Срещата в Аман и след това

На 26-ти февруари в йорданската столица Аман се състоя среща на представители на шест от общо 15-те автокефални православни църкви в света.

Иерусалим, Русия и Сърбия участваха чрез предстоятелите си – патриарсите Теофил III, Кирил и Ириней. Заслужава да се отбележи, че на срещата присъстваше и Киевският митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква (Московска патриаршия). Българската православна църква не изпрати свои представители.

Събранието се свиква, несъмнено, главно по настояване на Руската църква, макар че и Сръбската е силно заинтересована от обсъждане на сегашното положение в православието. Цариград отказа участие под предлог, че общоправославни събрания, стремящи се да се превърнат в Събори, могат да се свикват само от предстоятеля на тази Църква.

Главният въпрос, който днес църквите са длъжни да решат, е какъв ще е оттук нататък статутът на Цариградския патриарх. Както виждаме от събитията през последните години, Цариград, представляван от патриарх Вартоломей, се стреми към промяна на начина, по който се взимат решенията в православния свят.

В течение на историята всяка автокефална църква сама е управлявала своя диоцез, а решенията за предоставяне на нови автокефалии, впрочем твърде редки, са се взимали първо от църквата-„майка“, от която новата църква се е отделяла; и после е следвал процес на признаване от другите, който понякога е траел дълго. В случая с Българската патриаршия – 90 години (след създаването на Екзархията), и то при положение, че нашата Църква е автокефална още през средновековието.

Сега, след като Цариград реши да предостави автокефалия на една Украинска църква, различна от вече съществуващата, и вероятността нещо подобно да се случи и в Македония, става ясно, че намерението е тези решения да се взимат по друг начин, а позицията на засегнатите църкви – в случая Руската и Сръбската – да се игнорира „по принцип“.

Ако това бъде прието – изрично или мълчаливо – тогава ние вече няма да имаме съборно православие, а вместо това ще имаме религиозна организация, слабо отличаваща се от римо-католическия епископат – такъв, какъвто съществува поне от средата на XI век. В такъв случай отделеността на Ватикана от православието, на което доскоро се гледаше като на „отпадане“ от Църквата, вече няма да има смисъл. Тогава двете организации би трябвало да се слеят; като дори ще е безразлично дали върховен предстоятел на новата структура ще е римският или цариградският епископ.

Така че инициативата на Иерусалимския патриарх за свикване на общоправославно съвещание, на която в крайна сметка се отзоваха по-малко от половината автокефални (все още) църкви, е инициатива за обсъждане на претенцията на Цариград за първенство „по власт“.

Затова не е чудно, че патриарх Вартоломей отказа да вземе участие – това значи, че той не желае този въпрос да се обсъжда, тъй като го смята за решен. Но ако бъде решен по този начин, това ще значи унищожение на православието като „съборно“. И тъй като без съмнение ще има епископи и църкви, които ще откажат да участват в това унищожение, то в бъдеще именно те ще останат в едната, света, съборна и апостолска Църква; а останалите ще отпаднат – така, както това се е случило по една причина в средата на V век, а по друга – в средата на XI-ти.

Ето защо Светият Синод на БПЦ (БП), няма защо да отлага решението си по украинския въпрос. Сега темата не е дали ще има автокефална украинска църква – няма нищо страшно някога и да има – а дали това може да стане просто поради волята на Цариград. За да има православна Църква, този начин за взимане на решения трябва да бъде отхвърлен.

*

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/sreshtata-v-aman-i-pretenciyata-na-carigradskiya-patriarh-za-pyrvenstvo-po-vlast?fbclid=IwAR01gFgTFbKrKR1S-cDZPh4onmTzrI1InLp01kt6UoPSoYVNO8UWv1Z9TNE

*

(на 10-ти март 2020)

Преди около година и половина написах кратка статия относно решението на Цариград да даде автокефалия на една новосформирана „Православна църква на Украйна“; и какво ще последва от това. Тя не е дълга, може да се прочете на адрес: https://glasove.com/categories/komentari/news/pomestnite-pravoslavni-cyrkvi-shte-bydat-prinudeni-da-othvyrlyat-reshenieto-na-carigrad-za-ukrajna

Предположенията ми се оказаха верни.
Бях написал (на 13 октомври 2018): „Синодът на Руската църква ще вземе решение за прекратяване на евхаристийното (а може би и на всяко) общение с Цариградската църква; и това ще се случи скоро, сигурно в близките дни.“
На 15-ти октомври, два дни след публикуването на статията, председателят на отдела за външни църковни връзки при Московската патриаршия, митрополит Иларион съобщи: „Днес беше прието решение за пълно прекъсване на евхаристийното общение…“ (http://www.patriarchia.ru/db/text/5284958.html)

Пак там бях написал, че „Ще бъде поставен отново и по-настоятелно въпросът за свикване на общоправославен събор по „украинския въпрос“, на който Цариградският патриарх ще откаже да присъства. Но съборът под някаква форма ще се състои…“
Наистина, на 26 февруари 2020 в Аман се състоя среща на представителите на шест автокефални православни църкви; а Цариградският патриарх, макар и поканен, отказа да присъства.
Причината за срещата беше положението в Украйна; но не само. Както ми се случи да кажа наскоро (https://glasove.com/categories/na-fokus/news/sreshtata-v-aman-i-pretenciyata-na-carigradskiya-patriarh-za-pyrvenstvo-po-vlast?fbclid=IwAR01gFgTFbKrKR1S-cDZPh4onmTzrI1InLp01kt6UoPSoYVNO8UWv1Z9TNE), същинският въпрос беше този за правомощията на Цариградския патриарх; който от своя страна е важен не за друго, а защото възхожда към въпроса за съборността на Православната църква, без която съборност тя не би могла да съществува.

Надявам се тези самоцитирания да не направят лошо впечатление на читателя. Верността на прогнозите ми не е резултат от ясновидска способност; а просто е естествено нещата да вървят така. Искам да кажа, че за разумния православен вярващ, а може би и за всеки внимателен и сравнително осведомен наблюдател на събитията, е достатъчно ясно „какво става“.

Сега пак ще си позволя да кажа какво, най-вероятно, предстои оттук нататък.

Политиката на Цариград през последните години е последователна и поради това предсказуема. Нейната цел е установяването на власт над останалите Църкви по римо-католически образец. Поради това и самите действия на днешния цариградски епископ спрямо останалите Църкви са аналогични на утвърдената от векове тактика на Рим спрямо съборното Православие. А именно: да се създават паралелни структури, конкуриращи законно (канонично) съществуващите и подчинени на един център – било Ватиканът, било Фенер.
Това е, което се случи в Украйна, и същото предстои навсякъде. Ако предстоятелите на поместните Църкви откажат да се подчиняват на Цариград, ги очаква разкол на тяхна територия, чийто механизъм вече е установен: създава се нова структура, основанието за чието съществуване е специалният „томос за автокефалия“, подписан от цариградския патриарх. Винаги ще се намерят клирици, включително и епископи, които ще пожелаят да получат позиция в новата структура; и незабавно ще признаят всички останали структури, произведени по този начин.

Този процес вече не може да се спре. Затова е време всички, които принадлежат към Църквата – като миряни, като клирици, или като предстоятели – да вземат решение; да кажат „да“ или „не“ на днешен Цариград и на онези, които го подкрепят.
На онези, което ще кажат „не“, им предстоят нелеки дни и години. Но няма съмнение, че тактиката, заета от папския Рим, накрая ще доведе и до същия резултат – създаване на още една еретическа религиозна организация и отпадане от едната, съборна и апостолска Църква.

*

http://glasove.com/categories/komentari/news/vreme-e-pomestnite-cyrkvi-da-kazhat-da-ili-ne-na-ambiciite-na-vartolomej?fbclid=IwAR1zIS3ricKTLvQqktVgyKG07OfVpfmvu8XcpFNa9w7oApsFH16Qb4ZprCs

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>