ХІ. Йесей

Когато Самуил отишъл във Витлеем, посрещнали го градските старейшини и го попитали с тревога: с мир ли идеш? Защото Самуил бил прочут пророк и съдия над целия Израил. Самуил казал: С мир. Дошъл съм да принеса жертва на Господа. И повикал Йесей и сеновете му на жертвоприношението. Защото Бог му наредил да помаже един от Йесеевите синове за цар.
Йесей дошъл и довел седем от осемте си сина. Но Самуил, напътстван от Бога, не избрал никого от тях. Попитал го: Нямаш ли други синове? А Йесей казал: имам още един, но не е у дома, защото пасе добитъка. Самуил рекъл: Доведи ми го, за да го видя. И като го видял, помазал го за цар на Израил. Това бил Давид.

***

В 1 Царства 16 пише, че цар Саул бил измъчван от зъл дух. Казали му, че трябва да слуша музика и някой му споменал, че Давид умее да свири добре. Тогава Саул изпратил да доведат Давид при него. И наистина, музиката на Давид прогонвала беса. Затова Саул обикнал Давид и го направил свой оръженосец. Но след време Давид се върнал у дома си.

***

Йесей не променил отношението си към Давид, а го карал, както и преди, да пасе овцете и да служи на по-възрастните в семейството. Така, когато трима от синовете му отишли на война срещу филистимците, Йесей го изпратил да им занесе храна и да ги попита дали са добре. Тогава Давид видял, как филистимецът Голиат предизвиквал израилтяните, влязъл в двубой с него и го убил така, както убивал лъвовете и мечките, които нападали стадата на баща му. Тогава цар Саул се учудил на храбростта му. Но когато народът започнал да прославя Давид, Саул му завидял.

***

В 1 Царства 17 е казано, че към края на живота си Йесей бил най-старият израилтянин. А Давид се грижел за него до смъртта му. В 1 Царства 22 пише: Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.

ХІІ. Давид

Саул мразел Давид и понякога се опитвал да го убие, но после се разкайвал. А синът му Йонатан и дъщеря му Мелхола помагали на Давид и го предпазвали от яростта на баща им. Давид често бягал от царството и търсел гостоприемство при други владетели. Така той дълго живял при филистимския цар Анхус и дори тръгнал с него във войната му срещу Саул. Но велможите на Анхус се усъмнили в Давид и той трябвало да се върне.

***

След като Саул загинал, потомците на Юда (юдеите) обявили Давид за цар. И той царствал седем години в Хеврон – градът, където били погребани Авраам и другите патриарси.
След това нападнал Йерусалим и успял да превземе част от него, около планината Сион. Оттогава това място се нарича „градът на Давид“. След време и останалите колена на Израил се присъединили към Давид.
Веднъж Давид преброил своя народ и узнал, че сред юдеите има 500 000 мъже, способни да носят оръжие, а сред останалите израилтяни – 800 000.

***

Давид имал много жени. Първи били Мелхола, дъщерята на Саул, и Авигея от Кармел, която помагала на него и на войниците му още преди да стане цар. Той обичал най-много Вирсавия, но заради нея извършил най-големия си грях. Веднъж я видял случайно, повикал я у дома си и се съединил с нея, а през това време мъжът й Урия бил на война. Давид изпратил да повикат Урия в града за две нощи, като се надявал той да влезе при жена си и така прелюбодеянието да остане тайна. Но Урия прекарал и двете нощи извън дома си. Тогава Давид поръчал на Йоав, който командвал войската му, да изпрати Урия на най-опасното място в боя. Йоав изпълнил нареденото и Урия бил убит. А детето, което Вирсавия родила след прелюбодеянието, умряло.

***

Давид пренесъл ковчега на завета от Кириатиарим в своя град. Определил реда, по който свещениците и левитите да служат на Бога и събрал много злато, сребро, мед, кедрово дърво и всичко потребно, за да се построи храм. Но Бог му казал: Ти окървави ръцете си и няма да Ми построиш дом. Но твоят син ще го построи.

ХІІІ. Соломон

Вирсавия родила на Давид още едно дете. То било син и го нарекли Соломон. Преди да умре, Давид благословил Соломон и го обявил за свой наследник. За това настоявала и Вирсавия.

Братът на Соломон Адония също желаел да бъде цар. Когато разбрал, че Давид е на смъртно легло, той започнал да се заобикаля с войници и велможи. На негова страна били свещеникът Авиатар и военачалникът Йоав, които били близки помощници на Давид. Но Соломон, след като бил провъзгласен за цар, наредил да убият Адония и Йоав, а Авиатар прогонил от Йерусалим. Вместо тях поставил Садок за първосвещеник и Ванея за военачалник.

***

Соломон се помолил Бога да му даде мъдрост, за да е способен да управлява царството на баща си. Бог му дал не само голяма мъдрост, но към нея му добавил още богатство и власт. Затова израилтяните живеели в мир, а по богатство Соломон надминал не само баща си, но и много царе по света. В 3 „Царства” 10 се казва: Юда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха. И също: в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо.
Затова той успял да построи храма, за който мислел и Давид, и внесъл в него ковчега на Завета.

***

Както Давид писал псалми за прослава на Бога, така и Соломон записал своите мисли за човешкия живот, за Божията мъдрост и заповеди. Соломоновите слова са събрани в книгите Притчи, Еклесиаст и Песен на песните. И те, както и Мойсеевия Закон, Давидовия псалтир и другите книги, събрани в Библията, са били внушени от Светия Дух.
И все пак Соломон не останал верен на Бога така, както Му били верни Мойсей и Давид. Подвели го неговите жени. Той имал много жени, като сред тях имало ханаанки и други чужденки. Заради тях той построил множество жертвеници и храмове, където принасял жертви на лъжливите богове.

***

Соломон предал царството на сина си Ровоам.
Ровоам не могъл да удържи израилевите колена в една държава и те се разделили. Това станало заради неопитността му, но още повече заради греховете на баща му Соломон.

ХІV. Ровоам

Когато Ровоам се възцарил, при него дошли пратеници от няколко израилски племена. Те го поздравили и го помолили да не ги облага с толкова тежки данъци, каквито им наложил преди него баща му Соломон. Ровоам не знаел какво да отговори. Затова се посъветвал с приближените си велможи, като най-напред изслушал старите, а след това – връстниците си. Старите го посъветвали да приеме искането на народа, а младите – да го отхвърли, и то с надменни думи. Той направил така, както казали младите. Тогава десет от дванадесетте израилеви племена се отделили от него и си избрали свой цар. А с Ровоам останали Юдовото и Вениаминовото коляно, които той управлявал от Йерусалим.

***

Човекът, когото десетте племена си избрали за цар, бил син на обикновени родители и се казвал Йеровоам. Той получил предсказание, че ще стане цар, още по времето на Соломон. Соломон научил за това предсказание и затова Йеровоам избягал в Египет, където се оженил за сестрата на фараоновата жена.
Като станал цар, Йеровоам излял от злато изображения на телци и като ги поставил в Силом и Дан, издигнал пред тях жертвеници. Той се самопровъзгласил за свещеник, поставял всякакви хора за свещеници, принасял жертви на идолите и заповядвал на народа да прави същото. Тогава истинските свещеници – онези от рода на Аарон – заедно с левитите напуснали царството и отишли при Ровоам в Йерусалим.

***

В началото на царуването си Ровоам тръгнал на война срещу Йеровоам, като събрал 180 000 войници. Но пророкът Самея го предупредил, че такава война няма да е угодна на Бог. Ровоам го послушал, върнал се и разпуснал войската.
Скоро след това египетския фараон нападнал Юда и ограбил Йерусалим и храма. Така било загубено много от златото и скъпоценностите, с които Соломон украсил храма.

Ровоам царувал 41 години и предал царството на сина си Авия.

ХV. Авия и Аса

Майката на Авия се казвала Мааха. Тя била дъщеря на Давидовия син Авесалом – онзи Авесалом, който въстанал срещу баща си Давид и загинал по време на войната.
Авия не се погрижил за чистотата на богослужението и на вярата в Юда. Жертвениците и капищата на лъжливите богове, които издигнал Соломон, останали и по негово време. След като умрял, на Давидовия трон се възкачил синът му Аса.

***

По времето на Аса в северното царство се сменили няколко царе. Най-напред умрял Йеровоам, който излял телците от злато, устроил езически жертвоприношения и поставил свещеници противно на Закона.
Синът му Нават пък бил убит скоро след това от израилтянина Вааса, който принадлежал на друг род.
И така, Вааса станал цар на мястото на Нават и започнал война срещу Аса. Тогава Аса изпратил много злато и подаръци на сирийския цар Венадад и го убедил да нападне Израил. Така Вааса бил принуден да отстъпи.
Не след дълго Вааса умрял и бил наследен от сина си, който загинал, убит от израилтянин. Така и този род, също като Йеровоамовия, не се задържал на власт – защото и те се отрекли от Закона, предаден чрез Мойсей.

***

Аса разрушил много от езическите жертвеници и капища. Заради Бога той не отстъпил и пред майка си, както пише в 3 Царства: …и дори майка си Ана лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при поток Кедрон.
Но вярата му не била устойчива. Веднъж се разболял тежко, обаче в болестта си не потърси Господа, а лекари. А заради това, че се съюзил със сирийския цар срещу Вааса, ясновидецът Ананий му казал: Етиопци и ливийци не бяха ли с по-голяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка… Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.

Аса управлявал 41 години и предал царството на сина си Йосафат.

ХVІ. Йосафат

Йосафат, като следвал баща си Аса, разбивал статуите, разрушавал капищата и жертвениците и изкоренявал дъбравите на ханаанските божества. Освен това се погрижил да постави съдии в градовете, които да решават споровете между хората, и ги предупреждавал да съдят справедливо, а не от корист. Затова Бог го подкрепил във войната, която започнали срещу него амонците заедно с моавците и с други народи, които идвали отвъд Йордан. Когато всички те навлезли в страната, във войската им избухнал раздор и те се унищожили едни други. А войниците на Йосафат, като наближили, намерили само мъртъвци. Събрали оръжието им. И се върнали в Йерусалим, като прославяли Бога. Оттогава всички околни народи се боели от Йосафат, поддържали мир с него и му плащали данък.

***

По същото време пророк Илия извършил големи чудеса в Израил:
с молитва спрял дъжда и над страната не валяло в продължение на години, а след това пак с молитва направил така, че да завали; възкресил сина на една вдовица от град Сарепта; призовал Бога да изпрати огън от небето по време на жертвоприношение и огънят наистина слязъл и погълнал жертвеното животно; когато цар Ахав изпратил войници да го заведат при него насила, по молитвата на Илия от небето паднал огън и унищожил войниците. И това станало два пъти подред.

***

Йосафат се стремял да живее в мир с Ахав. Той сам дошъл в Самария, за да му помогне във войната срещу сирийския цар. Когато Ахав се допитал до пророците за изхода от войната, всички го насърчили да воюва. Пророците, които го насърчавали, били четиристотин на брой. Но Йосафат попитал: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него? Тогава повикали Михей, и той предсказал поражението на Ахавовата войска и смъртта на Ахав. А Йосафат, макар да участвал в боя, се завърнал невредим.

***

След смъртта на Ахав цар на Израил станал синът му Охозия, а после – братът на Охозия Йорам. Йосафат се стремял да бъде в мир и в съюз и с тях. Но веднъж пророкът Елиезер му казал: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело.

Йосафат управлявал 25 години и оставил царството на своя син Йорам.

ХVІІ. Йорам и Охозия

Синът на Йосафат – Йорам – се оженил за дъщерята на един израилски княз, която се казвала Готолия. Заради нея той отстъпил от благочестието на баща си Йосафат и на дядо си Аса. Защото докато управлявали те, капищата на лъжливите богове били разрушавани, а пък той, за да угоди на жена си, започнал да ги изгражда отново. Така че Йорам с нищо не бил по-добър от израилските царе.

***

Когато пророк Илия научил за делата на Йорам, той му изпратил писмо, в което пишело: задето не тръгна по пътищата на баща си Иосафата и по пътищата на Аса, царя иудейски, а тръгна по пътя на израилските царе и въведе в блудство Иудея и иерусалимските жители, както въвеждаше в блудство домът Ахавов, а още и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ти умъртви, затова, ето, Господ ще порази с голямо поражение твоя народ и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот, а пък тебе – с люта болест…

***

Йорам умрял след осем години царуване и на неговото място се възцарил синът му Охозия. Но и той не бил по-добър от баща си.
Веднъж Охозия отишъл при израилския цар Йорам, син на Ахав. По това време срещу Йорам бил въстанал военачалникът му Ииуй. Той успял да убие както Йорам, така и Йезавел, жената на Ахав – същата, която заплашвала пророк Илия и преследвала всички Господни пророци. Тогава и самият Охозия бил убит по нареждане на Ииуй.
А този Ииуй бил помазан за цар по нареждане на Елисей. След като се възцарил, той унищожил един храм на Ваал и убил много Ваалови жреци.

***

Когато Готолия научила, че синът й е мъртъв, тя се обявила за царица и опитала да умъртви всички мъже от Давидовия род, които имали право да бъдат царе. Но един от тях – още малко дете – бил скрит и оцелял. Той се казвал Йоас.

VІ. Есром, Арам, Аминадав

Апостол Матей пише в началото на евангелието си така: от Фарес се роди Есром, от Есром – Арам, от Арам – Аминадав. За тях се споменава също и в Петокнижието и Хрониките. Сега ние знаем само имената на тези мъже, които са били син, внук и правнук на Фарес. По времето на живота им родът на Израил бил в Египет и се броят им нараснал много. За това свидетелства и първомъченик Стефан, като казва пред синедриона: …народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.

***

В Писанието не се казва по кое време евреите са станали роби на египтяните. Макар Фараонът, при когото Йосиф управлявал, да ги приел добре, египтяните не ги смятали за равни на себе си. Те дори не приемали да се хранят заедно с тях, както се казва в Битие, гл. 43: … египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
В Петокнижието на много места се казва, че евреите робували на египтяните. Бог е казал на Авраам, че робството им там ще продължи 400 години; а в Изход гл. 12 пише: След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
Мойсей е извел народа, когато началник на Юдовото коляно бил Наасон, син на Аминадав. Дори тогава Наасон да е бил много стар, преди него евреите са живели в Египет дълго – поне 300 години. През тези 300 години е минал животът на Есром, Арам и Аминадав.

***

Най-тежкото време от робството е било накрая, около раждането на Мойсей.
Тогава евреите били принуждавани да подхвърлят родените момчета, а да оставят живи само момичетата. Преди това те, макар и роби, все пак можели да запазват синовете си. Те вършели тежка работа, били презирани като пришълци, и все пак не смеели да напуснат страната, макар несъмнено да са помнели произхода си. Те помнели къде са погребани Авраам и другите патриарси, знаели какво обещание е било дадено на Авраам, Исаак и Яков, а също и предсмъртното желание на Йосиф. Но нямали водач, а излизането от Египет било опасно. Макар и угнетени, те живеели сито, както се казва в Изход, гл. 16: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита

По това време е живял Наасон, син на Аминадав.

VІІ. Наасон

Когато потомците на Яков-Израил излезли от Египет начело с Мойсей, те били разделени, според броя на Израилевите синове, на 12 рода (колена). Или по-точно на 13, защото Йосифовите потомци се разделили на две според произхода от двамата му синове – Манасия и Ефрем.

Левиевите потомци пък, наречени левити, били отделени от всички и получили заповед да служат на Бога при скинията. И така, когато израилтяните завладели Ханаанската земя, те си я поделили на 12 части, но левитите, като Божи служители, не получили отделна част, а били разпръснати между другите.

***

Всяко от колената имало свой началник, или предводител – така Наасон бил предводител на Юдовото коляно. Когато Мойсей наредил всяко от колената да даде своя принос за изработката и благоукрасяването на Божията скиния, това станало на специална церемония. Тогава Юдовото коляно било удостоено да даде първо своя принос: И рече Господ на Моисея: на ден по един началник да донася своя принос за освещаване на жертвеника. В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавов син, от Иудино коляно…
А сестрата на Наасон Елисавета била жена на първосвещеника Аарон.

***

Когато израилтяните вървели през пустинята, Мойсей установил реда, според който те се разполагали на лагер след всеки преход. Колената подреждали палатките си около скинията, по три от всяка страна; а когато тръгвали, пак го правели по определен ред. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син.

***

По време на похода към Ханаан израилтяните неведнъж разгневили Бога с непокорството и малодушието си. Когато наближили обещаната земя, Мойсей изпратил напред няколко съгледвачи. Те се върнали и казали, че земята е голяма и богата, но че жителите й са непобедими във война. Тогава народът се изплашил и отново зароптал срещу Мойсей, задето ги извел от Египет. Тогава Бог ги осъдил да блуждаят 40 години из пустинята и да умрат, без да видят земята. Сред онези, които умрели в пустинята, бил и Наасон.

А по времето, когато Бог се разгневил на народа Си, Наасоновият син Салмон все още нямал 20 години. Той, заедно със своите връстници, преминал река Йордан, навлязъл в земята и повел война срещу тамошните народи.

VІІІ. Салмон

След смъртта на Мойсей предводител на израилтяните станал Иисус Навин. Той превел народа през река Йордан; и като минавали, водите се разделили така, както водите на Червено море, когато излизали от Египет. С това Бог показал, че подкрепя Иисус така, както преди подкрепял Мойсей.

***

Първият град, който наближили, бил Йерихон. Преди да го обсадят, те изпратили съгледвачи, които успели да влязат и да го видят. А когато разбрали, че йерихонците са се усъмнили в тях и ги търсят, скрили се в дома на една блудница, който живеела близо до крепостната стена. Тя се казвала Раав. Като ги приела в дома си, тя им казала: Зная, че народът ви ще превземе града и ще изтреби жителите му. Затова ще ви скрия, но ви моля, като влезете в града да пощадите мен и роднините ми. Те й обещали и тя ги скрила. А когато йерихонците я запитали дали ги е виждала, рекла им: Да, бяха при мен, но излязоха и не зная къде са отишли.
И наистина, след като стените на Йерихон рухнали по чудесен начин и градът бил завзет, израилтяните спазили обещанието на съгледвачите и пощадили Раав заедно с родителите и братята й. След време тя станала жена на Салмон, Наасоновия син.

***

Под командването на Иисус израилтяните победили много народи, завладели страната и я разделили на 12 части. Докато бил жив, те спазвали Божиите наредби, както ги били получили чрез Мойсей. Но след смъртта му злото у тях надделяло и започнали да се покланят на лъжливите ханаански богове.
И не спазвали Закона, а всеки правел това, което на него му се струвало справедливо.

А Раав родила от Салмон син. Нарекли го Вооз.

ІХ. Вооз

След смъртта на Иисус Навин израилтяните продължили да водят войни с околните народи.
Затова се нуждаели от водачи, които да ги предвождат във войните, но и да им помагат да решават споровете помежду си. Тези водачи са наречени в Писанието “съдии”. Сред тях били прочути пророчицата Девора, Йефтай, който заради оброк пожертвал дъщеря си, и Гедеон, комуто Бог давал знамения, за да повярва, че е избран за водач и съдия.
***
По това време живял Вооз от Юдиното коляно. Негов баща бил Салмон, който участвал в превземането на Йерихон, а майка – блудницата Раав, която укрила израилските съгледвачи и затова била пощадена заедно със семейството си.
Вооз живеел във Витлеем, сеел и жънел своите ниви и бил щедър и милостив, както се вижда от историята, разказана в книга Рут .
***
Рут била моавка. Моавците живеят източно от река Йордан и са потомци на Лот, племенника на Авраам. Тя се омъжила за един израилтянин, преселник от Юдината страна, но той починал преди да им се родят деца. Тогава свекърва й, която се казвала Ноемин, я посъветвала да си потърси друг мъж. Но Рут казала, че няма да се омъжи, а ще я последва отвъд Йордан. Така и направила. И те двете се отправили към Юдината страна, и се заселили във Витлеем.
И тъй като били много бедни, веднъж по време на жътва Рут отишла на една нива, за да събира от падналите класове. Нивата била на Вооз, който бил роднина на починалия й мъж. Той не й попречил да събира класовете, защото помнел, че в Мойсеевия закон е писано: …
Една нощ Рут, по съвета на свекърва си, отишла на нивата и легнала близо до Вооз. Но той й казал, че не иска да я има като наложница, а предпочита да се ожени за нея; и то само ако в рода на починалия й мъж не се намери по-близък роднина. Но никой не пожелал имота на Ноемин, нито пък поискал да се ожени за снаха й. Тогава Вооз обявил пред градските старейшини, че ще я вземе за жена. И така се оженил за нея според Закона. Тя му родила син, когото нарекли Овид.

Х. Овид

Овид живял по времето на войните между израилтяни и филистимци. Филистимците били народ, който населявал земите на запад от Израил, на брега на Средиземно море. По онова време съдия на израилтяните бил Самсон, който притежавал огромна телесна сила. Силата му била от Бога, както се казва в … (). И тъй като враговете не смеели да излязат на двубой срещу него, нито успявали да победят войската му, решили да го пленят с предателство. Предала го жена му Далида, на която той разказал как точно може да бъде уловен.

Филистимците хванали Самсон, оковали го и го завързали за една колона в сградата, където пирували. Тогава той замолил Бога да му даде отново, макар и за кратко, предишната сила. И като я получил, съборил колоната, която крепяла покрива на сградата, и погубил мнозина филистимци, а и самия себе си.

***

След Самсон съдия над израилтяните станал свещеникът Илий. Той служел на Бога в град Силом на планината Гаризим, която се намирала в Ефремовите предели. Там се пазел ковчегът на Завета. В него имало предмети, които свидетелствали за чудесата, които Бог извършил пред народа по време на изхода от Египет. Това били каменните скрижали, чудотворно изписани на планината Синай, стомна с манната, с която се хранел народът в пустинята, и дървеният жезъл на Аарон, който за една нощ покарал клонки, сякаш бил живо дърво.

По време на една от войните си срещу филистимците, израилтяните взели ковчега на Завета и го занесли при войската си, защото се надявали, че с негова помощ ще спечелят войната. Но претърпели поражение и ковчегът бил пленен. Веднага щом узнал това, свещеникът Илий паднал на земята и умрял. В книга „Царства“… се казва, че това станало, защото той бил слаб баща и не успял да накара синовете си да бъдат добри свещеници.
А при Илий от дълго време живеело и служело момчето Самуил, на което били отредено да бъде пророк и съдия, и да помаже първите царе на Израил.

***

Веднъж Бог казал на Самуил: Иди в Юдината земя и намери онзи, който ще царува над Моя народ след Саул и го помажи. Самуил отишъл там, където му казал Бог – във Витлеем, в дома на Йесей. А този Йесей бил син на Овид.

І. Авраам

Авраам живял 4 000 години преди нас. Той бил богат човек. Имал злато, сребро и добитък – камили, овце, крави, магарета.

Бил женен за Сарра и искал да има син от нея, но дълго време нямали. Авраам бил вече на повече от 90 години, а Сарра – на повече от 80, и все още нямали дете. Това измъчвало Авраам, защото той искал да остави богатството си не а кой да е, а на син, роден от него и от Сарра.

***

Авраам бил един от първите хора, на които Бог говорил. Имало и други преди него, но за тях Писанието разказва по-малко.
Бог обещал на Авраам, че ще му даде син и че от този син ще произлезе голямо потомство. Потомството щяло да бъде толкова голямо, че да се превърне в цял отделен народ. Когато Авраам чул това, той се усъмнил и дори се разсмял. След време Бог посетил Авраам при шатрата, където живеел с жена си, и пак му казал същото. Тогава и Сарра се разсмяла. Тогава Бог попитал Авраам защо жена му се смее и дали има нещо невъзможно за Бога.
И така, само след година тя наистина родила от Авраам син. Нарекли го Исаак, което на еврейски значи “смях”.

***

Веднъж Бог подложил Авраам на изпитание. Казал му така: Вземи сина си Исаак, когото си обикнал толкова много, и Ми го принеси в жертва.
Това значело, че Авраам трябвало да убие сина си и да го изгори на жертвеник заради Бога – така както убивал и изгарял домашни животни. И макар да обичал сина си повече от всичко, което имал, Авраам не се възпротивил и не помолил Бог да пощади сина му, а веднага се приготвил за жертвоприношение.
И Бог, който вижда какво става във всяко човешко сърце, Сам възпрял Авраам. Когато се готвел да убие сина си с нож, един ангел го спрял и казал: Добре, Аврааме, сега Бог узна, че ти наистина Му се покоряваш и Го обичаш повече от всекиго и от всичко.

Авраам живял 175 години, имал и други синове освен Исаак и умрял като щастлив човек.

ІІ. Исаак

Бог говорил и на Исаак. Веднъж в Ханаанската земя настъпил глад. Тогава Бог му казал да не отива в Египет, а да остане в Ханаан, защото тази земя щяла да стане родина на потомците му.

***

Исаак се оженил за жената, която довели за него от Месопотамия. Тя била от рода на баща му и се казвала Ревека. Той я видял да идва, качена на камила и водена от най-верния роб на баща му. Тогава Исаак се приближил, подал й ръка, въвел я в шатрата си и тя му станала жена.
Исаак не се оженил за никоя от девойките, които живеели в Ханаан, защото така решил баща му. Авраам вярвал, че синът му трябва да си вземе жена от техния род, а не чужденка.

***

Исаак имал двама сина-близнаци и обичал повече единия от тях – Исав, който бил по-голям.
Затова Исаак, когато остарял, пожелал да му даде благословията си. Казал му: Иди, убий с лъка си някое животно и ми го сготви както обичам, и после ще те благословя.
Но Ревека чула това, сготвила едно козле и накарала по-малкия им син – Яков – да го занесе на баща си. А Исаак, тъй като вече бил стар и не виждал добре, помислил, че това е Исав. Ял, харесал храната и благословил онзи, който му я донесъл. А когато разбрал, че бил измамен, не се отказал от благословията си.

***

Исав бил взел за жени две ханаански девойки. Те притеснявали Яков и Ревека, и веднъж Ревека казала: Ако и Яков си вземе жена от ханаанските дъщери, защо ми е да живея?
Скоро след това Исаак изпратил Яков в Месопотамия, за да си вземе жена от техния род.

А Яков побързал да замине, защото се боял от гнева на брат си.

ІІІ. Яков-Израил

След като се разбрало, че благословията на Исаак била взета с измама, Яков се побоял от гнева на Исав и заминал за Месопотамия при роднините на майка си Ревека. А Бог бил с него, говорел му и го удостоявал с видения. Веднъж, докато спял, Яков видял стълба от небето до земята. По нея вървели ангели, а на върха й стоял Сам Бог.
В Месопотамия Яков срещнал Рахил, влюбил се в нея и работил седем години на баща й Лаван, за да я получи за жена. Но накрая Лаван с измама му дал Лия – по-голямата й сестра. Но Яков обичал Рахил и се съгласил да работи за нея още седем години – и накрая я получил.
А тя, когато напуснала дома си, за да отиде с Яков в Ханаан, тайно взела и боговете на баща си. Когато пристигнали, Бог заповядал на Яков да унищожи тези изображения и Яков го послушал.

***

Яков имал голямо потомство, защото не само Лия и Рахил родили деца от него, но и двете им робини. Имал 12 синове – Рувим, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Завулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нефталим, Гад и Асир. Имал и една дъщеря – Дина. От всички тях той обичал най-много двамата си синове от Рахил – Йосиф и Вениамин.
Йосиф бил мразен от братята си и затова те го продали като роб в Египет. На баща си пък казали, че го е разкъсал див звяр. Но Бог запазил Йосиф.
В Египет той станал министър на фараона и управител на цялата страна.
И като предвидил настъпващия голям глад, запазил жито в хранилищата и спасил от глада египтяните, а и всички, които по това време дошли в Египет да купят жито. Сред тях били и братята му. Когато дошли, Йосиф ги приел и ги познал, но те не го познали. А на следващата година, когато дошли отново, той задържал брат им Вениамин и отпратил останалите. Тогава Юда го замолил да вземе него като роб и заложник, но да пусне Вениамин, защото баща им нямало да понесе загубата и на втория си любим син. Тогава Йосиф се открил на братята си и казал, че им прощава и че идването му в Египет е станало по Божи промисъл – за да не загине семейството от глад.

Преди смъртта си Яков – наречен от Бога Израил – повикал синовете си и дал благословия на всеки един от тях. На Юда казал така: Юдо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове… Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.

ІV. Юда

Юда имал трима братя – Рувим, Симеон и Леви – които също като него били родени от Лия. Но Рувим оскърбил баща си, защото легнал с наложницата му Зелфа. Симеон и Леви пък, за да отмъстят за обезчестяването на сестра им Дина, избили с измама семейството на насилника и всички техни поданици – защото семейството властвало над цял един град. Заради тези дела Яков укорил и Рувим, и Симеон и Леви.

***

Юда имал жена, която му родила трима сина и след това починала. Двама от синовете му също починали, но снаха му Тамар, която била жена и на двамата, все още не била родила. Юда й обещал да я даде за жена и на третия, но той бил още момче. А след като пораснал, Юда се бавел да я омъжи за него.
Тогава Тамар отишла в един град, където временно се намирал Юда, закрила си лицето, престорила се на блудница и седнала пред градските врати. Той пожелал да влезе при нея. Тя се съгласила, но поискала да й остави някои свои вещи, като залог, че после ще й плати. След време Юда се върнал в същия град и я потърсил, за да й плати, но нея я нямало. Тогава Юда попитал хората в града: Къде е блудницата? А хората му казали: Не знаем тук да е имало блудница.

***

След три месеца се разбрало, че Тамар е заченала. И тъй като не била омъжена, Юда казал, че трябва да я изгорят. Такова било наказанието за блудство. Но Тамар показала оставените за залог вещи, и Юда разбрал, че тя се е престорила на блудница, за да зачене от него. Тогава той разбрал, че снаха му само искала да зачене от мъж от неговия род. Признал, че тя имала право на това и че е трябвало по-бързо да я омъжи за третия си син.

Тамар родила близнаци. При раждането единият пръв показал ръката си, по после другият излязъл преди него. Нарекли го Фарес.

V. Фарес

Фарес, син на Юда, се родил, докато семейството на Яков още живеело в Хананската земя. Но гладът ги принудил на два пъти да пътуват до Египет за жито. Когато се разбрало, че първият човек в Египет след фараона бил техният брат Йосиф, семейството се преселило в Египетската земя.
Фараонът приел братята и ги попитал за поминъка им. Като разбрал, че отглеждат добитък, заповядал да ги настанят в една област, подходяща за скотовъдство. Казал им, че тя е най-добрата от неговите земи. Тя се казвала Гесем.

***

Така Фарес се преселил в Египет с баща си Юда и докато дядо му Израил бил още жив. Когато настъпил гладът, Йосиф бил на около 40 години, а Юда не бил много по-възрастен от него – защото и двамата били родени по времето, когато Яков вече бил женен за Рахил в Месопотамия. А Фарес бил едно поколение по-млад от синовете на Юда, родени от първата му жена. Така че при преселението в Египет той бил още малко момче – около десетгодишен.

***

Йосиф живял 110 години, а при смъртта му Фарес трябва да е бил вече стар човек – около 80-годишен. По това време евреите живеели добре в Египет, защото Йосиф ги закрилял. Затова Фарес прекарал живота си в мир. Той помнел дядо си и знаел за благословията, която той, преди да умре, дал на всичките му чичовци, както и на баща му Юда. Видял, как Израил бил погребан в Хеврон при Авраам, Сарра, Исаак, Ревека и Лия. Знаел, че родът им идвал от Ханаанската земя и че самият Йосиф, макар да бил могъщ в Египет, също поръчал костите му да бъдат пренесени в Ханаан.
Затова и Фарес смятал Ханаан за своя родина и се надявал, че след време народът му ще се завърне в нея.