Архив на категория: история

Гавриил Кръстович. Опит за хронология – 1835-1885

Гавриил Кръстович

1835-1885

Част І

1835-1849

1835
– писмо до Р. Попович в Карлово от Сливен (фев.). Оставил един “Корнелий Непот”, получил чрез Стойко [бащата на Г. Раковски] писмо от “Стефанаки челеби” [Ст. Богориди] до чорбаджиите в Котел и Сливен. Потеглял за Котел и оттам – за Цариград;
– друго писмо от Котел (март) – първенците се отказали да му плащат учението в Цариград (недоразумение за разноските между тях и Богориди). Препраща и писмото от Богориди до първенците. Иска от Р. П. препоръка до Богориди за разноските, да учи повече неща с цел да остане в Цариград при някой търговец;
– друго от Цариград (март, на български) – добре е приет в “бейския конак” от Богориди, от майка му и сина му; друго от Цариград, Фенер (апр.). Нарича Богориди “княз (prinkeps) на Самос и околните острови”. Не е доволен от домашния учител, с когото четат (заедно с Николай Богориди) Размишленията на Маврокордатос; друго (май) – оплаква се от скучното преподаване, четяли Динарх с елементарен анализ. Цитира Лукиан за образованието. Разговарял с Н. Логадис, учител в Куру-чешме. Чуди се как да говори с Богориди, който “не ме постави в никое училище, дето се извършва всеки напредък, но ме държи вътре в конака”;
– друго (юли) – живеят в Халкедон, бягайки от чумата. Пита за новите книги на Неофит Рилски и Анастас Кипиловски. Моли го да плати за екземпляр на речника на Антим Гази. От една седмица учат аритметика и “Панегирик” на Изократ. Предстоели нови предмети – алгебра, геометрия, реторика, поетика, физика, метафизика. Скоро започват и френски. Разговарял с майката на Богориди;
– друго (ноем.) – ученето не върви, не започва френски по разни причини, съученикът му не учи достатъчно. Доволен е от грижите на баба Ана. Получил книгите на Неофит. Приятелят му Бончо бил изпратен в Крайова при ton exochotaton jatrophilosophon Петър х. Берович.

1836
– писмо до Р. Попович (ян.) – Ст. Б. му дал 500 гроша за нови дрехи; друго (март) – ученето на гръцки било слабо, но започнал да учи френски.
– други две (авг.) – събира спомоществовователи за Христоитията. Редактирал преведен на български Encheiridion за църковния ред; друго за българския правопис и граматика (видял граматиката на Неофит Рилски).
– друго (септ.) – князът щял да замине през октомври за Молдова, а него да настани в патриаршията като копист, за да се подготви за секретар; той самият вече превел Илиада І-ІІІ и от френски Мудрост добраго Рихарда

1837
– писма до Р. Попович (ян.) – споменава за чумата в Цариград. Султанът забранил на християните да се качват на кон; бил назначен за писар в патриаршията, превел Митос Продиков
– друго (март). Р.П. щял да издаде превода на Мудрост добраго Рихарда. Две години не видял полза от княза и ще го моли “със сълзи” да продължи учението си
– в предговора към Христоития Р. Попович споменава Кръстович – че е учил гръцки в Котел и Карлово и за преводите на Илиада І-ІІІ, Мудрост добраго Рихарда и Митос Продиков.
– друго (юли) – разнася книгите на Попович. От май живеел в Куру-чешме.
– друго (дек.) – вече е ученик в Куру-чешме, приет през септ. след 1-2 изпита. Около 60 ученици. Учат Аристофан (Плутос, Облаци), Есхил (Прикованият Прометей), география, физика, граматика, богословие, Катехизис-а на митрополит Платон. През лятото чел Аритметика на Теофил Каирис. Опасност от болестта. Болестта засегнала Пловдив, Карлово и околностите. Относно преписването на превода на Робинзон. Стойко чорбаджи довел Сава (Раковски), който е записан за ученик в Куру-чешме и поздравява Р.П. Богориди споменал, че може да изпрати Кръстович във Франция. Интересува се за Историята и Речника на Анастас (Кипиловски) Казва, че не желае да стане учител във Видин.

1838
– писмо до Р. П. от Цариград (фев.) – съобщава му, че заминава за Париж. Споделя тревогите си – да не се усъмни в правотата на православието, как ще съжителства с “бейзаде Николаки”. Моли го да изпраща писмата си до Сава Стефаниди (Раковски); в свое писмо (ян.) до Р. Попович Раковски също споменава, че по решение на Ст. Б. Кръстович заминал за Париж.
– писмо до Р.П. от Париж (май) – пристигнал след 51 дни пътуване. Николаки го посрещнал – бил драгоман в османското посолство. Учат 3 пъти седмично латински и всеобща история и 3 пъти – френска граматика и превод. Следващата година Кръстович щял се яви на изпит по всички общообразователни предмети, за да постъпи в “Академията на правото” (реторика, география + геометрия, алгебра, физика, химия, астрономия). Споменава, че се запознал с единородец от Ески-Заара, който от една година учел медицина [това е Ал. Екзарх]; друго (юни) – “за мен едничката слава и желание е да се върна в Котел”. Изказва радост от приятелските чувства на Неофит Рилски към Р.П., споменава за Кипиловски, казва, че “не се залавя за една своя система”; друго (окт.) – превел от френски биографиите на някои древни философи и ги изпратил на Р.П. За българския език против “надутите славонисти” – “жените еднички говорят по-правилно [български]” –; друго (дек.) – за ползата от ветеринарното училище в Париж, която биха имали някои сънародници.

1839
– писмо до Р.П. (фев.) – Ст. Б. му определил издръжка 3000 фр. годишно, така че той могъл да излезе от турското посолство, където нямало условия за учене и да си наеме собствена стая. Вече учи философия, реторика, физика, математика. През юли му предстои изпит. Според турския посланик от тази наука (правото) той нямало да има полза в Турция. Ходатайствал пред турския посланик да определи помощ за Александър х. Бойоглу (Екзарх). Моли Райно да препрати приложеното писмо на Ал. Б. до Ески-Заара. Писмата щели да минават през Виена до Филипополи чрез търговеца от Карлово Евстатий Гешоглу, а не по море. За напреженията между демократи и монархисти, за конфликта между Холандия и Белгия; друго (март) – за промяна в началното образование в България (трябва повече предмети, а не само гръцки).

- възцаряване на Абдул-Меджид

1840

1841
– писмо до Р. Попович от Париж (август, на български); последното писмо от Р.П., което получил, било от юли 1839-та. Александър х. Бойоглу заминава за България с “един французки превелик мъж”. Кръстович научил за “нещастията в Ниш”. Сава му писал, че “българите са се събудили откъм учение” Учи право (“правдата или законното знание”), взел два изпита, предстои му още един и ще вземе “един диплом”. По негова молба Ст. Богориди ще го остави още известно време да учи.

- Ал. Екзарх заминал с икономиста академик Бланки; проучват относно въстанието и жестокото му потушаване в Нишко, Пиротско и Лясковско
– Ст. Богориди (Стойко Иванов) е “княз Самоски” (наследствена). Самос е автономен, Богориди не го посещава.

1842
– писмо до Р. Попович от Париж (ян., на гръцки); Ал. Екзарх донесъл едно Евангелие в превод на Неофит Рилски (К. не го одобрява). Надява се до една година да се върне; последно писмо от Париж (юни, на гръцки);

- “Български народни песни и пословици” от Ив. Богоров, Будапеща

1843
– завръща се в Цариград (дек.); частен секретар на Ст. Богориди

- публикуван е пътеписът на Бланки Voyage en Bulgarie.
– К. Огнянов отваря печатница в Цариград, отпечатва Страдание на великомъченица Марина (първа книга на български, отпечатана в Цариград)

1844
– писмо до Р. П. от Цариград (ян., на български) – “отечеството наше Болгария; моят господар Ст. Б. го люби премного и би му сторил големи добрини, ако би се не боял…”; “еднакво с вас съм укорен за грекомания, обаче, от моите изследования ради старо-български-ът наш език мога кого-то праведно да укоря за россомания”; запознава се с еленчанина Иларион, който се готви да напечата Катехизис-а на Платон на български; друго писмо (фев.-март, гръцки) – среща се всекидневно с Иларион, очаква той да стане някога архиерей; писал на Априлов (не одобрява казаното от него в Денница); надява се Неофит (Бозвели) да бъде освободен.
– писма до Р.П. относно българския език (март-септ., на български). Упреква Априлов, Кипиловски, К. Огнянов. “Няма по-добри и по-полезни книги да дадем днес на българите, освен исторически”; последно писмо (ноем, на бълг.) – казва, че превежда една “История на откриването на Америка”

- Иларион не може да получи паспорт за Русия, защото не получава препоръка от гръцките владици. Ст. Богориди му казал да стои в Куручешмейското училище и да чака да се уреди въпросът (“мълчете да не ни чуят гърците!”)
– класни училища на Ив. Момчилов в Елена и Б. Петков в Калофер; Девическо взаимно училище във Враца на Цв. Кръстенякова
– Кипиловски отпечатва Буквар; сп. “Любословие” на Конст. Фотинов в Смирна (апр. – до дек. 1846)
– Политическата програма на Илия Гарашанин

1845
– Ст. Богориди изпраща “частния си секретар” Кръстович за управител (dioiketes, “каймакамин”) на Самос (май); писмо до Р.П. (окт.); второ писмо – “не Самски правител, но и паша, но и бей да стана, пак … от българството-то си не излизам” (дек.)
– редактира Есопово житие на Попович и му го изпраща обратно.

- поема “Стоян и Рада” на Н. Геров в Одеса
– йеромонасите Иларион Стоянович от Елена и Неофит Бозвели са заточени на Света Гора

1846

- класно училище на Н. Геров в Копривщица;
– 20 руски стипендии за Петербург, Москва, Киев
– в. “Български орел” на Ив. Богоров в Лайпциг (апр. – до дек. 1846)

1847

- класно училище на Н. Попконстантинов в Пазарджик
– умира Васил Априлов (окт.). Завещава 60 000 рубли на габровското училище (според писмо на Н. Палаузов до Г.К.)
– Ал. Екзарх се установява в Цариград, подава прошение до везира за правото на българите “да имат свои духовни началници и да издигат свои църкви” (ноем.)

1848

- писмо до Р.П (фев.). Съобщава, че през изминалите две и половина години е уредил училища по всички села и е “поправил законите”. Получил писмо от “някой” Н. Палаузов, който му съобщил за смъртта на Васил Априлов.

- Н. Сапунов е упълномощен от 24-те еснафи да иска позволание за построяване на българска църква
– като заточеник в Света Гора умира Неофит Бозвели
– “Цариградски вестник” на Ив. Богоров, Ал. Екзарх, Т.Бурмов

1849
– Ст. Богориди потвърждава дарението си, започва строеж на метох, параклисът е осветен (окт.)

- класно училище в Шумен

Част ІІ

1850-1859

1850
– завръща се в Цариград (апр.), писмо до Р.П.; писмо до Найден Геров в Пловдив относно издаването на една “филологическа книжка” (авг.)
– мисия в Света Гора за разрешаване на имотен спор за земя между Хилендарския и Иверския манастири (есента); освобождава от заточение Иларион Стоянович (дек.)

- класно училище на Н. Геров в Пловдив

1851
– става член на търговското съдилище в Цариград (по-късно – член на върховния съд, преподава търговско право в правителствено юридическо училище – М.Б.)
– влиза в настоятелството на българския храм, утвърдено от патриарх Антим (заедно с Хр. Тъпчилеща, Евстратий Гешоглу и др.)

- умира Анна (Гана), майка на Ст. Богориди

1852
– като секретар на Богориди е на венчавката на дъщеря му – Мариорица – с Фотиади бей (християнин) в присъствието на султан Абдул Меджид (дек.). Венчава ги цариградският патриарх.

- класни училища в Карлово и Търново
– “Христоматия на славянския език” на Н. Рилски в Цариград

1853

- “Критически издиряния за историята българска” на Ю. Венелин в превод Б. Петков

1854

- Кримска война – до 1856

1856

- 13 католически училища из България; български читалища в Свищов и Лом (ян.-апр. – Ем. Васкидович и др., Кр. Пишурка)
– “Български речник” на Н. Геров в Петербург
– Парижки договор след Кримската война; “Хатти-умаюм” (фев.)

1857
– Евл. Георгиев от Галац до Найден Геров в Одеса: “Г. Кръстович е, ми се чини, от добрите българи и ще можем да се ползуваме от него” (май). Н. Геров до Евл. Георгиев: “г-н Г. Кръстович е твърде благонамерен човек, добър българин, но всичко върши опипом, и, истина, другояче той не може да прави, защото е чиновник на Капия-та, та не трябва да излиза вън от пределите, които тя пази. Затова той не се меси в такива големи работи, каквото искат нашите, духовенство независимо и проч… (за княз Богориди) г-н Кръстович трябва да го поддържа в добрите му намерения. Това той прави и доста добре”.

- Н. Богориди, второроден син на Ст. Б. става княз в Молдова (и 1858)
– “Месецослов на българската книжнина” в Цариград на Д. Мутев и Др. Цанков (до 1859)

1858
– Кратко изследване на българската древност (май, “Български книжици”, Цариград); предава ръкописа на Писма за някои си мъчности на българското правописание (окт.), които излизат в “Книжици” тази и следващата година
– гл. редактор на “Български книжици”
– умира Райно Попович

- Иларион е ръкоположен за Макариополски епископ (предстоятел на българската църква в Цариград – окт.)
– сп. “Български книжици” на Д. Мутев (ян. – до 1862)
– събрание на цялото православно народонаселение (до фев. 1860)

1859
– Писма за някои си мъчнотии на българското правописание (в Цариград)
– несъгласия с България на Др. Цанков – посочва ги като орган на католическата пропаганда.
– умира Стефан Богориди (авг.)
– предлага да се оттегли от редакторското място (31 дек.); относно съдържанието на “История” – ч. І – история на хуните (че са българи), ч. ІІ – до Кубрат (завършена), ч. ІІІ (на свършване) – до края на Първото българско царство в началото на ХІ в.

- гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Болград, Бесарабия
– “Кратка славянска граматика” на П. Зографски (Цариград)

Част ІІІ

1860-1872

1860
– написва отговор на речта на Ст. Каратеодори от 16 фев., подписан от Н. х. Генчоглу и отпечатан в “Български книжици”; участва в събранието на 26-ти март, където решават да скъсат с патриаршията.
– ”Български Великден” (3 апр.);
– участва в обиколката на Мехмед Къпръзли паша за да установи състоянието на християните – до Нишко, после до Силистра и Тулча

- брошура на Т. Бурмов “Българите и високото гръцко духовенство” (Цариград, март)
– в. “Дунавски лебед” на Раковски (септ. – до края на 1861); “Българский за независимо священство въпрос” на Раковски; “Народни песни на македонските българи” на Ст. Веркович
– протестантско училище в Пловдив
– нота на княз Горчаков до страните, подписали Парижкия договор, относно положението на христитяните в европейска Турция

1861

- читалище “Братска любов” в Букурещ (по иниц. на Раковски); църковно-народен събор
– умира султан Абдул Меджид, наследява го Абдул Азис

1862
– влиза в българо-гръцката комисия, която да се занимае с “осемте” български искания (заедно с Чомаков, Бурмов, Н. Тъпчилеща – до средата на следващата година)

1863

- в. “Съветник” на Т. Бурмов, Н. Михайловски (март – до 1870)
– Софроний става патриарх (до 1866)
– българска католическа гимназия в Одрин; протестантският “Роберт колеж” в Цариград

1864
– заедно с Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски присъства и аргументира българските искания на свикан от патриарха събор (12 юни). Присъстват бивши цариградски патриарси, останалите източни патриарси, митрополити и епископи, много гърци (съборът е от фев. до юни).

- Граф Игнатиев става посланик в Цариград (септ.)

1866
– везирът Али паша призовава патриарха да вземе решение по българския въпрос. Свиква се събрание в същия състав като преди две години. Присъстват само Кръстович и Панарет Пловдивски (апр.)

- българско читалище в Цариград (от апр. – Т. Бурмов, П.Р. Славейков и др.)
– в. “Македония” на П. Р. Славейков (дек. – до 1872)
– Критско въстание

1867

- патр. Григорий VІ (фев.). Предава на граф Игнатиев проект за създаване на автономна българска църква. Представен е на турския министър на външните работи (юни)
– в. “Дунавска зора” на Д. Войников (ноем. – до 1870)

1868
– Портата изпраща на патриаршията официално два проекта за църковния въпрос, съставени вероятно с негово участие (окт.). Григорий VІ ги отхвърля

- “Граматика на новобългарския език” на Ив. Момчилов
– чети на х. Димитър и Ст. Караджа (юни)
– окръжно на Григорий VІ до всички автокефални църкви за вселенски събор (16 дек.)

1869
– История Блъгарска под имя уннов (Цариград)
– Заедно с Г. Стоянович Чалоглу и х. Иванчо Пенчович участва в комисия, назначена от Али паша и съставена от по три мирски лица от българска и гръцка страна (фев.-юни). Съставя проект, приет от комисията, съгласуван с граф. Игнатиев и одобрен от Портата. Григорий VІ не успява да убеди светския съвет при Патриаршията, има и български възражения; през септ. Али паша съобщава на Кръстович и други представители в комисията за фермана; проектът за ферман е съставен (“голяма част е съставена по негово внушение, за да не кажа негова диктовка” – М.Б.) от Кръстович и предаден на пашата (ноем.)
– публикува Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос (на гръцки).

- Н. Палаузов, начело на депутация на одеските българи, е приет от Александър ІІ в Ливадия
– създаване на Българско книжовно дружество (М. Дринов, В. Друмев, В. Стоянов – септ.) в Браила
– в. “Свобода” на Л. Каравелов (ноем. – 1874) в Букурещ
– “Българска история” на Й. Груев (Виена); “Исторически преглед на българската църква” на М. Дринов (Виена)

1870
– на 28 фев. заедно с останалите членове получава от Али паша ферман за учредяване на автономна българска църква под името екзархия.
– на 8 март избран (на съвет от 40 българи) във временния смесен съвет за управление на екзархийските работи (5-ма владици и 10 мирски лица – х. Ив. Пенчович, Хр. Стамболски, Хр. Тъпчилеща, Ст. Чомаков, Н. х. Минчоглу и др.). Утвърден със султанско решение (ираде) на 30 март.

- из фермана: изборът на екзарх, съгласуван със султана, се потвърждава от патриарха и се назначава със султански берат; мирото се получава от патриаршията; определетя се епархиите; екзархът може да идва в Цариград при същите условия, както източните патриарси
– сп. “Читалище” на М. Балабанов, П.Р. Славейков, Л. Йовчев, С.С. Бобчев (окт. – до 1875) в Цариград

1871
– заедно с х. Ив. Пенчович, Каратеодори и Зографос участва в комисия за спогодба с патриаршията. Налага му се да дава обяснение пред събора (23 март)
– участва в църковно-народния събор (фев.-юли,15+35 представители на епархиите), произнася реч на първото събрание, след Ил. Ловчански и Ст. Чомаков, и преди И. Макариополски; съставя проектоустав за управлението на екзархията; настоява за пожизненост на Екзарха (май); на 14 май уставът е предаден на Али паша (поч. на 25 авг.); на 16 май е приет (заедно с Чалоглу, Пенчович и Минчоглу) от Григорий VІ, който заявил, че не признава фермана и че въпросът трябва да се реши на вселенски събор.
– Антим VІ се среща с 6-ма членове на смесения съвет, сред тях и Кръстович (25 септ.)
– възлага на М. Балабанов да дава частни уроци по право на един турски върховен съдия; в “Читалище” (окт.-дек.) излиза частичен превод на Antirresis като Възражение на Патриаршеский Епистолярен мемоар.

- Григорий VІ официално протестира срещу фермана пред великия везир (24 март); патриарх става Антим VІ (септ.)

1872
– привременният съвет избира Антим Видински за български екзарх (16 фев.). Султанският берат е издаден на 2 април.
– Кръстович, заедно с Пенчович и Чалоглу посещава патриарха (3 апр.)
– съобщава на Екзарха, че Мидхат паша иска промяна на фермана и нов устав заради схизмата (окт.); смесеният екзархийски съвет го избира за член (16 дек.), той отговаря, обяснявайки отдръпването си (21-ви)
– Марин Дринов критикува История Блъгарска в Периодическото списание на Книжовното дружество (Браила).

- екзарх Антим извършва служба на 11 май, споменава “всякое епископство православных” вместо патриарха, прочита акт за възобнова на българската църковна независимост; патриаршески събор низвергва Антим, отлъчва Панарет, Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е предаден на “анатема” (13 май);
– Иларион М. е назначен за Търновски митрополит, ръкоположени са и други митрополити (май, бератите са получени в края на юни)
– българската църква е обявена за схизматична (16-24 септ.); екзарх Антим отхвърля схизмата (18 окт.)

Част ІV

1873-1885

1873
– Отговор на М. Дриновата критика в “Читалище” (май)

1874
– прошение на цариградски българи до екзархията да се помири с Кръстович (септ.). Той отказва (дек.).

1875
– критикува (в “Читалище”) статия на М. Дринов за българската азбука. Дринов отговаря следващата година в “Периодическо списание”.

1876

- детрониран е Абдул Азис, наследява го Мурад V, скоро след това Абдул Хамид ІІ

1878
– разговор с екзарх Йосиф (24 ноем.). Съветва го да не се установява в княжеството, за да не се загуби връзката с Македония. Синодът да в Пловдив, а самият екзарх да пребивава временно в Цариград, подобно на Йерусалимския патриарх.

1879
– Алеко Богориди – ген.-губернатор на Източна Румелия, Кръстевич – генерален секретар и директор на вътрешните работи (май)

- Батенберг е посрещнат в България (юни)

1881
– изказвания на сесиите на Областното събрание (ноем – М.Б)

1883
– по Евстатий Пелагонийски предава на екзарха “да се държи за фермана, да се представя за независим от Княжеството, да състави синод и съвет” (дек.)

1884
– назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (апр.)
– преди назначаването екзарх Йосиф разговаря със “садразамина” за положението в Румелия. Споменава “Гаврил ефенди” като възможен нов генерал-губернатор; “отговаря, че Г.К. няма да благоприятства съединението, но не отговаря, ще може ли да го спре” (апр.);
– нов разговор на екзарха и садразамина – екзархът казва, че “назначението на Гаврил паша направило много добро впечатление на всичките народности и че се надява тоя почтен и хитър чиновник ще успокои всички партии и духове и ще съумее да се предпази от разни интриги” (“Дневник”, 9 юни).

1885
– Съединение (6 септ.). Кръстович е арестуван (случката с файтона).
– Около 18-ти е в София, настанен в дома на Г. Муравенов. М. Балабанов и Д. Гешов го посещават. На 21-ви заминава за Лом, оттам за Цариград с кораб (пристига на 2-ри окт.). Султанът го приема на 7-ми.

***

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Балабанов, М. Гавриил Кръстович – народен деец, книжовник, съдия, управител. 1914

Балабанов, М. Българска колония на един остров. “Периодическо списание”, 1910

Бобчев, С.С. Какъв беше Г. Кръстевич. “Българска сбирка”, С., 1899

Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

екзарх Йосиф І. Дневник. “Св. Георги Победоносец”, 1992

Кепов, И. П. Гаврил Кръстевич – живот, обществено-църковна и книжовна дейност. 1929

Кръстович, Г. “Брошура от името на търновския представител на патриаршеския събор хаджи Николи Минчоглу”.В: Български книжици, г. III, 1860

Кръстович, Г. Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел Н. Михайловский. Цариград, 1869

Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. БАН, 2008

Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и. спомени на д-р Христо Тонев Стамболски от Казанлък. Т. І-ІІІ

Александър Балабанов. Опит за хронология – 1904-1955

Част І

1904-1908

1904

- Untersuchungen zur Geschaftsfahigkeit der griechischen Frau (дисертация – защитена в Ерланген, изд. в Лайпциг 1905).
– Назначен за учител в І-ва Мъжка гимназия; редактор в сп. “Библиотека” на Павел Генадиев; често се вижда с П. Славейков
– Гръцка граматика от Г. Димитров (рецензия – “Пряпорец”, фев.)

1905

- превод на Прометей от Есхил (“Българска сбирка”, ХІІ, кн. 1; 2-ро изд. в отделна книжка)
– публикува в “Македонски преглед”, ред. на лит. притурка А. Протич; в сп. “Художник”, изд. Павел Генадиев. През лятото Генадиев му предлага да преведе “Фауст”

1906

- затворен от П. Генадиев за 1 месец в Пловдив, превежда Фауст от Гьоте.
– сгодява се в Лондон

1907

- превод на Федон от Платон
– драматург (артистически секретар) в Народния театър (май-дек.); редактор в сп. “Художник” заедно със С. Радев и П. Генадиев.

1908

- във в-к “Време” с Ал. Гиргинов и Й. Хербст (от 1 ян. до края на 1909, подкрепя демократическия кабинет, както и “Пряпорец”)
– превод на Баскервилското куче от Конан Дойл (за “Време”)
– Академическия съвет го приема за частен хоноруван доцент по класическа филология (21 юни), встъпителна лекция (6 окт.)

Част ІІ

1909-1921

1909

- печата стихотворения в “Слънчоглед” на Д. Кьорчев (фев.-юни).

1910

- печата в “Пряпорец”
– “На почивка” (сборник фейлетони); негови стихотворения са отпечатани в Българска антология на Дебелянов и Подвързачов.

1911

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Епос и лирика (Годишник на СУ); Песента на българката (на чешки, сб. На Етнографския музей)
– превод на VІ песен на “Одисея” (сп. “Знание”, ноем.)

1912

- редовен доцент по класическа филология при Катедра по сравнителна литературна история (19 май)
– Класическа култура (студия – “Училищен преглед”, ХVІІ, кн. 7-8)

1913

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Драма (Годишник на СУ)
– Чува за самоубийството на Лора Каравелова (…слугинчето извика…, ноем. – Ив. Богд.)

1914

- студентско дружество “Бяло море”

1917

- писмо от Ив. Вазов с поздравление за превода на Есхил и Еврипид (юли)

1918

- с Дора Габе във Виена – гладно време, колети от България (май)

1919

- пътува с кораб от Тарент към Цариград

1920

- Художествен театър или вишнева градина (статия за гостуването на МХАТ – окт.

1921

- Институт по Клсическа филология (Балабанов – директор), и катедра по гръцка филология – ръководител

1922

- Сухи напъни в “Развигор” (заради нея К. Христов емигрирал?)

Част ІІІ

1922-1944

1924

- ред. колегия на “Развигор” (снимка с Т. Боров, Д.Б. Митов, Елин Пелин – пролетта)
– установява се да работи в къщата на Вера Бояджиева “У дома не е удобно”.

1925

- във Флоренция със семейството (снимка – фев.); в Атина (снимка на Дионисовия театър);

1926

- член на основаната секция на ПЕН-клуба

1928

- три сказки в читалище в Шумен

1929

- делегат на Виенския конгрес на ПЕН-клубовете с Вл. Полянов

1932

- награден с “Гьоте-медал” (авг.-септ.); представя Маринети (близък до Мусолини) в кино “Роял” (сега Театър на НА)
– разговори с П. Славински относно проект за дисертация на тема “Разделение на властете в древноатинската демокрация” (разговарят по “Цар Освободител към Орлов мост”)

1933

- във Флоренция и Рим със семейството (снимки – пролетта)

1934

- юбилей в Народния театър – реч на С. Радев (30 ян.). Срещи и разговори със С. Радев (уволнен след 19 май); честване и във Варна (поздравен от Д. Осинин); честване в Кюстендил (придружаван от Я. Язова, поздравен от Е. Каранфилов). Е.К го посещава през великденската ваканция (“кабинетът му беше високо горе под самия покрив”). Г. Михайлов го вижда да върви от Университета към НС (пролет)
– в новата сграда – 189 е Балабановия кабинет, 188 – на Бешевлиев и Георгиев. 187 – семинарна зала, заключва се. Врата при 14 ауд. (сега филологическа библ.) се заключва, студентите имат ключове. Долу- ауд. 12 (сега 176). 175 – кабинет на Дечев (описание на Михайлов – студент оттогава).

1935

- в Лом, сказка в читалището, писмо до Ал. Божинов (апр.)

1936

- в Казанлък, сказка за древните езици, писмо до Ал. Божинов (есента)
– статия за Асен Златаров по повод смъртта му (дек.)

1937

- Д-р Кръстев като човек (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.1); по радиото “За лъжата” (1-ви апр.)

1939

- живее на “Солун” 48 на седмия етаж (над Ив. Богданов и жена му), преди това на “Цибра” (сега “Авицена”)
– Човеколюбието на д-р Кръстев (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.2). Говори на събранието, дошъл заедно със сина и дъщерята на Кръстев и с Борис К. Стоилов.

1940

- в Берлин (снимка със дъщерите си – юли)

- среща с П. Славински и Елин Пелин (директор на музей “Ив. Вазов”) относно сп. “Сердика” (орган на Софийска община), отказва да работи с Кирил Христов; хвали Ив. Богданов в “Мир” като издател на Ст. Михайловски (апр.), той му занася “Първи принос…”

- започва да публикува “И аз на тоя свят” (ян.) – до фев. следващата година

- “Елин Пелин и той бяха много често канени от някои кръгове на буржоазията които държаха на тях… поради някои важни техни връзки. На Балабанов здравето беше доста пострадало. Към това беше допринесла и раздялата му от семейството – останал сам… ” (С.Радев). “Казват, че бил приятел на цар Борис”; участвал в жури за “Мис България” във Варна (Хр. Радевски)

1941

- установява се на “Марин Дринов” 28 (Ив. Богд.)
– притеснен относно нападението с/у СССР (“Видя ли тези идиоти какво направиха”според М. Ангелова (“започнах да се оглеждам дали наоколо няма някой полицай”) – на “Цар Освободител до СУ”

1942

- в Будапеща, група писатели, гости на унгарски писатели

1943

- посещава семейство Пенкови в Панчарево.

1944

- евакуиран в Трявна
– лятото – при проф. Д. Костов с/у двореца “Враня” (с Б. Пенков)

Част ІV

1945-1955

1945

- живее на ул. “Марин Дринов” и “Чепино” (сега “Ас. Златаров”); посещават го Михайлов и Венедиков, идва и С. Радев
– “имал семейни разправии и се нуждаел от квартира… тогавашният мин.пред. в присъствието на мин. на културата нареди на проф. Балабанов да се даде квартира… М. Стойнов (“Звено”): той не заслужава това, той е царедворец”… квартира не му дадоха.” (Хр. Радевски).
– на манифестация по “Толбухин” в писателската група (команда да прибягаме това разстояние – Ал.Б. едва тичаше с мнозинството).
– За съвременността в древната гръцка литература (слово на Първа писателска конференция, септ.)

1946

- на честване на Фр. Кубка (посланик на Чехословакия), организирано от съюза на бълг. писатели в сградата на българо-съветското дружество с Андрей Николов, Б. Делчев;
– при директора на “Хемус” и Ив. Богданов (“не съм правил политическа декларация по радиото”)
– по “културни бригади”с Елин Пелин, Н. Хрелков и Ячо Кабаивански

1947

- снимка с ученици – бригадири

1948

- блъсва го кола на “Цар Освободител” (фев.); честване на Елин Пелин в Клуба на култ. дейци (март), после същото в Бургас – там подарява сборника си на Ст. Каракостов (авг.); пак манифестация на 1 май (с Б. Делчев и Ст. Загорчинов)
– снимка със студентки в двора на СУ

1949

- председателства разговор на тема: “Прогресивното в античното елинско изкуство” в Клуба на културните дейци (ян. )
– снимка с колеги (Геров, Вл. Георгиев, Михайлов) пред главния вход на СУ
– на гости със Ст. Каракостов у Елин Пелин (окт.), на погребението на Елин Пелин (дек.)

1950

- статията на Ал. Ничев Методологически въпроси (май); пенсиониран;
– Рожд. Христово (7 ян.) – на гости в сем. Велкови, подарява му издание на римските лирици, купено преди 50 год.

1951

- получава удар, 1 год. в болница и на легло, настанява се на ул. “Шипка” 5 (Б. Делчев)
– Димитровска награда

1953

- в Дома на техниката, рецитал на К. Кисимов (Яворов, Гьоте)
– вече не чете лекции (Ст. Памуков); подарява “История на гръцката литература” на Кранц на В. Велков (авг.)
– “Заслужил деятел на културата”
– Б. Делчев го среща в Докторската градина – в лошо състояние

1955

- на ул. “Шипка” 5 “в една стая само с едно легло и един телефон – живееше там самичък, съвсем болен, почти сляп (едно прислужница – Ст.П.). Тоя телефон го свързваше със света, защото не можеше да излиза”; “писмо до държавния глава, с което молел да се освободи от чужди хора жилището му на ул. “Авицена” (Ст. Памуков)

- умира на 30 ноември

***

Александър Балабанов. Из един живот 1898-1934. С., 1934

Балабанов, Ал. Писма до Димитър Бобошевски. УИ, 1992

Балабанов, Ал. И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. “БП”, 1985

Богданов, Ив. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Венедиков, А. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993

Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Михайлов, Г. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Първанова, Ан. Александър Балабанов. “Македонски научен институт – София”, 1994

Славински, П. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Царете до Йехония

ХVІІІ. Йоас

Йоас, син на Йорам и законен наследник на Давидовия трон, бил скрит от леля си Йосавета по времето, когато Готолия се стремяла да унищожи всички потомци на Давид. Йосавета предала детето на своя мъж, свещеника Йодай, а той, след като събрал и въоръжил мнозина свещеници и левити, провъзгласил Йоас за цар. Тогава той бил само на седем години. Народът го приветствал с възторг, а Готолия била убита още същия ден.

***

Когато Йоас възмъжал, решил да обнови Божия храм. Тогава, заедно със свещеника Йодай, той призовал народа към доброволни дарения за храма, така че всеки юдеин и вениаминец да даде, колкото може. Така били събрани пари, които послужили за поправки в сградата и за нови съдове от злато и сребро, потребни в богослужението.

***

По времето на Йоас и баща му Йорам живял и пророк Елисей, ученик на Илия. Когато дошло време Илия да бъде взет от земята, Елисей го замолил: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
Затова и Елисей извършил много чудеса: предсказал на една възрастна жена, че ще роди; после, когато роденото от нея дете умряло, той го възкресил; когато Самария била обсадена от сирийския цар, предсказал на Ахав как ще завърши обсадата; излекувал един сирийски велможа от проказа, а после, за да накаже слугата си Гиезий за непослушанието му, прехвърлил проказата върху него; нахранил голямо множество хора със съвсем малко хляб; умножил елея в дома на една бедна жена, изпаднала в голяма нужда – така, както някога направил и Илия.

***

Свещеникът Йодай живял дълго и починал на 130 години. Заради грижите, които положил за богослужението и за опазването на Давидовия род, той бил погребан в царската гробница.
След неговата смърт Йоас занемарил благочестието и народът отново се обърнал към поклонение на Ваал и другите идоли. Тогава свещеникът Захария, син на Йодай, укорил царя и го предупредил да не гневи Бога. Но Йоас презрял съвета и в яростта си заповядал да убият Захария.

След време самият Йоас бил убит от заговорници. Той царувал 40 години, а на мястото му се възцарил синът му Амасия.

ХІХ. Амасия и Озия

Цар Амасия отмъстил за убийството на баща си Йоас, като убил заговорниците. Но не погубил техните семейства, макар че можел да го направи. Той помнел заповедта на Мойсей: не наказвайте децата за греховете на техните бащи.

***

Амасия тръгнал на война срещу едомците и ги победил. И като придобил смелост, изпратил писмо до израилския цар Йоас и го предизвикал на война. Но Йоас му отговорил така: Ти си като ливански трън, който иска да омъжи дъщеря си за сина на ливанския кедър.
И когато се срещнали в битка, Йоас разбил войската на Амасия, пленил го и влязъл в Йерусалим. Там той заграбил много от съкровищата на града и Храма и разрушил част от крепостната стена.
В 2 Паралипомени 25 се казва, че Амасия не се вслушал в предупреждението на Йоас по допущение от Бог, за да бъде наказан: това беше от Бога – за да ги предаде в ръката на Йоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.

Амасия, също като баща си, бил убит от заговорници. Наследил го синът му Озия.

***

Озия победил филистимците, принудил амонитците да му плащат данък и укрепил добре Йерусалим. Славата му се разнесла надалеч и той се възгордял. Затова пожелал да влезе в храма и да свещенодейства лично, макар да нямал право на това, тъй като не бил от потомството на Аарон. Затова Бог го наказал с проказа. А според Мойсеевия закон прокажените не могат да живеят заедно с останалите.

И тъй, Озия прекарал цялото време до края на живота си отделен от всички. Докато бил жив, синът му Йоатам управлявал вместо него.

ХХ. Йоатам

За Йоатам в 4 Царства 15 пише така: той беше на 25 години, когато се възцари и царува в Йерусалим 16 години. Майка му се казваше Йеруша, Садокова дъщеря.

***

Царстването на Йоатам приличало на това на баща му Озия. Както Озия победил филистимците така и Йоатам победил амонците и ги принудил да му плащат данък. Той се погрижил за обновяването на Господния храм и укрепил някои градове в планинската част на Юдея.
Йоатам почитал Господа и поддържал богослужението според Закона. Затова бил силен и враговете му се боели от него. Но и той не направил нужното, за да бъдат премахнати оброчищата на лъжливите богове.

***

По времето на Йоатам и на баща му Озия започнали войните на Израил с Асирия. Асирийците нападнали Израил още по времето на цар Менаим. Тогава той не могъл да ги спре и затова обложил народа си с извънреден данък, и като предал събраните пари на асирийския цар Фул, убедил го да се върне.
Но по-късно, при царстването на Ремалиевия син Факей в Самария и на Йоатамовия син Ахаз в Йерусалим, асирийският цар Теглатфеласар превзел много израилски градове в Галаад, Галилея и в земята на Нефталимовото коляно. Тогава много израилтяни били пленени и отведени в Асирия.

***

А Йоатам умрял на 41-годишна възраст и бил погребан в Давидовия град. На негово място се възцарил синът му Ахаз.

ХХІ. Ахаз

Ахаз бил един от най-лошите юдейски царе. Той участвал в ритуалите на ханаанските божества и не само не разрушавал светилищата им, но дори изграждал нови.

Тогава израилтяните, предвождани от Ремалиевия син Факей, нападнали Юдея, разгромили войската на Ахаз, убили 120 хиляди войници и взели в плен 200 хиляди жени и деца. Тогава пророк Одад ги предупредил: ето, Господ Бог на отците ви, в гнева си против юдеите, ги предаде във ваша ръка и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небесата. И сега мислите да направите синовете на Юда и Йерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
Някои от израилските князе се вслушали в думите му, освободили пленниците, облекли ги и ги нахранили, и ги изпратили обратно в Юдея, в град Йерихон.

***

Ахаз загубил и други войни. Страната му била нападана и разграбвана от едомци, филистимци и сирийци. За да се предпази от сирийците, той се съюзил с асирийския цар Теглатфеласар. И наистина, Теглатфеласар разбил сирийците и превзел Дамаск, като преди това получил от Ахаз много злато, подаръци и всякакви ценности.
След това Ахаз отишъл в Дамаск и се срещнал с Теглатфеласар. Там той принесъл жертви на жертвеника на асирийските божества. След това поръчал на служителите си да издигнат точно такъв жертвеник в Йерусалимския храм и да го поставят на мястото на Соломоновия жертвеник. Оттогава Ахаз принасял жертвите си върху него.

***

Ахаз царувал 16 години и умрял на 36-годишна възраст. Вместо него се възцарил синът му Езекия.

ХХІІ. Езекия

Цар Езекия се погрижил за възстановяване на богослужението и възстановяване на идолските оброчища и статуи. В 4 Царства 18 се казва, че той унищожил дори медната змия, която някога Мойсей издигнал в пустинята, за да спасява израилтяните от ухапванията на отровните змии. Тази змия е предобраз на разпнатия Спасител. Езекия я унищожил, тъй като народът й се покланял като на идол.

***

На третата година от неговото царуване асирийският цар Салманасар нападнал израилското царство и превзел столицата Самария. Той отвел много израилтяни като пленници в своята държава и в тяхната земя заселил чужденци. В „Юдейски древности“ Йосиф Флавий казва, че те били наричани хутейци, а на гръцки – самаряни. Така било унищожено израилското царство, и десет от дванадесетте израилеви колена били разпръснати. Това станало 240 години след смъртта на Соломон, както твърди Йосиф Флавий.

***

След още 10 години следващият асирийски цар – Сенахирим – навлязъл в Юдея. Цар Езекия му изпратил много сребро и злато, като се надявал, че така ще отклони войната. Сенахирим обаче, макар да взел изпратените съкровища, продължил да заплашва Йерусалим.
Тогава Езекия изпратил някои от своите сановници при пророк Исайя, за да узнае от него каква е волята на Бог. А Исайя отговорил: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които ме хулиха слугите на асирийския цар. Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
И наистина, само за една нощ 185 хиляди асирийски войници загинали пред Йерусалим, поразени от ръката на ангел.
Сенахирим се оттеглил в Ниневия, а скоро след това бил убит от собствените си синове.

***

След време Езекия се разболял тежко, но отправил гореща молитва към Бог да удължи живота му. И като оздравял, живял още 15 години. А веднъж приел пратеници от Вавилон и им показал всички съкровища, които се намирали в Йерусалим и в Храма. Тогава пророк Исайя му казал: ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ. Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.

ХХІІІ. Манасия и Амон

В началото на царстването си Манасия, синът на Езекия, се отклонил твърде много от Мойсеевия закон. Той възстановил разрушените оброчища, издигнал жертвеници на други божества в двора на Господния храм и дори внесъл в него изваяно изображение на Астарта. В 4 Царства 21 се казва: кланяше се на всичкото небесно воинство и му служеше.
При това той се обградил с магьосници и всякакви гадатели – дори такива, които извиквали мъртъвци. С тези свои дела Манасия се оприличил на наказаните израилски царе и по негово време народът на Юдея станал по-лош дори от онези народи, които Бог прогонил от ханаанската земя. Затова Манасия бил победен от вавилонския цар, взет в плен и отведен във Вавилон.

***

В 2 Паралипомени 33 се казва, че като пленник във Вавилон Манасия искрено се разкаял за греховете си и се обърнал към Бога с молитва да му бъде простено. И станало така, че той бил върнат отново в Йерусалим и възстановен на престола си. В гл. 33:13 се казва, че тогава той разбрал кой е истинският Бог: И разбра Манасия, че Господ е Бог.
Той се отрекъл от дотогавашните си дела, изнесъл идолите и жертвениците на Вааловци и Астарти и престанал да се обръща към магьосници и гадатели. Но все пак допуснал народът да продължи да принася жертви на Господа по различни оброчища, а не само в Храма. А това е забранено в Закона, както се казва в Левит 17: ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана, а не доведе при входа на скинията на събранието… за да представи за жертва Господу пред жилището Господне, то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.

***

Манасия царувал дълго – 55 години. Неговият син Амон, който се възцарил след него, управлявал така, както и самият Манасия, преди да бъде пленен от вавилонците. След две години царстване Амон бил убит от заговорници. Но народът не желаел унищожаването на Давидовата династия. Затова, след Амон царството било предадено на неговия син Йосия.

И този Йосия, син на Амон, станал един от най-добрите юдейски царе, управлявали след Давид. В 4 Царства 23 за него пише така: Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.

ХХІV. Йосия

Йосия се възцарил още като малко момче – когато бил на осем години. След двадесетата си година той започнал да премахва статуите, жертвениците и оброчищата на лъжливите богове – и правел това не само в Храма, Йерусалим и Юдея, но и по земите на унищоженото израилско царство. Той разрушил и изгорил онова оброчище във Ветил, което било издигнато още от Йеровоам, първия цар на десетте израилеви колена, които се отделили от Давидовото царство и престанали да почитат Господа според Закона.

***

Йосия заповядал да се поправи и обнови Храмът, както преди него правели и други царе от Давидовия род. При това обновление първосвещеникът Хелкия открил в Храма книга със запис на Мойсеевия закон. Защото от много време свещениците и левитите служели само според Преданието и никой от съвременниците на Йосия не бил чел думите на Мойсей. Когато царят прочел написаното, разбрал, че Божият гняв няма да отмине и Юдея.
Тогава изпратил някои от своите велможи и приближени при пророчицата Олдама, за да узнае точно каква е волята на Бог. А тя казала: тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му – всички думи на книгата, която юдейският цар е чел. Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
И все пак Йосия се погрижил да възстанови богослужението според писаното в Закона. Той отпразнувал Пасха така, както се е празнувала във времената отпреди царете. В 2 Паралипомени 35 се казва: Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.

***

Когато Йосия наближил четиридесетата си година, в неговите земи навлязъл с голяма войска египетския фараон Нехао – но не за да нападне Юдея, а защото бил във война с асирийския цар. Но Йосия не се съгласил да остави Нехао да премине през земята му, а излязъл на битка срещу него и бил убит.
Това станало по Божий промисъл – за да бъде възнаграден Йосия за ревността си по Бога. Защото за него било по добре да умре тогава, преди цар Навуходоносор да нападне Юдея, да разруши Йерусалим и Храма и да отведе в плен потомците му.
На негово място се възцарил синът му Йоахаз.

XXV. Йоаким

Йоахаз царувал единадесет години. По негово време Юдея била слаба и войската й не можела да противостои на египетската армия. Фараонът Нехао решил да свали Йоахаз от трона му и вместо него да постави за цар втория син на Йосия. Той се казвал Елиаким, но фараонът му дал друго име – Йоаким.

***

По това време нараснала силата на вавилонците. Още по времето на Йосия те, заедно с мидийците, превзели асирийската столица Ниневия и унищожили старата и прославена асирийска държава. Скоро след това се възцарил Навуходоносор, който пожелал да завоюва и земите на запад от Месопотамия. Така вавилонците нападнали Юдея, обсадили Йерусалим и го превзели. Градът и Храмът били разграбени, Йоаким бил пленен и убит, а семейството му и мнозина знатни юдеи били отведени в плен.

***

По време на тези събития живял пророк Йеремия от град Анатот. Той пророчествал още от царуването на Йосия и винаги предупреждавал юдеите, че заради греховете им и греховете на техните царе земята им ще бъде покорена от вавилонския цар. Но малина вярвали на Йеремия. Неведнъж той бил затварян в тъмница, а цар Йоаким дори изгорил книгата с негови слова, записана от ученика му Варух.

***

Макар че превзел Йерусалим и пленил царя, Навуходоносор не унищожил юдейското царство, а само го подчинил. На мястото на Йоаким той издигнал на престола неговия син. Името му било Йехония.

XXVI. Йехония

Йехония царувал кратко. Няколко месеца след възцаряването му Навуходоносор решил да постави друг на негово място – това бил Седекия, третият от четирите сина на цар Йосия. Йехония бил отведен във Вавилон.

***

Единадесет години по-късно Седекия се обявил за независим от вавилонския цар. Той се надявал на помощ от Египет. Но Навуходоносор събрал войската си, нападнал Египет, победил фараона и поставил друг на негово място. След това потеглил обратно на изток, навлязъл в Юдея и обсадил Йерусалим.
Градът бил превзет след малко повече от три месеца. Седекия се опитал да избяга, но бил заловен. В книгата на пророк Йеремия се казва: И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла. А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му. В… деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар, и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори. И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим . (52:10-13).

***

По време на обсадата Йеремия бил затворен в тъмница. След победата на вавилонците той бил изведен оттам и предаден на предводителя им. Когато го попитали, къде иска да живее, той казал, че ще остане в Йерусалим.

***

След като вавилонците отвели Йехония, царят го хвърлил в затвор, къдеттой прекарал цели 37 години. Новият вавилонски цар Евилмеродах го извел оттам, причислил го към сътрапезниците си и се грижил за него до края на живота си.

Йехония имал син, роден още преди пленничеството. Името му било Салатиил.

Царете до Йоас

ХІ. Йесей

Когато Самуил отишъл във Витлеем, посрещнали го градските старейшини и го попитали с тревога: с мир ли идеш? Защото Самуил бил прочут пророк и съдия над целия Израил. Самуил казал: С мир. Дошъл съм да принеса жертва на Господа. И повикал Йесей и сеновете му на жертвоприношението. Защото Бог му наредил да помаже един от Йесеевите синове за цар.
Йесей дошъл и довел седем от осемте си сина. Но Самуил, напътстван от Бога, не избрал никого от тях. Попитал го: Нямаш ли други синове? А Йесей казал: имам още един, но не е у дома, защото пасе добитъка. Самуил рекъл: Доведи ми го, за да го видя. И като го видял, помазал го за цар на Израил. Това бил Давид.

***

В 1 Царства 16 пише, че цар Саул бил измъчван от зъл дух. Казали му, че трябва да слуша музика и някой му споменал, че Давид умее да свири добре. Тогава Саул изпратил да доведат Давид при него. И наистина, музиката на Давид прогонвала беса. Затова Саул обикнал Давид и го направил свой оръженосец. Но след време Давид се върнал у дома си.

***

Йесей не променил отношението си към Давид, а го карал, както и преди, да пасе овцете и да служи на по-възрастните в семейството. Така, когато трима от синовете му отишли на война срещу филистимците, Йесей го изпратил да им занесе храна и да ги попита дали са добре. Тогава Давид видял, как филистимецът Голиат предизвиквал израилтяните, влязъл в двубой с него и го убил така, както убивал лъвовете и мечките, които нападали стадата на баща му. Тогава цар Саул се учудил на храбростта му. Но когато народът започнал да прославя Давид, Саул му завидял.

***

В 1 Царства 17 е казано, че към края на живота си Йесей бил най-старият израилтянин. А Давид се грижел за него до смъртта му. В 1 Царства 22 пише: Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.

ХІІ. Давид

Саул мразел Давид и понякога се опитвал да го убие, но после се разкайвал. А синът му Йонатан и дъщеря му Мелхола помагали на Давид и го предпазвали от яростта на баща им. Давид често бягал от царството и търсел гостоприемство при други владетели. Така той дълго живял при филистимския цар Анхус и дори тръгнал с него във войната му срещу Саул. Но велможите на Анхус се усъмнили в Давид и той трябвало да се върне.

***

След като Саул загинал, потомците на Юда (юдеите) обявили Давид за цар. И той царствал седем години в Хеврон – градът, където били погребани Авраам и другите патриарси.
След това нападнал Йерусалим и успял да превземе част от него, около планината Сион. Оттогава това място се нарича „градът на Давид“. След време и останалите колена на Израил се присъединили към Давид.
Веднъж Давид преброил своя народ и узнал, че сред юдеите има 500 000 мъже, способни да носят оръжие, а сред останалите израилтяни – 800 000.

***

Давид имал много жени. Първи били Мелхола, дъщерята на Саул, и Авигея от Кармел, която помагала на него и на войниците му още преди да стане цар. Той обичал най-много Вирсавия, но заради нея извършил най-големия си грях. Веднъж я видял случайно, повикал я у дома си и се съединил с нея, а през това време мъжът й Урия бил на война. Давид изпратил да повикат Урия в града за две нощи, като се надявал той да влезе при жена си и така прелюбодеянието да остане тайна. Но Урия прекарал и двете нощи извън дома си. Тогава Давид поръчал на Йоав, който командвал войската му, да изпрати Урия на най-опасното място в боя. Йоав изпълнил нареденото и Урия бил убит. А детето, което Вирсавия родила след прелюбодеянието, умряло.

***

Давид пренесъл ковчега на завета от Кириатиарим в своя град. Определил реда, по който свещениците и левитите да служат на Бога и събрал много злато, сребро, мед, кедрово дърво и всичко потребно, за да се построи храм. Но Бог му казал: Ти окървави ръцете си и няма да Ми построиш дом. Но твоят син ще го построи.

ХІІІ. Соломон

Вирсавия родила на Давид още едно дете. То било син и го нарекли Соломон. Преди да умре, Давид благословил Соломон и го обявил за свой наследник. За това настоявала и Вирсавия.

Братът на Соломон Адония също желаел да бъде цар. Когато разбрал, че Давид е на смъртно легло, той започнал да се заобикаля с войници и велможи. На негова страна били свещеникът Авиатар и военачалникът Йоав, които били близки помощници на Давид. Но Соломон, след като бил провъзгласен за цар, наредил да убият Адония и Йоав, а Авиатар прогонил от Йерусалим. Вместо тях поставил Садок за първосвещеник и Ванея за военачалник.

***

Соломон се помолил Бога да му даде мъдрост, за да е способен да управлява царството на баща си. Бог му дал не само голяма мъдрост, но към нея му добавил още богатство и власт. Затова израилтяните живеели в мир, а по богатство Соломон надминал не само баща си, но и много царе по света. В 3 „Царства” 10 се казва: Юда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха. И също: в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо.
Затова той успял да построи храма, за който мислел и Давид, и внесъл в него ковчега на Завета.

***

Както Давид писал псалми за прослава на Бога, така и Соломон записал своите мисли за човешкия живот, за Божията мъдрост и заповеди. Соломоновите слова са събрани в книгите Притчи, Еклесиаст и Песен на песните. И те, както и Мойсеевия Закон, Давидовия псалтир и другите книги, събрани в Библията, са били внушени от Светия Дух.
И все пак Соломон не останал верен на Бога така, както Му били верни Мойсей и Давид. Подвели го неговите жени. Той имал много жени, като сред тях имало ханаанки и други чужденки. Заради тях той построил множество жертвеници и храмове, където принасял жертви на лъжливите богове.

***

Соломон предал царството на сина си Ровоам.
Ровоам не могъл да удържи израилевите колена в една държава и те се разделили. Това станало заради неопитността му, но още повече заради греховете на баща му Соломон.

ХІV. Ровоам

Когато Ровоам се възцарил, при него дошли пратеници от няколко израилски племена. Те го поздравили и го помолили да не ги облага с толкова тежки данъци, каквито им наложил преди него баща му Соломон. Ровоам не знаел какво да отговори. Затова се посъветвал с приближените си велможи, като най-напред изслушал старите, а след това – връстниците си. Старите го посъветвали да приеме искането на народа, а младите – да го отхвърли, и то с надменни думи. Той направил така, както казали младите. Тогава десет от дванадесетте израилеви племена се отделили от него и си избрали свой цар. А с Ровоам останали Юдовото и Вениаминовото коляно, които той управлявал от Йерусалим.

***

Човекът, когото десетте племена си избрали за цар, бил син на обикновени родители и се казвал Йеровоам. Той получил предсказание, че ще стане цар, още по времето на Соломон. Соломон научил за това предсказание и затова Йеровоам избягал в Египет, където се оженил за сестрата на фараоновата жена.
Като станал цар, Йеровоам излял от злато изображения на телци и като ги поставил в Силом и Дан, издигнал пред тях жертвеници. Той се самопровъзгласил за свещеник, поставял всякакви хора за свещеници, принасял жертви на идолите и заповядвал на народа да прави същото. Тогава истинските свещеници – онези от рода на Аарон – заедно с левитите напуснали царството и отишли при Ровоам в Йерусалим.

***

В началото на царуването си Ровоам тръгнал на война срещу Йеровоам, като събрал 180 000 войници. Но пророкът Самея го предупредил, че такава война няма да е угодна на Бог. Ровоам го послушал, върнал се и разпуснал войската.
Скоро след това египетския фараон нападнал Юда и ограбил Йерусалим и храма. Така било загубено много от златото и скъпоценностите, с които Соломон украсил храма.

Ровоам царувал 41 години и предал царството на сина си Авия.

ХV. Авия и Аса

Майката на Авия се казвала Мааха. Тя била дъщеря на Давидовия син Авесалом – онзи Авесалом, който въстанал срещу баща си Давид и загинал по време на войната.
Авия не се погрижил за чистотата на богослужението и на вярата в Юда. Жертвениците и капищата на лъжливите богове, които издигнал Соломон, останали и по негово време. След като умрял, на Давидовия трон се възкачил синът му Аса.

***

По времето на Аса в северното царство се сменили няколко царе. Най-напред умрял Йеровоам, който излял телците от злато, устроил езически жертвоприношения и поставил свещеници противно на Закона.
Синът му Нават пък бил убит скоро след това от израилтянина Вааса, който принадлежал на друг род.
И така, Вааса станал цар на мястото на Нават и започнал война срещу Аса. Тогава Аса изпратил много злато и подаръци на сирийския цар Венадад и го убедил да нападне Израил. Така Вааса бил принуден да отстъпи.
Не след дълго Вааса умрял и бил наследен от сина си, който загинал, убит от израилтянин. Така и този род, също като Йеровоамовия, не се задържал на власт – защото и те се отрекли от Закона, предаден чрез Мойсей.

***

Аса разрушил много от езическите жертвеници и капища. Заради Бога той не отстъпил и пред майка си, както пише в 3 Царства: …и дори майка си Ана лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при поток Кедрон.
Но вярата му не била устойчива. Веднъж се разболял тежко, обаче в болестта си не потърси Господа, а лекари. А заради това, че се съюзил със сирийския цар срещу Вааса, ясновидецът Ананий му казал: Етиопци и ливийци не бяха ли с по-голяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка… Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.

Аса управлявал 41 години и предал царството на сина си Йосафат.

ХVІ. Йосафат

Йосафат, като следвал баща си Аса, разбивал статуите, разрушавал капищата и жертвениците и изкоренявал дъбравите на ханаанските божества. Освен това се погрижил да постави съдии в градовете, които да решават споровете между хората, и ги предупреждавал да съдят справедливо, а не от корист. Затова Бог го подкрепил във войната, която започнали срещу него амонците заедно с моавците и с други народи, които идвали отвъд Йордан. Когато всички те навлезли в страната, във войската им избухнал раздор и те се унищожили едни други. А войниците на Йосафат, като наближили, намерили само мъртъвци. Събрали оръжието им. И се върнали в Йерусалим, като прославяли Бога. Оттогава всички околни народи се боели от Йосафат, поддържали мир с него и му плащали данък.

***

По същото време пророк Илия извършил големи чудеса в Израил:
с молитва спрял дъжда и над страната не валяло в продължение на години, а след това пак с молитва направил така, че да завали; възкресил сина на една вдовица от град Сарепта; призовал Бога да изпрати огън от небето по време на жертвоприношение и огънят наистина слязъл и погълнал жертвеното животно; когато цар Ахав изпратил войници да го заведат при него насила, по молитвата на Илия от небето паднал огън и унищожил войниците. И това станало два пъти подред.

***

Йосафат се стремял да живее в мир с Ахав. Той сам дошъл в Самария, за да му помогне във войната срещу сирийския цар. Когато Ахав се допитал до пророците за изхода от войната, всички го насърчили да воюва. Пророците, които го насърчавали, били четиристотин на брой. Но Йосафат попитал: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него? Тогава повикали Михей, и той предсказал поражението на Ахавовата войска и смъртта на Ахав. А Йосафат, макар да участвал в боя, се завърнал невредим.

***

След смъртта на Ахав цар на Израил станал синът му Охозия, а после – братът на Охозия Йорам. Йосафат се стремял да бъде в мир и в съюз и с тях. Но веднъж пророкът Елиезер му казал: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело.

Йосафат управлявал 25 години и оставил царството на своя син Йорам.

ХVІІ. Йорам и Охозия

Синът на Йосафат – Йорам – се оженил за дъщерята на един израилски княз, която се казвала Готолия. Заради нея той отстъпил от благочестието на баща си Йосафат и на дядо си Аса. Защото докато управлявали те, капищата на лъжливите богове били разрушавани, а пък той, за да угоди на жена си, започнал да ги изгражда отново. Така че Йорам с нищо не бил по-добър от израилските царе.

***

Когато пророк Илия научил за делата на Йорам, той му изпратил писмо, в което пишело: задето не тръгна по пътищата на баща си Иосафата и по пътищата на Аса, царя иудейски, а тръгна по пътя на израилските царе и въведе в блудство Иудея и иерусалимските жители, както въвеждаше в блудство домът Ахавов, а още и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ти умъртви, затова, ето, Господ ще порази с голямо поражение твоя народ и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот, а пък тебе – с люта болест…

***

Йорам умрял след осем години царуване и на неговото място се възцарил синът му Охозия. Но и той не бил по-добър от баща си.
Веднъж Охозия отишъл при израилския цар Йорам, син на Ахав. По това време срещу Йорам бил въстанал военачалникът му Ииуй. Той успял да убие както Йорам, така и Йезавел, жената на Ахав – същата, която заплашвала пророк Илия и преследвала всички Господни пророци. Тогава и самият Охозия бил убит по нареждане на Ииуй.
А този Ииуй бил помазан за цар по нареждане на Елисей. След като се възцарил, той унищожил един храм на Ваал и убил много Ваалови жреци.

***

Когато Готолия научила, че синът й е мъртъв, тя се обявила за царица и опитала да умъртви всички мъже от Давидовия род, които имали право да бъдат царе. Но един от тях – още малко дете – бил скрит и оцелял. Той се казвал Йоас.

от Йосиф до Саул

VІ. Есром, Арам, Аминадав

Апостол Матей пише в началото на евангелието си така: от Фарес се роди Есром, от Есром – Арам, от Арам – Аминадав. За тях се споменава също и в Петокнижието и Хрониките. Сега ние знаем само имената на тези мъже, които са били син, внук и правнук на Фарес. По времето на живота им родът на Израил бил в Египет и се броят им нараснал много. За това свидетелства и първомъченик Стефан, като казва пред синедриона: …народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.

***

В Писанието не се казва по кое време евреите са станали роби на египтяните. Макар Фараонът, при когото Йосиф управлявал, да ги приел добре, египтяните не ги смятали за равни на себе си. Те дори не приемали да се хранят заедно с тях, както се казва в Битие, гл. 43: … египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
В Петокнижието на много места се казва, че евреите робували на египтяните. Бог е казал на Авраам, че робството им там ще продължи 400 години; а в Изход гл. 12 пише: След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
Мойсей е извел народа, когато началник на Юдовото коляно бил Наасон, син на Аминадав. Дори тогава Наасон да е бил много стар, преди него евреите са живели в Египет дълго – поне 300 години. През тези 300 години е минал животът на Есром, Арам и Аминадав.

***

Най-тежкото време от робството е било накрая, около раждането на Мойсей.
Тогава евреите били принуждавани да подхвърлят родените момчета, а да оставят живи само момичетата. Преди това те, макар и роби, все пак можели да запазват синовете си. Те вършели тежка работа, били презирани като пришълци, и все пак не смеели да напуснат страната, макар несъмнено да са помнели произхода си. Те помнели къде са погребани Авраам и другите патриарси, знаели какво обещание е било дадено на Авраам, Исаак и Яков, а също и предсмъртното желание на Йосиф. Но нямали водач, а излизането от Египет било опасно. Макар и угнетени, те живеели сито, както се казва в Изход, гл. 16: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита

По това време е живял Наасон, син на Аминадав.

VІІ. Наасон

Когато потомците на Яков-Израил излезли от Египет начело с Мойсей, те били разделени, според броя на Израилевите синове, на 12 рода (колена). Или по-точно на 13, защото Йосифовите потомци се разделили на две според произхода от двамата му синове – Манасия и Ефрем.

Левиевите потомци пък, наречени левити, били отделени от всички и получили заповед да служат на Бога при скинията. И така, когато израилтяните завладели Ханаанската земя, те си я поделили на 12 части, но левитите, като Божи служители, не получили отделна част, а били разпръснати между другите.

***

Всяко от колената имало свой началник, или предводител – така Наасон бил предводител на Юдовото коляно. Когато Мойсей наредил всяко от колената да даде своя принос за изработката и благоукрасяването на Божията скиния, това станало на специална церемония. Тогава Юдовото коляно било удостоено да даде първо своя принос: И рече Господ на Моисея: на ден по един началник да донася своя принос за освещаване на жертвеника. В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавов син, от Иудино коляно…
А сестрата на Наасон Елисавета била жена на първосвещеника Аарон.

***

Когато израилтяните вървели през пустинята, Мойсей установил реда, според който те се разполагали на лагер след всеки преход. Колената подреждали палатките си около скинията, по три от всяка страна; а когато тръгвали, пак го правели по определен ред. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син.

***

По време на похода към Ханаан израилтяните неведнъж разгневили Бога с непокорството и малодушието си. Когато наближили обещаната земя, Мойсей изпратил напред няколко съгледвачи. Те се върнали и казали, че земята е голяма и богата, но че жителите й са непобедими във война. Тогава народът се изплашил и отново зароптал срещу Мойсей, задето ги извел от Египет. Тогава Бог ги осъдил да блуждаят 40 години из пустинята и да умрат, без да видят земята. Сред онези, които умрели в пустинята, бил и Наасон.

А по времето, когато Бог се разгневил на народа Си, Наасоновият син Салмон все още нямал 20 години. Той, заедно със своите връстници, преминал река Йордан, навлязъл в земята и повел война срещу тамошните народи.

VІІІ. Салмон

След смъртта на Мойсей предводител на израилтяните станал Иисус Навин. Той превел народа през река Йордан; и като минавали, водите се разделили така, както водите на Червено море, когато излизали от Египет. С това Бог показал, че подкрепя Иисус така, както преди подкрепял Мойсей.

***

Първият град, който наближили, бил Йерихон. Преди да го обсадят, те изпратили съгледвачи, които успели да влязат и да го видят. А когато разбрали, че йерихонците са се усъмнили в тях и ги търсят, скрили се в дома на една блудница, който живеела близо до крепостната стена. Тя се казвала Раав. Като ги приела в дома си, тя им казала: Зная, че народът ви ще превземе града и ще изтреби жителите му. Затова ще ви скрия, но ви моля, като влезете в града да пощадите мен и роднините ми. Те й обещали и тя ги скрила. А когато йерихонците я запитали дали ги е виждала, рекла им: Да, бяха при мен, но излязоха и не зная къде са отишли.
И наистина, след като стените на Йерихон рухнали по чудесен начин и градът бил завзет, израилтяните спазили обещанието на съгледвачите и пощадили Раав заедно с родителите и братята й. След време тя станала жена на Салмон, Наасоновия син.

***

Под командването на Иисус израилтяните победили много народи, завладели страната и я разделили на 12 части. Докато бил жив, те спазвали Божиите наредби, както ги били получили чрез Мойсей. Но след смъртта му злото у тях надделяло и започнали да се покланят на лъжливите ханаански богове.
И не спазвали Закона, а всеки правел това, което на него му се струвало справедливо.

А Раав родила от Салмон син. Нарекли го Вооз.

ІХ. Вооз

След смъртта на Иисус Навин израилтяните продължили да водят войни с околните народи.
Затова се нуждаели от водачи, които да ги предвождат във войните, но и да им помагат да решават споровете помежду си. Тези водачи са наречени в Писанието “съдии”. Сред тях били прочути пророчицата Девора, Йефтай, който заради оброк пожертвал дъщеря си, и Гедеон, комуто Бог давал знамения, за да повярва, че е избран за водач и съдия.
***
По това време живял Вооз от Юдиното коляно. Негов баща бил Салмон, който участвал в превземането на Йерихон, а майка – блудницата Раав, която укрила израилските съгледвачи и затова била пощадена заедно със семейството си.
Вооз живеел във Витлеем, сеел и жънел своите ниви и бил щедър и милостив, както се вижда от историята, разказана в книга Рут .
***
Рут била моавка. Моавците живеят източно от река Йордан и са потомци на Лот, племенника на Авраам. Тя се омъжила за един израилтянин, преселник от Юдината страна, но той починал преди да им се родят деца. Тогава свекърва й, която се казвала Ноемин, я посъветвала да си потърси друг мъж. Но Рут казала, че няма да се омъжи, а ще я последва отвъд Йордан. Така и направила. И те двете се отправили към Юдината страна, и се заселили във Витлеем.
И тъй като били много бедни, веднъж по време на жътва Рут отишла на една нива, за да събира от падналите класове. Нивата била на Вооз, който бил роднина на починалия й мъж. Той не й попречил да събира класовете, защото помнел, че в Мойсеевия закон е писано: …
Една нощ Рут, по съвета на свекърва си, отишла на нивата и легнала близо до Вооз. Но той й казал, че не иска да я има като наложница, а предпочита да се ожени за нея; и то само ако в рода на починалия й мъж не се намери по-близък роднина. Но никой не пожелал имота на Ноемин, нито пък поискал да се ожени за снаха й. Тогава Вооз обявил пред градските старейшини, че ще я вземе за жена. И така се оженил за нея според Закона. Тя му родила син, когото нарекли Овид.

Х. Овид

Овид живял по времето на войните между израилтяни и филистимци. Филистимците били народ, който населявал земите на запад от Израил, на брега на Средиземно море. По онова време съдия на израилтяните бил Самсон, който притежавал огромна телесна сила. Силата му била от Бога, както се казва в … (). И тъй като враговете не смеели да излязат на двубой срещу него, нито успявали да победят войската му, решили да го пленят с предателство. Предала го жена му Далида, на която той разказал как точно може да бъде уловен.

Филистимците хванали Самсон, оковали го и го завързали за една колона в сградата, където пирували. Тогава той замолил Бога да му даде отново, макар и за кратко, предишната сила. И като я получил, съборил колоната, която крепяла покрива на сградата, и погубил мнозина филистимци, а и самия себе си.

***

След Самсон съдия над израилтяните станал свещеникът Илий. Той служел на Бога в град Силом на планината Гаризим, която се намирала в Ефремовите предели. Там се пазел ковчегът на Завета. В него имало предмети, които свидетелствали за чудесата, които Бог извършил пред народа по време на изхода от Египет. Това били каменните скрижали, чудотворно изписани на планината Синай, стомна с манната, с която се хранел народът в пустинята, и дървеният жезъл на Аарон, който за една нощ покарал клонки, сякаш бил живо дърво.

По време на една от войните си срещу филистимците, израилтяните взели ковчега на Завета и го занесли при войската си, защото се надявали, че с негова помощ ще спечелят войната. Но претърпели поражение и ковчегът бил пленен. Веднага щом узнал това, свещеникът Илий паднал на земята и умрял. В книга „Царства“… се казва, че това станало, защото той бил слаб баща и не успял да накара синовете си да бъдат добри свещеници.
А при Илий от дълго време живеело и служело момчето Самуил, на което били отредено да бъде пророк и съдия, и да помаже първите царе на Израил.

***

Веднъж Бог казал на Самуил: Иди в Юдината земя и намери онзи, който ще царува над Моя народ след Саул и го помажи. Самуил отишъл там, където му казал Бог – във Витлеем, в дома на Йесей. А този Йесей бил син на Овид.

Патриарсите

І. Авраам

Авраам живял 4 000 години преди нас. Той бил богат човек. Имал злато, сребро и добитък – камили, овце, крави, магарета.

Бил женен за Сарра и искал да има син от нея, но дълго време нямали. Авраам бил вече на повече от 90 години, а Сарра – на повече от 80, и все още нямали дете. Това измъчвало Авраам, защото той искал да остави богатството си не а кой да е, а на син, роден от него и от Сарра.

***

Авраам бил един от първите хора, на които Бог говорил. Имало и други преди него, но за тях Писанието разказва по-малко.
Бог обещал на Авраам, че ще му даде син и че от този син ще произлезе голямо потомство. Потомството щяло да бъде толкова голямо, че да се превърне в цял отделен народ. Когато Авраам чул това, той се усъмнил и дори се разсмял. След време Бог посетил Авраам при шатрата, където живеел с жена си, и пак му казал същото. Тогава и Сарра се разсмяла. Тогава Бог попитал Авраам защо жена му се смее и дали има нещо невъзможно за Бога.
И така, само след година тя наистина родила от Авраам син. Нарекли го Исаак, което на еврейски значи “смях”.

***

Веднъж Бог подложил Авраам на изпитание. Казал му така: Вземи сина си Исаак, когото си обикнал толкова много, и Ми го принеси в жертва.
Това значело, че Авраам трябвало да убие сина си и да го изгори на жертвеник заради Бога – така както убивал и изгарял домашни животни. И макар да обичал сина си повече от всичко, което имал, Авраам не се възпротивил и не помолил Бог да пощади сина му, а веднага се приготвил за жертвоприношение.
И Бог, който вижда какво става във всяко човешко сърце, Сам възпрял Авраам. Когато се готвел да убие сина си с нож, един ангел го спрял и казал: Добре, Аврааме, сега Бог узна, че ти наистина Му се покоряваш и Го обичаш повече от всекиго и от всичко.

Авраам живял 175 години, имал и други синове освен Исаак и умрял като щастлив човек.

ІІ. Исаак

Бог говорил и на Исаак. Веднъж в Ханаанската земя настъпил глад. Тогава Бог му казал да не отива в Египет, а да остане в Ханаан, защото тази земя щяла да стане родина на потомците му.

***

Исаак се оженил за жената, която довели за него от Месопотамия. Тя била от рода на баща му и се казвала Ревека. Той я видял да идва, качена на камила и водена от най-верния роб на баща му. Тогава Исаак се приближил, подал й ръка, въвел я в шатрата си и тя му станала жена.
Исаак не се оженил за никоя от девойките, които живеели в Ханаан, защото така решил баща му. Авраам вярвал, че синът му трябва да си вземе жена от техния род, а не чужденка.

***

Исаак имал двама сина-близнаци и обичал повече единия от тях – Исав, който бил по-голям.
Затова Исаак, когато остарял, пожелал да му даде благословията си. Казал му: Иди, убий с лъка си някое животно и ми го сготви както обичам, и после ще те благословя.
Но Ревека чула това, сготвила едно козле и накарала по-малкия им син – Яков – да го занесе на баща си. А Исаак, тъй като вече бил стар и не виждал добре, помислил, че това е Исав. Ял, харесал храната и благословил онзи, който му я донесъл. А когато разбрал, че бил измамен, не се отказал от благословията си.

***

Исав бил взел за жени две ханаански девойки. Те притеснявали Яков и Ревека, и веднъж Ревека казала: Ако и Яков си вземе жена от ханаанските дъщери, защо ми е да живея?
Скоро след това Исаак изпратил Яков в Месопотамия, за да си вземе жена от техния род.

А Яков побързал да замине, защото се боял от гнева на брат си.

ІІІ. Яков-Израил

След като се разбрало, че благословията на Исаак била взета с измама, Яков се побоял от гнева на Исав и заминал за Месопотамия при роднините на майка си Ревека. А Бог бил с него, говорел му и го удостоявал с видения. Веднъж, докато спял, Яков видял стълба от небето до земята. По нея вървели ангели, а на върха й стоял Сам Бог.
В Месопотамия Яков срещнал Рахил, влюбил се в нея и работил седем години на баща й Лаван, за да я получи за жена. Но накрая Лаван с измама му дал Лия – по-голямата й сестра. Но Яков обичал Рахил и се съгласил да работи за нея още седем години – и накрая я получил.
А тя, когато напуснала дома си, за да отиде с Яков в Ханаан, тайно взела и боговете на баща си. Когато пристигнали, Бог заповядал на Яков да унищожи тези изображения и Яков го послушал.

***

Яков имал голямо потомство, защото не само Лия и Рахил родили деца от него, но и двете им робини. Имал 12 синове – Рувим, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Завулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нефталим, Гад и Асир. Имал и една дъщеря – Дина. От всички тях той обичал най-много двамата си синове от Рахил – Йосиф и Вениамин.
Йосиф бил мразен от братята си и затова те го продали като роб в Египет. На баща си пък казали, че го е разкъсал див звяр. Но Бог запазил Йосиф.
В Египет той станал министър на фараона и управител на цялата страна.
И като предвидил настъпващия голям глад, запазил жито в хранилищата и спасил от глада египтяните, а и всички, които по това време дошли в Египет да купят жито. Сред тях били и братята му. Когато дошли, Йосиф ги приел и ги познал, но те не го познали. А на следващата година, когато дошли отново, той задържал брат им Вениамин и отпратил останалите. Тогава Юда го замолил да вземе него като роб и заложник, но да пусне Вениамин, защото баща им нямало да понесе загубата и на втория си любим син. Тогава Йосиф се открил на братята си и казал, че им прощава и че идването му в Египет е станало по Божи промисъл – за да не загине семейството от глад.

Преди смъртта си Яков – наречен от Бога Израил – повикал синовете си и дал благословия на всеки един от тях. На Юда казал така: Юдо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове… Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.

ІV. Юда

Юда имал трима братя – Рувим, Симеон и Леви – които също като него били родени от Лия. Но Рувим оскърбил баща си, защото легнал с наложницата му Зелфа. Симеон и Леви пък, за да отмъстят за обезчестяването на сестра им Дина, избили с измама семейството на насилника и всички техни поданици – защото семейството властвало над цял един град. Заради тези дела Яков укорил и Рувим, и Симеон и Леви.

***

Юда имал жена, която му родила трима сина и след това починала. Двама от синовете му също починали, но снаха му Тамар, която била жена и на двамата, все още не била родила. Юда й обещал да я даде за жена и на третия, но той бил още момче. А след като пораснал, Юда се бавел да я омъжи за него.
Тогава Тамар отишла в един град, където временно се намирал Юда, закрила си лицето, престорила се на блудница и седнала пред градските врати. Той пожелал да влезе при нея. Тя се съгласила, но поискала да й остави някои свои вещи, като залог, че после ще й плати. След време Юда се върнал в същия град и я потърсил, за да й плати, но нея я нямало. Тогава Юда попитал хората в града: Къде е блудницата? А хората му казали: Не знаем тук да е имало блудница.

***

След три месеца се разбрало, че Тамар е заченала. И тъй като не била омъжена, Юда казал, че трябва да я изгорят. Такова било наказанието за блудство. Но Тамар показала оставените за залог вещи, и Юда разбрал, че тя се е престорила на блудница, за да зачене от него. Тогава той разбрал, че снаха му само искала да зачене от мъж от неговия род. Признал, че тя имала право на това и че е трябвало по-бързо да я омъжи за третия си син.

Тамар родила близнаци. При раждането единият пръв показал ръката си, по после другият излязъл преди него. Нарекли го Фарес.

V. Фарес

Фарес, син на Юда, се родил, докато семейството на Яков още живеело в Хананската земя. Но гладът ги принудил на два пъти да пътуват до Египет за жито. Когато се разбрало, че първият човек в Египет след фараона бил техният брат Йосиф, семейството се преселило в Египетската земя.
Фараонът приел братята и ги попитал за поминъка им. Като разбрал, че отглеждат добитък, заповядал да ги настанят в една област, подходяща за скотовъдство. Казал им, че тя е най-добрата от неговите земи. Тя се казвала Гесем.

***

Така Фарес се преселил в Египет с баща си Юда и докато дядо му Израил бил още жив. Когато настъпил гладът, Йосиф бил на около 40 години, а Юда не бил много по-възрастен от него – защото и двамата били родени по времето, когато Яков вече бил женен за Рахил в Месопотамия. А Фарес бил едно поколение по-млад от синовете на Юда, родени от първата му жена. Така че при преселението в Египет той бил още малко момче – около десетгодишен.

***

Йосиф живял 110 години, а при смъртта му Фарес трябва да е бил вече стар човек – около 80-годишен. По това време евреите живеели добре в Египет, защото Йосиф ги закрилял. Затова Фарес прекарал живота си в мир. Той помнел дядо си и знаел за благословията, която той, преди да умре, дал на всичките му чичовци, както и на баща му Юда. Видял, как Израил бил погребан в Хеврон при Авраам, Сарра, Исаак, Ревека и Лия. Знаел, че родът им идвал от Ханаанската земя и че самият Йосиф, макар да бил могъщ в Египет, също поръчал костите му да бъдат пренесени в Ханаан.
Затова и Фарес смятал Ханаан за своя родина и се надявал, че след време народът му ще се завърне в нея.