Архив на категория: за събитията днес

пак от нея

Eто един биографично-автобиографичен разказ като отговор на някои въпроси.

С Николай се запознахме на 22 юни 1991 г. в хотел „Ахилион” на бул. „Агиу Константину” в Атина – първият ден на моето първо пътуване до Гърция. Бяхме представени един на друг от Петя Янева, но после се срещнахме отново чак на 22 февруари 1993 г., когато той трябваше да ме изпита в Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), до каква степен владея новогръцки, за да замина на едногодишна специализация в Атинския университет.

Изпитът трябваше да удостовери дали мога да ползвам езика, защото за мен основен работен език щеше да бъде английският. Справих се, защото той ми даде да преведа една страница от „За душата” на Аристотел, при това началната, и една страница от „Протагор” на Платон. Но изданията бяха билингва – със старогръцкия оригинал и новогръцкия превод, така че вързах едно 4.50, което ми беше достатъчно.

Николай току-що се беше върнал окончателно в България след няколко години следване в Атина. В Атинския университет той е следвал и е завършил специалността глосология, сиреч езикознание. През пролетта на 1993 г. той преподаваше на хонорар новогръцки език в Университета и НГДЕК, но също така и староеврейски в “Центъра по древни езици” към СУ. Започнах да посещавам някои от часовете му по новогръцки в Новогръцка филология, за да понапредна с оглед на предстоящото ми заминаване през есента.

И така, през тази пролет ние се сприятелихме. За есента и по-нататък пред него имаше няколко различни предложения за професионално развитие и работа.

Но, както всички знаем, животът е това, което ни се случва, докато правим планове. Докато Николай се двоумеше дали да се посвети на староеврейския език и на преподаване на Свещеното писание на Стария Завет в Богословския факултет, или да стегне куфари за двегодишен престой в Техеран, където да учи фарси, изневиделица се разбра: преподавателското място по старогръцка литература отново се овакантява. Д-р Донка Марковска, която преподаваше две учебни години в края на 80-те, беше решила да замине със семейството си в чужбина, а колегата Росен Сиромахов, с когото станахме едновременно асистенти през май на 1990 г., три години по-късно беше решил: изоставя светския живот и академичната работа, за да се посвети на старостилната православна общност в София като приеме ръкоположение като Триадицки епископ Фотий.

И така, на 5 октомври 1993 г. Николай се яви на конкурса по старогръцка литература като единствен кандидат, владеещ гръцки и латински, и го спечели, а аз няколко дни по-рано бях разбрала, че вече съм бременна. Поради това решихме, че все пак ще замина, ще използвам два или три месеца от специализацията в Атинския университет, за да поработя в библиотеките там по темата за телеологизма на Аристотел, а през декември ще се върна в София, за да прекарам по-тежките и критични месеци на бременността в спокойствие с любимия у дома.

Венчахме се на 12 февруари 1994 г. в старинната църква „Св. Николай Чудотворец” в София, а след това на няколко пъти празнувахме и черпихме роднини, колеги и приятели. Една от тези почерпки беше в Гълъбарника и наред с всичко останало за ядене и пиене, за нея имаше няколколитрова бутилка с Absolut – като бутилката беше с малко кранче…

Леда се роди на 3 юни 1994 г.

http://dimkasdiary.blogspot.com/2014/06/blog-post_11.html

За Украйна

Добре е във време на война човек да знае на чия страна стои. Не всеки ще стреля или взема политически решения, но всеки би могъл да каже накратко какво мисли – кое е справедливо.

Нека да кажем спокойно и без гняв – Западът (англо-американският Запад) сгреши. Сгреши, защото повярва, че делата му ще остават винаги безнаказани. Така мислеше и Хитлер.

Видяхме войните в Ирак, Либия и Сирия. Само специалистите могат да изброят десетките незаконни, нечестни, или крайно съмнителни смени на правителства и президенти къде ли не по света за последните двадесетина години. И ние в България видяхме едно-друго (1996/7, 2013).

Атаката срещу Украйна беше проведена по инерция и от хора, които губят връзка с геополитическата действителност, макар че само с това се занимават.
Страната е твърде голяма и твърде близо до Москва. Тя не може да стане “една по-голяма Грузия” или “една по-източна Полша”. Да, там има нацисти и либерал-фашисти, там са и неизбежните продажници/опортюнисти. Но не всичко може да се реши с пари. Дори не и с много пари. А Западът (и по-точно няколкото групировки, заграбили финансовата, медийна и всички останали власти там) от двадесетина години мисли точно така. Ще дадем пари (които сами печатаме), а ако не свършим работа, ще упражним насилие. Но всяко следващо нападение им носи все по-малко плодове.

Ето, Украйна беше провал. Президентът Янукович в последния момент (ноември м.г.) съобщи, че няма да участва в унищожението на собствената си страна. Невъзможно е да не е знаел какво го очаква – точно затова и отлагаше толкова дълго съобщението, че няма да подпише “асоциацията”. Когато си невъоръжен, а имаш насреща си изнудвачи и убийци, може да се наложи да хитруваш. Правителството му все пак можеше да изгони въоръжените протестъри от Киев, но щеше да си спечели име на васална диктатура. Да го получи впрочем, и то от тези, които все раздават етикети – кой е кървав диктатор, кой е еди-какво си…
С тези етикети се плащат услуги (предателства) и се подготвят убийства. И това не го знаят само децата и глупците. Но щом бизнесът върви… А върви, щом аз и досега имам студенти, които вярват на бибиси (или “в бибиси”). Такова промиване на мозъците не беше по силите на целия СССР заедно с околностите му.

Сега Русия съобщи, че няма да търпи този колективен Хитлер (САЩ-ЕС). Казвам го без притеснения, че някой ще ме обвини в недостатъчен патриотизъм. Дал съм си труда да помисля какво значи да си патриот. Аз и сега смятам, че Македония и част от Беломорието трябва да са български, но не мисля, че е добре да ги получим като подарък за сътрудничеството си с някакви расисти.

Никой да не си мисли, че Западът ще посмее да воюва с Русия “наистина”. Който твърде дълго си е служил само с подкупи и подлости, той става сребролюбец и подлец. А такива хора винаги са страхливи. Това се отнася както за западните (и днешните про-западни) политици, така и за тези, които им плащат.
Така че те ще пооплачат човешките си права и след като са изиграли каквото си знаят, сами ще поискат преговори. Впрочем вече го правят.

Не е важно дали Крим ще стане пак руски, макар че е много вероятно. Но Украйна непременно ще влезе в Евразийския съюз. И то изцяло. Ще има едно споразумение, според което ние – южните българи заедно с държавата си – ще останем в ЕС. Не е кой знае какво, но човек може и трябва да се грижи за родината си при всякакви условия.

Тези събития ще се отразят положително у нас. Първо, Българската Православна Църква (заедно с всички други православни Църкви) ще бъде оставена на спокойствие. Защото това ще бъде едно от условията на споразумението.
После, протестърите ще забравят революцията и ще си потърсят някаква работа. Може пък да са способни и на нещо, различно от лъжи и вандалстване.
Най-сетне, поради нормализирането на отношенията с Изтока ще се съживи и икономиката. Западът е в застой и това ще продължи дълго.

А ние нека да уважаваме и обичаме България.

http://kakvooshte.blogspot.com/2014/03/blog-post_9636.html

Публично и частно

Натискът върху страната ни се усилва. От лятото насам и особено за последните месец-два видяхме:

1. Опит за преврат (сваляне на законно правителство и парламент по „морални съображения“).
2. Затваряне на Университета („за да си отиде правителството“); отблъскващи видео-компромати срещу университетски преподаватели
3. Смайващи и абсурдни интриги срещу висш духовник на Българската Православна Църква; и пак компромати срещу духовници (че били хомосексуалисти – а хомосексуализмът не е ли, от гледна точка на пропагандаторите, нещо либерално, европейско и похвално?)

Ако някой запита защо, ще отговоря, че всичко това е културна и чрез медиите политика, подобна на тази, която се водеше някога в СССР и страните, зависими от него. Нито гражданите, нито правителствата на България могат да я отменят отведнъж, тъй като тя се определя, налага и заплаща от сили, които превъзхождат нашите. Но все пак гражданите на България биха могли и да не участват в тази политика. Това се отнася за всеки поотделно, и никой не би трябвало да се крие зад „общото положение“ и да казва „ами такава ни е държавата“.

Не Ви е такава държавата, господине или госпожо. Вие самият сте такъв.

Да вземем медиите. Аз разбирам, че една голяма телевизия с бюджет от милиони не може да няма политика; и ако тази политика, определена далеч не от работещите в нея, е насочена към задушаване на държавността, образованието и Църквата, то тя ще се провежда, независимо от волята на точно този или онзи гражданин. Защото винаги ще се намерят хора без работа и без възгледи, които да правят, каквото им се каже, или каквото усетят, че се очаква от тях.
Но освен големите телевизии и вестници, на които е възложена „голямата политика“, има и сайтове с малки бюджети, чиито пари идват оттук, от български граждани, и чиито директори, самите те обикновени журналисти, имат достатъчна свобода, за да решат поне какво да не публикуват. Е, защо дори и тези сайтове са препълнени с оскърбления срещу страната и срещу всичко онова, чрез което тя съществува? За който е забравил, напомням – „страната“/“ние“ съществуваме чрез:
1) държавност/законност,
2) образование,
3) Църква

Цялото това преизобилие от обиди и раболепно навеждане пред някакви неомитични образци на „развитост“, най-вероятно ще се обясни (ако някой попита и отговарящият е честен) с: „така е прието да се говори“; „всички говорят така“.

Значи, причината е конформизъм (в превод – нагаждачество, човекоугодство), който идва от най-обикновения страх да защитиш себе си и близките си, да кажеш, че има неща, благодарение на които вие сте хора; и че не си съгласен тези неща да бъдат унищожавани.

Така че тези журналисти, както и множеството техни от конформизъм анти-български говорещи автори, трябва да бъдат наречени предатели, и който ги нарича така може да е чист пред съвестта си и да не се безпокои, че обижда чувствителните им души. Не, така той помага на себе си, на близките си, а и на тези нещастни хора (за журналистите и авторите им говоря), за някои от които все още има надежда да размислят и, рискувайки едно-друго, да станат достойни мъже и жени. И тогава ще бъдат щастливи, а не както са сега. А без риск и упорстване не може – няма да заслужат щастието.

А какво и ще рискуват всъщност? Обикновено не повече от това някой да им се присмее, да ги изругае, да намигне зад гърба им, да употреби против тях някои известни и стари заклинания: „селянин“, „дърво“, „провинциалист“. Е, ако човекът много се бои от тези думи, разбирам, няма да му е леко. Но защо просто да не се откаже от този свой страх?

Какво може да се опита? Да кажем, следното – нека един вестник да престане да публикува текстове и каквито и да било материали, съдържащи обиди срещу страната му. Някой ще каже: е, хубава работа, че какво ще сложим във вестника тогава? Ами вие опитайте за ден-два или седмица, и ако нищо не можете да публикувате, поне съобщете на публиката причината. Ще бъде интересно, ще сте първите. Ще станете известни със смелостта си и ще започнат да ви уважават. И пак ще намерите сътрудници.

Но добре, да кажем, че това е трудно. Тогава защо някой да не опита по-лесното – лично той да не говори и да не пише (примерно, из интернет) ругатни срещу страната си (институциите й, народа й). Ето, аз например от много години, може би от десетилетия, не съм казвал, нито писал нещо против България и българите. Като казвам „не съм“ – наистина нищо, нито дума. А не съм и мълчал през цялото време. Значи е възможно.

Ще издам една тайна (за който се интересува само). Сериозният патриотизъм – който започва с това, просто да не злословиш против страната си и да не се съгласяваш, когато някой злослови – укрепва семейството. Мъжът без родината си е нищожество. Много грешат онези мъже, които, за да угодят на жена си, говорят пренебрежително за своята страна. Такива мъже винаги биват презирани от жените си. Който позволява в дома му да се говори против неговата страна, той си поставя бомба в средата на жилището. И тази бомба гърми в 100% от случаите.

Ранобудните доносници и тяхната партия

4 години след началото на деполитизацията на Софийския университет стана ясно, че една част от преподавателите (има и други, но сега говоря за преподавателите) не може да понесе това положение.

И ето сега – към края на 2013 – вече виждаме, че в СУ се е появила партия.
Ще я нарека “партия на некадърниците”.

Тя вече има свои лидери, които прекарват часове на ден пред телевизионните камери, и то на по-влиятелните телевизии; своя гвардия, която може да си присвои част от Ректората или пък целия за толкова време, за колкото й кажат; и свои доносници.

*

(събитията са от 26-29 ноем.)

По повод инцидента с двамата преподаватели от Историческия факултет ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ заявява, че те вече са дали своите писмени обяснения. Днес деканското ръководство на Историческия факултет ще ги обсъди и ще направи своите предложения за наказания.

Ректорското ръководство категорично заявява, че няма да прилага двоен стандарт към евентуални нарушения на преподаватели и студенти.

Заедно с това ректорското ръководство иска да изкаже съжаление, че студенти, използвайки този инцидент, падат на нивото на тези, срещу които се борят.

Няма да допуснем да ни поучават тези, които не само повече от месец съзнателно нарушават правилника на Университета, но и правата на мнозинството студенти и преподаватели, които не приемат тяхната акция.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/stanovische_na_rektorskoto_r_kovodstvo_na_sofijskiya_universitet

**

… Те са свързани помежду си в някакъв вид взаимноизгодно „приятелство“ и същевременно са обвързани с партии, с източници на финансиране (университетски, национални, външни) и пр. Сега са загубили част от възможностите си заради последните парламентарни избори и това ги притеснява. Затова е агресията срещу собственото им работно място – опитват се да го използват като инструмент за връщане на някакви загубени позиции.

Несъмнено това са дела, далеч от науката и образованието. Но много от щатните преподаватели просто не са подходящи за тези дейности – това са хора, случайно попаднали на такова място. Предполагам, че това създава у тях силно вътрешно безпокойство – цял живот да се преструваш, че умееш нещо, което не умееш. При това работата в хуманитарните специалности трудно върви без изработка или възприемане на някакъв общ, обоснован светоглед – а това е много мъчно, малцина го постигат.

Така че някои са готови да участват и в такива действия, които рушат институцията, тъй като отменят правилата, чрез които тя работи. Това не е странно – тази институция те не могат да я обикнат, тъй като се чувстват чужди на онова, заради което тя съществува.
От друга страна, мнозинството не подкрепя разстройството на учебния процес, защото се страхува, че просто може да изгуби работата си. Затова подписалите „онези декларации“ са по-малко от 20% от преподавателите. Но пък този страх от усложнения, нежеланието да се изложиш на какъвто и да е риск, пречи на това мнозинство да се изкаже и в подкрепа на Университета, открито да възрази срещу наглостта и вандализмите.
Така че ето какво имаме – преподавателите, които публично и на своя отговорност се противопоставиха на затварянето на Ректората и изобщо на акцията, бяхме около 10 души (от 1600 на щат). Твърде малко е.

Добре е, че Академичният съвет и повечето Факултетни съвети не съдействаха на този самоубийствен процес и не допуснаха парализирането на целия Университет. Причината, мисля, е усещането, че това е поемане на безполезен риск. Партиите/групировките, които имат интерес от тази акция, не са достатъчно силни, и поради това Университетът като цяло и мнозинството преподаватели поотделно няма да спечелят нищо, ако ги подкрепят – но могат да загубят.

Като казвам, че в Университета се формира „партия на еди-кои си“ имам предвид, че човек, който е способен на научна работа и я уважава, трудно ще се захване да разрушава самите условия за такава работа. Значи имаме акция на хора, които не се чувстват способни (нищо, че може да са писали и превеждали нещо), но пък искат да се устроят някак по-добре. Затова си търсят опори извън самата научно-образователна дейност.
Те нямат нищо против „обединение“, но само в случай, че решенията ще се взимат от тях и те ще са привилегировани. За да напредне някой по този път, е необходимо и да страда от по-изострено честолюбие.

Това, което спасява Университета е, че сега няма причина за резки обществени промени. Няма външни на държавата сили, които да са заинтересовани да подкрепят тази общност; а вътрешните пък не са достатъчно мощни.

И още нещо – образованието в нашата страна се смята за нещо ценно (винаги е било така). Поради това опитите да бъде разрушен или разстроен Университетът просто така, отведнъж и с един удар, не могат да имат успех. Народът/обществото не одобряват това безобразие.

***

няколко дни по-късно (2-4 дек.):

*

Въпрос от катедра „Археология“:

1. Съществува ли документ, по силата на който ректорското ръководство приема цитирания в декларацията на „ранобудните студенти” от 28.11.2013 г. „режим на окупация”, който е бил нарушен не само от двамата професори, обект на „моралната акция на студентите”, а де факто и от всички, които са участвали във въпросното празненство в аудитория 41А?

2. Ако има такъв документ, как той се съгласува с действащия Правилник за устройството и дейността СУ „Св. Климент Охридски”? За нас или има ред и закон, или има окупация.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/istoricheski_fakultet

*

И те намерили за какво да разпитват. Имало ли документ. Ами хората просто си живеят в Аулата. И да не се забравя, че това е компромис, сградата си е тяхна, те са си я окупирали и не я дават на никого вече. Днес позволяват да има учебен процес и други дейности, утре – не. Толкова.

Документ няма и няма да има. Ако ви интересува какво се случва в Ректората, ето ви отговор:

Групата, състояща се от неизвестен брой неизвестни лица, която се е установила в Аулата, е там, за да оказва съдействие на сформиралата се вътрешноуниверситетска партия (ако някой предпочита – движение, фронт или нещо друго). Това съдействие се състои в изпълнение на, примерно, три вида задачи:

1) пропагандни (лепене на лозунги с надписи „Оставка“ и каквото още им дойде на ума – не е разнообразно, нито оригинално; интервюта за по-прогресивните медии; шествия, крясъци, биене на барабани и пр.)
2) агентурни (доноси – вече ги видяхме; предаване на устни сведения комуто трябва; разни видове провокации и интриги);
3) репресивни (през изминалите седмици вече е имало, и е нормално да се очакват и нататък: словесни и други оскърбления, заплахи, изнудвания, разни форми на тормоз, включително телесен, срещу несъгласни преподаватели, служители или студенти).

Да не се забравя – групата и партията имат не само медийна, но и държавна подкрепа – от най-високо място. Това, че някой, който е заел държавен пост, може да работи против държавата си, не е новост или изключение – имало го е винаги и навсякъде.

Хроника на протеста (илюстрована)

Пролог


у Х…

*

Първа част

Глава І


в редакцията на демократичния вестник


лекция в 272 аудитория


граждани в подкрепа на студентите


вечер пред Ректората

Глава ІІ


пред Парламента – против олигархията!

в квартирата на олигарха


пред двора на Университета


разбирам вашия гняв

Глава ІІІ

4-ти етаж, централното крило

пред Деканата на ИФ


в „Яйцето“


на стълбището пред Аулата

Глава ІV


студентка

докторант


щабът на протестиращите

в Деканата на Философски факултет

трябват ни плакати

ФСлФ застана зад студентите

*

Втора част

Глава І


утре затваряме НАТФИЗ


Вие сте красив, млад, умен и смел

60 процента подкрепят окупацията

Глава ІІ


всеки ден ще е така

NO Орешарски!

протестиращи на Орлов мост

протестиращи на Лъвов мост

към УНСС

*

Трета част

Глава І


оставка!

към дома на враг на протеста

в Конституционния съд

професор и студенти

Глава ІІ

СУ, зала 1: арест на Академичния съвет

към новата конферентна зала

арест на правителството на Орешарски

в кабинета на Ректора

първокурсник

Една година по-късно


и никакви компромиси!

Епилог

за повече морал

Писмо до анонимен автор

Ако текстът “Харта за…” не беше отпечатан на първа страница на в-к “Култура”, щях да си помисля, че чета “възвание до американския народ”, написано от някой избягал агент на ЦРУ, докато е чакал самолета за Еквадор на летище “Шереметиево”. Но не, при цялото ми уважение към редакцията, такъв материал не би могъл да се помести на първа страница на вестник от ЕС-овска държава. Затова допуснах, че е писан от някой наш местен активист, жаден за свобода – онази свобода, която на повечето хора им се харесва от пръв поглед. Така и се оказа, но тъй като не видях името му нито в хартиения брой, нито на посочения адрес, ще го наричам “анонимния автор”. Разбира се, това не е обида, просто човекът не си е написал името.

Ето по този повод един виц:

Разговарят двама съветски граждани:
Знаеш ли, Рабинович се оказа педераст.
– Какво?! Взел ти е пари назаем и не ти ги е върнал?
– Не, не, в добрия смисъл…

Редакцията е махнала някои места от текста, качен на http://harta2013.eu/, на първо място въведението, започващо по класическия начин: “Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна…”

Е, как да не си спомниш за:
Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
– Единадесет души – отговаря Михал.
– Толкоз ли бяха?..
и т.н.

Но да оставим шегите. Добре е, че са махнали увода, защото вече има алтернативен протест на друго място в София, пък той е в подкрепа на парламента, а и на държавата въобще. Сигурно е организиран от мнозинството – питали са някой препатил какво да правят, той им е казал.
Както и да е, вече не може да се говори ей-така за “протеста” като за нещо красиво. Трябва да се различава “добър” от “лош” протест и така ще затънем в умувания кой кой е. А е нужно да се действа, както ни казва анонимният автор на “Хартата”.
Да видим, прочее, какво се говори там.

І.

Накратко, “тази държава” е: нелегитимна (добре, “отчуждена от легитимните си основания” (1), престъпна и опорочена. Тук имаме “режим”. Напомня се, че “страната” е “нецивилизована”. Къде без това.
Дотук нищо ново – смердяковщина и либералфашизъм.

Анонимният автор е видял някъде думата “плутокрация” и си служи с нея с възторг, като младеж, който току-що си е получил дипломата за средно образование и я оглежда. Безпокои се, че у нас имало плутократи и че от тях зависели много неща.
Кажете, господин анонимни авторе, Вие да не сте забравил, че България, която не харесвате, от години участва в един конгломерат от уж независими държави, който е доста богат, доста сериозно въоръжен и отлично контролиран отвън (пък и отвътре, не ще и дума)? Ами военната им/ни организация, натоварила се вече с престъпления, някои от които стигат до геноцид? Или моята страна Ви изглежда като тихоокеанско островче отпреди колонизацията, като оазис в Сахара преди персийското нашествие?
Не, уважаеми, България е не е нито сама, нито независима, напротив, тя е много натясно сред други, тъй като е подчинен (неравноправен) член на един военно-политически блок и нещата тук са под контрол почти толкова, колкото по времето на Хитлер и проф. Филов. Има обаче едно нещо, което не е като тогава, и Вие сте го забелязал – това са изборите.

Относно плутокрацията. У нас имало влиятелни богаташи? Кажете, анонимни, тези богаташи къде си държат парите? В мазето на кюлчета? Ако не е там, сигурно е в някоя банка. А на Вас известно ли Ви е, че днес всяка една банка в ЕС може да бъде затворена с едно обаждане по телефона и никога повече да не отвори? И че всяка сметка може да бъде блокирана до второ нареждане? Не вярвате? Значи тази година не сте чел вестници.

Е добре, какви са тези плутократи, които не могат да разполагат с пари, ако нямат за това едно милостиво разрешение “отгоре”? Ако пък те наистина владеят парите си, попитайте по-“нагоре” как е станало това, а не ораторствайте пред българите. Те са бедни и не решават нищо друго, освен за коя от предложените им партии да гласуват. Но и това вече Ви се вижда много, нали?
И да има тук хора с пари, анонимни човече, те са зависими и са най-много слуги на онези, които решават коя банка в ЕС може да работи и коя – не. Така че ако плутокрацията Ви безпокои, трябва да я търсите другаде. Попитайте например тези, които печатат (или просто регистрират) парите и решават къде колко да изпратят. Не знаете кои са? Е, и аз не ги знам всички поименно. Но мога да Ви помогна, макар и с малко. Господин Пеевски не е сред тях.

Но Вас плутокрацията не Ви интересува, макар че си служите с тази дума. Причините може да са няколко. Или 1) нищожна част от парите й стигат и до Вас, или 2) не искате неприятности, като, да речем, да Ви обявят за луд, или 3) вършите тук една работа, за която такава информация не Ви трябва.
А може да са и трите наведнъж.

ІІ.

И тъй, какви са действителните провинения на държавата, която анонимкото мисли да урежда, надявайки се, и не без основание, на Голямото началство?

Първо за повода. Да не се лъжем – ако не друго, скучно е. Не става дума нито за неуместни назначения, нито за “бутафорност” на демокрацията. Кажи, скъпи читателю, ти, който с мъка пазиш ума и съвестта си живи – къде около северната половина на Атлантика в началото на този век имаме “истинска демокрация”? Никъде, нали? Защо са тези празнословия тогава?
На нас днес ни се случва това, което вече се случи из множество страни през тези 10-15 години – Сърбия, Ирак, Афганистан, Украйна, Русия, Египет, Либия, Сирия, Гърция, Италия, Кипър, Турция, Бразилия (списъкът е непълен, ако се заемем да го довършим, ще стане час по география). Навсякъде различни поводи, различни методи и различни резултати.
И тъй, какво имаме тази година в България? Една партократическа секта, аналогична, мутатис мутандис, на арабската ал-Кайда, беше изгонена от парламента. Напълно законно и по волята на народа. Досадно, а? Кому е нужна, наистина, такава демокрация?

Но това си е наша вътрешна работа и тя може да послужи само като повод за събития. Има обаче и неща, които се виждат отвън:

- Референдум за АЕЦ, към един милион души “за”. Е, и десет милиона да бяха, пак нямаше да я има вражеската централа, но що за действия са това? Искате по-евтин ток? Хм.
– Протакане на ключови закони – за еднополови бракове (на всички ни дойде до гуша с това, но работата не потръгва), за права на детето (да доносничи против родителите си, да ги съди, да бъде въдворявано на по-хубави места по решение на компетентни хора) и прочее в тази насока. Самото отношение към тези работи (това е менталитет, тук само демокрация не стига, ама и нацистите преди време не можаха да свършат всичко запланувано).
– Телевизията през месец-два показва разни попове. Разкол в Църквата на практика няма. Руският патриарх им идва на гости. Отгоре на това избраха и свой собствен, и никой не е оспорил както трябва процедурата. Тук неправителствени организации има ли изобщо? Всичко като в средновековието.
– Пък да погледнем и изборите най-сетне. Хайде, онази секта взела-дала, ще се направи нова. Но какви са тези партии, това парламент ли е? Бивши комунисти + турци + хм… българи.

ІІІ.

Да видим сега какво предлага нашият автор.
Понеже всичко е такава каша, а бомбардировки не се уреждат лесно (ето, в Сирия свободните демократи вече изклаха няколко десетки хиляди от нецивилизованите си съграждани, и помощ от въздуха няма – та ние ли ще се вредим?), остава да действаме с нещо като мирни средства.

- Трябва да има непрестанни маршировки из центъра (“постоянна активистка кампания за публично атакуване на…” – после ще видим на какво).
– Борба за възвръщане на привилегиите по места (“тактика на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима”). Много оригинално. А Вие, господин авторе, правил ли сте някога нещо друго? Нали цял живот сте се събирал с приятелчета тук и там с цел взаимно уреждане? И то “в ключови сектори”, разбира се, ясно е, че не по строежи и ферми.
– Съставяне на “експертни групи, които да изработят…” Значи пак проекти, стипендии, конференции, семинари и така до пълна победа на… какво беше? А, ето. Резултатът щял да бъде: “описание на конкретиката на плутократичния модел в … политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система….” Всичко сте изтървали, а? А какви времена бяха…
– “Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване…” Да ме простят уважаемите дами и господа, подписали прокламацията (към 70 са, мисля), обаче тук всеки по-внимателен читател, волно или неволно, започва да им чете имената.
– Сега съвсем по същество. Ограничаване на изборните безобразия на този твърдоглав народ: “конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност”; и възстановяване на златния век: “…така че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите.”

Това е. Въпроси?

ІV.

Сега пак сериозно. Колкото и хора да подпишат един текст, неговият автор винаги е само един. Поправките са отделна работа. Така че моля уважаемите ми съграждани, които са подписали текста – първите 70 имам предвид – да не мислят, че казаното се отнася направо до тях. Не. Първо, те добре са направили, че са си написали имената (освен ако някой друг не им ги е написал, всичко става, знам). Но не съм уверен, че всички те са чели това нещо. Те са хора утвърдени в своите професии, занятия и в публичното пространство, заети са, и просто не са отказали да бъдат внесени в списъка.
И впрочем какво значи “чели”? Опитното око минава през такова произведение за десет секунди. Какво имаме – позната фразеология, питомна някак си, закръгленка, сигнали към Началството (“правозащитно и екологично движение” – тук всички сме наши хора демек), накратко, борба за власт със законни средства. Има ли проблем?

*

Защо Вие, господин анонимни авторе (добре, може и да сте госпожа, сега няма да си обръщам целия текст наопаки заради пола Ви), който искате да лишите мен и народа ми от изборен глас, защо подмамихте толкова хора да се присъединят публично към мерзкото Ви писанийце? Надявам се всички те да Ви заплюят.
Вие сте келепирджия и подлец. Засега. Аз може и да Ви познавам – било по име, било по физиономия, може да съм си писал с Вас и-мейли или да съм седял с Вас в една стая.

Ето Ви един виц за десерт:

Рабинович, определете се. Или свалете кръстчето, или си обуйте гащите.

Ще Ви го разтълкувам. Това е съвет да се избягва хитруването. Ако ще служите на някакви господари – сега едни, после други, трети път трети – кажете: “Аз съм слуга и служа на който плати. Това ми е изгодно и ми харесва”. И не говорете за човешко достойнство и почтеност.
Ако пък Ви интересува почтеността, тогава я търсете винаги и заради самата нея, а не само когато Ви наредят, и то с друга цел. Само така ще станете човек.

*

Вж. http://www.kultura.bg/bg/article/view/21136

*

(1) – Браво бе, Гуньо!… Че ти как го мислиш Гуня?

Браковете – вчера и утре

(по повод на статията на М. Шиндаров)

“Мюлер казва на Щирлиц:
– Щирлиц, снощи сънувах страшен сън за Германия. Беше в началото на ХХІ век. Канцлер ни беше някаква баба, а външният министър беше педераст.
Ако Мюлер знаеше какво беше сънувал Щирлиц за Съветския съюз…”

І.

Смешното във вица е, че победената Германия е пострадала само от гледна точка на един хитлеристки офицер – и то защото е сексист и хомофоб. Докато победителят – Съветският съюз (Русия) – е пострадал от всякакви гледни точки.

И все пак e трудно да се разбере кой колко е пострадал. Ето, онзи ден в Лайпцигския университет се гласувало стандартно обръщение към професорите и студентите – към всеки професор (мъж или жена или нещо друго) обръщението щяло да бъде “Господин професорке” (Herr Professorin), а към студентите, аналогично – “господин студентке” (Herr Studentin). Не е нито шега, нито слух. В Русия пък, както е известно, се приема закон за забрана на пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетни. Което най-вероятно значи – пълна забрана на тази пропаганда. Няма да ги разстрелват, разбира се, става дума за малка глоба.

Какво ще кажете, господа и дами (и каквито още искате да Ви наричат) правозащитници? Къде е по-добре? Ще кажете “в Германия”, как иначе. Да, ама и някои от вашите дядовци и баби (за трети не се сещам) пак бяха за Германия между 1940 и 1942-3. А после какво стана, за кого ли са били? Как мислите? Мирували са, то се знае. Така ще стане и с Вас. Гледайте внимателно какво се случва в Сирия. Това е Вашият Сталинград.
А как мислите, че ще е в Европа, пък и оттатък – че няма да има втори фронт ли? Дали милионите турци в Германия ще се променят така, както госпожа Меркел ги съветва? А пакистанците в Англия? А мароканците във Франция? Не, няма да се променят те. Но е вероятно да бъдат удушени още много водачи на културната революция и всякакви там тихи и шумни труженици на правозащитното поле. И някои военнопрестъпници ще бъдат обесени. А Вие тук ще се спотайвате.

ІІ.

Признавам си, смях се от сърце докато четох коментарите към статията на Михаил Шиндаров. На хората така им се иска да са свободомислещи, непредубедени, цивилизовани и благовъзпитани. Обаче не им достига сериозност. И не смеят да рискуват, дори само с думи. Обидени са, сърдят се, тропат с крак на редакцията, искат извинение, че даже и покаяние. Говорят за “осъждане” и то “по бързата процедура”.
И какво ги засяга? Точно те ли са онези лесбийки, транссексуали и т.н. които авторът оскърбява и може би заплашва? Не, разбира се, те 100 % до един си консумират обикновения секс по обикновения начин (за подробности не питам). Те впрочем така и са били заченати. Защо не отидат при баща си/майка си, та първо тях да проучат, дали са достатъчно толерантни? Първо това, пък после да се карат на някого, задето бил казал, че извратеният секс не е продуктивен. Ами да, не е. Ако баща Ви и майка Ви бяха по-разкрепостени, Вас нямаше да Ви има и нямаше да стигнете до днешното си просветено разбиране за тия работи. Не Ви ли е срам, че сте се родили по този елементарен начин?

Какво казва Михаил Шиндаров в статията от 14 юни? Ако бракът е само договор за съжителство (предполагащо интимна телесна близост) между дадени индивиди, тогава той може да бъде всякакъв, няма откъде да дойде ограничение. Много векове бракът по тези места, които ние обитаваме сега, е бил съюз между 1 мъж и 1 жена. Ще добавя – пред Бога, но не за да дразня мнозина от читателите, а защото ще ни потрябва по-нататък. И при това – за раждане и възпитаване на деца, сиреч на други хора като тях.
Освен това – причината бракът да се състои точно от 1 мъж и 1 жена е следната: “така е решено и заповядано”. Ако това не беше решено и заповядано, тези същества пак биха се размножавали, само че без брак или без “такъв” брак. Но е решено: хората да се раждат и отглеждат именно по този начин, а не по някой друг.
В историята се е случвало неведнъж хората да забравят, че бракът е такъв “по заповед” и решават, че могат сами да се разпореждат с него. Тогава семейството се удържа в този вид още малко и по инерция, а след това започват промените. Точно на такива промени сме свидетели ние с Вас сега.

И тъй, какво ни се предлага, и то чрез закон? Да се промени това положение (да се “отхвърли заповедта”). “Брак” ще бъде и това, но и друго съжителство – щом участниците са се споразумели. И те също ще отглеждат деца, тъй като го желаят. И несъмнено тези деца ще бъдат чужди изцяло или отчасти – значи произведени или “чрез” съвсем други хора, или без участието на поне един от съжителстващите. И няма да има ограничение какви, пък и колко ще са участниците в това съжителство. Защо да има? Знаете ли някаква причина за ограничение (след като “онази заповед” е отхвърлена)? Ако да, пишете ми.

ІІІ.

Сега да видим защо читателите на М. Шиндаров така силно се развълнуваха. Той не беше нагрубил никого от тях. Те се интелигентни, информирани хора, и отлично разбират, че силата, която прегази за двадесетина години цяла Европа и наложи закони, с които стотици милиони хора, макар и обработени от групата монополни и цинично идеологизирани медии, не бяха съгласни, няма как да бъде спряна от няколко думи, пък ако ще не само г-н Шиндаров, а и целият екип на малкия, но смел в-к “Култура” да изправи срещу нея. Тогава защо така се тревожат? Те дори не му се присмяха. Вместо това те се обидиха и поискаха обезщетение.

Причината, уважаеми читатели на “Култура”, не е дребна. Тя е: г-н Шиндаров оскърби техните религиозни чувства. Той написа хулни слова, а вестникът ги публикува. Затова хората са възмутени и се гневят. Нека да заведат дело.
И наистина, прави са донякъде тези, които казват, че хомосексуализмът е новата религия на този свят. Но, както биха забелязали старите диалектици, те не достигат до същността, защото взимат вида за род, частта за цяло. За днешните революционери хомосексуализмът е, несъмнено, свещен, но той е само една от светините на тяхната религия.

Семейството, както споменах по-горе, е институция пред Бога, съставено в известния ни вид по Божия заповед. Някой ще каже – “не, това е просто възглед”. Добре, така да е. Но все пак това е възглед за Бога. Или смятате, че нямам право да имам възглед за Бога? Кажете де!

Днешната атака срещу семейството е действие за отхвърляне на Бога, по-мощно от действията на атеистичния комунизъм. Защото комунистите-атеисти си мислеха, че ще преустроят душите само чрез определено образование и грубо гонение на Църквата. Те се потрудиха много – примерно, официално обявиха човека за маймуна. Затрудниха венчанията и кръщенията. Но все пак оставиха семейството в същия вид – пак от мъж и жена. И така оставиха вратичка за връщане – всеки от детинство вижда нещо, което после ще го улесни да приеме, че “мъж и жена го сътвори”. Значи идеята за човек остава същата, макар и разбутана в ума чрез учението за “маймунството”.
Тук вече имаме по-революционно, по-радикално действие – детето ще израства с друг образ на човека пред себе си – не мъж-и-жена, а нещо друго. Това би трябвало да доведе до по-дълбока промяна, която да създаде условие за укореняване на друга религия, където човекът ще има друг образ, и няма да може да схване Божия образ така, както е можел досега.

*

Святото, общо казано, ще бъде телесното желание. Това не значи, че всяко желание незабавно ще се удовлетворява (такива чудеса не се обещават). Но самото желание, удовлетворявано или не, ще се охранява и почита – пред него ще се благоговее. Това засега се нарича “имаш права и ги отстояваш”.
А впрочем хората няма да вършат някаква много сложна работа по отстояване на правата – за това ще има специалисти, както вече има. От хората се очаква само да са съгласни, че трябва да искат. Да са недоволни, че нямат. Недоволни от родителите си, от правителството си, Вие лично – от “българското”. Нали така?
А специалистите ще устройват нещата в определената посока. Първо, ще проповядват светостта на желанието изобщо; после, ще казват кое желание е свято, и кое – по-свято; на кое да се поклоним сега, и на кое – утре. Ще уреждат празниците (да, за “парадите” говоря). Накратко – ще бъдат жреци. А богът им ще е красив като древния Дионис и по своему милостив – “ти желай, а аз няма да те упреквам, напротив – ще те благославям, задето желаеш. Защото те обичам.”

Мислите, че си фантазирам? Ами това става пред очите ни. Вие сами участвате в това. Ето, един господин се кълне, че не бил “за зоофилията”. Почакайте де, то не може всичко наведнъж. Свободата си има граници. Благата не идват всички вкупом. Не сте “за зоофилията” днес. Не са Ви казали. Утре, като Ви кажат, ще бъдете.

*

Ето и един виц за възпитани хора:

“Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…”

***

вж. и:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/21073/1

http://kakvooshte.blogspot.com/2013/06/blog-post_16.html

http://www.welt.de/kultur/article116920375/Herr-Professorin-was-denken-Sie-sich-dabei.html