Фантастичното през античността ІІI. „Одисея“

Разговор 3

17 януари 2010
Омир. Одисея

Е.Я: – Уважаеми неделни приятели, уважаеми неделни радио-читатели, вие сте отново, както обикновено по това време, в зоната на риалити-романа. Аз съм Емил Янев.
К.С: – Здравейте от мен, Кин Стоянов. Тук сме в студио 4 заедно със звукорежисьора Камен Жеков.
Е.Я: – Какво правим всяка неделя от 15 часа? Ами – едно. Обичайният, подгряващ час с аналогии и практики от живота, но всичко това е материал, сходен с този, върху който се трудят нашите разказвачи, нашите радио-белетристи. Много добре знаете вече, вече свикнахте, в тази втора част на „Стражите на съзвездие Пентаграм” – „Семената на покварата” за вас работи експертът по антична литература, доцент Николай Гочев, Ники Гочев, преподавател в СУ. Той прави максимални усилия, за да свържем раждането на образа, началото на литературните видения с днешните прояви на фентъзи и фантастика.
И така, миналата неделя започнахме с прекомерни амбиции разказа за Омир, епохата и „Одисея”-та. Не можахме да достигнем „Одисея”-та, защото материалът просто е огромен, той е необятен. Ние търсим не точно преразказа на събитията или преразказа на „Илиада”-та и „Одисея”-та, ние търсим, всъщност, анализа, за да видим как се ражда образът, как се ражда прототипът на тези два сегашни литературни жанра. Войната приключи, с това ние отмятаме „Илиада”-та пътьом и вече този трети час ще бъде посветен изцяло на Одисей и „Одисея”-та. Тоест – на по-човешкото лице на героя. Казахме и предната седмица – Ахил, тоталният герой, античният полубог, човекът, за когото доблестта е всичко. Одисей обаче е съвсем различен. Ники.

Част І
Одисей и Калипсо
Н.Г: – Да, Одисей е антипод на Ахил. Той е хитър, ловък, не мисли за честта, мисли за оцеляването си. Той е любопитен.
Е.Я: – Да. Много човешко.
К.С: – Всъщност единственото, което може да застраши неговото оцеляване е любопитството му.
Н.Г: – Да, както със случката при циклопа. Там той си е виновен, че замалко не пострадва. Тук мислех да си припомним за миг това, което казахме по повод на „Златното магаре”. Там стана дума, че любопитството понякога е лошо нещо, особено любопитството към разни съмнителни приключения с магьосници и подобни хора. Но ето, Одисей прави точно това. Той любопитства за срещи с магьосници, с чудовища, интересува се непознатото. А Ахил не е такъв. Ахил е различен – той просто иска да завоюва вечна слава, да загине героично и името му да се повтаря от уста на уста.
Е.Я: – Това всъщност го превръща в класически трагически герой, от каквито Гърция по това време има нужда. Но неговото продължение, както казваш ти, във вид на антипод, е новият герой. Новият герой, който носи съвсем човешки черти, който, някак си, цивилизационно е по-мотивиран, по-оправдан, по-близък до човешката природа.
Н.Г: – Ахил при Троя и е изгорен, и урната му е погребана с почести. Одисей обаче трябва да се върне. Това му е задачата на Одисей.
Е.Я: – Те всички трябва да се върнат, заедно с невярната, красива Елена.
Н.Г: – Да, Елена се връща… Една от най-благополучно завърналите се е Елена. Това е засвидетелствано и в „Одисея”. Някои обаче се завръщат, за да намерят смъртта си – като Агамемнон, който е бил непредпазлив.
К.С: – Всъщност, проклятие тегне върху тях.
Н.Г: – Да, заради Ифигения, може би, а и заради още по-стари неща. Одисей обаче е от почтено семейство, от род, неопетнен с престъпления, а не като Агамемнон. Него боговете го обичат и той би трябвало да се върне благополучно. И той се връща…
К.С: – Общо взето през своето чистилище…
Н.Г: – …но наистина след много перипетии.
Е.Я: – Сега нека кажем колко години са минали от отпътуването на Троя на общата гръцка армия. На десетата година те тръгват да се прибират и тогава вече се случват на Одисей нови 10 години митарстване. Но защо той не се прибира в Итака?
Н.Г: – По-голямата част от отсъствието си от Итака той е прекарал доста спокойно и, някои биха казали…
Е.Я: – Даже блажено, в известен смисъл.
Н.Г: – Да, той е бил на острова на полубогинята Калипсо.
К.С: – Това са едни 6-7 години или колко години прекарва там?
Н.Г: – Доста години, които тя го е задържала, желаейки той да остане завинаги там като неин съпруг. И Омир, който търси проблемната ситуация, та от нея да тръгне разказът, а не просто откъдето се случи, ни казва така: „Има проблем; и той е, че Одисей се задържа твърде дълго при Калипсо, а има неща в родната му страна, който трябва незабавно да бъдат решени.” И оттам започва „Одисея”.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – В един момент, когато боговете се събрали на пир, както често правят, Атина, която се грижи лично за Одисей, взема думата и пита: „Но докога ще го държим там? Вижте какво става в неговия град – сега там са се събрали кандидати за ръката на жена му.”
Е.Я: – Да, да, да.
Н.Г: – „А и животът на сина му е застрашен. Всичко това справедливо ли е, добре ли е?” И Зевс казва: „Любима моя дъще, да, това не е справедливо, ти си права и аз ще се погрижа.” Така започва „Одисея”.
К.С: – Ами, нека ние да се погрижим за музиката.

Част ІІ
Одисей при феаките
Е.Я: – И така, уважаеми неделни радио-читатели. Вие сте в зоната на риалити-романа, вие сте в зоната и на третата глава от поредния риалити-роман „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”. Най-сетне успяхме да влезем, след двуседмични усилия, в текста на „Одисея”, която беше основна цел, наша литературна цел при влизането в античността. Там, в „Одисея”-та, търсим това, което казахме, изобщо, което е смисълът на тези предварителни часове – раждането на образа, началото на литературните видения в античността, прототипите и първообразите на днешните жанрове фентъзи и фантастика, с които занимаваме нашите разказвачи в този роман специално. И така, Одисей е в своята „Одисея”, Одисей е в своите приключения, това ще му коства 10 години. Да видим какво му се случва, пък после – защо му се случва и защо Омир мисли, че това нещо трябва да се случи.
Н.Г: – Одисей се задържа при Калипсо и живее безгрижно там.
Е.Я: – Сега, той, на пръв поглед, тръгва с доста сериозна флота, защото сегиз-тогиз му унищожават цели групи от кораби, а продължава да има с какво да се пътува. Това маркирано ли е някъде в Омир?
Н.Г: – На едно място е казано съвсем точно колко са корабите му – 12.
Е.Я: -12 кораба.
Н.Г: – 12 кораба е имало с него и те са пострадали още на тракийския бряг, където част от моряците му са избити. Понякога Омир е точен. Той казва: „По 6 души от кораб бяха убити от киконите”…
Е.Я: – А, то си има норма значи, да.
Н.Г: – …по шест са били убити от киконите, които може би са били траки. Впрочем те са били сред съюзниците на Троя, това го пише още в “Илиада”. Но тези 12 кораба все пак са продължили, а голямото нещастие се е случило при един друг народ – така наречените лестригони – които са унищожили целия флот, целия.
Е.Я: – Така.
Н.Г: – Това били едни огромни същества, подобни на Циклопа по ръст и сила, а освен това и човекоядци. И след избиването на останалите Одисей избягва сам с кораба си. Оттук нататък цялата обиколка до острова на Калипсо си я прави с един кораб. Накрая става корабокрушението, където той изплува сам едвам-едвам и стига до острова. Та това е историята с неговия флот – от началото 12, после 1, накрая той сам.
Е.Я: – Така, добре. Все пак да видим какво му се случва на него, защото събитията и приключенията са много, а във всяко едно от тези приключения Омир се влага максимално като огромна фантазия, а може би и някакви кодове слага, които трябва да бъдат разшифровани.
Н.Г: – Омир е построил „Одисея” малко по-сложно от „Илиада”. Най-напред, той е направил два разказа, с двама главни герои. Да, основният наистина е Одисей, но много внимание е отделено на сина му Телемах. Историята на Телемах изглежда отделна и поемата започва с нея. И така, Одисей стои при Калипсо, макар че сигурно му се прибира, а пък и самата Атина казва, че е време, а Телемах е в Итака е много по-притиснат – той е близо до пълнолетие и вижда как домът му, при отсъствието на баща му, е пълен с хора, опасни, враждебно настроени, претендиращи да се оженят за майка му, а него явно да го изгонят. Защото, който се ожени за майка му, той ще стане цар на Итака и околностите.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Както е бил Одисей. И така, при Телемах идва Атина в образа на някакъв човек, приятел, и казва: „Върви да търсиш баща си.” Телемах тръгва и така минават първите 4 песни – той посещава Пилос, после Спарта, и там се среща с Менелай и Елена. Цялата „Одисея” е разделена на такива части, смислови единства от по 4 песни. И след това, като разказва за обиколката на Телемах, Омир се връща към Одисей и казва: „Одисей замина от острова на Калипсо на един сал, който сам си направи и с големи усилия се добра до едно особено място, островът на феаките.” А тези феаки са една цивилизация, наистина някакси приказна. Те са напълно подобни на другите хора, но са много изолирани. Всичко е като при другите, но не са историческа цивилизация; те са някакви отделени, неизвестни, и същевременно много гостоприемни и цивилизовани. И като пристига там, Одисей успява да се срещне с царското семейство. Царят се казва Алкиной, жена му – Арета, а дъщеря им е Навзикая, която като че ли харесва Одисей, но тези неща са малко загатнати.
К.С: – Него го харесват. Излиза му късмета непрекъснато.
Е.Я: – Където и да ходи, все го харесват Одисей.
Н.Г: – Та като се виждат с Навзикая той много любезно я помолва да му помогне и я обсипва с комплименти. Навзикая си казва: „Изглежда трябва да помогна на този човек”; помага му, но и Атина съдейства и накрая Одисей, който има вид на някакъв случаен скитник, попада точно в двореца и се хвърля в краката на царицата. И казва: „Моля те царице, окажи ми милост и гостоприемство.” И те наистина му оказват гостоприемство, в негова чест организират игри, пир и чак като минават ден-два, тогава Алкиной го пита… макар че Одисей вече е показал някои неща – например, че може да хвърля диск, по което се познава, че той не е какъв да е човек, защото не всеки може да хвърля диск.
К.С: – Да, да.
Н.Г: – А и не всеки може да се изразява с думи така, както Одисей се изразява. И така, Алкиной му казва: „Е, гостенино, виждам, че си тъжен” – вижте колко деликатно!
Е.Я: – Да, да.
Н.Г: – Даже не казва „Желая да знам кой си”, а казва „Виждам, че си тъжен, сигурно искаш да споделиш нещо. Затова сподели! Какво има?” И тогава Одисей се представя и казва „Аз съм Одисей.” Оттук нататък започва вече фантастичната история. Значи дотук имаме цели 8 песни, от общо 24, минала е цяла една трета от поемата и чак сега започва разказът за Одисей. Започва от Троя.
Е.Я: – То си е ретроспекция вече на събитията след „Илиада”-та.
Н.Г: – Да, тогава вече разказът се връща назад и се казва: „Я да видим какво става след напускането на Троя.” И това е.
Е.Я: – Той, всъщност, защо не се прибира право вкъщи? Какво му се случва, че не се прибира? Значи, по неговия собствен разказ.
Н.Г: – Случват му се серия от приключения. От приключения, някои от които изглеждат сякаш търсени, но проблемът е, че той има лоши другари, които никога не се съобразяват с неговите планове. И когато той казва „Внимавайте, нека сега да правим това”, другарите му правят обратното.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Излиза, че всъщност другарите му са лоши и заради тях Одисей не се прибира.
К.С: – Ние, понеже имаме добър музикален редактор, сега ще послушаме неговия избор.

Част ІІІ
Разказът на Одисей
Е.Я: – Нататък, уважаеми неделни радио-читатели. Разказът на Одисей от самия Одисей. Естествено, авторът е Омир, но тук самият Одисей се връща в ретроспекция в тази част от „Одисея”-та и разказва какво се случва с него и с неговите лоши другари след завършването на Троянската война – респективно, според Омировото литературно наследство, след „Илиада”-та.
Н.Г: – И ето, Одисей със своя малък флот от 12 кораба потегля след всички събития в Троя и спират за малко на тракийския бряг, където попадат на едно зло варварско племе, наречено кикони. Най-напред спечелват битката срещу тях.
К.С: – Не прощават те, ахейците.
Н.Г: – Да. Но Одисей казва „Спечелихме битката, взехме пленници, сега да вървим.“ Другарите му обаче казват: „Да си починем.”
К.С: – Наопаки, да.
Н.Г: – Погрешно, защото киконите се събират, на другия ден нападат и избиват немалко хора, а Одисей с мъка се спасява със своите кораби. Потеглят, попадат при едни странни същества, като че ли хора, наречени лотофаги. При тях всичко е като при другите хора, обаче има нещо странно, и то е, че ядат едно особено растение, което се нарича „лотос”. Така пише.
К.С: – Лото-фаги.
Н.Г: – Да, от „лотос”. И който хапнел от този лотос вече не искал да се прибере.
Е.Я: – Пак изкушението.
Н.Г: – Да. И те малко приличат на сирени – с нещо задържат пътника. Но тук било сравнително лесно – Одисей видял, че някои са изяли лотоса, прибрал ги насила, и тръгнали обратно. И в един момент, когато са заобиколили Пелопонес – и тук се казват неща точно географски и исторически, тук все още сме на сигурна географска основа, знаем къде сме – се казва: „Едвам минахме откъм южния край на Пелопонес, видяхме остров Китира и внезапно ни отвя един вятър, и попаднахме при Циклопа.”
Е.Я: – Полифем, син на Посейдон, сериозна фигура.
Н.Г: – Няколко приятели на Одисей биват изядени по негова вина, на Одисей, защото той е настоявал да останат и да видят кой обитава тази пещера, пълна с овци и кози.
Е.Я: – Да.
К.С: – Този Полифем ще се появи и в друг наш подгряващ час, но сега ще запазим тайната.
Н.Г: – Така че те пострадали страшно, но благодарение на хитростта на Одисей успели не само да го ослепят… а не да го убият, защото ако просто го бяха убили, нямаше да излязат.
Е.Я: – Те първо го напиват, първо са го понапили, така.
Н.Г: – Да. С тракийско вино.
К.С: – Тракийско неразредено.
Н.Г: – Двадесет пъти по-силно от гръцкото.
К.С: – Да.
Н.Г: – Та успяват не само да го ослепят, но и да се измъкнат от пещерата, спасяват се, а Одисей отново го предизвиква и казва: „Знаеш ли кой съм аз?” Тук се вижда и суетността на Одисей. И те за малко не пострадват, защото циклопът започва да хвърля по тях скали, но се спасяват. След това отиват при Еол, който владее ветровете. И Еол, който е полубожество, казва: „Ще ви вържа ветровете, освен най-безопасния, който ще ви бъде попътен.” Тогава те тръгват и почти стигат до Итака – това е интересно. Това е все още само четвъртото приключение, а те вече виждат Итака.
Е.Я: – Итака къде е, географски къде е ситуирана Итака?
Н.Г: – Итака… и сега човек може да отиде там. Тя се намира от западната страна на континентална Гърция, между няколко острова, от които Кефалоня и Закинт са най-големите, там е също и Левкада. Итака е едно мъничко островче между тях. А имената Закинт, Кефалоня и Левкада, които се знаят и сега…
Е.Я: – Значи не е южно от полуострова, а западно от полуострова, така ли?
Н.Г: – Да, западно от полуострова, откъм Адриатическо море.Там е Итака и тези имена – Закинт, Кефалоня, Левкада, се срещат многократно в „Одисея”, същите, каквито са си и сега. Та те вече виждат Итака и лошите другари на Одисей си казват „А този чувал, в него какво има? Той сигурно е взел някакви скъпи подаръци от Еол и си ги крие.”
Е.Я: – А там са вързани ветровете.
Н.Г: – Отварят чувала и ветровете излизат. Разбира се, връхлитат върху кораба и той е издухан далеч-далеч. Попадат отново при Еол и Одисей, макар и много засрамен, пак отива при него и казва: „Еми, объркаха се нещата.” И Еол казва: „Я да се махнеш, защото аз ти помогнах, обаче ти се връщаш, а това значи, че боговете те мразят. Не искам да имам работа с хора като тебе. Не, че имам нещо лично против тебе, но разбирам, че боговете те мразят – значи не си добър човек.”
Е.Я: -Да, да. Освен Посейдон… който очевидно, че е нормално да е засегнат, след като синът му Полифем е ослепен – първо напит, после ослепен. Кои други богове са му душмани на Одисей на този етап и защо? Според Омир.
Н.Г: – Е, главно Посейдон. Иначе другите богове са или много приятелски настроени, като Атина, или не са против него, като Зевс, а останалите са по-скоро безразлични. Така че Одисей се справя сравнително добре, само Посейдон му е враг. И след това той попада на едни чудовища, наречени лестригони, казахме за тях. И там загива цялата флота, всички, остава само той със своя кораб. Оттам бяга и попада на острова на вълшебницата Кирка, която умее да превръща хора в животни.
Е.Я: – Иначе Цирцея, на латински.
Н.Г: – Да. И той е щял да бъде превърнат в животно като мнозина други, но тук Хермес се намесва – ето още един бог като Атина, който му помага – и казва: „Ще ти дам нещо против магия, иначе няма да се справиш”. И му дава една билка. Одисей отива, Кирка не успява да го омагьоса, уплашва се и казва: „Кой си ти? Ти да не Одисей?”
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Той е известен.
Е.Я: – Да, да, да. Той се е прочул вече.
Н.Г: – И той казва: „Да, аз съм Одисей”, а тя веднага: „Ами тогава защо не споделиш леглото с мен?” И Одисей казва: „Да, обаче ще ми дадеш най-висшата ви клетва, на боговете, че няма да ми направиш нищо.”
Е.Я: – Той не се дърпа, само се пазари. Винаги в такива ситуации.
Н.Г: – Да, и се споразумяват и той остава една година, но накрая другарите му го подсещат, нищо, че са толкова лоши и неразумни, и казват …
К.С: – Те са в образа на прасето.
Е.Я: – „Ти се увлече.”
Н.Г: – Не, не са в образа на прасето, защото Одисей веднага нарежда на Кирка да ги превърне в хора и тя ги прави дори по-хубави отпреди.
Е.Я: – Те също си живеят живота, но някак си така, ги наляга по-голяма носталгия.
К.С: – Наляга ги, защото нямат Кирка.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Та след това, разбира се, той настоява да си тръгне и тя го отпраща, и му помага с предсказание за пътешествието нататък. Казва: „За съжаление ще трябва да идеш в света на мъртвите, в Хадес. Принеси там жертва и се срещни с душите на мъртвите. Tам ще е Тирезий, той ще ти каже какво да правиш нататък.” И той отива отвъд океана и слиза при мъртвите.
Е.Я: – Сега, тук, тук, това спускане към света, към царството на мъртвите би могло да бъде една межда, една Лета.
К.С: – А преди това музикалната межда.

Част ІV
Завръщането в Итака
Е.Я: – И така, с помощта, литературното и експертното съдействие на доцент Ники Гочев, преподавател по антична литература, СУ, вие сте едновременно на три места – в зоната на библиотека „Български радио-романи”, в зоната на третата глава от романа „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата” и, в същото време, сте точно там, където ни развежда Ники Гочев – из странстванията на Одисей. „Одисея”-та според Омир. Търсим паралели, но и аналогии, с някои днешни жанрове, които разработваме – фантастика и фентъзи. Все пак трябва да я приключим „Одисея”-та, Ники, за да можем да кажем някои по-общи неща и да потърсим приликите и отликите.
Н.Г: – Има още три приключения. Той се връща от царството на мъртвите, където е разговарял с мнозина, с душите им. Това е много интересен момент, който впоследствие е повтарян и имитиран от мнозина, на първо място от Вергилий в „Енеида”.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Ако стане дума в следващите седмици за „Енеида”, ще видим, че и там има слизане при мъртвите. Това е точна имитация на станалото в „Одисея”. Та като се връща от Хадес, той отново отива при Кирка, която пак му помага, и така се оказва един от главните му помощници. И му казва: „Сега върви, но да знаеш какво ти предстои. Предстоят ти сирените – да си запушиш ушите”.
Е.Я: – Изкусителните сирени, да.
Н.Г: – „И тъй, някой трябва да ти запуши ушите, за да не спрете при сирените, защото от тях няма да се спасите. После ти предстоят Сцила и Харибда, които са страшни и при тях ще загинат мнозина, но за това не казвай нищо на моряците си – трябва да ги жертваш.” Одисей решава да жертва някои свои другари и наистина ги жертва, съвсем съзнателно. Предупреден е, не може да го избегне. И след това тя добавя: „Ще попаднете на един остров, където пасат крави. Теса свещени, не трябва да ги принасяте в жертва и да ги ядете”…
Е.Я: – „Да ги ядете”, да.
Н.Г: – “…защото ще пострадате.” И добавя: „Ако всичко това мине добре, ще се прибереш.”
Е.Я: – Така, и тук се предлагат всякакъв вид изкушения, всичко трябва да бъде преодоляно, като същевременно той да пожертва и част от своите лоши, но иначе верни другари.
Н.Г: – Одисей се измъчва за своите другари, обаче, когато трябва да ги пожертва, той ги жертва. Така е.
Е.Я: – Всичко е целесъобразно при Одисей.
Н.Г: – И нещата стават точно както Кирка му е казала. Действително минават и през сирените, и през Сцила и Харибда, после пристигат на онзи остров, Одисей ги моли да не ядат кравите, те обещават. Обаче им се налага да останат там цял месец и огладняват Казват: „Сега какво? Да умрем от глад? По-добре да изядем няколко крави, пък като се върнем, ще издигнем на Хелиос, техния собственик, прекрасен храм.”
Е.Я: – Да. „Ще се разплатим с Хелиос.”
Н.Г: – Да. Изяждат кравите и после е разказано как Хелиос отива при Зевс и му казва: „Няма повече да грея над Земята, ако оставиш тази работа така.” Зевс казва: „Не се безпокой, ще унищожа кораба.”
К.С: – Това ли е първата стачка в митологията?
Н.Г: – Хубаво е разказано, да, хубаво. Естествено, стига се до страшно корабокрушение, всички се издавят, Одисей успява да изплува и да стигне до Калипсо, и това е краят на разказа му.
Е.Я: – Той върху обърнатия кораб се спасява тогава.
Н.Г: – Спасява се върху някакви остатъци от кораба. И накрая казва на Алкиной и Арета, и на всички, които го слушат и не искат да отидат да спят – защото в един момент той беше прекъснал разговора и беше казал: „Нека да поспим”, но те му отговарят: „Не, не искаме да спим. Толкова интересно разказваш, че няма да отидем да спим.”
Е.Я: – Да.
Н.Г: – И тогава той им казва „Е, сега вече, стигнах до Калипсо, оттам и идвам, няма какво повече да разказвам.”
Е.Я: – Това беше дотука разказа.
Н.Г: – И тогава те казват: „Добре, изпращаме те на твоя остров”. И наистина го изпращат с един хубав кораб, той се прибира в Итака, среща Телемах, който се е прибрал от пътуването си, открива му се и казва „Аз съм баща ти”. Телемах казва: „Сега какво да правим”, а Одисей, който вече има план, отвръща: „Засега само ти ще знаеш, че съм Одисей, аз ще се престоря на обикновен скитник, просяк”.
Е.Я: – Това са 20 години отсъствие от Итака. 10 за Троянската война и 10 за митарствата.
Н.Г: – 20 години, но Одисей не се е променил много. Впрочем за външния вид и Атина му помага. Тя ту го прави грозен и подобен на просяк, ту красив.
Е.Я: – Да. И да мимикрира съобразно условията.
Н.Г: – Точно така. В този момент той е станал грозен и заедно с Телемах отиват при женихите. А там женихите го нагрубяват, отнасят се с него като с всеки просяк. Но Одисей хладнокръвно и понасяйки всички обиди, се подготвя за унищожението на тези хора и накрая ги унищожава. И е забележителен начинът, по който става това. Защото накрая Пенелопа казва: „Е, добре, ще се оженя за някой от вас, обаче трябва да е достоен.”
Е.Я: – Тя също хитрува, обаче.
Н.Г: – И те казват: „Е добре, откога чакаме”. А тя: „Ами ето тука един лък, това е лъка на отсъстващия ми, вече може би покоен мъж. И който от вас прекара стрелата през 12-те халки, които сега ще наредим… „
К.С: – Стрелата.
Н.Г: – Да. „… за него ще се оженя, защото искам достоен мъж.” Но те дори не могат да опънат лъка. Какво остава да…
К.С: – Тетивата са твърде силни.
Н.Г: – Да, прекалено е тежък и голям за тях. И казват: „Не, не искаме такова условие.” И тогава Одисей казва: „Може ли аз да опитам?” и те започват да му се подиграват.
Е.Я: – Той очевидно е скитник.
Н.Г: – Да. Но някой от неговите верни хора му го донася и тогава той го опъва, стреля и прекарва стрелата.
Е.Я: – Доказателство, че е той…
Н.Г: – Прекарва стрелата през халките и след това ги избива всички.
К.С: – С лъка.
Н.Г: – Избива ги всички, да, след това наказва и онези, предателите от неговите слуги, които са угаждали на женихите.
К.С: – Които, да кажем, са предали Пенелопа, че тя през деня тъче, а през нощта разплита.
Е.Я: – Разтъкава, да.
Н.Г: – И накрая дори успява да се споразумее с роднините на убитите и нещата завършват с мир, както и в „Илиада.”
Е.Я: – И едно възстановено семейство, въпреки, така, блажения живот на Одисей извън къщи в продължение на 20 години. Пенелопа, обаче, вярна – това е образът на тази жена според Омир. Така ли?
Н.Г: – Струва си да се разкаже един епизод от края на поемата, за да се види колко изобретателен автор е Омир. След като Одисей е убил всичките си противници и по всякакъв начин е доказал, че това е самият той, Пенелопа продължава да се държи с него учтиво, сякаш е някакъв…
Е.Я: -Да.
К.С: – Нов жених.
Н.Г: – Уважаван гост, дори спасител, но нищо повече. И накрая Одисей й казва, някакси нетърпеливо, което е нехарактерно за него: „Странна жена си ти. Какво не направих тук, виждаш, че аз съм Одисей, и пак стоиш така и просто говориш любезно с мене.”
Е.Я: – Да.
Н.Г: – И тя казва „Е, прав си, да, нека да внесат нашето ложе направо тук, в двора, където сме, и да легнем като съпрузи” – казва Пенелопа коварно. И Одисей отвръща: „Не може да внесат нашето ложе, защото то всъщност е ствол на една огромна маслина, която аз отсякох и обработих преди време. И никой не може да го мръдне, тъй като корените й са в земята.” И тогава Пенелопа казва: „Да, ти си Одисей.”
Е.Я: – „Ти си”, да.

Част V
Омировата поезия
Е.Я: – И така, уважаеми неделни радио-читатели, успяхме, след двуседмични усилия, заедно с всички предварителни предпоставки, било то исторически, от гледна точка на епохата, било от гледна точка на народите и от гледна точка на нравите, да възстановим съдържанието на „Одисея”. Но не това ни беше целта. Сега нашата цел ще бъде изразена максимално в тези последни минути, преди третата глава от риалити-романа „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”. А именно, синтез. От всичко това, което ви разказахме, целта е да направим аналогии, паралели или да очертаем отликите. Всъщност, доколко Омир би могъл да бъде прототип на фантаст или автор на фентъзи. За фентъзи някак нещата много прилягат. Това е една безкрайна игра на въображението, с много видения, митове, образи. Но има версии, че тук е възможно да има научно-фантастични елементи. Ники, обръщам внимание на това, че мнозина смятат Сцила и Харибда за образ на географския обект Гибралтар. Тук вече би могло да се потърси и научно-фантастична нишка, защото краят на света, в който живеят гърците, се намира някъде там. Това е все едно днес човек да пътува някъде към далечни звезди. Едно пътешествие до сегашния Гибралтар, тогавашните Сцила и Харибда. Има ли такава връзка?
Н.Г: – Не е напълно сигурно къде трябва да търсим онова, което Омир е нарекъл Сцила и Харибда, но, ето, да кажа нещо сигурно. Сигурното е Океанът. Омир казва: „За да се стигне до наистина непознатия свят, до отвъдното, там, където са мъртвите, където се слиза за света на мъртвите, трябва да се премине Океанът.” Обаче Океанът е река.
Е.Я: – Да, точно това разбира той под „Океан”…
К.С: – Само в представите на античните.
Н.Г: – Да. Океанът е река. Тя е една река, която се върти в кръг и обикаля целия свят. И там, където е Гибралтар – те го знаят и го наричат Херакловите стълбове, защото някога Херакъл бил там – като се излезе, се навлиза, както и ние сега ще кажем, в Океана. Но те смятат, че като минат отвъд Океана ще стигнат до една суша – както и ние сега знаем, че ще стигнем до една суша – и оттам вече се слиза в света на мъртвите.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Обаче това е една напълно неизследвана територия. Напълно непозната, тя е отвъд Океана.
Е.Я: – Тоест, това са такива познавателни хипотези, както, да речем, много фантасти правеха в ХХ в. Догадки за нещо, което може да съществува, но нямаме доказателства за него. С тези инструменти ли работи Омир тогава?
Н.Г: – Аз ще се опитам да отдам на Омир това, което заслужава, да му отдам дължимото, като кажа, че той е решил да използва непознатото като възможност за творчество. Не всеки би го направил. Други биха казали „Непознато? Не ни интересува. Непознато – мрачно. Да не влизаме там. Непознато… да се занимаваме с познатото!” а Омир е казал: „Непознатото е възможност да се измислят неща”.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – И навсякъде из този непознат свят той търси възможност да измисля неща. Казва „Непознато? Значи има някакви същества не като нас или някакви цивилизации не като нашите.” Омир използва тази възможност за всичко. Както за непознатото на земята и в морето, хоризонталното непознато, така и за вертикалното. Защото много народи почитат богове, както и гърците ги почитали, но почти няма народи – поне в западната част на света – които така като Омир да са използвали своята вяра в боговете за поетическо творчество.
К.С: – Да.
Н.Г: – Сякаш Омир е пръв. Сякаш той е казал „Вярваме в богове. Я да видим тези богове, като ги раздвижим, какво ще направят.” Това само Омир го е правил. Никоя друга западна литература не е опитвала такова нещо. Той е първият.
Е.Я: – И боговете в отношение помежду си и в отношение с хората, които са им подвластни.
Н.Г: – Те влизат в много динамични отношения с хората.
Е.Я: – Динамични, да, да, почти човешки.
Н.Г: – Да. Ето, да видим какво беше при Апулей. Той има много по-голямо уважение към боговете, отколкото Омир.
К.С: – Омир с лекота борави с боговете.
Н.Г: – Да, при Омир отношенията са почти приятелски. Докато при Апулей трябва много да извършиш, за да бъдеш удостоен с видение, чрез което веднъж в живота ти се казва как трябва да живееш по същество.
К.С: – При Апулей има мистерия.
Н.Г: – Това е, защото за него божеството е далече и то се интересува от твоето благо по принцип, но не се намесва в дреболии. Докато божествата на Омир са близо…
Е.Я: – Божеството все повече през вековете се е втвърдило, се е, така, извисило, докато при Омир боговете са демократични.
Н.Г: – Интересното при Омир е, че богът се занимава с дреболии и поради това прилича на човек. Но и помежду си тези богове се занимават с дреболии. Това е, за да може да се направи тази литература, която Омир прави – литература на приключенията и на някакви, много често, битови човешки отношения. Та той използва вертикалната посока на вселената, пътят „нагоре” – към света на боговете – по този начин.
Но той използва и историята по този начин. Омир не се интересува много от историческото знание. Казва си: „Имаме някакви легенди от миналото. Но няма да проверяваме верни ли са или не – ще ги използваме за творчество.” Така че и в трите посоки – и географски, и култово, и исторически, Омир взима материал, за да прави от него литература. Това е първото и най-важното, което си струва да се каже за него.
Е.Я: – Това ли е бащата на, да кажем, западноевропейската или въобще европейската литература?
Н.Г: – Несъмнено.
Е.Я: – Омир, великият слепец, бащата на европейската литература

Едно мнение по „Фантастичното през античността ІІI. „Одисея““

  1. Твърде интересен материал.
    Поздравления.
    Наскоро прочетох страхотен роман: ‘Полубогиня’ и ми беше много интересен, наведе ме на ред въпроси..
    Питам се, дали пък постмодернизма не оказва все по-силно влияние днес и към работата на писателите?
    Поздрав.
    Н,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>