(текст на H.P. Cooke, HUP 1934/1967 – според Bekker)

„Същност“ (οὐσία) – когато говорим за нея в главен смисъл и най-напред и най-вече – е тази, която не се казва за някое подлежащо (ὑποκείμενον), нито пък е „в“ някое подлежащо: както е, примерно „някой (τὶς) кон“ или „някой човек“.
„Втори същности“ се наричат тези, в които като във видове са налични така наречените „най-напред“ същности; а освен тях и родовете на тези видове. Примерно, „някой човек“ е даден (ὑπάρχει) във вида „човек“; а род на вида е „живото същество“. Ето тези се наричат „втори същности“ – като „човек“ и „живо същество“.
От казаното е явно, че от тези, които „се казват“ (λεγομένων) за подлежащо, е необходимо да „се изказват“ (κατηγορεῖσθαι) и името, и описанието (λόγος): както „човекът“ се изказва като за подлежащо за някой човек, а също така се изказва и името („човек“); защото [името] „човек“ ще го изкажеш за някой човек. И описанието на човека ще се изкаже за някой човек: защото даденият (ὁ γάρ τις) човек е и „човек“, и „живо същество“. Така че и името, и описанието ще се изкажат за подлежащото.
От тези, които са „в“ подлежащото, при повечето от тях за подлежащото не се изказва нито името, нито описанието. При някои впрочем нищо не пречи понякога името да се изкаже за подлежащото, но за описанието това е невъзможно: както примерно „бялото“, което е „в“ подлежащото тяло, се изказва за подлежащото (защото се казва „бяло тяло“); описанието на „бялото“ обаче никога няма да се изкаже за тялото.

2а 11-35

(26 септември 2021)

*

От „вторите същности“ видът е повече същност от рода – защото е по-близо до първата същност. Нали ако някой обяснява (ἀποδιδῷ) първата същност – „що е“ -, той ще я обясни по-разбираемо и по-близко (οἰκειότερον), показвайки (ἀποδιδούς) по-скоро вида, отколкото рода.
Примерно, когато пояснява (ἀποδιδούς) [що е] дадения (τὸν τινὰ) човек, той ще го изясни (ἀποδοίη) по-разбираемо, като изрече (ἀποδιδούς) „човек“ вместо „живо същество“; защото едното е по-собствено (μᾶλλον ἴδιον) за дадения човек, а другото е по-общо (κοινότερον).
И когато представя (ἀποδιδούς) някое дърво, ще го представи по-разбираемо, като каже (ἀποδιδούς) „дърво“ вместо „растение“.
После: поради това, че „първите същности“ подлежат на всички други [изказвания] и всички други се изказват за тях – или са „в“ тях -, затова и те най-вече (μάλιστα) се наричат „същности“.
Но както „първите същности“ се отнасят към всички останали, така и видът се отнася към рода. Защото видът подлежи на рода. Нали родовете се изказват за видовете, а видовете не [се изказват] обратно за родовете.
Така че и от това следва, че видът е повече същност от рода.

2b 7-22

(29 септември 2021)

*

Нещо общо, [отнасящо се] до всяка същност, е че същността не е „в“ подлежащо. Защото „първата същност“ нито е в подлежащо, нито се казва за подлежащо. Но и за „вторите същности“ е явно, че не са „в“ подлежащо. Защото „човек“ се казва за този някой (τοῦ τινὸς) човек като за подлежащо; но не е „в“ подлежащо, защото „човекът“ не е „в“ този някой човек. По същия начин и „живото същество“ се казва за този някой човек като за подлежащо, но все пак „живото същество“ не е „в“ този някой човек.
Освен това от тези, които са „в“ подлежащо понякога нищо не пречи името да се изказва за подлежащото, но [да се изказва] описанието е невъзможно. От „вторите същности“ и описанието, и името се изказва за подлежащото: защото ще изкажеш описанието на човека за „този човек“, а също и описанието за „живо същество“. Така че същността не принадлежи към онези ,които са „в“ подлежащо.

3а 7-21

(1 октомври 2021)

*

Изглежда, че [името на] всяка същност означава „ето това“ (τόδε τι).
При „първите същности“ е безспорно и истинно, че означава „ето това“ – защото посочваното и изявяваното (τὸ δηλούμενον) е неделимо и едно по число.
При „вторите същности“, ако гледаме формата на назоваването (σχῆμα τῆς προσηγορίας), по същия начин [името] означава „ето това“ – в случай, че някой каже „човек“ или „живо същество“.
Но не е така; а по-скоро означава някакво „какво“ (ποιόν). Защото подлежащото не е едно, както е при „първата същност“, но „човек“ и „живо същество“ се казва за много [отделни].
Но не означава просто някакво „какво“ [качество, ποιόν], както е [названието на] „бялото“. Защото бялото не означава нищо друго освен „какво“-то [качество]. А видът и родът определят качеството относно същността: защото означават „някаква“ същност.

3b 10-22

(3 октомври 2021)

*

299