манастирът Ватопед

1.

На другия ден си казахме, че ще внимаваме с табелите.
Слязохме от входа на Зограф до кръстовището със стълба и огледахме внимателно табелката с надпис „Ватопед“. Тя сочеше точно към Зограф.
За разнообразие се върнахме не по пътеката, а по автомобилния път, който заобикаля манастира отдалеч. За да не отиваме пак на входа, потърсихме пътека и повървяхме по всички, които може би водеха на изток (Ватопед е на изток, а Хилендар – на север-северозапад).
След един час се върнахме на входа и попитахме един монах как се отива към Ватопед. Той посочи един гладко павиран път, точно противоположен на пътеката към табелките, и ни обясни как да вървим. Упътването му се оказа вярно.

Много хора мислят, че животът из атонските манастири е спокоен. Това не е вярно. Там никога не е имало покой; било заради разбойнически нападения, било заради разправии между братята, или заради друго.

Ето една случка, разказана от отец Неофит Хилендарски (Бозвели):
„Прерадостен, Николайчо, от всея души и сердца благодаря вишняго промисла, отиде сос старца си в Карея и седнаха на Зографский конак да седят. И начна да ходи при едного благодетелнаго стараго инока, Зографскаго келиаша, да се учи по гречески да чте, да писува и да говори… Гледающе го, помежду си говоряха благоразумните: „Туй дете го обдарила премудрая природа сос всичките дарби…“
И старецът му като гледаше и слишаше, что се говори за Николайча, духовно и отечески му се радваше.
Но ученикът му Рафаил, който беше конакчия, той от зависти пукаше като гледаше, че всички благодетелни старци любят отечески Николайча… И начна Рафаил да гони Николайча из конакът сос пищоли да го убие. Видя старец му, че инак не бива, изпъди Рафаил от конака и положи другий конакчия и миряса работата…
И тако учех Николайча сос радост, като го гледах, че приима и учи усердно. Кой учител не би се радвал таковому ученику? И кой не би му предавал независтно – освен безсовестний?
В то время епитропстваше в Зограф монастир някой си хаджи Генади, който подбра да дава Николайчу да списува монастирски потребни за Болгария и за Сербия писма, които като гледаха зографци едни се радваха, а други от зависти пукаха. То си е светогорска добродетел!…
Начна всесовершенно граматически да им сочинява за по всякаде монастирски писма.
Но побратим му Рафаил от зависти начна да гони Николайча сос нож из монастир да го прободе. Едвам го отбранявах и го завождах повседневно по дважди до старцовата му келия. А вишереченний завистозлобни Рафаил беше в то время трапезар. Наумило му се от дявола да положи отрова в която ни дава кобаня виното, да отрови старца си, Николайча и мене.
То като видяха монастирските началници, изпъдиха Рафаила от монастиря… “

Краткое начертание жизни священослужителя Неофита Димчовича“
В: Неофит Бозвели. „Съчинения“. „БП“, 1968. с. 200-205

(Писано е между 1845 и 1848 в Хилендар. Това не е и толкова отдавна. Било е възможно аз да чуя тази случка през 1975-а, когато съм бил на 11, от някой 80-годишен, който също я е чул на 11 (през 1906-та) от друг 80-годишен, който на 20-годишна възраст (1846-та) е срещнал отец Неофит в Хилендар)

2.
Монахът каза: „Тръгвате по автомобилния път; после по пътечка, там има една табела, и после пак излизате на него. Вървите и стигате до три пътя: там продължавате по средния. После е лесно, има табели.“
Така че тръгнахме по „верния път“ малко преди три часа. Към три и половина още се виждаше морето на запад (към Ситония), а преди четири бяхме прехвърлили височината и видяхме източното – към Тасос. Около четири се видя и Ватопед. Но се слиза бавно: на брега бяхме към пет, а оттам до входа има още 15 мин.
Ватопед е разположен нашироко, и, отдалеч погледнато, сякаш няма стени. Има пристанище като на градче – нещо подобно е, примерно, това на Лемнос. Из долината са разхвърляни църквички, има маслини и други насаждения, и някакъв доста голям водоем.

Мястото изглежда удобно за град и се предполага, че е имало – в антично време. Въобще Атон е бил населен, свидетелствата са достатъчно. Херодот дава сведения за тези места във връзка с похода на Ксеркс (VII, 22-23):
„Атон е голяма и именита планина, която слиза към морето и е населена с хора. Там, където достига континента, тя има форма на полуостров и образува провлак около дванадесет стадия дълъг. Това е равнина с неголеми хълмове, простираща се от морето на акантийците до морето на отсрещната Торона. На този провлак, в който свършва Атон, е разположен Сана – гръцки град.
Градовете отсам Сана и вътре по Атон, които тогава персът се беше заел да направи от континентални островни, са: Дион, Олофикс, Акротой, Тис, Клеоне.
Това са градовете, които се намират на Атон…“

Херодот. „История“. НБУ, 2010 (с промени)

3.

За Ватопед има предание, подобно на Зографското – че е основан към края на X в. от трима адрианополци (за Зограф – охридчани).
През XIII в., по времето на Михаил VIII Палеолог, той също пострадва от униатите, а през XIV в. се възстановява с помощта на Андроник II и наследниците му; а също и на Стефан Душан.
Главната църква е изписана в началото на XIV в. (като хилендарската), а после (до началото на XIX в.) стенописите неведнъж са били обновявани.
Камбанарията и кулата до нея са от първата половина на XV в.
През 1439 г. представителят на манастира Доротей взел участие във Фераро-Флорентинския събор, и, изглежда, подписал предложението на папа Евгений IV (Порфирий Успенски. „Атон“, част III, 1. Санкт-Петербург, 1892. с. 180-182)
В средата на XV в. (1456 г.) манастирът получава грамота от Алфонс V, крал на Арагон и Сицилия, в която се обещава покровителство срещу пиратите. Това е може би единствената латиноезична грамота на Света Гора (Козма Влах, 1903. с. 186).
В края на същия век Стефан III, владетел на Молдовлахия, съдейства за обновяването на пристанището.
Манастирът винаги е бил от най-населените на Атон. Към края на XV в. там е имало около 300 монаси („Православная энциклопедия“). Те били толкова и в края на XIX в., но към 1930-та намаляват до 100, а в началото на 70-те са към 30 (иером. Теоф. Ватопедски. „Хроника за светогорския манастир Ватопед“, 1972. с. 12).
Отец Иоаникий от Симонопетра, който ни качи на колата си по пътя за Дафни, каза, че сега трябва да са към 120.
Така че днес това е най-многолюдният манастир на Атон.

„Благоизволи царството ми да дари на светия монастир на пресветата Богородица, наричана Ватопедска, който се намира на Света Гора, селото наречено Семалто, което лежи в Сярската област; така щото това село, заедно с людете и всичките му правдини, прилежания и доход, да го владее и обладава този честен монастир със самовластна и неотемлима власт, докато живее царството ми.
А изпращаните от царството ми по всички времена, за да приемат дан и да вършат всякакви работи на царството ми… никой от тях да няма власт да влезе в метоха на този свят монастир, нито дан да взема, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито десятък, нито да зове на ангария людете за каквато и да било работа на царството ми – нито самите тях, нито техните коне, нито техните волове, нито ослите им. Но всички люде на този монастир да имат всякаква пълна свобода и да владее над тях сегашният честен и христолюбив игумен Доситей и честните и христолюбиви игумени след него.
А дан и ангария и другите останали налози, според закона на царството ми, всичко това тези люде да дават и отработват на този свети монастир, и никой друг да не се бърка. Който нещо им напакости, голям гняв ще изпита от царството ми…
месец априлий
Асен, цар на българите и гърците“

Ватопедска грамота на Иван Асен II
В: Ив. Дуйчев. „Из старата българска книжнина“, II. Хемус, 1944

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>