Екзарх Йосиф (Лазар Йовчев)

1870-1903

Част І

1870-1876

1870
– последен изпит в Юридическия факултет в Сорбоната (юли)
– война – не е представил дипломна теза; потегля обратно (29-ти дек.), три месеца в Швейцария (с Д. Греков); в Цариград (20 ноем.)

- френско-пруска война (юли 1970 – март 1971), Наполеон ІІІ е пленен (2 окт.);
– ферман на султан Абдул Азиз за независима Българска църква (Екзархия) (27 фев.)
– сп. “Читалище” (от окт. – ред. М. Балабанов)

1871
– неплатен чиновник в търговския съд (ян.-септ.)
– сътрудник на в. “Македония” (изд. П.Р. Славейков, ян.-май, заплащане); статия за проекто-устава на Екзархията (ян.); ред. на сп. “Читалище” (от май до май на сл. година); статия за превода на “Илиада” на Пърличев (май); Слово за ползите от читалищата (май, на събрание на Българското читалище) (“публичното мнение е върховното и най-страшно съдилище за онези хора, които не се боят ни от Бога, ни от съвестта си”); етически статии (Свобода и дълг, Страстта, Човеколюбие, Себелюбие); Интернационал “работничеството, когато прибягва до комунизма, прегръща една теория, която е чиста утопия, защото е противна на свободата и на природата на човека” (ноем.)
– калоферци искат да се върне като учител, Тъпчилещов разговаря с него по тяхна молба (юни-юли)

- Първи църковно-народен събор (фев.-юли)
– Парижка комуна (март)

1872
– статии във в. “Право”; превод на откъси от “Науката на добрия Рихард” от Франклин (“Читалище”, апр.)
– секретар-писар на Смесения съвет при екзархията (12 ян.); става монах с името Йосиф, ръкоположен за дякон (23 септ.); гласуван за Одрински митрополит (окт.), но не е одобрен. Протосингел (дек.)

- избор за екзарх – Иларион Ловчански (12 фев.), Антим Видински (16 фев.), утвърден от правителството на 23-ти; Натанаил ръкоположен за Охридски митрополит, Симеон – за Варненски и Преславски.
– оповестява се схизмата (обявена на 16 септ.)

1873
– архимандрит (ян.)
– обиколка из българските земи (Варна-Букурещ-Ниш-Рилски манастир-Пловдив-Одрин – апр.-окт.)

1874
– управлява Видинската епархия (от септ. – една година)

1875
– писмо до Ст. Чомаков за престоя си там (септ.); Връща се в Цариград като протосингел-секретар (окт., 12 лири на месец)

- въстание в Херцеговина (лято)

1876
– ръкоположен за Ловчански митрополит (2 фев.); заминава от Цариград (27 апр.) – Варна (придружава го митрополит Симеон) – Русе – Търново (30 апр., изпратен и от Григорий Доростоло-Червенски, Климент Браницки, архим. Константин) – Ловеч (3 май); обиколка на епархията (юли-септ.); в Орхание поставя за архиерейски наместник поп Кръстьо (ноем.)

- Априлско въстание

Част ІІ

1877 -1885

1877
– гласуван за Екзарх (24 април – 3 митрополити и 16 цариградчани – 9:8:2); Екзархийският устав още не е одобрен и не е в сила; Савфет паша потвърждава, че султанският указ е издаден (3 май), получава берата (указ), че е утвърден (28 май), представя се на султан Абдул Хамид (2 юни); писмо до султана, съдържащо моление за победата му над Русия (23 юни)

- напрежение между екзарх Антим (“неверен пастироначалник” според турския печат) и Ст. Чомаков. Властта се отказва да работи с Екзарха. Екзарх Антим подава оставка (април), на заточение в Анкара (юли)
– Обявяване на Руско-турската война (12 април), известия за изтребване на българи (авг.), пада Плевен (ноем.), победа при Шейново (дек.)

1878
– разговори със Савфет паша и Ференц де Зичи за Сан-Стефанска България (фев.- март). Посланикът Нелидов го представя на великия княз Н. Николаевич в руското посолство. Връчва му благодарствен адрес в Сан Стефано с 230 000 подписа (апр.). Разговори с княз Дондуков и ген. Тотлебен (май). В Пловдив – седалището е в къщата на Найден Геров, среща се с Дринов и Антим І (юни-окт.). Разговор с посланик Лобанов-Ростовски, княз Дондуков, Савфет паша в Цариград (ноем.). “Българите са по-лоялни на султана от гърците”. Не отива в Търново. “Аз съм поданик и чиновник султанов” (дек.)

- ген. Гурко в Одрин (ян.). Санстефански договор (фев.), Берлински конгрес (юли)
– Къде да бъде Екзархията – София, Пловдив или Цариград? (юли-септ.). Методий Кусевич защитава исканията на македонските българи в Цариград, споменава се за уния (авг.). Писмо на Антим І до императорския комисар
– епархиите в Македония са загубени през войната

1879
– в Пловдив (до дек. ); в София се среща с княз Батенберг (окт.); писмо от митрополит Симеон в полза на оставането в Цариград (ноем.).

- Органически устав на Източна Румелия (апр.)

1880
– завръща се в Цариград (ян.); Г. Кръстович: “Силата е само в правото Ви. Имате един ферман, който е признал за отделна българската народност, имате 1,5 милиона българско население”. Екзархът: “Македония е 8 части българи и една част гърци”.
– “Св. Анна I степен” от Александър II (септ.)
– заживява в къща в Ортакьой заедно с две от сестрите си;

- в Солун е основано д-во “Просвещение”; план за класни училища и гимназии в Македония (център Солун) и Одринско (М. Кусевич, К. Шапкарев, Н. Спространов, Хр. Бучков ); Солунска мъжка гимназия “Кирил и Методий”

1881
– тръгва за София (18 май), посрещнат от Стоилов, Иречек (23 май); в Търново (юни)
– пише до Г. Груев, председател на Постоянния комитет в Източна Румелия, в което го моли да повече средства за учебното дело в Македония

- убийство на Александър ІІ (1 март)
– преврат на Ал. Батенберг срещу Каравеловия кабинет. Извънредни пълномощия, министри – руски генерали (27 апр.)

1882

- доклад на К. Стоилов до княза за ролята на екзархията в неосвободените земи
– “Училищно попечителство” – екзархийски комитет за ръководене на просветната дейност с председател архим. Методий Кусевич (от 1884 – “Училищен отдел” при Екзархията); Солунска девическа гимназия “Св. Благовещение” (дир. Царевна Д. Миладинова)

1883
– княз Батенберг посещава султана, и патриарха, но не Екзархията (апр.); екзархът не е поканен на семейния празник на султана, на който се канят началниците на всички религиозни общини (окт.);
– приет е от Абдул Хамид II (дек.) – потвърден е ферманът от 1870, екзархията остава в Цариград, екзархът получава орден “Османие I степен”

- Одринско свещеническо училище (до 1892, откогато е в Цариград)

1884
– посреща Ст. Станимиров, назначен за деловодител на Училищното попечителство (ян.); изпраща го при Г. Кръстович да поиска 3 000 т.л. за Солунския пансион (Кръстович обещава и изпраща парите); приема М. Балабанов, външен министър на Княжеството (апр.)
– в Бруса (май)

- в Екзархията са чиновници още М. Кусевич (протосингел) и М. Пелов (секр.). Станимиров напуска (авг.), за да стане директор на Габровската реална гимназия

1885
– телеграма от княз Александър до султана – “нека правата, подарени от султан Азис да бъдат запазени и приложени” (4 май)
– Съединение; разговор с Великия везир за взаимодействие между валиите и владиците в Македония, за да се запази мирът (септ.).

Част ІІІ

1886-1894

1886

- Н. Спространов съобщава за присъединяване на част от кукушките униати към екзархията
– Ст. Станимиров е назначен за директор на Софийската класическа (Първа мъжка) – до 1893

1887
– пише до Гр. Начович (8 юни). Уверява го в благоразположението на Русия – необходимо е да се изпрати една депутация в Петербург за помирение, да се избере привременен комисар, да се поставят руски офицери начело на армията и да се избере нов княз (съгласувано с Чомаков и Нелидов).

- Фердинанд е избран за княз (25 юли)

1888
– пише до Начович (26 фев.). Да се постигне споразумение с Русия, но не чрез цанковисти или каравелисти, а чрез консерваторите или дори Стамболов; до външния министър Странски (16 апр.) – относно взаимодействието между патриаршията и сръбската пропаганда
– изложение до великия везир относно положението на бълагрите в Турция (апр.)

- Стоилов пише от Виена на Странски (26 авг) “днес е най-несгодното време за повдигане на македонския въпрос”

1889

- писмо от Вълкович до Странски “великият везир се отказал да иска от екзархията отзовавнето на митрополит Синезий от Одрин”

1890
– берати за владици в Охрид (Синесий) и Скопие (Теодосий)
– вестник “Новини” (преименуван на “Вести”) – орган на екзархията

- Вълкович прочита нотата на българското правителство пред великия везир и пред министъра на външните работи (4 юни). До Стамболов: “Впечатлението на беше приятно”. До Г. Живков: “Портата няма да отстъпи в нищо, защото България не се защитава от никого”.

1891
– разговор с Д. Ганчев (“хвали Стамболовата политика, лоялното му държане към Високата порта”)
– заповед на Великия везир до валиите в Солун и Битоля – да не се възпрепятстват българите да напуснат Патриаршията (лято); 150 села и градове писмено преминават към Екзархията

- Одринското свещеническо училище е открито в Цариград под името “Духовно училище” като клас на българското четирикласно към църквата във Фенер (септ.); Одринска мъжка гимназия “д-р Петър Берон”

1892
– протестира пред Джевдет паш за преследванията на български учители в Солун и българи в Неврокоп; приет от султана (6 ноем.)

- Свещеническото училище приема името “Св. Йоан Рилски” (ректор – архим. М. Кусевич). Намира се във Фенер, на брега на Златния рог (нездравословни здания)
– холера в Цариград

1893

- княз Фердинанд се жени за Мария-Луиза (апр.); с промяна в чл. 38 на конституцията се дава възможност не само на княза, но и на наследника му да не бъде православен (май)
– процес срещу митрополит Климент (май-юли)

1894
– берати за Велес и Неврокоп
– приема В. Думев (учител по български език в Одринското училище, тогава четирикласно) и Г. Белев на о. Принкипо, където летува; Ст. Станимиров, назначен за ректор на семинарията (септ.), изпраща го да обходи руските семинарии (ноем.); започва спор с монахините от съседния католически манастир (извадили основния камък на бъдещото здание на семинарията във Ферикьой – място, подарено от султана)

- роден е престолонаследникът Борис (18 ян.); пада правителството на Стамболов (18 май), съставено е правителство на Стоилов
– наети са помещения за семинарията в по-здравословна част на града; облекло на семинаристите, съвпадащо с халкинското; 160 ученици

Част ІV

1895-1903

1895
– митр. Григорий Русенски поканва Екзарха да кръсти княз Борис (дек.)
– след убийството на Стамболов “загуба за България” (7 юли)

- Янаки Гелев става преводач по турски в Екзархията; получава позволително от правителството за това училище, наречено вече “семинария” (апр.)
– преследване и убийства на арменци (и 1896); край на японско-китайската война, Япония придобива Ляодунския полуостров и Порт Артур

1896
– К. Стоилов идва да покани Екзарха и да издейства разрешение за отиването му в София от султан Хамид (ян.); Екзархът отсяда в сградата на (сегашната) митрополия; кръщение на княз Борис в “Св. Крал”(2 фев.)
– В Цариград княз Фердинанд посещава Екзархията и на Великден е в българската църква, но не посещава патриарха. Екзархът не е поканен в руското послство (защото трябва да се покани и патриархът)

- княз Борис е кръстен и по католически обряд; Фердинанд е признат от Русия, Турция и други Сили.
– М. Кусевич управлява Старозагорската епархия

1897
– Екзархът поздравява султана за Рамазан Байрям и победата над гърците; по време на войната обещават 4 берата след войната и да се пази в тайна (окт.).
– Говори с изключените от семинарията (“Основали сте тайна библиотека с книги, противни на държавата, в която живеем”).
– Ръкоположение на трима митрополити – Козма Дебърски, Герасим Струмишки, Методий Охридски (дек.) (Я. Гелев му предал забраната с умишлено закъснение; ръкополагат се в три последователни нощи, тайно от Патриаршията в стария “Св. Стефан” (къща, подарена от Ст. Богориди, осветена 1849). С Григорий Русенски и Константин Врачански нощуват в метоха с/у църквата).

- гръцко-турска война
– купуват място за семинарията с готови здания в Шишли, близо до бъдещата болница “Евлоги Георгиев”; от семинарията са изключени (до края на годината) 6-ма участници в таен революционен кръжок. (фев.). Имали тайна библиотека със съчинения на З. Стоянов, Ст. Заимов, Вазов, Ботев, Каравелов.
– посланик в Цариград – Д. Марков. Протакане и съпротива от Портата (правителството) и Ялдъза (Двореца) за бератите. Назначават се архиерейски наместници на гръцките митрополити в Прилеп, Пехчево и другаде.
– семинарията “Св. Йоан Рилски” вече е шестокласна (от 1895) със собствена сграда. Учениците – главно от Македония и Одринско, стипендианти на Екзархията (в нея са учили Ив. Марковски, Ив. Снегаров)

1898
– приема В. Думев относно учителите, членове на ВМРО, после и Г. Петров (след събранието на ЦК в Солун – авг.)
– освещаване на желязната църква “Св. Стефан” в Цариград (8 септ.)
– подава молба до Портата за назначаване на митрополити в Мелнишка и Серска епархия (Сяр), Полянска и Солунска (Солун), Одринска (Одрин), Маронийска и Ксантийска (Гюмюрджина)
,
– Крит получава автономия
– българска класическа гимназия в Битоля (7 класа)
– В. Думев – представител на ЦК на ВМРО в Цариград, Гьорче Петров – в София; убит е редактора на “Новини” Д. Македонски (фев.)

1899
– възразява пред Таксин бей за готвеното назначение на Фирмилиан за Скопски митрополит

- завършва първи випуск на семинарията (1913 – закрита, преместена в Пловдив); “д-р Петър Берон” става пълна гимназия, 7 класа; девическа гимназия “Янко Касъров” в Одрин

1900
– пише до мин.председателя Т. Иванчов и до княза относно опита за отцепване на Скопска епархия (авг.)
– ограбен от македонския революционер С. Мерджанов

1901
– разговор със Зиновиев относно Фирмилиан. Научава, че Русия подкрепя назначението, за да помогне на крал Александър.

- Правителството на Р. Петров предпочта да се ограничи дейността на македонските комитети

1902
– тържествено честване на 25-годишнината от служението на Екзарха в Цариград (апр.); става почетен член на Книжовното дружество и доктор honoris causa на Университета
– получава телеграма, подкрепяща действията му срещу отцепването на Скопската епархия, подписана от лидерите на партии – Др. Цанков, П. Каравелов, Ив. Гешов, В. Радославов, Д. Петков, Р. Петров

- освещаване на българската болница “Евлоги Георгиев” в Цариград (апр.)
– 878 български училища във вилаетите – в Цариградски и Одрински 149, в Солунски, Скопски и Битолски – 729
– назначаване на Скопския патриаршистки митрополит Фирмилиан (сърбин)
– въстание в Горно-Джумайско, Разлог, Неврокопско, Мелнишко

1903
– записки до княза относно изтребването на българи в европейска Турция (май-юни)
– повикан при великия везир – съобщава му се за Илинденското въстание (22 юли)

- нота на Русия и Австрия до Портата относно въстанието (фев.); среща на руския и австрийския императори относно събитията в европейска Турция (септ.)

**

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Арнаудов, М. Живот и дейност на екзарх Йосиф. Синодално издателство, 1965

Арнаудов, М. Към историята на българската екзархия. Документи 1881-1890. Ун. печатница, 1944

Йосиф I. Дневник. Хр. Темелски, Т. Събев, текст, коментар, редакция. Военноиздателски комплекс „Св.Георги Победоносец“, 1992

Йосиф I. Писма и доклади. В. Георгиев, Ст. Трифонов, съст. “Клуб 90”, 1994

Екзарх Йосиф І в спомени на съвременници. Хр. Темелски, съст. УИ “Св. Климент Охридски”, 1995

Йосиф І, Екзарх Български 1877-1902. Юбилеен сборник, 1904

Йовчев, Л. Статии и преводи. Ф. Марчев и др., съст. 2001

Гавриил Кръстович

1835-1885

Част І

1835-1849

1835
– писмо до Р. Попович в Карлово от Сливен (фев.). Оставил един “Корнелий Непот”, получил чрез Стойко [бащата на Г. Раковски] писмо от “Стефанаки челеби” [Ст. Богориди] до чорбаджиите в Котел и Сливен. Потеглял за Котел и оттам – за Цариград;
– друго писмо от Котел (март) – първенците се отказали да му плащат учението в Цариград (недоразумение за разноските между тях и Богориди). Препраща и писмото от Богориди до първенците. Иска от Р. П. препоръка до Богориди за разноските, да учи повече неща с цел да остане в Цариград при някой търговец;
– друго от Цариград (март, на български) – добре е приет в “бейския конак” от Богориди, от майка му и сина му; друго от Цариград, Фенер (апр.). Нарича Богориди “княз (prinkeps) на Самос и околните острови”. Не е доволен от домашния учител, с когото четат (заедно с Николай Богориди) Размишленията на Маврокордатос; друго (май) – оплаква се от скучното преподаване, четяли Динарх с елементарен анализ. Цитира Лукиан за образованието. Разговарял с Н. Логадис, учител в Куру-чешме. Чуди се как да говори с Богориди, който “не ме постави в никое училище, дето се извършва всеки напредък, но ме държи вътре в конака”;
– друго (юли) – живеят в Халкедон, бягайки от чумата. Пита за новите книги на Неофит Рилски и Анастас Кипиловски. Моли го да плати за екземпляр на речника на Антим Гази. От една седмица учат аритметика и “Панегирик” на Изократ. Предстоели нови предмети – алгебра, геометрия, реторика, поетика, физика, метафизика. Скоро започват и френски. Разговарял с майката на Богориди;
– друго (ноем.) – ученето не върви, не започва френски по разни причини, съученикът му не учи достатъчно. Доволен е от грижите на баба Ана. Получил книгите на Неофит. Приятелят му Бончо бил изпратен в Крайова при ton exochotaton jatrophilosophon Петър х. Берович.

1836
– писмо до Р. Попович (ян.) – Ст. Б. му дал 500 гроша за нови дрехи; друго (март) – ученето на гръцки било слабо, но започнал да учи френски.
– други две (авг.) – събира спомоществовователи за Христоитията. Редактирал преведен на български Encheiridion за църковния ред; друго за българския правопис и граматика (видял граматиката на Неофит Рилски).
– друго (септ.) – князът щял да замине през октомври за Молдова, а него да настани в патриаршията като копист, за да се подготви за секретар; той самият вече превел Илиада І-ІІІ и от френски Мудрост добраго Рихарда

1837
– писма до Р. Попович (ян.) – споменава за чумата в Цариград. Султанът забранил на християните да се качват на кон; бил назначен за писар в патриаршията, превел Митос Продиков
– друго (март). Р.П. щял да издаде превода на Мудрост добраго Рихарда. Две години не видял полза от княза и ще го моли “със сълзи” да продължи учението си
– в предговора към Христоития Р. Попович споменава Кръстович – че е учил гръцки в Котел и Карлово и за преводите на Илиада І-ІІІ, Мудрост добраго Рихарда и Митос Продиков.
– друго (юли) – разнася книгите на Попович. От май живеел в Куру-чешме.
– друго (дек.) – вече е ученик в Куру-чешме, приет през септ. след 1-2 изпита. Около 60 ученици. Учат Аристофан (Плутос, Облаци), Есхил (Прикованият Прометей), география, физика, граматика, богословие, Катехизис-а на митрополит Платон. През лятото чел Аритметика на Теофил Каирис. Опасност от болестта. Болестта засегнала Пловдив, Карлово и околностите. Относно преписването на превода на Робинзон. Стойко чорбаджи довел Сава (Раковски), който е записан за ученик в Куру-чешме и поздравява Р.П. Богориди споменал, че може да изпрати Кръстович във Франция. Интересува се за Историята и Речника на Анастас (Кипиловски) Казва, че не желае да стане учител във Видин.

1838
– писмо до Р. П. от Цариград (фев.) – съобщава му, че заминава за Париж. Споделя тревогите си – да не се усъмни в правотата на православието, как ще съжителства с “бейзаде Николаки”. Моли го да изпраща писмата си до Сава Стефаниди (Раковски); в свое писмо (ян.) до Р. Попович Раковски също споменава, че по решение на Ст. Б. Кръстович заминал за Париж.
– писмо до Р.П. от Париж (май) – пристигнал след 51 дни пътуване. Николаки го посрещнал – бил драгоман в османското посолство. Учат 3 пъти седмично латински и всеобща история и 3 пъти – френска граматика и превод. Следващата година Кръстович щял се яви на изпит по всички общообразователни предмети, за да постъпи в “Академията на правото” (реторика, география + геометрия, алгебра, физика, химия, астрономия). Споменава, че се запознал с единородец от Ески-Заара, който от една година учел медицина [това е Ал. Екзарх]; друго (юни) – “за мен едничката слава и желание е да се върна в Котел”. Изказва радост от приятелските чувства на Неофит Рилски към Р.П., споменава за Кипиловски, казва, че “не се залавя за една своя система”; друго (окт.) – превел от френски биографиите на някои древни философи и ги изпратил на Р.П. За българския език против “надутите славонисти” – “жените еднички говорят по-правилно [български]” –; друго (дек.) – за ползата от ветеринарното училище в Париж, която биха имали някои сънародници.

1839
– писмо до Р.П. (фев.) – Ст. Б. му определил издръжка 3000 фр. годишно, така че той могъл да излезе от турското посолство, където нямало условия за учене и да си наеме собствена стая. Вече учи философия, реторика, физика, математика. През юли му предстои изпит. Според турския посланик от тази наука (правото) той нямало да има полза в Турция. Ходатайствал пред турския посланик да определи помощ за Александър х. Бойоглу (Екзарх). Моли Райно да препрати приложеното писмо на Ал. Б. до Ески-Заара. Писмата щели да минават през Виена до Филипополи чрез търговеца от Карлово Евстатий Гешоглу, а не по море. За напреженията между демократи и монархисти, за конфликта между Холандия и Белгия; друго (март) – за промяна в началното образование в България (трябва повече предмети, а не само гръцки).

- възцаряване на Абдул-Меджид

1840
–

1841
– писмо до Р. Попович от Париж (август, на български); последното писмо от Р.П., което получил, било от юли 1839-та. Александър х. Бойоглу заминава за България с “един французки превелик мъж”. Кръстович научил за “нещастията в Ниш”. Сава му писал, че “българите са се събудили откъм учение” Учи право (“правдата или законното знание”), взел два изпита, предстои му още един и ще вземе “един диплом”. По негова молба Ст. Богориди ще го остави още известно време да учи.

- Ал. Екзарх заминал с икономиста академик Бланки; проучват относно въстанието и жестокото му потушаване в Нишко, Пиротско и Лясковско
– Ст. Богориди (Стойко Иванов) е “княз Самоски” (наследствена). Самос е автономен, Богориди не го посещава.

1842
– писмо до Р. Попович от Париж (ян., на гръцки); Ал. Екзарх донесъл едно Евангелие в превод на Неофит Рилски (К. не го одобрява). Надява се до една година да се върне; последно писмо от Париж (юни, на гръцки);

- “Български народни песни и пословици” от Ив. Богоров, Будапеща

1843
– завръща се в Цариград (дек.); частен секретар на Ст. Богориди

- публикуван е пътеписът на Бланки Voyage en Bulgarie.
– К. Огнянов отваря печатница в Цариград, отпечатва Страдание на великомъченица Марина (първа книга на български, отпечатана в Цариград)

1844
– писмо до Р. П. от Цариград (ян., на български) – “отечеството наше Болгария; моят господар Ст. Б. го люби премного и би му сторил големи добрини, ако би се не боял…”; “еднакво с вас съм укорен за грекомания, обаче, от моите изследования ради старо-български-ът наш език мога кого-то праведно да укоря за россомания”; запознава се с еленчанина Иларион, който се готви да напечата Катехизис-а на Платон на български; друго писмо (фев.-март, гръцки) – среща се всекидневно с Иларион, очаква той да стане някога архиерей; писал на Априлов (не одобрява казаното от него в Денница); надява се Неофит (Бозвели) да бъде освободен.
– писма до Р.П. относно българския език (март-септ., на български). Упреква Априлов, Кипиловски, К. Огнянов. “Няма по-добри и по-полезни книги да дадем днес на българите, освен исторически”; последно писмо (ноем, на бълг.) – казва, че превежда една “История на откриването на Америка”

- Иларион не може да получи паспорт за Русия, защото не получава препоръка от гръцките владици. Ст. Богориди му казал да стои в Куручешмейското училище и да чака да се уреди въпросът (“мълчете да не ни чуят гърците!”)
– класни училища на Ив. Момчилов в Елена и Б. Петков в Калофер; Девическо взаимно училище във Враца на Цв. Кръстенякова
– Кипиловски отпечатва Буквар; сп. “Любословие” на Конст. Фотинов в Смирна (апр. – до дек. 1846)
– Политическата програма на Илия Гарашанин

1845
– Ст. Богориди изпраща “частния си секретар” Кръстович за управител (dioiketes, “каймакамин”) на Самос (май); писмо до Р.П. (окт.); второ писмо – “не Самски правител, но и паша, но и бей да стана, пак … от българството-то си не излизам” (дек.)
– редактира Есопово житие на Попович и му го изпраща обратно.

- поема “Стоян и Рада” на Н. Геров в Одеса
– йеромонасите Иларион Стоянович от Елена и Неофит Бозвели са заточени на Света Гора

1846

- класно училище на Н. Геров в Копривщица;
– 20 руски стипендии за Петербург, Москва, Киев
– в. “Български орел” на Ив. Богоров в Лайпциг (апр. – до дек. 1846)

1847

- класно училище на Н. Попконстантинов в Пазарджик
– умира Васил Априлов (окт.). Завещава 60 000 рубли на габровското училище (според писмо на Н. Палаузов до Г.К.)
– Ал. Екзарх се установява в Цариград, подава прошение до везира за правото на българите “да имат свои духовни началници и да издигат свои църкви” (ноем.)

1848

- писмо до Р.П (фев.). Съобщава, че през изминалите две и половина години е уредил училища по всички села и е “поправил законите”. Получил писмо от “някой” Н. Палаузов, който му съобщил за смъртта на Васил Априлов.

- Н. Сапунов е упълномощен от 24-те еснафи да иска позволание за построяване на българска църква
– като заточеник в Света Гора умира Неофит Бозвели
– “Цариградски вестник” на Ив. Богоров, Ал. Екзарх, Т.Бурмов

1849
– Ст. Богориди потвърждава дарението си, започва строеж на метох, параклисът е осветен (окт.)

- класно училище в Шумен

Част ІІ

1850-1859

1850
– завръща се в Цариград (апр.), писмо до Р.П.; писмо до Найден Геров в Пловдив относно издаването на една “филологическа книжка” (авг.)
– мисия в Света Гора за разрешаване на имотен спор за земя между Хилендарския и Иверския манастири (есента); освобождава от заточение Иларион Стоянович (дек.)

- класно училище на Н. Геров в Пловдив

1851
– става член на търговското съдилище в Цариград (по-късно – член на върховния съд, преподава търговско право в правителствено юридическо училище – М.Б.)
– влиза в настоятелството на българския храм, утвърдено от патриарх Антим (заедно с Хр. Тъпчилеща, Евстратий Гешоглу и др.)

- умира Анна (Гана), майка на Ст. Богориди

1852
– като секретар на Богориди е на венчавката на дъщеря му – Мариорица – с Фотиади бей (християнин) в присъствието на султан Абдул Меджид (дек.). Венчава ги цариградският патриарх.

- класни училища в Карлово и Търново
– “Христоматия на славянския език” на Н. Рилски в Цариград

1853

- “Критически издиряния за историята българска” на Ю. Венелин в превод Б. Петков

1854

- Кримска война – до 1856

1856

- 13 католически училища из България; български читалища в Свищов и Лом (ян.-апр. – Ем. Васкидович и др., Кр. Пишурка)
– “Български речник” на Н. Геров в Петербург
– Парижки договор след Кримската война; “Хатти-умаюм” (фев.)

1857
– Евл. Георгиев от Галац до Найден Геров в Одеса: “Г. Кръстович е, ми се чини, от добрите българи и ще можем да се ползуваме от него” (май). Н. Геров до Евл. Георгиев: “г-н Г. Кръстович е твърде благонамерен човек, добър българин, но всичко върши опипом, и, истина, другояче той не може да прави, защото е чиновник на Капия-та, та не трябва да излиза вън от пределите, които тя пази. Затова той не се меси в такива големи работи, каквото искат нашите, духовенство независимо и проч… (за княз Богориди) г-н Кръстович трябва да го поддържа в добрите му намерения. Това той прави и доста добре”.

- Н. Богориди, второроден син на Ст. Б. става княз в Молдова (и 1858)
– “Месецослов на българската книжнина” в Цариград на Д. Мутев и Др. Цанков (до 1859)

1858
– Кратко изследване на българската древност (май, “Български книжици”, Цариград); предава ръкописа на Писма за някои си мъчности на българското правописание (окт.), които излизат в “Книжици” тази и следващата година
– гл. редактор на “Български книжици”
– умира Райно Попович

- Иларион е ръкоположен за Макариополски епископ (предстоятел на българската църква в Цариград – окт.)
– сп. “Български книжици” на Д. Мутев (ян. – до 1862)
– събрание на цялото православно народонаселение (до фев. 1860)

1859
– Писма за някои си мъчнотии на българското правописание (в Цариград)
– несъгласия с България на Др. Цанков – посочва ги като орган на католическата пропаганда.
– умира Стефан Богориди (авг.)
– предлага да се оттегли от редакторското място (31 дек.); относно съдържанието на “История” – ч. І – история на хуните (че са българи), ч. ІІ – до Кубрат (завършена), ч. ІІІ (на свършване) – до края на Първото българско царство в началото на ХІ в.

- гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Болград, Бесарабия
– “Кратка славянска граматика” на П. Зографски (Цариград)

Част ІІІ

1860-1872

1860
– написва отговор на речта на Ст. Каратеодори от 16 фев., подписан от Н. х. Генчоглу и отпечатан в “Български книжици”; участва в събранието на 26-ти март, където решават да скъсат с патриаршията.
– ”Български Великден” (3 апр.);
– участва в обиколката на Мехмед Къпръзли паша за да установи състоянието на християните – до Нишко, после до Силистра и Тулча

- брошура на Т. Бурмов “Българите и високото гръцко духовенство” (Цариград, март)
– в. “Дунавски лебед” на Раковски (септ. – до края на 1861); “Българский за независимо священство въпрос” на Раковски; “Народни песни на македонските българи” на Ст. Веркович
– протестантско училище в Пловдив
– нота на княз Горчаков до страните, подписали Парижкия договор, относно положението на христитяните в европейска Турция

1861

- читалище “Братска любов” в Букурещ (по иниц. на Раковски); църковно-народен събор
– умира султан Абдул Меджид, наследява го Абдул Азис

1862
– влиза в българо-гръцката комисия, която да се занимае с “осемте” български искания (заедно с Чомаков, Бурмов, Н. Тъпчилеща – до средата на следващата година)

1863

- в. “Съветник” на Т. Бурмов, Н. Михайловски (март – до 1870)
– Софроний става патриарх (до 1866)
– българска католическа гимназия в Одрин; протестантският “Роберт колеж” в Цариград

1864
– заедно с Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски присъства и аргументира българските искания на свикан от патриарха събор (12 юни). Присъстват бивши цариградски патриарси, останалите източни патриарси, митрополити и епископи, много гърци (съборът е от фев. до юни).

- Граф Игнатиев става посланик в Цариград (септ.)

1866
– везирът Али паша призовава патриарха да вземе решение по българския въпрос. Свиква се събрание в същия състав като преди две години. Присъстват само Кръстович и Панарет Пловдивски (апр.)

- българско читалище в Цариград (от апр. – Т. Бурмов, П.Р. Славейков и др.)
– в. “Македония” на П. Р. Славейков (дек. – до 1872)
– Критско въстание

1867

- патр. Григорий VІ (фев.). Предава на граф Игнатиев проект за създаване на автономна българска църква. Представен е на турския министър на външните работи (юни)
– в. “Дунавска зора” на Д. Войников (ноем. – до 1870)

1868
– Портата изпраща на патриаршията официално два проекта за църковния въпрос, съставени вероятно с негово участие (окт.). Григорий VІ ги отхвърля

- “Граматика на новобългарския език” на Ив. Момчилов
– чети на х. Димитър и Ст. Караджа (юни)
– окръжно на Григорий VІ до всички автокефални църкви за вселенски събор (16 дек.)

1869
– История Блъгарска под имя уннов (Цариград)
– Заедно с Г. Стоянович Чалоглу и х. Иванчо Пенчович участва в комисия, назначена от Али паша и съставена от по три мирски лица от българска и гръцка страна (фев.-юни). Съставя проект, приет от комисията, съгласуван с граф. Игнатиев и одобрен от Портата. Григорий VІ не успява да убеди светския съвет при Патриаршията, има и български възражения; през септ. Али паша съобщава на Кръстович и други представители в комисията за фермана; проектът за ферман е съставен (“голяма част е съставена по негово внушение, за да не кажа негова диктовка” – М.Б.) от Кръстович и предаден на пашата (ноем.)
– публикува Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос (на гръцки).

- Н. Палаузов, начело на депутация на одеските българи, е приет от Александър ІІ в Ливадия
– създаване на Българско книжовно дружество (М. Дринов, В. Друмев, В. Стоянов – септ.) в Браила
– в. “Свобода” на Л. Каравелов (ноем. – 1874) в Букурещ
– “Българска история” на Й. Груев (Виена); “Исторически преглед на българската църква” на М. Дринов (Виена)

1870
– на 28 фев. заедно с останалите членове получава от Али паша ферман за учредяване на автономна българска църква под името екзархия.
– на 8 март избран (на съвет от 40 българи) във временния смесен съвет за управление на екзархийските работи (5-ма владици и 10 мирски лица – х. Ив. Пенчович, Хр. Стамболски, Хр. Тъпчилеща, Ст. Чомаков, Н. х. Минчоглу и др.). Утвърден със султанско решение (ираде) на 30 март.

- из фермана: изборът на екзарх, съгласуван със султана, се потвърждава от патриарха и се назначава със султански берат; мирото се получава от патриаршията; определетя се епархиите; екзархът може да идва в Цариград при същите условия, както източните патриарси
– сп. “Читалище” на М. Балабанов, П.Р. Славейков, Л. Йовчев, С.С. Бобчев (окт. – до 1875) в Цариград

1871
– заедно с х. Ив. Пенчович, Каратеодори и Зографос участва в комисия за спогодба с патриаршията. Налага му се да дава обяснение пред събора (23 март)
– участва в църковно-народния събор (фев.-юли,15+35 представители на епархиите), произнася реч на първото събрание, след Ил. Ловчански и Ст. Чомаков, и преди И. Макариополски; съставя проектоустав за управлението на екзархията; настоява за пожизненост на Екзарха (май); на 14 май уставът е предаден на Али паша (поч. на 25 авг.); на 16 май е приет (заедно с Чалоглу, Пенчович и Минчоглу) от Григорий VІ, който заявил, че не признава фермана и че въпросът трябва да се реши на вселенски събор.
– Антим VІ се среща с 6-ма членове на смесения съвет, сред тях и Кръстович (25 септ.)
– възлага на М. Балабанов да дава частни уроци по право на един турски върховен съдия; в “Читалище” (окт.-дек.) излиза частичен превод на Antirresis като Възражение на Патриаршеский Епистолярен мемоар.

- Григорий VІ официално протестира срещу фермана пред великия везир (24 март); патриарх става Антим VІ (септ.)

1872
– привременният съвет избира Антим Видински за български екзарх (16 фев.). Султанският берат е издаден на 2 април.
– Кръстович, заедно с Пенчович и Чалоглу посещава патриарха (3 апр.)
– съобщава на Екзарха, че Мидхат паша иска промяна на фермана и нов устав заради схизмата (окт.); смесеният екзархийски съвет го избира за член (16 дек.), той отговаря, обяснявайки отдръпването си (21-ви)
– Марин Дринов критикува История Блъгарска в Периодическото списание на Книжовното дружество (Браила).

- екзарх Антим извършва служба на 11 май, споменава “всякое епископство православных” вместо патриарха, прочита акт за възобнова на българската църковна независимост; патриаршески събор низвергва Антим, отлъчва Панарет, Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е предаден на “анатема” (13 май);
– Иларион М. е назначен за Търновски митрополит, ръкоположени са и други митрополити (май, бератите са получени в края на юни)
– българската църква е обявена за схизматична (16-24 септ.); екзарх Антим отхвърля схизмата (18 окт.)

Част ІV

1873-1885

1873
– Отговор на М. Дриновата критика в “Читалище” (май)

1874
– прошение на цариградски българи до екзархията да се помири с Кръстович (септ.). Той отказва (дек.).

1875
– критикува (в “Читалище”) статия на М. Дринов за българската азбука. Дринов отговаря следващата година в “Периодическо списание”.

1876

- детрониран е Абдул Азис, наследява го Мурад V, скоро след това Абдул Хамид ІІ

1878
– разговор с екзарх Йосиф (24 ноем.). Съветва го да не се установява в княжеството, за да не се загуби връзката с Македония. Синодът да в Пловдив, а самият екзарх да пребивава временно в Цариград, подобно на Йерусалимския патриарх.

1879
– Алеко Богориди – ген.-губернатор на Източна Румелия, Кръстевич – генерален секретар и директор на вътрешните работи (май)

- Батенберг е посрещнат в България (юни)

1881
– изказвания на сесиите на Областното събрание (ноем – М.Б)

1883
– по Евстатий Пелагонийски предава на екзарха “да се държи за фермана, да се представя за независим от Княжеството, да състави синод и съвет” (дек.)

1884
– назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (апр.)
– преди назначаването екзарх Йосиф разговаря със “садразамина” за положението в Румелия. Споменава “Гаврил ефенди” като възможен нов генерал-губернатор; “отговаря, че Г.К. няма да благоприятства съединението, но не отговаря, ще може ли да го спре” (апр.);
– нов разговор на екзарха и садразамина – екзархът казва, че “назначението на Гаврил паша направило много добро впечатление на всичките народности и че се надява тоя почтен и хитър чиновник ще успокои всички партии и духове и ще съумее да се предпази от разни интриги” (“Дневник”, 9 юни).

1885
– Съединение (6 септ.). Кръстович е арестуван (случката с файтона).
– Около 18-ти е в София, настанен в дома на Г. Муравенов. М. Балабанов и Д. Гешов го посещават. На 21-ви заминава за Лом, оттам за Цариград с кораб (пристига на 2-ри окт.). Султанът го приема на 7-ми.

***

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Балабанов, М. Гавриил Кръстович – народен деец, книжовник, съдия, управител. 1914

Балабанов, М. Българска колония на един остров. “Периодическо списание”, 1910

Бобчев, С.С. Какъв беше Г. Кръстевич. “Българска сбирка”, С., 1899

Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

екзарх Йосиф І. Дневник. “Св. Георги Победоносец”, 1992

Кепов, И. П. Гаврил Кръстевич – живот, обществено-църковна и книжовна дейност. 1929

Кръстович, Г. “Брошура от името на търновския представител на патриаршеския събор хаджи Николи Минчоглу”.В: Български книжици, г. III, 1860

Кръстович, Г. Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел Н. Михайловский. Цариград, 1869

Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. БАН, 2008

Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и. спомени на д-р Христо Тонев Стамболски от Казанлък. Т. І-ІІІ

Част І

1904-1908

1904

- Untersuchungen zur Geschaftsfahigkeit der griechischen Frau (дисертация – защитена в Ерланген, изд. в Лайпциг 1905).
– Назначен за учител в І-ва Мъжка гимназия; редактор в сп. “Библиотека” на Павел Генадиев; често се вижда с П. Славейков
– Гръцка граматика от Г. Димитров (рецензия – “Пряпорец”, фев.)

1905

- превод на Прометей от Есхил (“Българска сбирка”, ХІІ, кн. 1; 2-ро изд. в отделна книжка)
– публикува в “Македонски преглед”, ред. на лит. притурка А. Протич; в сп. “Художник”, изд. Павел Генадиев. През лятото Генадиев му предлага да преведе “Фауст”

1906

- затворен от П. Генадиев за 1 месец в Пловдив, превежда Фауст от Гьоте.
– сгодява се в Лондон

1907

- превод на Федон от Платон
– драматург (артистически секретар) в Народния театър (май-дек.); редактор в сп. “Художник” заедно със С. Радев и П. Генадиев.

1908

- във в-к “Време” с Ал. Гиргинов и Й. Хербст (от 1 ян. до края на 1909, подкрепя демократическия кабинет, както и “Пряпорец”)
– превод на Баскервилското куче от Конан Дойл (за “Време”)
– Академическия съвет го приема за частен хоноруван доцент по класическа филология (21 юни), встъпителна лекция (6 окт.)

Част ІІ

1909-1921

1909

- печата стихотворения в “Слънчоглед” на Д. Кьорчев (фев.-юни).

1910

- печата в “Пряпорец”
– “На почивка” (сборник фейлетони); негови стихотворения са отпечатани в Българска антология на Дебелянов и Подвързачов.

1911

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Епос и лирика (Годишник на СУ); Песента на българката (на чешки, сб. На Етнографския музей)
– превод на VІ песен на “Одисея” (сп. “Знание”, ноем.)

1912

- редовен доцент по класическа филология при Катедра по сравнителна литературна история (19 май)
– Класическа култура (студия – “Училищен преглед”, ХVІІ, кн. 7-8)

1913

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Драма (Годишник на СУ)
– Чува за самоубийството на Лора Каравелова (…слугинчето извика…, ноем. – Ив. Богд.)

1914

- студентско дружество “Бяло море”

1917

- писмо от Ив. Вазов с поздравление за превода на Есхил и Еврипид (юли)

1918

- с Дора Габе във Виена – гладно време, колети от България (май)

1919

- пътува с кораб от Тарент към Цариград

1920

- Художествен театър или вишнева градина (статия за гостуването на МХАТ – окт.

1921

- Институт по Клсическа филология (Балабанов – директор), и катедра по гръцка филология – ръководител

1922

- Сухи напъни в “Развигор” (заради нея К. Христов емигрирал?)

Част ІІІ

1922-1944

1924

- ред. колегия на “Развигор” (снимка с Т. Боров, Д.Б. Митов, Елин Пелин – пролетта)
– установява се да работи в къщата на Вера Бояджиева “У дома не е удобно”.

1925

- във Флоренция със семейството (снимка – фев.); в Атина (снимка на Дионисовия театър);

1926

- член на основаната секция на ПЕН-клуба

1928

- три сказки в читалище в Шумен

1929

- делегат на Виенския конгрес на ПЕН-клубовете с Вл. Полянов

1932

- награден с “Гьоте-медал” (авг.-септ.); представя Маринети (близък до Мусолини) в кино “Роял” (сега Театър на НА)
– разговори с П. Славински относно проект за дисертация на тема “Разделение на властете в древноатинската демокрация” (разговарят по “Цар Освободител към Орлов мост”)

1933

- във Флоренция и Рим със семейството (снимки – пролетта)

1934

- юбилей в Народния театър – реч на С. Радев (30 ян.). Срещи и разговори със С. Радев (уволнен след 19 май); честване и във Варна (поздравен от Д. Осинин); честване в Кюстендил (придружаван от Я. Язова, поздравен от Е. Каранфилов). Е.К го посещава през великденската ваканция (“кабинетът му беше високо горе под самия покрив”). Г. Михайлов го вижда да върви от Университета към НС (пролет)
– в новата сграда – 189 е Балабановия кабинет, 188 – на Бешевлиев и Георгиев. 187 – семинарна зала, заключва се. Врата при 14 ауд. (сега филологическа библ.) се заключва, студентите имат ключове. Долу- ауд. 12 (сега 176). 175 – кабинет на Дечев (описание на Михайлов – студент оттогава).

1935

- в Лом, сказка в читалището, писмо до Ал. Божинов (апр.)

1936

- в Казанлък, сказка за древните езици, писмо до Ал. Божинов (есента)
– статия за Асен Златаров по повод смъртта му (дек.)

1937

- Д-р Кръстев като човек (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.1); по радиото “За лъжата” (1-ви апр.)

1939

- живее на “Солун” 48 на седмия етаж (над Ив. Богданов и жена му), преди това на “Цибра” (сега “Авицена”)
– Човеколюбието на д-р Кръстев (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.2). Говори на събранието, дошъл заедно със сина и дъщерята на Кръстев и с Борис К. Стоилов.

1940

- в Берлин (снимка със дъщерите си – юли)

- среща с П. Славински и Елин Пелин (директор на музей “Ив. Вазов”) относно сп. “Сердика” (орган на Софийска община), отказва да работи с Кирил Христов; хвали Ив. Богданов в “Мир” като издател на Ст. Михайловски (апр.), той му занася “Първи принос…”

- започва да публикува “И аз на тоя свят” (ян.) – до фев. следващата година

- “Елин Пелин и той бяха много често канени от някои кръгове на буржоазията които държаха на тях… поради някои важни техни връзки. На Балабанов здравето беше доста пострадало. Към това беше допринесла и раздялата му от семейството – останал сам… ” (С.Радев). “Казват, че бил приятел на цар Борис”; участвал в жури за “Мис България” във Варна (Хр. Радевски)

1941

- установява се на “Марин Дринов” 28 (Ив. Богд.)
– притеснен относно нападението с/у СССР (“Видя ли тези идиоти какво направиха”според М. Ангелова (“започнах да се оглеждам дали наоколо няма някой полицай”) – на “Цар Освободител до СУ”

1942

- в Будапеща, група писатели, гости на унгарски писатели

1943

- посещава семейство Пенкови в Панчарево.

1944

- евакуиран в Трявна
– лятото – при проф. Д. Костов с/у двореца “Враня” (с Б. Пенков)

Част ІV

1945-1955

1945

- живее на ул. “Марин Дринов” и “Чепино” (сега “Ас. Златаров”); посещават го Михайлов и Венедиков, идва и С. Радев
– “имал семейни разправии и се нуждаел от квартира… тогавашният мин.пред. в присъствието на мин. на културата нареди на проф. Балабанов да се даде квартира… М. Стойнов (“Звено”): той не заслужава това, той е царедворец”… квартира не му дадоха.” (Хр. Радевски).
– на манифестация по “Толбухин” в писателската група (команда да прибягаме това разстояние – Ал.Б. едва тичаше с мнозинството).
– За съвременността в древната гръцка литература (слово на Първа писателска конференция, септ.)

1946

- на честване на Фр. Кубка (посланик на Чехословакия), организирано от съюза на бълг. писатели в сградата на българо-съветското дружество с Андрей Николов, Б. Делчев;
– при директора на “Хемус” и Ив. Богданов (“не съм правил политическа декларация по радиото”)
– по “културни бригади”с Елин Пелин, Н. Хрелков и Ячо Кабаивански

1947

- снимка с ученици – бригадири

1948

- блъсва го кола на “Цар Освободител” (фев.); честване на Елин Пелин в Клуба на култ. дейци (март), после същото в Бургас – там подарява сборника си на Ст. Каракостов (авг.); пак манифестация на 1 май (с Б. Делчев и Ст. Загорчинов)
– снимка със студентки в двора на СУ

1949

- председателства разговор на тема: “Прогресивното в античното елинско изкуство” в Клуба на културните дейци (ян. )
– снимка с колеги (Геров, Вл. Георгиев, Михайлов) пред главния вход на СУ
– на гости със Ст. Каракостов у Елин Пелин (окт.), на погребението на Елин Пелин (дек.)

1950

- статията на Ал. Ничев Методологически въпроси (май); пенсиониран;
– Рожд. Христово (7 ян.) – на гости в сем. Велкови, подарява му издание на римските лирици, купено преди 50 год.

1951

- получава удар, 1 год. в болница и на легло, настанява се на ул. “Шипка” 5 (Б. Делчев)
– Димитровска награда

1953

- в Дома на техниката, рецитал на К. Кисимов (Яворов, Гьоте)
– вече не чете лекции (Ст. Памуков); подарява “История на гръцката литература” на Кранц на В. Велков (авг.)
– “Заслужил деятел на културата”
– Б. Делчев го среща в Докторската градина – в лошо състояние

1955

- на ул. “Шипка” 5 “в една стая само с едно легло и един телефон – живееше там самичък, съвсем болен, почти сляп (едно прислужница – Ст.П.). Тоя телефон го свързваше със света, защото не можеше да излиза”; “писмо до държавния глава, с което молел да се освободи от чужди хора жилището му на ул. “Авицена” (Ст. Памуков)

- умира на 30 ноември

***

Александър Балабанов. Из един живот 1898-1934. С., 1934

Балабанов, Ал. Писма до Димитър Бобошевски. УИ, 1992

Балабанов, Ал. И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. “БП”, 1985

Богданов, Ив. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Венедиков, А. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993

Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Михайлов, Г. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Първанова, Ан. Александър Балабанов. “Македонски научен институт – София”, 1994

Славински, П. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

ХVІІІ. Йоас

Йоас, син на Йорам и законен наследник на Давидовия трон, бил скрит от леля си Йосавета по времето, когато Готолия се стремяла да унищожи всички потомци на Давид. Йосавета предала детето на своя мъж, свещеника Йодай, а той, след като събрал и въоръжил мнозина свещеници и левити, провъзгласил Йоас за цар. Тогава той бил само на седем години. Народът го приветствал с възторг, а Готолия била убита още същия ден.

***

Когато Йоас възмъжал, решил да обнови Божия храм. Тогава, заедно със свещеника Йодай, той призовал народа към доброволни дарения за храма, така че всеки юдеин и вениаминец да даде, колкото може. Така били събрани пари, които послужили за поправки в сградата и за нови съдове от злато и сребро, потребни в богослужението.

***

По времето на Йоас и баща му Йорам живял и пророк Елисей, ученик на Илия. Когато дошло време Илия да бъде взет от земята, Елисей го замолил: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
Затова и Елисей извършил много чудеса: предсказал на една възрастна жена, че ще роди; после, когато роденото от нея дете умряло, той го възкресил; когато Самария била обсадена от сирийския цар, предсказал на Ахав как ще завърши обсадата; излекувал един сирийски велможа от проказа, а после, за да накаже слугата си Гиезий за непослушанието му, прехвърлил проказата върху него; нахранил голямо множество хора със съвсем малко хляб; умножил елея в дома на една бедна жена, изпаднала в голяма нужда – така, както някога направил и Илия.

***

Свещеникът Йодай живял дълго и починал на 130 години. Заради грижите, които положил за богослужението и за опазването на Давидовия род, той бил погребан в царската гробница.
След неговата смърт Йоас занемарил благочестието и народът отново се обърнал към поклонение на Ваал и другите идоли. Тогава свещеникът Захария, син на Йодай, укорил царя и го предупредил да не гневи Бога. Но Йоас презрял съвета и в яростта си заповядал да убият Захария.

След време самият Йоас бил убит от заговорници. Той царувал 40 години, а на мястото му се възцарил синът му Амасия.

ХІХ. Амасия и Озия

Цар Амасия отмъстил за убийството на баща си Йоас, като убил заговорниците. Но не погубил техните семейства, макар че можел да го направи. Той помнел заповедта на Мойсей: не наказвайте децата за греховете на техните бащи.

***

Амасия тръгнал на война срещу едомците и ги победил. И като придобил смелост, изпратил писмо до израилския цар Йоас и го предизвикал на война. Но Йоас му отговорил така: Ти си като ливански трън, който иска да омъжи дъщеря си за сина на ливанския кедър.
И когато се срещнали в битка, Йоас разбил войската на Амасия, пленил го и влязъл в Йерусалим. Там той заграбил много от съкровищата на града и Храма и разрушил част от крепостната стена.
В 2 Паралипомени 25 се казва, че Амасия не се вслушал в предупреждението на Йоас по допущение от Бог, за да бъде наказан: това беше от Бога – за да ги предаде в ръката на Йоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.

Амасия, също като баща си, бил убит от заговорници. Наследил го синът му Озия.

***

Озия победил филистимците, принудил амонитците да му плащат данък и укрепил добре Йерусалим. Славата му се разнесла надалеч и той се възгордял. Затова пожелал да влезе в храма и да свещенодейства лично, макар да нямал право на това, тъй като не бил от потомството на Аарон. Затова Бог го наказал с проказа. А според Мойсеевия закон прокажените не могат да живеят заедно с останалите.

И тъй, Озия прекарал цялото време до края на живота си отделен от всички. Докато бил жив, синът му Йоатам управлявал вместо него.

ХХ. Йоатам

За Йоатам в 4 Царства 15 пише така: той беше на 25 години, когато се възцари и царува в Йерусалим 16 години. Майка му се казваше Йеруша, Садокова дъщеря.

***

Царстването на Йоатам приличало на това на баща му Озия. Както Озия победил филистимците така и Йоатам победил амонците и ги принудил да му плащат данък. Той се погрижил за обновяването на Господния храм и укрепил някои градове в планинската част на Юдея.
Йоатам почитал Господа и поддържал богослужението според Закона. Затова бил силен и враговете му се боели от него. Но и той не направил нужното, за да бъдат премахнати оброчищата на лъжливите богове.

***

По времето на Йоатам и на баща му Озия започнали войните на Израил с Асирия. Асирийците нападнали Израил още по времето на цар Менаим. Тогава той не могъл да ги спре и затова обложил народа си с извънреден данък, и като предал събраните пари на асирийския цар Фул, убедил го да се върне.
Но по-късно, при царстването на Ремалиевия син Факей в Самария и на Йоатамовия син Ахаз в Йерусалим, асирийският цар Теглатфеласар превзел много израилски градове в Галаад, Галилея и в земята на Нефталимовото коляно. Тогава много израилтяни били пленени и отведени в Асирия.

***

А Йоатам умрял на 41-годишна възраст и бил погребан в Давидовия град. На негово място се възцарил синът му Ахаз.

ХХІ. Ахаз

Ахаз бил един от най-лошите юдейски царе. Той участвал в ритуалите на ханаанските божества и не само не разрушавал светилищата им, но дори изграждал нови.

Тогава израилтяните, предвождани от Ремалиевия син Факей, нападнали Юдея, разгромили войската на Ахаз, убили 120 хиляди войници и взели в плен 200 хиляди жени и деца. Тогава пророк Одад ги предупредил: ето, Господ Бог на отците ви, в гнева си против юдеите, ги предаде във ваша ръка и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небесата. И сега мислите да направите синовете на Юда и Йерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
Някои от израилските князе се вслушали в думите му, освободили пленниците, облекли ги и ги нахранили, и ги изпратили обратно в Юдея, в град Йерихон.

***

Ахаз загубил и други войни. Страната му била нападана и разграбвана от едомци, филистимци и сирийци. За да се предпази от сирийците, той се съюзил с асирийския цар Теглатфеласар. И наистина, Теглатфеласар разбил сирийците и превзел Дамаск, като преди това получил от Ахаз много злато, подаръци и всякакви ценности.
След това Ахаз отишъл в Дамаск и се срещнал с Теглатфеласар. Там той принесъл жертви на жертвеника на асирийските божества. След това поръчал на служителите си да издигнат точно такъв жертвеник в Йерусалимския храм и да го поставят на мястото на Соломоновия жертвеник. Оттогава Ахаз принасял жертвите си върху него.

***

Ахаз царувал 16 години и умрял на 36-годишна възраст. Вместо него се възцарил синът му Езекия.

ХХІІ. Езекия

Цар Езекия се погрижил за възстановяване на богослужението и възстановяване на идолските оброчища и статуи. В 4 Царства 18 се казва, че той унищожил дори медната змия, която някога Мойсей издигнал в пустинята, за да спасява израилтяните от ухапванията на отровните змии. Тази змия е предобраз на разпнатия Спасител. Езекия я унищожил, тъй като народът й се покланял като на идол.

***

На третата година от неговото царуване асирийският цар Салманасар нападнал израилското царство и превзел столицата Самария. Той отвел много израилтяни като пленници в своята държава и в тяхната земя заселил чужденци. В „Юдейски древности“ Йосиф Флавий казва, че те били наричани хутейци, а на гръцки – самаряни. Така било унищожено израилското царство, и десет от дванадесетте израилеви колена били разпръснати. Това станало 240 години след смъртта на Соломон, както твърди Йосиф Флавий.

***

След още 10 години следващият асирийски цар – Сенахирим – навлязъл в Юдея. Цар Езекия му изпратил много сребро и злато, като се надявал, че така ще отклони войната. Сенахирим обаче, макар да взел изпратените съкровища, продължил да заплашва Йерусалим.
Тогава Езекия изпратил някои от своите сановници при пророк Исайя, за да узнае от него каква е волята на Бог. А Исайя отговорил: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които ме хулиха слугите на асирийския цар. Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
И наистина, само за една нощ 185 хиляди асирийски войници загинали пред Йерусалим, поразени от ръката на ангел.
Сенахирим се оттеглил в Ниневия, а скоро след това бил убит от собствените си синове.

***

След време Езекия се разболял тежко, но отправил гореща молитва към Бог да удължи живота му. И като оздравял, живял още 15 години. А веднъж приел пратеници от Вавилон и им показал всички съкровища, които се намирали в Йерусалим и в Храма. Тогава пророк Исайя му казал: ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ. Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.

ХХІІІ. Манасия и Амон

В началото на царстването си Манасия, синът на Езекия, се отклонил твърде много от Мойсеевия закон. Той възстановил разрушените оброчища, издигнал жертвеници на други божества в двора на Господния храм и дори внесъл в него изваяно изображение на Астарта. В 4 Царства 21 се казва: кланяше се на всичкото небесно воинство и му служеше.
При това той се обградил с магьосници и всякакви гадатели – дори такива, които извиквали мъртъвци. С тези свои дела Манасия се оприличил на наказаните израилски царе и по негово време народът на Юдея станал по-лош дори от онези народи, които Бог прогонил от ханаанската земя. Затова Манасия бил победен от вавилонския цар, взет в плен и отведен във Вавилон.

***

В 2 Паралипомени 33 се казва, че като пленник във Вавилон Манасия искрено се разкаял за греховете си и се обърнал към Бога с молитва да му бъде простено. И станало така, че той бил върнат отново в Йерусалим и възстановен на престола си. В гл. 33:13 се казва, че тогава той разбрал кой е истинският Бог: И разбра Манасия, че Господ е Бог.
Той се отрекъл от дотогавашните си дела, изнесъл идолите и жертвениците на Вааловци и Астарти и престанал да се обръща към магьосници и гадатели. Но все пак допуснал народът да продължи да принася жертви на Господа по различни оброчища, а не само в Храма. А това е забранено в Закона, както се казва в Левит 17: ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана, а не доведе при входа на скинията на събранието… за да представи за жертва Господу пред жилището Господне, то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.

***

Манасия царувал дълго – 55 години. Неговият син Амон, който се възцарил след него, управлявал така, както и самият Манасия, преди да бъде пленен от вавилонците. След две години царстване Амон бил убит от заговорници. Но народът не желаел унищожаването на Давидовата династия. Затова, след Амон царството било предадено на неговия син Йосия.

И този Йосия, син на Амон, станал един от най-добрите юдейски царе, управлявали след Давид. В 4 Царства 23 за него пише така: Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.

ХХІV. Йосия

Йосия се възцарил още като малко момче – когато бил на осем години. След двадесетата си година той започнал да премахва статуите, жертвениците и оброчищата на лъжливите богове – и правел това не само в Храма, Йерусалим и Юдея, но и по земите на унищоженото израилско царство. Той разрушил и изгорил онова оброчище във Ветил, което било издигнато още от Йеровоам, първия цар на десетте израилеви колена, които се отделили от Давидовото царство и престанали да почитат Господа според Закона.

***

Йосия заповядал да се поправи и обнови Храмът, както преди него правели и други царе от Давидовия род. При това обновление първосвещеникът Хелкия открил в Храма книга със запис на Мойсеевия закон. Защото от много време свещениците и левитите служели само според Преданието и никой от съвременниците на Йосия не бил чел думите на Мойсей. Когато царят прочел написаното, разбрал, че Божият гняв няма да отмине и Юдея.
Тогава изпратил някои от своите велможи и приближени при пророчицата Олдама, за да узнае точно каква е волята на Бог. А тя казала: тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му – всички думи на книгата, която юдейският цар е чел. Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
И все пак Йосия се погрижил да възстанови богослужението според писаното в Закона. Той отпразнувал Пасха така, както се е празнувала във времената отпреди царете. В 2 Паралипомени 35 се казва: Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.

***

Когато Йосия наближил четиридесетата си година, в неговите земи навлязъл с голяма войска египетския фараон Нехао – но не за да нападне Юдея, а защото бил във война с асирийския цар. Но Йосия не се съгласил да остави Нехао да премине през земята му, а излязъл на битка срещу него и бил убит.
Това станало по Божий промисъл – за да бъде възнаграден Йосия за ревността си по Бога. Защото за него било по добре да умре тогава, преди цар Навуходоносор да нападне Юдея, да разруши Йерусалим и Храма и да отведе в плен потомците му.
На негово място се възцарил синът му Йоахаз.

XXV. Йоаким

Йоахаз царувал единадесет години. По негово време Юдея била слаба и войската й не можела да противостои на египетската армия. Фараонът Нехао решил да свали Йоахаз от трона му и вместо него да постави за цар втория син на Йосия. Той се казвал Елиаким, но фараонът му дал друго име – Йоаким.

***

По това време нараснала силата на вавилонците. Още по времето на Йосия те, заедно с мидийците, превзели асирийската столица Ниневия и унищожили старата и прославена асирийска държава. Скоро след това се възцарил Навуходоносор, който пожелал да завоюва и земите на запад от Месопотамия. Така вавилонците нападнали Юдея, обсадили Йерусалим и го превзели. Градът и Храмът били разграбени, Йоаким бил пленен и убит, а семейството му и мнозина знатни юдеи били отведени в плен.

***

По време на тези събития живял пророк Йеремия от град Анатот. Той пророчествал още от царуването на Йосия и винаги предупреждавал юдеите, че заради греховете им и греховете на техните царе земята им ще бъде покорена от вавилонския цар. Но малина вярвали на Йеремия. Неведнъж той бил затварян в тъмница, а цар Йоаким дори изгорил книгата с негови слова, записана от ученика му Варух.

***

Макар че превзел Йерусалим и пленил царя, Навуходоносор не унищожил юдейското царство, а само го подчинил. На мястото на Йоаким той издигнал на престола неговия син. Името му било Йехония.

XXVI. Йехония

Йехония царувал кратко. Няколко месеца след възцаряването му Навуходоносор решил да постави друг на негово място – това бил Седекия, третият от четирите сина на цар Йосия. Йехония бил отведен във Вавилон.

***

Единадесет години по-късно Седекия се обявил за независим от вавилонския цар. Той се надявал на помощ от Египет. Но Навуходоносор събрал войската си, нападнал Египет, победил фараона и поставил друг на негово място. След това потеглил обратно на изток, навлязъл в Юдея и обсадил Йерусалим.
Градът бил превзет след малко повече от три месеца. Седекия се опитал да избяга, но бил заловен. В книгата на пророк Йеремия се казва: И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла. А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му. В… деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар, и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори. И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим . (52:10-13).

***

По време на обсадата Йеремия бил затворен в тъмница. След победата на вавилонците той бил изведен оттам и предаден на предводителя им. Когато го попитали, къде иска да живее, той казал, че ще остане в Йерусалим.

***

След като вавилонците отвели Йехония, царят го хвърлил в затвор, къдеттой прекарал цели 37 години. Новият вавилонски цар Евилмеродах го извел оттам, причислил го към сътрапезниците си и се грижил за него до края на живота си.

Йехония имал син, роден още преди пленничеството. Името му било Салатиил.