„Етиопска повест“ на Хелиодор

1. Дъщерята на царя

Царят на Етиопия Хидасп и жена му Персина десет години нямали деца. Най-сетне царицата успяла да зачене и родила момиче, но детето се различавало много от родителите си по цвета на кожата: те били мургави, а то – бяло (IV, 8).
Затова тя решила да не го показва на мъжа си, а вместо това го предала на един мъдър и почтен техен съветник и му поръчала да го отгледа, докато стане на седем години; а след това да го изпрати да живее в някоя далечна страна, като се увери, че там ще има кой да се грижи за него.
След седем години съветникът, който се казвал Сисимитър, заминал на дипломатическа мисия при сатрапа на Египет (по това време Египет се намирал под персийска власт). Срещата трябвало да стане в един от южните египетски градове, недалеч от границата с Етиопия. Там той се запознал с един грък на име Харикъл, жрец на Аполон в Делфи. Заговорили се и Сисимитър убедил гърка да вземе момичето заедно с някои ценни предмети – дрехи, бижута и една шапка, на която бил извезан текст на етиопски език. Уговорили се да се срещнат и на другия ден, но Сисимитър незнайно защо не се появил, а Харикъл скоро след това заминал с детето за Гърция.
Там той я осиновил в съгласие със закона, нарекъл я на своето име – Хариклея – и я отглеждал, като се надявал след време да я омъжи и да дочака внуци. Преди това бил имал жена и дъщеря, но дъщерята загинала при нещастен случай скоро след сватбата си, а не много след това починала и жена му. Така че Харикъл възлагал всичките си надежди за бъдещето на етиопското момиче.
То растяло добре, бързо и лесно научило гръцки, а по красота далеч надминавало връстничките си и изобщо всички жени, които Харикъл и делфийците били виждали някога. Към началото на събитията, за които ще разкажем, Хариклея била на седемнадесет години и служела в Делфи като жрица на Артемида (II, 29-32).

2. В Делфи

В това време в града пристигнал като поклонник един египтянин на име Каласирид. До неотдавна той бил върховен жрец на Изида в Мемфис, но по някаква причина решил да се откаже от тази висока длъжност и след като ръкоположил по-възрастния от двамата си сина, напуснал страната. В Делфи Пития го приела много ласкаво и му предсказала, че след време ще се завърне благополучно в родината си; и го поканила да остане при храма колкото дълго пожелае.
Харикъл и Каласирид се запознали и водили увлекателни разговори за Египет, неговата история и природа (II, 24-28). След известно време Харикъл споделил, че е разтревожен за бъдещето на дъщеря си – тя вече била голяма, но не показвала интерес към мъжете и не мислела за брак, а сякаш предпочитала да остане девица и жрица на богинята до края на живота си. И помолил Каласирид, като познавач на египетските науки и изкуства, да промени това нейно разположение и, ако може, да разбуди в душата й естественото човешко влечение към брака и създаването на потомство. Той дори имал предвид един младеж, за когото би се радвал да я омъжи – племенника си Алкамен.
Каласирид, който вече бил виждал неведнъж момичето, обещал, че ще направи каквото е по силите му.
Тези дни съвпаднали с прочутия Питийски празник, който се отбелязвал с атлетически и музикални състезания, много жертвоприношения и се провеждал веднъж на четири години. Делфи бил посетен от представители на множество гръцки и чужди градове и области.
Сред гостите имало и делегация от Тесалия, предвождана от един висок и необикновено красив младеж на име Теаген – който, както се говорело, бил пряк потомък на Неоптолем и следователно на самия Ахил. Тесалийската област, от която произхождал, била населена с ениани – племе, което извеждало произхода си от Елин, сина на Девкалион. Поради това те смятали себе си за най-древните и чистокръвни измежду всички гърци.
Като предводител на делегацията Теаген трябвало да запали огъня под кладата с жертвите, посветени на Аполон. Факелът, както изисквал ритуалът, му бил подаден от лично от жрицата на Артемида – Хариклея. При предаването на огъня техните погледи се срещнали; и тази среща била съдбоносна за бъдещия им живот.
След жертвоприношението Харикъл завел Каласирид в дома на дъщеря си, за да ги запознае. Тя изглеждала отпаднала и разсеяна, и след като разменили няколко думи, Каласирид предложил да си вървят, за да я оставят да почива. Докато разговаряли пред храма, се появил един човек от делегацията на енианите, който ги поканил да вземат участие в пира след жертвоприношението за Неоптолем, което те традиционно извършвали при всяко свое посещение в Делфи.
Двамата приели поканата, отишли и там се запознали с Теаген, който силно се заинтересувал от Каласирид – след като научил, че е египтянин и че е бил жрец на Изида. А същата нощ на Каласирид му се сторило, че вижда пред себе си (не бил сигурен дали е сън или действителност) близнаците Аполон и Артемида, които му поверили Теаген и Хариклея и му поръчали да се грижи за тях.
На сутринта Теаген сам дошъл да го събуди. Поговорили малко и Каласирид изведнъж произнесъл, сякаш неволно, името „Хариклея“ – без да споменава, че познава такава жена; а Теаген незабавно му казал коя е тя и разказал за чувствата си към нея.
Същият ден се провеждало състезание по надбягване в пълно бойно снаряжение. Наградата щяла да се връчи от жрицата на Артемида. Фаворитът бил познат на публиката – Ормен от Аркадия. Той смятал, че никой няма да се осмели да се надбягва с него, но Теаген казал на Каласирид, че е решил да участва; и му посочил Хариклея, която седяла на жреческото си кресло. Каласирид се усъмнил, че ще успее да спечели срещу толкова известен атлет и рекъл, че ще е срамно да бъде победен пред очите на Хариклея; но Теаген отвърнал, че точно това ще му даде нужните сили. И наистина надбягал противника и, получавайки венеца, успял да целуне ръката на Хариклея.
Каласирид удържал на думата си да се заеме с лечението на Хариклея. На следващия ден отишъл при нея заедно с баща й, извел я навън, наредил й да изпие една отвара от редки египетски билки, запалил благовония и произнесъл много думи на египетски, които изглеждали като заклинания и молитви, и които никой не разбирал.
След това й обяснил, че заболяването й (тя наистина не се чувствала добре тези дни) вероятно е причинено от нечий лош поглед и предположил, че това е бил погледът на тесалиеца Теаген, който, както тя може би си спомня, спечелил вчерашното състезание по надбягване. И след като добавил, че заболяването й, по негова преценка, не е тежко, я отпратил да си легне (III,5-IV,5).
На другия ден Харикъл дотичал до жилището на Каласирид и с много благодарности му съобщил, че всичко вече е наред. Защото група гръцки лекари, поканени от него, били прегледали Хариклея и установили, че тя е физически здрава; а лошото настроение и общата й отпадналост се дължат на нещо, което хората наричат „любов“ – и значи момичето няма от какво да бъде лекувано.
Така Харикъл си отишъл радостен, но още същия ден се върнал в помрачено настроение и казал, че положението отново се влошило: тъй като, когато й довел племенника си Алкамен за да й го представи като възможен неин съпруг, тя се разгневила, рязко настояла да си вървят и заплашила, че ако още веднъж някой й спомене за брак с братовчед й, тя ще се самоубие.
Каласирид се замислил и рекъл, че всъщност той твърде малко знае за обстоятелствата около раждането и отглеждането на девойката преди тя да бъде поверена на Харикъл. Тогава Харикъл си спомнил, че сред предметите, получени от непознатия етиопец, имало и една скъпа египетска шапка с извезани букви – и я донесъл. Каласирид я взел, отишъл у дома си и разчел записа, който представлявал писмо на Персина до подхвърлената й дъщеря.
Там се разказвало, че тя е подхвърлена, защото е родена бяла; а е бяла затова, защото в момента на близостта на Персина със съпруга й Хидасп, когато тя явно е и заченала детето, погледът й случайно се насочил към един стенопис, представящ освобождаването на Андромеда от Персей. Затова изглежда детето се родило не тъмнокожо като родителите си, а бяло като Андромеда.
След като прочел писмото, Каласирид отишъл да поговори с Хариклея. Първо й казал, че тя не е дъщеря на сегашния си баща, а на царя и царицата на Етиопия; но поради ето тези причини се е наложило да я изнесат от дома на родителите й още като новородена. Тя трябва да е благодарна на Харикъл като на човек, който я е осиновил и отгледал, но все пак е добре да знае, че родната й майка е готова да я приеме отново – и вярва, че ще може да убеди мъжа си, че Хариклея е тяхно дете. Тези неща той ги знаел не само от писмото на шапката, но и лично от царицата – защото преди години му се било случило да посети Етиопия и да разговаря с нея.
След това преминал на другата тема и внимателно обяснил на Хариклея, че неразположението й през последните дни е резултат от дейността на един бог, на когото се подчиняват както смъртните, така и безсмъртните – и това е Ерос. Така че не е срамно това, дето тя обича Теаген – по-скоро трябва да се помисли как да се постъпи, така че те двамата да преодолеят настоящите трудности и да обединят съдбите си. За това, че баща й желае да я омъжи за братовчед й, Каласирид знае: той я съветва засега и на думи да се съгласява; а за уреждането на останалото той ще има грижата (IV, 7-13) .
След това Каласирид отишъл при Теаген и го уверил, че Хариклея го обича, но е притискана да се омъжи за друг; и единственото, което им остава, е да избягат заедно, и то в Етиопия, където са истинските й родители и могат да разчитат на закрила.
Малко по-късно същия ден му се случило да попадне на угощение на група финикийци от Тир, които се готвели да отпътуват същата нощ. Помолил ги да го почакат, защото и той желаел да пътува в тази посока заедно с още двама спътници. И се разбрали да го чакат, а ако не се появи до зазоряване – да потеглят.
А през нощта Теаген нахлул в жилищните помещения на храма заедно с група въоръжени ениани и отвлякъл Хариклея. После двамата отишли при Каласирид и му казали, че са направили това, което ги е съветвал, и сега поверяват съдбата и живота си в неговите ръце.
В същото време из града се вдигнал шум и станало ясно, че жрицата на Артемида е отвлечена; и целият народ се стекъл в сградата за общи събрания. Харикъл обявил, че дъщеря му е изчезнала и поискал помощ; а Каласирид, който също успял да влезе на събранието, съобщил, че знае какво се е случило – отвлякъл я тесалиецът Теаген и сега най-вероятно я отнася към своя град.
Избухнало всеобщо възмущение и народът решил да преследва Теаген и хората му и, ако е нужно, да води война с тесалийците. А Каласирид се върнал при Теаген и Хариклея и тримата, под прикритието на нощта, успели да стигнат до пристанището и да се качат на кораба на финикийците, който ги очаквал (IV,16-V,1).

3. В Закинт

Корабът излязъл от Крисейския залив и се отправил на запад. На разсъмване на хоризонта се появили йонийските острови и след още няколко часа пътниците стигнали до Закинт. Собственикът им съобщил, че ще спрат за малко в града.
После станало ясно, че престоят няма да е кратък, защото ветровете били неблагоприятни, а и сезонът вече не бил подходящ за толкова далечно плаване. Затова Каласирид слязъл на пристанището и се заел да търси квартира, където да се настанят. Запознал се с един рибар, който се съгласил да ги приеме у дома си.
Така те заживели в Закинт, предполагайки, че им предстои да останат на острова немалко време. През това време притежателят на кораба навестявал Каласирид и му казвал, че е поразен от красотата на момичето и много би желал да я има за жена. Той не знаел, че Теаген и Хариклея са годеници, защото още преди отпътуването те се били разбрали да казват, че са брат и сестра, и че Каласирид е техен баща.
Каласирид отговарял на финикиеца, че дългите отсъствия на съпруга не са полезни за семейния живот и затова се колебае да омъжи дъщеря си за търговец; но онзи го уверил, че ще се откаже от морската търговия и ще се захване с друго; и е съгласен на всичко, само и само да има Хариклея за жена. Каласирид рекъл, че в такъв случай бракът е възможен, но би предпочел това да стане в Египет, откъдето е той самият и където сватбата би могла да се отпразнува по-тържествено и в присъствието на близките.
На другия ден Тирен (така се казвал домакинът на тримата) помолил Каласирид да поговорят насаме. Казал му, че недалеч от главното пристанище е акостирал кораб, за който той знае, че е пиратски. Вчера капитанът на кораба, който се казвал Трахин, го заговорил и го попитал кога смята, че финикийците ще потеглят. Добавил, че е забелязал момичето и иска да знае дали и тя ще се качи на кораба; готов е на всичко, за да я има, но предпочита да я отнеме от финикийците след като заминат от Закинт, а не да създава неприятности на Тирен, с когото отдавна се познавали.
Тирен казал, че нищо не знае, но би могъл да попита. И ето сега съобщава това на Каласирид и го съветва да заминат колкото се може по-бързо и без да бъдат забелязани от пиратите – защото иначе рискуват девойката да бъде отвлечена от дома му, в който той им е оказал гостоприемство.
Каласирид решил, че домакинът му е прав и казал на Теаген и Хариклея, че още тази нощ ще трябва да заминат. После отишъл при финикийския търговец и му разказал узнатото. Финикиецът се съгласил, че не бива да се бавят и е най-добре да тръгнат още тази нощ. Така и направили: отпътували веднага след като се стъмнило, надявайки се, че до сутринта ще успеят да вземат достатъчна преднина (V, 17-23).

4. Двамата пирати

Но не могли да избягат от пиратите, чийто кораб бил по-бърз. Сутринта те забелязали, че търговският кораб е заминал и заплавали в посоката, в която той вероятно се движел. Не след дълго ги догонили, нахлули на кораба и го превзели.
След като моряците били обезоръжени, Трахин видял пътниците от Делфи и заговорил любезно с Хариклея. Казал й, че тази битка се води заради нея; че той е капитан на кораба и ще бъде щастлив тя да стане негова спътница и господарка на всичко, което той притежава.
Хариклея отговорила, че има само една молба – да остави на кораба нейния брат и възрастния й баща, без които не би могла да живее. При това тя паднала на колене пред Трахин, прегръщала нозете му, целувала ги и се обливала в сълзи.
Трахин се съгласил, и след това пиратите натоварили финикийците на своя кораб, като самите те отпътували с търговския, който бил по-голям и пълен със стоки, пари и скъпоценности. Мъчно го управлявали, но все пак успели да достигнат египетския бряг и хвърлили котва в Херакловото устие на Нил. Трахин решил, че това е моментът да отпразнува сватбата си и разпоредил на пиратите да изнесат от кораба мебели, съдове, храна и питие, и да разположат всичко, необходимо за угощението, до реката.
Хариклея казала на Теаген и Каласирид, че няма да позволи на пирата да я докосне и че ще умре вярна на приятеля си; но Каласирид казал, че има един начин да се справят.
Той отишъл при един от пиратите, който се казвал Пелор и бил втори след капитана. Казал му, че предстоящото празненство ще е много неприятно за дъщеря му, тъй като тя не харесва Трахин и не иска да живее с него, а обича Пелор. Освен това има начин да бъде негова. Защото Пелор бил първият, който се изкачил на търговския кораб; а при пиратите съществува неписаното правило, че онзи, който пръв влезе в кораба на противника, после има право пръв да избере наградата си. Но сега това правило е нарушено и Пелор може да оспори решението на Трахин и да поиска Хариклея.
Пелор рекъл, че това е съвсем вярно и така ще стане, още повече, че момичето му допада твърде много. Тогава Каласирид го поканил на кораба, за да погледне Хариклея, която вече била облякла най-хубавата си рокля и се готвела да излезе. Пелор надникнал през прозорчето и се смаял от красотата й; и казал на Каласирид, че всичко, което е нужно, ще бъде сторено.
И когато тя слязла на брега и седнала на отреденото й място, а Трахин се готвел да произнесе реч (и всички вече били пили много), Пелор се изправил и казал, че плячката не е разпределена справедливо и поискал Хариклея за себе си. Трахин отвърнал, че е късно да се оспорва разпределението, още повече, че самото нападение е било извършено заради жената; и още тогава се знаело, че тя ще е за него. Сред пиратите избухнала свада и започнал побой, който прераснал във въоръжена битка.
Теаген се сражавал на страната на едните, а Хариклея и Каласирид се отдръпнали на разстояние, и докато пиратите се биели, Хариклея ги обстрелвала със своя лък и убила мнозина.
Накрая останали живи само Теаген и Пелор. Теаген отсякъл ръката на пирата до лакътя. Той избягал, а изтощеният и изранен Теаген се изкачил на височината, където били приятелите му, и паднал в скута на Хариклея (V, 24-34).

5. Тиамид, син на Каласирид

Докато Хариклея прегръща приятеля си, се появява група египетски разбойници, които с учудване гледат странното зрелище – множество убити мъже сред остатъци от изобилно пиршество и една прекрасно облечена девойка, оплакваща легнал в скута й полумъртъв младеж. След като се поколебават за кратко, те започват да разграбват имуществото, струпано по брега и в кораба.
Тогава се появява друга шайка, при вида на която разбойниците се отдръпват и изчезват зад близкия хълм. Тази група също забелязва Теаген и Хариклея; и предводителят им, след като нарежда бъде събрано всичко ценно, останало от пиратите, заповядва и те двамата да бъдат отведени. Каласирид, който вижда всичко това отдалеч, се опитва да върви след групата и да узнае къде отиват, но не след дълго изостава и ги губи от погледа си.
Леговището на тези разбойници е разположено на остров, образуван сред блатата на Делтата и представлява немалко селище. Там те живеят със семействата си, и поради естествената недостъпност на мястото се чувстват в безопасност и готови да отблъснат всяко нападение – било на други разбойници, било на персийския гарнизон.
Когато пристигат, те разтоварват плячката, а Теаген и Хариклея са настанени в отделна колиба и поверени на грижите на един млад грък, също пленник на разбойниците. Той е от Атина и се казва Кнемон (I, 1-8).
Главатарят на разбойниците се нарича Тиамид и е не друг, а синът на Каласирид, когото той преди време ръкоположил за върховен жрец в храма на Изида в Мемфис. Но Тиамид не могъл да се задържи дълго на тази длъжност. По онова време Мемфис бил седалище на персийския сатрап, който се казвал Ороондат. Неговата жена Арсака била млада, привлекателна и с най-висок произход – сестра на великия цар. Тя обърнала внимание на новия жрец и започнала да му дава знаци за своето благоразположение. Тиамид си давал вид, че не забелязва интереса й; а когато тя започнала да се държи по-открито, той й показал, че намира поведението й за неразумно и осъдително.
От това се възползвал по-младият му брат Петосирис. Той отишъл при Ороондат и му разказал за отношенията между съпругата му и Тиамид, като представил нещата във вреда на брат си – сякаш той предлагал приятелство на Арсака, а тя го отблъсквала. Ороондат повярвал на чутото, не се усъмнил в съпругата си и насочил целия си гняв към жреца.
След като чул много несправедливи упреци и дори заплахи, Тиамид решил, че ще е по-добре да напусне града и да се откаже от жречеството. Така направил, а мястото му в храма било веднага заето от Петосирис (I,32; VII,2).

6. Кнемон от Атина

Няколко дни Кнемон се грижи за раните на Теаген и се старае нищо да не липсва на него и на Хариклея. Те му разказват за премеждията си, а той на тях – своята история. Тя била такава.
Той бил роден в Атина, а баща му се казвал Аристип. Майката починала, когато Кнемон бил още момче; и след няколко години вдовство Аристип решил да се ожени отново. Новата му жена била много по-млада от него и се казвала Деменета.
Оказало се, че тя изпитва нежни чувства към доведения си син; обичала да разговаря с него и често го целувала и прегръщала, като си давала вид, че отношението й към него по нищо не се различава от майчинското. Но Кнемон скоро заподозрял, че тя има непочтени намерения и започнал да се държи по-студено; а веднъж, когато му заговорила за чувствата си, сурово я укорил и казал, че не желае повече да чува такива думи.
Това разтревожило жената и тя се оплакала на баща му, като представила нещата по друг начин – а именно, че Кнемон я харесвал и веднъж дори се опитал да задоволи желанието си с насилие; но тя го заплашила, че ще вика, и го прогонила.
Аристип повярвал и без дори да запита Кнемон за случилото се, заповядал на робите да му нанесат побой; а Кнемон понесъл наказанието покорно и накрая запитал баща си коя е причината за това. Аристип отвърнал, че е учуден от наглостта му и че добре знае за нечистите му намерения спрямо доведената му майка.
Не много след тази случка Кнемон забелязал, че робинята на Деменета, която се казвала Тисба, започнала да се държи с него подчертано приятелски. Това го изненадало, защото преди време той се бил опитвал да я ухажва, но тогава тя била равнодушна. Двамата се сближили и прекарали няколко нощи заедно; и веднъж Тисба му казала, че Деменета е започнала да изневерява на баща му; и добавила, че знае кога става това и може да му помогне да я залови на местопрестъплението.
Кнемон рекъл, че не е учуден и ще се погрижи за нейното изобличение, така че тя да престане да опозорява ложето на баща му; и дори, ако е нужно, ще убие прелюбодееца. Една вечер тя му подшушнала, че любовникът на Деменета е дошъл; и ако иска, може да ги залови. Кнемон нахлул в спалнята с изваден меч и извикал, че ще отмъсти за срама, с който Деменета е покрила неговия род; но открил, че в леглото бил собствения му баща. Аристип се изплашил, тъй като не знаел защо Кнемон е влязъл в спалнята с оръжие; но след като той оставил меча и помолил за прошка, повикал робите, оковал го и го заплашил с най-тежко наказание.
На другия ден го отвел в съда и го обвинил в опит за убийство. Съдът решил, че Кнемон е виновен и мнозинството гласувало за смърт; но после решили да го пощадят заради младостта му и с оглед на това, че до процеса имал добро име; и го осъдили на изгнание. Така той напуснал Атина и се заживял на остров Егина.
След няколко месеца го посетил един негов приятел на име Харий, от когото той научил за следните събития в дома на баща си.
Деменета започнала да съжалява за стореното и да упреква Тисба, твърдейки, че я е подвела и е виновна, че постъпили така коварно с младежа. Тисба се почувствала оскърбена и решила да отмъсти на господарката си.
Тя имала една приятелка флейтистка на име Арсиноя. Отишла при нея и казала, че иска да се види с приятеля си за една нощ и я помолила да ги приеме в дома си. Арсиноя се съгласила. После отишла при Деменета и казала, че Кнемон тайно се е върнал в града и иска да я види; и ако тя желае, може да се срещнат при Арсиноя. Деменета отвърнала, че още го обича и непременно ще иде, най-малко за да му поиска прошка за извършеното. След това Тисба отишла при Аристип и му казала, че съпругата му си има любовник и тя самата се срамува повече да крие това; знае къде се срещат и може да го заведе, така че да ги завари заедно. Аристип, който и без това съжалявал за изгнанието на сина си, повярвал, разгневил се и казал, че разчита на помощта й.
На другата вечер Тисба завела Деменета при Арсиноя, въвела я в спалнята и й казала да чака. После изтичала при Аристип и му казала да влезе. И когато той влязъл и намерил жена си сама, Тисба хлопнала външната врата и извикала, че любовникът току-що избягал.
Аристип не слушал оправданията на жена си, заплашил я с развод и още на сутринта я повел към съда. Но когато минавали край Академията, тя в отчаянието си скочила от колата, хвърлила се в един кладенец и се удавила (I, 9-17).
След като изслушал това, Кнемон се замислил дали да не иде в Атина и да опита да се помири с баща си. Не след дълго научил от друг приятел още една новина. Този път Тисба се била скарала с Арсиноя, а тя, за да й отмъсти, отишла при роднините на Деменета и им разказала за случката с измисления любовник. Тогава те решили, че ще съдят Аристип като виновен за самоубийството й; а Тисба, за да не бъде привлечена и тя като подсъдима, избягала в Египет с някакъв гръцки търговец от Навкратис.
Накрая Кнемон добавя, че това е причината той да се окаже в Египет. Защото като разбрал, че и баща му може да бъде съден, решил сам да иде в Навкратис, да намери Тисба, да я върне в Атина и да докаже, че нито той е замислял отцеубийство, нито баща му е виновен за смъртта на Деменета; а че всички те са станали жертви на интригите на тази жена (II, 9).

7. Смъртта на Тисба

Докато Кнемон се занимава с лечението на Теаген и им разказва за преживелиците си, главатарят на разбойниците Тиамид разбира, че в сърцето му се е породила любов към красивата Хариклея.
Няколко дни след завръщането им на острова на едно събрание на разбойниците той обявява, че е избрал своята част от плячката и това ще бъде тя – и добавя, че не иска да я има просто като робиня, а желае да сключи с нея брак според египетския закон.
После повиква Хариклея и в присъствието на своите другари, на Теаген, когото смята за неин брат, и на Кнемон, й съобщава своето желание и казва, че макар да й е господар според закона на военната плячка, все пак иска съгласието й и се надява да го получи.
Хариклея отвръща, че е много поласкана и разбира, че една пленница не може да се надява на по-голяма чест от това, да бъде пожелана от самия предводител на онези, които са я отвлекли. И след това разказва следното.
Тя и Теаген били брат и сестра, родом от Ефес. От няколко години служели като жреци в прочутия храм на Артемида. Неотдавна били изпратени да вземат участие в големия празник на Аполон и Артемида на остров Делос. След като празникът завършил, те се качили на кораб, който трябвало да ги отведе обратно в Ефес. Но вместо това капитанът на кораба решил да ги отвлече и да ги продаде някъде като роби; като при това си присвои скъпите дарове, които делосците изпратили за Артемидиния храм.
Корабът попаднал в буря, после в безветрие и след няколкоседмично блуждаене те се оказали в Египет при Херакловото устие, където и били открити от хората на Тиамид. Сега тя все още е жрица на Артемида и обетът й за девственост е в сила; и поради това не може да сключи брак. Но ако отидат до някой от местните храмове на богинята, би могла да извърши необходимите свещенодействия, и тогава ще има право да се омъжи.
Тиамид я изслушва с възхищение, съгласява се и изпраща тримата обратно в жилището им (I, 18-24).
Рано на другата сутрин в селото настъпва смут – става ясно, че група разбойници, която през нощта успяла да обезвреди стражите и да се промъкне в селището, нахлува в колибите и избива обитателите. Кнемон събужда Теаген и Хариклея, и тримата дотичват в дома на Тиамид, който е узнал за нападението и се готви за бой. Той заповядва на Кнемон да отведе Хариклея в една пещера край селището, където разбойниците криели съкровищата си, а после да се върне обратно, за да вземе участие в боя. Кнемон я отвежда, а Теаген остава при Тиамид.
Боят продължава целия ден и привечер става ясно, че хората на Тиамид ще бъдат победени. Тогава той, ужасен от мисълта, че друг ще притежава Хариклея, напуска сражението и се отправя към пещерата, възнамерявайки да убие девойката. Точно до входа забелязва една жена, която еколеничила и закрива лицето си с длани; изважда меча и я пронизва в гърдите. След това затичва обратно към горящото село, надявайки се да загине в боя.
Но колкото и яростно да се сражава, остава невредим; като че ли целта на нападателите е не да го убият, а да го заловят. Така и става; а Теаген и Кнемон, като разбират, че за островитяните няма надежда, напускат сражението и се отправят към пещерата, за да намерят Хариклея.
На входа се препъват в трупа на убитата жена и им се струва, че това е тя. Теаген се хвърля върху мъртвата, прегръща я и горчиво заплаква; и би се пронизал с меча си, ако Кнемон не го изважда навреме от ножницата. Внезапно от дъното на пещерата се чува гласът на Хариклея. Теаген си помисля, че духът й го вика от отвъдното; но все пак тръгва в посоката на гласа и открива, че девойката е жива и го очаква.
А Кнемон осветява лицето на убитата и с ужас открива, че това е същата онази Тисба, за чиито дела е разказал на другарите си и заради която е прекосил цялото море от Егина до Египет (I,27-II,5).

8. При Навсикъл

Кнемон намира у мъртвата Тисба едно послание, написано на дъсчица и адресирано до него, където се казва за събитията в Атина след неговото прогонване; и че самата Тисба от десет дни е в плен на някакъв разбойник, който й казал, че бил оръженосец на главатаря. Тя моли Кнемон да я измъкне и да я вземе като негова прислужница, защото робството при един варварин щяло да й бъде непоносимо.
Скоро след това при пещерата се появява раненият Термутид, който именно и е оръженосец на Тиамид и е скрил там Тисба преди битката. Той решава, че Теаген и Кнемон са убили Тисба, но няма оръжие и затова се въздържа да ги нападне. Заговарят се и той им разказва, че битката е завършила и не знае какво е станало с Тиамид; и че бил отвлякъл Тисба от едни търговци и се влюбил в нея. Те откриват меча на Тиамид при Тисба и Термутид разбира, че той е нейният убиец. Четиримата заспиват и Хариклея сънува как някакъв рошав мъж с лукав поглед й избожда дясното око; опитват се да разтълкуват съня. След това решават да отпратят Термутид под предлог, че трябва някой да узнае какво се е случило с Тиамид. Събуждат го, погребват заедно Тисба и му предлагат да отиде на разузнаване; но той казва, че няма да тръгне сам и настоява Кнемон да иде с него. Кнемон се колебае, но Теаген го упреква в страхливост и го съветва да повърви малко с Термутид и после да го остави; и да се срещнат в селото Хемис, което било на около сто стадия оттам. Така и постъпват; а самият Термутид се надява при първа възможност да убие Кнемон, а после и другите двама. Но по пътя Кнемон се скрива, а той заспива, ухапан е от отровна змия и умира.
Кнемон доближава Нил и среща един стар човек, с когото се заговарят и се разпитват един друг как са попаднали там. Старецът го кани да иде с него в дома, където е настанен – и там да говорят. Прекосяват Нил на лодка (имало такива, които превозвали пътници срещу заплащане) и отиват в дома, където е отседнал старецът; там ги посреща дъщерята на домакина с няколко прислужнички, които се грижат за тях като за най-скъпи гости. Сядат да се хранят и старецът възлива на местните и гръцки богове, и особено на Аполон; и споменава Теаген и Хариклея, за които казва, че му били като собствени деца, но наскоро са ги отвлекли разбойници. Кнемон отвръща, че ги познава и го уверява, че са живи. Старецът споменава за домакина си на име Навсикъл, който сега отсъства, защото е отишъл да търси любовницата си, която се казвала Тисба. Мисли да я заведе при съпругата на етиопския цар, за да стане нейна прислужница; и се надява да получи много пари за това. Но му я откраднали разбойници и той убедил началника на гарнизона на селото – Митран, подчинен на сатрапа Ороондат – да нападнат острова, обитаван от разбойниците и да освободят откраднатата жена (II, 10-24).
После той казва на Кнемон, че името му е Каласирид и разказва личната си история, как се е отказал от жречеството и заминал за Делфи, за запознаването си с Теаген и Хариклея и бягството им от града. В този момент се появява Навсикъл и казва, че е направил, каквото е искал, и че бил намерил „още по-добра Тисба“; и добавя, че ще отиде да поспи. Каласирид също заспива, а Кнемон излиза и чува от една съседна стая женски глас; една жена си говори сама и оплаква нещастията си. Той решава, че това е възкръсналата Тисба и ужасно се изплашва (V, 1-3).
През това време Теаген и Хариклея били решили да вървят към Хемис; но едва стигнали близкото езеро, което трябвало да пресекат, попаднали на група въоръжени мъжи, които ги пленили. Отвели ги при началника си, който се оказал самият Митран, началникът на стражата на сатрапа. Там бил Навсикъл, който рекъл, че познава девойката и това била Тисба, която търсел. За Теаген решили да го изпратят във Вавилон, за да прислужва на царската трапеза.
Сутринта Навсикъл представя Хариклея на Кнемон и Каласирид; те се разпознават и се прегръщат, проливайки радостни сълзи. След това Каласирид се договаря с Навсикъл да им остави Хариклея и го обезщетява с един много скъп пръстен – от онези бижута, които някога Харикъл бил получил заедно с нея (V, 4-14). След като принасят жертва на Хермес и възливат и на други богове, Каласирид продължава с историята си и разказва за престоя на Закинт, как били пленени от пиратите на Трахин, за битката при Херакловото устие и как двамата били отвлечени от шайка разбойници (за които той не знае, че са командвани от собствения му син, Тиамид).
На другия ден тримата потеглят да търсят Кнемон, а Хариклея остава в дома на Навсикъл. По пътя Кнемон разказва накратко своята история – от интереса на мащехата му към него, до бягството на Тисба и собственото му потегляне към Египет с цел да я открие; и че там станал пленник на египетски разбойници. Скоро след това срещат някакъв познат на Навсикъл, който им съобщава, че няма да открият Митран, защото той се е отправил на поход срещу жителите на село Беса, които му отвлекли някакъв млад пленник грък; а главатарят на бесейците се казвал Тиамид.
Връщат се, успокояват Хариклея и Навсикъл ги поканва на угощение. Кнемон бил харесал дъщерята на Навсикъл. Навсикъл му признава, че той е онзи търговец от Навкратис, с когото заминала Тисба, и му предлага да се ожени за дъщеря му, а Кнемон приема на драго сърце; и угощението се превръща в сватбено тържество (VI, 1-8).

9. Мемфис. Смъртта на Каласирид

На третия ден Каласирид и Хариклея потеглят да търсят Теаген, а тримата им приятели ги изпращат на пет стадия от дома; и се сбогуват. Когато наближават Беса, виждат трупове на наскоро загинали мъже и попадат на една старица, която прегръща тялото на убития си син; тя им разказва за битката, и че Митран е загинал. Тъй като бесейците разбирали, че след случилото се предстои да бъдат нападнати от войската на сатрапа, решили да го изпреварят, като сами атакуват резиденцията му в Мемфис. Така Тиамид би могъл да си възвърне и жреческия сан, противозаконно присвоен от по-младия му брат.
Те я питат дали ще ги придружи до селото, а тя им отвръща, че това може да стане на другия ден, защото през нощта трябва да извърши някои жертвоприношения. Оказва се, че старицата е магьосница и се занимава с некромантия. Разпитвайки духа на мъртвия си син, тя узнава, че чужденците я виждат и решава да ги потърси и убие; но вървейки между труповете се наранява на стърчащо копие и умира (VI, 11-15).
Тиамид пристига начело на бесейците пред Мемфис. Ороондат отсъства, тъй като е потеглил на война срещу етиопците; вместо него жена му Арсака разговаря от стената с Тиамид, който й припомня несправедливото си отстраняване от жреческата длъжност. Тя предлага двамата да се срещнат в двубой, за да се избегне по-голямо кръвопролитие. Преди двубоя Тиамид казва на Теаген, че ако се случи нещо непредвидено, той остава предводител на бесейците; ако пък победи, ще влязат заедно в града и Теаген ще бъде сред най-близките му.
Двубоят е представен подобно на този между Ахил и Хектор – Петосирис бяга около крепостната стена, а Тиамид го преследва. Тогава се намесва току-що дошлият Каласирид и прекратява двубоя; а Хариклея намира Теаген. Семейството на жреца влиза в града, Каласирид и Тиамид са приети възторжено от народа и Тиамид отново е ръкоположен за жрец на Изида. А на разсъмване, поради преумора или може би поради прекомерната радост, Каласирид умира (VII, 1-11).

10. Арсака, съпругата на сатрапа

На посрещането и церемонията в храма присъства и Арсака. Тя вече е харесала Теаген и споделя това със своята най-близка прислужница, старата Кибела. Кибела се заема да посредничи и поканва двамата, които иначе биха били настанени при храма на Изида, в двореца на сатрапа. Те решават да се представят за брат и сестра. Кибела ги уверява, че ще имат пълното благоразположение на Арсака и излиза, като нарежда да не пускат при тях никого, нито пък тях самите навън. През това време се появява синът й Ахемен, поглежда през шпионката, вижда Хариклея и я харесва много. Освен това си спомня, че е виждал Теаген; и че това е същият младеж, който Митран му беше предал с нареждане да го отведе при Ороондат; а той може би е щял да го изпрати като дар на персийския цар.
Арсака приема няколко пъти Теаген и Хариклея, и казва на Кибела да осведоми Теаген каква е причината за любезността й към тях. Теаген отказва; но тогава се намесва Ахемен и пояснява на Арсака, че той вече е бил пленник на Ороондат – и поради това е техен роб. Арсака повиква Теаген и му заявява, че като роб е длъжен да изпълнява нарежданията й; колкото до Хариклея, тя ще бъде омъжена за Ахемен (VII, 9-24).
Теаген и Хариклея обсъждат положението и решават да не упорстват открито. Теаген се среща с Арсака и я умолява да отклони женитбата на Ахемен с Хариклея, като добавя, че тя съвсем не му е сестра, а годеница. Арсака приема (това щяло да бъде основание да се откаже от дадената на Ахемен дума) и го целува на сбогуване. Теаген разказва всичко това на Хариклея и предвижда, че Ахемен ще започне да заговорничи срещу господарката си. После участва в едно пиршество като виночерпец на Арсака, отказвайки да се подчинява на Ахемен. Кибела обяснява на сина си, че бракът му с Хариклея се отменя – явно поради влиянието, което Теаген има върху Арсака. Ахемен се разгневява и през нощта тръгва за Тива, където мисли да разкаже тези неща на Ороондат (VII, 25-29).
Етиопците и египтяните отдавна имали спор за границата си: дали тя е на водопадите при Сиена и Елефантина, както твърдят етиопците, или е по- на юг – така че и градът на остров Филе да принадлежи към Египет. Етиопският цар с внезапно нападение завладял Филе; и това била причината Ороондат да потегли с войската си към тези места Ахемен го намира и го осведомява за случилото се в двореца след пленяването на Теаген и появата му заедно с Каласирид и Тиамид. Добавя и няколко думи за красотата на Хариклея. Ороондат незабавно изпраща в Мемфис евнуха си Багоас, за да доведе Теаген и Хариклея и да предаде писма до Арсака и до главния евнух на Мемфис – Ефрат.
Междувременно Тиамид опитва да освободи младежите, но Арсака отказва да ги пусне; и дори, по съвет на Кибела, хвърля Теаген в затвора и заповядва да го изтезават (умерено). После Кибела предлага да убият Хариклея, защото така щели да сломят съпротивата на Теаген. Арсака се съгласява, и Кибела приготвя отрова и поканва Хариклея да вечерят заедно; но прислужницата обърква чашите и Кибела изпива отровното вино. Дори в предсмъртните си мигове тя не се отказва от козните си, и посочва Хариклея като отровителка и виновна за смъртта й (VIII, 1-8).
Оковават Хариклея и я изпращат при Арсака, която смята, че ще може да я осъди за убийство. Робинята-виночерпка разказва за плана на Кибела и че те двете са объркали чашите; но Арсака нарежда да затворят и нея, като съучастница. На другия ден обвинява Хариклея пред персийските първенци, а тя не отрича. Признават я за виновна и я осъждат на смърт чрез изгаряне. Извеждат я пред стените на града и я качват на кладата; но въпреки усилията на палачите огънят не я достига, а я заобикаля. Народът, начело с Тиамид, е удивен от чудото и бурно настоява за помилване; и накрая Хариклея сама слиза от кладата. Арсака, която дотогава е наблюдавала екзекуцията от крепостната стена, слиза и отново обвинява Хариклея, този път и в магьосничество. Пак я хвърлят в затвора, и то в една килия с Теаген, за да може всеки от двамата да присъства на изтезанията на другия. Те разговарят и Хариклея казва, че причина за чудното й спасение трябва да е бил скъпоценният камък пантарб, който носела със себе си и който имал свойството да прогонва огъня (VIII, 9-11).
През нощта пристига пратеникът на Ороондат Багоас, показва писмото на Ефрат и отвежда пленниците. Ефрат отказва да предаде писмото до Арсака като добавя, че тя е болна, с висока температура. По пътя научават, че се е обесила. Наближавайки Тива узнават, че Ороондат не е там, а в Сиена; и е наредил на всички военни да го последват, тъй като предстои битка с етиопския цар. Групата продължава на юг, но недалеч от града са нападнати от етиопски отряд, който пленява Багоас и двамата младежи. След кратък разговор със заловените те решават да ги изпратят като дар за етиопския цар (VIII, 12-17).

11. Обсадата на Сиена

Цар Хидасп вече е разположил войската си около Сиена, където се намира сатрапът. Представят му пленниците; той ги харесва и решава, че по повод на победата си ще ги принесе в жертва на етиопските богове. Сменили им железните окови със златни.
Описание на обсадата. Насочената към крепостната стена вода на Нил подкопава основата, и част от нея се срутва. Ороондат обявява, че ще остави Филе и смарагдовите мини (които също са предмет на отдавнашен спор между Египет и Етиопия) на етиопците, и моли да му позволят да се изтегли към Елефантина. Хидасп се съгласява и нарежда да се отклони водата; и двете армии сключват примирие, което съвпада с Нилските тържества. За вярванията на египтяните относно Нил, Озирис и Изида. Ороондат прехвърля войската си в Елефантина и на другия ден я извежда за битка. Описание на армиите и сражението. Ахемен се опитва коварно да убие Ороондат, но само го ранява; а самият той е убит от етиопски стрелец. Разговорът между Хидасп и пленения Ороондат. Хидасп пощадява живота му и го изпраща в Сиена за лечение (IX, 1-21).
Теаген и Хариклея разбират, че етиопският цар, при когото ги изпращат, е самият Хидасп, нейният баща. Те били чули от стражите, че предстои да бъдат пожертвани в Мероя. Хариклея смята, че все още не бива да се разкриват, а да изчакат, докато се видят и с царицата. Довеждат ги при Хидасп; той казва, че през нощта е сънувал, че му се е родила дъщеря – и тя много приличала на Хариклея. Нарежда да отделят още двадесет младежи и девойки, които също ще бъдат жертвани. Казва на докарания на носилка Ороондат, че не е алчен за територии и се задоволява с естествената граница между Етиопия и Египет – Праговете, които се намират северно от Филе и смарагдовите мини. Ороондат му се покланя и благодари (IX, 22-27).

12. Мероя, Етиопия. Жертвоприношението

Хидасп потегля обратно на юг; достига Праговете, принася жертва и продължава към Филе, където спира с войската за два дни. Изпраща съобщение за победата си на мъдреците (наричани гимнософисти) и на съпругата си Персина със заръка да се подготвят за тържествата. Персина била сънувала, че й се ражда дъщеря, при това вече пораснала. Отива да се посъветва с мъдреците, а първият от тях – Сисимитър – й казва, че боговете предвещават смут и вълнение, но и щастлив завършек. Щели да бъдат принесени жертви на Хелиос и Селена, а на тържествата ще присъстват само мъже, освен жрицата на Селена, която била самата Персина (царят е жрец на Хелиос). Мероя e разположена на остров между реките Нил, Астабор и Асасоба, като дължината му е към 600 км., а ширината – към 200. Описание на мястото за жертвоприношения. Етиопците почитат героите Мемнон, Персей и Андромеда, които смятат за свои предци (X, 1-6).
Довеждат Теаген и Хариклея, които трябва да бъдат пожертвани на Хелиос и Селена. Персина се надява Хариклея да се окаже неподходяща за жертване. Сисимитър съобщава на царя, че мъдреците се оттеглят, защото не одобряват човешките жертви и изобщо жертването на живи същества. Добавя също, че не вярва днешната жертва да се осъществи. Хариклея се обръща към него (той именно преди десет години я е предал на Харикъл) и казва, че иска мъдреците да отсъдят в спора между нея и царстващата двойка. Заклева се, че няма да изрече лъжа и заявява, че не е чужденка, а тукашна. После показва митрата със записа върху нея и я дава на царя и мъдреците, за да го прочетат. След това показва накитите, с които е била предадена на Харикъл. Сисимитър потвърждава, че той я е дал да я отгледат до седемгодишната й възраст, а после я е завел в Египет и я е предал на чужденеца грък. Нарежда да донесат картината с Андромеда и всички виждат, че има голяма прилика между героинята и Хариклея. Освен това на ръката й от рождение имало черен белег: Хариклея навива ръкава си и го показва. Тогава Персина разбира, че това е дъщеря й, и се хвърля да я прегръща. Хидасп казва, че няма право да отмени жертвоприношението и че ако никой не възразява, ще пристъпи към него; но народът протестира и той отстъпва. Казва, че в такъв случай трябва да потърсят друга девойка, която да бъде пожертвана с Теаген. Хариклея възразява той да бъде жертван; но ако това е неизбежно, нека тя сама да изпълни жертвоприношението (X, 7-20).
В същото време докладвачът Хармоний съобщава, че са пристигнали пратеници с дарове, и на първо място племенникът на царя Мероеб. Хидасп го посреща бащински и споменава, че боговете са открили за него дъщеря, а за Мероеб – годеница. Той му отвръща, че води като подарък един отличен борец. Борецът, огромен мъж, се покланя на царя и предлага някой от присъстващите да излезе и да се бие с него; но никой не се отзовава. От своя страна Хидасп, за да не отстъпва на племенника си по щедрост, му подарява слон (X, 21-25).
Царят получава дарове от троглодитите, блемийците и от мнозина други, а накрая и от аксиомите, които му поднасят странно животно – камила с окраска на леопард. Единият от биковете, определени за жертва на Селена, се изплашва от животното и побягва, като причинява суматоха сред хората и животните. Теаген се мята на един кон, догонва бика и се прехвърля на гърба му; и съумява да го задържи. Множеството го аплодира и предлага той да се бори с етиопеца. Теаген влиза в единоборството и побеждава. Царят изразява съжаление, че такъв храбър и силен мъж трябва да бъде пожертван, и предлага да изпълни последното му желание. Теаген отвръща, че желанието му е да бъде пожертван от Хариклея; но Хидасп казва, че това ще е незаконно, тъй като такива жертви се принасят само от омъжени жени.
Тогава се появяват и последните пратеници на празника – сиенците – и прочитат писмо от Ороондат. Той моли царя да му подари доведената от Мемфис девойка, за да я предаде на баща й, който я търси и вече сигурно е сред гостите на тържеството. Хидасп пита кой от присъстващите търси дъщеря си; и се появява делфиецът Харикъл. Царят казва, че в Мероя са доведени десет пленени девойки, като за едната вече се знае, че не е негова дъщеря – така че нека да я потърси сред останалите девет. Харикъл изведнъж забелязва Теаген, нахвърля се върху него и го обвинява за отвличането на дъщеря си; и разказва за нейното изчезване и как я е търсил (X, 26-36).
Тогава се появява Сисимитър, прегръща Харикъл и го уверява, че Хариклея е спасена и е при баща си и майка си. Самата Хариклея също идва да го поздрави и казва, че го уважава не по-малко от истинските си родители. Сисимитър предлага на царя да прекратят човешките жертвоприношения, тъй като, както изглежда, те не са угодни и на самите богове. Хидасп се съгласява и обявява, че разрешава Теаген и Хариклея да се свържат в брак; и ги провъзгласява за новите жрeци на Хелиос и Селена (X, 37-41).

*

Heliodori Aethiopicorum libri X a Imm. Bekkero recogn. Lipsiae, 1855

Хелиодор. „Етиопска повест“. Превод Г. Батаклиев. „НК“, 1982

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>