Платон. Седмо писмо

Платон посещава Сиракуза за пръв път през 388/7 г. като гост на Дионисий Стари. Тогава се запознава и с Дион, по онова време съвсем млад човек – и го запознава с философията си.
Двадесет години по-късно (367 г.), след смъртта на Дионисий, тиран на Сиракуза става синът му Дионисий ІІ. Дион успява да го убеди да покани Платон, а и самия Платон – да дойде в Сиракуза; и, ако успее да въведе Дионисий във философията, да помогне на сиракузците да заживеят съгласно по-добри закони. Това, надявал се Дион, би трябвало да подобри нравите в града и да направи самите граждани по-щастливи. Примерът на сиракузците пък би могъл да бъде последван и от останалите сицилийци.
Платон се съгласил, и пристигнал в Сицилия, но разговорите му с Дионисий не продължили дълго. Младият тиран се поддал на интригите на някои свои приближени, според които Дион бил повикал Платон като съучастник в намерението си да завладее града. Поради това Дионисий прогонил Дион, който намерил гостоприемство при свои близки в континентална Гърция. Не след дълго, и въпреки нежеланието на Дионисий, Платон също напуснал Сиракуза.

След още няколко години (361 г.) Платон решава отново да посети Сиракуза. Причината е множеството писма и разговори, чрез които той бива съветван да поднови общуването си с Дионисий. Писмата идват както от страна самия тиран, така и от Дион, който посещава Платон в Атина, а и от известния питагореец Архит от Тарент (Платон се бил сближил с него по време на предишното си пътуване). В писмото си Платон обяснява, че въпреки многото колебанията се е решил да предприеме и това пътуване. Също както и при предишното посещение, той се надявал да помогне на сиракузката държава, и така да не се окаже [политически] философ “само на думи”.
Но и тази среща завършва неуспешно. Платон се чувства като пленник в двореца на Дионисий; а след това се появава и опасност за живота му от страна на някои разбунтувани срещу Дионисий войници. Затова с помощта на Архит той получава кораб и пари, за да успее да отпътува.

Тук свършва изложението на събитията според 7 писмо. Известно е, че след пристигането си в Гърция, той минава през Олимпия, където се среща с Дион. Дион по това време подготвя военен поход (“за освобождение”) на Сиракуза. Платон отказва да участва в това дело. Дион успява да превземе града (356 г.) но се оказва въвлечен в трудни междуособици, включително и с хора, на които е имал доверие; и след около две години управление бива убит. Самият Дионисий успява да се завърне след 10-годишно изгнание, и властва още две години.

Платон, който по време на написването на писмото (малко след смъртта на Дион) е 73-годишен, умира в Атина седем години по-късно – през 347.

*

1. Платон и управлението на Тридесетте. Осъждането на Сократ

- Платон още от млад е желал да участва в управлението на града си

Когато бях млад, с мен се случи същото като с мнозина други: мислех, веднага щом стана господар на самия себе си, да се заема с въпросите за благото на полиса (324 b)

- положението след войната; участието на Платон

Тъй като тогавашното държавно устройство бе хулено от мнозина, стана промяна и начело на промяната като управници застанаха 51 мъже… а 30 от тях всички станаха архонти автократори. Понеже се случи така, че някои от тях бяха мои роднини и познати, те веднага започнаха да ме канят уж като за подобаващи дела. Заради младостта си не усетих нищо необикновено и мислех, че те ще управляват полиса, като го водят от несправедлив към справедлив начин на живот, така че усърдно насочх ума си към това, какво правят. А понеже в действителност виждах, че за кратко време тези мъже направиха така, че предишното устройство на полиса да изглежда като изработено от злато – освен другото и възрастния Сократ, любим за мен човек, за когото почти с пълна увереност мога да кажа, че е най-справедлив от тогавашните хора, го пращаха заедно с други при някакъв гражданин, за да го накарат насила под страх от смъртно наказание, ще не ще, да участва в делата им, а той не се подчиняваше и пое риска да изтърпи всичко пред това да стане съучастник в безчестните им дела.
Та като забелязах всички тези неща, а и други, и то не малки, не ги изтърпях и се оттеглих от тогавашните злини.
Не след дълго и 30-те, и цялото тогавашно устройство на полиса пропаднаха и отново, макар и по-бавно, все пак взе да ме тегли желанието за занимание с държавните дела. И в онази обстановка, тъй като беше смутна, ставаха много неща, от които човек би бил недоволен. Нямаше нищо удивително в това при промени да стават прекомерни отмъщения срещу някакви врагове. Все пак впрочем завърналите се тогава изгнаници бяха много снизходителни. По някаква случайност пък някои влиятелни в града хора призовават пред съда нашия приятел Сократ, като повдигат срещу него най-богопротивно обвинение и подобаващо от всички хора най-малко на него, понеже едни го обвиниха в непочитане на боговете, а други го признаха за виновен и убиха човека, който не пожела да бъде съучастник в безбожните дела от онова време…
(324 c – 325 с)

- как държавите да се управляват по-добре

Писаните закони и нравите се разрушаваха и допринасяха удивително много щото аз, който в началото бах изпълнен със силен стремеж за занимание с общите дела… да помисля за всички сегашни полиси, че до един са управлявани зле, тъй като състоянието на законите им е почти неизлечимо без удивителна подготовка и някакъв щастлив случай. Бях принуден да говоря публично, като възхвалявах правилната философия понеже тя прави възможно да се съзре всичко, което е справедливо и за държавата, и за отделните хора и твърдях, че злините за човешките родове не ще имат край, преди или родът на правилно и истински философстващите да встъпи в държавната власт, или родът на властващите в полисите да започне да философства по силата на някаква божествена участ (325 d – 326 b)

2. Запознанството му с Дион

- нравите в Сицилия

С това разбиране дойдох в Италия и Сицилия за първи път. След като пристигнах, така нареченият блажен живот, изпълнен с италийски и сиракузки гощавки, ни най-малко не ми се понрави – да живея, като два пъти на ден се пресищам и никога не спя сам нощем, а и всички други привички, които следват този начин на живот, защото поради тези нрави никой от поднебесните хора никога не би могъл с усърдие още от младини да стане разумен – не ще бъде под властта на толкова удивителна природа – и дори никога не би поискал да бъде умерен. Същото разсъждение би било в сила и за останалите добродетели и никой полис не би могъл да се успокои в някаква законност, ако мъжете смятат, че трябва да изразходват всичко за излишества, а от друга страна пък мислят, че трябва да бъдат лениви във всичко, освен в гощавки, пирове и изтощителни любовни наслади. Неизбежно е тези полиси непрестанно да сменят тирании, олигархии и демокрации, а властниците в тях да не търпят дори и да чуват думите справедливо и равноправно държавно устройство (326 b-d)

- среща с Дион

След като се сближих с тогава младия Дион, се изложих на риска, като му съобщавах със слова нещата, които по мое мнение са най-добри за хората и го съветвах да ги прави, да не забелязвам, че скрито от самия себе си подготвях по някакъв начин бъдещо събаряне на тиранията. Така беше, защото Дион, който беше много схватлив и за останалите неща, и за тогава изречените от мен слова, се вслуша така проницателно и усърдно, както никой младеж, когото някога съм срещал, и обикнал добродетелта повече от насладата и останалите видове изнеженост, пожела през остатъка от живота си да живее различно от мнозинството италийци и сицилийци.Заради това той заживя по начин, ненавистен за хората, които живееха според тираническите обичаи, чак до смъртта на Дионисий (327 a-b)

3. Срещите му с Дионисий ІІ. Как да се променят политическите режими

- Дион убеждава Дионисий ІІ да покани Платон

(327 c)

- Градовете, подобно на хората, могат само да бъдат призовавани към добър живот, но не променяни насила

(330 d)

4. Кой може да бъде “научен” на философия

- погрешни мнения и откъслечно дочути слова. Мнозина си въобразяват, че “знаят важното”

(340 c)

- “петте неща” – дума, словесно представяне, образ, знание, “самото нещо”

(342 a)

- излишно е да се пише относно целта на философията. Истината не се предава с думи – нито писани, нито произнесени. Но човек може да бъде “насочен” към нея. Това обаче изисква големи и продължителни усилия; и не е по силите на всеки, а само на малцина

(343 e)

*

Седмо писмо. Превод Ст. Терзийски. Редактор Д. Табакова. „Критика и хуманизъм“ 13, 2002

*

Текстът е седма лекция от избираемия курс „Неоплатонизъм и християнство“ в Магистърска програма „Антична култура и литература“ (8 май 2013)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>