манастирът Григориу

Пътят от Симонопетра към Григориу е много стръмен.

Първо има една чешма с беседка и разклонение: надясно се отива към пристанището на Симонопетра, а наляво – към Григориу. Понякога човек се чуди, дали това, по което върви, е пътека, или корито на суха рекичка. Или пък някоя суха река я пресича и не знаеш къде отсреща продължава и дали въобще някъде продължава.
Стигнахме до морето, на един къс и пуст бряг, ограден от скали – няма продължение, освен с плуване. Върнахме се и се огледахме – имало, отвъд поредната суха река. На тъмно е невъзможно да се справиш, дори с фенер.
Последната част от пътя е почти равна и сравнително сенчеста. От Симонопетра се върви около 1 час.

Григориу („Манастир на Григорий“) е основан през XIV в., така че е един от по-новите на Атон. Най-ранните свидетелства са грамота на Андроник II Палеолог и един документ с подпис на игумена от 1347-ма („Православная энциклопедия“).
Не може да се разбере кой е бил основателят Григорий:някои споменават Григорий Синаит, други – някой негов ученик.

Към 1500 изгорял и бил възстановен с помощта на известния Стефан III Молдовски, който правил дарения също и на Зограф и Ватопед.
Следващият пожар, при който изгорели много от документите, а и от сградите на манастира, се случил към 1762-ра. Тогавашният игумен Иоаким (наречен Дългобради, от Акарнания) се заел със събиране на средства за възстановяването и имал успех; срещнал се лично със султана и получил голяма помощ по негово нареждане (К. Влах, 1903-та. с. 300). Тогава за възстановяването съдействали и влахомолдавските владетели Александър Гика и Александър Ипсиланти (има техни грамоти от края на 1770-те – „ПЭ“).

През 1820-те, поради вълненията около гръцкото въстание, Григориу останал почти без монаси и изпаднал в голямо затруднение; до степен да предложи на Великата Лавра да го приеме като метох. Ето какво цитира мон. Доротей (1985-та, с. 404):
„ние, смирените ви слуги… не можахме да се управляваме… и оставяме манастира, който, с пълното ни убеждение ви го даваме като метох; управлявайте го, както ви просветли Бог…“

Манастирът не бил присъединен към Лаврата и оцелял. В течение на XIX в. натрупал големи дългове, които били изплатени при управлението на архим. Симеон (станал игумен в 1859-та, на 29-годишна възраст). По негово време са построени и сгради, които, според Доротей „удвоили манастира“. Козма Влах, който споменава фамилията му (Ангелидис) и че е от Триполи в Пелопонес, казва: „и досега държи юздите на манастира…“ (с. 301).

Главната църква била построена в началото на XVI в. (Доротей, с. 404), но сигурно е пострадала много от пожара през XVIII в. Стенописите са от края на 1770-те. Казва се „Св. Николай“.
Броят на монасите от един век насам е устойчив. В началото на ХХ в. са били към 80 (Влах), през 80-те – 65 (Доротей), сега пак са толкова, както каза отец Иоаникий.

„Монастыр Григорiат, храм святаго Николая, мощи мученицы Анастасiи Римлянины част, иных святых части ест. Ктитор его святый Григорий Новый.“

„Краткое описанiе двадесят монастырей, обретающияся во Святой Горы Атонской“. Солун, 1839

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>