Фантастичното през античността VІIІ. Приказка, мит и литература

Разговор 8

21 февруари 2010
Вергилий, “Енеида”

Е.Я: – Добър ден, уважаеми неделни радио читатели. Вие току що влязохте на живо в зоната на риалити-романа, аз съм Емил Янев.
К.С: -Здравейте от мен, Кин Стоянов. Целия екип на риалити-романистите сме тука, в апаратната е звукорежисьора Камен Жеков.
Е.Я: – 55 минути до осмата глава на риалити-романа „Стражите на съзвездие Пентаграм 2: Семената на покварата”. След тази епична и драматична балконска сцена от седмата глава, сътворена от Краси Стоева, предстои да видим кой и какво ще свърши за вас в story-лабораторията в осмата глава. Преди това обаче, вместо към Литернария или някоя от другите 4 планети от съзвездието Пентаграм, пътуваме към Древен Рим. Там оставихме миналата неделя в този предварителен подгряващ час на първообразите и прототипите на жанра, оставихме не кой да е – Публий Вергилий Марон, иначе известен кратичко като Вергилий. Това е края на старата ера, края на ерата, предхождаща появата на Спасителя. Намираме се в I в.пр.н.е. заедно с доцент Ники Гочев, преподавател антична литература, СУ. Здравей, Ники.

Част І
Новият златен век

Н.Г: – Здравейте.
Е.Я: – Вергилий е нашият водач, както и ние като Данте го използваме. Той ни води в една епоха и ни води, всъщност, за да търсим първообраза на жанровете. Днес, да обявим още от сега, ще се опитаме да направим една междинна равносметка на белезите и симптомите, които говорят за някакви зачатъци на жанра фантастика или фентъзи още в онези древни, антични времена.
Н.Г: – Да, да.
Е.Я: – Представихме го Вергилий. Неговата личност нуждае ли се от повече разяснения и обяснения?
Н.Г: – Може би не. Вергилий не е бил човек, който се е стремял да насочва вниманието лично към себе си. Казахме, той е бил един тих човек, който е предпочитал да се занимава с поезия и като че ли не е обичал много градския шум. Не всички са като него – Овидий, за който не след дълго ще говорим, е съвсем различен, той обича шума и всичко това, което може да се случва в един голям град.
Е.Я: – И от тази любов към шума той ще си изпати, но това ще видим малко по-късно. Да не избързваме напред, сега засега сме при Вергилий и е време да разтворим неговото най-популярно съчинение – „Енеида”.
Н.Г: – Да. Около „Енеида” има неща, което са очевидни и за тях е лесно да се говори. Най-напред това, че Вергилий е имал съзнанието, че за своя народ той трябва да бъде нещо като Омир.
Е.Я: – Да.
Н.Г: – Разбира се, като се променят необходимите неща. Той е знаел, че ще добави нещо ново.
Е.Я: – Съвършено нов епос със съвършено нови персонажи вътре.
Н.Г: – Някой, който започва да чете „Енеида”, може да си помисли, че тук става въпрос за една преработка на Омир на латински. Но, напредвайки в текста, той разбира, че има работа с нещо по-дълбоко и по-сериозно. Този латински Омир говори издигането на една нова голяма, световна държава. Това гръцкият Омир не е направил.
Е.Я: – Нова култура сякаш се задава тук вече. Нова култура на мисленето, на поведението, на, така, на представата за човека и човешкото.
Н.Г: – Може да се каже, че става въпрос и за нова култура. Във всеки случай ние имаме тук вече един поет – такъв е впрочем и Овидий, за който ще говорим малко по-късно – който има съзнание на гражданин на могъща държава. Омир никога не е имал такова съзнание.
К.С: – То не е имало и как да го има.
Н.Г: – Да. Някои гърци са имали такова усещане, но в антична Гърция все още няма представа за историческа мисия, а при Вергилий, както ще видим, има. И то не само за историческа мисия, каквато той приписва на своя герой Еней, но има дори представа за възможен край на историята.
Е.Я: – „Висшият и последен стадий”, както ще кажат 20 века по-късно някои хора. „Висшият и последен стадий на историята”.
К.С: – От тогава започват да се заканват на историята да й сложат края.
Н.Г: – При Вергилий това е очевидно. Той говори за своята държава като за тази, която ще постави край на човешката история в политически смисъл, ще омиротвори човечеството и ще върне историята в нейното прекрасно начало.
К.С: – В Златния век, може би.
Н.Г: – Напълно вярно. И то е казано от Вергилий: „Ние се връщаме към Златния век”. И го свързва с неща, познати в митологията. Например това, че Сатурн, след като е бил заместен от сина си Зевс, продължил мирно да управлява в Италия. И там е бил Златния век за хората. Разбира се той е отминал…
К.С: – Сатурн, това е латинския Кронос.
Е.Я: – Аналогът на Кронос.
Н.Г: – И той, макар че е бил свален като цар на вселената, е отишъл да управлява блажените, почитаните мъртви, обаче ги е управлявал някъде на Земята и по-точно в Италия.
Еней пък по бащина линия е потомък на Дардан, основателят на Троя. Но този Дардан, както се разказва, бил италиец, основател на град в Етрурия и по-късно се преселил в Мала Азия. И сега Еней, след като е минала цялата тежка история на човечеството, се връща в родината на своя прадед и основава град, на който пък след столетия е съдено да възстанови този Златен век – тук, на Земята.
К.С: – И това ще бъде съвършената държавност, за каквато е имал претенции Рим.
Н.Г: – Това ще бъде съвършената държава и тя ще осигури щастието на човечеството. Това е голяма новина – гърците във времето при Омир нямат идея за подобни неща. Много по-късно някои като Платон започват да мислят за това, но то си остава един чисто мисловен проект.
Е.Я: – Рим все още е в своето предимперско състояние, но вече е на път да се установи, така, като властелин на познатия тогава свят, което става в I в., общо взето.
Н.Г: – При Вергилий вече е ясно, че Рим владее познатия свят. Дори някои области в Средиземноморието да са независими, те изцяло се съобразяват с Рим и се управляват от хора, одобрени в Рим.
Е.Я: – Сега, тук Вергилий… Това ли е първата нишка, която свързва и двете истории – историите на антична Гърция и на Древния Рим, както и двете култури, това ли е първата писмена връзка, която се прави? Защото той съединява двата епоса чрез пътуването на Еней, който, всъщност, ще стане основател – не той, но така или иначе неговите наследници – ще бъдат основателите на Рим. Има ли го това нещо като идея?
Н.Г: – За тези неща сигурно е писано и по-рано, но трябва да се знае, че класическа Гърция не е виждала Рим като някакъв особено важен град. Като говорим за класическа Гърция, имаме предвид тази на Платон, най-късно на Демостен. Така че точно на римляните е предстояло, когато вече са усвоили гръцката литература и са развили и своя, да направят тази връзка и да кажат: „Ето, ние сме новата велика държава или, може би, първата велика държава.”
К.С: – А на нас ни предстои да послушаме музика.

Част ІІ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>