Фантастичното през античността VІ. Що е фантастика. Хезиод. “Теогония”

Разговор 6

7 февруари 2010
Що е фантастика. Хезиод, “Теогония”

Е.Я: -Добър ден, уважаеми неделни радио-читатели. Вие сте в зоната на риалити-романа, аз съм Емил Янев.
К.С: – Здравейте и от мен, Кин Стоянов, тук сме целият екип риалити-романисти, в апаратната е звукорежисьорът Камен Жеков.
Е.Я: – Начало. Очаква ни глава шеста, но това – в 16 часа. Сега, както много добре знаете, се намираме в тази предварителна част, свързана с историческа автентичност. Както знаете, във връзка с жанра, който изповядва нашият роман „Стражите на съзвездие Пентаграм” – а това е фентъзи – точно по тази причина вече шести епизод на нашата предварителна поредица “Античните предтечи”, търсим античните първообрази на жанра фантастика, фентъзи. Впрочем търси го, за нас и за вас, доцентът по антична литература от СУ Николай Гочев. Шести епизод от неговата собствена поредица. Здравей, Ники.

Част І
Ерудиция и оригиналност при Лукиан

Н.Г: – Здравей.
Е.Я: – Имаме сякаш да довършваме нещо от миналия път.
Н.Г: – Миналия път стана дума за Лукиан. Ние стигнахме с неговия роман, с „Истинската” му история, до момента, в който той се оказа на Острова на блажените. И прочетохме как е разговарял с Омир. Оттук нататък вече може да се продължи към края. Да видим какво става.
Е.Я: – Днеска Омир ще бъде, така, един фон на нещата в тази част, а и впоследствие, но това след малко. Като контрапункт се явява Омир и при следващия ни обект на изследване.
Н.Г: – Да, ние мъчно ще излезем от сянката на Омир в течение на всички наши разговори, защото той е, от когото се оттласкват и с когото разговарят всички антични автори, които искат да направят голямо произведение.
Е.Я: – Първоизворът на старогръцката словесност. Това ли е той?
Н.Г: – Да, той е самото начало. А днес, като поговорим още малко за Лукиан, ще минем и към един автор, който изглежда като противоположност на Омир. Това е Хезиод.
Е.Я: – Той е даже, според някои, в известен смисъл съперник на Омир.
Н.Г: – Да, така е. Има стари сведения, че те двамата са си съперничели, а и като погледнем какво е съчинил всеки от тях, има основание да се мисли така. Но все пак да хвърлим един поглед към пътешествието на Лукиан, да видим как завършва то.
Предварително обаче искам да кажа (за да не забравим какво ни интересува, като вървим по текста на Лукиан) кое там е фантастичното. Струва ми се, че когато говорим за фантастика, непременно трябва да потърсим нещо оригинално, характерно за точно този автор. А при Лукиан това е малко трудно, защото той, като крайно начетен човек, непрестанно си мисли за разни известни книги, писани преди него. И когато пише текста, винаги прави литературни намеци, подхвърля скрити цитати, които се очаква читателят да разпознае. Поради това много неща при него, които приличат на фантастика, всъщност не са фантастика, а по-скоро пародия, напомняния за книги. Защото правенето на литературни намеци не е точно литература, това е по-скоро представяне на литература. На пръв поглед и за някой несведущ читател, писаното може да изглежда като литература, нещо създадено от въображението на писателя, но всъщност не е.
Та Лукиан, като напуска Острова на блажените, най-напред се консултира с Радамант и Радамант му предсказва какво ще стане. И някой читател, който не е чел преди това Омир, или пък не си го спомня, ще каже: „А, Радамант му предсказва”. Всъщност това не е нищо друго, освен напомняне, че в “Одисея” на Одисей често му се предсказва какво предстои. И както Кирка или Тирезий предсказват на Одисей, така и тука Радамант предсказва на Лукиан.
К.С: – Тоест, това е едно намигване към литературния похват.
Н.Г: – Да, това е просто оглеждане на вече създадената литература и подхвърляне към читателя: „Нали си чел това? Ето, и аз съм го чел и сега си играя с него”.
Лукиан това го прави много често, така че на нас ще бъде малко трудно да извадим оригиналните неща. И все пак ги има в някои образи и аз ще се опитам да ги извадя. Та след това те тръгват към Острова на наказаните. Това пък е вариант на слизането в подземното царство. Стигат до там, виждат наказаните за престъпленията си и тук следва една шега. Лукиан казва: „Видях и историците, които разправят лъжи. Тях също ги наказват, на този остров – ето такива, като Херодот, като Ктезий. “Видях, и не можах да понеса гледката”, казва той, „и си заминах.” Нали цялата повест е замислена като пародия на небивалиците, които разказват някои историци. И като всичко друго в книгата, и това не е точно критика, то е просто шега с онези, които той много пъти е споменавал – историците. После посещават остров Огигия, където живее, както е известно, Калипсо, и там той й предава писмо от Одисей, от което се разбира, че Одисей малко съжалява, че се е прибрал в Итака, и че би предпочел по-скоро да е останал при нея. Тука това, за което се говори е, че Одисей, той е неверен на жена си, всъщност…
Е.Я: – Да. Да. Да.
Н.Г: – … макар че те при Омир изглеждат много добро семейство. Това е, което се прави…
К.С: – Така трябва да изглежда доброто семейство [смях в студиото]
Н.Г: – … това е, което се прави с посещението на Лукиан на остров Огигия. А и Калипсо се интересува дали наистина Пенелопа е била вярна на Одисей, отделя се внимание и на такъв разговор. Но това пак е за предишната литература, пак е: „Спомняте ли се какво беше у Омир?”
Е.Я: – Това е закачка с Омир и в същото време по някакъв начин, така, изясняване на Омирови сюжети. Той ги прекарва през своето съзнание и дава своя нюанс.
Н.Г: – Да, но най-точно е да се каже, че той си играе с тези неща. Обаче има и някои оригинални работи в тази част. Ето например, той продължава отвъд Огигия и разказва: „Видяхме гнездо на гигантска птица, обиколката му беше 12 километра…” И после – ето това е, което аз оценявам като добро – „…птицата се вдигна във въздуха и като размаха криле, вдигна такава вълна, че щеше да потопи кораба.” Това е добро, защото тук не става въпрос за цифри или просто „беше огромна”, или „нападна ни и обърна кораба”…
Е.Я: – Да. Да.
Н.Г: – … а казва: „Като размаха криле, вдигна вълна.” Това е един от редките успешни, но и оригинални образи, които се срещат у Лукиан. А самият образ на голямата птица после се среща на много места, преминава през арабските приказки и хората са го чували. Та пътешествениците продължават по-нататък и тук има още едно хубаво място, което после ще го обсъдим малко във връзка с това, как изобщо се прави фантастична литература. Казва: „Като продължихме нататък, за малко да паднем в една пропаст във водата”. Това е интересно. И го обяснява…
К.С: – В морето дупка копае.
Н.Г: – Да, обяснява го, казва: „Както пукнатините в земната повърхност, които се явяват след земетресение, такава беше и тази пукнатина във водата и ние за малко да паднем. Беше дълбоко толкова стадия”. Ако пресметнем какво значи неговата мярка – било е 200 километра дълбоко. „Спряхме да гребем, свалихме платната, задържахме се и не паднахме. И като се огледахме насам и нататък, видяхме, че има мост от вода над пропастта. И минахме по този мост…”
Е.Я: – Все пак трябва с кораба да минем.
Н.Г: – “… за да можем да излезем на другата страна.” Ето това нещо, доколкото знам, го няма по-рано. Няма го преди Лукиан. Това не е напомняне на образ, не е заиграване с Омир или с някой друг, това си е негово. Това са тези оригинални неща, чрез които авторът се проявява като фантаст, защото фантастиката е в това да измислиш нещо невероятно, което никой преди тебе не е представял литературно, а не просто да поддържаш жанра и да отпращаш към стари текстове. Това тук той го измисля сам, а може би и онова с птицата го е измислил.
Е.Я: – Точно от това място ще продължим по-късно, защото имаме междинно да изясним някои жанрови характеристики.
К.С: – Но нека да хвърлим един музикален мост.

Част ІІ

Що е фантастика

Е.Я: – В очакване на шестата глава, „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”, сега градим мостове между античността и днешността в търсене на аналогии, раждането на образа, раждането на литературните видения в античността. В графа „чакащи” – Хезиод. Сега в момента, обаче, все още имаме да довършваме неща от миналия път. Доцент Ники Гочев – всъщност, спряхме преди малко нашия и твоя разказ с квалификацията на тези трудове и на жанровото им определение. Нека да кажем каква е разликата принципно между приказката и фентъзито като жанрове, за да разграничим, така, „полета” и все пак някои чисто жанрови характеристики на фантастиката, научната фантастика, фентъзи.
Н.Г: – Да, на мен ми се ще да ги обсъдим тези неща. Като говорим най-напред общо за фантастика, нека първо да разграничим фантастиката от други жанрове. А другата посока е да погледнем вътре във фантастиката какво се случва, с какви похвати се създава фантастичният образ.
Какво прави всъщност един писател, когато изработва фантастични сюжети или фантастични образи? Това ми се струва твърде интересно от литературоведска гледна точка. Същевременно този размисъл има пряко отношение към сегашното ни занимание.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Само две думи още за Лукиан, за да кажем как свършват нещата. Той има още едно опасно приключение. На един остров те попадат на жени, които ги посрещат много добре: „Те говореха елински и всяка от тях ни покани в своя дом. Тези жени”, казва „бяха с хитони дълги до петите”. После се оказва, че това не било случайно. Жените били чудовища – имали магарешки крака. И казва: „Аз предусетих, че не е на добро, замислих се дали всичко е наред, а после като се огледах, видях тук-таме разхвърляни кости, които ми се сториха човешки.” Тогава извадил едно магическо коренче, което Радамант му бил дал, като напускали Острова на блажените и произнесъл няколко думи. И когато една от жените го въвела в нейния дом, извадил меча си, заплашил я и започнал да я разпитва. “Тогава тя ми разказа, че те са човекоядки”. И след това изведнъж се превърнала във вода. А когато Лукиан докоснал с меча си тази вода, разляна пред него, тя се превърнала в кръв. Та такива са били тези жени. Това отново не е…
К.С: – Да, далече по-голямо изпитание, отколкото за аргонавтите на остров Лемнос.
Н.Г: – Да. Някой би прочел това и би казал: „Гледай ти!” Но тук няма нищо оригинално. Това е просто повторение на историята с Кирка. Там Одисей си има едно магическо коренче, дадено му от Хермес, после отива, тя му налива питие и се готви да го превърне в животно, той обаче се справя с нея благодарение на коренчето – противоотрова. Тази случка е пример как Лукиан еднакво се занимава с литературно творчество и с пародия на някои известни произведения. Това е „Истинска история”. Но целият този материал…
Е.Я: – Така. Но Лукиан не е за буквално четене, тъй или иначе текстовете му не са за буквално четене, както започва още от самото заглавие с тази „Истинска история” – всъщност там пародията е заложена още в самото заглавие.
Н.Г: – Той е като всички писатели-ерудити. Това са писатели, които толкова много са се начели (пък може би имат и такава професия), че когато седнат да пишат, те не могат просто ей така да произвеждат литература, да произвеждат сюжетите и образите от опита си и чрез таланта си. С това, което пишат, те винаги казват на читателя си: „А ти не си ли чел същото, което аз съм чел?” Лукиан е точно такъв.
Е.Я: – Тоест той се поставя в центъра на нещата, макар и да не се самоописва. Това е суетата на ерудита, както казват.
Н.Г: – Да, да. Има суета по-скоро на ерудит, отколкото на писател. Писателят у Лукиан служи на ерудита.
И все пак в тази книга могат да се видят неща, които обикновено прави писателят-фантаст. Виждат се добре известни похвати. Аз ще се опитам да отделя някои от тях. Как се прави фантастичен образ? Най-напред, има един лесен похват – размерът. Уголемяваш или намаляваш предмета спрямо останалите и така изведнъж създаваш фантастичен образ.
Е.Я: – Хиперболизация.
Н.Г: – Да, обаче трябва да е нагледна, да действа на въображението. Например – колко е голяма птицата? Толкова, че като размаха крила, да потопи кораб. И това може да се прави с всякакъв материал. Може с живи същества, но има още „река от вино”, „море от мляко”. Какво имаме тук? Вещество, което не се среща събрано в такова количество. Значи, когато някой прави фантастика, един от лесните подходи е да уголеми нещата.
Е.Я: – Както във всички приказки има образи от този тип, в почти всички приказки. Но къде минава границата между приказката, легендите, митовете и фантастиката? Някъде би трябвало да има, защото иначе всички приказки трябва да ги насипем в графата „фантастика”, а не е така.
Н.Г: – Не, не е така, но тук не може да се подходи само литературоведски. Трябва да се види и как действат тези неща в обществото. Защото тези думи – мит, приказка, фантастична литература – означават неща, които се различават помежду си не просто като текст. Понякога човек гледа текста и си казва: „Знам ли какво е това?” Те се различават по начина, по който се споделят, по целта, с която се ползват, по важността си. Не е задължително да са написани или дори изречени. Например митът може и да не е въплътен литературно – може да бъде представен в статуя или в рисунка. Така че митът е друго, той е отвъд литературата, макар че може да се появи в нея.
Е.Я: – Да, да.
Н.Г: – Митът е нещо, което се предполага, в което се вярва. Той помага на хората да си представят света, да се поставят себе си в света. Вярно е, че Омир така използва митовете, че човек може да го чете и без да вярва в тях. И без вяра в боговете “Илиада” и “Одисея” имат смисъл и са увлекателни. Но след малко ще видим, че при Хезиод е друго. Там ако не вярваме в мита, книгата може да се окаже ненужна, или нужна само на историците на културата.
Е.Я: – Да. А принципно не е ли фантастиката сложена на по-материална, по-целева плоскост? Защото в крайна сметка фантастиката, ето – трябва да отидем, има я звездата, но няма как да отидем. И фантастът намира път към звездата. Има ги и природни и физични и всякакви други явления, върху тях се стъпва, за да се стигне до средствата, които са невъзможни засега. Но фантастът намира средства към една реална цел.
Н.Г: – Когато днес казваме “фантастика”…. “Фентъзи” е друго, нали? Това е сигурно.
Е.Я: – Фентъзи е друго. Фентъзи е някъде по- към приказката…
Н.Г: – Да. А когато днес казваме “фантастика” и имаме предвид разни големи книги, които сме чели…
Е.Я: – Ами ето дори и на Артър Кларк „Одисеята” – общо взето игра със сравнително пресните от 20 век физични открития… черните дупки…роботите…
К.С: – Или пък „Законите на роботиката” на Азимов.
Н.Г: – Когато говорим за литературна фантастика си представяме размисъл в художествена форма върху големите постижения на цивилизацията и техниката – и какво продължение може да има техническата и научна революция, която виждаме. Какви предположения могат да се направят въз основа на това, на което вече сме свидетели. Когато това се представи чрез литературата, се получава „фантастика”.
Е.Я: – А има и цял раздел „social fantasy”, която пък със средства на фантастиката работи в съвременността, това е „social fantasy”, която е може би най-фината фантастика.
Н.Г: – Там се размишлява за състоянието на обществото.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Тогава се размишлява за състоянието на обществото, като се показват неща, които очевидно се отличават от това, което реално се случва.
Е.Я: – Да.
К.С: – Българските писатели от средата на миналия век използваха това. Под предлог, че уж пишат фантастика, изказваха със своя езоповски език свои обобщения върху обществото. Но може би е време да послушаме малко музика.

Част ІІІ

Съчиненията на Хезиод

Е.Я: – Рязък завой, рязък обрат, уважаеми неделни радио читатели. Напълно в духа на жанровете фентъзи и фантастика пускаме машината на времето на максимални обороти, защото трябва да се върнем 10 века назад. 10 века назад не от сега – 10 века назад от Лукиан. Лукиан, обитателят на II в.сл.Хр., а ние трябва да се върнем някъде там, вероятно VIII век, в епохата на раждането на старогръцката словесност. Някъде в съвремието преди или след, или точно по време на битуването на Омир, живее друг човек, друг извор на словесност, чиито произведения можем да ползваме и до днес – става дума за Хезиод. Доцент Николай Гочев. Защо тръгваме към Хезиод, Ники?
Н.Г: – Защо към Хезиод? Като мислим за фантастика, помагайки си с гръцката литература, не можем да пропуснем митологията. Огромна част от старогръцката литература е основана върху митологията. Обаче като погледнем митологията, ние виждаме и една от основите на фантастичното творчество изобщо, защото митологическите образи се ползват във фантастиката. Ние можем да разберем фантастиката, ровейки се в историята й, но тази история не може да стигне само до средата на XIX век – когато започва да пише Жул Верн. Не би трябвало. Шом ще търсим сюжети и образи, трябва да отидем по-назад.
Е.Я: – По-скоро XIX век, научната фантастика се корени някъде там. Ражда се с индустриалната вълна от XIX век.
Н.Г: – Да, но като търсим образи на фантастиката, трябва да започнем от митологията. Някой ще каже: „А нима Омир, за когото вече говорихме, не е достатъчен?” Защо да обсъждаме и други? Да, Омир използва митове, но те не са му интересни именно като митове, като случки в свят, различен от човешкия. За Омир е интересен сюжетът, ситуацията, може би характерът, самият език. Изобщо това, да бъде увлекателен, да представи разнообразието на видимия свят. Но всичко това не е точно занимание с митология. Докато Хезиод в половината от творчеството си, ето сега ще погледнем малко към „Теогония”…
Е.Я: – Всъщност, да, преди това да изясним кой точно е Хезиод и кое време е обитавал, защото и там има спорове. Дали е съвременник и съперник на Омир? Или, даже някои стигат до там, че е предтеча на Омир.
Н.Г: – Но само да кажа.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Та, Хезиод подрежда митологията, събира митовете и ги свързва, за да представи рода на олимпийските боговете и войните им с други божества и същества. А Омир не я подрежда – той само ползва детайли от нея.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Хезиод обаче слага ред в митологията, прави нещо като справочник, и това е най-древния известен справочник. А иначе – кой е той? Всички, от най-дълбока древност, са били съгласни, че те двамата с Омир са съвременници. Като казвам „дълбока древност” значи да стигнем до Херодот. Херодот във втора книга на „Историята” казва така (това е много важно място, често се цитира): „Боговете на гърците бяха изобретени от Омир и Хезиод”. Това са думи на Херодот в V в.пр.Хр. Значи той мисли за тях като за хора, живели много отдавна. Те за него са древни.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Той смята, че са живели 400 години преди него. Сега ние казваме – добре, да не са били 400, но поне 300 години разстояние между него и тях трябва да е имало. И като казва „Омир и Хезиод”, с това той ги поставя заедно и наравно.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – А после, два-три века по-късно, се появяват разни биографии на Хезиод, в които се казва, че той се е състезавал с Омир и е спечелил. И това нещо го използва Лукиан. Той казва: „А, те и на Острова на блажените се състезаваха…
К.С: – Съперничеството продължава.
Н.Г: – … и Хезиод спечели, макар че Омир беше по-добър.” Така че е прието да се мисли, че са били съвременници. Обаче Хезиод ни дава съвсем определени сведения за себе си, което Омир не прави. И това е още един белег, по който можем да разберем колко са различни тези поети. Това, което Омир представя чрез действие и образ, Хезиод го казва направо. Това е нещо, по което те наистина много се различават.
К.С: – Поетичният и систематичният.
Н.Г: – Да, или единият се служи повече с образи, а другия просто дава сведения. Затова бих казал, че Хезиод е по-близо до нехудожествената литература и като махнем това, че пише в стихове…
Е.Я: – Той си е един хронист на времето.
Н.Г: -… като оставим стихотворната форма, останалото не изглежда като художествена литература. А иначе той казва за себе си някои точно определени неща – че живее в Беотия, а родът му е от Мала Азия. Баща му бил преселник оттам. Казва, че животът му не бил много лесен, имал трудности с властимащите, които не управлявали добре, не съдели справедливо…
Е.Я: – Ето пак актуалности.
Н.Г: – Да. И говори за своето време и страната си. Казва, че живеел близо до планината Хеликон. Сигурно е, че се е интересувал от земеделие и се е занимавал със земеделие лично. И освен това споменава, че е спечелил един поетически конкурс. По този повод казва, сякаш на шега: „Само веднъж пътувах по море, и то беше да отида до остров Евбея” – а остров Евбея е на такова разстояние от континента, че човек може да го преплува, не да пътува с кораб.
Е.Я: – Да, да.
Н.Г: – Така че това е шега. Все едно, че казва: „Ако ви интересува дали съм плавал по море, да плавал съм – ето, ходих до Евбея.” Значи за Хезиод ние научаваме съвсем сигурни неща, направо от поемите му, и можем да кажем спокойно, че той е първият човек в западната литература, за когото знаем някакви сигурни факти.
Е.Я: – След като Херодот ги полага в една литературна люлка, да се изразим и ние малко по-поетично, защо тогава има такъв огромен контраст, такава огромна разлика между, така, наследството или популярността на наследството на Омир и тези на Хезиод? Огромна разлика. Хезиод е познат главно на специалистите.
Н.Г: – Е, разбира се, Хезиод е много по-слабо известен, но все пак поемите му влизат в образованието, влизат в курсовете по литература поне при висшето образование.
Е.Я: – О, да, ето това казвам – на специалистите, не на широкия читател, а само на специализирания читател.
Н.Г: – Вярно е, че не се преподава в училище, това е така. Аз пак казвам – това, което прави Хезиод, не е никаква художествена литература, то е друго. И мога да разделя творчеството му на две части – пък и има основание, защото от него са останали две произведения. Едното се казва „Теогония”, а другото – „Дела и дни”.
И най-напред за „Дела и дни”. Това е едно ръководство за живот. Съветите са дадени направо и ясно: „Положението на човека е ето такова, ние хората живеем в една тежка действителност, трудно си изкарваме хляба, някои от нас го изкарват нечестно и това е лошо, а аз ви съветвам да живеете по честен начин”. И казва как: „Бъди справедлив, не ограбвай никого, не мързелувай, направи си семейството така и така…”
Е.Я: – Тоест това е един етичен трактат.
Н.Г: – Има етика, да, има морални основи, на които Хезиод поставя човешкия живот. Но има и съвършено конкретни напътствия как човек, като земеделец, да си изкарва прехраната. Защото Хезиод смята, че най-почтеният вид труд е земеделският. Защо? Защото тогава ти нищо не присвояваш, а взимаш с труд това, което самата природа, земята ти дава. Земята те изхранва, а ти й съдействаш.
Е.Я: – Не го взимаш от хората, от земята го взимаш. От природата отвоюваш битието си.
Н.Г: – Точно така. От природата, която, тъй или иначе, ти е дала възможността да живееш от нейните плодове. Така че едното произведение на Хезиод се занимава с тези неща – бъди справедлив, не причинявай зло, не присвоявай. Ето как можеш да живееш, без да бъдеш в тежест на никого – бъди земеделец. Има и други начини, но този е по-добрият. Значи имаме ръководство за живот.
Е.Я: – Той е някакъв, така, античен Русо. На такъв прилича от това, което обясняваш.
Н.Г: – Дотук някой ще си каже: „Е, това, разбира се, може да е било полезно ръководство за управлението на домашното стопанство, може да е и наръчник за възпитание на деца, но не е литература и няма защо да се занимаваме с него”. Обаче „Теогония” е съвсем друго нещо. Тя е история на Вселената.
К.С: – Да. И сега е времето, може би, вече да стъпим в „Теогония”, но преди това, вместо назад към природата, да кажем назад към музиката.

Част ІV

Частите на “Теогония”

Е.Я: – В търсене на предтечите, на първообразите на жанровете фентъзи и фантастика, с които днес, понастоящем, работи библиотека „Български риалити романи”, имам предвид първата и втора част на „Стражите на съзвездие Пентаграм”. Та, в търсене на тези първообрази се спускаме надолу, надолу, надолу към античността. VIII в. пр. Хр. Един съвременник и съперник на самия Омир – Хезиод – не особено популярен за широката публика, но иначе изключително сериозен фактор. Той е може би другият, вторият извор на старогръцката словесност. И така, ако в „Дела и дни” Хезиод ровичка из земното и човешкото, да видим когато вдигне поглед нагоре, към небето – условно казано към небето, защото той трябва да подреди малко и митологията, освен земния живот – така се ражда „Теогонията”. Доцент Ники Гочев за вас днес работи, както обикновено в тези предварителни часове. И така, „Теогония”. Ники, най-напред да разшифроваме заглавието.
Н.Г: – “Теогония” значи “произход на боговете” или “богопроизход, богораждане”. Или пък генеалогия на боговете. Така трябва да се преведе думата “теогония” и тя, като заглавие, напълно отговаря на това, което Хезиод е направил. Действително, той е много подреден. Ето, „Дела и дни” беше едно подредено изложение от съвети как човек може почтено и, доколкото зависи от него, сигурно да прекара живота си. Скромно, но сигурно.
Е.Я: – В труд. Да.
Н.Г: – Да, без да накърнява чувствата или имуществото на други хора.
К.С: – Това значи нещо като „Критика на практическия разум” в древността.
Н.Г: – Във всеки случай поемата е едно поучение, затова и го наричат дидактик, и казват: „Епосът, създаден от Хезиод, е дидактичен епос”. От друга страна, “дидактично” може да се преведе и с “образователно”. “Дидактичен епос”, особено в случая с Хезиод, значи “образователен епос”. Докато това, което предлага Омир, не е образование, а е едно прекрасно развлечение.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – С много вкус изпълнено. А образованието на Хезиод е такова, каквото в този момент може да се предложи на хората – живеем в една почти безписмена епоха, учебни заведения няма. В Омир не може да се намери нито едно място, където да се говори за писменост.
Е.Я: – Книги се пишат, но после по-скоро се разказват, отколкото да се разпространяват в писмен вид.
Н.Г: – Много е спорно може ли да се говори за книги в Гърция в този момент. Дълго време специалистите са се колебали дали Омир е записвал поезията си или не. Сега по-скоро се допуска, че е записвал, но тези неща не могат да се докажат докрай. И така, имаме една древна епоха, в която образованието не може да бъде така разчленено, както е в модерни времена, като се започне от прогимназията. Но това, което дава Хезиод, все пак може да бъде видяно като образование, разделено на две части. В едната се казва как е редно да се живее, а в другата – какво се е случило в света от появата му до наши дни, така че днес ние да се намираме в това положение. Това вече е история на вселената. При това тя е изпълнена само в хиляда стиха, това се събира на двайсетина страници, колкото една от големите Омирови песни.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Сега, относно плана на „Теогония”, нещата изглеждат така: текстът може да се раздели на три части. В първата част имаме началата на вселената и развитието й до поколението на олимпийците. Като казваме „олимпийци”…
Е.Я: – Какви са границите на Хезиодовата вселена, всъщност, в какъв параметър се движи неговият разум?
Н.Г: – Напълно сравним с … да, представата на Хезиод за вселената е напълно сравнима с нашата представа. Вселената, за която той мисли, е безкрайна. Така трябва да е, защото той започва с Хаоса и след това минава към земята и небето и нещата, които ще се случват на земята и под небето. Но Хаосът е нещо отделно. Той би трябвало да е безкраен. А като казвам „олимпийците”, имам предвид Зевс и неговото поколение, братята и сестрите му – това са Посейдон, Хера и другите. Втората част пък е как олимпийците утвърждават своята власт. Тук Зевс трябва най-напред да се пребори с баща си Кронос и с божествата от неговото поколение. А това става с война. И след това, като завладее Вселената, побеждавайки баща си, той трябва да се справи и с други противници.
Е.Я: – Вече възкачването на Зевс на трона.
Н.Г: – Да, а след това му се налага да води една втора война, която е срещу чудовището Тифон, родено от Земята. Така че това е втората част, в която виждаме как Зевс побеждава противниците си. Тези неща е трябвало да се знаят от хората, които вярват в митовете или поне се стремят да си изяснят съдържанието на митовете. Защото Зевс и приближените му богове са тези, на които хората принасят жертви и чиито храмове имат пред себе си.
Е.Я: – Да се знае кому принасят жертви. Да.
Н.Г: – Те не са изначални, а са породени от други същества и в един момент с хитрост и сила са стигнали до това, да завладеят света. Така че тук имаме една идея за света и за боговете, която няма почти нищо общо с идеите за Бог, които се разпространяват в Европа впоследствие и които впрочем и в онова време са съществували, но Хезиод не знае за тях.
К.С: – Всъщност има континуитет.
Н.Г: – Хезиод не знае, но аз съм уверен, че той е бил силно повлиян от източните идеи, които достигат по слухове до него, обаче само по слухове. Та това е втората част, а третата е за това, как боговете се умножават, как се оформя семейството на Зевс, така че да се стигне дори до смъртни – но герои, а не обикновени смъртни.
К.С: – Тоест, така, субординацията е сложена много добре. Нека сега да послушаме малко музика и да започнем да вървим крачка по крачка.

Част V

Началата на вселената

Е.Я: – Ред на земята, порядък при хората, ред и порядък и на Олимп, хаос и безкрайност във вселената – това ни учи Хезиод, съвременникът и съперникът на самия Омир. Какво обаче казва той в „Теогония”? Но, отсега да кажем, „Теогония”, част от идеите на Хезиод, ще премине и в следващата неделя, в следващия предварителен час, защото е очевидно, че няма как да изчерпим и произведенията, и духа на Хезиод. И така, „Теогонията” – Ники?
Н.Г: – Хезиод е бил много цитиран и обсъждан през античността, защото когато хората започнат да философстват – било професионално, било покрай другото – те неизбежно се питат за началата. А Хезиод се занимава с началата. Омир не е такъв. Омир, като всеки талантлив писател, си казва: „Няма защо да бъда изчерпателен”. Защото да си изчерпателен в литературата, пък и в обикновеното общуване, е досадно. Това показва липса на талант.
Е.Я: – Той е артист.
Н.Г: – Да, а талантливият художник знае, че няма нужда да е изчерпателен, а работата му е да създава форми и сюжети. Затова Омир не се интересува от началата, те не му трябват. Той казва: „Я да видим някой скарал ли се е с някого, някоя на някого изневерила ли е, някой някого мрази ли?” И действително, художественото произведение трябва да започне така. Но Хезиод не е художествен автор, не е поет, макар че съчинява стихове.
Е.Я: – Литературната форма е била такава.
Н.Г: – Може би липсата на навик да се пише – да не говорим пък за издаване – налага изразяването в стихове. Защото стихът по-лесно се помни.
Е.Я: – Е, то и други са били стиховете там, върху дълги и къси срички, нали.
Н.Г: – Да, разбира се, стихосложението е било друго. Та той започва с началата и казва така: „Без съмнение, Хаос беше пръв”. Значи, първо е бил Хаосът – но какво е той, е трудно да се каже. Думата “Хаос” буквално означава “онова, което зее”, и затова ние можем да го преведем…
Е.Я: – Празнината.
Н.Г: – Бездната. Нали, неограниченото пространство. И казва: „И след това бяха Гея (земята) и Тартар (бездната, която е под земята)”. Не къде да е, а под земята, може би “под повърхността”, вътре в земята. Значи Тартарът не е като Хаос, който е отвъд, извън земята. Той е по-ограничен, и дълбок, тъмен.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Ограничен, а не безкраен като Хаоса. И после идва това, върху което толкова са спекулирали впоследствие – „Ерос”.
Е.Я: – А!
Н.Г: – И той е бил пръв. Наравно с Гея и с Тартар, Ерос е пръв, защото той …
К.С: – Привличането.
Н.Г: – Да, той мисли, че трябва да има някакъв…
Е.Я: – Не само това, продължението на човешкия род е в ръцете на Ерос.
Н.Г: – И на всяко нещо. Не просто на човешкия род. Ерос е онзи механизъм, чрез който всички неща се възпроизвеждат. И затова на Хезиод той му трябва, тук има сериозен размисъл, какво е необходимо, за да има движение. После казва: „Гея роди от себе си Уран, и после, като се съчетаха, започнаха да се появяват нещата”. Казано е в 5-6 стиха.
Е.Я: – Той има претенции цялото мирознание да изрази.
Н.Г: – Това казвам, да, това е всеобемаща енциклопедия. И оттук нататък започва да изброява кои са нещата, породени от Уран и Гея. Грижата му е да разкаже как възникват съществата в познатия свят, но не просто “живите същества” а всякакви неща, явленията. Примерно, как се оформя земната повърхност. Той говори за пораждане на океана, на реки, на планини. Та от една страна го интересува оформянето на неживата природа – тази, която ние виждаме като нежива. А от друга страна казва: „ Роди се Нощта, от Нощта се роди Смъртта, Скръбта, Раздора.” Тук вече говори за нещата, които се случват в човешкия свят, за отношенията. И те също са породени, и то още преди хората. И, освен това, Земята ражда чудовища, което е интересно за нашата тема. Чудовищата, които дават образи за фантастичната литература, започват ето тук.
Е.Я: – Тук точно е най-подходящото място да спрем, макар че не сме изчерпили Хезиод. Хезиод го продължаваме и другата седмица, но не само него. Ще има и друг представител на античността.
К.С: – Точно така, а сега в момента е крайно време литературната лаборатория на доцент Николай Гочев да се превърне в story-лаборатория, където остава моят приятел и колега Емил Янев, и той, като приключенец, ще очаква капитана на отбора на фентъзистите с поредния разказвач.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>