Херодот във Виена 2

Херодот (накратко)

1. Пеласги и гърци

Коренното население в Атика било негръцко – “пеласгийско”, докато дорийците били гърци. Атическите йонийци не се местели, а дорийците дълго се движели от място на място, докато се установили в Пелопонес. При Девкалион те били във Фтиотида, при Дор, сина на Елин – при планините Оса и Олимп, после на Пинд, Дриопида и накрая в Пелопонес. Колкото до пеласгите, те сигурно са говорили варварски (негръцки) език. Така че атическият народ, по произход пеласгийски, е научил гръцки и така се присъединил към гърците (I, 56-58).

2. Малоазийските гърци, Крез и Кир

Крез изпратил хора да попитат в Делфи защо му е дадено подвеждащо предсказание. Пития му напомнила за вината на Гигес. “Дори за един бог е невъзможно да избегне определената му участ”. Аполон бил благосклонен към Крез, но не могъл да надвие Мойрите (I, 85-91).

Фокейците били първите гърци, които показали, че “съществуват Адриатическо и Тиренско море, Иберия и Тартес.” Те убедили Харпаг да отдръпне войската, взели семействата си, статуите на боговете и даровете, и отплавали за Хиос; а персите влезли в опразнения град. Половината от тях избягали на запад (макар че всички се заклели да потеглят). Пристигнали на остров Кирн, където, след като се отдали на грабежи, им се наложило да се сражават с тирсени и картагенци в Сардинско море. Изоставили Кирн и потеглили към Регион, а после – към областта Ойнострия, където се заселили в град Хюле (I, 162-167).

3. Египетското влияние

Имената на боговете в Гърция са дошли или от египтяните, или от пеласгите, или от либийците. Пеласгите започнали да използват египетски имена на богове, след като се допитали в Додона. За тези неща Херодот е узнал от жриците в Додона. Прорицалищата в египетската Тива, в Либия (на Амон) и в Додона са подобни (II, 58).

Херодот допуска, че колхите са потомци на египтяни и че произхождат точно от войниците на Сезострис. Така може да се обясни, че се обрязват. Този обичай го има при финикийците и палестинските сирийци, а те признават, че са го научили от египтяните. Но по-новите и свързани с Гърция финикийци не обрязвали децата си. А дали самите египтяни не са научили това от етиопците? (II, 101-111).

4. Камбиз и магите. Възцаряването на Дарий

В Суза имало двама братя маги. След смъртта на Смердис единият от тях уговорил брат си, който също се казвал така, да стане цар. След това обявили, че войската вече трябвало да се подчинява на Смердис, сина на Кир (а не на Камбиз). Камбиз разбрал смисъла на съня си – че наистина някой Смердис щял да стане цар, но не брат му. Също и предсказанието, че щял да умре в Екбатана: той мислел за мидийската Екбатана, но умрял в египетската. Преди смъртта си завещал на персите да пазят властта и да не я предават на мидийците (III, 61-66).

Веднъж Дарий си навехнал глезена и Демокед го излекувал. Самият Демокед бил избягал от Кротон, защото бил в лоши отношения с баща си. После го наели атиняните, а после – Поликрат, който му плащал два таланта годишно. Излекувал и Атоса от някакво кожно заболяване и чрез нея си издействал да замине обратно за южна Италия. Тръгнали от Сидон с две триери и един товарен кораб и пристигнали в Тарент. Избягал в Кротон, кротонците не го предали, а той поръчал да съобщят на Дарий, че се оженил за дъщерята на Милон (III, 131-138).

5. Дарий в Скития

Жените на скитите имат равни права с мъжете. По техните земи осем месеца в годината е непоносим студ: “като излееш вода, земята няма да се разкаля”. Морето и кимерийският Босфор замръзват. През зимата няма гръмотевици. На говедата не им растат рога, може би и това поради студа. Снегът е много и на север земите са необитаеми (IV, 26-31).

6. Основаването на Кирена

Терас, осмо поколение след Полиник от Тива и по род кадмеец, държал за известно време царската власт в Спарта като настойник на синовете на Аристодем. После решил да отплава за остров Тера (преди той се казвал Калисте), където живеели потомци на Мемблиар, роднина на Кадъм, сина на Агенор (8 поколения преди да дойде Терас). Някой си Гринос, цар на Тера и потомък на Терас, пристигнал в Делфи. С него бил Батос от минийския род на Еуфемидите. Пития казала на Гринос да основе град в Либия. След седем години, тъй като нямало дъжд, пак отишли в Делфи и Пития им напомнила. Тогава открили в град Итанос на Крит един човек на име Коробиос, който им казал, че някога бил на остров Платея при Либия. Той отвел някои от терейците дотам, а те го оставили и се върнали на Тера, за да съобщят. Той, като останал без провизии, бил взет от едни самосци, пътуващи за Египет, а те били отнесени от вятъра чак през Херакловите стълбове до Тартес и там продали стоката си много изгодно. Оттогава възникнало приятелството между самосци, терейци и киренци. Терейците пък, като се върнали, казали, че основали колония на един остров до Либия. После изпратили два петдесетвеслени кораба с колонисти, като предводител и цар щял да им бъде Батос. Така била основана Кирена (IV, 147-153).

7. Либия

Либийците са разположени в следния ред, като се започне от Египет: Адюрмахиди, гилигами асбюсти (над Кирена), гинданаи, лотофаги, махлюи – близо до езерото Тритонида. Твърди се, че малко след построяването на Арго, при обиколката на Пелопонес, Язон бил отнесен до Тритонида. Там получил предсказание от Тритон. Всички тези са номади. Навътре в сушата вече живеят само зверове. През цяла Либия минава едно пясъчно възвишение – от египетската Тива до Херакловите стълбове. Върховете на Атлас никога не се виждали, били обвити в облаци. Жителите около нея се наричали атланти. Всички хора от Египет до Тритонида се хранят с месо и мляко. Но не ядат крави и свине (IV, 168-190).

8.Траките

След това Мегабикс тръгва през Тракия, тъй като Дарий му наредил да завладее тези земи. Тракийският народ е най-голям от всички след индийския. Наричат се с много имена според страната си, а обичаите на някои (като гетите) са особени и се отличават. Не пазят девиците преди брака от случайни сношения, но жените си пазят: “откупват ги от родителите им за много пари”. Татуират се, презират земеделския труд, а ценят живота, осигуряван с война и грабежи. Почитат само Арес, Дионис, Артемида, а царете им отделно почитат Хермес, от когото твърдят, че произхождат. Отвъд Истър земята изглежда пуста и безкрайна (V, 3-11)

9. Милет и Наксос

По това време Наксос и Милет изпъквали сред другите градове с благополучието си. За Милет: в продължение на две поколения градът бил разяждан от бунтове, докато паросците помогнали да се възстанови реда. Те обиколили милетските територии и си записали кои ниви били в добро състояние. След това посъветвали милетците да поставят начело на града техните стопани. Едни наксосци от тамошната “партия на дебелите”, изгонени от народа, пристигнали в Милет при Аристагор. На Аристагор му се дощяло да управлява Наксос и той им обещал помощ, като споменал за приятелството си с управителя на Сарди Артафрен – който бил и брат на Дарий от баща им Хистасп. Самите наксосци се обнадеждили и обещали да поемат част от разноските. Аристагор говорил с Артафрен в Сарди и му посочил Наксос като добра база за нападение срещу Парос, Андрос и другите циклади, а после и срещу Евбея; и поискал 100 кораба. Артафрен му обещал 200 (V, 28-31).

10. Спартанецът Дорией и войната между Сибарис и Кротон

След смъртта на Анаксандрид лакедемонците поставили за цар Клеомен – като по-стар. Дорией, който бил „пръв измежду всички свои връстници”, не искал да остане обикновен гражданин и да бъде управляван от човек като Клеомен. Затова решил да основе колония и отплавал за Либия с водачи от Тера (но не се допитал в Делфи какво точно да направи). На третата година бил прогонен от либийците макеи и картагенците, и се върнал в Пелопонес. После бил посъветван от някой си Антихар да основе колония в Сицилия („земята на Херакъл”). Това било потвърдено в Делфи, и той потеглил със същия флот. Тогава започвала войната между Сибарис и Кротон, и кротонците поискали помощ от Дорией. Така казват сибаритите, които загубили войната. Според тях Дорией загинал, защото правел друго, а не това, за което получил предсказание. Повечето от съколонистите на Дорией загинали при Сегеста, победени от местните жители и от финикийците. Оцелял Еврилеонт, който станал за кратко тиран на Селинунт, но после бил убит от гражданите. Там загинал и кротонецът Филип, който бил олимпийски победител и “най-красивият грък на своето време”. Заради красотата му жителите на Сегеста го героизирали и му принасяли жертви. Преди тези събития той бил последвал (със свой кораб и екипаж) похода на Дорией към Кирена. А Клеомен умрял без синове, само с една дъщеря (V, 42-48).

11. Финикийци в Гърция

Хармодий и Аристогейтон били гефюреи и смятали, че произхождат от Еретрия; но според Херодот те всъщност са финикийци от тези, които дошли с Кадъм в Беотия. След време беотийците ги прогонили и те били приети в Атина. Тези финикийци донесли в Гърция писмеността. Йонийците, които живеели наколо, заели техните писмена и започнали да ги употребяват. Те ги наричали финикийски, което е и справедливо. Наричали и папируса пергамент, защото някога се употребявал по-често пергамент от кози и овчи кожи; а някои от варварите по времето на Херодот още пишели на такива кожи. Казва, че е виждал кадмейски писмена в Тива. В Атина гефюреите имали свои светилища, отделени от останалите (V, 52-61).

12. Демокрацията в Атина

Атина се усилила след освобождението си от тираните. Най-влиятелни били Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Клистен установил 10 фили вместо дотогавашните 4, променил им имената, привлякъл народа на своя страна. Нещо подобно преди време бил направил дядо му по майчина линия – Клистен, тиран на Сикион. Той бил отменил трагическите хорове в чест на Адраст и ги „дал на Дионис”. Премахнал и рапсодите заради Омировите поеми, където се възпяват аргосците. Спартанецът Клеомен пък, като ксенос на Исагор, поискал Клистен да бъде прогонен като Алкмеонид (Алкмеонидите били светотатци) (V, 66-70).

13. Йонийското въстание

Хипий влязъл във връзка с Артафрен, който посъветвал атиняните, “ако не искат да пострадат”, да го приемат обратно. Атиняните не приели съвета, което вече значело, че били готови да воюват с персите.Точно тогава в Атина пристигнал Аристагор. Напомнил им, че Милет е колония на Атина и че атиняните трябва да го защитят. Те “се поддали на увещанията му”, изпратили 20 кораба и тези кораби станали начало на нещастията и на гърци, и на варвари. Аристагор изпратил един човек във Фригия да предаде на пеоните, изселени от Мегабикс, че могат да се върнат И те наистина се върнали – от Фригия преминали в Хиос, оттам – в Лесбос, оттам до Дориск и после пеша до Пеония. С атиняните пристигнали 5 триери и от Еретрия; и се отправили срещу Сарди. Минали през Ефес и превзели Сарди без никаква съпротива, освен акропола. Започнал пожар. Лидийците и персите се бранели до реката Пактол (тази, която носела златен пясък), извираща от Тмол; а йонийците се оттеглили към планината, и после към корабите. А персите, разположени отсам Халис, се събрали, настигнали ги в Ефес и избили мнозина. Атиняните изоставили йонийците въпреки призивите, които Аристагор им отправял чрез вестители, и си заминали. Йонийците обаче не мислел да прекратяват въстанието. Те навлезли в Хелеспонта и присъединили Византион и другите градове, а също и много от карите (V, 96-103).

Персите обсадили Милет с машини и го превзели на шестата година от началото на Аристагоровото въстание. Жените и децата били откарани на брега на Червено море, при устието на Тигър. По този повод Фриних написал трагедията “Превземането на Милет”, която била представена в театъра на Атина. Хистиай (братовчед на Аристагор и бивш приближен на Дарий) нахлува на Хиос, после плава до Тасос, връща се и се прехвърля на сушата. В битка с персите е пленен от някой си Харпаг, който му отрязва главата и я изпраща на Дарий. Персите прекарват зимата при Милет, а през пролетта превземат Хиос, Лесбос и Тенедос; също и всички градове по Хелеспонта. Мардоний, син на Гобрий и зет на Дарий, слязъл при морето с огромна войска. Той “свалил от власт всички тирани в Йония и установил в градовете демокрация”. Преминал Хелеспонта и се отправил към Еретрия и Атина. Бурята при Атон – разбитите персийски кораби били към 300 (VI, 1-45).

14. Персите при Маратон

Датис бил мидиец, а Артафрен бил племенник на Дарий.Този път флотът минал от Самос към Икария и спрял в Наксос. Персите в Делос. Земетресението на острова било знак за бедите, случили се през тези три поколения. “По времето на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс върху Гърция се струпали повече злини, отколкото за 20 други поколения преди Дарий”. Персите завладяват Еретрия на Евбея и пристигат в Маратон, накъдето ги насочил Пизистратовият син Хипий. След десетте атински военачалници бил Милтиад, чийто баща Кимон бил изгонен от Атина от Пизистрат. Атиняните изпращат бързоходеца Филипид в Спарта за помощ. Милтиад настоявал да се бият, докато други стратези били против. “Дотогава гърците ги обхващал страх още като чуели името `мидийци`”. Описание на битката при Маратон. Персите заобикалят с флота си Сунион, стигат до Фалерон и скоро след това се връщат в Азия (VI, 94-118).

15. Ксеркс наследява Дарий. Решение за поход срещу Атина

Дарий имал седем синове – трима от дъщерята на Гобрий и четирима от Атоса, дъщерята на Кир. От последните Ксеркс бил най-стар. Малко след избухването на египетското въстание Дарий умрял – след 36 години царуване. Въпреки колебанието на Ксеркс, Мардоний (негов братовчед, син на сестрата на Дарий) го убедил да предприеме похода. Алевадите от Тесалия и Пизистратидите от Атина също убеждавали Ксеркс да нападне гърците. По това време в Суза бил и Ономакрит, който събрал предсказанията на Музей (VII, 1-4).

16. Преминаване на Хелеспонта. Преход през Тракия и Македония

Било взето решение да се прокопае канал през Атон. Войската се събрала в Критала, Кападокия. Пристигане в Сарди и пратеници до гърците „за земя и вода”. Мостът над Хелеспонта. Войската пристига при Скамандър. Ксеркс посещава Приамовия Пергамон и принася жертва на Атина от Илион. Магите възливат в чест на героите Преглед на корабите на Хелеспонта. Войската преминава Хелеспонта в продължение на седем денонощия. Спират при град Дориск на Хеброс. Преглед на войската. Броят й е около милион и 700 хиляди (VII, 20-52). Преминават Стримон и покрай Стагира пристигат в Акант. Местните жители са натоварени с посрещането и с даването на обеди. Градовете по Халкидическия полуостров. Лъвовете се срещали по земите от Нестос, която минава при Абдера, до Ахелой в Акарнания. Олимп и Оса, и течащият между тях Пеней. Ксеркс прекарал няколко дни в Пиерия, докато войската орязвала гората в македонската планина (VII, 113-131).

17. Преговори между гръцките държави. Битката при Термопилите

Южните гърци изпращат хора в Керкира и при Гелон в Сицилия, за да искат помощ. Твърди се, че Ксеркс призовавал аргосците към неучастие във войната, твърдейки, че персите са потомци на Персей и Андромеда, и близки по род на аргосците. След години Артаксеркс потвърдил, че имало договор за приятелство с аргосците по времето на Ксеркс, и че той продължавал да бъде в сила. Разговорът на Гелон с пратениците от Гърция. Неговите и възраженията на спартанците и атиняните. Тесалийците призовават южните гърци за помощ при Олимп. Пристигнала войска начело с Евенет и Темистокъл. Но Александър, син на Аминтас, ги предупредил, че няма да могат да се справят с идващата войска. И те се върнали. Поради това тесалийците преминали на страна на персите. На съвета в Истъм гърците решили да завардят Термопилите и да изпратят флот на Артемисион в Евбея. Имперският флот стигнал до Магнезия. Общият брой на хората, водени от Ксеркс, които стигнали до Магнезия и Термопилите, бил към два милиона и 600 хиляди войска, и още толкова съпътстващи. Бурята при Артемисион. Срещата на войските при Термопилите. Леонид, син на Анаксандрид, брат на Клеомен и Дорией, потомък на Херакъл. Ксеркс се учудва на поведението на гърците. Битката. Смъртта на Леонид (VII, 140-239).

18. Персите влизат в Атина

Ксеркс знаел за Делфи и за съкровищата, изпратени от Крез. От делфийците едни се качили на Парнас и скрили имуществото си в Корикийската пещера; други отишли в Амфиса, в Локрида, а жените и децата изпратили отсреща в Ахея. Останали 60 души. Чудесата. По молба на атиняните гръцкият флот пристига от Артемисион на Саламин. Мислели, че пелопонесците ще отидат в Беотия, но те предпочели да останат на Истъм. Изпращат семействата в Трезен, Егина или Саламин. Пристигнали и още гръцки кораби от Трезен – главнокомандващ бил Еврибиад от Спарта (не от царски род). Кои участват в саламинското сражение. Атиняните дали 180 кораба, повече от всички останали, взети заедно. За атиняните: те били пеласги и първо се казвали кранеи, а по времето на Кекропс – кекропиди. При Ерехтей станали атиняни, а при Ион – йонийци.

От преминаването на Хелеспонта до влизането в Атина били минали 4 месеца. Обсадата на атинския Акропол. Чужденците се разполагат на Ареопага. Пизистратидите предлагат на защитниците да се предадат. Изкачили се по едно стръмно място и отворили вратите; ограбили светилището и подпалили Акропола.

Споровете между гърците – къде да се бият. Темистокъл убеждава Еврибиад да остане, коринтиецът Адимант възразява. Темистокъл заплашва, че ще се пренесат в Италия (Сирис). Това повлияло на Еврибиад и той решил да се бият. Помолили се на Аякс и Теламон от Саламин и на Еак и Еакидите от Егина. Персийският флот минал през Еврип и за три дни стигнал Фалерон. Към тях се присъединили малиеи, доридци, локри, беотийци, каристийци, андросци, теносци. Паросците останали на Китнос. Ксеркс разговаря с приближените си (царете на Сидон, Тир). Изказването на Артемисия – да не се бият, а да вървят към Пелопонес. На египтяни, кипърци, киликийци и памфилци не можело да се разчита. Флотът на персите преградил пътя на гърците, които били на Саламин, а пехотата се отправила към Истъм. Пелопонесците, командвани от Клеомброт, брат на Леонид, строят стена на Истъм. Кои гърци се събрали на Истъм: аркадци, елейци, коринтци, сикионци, епидавърци, трезени, хермионци, флиунтци. Седемте пелопонески народа. Коренни са аркадците и кинуриите. Ахейците са се премествали. Външни са дорийците, етолийците, дриопите и лемносците (VIII, 27-65).

19. Битката при Саламин. Ксеркс се завръща в Азия

Ксеркс се замислил за бягство, макар да не давал явни знаци; но Мардоний се досетил. Изпратил съобщение в Суза за резултата от сражението – бързината на персийската поща. Покрусата в Суза. Мардоний се разтревожил, защото той настоявал да извършат похода. Предложил на царя да се върне, а той да остане в Гърция с 300 000 души. Ксеркс иска съвет и от Артемисия. Тя потвърдила съвета и добавила, че славата за превземането на Атина ще остане за него, а какво ще стане по-нататък с Мардоний, не е важно. Той я изпраща да отведе синовете му в Ефес. Флотът заминал през нощта от Фалерон. На сутринта гърците разбрали и тръгнали да ги преследват, стигайки до Андрос. Темистокъл и Еврибиад спорят – дали да стигнат до Хелеспонта и да разрушат мостовете, или не. Реч на Темистокъл пред атиняните – заслугата на боговете, които не позволяват на един човек да властва над Азия и Европа. Ксеркс пътува от Тесалия до Хелеспонта 45 дни: войската търпи големи лишения – глад, болести. Оставя ги по градовете и областите. Пеоните били дали колесницата му на траките от изворите на Стримон. Прехвърлили се на Абидос и Ксеркс стигнал до Сарди (VIII, 84-130).

20. Битката при Платея. Из живота на персийските царе

През пролетта Мардоний се отправя към Атика. Преминава през Беотия и превзема Атина – 10 месеца след Ксеркс. Спартанците идват на помощ. Кои участват в битката при Платея. Прорицателят Хегезистрат. Осем дни войските стоят една срещу друга. Битка, в която Мардоний загива. Флотът на гърците тръгва към Азия – през Делос. Пристигат в Самос. Битка при Микале, недалеч от храма на Деметра.

Ксеркс се влюбил в жената на брат си Масистес. Тя му отказвала и затова той решил да ожени сина си за дъщеря им. Влюбил се и в нея, и тя – казвала се Артюстоне – не отказала. Но жена му Аместрис научила за интереса му към жената на брат му: и наредила да я обезобразят. Масистес опитал да избяга в Бактрия, но го убили.

Защо е по-добре да се живее на неплодородна земя. Разговор между Кир и един негов съветник. Добрата земя изнежва хората. Кир решил да не премества персите, а да ги остави да живея там, където живели от самото начало (IX, 1-122).

*

[според: Херодот. История. Превод П. Димитров. „НИ“, 1986-1990/2010]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>