Фантастичното през античността ІV. “Аргонавтиката” на Аполоний Родоски

Разговор 4

24 януари 2010
“Аргонавтиката” на Аполоний Родоски

Е.Я: – Добър ден, уважаеми неделни радио-читатели. Вие сте в зоната на риалити-романа, аз съм Емил Янев.
К.С: – Здравейте и от мен, Кин Стоянов. Риалити-романистите сме в студио 4 на БНР, а в апаратната е другият риалити-романист, звукорежисьорът Камен Жеков.
Е.Я: – В очакване на четвъртата глава на риалити-романа „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата” днес отново за вас ще работи специалистът по антична литература и преподавател в СУ Ники Гочев. Здравей, Ники.
Н.Г: – Здравейте.
Е.Я: – Продължаваме тази много остро сюжетна, иначе опознавателна поредица – лектория, както и да го наречем, това е изключително полезно. Защото един път търсим аналогии с раждането на жанровете в литературата, нас конкретно ни интересува фентъзито и фантастиката, но, от друга страна, тук получаваме информация и, така, образи, не само от литературата, а и от живота, от бита, от нравите, от епохата, античността, гръцката античност. И така, днес на какво идва ред?

Част І
Аполоний и митът за аргонавтите

Н.Г: – Днеска можем да разкажем нещо за аргонавтите.
К.С: – Тоест, пак ще попътуваме.
Н.Г: – Да, и не по-малко от преди. Има една поема от ІІІ в. пр. Хр., нарича се „Походът на аргонавтите” и се приписва на един човек, за когото се знаят малко повече неща, отколкото за Омир. Той се казва Аполоний Родоски.
Е.Я: – Но пък не се знаят от много хора тези неща…
Н.Г: – Точно така, да. Омир е известен с малко, но на мнозина.
Е.Я: – Да, да, да. Защото когато стане дума за аргонавтите, общият подпис е: „Старогръцки легенди и митове”. Малцина са чували за човека, когото ти днес ще представиш заедно с произведението му.
Н.Г: – За Аполоний поне за мен не е трудно да говоря. Той е човек, когото мисля, че мога да разбера. Бил е донякъде филолог.
Е.Я: – Аха, колега.
Н.Г: – Да, действително, мога да кажа и това. Той е бил филолог. Защо сме сигурни в това? Защото е работил в Александрийската библиотека, която по негово време е процъфтявала, купували са се страшно много книги. И е бил отговорник за набирането на книги или, както понякога се пише, директор на Александрийската библиотека.
К.С: – Да.
Е.Я: – Това е, значи, ерудит от сериозна класа за времето си.
Н.Г: – Да, и това е била световна позиция. Александрийската библиотека е била най-голямата в света. Така че можем да си го представим в каква обстановка е живял. Но да кажа по какво се различава той от авторите, за които досега говорихме. От една страна, Апулей, когото споменахме в самото начало, е един адвокат, който философства и покрай другото пише литература. Омир пък е странстващ певец от дълбоката древност. Но той сигурно не се е занимавал с книги, просто е съчинявал стихове. Аполоний обаче е по средата, той е специалист именно по литература. И това си му личи от самата поема.
Е.Я: – Сега, има ли, все пак докато сме при източниците, има ли варианти за друго авторство върху тази история за Язон и аргонавтите?
Н.Г: – Не, няма. Аполоний, доколкото знаем, е първият, който е написал книга по въпроса.
Е.Я: – А срещат ли се имената на Язон, кораба Арго и въобще, така, елементи от този разказ в други разкази и писания?
Н.Г: – Срещат се някои епизоди в трагедията, например в “Медея” на Еврипид. Но изложения на цялото пътешествие преди Аполоний нямаме. Можем да допуснем, че е имало, но това ще значи, че са загубени, най-много да са запазени някакви заглавия. Какво е било в литературата преди Омир не знаем ни най-малко. Възможно е през времето от Омир до Аполоний да е имало нещо…
Е.Я: – Но Язон като герой е познат в, така, гръцката общественост.
К.С: – Той в този поход събира всички герои, включително и някои митични представители.
Н.Г: – Разбира се, поемата е митологична. Язон го знаят всички, а Аполоний специално се заема с тази работа, защото той претендира да разкаже за по-големи герои от Омировите. Те са по-големи, защото са по-стари и…
Е.Я: – Тоест това е поколението преди Омировите герои, така ли?
Н.Г: – Това е точно самото поколение преди Омировите герои. Това са техните бащи, както Теламон, който е баща на Аякс. Там е и Пелей, бащата на самия Ахил. И той участва в похода на аргонавтите.
Е.Я: – Значи, така, хубава галерия от образи. Има ли тук някакъв… нещо лично между Аполоний, тоест от Аполоний към Омир, някаква, така, конкуренция?
Н.Г: – Конкуренция не можем да кажем, че има, защото в този момент…
Е.Я: – Защото все пак той се опитва да застане преди него в галерията си от образи.
Н.Г: – Той знае, че по този начин книгата му ще се търси.
Е.Я: – А, тоест, Омир ще бъде PR-ът.
Н.Г: – Той почива върху Омир. Той си казва: „Омир е класикът, той се знае от всички, обаче ето сега няма текст за големите герои преди Омир, а той споменава и за тях. Затова аз ще поема огромната задача да направя нещо подобно на Омирова поема, макар и сега, в една вече светла историческа епоха. Да видим дали ще се получи.”
К.С: – И ето с този маркетингов подход той наистина оставя името си до наши дни.

Част ІІ
Кои са аргонавтите

E.Я: – Уважаеми неделни радио-читатели, предстои ни да се качим на кораба Арго, където заедно с Язон и аргонавтите ще усетим острия вкус на едни невероятни приключения, описани от Аполоний Родоски. Преди това, преди да се качим на кораба Арго обаче, да видим епохата, събитията и действителните персонажи от времето, за което разказва Аполоний. Ники Гочев, преподавател и специалист по антична литература в СУ. Ники.
Н.Г: – ІІІ в.пр.Хр., е време, за което ние, когато говорим и академично преподаваме такива работи, казваме, че е “следкласическа” епоха. Може да се каже и “елинистическа” епоха. По това време класическите гръцки полиси като Атина и Спарта вече са зависими или просто много слаби държави. И това е станало след походите на Александър Македонски. Какво прави Александър? Той побеждава – в три битки – персийския цар, след което веднага му се отваря една огромна територия, която дотогава са владели персите. И той просто я приема в наследство. Но умира млад и след това неговите генерали…
К.С: – Диадохите му.
Н.Г: – Така се наричат, наистина. Неговите генерали разпределят тази невероятно голяма територия помежду си и стават царе.
Е.Я: – Центърът на света продължава да пъпли постепенно и все по- на запад. В посока Рим.
Н.Г: – Да, действително, защото сега вече силата не е, както казахме вече, в Асирия или в Персия, а в Македония.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Като казваме Македония, то е защото Александър и баща му Филип са македонци. Но същевременно те говорят гръцки и са носители на гръцко образование. Поради това, когато се представят пред този източен свят, който е стар и цивилизован, те казват: “Ние по култура сме гърци”.
К.С: – Александър, като един ученик на Аристотел, налага елинизма върху целия познат дотогава свят.
Н.Г: – Да, като ученик на Аристотел и като човек с гръцко образование. Аз бих си позволил да направя един далечен исторически паралел – както Наполеон, който идва от неблагороднически род и сякаш отникъде, завладява почти цяла Европа и после я раздава на своите роднини и генерали, макар и за кратко, така и Александър. Той обаче, за разлика от Наполеон, е от царски род. И като завладява тази гигантска територия, след смъртта си той я оставя на хора, които без него не биха били никои в историята.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Обаче те стават царе и основават големи династии. А самият Аполоний се намира в Александрия, град, основан от Александър в Египет, и там предстои за няколко века да властват наследниците на Птолемей, който е един от диадохите. Та Аполоний е при Птолемей ІІ Филаделф, който дава най-много пари за наука и по негово време тази библиотека се напълва с книги.
Е.Я: – Да, това е времето на Аполоний. За кое време разказва той, обаче? Казваш, това е малко преди събитията, описани от Омир, поколението преди Омировите герои.
Н.Г: – На много места – и в “Одисея”, а още повече в “Илиада” – се казва: “Вие сте велики мъже, но имаше и по-велики от вас, и това бяха вашите бащи.” Един от известните Омирови герои, Нестор, най-старият измежду всички, казва: “Като ви гледам как се карате, и ме е срам. Вашите бащи, ако бяха тук, нямаше да бъдат като вас. Те бяха и по-храбри и по-разумни от вас.” И това се среща на много места из поемите.
Е.Я: – Това е идеална предпоставка за Аполоний, обаче.
Н.Г: – Да, и той си казва: “Добре, при положение, че Омир е толкова прочут и фактически той е възпитал всички по гръцки образовани хора, не е ли време вече, след като разполагаме с добри записи на митовете и може да се направи справка за всичко, не е ли време да се напише една свързана история, и то голяма – поема – за онова, което е било преди Омир. Защото той споменава онези събития, но не е съчинил нищо за тях.” Това е направил Аполоний. Това е поколението на бащите на Омировите герои и ние можем да посочим имена.
Е.Я: – Да, разбира се, това ще направим след малко, когато се натоварим заедно с тези имена на кораба Арго. Още няколко думи за самия Аполоний, тъй като след това вече влизаме в силен екшън. Други негови произведения, значителни…
Н.Г: – Стана дума преди малко, че Аполоний е бил филолог. И наистина той се е занимавал научно със старите автори, писал е например за Хезиод, известния поет, за който и ние ще говорим.
К.С: – Да. Няма да ни убегне Хезиод.
Н.Г: – Защото Хезиод е систематизирал гръцката митология. И Аполоний, който се е интересувал от митология, не случайно е писал за него. Влизал е в полемика със свои колеги. Има например едно съчинение “Срещу Зенодот”. А Зенодот е бил негов колега, който е издавал Омир. Значи, това е била една ерудитска среда на хора, които четат, публикуват и си правят забележки по научни въпроси.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – И когато Аполоний сяда да пише, той не пише просто като поет. Той не си казва просто: “Аз имам дарба и вдъхновение и сега ще напиша книга”. Не – той наполовина пише литература, наполовина се занимава с ерудитска работа. И казва: ”Не само мога да пиша поезия, а мога и да разкажа точно митовете, и да ги свържа убедително, в съгласие с източниците. Е, а моите колеги могат или само едното, или само другото.”
Е.Я: – Ето това му придава класа на Аполоний и тежест в споровете и в присъствието му изобщо в този свят, в това общество на ерудити, Александрия, ІІІ в. пр.н.е.

Част ІІІ
Начало на пътешествието

Е.Я: – Имаме абсолютно всичко необходимо, уважаеми неделни радио-читатели. Имаме един величав герой – Язон, имаме средството – корабът Арго, имаме и целта – златното руно. Имаме и един блестящ литератор и ерудит – Аполоний Родоски. Е, значи историята може да започва. Днес за вас работи доцент Ники Гочев, преподавател и експерт по антична литература в СУ.
К.С: – И колега на Аполоний Родоски.
Е.Я: – Да. Та кои са хората, които общо наричаме “аргонавти”? Както казваш ти, това са бащите на големите Омирови герои, всъщност, може би, много по-големи герои, но някакси по-малко, така, известни… Е, Язон, разбира се и златното руно, правени са много филми, книги са писани и т.н., но сякаш те, от днешна гледна точка, стоят в сянката на своите синове.
Н.Г: – Първо да кажа откъде тръгват всички те, за да имаме поглед и към географията. Омировите герои тръгват от Спарта, където царува е Менелай, доскоро заедно с Елена, и от Аргос, където е управлявал Агамемнон. Значи армията се е събрала около бреговете на Пелопонес. А аргонавтите тръгват от Йолк. Това е един по-малко известен град, той е на север от Атика, в Тесалия. Язон се е появил в Йолк, там се е срещнал с местният цар, който се казвал Пелий и му бил чичо.
К.С: – Всъщност бащата на Язон е бил царят.
Н.Г: – Имало е конфликт между двамата братя. Това е общо място в гръцката митология – двама братя влизат в конфликт, единият е прогонен, но смята, че е прогонен несправедливо. И тук имаме такъв случай. Явява се Язон, и Пелий – който е получил предсказание, че ще бъде свален от трона си – като вижда Язон и познава по един белег, че това е човекът, който може да му отнеме царството, а същевременно не смее да го убие, прави нещо, което са правили и други. Казва: “Радвам се, че те виждам, може би ти имаш право да царуваш тук след време; но искам да те изпитам и да разбера дали заслужаваш да бъдеш цар.”
К.С: – Трябва да има инициация.
Н.Г: – “Дали заслужаваш да бъдеш цар? Ние тук, в Йолк, отдавна искаме да върнем в нашата земя златното руно, кожата на онзи прочут овен, която сега се пази в далечна Колхида. Така че Язоне”, казал Пелий, “ако искаш да покажеш, че си достоен за цар, събери героите на Гърция, тръгни за Колхида и донеси златното руно.”
Е.Я: – Тронът иска подвизи. Това е.
Н.Г: – Да. Язон приема това, както по-късно ще приеме да извърши и един друг подвиг в самата Колхида, събира гръцките герои, които са най-прочутите…
К.С: – А те са му съученици на него, защото всичките са учили при кентавъра Хирон…
Н.Г: – Да, учили са някои при кентавъра. И той събира тези герои, между тях някои особено известни. На първо място Херакъл – който при това има такава тежест, че след време Аполоний решава да го отстрани от експедицията, защото изглежда странно Херакъл да присъства в експедиция, на която не е лидер.
Е.Я: – Така е.
К.С: – Могъщият полубог Херакъл изведнъж – член на екипаж.
Н.Г: – Да, и то – редови. Така че е логично той да се оттегли и това става. Вече казахме за Теламон и Пелей. Също Кастор и Полидевк, а и Орфей, който има важна роля в похода. Ето този екипаж потегля, като първо трябва да пресекат Егейско море и да минат през Дарданелите и през Босфора, където е първото голямо изпитание и опасност.
Е.Я: – Това вече е да влезнат в Черно море.
К.С: – Сцила и Харибда.
Н.Г: – Да, нещо подобно. Но преди това им се случва друго. Те минават през остров Лемнос и там попадат на една държава, чиито граждани са само жени.
Е.Я: – Те са изтрепали мъжете си една нощ.
Н.Г: – Така е. И това е повод да се задържат известно време там, при тези жени, като Язон влиза в любовна връзка и в нещо като брак с тяхната царица. И се задържат доста време…
К.С: – Хепсефила, май че беше.
Н.Г: – Хипсипила. Дотам, че Херакъл да им направи забележка.
Е.Я: – Да се възмути Херакъл.
Н.Г: – И да каже: “Моля ви, не сме тръгнали за това.” И ето още оттук се вижда как той следва Омир. Както Одисей се беше задържал при Кирка и след една година му казаха: “Може би е време вече да тръгваме”, така и Язон се задържа при Хипсипила. И повечето от неговите другари не протестират, само Херакъл, като действително най-голям герой, казва: “Ние сме тръгнали за друго”. И така те напускат Лемнос и им предстои да тръгнат през протоците.
Е.Я: – И да влезнат в Черно море, практически.
Н.Г: – Да. Тук Аполоний споменава за доста градове и показва географски интерес и точна географска осведоменост, което в този момент вече не е трудно. И още оттук можем да кажем…
Е.Я: – В много по-просветено време живее той, естествено. Поне пет века минимум след Омир.
Н.Г: – Така е. Има много повече книги. Омир не разполага с книги – той има предания и лични впечатления за света. Докато Аполоний може прочете да напише много за географията, дори за места, където не е бил. Та те минават през Дарданелите и след това през Мраморно море, достигат Босфора и там са онези скали, които се блъскат една друга – Симплегадите. Те успяват да преминат между тях, завиват надясно и тръгват по южния бряг на Черно море. И там се спират при един прорицател, който се нарича Финей. Той не можел да се храни, тъй като бил нападан от едни страшни птици – доколкото изобщо са птици – харпиите, които му отнемат храната.
К.С: – Харпии, да. Той е наказан от боговете, затова.
Н.Г: – Да, той изтърпява едно наказание, но аргонавтите му помагат. И Финей, за да им се отблагодари, казва “Ето сега ще ви предскажа какво предстои.” И им казва почти точно онова, което ще се случи по пътя. Това е основен литературен похват – трябва да се намери някой, който да предскаже на героя, какво му предстои, та по този начин читателят – или слушателят – да бъде подготвен.
Е.Я: – Друг въпрос е дали ще се съобразят с пророка .
Н.Г: – И това има значение. Както и да е, това Омир го прави неведнъж. Например с предсказанието на Кирка, когато тя казва “Ще идете там и там – подземното царство, Сирените, Сцила и Харибда.” И те наистина отиват. Така и с Финей. Та те благодарят на Финей и действително впоследствие казаното се изпълнява.

Част ІV
Язон и Медея

Е.Я: – Натоварен с елита на гръцките юнаци, корабът Арго търси своята цел. Целта – златното руно. Всъщност Язон, величественият герой, има за цел трона, но пътя към трона минава през златното руно. Намираме се тук някъде във водите на нашето Черно море и оттук вече нещата започват да стават драматични.
К.С: – Грузия, днешна Грузия, нали така?
Н.Г: – Да, целта е днешна Грузия. Корабът върви по южния бряг на Черно море, покрай днешна Турция, и се посочват много градове съвсем точно. Посочва се Синопа, който е много стар, но и сега си стои там и е немалък град. Точно по средата на Мала Азия.
К.С: – Където е роден Диоген Синопски, основателят на школата на циниците.
Н.Г: – Та те минават през Синопа, продължават, Аполоний разказва за някои слабо познати племена и техните странни обичаи. И казва: “Вече се видяха отвесните скали на Кавказ и устието на река Фасис, и аргонавтите разбраха, че са близо до Колхида.” Дотук това е половината от поемата. “Аргонавтика” се състои от четири книги и това е краят на втората. И от трета книга нататък започва нещо по-различно. Аполоний казва: “Ето тук е момента да призова музата на любовта, защото ще разкажа една любовна история”.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – И действително оттук започва нещо, което е ново и действително отличава Аполоний от Омир. Може би най-ценното в неговата поема е именно любовната история на Медея и Язон.
К.С: – Значи Язон добре е тренирал при Хипсипила там на остров Лемнос.
Н.Г: – Във всеки случай при Хипсипила Язон е бил без божествена помощ, обаче сега ще е нужно да му се даде божествена помощ. Какво става: Хера и Атина отиват при Афродита и казват: “Нуждаем се от теб. Трябва да кажеш на сина си да отиде и да накара Медея да се влюби в Язон, защото иначе той няма да успее да вземе златното руно.” И Афродита казва: “Ами добре, да го направя, обаче знаете ли, мен Ерос въобще не ме слуша. Това е едно непослушно момче, имам си само неприятности с него, той напада когото иска, понякога напада и мен самата и ме заплашва. Но ще видя какво мога да направя.” Отива при Ерос и го намира да играе на зарове с Ганимед, едно друго момче от гръцката митология…
Е.Я: – Хубава картина…
Н.Г: – Да, и казва: “Моето момче, имам нужда от твоята помощ.” Ерос казва: ”А какво ще ми дадеш?” А тя: ”Ами, мога да те подаря една топка”. Ерос казва: “Добре!”…
Е.Я: – Съблазнително.
Н.Г: – “За какво става дума?”Тя казва: “Трябва да накараш една жена да се влюби в някого.” Ерос казва: “Добре, обаче искам топката сега.” А тя: “Не, после ще ти я дам, първо свърши работата.”
К.С: – Плаща се за свършена работа.
Н.Г: – Да. Ето този епизод не може да го има у Омир. Това е умишлено написано и е едно заиграване. Оттук нататък вече образът на Ерос ще се появява много често в литературата, но при Аполоний той за пръв път се среща като малко непослушно момченце, от което всички се плашат. За пръв път. По-нататък той се използва и от други писатели.
Та какво става: Ерос наистина ранява със стрелата си Медея, тя обиква Язон и тук имаме едно доста дълго изложение за това, как Медея страда сама, без да разговаря с никого и произнася едни свои вътрешни монолози за това, редно ли е тя, принцесата, да мечтае за един чужденец. Това е новина, такова нещо в “Илиада” и в “Одисея” няма. За пръв път, говорим за епическа поезия, тук виждаме една героиня, или изобщо човек, който сам размишлява за любовта и се измъчва.
К.С: – Тук има роман, един вид.
Н.Г: – Измъчва от любовта, която се разгаря вътре в нея. Такова нещо Омир не познава, той не вижда така любовта. След това идва моментът, в който Язон трябва да извърши подвига, който му разпорежда цар Еет, бащата на Медея. Трябва да впрегне два бика, да изоре с тях една нива, да посее драконови зъби, от тези зъби да израснат бойци, които Язон да победи и едва тогава да получи златното руно.
Е.Я: – Сега тук в тази част на разказа Херкулес вече се е оттеглил от компанията.
Н.Г: – Херкулес го няма, защото той е напуснал аргонавтите още преди да минат Босфора. Там се загубва един от аргонавтите, приятел на Херкулес, по-млад, и Херкулес от отчаяние, заради тази загуба, се отказва от похода.
Е.Я: – Драматургичен ход на Аполоний.
Н.Г: – Така. Та, какво става тук? Отделя се много внимание на това, как Медея прави магии. Тя дава едно вълшебно лекарство на Язон, Язон го използва за да бъде в безопасност при впрягането биковете и битката с воините. Извършва всичко това и Еет, който го наблюдава, се ядосва и замисля как да не изпълни обещанието си, как да не даде златното руно – въпреки че подвигът е изпълнен. Като разбират това, аргонавтите влизат във връзка с Медея и казват: “Трябва отново да помагаш.” А Язон, по време на една тайна среща, й е казал: “Аз съм готов да се оженя за теб”.
К.С: – Такаа.
Н.Г: – Медея казва: “Добре, аз ще дойда с теб.”
К.С: – Работата се задълбочава.
Н.Г: – И тя изоставя верността към баща си, намира начин да му предаде златното руно, избягва с него и те потеглят, движат се обратно. Аполоний разказва накратко как прекосяват Черно море. И оттук вече се насочват далеч на запад. Интересно откъде минават – те влизат в Дунав.
Е.Я: – А!
Н.Г: – Да, не се връщат през Босфора. За изненада на читателите те решават да минат през Дунав. Защото всеки днешен човек ще каже: “Е, какво ще правят те в Дунав?”
Е.Я: – Трябва да заобиколят явно нещо. Или да избегнат нещо.
К.С: – Ами нека да чуем след малко защо те влизат в Дунав.
Е.Я: – Както и финала на цялата история, разбира се.

Част V
Завръщане от Колхида

Е.Я: – Само след минути започва четвъртата глава на риалити-романа „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”. Преди това, обаче, продължаваме с невероятната история, която днес ви разказва доцент Ники Гочев, специалист и преподавател по антична литература в СУ. Всичко това го правим, защото, първо, разказите са преодолели хилядолетия и ще останат явно завинаги в литературната съкровищница на света и, второто нещо, търсим прототипите и първообразите на днешните жанрове фантастика и фентъзи, с които в момента се занимава библиотека “Български риалити-романи”. И така, финалът, трагическият финал на тези трагически герои, в каквито ще се превърнат те, Язон и Медея. Ники.
Н.Г: – Язон потегля по река Дунав. Те знаят, че Дунав се разделя в делта и че може да се влезе от различни места. После по реката преминават през една равнина. Това е мястото, което сега обитаваме ние и нашите северни съседи.
Е.Я: – Сега, те слизат от кораба и тръгват вече по суша да се прибират.
Н.Г: – Не, там е работата, че те продължават да пътуват с кораба по Дунав.
Е.Я: – Аха, да.
Н.Г: – И така, както разказва Аполоний, излиза, че с кораб, при това немалък – щом е прекосил цялото Черно море – може да мине през Дунав, да се продължи по някакъв приток на Дунав и накрая да се излезе в Адриатическо море. Това е странно.
Е.Я: – Това е невъзможно географски, но така или иначе, такъв е образът на Аполоний.
Н.Г: – Това означава, че Аполоний си е представял, че реката може да е нещо като канал. Защото за нас е ясно, ние сме виждали големи реки и знаем, че колкото и да е голяма една река, тя си има край. И този край е в земята.
Е.Я: – Това е като система от канали, система от реки, които водят на най-различни посоки.
Н.Г: – Обаче Аполоний, дали защото е израсъл по места, където няма големи реки, или защото, макар и да е виждал Нил, не знае нищо за изворите му… Впрочем никой по това време не е знаел къде са изворите на Нил.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Та той си мисли, че една река може да бъде като канал между две морета. И в поемата му това се получава с Дунав. И след това вижте какво става. Излизат в Адриатическо море и там ги пресрещат колхи, които си искат Медея. Начело на тези колхи стои нейният брат – Апсирт. И тогава Медея коварно го примамва уж за разговор с Язон и прави така, че да бъде убит от Язон.
Е.Я: – Второ предателство към рода – един път към бащата, после брата.
Н.Г: – Заради това престъпление Зевс им се разгневява и решава, че дори да се приберат в Йолк ще трябва да минат през много тежки изпитания. Но все пак те продължават, насочват се към Италия и влизат в река По.
Е.Я: – А сега!
Н.Г: – Вървят през река По. Виждате, че Аполоний действително знае география. Движат се, продължават на запад и влизат в Рона.
Е.Я: – Това пък вече е френска територия.
Н.Г: – Всъщност между По и Рона разстоянието не е чак чак толкова голямо, може би не е много повече от 100 км. И така, те влизат в Рона и оттам излизат в Средиземно море срещу Корсика и Сардиния. И като се спускат на юг, отиват при Кирка, от което разбираме, че островът на Кирка трябва да се постави недалеч от Италия, на запад.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Там някъде трябва да е нейният остров. Тя ги очиства – защото онзи, който е извършил престъпно убийство, трябва да бъде очистен – но после ги изгонва. И след това с помощта на Хера те минават покрай сирените, през Планктите – не Сцила и Харибда, а едно друго място, също много опасно, където се блъскат скали – продължават нататък и стигат до феаките и там са приети добре. Както Одисей е бил приет от тях, така и те са приети. Там пак се появяват едни колхи, които казват “Върнете ни Медея.” Цар Алкиной – същият, който е посрещнал и Одисей – отговаря така: “Ако Медея още е девойка, ще я върна. Обаче, ако е била с Язон, няма да я върна, напротив, ще се погрижа те да се оженят законно.” И тогава Медея и Язон се събират и на другия ден казват на Алкиной: “Ние бяхме заедно, Медея не е девствена.” И Алкиной им помага.
Е.Я: – Така.
Н.Г: – После те пак потеглят, имат и други изпитания. Трябва да отидат до Либия, задържат се известно време на африканския бряг.
Е.Я: – Да, какъв е краят на Язон и Медея? Трагическият край на …
Н.Г: – След това преминават през Крит и накрая успяват да стигнат и до Йолк. А за това, че Язон изневерява на Медея и след това тя си отмъщава, това е нещо, което не се разказва при Аполоний. Той е предпочел да остави разказа си със щастлив край.
Е.Я: – Щастлив край, да. Защото иначе според други истории тя му убива децата, Язон се самоубива и т.н.
Н.Г: – Аполоний не е използвал тази версия на мита, той несъмнено я е познавал, но не я е използвал.
Е.Я: – Щастлив край. Историята свършва щастливо. Сега, уважаеми неделни радио-читатели, дължим ви един литературен анализ на това произведение, който ще получите по подобаващия начин другата неделя, когато ще ви разказваме и за “Истинската история” на Лукиан. Тогава ще видим и литературните характеристики на “Язон и аргонавтите”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>