Платон. “Апология” и “Критон”

1. С чие мнение да се съобразяваме

В “Апологията”, обсъждайки положението си на подсъдим, Сократ произнася един въпрос, който би могъл да му бъде отправен (28 b):

Може би някой ще ми каже: “Все пак не се ли срамуваш, Сократе, че си имал такъв начин на живот, поради който сега рискуваш да те осъдят на смърт?”

А Критон, когато го убеждава да избяга от затвора и да иде в чужбина, казва (Критон 44 с):

… мнозина, които не познават добре нито мен, нито теб, ще помислят, че съм могъл да те спася, ако съм поискал да дам пари, но не ме е било грижа. А каква по-позорна слава от тази да мислят, че човек цени повече парите отколкото приятелите си! Мнозинството от хората няма да повярват, че сам ти не си искал да излезеш оттук въпреки настояването ми.

И тъй, предполага се, че човек трябва да се съобразява с това, което мнозина биха казали или биха си помислили; да не прави неща, които противоречат на общоприетото и да се срамува, ако се окаже, че е правил такива неща. Делата му може да не са престъпни или противозаконни, а просто противоречащи на някое разпространено мнение.
Затова Сократ пита приятеля си – добре ли е да се срамуваме от когото да е и за каквото да е? Дали трябва да се съобразяваме с някое мнение, само защото мнозина други се съобразяват с него?

Но какво ни е толкова грижа за мнението на мнозинството? Най-добрите (oi epieikestatoi), за които повече трябва да мислим, ще сметнат, че всичко е станало така, както би трябвало да стане.

Но, мисли Сократ, дори да става дума не за нечие пренебрежение или презрение, а направо за смъртна опасност – дори тогава човек трябва да се съобразява не с хората, а само с истината: с това, дали делата му са справедливи или не. Ето какво пише в “Апология”:

На това аз с право бих отговорил: “Не говориш добре, човече, ако смяташ, че един мъж, който има и най-малка стойност, трябва да пресмята възможностите за живот и смърт, а да няма предвид в действията си единствено дали постъпва справедливо, или не…”

2. Предложението на Критон

Критон предлага на Сократ да напусне града тайно и да иде някъде в чужбина (за гърците от класическата епоха всеки друг гръцки полис вече е “чужбина”). Но още на процеса Сократ е казал, че не е съгласен да стане изгнаник (37 d):

… вие като мои съграждани не можахте да понесете разговорите и приказките ми и те ви станаха толкова неприятни и омразни, та търсите да се отървете сега от тях, а други ще ги понесат лесно? Далеч съм от тази мисъл, атиняни. Хубав би ми бил животът да напусна на тази възраст отечеството си и да се скитам гонен от град на град!

Както стана дума и по повод на “Федър” Сократ е човек, който никъде не пътува, освен ако не трябва да отиде на война; той дори трудно излиза извън стените на града, а какво остава за посещения на други градове.

Той твърди, че не нарушава законите на Атина, макар да вижда много неща, с които не е съгласен. Известно му е, че народното събрание или олигарсите далеч не винаги постъпват справедливо; и затова, когато е било нужно и възможно, е възразявал против решенията и желанията им. Освен това не е бил съгласен и с начина, по който се възпитават гражданите на Атина, пък и всички гърци още от деца – примерно с това, как поетите обикновено представят боговете.

Ето защо той се е старал да промени и подобри нещо. И начинът, който е открил, е бил този – да отива лично при всекиго, с когото е било възможно и уместно да се говори, да го разпитва и убеждава – както за лично негово, на събеседника му, добро, така и за доброто на града. А няма съмнение, че ако отделните граждани станат по-добри, и градът ще е по-добър.
Но как отделният гражданин става по-добър? Най-напред е нужно той да се погрижи за себе си като за човек – да помисли и узнае кое е добро по-скоро за него самия, отколкото за имуществото, славата или властта му; и по-скоро за душата, отколкото за тялото.

… отивайки лично при всеки един, му правех най-голямо благодеяние, както аз твърдя, заемайки се да убедя всеки от вас да не се грижи за своите неща, преди да се е погрижил за самия себе си, нито за нещата на града, преди да се е погрижил за самия град… (36 с).

3. Дейността на Сократ в полза на държавата

Размишлявайки за тези неща, Сократ, пак сякаш от името на някой друг, си задава въпроса защо никога не е участвал в политическия живот на Атина, а е останал частно лице. Отговорът му е, че ако беше взел участие в политиката, оставайки със същите убеждения – и на първо място това, че човек просто трябва да се въздържа от несправедливости – той би бил убит още преди много време. Той затова е доживял до тази възраст: именно защото не е участвал в политиката и никога не е имал власт да взима държавни решения.
Сократ сигурно е имал предвид следното: не е възможно човек да се съпротивлява твърдо и в името на справедливостта на овластени хора, в случай, че той самият донякъде участва във властта и все пак е по-слаб от тях. Но ако беше взел участие в управлението на държавата, той непременно би се оказал в това положение. Защото един политик, ако действа в държава, където смъртните присъди се издават лесно и се изпълняват бързо – каквато е била Атина – и все пак иска да остане жив, би бил принуден да съучаства в несправедливостите.
Но колкото по-силна става една държава, толкова по-безкомпромисни стават и онези, които са на власт – а по онова време в гръцкия свят Атина е била една от двете най-силни държави. Така че един човек, който се безпокои за държавата си и не се въздържа да посочва престъпленията, извършвани от нейните водачи, може да остане жив само ако е достатъчно слаб, ако влиянието му се преценява като все още твърде малко и поради това водачите не намират за нужно да се заемат с него. Но изглежда, че след събитията от края на ІV в. Сократ, дори като частно лице, вече е станал много влиятелен. Това е могло да бъде заради авторитета, който е добил като човек, който не е вършил престъпления, а отдавна е предупреждавал, че държавата не върви по добър път.

Ето какво пише по този повод и в “Апологията” (31 с – 32 а):

Може би би изглеждало странно, разбира се, че аз съветвам частно хората, и се бъркам в много работи, а не се осмелявам да изляза публично пред народа и да съветвам държавата… бъдете сигурни, мъже атиняни, че ако отдавна се бях заел с политика, отдавна нямаше и да съм между живите, а това нямаше да е от никаква полза нито за вас, нито за мен. Не ми се сърдете, че ви говоря истината: не ще спаси живота си никой, който наистина се противопостави било на вас, било на каквото и да е друго множество и пречи да станат много неправди и беззакония в държавата; този, който действително се бори за правдата, ако смята да остане жив известно време, по необходимост трябва да остане частно лице, а не да се занимава с държавни дела.

Впрочем ето какво са го предупреждавали неговите събеседници още години преди това, както твърди Платон (Горгий 521 c-d):

Каликъл: Както ми изглежда, Сократе, ти не вярваш, че може да се случи нещо от това, като че ли живееш някъде далеч оттук и като че ли някой много безчестен и корумпиран човек не може да те изкара на съд!
С: Наистина ще бъда безумен, Каликле, ако мисля, че в този град на човек не може да се случи каквото и да е. Все пак едно зная добре: ако ме изкарат на съд с опасност да ме сполети нещо от това, за което говориш, този, който повдигне процеса, ще бъде лош човек; понеже добър човек не би повдигнал процес срещу един невинен. И нищо чудно, ако ме осъдят на смърт. Искаш ли да ти кажа защо го очаквам?
К: Да, разбира се.
С: Мисля, че съм от малкото атиняни,. да не кажа, че съм единствен, който се занимавам с истинско държавническо изкуство и че съм единствен от нашите съвременници, който го практикува.

4. Сократ се подчинява на съдебното решение

Още в “Апологията” Сократ казва, че не одобрява решението на тези, които са го осъдили, и че те не заслужават да бъдат наричани съдии, а само онези, които са предпочели справедливото решение. Но отхвърля и предложението на Критон да избяга. Защото макар и някои от заседателите да са отсъдили несправедливо и гласовете им да са се оказали повече, все пак самият процес е проведен по правилата – по действащите правила. Ако Сократ е смятал тези правила за напълно неприемливи, защо изобщо се е съгласил да бъде съден, защо е участвал в процеса? Ако човек реши да участва в съдебен процес, той би трябвало да е готов да признае всяко решение на съда според предварително известната процедура, а не само това, което би било в негова полза.
Ако Сократ послуша Критон и избяга, това ще значи, че той отхвърля всякаква законност – че с действията си призовава гражданите да не подчиняват на закона, освен ако той не е послужил лично на тях. Защото ако се подчиняваш само тогава, когато ти е изгодно, това е същото като да не се подчиняваш. А отказът да се подчиняваш на действащите закони не е далеч от предателството. При това, ако човек изобщо не одобрява държавното устройство на града си, то най-добре е той да го напусне по-бързо. Ако пък стои в него, а го напуска само в случай на опасност, това просто ще значи, че е страхливец.
Сократ мисли, че ако някой желае доброто на града си, той трябва да се подчинява на действащите закони (дори да смята, че биха могли да бъдат и по-добри): и да защитава законността в него като част от справедливостта независимо от опасностите, дори това да са опасности за живота му.
Значи трябва да прави разлика между закона и онзи, който го прилага добре или зле; между родината си от една страна, и някои свои сънародници от друга.

5. Как да помогнем на справедливия?

И тъй, Сократ е от тези хора, които се грижат за града си и се опитват да го подобрят чрез слово, убеждавайки съгражданите си да избират по-доброто. Такива хора нямат власт; но се оказва, че и тази тяхна дейност е достатъчна, за да станат дотолкова омразни и неудобни, че да бъдат отстранени със сила. Значи е трудно да се открие или създаде град, в който ще е възможно човек да живее справедливо дори само като частно лице. А как тогава ще има такъв град, в който човек би могъл да действа справедливо като управляващ?

Размислите на Платон в “Държавата” и “Законите” са на тази тема – може ли да се създадат условия за справедлив живот чрез законодателство, и какво трябва да бъде то?

*

Цитатите от диалозите са в превод на Г. Михайлов: Платон. Диалози, т. І. Прев Г. Михайлов, Б. Богданов.“Наука и изкуство”, 1979.
Внесъл съм някои мои, незначителни промени.

*

Текстът е пета лекция от избираемия курс „Неоплатонизъм и християнство“ в Магистърска програма „Антична култура и литература“ (10 април, 2013)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>