталамият“ напомня Сафо. „Пелей и Тетида“ е над 400 ст. Обръщение към Цицерон (спори се дали е иронично). С Цезар се били помирили (след нападките срещу него и Мамура). Единственият ръкопис със стиховете му е открит във Верона в началото на XIV в.
**Сп. в: Хораций. Сатири I,10,19; Квинтилиан I,5 (с. 62-64)/VI,3 (с. 371)/ IX,3 (с. 541)/XI,1 (с. 646, за Цезар)

неотерици (I в. пр. Хр.); „александризъм“:
Хелвий Цина (епилион „Смирна“ – за Мира, майка на Адонис; възможно е да ползва. Партений, а историята е разказана от Овидий в „Мет.“ X, 298-512; също „Добър път на Полион“); Лициний Калв (р. 82, епилион „Ио“, в реториката азианист, епиграми с/у Цезар и Помпей; син на историка Лициний Мацер); Публий Валерий Катон (поеми „Лидия“ и „Диана“, може би „Проклятия“; пише епилиони, съчинения по граматика, издава Луцилий); Корнифиций, Мемий, Тицидас.
*Касий от Парма, Касий от Етрурия. В поезията следват александрийците от III в.; също Псевдо-Мосх, Мелеагър от Гадара. Сред тях в Рим са Архий (когото защитава Цицерон) и Партений от Никея (доведен в Рим като роб през 73 г., освободен, пише митологически елегии). Следват програмата на Калимах (епилион, епиграма, елегия; учена поезия). Цицерон ги нарича „евфорионови певци“.
**Калв е споменат в: Хораций. Сатири I,10,19; Квинтилиан IX,3 (с. 548)/ X,1 (с. 607)/2 (с. 614)/XII,1 (с. 706, за Цицерон)/6 (с. 721)/10 (с. 735)
Касий от Етрурия е споменат в: Хораций. Сатири I,10,62
Касий от Парма е споменат в: Хораций. Писма I,4,3
Корнифиций е споменат от Квинтилиан III,1 (с. 168)/V,10 (с. 291)/IX,2 (с. 522)/3 (с. 555)

Салустий Крисп (р. 86). Противник на Цицерон и сената. „Заговорът на Катилина“, „Войната с Югурта“ (111-106). „История“ (от смъртта на Сула, 78 до 67), загубена. Поема „Емпедокъл“.
*От Амитерна, в Сабиния. Народен трибун (52). Изключен от сената (50). Не след дълго се връща в сената, става претор. Следва Цезар в Африка, покрай това забогатява (управител на провинция Африка, 46). Пише съчиненията си след 44 г. Има писмо и реч към Цезар („Послание до Цезар за държавата“; спорни). „Историята“ (в 5 кн., оцелели са някои пасажи и фрагменти) е писана след 39; започва 78-ма, защото дотам е писал историята си Сизена. Познавал гръцките оратори, следва донякъде Тукидид, може би и Посидоний. Влияе на Ливий и Тацит.
**Сп. в: Квинтилиан II,5 (с. 123)/13 (с. 138)/III,8 (с. 204-209)/IV,2 (с. 248)/VIII,3 (с. 472-479)/IX,3 (с. 555)/X,1 (с. 605)/3 (с. 616)

Други историци (I в. пр. Хр.):
Помпей Трог
*Валерий Антий, „История на Рим“ (над 75 кн.); Клавдий Квадригарий, „История“ (над 23 кн., от галското нашествие 390 до смъртта на Сула); Корнелий Сизена (118-68) за гражданската война на Марий и Сула в 12 кн.; Лициний Мацер („Анали“ в 21 кн. започва с най-древната история на Рим: нехаресван от Цицерон, хвален от Ливий); Елий Стилон, коментари по отделни въпроси (XII-те таблици, комедиите на Плавт); Авъл Хирций (I в. пр. Хр.)
**Сизена е споменат в Квинтилиан I,5 (с. 63)/VIII,3 (с. 470)
Хирций е споменат в Квинтилиан VIII,3 (с. 474)/XII,11 (с. 748, отн. Цицерон)

Мемоаристи (I в. пр. Хр.):
*Емилий Скавър (консул в 115); Квинт Лутаций Катул (р. 152, консул 102 с Марий, победител на кимврите; „За моето консулство и делата ми“, „Обща история“ в 4 кн.; 2 епиграми; Цицерон го представя в „За оратора“); Луций Корнелий Сула (138-78)

Филолози (I в. пр. Хр.):
*Атей Претекстат (познат на Салустий); К. Никий (на Цицерон); Орбилий (преподавал поезията на Невий); Требаций Теста (народен трибун в 47), занимава се със свещено и гражданско право; Нигидий Фигул (ум. 45), занимава се с граматика, теология, астрономия, окултизъм: основател на римското неопитагорейство; Тирон (секретар на Цицерон)
**Орбилий е споменат в: Хораций. Писма II,1,70
Тирон е споменат от Квинтилиан X,7 (с. 634)
Нигидий Фигул е споменат от Квинтилиан XI,3 (с. 691)

Сатири, мимове, афоризми и др.:
Лаберий (р. 107; бил конник, осмивал Цезар, ум. към 43 г.), Публилий Сир (I в. пр. Хр.; приписани са му към 850 сентенции);
Публий Теренций Варон Атацински (р. 82, в „Секванската война“ поне 2 кн., следва Ений, описва войната на Цезар с Ариовист 58 г.; пише менипови сатири като Луцилий, поеми „Хореография, „Ефемериди“; превел Аполониевата „Аргонавтика“ ); М.Т. Лаврей (I в. пр. Хр. елегически стихове в чест на Цицерон); Свей (I в. пр. Хр., поема „Закуска“)
**Лаберий е споменат в: Хораций. Сатири I, 10, 1-64
Варон Атацински е споменат в: Хораций. Сатири I,10,47; Квинтилиан X,1 (с. 602)

Други оратори:
*Антоний Гниф, Марк Целий; Хортензия (дъщеря на Квинт Хортензий, държи реч през 42 г. за освобождаване на жените от данък, публикувана)
**Антоний Гниф е сп. в Квинтилиан I,6 (с. 76)
Марк Целий е сп. в Квинтилиан I,5 (с. 70)/6 (с. 77-79)
Сулпиций Гал е сп. в Квинтилиан I,12 (с. 97)/II,15 (с. 141)

Витрувий (I в. пр. Хр.)

4. Августова епоха

[Кампанското епикурейство: 50-40 около Неапол и в Рим стават популярни Сирон и Филодем. В Херкулан е намерена библиотека с епикурейски книги, засипана от изригването в 79 г.; има към 50 имена на поети от времето. Контроверсии (импровизирани съдебни речи по измислени случаи) и свазории (размисли от името на историческо или митологическо лице). Римската любовна елегия възниква към 40-30 г. (Гал)]

Азиний Полион (р. 76 пр. Хр.)
*Бил инициатор на рецитации на неиздадени произведения
**Сп. в: Хораций. Оди II,1; Сатири I,10,43-84; Квинтилиан I,5 (с. 62-70)/6 (с. 79)/IV,1 (с. 228)/VI,1 (с. 357)/3 (с. 387)/VII,2 (с. 415)/VIII,3 (с. 470)/IX,2 (с. 522-524)/3 (с. 541)/4 (с. 570-581) /X,1 (с. 591-607)/2 (с. 614)/XII,6 (с. 721)/10 (с. 735)/11 (с. 753)

Гай Цилний Меценат (р. 70)
**Сп. в: Хораций. Оди I,1/20; II,17/20; III,8/29; IV, 11; Еподи, 1/3/9/14; Сатири I,1/3, 63/5,31-48/6/9,43/10,81; II,6,31/7,32/8,22; Писма I,1/7/19; Квинтилиан IX,4 (с. 562)

Поети от Меценатовия кръг:
Варий (р. 74) и Плоций Тука. „За характера и навиците на Вергилий“, загубена.
*Варий бил слушател на Сирон и Филодем.
**Валгий (консул, 12 пр. Хр.). Сп. в: Хораций. Оди II,9; Сатири I, 10, 82; Квинтилиан III,1 (с. 167)
Варий. Сп. в: Хораций. Сатири I, 5, 41-93/6, 55/9,23/10,44-81; II, 8,21-58; Писма II,1,247; Поетическо изкуство, 55; Квинтилиан III,8 (с. 209)/X,1 (с. 604)/3 (с. 617, за Вергилий)
Плоций. Сп. в: Хораций. Сатири I, 5, 41/10,81

Други поети от времето:
**Мевий. Сп. в: Хораций. Еподи, 10
Октавий. Сп. в: Хораций. Сатири I, 10, 82
Целз Албинован. Сп. в: Хораций. Писма I,3,15/8
Аристий Фуск. Сп. в: Хораций. Писма I,10
Квинтилий Вар. Сп. в: Хораций. Оди I,18/24; Поетическо изкуство, 438
Емилий Мацер. Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 597-602)
Корнелий Север. Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 602)

Вергилий (р. 70). Бил близък с епикурееца Сирон и купил вилата му близо до Неапол. Издал сборник стихове „Каталептон“ под влияние на Катул и неотериците. „Буколики“ (42-39): 10 еклоги, под влияние на Теокрит и може би Гал – в 10-та се разказва за него; IV еклога, адресирана до Полион 40-та година, когато е сключен мир м/у Октавиан и Антоний. „Георгики“ (29 г.): посветена на Меценат и Август; има предвид ботаниката на Теофраст, астр. поема на Ератостен, „Селско стопанство“ на Варон, „Георгики“ на Никандър от Колофон; възхвала на Италия в кн. II; премахнати стихове за Гал и поставен вм. тях разказ за пчеларя Аристей и включен разказ на Протей за Орфей.
„Енеида“ (до 19 г.): общи мотиви с Омир и с цикъла (изброяване на италийските съюзници като в „Ил.“ II, Камила като Пентезилея, щитът на Еней, нужна е златна клонка за да влезе в Хадес и др.); други влияния (Ап. Родоски); силата на Съдбата; поглед към историята – темата за бъдещето, препратки към съвременността, придобива за съюзник Евандър (грък, аркадец), царуващ на мястото на бъдещия Рим, а съюзници на рутулите са етруските (Мезенций).
*Роден на 15 окт. в Мантуа, учил в Кремона и Медиолан, към 50 – в Рим. Бил висок, с лошо здраве (според Донат). Приписват му учените произведения „Комарът“ и „Сирис“. В „Буколики“ – смесване на пейзажи от Аркадия, Сицилия и Северна Италия. 41 г. загубил имота си, после с нечие ходатайство си го върнал. След издаването на „Б.“ той и Варий се сближават с Меценат. Нарича „Г.“ „Аскрейска песен“: епикурейска възхвала на селския живот. Замисълът на „Енеида“ на е „александристки“; в същите години започва да излиза „Историята“ на Ливий. В общия замисъл следва донякъде Ений.
**Сп. в: Хораций. Сатири I,5,40/6, 55/10,44-81; Писма II,1,247; Поетическо изкуство, 55; Квинтилиан I,3 (с. 54)/5 (с. 65)/7 (с. 82)/11 (с. 91)/V,11 (с. 315)/VI,2 (с. 365-367)/VII,9 (с. 445)/ VIII,2 (с. 461)/3 (с. 468-479)/4 (с. 482-485) /6 (с. 494-505)/ IX,2 (с. 519-530)/3 (с. 541-543)/X,1 (с. 596-603)/XII,1 (с. 707)/11 (с. 752)

Корнелий Гал (р. 69). Приятел („съученик“) на Август, префект на Египет, самоубива се (26 г.); пръв любовен елегик на Рим (до Ликорис, IV кн.), четял Евфорион (последовател на Калимах).
*„Ликорис“ се казвала Цитерис или Волумния. Партений от Никея бил съставил за Гал сборник с любовни легенди като материал за поезията му.
**Сп. от Квинтилиан I,5 (с. 62)/X,1 (с. 603)

Хораций (р. 65). Учил при граматика Орбилий (Андрониковата „Одисея“). Бил в Атина („Новата академия“): там се запознава с Брут, командва легион при Филипи (42 г.). Слуша епикурейците Сирон и Филодем. „Еподи“ (ямби): издадени около 30 г., следва Архилох. Запознава се с Меценат (38, препоръчан от Варий и Вергилий), получава вила на сабинските хълмове (32).
„Сатири“ (кн. I към 35 г., II в 30 г.; „беседи в стила на Бион“): иска да подобри сатирата на Луцилий, хвали епикурейското приятелство, описва пътешествие до Бриндизи с Вергилий, Варий и Меценат (I,5); Тирезий съветва Одисей как да забогатее (II,5). „Оди“ („Стихотворения“, Carmina – 23-13 г.): като поети предпочита Сафо, Алкей („еолийската песен“), Анакреон, хвали Август, Тиберий и Друз (кн. IV). „Песен на столетието“ („Юбилеен химн“, Carmen seculare – 17 г.). „Писма“ („Послания“, 20-14 г.): до Август, Меценат, Флор, там е и „Поетическото изкуство“ („Послание до Пизон“: служи си с „За поезията“ на Неоптолем от края на III в.).
*От Венузия в Южна Италия; баща му е освободен роб. „Захвърля щита“ при Филипи. Сатирата му наподобява диатриба. Разговори с роба, беседи на литературни теми; добре е да се внасят поправки, не е необходимо да имаш много читатели (I,10,72). Не превежда гръцки автори. Неясни женски фигури (Лидия, Гликера, Хлоя). Има биография от Светоний.
**Сп. от Квинтилиан I,5 (с. 61-70)/8 (с. 85)/ V,11 (с. 316)/VI,3 (с. 371)/ VIII,2 (с. 461) 3/(с. 468)/6 (с. 500)/IX,3 (с. 542)/X,1 (с. 591-603)/XI,3 (с. 680)

Месала Корвин (р. 64)
**Сп. в: Хораций. Сатири I,10,85; Поетическо изкуство, 370; Квинтилиан I,5 (с. 63-71)/6 (с. 79)/IV, (с. 228)/VIII,3 (с. 470)/IX,4 (с. 564)/X,1 (с. 591-607)/5 (с. 623)/XII,10 (с. 735)/11 (с. 753)

Ливий (р. 59). „От основаването на града“ в 142 кн., 35 оцелели. Работи с книги, рядко пътува; изглежда републикански настроен. „Историята“ започва от пристигането на Еней; после царския период, началото на републиката, картагенските войни (това е в оцелелите книги). Речи, портрети на известни дейци (Катон Стари, Ханибал, Фабий Максим, Сципион): с това напомня Плутарх и успехът му е подобен. Патриотично настроен, а в стила следва Цицерон. През XIX в. някои го критикуват за географски грешки и непознаване на военното дело.
*От Падуа (Патавиум). Почитател на Демостен и Цицерон („Писмо до сина си“). „Историята“ (до 9 сл. Хр.) е започната към 30 г. Оцеляват 1-10 (до Трета Самнитска, 293), 21-45 (от Втора Картагенска, 218 до победата над Македония, 167); и извлечения. „Моралните качества на народа и отделните дейци“. Наподобява духа на „Енеида“, има немалко речи. Полион не го харесвал, Квинтилиан го хвали.
**Сп. в: Квинтилиан I,5 (с. 68-70)/7 (с. 83)/II, 4 (с. 117)/5 (с. 123)/VIII,1 (с. 459, през Полион)/2 (с. 463)/3(с. 474)/6 (с. 496)/IX,2 (с. 524)/4 (с. 570)/X,1 (с. 594-605)

Сенека Стари (р. 54). Сборник с контроверсии и свазории, загубен
**Сп. в: Квинтилиан VIII, 3(с. 469)

Тибул (р. ок. 50). Близък до Месала: бил с него в Галия (Аквитания, 30 г.) и Киликия (28-27 г.). Сборникът му съдържа IV кн.: I-II са към Делия (ок. 27 г., тя се казвала Плания) и Немезида, III е написан от някой Лигдам, а IV – от племенницата му Сулпиция и е до някой Керинт. Има „Панегирик за Месала“.
*Бил конник. Изглежда не стигнал с Месала до Киликия, а останал на Керкира. Не споменава Август. „Идилични картини на селския живот“.
**Сп. в: Хораций. Писма I,4; Квинтилиан X,1 (с. 603)

Проперций (р. ок. 49). Сборник от 6 кн. I-ва (27 г.) е с елегии до Цинтия: предпочита Калимах, хвали Мимнерм; II-ра излиза по времето, когато се сближава с Меценат (към 25 г.); III-та (22 г.): пренесъл в Италия поезията на Калимах и Филетас, иска да иде в Атина да учи философия, хвали Август и Меценат; IV-та (16 г.): „римски Калимах“, похвала на съпружеската любов. Цинтия вече е мъртва, но е в Елисейските полета и му се явява (В „Лида“ на Антимах се говори за починала любима).
*От Асизи в Умбрия, роднините му участвали в гражданската война против Август; в Рим от началото на 20-те.
**Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 603)

Овидий (р. 43). Разказва биографията си в „Tristia“ („Скръбни стихотворения“); според Сенека Стари имал ораторска дарба (за декламации). Amores (3 кн.). „Героини“ (15 „Писма“): подобни на свазории; Пенелопа, Дидона, Медея и др., три имат и отговори, съответно от Парис, Аконтий и Леандър. Ars amatoria („Любовно изкуство“) и Remedia amoris („Лекарства срещу любовта“, до 1 сл. Хр.); поема за козметиката, загубена. Трагедията „Медея“ (загубена) в древността била хвалена наравно с „Тиест“ на Варий (примерно в „Диалог“ на Тацит); била само за четене.
„Метаморфози“ (15 кн.), съдържа 250 мита. „Фасти“ („Календар“) в 6 кн., замислена в 12: название на месеца, празниците и ритуалите. Изпратен е в Томи (8 сл. Хр.) под предлог за безнравственост на писанията му (Ars amatoria): там пише „Tristia“ (5 кн.), „Писма от Понта“ (4 кн.), „Ибис“ (памфлет с/у някакво лице) и продължава „Фасти“. След 14 г. се обръща към Германик за амнистия. Впечатлен е от студа и снега по тези земи.
*Конник от Сулмо. Учил от ранна възраст красноречие в Рим заедно с по-големия си брат (който починал рано). Бил в Гърция и Мала Азия, като се върнал се сближил с Месала; елегия аз смъртта на Тибул. Любимата му е „Корина“. „Метаморфози“ е писал и Партений: той и Никандър (може би също Ератостен и Боио) са събирали такива митове. Епизодът за Филемон и Бавкида може би наподобявал „Хекале“ на Калимах. Във „Фасти“ става дума главно за легендите, свързани с римските празници. Изгнанието му съвпада по време с това на Юлия Младата (внучка на Август). В Томи пише стихотворение на гетски. Doctor egregius.
**Сп. в: Квинтилиан IV,1 (с. 240)/V,10 (с. 298)/VIII,5 (с. 488)/IX,2 (с. 530)/3 (с. 547)/X,1 (с. 603)/XII,10 (с. 746)

Други автори от епохата:
Хигин (р. 64); Порций Латрон (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.); Касий Север (44 пр. Хр.–33 сл. Хр.); Лабиен (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.); Октавиан Август (принцепсът, автор на „Делата на Август“); Корнелий Целс
**Латрон е споменат от Квинтилиан X,5 (с. 625)
Касий Север е споменат от Квинтилиан X,1 (с. 607)/XI,1 (с. 649)/3 (с. 689)/XII,10 (с. 735)
Лабиен е споменат от Квинтилиан I,5 (с. 62)/IV,1 (с. 228)
Август е споменат от Квинтилиан I,6 (с. 75)/7 (с. 82)/VI,3 (с. 378-384)/VIII,3 (с. 470)
Целс е споменат от Квинтилиан II,15(с. 143-145)/III,5 (с. 175)/6 (с. 180-185)/7 (с. 201)/IV,1 (с. 228)/VII,1 (с. 400)/VIII,3 (с. 473)/IX,1 (с. 512)/2 (с. 522-538)/4 (с. 582)/X,1 (с. 591-608)/XII,11 (с. 752)

5. Принципат
(от Тиберий до Траян)

[времето от края на Августовото до края на Траяновото управление е наричано „сребърен век“ на римската литература. *В реториката: „нов стил“ (различен от Цицероновия) и азианство]

Манилий (разц. нач. I в. пр. Хр.)
*Поема за астрологията, посветена на Тиберий.

Патеркул (р. ок. 19 пр. Хр.)

Федър (р. ок. 15 пр. Хр.). Освободен роб на Август, оплаква се от Сеян; може би е преподавал начална грамотност. В Европа става известен от XVI в. (Лафонтен го е чел).
*От Македония, полугрък. Публикува 5 сборника „Езопови басни“ (от 20 г. нататък). Сенека (40 г.) не знае за книгите му или си дава вид, че не знае.

Германик (р. 15 пр. Хр.)
**Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 602)

Сенека (р. 4 пр. Хр.). Няколко години живее в Египет; заточен е от Клавдий на Корсика (41 г., заради Месалина), където прекарва 8 г. Агрипина го връща в Рим, където става възпитател на Нерон. Обвинен е в участие в заговора на Пизон и се самоубива.
Пише по естественонаучни въпроси (62-63). Етически размисли: „За гнева“, „За краткостта на живота“, „За кротостта“ и писма до Луцилий (63-64) на подобни теми. „Seneca saepe noster“ (апокрифни писма м/у него и ап. Павел).
Епиграми и сатира срещу Клавдий („Отиквяването“: в духа на мениповата сатира, по повод процедурата за обожествяване. Заседание на олимпийския сенат, Клавдий е прогонен от небето и изпратен в Хадес). 9 трагедии, които не са предназначени за поставяне в театър, а за четене и декламация: „Медея“ (предвижда се откриване на нова земя в океана, ст. 374), „Федра“, „Едип“, „Тиест“, „Агамемнон“, „Херакъл на Ета“, „Полуделият Херакъл“, „Троянки“. Описания на ужаси. Приписва му се една претекстата „Октавия“: дъщеря на Клавдий и жена на Нерон, убита по настояване на Попея.
*От Кордоба, син на Сенека Стари и с двама братя. Философското си образование – от Сотион (неопитагореец и вегетарианец), Атал (стоик), Фабиан (последовател на Секстий). След завръщането си от Корсика (49 г.) става претор. При Нерон в началото имал най-голямо влияние в държавните дела заедно с преторианеца Бур. „За милосърдието“ (до Нерон, 56 г., тогава става и консул); „За щастливия живот“, „За благодеянията“ (отношение към богатството). Агрипина е убита 59 г., Бур умира 62, влиянието на Сенека намалява. Тацит разказва за самоубийството му (65 г.).
**Сп. от Квинтилиан в IX,2 (с. 519)/X,1 (с. 609)/XII,10 (с. 735)

Валерий Максим (р. нач. I в. пр. Хр.)

Петроний (р. нач. I в. пр. Хр.). Изглежда, че авторът на „Сатирикон“е споменат от Тацит в „Анали“ (XVI,18-19) като „Гай Петроний“, приближен на Нерон, който трябвало да се самоубие във връзка с Пизоновия заговор. Съобщава се, че бил консул и проконсул на Витиния и в кръга на Нерон го смятали за „арбитър на изящния вкус“. Бил или „си давал вид“ на порочен човек и бил мразен от Тигелин.
„Сатирикон“ („Сатирични повести“, над 14 кн.): трябва да е писан през 60-те, с автор „Петроний Арбитър“. Следва поджанровете „Менипова сатира“ и „Милетска повест“, въведен от Аристид Милетски (разцв. 100 сл. Хр.), който бил превеждан от Сизена). „Преиначаване“ на гръцкия любовен роман. Запазен е епизодът „Пир при Трималхион“. Енколпий, който е иначе културен (размишлява за съвременната му реторика и „азианството“), но декласиран тип и престъпник, и приятелят му Гитон се скитат из Италия, преследвани от гнева на Приап. Минават през Кампания, Кротон, Марсилия. Участва и поетът Евмолп, автор на „Гражданска война“ (вероятно намек за Лукан).
*Книгата е допълнена в края на XVII в. от някакъв френски автор (Нодо) и в Русия Петроний е бил преведен заедно с прибавките (1882 и после през 1924, когато те са отбелязани със скоби).

Плиний Стари (р. 23 сл. Хр.). „Естествена история“ в 37 кн.; загива при изригването на Везувий (79 г.), което искал да наблюдава отблизо (разказано от Плиний Млади в писмо до Тацит).
**Сп. от Квинтилиан III,1 (с. 168)/XI,3 (с. 691, за Цицерон, c. 692)

Силий Италик (р. 25 сл. Хр.). „Пуника“ на основата на Ливий, следва и Вергилий.
*Има божествен апарат, чудеса, речи.

Авъл Персий Флак (р. 34 сл. Хр.). Бил близък с философа Корнут („Гръцка теология“, на гр.). Има 6 сатири (*сборникът е издаден посмъртно от Корнут): следва Луцилий и Хораций, донякъде и диатрибата; на места е загадъчен (като Ликофрон)
**Сп. от Квинтилиан I,5 (с. 62)/IX,3 (с. 540)/X,1 (с. 603)/3 (с. 619)

Квинтилиан (р. ок. 35 сл. Хр.). Ръководи основаната при Веспасиан и държавно субсидирана школа по реторика (катедрата по латинска реторика). „Обучението на оратора“ (12 кн.): противник на „новия стил“, призовава за завръщане към Цицерон.
*Поканен от Домициан да възпитава правнуците му.
** Бил адвокат на царица Береника (IV,1: с. 230); за нещастията в семейството му (VI, увод: с. 347-350)

Марк Аней Лукан (р. 39 сл. Хр.). Племенник на Сенека. Като млад се занимавал с декламации, пътувал до Атина; от 60 г. приближен на Нерон. Участва в заговора на Пизон за убийството на Нерон, разкрити са и се самоубива. Стоик (учи при Корнут), републиканец. Написал поеми за Орфей и разрушението на Троя, сборник стихотворения, трагедия „Медея“ (загубени).
Оцеляла е „Фарсалия“ („За гражданската война“, 10 кн.), незавършена. Първо прославя Нерон, после го упреква. Започва с минаването на Рубикон, стига до Александрийската война; представя Цезар като тиран, предпочита Помпей и Катон Млади; отхвърля омировите „съвети на боговете“, включва алегорични фигури (Родина, Свобода, Съдба); интересува се от оракули, знамения, магия и астрология; от ужасното и патологичното. Включва описания и отстъпления („учена екзотика“). Авторски разсъждения и речи на героите. Интерес към Стаций го хвали. Има интерес към него през XVII-XVIII в., във връзка с революциите.
**Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 602)

Публий Папиний Стаций (р. 40 сл. Хр.). Баща му бил учител по гръцки в Неапол и Рим; написал поема за пожара на Капитолия (69 г.) и изригването на Везувий (79). Самият той като млад участвал в поетически състезания. Пише стихотворения (сборници, наречени „Силви“ – поезия „на частния живот“). Поеми: „Германската война“ (с похвала за Домициан), „Тебаида“ и „Ахилеида“, в които си служи с Вергилий. Описания на пейзажи (Неаполитанския залив), вили, произведения на изкуството, празници.
*В „Тебаида“ (12 кн.) се придържа към Омирово-Вергилиевата традиция (божествен апарат). В „Ахилеида“ се започва с детството на Ахил, възпитанието му при Хирон и как е открит от Одисей сред момичетата. В „Силви“ хвали Домициан. Донякъде напомня Овидий.

Марк Валерий Марциал (р. 42 сл. Хр.). От Испания, като Сенека и Лукан, и се сближава с тях (но за кратко, докато се разкрие Пизоновия заговор). Сборник епиграми „Книга на зрелищата“ (във връзка с откриването на Колизея, 80 г.). „Ксении“ и „Апофорети“, като текст към подаръци при сатурналиите. Между 85 и 96 написва 11 кн. (около 100 във всяка). За клиента, който всяка сутрин идва да приветства патрона; на кого да се остави наследството; описание на вили. Многообразие на характерите. Накрая се връща в Испания (там пише XII-та кн.), където някоя Марцела му подарява вила. Носталгия за Рим.
*„Подигравателна епиграма“ се разработва първо от Лукилий (на гр., при Нерон). В представянето на всекидневието и частния живот се противопоставя на Стаций. В Испания е учил граматика и реторика, пристига в Рим към 64 г. и се връща към 98 (за което получил материална помощ от Плиний).

Публий Корнелий Тацит (р. 55 сл. Хр.). От Нарбонска Галия, учил реторика; консул (97 г.), проконсул на Азия. Речите му са загубени. „Агрикола“ (98 г., за тъста си Юлий Агрикола, починал 93): романизацията на Британия (Агрикола е там 68-74). „Германия“ (98, във времето на войната с даките и стабилизирането на границите по Дунав и Рейн): те са опасен враг на римляните. „Диалог за ораторите“: 4-ма участници, защо ораторското изкуство е в упадък.
„Анали“ – от смъртта на Август (14-та) до 68 г.: запазени I-IV, V-VI отчасти (Тиберий) и XI-XVI (47-66 г.); „История“ (писана по-рано) – от 69 г. (запазени I-IV, V частично, 69-70 г.). Не е кабинетен автор като Ливий, а държавник. Народът – това е тълпа лумпен пролетарии, а на армията не може да се разчита много. Императорът трябва да гарантира гражданския мир. Събитията по години; литературни портрети. Положителни герои – Тразеа Пет, Германик, Агрипина Старата. Описание на природни катастрофи; пожарът в Рим (64 г.).
*„Агрикола“ е в стила на Салустий, „Германия“ в „новия стил“, „Диалог за ораторите“ следва Цицерон. Марк Апер и Юлий Секунд са преподаватели на Тацит по реторика. Разговорът е в дома на трагика Куриаций Матерн. Дошлият по-късно Месала е „архаист“. Упадъкът е поради недостиг на свобода (в този дух се размишлява и в „За възвишеното“). В историческите трудове: художествено завършени картини, литературни портрети (Тиберий, Нерон). Трагически тон, недоизказани мисли.

Децим Юний Ювенал (р. 60 сл. Хр.). От Аквино; бил адвокат и съставял примерни речи (декламации). 16 „сатири“ в 5 кн. „Сатирик-изобличител“, „негодуваща сатира“. „Бичува пороците“ като Луцилий, но предпочита да не споменава живи хора (стихове за съпругата на Клавдий). Рибата, поднесена на Домициан (сенатът дебатира как да се сготви). В ново време познат като суров моралист и борец срещу тиранията (Юго го хвали).
*„Трудно е да не се пише сатира“ (I,30). До 120 съставя първите 3 кн. (сат. I-IX). Запустение на италийските градове, бедствено положение на интелектуалните професии, множество пришълци (гърци, сирийци), отношения клиент-патрон, израждаща се аристокрация. „Безумие е човек да се жени“. Нищожни познания по философия и митология.

Гай Плиний Цецилий Секунд (Млади). Ок. 62 сл. Хр., от Комо в цизалпийска Галия; съдейства за благоустройството на града (бани, библиотека). Добри отношения с принцепса Траян, който субсидирал библиотеката в „Базилика Улпия“. „Панегирик за Траян“ в 95 гл. (жанр, възхождащ към Изократ, но повече към елинистическите оратори; и Дион Хризостом произнася такива). Консул (100 г.), проконсул във Витиния. Учи при Квинтилиан и подражава на Цицерон.
„Писма“ в 9+1 книги (последната съдържа кореспонденция с Траян). Описания на вили; гледа на писмата като на литература (писани за публикация). Хвали приятелите се: „Кълна се, че и в Атина не говорят така добре атически!“
*Във връзка е с известни съвременни автори (Светоний, Тацит).

Поети от Траяново време (I-II в. сл. Хр):
Арий Антонин, Каниний Руф („Войната с даките“), Гелий Авгурин

Филолози:
**Асконий Педиан (9 пр. Х. – 76 сл. Хр.). Сп. от Квинтилиан в I, 7 (с. 83)/V,10 (с. 292, отн. Цицерон)

Оратори:
Домиций Афер (I в. сл. Хр.); Юлий Африкан (I в. сл. Хр.)
**Афер е споменат от Квинтилиан в V,10 (с. 305)/VI,3 (с. 372-384)/VIII,5 (с. 487-489)/IX,2 (с. 521)/3 (с. 550-553)/4 (с. 562)/X,1 (с. 591-608)/XI,3 (с. 688)/XII,10 (с. 735)/11 (с. 748)
Африкан е споменат от Квинтилиан в X,1 (с. 608)

Валерий Флак (I в. сл. Хр.). „Аргонавтика“ – *преработка на Аполоний Родоски, повлиан и от Вергилий.
**Сп. от Квинтилиан X,1 (с. 602)

Други поети:
*Гай Рабирий (I в. сл. Хр.); Албинован Педон (I в. сл. Хр.); Цезий Бас (I в. сл. Хр.); Калпурний; Нерон (принцепсът)
**Рабирий е споменат от Квинтилиан в X,1 (с. 602)
– Педон е споменат от Квинтилиан в X,1 (с. 602);

Други историци:
Курций Руф (I в. сл. Хр.); *Ауфидий Бас (I в. сл. Хр.); Юлий Флор (I в. сл. Хр.)
**Бас е споменат от Квинтилиан в X,1 (с. 605)
Флор е споменат от Квинтилиан в X,1 (с. 617)

Кремуций Корд (I в. сл. Хр.)
**Сп. от Сенека в

6. II-III в.
(от Адриан до Диоклециан)

[*елинофилството на Адриан, Марк Аврелий пише на гр.; интерес към древностите]

Светоний (р. ок. 70). Съветник на Адриан и учен-антиквар: „За Рим“, „За гръцките празници“, „За известните хетери“, „За телесните недостатъци“, „За знаците в ръкописите“ (загубени). „Прочутите мъже“ (отчасти) и „Животът на цезарите“ (от Цезар до Домициан). По негово време вече има традиционна характеристика на императорите (самите те заинтересовани да очернят предшествениците си). Лакомията на Вителий; най-добри са Август и Тит.

Фронтон (II в.). Ретор. Писма до и от Марк Аврелий с размисли за древните писатели (Невий, Ений, Плавт, Катон, Акций, Гракхите). Сборници с писма и декламации („Похвала на пренебрежението“) в духа на „втората софистика“.
*Харесва Лукреций и Салустий заради архаизмите им; безразличен към Цицерон, отхвърля Сенека и Лукан.

Секст Помпей Фест (II в.). Граматик: De verborum significatu, преработка на речника на Марк Верий Флак (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.)

Луций Ампелий (II в.).
*„Паметна книга“ (50 кн.): космология, география и митология до 9 кн. и исторически сведения до Траян.

Авъл Гелий (р. ок. 130). „Атически нощи“ (20 кн., писал го, докато бил в Атина). Следва Фронтон, интересува се от старите писатели (споменава 400 автора). Цитира фрагменти от Ений, драматурзите и мимографите, Катон и др.

„Нови поети“ (II в.):
Аниан, неотерик от Адрианово време: „Фалиски стихове“ (5 ст. оцелели); Септимий Серен („Селски вещици“), Авит, Мариан. Също и Адриан (императорът).

Флор (II в.). „За войните на Рим“, „Извлечение от Тит Ливий“ (4 кн.), „Оратор или поет беше Вергилий?“ Пише и стихове (запазени в „Латинска антология“, VI в.). Има спорове дали тези произведения са на един автор.

Апулей (р. ок. 125). От Мадаура в Нумидия, учил в Картаген (реторика) и Атина (философия); адвокатства в Рим. Лектор-декламатор като гръцките софисти. На постамента на статуята си в Мадаура (запазен) е наречен „философ-платоник“. Интересува се от култа към Изида. По време на един престой в Триполи (тогава с друго име), срещнал състудента си от Атина Понтиниан и се оженил за майка му Пудентила, 10 г. по-възрастна от Апулей. Процесът (съдия е Клавдий Максим, проконсул на Африка).
Написал „За рибите“, „За дърветата“, „За аритметиката“, „За музиката“ (загубени). Запазени: „За демона на Сократ“, „Апология“, откъси от речи. Писал е стихове, които цитира в „Апология“.
„Метаморфози“ в 11 кн. („Златното магаре“): вариант на „Историята за магарето“ е запазен при Лукиан, преди това такава повест е писана от някой Луций от Патра (сведения за това у патр. Фотий). Напомня на Петроний („Сатирикон“); още в началото се споменават „Милетските повести“. Приказката „Амур и Психея“ (използват я Бокачо и Рафаел).

Марк Аврелий Олимпий Немезиан (край на III в.)
*От Картаген. Поема за лова „Кинегетика“, буколически „Еклоги“.

7. IV-VI в.
(край на античността)

Претекстат, Флавиан

„История на императорите“ (Scriptores Historiae Augustae): 6 автора на императорски биографии от Адриан до Кар; „Латински панегирици“ (12): от Плиний Млади (за Траян), Дрепан (за Теодосий), Мамертин (за Юлиан), Назарий (за Константин).

Ноний Марцел (нач на IV в.). Граматик: De compendiosa doctrina.

Евтропий (IV в.). „Бревиарий“ (хроника) от Ромул до смъртта на Иовиан (364 г.)

Фест (IV в.). Секретар на Валент, пише „Бревиарий“ с географски преглед на римските владения
*„Аратови явления“, „Аратови прогнози“ (в хекзаметри), „Морски бряг“, „Описание на земното кълбо“ (ок. 1400 ст.)

Децим Магн Авзоний (р. ок. 310). Преподава граматика и реторика в Бордо (Бурдигала), възпитател на Грациан, син на Валентиниан. Бил управител на Галия, Италия, Илирия, Африка. „Пасхални стихове“. Поетически сборник „Ефемериди“, поеми „Сватбено празненство“ и „Мозела“ (река в Германия, на нея е Трир). Описание на пейзажи. Християнин, донякъде следва Марциал.
*„Задушница“, „Спомени за бурдигалските учители“, „Прочути градове“. Писма, някои до Павлин от Нола. Стихотвори биографии („Цезарите“), „Благодарствена реч към Грациан“.

Амиан Марцелин (р. 330). Грък от Антиохия, приближен на Юлиан; съпътства го в персийската война (363 г.). „Res gestae“ от Нерва до Валент (96-378). Стилът му напомня Тацит; има следи от „азианизъм“. Почитател на Юлиан, прославя Рим.

Симах (р. ок. 340). Сенатор. „Панегирики“ за Валентиниан и Грациан; „Писма“, подобни на Плиниевите.

Клавдиан (р. ок. 375). Грък, от Египет. Бил близък до Хонорий и пълководеца му (и регент) Стилихон (пише стихове в тяхна чест). Имал голям успех приживе (издигнали му статуя на форума). „Панегирик към консулите“. Митологически поеми: „Гигантомахия“, „Отвличането на Персефона“. Хадес я уверява, че негово царство е не по-малко приятно за живот от това на олимпийците.
*Напада дворцовите евнуси и интриганти; прославя Рим, напомня Стаций.

Рутилий Намациан (IV-V в.). От Галия, бил свидетел на разрушението на Рим от Аларих (410 г.). Поема „За своето завръщане“ (от Рим в Галия, 416 г.): минал по море, разказва за пътя. Прославя езическия Рим, надява се на възраждането му.

Флавий Авиан (IV-V в.).
*42 басни в ел. дистихон, посветени на Макробий, повлияни от Федър и Бабрий.

Макробий (IV-V в.). „Сатурналии“ – диалог с 12 участници, подобен на Атенеевия; сред персонажите е Сервий (коментаторът на Вергилий), обръща се внимание на „Енеида“.

„Роман за Александър“, преведен от Юлий Валерий (ок. 300 г.); „Ефемериди на Троянската война“ на Диктис Критски; „Превземането на Троя“ на Дарес Фригийски; „Аполоний, цар на Тир“ (само на латински)

Присциан (V-VI в.). Граматик: Institutiones grammaticae

Фулгенций (V-VI в.). Митограф: Mythologiae

Боеций (р. 480)
При Теодорих; „Утешението на философията“.

„Латинска антология“ (съставена VI в., в Африка). „Нощен празник на Венера“.

Истории и справочници

На основата на:
Наталия В. Вулих. Римская литература. В: Н.А. Чистякова. Н.В. Вулих. История античной литературы. М. „Высшая школа“, 1971 (Ленинградски университет, 1963)

Датите са според:
Б. Богданов, А. Николова съст. Антична литература. Хронологичен справочник, 1988
M.S. Howatson. The Oxford Companion of Classical Literature, 1937

Допълнения от:
Й. Тронски. История на античната литература. Превод Г. Михаилов. „НИ“, 1965
J. Bayet. Litterature latine. Paris, 1934

Също:
Ал. Балабанов. История на класическата литература. „Хр. Данов“, 1914/1917 и „Хемус“, 1931
П. Гримал. Римската цивилизация. Превод Сл. Михайлова. „БХ“, 1998 (Paris, 1960)
М.М. Покровский. История римской литературы. М. „Лист Нью“, 2004 (1942)
К.П. Полонская, Л.П. Поняева. „Хрестоматия по ранней римской литературе“. М., „Высшая школа“, 1984.

Aug. Rostagni. Lineamenti di storia della letteratura latina. „Mondadori“, 1967

Източници:
Авъл Гелий. Атически нощи. Превод Вл. Атанасов. „Изток-Запад“, 2003
Квинтилиан. Обучението на оратора. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982
Хораций. Събрани творби. Превод Г. Батаклиев. „НК“, 1992
Цицерон. За оратора. Превод. П. Стоянова. УИ, 1992
Цицерон. За задълженията. Тускулански беседи. Превод Р. Златанова, Д. Илиев. УИ, 2008

*

За Наталия Морева-Вулих:

Вулих Наталия Васильевна (1915–2012)
Родилась в г. Вильнюсе (Литва). В 1938 г. окончила Ленинградский государственный педагогический университет. С 1981 г. работает на кафедре иностранных языков Ухтинского индустриального института (технического госуниверситета). После успешной защиты диссертационного исследования по теме «Поэзия Овидия» Н. В. Вулих в 1979 г. была присуждена ученая степень доктора филологических наук. Профессор.
Наталия Васильевна активно занимается научными исследованиями. Только за годы работы в Ухтинском индустриальном институте (техническом университете) она опубликовала 23 научные работы. В общей сложности за годы своей научной деятельности Н. В. Вулих подготовила 120 публикаций. Среди них монографии «Овидий» и «Римский классицизм: творчество Вергилия, лирика Горация». В этих книгах на основе изучения новых источников исследователем был великолепно раскрыт поэтический мир римских поэтов, выявлена взаимосвязь отечественной литературы и культуры с античными традициями. Опубликование таких исследований стало значительным событием как для Ухтинского технического университета и Республики Коми, так и для всей российской науки в целом.
Как ведущий специалист по античной литературе Н. В. Вулих приглашалась для чтения лекций в университетах России (Москва, Санкт-Петербург), Германии (Гейдельберг, Тюбинген). Наталия Васильевна принимала участие в ряде международных конференций, которые были посвящены творчеству А. С. Пушкина, где она выступала с докладами «Пушкин и античность», «Античные темы в прозе А. С. Пушкина», «А. С. Пушкин и А. А. Дельвиг». Широкий научный кругозор и эрудиция позволили Н. В. Вулих проводить исследования, которые являлись комплексными и сочетали в себе решение филологических проблем с их философской интерпретацией.

http://www.rulit.me/authors/moreva-vulih-nataliya-vasilevna

„В филармонии я, как правило, был с дочкой, учившейся в музыкальной школе, а Борис Захарович очень часто был вместе со своей супругой Наталией Васильевной Вулих (Моревой) (1915-2012) – великолепным знатоком античной культуры и творчества А.С. Пушкина. Иногда Борис Захарович приходил в филармонию либо после занятий на мат.-мехе, либо после заседания кафедры, Тогда даже в перерыв он не выпускал из рук портфель, в котором (по слухам) хранилась вся документация кафедры.
В сезон 1977/78 годов в наших разговорах с Борисом Захаровичем всё чаще возникали темы, связанные с преподаванием математики. Так я узнал, что ещё в 40-е годы Борис Захарович всерьёз озаботился проблемой изложения теории пределов в школе и даже написал большую статью на эту тему. В наших разговорах с Б. 3. Вулихом он никогда не касался ни своих сотрудников, ни своих учеников. Охотно он говорил только о музыке и классической иностранной литературе.
Однажды он спросил меня то ли в шутку, то ли всерьёз „какая пространственная фигура мне больше всего нравится“. Я, не задумываясь, ответил: „кубооктаэдр“. Вулих засмеялся: „А мне – конус“. И тогда я позволил себе несколько бестактный вопрос: „Почему же Ваша книга „Введение в теорию конусов в нормированных пространствах, Ч, 1″ не издана в центральных издательствах, а опубликована в 1977 г. в Калинине (теперь снова Тверь) тиражом всего 500 экземпляров?“ На это Борис Захарович с горечью заметил, что хорошо, что книга опубликована хотя бы так. И добавил: „переиздать книгу в центральных издательствах ещё можно, даже на английском языке, как например, мой „Краткий курс теории функций вещественной переменной“. Но с новой книгой пробиться я уже не могу“. И это говорил ученый, возглавлявший на протяжении 24 лет две ведущие специализированные кафедры математического анализа в Ленинграде, воспитавший более десятка докторов и кандидатов наук, чей личный вклад в развитие функционального анализа трудно переоценить.
Через год после внезапной смерти (1 сентября 1978 г.) Б. 3. Вулиха Наталия Васильевна защитила докторскую диссертацию по филологии на тему „Мировоззрение и художественный стиль Овидия“ и уехала из Ленинграда в Республику Коми. Некоторое время она жила и работала в Сыктывкаре, но затем (в 1981 г.) переехала в г. Ухта, став профессором Ухтинского индустриального института (технического университета), где преподавала ешё более двух десятилетий. Будучи приглашенной для чтения лекпий в Германию (Гейдельберг, Тюбинген) впервые познакомила иностранных слушателей с творчеством первого коми-поэта И.А. Куратова (1839 -1875) в рамках лекции „Античность в творчестве И.А. Куратова“.“

Одинец, В.П.

https://cyberleninka.ru/article/n/o-borise-zaharoviche-vulihe-potomstvennom-matematike-i-tipichnom-peterburzhtse-k-100-letiyu-so-dnya-rozhdeniya

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>