Архив на категория: Одисея 2015

манастирът Зограф

Манастирът Зограф е основан, според преданието, около 920-та година.
Трима братя от Охрид пристигнали на Атон и си направили килии недалеч от мястото на днешните сгради. Колебаели се как да нарекат манастира; и една вечер взели дъска, на която можело да се изпише икона, и се помолили на нея да бъде образът, според който ще е името на манастира. На другата сутрин видели, че на дъската се явил образът на св. Георги Победоносец. Затова манастирът се нарича „Зографу“ – „на живописеца“.
Иконата се нарича и „Фануилска“, защото по същото време в един манастир в Сирия, наречен „Фануил“, изчезнал образът от иконата на св. Георги. Когато след време някои тамошни монаси дошли на Атон и посетили Зограф, те разпознали изчезналия образ.

Иконата се пази в съборната църква, до дясната колона пред иконостаса. Разказва се, че преди векове някой епископ се усъмнил, че е самоизписана, и опрял показалеца си в изображението. Тогава пръстът му останал на иконата и не могъл да излезе оттам. Наложило се да отрежат върха му. Издатината, образувана от останалия на повърхността пръст, може да се види и сега. Иначе тя не може да се докосва, има стъклен похлупак. Сребърната й ризница е от 1837 (както пише Г. Цветинов в книгата си от 1918-та).
В църквата има още две чудотворни икони с образа на св. Георги. Едната, която стои до лявата колона, е наречена „Аравийска“. Друга, от началото на XVI в., е дарена от молдовлашкия воевода Стефан, комуто свети Георги се явил и му поръчал да я отнесе в Зограф.

Манастирът е известен с мъченичеството на 26-те монаси, които към средата на 70-те години на XIII в. се противопоставили на унията с Рим, подкрепяна от император Михаил VIII Палеолог и от константинополския патриарх. Когато пред манастира се появили униатските войници, монасите се затворили в кулата; и там били изгорени.
Тази кула стояла до 1873-та, когато е разрушена и на мястото й е поставен днешният паметник.
Игуменът се казвал Тома, знаят се и имената на останалите. Празникът им е на 10 октомври.

В началото на XIV в. около манастира се подвизавал св. Козма Зографски; там бил св. Евтимий, преди да стане Търновски патриарх. Също и св. Пимен Зографски, който през първата половина на XVII в. обновил и изписал множество храмове из манастирите в Софийска област. През XVIII в. от Хилендар дошъл отец Паисий и продължил да работи върху „Историята“ – сигурно я е завършил в Зограф.

От XVIII в. са най-старите оцелели сгради на манастира – югоизточното „Банско крило“ (строено към 1716-та, както пише Козма Влах в книгата си от 1903-та), което сега се ремонтира основно, и църквата „Успение Богородично“, завършена към 1764-та. Сегашната съборна църква е от 1801-ва, а сградите от север и запад са от втората половина на XIX в.
Ако човек погледне снимки на двора, правени преди 100 години, ще се удиви доколко всичко е като днес. Непроменени (малко по-ниски) са и двата кипариса, които стоят пред входа на „Успение Богородично“. Най-вероятно са на нейната възраст.

Библиотеката никога не е горяла и там се пазят ценни стари книги и документи. Случвало се е някои да бъдат изнесени – като глаголическото (Зографско) четириевангелие, което е една от малкото славянски книги, останали от Първата българска държава. Три от тях (Асеманиевото евангелие, Супрасълският сборник, Синайският псалтир) са издадени фототипно, а четириевангелията – Зографското и Мариинското – не са. Има ги в издания от последната четвърт на XIX в., в кирилска транскрипция.

Сега в манастира могат да се видят: един документ на гръцки, датиран около 980-та година; два кирилски листа с текст от Св. Василий, вероятно от X в.; две гръцки четириевангелия, датирани XII и XIV в., и един Псалтир, пак най-късно от XIV в.
Български са Радомировият псалтир и Драгановият миней от XIII в. Също – един служебник от XIV в. (на свитък), писан вероятно от самия Евтимий Търновски.
Има грамоти на цар Иван Александър (1342-ра) и цар Иван Шишман (1392-ра, за манастира „св. Богородица“ на Витоша); и документи, подписани от Андроник II (или III) Палеолог и патриарх Филотей Кокинос (XIV в.).

Ръкописите и документите от по-късно време са много. Сред тях е и Паисиевият ръкопис на „Историята“.

Старопечатните книги са гръцки, славянски и по-малко румънски. Има минеи от XVI в. (най-старият – от 1512). Старите са обикновено богослужебни, но има и други – примерно, един коментиран Хезиод от 1537-ма. Славянските са много, като най-старите са от първата половина на XVII в.

*

Общите представяния на Атон, в които се споменава и Зограф (9-ти по чест сред 20-те) са много, а писаното за манастира в различни жанрове – проскинитарии, пътеписи, академични изследвания и т.н. – е необхватно.

Тези думи тук са написани въз основа на лични впечатления и разговори с библиотекаря о. Атанасий; и с помощта на „Пътеводителя“ на иерод. Харалампий (Солун, 1896-та и София, 2002-ра) и споменатите книги на дякон Козма Влах (Волос, 1903), и Г. Цветинов (София, 1918-та).