Омир. „Одисея“

І.
Призовава музата да му каже за скитанията на „многохитрия мъж“ и защо другарите му загинали по пътя. Калипсо го задържала, защото искала да й стане съпруг. На всички богове им било жал за него, освен на Посейдон.
Веднъж Посейдон пирувал при етиопците, а останалите богове се били събрали на Олимп. Зевс казва, че хората сами са виновни за бедите си и споменава за Егист. Хермес го предупредил какво ще стане, ако прелъсти Клитемнестра, но той не се вслушал (1-42). Атина заговаря за Одисей и казва, че Калипсо, Атласовата дъщеря, го задържа насила при себе си; а Зевс отвръща, че Посейдон му е гневен заради ослепяването на Полифем, който е негов син от Форкиновата дъщеря Тооса. Атина предлага да направят следното: Хермес да иде при Калипсо и да й каже да освободи Одисей, а тя самата слезе в Итака, където да внуши на Телемах да свика градско събрание против женихите; и да го придружи до Пилос.
Слиза в Итака в образа на царя на тафосците Ментес; женихите играят на кости пред вратите на Одисеевия дом. Телемах я посреща, поканва я да влезе, а после влизат и женихите. Ядат и пият до насита, а след това нареждат на аеда Фемий да изпее нещо (43-145). Телемах седи настрана с Ментес и споделя, че се тревожи за баща си, който може би е мъртъв; а женихите злоупотребяват с имота им. Ментес се представя и казва, че търгува с мед и желязо. Той е чувал, че Лаерт не идва в града и смята, че Одисей е жив, но явно нещо го задържа. Предрича, че ще се върне и го пита какви са тези гости. Телемах казва, че най-лошото е, че не се знае дали Одисей е жив или мъртъв; а тези тук са вождове от Сама, Дулихий, Закинт и от самата Итака. Искат майка му да си избере съпруг измежду тях, а тя не им дава определен отговор; той самият вече се бои за живота си. Ментес си спомня как някога Одисей отишъл при Ил Мермеров в Ефира, за да иска отрова за стрелите си, но той не му дал; обаче бащата на Ментес Анхиал му дал. Казва, че ако Пенелопа желае да се омъжи, най-добре да се върне при баща си Икар, който е богат. Телемах да свика събрание на гражданите и после да иде в Пилос и Спарта, и да разпита за баща си. Ако Одисей е мъртъв, да му направи гробна могила и да се разправи с женихите; има вече примера на Орест, който се е прославил като отмъстител. След тези думи Атина изчезва като морска птица, а Телемах се замисля и се досеща, че това трябва да е бил някой бог.
Отива при женихите, където Фемий пее за завръщанията на ахейците от Троя. Пенелопа слиза с две ратайкини и казва на Фемий да пее за друго, защото това я натъжавало (146-327). Телемах й казва да го остави да пее каквото иска; бедите им са изпратени от Зевс, а и мнозина други воини не са се завърнали от Троя. Тя се учудва на острите му думи и се връща в стаята си, където заспива; женихите долу крещят. „Всички желаеха само в легло да си легнат при нея“ (Вранчев, 345). Телемах казва, че утре ще свика събрание и ще настоява да си тръгнат от дома му. Спорят с Антиной дали е добре той да бъде цар на Итака: Телемах казва, че ако не цар на всички, би желал да е поне господар в дома си. Евримах го пита кой е бил този гост, а Телемах отвръща, че е тафосецът Ментес (но знае, че е бог).
Вечерта женихите се разотиват. Телемах се качва на втория етаж в стаята си, воден от Евриклея, която някога била купена от Лаерт за 20 вола (но той не бил спал с нея, за да не ядосва жена си). Телемах се завива с вълнено одеало и се замисля за предстоящия път (346-423).

II.
Телемах става сутринта, облича се, взима копие и отива на събрание. С него вървят две кучета, а Атина му е придала допълнителен чар, за да се понрави на гражданите. Сяда на стола на баща си. Старият Египтий, от чиито синове един пътувал с Одисей и бил изяден от циклопа, а друг, на име Еврином, бил тук с женихите, пита за какво са се събрали. Глашатаят Пизенор връчва скиптър на Телемах и му дава думата (1-38). Той казва, че ще им говори за личните си беди. Женихите не отиват при Икар, за да поискат от него Пенелопа, а пилеят неговия имот. Той още няма сила да води борба с тях. Заклева съгражданите си в Зевс и Темида да го подкрепят. Да не би Одисей да е обидил някои от тях и те затова да му отмъщават? По-добре е те да ядат от имота му, защото после той може да ги убеди да си платят.
Антиной казва, че майка му е виновна, защото хитрува и дава надежди на всекиго от кандидатите поотделно. Три години ги е лъгала с погребалния саван на Лаерт, докато накрая една робиня я издала. Била по-хитра от Тиро, Алкмена и Микена. Нека Телемах я отпрати и тя и баща й да решат за кого ще се омъжи; дотогава те няма да си тръгнат оттук (39-127). Телемах казва, че не може да я прогони от дома; първо, защото Икар ще поиска да му се плати и второ, защото тя ще призове гнева на Ериниите срещу него. Така че ако женихите упорстват, той ще се помоли на Зевс за закрила и те може да умрат тук неотмъстени. След тези му думи Зевс изпраща над събранието два орела. Птицегадателят Алитерсес казва, че неговите предсказания обикновено се сбъдват; а той бил предсказал на Одисей, че ще се върне в Итака след двадесет години. Сега женихите са в опасност. Евримах, син на Полиб, се намесва и му казва да иде да си предсказва у дома. Не всички птици нещо означават; той сигурно се надява на подарък от Телемах и затова го настройва срещу женихите. Нека Пенелопа се върне при баща си и той да я омъжи. Телемах казва, че иска кораб с 20 гребци, за да отплава до Пилос и Спарта и да разпита за баща си; ако му кажат, че е жив, ще чака още година; а ако не, ще направи могила, ще извърши погребалните обреди и ще омъжи майка си. Думата взима Ментор, комуто Одисей е поръчал да се грижи да дома му. Казва, че упреква не толкова женихите, защото все пак те излагат себе си на опасност; но повече народа на Итака и тук присъстващите, които мълчат сякаш не помнят Одисей, който бил един добър цар. Леокрит Евеноров от женихите казва, че не се боят нито от гражданите, нито от Одисей. Нека Ментор и Алитерсес се грижат за Телемах; на него не му се вярва той да тръгне към онези места. Събранието се разпуска; женихите отиват в дома на Одисей (128-256).
Телемах отива при морето и се помолва на божеството, което го е посетило. Явява му се Атина във вид на Ментор и го окуражава: „мъдростта Одисеева цяла живее у тебе.“ Казва, че ще му намери кораб и спътници, а през това време той да приготви провизии. Телемах се връща у дома и намира женихите „кози да дерат и прасета да пърлят на двора“. Антиной го поканва да пирува с тях, а Телемах казва, че мисли да замине и ще поиска кораб от някой съгражданин, защото няма свой. Някой казва насмешливо, че той сигурно отива да търси помощ и може би ще донесе отрова от Ефира; а друг – че ще загине по пътя и ще трябва да си делят имота му. Телемах отива при Евриклея и й казва да приготви вино и брашно, защото заминава; тя го убеждава да не пътува. Той й отговаря, че е решил, а тя да не казва нищо на майка му, дори да минат 12 дни.
През това време Атина обикаля града в неговия образ, събира моряци и заема кораб от Ноемон, сина на Фроний. Изпраща сънливост на женихите и те се прибират по къщите си. След това, взела образа на Ментор, повиква Телемах. Срещат се с моряците на пристанището и отиват да вземат храната и виното от дома му. Атина сяда в задната част на кораба и изпраща попътен вятър. Слагат борова мачта, опъват платната и възливат вино на боговете, особено на Атина. Пътуват през нощта (257-426).

III.
Пристигат в Пилос, където на брега се принасят черни бикове в жертва на Посейдон. Ментор казва на Телемах да иде при Нестор и да говори с него, а той отвръща, че се чувства неудобно. Тръгват заедно; Нестор седи на пейка със синовете си, а около тях се пече месо. Пизистрат ги посреща и ги поканва да седнат на кожи върху пясъка, близо до Нестор и сина му Тразимед; и им поднася дреболии от жертвата и вино в златна чаша. Обръща се към Ментор и му казва да се помоли на Посейдон и да възлее, а после да предаде чашата и на по-младия (1-49). Ментор се помолва на Посейдон да даде слава на Нестор и синовете му, и да възнагради пилосците. Нахранват се и Нестор ги пита откъде идват и дали са търговци или разбойници. Телемах отвръща, че са от Итака, която е в полите на Нейон. Пита го дали знае нещо за баща му.
Нестор казва, че при Троя са загинали мнозина – Аякс, Ахил, Патрокъл, Антилох. Там били девет години. Учудва се колко много Телемах прилича по реч на баща си. След превземането на Троя разгневената Атина внесла раздор между Атридите. Менелай предложил да потеглят, а Агамемнон настоял да останат, за да принесат хекатомби на Атина. Войската се разделила: половината отпътували, а другите останали с Агамемнон (50-147). Пристигнали в Тенедос и принесли жертви, но някои се върнали при Агамемнон, сред тях и Одисей. Нестор и Диомед продължават нататък, срещат Менелай в Лесбос. Колебаят се дали да продължат към Хиос, но след допитване до бога се отправят към Евбея и достигат Герайст. Принасят обилни жертви на Посейдон и след това стигат до Аргос, където Диомед остава, а Нестор благополучно се завръща в Пилос. Чул е, че мирмидонците, Филоктет и Идоменей са се върнали. Съдбата на Агамемнон е известна на всички, но също и това, че Орест отмъстил на убиеца Егист. Нестор бил чул за женихите и се пита дали гражданите не са намразили Телемах, та допускат това; казва, че ако Атина го обича като баща му, скоро много от тях ще забравят за сватба.
Телемах пита как е станало така, Агамемнон да бъде убит от по-долен човек и защо Менелай не е помогнал (148-242). Нестор казва, че ако Менелай е бил там, трупът на Егист сигурно би останал и без погребение. В началото Клитемнестра устоявала на ухажванията му, а освен това при нея имало и един певец, на когото Агамемнон поръчал да я наглежда. Обаче Егист откарал певеца на един пустинен остров и го оставил там; и после прелъстил Клитемнестра. На връщане при Сунион бил умрял Менелаевият кормчия Фронтин; Менелай се забавил, за да го погребат и после стигнали до Малея, където ги връхлетяла буря. Някои кораби достигат Крит при Гортина, източно от Фест. След това с пет кораба Менелай стигнал до Египет. Егист царувал седем години в Микена, а Орест се върнал и убил него и майка си; и точно тогава се върнал Менелай. Нека Телемах иде при него: той е пътувал толкова надалеч, че птиците за цяла година не успяват да прелетят тамошното море. Може да отиде до Спарта по море, а може и с кола, която Нестор ще му даде. Ментор предлага да пожертват от говеждите езици и да възлеят вино; и че те ще идат да спят на кораба. Нестор казва, че не е съгласен гостът му „в кораба свой на дъските да легне“. Ментор отвръща че Телемах може да остане, а той ще иде на кораба, за да е при моряците; и утре рано ще продължи към кавконите, от които трябва да си получи един стар и немалък дълг. След това излита като морски орел и всички се смайват (243-356). Нестор разбира, че това е била Атина и й обещава едногодишна крава с позлатени рога. В двореца й възливат 11-годишно вино; Телемах ляга да спи в преддверието на легло, изработено от Пизистрат.
Сутринта Нестор сяда на белите камъни пред портите, където някога е седял неговият баща Нелей. Синовете му са шестима; там е и жена му Евридика, дъщеря на Климен. Нарежда да принесат жертвата за Атина и да извикат и моряците на Телемах. Атина също присъства. Опичат месото, а през това време дъщерята на Нестор Поликаста измива Телемах. Впрягат коне в кола, слагат хляб и храна. Потеглят и вечерта стигат във Фера, където ги приема Диокъл, син на Орсилох, син на Алфей. Сутринта стават и пътуват цял ден (357-480).

IV.
В Спарта Менелай празнува сватбата на сина си Мегапент с една местна девойка (дъщеря на Алектор) и изпраща дъщеря си от Елена – „Хермиона чаровна, що на Афродита бе златна подобна“ – във Фтия, където ще бъде съпруга на Ахиловия син Неоптолем. Етеоней вижда двамата „на Зевса великий по външност подобни“ на конете им пред портите и пита Менелай дали да ги покани или отпрати. Менелай му казва, че преди не е бил толкова глупав; незабавно да им разпрегне конете и да ги покани. Те влизат и се дивят на хубостта и богатството на дома; отиват в къпалните, където се измиват с помощта на ратайкини и после сядат при Менелай. „Економка почтена“ им поднася хляб (1-51). Менелай ги кани да ядат и им подава гръб от угоен, печен вол. Телемах казва на Пизистрат, че домът прилича на двореца на Зевс Олимпийски.
Менелай разказва за пътуванията си: бил в Египет, Финикия, „Кипър изпаднал“, при етиопци, сидонци, араби, в Либия. Споменава брат си и казва, че би предпочел да има третината от сегашния си имот, но да са живи загиналите пред Троя. Добавя, че му е най-мъчно за Одисей, за когото не се знае жив ли е, или умрял; за него сигурно плачат Лаерт и Пенелопа, оставена в Итака с малкия Телемах. Телемах заплаква, като чува това (а Менелай го разпознава). Появява се Елена, „подобна на Артемида“, със златна хурка. Три ратайкини й помагат да се настани; споменава се за подаръците, които двамата били получили от Полив от египетската Тива и жена му. Тя казва, че този младеж сигурно е Телемах, оставен някога от Одисей заради нея, „кучката“. Менелай добавя, че и на него така му се струва (52-145). Пизистрат потвърждава това и споменава за трудностите в Одисеевия дом. Менелай казва, че бил готов да предложи на Одисей цял град в Аргос и да го пресели заедно с поданиците му, за да бъдат двамата по-близо. Всички се разплакват, като Пизистрат казва, че и на него му било мъчно за брат му Антилох „не най-недостоен в Аргос“, когото никога не бил виждал. Менелай облажава Нестор; после си измиват ръцете, а Елена слага във виното успокоително, получено от някоя си Полидамна, жена на Тон от Египет. Там земята раждала всякакви билки и всеки бил лекар, защото египтяните произхождат от Пеон.
Елена разказва спомен за Одисей: как веднъж се престорил на изранен и дрипав роб или просяк, и се промъкнал в Троя. Тя го познала, но се заклела да не го издава. Той й разказал за плановете им и макар после да погубил мнозина троянци, тя се радвала, защото вече била закопняла за дома си. Афродита й пратила лудост, та да остави родина, дъщеря и съпруг, който никому не отстъпвал по ум и хубост. Менелай си спомня как, когато били в дървения кон, тя дошла с Деифоб, чукала по коня и викала данайците с гласа на съпругите им. Двамата с Диомед веднага поискали да излязат, но Одисей ги спрял и запушил устата на Антикъл (146-278). Телемах предлага да идат да спят и ратайкини с факли завеждат него и Пизистрат в пруста, където те лягат на легла, постлани с черги и килими. На сутринта Менелай става, обува си сандали, взима меч и отива да попита Телемах по каква работа е дошъл. Телемах казва за положението в Итака, а Менелай въздиша и сравнява женихите със сърнета в пещерата на лъв. Казва как Одисей някога се борил в Лесбос със сина на Филомел. Ще му разкаже какво е научил за него от морския старец (279-332). На един ден път пред Египет имало остров, наречен Фарос; там Менелай се задържал 20 дни поради безветрие. Започнали да гладуват и тогава се появила една морска богиня, дъщеря на Протей – Идотея. Тя го заговорила и му разказала как може да се спаси: трябвало да попита баща й какво да направи, за да продължи пътя си. Протей излизал през деня от морето и лягал в някоя пещера, а около него се събирали 25 тюлена, на които той бил като пастир. Нужно е да го хванат, макар че той ще се превръща в различни животни; и да го попитат кой бог ги задържа. Менелай взима трима най-верни спътници и отиват в засада, скрити в тюленови кожи, които Идотея им донесла; те миришели лошо, но тя им дала амброзия, да си я сложат в носа. Протей дошъл; като го хванали, той се превърнал последователно в лъв, змей, пантера, глиган, вода и дърво. Накрая заговорил и казал на Менелай, че трябва да иде в Египет и да принесе хекатомби на Зевс и другите богове – защото е пропуснал да го направи. Менелай го пита какво се е случило с другите ахейци след отплаването от Троя (333-466).
Протей му разказва, че Аякс Ойлеев загинал: първо му се разгневила Атина, а после и Посейдон, който разцепил с тризъбеца си Герайската скала, на която се намирал Аякс, и той се удавил. Агамемнон най-напред пътувал добре; вятърът го изтласкал от Малейската скала, но после все пак стигнал до брега. Егист узнал от някого, че той идва, събрал 20 души и го поканил на пир в Тиестовия дворец; и там го убил. Менелай заплаква, като чува това. Протей още не знае дали Егист е жив или вече е убит от Орест (467-521). Бил видял Одисей – на острова на Калипсо. Самият Менелай няма да умре в Аргос, а боговете ще го изпратят на края на земята в Елисейските полета, при Радамант; там той ще живее щастливо, като Зевсов зет. Протей се гмурнал в морето, а Менелай отишъл в Египет, принесъл жертви, издигнал погребална могила на брат си и заминали. Предлага на Телемах да остане при него поне 12 дни; щял да му подари три коня с колесница. Телемах казва, че коне не му трябват, защото Итака, като всички околни острови, е скалиста и е най-подходяща за гледане на кози. Менелай му обещава сребърен кратер с позлатено устие, който изглежда като изработен от Хефест; получил го е от сидонския цар Федим.
През това време женихите в Итака се забавляват да хвърлят дискове и копия. Ноемон пита Антиной и Евримах дали Телемах се е върнал от Пилос; бил му взел кораба, а той имал работа в Елида. Те го разпитват и той им казва, че са заминали от острова с Ментор (или някой бог), но е странно това, че вчера Ментор бил в града, той го видял (522-627). Антиной иска кораб с 20 души, за да го изчака в протока между Итака и Сама. Медон отива при Пенелопа, която недоволства от женихите, и й казва, че те замислят да убият Телемах при връщането му от Спарта и Пилос. Тя се разплаква и казва на жените да изпратят слугата Долий при Лаерт, за да измисли как да възпре женихите. Евриклея признава, че е знаела за това и я съветва да не безпокои Лаерт, а да се помоли на Атина (628-732). Антиной се качва на кораб с 20 души, а Пенелопа размишлява като един лъв, заобиколен от мъже; и заспива. Атина й изпраща образа на сестра й Евтима – дъщеря на Икар и жена на Евмел от Фера. Тя казва, че синът й ще се върне, защото е воден от Атина. Пенелопа пита за Одисей, но видението не отговаря. Женихите отиват да причакат Телемах на скалистия остров Астерис, между Итака и Сама (733-809).

V.
Зората става от леглото на Титон, а боговете са се събрали на заседание. Атина казва, че вече нищо не пречи царете да са несправедливи, щом един толкова добър цар като Одисей е застигнат от такива беди: Калипсо не го пуска да си върви, той няма и с какво да потегли, тъй като е без кораб и моряци, а някои замислят да убият сина му. Зевс й разрешава да помогне на Одисей да отплава от Огигия, а на Телемах – да се върне в Итака жив и здрав. Нарежда на Хермес да извести на Калипсо за решението му: Одисей ще потегли от острова й на сал и след 20 дни ще достигне острова на феаките – Схерия. Те ще го посрещнат добре и с много дарове ще го отведат до Итака; защото съдбата му е да се върне в дома си и да види близките (1-40).
Хермес обува летящите си сандали, прелита през Пиерия и се насочва към морето, подобен на чайка. Пристига при пещерата на Калипсо: тя пее и тъче със златна совалка. Наоколо има гора от различни дървета, много птици, ливади и извори. Калипсо го познава, поканва го да седне на „светлий престол“ и го пита защо е дошъл. Поднася му амброзий и „пурпурен нектар“. Аргусоубиецът се нахранва и казва, че не идва по свое желание, а е изпратен от Зевс: тя трябва да отпрати оттук мъжа, който измежду сражавалите се при Троя е изпатил най-много (41-101). Калипсо си спомня за Орион и Иасион, любими на Зората и Деметра, които някога били убити от Артемида и Зевс. Сега боговете са завидели и на нея, че си е намерила смъртен за любим, а тя го е спасила, след като Зевс е разбил кораба му и всичките му другари са загинали. Но нека си върви. Хермес отлита, а тя отива при Одисей, който е на брега и пролива сълзи от скръб за родината си; нимфата вече не го привличала, макар че нощем спял до нея. Калипсо му казва, че може да замине, ако си направи сал; а тя ще му даде хляб, вино, храна, вода и хубави дрехи. Той се усъмнява в искреността й. Връщат се в пещерата и се нахранват; Калипсо казва, че му предстоят много трудности и не разбира защо предпочита смъртната си съпруга си пред нея. Той се съгласява, че тя е богиня и превъзхожда жена му, но казва, че все пак предпочита да се върне; и не се бои от трудностите. После си лягат в пещерата (102-205). Сутринта стават, Калипсо му дава медна брадва и тесла, посочва добре изсъхнали дървета, подходящи за плавателен съд; той отсича 20. Тя му донася и платна. Работата свършва за четири дни, а на петия тя му донася вино, вода и храна, изпраща му попътен вятър и той потегля.
Ориентира се по звездите; на 18-тия ден вече вижда планините на феакийския остров. Тогава Посейдон се връща от Етиопия, вижда го от Солимските планини и изпраща буря. Одисей съжалява, че не е загинал при Троя, когато се е биел около трупа на Ахил. Ветровете разнасят сала по морето като трън из полето наесен (206-310). Появява се Ино, дъщеря на Кадъм, която някога била смъртна. Съветва го да остави сала и да плува, и му дава забрадката си, да си я завърже около гърдите. Той изчаква гредите да се пръснат (като куп слама от вихрушка), качва се на една от тях и си съблича дрехите. Като го вижда в какво положение е вече, Посейдон казва: „Ха тъй“, и потегля с конете си към своите дворци в Ега. Атина спира ветровете и на третия ден сутринта Одисей стига до суша. Брегът обаче е скалист и няма как да се излезе; той се бои, че вълните пак ще то изтеглят навътре или ще го нападне морско чудовище. Плува и стига до устието на някаква река и се помолва на божеството, което му помага.
Стъпва на твърда земя, целува я и хвърля забрадката на Ино обратно в морето, а тя си я взима. Замисля се дали няма да умре на сутринта от студ край реката; а ако отиде в гората, няма ли да го нападнат зверове. Струпва шума до две маслинови дървета и се заравя в нея, като главня в пепел. Атина го приспива (320-470).

VI.
Феаките живеели в Хиперия, в съседство с циклопите, които ги притеснявали. После Навситой ги извел оттам, заселил ги в Схерия и издигнал града.
Навсикая („на богиня безсмъртна подобна“) спи в стаята си с две слугини „като харити“. Явява й се Атина в образа на дъщерята на „славния плавател“ Димант и й казва да иде да изпере дрехите, защото сватбата й наближава. Трябва да тръгне с кола, теглена от мулета, защото пералните са далеко (1-39).
Тя се събужда и отива при родителите си: майка й тъче „пурпурна вълна“, а баща й се готви да иде на съвет с други „царе именити“. Казва му да разпореди да приготвят кола, за да изпере; защото трябвало да отива на съвет добре облечен, както й петимата му синове, когато отиват на хоро. Той обаче се досеща, че тя мисли за сватбата си. Запрягат колата; майка й и дава в кошница ядене, риба, сладка, зеленчуци и вино в кози мях; тя подкарва мулетата, а слугините вървят пеш. Пристигат при пералните, пускат мулетата да пасат, изпират дрехите, изкъпват се и сядат да ядат; после започват да играят на топка. Тя блести сред слугините си като Артемида сред нимфи на Тайгет (40-108).
Одисей се събужда и размишлява къде е попаднал; чува гласовете на момичетата (топката им паднала във вира). Става и тръгва като лъв, който ще се нахвърли върху волове, овце или елени (закрива голотата си с клонче). Слугините като го виждат се разбягват, а Навсикая остава на място (Атина й вдъхва смелост). Той я заговаря отдалеч. Дали е богиня? Тогава трябва да е Артемида. Ако е смъртна, блажени са родителите и и бъдещият й съпруг. Прилича му на фиданка, която видял на Делос, когато бил там начело на голяма войска. Преди 20 дни отплавал от Огигия. Може ли да му даде дрехи? Пожелава боговете да й дадат добър съпруг и дом (109-184). Навсикая казва, че Зевс дава щастието на хората и Одисей трябва да изтърпи, каквото му се е паднало. Това е земята на феаките, а Алкиной й е цар; тя е дъщеря му. Извиква слугините и казва да му дадат дрехи и да го измият; но той казва, че предпочита да се измие и облече сам. Измива се и се облича, и Атина го разкрасява; когато се връща при тях, Навсикая се учудва на хубостта му. Нарежда да му дадат ядене и пиене (185-243).
После се качва се на колата и му казва да върви след нея по пътя, но да остане при гората на Атина, която не е далеч от града. Пред него имало стена, от двете му страни – пристанища, а в центъра – храм на Посейдон. Феакийците не са военни, а мореплаватели. Тя не би желала да я видят с него и да започнат да се питат кой е и защо идва с нея. Да намери дома на Алкиной и да влезе; там майка й преде до огнището, а баща й „сръбва си винце, приведен, на бози безсмъртни подобен“.
Отправят се по пътя и привечер стигат до гората на Атина; Одисей й се помолва (244-318).

VII.
Навсикая се прибира у дома, братята й разпрягат мулетата и внасят изпраните дрехи; слугинята Евримедуза разпалва огнището (тя била от Епир, феакийците я подарили на Алкиной). Атина се явява на Одисей в града в образа на девойка със стомна. Той я пита къде е домът на Алкиной, тя му казва да върви след нея; феакийците не били много дружелюбни към чужденците (1-36). Отвежда го дотам и му разказва за Алкиной и Арета. Родословието им: Посейдон станал баща на Навситой от Перибия, дъщеря на Евримедонт, цар на исполините. Той имал синове Рексенор и Алкиной; първият починал, като оставил една дъщеря, за която Алкиной се оженил. Била много разумна и блага, да се надява на нея. Оставя го и се отправя към Маратон и град Атина; там влиза в дома си, направен от Ерехтей.
Описание на Алкиноевия дворец: стените били медни, а вратата – златна, отстрани имало златни и сребърни кучета, изработени от Хефест. Вътре покрай стените имало постлани кресла за феакийските вождове и златни момчета върху каменни плочи, държащи факли. Имало 50 ратайкини, вещи в тъкането. Също и градина, където дърветата никога не остават без плодове; лехи със зеленчук, добиван през цялата година. И два извора, от които единият напоява градината, а другият влиза в дома и от него наливат вода (37-128). Той влиза; там царете и съветниците възливат на Хермес, защото идва време за сън. Атина го е покрила с облак и той остава невидим, докато иде при Арета. Прегръща й коленете и й се примолва да му помогне да се върне в своя край; и сяда в огнището.
Старият Ехеней съветва Алкиной да покани госта да седне, защото е молител; да му донесат вечеря и да възлеят на Зевс. Той го поканва на мястото на сина си Лаодамант и му поднасят вечеря, а глашатаят Понтоной им налива вино. Алкиной казва, че вече могат да си вървят, а утре да дойдат пак и да поканят и други „старци почтени“, и да помислят как да изпратят госта. Възможно е да е бог, макар че дотогава боговете винаги са им се явявали явно, защото феаките са им роднини „като циклопите и племената на диви гиганти“. Одисей казва, че не прилича на бог, а е понесъл много страдания. Нека се нахрани, защото няма по-кучешко нещо от стомаха; и ги моли утре да се погрижат да го изпратят. Пият още и си тръгват (129-231).
Арета пита Одисей откъде е получил тези дрехи. Той казва, че бил на Огигия при коварната Калипсо: защото след като корабът му бил натрошен от мълния, той прекарал девет дни в морето, а на десетия боговете го изхвърлили на острова, където тя го приела, и там останал седем години. Разказва подробно как стигнал до Схерия. Навсикая била разумна девойка и го посрещнала добре. Алкиной казва, че го кани да остане да живее на острова и че би могъл да му даде дъщеря си за съпруга; но ако не желае, няма да го задържа. Може да тръгне и утре: ако е нужно, ще го откарат по-далеч и от Евбея; дотам моряците му отиват и се връщат за един ден. Одисей благодари на Зевс, а ратайкините го извеждат със запалени факли в пруста, където са му приготвили легло с червени постелки, губери и вълнени завивки. Алкиной ляга при жена си в двореца (232-349).

VIII.
На сутринта двамата стават и Алкиной го повежда към корабите, където сядат на „гладки камъни“. Атина се разтичва из града в образа на Алкиноевия глашатай и съобщава за „чужденеца“, че е хубав като безсмъртен; и наистина го прави по-едър и хубав. Гражданите се събират и заемат седалките. Алкиной казва, че трябва да се погрижат да изпратят госта до дома му; затова да се приготви кораб и да се изберат 52 гребци, които да си оставят там лопатите; после да идат у дома му, където той ще ги нагости. Кани и царете, а също и Демодок, „певеца божествен“ (1-43).
Приготвят кораба и отиват в дома му, където той е заколил овце, свини и волове. Глашатаят довежда певеца, когото музата обича: „Зрака му беше отнела, но сладката песен дарила“. След като се нахранват, той пее за скарването на Одисей с Ахил – как се скарали на пира на боговете, а Агамемнон се радвал на това в душата си. Одисей слуша и плаче, като покрива главата си с дреха. Алкиной забелязва това; казва, че достатъчно са слушали певеца и е време да излязат и да започнат игрите.
Тръгват, като глашатаят хваща Демодок за ръка и повежда и него. Отиват на пазара, където се намират мнозина младежи, сред които и синовете на Алкиной – Лаодамант, Алиос и Клитоней. Състезават се на бягане (побеждава Клитоней), борба (Евриал), скок на дължина (Амфиал), диск (Елатрей), бокс (Лаодамант). Той и Евриал предлагат на Одисей да вземе участие в игрите (44-144). Одисей отказва и Евриал го пита предизвикателно дали не е търговец, който „за стоката мисли и за печалба открадната“. Одисей му казва, че е хубав на външност, но недодялан по ум. После взима диск и го хвърля по-далеч от другите, а Атина, престорена на мъж, потвърждава това. След това Одисей казва какво още умее: стреля с лък така, че от днешните хора само Филоктет го надминава. Това не се отнася до едновремешни герои като Херакъл и Еврит, който бил предизвикал на състезание с лък самия Аполон и богът го погубил. Владее бокс и бягане, но е уморен от премеждията си; и няма да се състезава с Лаодамант, който му е домакин. Алкиной казва, че те не са силни в бокса и борбата, а предпочитат бягането, морското дело, танците, музиката и любовната радост. Казва да донесат лирата на Демодок (145-247).
Той пее, а младежите танцуват около него. Разказва случката с Арес и Афродита. Афродита била омъжена за Хефест, но станала любовница на Арес. Хелиос казва за това на Хефест; а той изработва невидими вериги и дава вид, че отива на Лемнос. Арес отива при Афродита и й предлага да си легнат, защото Хефест е отишъл при „чуждоезични синтийци“. Хефест се връща и, както са оплетени, се развиква към Зевс (бащата на Афродита): тя го посрамвала, защото бил куц, и сега той няма да ги развърже, докато баща й не му върне всички дарове, които дал за нея, „кучка безсрамна; хубава нея родил е, но невъздържана много“ (Вранчев, 311). Посейдон, Хермес и Аполон отишли да видят, а богините, от неудобство, си останали в къщи. Хермес казва на Аполон, че не би отказал да е на мястото на Арес. Посейдон помолва Хефест да им свали веригите и гарантира, че Арес ще плати. Хефест ги освобождава и Арес побягва към Тракия, а Афродита отива на Кипър, в Пафос.
После Халий и Лаодамант си подхвърлят топка, а след това играят хоро. Одисей похвалва играчите, а Алкиной предлага всеки от 12-те царе (той е 13-ти) да му донесе подарък, а Евриал да му се извини. Евриал му подарява меден меч със сребърна дръжка и ножница от слонова кост, и си разменят помирителни думи. Слънцето залязва, а глашатаите занасят даровете в дома на Алкиной. Останалите тръгват към дома му и сядат там на високи столове (312-413). Арета стопля вода на триножник, за да се изкъпе гостът и донася сандъка с даровете. Той ги вижда и завързва капака на сандъка с възел, както го е учила Кирка; и се изкъпва за пръв път, откакто е напуснал Калипсо. Отива при мъжете, а Навсикая му казва: „Мене спомни си, че първо живота на тебе спасих аз“. Той отговаря, че ще я тачи у дома си като богиня. Сяда при Алкиной и изпраща на Демодок къс от гърба на белозъба свиня (него тачи най-много от смъртните, защото на поезия го е учила музата или Аполон).
Предлага му да разкаже за дървения кон, направен от Епей с помощта на Атина. Демодок пее: аргийците запалили шатрите си и заминали, а конят бил на акропола и троянците спорели дали да го разцепят „с мед немилостива“ или да го хвърлят от скалата, или да го пазят заради боговете. Надделяло третото мнение. Градът бил разорен, и как Одисей и Менелай нахлули в двореца на Деифоб (414-510). Одисей слуша и плаче като жена над убития си във война съпруг. Алкиной прекъсва Демодок и предлага на Одисей да разкаже за себе си. Първо как се казва (защото няма човек без име). Също и къде живее, за да могат корабите да го отведат дотам: „Самички знаят те да отгадават желания и мисли на люде“. Навситой някога му бил казал, че един ден Посейдон ще се разгневи и ще разбие някой от корабите им, когато се връща. Нека разкаже и къде е пътувал. Да не е изгубил някой роднина или приятел при Троя? (511-576)

IX.
Одисей казва, че му харесва песента на певеца, радостният народ и пълната трапеза. Той е Одисей от Итака, където е планината Нерит и близо до нея са и други острови – Дулихий, Сама, Закинт. Калипсо и Кирка са го задържали, но „няма от родина по-сладко за тоя, който от своите близки далеко е“. Ще разкаже за пътешествието си (IX, 1-38).
Пристигат в Исмар, киконски град и го превземат, избиват мъжете и си поделят жените и имуществото. Одисей предлага да заминат веднага, но другарите му предпочитат да останат, за да ядат и пият. Спасилите се кикони идват с други, живеещи по-навътре; започва битка, която ахейците губят и по 6-ма от кораб са убити; и избягват (39-59). Повикват всеки от убитите по три пъти; започва буря и те излизат на суша и престояват две денонощия.
На третия ден тръгват и пътуват добре, и стигат до Малея; но Борей и течението ги изтласкват към Китера. Девет дни се носят из морето и на десетия стигат при лотофагите, които се хранят само с цветя. Изпратили двама моряци с един глашатай, които били посрещнати от логофагите и яли лотос; и след това не искали да се връщат. Прибират ги насила, връзват ги при веслата и потеглят.
Стигат земята на циклопите: те не обработват земята, нямат събрания и закони, живеят на отделни семейства в пещери из планините. Не много далеч от земята им има горист необитаем остров, пълен с кози. Циклопите нямат и кораби, макар че на острова имало удобно пристанище. Там се раждало всичко: имало хубави ливади, забелязали и извор от пещера (60-134). Пристигат на острова по тъмно, спят при морето и на сутринта тръгват да го огледат. Взимат си лъковете и копията, и убиват много кози – паднали се по 9 на всеки от 12-те кораба, а на него – 10. Цял ден ядат и пият от виното, заграбено от киконите. Виждат пушек отсреща и чуват блеене на овце. На другия ден Одисей казва, че ще иде дотам с кораба си, да разбере какви са тези хора. Наближават, виждат пещера и стада овце и кози край нея, и двор с ограда от камъни и дървета. Той оставя кораба с моряците и тръгва само с 12 от тях, като взима и мях с виното, дадено му от Марон, жрец на Аполон от Исмар. Смесвало се 1/12 (135-203).
Влизат в пещерата, там има много сирене и мляко, агнета и ярета; другарите му предлагат да откраднат всичко и да бягат, но той предпочита да изчака домакина. Циклопът пристига със стадото и с наръч дърва, оставя мъжките навън и затваря пещерата с камък, който не биха помръднали 22 коли с по 4 колела. Издоява женските, разделя млякото за пиене и за сирене, и наклажда огън. Вижда ги и пита кои и откъде са, и дали са търговци или разбойници. Те се изплашват, но Одисей обяснява, че се връщат от Троя и са били войници на Агамемнон, който превзел града; моли за гостоприемство и напомня, че Зевс наказва онези, които се отнасят лошо с гости и молители. Циклопът казва, че не почита Зевс и не се бои от него; и пита къде е корабът им. Одисей излъгва, че корабът се е разбил в скала и само те са оцелели; а циклопът хваща двама и им разбива главите, нарязва ги и ги изяжда, без да остави нищо от тях. Ужасените гости се разплакват, а той се напива с мляко и заспива. Одисей мисли дали да го убие с меча си, но се досеща, че така няма да могат да излязат и ще умрат вътре (204-293). На сутринта циклопът пак издоява стадото, като слага малките да сучат; наклажда огън, изяжда още двама за закуска и излиза с животните, като затваря изхода след себе си. Одисей намира в пещерата една тояга, голяма като мачта на 20-веслен кораб, отрязва от нея кол от един разтег и го подостря, овъглява го на огъня, за да стане по-твърд, и го скрива в купчина тор. Определя четирима, които заедно с него ще го забият в окото на циклопа. Вечерта той се връща и след домакинската работа изяжда още двама, а Одисей му предлага да опита от виното. Циклопът го харесва много и пие още три пъти. Пита го за името му, а Одисей отвръща, че се казва „Никой“; циклопът му обещава да го изяде последен.
После заспива и повръща, а те забиват нагорещения кол в окото му. Той се събужда от болката и започва да вика на помощ другите циклопи, които се събират пред пещерата и го питат какво става и дали някой не го убива; и като казва „Никой“, му казват да се моли на баща си Посейдон и си отиват (294-400). Тогава той застава на входа, отмества скалата и се готви да улови, когато се опитат да излязат. Одисей навързва другарите си под овните – всеки под три овни, а той се улавя за най-големия: „и вълната нему тежеше, и тежки ми мисли“. Полифем заговаря овена и съжалява, че не може да му каже къде се намира този „Никой“. Те се отдалечават, Одисей излиза изпод овена и освобождава другите, и стигат до кораба. Другарите им ги посрещат, радват се и плачат за загиналите. Отдалечават се с гребане и той извиква на циклопа, че за жестокостта си е получил отплата от Зевс и боговете. Циклопът хвърля към тях скала, от чиято вълна корабът се връща обратно към брега. Другарите на Одисей го молят да не вика повече, но той все пак му казва името си. Циклопът си спомня за гадателя Телем, който живеел някога при тях и му предсказал, че ще бъде ослепен от Одисей; но той си го представял по-едър (401-504). Помолва се на Посейдон да не му позволи да се върне в дома си, или поне да му причини много страдания по пътя. Те стигат до острова и си разделят овцете; а Одисей принася големия овен в жертва на Зевс (която не била приета). Ядат и пият до вечерта, спят на брега и на другия ден потеглят (505-546).

X.
Пристигат на остров Еолия, където живее Еол, син на Хипотес; той е оженил шестте си сина за шестте си дъщери, и всички живеят заедно и задружно. Островът е плаващ и ограден със стена. Те са настанени в хубава къща и му гостуват цял месец; накрая Еол одира един деветгодишен вол и завързва в кожата му всички ветрове освен Зефир (Зевс го е направил „управител на вихри“). На десетия ден вече виждат родната си земя и огньовете по нея; Одисей заспива от умора, а другарите му се питат какви ли подаръци е получил от Еол. Развързват мяха, ветровете излизат и започва буря, която ги отнася навътре. Като се събужда, Одисей се замисля дали да не се хвърли в морето и да се удави, но се въздържа и продължава да лежи; а бурята ги отнася обратно към Еоловия остров (1-54). Слизат на брега, наливат си вода и сядат да ядат в кораба. Одисей отива при Еол с един спътник и един глашатай. Еол се учудва, че са тук, а когато Одисей го помолва за помощ, казва: „Махай се бърже от острова, най-злий от живите люде“ (защото бил омразен на боговете).
Отплават от Еолия и на седмия ден пристигат в страната на лестригоните, в град Телепил. При входа към пристанището се издигат високи скали и от двете страни, а по-нататък бреговете също са стръмни. Корабите минават през тесния проток и влизат в широк и спокоен залив, обаче Одисей със своя кораб остава при входа. Изпраща двама души и един глашатай да разузнаят (55-100). Пред града срещат мома със стомна, дъщеря на царя на лестригоните Антифат. Тя им посочва дома на баща си, те отиват и виждат една огромна жена, която изпраща да извикат от пазара мъжа й; той идва и изяжда единия от пратениците. Другите побягват, лестригоните се събират и започват да хвърлят скали по корабите, и ги потопяват; спасява се само Одисей със своя кораб.
Пристигат на остров Еея, където живее Кирка, сестра на Еет и дъщеря на Хелиос и океанидата Персея. Прекарали две денонощия на сушата „от скръб и умора сломени“. На третия ден той взима копие и меч, и тръгва на разузнаване; изкачва се на една по-висока скала и вижда дим. На връщане убива един едър елен и го завлича до кораба. Другарите му се чудят на големината на елена; сготвят го, ядат и пият до вечерта, а на другата сутрин той им казва, че се намират на остров и е видял дим; и трябва да узнаят кой живее на острова. Те се разплакват, като си спомнят последните приключения, но той ги разделя на две дружини от по 22-ма, като начело на втората поставя Еврилох; и след хвърляне на жребий групата на Еврилох отива на разузнаване (101-205). Стигнали до двореца на Кирка и там видели лъвове и вълци, които им се умилквали като питомни. Чули, че вътре пее жена – това била Кирка, която тъчала платно. Те я повикали, а тя ги поканила вътре, и влезли всички освен Еврилох. Поднесла им сирене, мед и брашно във вино и билки, така че да забравят за родината си; след това ги ударила с вълшебна пръчка и ги затворила в кочината. И те се превърнали в свине, като запазили човешкия си ум. Заплакали, а Кирка им подхвърлила дренки и жълъди.
Еврилох се връща при кораба и казва, че никой от останалите не е излязъл от къщата на Кирка. Одисей взима меча и лъка си, и казва, че ще иде, а Еврилох го моли да избягат още сега. Одисей тръгва и когато наближава дома на Кирка, го среща Хермес със златната си тояга и с вид на юноша. Казва му, че другарите му са превърнати в свине и затворени в кочина. Но да вземе тази билка, така че магиите на Кирка да не му подействат; да я заплаши с меча си, и когато тя му предложи да легне с нея, да не отказва, но да я накара да се закълне с клетвата на боговете, че няма да му стори зло. После изтръгва билката от земята с корена, дава му я и изчезва към Олимп, а Одисей продължава към дома на Кирка (206-303). Повиква я; тя излиза, поканва го да влезе и прави същото, което и с другарите му – но сместа не му действа. Той изважда меча, а тя се изплашва и казва, че никой мъж не е издържал на тази напитка и че той сигурно е Одисей, за когото Хермес й предсказал, че ще мине оттук на връщане от Троя. После му се заклева и той се качва в леглото й. През това време четирите й слугини застилат столове с бели и червени постелки; поставят сребърни трапези и златни чинии. Наливат вино и стоплят вода, а една от тях го изкъпва. Той сяда, но отказва да яде преди Кирка да освободи другарите му. Тя ги извежда от кочината „на свини деветгодишни подобни“, намазва ги с някаква мас и те пак стават хора, дори по-хубави отпреди. Стискат ръката на Одисей и плачат така, че самата богиня се трогва (304-384). Казва им да изтеглят кораба на сухо; да извадят вещите си оттам и да ги приберат в пещерите. Одисей се връща при кораба, а другарите му се спускат към него „като телета към майките си“. Той им казва да дойдат в дома на Кирка, а Еврилох напомня, че смелостта му е погубила някои в пещерата на циклопа. Одисей си помисля дали да не му отреже главата, макар че му е роднина; но другите предлагат да го оставят да пази кораба. Все пак и той тръгва; и заварват останалите при Кирка изкъпани и облечени. Тя ги поканва на трапезата и те остават в дома й цяла година (385-451).
След това казват на Одисей, че е време да продължат пътя; ядат и пият цял ден и вечерта той моли Кирка да го изпрати към дома му. Тя казва, че няма да го задържа, но е нужно първо да иде в царството на Хадес и Персефона, където да се посъветва с душата на Тирезий: само на него Персефона е дала да запази „ум и познание в смъртта“. Затова трябва да преплава океана и да стигне до гората на Персефона. Там е Ахерон, в който се вливат Пирифлегетон и Коцит; а Коцит е поток от Стикс. Да изкопае трап и да направи възлияние с мляко, мед, вино и вода, и да сипе брашно; да обещае ялова крава за мъртвите и отделно черен овен за Тирезий. Да жертва мъжко агне и бяла овца, и да се отдръпне назад: тогава ще дойдат душите. Да ги прогонва, докато дойде Тирезий, който ще му каже как да се върне в Итака. Тя завършва с упътването си на разсъмване. Одисей отива да събуди другарите; Елпенор пада от покрива и загива. Казва им къде трябва да идат и те се разплакват. През това време Кирка оставя на кораба агне и овца за жертви (452-549).

XI.
Качват се на кораба и Кирка им изпраща попътен вятър. Стигат до края на океана, където е страната на кимерийците; там никога не грее слънце и „тъмнина се тлетворна над тия нещастници стеле“. Одисей изкопава трап, дълбок лакът и толкова широк; прави възлиянията, дава обещанията на мъртвите и заколва жертвите, които държат Еврилох и Перимид. Идват душите от Ереб. Събират се около трапа и Одисей е обхванат от страх (1-42). Другарите му одират овцете, а той не допуска душите до кръвта им. Явява се душата на Елпенор. Той казва, че причината за нещастието му е изпитото вино – като се събудил на покрива, не тръгнал към стълбата, а в обратната посока. Моли да го погребе като се върне, да му направи паметник и да забие веслото му на гроба. Одисей му обещава (докато разговарят те стоят от двете страни на трапа). Вижда майка си Антиклея, но не я допуска до жертвите; явява се Тирезий.
Пие от кръвта и казва, че по пътя Земетресавецът ще го възпрепятства, но накрая все пак ще стигне до дома си. Първо ще стигне Тринакия, където да внимава с кравите и овцете на Хелиос; ако не, ще загуби другарите си и кораба. След като погуби женихите в Итака, трябва да вземе весло и да тръгне, докато стигне до земята на хора, които не познават морето и нямат сол. Там да принесе жертва на Посейдон (овен, бик или шопар), а после у дома си – хекатомба на всички богове. И така ще умре от смърт тиха, в старост честита (43-132). Одисей пита как майка му ще го познае след малко, а той отвръща, че който от мъртвите пие от кръвта, може да разбира и да говори. Отива си, а Антиклея се доближава пак, пие от кръвта и познава Одисей. Пита го дали още не е бил в Итака. Той казва, че е дошъл да се съветва с Тирезий и че не е наближавал Ахея. Пита я как е умряла и да му каже нещо за Лаерт и Телемах. Да не би някой добър ахеец да е взел Пенелопа за съпруга? Тя казва, че Пенелопа му е вярна, а Телемах стопанисва имотите и го канят навсякъде. Баща му не идва в града, спи между слугите и се покрива със скъсани дрехи; а през лятото и есента спи на открито в лозето. Тя умряла от жалби и грижи за Одисей. Той се опитва да я прегърне, но тя избягва като сянка и казва, че след смъртта душата на човека изчезва от костите като сън (133-216).
Към жертвите се стичат сенките на жени, които през живота си са били съпруги и дъщери на именити мъже: той не ги допуска наведнъж, а една по една и разпитва всяка. Първо Тиро – дъщеря на Салмоней и съпруга на Критей Еолов. Тя се залюбила с реката Енипей, а Земетръсецът взел неговия образ и се любил с нея под вълна. Казал й, че той е Посейдон и тя ще роди близнаци – защото „любовта на безсмъртни ялова нивга не бива“. Тя ражда Пелий и Нелей – единият се заселва в Йолк, а другият – в Пилос. Иначе имала трима сина от Критей. Вижда и Антиопа, родила от Зевс Зет и Амфион, които първи строили Тива; Алкмена, родила Херакъл от Зевс и Мегара, дъщеря на Креон, съпруга на „Амфитрионовия син“. Също Йокаста, която взела сина си за мъж, а той убил баща си; накрая тя се обесила. Флора, дъщеря на Амфион от Орхомен – омъжила се за Нелей. Родила Нестор и други синове, а също и Пиро, която била искана от много мъже. Нелей я дал на онзи, който му докарал воловете на Ификъл. Също Леда, съпруга на Тиндарей, която родила Кастор и Полукс: те един ден са мъртви и един – живи. Ифимедия, родила от Посейдон От и Ефиалт, най-снажните смъртни мъже след Орион. На 9 години били 9 разтега високи. Искали да натрупат Оса и Пелион върху Олимп, но Аполон ги убил. Също Федра, Прокрида и Ариадна: Тезей я грабнал от Крит и я водел в Атина, но Дионис съобщил на Артемида и тя я убила на остров Дия. Също – Мавра, Климена и Ерифила, която продала съпруга си.
Но нощта отминава и той вече трябва да си легне – или тук, или на кораба (217-325). Арета, Ехеней и Алкиной се съгласяват, че е добре гостът да остане и утре, докато му приготвят всички дарове. Алкиной добавя, че не му се вярва Одисей да е „прелъстител, измамник, каквито храни мнозина земята черна да изковават лъжи за неща, кои никой не виде.“ Говорил им е като същински певец. Дали е видял в Хадес някои от другарите си от войната? Той би седял да го слуша и до сутринта. Одисей казва, че някои са умрели „от зла жена“. Агамемнон като го видял, заплакал и се опитал да го прегърне. Одисей го пита как е умрял, той отвръща, че с другарите му били заклани като „свине белозъби“. Чул писъка на Касандра, която Клитемнестра погубила. „Себе си с безчестие покри, па и всички бъдни жени опозори. Ето защо към жена си никога кротък не бивай, никога всичко на нея, що знаеш, недей поверява.“ И когато пристигне, да спре кораба си на скрито, а не на открито – „жена вяра няма.“ (326-446). Пита го и за Орест, а Одисей казва, че за него не знае нищо. Вижда Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс. Казва на Ахил, че е доволен, като го вижда как царува над умрелите. „Смърт ли е, не хвали ми я“ – казва Ахил. Пита за баща си и Неоптолем (447-492). Одисей казва, че го довел при Троя от Скирос; по красноречие бил трети след Нестор и него. Убил Еврипил, син на Телеф; и бил най-хубавият воин след Мемнон. Единствен не се боял, когато били затворени в коня. Всичко минало благополучно, дори не бил ранен. Като изслушал всичко това, Ахил си тръгнал доволен. За Аякс: имали спор за Ахиловите доспехи, които Одисей получил от майката на Ахил, а му били присъдени от „щерки троянски и още Атина“. Но съжалява, защото заради това земята погълнала Аякс. Видял и други: Минос със златен скиптър и около него се оправдавали всички, седнали или прави. Гиганта Орион и Тиций, който изнасилил Латона, докато отивала в Делфи; Тантал, който не можел да пие и яде, и Сизиф, който търкалял камъка; и призрака на душата на Херакъл. Той самият бил сред боговете с жена си Хеба (493-590); а там долу бил с лъка си и с изрисувания си пояс. Обръща се към Одисей и му разказва накратко за Евристей и как по негова заповед извел Цербер от Хадес.
Надявал се да види още Тезей и Пиритой, но се събрали твърде много жадни души и той се уплашил да не се появи и главата на Горгона. Отива на кораба и потеглят през океана (591-625).

XII.
Пристигат на Еея, той изпраща някои да вземат тялото на Елпенор и го изгарят на брега заедно с доспехите. Правят гроб, поставят върху него колона и веслото на мъртвия. Идва Кирка нагиздена със слугините си, които носят храна и вино. Казва им, че вече се отличават от другите смъртни с това, че са умрели два пъти, и им предлага да се нахранят, защото утре пак им предстои път. След вечерята всички лягат да спят в кораба, а Одисей сяда на брега с Кирка и й разказва преживяното (1-34).
Тя му казва за предстоящите премеждия. Ще мине край сирените, които пеят сред купчини човешки кости. Казва му какво е нужно да направи, за да ги чуе. После ще трябва да избере дали да мине през Планктите, където вълните грабват всеки минаващ кораб и дори гълъбите, „що на баща ни Зевс носят амброзия“. Само Арго минал оттам, когато отивали в Колхида при Еет, но това не можело да стане без помощта на Хера. Другият път бил между други скали: едната е висока и гладка, никой не я е изкачвал, а върхът й е забулен в черни облаци; в подножието има пещера, обърната на запад, където живее Сцила. Тя е с 12 крака, 6 шии с глави, 3 реда зъби във всяка. Показва ги извън пещерата и гълта делфини и риба. Скалата срещу нея е по-ниска и със смокиня, и изпод нея Харибда гълта вода по три пъти на ден. По-добре да мине край Сцила и там да изгуби 6 другари, отколкото да загинат всички, погълнати от Харибда. Сцила била безсмъртна и не можела да бъде победена, затова да бяга бързо и да призове майка й Кратея. После ще стигне Тринакия, където са стадата на Хелиос: 7 от крави и 7 от овце, всяко по 50 глави; винаги са еднакъв брой. Пасат ги две нимфи, Флетуса и Лампеция – дъщери на Хелиос, родени от Неера (35-134). След като му разказва това, Кирка се отдалечава; те потеглят, а тя им изпраща попътен вятър.
Одисей съобщава на останалите какво е чул от нея за сирените. През това време корабът достига техния остров и вятърът внезапно стихва. Той им напълва ушите с восък, а те го връзват и продължават нататък с весла. Сирените пеят, че ако някой остане при тях, после си отива, научил много неща; те знаят какво е станало при Троя, а и всичко друго по земята. Той кима на другарите си да го отвържат, но Перимед и Еврилох го връзват още по-здраво. Отминават острова и скоро след това виждат пушек и голяма вълна. Одисей ги насърчава да продължават напред, като казва, че няма да им се случи по-голямо зло от онова при Циклопа (135-210). Не им казва за Сцила, но си облича доспехите и взима копия. Харибда повръща вода и парата от нея покрива и двете скали; а щом погълне вода, се вижда морското дъно. Сцила грабва шестима, които се мятат в устите й като рибки на въдица. Това било най-ужасното, което бил виждал някога.
След това стигат до остров Тринакия, където виждат говедата и овцете на Хелиос. Той казва, че Тирезий го е предупреждавал да не спират тук. Еврилох отвръща, че е с желязно сърце; добре би било да си починат и хапнат на острова. Сега идва нощ, а на другата сутрин пак ще продължат. Той иска да му се закълнат, че ще ядат само от това, което носят от острова на Кирка (211-288). Слизат на сушата и се нахранват; и когато 2/3 от нощта са минали, Зевс изпраща „вятър буен и адска вихрушка“. На сутринта изтеглят кораба на сушата и го скриват в пещера, „где обитаваха нимфи и имаха хорове красни“. Цял месец духат само Нот и Евър. Храната им свършва, започват да ядат риба и птици. Веднъж той влязъл навътре в острова да се помоли на боговете и заспал; а Еврилох казал на другите, че според него най-ужасна е гладната смърт. Нека сега принесат хекатомба на Хелиос и после в Итака ще му построят бляскав храм. Най-сетне, по-добре да загинат в буря, отколко да вехнат тук (289-336). Тогава те избрали най-хубавите крави и ги посветили на боговете. Заклали ги и ги одрали, изяли дреболиите и сложили бутовете на шишове. Одисей се събужда и отдалеч усеща аромата на печено месо. Упреква боговете, че са го приспали; а Лампеция „дългопеплосна“ вече била отишла да каже на Хелиос за станалото. Той се разгневява и се обръща към Зевс: иска наказание за другарите на Одисей и заплашва, че в противен случай ще иде в Хадес да свети на умрелите (337-368). Зевс му обещава да разбие кораба с мълния (тези неща Одисей ги знае от Калипсо, а тя – от Хермес). Отишъл при другарите и видял знамения: кравите кожи пълзели, а месото (и сурово, и печено) ревяло.
Шест дни пируват, а на седмия Нот спира; те потеглят и скоро задухва Зефир, и започва буря. Късат се въжетата, падащата мачта чупи главата на кормчията. Моряците политват към морето; а Одисей връзва мачтата и дъното, и се понася по вълните. Нот го подкарва към Харибда; на сутринта се оказва там, и при поглъщането на водата се улавя за смокинята. Увисва и изчаква тя да избълва обратно мачтата с дъното. Това става привечер; Зевс не допуска Сцила да го види и той се спасява. На десетата нощ боговете го изхвърлят на остров Огигия при Калипсо „краснокоса, страшна богиня с човешки говор“. Оттук нататък вече е разказвал (369-430)

XIII.
Алкиной му благодари и казва, че вече всички са подарили на госта злато и дрехи, а сега нека да добавят и по един триножник и медник. После ще свикат събрание, та народът да плати последните. Всички се прибират по домовете си, а на другия ден занасят в кораба медните дарове. Алкиной сам намества всичко при седалките, за да не пречи, като тръгне корабът. После в дома си жертва вол, изгарят бутовете и пируват славно. Демодок пее, а Одисей гледа кога ще залезе слънцето, за да потегли: както орач копнее за вечеря. Сбогува се с Алкиной и останалите, благодари и им пожелава всичко добро (1-45). Виночерпецът Понтоной смесва вино и всеки възлива от мястото си; Одисей слага чаша в ръцете на Арета и й изказва благопожеланията си. След това тръгва, изпращат го глашатай и три слугини, от които едната му носи дрехите, другата – сандъка с даровете, а третата – храната. Весларите му постилат да спи в края на кораба, а те сядат по местата си.
Той заспива „на бози по мислите равен“, а корабът се движи като колесница с 4 коня и дори сокол не може да го стигне. На зазоряване достигат Итака. Там морският старец Форкин има удобно пристанище; вижда се маслина и пещера на нимфите наяди, в която има пчелници, кратери и каменни станове. През северната й врата минават хората, а през южната – боговете. Поставят спящия Одисей на пясъка и наместват даровете му до маслината. Посейдон пита Зевс как оттук нататък смъртните ще почитат боговете, след като него дори потомците му феаки не го почитат. Зевс му позволява да накаже които не го почитат. Споразумяват се когато корабът наближи Схерия да го превърне в скала. Феаките виждат това и се чудят, а Алкиной казва, че се изпълнява предсказаното от баща му; затова нека престанат вече да съпровождат смъртни и да пожертват 12 вола на Посейдон, за да не похлупи града с висока планина (46-181).
Одисей се разбужда, но не успява да познае острова си. Чуди се къде да скрие имането. Пожелава Зевс да накаже феаките за това, че са го довели в друга земя. Атина го доближава, взела образ на младо овчарче. Одисей я пита коя е тази земя – дали е остров или бряг на голяма суша. Атина отвръща, че това е известна земя, неудобна за гледане на коне, но има жито, вино, дъжд, вода, гора и паша за кози и свине. Това е Итака и тя е известна дори в Троя, която е далеч от ахейската земя (182-244). Одисей се радва и й казва кой е („нямаше право да каже той, че непрестанно с думи играеше и хитрини във душа си кроеше“). Бягал от Крит, защото погубил сина на Идоменей, бързия Орсилох, който се опитвал да го лиши от плячката му. Убил го с копие през нощта и се качил на феакийски кораб; помолил да го откарат в Пилос или Елида, „дето владеят епейци“. Спрели тук, оставили имането му и заминали за Сидон.
Атина се преобразява на жена, засмива се и го погалва: “Ти се от лъжи не оставяш и от коварни слова, що теб от детинство са мили“. Казва коя е, и че е дошла да му помага: той да не казва на никого кой е и мълчаливо да търпи обиди и насилия (245-300). Одисей й казва, че не е лесно да бъде разпозната и че не я е виждал, откакто потеглил от Троя. Но я познал, когато го срещнала във феакийската страна. Наистина ли това е Итака? Тя го похвалва, че е дружелюбен, остроумен и разумен. Не искала да пречи на Посейдон, който й е чичо и го е намразил. Напомня му, че на това място често е принасял хекатомби на наядите; а отсреща е планината Нерит, покрита с гори. Тогава пръсва облака наоколо, а той целува пръстта и се помолва на наядите. Пренасят имането в пещерата и тя слага камък на входа й. Пита го какво ще прави с женихите, които трета година искат жена му, дават й подаръци, а тя обещава нещо всекиму, но в ума си има други мисли (301-368).
Одисей благодари за предупреждението и добавя, че без него сигурно би загинал като Агамемнон. Тя му казва, че ще го направи неузнаваем и нека най-напред иде при свинаря, който му е верен и обича жена му и Телемах. Той е при свинете, които ядат жълъди при скалата Гарван и извора Аретуза. Да го разпита какво става в Итака, а тя ще иде в Спарта да повика сина му. Той пита защо просто не е предупредила Телемах какво предстои, а тя казва, че го е завела дотам за да спечели слава; сега на връщане женихите го дебнат в морето, но нищо няма да му сторят. Докосва го с пръчка и го прави по-стар, с окъсани дрехи, мръсен и противен. Намята го с протрита кожа от елен и му дава тояга, скъсана торба и въже. Разделят се и тя тръгва към Лакедемон (369-420).

XIV.
Тръгва от залива нагоре по стръмна пътека. Намира свинаря под стряхата на дома, зад оградата, вътре в която имало 12 кочини, обикновено с по 50 свинки; а мъжките спяли извън тях. Сега свинете били по-малко, защото „богоравните женихи“ ги ядели и той всеки ден им изпращал по една свиня – били останали 360. До тях спели 4 звероподобни кучета. Когато Одисей наближил, свинарят си режел кожа за сандали, а другите трима били извели свинете на паша; четвърти отвеждал на „женихи безсрамни“ свинята, с която щели „свойта душа със месо да наситят“. Кучетата залайват Одисей и се нахвърлят върху него, но свинарят ги прогонва с камъни. Казва, че той тук седи и въздиша за господаря си „богоравен“, който може би също като новодошлия се скита някъде гладен сред другоезични народи. Поканва го да насити душата си с хляб и вино и да му каже откъде е: „и го в колиба поведе свинаря божествен“ (1-48). Натрупва шума и я застила с кожа на дива коза за да седне, а Одисей пожелава Зевс и другите богове да му дадат, каквото желае. Той казва, че всички гости са от Зевс. Страхувал се от нови стопани, а предишният му бил дал „къща, имот и женица, многожелана и скъпа“. И пожелава както е изчезнал царят му, отишъл да защити честта на Агамемнон при Илион, „тъй да изчезне родът на Елена“. Взима две свине от тези за слугите, опича ги, посипва ги с брашно и смесва вино в дървена купа. Споменава за женихите, които всеки ден колят жертви, и не по една и две. А имотът на господаря е голям – и 20 души да съберат своя, няма да е толкова: по 12 стада крави и овце, 11 кози. По края на острова ги пазят честни мъже и всеки ден всеки от тях праща на женихите по коза (49-106).
Одисей се нахранва, приема подадената му чаша вино и го пита кой е господарят, който го е купил: възможно е да го е виждал някъде и да му каже вести за него. Евмей отвръща, че всички скиталци, които идват тук, само ги лъготят. Сигурно и той ще измисли нещо, за да му подарят хитон или наметка; а господарят може би вече е изяден от кучета или риби. Той не жалел толкова и за родителите си, колкото за Одисей. Одисей го уверява, че господарят му ще се върне; той щял да се закълне в това и после да получи награда. До края на този месец или началото на следващия ще си дойде и ще накаже онези, които не почитат жена му и сина му (107-158). Евмей не му вярва и споменава Телемах, който сигурно няма да е по-долен от баща си; но някой човек или бог му е объркал ума, та отишъл в Пилос да пита за баща си. Сега женихите го причакват, за да го убият и да изчезне в Итака името на Аркизий. Пита го откъде е и как е стигнал дотук.
Одисей казва, че дори и година не би му стигнала да разкаже за всичките си неволи. Бил роден в Крит, син на Кастор Хилаков от наложница. След смъртта му получил малко имот и къщица. Казва, че благодарение на Арес и Атина бил добър в боя, но не обичал да работи; предпочитал плаването и боевете. Преди Троя бил девет пъти на походи и добил много плячка, така че критяните се страхували от него и го тачели. После тръгнали с Идоменей за Троя. След превземането на града се завърнал, но останал само месец у дома си. Решил да тръгне за Египет с 9 кораба; поканил другарите си, пирували 6 дни и на седмия потеглили. На петия ден след отплаването стигнали в Египет и изпратили „сгледници“; а те, като навлезли в нивите, започнали да убиват мъжете и да грабят децата и жените. От града дошли войници с колесници, убили мнозина, а други заробили. Той се примолил на царя, който го пощадил и го взел в дома си. Седем години останал там и натрупал богатство. На осмата се появил някакъв измамник финикиец и го убедил да тръгне с него. Прекарал една година във Финикия и после тръгнали за Либия; онзи мислел да го продаде някъде. Като отминали Крит, започнала буря; мълния разбила кораба и той девет дни се носил из морето, хванат за мачтата. На десетия бил изхвърлен при теспротите, където го приел царят им Фидон; у тях го завел синът му. Одисей им бил там на гости и той видял имането му – щяло да стигне за 9 поколения. Той самият бил заминал да се допита при дъба в Додона; как да се върне в Итака. След това царят му казал, че един кораб е готов да го вземе и да го откара. Случайно друг тръгвал по-рано за Дулихий и той им наредил да го заведат там при цар Акаст. Но като навлезли в морето, моряците му взели дрехите и му дали ето тези. Като стигнали Итака, слезли на сушата и го вързали в кораба, но той успял да избяга. Така че му било орисано да живее още (159-347).
Евмей казва, че разказът го е трогнал, но това за Одисей е лъжа; той бил омразен на боговете. Веднъж един етолиец така го излъгал: бил убил човек и избягал тук, и Евмей го приел. Казал му, че видял Одисей на Крит при Идоменей да си поправя корабите; и че лятото или есента щял да си дойде. Но не дошъл, така че нека и гостът му да не лъже, той го посреща заради „гостоприемеца Зевс“. Одисей му предлага да се обзаложат: ако дойде, да му подари хитон и наметка, ако не – да го хвърлят от Големия камък.
През това време идват свинарите, затварят свинете в кочините и „се повдигна от кочини грохот безкраен тогава“. Докарват петгодишна угоена свиня, а Евмей се помолва, „че бе душа му набожна“. Убива я с дърво, заколват я, пърлят я и я нарязват, и той хвърля в огъня сурови мръвки, посипани с брашно. Останалото изпичат, а свинарят го разделя, „че беше с душа справедлива“. Разделя всичко на седем: една част за Хермес и нимфите, а на Одисей дава гърба. Хлябът раздава Месавлий, когото Евмей откупил от тафосците със собствени средства. Нахранват се и си лягат, а вън вали „Зевсов дъжд“ до сутринта (348-438).
Одисей разказва спомен за Троя. Били тръгнали на засада: Одисей, Менелай и „той“. Завалял сняг, но другите били с хитони и наметки, и се покрили с щитовете си; а той бил оставил някъде наметката си и към последната трета на нощта се обърнал към Одисей и му казал, че така няма да остане жив. Одисей попитал останалите дали някой няма да иде при Агамемнон и да му каже да изпрати още мъже; и Тоас Андремонов станал и си оставил наметката, за да тича по-лесно. А той я взел и заспал.
Евмей го похвалва за разказа и му постила овчи и кози кожи до огъня; и го завива с дебела дреха. Самият той взима сабя и копие, облича дебел плащ и кожа от охранена коза и излиза; и ляга на завет под скала, близо до свинете (439-504).

XV.
Атина отива в Лакедемон и намира там Пизистрат да спи, а Телемах е още буден. Съветва го да помоли Менелай да го изпрати за Итака, защото бащата и братята на Пенелопа я насилвали да се омъжи за Евримах, който бил дал най-много дарове. А сърцето на жените било така: гледат да нареждат дома на новия съпруг и не мислят за първия си син и предишния съпруг. Да знае, че женихите го дебнат в протока между Итака и Сама. Трябва да мине далеч от островите, да спре на първия нос в Итака и да изпрати другарите си с кораба в града; а той да иде при свинаря и да го изпрати при Пенелопа – да й съобщи, че е върнал от Пилос (1-40).
Телемах буди Пизистрат, Зората изгрява и Менелай също става. Телемах му казва, че мисли да си върви. Менелай казва, че няма да го задържа, щом не иска; защото и гостоприемството трябва да е с мярка. Той ще каже да приготвят даровете, а ако Телемах иска да се разходи „в Елада или по Аргос“, той ще го придружи и навсякъде ще ги посрещнат добре, и ще им дарят триножник, котел, двойка мулета или златни чаши. Идва Етеоней и Менелай му поръчва да запали огън и да опече месо. Отиват с Мегапент и Елена в избата и донасят оттам чаша, сребърен кратер и плат, изработен от Елена (който е за бъдещата му съпруга). Пизистрат товари даровете в колата и душата му се диви. След това всички сядат на трапезата. Нахранват се, впрягат конете и ги подкарват, а Менелай върви със златна чаша след тях, за да възлее за сбогом. Да предадат на Нестор пожеланието му за здраве. Телемах казва, че се надява да намери баща си в Итака и да му разкаже колко добре са били посрещнати. При тези думи вдясно от него прелетява орел с гъска, грабната от двора. Жените и слугините го гонят и всички се радват на този знак. „Дългопола Елена“ тълкува, че както орелът грабнал гъската, така Одисей ще се върне в дома си за отмъщение. И те потеглят; вечерта пристигат при Диокъл въ Фера, а на сутринта продължават към Пилос (41-180). Телемах предлага на Пизистрат да идат направо на пристанището, защото иначе Нестор ще иска да го задържи. Пизистрат се съгласява, закарва го до кораба и натоварват даровете. Всички се качват, и докато той се моли на Атина и й принася жертва, към него се приближава един мъж.
Той бил прорицател, потомък на Меламп и избягал от Аргос, защото там убил човек. Преди време Меламп живял в Пилос – бил богат, но напуснал града. Нелей („от смъртните най-благороден“) му държал земите насила и Меламп бил затворен във Филаковата къща, където търпял мъки от Нелеевата дъщеря. Но се спасил и изпратил жената за съпруга на брат си; а сам той заминал за Аргос. Там се оженил и имал двама сина – Антифат и Мантий. На Антифат се родил Оикъл, а на него – Амфиарай, любимецът на Аполон, който загинал при Тива. На Мантий се родили Клит и Полифид, като Клит го грабнала Зората, заради хубостта му. Полифид бил пръв сред прорицателите и избягал от баща си в Хиперезия, а негов син бил Теоклимен.
Той отива при Телемах и го пита кой е. Телемах казва, че се надява да е син на Одисей, а Теоклимен го моли да го приеме, защото роднините на убития сигурно ще го преследват. Телемах му взима копието и го поканва „в равновесния кораб“. Изправят мачтата, закрепват я с въжета и опъват платната. Атина им изпраща попътен вятър, слънцето залязва. Минават край Елида и продължават към Острите острови (181-287).
В Итака Одисей казва на Евмей и другите, че ще иде да проси в града. Нека го упътят и му дадат водач, а той ще иде в къщата на Одисей при Пенелопа и женихите. Умеел да насече дърва, да запали огън, да нареже и опече месо и да почерпи с вино; всичко, което слугите правят за господарите. С волята на Хермес, никой смъртен не би го надминал в тези услуги. Евмей казва, че женихите си имат достатъчно и хубави слуги; по-добре да остане, а скоро ще дойде синът на Одисей, който ще му даде дрехи и ще го заведе където иска. Одисей приема да остане и споменава „проклетий стомах“, заради който мъжете понасят грижи, мъки, скитане, скърби и неволи. Пита го как са родителите на Одисей – живи ли са. Свинарят казва, че Лаерт бил жив, но желаел да умре, защото тъгувал за сина и почтената си съпруга. Тя го била отгледала заедно с „дългопола Ктимена, нейната щерка изрядна“. Като пораснали, нея омъжили в Сама, а него облекли добре и го пратили на полето. От госпожата днес нищо приятно не можел да чуе. Одисей го пита кой е разореният широкоуличен град, в който са живеели неговите родители. Как враговете са го взели на кораба и са го продали тук на добра цена? (288-375). Свинарят казва, че биха могли да поседят още на чаша вино, защото време има, а дългият сън е безполезен. Позволява на другите да си легнат, а те с госта ще останат да си разказват.
Та той бил от остров Сириа над Ортигия. Там нямало глад и болести, и имало два града, като господар на единия бил баща му Ктезий, „на боговете безсмъртни подобен“. Пристигнали финикийци, „вещи крадци с игралки забавни“; а в къщата на баща му имало една финикийка. Те я взели на кораба – „любов и легло на жените покваря клети сърца“. Тя им казала, че е от Сидон, дъщеря на Орибант, но едни тафосци я грабнали, когато се връщала от нивата и я продали тук. Те й казали, че родителите й са още живи; тя поискала да й се закълнат, че ще я заведат в дома й и казала, че като тръгнат, ще им донесе от къщата злато, а и детето на господаря. Те останали там една година. Накрая в дома дошъл „мъж хитър“ и показал на слугините и майка му златно огърлие с едри янтари; през това време баща му бил някъде на събрание. Дал на жената знак, тя откраднала три чаши и извела момчето. Отишли на пристанището, финикийците ги качили и потеглили. На седмия ден жената умряла и я хвърлили в морето „за храна на тюлени и риби“; а после стигнали до Итака и Лаерт го купил (376-468). Одисей казва, че всичко това е много вълнуващо; добре все пак, че е попаднал в къщата на добър мъж. Говорят още и заспиват.
На сутринта корабът на Телемах пристига на острова. Телемах казва на другарите си да вървят към града, а той ще иде на полето; привечер ще отиде в града, а утре ще ги покани на гости. Казва на Теоклимен, че не може да го покани сега, но ще го изпрати с някого при Евримах, когото народът сега уважава като бог и който иска да вземе майка му за съпруга, както и цялото царство на Одисей. Но Зевс знае дали няма да прати на такива като него лош ден. Тогава прехвърква ястреб с гълъб в ноктите. Теоклимен му казва, че това е добър знак. Телемах казва на копиеносеца Пирей да заведе Теоклимен в дома си за тази нощ. Те се качват на кораба за града, а Телемах си обува сандалите, взима копие и се отправя към свинарника (469-538).

XVI.
Сутринта Евмей и Одисей наклаждат огън и приготвят закуска. Идва Телемах, кучетата го наобикалят, без да го лаят. Той влиза, свинарят се затичва и го целува като баща сина си, върнал се след десет години. Казва, че не се надявал вече да го види, а Телемах пита какво става и дали майка му не е вече омъжена за друг. Свинарят казва, че не е; Одисей става да отстъпи място, но Телемах му казва да си седи и свинарят слага шума и кожи, за да седне. Поднася им печено месо, хляб и вино (1-54).
Телемах пита за госта, а Евмей казва, че бил роден в Крит, скитал по много страни и наскоро избягал от теспротийски кораб. Предава му го, защото е негов молител. Телемах казва, че той самият е затруднен и не е сигурен дали майка му ще остане в дома на мъжа си или ще иде „след най-добрия ахеец“. Може да му даде дрехи и да го изпрати, може да остане и тук, но не го пуска да иде при сватовниците, които ще го обиждат. Одисей казва, че му се къса сърцето да чува такива неща, и ако е на негово или на Одисей място, би станал гибел за онези мъже; или по-добре да го убият, отколкото да гледа недостойните им дела. Пита дали съгражданите му не са го намразили и няма ли братя да му помогнат. Телемах казва, че повечето хора тук не го мразят, но и няма помощ от братя, тъй като е единствен син. Казва на Евмей да иде при Пенелопа и да й каже, че се е върнал; но друг не бива да знае. Той пита дали да съобщи и на Лаерт, който също много се тревожел за него и е престанал да яде и пие. Телемах казва, че това засега не е необходимо (55-136).
Свинарят си обува сандали и тръгва, а Атина се преобразява на едра жена, изкусна в „работи красни“ и се явява на Одисей, без Телемах да я види; кучетата я виждат, но не смеят да залаят. Кимва му и той излиза на двора. Казва да се открие вече на Телемах и да измислят смърт на женихите, а тя ще им помага; докосва го с пръчката си и той се оказва облечен в чист хитон и с наметка, без бръчки и с черна брада. Влиза вътре, Телемах се стряска и го пита дали не е някой бог; нека приеме дарове и жертви от тях и да им пощади живота. Одисей казва, че той е баща му, а Телемах не вярва и казва, че само един бог може така да се преобразява. Одисей го уверява, че е той, върнал се е на 20-тата година, а Атина е тази, която го променя. Те се разплакват като орли, на които селяни са взели малките.
Телемах го пита как е стигнал до Итака (137-204). Одисей казва, че са го докарали феакийците с много дарове, които сега са прибрани в пещерата; Атина го посъветвала да дойде тук и да помислят как да погубят враговете. Трябва да знае кои са и колко са, за да решат дали ще се справят с тях сами или да потърсят и друга помощ. Телемах казва, че там са 52 от Дулихий с 6 слуги, 24 от Сама, 20 от Закинт, 12 от Итака; с тях е глашатаят Медон, певецът и двама ратаи. Как биха се справили с толкова хора? Одисей казва, че Атина и Зевс трябва да са им достатъчни като помощници. Нека на другата сутрин Телемах да иде в града при женихите, а след това свинарят ще доведе и него; той пак ще прилича на стар просяк. Както и да се отнасят с него, Телемах не бива да се издава. Като му даде знак, да събере оръжията от гостната и да ги заключи някъде, а ако го попитат, да каже, че се опушват от дима; пък и е опасно да стоят там, в случай, че някои се напият и се скарат. Да остави само две саби, две копия и два щита. Никой не трябва да знае, че Одисей се е върнал – нито Лаерт, нито свинарят, нито ратаите, нито Пенелопа. Така ще разберат и кой им е верен в бедата (205-298).
Другарите на Телемах пристигат в дълбокия залив на Итака, изтеглят го на брега и пренасят даровете в дома на Клит. Изпращат глашатай да каже на Пенелопа, че синът й се е върнал и е на полето. Там той среща и свинаря. Като чуват новината женихите посърват, излизат от гостната, отиват в двора и насядват до стената при портите. Евримах казва, че трябва да изпратят хора да съобщят на онези, които са отишли да го дебнат. Амфином забелязва от мястото си кораб в залива – върнали са се. Водачът им Антиной пристига след малко и споделя, че не са спали и непрестанно са внимавали кога Телемах ще се появи. Смята, че докато Телемах е жив, няма да свършат работата. Хората в града вече не са им полезни и би било опасно, ако той свика събрание и каже, че са се канели да го убият. Най-добре да го убият сега и да си разделят имота му, а двореца и майка му да оставят на който я вземе. Иначе по-добре да вървят по домовете си и оттам да й изпращат дарове (299-369).
Всички се умълчават, заговаря Амфином, внук на Арит от Дулихий; неговите речи най-много допадали на Пенелопа. Предлага да поискат съвет от боговете; но не е добре да се затрива царски род. Другите одобряват това и отиват обратно в къщата. Пенелопа слиза и пита Антиной дали не е замислял да убие Телемах. Напомня му, че някога баща му бил забегнал тук затова, че заедно с тафосците нападнал теспротийците, които били приятели на итакийците. Тогава Одисей му помогнал. Евримах я уверява, че никой от женихите няма да посегне на Телемах, защото той ще го защитава; но ако дойде нещо от боговете, те са безсилни. Така казал, но му замислял гибел. Пенелопа се качва в стаята си и заплаква за Одисей; и заспива.
Свинарят се връща от града, а през това време Атина отново е превърнала Одисей в грозен старец. Телемах го пита какво става там, а той казва, че е съобщил на Пенелопа и освен това видял в пристанището да влиза кораб, пълен с въоръжени мъже. След всичко това вечерят и лягат да спят (370-458).

XVII.
На сутринта Телемах става, обува си сандали, взима копие и казва на Евмей, че отива да се обади на майка си. Той да заведе госта в града, за да проси; съжалява, че не може да се погрижи за всички. Одисей казва, че не настоява да остане тук: не подхождало на годините му да живее при кошари и да изпълнява нарежданията на домакина. Но първо да се сгреел, защото дрехите му не топлели. Телемах пристига в „дворци добре обитавани“, оставя копието си на колоната при входа и влиза: вижда го Евриклея, която застила „вещо нашарените“ столове с кожи, а също и другите „търпеливи слугини“. Появява се и Пенелопа, „на Артемида прилична или пък на Афродита златна“, заплаква и го целува. Пита го кого е видял през пътуването си, а той я съветва най-напред да принесе хекатомба на боговете. Щял да иде на събрание, откъдето да покани и госта, когото изпратил при Пирей. Пенелопа се подчинява: измива се, облича чисти дрехи и нарежда да принесат хекатомба, та “дано Зевс отмъсти за тях нявга“ (1-57).
Телемах тръгва на събрание. Атина му придава божествена хубост, след него вървят две кучета, а женихите му говорят сладки думи. Сяда при бащините си приятели Ментор, Антиф и Алитерсес. Даровете му били прибрани в дома на Пирей.
После се връща заедно с аргосеца Теоклимен у дома, изкъпват се и сядат на трапезата. Горничната им полива от златен лейник над сребърен леген, а майка му си преде на вретено до един стълб. Казва, че ще се качи в стаята си и пак го пита дали не е чул нещо за баща си. Той й разказва, че първо бил при Нестор, който го посрещнал добре, но нищо не могъл да каже за Одисей. После стигнал при Менелай и видял Елена, заради която толкова троянци и аргийци се измъчили. Той му разказал каквото бил научил от морския старец: че Одисей бил при Калипсо, която го задържала насила. Теоклимен се намесва и казва, че Одисей трябва да се е върнал на острова; той съдел по знаци от птиците. Пенелопа му обещава приятелство и много дарове, ако това се окаже вярно (58-144). През това време женихите хвърлят копие и диск пред къщата. Когато наближава време за вечеря Медон, който им бил „много угоден“, ги поканва на пира. Те заколват крава и няколко угоени свини, и се отправят към гостната.
При свинарника Евмей казва на Одисей, че е време да вървят, макар че би предпочел да го остави тук като пазач на кочините; но се страхува, че Телемах ще го упрекне. Одисей взима една тояга и скъсаната си торба, и тръгват. Недалеч от града виждат чешма, правена още от Нерит, Поликтор и Итак; водата падала отвисоко, имало олтар на нимфите. Настига ги козарят Мелантий, син на Долий. Обръща се към Евмей: „Жалки свинарьо, къде си помъкнал ти просяка лаком?“ Ритва Одисей, а той се замисля дали да не му счупи главата, но се въздържа. Евмей се моли на нимфите Одисей да си дойде. Мелантий казва, че някой ден ще откара „туй куче, що знай да беснува“ (Евмей) далеч от Итака и ще го продаде; и нека Аполон или женихите убият Телемах така, както сигурно Одисей е загинал. След това се отправя към двореца, влиза и сяда срещу Евримах, „че го обичаше много“. Слугините му поднасят месо и хляб (145-233).
Одисей и свинарят също пристигат пред дома и чуват звуци на лира: Фемий се кани да пее. Одисей отбелязва, че дворът е ограден със зид и зъбци, а портите му са двукрили и с двойни ключалки. Евмей го похвалва, че бързо разбира нещата и се чуди кой от двамата да влезе пръв. Одисей казва, че той умее и да се бие, ако е нужно; само над стомаха не може да надделее – той е нещо, което носи на хората много злини. Докато разговарят, кучето Аргос наостря уши: Одисей се е грижил за него преди да замине. Сега лежи пред вратите пълно с кърлежи върху куп мулешки и говежди тор, с който ратаите наторяват нивите. Помахва с опашка, но не може да стане; Одисей пита Евмей. Той казва, че някога кучето е било силно и бързо, но сега жените нехаят за него; защото когато Зевс отнеме свободата на човека, отнема му и половината добрина. После влиза, а кучето умира.
Телемах поканва свинаря да седне, той взима стола на готвача и го слага срещу него; глашатаят му дава дял, а той сам си взима от хляба. Одисей влиза и присяда до прага. Телемах взима хляб и месо, дава ги на свинаря и му поръчва да му ги отнесе; и след това може да попроси и от женихите. Одисей благодари, благославя Телемах „да бъде блажен и да сполучи“ и си слага храната на торбата пред краката си: и докато Фемий пее, се храни (234-329). Атина го подканва да проси от женихите, за да разбере кои са добросърдечни и кои – немилостиви. Той обикаля край тях и подава ръка „като че все туй бе вършил“. Антиной се обръща към Евмей: „Хей ти, свинарьо известен, защо си тогова домъкнал?“ Той му отвръща, че никой не кани просяци, а други хора – и то ако са на обществена служба, или са прокобници, лечители, певци. Телемах и Антиной си разменят предизвикателни думи. Одисей заговаря Антиной и му казва, че и той някога бил богат и имал много слуги. Разказва му за пътуването си до Египет и битката там, и че после го дали на Дметор, който царувал в Кипър (330-410). Антиной отказва да му даде каквото и да е, а Одисей отбелязва, че сърцето му не е като лицето, и че у дома си сигурно и сол не би дал някому, щом отказва да даде хляб от чужда трапеза. Антиной хвърля по него столче и го улучва в гърба, а Одисей сяда при прага и проклина Антиной „смърт да го стигне, додето не се е оженил“. Някой от женихите му казва, че не постъпва добре, защото чужденецът може да е някой бог. Телемах се натъжава от станалото, а Пенелопа, като узнава за станалото, казва: „Тъй да удари и него славний стрелец Аполон Феб“. Разговарят с економката Евринома: Пенелопа говори, че всички са й омразни, но „най-много тоз Антиной, на черна смърт кой е подобен“. Повиква Евмей и му казва да изпрати чужденеца при нея, за да го попита за Одисей. Евмей отвръща, че той говори много интересно и вече от три дни е при него. Омаял го, сякаш е певец: разказвал, че бил от страната на Минос, че Одисей му бил бащин приятел и сега бил жив и при теспротите. Пенелопа изказва съжаление, че тези тук й пилеят имота; би било добре Одисей да се върне, за да им отмъсти. След тези думи Телемах кихва високо, а Пенелопа приема това за добър знак и казва, че ако думите на чужденеца излязат верни, ще му подари хитон и наметка (411-516). Евмей му предава това, а Одисей казва, че го е страх от женихите, защото тук никой не го защитава; нека тя почака до залез слънце и тогава да го покани при огъня, и той ще й разкаже всичко. Свинарят съобщава на Пенелопа за отговора му, а тя отбелязва, че чужденецът не е глупав. После той казва на Телемах, че ще върви при свинете, и да се пази; Телемах му отвръща да не се безпокои, а сега да вечеря и утре да докара „хубава жертва“. Евмей се нахранва и си тръгва (517-580).

XVIII.
На пира се появява „народният просяк“, познат в цяла Итака. Бил едър и хубав, и му казвали „Ир“, защото бил вестоносец като Ирида. Казва на Одисей да си ходи и го заплашва, че ще „го извлече за крака“. Одисей отвръща, че тук има място и за двамата; нищо лошо не му е казал и нека Ир да не го предизвиква. Ир казва, че като го хване, всичките му зъби ще паднат на земята. Антиной предлага женихите да устроят двубой на просяците и който победи, ще може да идва при тях; а другия няма да го пускат (1-49). Одисей казва, че не е редно стар да се бие с млад, но ще го направи, тъй като стомахът го принуждава; но да се закълнат, че никой няма да помага на Ир. Всички се заклеват, а Телемах казва на Одисей да не се бои; двубоят ще е честен и ако някой опита да го удари, той, Евримах и Антиной ще го спрат. Одисей се съблича, препасва се и Атина го прави да изглежда по-атлетичен. Ир се изплашва, а Антиной му казва да се бие, защото иначе ще го изпрати на цар Ехет в Епир, който ще му отреже носа, ушите и детеродните органи; и ще ги хвърли на кучетата. Одисей мисли дали да го убие, но решава да го удари по-слабо, за да не го разпознаят. Удря го под ухото и Ир пада, а от устата му потича кръв. Женихите „от смях си умираха“, а Одисей го извлича за крака през двора, оставя го при външните порти и му казва да гони псета и свини, а не „да господарува над гости и просяци“.
Женихите го поздравяват и Антиной му дава шкембе, пълно с кръв и тлъстини; а Амфином донася два хляба и му подава златната си чаша с пожелание отново да стигне до охолство. Одисей благодари и казва, че е чувал за баща му Нис от Дулихий – бил добър и заможен човек. Добавя, че на тази земя няма нищо по-слабо от човека. Докато е силен, не вярва, че може да го стигне зло; той самият бил вършил много неправди, като се облягал на баща си и братята си. Но човек не бива да е несправедлив; ето тук са дошли някои, които пилеят нечия стока и позорят жена му. Но той е близо, и дано бог отведе оттук Амфином, та да не му падне на пътя, когато се върне. След тези думи възлива и пие, а Амфином се замисля – душата му предрича зло. И все пак не избягва смъртта, Телемах го убива с копие (50-152).
Атина подбужда Пенелопа да „запали душата“ на женихите и така да увеличи честта си пред сина и съпруга. Разговарят с Евринома; казва, че ще слезе да говори с тях, но се срамува да отиде сама и ще повика Автоноя и Хиподамия. Атина я приспива, изчиства й лицето и я прави по-бяла от „кости изгладени слонски“. Тя се събужда и съжалява, че Артемида не я е убила в съня, та да не плаче и съсипва живота си от копнежи за „оня, кого от ахейци по добродетели всякакви никой не може да стигне“ (153-200). Слиза с двете слугини, застава до стълба, а женихите „чар ги любовен омая и колене подкоси им“. Обръща се към Телемах и му казва, че като малък бил по-разумен от сега: защото е допуснал да похулят чужденеца. Той отвръща, че тези наоколо му мислят злото, а той няма помощ и опора. Дано Зевс, Аполон и Атина дадат да клюмнат главите на женихите и да бъдат разкъсани и убити. Евримах казва, че ако я бяха видели сега ахейците от „Аргос йонийски“, то още много от тях биха дошли в двореца: защото тя надминава всички жени по стройност, хубост и разум. Тя си спомня какво й е казал Одисей на заминаване: че не знае дали ще се върне, защото троянците били добри бойци. Но да се грижи за майка му и баща му, а когато синът им порасне, да се омъжи за когото иска и да остави дома на него. Одисей слуша и е доволен, че тя се готви да измъкне от тях дарове, имайки друго в ума си (201-276). Антиной казва, че те няма да се върнат към своите дела, докато тя не си вземе за мъж този, когото обича. Всички изпращат глашатаите си по домовете за дарове: Антиной й дарява пеплос, Евримах – златна огърлица, Евридамант – обици, Пизандър – „накит за гърло“; и всеки от останалите също поднася своя дар. Слугините взимат даровете и ги отнасят на втория етаж.
Женихите се веселят и след залез слънце – в гостната са поставени три светилника. Одисей съветва „търпеливите слугини“ да идат при Пенелопа и да чепкат вълна, а той ще може да подклажда светилниците и до сутринта. Дъщерята на Долий, „краснобузата“ Меланто, която се събирала с Евримах, му отговаря грубо. Одисей я нарича „кучка“ и заплашва, че ще каже на Телемах да я нареже „къс по къс“; тя се изплашва и млъква. Евримах заговаря Одисей – присмива му се, че е плешив и предлага да отиде у тях, за да събира тръни за плет и да сади дървета: той щял да му плаща с храна, дрехи и обувки. Но явно не се бил приучил да работи, а предпочитал да проси (277-354). Одисей предлага да се състезават в коситба или оране; освен това той умее и да воюва, а Евримах е надменен, защото се събира с малцина, а и те са с малка сила. Ако се върне Одисей, ще му се сторят тесни вратите, през които би бягал към двора, макар и да са много широки. Евримах се ядосва и взима стол за да го хвърли по него, а Одисей сяда на коленете на Амфином, който залитва и събаря виночерпеца. Всички се развикват в тъмното; Телемах казва, че не ги гони, но е вече време да си вървят по къщите. Амфином казва, че казаното е правилно и нека сега да възлеят на боговете, а чужденеца да оставят тук при Телемах, тъй като той е негов молител. Другите се съгласяват и виночерпецът Мулий смесва вино; възливат, пият и си тръгват (356-416).

XIX.
Одисей казва на Телемах да пренесат оръжията, окачени в гостната, някъде навътре. Той казва на Евриклея да задържи жените по стаите докато свали оръжието в избата, за да не се опушва. Тя пита кой ще му свети, а той казва, че ще му помага чужденецът: защото който яде хляб, трябва и да работи. Тя заключва стаите, а те пренасят долу щитове, шлемове и копия; Атина им свети със златен светилник. Телемах се чуди откъде идва тази светлина, а Одисей казва, че това е работа на боговете; но да си ляга, а той ще да остане при майка му, която ще иска да го разпитва (1-46).
Телемах отива да спи, а Пенелопа слиза с две ратайкини и сяда до огъня на стол, покрит със слонова кост и сребро; а от него се изтегля подложка за крака, покрита с кожа. Идват две слугини да раздигнат останалото ядене и чашите от трапезата. Меланто отново се нахвърля върху Одисей и го гони: „Или с главня ще набия теб и от вратите изхвърля“. Одисей й казва, че той не е лъскав и хубаво облечен, но така са всички просяци; някога обаче е имал безброй слуги и всичко, заради което хората се наричат богати. А тя да внимава да не загуби блясъка, който има сега: защото господарката й може да се разсърди или Одисей се върне, а и Телемах вече не е дете и ратайкините не могат да скрият от него грешките си. Пенелопа й се скарва: „Кучко безсрамна и дръзка…“ Евринома донася за него стол и го покрива с кожа. Сядат и Пенелопа го пита откъде е (47-105). Той отвръща, че тя е прочута, и славата й е като на непорочен цар, комуто всичко в страната върви добре; но нека не го пита за рода и родината му, защото ще се разплаче, което не е прилично за гост; а някои може и да помислят, че е от пиянство. Пенелопа казва, че безсмъртните са затрили хубостта й откакто Одисей е тръгнал за Троя с аргийците; сега женихите бързат за брак с нея, а тя ги мотае с хитрости. Три години тъкала платното, с което да бъде покрит Лаерт при погребението си и нощем го разтъкавала; но на четвъртата „слугини, кучки, що нищо не тачат“ я издали. Сега не може да измисли нищо друго и родителите й вече я насилват да се омъжи, а синът й се ядосва заради пилеещия се имот. И пак го пита откъде е, защото не ще да е „ни от дъб баснословен, нито от камък“ (106-157).
Той се съгласява да разкаже, макар и с нежелание. Бил от Крит, остров с 90 града. Там има различни народи: ахейци, критяни, кидонийци, дорийци и пеласги. Оттам е Минос, който му е дядо: защото той е баща на Девкалион, а той – на Идоменей и на него самия, който се казва Етон. Видял Одисей, когато на път за Троя буря го изхвърлила от Малейския завой към Крит. Това станало 11 дни след потеглянето му; и Етон го приел добре. Борей ги задържал 12 дни, продължили нататък на 13-тия.
Одисей разказва, „нагласява безброй лъжи, истини сякаш“, а на нея сълзите й текат, както се топи планински сняг и реките, изпълнени с него, се вливат в Хеброс. Той не се разплаква, макар да му е тъжно. Накрая тя го пита как е бил облечен Одисей, а и другарите му. Той отвръща че не е лесно да си спомни, защото вече стават 20 години оттогава; но му се струва, че носел пурпурен плащ със златни чапрази: на тях било изобразено куче, уловило сърне. Хитонът му бил мек и светъл, жените в Крит му се дивели. С него вървял глашатай: по-възрастен, черен и къдрав, с криви рамене, казвал се Еврибат. Етон дал на Одисей меч, пурпурна дреха и хитон. Пенелопа потвърждава за чапразите и казва, че отсега нататък ще й бъде обичен гост. Но Одисей сигурно няма да се върне (158-249). Той й казва, че не е така, и че Одисей, както узнал, бил при теспротите и карал със себе си голямо имане. Но е изгубил кораба и другарите си на връщане от Тринакия, след което бил изхвърлен в земята на финикийците. Научил за това от Фидон, царя на теспротите, при когото било имането на Одисей; а той самият бил отишъл да се допита при Зевсовия дъб в Додона. До края на месеца трябва да си дойде в Итака.
Пенелопа не вярва, но поръчва на ратайкините да измият краката му и да му постелят долу легло; а на сутринта да го изкъпят и да седне при Телемах, за да пирува с останалите. Ако тя надминава другите жени по ум и мъдро мислене, то няма как да остави госта си неумит и лошо облечен. Различна е славата на свирепия и на непорочния (250-322). Одисей казва, че ако ще го мият, предпочита това да направи някоя стара жена. Тя казва, че тук има една баба, която е отгледала и самия Одисей – и извиква Евриклея. Тя идва и въздиша, че никой не е по-омразен на Зевс от господаря й, макар да му е принасял най-много жертви; и сега сигурно ратайкини на далечни господари се гаврят някъде с него, както сега тукашните с чужденеца и той затова не иска да го мият. Но тя ще изпълни това заради Пенелопа и за него, още повече, че никой от странниците, които е виждала, не прилича повече на Одисей по ръст, глас, а и в краката. Одисей отвръща, че и други са му казвали същото. После сяда с гръб към огнището, защото се сеща, че Евриклея може да го разпознае по белега на крака; и тя веднага го забелязва.
Белегът му бил от глиган в Парнас, където отишъл при дядо си по майка Автолик, известен с кражби и клетви; Хермес бил благосклонен към него. Когато той дошъл в Итака и видял новороденото дете на дъщеря си, Евриклея предложила да му даде име. Той казал, че понеже мнозина са го гневили по пътя, му дава име Одисей (odyssomai); и като дойде на гости в Парнас, ще му даде от имането си (323-399). Като пораснал, Одисей отишъл там и го посрещнали Автолик, синовете му и баба му Амфитея. Заклали петгодишен вол и пирували цял ден. На другия ден тръгнали на лов с копои, изкачили стръмния Парнас и попаднали на един голям глиган, скрит в гъст храсталак. Той изскочил, наранил със зъба си Одисей над коляното и му отхапал месо; а Одисей го убил с копието си. Синовете на Автолик превързали раната, спрели кръвотечението с баене и всички се върнали у дома. След това го излекували и го изпратили обратно, а в Итака той разказал на родителите си за лова (454).
Когато Евриклея напипва раната, изпуска крака му и водата се разлива; тя възкликва: „Ти ли си бил, Одисее!“ Обръща се към Пенелопа, която не я забелязва; а Одисей я хваща за гърлото. Казва, че сега трябва да мълчи, ако не иска да го погуби. Ако чрез него някой бог избие женихите, то той ще избие и някои от слугините; но също и нея, ако проговори. Евриклея обещава и добавя, че ще му каже кои ратайкини не го тачат и кои са невинни. Той отвръща, че това не е нужно и той сам ще разбере коя каква е. Евриклея го доизмива и той отново сяда близо до огъня.
Пенелопа отново го заговаря и споделя тревогите си. Както славеят напролет пее и оплаква Итис, сина на Зет, когото на младини убил, така и тя непрестанно плаче и се чуди дали да остане в дома си и да го запази цял, а и да съхрани честта на мъжа си, или да иде подир ахееца, който ще я спечели с „безпределни дарове“ (455-515). Докато синът й бил малък, не било възможно, но сега той е пораснал и не иска тя да стои повече тук и имотът му да се разпилява заради нея. Разказва един сън: сънувала орел, който убил двадесет от гъските й на двора; тя се разплакала, но той се върнал и й казал с човешки глас, че е съпругът й, и ще погуби и женихите, както е убил тези гъски. После се събудила и видяла как гъските сладко си кълват от коритцето с жито. Одисей казва, че сънят е ясен и съпругът й ще се върне, и ще направи точно това. Пенелопа размишлява за двата вида сънища – лъжливите и верните. Едните минавали през врата от слонова кост, а другите – през рогова. Добавя, че мисли да напусне къщата на Одисей: ще предложи на женихите състезание с лък, и който прокара стрела през халките на 12 брадви, ще вземе него и ще остави дома на младините си. Той одобрява замисъла й и я съветва да не отлага състезанието. Тя казва, че ако той иска да седи и да я забавлява, на нея няма да й се доспи; но хората не могат без сън, така са наредили безсмъртните. Затова ще се качи в стаята си и ще легне на леглото си, мокро от сълзи; а той да легне тук на земята или в леглото, което ще му направят слугините. След това се качва в стаята си и плаче за Одисей, докато Атина изпраща сън на миглите й (516-590).

XX.
Одисей си постила волска кожа, а върху нея и няколко овчи, а Евринома го завива. Слугините, които се събират с женихите, си правят смешки в гостната и се веселят. Казва си: „Трай сърце; и по лошо нещо си ти изтърпяло.“ И се върти като „шкембе на огън“, мислейки как да се справи с женихите. Споделя тревогите си с Атина: и да ги избие, после какво ще прави? Тя го съветва да не се безпокои, защото има нейната подкрепа: „и на клепачи сън му поръси тогава“ (1-53).
Тъкмо той заспива и Пенелопа се събужда и се обръща към Артемида: най-добре да я пронижела със стрела или вихрушка да я отнесяла към океана, както дъщерите на Пандарей, които били отхранени от Афродита. Всички богини им дали красота и способности, но когато Афродита отишла да им поиска честита сватба от Зевс, харпиите ги грабнали и ги дали да слугуват на ериниите. По-добре е да умре, да иде в долния свят и там да види Одисей – за да не се задоволява с „воин по-долен от него“. Била го сънувала такъв, какъвто бил, когато заминал на война.
Одисей я чува и се замисля дали не го е познала. Помолва се на Зевс някой от хората тук да го спомене и се чува гръм; една от 12-те мелничарки пожелава днешният пир да е последен за женихите. Другите ратайкини се събират в дома и наклаждат огън, а Телемах става, облича се, взима сабя и копие и пита Евриклея дали са се погрижили за госта: защото неговата майка понякога зачита по-долни хора, а по-честни отпраща без почит. Евриклея казва, че са се погрижили, но той предпочел да спи на кожи в преддверието, вместо вътре на легло (54-142).
Телемах отива на събрание, а Евриклея нарежда да се постелят седалките, да се изтрият масите, да се измият кратерите и чашите и да се донесе вода. Двадесет ратайкини отиват за вода, а другите остават в дома и „заработиха вещо“. Слугите цепят дърва, а свинарят докарва три угоени прасета и ги пуска до оградата да пасат. Разменят си няколко думи с Одисей относно поведението на женихите. Идва Мелантий, който кара кози за пира; обръща се към Одисей и го нагрубява. Появява се говедарят Филойтий, който води ялова крава и гойни кози, които му били превозени дотук от лодкари. Пита свинаря кой е този странник – приличал му на господар и цар. После се обръща към Одисей и казва, че като го видял, си спомнил за господаря си; може би той сега се скита някъде в подобни дрипи. Още като малък го бил изпратил при своите широкочели говеда в Кефалинско и те оттогава много се развъдили; и от много време мисли дали да не иде в друга земя с говедата, но ще е лошо да го стори, докато синът му е жив. Дано Одисей се върне и очисти тия женихи от дворците (143-221). Одисей казва на говедаря, че не е лош, нито глупав човек и му се заклева, че докато е тук, Одисей ще се върне.
Появява се орел, който държи гълъб в ноктите и Амфином казва на женихите, че Телемах няма да бъде убит; по-добре да помислят за пира. Те отиват в двореца и наслагват плащовете си по седалките и столовете. В този ден се принасяла хекатомба в Аполоновия лес; там „дългокоси ахейци“ се събирали, за да почетат далнострелния. Те заколват овните и козите; свинарят им раздава чашите, Филойтий – хляба, а Мелантий е виночерпец. Телемах поставя масичка за Одисей в гостната и „стол очукан до нея“, и му слага дреболии и вино. Казва, че тази къща е Одисеева и е спечелена за сина му; и днес женихите да пазят душата си от крамоли и да не посягат на никого с ръце. Антиной казва, че той ги заплашва, а те отдавна да са му запушили устата, ако Зевс позволявал; Телемах го изслушва спокойно. Горното месо се опича и започва „славна гощавка“, а слугите, по заповед на Телемах, слагат на Одисей дял, равен на техния. Атина не възпира женихите от обиди. Някой си Ктезип от Сама, „мъж с душа нечестива“ и „на голямо имане облегнат“ казва, че и той ще поднесе дар на госта и хвърля по него говежди крак – но Одисей навежда глава и го избягва (222-299). Телемах казва, че ако го е бил ударил, щял да го убие с копие; вече разбира злото, и е по-добре да бъде погубен от тях, отколкото да гледа срамни работи – хулени гости и жени и слугини влачени и позорени в къщата. Агелай Дамасторов казва, че е най-добре Телемах да каже на майка си да иде в друг дом, а той да се радва на наследството си. Той отвръща, че не протака сватбата на майка си, а напротив, съветва я да направи точно това; но не може да я прогони насила от дома й.
Атина забърква разума на женихите: те сякаш се смеят с чужди челюсти, а в очите им има сълзи. Теоклимен казва, че вижда стените и долапите облени в кръв, и призраци да идват от Ереб. Всички се изсмиват, а Евримах казва, че гостът е луд; и ако тук му се вижда тъмно, да излезе навън. Теоклимен отвръща, че над главите им идва зло; след това излиза навън и отива при Пирей. Един от женихите казва на Телемах да метнат двамата странници на „кораб многоседалищен“ и да ги пратят в Сицилия. Телемах не отговаря, а поглежда мълчаливо към баща си. Пенелопа е сложила столче до прозореца в гостната и слуша какво се говори. Предстои друга вечеря, която ще приготвят Атина и „юнакът храбър“ (300-388).

XXI.
По внушение на Атина Пенелопа слиза в крайната стая на избата, където се намира Одисеевият лък. Бил му подарен заедно със стрелите от Ифит Евритов, с когото се срещнали в Месена, в двореца на Орсилох. Там Одисeй, тогава още много млад, бил изпратен да поиска дълга, който имали месенците към итакийците (били взели от тях 300 овци с овчари); Ифит пък търсел 12 изгубени кобили и толкова мулета. Той после отишъл на гости при Херакъл, който, без да се страхува от боговете, го убил и му заграбил здравокопитните кобили. Та като се срещнали, Ифит му подарил лъка на баща си, а Одисей му дал меч и копие. Лъка не взимал със себе си на война, а го държал у дома като спомен (1-40).
Пенелопа отключва вратите на стаята, които изревават като бик на поляна: качва се до лавицата, където са наредени сандъци с „дрехи уханни“ и взима лъка с калъфа му; и се разплаква. После отива при женихите забулена и казва, че им предлага състезание: да опънат лъка и да прекарат стрела през 12 брадви; и който направи това, тя ще иде с него. Евмей поставя лъка пред женихите и заплаква, а също и говедарят. Антиной ги нарича „глупави селяне“ и им казва да седят мълчаливо или да излязат да плачат навън; и добавя, че този лък мъчно ще опъне някой друг, освен Одисей. Него той го видял, когато бил още дете. Телемах ги поканва да се състезават: „Има ли друга жена такава в земята ахейска, или в свещения Пилос, в Аргос или пък в Микена?“ Казва, че и той ще се опита да стреля с лъка. Изкопава трап в пода на гостната и забива брадвите в земята, изравнява ги и ги укрепва с пръст. Опитва три пъти да опъне лъка, но не успява, и Одисей му кимва да спре. Оставя го на земята, а Антиной предлага на всички да опитат, като започнат отдясно на виночерпеца (41-136). Пръв опитва Леодес Енепов, прорицател по дим; той мразел безчинствата на сватовниците. Казва, че този лък сигурно ще отнеме душата и сърцето на мнозина юнаци, и го оставя. Антиной нарежда на Мелантий да запали огън, да стоплят лой и да намажат с нея лъка. Мнозина опитват, но не успяват, а Антиной и Евримах се въздържат.
През това време говедарят, свинарят и Одисей излизат на двора. Одисей ги пита дали биха се борили за Одисей, ако внезапно се върне; дали ще помагат на женихите, или на него? Те потвърждават и се помолват на боговете да го върнат. Той им казва за себе си и добавя, че измежду всички ратаи само те желаят завръщането му. Ако победят, ще ги ожени и ще им даде имоти и къщи близо до неговата, за да бъдат като другари и братя на Телемах. Показва им белега си, а те го прегръщат и се разплакват (137-216). Казва им да не плачат, защото някой може да ги види; сега той ще влезе пръв, а те след него. Нека Евмей, който ще подава лъка на женихите, накрая да го даде на него; и да каже на жените да затворят вратите към гостната. А Филойтий да затвори и портите на двора.
После влиза, а след него и те. Вътре Евримах топли лъка на огъня, но не успява да го опъне. Казва, че съжалява за това, но все пак в Итака, „що две морета я мият“, има и други ахейки освен Пенелопа. Антиной казва, че на днешния празничен ден не би трябвало да се стреля с лък. Нека брадвите стоят както са, а виночерпецът да им напълни чашите; утре Мелантий да докара кози, да принесат жертва на Аполон и да продължат състезанието. Всички се съгласяват и прислужниците напълват кратерите и чашите, а те възливат. Одисей помолва женихите, и преди всичко Евримах и „боголик Антиной“, да му дадат лъка, за да види дали силата му е като едно време. Те се разгневяват, тъй като се боят, че ще опъне лъка (217-273). Антиной му казва, че трябва да е доволен, че изобщо стои при тях и слуша разговорите им. Сигурно го е хванало виното, както някога и чутовния кентавър Евритион при лапитите, на когото после му отрязали носа и ушите. Та и него може да изпратят при цар Ехет, ако посмее да се мери с по-млади. Пенелопа казва на Антиной да не обижда Телемаховите гости; дори и чужденецът да опъне, лъка, тя няма да стане негова съпруга. Евримах казва че не се безпокоят за това, а че хората може да говорят, че те не са успели да опънат лъка, а някакъв скитник и просяк е успял. Пенелопа казва, че за тях и без това няма как да се говори добро, с това им поведение в дома на един воин; а ако гостът опъне лъка, тя ще му подари хитон, наметка, копие и меч, и ще го изпрати, където желае (274-329). Телемах се намесва и казва, че от него зависи на кого ще се даде лъкът. Тя да си иде в стаята и да си гледа хурката и стана, и да нарежда на ратайкините; а лъкът е работа за мъже. Тя се качва в стаята си и заплаква за Одисей, а Атина й изпраща сън на миглите.
Свинарят взима лъка и го понася да го даде на Одисей, а женихите се развикват; той се изплашва, а Телемах го заплашва с наказание. Казва, че е по-силен от него и жалко, че не е по-силен и от женихите, за да ги прогони – тъй като знае коварните им замисли. Те се засмиват, а свинарят дава лъка на Одисей и казва на Евриклея да заключи вратите около гостната; и ако се чуят викове, никой да не излиза, а да се занимават с работата си. Филойтий затваря вратите на двора и ги овързва с корабно въже. Одисей оглежда лъка, както мъж, опитен в свиренето на китара, опипва нова струна; женихите си казват, че той изглежда да разбира от лъкове. Зевс гръмва и Одисей си помисля, че това е знак за него; и пуска стрелата, която минава през отворите на всички секири. Казва на Телемах, че като негов гост не го е посрамил; и е време за вечеря, а после ще се веселят с песни и свирки. Тогава Телемах взима меч и копие и застава близо до него (330-417).

XXII.
Одисей отива на прага, изсипва стрелите в краката си и казва, че е дошъл краят на забавленията. Стреля към Антиной, който държи златна чаша с вино за двете й дръжки и го улучва в гърлото; от носа му потича дебела струя кръв, той блъсва трапезата и хлябът и месото падат на земята. Всички скачат и се оглеждат за щит или копие; развикват се към Одисей, че това ще му е последното състезание, защото е погубил първенеца на младите в Итака (като мислят, че го е убил случайно). Одисей казва, че са насилвали ратайкините и се сватували с жена му при жив мъж, но „ето че смърт е простряла своята мрежа над вази“ (1-41). Евримах заявява, че причина за престъпленията е бил Антиной, който искал да царува над земята на Одисей и града, след като убие сина му. Обещава да платят всичко, което са изяли и изпили: всеки ще даде по 20 вола в злато и мед. Одисей казва, че каквото и да предложат, няма да спре да ги убива, така че или се бият, или да бягат. Евримах подканва другите да извадят мечове и да използват трапезите като щитове; да го отблъснат от входа и да викат помощ от града. Одисей го улучва със стрела и той пада на трапезата. Амфином се втурва към Одисей с меч, но Телемах го пронизва с копие и казва, че ще донесе още оръжие, за да въоръжи свинаря и говедаря; и донася 4 щита, четири шлема и осем копия.
Одисей свършва стрелите, взима оръжията и нарежда на свинаря да пази другия вход. Агелай пита няма ли някой да се качи на втория етаж и да повика народа; а Мелантий отвръща, че дотам не може да се стигне, но той ще донесе оръжие и доспехи от хранилището. След това минава през един незаключен изход и донася 12 щита, и толкова копия и шлемове. Одисей се учудва откъде са ги взели, а Телемах казва, че е забравил да заключи входа към оръжейната; и казва на Евмей да провери кой е донесъл оръжието (42-155). Евмей отива и вижда Мелантий, който се готви да донесе още оръжие, и пита Одисей дали да го убие; а Одисей му казва да го вържат, така че после да го измъчва повече. Хващат го когато носи един шлем и щита, който някога е носил Лаерт. Връзват го и го окачват с верига да виси при една колона.
Отиват при Одисей, а там се появява и Атина във вида на Ментор: Одисей я заговаря, като се досеща, че това е тя. Агелай заплашва Ментор, че ще убият и него заедно с Одисей и Телемах, и ще отнемат имотите му – така че близките му няма да ги наследят. Атина се обръща към Одисей и казва, че девет години се е сражавал заради Елена и с хитростта си е превзел Троя, а сега пред едни женихи сърцето му „само се вайка и охка“; после се превръща в лястовица и кацва на гредите под тавана. Агелай подбужда най-храбрите измежду оцелелите: Еврином, Амфимедон, Демоптолем, Пизандър и Полиб. Те хвърлят копията си към Одисей, но Атина ги отклонява (156-248). Одисей и другарите му хвърлят своите и убиват четирима, а Атина отново отклонява копията на другите. Убити са Демоптолем, Амфимедон, Полиб, Ктезип, Агелай и Лиокрит, а останалите се разбягват из гостната като волове, подгонени от стършел; Одисей и другите се нахвърлят върху тях като лешояди върху пиленца. Леодес моли да го пощади, като казва, че нищо лошо не е сторил, а само е удържал другите и им е бил гадател; но Одисей го убива с меча на Агелай. Фемий се чуди дали да не потърси убежище при олтара на Зевс; но оставя лирата на земята и улавя коленете на Одисей. Казва, че не се е учил на песни от никого, а бог го вдъхновявал; и че занапред ще го възпява като бог. Не е пял пред женихите по своя воля, а насила, както ще потвърди и Телемах. Той идва и казва да го пощадят, както и глашатая Медон, който се грижел за него, докато бил малък. Медон, скрит под стол и облечен с биволска кожа, излиза оттам и се замолва на Телемах. Одисей казва на двамата да излязат и да седнат на двора (249-367).
Оглежда се дали някой още е жив, но всички лежат като риби на пясъка, на които „слънце грейливо скоро отнема душата и още живота“. Одисей казва на Телемах да извика Евриклея. Тя идва и го намира подобен на лъв, който току-що е разкъсал и глътнал вол; и се радва, като вижда труповете. Пита я кои слугини са изменили и кои са останали верни на семейството. Тя казва, че от 50-те, които са в къщи, 12 били дръзки и безсрамни, и нямали почит нито към нея, нито дори към Пенелопа. Телемах отскоро е пълнолетен и майка му не му позволявала да командва робините. Одисей казва да не буди Пенелопа, а да извика тези слугини. Нарежда им заедно с Телемах, говедаря и свинаря да изнесат труповете и да измият всичко. Те изнасят телата и ги нареждат до вратите на двора.
След като почистват всичко, Телемах ги обесва под стряхата. Мелантий е убит, като са отрязани поред няколко части от тялото му. Одисей казва на Евриклея да запалят сяра, за да премахнат лошия дъх от къщата; и да повика Пенелопа. После идват верните ратайкини и го поздравяват (368-482).

XXIII.
Eвриклея изтичва нагоре по стълбите и казва на полубудната Пенелопа, че Одисей се е върнал и е погубил женихите. Пенелопа й казва, че тя сигурно е полудяла; това се случва, защото боговете могат да отнемат ума на всекиго. Да не я буди, защото този път е спала добре – ако била някоя друга, щяла да я отпрати и с по-остри думи. Евриклея настоява, че Одисей е там и добавя, че Телемах също е знаел от няколко дни, но си мълчал. Пенелопа я прегръща и пита как би могъл сам да избие толкова хора. Тя отговаря, че не знае и че всички от страх се били сврели в стаите; накрая Телемах я извикал и тя видяла Одисей сред трупове: „Да бе ги видяла, как би се радвала!“ Сега те са струпани до портите, а той е почистил къщата с огън и сяра (1-56). Пенелопа казва, че може някой бог да е убил женихите, а Одисей да е „нейде далек от Ахея загинал“. Евриклея казва, че е видяла белега му от глигана; ако лъже, нека я погуби с най-жестока смърт.
Тя слиза и сяда при огъня срещу Одисей и се взира в чертите на лицето и в дрехите му. Телемах й казва: „Ах ти, лоша майко, жестоко е тебе сърцето; винаги теб е сърцето и от скала по-кораво!“ Тя отвръща, че сърцето й е обзето от изумление: но ако това е Одисей, те ще се познаят, защото си имат свои тайни знаци. Одисей казва, че жена му може да го изпита; но освен това трябва да решат какво да правят, защото са унищожили „опората на града, вси младежи най-благородни що бяха в Итака“. Телемах му казва, че е сигурен, че ще измисли нещо, защото мъдростта му между хората е безподобна. Одисей нарежда всички да си облекат чисти дрехи и певецът да запее нещо весело, така че хората из града да не заподозрат случилото се; а те ще идат в градината и ще помислят каква помощ може да дойде от Зевс. Певецът засвирва и те танцуват, а хората отвън си казват: „Някой отвежда царицата наша; оставя си къща голяма тя и не дочака своя съпруг“ (57-149). Одисей отива в банята, Евриклея го измива, а Атина излива над главата му хубост; „и като бог той излезе от баня“. Сяда срещу жена си й казва, че сърцето й е желязно и че ще иде да спи сам. Тя отговаря, че вече го е познала и се е успокоила; и нека Евриклея да изнесе от стаята леглото, което той някога е направил и да го постели. Одисей пита гневно кой е разместил леглото им и казва, че то е изградено около дънер на маслина. Тогава тя заплаква и го целува. Извинява му се и казва, че се е бояла да не я измами някой; ако Елена беше знаела, че ахейците ще я върнат обратно в къщи, не би се решила на срамното дело, но някой бог я е подтикнал към него. Това за леглото не го знаел никой освен те и една ратайкиня Акторис, дадена й от баща й (150-221). Както моряци, които едва са оцелели от буря и са излезли на суша, така и те се радват, като се прегръщат. Атина им удължава нощта. Одисей казва, че това още не е краят на трудовете му и трябва да направи още нещо, което му поръчала душата на Тирезий, когато е бил в Хадес; но нека сега да идат да полегнат в леглото. Пенелопа пита какво е това и той й разказва какво е чул от Тирезий.
През това време Евриклея и Евринома нареждат леглото, а Евринома ги завежда дотам с факел. „Тогава те до леглото пристъпиха, старото щастие да найдат“. Телемах, говедарят, свинарят и ратайкините също са отишли да си легнат (222-286). Те двамата си разказват какво са изтърпели през тези години: тя за женихите, които изклали много волове и овци, и изпили много кюпове вино, а той за своите „неволи и пречки“. Разказва й всичко поред: за киконите, лотофагите, циклопа, Еол и бурята, лестригоните, откъдето избягал само с един кораб; Кирка, Хадес, където говорил с Тирезий и с други мъртви, сирените, Сцила и Харибда, и кравите на Хелиос. Как се оказал при Калипсо, която не могла да го склони да остане; после при феаките, които го приели като бог и му дали много дарове. След разказа той заспива, а скоро след това се съмва. Става и казва на жена си, че трябва да иде да се погрижи за имотите. Ще отиде в градината при баща си; а тя да си стои у дома и да не приема никого, защото вече се е пръснала мълвата, че женихите са убити. След това взима оръжието и излиза с Телемах, свинаря и говедаря. Атина ги покрива с тъмен облак и ги извежда от града (287-359).

XXIV.
Хермес със златна тояга повежда душите на женихите; те вървят като прилепи и издават слаби писъци. Минават край океана, Левкадската скала и портите на Хелиос, през страната на сънищата и достигат асфоделната поляна, където са душите на мъртвите. Попадат на душите на Ахил, Патрокъл, Антилох, Аякс (най-хубав между данайците след съвършения Ахил). Идва Агамемнон и с него всички, загинали в дома на Егист. Ахил се обръща към Агамемнон и казва, че са го смятали за най-обичан от Зевс; но е било по-добре да загине в битка пред Троя, отколкото от толкова жалка смърт (1-34). Агамемнон му разказва за неговата смърт и погребение: че помни, когато паднал и в битката за трупа му загинали най-лични троянци и ахейци. Занесли го при корабите, измили го и го оплаквали, а майка му дошла с богините „и се повдигнал безкраен шум от морето“. Нестор казал на войниците да не се плашат; оплакали го не само нереидите, но и деветте музи. Оплакването продължило 17 дни, а на 18-тия го изгорили. Поставили праха му заедно с този на Патрокъл в амфора, която била изработена от Хефест, а Тетида я получила от Дионис. В друга сложили праха на Антилох, когото Ахил ценял най-много след Патрокъл; и издигнали могила за тримата в края на залива, където Хелеспонт е по-широк. После Тетида донесла награди за състезанието.
Докато си говорят тези неща, Хермес довежда женихите и царете се приближават към тях (35-100). Агамемнон разпознава Амфимедон, в чийто дом в Итака веднъж бил на гости. Пита го дали са загинали в буря, повдигната от Посейдон, или са убити от някой, комуто са откраднали стада с говеда и овце. Напомня, че били у тях с Менелай, за да убеждават Одисей да участва във войната. Той му разказва за Пенелопа и платното й, което било много хубаво. Точно когато го завършила, някой лош бог довел Одисей на края на острова, при свинаря. Там се били срещнали с Телемах и тримата тръгнали за града. Разказва как го посрещнали с обиди и как той взел лъка си и ги избил. Сега телата им били в къщата на Одисей, а близките им още не знаят за това. Агамемнон облажава Одисей заради добрата му съпруга: нейната слава нямало да загине. И за Тиндареевата дъщеря ще се пеят песни, но славата й ще е лоша и в бъдеще ще опетнява и най-добродетелните жени (101-199).
Одисей и другарите му пристигат в чифлика на Лаерт, където под сайвантите ядели, седели и спели робите му и старицата Сикула, която се грижела за него. Одисей казва да заколят най-угоеното прасе, а той ще иде да намери баща си и да види дали ще го познае. Влиза в градината, но не открива Долий и синовете му; те били отишли да събират камъни за ограда. Намира Лаерт да копае около една фиданка – лошо облечен, с ръкавици заради къпините и с шапка от козя кожа. Дощява му се да го прегърне, но все пак решава най-напред да го заговори като непознат. Казва, че в тази градина има всичко: круши, лозе, смокини, маслини, зеленчуци. Но той явно не се грижи за себе си; иначе не прилича на роб, а по-скоро на цар. Запитва го кой му е господар и дали това е Итака. Разказва, че някога посрещнал у дома си сина на Лаерт, син на Аркизий: и му подарил седем таланта злато, сребърен кратер, 12 плаща и 12 хитона, и четири жени. Лаерт казва, че това е Итака, но сега я владеят безчестни и несправедливи хора. Пита преди колко години е подслонил този чужденец – той му е син. Може би вече е изяден от риби, или зверове и птици; но досега никой не го е оплакал. А той самият откъде е и къде му е корабът? Или е пристигнал с чужд кораб? (200-290). Одисей казва, че името му е Еперит, син на Афидас, син на Полипемон от Алибас; стигнал тук от Сицилия. Одисей бил при тях преди 4 години и отпътувал с добри знаци. Като чува това, Лаерт си посипва главата с прах и заплаква.
Одисей го прегръща и му казва, че това е той; и че вече са погубили женихите. Лаерт иска да докаже това и Одисей му показва белега си и споменава за Автолик. Освен това когато бил малък, Лаерт му подарил от тези круши, ябълки, смокини и лози. Лаерт разбира, че това е синът му и се прегръщат. Казва, че щом женихите са заплатили за обидите, значи Зевс и боговете още са на Олимп; но да не би сега итакийците да разкажат за станалото „вредом на кефаленийци“. Одисей го успокоява и отиват в къщата, където другите трима режат месо и смесват вино. Сицилийката измива Лаерт и Атина го прави по-едър и хубав; и Одисей казва, че някой бог трябва да го е променил. А Лаерт си спомня как превзел град Нерик с кефаленийска войска; да бил такъв като тогава, той щял да избие женихите (291-374). Идва Долий с двамата си сина – повикала ги майка им, старата сицилийка. Целува ръка на Одисей и го пита дали Пенелопа вече знае за завръщането му, а той казва, че знае.
През това време Мълвата навсякъде е разказала за смъртта на женихите. Пред дома на Одисей се е събрала тълпа и всеки прибира мъртъвците си. Които са от други градове, ги изпращат с рибарски кораби. Правят събрание на гражданите и Евпит, бащата на Антиной, взима думата. Предлага да отмъстят на Одисей преди да е заминал за Пилос или Елида. Появяват се Медон и певецът. Медон казва, че извършеното е по волята на боговете; той сам бил видял как до Одисей стои бог, подобен на Ментор. Алитерсес напомня, че те двамата с Ментор са предупреждавали какво може да стане. Половината си тръгват, но останалите се съгласяват с Евпит, обличат доспехи и се събират в полето. Той обаче бил „неразумен и глупав“ (375-459).
Атина пита Зевс дали войната ще продължава или най-сетне ще има мир. Зевс й казва да направи, каквото желае; и нека Одисей продължи да царува. През това време обядът при Лаерт завършва и единият от синовете на Долий казва, че роднините на убитите идват. Осмината се въоръжават. Появява се и Атина във вид на Ментор. Одисей насърчава Телемах да бъде достоен за прадедите си, които били познати с храбростта и силата си по целия свят; а Атина насърчава Лаерт. Той хвърля копие и убива Евпит. Започва битка, в която всички те биха загинали, но Атина се намесва и извиква да спрат. Роднините побягват към града, а Зевс изпраща мълния.
И се договарят за мир с помощта на Атина, която е взела вида на Ментор (460-532).

*

[според превода на Н. Вранчев, 1942]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>