Архив на категория: за човека

И трите тези – слово, смисъл и съвест…

И трите тези – слово, смисъл и съвест – не са възможни, ако не съществува „истина“. Всеки знае, че словото може да послужи и за да се излъже. Обаче как да излъжем някого, ако той не е очаквал да чуе истината за това, което го интересува? Така че лъжата не може да действа сама. Тя употребява истината, „преструва се“ на истина, иначе не би постигнала целта си, не би „станала“ лъжа.

От друга страна, има фантастични твърдения, фантастични – или просто фиктивни – образи, изработени със слово, и накрая – цели художествени произведения, които не са буквално „истинни“. Персонажите и събитията не са се „случили“ (от историческа гледна точка). И все пак те имат смисъл. Те не са лъжа, защото не въвеждат никого, който очаква да чуе истина, в заблуждение. Те не се „преструват“ на истинни. Създателят им предварително е дал знак, че това са просто словесни изработки, произведения на изкуството, създадени с думи, а не „съобщения“ за нещо случило се. Но с това, че имат смисъл, те се опират на истината. Смисленото е онова, което „би могло“ да бъде и исторически истинно, то някак отпраща и към исторически истинни неща, и дори помага те да бъдат забелязани. Безсмисленото обаче не отпраща към нищо, то „нищо не означава“ и поради това няма връзка с истината. А тъй като не може да се престори на истина, не е и лъжливо.
Така че словото би могло да бъде и лъжливо, но само ако някой допуска съществуване на истина.

[Там, където виждаме смисъл, очакваме истина – може би защото истината е причина за „смислеността“. Или казано с образ (използван някога от Платон) – смислеността е сянка, чието начало е слънцето на истината. Когато казваме, че смисленото е „правдоподобно“, имаме предвид, че то може да е сянка на нещо исторически „случило се“; макар че може и да не е, ако онова, което хвърля сянка, не е онова, което си представяме, гледайки очертанията на сянката. Във всеки случай то е невъзможно без източника на светлината, който „открива“ кое какво е, и причинява сянката].

Последно, съвестта е непременно истинна. Тя „съдържа“ истина (светлина!), „открива“ кое какво е (дали е добро или зло). Тъй като „да се допиташ до съвестта си“ значи да пожелаеш истината относно това, дали вършиш добро или зло.
И тъй, нека се съгласим, че човекът е същество, основано на слово, смисъл и съвест.

**

А ето и противоположното мнение за човека – че той е същество неопределено, по-малко или повече отличаващо се от другите „форми на живот“. Това е представата (ругателна и злобна, несъмнено) за човека като „образована маймуна“ или „трудеща се маймуна“.
И все пак служещият си с тази идея ползва думата „човек“, и при това много често като похвала. Нали се казва, че човекът, макар и просто вид животно, все пак е „висше животно“. А „висшето“ е похвално и желано. „Човек“ в положителен смисъл бива наричан онзи, който живее според желанията си – получава, каквото ще. Защото всичко живо се стреми към нещо, опитва се да удовлетвори желания, а „висшето“ сигурно затова е висше, защото най-успешно удовлетворява желанията си. Ето защо човекът е висше животно, дори някак повече от животно. А сред онези, които изглеждат външно като хора, „истински човек“ е онзи, който получава, каквото, предполага се, всички желаят – и той именно е най-висшият сред тях. В сравнение с него останалите са животни.
А какви са тези желания? Да допуснем два вида. Единият е по-примитивен – да получиш приятен живот, започващ с обикновено съществуване без болка и, ако е възможно, достигащ до всички разнообразни и трудно достъпни удоволствия за сетивата. Другият е живот с власт. Той е по-висш, защото властващият може да си достави удоволствията, но прибавя и друго – потвърждаване на висшето си положение (положение на „истински човек“!) чрез упражняване („проявяване“) на властта си.
А какво значи да упражняваш власт? Това е да правиш неща със слово. Да казваш „нека бъде така“ – и то да се случва. Това не е удоволствие за сетивата. Така че властният не може без словото и донякъде обича словото. Но той се интересува по-малко от смисъла (защото не всяко смислено слово произвежда нещо извън себе си) и никога – от съвестта. Обаче истината го интересува или по-скоро безпокои, защото „ставащото“ трябва „наистина“ да съответства на словото. Без истината не съществува нито власт, нито каквото и да е.

Да видим как е било някога…

Да видим как е било някога. В самото начало на Петокнижието се казва, че човекът е същество, което може да направи разлика между „добро и зло“. Той не е имал това знание в самото начало, но е станал такъв – след като е нарушил дадената му заповед.
Гръкоезичните антични автори винаги повтарят, че човекът е zoon logikon – значи същество, което си служи с думи, произвежда речи, аргументира се.
Апостол Павел в „Римляни“ споменава за „вътрешния закон“, даден на всеки човек, независимо дали е религиозно просветен юдеин или обикновен езичник. Имал е предвид това, което наричаме „съвест“.
В българския език пък имаме една скъпоценна дума, много необходима на философстващите, които предусещат духовния живот – това е думата „смисъл“.

Така че ето какво е човекът: на първо място, той си служи с думи, чрез които успява да схване и неща, които не се виждат. Мислейки за тези неща, той обединява усещанията, които има като всяко живо същество – подрежда ги според времето, придава им стойност, събира ги като отнасящи се „лично към него“, и така им придава „смисъл“.
И тъй, чрез думите той се поставя сред нещата, определя действията си, и преди всичко според това, дали действията ще го доближат до „доброто“. Когато забележи, че „доброто“ се отличава от „приятното“ и че природата му го тегли повече към „приятното“, и се укорява, че се повлича след природата си, това вече значи, че в него е проговорила „съвестта“.

Ако не държим в ума си идеята за човек, ние няма да се чувстваме част от „човечеството“ и ще забравим, че сме подобни и следователно близки на другите хора. Няма да усещаме отликата си и особеното си място сред всичко останало, както е било с Ной и синовете му веднага след потопа. Ако това усещане за изключителност на човека сред всичко останало изчезне, тогава и значението на самата дума „човек“ обикновено се свива, така че се стига дотам, „човек“ да се нарича само онзи, с когото без да щем се сблъскваме тук и сега и трябва да прекараме известно време с него; или когото по някаква причина одобряваме. Но всички други са ни безразлични и не виждаме с какво са по-ценни от кое да е друго живо същество. Тогава е лесно да ги мислим за нещо опасно, вредно или просто ненужно („отпадъци“).

Царете до Йоас

ХІ. Йесей

Когато Самуил отишъл във Витлеем, посрещнали го градските старейшини и го попитали с тревога: с мир ли идеш? Защото Самуил бил прочут пророк и съдия над целия Израил. Самуил казал: С мир. Дошъл съм да принеса жертва на Господа. И повикал Йесей и сеновете му на жертвоприношението. Защото Бог му наредил да помаже един от Йесеевите синове за цар.
Йесей дошъл и довел седем от осемте си сина. Но Самуил, напътстван от Бога, не избрал никого от тях. Попитал го: Нямаш ли други синове? А Йесей казал: имам още един, но не е у дома, защото пасе добитъка. Самуил рекъл: Доведи ми го, за да го видя. И като го видял, помазал го за цар на Израил. Това бил Давид.

***

В 1 Царства 16 пише, че цар Саул бил измъчван от зъл дух. Казали му, че трябва да слуша музика и някой му споменал, че Давид умее да свири добре. Тогава Саул изпратил да доведат Давид при него. И наистина, музиката на Давид прогонвала беса. Затова Саул обикнал Давид и го направил свой оръженосец. Но след време Давид се върнал у дома си.

***

Йесей не променил отношението си към Давид, а го карал, както и преди, да пасе овцете и да служи на по-възрастните в семейството. Така, когато трима от синовете му отишли на война срещу филистимците, Йесей го изпратил да им занесе храна и да ги попита дали са добре. Тогава Давид видял, как филистимецът Голиат предизвиквал израилтяните, влязъл в двубой с него и го убил така, както убивал лъвовете и мечките, които нападали стадата на баща му. Тогава цар Саул се учудил на храбростта му. Но когато народът започнал да прославя Давид, Саул му завидял.

***

В 1 Царства 17 е казано, че към края на живота си Йесей бил най-старият израилтянин. А Давид се грижел за него до смъртта му. В 1 Царства 22 пише: Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.

ХІІ. Давид

Саул мразел Давид и понякога се опитвал да го убие, но после се разкайвал. А синът му Йонатан и дъщеря му Мелхола помагали на Давид и го предпазвали от яростта на баща им. Давид често бягал от царството и търсел гостоприемство при други владетели. Така той дълго живял при филистимския цар Анхус и дори тръгнал с него във войната му срещу Саул. Но велможите на Анхус се усъмнили в Давид и той трябвало да се върне.

***

След като Саул загинал, потомците на Юда (юдеите) обявили Давид за цар. И той царствал седем години в Хеврон – градът, където били погребани Авраам и другите патриарси.
След това нападнал Йерусалим и успял да превземе част от него, около планината Сион. Оттогава това място се нарича „градът на Давид“. След време и останалите колена на Израил се присъединили към Давид.
Веднъж Давид преброил своя народ и узнал, че сред юдеите има 500 000 мъже, способни да носят оръжие, а сред останалите израилтяни – 800 000.

***

Давид имал много жени. Първи били Мелхола, дъщерята на Саул, и Авигея от Кармел, която помагала на него и на войниците му още преди да стане цар. Той обичал най-много Вирсавия, но заради нея извършил най-големия си грях. Веднъж я видял случайно, повикал я у дома си и се съединил с нея, а през това време мъжът й Урия бил на война. Давид изпратил да повикат Урия в града за две нощи, като се надявал той да влезе при жена си и така прелюбодеянието да остане тайна. Но Урия прекарал и двете нощи извън дома си. Тогава Давид поръчал на Йоав, който командвал войската му, да изпрати Урия на най-опасното място в боя. Йоав изпълнил нареденото и Урия бил убит. А детето, което Вирсавия родила след прелюбодеянието, умряло.

***

Давид пренесъл ковчега на завета от Кириатиарим в своя град. Определил реда, по който свещениците и левитите да служат на Бога и събрал много злато, сребро, мед, кедрово дърво и всичко потребно, за да се построи храм. Но Бог му казал: Ти окървави ръцете си и няма да Ми построиш дом. Но твоят син ще го построи.

ХІІІ. Соломон

Вирсавия родила на Давид още едно дете. То било син и го нарекли Соломон. Преди да умре, Давид благословил Соломон и го обявил за свой наследник. За това настоявала и Вирсавия.

Братът на Соломон Адония също желаел да бъде цар. Когато разбрал, че Давид е на смъртно легло, той започнал да се заобикаля с войници и велможи. На негова страна били свещеникът Авиатар и военачалникът Йоав, които били близки помощници на Давид. Но Соломон, след като бил провъзгласен за цар, наредил да убият Адония и Йоав, а Авиатар прогонил от Йерусалим. Вместо тях поставил Садок за първосвещеник и Ванея за военачалник.

***

Соломон се помолил Бога да му даде мъдрост, за да е способен да управлява царството на баща си. Бог му дал не само голяма мъдрост, но към нея му добавил още богатство и власт. Затова израилтяните живеели в мир, а по богатство Соломон надминал не само баща си, но и много царе по света. В 3 „Царства” 10 се казва: Юда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха. И също: в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо.
Затова той успял да построи храма, за който мислел и Давид, и внесъл в него ковчега на Завета.

***

Както Давид писал псалми за прослава на Бога, така и Соломон записал своите мисли за човешкия живот, за Божията мъдрост и заповеди. Соломоновите слова са събрани в книгите Притчи, Еклесиаст и Песен на песните. И те, както и Мойсеевия Закон, Давидовия псалтир и другите книги, събрани в Библията, са били внушени от Светия Дух.
И все пак Соломон не останал верен на Бога така, както Му били верни Мойсей и Давид. Подвели го неговите жени. Той имал много жени, като сред тях имало ханаанки и други чужденки. Заради тях той построил множество жертвеници и храмове, където принасял жертви на лъжливите богове.

***

Соломон предал царството на сина си Ровоам.
Ровоам не могъл да удържи израилевите колена в една държава и те се разделили. Това станало заради неопитността му, но още повече заради греховете на баща му Соломон.

ХІV. Ровоам

Когато Ровоам се възцарил, при него дошли пратеници от няколко израилски племена. Те го поздравили и го помолили да не ги облага с толкова тежки данъци, каквито им наложил преди него баща му Соломон. Ровоам не знаел какво да отговори. Затова се посъветвал с приближените си велможи, като най-напред изслушал старите, а след това – връстниците си. Старите го посъветвали да приеме искането на народа, а младите – да го отхвърли, и то с надменни думи. Той направил така, както казали младите. Тогава десет от дванадесетте израилеви племена се отделили от него и си избрали свой цар. А с Ровоам останали Юдовото и Вениаминовото коляно, които той управлявал от Йерусалим.

***

Човекът, когото десетте племена си избрали за цар, бил син на обикновени родители и се казвал Йеровоам. Той получил предсказание, че ще стане цар, още по времето на Соломон. Соломон научил за това предсказание и затова Йеровоам избягал в Египет, където се оженил за сестрата на фараоновата жена.
Като станал цар, Йеровоам излял от злато изображения на телци и като ги поставил в Силом и Дан, издигнал пред тях жертвеници. Той се самопровъзгласил за свещеник, поставял всякакви хора за свещеници, принасял жертви на идолите и заповядвал на народа да прави същото. Тогава истинските свещеници – онези от рода на Аарон – заедно с левитите напуснали царството и отишли при Ровоам в Йерусалим.

***

В началото на царуването си Ровоам тръгнал на война срещу Йеровоам, като събрал 180 000 войници. Но пророкът Самея го предупредил, че такава война няма да е угодна на Бог. Ровоам го послушал, върнал се и разпуснал войската.
Скоро след това египетския фараон нападнал Юда и ограбил Йерусалим и храма. Така било загубено много от златото и скъпоценностите, с които Соломон украсил храма.

Ровоам царувал 41 години и предал царството на сина си Авия.

ХV. Авия и Аса

Майката на Авия се казвала Мааха. Тя била дъщеря на Давидовия син Авесалом – онзи Авесалом, който въстанал срещу баща си Давид и загинал по време на войната.
Авия не се погрижил за чистотата на богослужението и на вярата в Юда. Жертвениците и капищата на лъжливите богове, които издигнал Соломон, останали и по негово време. След като умрял, на Давидовия трон се възкачил синът му Аса.

***

По времето на Аса в северното царство се сменили няколко царе. Най-напред умрял Йеровоам, който излял телците от злато, устроил езически жертвоприношения и поставил свещеници противно на Закона.
Синът му Нават пък бил убит скоро след това от израилтянина Вааса, който принадлежал на друг род.
И така, Вааса станал цар на мястото на Нават и започнал война срещу Аса. Тогава Аса изпратил много злато и подаръци на сирийския цар Венадад и го убедил да нападне Израил. Така Вааса бил принуден да отстъпи.
Не след дълго Вааса умрял и бил наследен от сина си, който загинал, убит от израилтянин. Така и този род, също като Йеровоамовия, не се задържал на власт – защото и те се отрекли от Закона, предаден чрез Мойсей.

***

Аса разрушил много от езическите жертвеници и капища. Заради Бога той не отстъпил и пред майка си, както пише в 3 Царства: …и дори майка си Ана лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при поток Кедрон.
Но вярата му не била устойчива. Веднъж се разболял тежко, обаче в болестта си не потърси Господа, а лекари. А заради това, че се съюзил със сирийския цар срещу Вааса, ясновидецът Ананий му казал: Етиопци и ливийци не бяха ли с по-голяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка… Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.

Аса управлявал 41 години и предал царството на сина си Йосафат.

ХVІ. Йосафат

Йосафат, като следвал баща си Аса, разбивал статуите, разрушавал капищата и жертвениците и изкоренявал дъбравите на ханаанските божества. Освен това се погрижил да постави съдии в градовете, които да решават споровете между хората, и ги предупреждавал да съдят справедливо, а не от корист. Затова Бог го подкрепил във войната, която започнали срещу него амонците заедно с моавците и с други народи, които идвали отвъд Йордан. Когато всички те навлезли в страната, във войската им избухнал раздор и те се унищожили едни други. А войниците на Йосафат, като наближили, намерили само мъртъвци. Събрали оръжието им. И се върнали в Йерусалим, като прославяли Бога. Оттогава всички околни народи се боели от Йосафат, поддържали мир с него и му плащали данък.

***

По същото време пророк Илия извършил големи чудеса в Израил:
с молитва спрял дъжда и над страната не валяло в продължение на години, а след това пак с молитва направил така, че да завали; възкресил сина на една вдовица от град Сарепта; призовал Бога да изпрати огън от небето по време на жертвоприношение и огънят наистина слязъл и погълнал жертвеното животно; когато цар Ахав изпратил войници да го заведат при него насила, по молитвата на Илия от небето паднал огън и унищожил войниците. И това станало два пъти подред.

***

Йосафат се стремял да живее в мир с Ахав. Той сам дошъл в Самария, за да му помогне във войната срещу сирийския цар. Когато Ахав се допитал до пророците за изхода от войната, всички го насърчили да воюва. Пророците, които го насърчавали, били четиристотин на брой. Но Йосафат попитал: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него? Тогава повикали Михей, и той предсказал поражението на Ахавовата войска и смъртта на Ахав. А Йосафат, макар да участвал в боя, се завърнал невредим.

***

След смъртта на Ахав цар на Израил станал синът му Охозия, а после – братът на Охозия Йорам. Йосафат се стремял да бъде в мир и в съюз и с тях. Но веднъж пророкът Елиезер му казал: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело.

Йосафат управлявал 25 години и оставил царството на своя син Йорам.

ХVІІ. Йорам и Охозия

Синът на Йосафат – Йорам – се оженил за дъщерята на един израилски княз, която се казвала Готолия. Заради нея той отстъпил от благочестието на баща си Йосафат и на дядо си Аса. Защото докато управлявали те, капищата на лъжливите богове били разрушавани, а пък той, за да угоди на жена си, започнал да ги изгражда отново. Така че Йорам с нищо не бил по-добър от израилските царе.

***

Когато пророк Илия научил за делата на Йорам, той му изпратил писмо, в което пишело: задето не тръгна по пътищата на баща си Иосафата и по пътищата на Аса, царя иудейски, а тръгна по пътя на израилските царе и въведе в блудство Иудея и иерусалимските жители, както въвеждаше в блудство домът Ахавов, а още и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ти умъртви, затова, ето, Господ ще порази с голямо поражение твоя народ и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот, а пък тебе – с люта болест…

***

Йорам умрял след осем години царуване и на неговото място се възцарил синът му Охозия. Но и той не бил по-добър от баща си.
Веднъж Охозия отишъл при израилския цар Йорам, син на Ахав. По това време срещу Йорам бил въстанал военачалникът му Ииуй. Той успял да убие както Йорам, така и Йезавел, жената на Ахав – същата, която заплашвала пророк Илия и преследвала всички Господни пророци. Тогава и самият Охозия бил убит по нареждане на Ииуй.
А този Ииуй бил помазан за цар по нареждане на Елисей. След като се възцарил, той унищожил един храм на Ваал и убил много Ваалови жреци.

***

Когато Готолия научила, че синът й е мъртъв, тя се обявила за царица и опитала да умъртви всички мъже от Давидовия род, които имали право да бъдат царе. Но един от тях – още малко дете – бил скрит и оцелял. Той се казвал Йоас.

от Йосиф до Саул

VІ. Есром, Арам, Аминадав

Апостол Матей пише в началото на евангелието си така: от Фарес се роди Есром, от Есром – Арам, от Арам – Аминадав. За тях се споменава също и в Петокнижието и Хрониките. Сега ние знаем само имената на тези мъже, които са били син, внук и правнук на Фарес. По времето на живота им родът на Израил бил в Египет и се броят им нараснал много. За това свидетелства и първомъченик Стефан, като казва пред синедриона: …народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.

***

В Писанието не се казва по кое време евреите са станали роби на египтяните. Макар Фараонът, при когото Йосиф управлявал, да ги приел добре, египтяните не ги смятали за равни на себе си. Те дори не приемали да се хранят заедно с тях, както се казва в Битие, гл. 43: … египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
В Петокнижието на много места се казва, че евреите робували на египтяните. Бог е казал на Авраам, че робството им там ще продължи 400 години; а в Изход гл. 12 пише: След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
Мойсей е извел народа, когато началник на Юдовото коляно бил Наасон, син на Аминадав. Дори тогава Наасон да е бил много стар, преди него евреите са живели в Египет дълго – поне 300 години. През тези 300 години е минал животът на Есром, Арам и Аминадав.

***

Най-тежкото време от робството е било накрая, около раждането на Мойсей.
Тогава евреите били принуждавани да подхвърлят родените момчета, а да оставят живи само момичетата. Преди това те, макар и роби, все пак можели да запазват синовете си. Те вършели тежка работа, били презирани като пришълци, и все пак не смеели да напуснат страната, макар несъмнено да са помнели произхода си. Те помнели къде са погребани Авраам и другите патриарси, знаели какво обещание е било дадено на Авраам, Исаак и Яков, а също и предсмъртното желание на Йосиф. Но нямали водач, а излизането от Египет било опасно. Макар и угнетени, те живеели сито, както се казва в Изход, гл. 16: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита

По това време е живял Наасон, син на Аминадав.

VІІ. Наасон

Когато потомците на Яков-Израил излезли от Египет начело с Мойсей, те били разделени, според броя на Израилевите синове, на 12 рода (колена). Или по-точно на 13, защото Йосифовите потомци се разделили на две според произхода от двамата му синове – Манасия и Ефрем.

Левиевите потомци пък, наречени левити, били отделени от всички и получили заповед да служат на Бога при скинията. И така, когато израилтяните завладели Ханаанската земя, те си я поделили на 12 части, но левитите, като Божи служители, не получили отделна част, а били разпръснати между другите.

***

Всяко от колената имало свой началник, или предводител – така Наасон бил предводител на Юдовото коляно. Когато Мойсей наредил всяко от колената да даде своя принос за изработката и благоукрасяването на Божията скиния, това станало на специална церемония. Тогава Юдовото коляно било удостоено да даде първо своя принос: И рече Господ на Моисея: на ден по един началник да донася своя принос за освещаване на жертвеника. В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавов син, от Иудино коляно…
А сестрата на Наасон Елисавета била жена на първосвещеника Аарон.

***

Когато израилтяните вървели през пустинята, Мойсей установил реда, според който те се разполагали на лагер след всеки преход. Колената подреждали палатките си около скинията, по три от всяка страна; а когато тръгвали, пак го правели по определен ред. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син.

***

По време на похода към Ханаан израилтяните неведнъж разгневили Бога с непокорството и малодушието си. Когато наближили обещаната земя, Мойсей изпратил напред няколко съгледвачи. Те се върнали и казали, че земята е голяма и богата, но че жителите й са непобедими във война. Тогава народът се изплашил и отново зароптал срещу Мойсей, задето ги извел от Египет. Тогава Бог ги осъдил да блуждаят 40 години из пустинята и да умрат, без да видят земята. Сред онези, които умрели в пустинята, бил и Наасон.

А по времето, когато Бог се разгневил на народа Си, Наасоновият син Салмон все още нямал 20 години. Той, заедно със своите връстници, преминал река Йордан, навлязъл в земята и повел война срещу тамошните народи.

VІІІ. Салмон

След смъртта на Мойсей предводител на израилтяните станал Иисус Навин. Той превел народа през река Йордан; и като минавали, водите се разделили така, както водите на Червено море, когато излизали от Египет. С това Бог показал, че подкрепя Иисус така, както преди подкрепял Мойсей.

***

Първият град, който наближили, бил Йерихон. Преди да го обсадят, те изпратили съгледвачи, които успели да влязат и да го видят. А когато разбрали, че йерихонците са се усъмнили в тях и ги търсят, скрили се в дома на една блудница, който живеела близо до крепостната стена. Тя се казвала Раав. Като ги приела в дома си, тя им казала: Зная, че народът ви ще превземе града и ще изтреби жителите му. Затова ще ви скрия, но ви моля, като влезете в града да пощадите мен и роднините ми. Те й обещали и тя ги скрила. А когато йерихонците я запитали дали ги е виждала, рекла им: Да, бяха при мен, но излязоха и не зная къде са отишли.
И наистина, след като стените на Йерихон рухнали по чудесен начин и градът бил завзет, израилтяните спазили обещанието на съгледвачите и пощадили Раав заедно с родителите и братята й. След време тя станала жена на Салмон, Наасоновия син.

***

Под командването на Иисус израилтяните победили много народи, завладели страната и я разделили на 12 части. Докато бил жив, те спазвали Божиите наредби, както ги били получили чрез Мойсей. Но след смъртта му злото у тях надделяло и започнали да се покланят на лъжливите ханаански богове.
И не спазвали Закона, а всеки правел това, което на него му се струвало справедливо.

А Раав родила от Салмон син. Нарекли го Вооз.

ІХ. Вооз

След смъртта на Иисус Навин израилтяните продължили да водят войни с околните народи.
Затова се нуждаели от водачи, които да ги предвождат във войните, но и да им помагат да решават споровете помежду си. Тези водачи са наречени в Писанието “съдии”. Сред тях били прочути пророчицата Девора, Йефтай, който заради оброк пожертвал дъщеря си, и Гедеон, комуто Бог давал знамения, за да повярва, че е избран за водач и съдия.
***
По това време живял Вооз от Юдиното коляно. Негов баща бил Салмон, който участвал в превземането на Йерихон, а майка – блудницата Раав, която укрила израилските съгледвачи и затова била пощадена заедно със семейството си.
Вооз живеел във Витлеем, сеел и жънел своите ниви и бил щедър и милостив, както се вижда от историята, разказана в книга Рут .
***
Рут била моавка. Моавците живеят източно от река Йордан и са потомци на Лот, племенника на Авраам. Тя се омъжила за един израилтянин, преселник от Юдината страна, но той починал преди да им се родят деца. Тогава свекърва й, която се казвала Ноемин, я посъветвала да си потърси друг мъж. Но Рут казала, че няма да се омъжи, а ще я последва отвъд Йордан. Така и направила. И те двете се отправили към Юдината страна, и се заселили във Витлеем.
И тъй като били много бедни, веднъж по време на жътва Рут отишла на една нива, за да събира от падналите класове. Нивата била на Вооз, който бил роднина на починалия й мъж. Той не й попречил да събира класовете, защото помнел, че в Мойсеевия закон е писано: …
Една нощ Рут, по съвета на свекърва си, отишла на нивата и легнала близо до Вооз. Но той й казал, че не иска да я има като наложница, а предпочита да се ожени за нея; и то само ако в рода на починалия й мъж не се намери по-близък роднина. Но никой не пожелал имота на Ноемин, нито пък поискал да се ожени за снаха й. Тогава Вооз обявил пред градските старейшини, че ще я вземе за жена. И така се оженил за нея според Закона. Тя му родила син, когото нарекли Овид.

Х. Овид

Овид живял по времето на войните между израилтяни и филистимци. Филистимците били народ, който населявал земите на запад от Израил, на брега на Средиземно море. По онова време съдия на израилтяните бил Самсон, който притежавал огромна телесна сила. Силата му била от Бога, както се казва в … (). И тъй като враговете не смеели да излязат на двубой срещу него, нито успявали да победят войската му, решили да го пленят с предателство. Предала го жена му Далида, на която той разказал как точно може да бъде уловен.

Филистимците хванали Самсон, оковали го и го завързали за една колона в сградата, където пирували. Тогава той замолил Бога да му даде отново, макар и за кратко, предишната сила. И като я получил, съборил колоната, която крепяла покрива на сградата, и погубил мнозина филистимци, а и самия себе си.

***

След Самсон съдия над израилтяните станал свещеникът Илий. Той служел на Бога в град Силом на планината Гаризим, която се намирала в Ефремовите предели. Там се пазел ковчегът на Завета. В него имало предмети, които свидетелствали за чудесата, които Бог извършил пред народа по време на изхода от Египет. Това били каменните скрижали, чудотворно изписани на планината Синай, стомна с манната, с която се хранел народът в пустинята, и дървеният жезъл на Аарон, който за една нощ покарал клонки, сякаш бил живо дърво.

По време на една от войните си срещу филистимците, израилтяните взели ковчега на Завета и го занесли при войската си, защото се надявали, че с негова помощ ще спечелят войната. Но претърпели поражение и ковчегът бил пленен. Веднага щом узнал това, свещеникът Илий паднал на земята и умрял. В книга „Царства“… се казва, че това станало, защото той бил слаб баща и не успял да накара синовете си да бъдат добри свещеници.
А при Илий от дълго време живеело и служело момчето Самуил, на което били отредено да бъде пророк и съдия, и да помаже първите царе на Израил.

***

Веднъж Бог казал на Самуил: Иди в Юдината земя и намери онзи, който ще царува над Моя народ след Саул и го помажи. Самуил отишъл там, където му казал Бог – във Витлеем, в дома на Йесей. А този Йесей бил син на Овид.

Патриарсите

І. Авраам

Авраам живял 4 000 години преди нас. Той бил богат човек. Имал злато, сребро и добитък – камили, овце, крави, магарета.

Бил женен за Сарра и искал да има син от нея, но дълго време нямали. Авраам бил вече на повече от 90 години, а Сарра – на повече от 80, и все още нямали дете. Това измъчвало Авраам, защото той искал да остави богатството си не а кой да е, а на син, роден от него и от Сарра.

***

Авраам бил един от първите хора, на които Бог говорил. Имало и други преди него, но за тях Писанието разказва по-малко.
Бог обещал на Авраам, че ще му даде син и че от този син ще произлезе голямо потомство. Потомството щяло да бъде толкова голямо, че да се превърне в цял отделен народ. Когато Авраам чул това, той се усъмнил и дори се разсмял. След време Бог посетил Авраам при шатрата, където живеел с жена си, и пак му казал същото. Тогава и Сарра се разсмяла. Тогава Бог попитал Авраам защо жена му се смее и дали има нещо невъзможно за Бога.
И така, само след година тя наистина родила от Авраам син. Нарекли го Исаак, което на еврейски значи “смях”.

***

Веднъж Бог подложил Авраам на изпитание. Казал му така: Вземи сина си Исаак, когото си обикнал толкова много, и Ми го принеси в жертва.
Това значело, че Авраам трябвало да убие сина си и да го изгори на жертвеник заради Бога – така както убивал и изгарял домашни животни. И макар да обичал сина си повече от всичко, което имал, Авраам не се възпротивил и не помолил Бог да пощади сина му, а веднага се приготвил за жертвоприношение.
И Бог, който вижда какво става във всяко човешко сърце, Сам възпрял Авраам. Когато се готвел да убие сина си с нож, един ангел го спрял и казал: Добре, Аврааме, сега Бог узна, че ти наистина Му се покоряваш и Го обичаш повече от всекиго и от всичко.

Авраам живял 175 години, имал и други синове освен Исаак и умрял като щастлив човек.

ІІ. Исаак

Бог говорил и на Исаак. Веднъж в Ханаанската земя настъпил глад. Тогава Бог му казал да не отива в Египет, а да остане в Ханаан, защото тази земя щяла да стане родина на потомците му.

***

Исаак се оженил за жената, която довели за него от Месопотамия. Тя била от рода на баща му и се казвала Ревека. Той я видял да идва, качена на камила и водена от най-верния роб на баща му. Тогава Исаак се приближил, подал й ръка, въвел я в шатрата си и тя му станала жена.
Исаак не се оженил за никоя от девойките, които живеели в Ханаан, защото така решил баща му. Авраам вярвал, че синът му трябва да си вземе жена от техния род, а не чужденка.

***

Исаак имал двама сина-близнаци и обичал повече единия от тях – Исав, който бил по-голям.
Затова Исаак, когато остарял, пожелал да му даде благословията си. Казал му: Иди, убий с лъка си някое животно и ми го сготви както обичам, и после ще те благословя.
Но Ревека чула това, сготвила едно козле и накарала по-малкия им син – Яков – да го занесе на баща си. А Исаак, тъй като вече бил стар и не виждал добре, помислил, че това е Исав. Ял, харесал храната и благословил онзи, който му я донесъл. А когато разбрал, че бил измамен, не се отказал от благословията си.

***

Исав бил взел за жени две ханаански девойки. Те притеснявали Яков и Ревека, и веднъж Ревека казала: Ако и Яков си вземе жена от ханаанските дъщери, защо ми е да живея?
Скоро след това Исаак изпратил Яков в Месопотамия, за да си вземе жена от техния род.

А Яков побързал да замине, защото се боял от гнева на брат си.

ІІІ. Яков-Израил

След като се разбрало, че благословията на Исаак била взета с измама, Яков се побоял от гнева на Исав и заминал за Месопотамия при роднините на майка си Ревека. А Бог бил с него, говорел му и го удостоявал с видения. Веднъж, докато спял, Яков видял стълба от небето до земята. По нея вървели ангели, а на върха й стоял Сам Бог.
В Месопотамия Яков срещнал Рахил, влюбил се в нея и работил седем години на баща й Лаван, за да я получи за жена. Но накрая Лаван с измама му дал Лия – по-голямата й сестра. Но Яков обичал Рахил и се съгласил да работи за нея още седем години – и накрая я получил.
А тя, когато напуснала дома си, за да отиде с Яков в Ханаан, тайно взела и боговете на баща си. Когато пристигнали, Бог заповядал на Яков да унищожи тези изображения и Яков го послушал.

***

Яков имал голямо потомство, защото не само Лия и Рахил родили деца от него, но и двете им робини. Имал 12 синове – Рувим, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Завулон, Йосиф, Вениамин, Дан, Нефталим, Гад и Асир. Имал и една дъщеря – Дина. От всички тях той обичал най-много двамата си синове от Рахил – Йосиф и Вениамин.
Йосиф бил мразен от братята си и затова те го продали като роб в Египет. На баща си пък казали, че го е разкъсал див звяр. Но Бог запазил Йосиф.
В Египет той станал министър на фараона и управител на цялата страна.
И като предвидил настъпващия голям глад, запазил жито в хранилищата и спасил от глада египтяните, а и всички, които по това време дошли в Египет да купят жито. Сред тях били и братята му. Когато дошли, Йосиф ги приел и ги познал, но те не го познали. А на следващата година, когато дошли отново, той задържал брат им Вениамин и отпратил останалите. Тогава Юда го замолил да вземе него като роб и заложник, но да пусне Вениамин, защото баща им нямало да понесе загубата и на втория си любим син. Тогава Йосиф се открил на братята си и казал, че им прощава и че идването му в Египет е станало по Божи промисъл – за да не загине семейството от глад.

Преди смъртта си Яков – наречен от Бога Израил – повикал синовете си и дал благословия на всеки един от тях. На Юда казал така: Юдо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове… Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.

ІV. Юда

Юда имал трима братя – Рувим, Симеон и Леви – които също като него били родени от Лия. Но Рувим оскърбил баща си, защото легнал с наложницата му Зелфа. Симеон и Леви пък, за да отмъстят за обезчестяването на сестра им Дина, избили с измама семейството на насилника и всички техни поданици – защото семейството властвало над цял един град. Заради тези дела Яков укорил и Рувим, и Симеон и Леви.

***

Юда имал жена, която му родила трима сина и след това починала. Двама от синовете му също починали, но снаха му Тамар, която била жена и на двамата, все още не била родила. Юда й обещал да я даде за жена и на третия, но той бил още момче. А след като пораснал, Юда се бавел да я омъжи за него.
Тогава Тамар отишла в един град, където временно се намирал Юда, закрила си лицето, престорила се на блудница и седнала пред градските врати. Той пожелал да влезе при нея. Тя се съгласила, но поискала да й остави някои свои вещи, като залог, че после ще й плати. След време Юда се върнал в същия град и я потърсил, за да й плати, но нея я нямало. Тогава Юда попитал хората в града: Къде е блудницата? А хората му казали: Не знаем тук да е имало блудница.

***

След три месеца се разбрало, че Тамар е заченала. И тъй като не била омъжена, Юда казал, че трябва да я изгорят. Такова било наказанието за блудство. Но Тамар показала оставените за залог вещи, и Юда разбрал, че тя се е престорила на блудница, за да зачене от него. Тогава той разбрал, че снаха му само искала да зачене от мъж от неговия род. Признал, че тя имала право на това и че е трябвало по-бързо да я омъжи за третия си син.

Тамар родила близнаци. При раждането единият пръв показал ръката си, по после другият излязъл преди него. Нарекли го Фарес.

V. Фарес

Фарес, син на Юда, се родил, докато семейството на Яков още живеело в Хананската земя. Но гладът ги принудил на два пъти да пътуват до Египет за жито. Когато се разбрало, че първият човек в Египет след фараона бил техният брат Йосиф, семейството се преселило в Египетската земя.
Фараонът приел братята и ги попитал за поминъка им. Като разбрал, че отглеждат добитък, заповядал да ги настанят в една област, подходяща за скотовъдство. Казал им, че тя е най-добрата от неговите земи. Тя се казвала Гесем.

***

Така Фарес се преселил в Египет с баща си Юда и докато дядо му Израил бил още жив. Когато настъпил гладът, Йосиф бил на около 40 години, а Юда не бил много по-възрастен от него – защото и двамата били родени по времето, когато Яков вече бил женен за Рахил в Месопотамия. А Фарес бил едно поколение по-млад от синовете на Юда, родени от първата му жена. Така че при преселението в Египет той бил още малко момче – около десетгодишен.

***

Йосиф живял 110 години, а при смъртта му Фарес трябва да е бил вече стар човек – около 80-годишен. По това време евреите живеели добре в Египет, защото Йосиф ги закрилял. Затова Фарес прекарал живота си в мир. Той помнел дядо си и знаел за благословията, която той, преди да умре, дал на всичките му чичовци, както и на баща му Юда. Видял, как Израил бил погребан в Хеврон при Авраам, Сарра, Исаак, Ревека и Лия. Знаел, че родът им идвал от Ханаанската земя и че самият Йосиф, макар да бил могъщ в Египет, също поръчал костите му да бъдат пренесени в Ханаан.
Затова и Фарес смятал Ханаан за своя родина и се надявал, че след време народът му ще се завърне в нея.

за държавата.

Казва се, че държавата трябва да се грижи за благосъстоянието на гражданите си. И наистина, хората се събират в държави за безопасност и благосъстояние. Държавата изпълнява задача, подобна на тази на майката в семейството, която храни децата от ранно детство, наглежда ги как са облечени и осведомява бащата, ако има опасност. По същия начин държавата се грижи за телата и в това тя е много полезна. Ако обаче се заеме и с душите на гражданите, тя става опасна за тях, тъй като, имайки власт на телата им, е способна да ги изнудва. Примерно – ако не се съгласиш с това, което твърдя, ще те лиша от жилище, облекло и телесна свобода.
Бог дава истината на хората, а тази истина се пази от Църквата. Макар и думата „Църква“ да е в женски род, тя, като дом на Духа, заема положението на бащата – възпитава душите на хората, просвещава ги, за да Го познаят и така да станат свободни.
Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан, 8:31-32).
Ако хората останат само на грижите на държавата, има опасност да останат лишени от истината. Все едно е дали държавата ще преследва Църквата с насилие, или ще я заглушава, лъжейки ги, че пази тяхната „свобода на съвестта и словото“.
И в двата случая хората живеят като деца, лишени от баща и отглеждани от деспотична и непросветена майка. Има жени, които, без да са телесно блудници, поддържат политика на презрение към бащата и на безусловно уважение (култ) към себе си. Вместо любов към Бога им предлагат идолопоклонническа почит към самите себе си. Искат да бъдат виждани като единствени причини за живота на своите деца, като мъченици, които безспирно „се жертват“ и „отдават“; като езически богини-майки, извор на всякакви телесни блага, на позволени и непозволени наслади.
По същия начин и атеистичната държава внушава презрение към Църквата и изрично или мълчаливо отрича Бога. Вместо това тя предлага „благосъстояние“. Хората, които живеят в такава държава, привикват с мисълта, че трябва да разчитат на нея за благосъстоянието си, и, което е още по-важно, че животът няма никакъв друг смисъл освен постигане на „благосъстояние“. Ако тя успее да им внуши, че благодарение на нея са по-богати от други, те я обичат заради това, което получават; и при това остават нейни роби и никога не порастват. Защото „да пораснеш“ означава да разбереш, че не само с хляб ще живее човек (Матей, 4…); нито само със забавления, защото след забавленията настъпва духовен глад (притчата в Лука, 15:11-32). Ако пък не успее да ги убеди в това, намразват я и я хулят. И пак не порастват, защото душите им, лишени от бащиния ум, остават детски. Като я намразват, те само мечтаят за други държави-майки, които да им предлагат повече вкусна храна, по-хубави дрехи, забавления и т.н. Защото те са възпитани да живеят користно – от корист мразят майка си и от корист биха я обикнали.
Просветеният човек, който е отгледан от Църквата и познава Бога, не мрази държавата си, не я краде и не я насилва, не й се подиграва, не й се кланя като на божество, не се срамува от нея, а, като пораснал, се грижи за нея, така че тя да може да отглежда и телата на други негови съграждани (негови братя и сестри по гражданство). Но не й позволява, поради невежество или блудна страст, да интригантства срещу Баща му. Защото неговият Баща е Духът, който действа чрез Църквата.

И така, държавата изпълнява задачата си тогава, когато, грижейки се за телата на гражданите, не се бунтува срещу Духа, който е в Църквата и не се опитва да го изолира от възпитанието на хората. Както жената е създадена за помощник на мъжа, така и държавата трябва да помага на Църквата, като при това остава отделна, а не се слива с нея.

Държавата е „заради“ Църквата, а Църквата е дадена от Бога и обитавана от Него за спасението на хората. Народът е този, който – с държава или без държава – участва в Църквата и ако излезе от нея, заслужава наказание и дори проклятие, както земята, раждаща тръни и бодили (Евреи, 4…). Народът е ненужен извън нея, както е ненужна земята, която не ражда полезни плодове.

***

Ну, а насчёт ювенальной юстиции, то это оружие будет опасней, чем нейтронная бомба. Когда-то, на рубеже XIX-XX веков, им удалось создать разновидность левой идеологии – марксизм, и с его помощью натравить одну часть единой нации на другую, причём довести это противостояние до такой остроты, что одна часть нации с наслаждением бросилась физически вырезать другую часть нации. Мы до сих пор пожинаем плоды тех, посеянных в XIX веке ядовитых зёрен, этаких „зубов дракона“. Тогда тоже была попытка внести раскол не только на уровне единого государства и единой нации, но и в семью, слава Богу, что в полной мере это не удалось.
Так вот, ювенальная юстиция задумана другим родственным марксизму левым движением – либерализмом, с целью ликвидировать это „досадное упущение“ строителей нового мирового порядка. Её главная скрытая цель – вообще уничтожить автономную семью как базовую ячейку общества, натравить детей на своих родителей и педагогов и добиться такой остроты внутрисемейного противостояния, которое сопоставимо с классовой борьбой начала ХХ века, так сказать, антагонистического противостояния. Чтобы детям хотелось убить своих родителей, а родителям и педагогам – собственных детей. Не больше и не меньше.
Это истинная стратегическая цель ювенальной юстиции, которая естественно официально не декларируется и публично не обсуждается, а наоборот, всячески маскируется разговорами о гуманизме, любви к бедным детишкам и свободе выбора.
Дмитрий Терехов. „Крах очередной провокации“

http://www.rusk.ru/st.php?idar=114677

Например, священномученик Уар (Шмарин), епископ Липецкий (†1938), рассказывал: „У меня недавно был старик крестьянин из села Куймани, который имеет записавшегося в колхоз сына, и спросил меня, можно ли иметь общение с сыном-колхозником, так как колхозникам нельзя ходить в церковь. Я ему на это ответил, что с сыном связи порывать не надо, и что никто не запрещает ходить колхозникам в церковь, и что работать верующему человеку вместе с неверующим не грех“.

http://www.rusk.ru/st.php?idar=325492

„По статистике в России 52% браков распадаются. Это тоже связано с ценностями потребительской психологии, с нежеланием делать усилия, чтобы свой брак сохранить. Я как пастырь с этим сталкиваюсь очень часто, когда какие-то недоразумения, чисто житейские, превращают в гигантскую проблему, вместо того, чтобы себя смирить и пойти на уступки, найти какой-то консенсус в семейной жизни, понимая, что брак – это гораздо важнее всего остального. Люди отстаивают свой эгоизм, тщеславие, гордыню. Но самое главное – это потребительское отношение ко всему, к жизни. Это просто все разрушает. Плюс к этому нет внятной политики в государстве, в обществе нет понятия таинства брака. И еще сознание молодых людей, выросших в 90-е годы, которым привили, что свобода – это вседозволенность. Отсюда отсутствие всякой ответственности перед своим ближним, женой, мужем, отношения между родителями и детьми тоже катастрофические. „Усилия Церкви явно недостаточны. Если бы нам дали больше возможностей для приложения этих усилий, то, конечно, ситуация бы изменилась, но не дают. Телевидение нам просто не доступно. Все пропитаны этой пропагандой на телевидении, когда нам демонстрируют любовь, которая не есть любовь. Любовь – это крест, а не просто какие-то отношения между мужчиной и женщиной, как лиц противоположного пола. Еще проблема – аборты. Ребенок – это совершенно не в психологии сегодняшнего дня. Детей не хотят заводить, а вот аборты – это да, распространено. „Это очень сложный комплекс проблем, который государство может решать только в союзе с Церковью. Как показывает опыт Запада, абсолютное отделение католической церкви от государства и, более того, практическое удаление ее из информационного поля в нравственном смысле принесло очень плачевные результаты. И у нас то же самое происходит, поэтому мы должны всячески сопротивляться, и, безусловно, есть надежда, что эту мысль о семье и о браке наш Патриарх донесет до страны, иначе через два поколения у нас и народу-то не останется“.
„Я уверен, что процесс отмирания брака, о котором говорят социологи, не является неизбежным, потому что семья – это малая Церковь. Если людям дадут духовное направление их жизни, они просто не смогут жить иначе. Одиночество – это путь к депрессии, человек разрушает себя духовно и физически. В браке, конечно, проблем больше, чем вне брака, но человек – существо духовное, в семье он живет не ради себя, а ради своих близких – жены, детей, и, естественно, это дает ему силы. До сознания людей просто не донесли мысль, что семья – это свято, это настоящая интересная жизнь. Я много ездил, но самые главные впечатления – это не мир, а мои дети. Это гораздо интереснее. Если бы мы получили возможность духовно работать через СМИ, то, думаю, что общество бы возродилось. И семья бы возродилась, потому что это не просто ячейка общества, это малая Церковь. Наше общество духовно не ориентировано. За духовность у нас принимают литературу, кино. Но это душевность! Разорвана цепочка – любовь – семья – Церковь. Процесс распада обратим, но времени уже осталось совсем не много“, – подчеркнул иерей Валерий Буланников.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185492

Ювенальная юстиция (ЮЮ) – уже сегодняшняя реальность во многих западных странах, как и парады содомитов на главных улицах, браки между людьми одного пола или епископ-гомосексуалист, который всячески пропагандирует свою сексуальную ориентацию в своих проповедях. Кстати, многие демократические издания ещё недавно писали об этих случаях отбирания детей у родителей в западных странах в рубрике курьёзов. Дескать, вот как там смешно происходит, попробуй, дай ребёнку подзатыльник, тут же приедет наряд полиции и „свинтит“ тебя суток на десять в наручниках, до решения ювенального суда. А потом ещё штраф впаяют – тысяч в 10 евро, да поставят вопрос о лишении родительских прав.
Не верите? Я тоже не верил. Пока не убедился, что только в Рунете таких случаев описано не сотни, нет, тысячи. Кстати, у нас ЮЮ внедряется по самой прогрессивной технологии – канадского образца (если кто забыл, то именно в Канаде, в Онтарио были впервые в мире узаконены браки лесбиянок и педерастов – очень прогрессивная страна, ага).
Потому – как работает ЮЮ в Канаде:
Цитирую.
„Сегодня разговаривала с одной глубокоуважаемой мною женщиной. Она врач. Многодетная мама. Периодически живет в Канаде. Рассказала её историю Снежаны и вообще о наметившейся тенденции к учащению случаев необоснованных отобраний детей в России. И в ответ она мне рассказала свою историю. Говорит, то, что в России это вообще цветочки по сравнению с Канадой. Однажды к ней пришли из службы защиты детей. Сказали, что на неё поступила анонимка от соседей, что её двое детей играют без присмотра на крыльце (даже не во дворе!). Дети 4 и 5 лет. Сказали, что хотят поговорить с детьми. Стали их расспрашивать, ругаются ли родители, бьют ли и т.д. и т.п. Повезло, дети не сказали ничего такого, и их не забрали. Моя знакомая было очень напугана, так как накануне эта служба приехала в их школу и забрала оттуда троих детей. Дети кричали, просились к маме, но их никто не слушал. Причина та же – соседи написали, что отец бьет детей, а мать их не защищает. Детей поместили в приемную семью…
Также она рассказала, что на улицах у них видела плакаты с социальной рекламой „присмотри за соседом“. Когда она впервые это увидела, не поверила своим глазам. Но потом оказалось, что у них в порядке вещей так „присматривать“ и не редко пишут доносы на соседей“.
Так что в Канаде, по образу и подобию которой ЮЮ нам подло, исподтишка навязывают, детей сегодня отнимают без суда, по доносам, по анонимкам, и больших трудов стоит их вернуть, а зачастую это вообще не удается.
Андрей Кучин. „Ювенальный геноцид“

http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/11/30/yuvenalnyj_genocid_i/

Незнание, страсти и извращения

За мъжа и жената

Когато мъжът е още дете, неговият ум спи. Нужна е грижа, за да бъде пробуден, израсне и да достигне до „пълната възраст на Христовото съвършенство“.
Волята му обаче, с която ще обикне Бога и с която ще изпълнява Божиите заповеди вече е будна и расте. Тя лесно бива измамвана.
за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“ /Пс. 34:19-21/.

/Еф. 4:11-14/

И за да не бъде измамвана, умът, също като тялото, трябва да бъде хранен. Това значи да бъде просвещаван, така че след време сам да поеме грижа за волята и за цялата душа.

/1 Петър, 2:2-3/.
А човекът, който трябва да се грижи за ума му, не е друг, а неговият баща.

/Евр. 12:7,9/

Мъжът, когато израсне, дори да не е просветен, усеща, че не е създаден, за да се покорява на човек – и поради това няма защо да се старае да се харесва на човек. Когато умът му не е отгледан добре, то и волята му лесно се съблазнява. Тогава дяволът използва незнанието му и го хвърля в агресивност към ближните или го изпраща в мрачна самота, алкохолизъм и всякакви безцелни самонаказания за да стигне до самоунищожение. Но той продължава да усеща, че не е създаден да се подчинява на човек, а само на Бог. Поради това мъжът по природа мрази преструвката – защото тя идва от лицемерието. От лицемерието идва желанието да се харесаш на човек /да се харесаш и да извлечеш изгода заради мамона, не да го обичаш като ближен според заповедта/.
Жената обаче е сътворена от плътта на мъжа, за да му бъде помощник /Битие, 2:18/ . Ако тя е просветена или Бог се е смилил над немощта й, тя намира мъж, ражда деца и му се покорява. Ако не, сърцето й се втвърдява и тя не обиква никой мъж като господар, но се старае да се хареса на мнозина. Такава жена вече е блудница в сърцето си. И пак, според природата си, чувства, че създадена да се подчинява – затова иска да се харесва на човеци. Още от малко момиче тя се бои, че няма да бъде харесана, одобрена. Затова се преструва – така се проявява любовта й към света и страха й от света /1 Иоан, 2:15-17/. Защото липсата на просвещение, непорасналият й ум я правят податлива на измамата, че тя трябва да се хареса на на света, а това значи хората изобщо. А истината е, че тя трябва да се покорява и така да угоди на единствения си мъж, създаден по образ Божи.

/1 Петър, 3:1-6/.

***

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.
Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?
Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.

(Йеремия, 17:5-10)

***

При отглеждането на децата жената се ориентира по-лесно, защото се грижи за тях по инстинкт. Тя е създадена, за да ражда и кърми, и след това остава грижата за храненето и изобщо за тялото на детето. Мъжът обаче трябва да се грижи за душата им. Но грижа за душата означава преди всичко просвещение на ума – детето трябва да научи за Създателя си и за заповедите Му.
Ако бащата сам не знае тези неща, той няма да знае и как да се погрижи за душата на детето си. Тогава той няма да се заеме с възпитание, а ще реши, че неговата грижа е да печели – а това също е грижа за тялото. И заемането на обществена позиция не е грижа за душата, а по-скоро за тялото, защото целта му е ако не идолопоклонство (лицемерен живот), то в най-добрия случай пак осигуряване на прехраната. Така той прави същото, което и майката, и оттам идват конфликтите между тях, защото ако двама души правят едно и също, те се превръщат в конкуренти. И Аристотел е казал – не може да се направи общество от еднакви (Политика, І, …). Така започва състезание кой от двамата е по-добра майка – и жената побеждава.
На мъжа му е трудно, защото грижата за душата не е по природа. Тя идва от знанието за Бога, а човекът трябва да познае и заобича Бога чрез ума и волята си, като се въздържа от телесни удоволствия, които го превръщат в животно. Но да се въздържаш от телесни удоволствия, за да освободиш разума си е нещо, което не е дадено по природа – то е свръхестествено (Не само от хляб ще живее човек, но и от всяко слово, което излиза от Божиите уста - Матей, 4…). Любовта към Бог е безстрастна, любовта към ближния, заповядана от Бог, също е безстрастна, а безстрастието не е по природа (природата след грехопадението), а е противоположно на природата.

***

Жената не губи нищо, ако няма обмислени политически убеждения. Достатъчно й е да разбира кое противоречи на Неговите заповеди и да следва мъжа си, ако той не греши. Ако неговите политически убеждения свидетелстват за неподчинение на Словото (1 Петър, 3…), тя трябва с кротост да се старае да го върне обратно в пътя на истината (Яков, 5…). Като подчинена на мъжа си жената няма защо да се стреми към представително обществено положение – той като той я представлява в обществото. Ако той не заема положение, в което да бъде забелязван от мнозина, тя нищо не губи. И Авраам е бил чужденец в ханаанската земя, но Сарра го е наричала господар (1 Петър, 3…).
Мъжът обаче, ако не е монах и живее в света, може да изразява мнение за обществения живот – така той ще представлява семейството си, а може би и други, които му възлагат да ги представя. Апостол Петър съветва братята просто да се подчиняват на установения порядък (1 Петър, 2…). Но там той казва: Братя, моля ви, като преселници и чужденци… Значи тези, на които пише той, в повечето случаи не са пълноправни.
Християнинът, ако е нужно да изразява мнение за управлението, би трябвало най-напред да подкрепя Църквата, и то не някоя еретическа, а православната – защото тя е основана от Бог и е място за спасение; и да се моли за царя или за правителството на републиката, защото те пазят държавата му, а тя пази Църквата. Ако управлението е престъпно (лицемерно, еретическо или безбожно), той първо трябва да се моли за вразумяването им (Пс. 13…), а после и за наказанието им.

***

Жената не е създадена, за да представлява мъже, и поради това, заеме ли се с политически дела, тя се обърква. И понеже усеща, че е естествено да бъде зависима и друг да я управлява, тя започва да недоволства и да казва, че някой не управлява добре сега, или че доскоро не е управлявал добре. Така тя се оправдава, задето се е заела с нещо, което не умее и прикрива неумението си, като приписва своите сегашни и очаквани (от самата нея) неуспехи на чужди дела. Вместо да управлява, тя упреква мъжете, противопоставя ги и се присъединява ту към един, ту към друг – както би правила, ако беше блудница.
Покрай недоволството й, че „някой“ не е управлявал добре, тя решава, че са нужни промени и говори за реформи. Промените означават движение и тя се надява, че в движението ще успява да се присъединява към подходящите мъже в подходящия момент и така ще скрива неспособността си в тези дела.
Ако някой мъж действа така, той справедливо би бил упрекнат, че е женоподобен.
И защо да се заема с нещо, което не е за нея?

***

Тя си казва „занимавам се с политика“, но в действителност се занимава с мъже. Желанието й за „реформи“ или дори за революции идва от желанието да участва в някакво обществено движение, където мъжете могат да бъдат наблюдавани отблизо и дори да я забележат – и това под предлог, че се прави нещо полезно за хората изобщо. Вярно е, че някои мъже са й несимпатични, но пък това прави събитията още по-интересни, защото те влизат в битки със симпатичните, и това е вълнуващо. Така става и с участието й във фондации, благотворителни дружества, литературни, културни и академични общества и прочее.
А самото желание за движение е страх от скуката – светска форма на унинието. Скуката, като всяко униние, е празнота поради липса на духовен живот (живот с вяра, надежда и любов). Тя е наказание на онези, които обръщат гръб на Бога. „Наказание“ пък на славянски значи „поправяне“ – то е изпратено за възпитание, а не за зло.

Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? (Матей, 16:26)

***
***

Матриархат и хомосексуализъм

Изглежда, че те не си противоречат, а напротив – взаимодействат. Противникът е един – семейството. Струва си да се обърне внимание, че грехопадението не би се случило без кризата в Първото семейство – където мъжът извършва грях, подведен от жена си; той първо е загубил контрол над нея, а после й се е подчинил.

Принципът на матриархата е предаването на власт от майка на дъщеря. Дъщерята бива възпитавана да не се обвързва с „един мъж“: затова авантюрите преди и по време на брака се толерират. Ако дъщерята все пак се омъжи, майката започва борба срещу мъжа й. Целта е той да бъде представен като „външен“ за семейството, където, по същество, родителската двойка се състои от майката и дъщерята. Децата са техни, а не на мъжа. Бракът може да се поддържа дълго, стига съюзът майка-дъщеря да работи, а мъжът да е притиснат в ъгъла (изпълнител на задачи „заради децата“; набеждаван като виновник за неуредиците; осмиван; заплашван с развод).
Ако в това семейство се родят момчета, възпитанието им е насочено срещу семейството по принцип. Те също биват насърчавани да сменят „партньорките“; от тях се очаква и да споделят приключенията си (но не с баща си). Ако се оженят, ще е добре да изневеряват на жените си (и пак да го споделят с майка си). Става така, че майката се оказва глава на семейството на сина си (каквато би била и ако имаше дъщеря). Децата, израснали в разбитото и перверзно управлявано семейство, състоящо се от неясно какъв брой членове, забелязват силата на баба си и стигат до извода, че семейството, ако изобщо си струва да бъде създавано, се основава на потисничество. Каква ще е политиката на момичето, е ясно; но момчето, ако стане тираничен баща, ще се провали, защото ще принуди жена си да влезе в съюз с децата срещу него и така ще се окаже в изолация. Оттук нататък се повтаря вече разказаното.

Хомосексуалната идеология (на мъжете хомосексуалисти) не влиза в противоречие със стратегията на матриархалната жена. Семейството като съжителство на мъж и жена не се отхвърля (приема се, че то е едно от възможните съжителства „по двойки“). Агресия спрямо жената в семейството не се препоръчва; все едно е дали връзката ще бъде разнообразявана с изневери или не. Същественото е да няма интерес към брака като патриархален съюз на мъжа и жената пред Бог. Хомосексуалистът не е длъжен да се въздържа от сношения с жени; но неговият интерес, от Платон насам, е насочен към „душата“, която е „по същност“ безполова (или дори двуполова). Тези настроени за „любов изобщо“ души се събират в едно общество като отделени от останалите, и особено от онези, които гледат на брачния съюз като на нещо свещено. Те образуват олигархия на „избрани“, откъдето, дори да няма буквален телесен разврат, винаги се дават сигнали, че би могло да има „нещо“.
Хомосексуалният олигарх вижда съюзник в матриархалната жена, поради това, че тя, също като него, е смъртен противник на брака.

***

„Бэбиситтер в Италии всё более и более становится мужской профессией. С одной стороны это реально отражает изменения в обществе и экономике, когда женщины в силу ряда своих качеств оказываются более приемлемыми, более вписываемыми в современную социальную систему; с другой стороны – это окончательный удар по остаткам европейского патриархата. Но что же идет ему на смену? Ведь и матриархат в современном тоталитарном мире не может утвердиться, потому что он также подразумевает неравенство. Конкретный пример – судьба детей разведенных родителей в бельгийских семьях. Раньше было так: ребенка отдавали одному родителю, преимущественно матери. Теперь же дети не присуждаются ни одному из родителей -половину времени ребенок проводит у одного родителя, половину у другого. За этим строго следят соответствующие социальные службы. Судьба детей печальна, они лишаются своих друзей и становятся „бомжами“. Так что на смену матриархальной семьи, вытеснившей в свое время семью патриархальную, теперь Европа всё более тянется к тому, чтобы не иметь семьи никакой“, – считает диакон Владимир Василик.
„Эта языковая реформа показывает только одно, что все эти „еврофюреры“ не хотят видеть никакой семьи. Для семьи нужен лидер, в идеале это должен быть мужчина – кормилец, защитник, добытчик и настоящий отец. Супруга должна быть „диаконом“ при „священнике“ – муже. Понятно, что реальная жизнь далека от идеала, учитывая огромное количество пьяных и беспомощных отцов, вынуждающих женщин брать ответственность на себя. И хотя этот вариант плох, но в экстремальной ситуации – он является хоть каким-то выходом из положения. А сейчас в Евросоюзе навязывается представление о „семье“ без лидера, без вождя, без старшего. Это идеал бессемейности, идеал „духовного бомжевания“. Существуют известные силы, которые пользуясь концептами политкорректности, равенства и всего прочего хотят всех европейцев превратить в начале в „бомжей“, в баранов без родства, а потом в роботов, в манипулируемый материал. Именно это я вижу за этим ходом“, – сказал отец Владимир.
По мнению православного ученого, отстаивание традиционных христианских взглядов на мир сегодня в Европе уже просто опасно: „Все бы мы в Европе уже бы в тюрьме сидели, потому что всякие попытки прямо и ясно говорить о христианской нравственности, говорить о грехе – это, в лучшем случае, моветон, в худшем – проявление агрессивности. Негодование по поводу поведения тех или иных нацменьшинств уже рассматривается как расизм и карается вплоть до тюремного заключения. Здоровые традиционные взгляды осмысляются там не иначе как „радикальный фундаментализм“ с соответствующими уголовными последствиями. Поэтому будем бдительны, ведь те же самые концепты и образцы, несмотря на радикальную культурную и ментальную разницу, пытаются навязать и нам со всеми этими мерзостями: ювенальной юстицией, политкорректностью, правами сексменьшинств, и прочими „прелестями“. Нам надо благодарить Бога, что мы живем в свободной стране. Несмотря на кажущийся авторитаризм путинского режима, несмотря на множество безобразий, которые у нас в стране делаются, нормальным православным людям в России дышится в сто раз легче. То, о чем мы рассуждаем на страницах „Русской линии“, об этом на Западе боятся говорить даже на кухнях“, – заключил диакон Владимир Василик.
Диакон Владимир Василик: „Нам надо благодарить Бога, что мы живем в свободной стране“

http://www.rusk.ru/st.php?idar=181890

Християните във Великобритания, които редовно ходят на църква, заявиха по време на социологическо проучване, че все по-често са подлагани на дискриминация заради религиозните си убеждения, пише „Дейли Телеграф“. Според изследването на института „ComRes“ над половината от 512-те участника са признали, че са били подлагани на религиозно преследване под една или друга форма. 44 % от тях са заявили, че са обект на редовни подигравки от страна на познати, съседи и колеги. Всеки пети от участниците в изследването е заявил, че християнското му вероизповедание е причина за търкания на работното място. 10 % са отбелязали, че изпитват трудности в семейството. Пет процента са разказали, че заради вярата си не са получили повишение, а също толкова, че са били порицавани от работодателите си. По-голямата част от британските християни, продължава изданието, смята, че в страната има атмосфера на откровена нетърпимост към християнството, за което в редица случаи способства държавната политика. Британската хуманитарна асоциация, надзорен орган за равенство при правителството, се обърна към работодателите с някои препоръки. Една от тях гласи – поведението на граждани, пропагандиращи християнството на работното място, попада под графата агресия, и трябва да се наказва, включително и с уволнение. Изданието дава за пример случай с медицинска сестра в графство Съмърсет. Тя просто предложила, да се помоли за един от болните. Вследствие на това, християнката била отстранена от длъжност.
„Християните във Великобритания са подложени на дискриминация“

http://www.dveri.bg/content/view/9091/33/

У православного читателя, конечно, вызовет крайнее изумление то обстоятельство, что человек, открыто отрицающий телесное Воскресение Спасителя, продолжает считаться христианским Епископом. Такое странное положение дел связано с историей Англиканской церкви — которая со времени своего возникновения в XVI веке должна была объединять под властью Короны протестантов довольно разных толков, и, при требовании лояльности королевской власти, допускала определенные богословские разномыслия. Со временем это склонность мириться с разномыслиями выродилась в готовность терпеть в качестве Епископов откровенных еретиков или попросту неверующих. Однако процесс неизбежно дошел до такой стадии, когда те англикане, которые еще сохраняют веру во Христа, должны были, наконец, возмутиться. Водоразделом послужило отношение к рукоположению демонстративных гомосексулистов; многие сочли, что это, пожалуй, слишком.
Очень известный англиканский богослов и библеист, Епископ Том Райт высказался резко против этой инициативы, изложив аргументы, достаточно очевидные для любого христианина. Он напомнил, что для христиан — и не только для христиан, а для всех последователей араамических религий, сексуальные отношения находятся на своем месте только в рамках брака между мужчиной и женщиной. Языческий мир — не только сегодня, но и всегда — находил такое ограничение странным и непонятным, но это не какое-то произвольное установление — брак отражает глубочайшую реальность завета Бога со Своим творением. Епископ также подчеркнул, что бессмысленно говорить о «справедливости», которая, якобы, требует рукоположения гомосексуалистов — справедливость, как бы мы ее ни понимали, не может означать «права следовать любому и каждому сексуальному желанию». Библейское осуждение извращений не сводится, как это иногда предполагают, к «нескольким высказываниям Апостола Павла»: и все учение Писания, и многие слова Господа Иисуса для его слушателей не могли означать ничего другого, как ясного осуждения любой сексуальной активности вне моногамного брака между мужчиной и женщиной. Том Райт также отверг современную тенденцию рассматривать гомосексуальность как некую идентичность, подобную, например, расовой — одну из центральных идей гей-аффирмативной пропаганды, которая рассматривает гомосексуалистов как меньшинство, подобное расовому. «Мы все — пишет он — имеем те или иные глубоко укорененные желания, вопрос в том, что мы собираемся с ними делать. Традиционная англиканская молитва говорит: «научи нас любить Твои заповеди и стремиться к Твоим обетованиям». Именно так нам всем и следует себя вести». Другой консервативный англиканский Епископ — Майкл Назир-Али, обратился к гомосексуалистам с призывом «изменить свою жизнь и покаяться» и подчеркнул, что «Церковь не должна следовать за мирской культурой». Он отметил, что либеральные богословы настолько удалились от традиционного Христианства, что уже исповедуют совершенно другую веру, несовместимую с учением Священного Писания.
Эти совершенно очевидные слова — а что еще мы могли бы ожидать услышать от Епископа, относящегося к своим обязанностям сколько-нибудь серьезно — вызвали бурю негодования; взгляды Епископа Майкла объявили «интолерантными», «отсталыми» и «неприемлемыми в современном обществе».
По мнению большинства религиозных обозревателей, раскол в англиканстве уже совершился, и дело только за тем, какие организационные формы он примет. Хотя для верующих людей слово «раскол» звучит страшно, в данном случае его следует признать неизбежностью — верующие люди должны отделиться от неверующих, те, кто признает авторитет Священного Писания — от тех, кто готов пренебречь им, чтобы понравиться миру сему. Впрочем, как показывает опыт, понравиться миру все равно не получается — либеральные церкви стремительно пустеют. Люди, которые требуют от Церкви большей открытости, толерантности и приспособления к современным идеологическим поветриям, вовсе не собираются присоединяться к ней в случае, если она выполнит все их требования. Церковь не нужна им ни в каком виде; все что им нужно — это чтобы голос Церкви, свидетельствующий о грехе, о правде и о суде, умолк.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=156432
Сергей Худиев. „Англиканский Раскол“

Рассуждая о щедрых дарованиях, которыми Бог наделил женское сердце, отец Димитрий также обращает внимание и на то, что враг рода человеческого посеял в этом же сердце другие семена, предав ложное направление тем средствам, какие даны были женщине от Бога для выполнения своего призвания. „Под его таинственным и страшным влиянием все приняло превратный вид: деятельность сделалась суетливостью, наблюдательность перешла в пустое любопытство, острота ума обратилась в лукавство, проницательность – в дерзость, быстрота взгляда – в ветреность, нежность – в кокетство, вкус – в изысканность, подвижность впечатлений – в каприз, способность проникать в сердце сделалась интригой, влияние – деспотизмом, нежность природы – раздражительностью, потребность быть полезною – жаждою нравиться. И два главные стремления, указанные нами в женщине – скромность и любовь – получили превратное направление“, – пишет пастырь.
„И вот она не сомневается уже ни в своих познаниях, ни в своих силах, не терпит противоречий, не желает даже понять их и, нечувствительно для самой себя, переходит на путь гордости, – пишет протоиерей Димитрий. – Далее: в силу потребности любить и жертвовать собою, при ложном направлении всех наклонностей, женщина хлопочет о самой себе до самозабвения, делается ревнивою и завистливою. Так сердце женщины, одно из богатейших сокровищ земных, перестав быть сокровищем Божиим, становится сокровищем врага рода человеческого“.
„Назначение женщины – быть для мужчины помощницей ему. А первая помощь, какой вправе ожидать мужчина от женщины, это помощь духовная. Женщина должна не только даровать мужчине утешение в жизни настоящей, но и помогать ему в достижении жизни вечной. Не одна истинная, полная любовь требует этого, а любовь, предпочитающая вечное временному“, – заключает протоиерей Димитрий Соколов.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185068
Протоиерей Димитрий Соколов. „Сердце женщины, живущей без Бога, становится сокровищем сатаны“

„Но Буковский не сказал главного, – продолжил свой комментарий отец Владимир, – он не признал того, что наш социалистический мир был все-таки миром консервативным и, в значительной своей степени, стоявшим на христианских нравственных позициях. Это было „христианством без Христа“. Но мир этот рухнул, и ему на смену пришло либеральное язычество в чистейшем виде. И вовсе не случайна идущая реабилитация гомосексуализма в его наихудших языческих эллинистических традициях, неслучайна система лживых эвфемизмов, к которым прибегают на Западе (когда, к примеру, заменяют слово „гомосексуалист“ термином „представитель нетрадиционной сексуальной ориентации“).
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185305
Диакон Владимир Василик: „Милости просим Владимира Буковского к нам в Россию!“

Как сообщают из Польши, польский суд обязал Марека Ганцарчика, главного редактора крупнейшего в стране католического еженедельника „Gosc Niedzielny“, опубликовать извинения и выплатить штраф в размере $11 тыс. за сравнение абортов с Холокостом.
В одном из номеров своей газеты в октябре 2007 года священник осудил решение Европейского суда по правам человека, согласно которому правительство Польши должно было выплатить 25 тыс. евро одной женщине в качестве компенсации за „нежелательные роды“ дочери. Женщина в 2000 году хотела сделать аборт, но врачи отказали ей в этом.
Еще недавно эта картина казалась бы совершенно сюрреалистической – мать, которая требует компенсации за то, что ее дочь осталась жива, и более того, ей эту компенсацию присуждают. Сейчас девочке должно быть девять лет, у нее есть имя, она разговаривает, ходит в школу – и европейский суд по правам человека постановляет, что этого человека быть на свете не должно было, что сама жизнь этой девочки есть правонарушение и ущемление прав человека.
В любом обществе совершаются преступления, везде находятся люди с глубоко подавленным или извращенным нравственным чувством – но одно дело личные грехи и преступления, другое – нравы, принимаемые обществом в целом. Не какие-то преступники или сумасшедшие, а один из самых уважаемых органов объединенной Европы говорит девятилетнему ребенку – „тебе не должно было жить на свете, ты не должна была увидеть солнца“. Каким образом получилось так, что „суд по правам человека“ громогласно и всенародно отрицает такое фундаментальное право человека, как право на жизнь? Впрочем, нас, в России, это не должно особенно удивлять – мы помним опустошительную гражданскую войну, развязанную под лозунгом „Мир – народам!“, истребление крестьянства после провозглашения лозунга „Землю – крестьянам!“ и установление свирепейшей партийной диктатуры под лозунгом „Вся власть советам!“. Лозунги и всякие возвышенные речи могут иметь мало отношения к реальной политике.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=325422
Сергей Худиев. „Ледяное дыхание прогресса“