Фантастичното през античността ІI. Омир. Троянската война

Разговор 2

10 януари 2010

Омир. Троянската война

E.Я: – Добра неделя, уважаеми неделни радио-читатели. Вие сте отново в зоната на риалити романа, аз съм Емил Янев.

К.С: – Здравейте и от мен, Кин Стоянов. Риалити-романистите сме тук, в студио 4 на БНР и в апаратната, където е звукорежисьорът Камен Жеков.

Е.Я: – Глава втора. „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”. Всичко това обаче след около час, вече по-малко от час. Нашите малки, вече не толкова малки, попорасналите герои отново се реят в космоса. В момента, след първата глава те останаха на Пикторалия, една от четирите планети на съзвездие Пентаграм.
Нашата задача обаче сега, тук, днес е друга. Днес – казвам в този предварителен час, предхождащ първата глава – отново при нас е един добре познат ви човек, човекът, с когото отваряме страниците на отдавна отминали епохи и търсим литературни произведения в тях. Това е преподавателят по антична литература в СУ, доцент Ники Гочев. Здравей, Ники.

Част І

За Омир

Н.Г: – Здравейте.

Е.Я: – Отново се спускаме дълбоко, дълбоко назад във времето. Целта ни тук, в тези подгряващи часове, са аналогии и практики от раждането на образа, от началото на литературните видения. Иначе казано, прототипите и първообразите на днешните жанрове фантастика и фентъзи. Днес какво си ни приготвил?

Н.Г: – Ще поговорим за „Одисея”. Миналия път стана дума за „Златното магаре” и тогава казахме, че Апулей е късен автор, и се наложи да обясним защо започваме със „Златното магаре” и Апулей. А основание за това имаше. Сега обаче е време да започнем с нещо ранно, със самото начало. Защото не само ние, но и самите древни гърци – примерно тези от класическата епоха – не знаят за никаква литература преди Омир, преди „Одисея” и „Илиада”. Никаква. Защото дори по времето на Аристотел не са били запазени произведения по-древни от „Одисея” и „Илиада”. Всички казват: Омир е началото. Така че той е началото на Запад. На Запад, казвам, не другаде.

Е.Я: – Да, да, да, западната цивилизация започва от Омир. Западната цивилизация, разбира се, в своя литературно-исторически вид.

К.С: – „Седем града спорят пред чии порти е просил Омир” – това на Самуел Маршак май че беше.

Н.Г: – Да, това все пак е шега. Наистина, седем града са спорили, има една такава антична епиграма.

Е.Я: – Но всъщност нас ни интересуват повече неговите литературни прояви и в случая произведението „Одисея”, което, лично според мен, най-много се доближава до днешните два жанра, с които ние работим от 4 часа – фентъзи и фантастика. Все пак да направим едно историческо влизане в темата. Кога живее Омир и събития от кое време описва той?

Н.Г: – Ние днес казваме, че Омир е началото. И за тях е бил началото. Тогава, още през V век пр. Хр., Херодот е отделил малко място в “Историята “ си за Омир, да каже нещо за него. И казва, че Омир живее 400 години преди неговото време, преди Херодот. Значи за Херодот той вече е бил древен. А 400 години преди Херодот означава ІХ в. пр. Хр. Това е една твърда датировка, дадена от един сериозен, солиден автор като Херодот и е добра изходна точка.

К.С: – В крайна сметка това исторически образ ли е? Защото знаем, че Омир e бил слепец и на старогръцки е “Омир” е значело точно това.

Н.Г: – А, дали „Омир” значи „слепец”? Всъщност думата homeros има като първо значение „заложник”. И някои, които са писали през античността биографии на Омир, са се опитвали да извлекат нещо от това, че „ homeros” на гръцки значи „заложник”. Но кой знае какъв е бил животът на Омир. Все пак да кажа още нещо за датировката – ІХ в. според Херодот. Днес, след векове умувания, ние приемаме, че Омир е живял по-скоро през VІІІ в., дори втората половина на VІІІ в. – значи, изтегляме го 100 години към нас, 100 и малко. Това е днешната датировка на Омир. Още отсега да кажем – единственото добро нещо, което имаме като източник за това, кой е той, са собствените му описания на пътуващи певци. В „Одисея” те се казват Фемий и Демодок.

Е.Я: – Така, а самият Омир историческа личност ли е? Защото знаем, че дори в далеч, по-късни периоди на литературната история едно име – което и да е име – би могло да бъде сборен образ на цяла плеяда от автори. Това авторско произведение на Омир ли е – „Одисеята”? А също и „Илиада”, и всичко това, което е завещал Омир – то негово ли е, или е един фолклор, който е подписан по-късно в историята с едно условно име.

Н.Г: – Този въпрос започва да се обсъжда доста късно. През античността никой не се съмнява, че Омир е реално лице, което е автор на точно тези и още някои произведения. И във Византия никой не се съмнява, и през Ренесанса на Запад – също. И чак в края на ХVІІІ в. в Германия тази тема се открива. Един класически филолог, много прочут, казва се Волф, в края на ХVІІІ в. Издава текста на Омир и казва „Ето това са произведенията на Омир, а според мене “Омир” е само име за тези поеми. Самите те са събрани през VІ в. пр.Хр. в Атина оттук-оттам и са приписани на този “Омир”. Всъщност това е един сборник. „Илиада” и „Одисея”, всяка поотделно, са просто сборници”.

Е.Я: – Да. Както се казва „Старогръцки легенди и митове”, примерно.

Н.Г: – Да, на които им е придадена форма от тези редактори по времето на тиранина Пизистрат през VІ в. Оформени са като единни произведения. Но това се заявява чак през ХVІІІ в. в Германия. През ХІХ в. тези въпроси се дискутират много, а през ХХ в. ние, повечето античници, казваме, че е най-вероятно това да са авторски произведения. Най-вероятно такъв поет да е имало, защото поемите, които виждаме сега, са прекалено добре направени, за да ги припишем на някаква група съставители.

Част ІІ

Времето на Троянската война

Е.Я: – Омир, „Одисеята”, 8-9 века пр.Хр., все още това е спорно. Това, което е безспорно, поне към ХХ в. отнесено, е, че Омир е действителна историческа личност и именно Омир е авторът на „Илиада”-та и на „Одисея”-та, която днес, всъщност, ни интересува особено много. Там вътре, в „Одисея”-та, търсим раждането на образа, началото на литературните видения в античността, прототипите и първообразите на днешните жанрове фантастика и фентъзи, които са предмет на разработка от библиотека „Български риалити романи”. Това, обаче, след 4 часа.
Сега доцент Ники Гочев от СУ, преподавател по антична литература, ще ни въведе в образите на „Одисея”та. Ники, има ли дистанция между събитията, описани от Омир и неговото съществуване във времето? Тоест, той съвременник ли е на тези събития или разказва по преразкази, пише по преразкази?

Н.Г: – Още в древността гърците, или поне повечето от тях, са били сигурни, че Омир е живял много по-късно от Троянската война и е обработил някакви разкази, които са съществували доста време преди него. Сега и ние казваме така, щом приемаме, че Омир живее чак през VІІІ в. Сега, няколко думи за това какво се случва тогава по света.

Е.Я: – Да, или поне в района. Светът в средиземноморския му вид.

К.С: – Класическият свят.

Н.Г: – А всъщност центърът на този свят се намира на изток. Силната част на този свят не е Гърция

К.С: – А Мала Азия.

Н.Г: – Не е Гърция, не е точно и Мала Азия, а е по-скоро Двуречието и областта Двуречие-Египет. Това е центърът на тогавашния свят, там са важните събития. Там са старите цивилизации и мощните армии. През VІІІ в. имаме на изток първо една много силна Асирийска империя. Тя точно през VІІІ в. разрушава Северното еврейско царство – Израил. То е разрушено тогава, по времето на Омир, към края на VІІІ в. По това време асирийците заплашват даже и Египет. А Египет, тази най-стара и прочута държава, е била много разклатена през VІІІ в. и казват, че известно време е била владяна от южни царе, които не са били египтяни. Значи, имаме силна Асирия и слаб Египет.

Е.Я: – Южни, по-южни от самия Египет?

Н.Г: – Да, по-южни. През античността се говори за етиопци, за мощно етиопско царство, което неведнъж е заплашвало Египет и вероятно нещата са били точно така. Други страни – например финикийските градове в източното Средиземноморие, като Тир и Сидон, са просперирали икономически, може би и културно, но политически са били подчинени също на Асирия. Същите тези финикийци 150 години преди Омир са създали град Картаген, за който Омир е чувал. На този град, Картаген, който е далеч на запад, предстои голямо бъдеще. И също по времето на Омир, значи към средата на VІІІ в., се смята, че е основан град Рим – тогава още мъничко селце в центъра на Италия. На него му предстоят векове, докато стане силна държава.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Нито Омир, нито който и да било грък от континентална и от егейска Гърция е чувал нещо за Рим преди, да кажем, ІV – ІІІ в. пр. Хр.

К.С: – Тоест, събитията, които Омир описва, са се случили отдавна и дори Еней вече е изнесъл своите хора и е основал Рим.

Н.Г: – Да, за Еней е така. От Енеевата биография, както я знаем от Вергилий, става ясно, че Еней, който е троянец, се премества в Италия и че векове по-късно неговите потомци основават Рим. Основаването вероятно наистина се е случило по Омирово време, но за самия Омир Еней е древен герой. И още нещо – по времето на Омир, или може и малко преди него, са били играни за пръв път Олимпийските игри. Това е много важно за гръцката история

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Защото гърците си правят хронологията по Олимпийските игри. Ние знаем, че 776 г.пр. Хр. са били първите Олимпийски игри и…

К.С: – Всъщност там са се състезавали и поети, не само гимнастици.

Н.Г: – Да, явявали са се поети. Изобщо на всички гръцки празници, и по-незначителни от Олимпийските игри, са се явявали поети.

Е.Я: – Така, центърът на цивилизацията се мести от изток на запад постепенно, той ще премине и през Гърция и даже ще я подмине в западна посока към Рим. Но какво представлява районът, специално описван от Омир, в епохата, в която събитията се разиграват – Троя, Спарта, Атина?

Н.Г: – Омир не се е занимавал да датира нищо, разбира се, но след време неговите коментатори, пък и всички гръцки историци много са се интересували, и в крайна сметка е било установено, че Троянската война се е състояла и че това е било някъде около 1180 г.пр.Хр. Разбира се, те са го казали по друг начин.

К.С: – Близо 400 години преди Омир.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Та още от античността е прието така да се датира Троянската война и разрушението на Троя. ХІІ в.пр.Хр., това вече е края на голямата микенска цивилизация от ІІ хилядолетие, края и това е времето, в което Египет е все още мощна държава. Ако хвърлим един поглед към Библията и нейната хронология, ще видим, че тогава евреите са се заселили в Палестина и все още нямат цар, а еврейският народ се е управлявал от така наречените съдии.

Част ІІІ

Времето на Омир

E.Я: – В търсене на прототипите и първообразите на днешните жанрове фантастика и фентъзи продължаваме да се връщаме все по-назад и по-назад в историята, докато стигнем до историята на литературата, историята на региона. Говорим за южните части на Балканския полуостров и части от Средиземноморието. Ники Гочев, знаете, доцент Николай Гочев днес работи за вас. Всъщност, Ники, като оставим настрана доколко може да се вярва, че Хайнрих Шлиман е открил точно останките на Троя, това е съвсем отделна тема, но ако приемем, че това са останките на Троя, каква датировка имат те? Там вече нещата няма как да се сбъркат. Има въглеродни анализи, има всякакви способи, при които да се датират с относително висока точност.

Н.Г: – Имало е спорове. Това, за което специалистите са съгласни, че Шлимановата “Троя” е била някакъв друг град, не Омировата Троя. Но пък има съгласие, че Троя на Омир трябва да е била на това място, където Шлиман е копаел, приблизително там. Това място е стратегически важно, защото е близо до протоците и се предполага, че войната на континентална Гърция срещу този град е била от тези войни, каквито и впоследствие е имало – за протоците, за Дарданелите и за Босфора.

Е.Я: – Зората на битките за протоците, някъде тогава.

Н.Г: – Така изглежда. В това е била силата на Троя. Античните, впрочем, са мислели, че троянците са били подчинени на Асирия още по онова време. Не е много лесно да се разбере дали е било така, но така пишат някои историци.

Е.Я: – Сега, в какви взаимоотношения се намират политическите сили в района? Все пак преди да отидем към събитията, описани цветисто, образно и митологично, даже с много голяма фантазия, от самия Омир – какво е разположението на силите в района? Тоест, имаме гръцките градове-държави силни, Троя също, сериозна единица, и политическа, и военна. Това ли са, силите в този район?

Н.Г: – Ние не сме много сигурни каква е била политическата ситуация в началото на ХІІ в.пр.Хр. Бедата е, че имаме слаби писмени извори и че дори гърците от класическата епоха не са знаели почти нищо. Много повече неща, обаче знаем за самото Омирово време, за VІІІ в. Тогава гръцкия свят е бил почти в същото състояние, в каквото го виждаме през класическата епоха, значи от V-ІV в. Та през VІІІ в. вече големите гръцки полиси са съществували, но Спарта е била много по-силна и цветуща от Атина.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Тя е един град, който се развива по-рано и по-рано е бил влиятелен. За това и атиняните, когато се хвалят със своята история, много рядко се позовават на Омир. Защото Омир почти нищо не казва за Атина. Едвам я споменава като един от многото градове, докато за Спарта говори често и надълго. Виждаме…

Е.Я: – Спартанските царе са, така, основните герои в „Илиада”-та.

Н.Г: – Да, там е Менелай, там е и Елена. И ние виждаме как Телемах, когато тръгва да търси баща си, отива в Спарта, като в един голям град, едва ли не първи в цяла Гърция.

К.С: – Да.

Н.Г: – Значи Спарта има голямо предимство. И атиняните, които са достигнали имперското си положение през V в., винаги са казвали „да, ние сме силни, ние имаме големи заслуги пред всички елини, но спартанците все си мислят, че те са първи.” Това го казва Изократ, през ІV в.
Сега аз бих казал и някои неща, за това, какво си мислят гърците за отношенията между тях и така наречения Изток. Това е интересно. Най-добре да се опираме на това, което те самите казват, защото археологическите данни не са толкова удобни за ползване, колкото писмените извори

Е.Я: – Да, да.

Н.Г: – Та, мнението на гърците е следното. Още Херодот, когато започва да пише “История”-та, казва така – „Ние се намираме във време, в което гърците воюват срещу Персия. Но войната между Гърция и Персия е само епизод от много стария конфликт между Запада и Изтока”

К.С: – Да.

Н.Г: – И казва: „Това е една история на взаимно нанасяне на несправедливости, като може би първи са започнали силите от Изток” И поставя Троянската война като част от тази поредица сблъсъци.
С разрушението на Троя печели Западът и тогава вече, по времето на Херодот, когато гърците отблъскват Ксеркс, казват „Ето Западът отново спечели”. Но това е малко съмнително – резултатът от войната е просто в това, че Ксеркс не е завладял Гърция.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Това е всичко. Но на Атина това твърдение й трябва, защото атиняните се стремят да извлекат максималното от гръко-персийските войни. Те се представят като защитник на Гърция и обосновават своята роля на лидер на всички полиси.

Е.Я: – Там междуособицата е особено силна, вече впоследствие, между Спарта и Атина. Но да видим… всъщност, да, след малко може би ще дойде времето да видим кои са троянците като етнос, къде обитават те и какъв фактор са в района.

К.С: – Но това ще го разберем след музиката.

Част ІV

Ахейци и троянци

Е.Я: – Кои са троянците? Какво е Троя и що за фактор е тя в епохата? Търсим всичко това, защото ни предстои през „Илиада”-та да влезем в „Одисея”-та. Целта на днешния час е поне да влезем в „Одисея”-та, и естествено, ще довършим разказа следващата неделя. И така, Троя. Какво представлява Троя, от кого е заселена и кого притеснява? И защо?

Н.Г: – Не можем да знаем много неща за Троя. Пак се опираме главно на това, което самите гърци са знаели, а пък те съдят за тези неща от Омир. Ясно е, че Троя е била твърде силен град, щом е била нападната от всички градове от континентална Гърция и островите, взети заедно. Омир ги изброява.

Е.Я: – Обединена гръцка армия.

Н.Г: -Те са стотици и той най-педантично изброява от кои градове и места са, колко кораба и точно колко души са потеглили.

Е.Я: – Това е много добър материал за Херодот.

Н.Г: – И столетия по-късно Тукидид се занимава с това място у Омир и казва, че Троянската война не е била толкова голяма, колкото си я представят. Казва: „Сега, като преброим колко са били корабите и колко са били хората – малко са били за цяла Гърция”. С това иска да каже, че тогава Гърция е била много по-слаба и по-малка, в сравнение с Тукидидовото време, времето на Пелопонеската война. Във всеки случай Троя явно е била могъщ град и затова се е наложило толкова много независими царства да се сражават срещу нея.

К.С: – Че даже и траки.

Н.Г: – Да, в “Илиада” се говори и за траките. Но те не са се сражавали срещу Троя, напротив, били са съюзници на троянците.

К.С: – Да.

Н.Г: – Впрочем, траките са много сериозен фактор от най-дълбока древност в тази част на света и, понеже го подхвърлихме, ще го илюстрирам само с един пример. Един от големите специалисти по междудържавна политика в класическата епоха, Изократ, е казал, че има 3 мощни властващи народа измежду варварите. И казва – първо, това са персите, с които ние имаме сериозни сблъсъци. Второ, скитите, които са многобройни и живеят на север; и трето – траките.

Е.Я: – И траките.

Н.Г: – „Които бяха толкова страшни”, казва „че в древността бяха станали дори съседи на атиняните и след като спечелихме една решителна война, тогава те се дръпнаха по сегашните си места и отидоха на север. Дотогава бяха много близо до нас”. А и Херодот после казва „Траките, след индийците, са най-многобройния народ в целия свят” .

Е.Я: – Сега, има ли троянско население, или това е един космополитен за времето си град, населен от странстващи, търгуващи и взаимно общуващи, хора но етнически разнообразни?

Н.Г: – Не е лесно да се каже. Ако се погледне Омир, виждаме достатъчно неща, които показват, че троянците, са били, като култура, доста близо до своите противници. Изглежда, че те почитат, както се вижда при Омир, същите богове. Или поне така говори Омир.

Е.Я: – Да, да.

Н.Г: – Почитат Зевс, Атина, всички олимпийски богове.

К.С: -Част от пантеона ги подкрепя тях в „Илиада”та.

Н.Г: – Точно така. Друго – от Омир никъде не личи, че тези хора разговарят помежду си с преводачи.

К.С: – Да, това също.

Е.Я: – Езикова и религиозна общност имат, единство някакво.

Н.Г: – Така изглежда. Обаче някои казват „Ами Омир е поет, той ако започне да си занимава с неща, с които се занимават историците, т.е, какъв език говорят, кой ще им превежда – той няма вече да бъде поет. За да може да разказва добре, той трябва да прескочи преводачите.” И смятат, че трябва да е имало преводачи. Например Горгий, прочутият оратор и софист от V в., има една реч, тя е фиктивна, учебна, в която говорителят – грък, ахеец, казва „Нуждая се от преводач, за да разговарям с троянците”.

К.С: – Да, да.

Н.Г: – Значи, през V в. Някои разсъждават: „А може троянците да не са били като нас, може да са били други, с друг език и да са имали нужда от преводач”. Но това са само едни умувания, предположения.

Е.Я: – Най, така, достоверната хипотеза, която – само за хипотези говорим естествено тук – е, че те би трябвало все пак да са част от някакъв по-голям етнос.

Н.Г: – Мала Азия е била населена с негръцки племена. Значи ние имаме гърци в Мала Азия, но това са колонисти, които се установяват по островите, най-много по крайбрежието. Знае се, Ефес, Милет и много други градове, появили се впрочем след VІІІ в. – те са гръцки. Обаче навътре имаме съвсем други народи, например лидийците, чийто най-известен цар е Крез. Те са били, без съмнение, негърци.

Е.Я: -Да.

Н.Г: – До тях имаме фригийци, кари – всякакви. И вече още по-навътре множество народи, които впоследствие остават само като имена на области, такива като Ликия, Кападокия, Киликия и т.н.
Най-далече остава Армения, за която гърците не знаят по онова време. Та когато става въпрос за троянците се е наложило мнението, което се вижда в някои източници, че тези хора са били фригийци. Поне така са си мислели по онова време.

Е.Я: – Така. Фригийците са най-вероятното население, основно поне, население на Троя. Гърците с обединена армия тръгват, за да унищожат този град. Очевидно, този град има огромно стратегическо значение, а вероятно не само стратегическо, а и икономическо. Едно тук, обаче, е ясно – историята на Омир за „Илиада”, и особено, което повече ни интересува, за Одисей. И тя ще бъде разказана поне в две части.

Част V

“Илиада”

Е.Я: – И така, уважаеми неделни радио-читатели, две неща на този етап са сигурни. Първо, само след минутки ще бъдете с Мики, Дима, Гари и Бил на далечната примамлива, но вероятно и коварна Пикторилия. Там оставихме в литературната ни част нашите основни герои от „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”.
Другото, което е сигурно, е че поне още един час ще посветим на „Одисея”-та и на Омир, защото още не сме влезли в Троянската война. Имаме 5-6 минути, в които трябва да изчерпим Троянската война, защото „Илиада”-та я прескачаме като източник на първообраза или прототипа на днешните жанрове, за които говорим – фантастика и фентъзи. И, уверявам ви, другата неделя ще получите „Одисея”-та, както и образа на самия автор Омир. И така, войната, няма как, трябва да я проведем, макар и набързо, още повече, че през нея трябва да преведем нашия основен герой – Одисей, който е възлова, ключова фигура в самата война.

Н.Г: – Троянската война започва като една изневяра. Началото е поставено добре, възможен е увлекателен разказ.

К.С: – Много литературно.

Н.Г: – Всеки би желал да чуе какво се е случило, каква е тази изневяра. А Херодот, който мисли в съгласие със своята историческа схема, казва „Да, действително, Парис е отвлякъл Елена, но това е било не като подарък от Афродита, а като отмъщение за това, че някои гърци са отвлекли – обърнете внимание – Европа.” Европа е била финикийка, дъщеря на един финикийски благородник или цар.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Ето, някакви европейци отвлекли Европа на запад. И казва: „Не е странно, че после Александър-Парис е отвлякъл Елена, това е било просто отмъщение”. Така че историята започва с изневяра. Но какво следва? Тези неща са много разработвани в гръцката литература. Менелай узнава за изневярата, преценява я като оскърбление, но не смята, че само жена му е виновна, и се обръща към всички някогашни кандидати за ръката на Елена, които тогава са дали клетва, че който и да бъде избран за неин съпруг, те ще си помагат, а няма да враждуват помежду си.

К.С: – Каква доблест само. Каква антична доблест.

Н.Г: – И наистина, когато Менелай, и особено Агамемнон, който е главнокомандващ, се обърнали към тези хора, те казали „Да, ще дойдем”. И това е историята, така тръгват нещата.

Е.Я: – Така се обособява обединена, общогръцка армия, която да тръгне, за да върне Елена обратно на Менелай.

Н.Г: – Да. И този огромен флот потегля, но не направо през Егейско море, защото на тях им е трудно, даже Егейско море им е голямо.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – В този момент то е опасно и бурно, така че те вървят по крайбрежната ивица, която знаем колко е дълга.

Е.Я: – Да виждат брега.

Н.Г: – И в един момент, не много далеч от Пелопонес, някъде около остров Евбея, засядат поради безветрие. И тогава се случва една трагедия, която има голям отзвук по-късно, а именно, принася се една човешка жертва. Трябва да се пожертва дъщерята на Агамемнон – Ифигения. Това го казва прорицателят Калхас – че това иска Артемида. И наистина Агамемнон пожертвал Ифигения.

Е.Я: – Тук също има участие като посредник, нашият човек Одисей…

Н.Г: – Има разни версии на мита.

Е.Я: – Че той всъщност е успял да кандардиса Агамемнон, че в името на големите цели Ифигения… и т.н. Там вече част от неговите качества изпъкват, той е умен…

К.С: – Хитроумен.

Е.Я: – Той е дипломатичен, той си знае как да си постига целите.

Н.Г: – За Одисей се разказват много неща, разказва се например, че в началото той въобще не е искал да участва в тази война, имал е млада жена и малко дете, знаем кои са. И дори се е преструвал на луд.

Е.Я: – На луд, да, точно така.

Н.Г: – Итова може да се прочете, не у Омир, но на други места. После се отказал да се преструва. Така че за Одисей се разказват всякакви неща и даже в древността някои казвали „Одисей е един непочтен и даже посредствен човек, а Ахил е герой.”

Е.Я: – Да, той не е типичният герой на гръцката митология. Те са, някак си така, самопожертвувателни, там достойнството и честта са преди всичко, докато Одисей е по-компромисен, той в името на оцеляването е готов на всичко.

Н.Г: – Ето това е многообразието при Омир. И затова той е голям поет, защото е създал само две поеми, но главните герои са съвършено различни. В „Илиада” големият герой е Ахил, който е избухлив, безкомпромисен и върви към гибелта си…

Е.Я: – Да. Абсолютния герой, тоталния герой.

Н.Г: – За него е важна честта и славата. А от другата страна е Одисей, който е героя на оцеляването, за който честта, или по-точно почтеността, не е важна. Той може да изпадне във всякаква ситуация, да излъже, да бъде всякакъв.

К.С: – Да.

Н.Г: – И Омир… Да, той го е направил това, той е казал „Ще направя две поеми, едната ще бъде такава, другата – различна.” И наистина „Одисея” е съвършено различна.

Е.Я: – Единият звучи по-митологизирано като характер, Ахил, а Одисей е по-близко до човека.

Н.Г: – Та, ето сега, те жертват Ифигения, и по-късно Агамемнон като че ли ще си плати за това решение. Потеглят, стигат до Троя и воюват там 10 години. Но Омир, понеже не е историк и не му е интересна хронологията, не разказва за всичките десет години, както някои ще направят – „първата година, втората година…”, не това, а е взел няколко седмици. Той казва „Скарват се”. В един момент Агамемнон и Ахил се скарват и Ахил се дръпва, защото е унизен. И казва „Аз ще се оттегля, но освен това и ще направя така, че тази армия да пострада, за да разберат, че съм необходим”.

Е.Я: – Да.

Н.Г: – Какво става? Майка му, която е богиня, отива при Зевс, Зевс казва „да, ще помогна”. Сиреч – нека да пострада неговата армия. И неговата армия наистина пострадва. Има някои единоборства, с които Омир прекъсва военните действия и, действително, троянците атакуват, стигат до лагера, до корабите и малко остава да подпалят корабите, след което ще унищожат армията на противника.

Е.Я: – Ключова е водата, да.

Н.Г: – Да, защото те без кораби ще загинат. Тогава, обаче в битката влиза Патрокъл, приятел на Ахил, загива и тогава Ахил казва „Аз ще се върна, за да отмъстя”. Добре е направено – не просто решава, че изведнъж се е притеснил за Агамемнон и за армията.

Е.Я: – Има кауза.

Н.Г: – Има неочаквана, но сериозна и истинска причина да се върне. А не някой да дойде и да каже „Хайде сега, наистна много ти се извиняваме. Приеми и тези разкошни подаръци”. Те веднъж отиват, но той ги връща.

К.С: – Да, да.

Н.Г: – Така че и това е добре направено. Неслучайно Аристотел казва на едно място в „Поетиката”: „Омир, който всичко прави много хубаво и това е направил хубаво.” Това с думи на Аристотел, голям познавач на литературата. Та в този момент Ахил се връща и стига до единоборство с Хектор.

Е.Я: – Ахил и Хектор, епичния дуел, двубоят между двамата.

Н.Г: – Накрая Ахил и Приам се помиряват, за да може Хектор да бъде погребан.

Е.Я: – Така. След това нещата вече са болезнено познати от филми, варианти, вариации и т.н. Дървеният кон…

К.С: – Даровете на данайците.

Е.Я: – Даровете на данайците и огромната, така, конспирация на Одисей, който в крайна сметка печели войната и не случайно получава снаряжението на Ахил. В крайна сметка е това и по този начин ние ще приключим Троянската война, защото нашата цел, недостигната на този етап, беше „Одисея”-та и по-нататъшните още десетгодишни митарства на самия герой. Това обаче другата неделя от 15 ч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>