Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка култура”
1 семестър – пролетен
упражнения

Тема:
Алкивиад и сицилийската експедиция. Коментар към Плутарх, “Алкивиад”, 17

І. Прочит на “Алкивиад”, 17

„Атиняните желаеха Сицилия още по времето, когато Перикъл беше жив; а след смъртта му наистина се заеха с това – и всеки път, когато имаше повод, изпращаха така наречените “помощи” и “съюзничества” за градовете, понасящи агресиите на сиракузанците. Така си създаваха основа и за по-голям поход. Но човекът, който разпали у тях истинска страст към това, и ги убеди да действат не с отделни отряди и постепенно, а направо да потеглят с голям флот и да нанесат унищожителен удар върху острова, беше Алкивиад. Той накара народа да очаква големи неща – а сам се стремеше към още по-големи. Защото, противно на останалите, смяташе Сицилия не за край, а за начало на похода към онова, което мечтаеше.
Та Никий уговаряше народа да се откаже от атаката срещу Сиракуза, доказвайки, че това е трудна работа; а Алкивиад сънуваше Картаген и Либия, и вече си представяше как, благодарение на тези победи, ще завладее Италия и Пелопонес. Така че за него Сицилия беше едва ли не просто източник на средства за войната. Младежите, въодушевени от тези надежди, вече бяха на негова страна, а и освен това слушаха как по-възрастните разказват много чудни неща за предстоящия поход. И тъй, мнозина седяха из палестрите и по беседките, и чертаеха формата на острова и положението на Либия и Картаген.
Казват, че философът Сократ и астрономът Метон не се надявали, че от този поход ще излезе нещо хубаво за града. Сигурно на Сократ му се явил обичайният демон и му дал знак; Метон пък се побоял от предстоящото било защото разсъдил, било защото си послужил с някакво гадание: и като се престорил на луд, взел горящ факел и опитал да подпали дома си. Според някои обаче той не се представял за луд, а просто запалил къщата си през нощта: а на сутринта отишъл и замолил да освободят сина му от похода поради случилото се нещастие. И така, измамвайки съгражданите си, получил каквото искал“ (прев. Н.Г.).

ІІ. Прочит и коментар на източници, свързани с текста

1. Плутарх – “Алкивиад”, “Никий”

2. Тукидид – VІ, 1-105; VІІ, 1-57

3. Диодор Сицилийски – кн. ХІІІ

4. Платон – “Апология на Сократ”

ІІІ. Примерни въпроси

1. За персонажите
а. Никий
– кой е?
– С какви аргументи и в каква обстановка е разубеждавал атиняните да предприемат похода
б. Алкивиад
– от какъв род е?
– Какво знаем за амбициите му?
в. Перикъл
– какви сведения имаме за него?
– Какво е допринесъл за могъществото на Атина?
г. Сократ
– сократовият демон
– влиянието на Сократ – на какво се дължи?

2. За полисите
а. Атина
– какво знаем за атинския флот?
– какво се знае за атинското могъщество?
б. Сиракуза, Сицилия и отношенията им с Атина
– значението на Сицилия в гръцкия свят
– сиракузкото влияние в Сицилия; кои градове са били застрашени от Сиракуза
– какво знаят атиняните за Сицилия и Сиракуза?
– какви помощи са изпращали?

3. За реалиите и по-общите историко-културни въпроси
– какво е палестра?
– сведения за градоустройството (гасене на пожар, изхвърляне на смет и др.)
– избор на стратези (и други държавни и военни служители)
– отказът от военна служба и противоречието между обществен дълг и лично благополучие
– психическите заболявания (как се мисли за лудостта)

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър – пролетен.
Лекции

Въведение

І. Общи сведения за старогръцката култура
1. Що е култура
2. Старогръцката култура
3. География на старогръцката култура

Теми по култура

ІІ. Държавни институции
1. Държавните уредби
2. Спартанска държавна уредба
3. Атинска държавна уредба
4. Дипломацията в класическа Гърция
ІІІ. Образование и спорт
1. Разлики в гръцкото образование според градове и епохи
2. Образованието в Атина
3. Спортът в класическа Гърция
ІV. Религия и празници
1. Общи сведения за гръцката религия
2. Жертвоприношения
3. Празници
4. Гадания, мистериални култове
5. Календар
V. Театър
1. История на гръцката драма
2. Състезанието на Дионисовите празници в Атина
3. Театрално оборудване
VІ. Архитектура, изкуства
1. Археологически обекти и музеи
2. Периодизация и развитие на изкуствата
3. Архитектурни стилове

Влиятелни текстове и автори

VІІ. Омировите поеми
1. Влиянието на Омир
2. Омировата идея за култура
3. Гръцката митология
VІІІ. Херодотовата история
1. Сюжетът в „Историята“
2. Исторически събития и причини за тях
3. Гърци и варвари
4. „Историята“ – кн. ІІІ-ІV.
ІХ. Речите на Демостен
1. Сведения за Демостен
2. Отношенията между гръцките градове през ІV в.
3. Демостен и атинската демокрация

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър – есенен

Семинар. Студентите прочитат предварително определена двойка речи. Задачата е да се представи:

1. Съдържанието на всяка реч (твърдения, аргументация)
2. Приликите и разликите между двете представени речи
а. ситуация на речта
– къде и пред кого са произнесени
б. историческа ситуация
– какво се случва в държавата, какво е наложило произнасянето на речта
в. Тема и постройка на речта –
какво се обсъжда и дължина на речта; деление на части според съдържанието и дължина на частите; директни обръщения към публика или опонент; драматизации (“ако родината се обърне към теб и те попита”); ирония; начин на въведение и заключение; отклонения заради аргументацията (цитиране на свидетелства и закони, разкази за миналото, характеристики на ситуация или индивид, сентенции и общи размисли); прогнози и предупреждения

Двойки речи

І. Демостен. “Против Филип” ІІ – Цицерон. ХІІ филипика
ІІ. Демостен. “Втора олинтийска” – Цицерон. ХІV филипика
ІІІ. Демостен. “Против Филип” І – Цицерон. І филипика
ІV. Демостен. “Първа олинтийска” – Цицерон. “Срещу Катилина І”

Библиография:
Демостен. Избрани речи. Прев. Цв. Грозев. “Наука и изкуство”, 1982
Цицерон. Избрани речи. Прев. Вл. Атанасов, Д. Бояджиев, Н. Георгиева, Л. Йорданова. “Наука и изкуство”, 1983

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на „Старогръцка литература“
1 семестър – пролетен

Семинар. Студентите прочитат предварително определена драма. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Герои (действащи лица, примерно – Алкмена, Евристей)
2. Типове герои (стара жена, вестител, цар, роб)
3. Сюжет (събития в драмата – децата на Херакъл за заплашени, Макария се жертва заради братята си, пристига Хил, битка и победа, отмъщение – в “Хераклиди”)
4. Как е предадено действието (чрез действие; чрез разказ на някой от героите)
5. Митологичният контекст (“Андромаха” – използвана е част от мита за Троянската война)
6. Какво се разбира от движението по сцената (вижда се вестител, някой стои мълчаливо, описание на външния вид на действащото лице)
7. Политически и културни намеци (похвала на град Атина, въпросът за свободата и тиранията, противопоставяне гърци-варвари)

Трагедии според изхода от действието (вж. Аристотел, “Поетика” 1452b 28-38)

І. Трагедии с нещастен край

А. с оплакване на жертвите
1. “Финикийки” – саможертва, братоубийствен дуел

Б. с разкаяние на виновния
2. “Полуделият Херакъл” – героят убива децата си в състояние на лудост, отива в изгнание, за да се очисти
3. “Хиполит” – оклеветеният герой загива, след като е прогонен от дома си, разкаяние на бащата

В. с отмъщение
4. “Хераклиди” – саможертва на героинята, отмъщение
5. “Хекуба” – героинята е свидетел на смъртта на децата си, отмъщение

ІІ. Сатирова драма

6. “Циклоп” – комедийна преработка на приключението на Одисей при циклопа Полифем

Магистърска програма „Антична култура и литература“
задължителен курс 1-2 семестър в рамките на: „Старогръцката литература
във времето на Римската империя“

Увод
І. Що е Римска империя. Временни и пространствени граници.
ІІ. Историята на Империята от гледна точка на античните автори. Идея за историческа промяна /в Империята и античността изобщо/.
ІІІ. Литературата в частния и обществения живот. Образование, реторика, театър, четене, книги. Текстова традиция /в Империята и античността изобщо/.
ІV. Системата на литературата. Деление според език, жанр и културна принадлежност /в Империята и античността изобщо/.

Историческата проза
V. Историческата литература. Традиция на жанра. Деление според:
предмета /колектив-индивид/,
единството на ставащото /хронография – примерно събитие/, литературността /критичност и аргументация – романизираност/,
времевата последователност /история в собствен смисъл – географско-културна справка/
Към делението според предмета – дали е история на антично или изъвнантично общество /Иудея/; дали е история на Гърция или на Рим
VІ. Истории на Рим от предимперския период. Полибий, Дион Касий, Дионисий Халикарнаски.
VІІ. Истории на Гърция от предримския период. Диодор, Павзаний.
VІІІ. Истории на други културни и политически единства. Йосиф, Ариан, Евсевий.
ІХ. Биография и биографичен роман. Плутарх, Диоген, Евнапий, Порфирий, Ариан, Филострат, Юстин Философ.
Х. Критика на историографията. Лукиан.

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е старогръцка литература. Разделение на жанровете. Зависимост на историята на литературата от историята на културата.

І. Що е литература

1. Опит за определение. Основни разграничения
Словесен текст. Всички или някои словесни текстове. Само писмените или и устни и писмени
2. Що е художествена литература
А. което се поддава /предназначено е за, подложено е на/ естетическа преценка – “как” е изработен текстът, а не “какво казва” или “за какво служи”
Б. Словесна имитация
– на начина, по който човек вижда света
– на начина, по който се употребява езикът

ІІ. Що е старогръцка литература

1. Езикът като белег за принадлежност
А. Кратка история на гръцкия език до ХV в. Диалектното разделение.
Б. Защо езикът не е нито необходим, нито достатъчен белег за принадлежност към литературата

2. Културата като белег за принадлежност
А. Собственият възглед на гърците за “старогръцкото”
– не-варварско
– не-римско
– не-християнско
Б. Новоевропейският възглед
– старогръцкото е класическо
– гърците са живели в обозрими градове-държави
– робовладение. Хората не са равни по природа.
В. Географският фактор
– основни области на гръцката култура – Малоазийското крайбрежие с островите, същинска Гърция с островите и Крит, Велика Гърция и Сицилия
– второстепенни области – крайбрежието на Черно море, африканското крайбрежие, северното Средиземноморие на запад от Италия

ІІІ. Хронология на гръцката литература

1. Класическа епоха
А. Омировият период и епосът
Б. Архайката и лириката
В. Същинската класика с драмата и прозаичните жанрове
2. Следкласическата
А. Елинизмът и битовата драма + идилията
Б. Гръко-римската епоха – с романа

ІV. Причини за различаването на жанровете

1. Разлика между поезия и проза. Размер, тържественост-частно и практическо ползване, аргументация
2. Разлика между поетическите жанрове – размер, драматично представяне
3. Разлика между прозаическите жанрове – цел. Историята е за разликите и контактите между човешки общности /войната/. Заменя епоса. Реториката – за уреждане на съдебни и полититически отношение /тържествената заменя лириката и епоса/. Философията – за основите на аргументацията и критерий за истинност.

Класическа литература

Поезия
Епос. Омир. “Илиада”. Епически техники.
І. Омир

1. Омир и класическият героически епос
А. Аргументи за датировката – външни и вътрешни
Б. Аед и рапсод. Омировите свидетелства
В. Троянският цикъл

2. Омировият текст
А. Разпространение и опазване и запис през класическата епоха
Б. Елинистическите филолози

3. Омировият въпрос
А. Аргументите на Волф
Б. Унитаристите и “основното ядро”

ІІ. Що е епос

1. Значение на гръцката дума

2. Изискванията на Аристотел към фабулата, характерите и речта

3. Хегел
А. Изисквания за обем. Поетическо схващане за света; епосът представя душата на народа
Б. Деиндивидуализацията. Епосът е скулптурен

ІІІ. Сюжетът на “Илиада”

1. Какво се говори
А. Свада, троянско настъпление, молби
Б. Отблъскване, Патрокъл, убийство и оскверняване на Хектор
В. Помирението

2. Схема на сюжета
А. Конфликт 1 – има война;конфликт 2 – армията не единна; конфликт 3 – разбито е приятелството
Б. Решение на конфликт 2 – армията се обединява; на конфликт 3 – приятелят е отмъстен; на конфликт 1 – примирие

ІV. Епически техники

1. Сюжетна
А. Първоначално прегрешение – спрямо божеството. Жрец е оскърбен.
Б. Всеки опит за поправяне на грешката води до нова
– оскърбен е Ахил
– разединена и застрашена е армията
– загива приятел, разбита е една връзка
– оскърбено е божеството
В. Божеството е удовлетворено – примирие

2. Натрупвания
А. Повторения – разкази от различни участници, стандартни сцени и фрази
Б. Изброявания – кораби, герои, единоборства
В. описания – предмети, сцени
Г. отклонения – родове, малки митове

Епос. Омир. “Одисея”. Омировата идея за свят и културност.
І. Що е култура

1. Значение на думата. Култура и културност

2. Определение за култура
А. Култура
– начини, по които съществата променят природата заради някакво благо, или удържат вече съществуващото положение
– конкретни действия заради благото; продукти, които се явяват благодарение на тях
– система от знаци и инструменти (всеки инструмент или продукт може да бъде и знак)
Б. Културност
– способност за промяна или за удържане на промяната
– способност за употреба на инструменти и разбиране на знаци

ІІ. Представа за свят в “Одисея”

1. Вертикално устройство на света – символен начин за представяне на ценности
А. Божества – власт, живот
Б. Долен свят – лишеност от живот
В. Среда – място, където съществата се стремят към едното и отбягват другото

2. Хоризонтално устройство на света
А. Присъствие на световния връх на място, достъпно за хората – Олимп. Това е център. Достъпен е и Хадес, който е в периферията
Б. Гърците са около този център. Заобикалят ги варвари
В. Хората изобщо са заобиколени от полубожествени или чудовищни същества
Г. Населеният свят е заобиколен от външна река (Океан), отвъд която е входът към долното царство

ІІІ. Общество и човек в “Одисея”

1. Принципи на общественото устройство
А. Робство. Свободният има абсолютна власт над несвободния
Б. Патриархалност. Подчинение и наследяване в рамките на семейството. Няма абсолютна власт.
В. Съветност. Царят председателства съвета на благородниците. Той е лидер и във време на война. Разчита на авторитета и съгласието на останалите да се съобразяват с него.
Г. Общност на независимите полиси. Царете на отделните държави поддържат контакт помежду си. Хлабав съюз.

2. Мотиви за действие. Основен мотив е спазването на реда, но любопитството на Одисей е предизвикателство за статуквото
А. Робите биват наказани или възнаградени
Б. Синът търси баща си, той отстранява претендентите за трона и ръката на царицата
В. Женихите са се събрали, за да излъчат цар. Итака е без владетел.
Г. Телемах посещава Нестор и Менелай, Одисей се тревожи за съдбата на царете, които се завръщат от Троя

ІV. Белези на културността в “Одисея”

1. Агресивност (кикони, лестригони, циклоп)

2. Организация на обществото
А. Липса на градове, и дори на семейства (циклоп)
Б. Липса на контакти – не се съветват с никого (Кирка, Калипсо и останалите божества. Също и циклопът)
В. Отказ от религия – отхвърляне на всякаква власт, дори отвъдна (циклопът)

3. Странен хранителен режим – отказ от промени над природното, дори когато то служи за храна. Отказ от въздържане от какъвто и да било вид храна (лотофаги, лестригони, циклоп)

4. Странен външен вид, до чудовищност. Чиста природа, нечовешкост (циклоп, лестригони, Сцила и Харибда)

Епос. Хезиод. Митологическо различаване между настояще и минало. Идея за всекидневие.
І. Дидактически и героически епос

1. Хезиод
– датировка
– биографични сведения

2. Сравнение на дидактическия епос с героическия
– няма фабула и характери
– не изобразява, а съветва

ІІ. Разлика между “Теогония” и “Дела и дни”

1. “Теогония”
– съдържание. Поколенията на боговете и войните между тях. Браковете на Зевс
– задача. Да разказва за миналото и отвъдното. Истинските събития непремено са свързани с унищожение и възпроизводство

2. “Дела и дни”
– съдържание. Размишления за нуждата от справедливост в човешкия свят. Практически съвети за всекидневието. Нужно е да бъдеш предпазлив и предвидлив. Светът е опасен
– задача. Да се разкаже за настоящето и тукашното. Тук и сега не се случва нищо добро. Животът трябва да се поддържа, какъвто сме го заварили, но това е трудно. Всяка промяна носи беди

ІІІ. Що е мит

1. Принципи на митологическата мисъл
– Хората нямат власт да управляват живота си. Боговете управляват. Светът е разделен на способни и неспособни за действие /безсмъртни и смъртни/. В сравнение с първите вторите са нещастни
– Всичко важно вече се е случило. След протичането на определени събития е установен ред, който трябва да се възпроизвежда
– Митът съдържа твърдения за колективния живот, изразени символично. Колективите общуват чрез представители. Ако нещо се случва, то е благодарение на действията на тези представители, а не на някой друг.
– Към другия отношението не може да бъде сложно. Той не може да бъде равен и подобен на нас. Трябва да бъде присъединен /въведен в рода/ или унищожен.
/Оптимистичният поглед към западната култура гласи: тя е опит да се постигне отношение към другия, при което той бива виждан като равен и подобен на нас. Търси се опазването му като независим и достойното отношение към него/

2. Определение за мит
Митът е фантастичен /нереалистичен/ разказ за издигнати и древни персонажи, участвали в събития от голямо значение за живота на общността

ІV. Митът за Прометей

1. Съдържание. Спор със Зевс за жертвоприношенията и огъня. Приковаване на прометей. Изпращане на Пандора.

2. Проява на митологическите принципи
– хората са подчинени и нещастни /нямат огън, а се нуждаят от него/
– разказаното се е случило в дълбока древност /още не са съществували жените/
– някой представлява хората пред боговете. Той се застъпва за тях, но не успява да поправи положението им /те винаги трябва да останат нещастни/ и затова страда /търпи наказание. То може да бъде наложено по различни начини, или просто да се случи/
– появява се жената /“другият човек”/. Той е причина за бедите ни. Не може да бъде унищожен, защото се нуждаем от него, а трябва да бъде подчинен. Понеже е човек подчинението не може да е идеално.

Лирика. Антично и съвременно разбиране за лирика. Разделение на лирическите жанрове.
І. Понятие за лирика

1. Аристотел за лириката
А. Няма обща идея – само отделя епоса и драмата
Б. Лирическите жанрове се различават според инструмента и размера

2. Хегел за лириката – лириката е поетическа форма, която предлага картина на света от гледна точка на субекта

3. Работно определение – лириката обхваща малки поетически форми в мерена или немерена реч, където чрез съсредоточаване върху фрагмент от действителността се предава някакво отношение към нея. Лирическото зависи както от намерението на автора, така и от това на читателя. Текстът не е лирически сам по себе си, необходимо е той да бъде четен като такъв.

ІІ. Античното разделение на лириката

1. Според размера – елегия, ямб, мелос

2. Според повода – хименей, епиталамий; тренос; сколион; ембатерий; химн, пеан, дитирамб; хипорхема; епиникий

3. Според брой на изпълнителите – монодична; хорова /ода, дитирамб, епиникий/ – партений

ІІІ. История на разпространението на гръцката лирика

1. Омировите свидетелства – Ахил пее, тренос за Хектор

2. Архаическата лирика – Йония, континентална Гърция, южна Италия

3. Класическата лирика – континентална Гърция

4. Елинистическата лирика – александрийските поети

Драма. Трагедия. Античният театър.
І. Принципи на Аристотеловата литературна теория

1. Търсене на дефиниции
А. За изкуство
Б. За литература
В. За отделни литературни видове
Г. За трагедия

2. В историята на литературата се проявяват различаванията, набелязани в теорията
А. Естествено възникване на изкуството
Б. Отделяне на литературата – чрез специфичните средства на изкуството
В. Разделение на видовете – чрез насочване на подражанието към различни предмети
Г. Разделение на видовете – чрез различни начини за подражание

3. Всеки литературен вид се дели на части съгласно изискванията на дефиницията му
А. Фабула – на какво се подражава
Б. Характери – на какво
В. Реч /украсена/ – чрез какво се подражава
Г. Аргументация – на какво /аргументацията е заради характерите/
Д. Музика – чрез какво
Е. Сценография – как се подражава

4. Частите трябва да отговарят на определени изисквания
А. Фабула – каква да бъде, кои са частите
Б. Характери – кога има характер, как да се изобразява, как да предизвиква състрадание и страх
В. Реч – как да се улучи правилната среда /по-малко метафори и глоси, но да не е тривиална/
Г. Аргументация – тя е предмет на друго знание
Д. За музиката – нищо. Сценографията не трябва да изпада в чудовищности. Трагедията трябва да предизвика ефекта си дори само от четене.

ІІ. История на трагедията

1. Аристотеловите сведения
А. Фабулата се развива благодарение на Омир
Б. Как намира собствената си форма
– дължи драматическата идея на Омир
– развива се от дитирамб чрез отделяне на запевача, който става актьор
– смешната реч става сериозна, следвайки сериозния жанр, започнат от химнографите
– намира своя размер /ямба/, защото той е близък до разговорната реч
В. Заслугите на Есхил и Софокъл

2. По-късни добавки
А. Първи трагици – Теспис, Фриних
Б. След V в. производството на оригинални драми намалява
В. Чрез Еврипид дава началото на новата комедия /битовата драма/
Г. Римските имитации. Сенека пише за четене

ІІІ. Гръцкият театър

1. Организацията
А. Празникът
Б. Конкурсът
В. Трилогиите

2. Сцена и костюми
А. Отделянето на сцената от орхестрата. Проскенион и сцена. Местата на зрителите
Б. Костюмите. В Рим няма маски

Драма. Комедия. Идея за смешно.

І. Идеята за смешно

1. Аристотеловият възглед
А. mimesis phauloteron
Б. aischrou meros
В. нamartemata; aischos anodynon

2. Немската естетика
А. Смешното се поражда от недостатъка на действителността спрямо идеята
Б. Комичният персонаж
– има твърде големи претенции, но е недостоен за тях /не страда от неуспеха си, нито другите го презират заради него/
– има твърде ниски цели, самите те са недостойни /не се срамува от тях, нито бива презрян заради това/
Докато трагичният персонаж се срива, комичният винаги оцелява

3. Нашият възглед
Комичното предполага някакъв провал. Той обаче е неокончателен. Опровергана е претенция за културност. Това е способност да си служим с инструменти заради някакво благо и да разбираме знаци.
Топосите на смешното. Тяло – заради културната роля, за която всеки претендира. Незнание/глупост – защото осведомеността и умността са едни от първите културни претенции. Абсурдни ситуации – слушателят изобличава говорителя в преувеличение /самият говорител умишлено се поставя в такива ситуация – смехът е за нещо, а не за някого/.

ІІ. Атическата комедия

1. Развитие
А. Аристотеловите сведения
– в рамките на общата история на литературата и изкуството
– за самата комедия
Б. Авторите преди Аристофан
В. Аристофан. Сведения за него. Запазени комедии.
Г. Средна и нова комедия. Менандър и битовата драма.
Д. Римската комедия като продължение на гръцката

2. Героят на старата комедия и комедийните теми
А. Осмиваният
– Интелектуалец /поет, философ/
– Държавен деец /политик военен/
– Маргинални групи – жени, старци
– Богове – пародията
Б. Изразяващият зрителската гледна точка
– контактуващият с интелектуалеца
– жертвата на обществения деец е обикновеният човек
– контактуващият с маргиналната група, който е изненадан от претенциите й – съпругът, синът на съдебния заседател

Проза
Историография. Исторически и митологически начин за изразяване на културни разлики и промяна въ времето.
Реторика. Поезия и проза. Система на античната реторика.
Философия. Философският диалог като художествена литература. Система на науките у Аристотел.

Следкласическа литература

Нова комедия и роман. Идея за частен живот и културни разлики.
Пародия. Лукиан. Съзнание за литературно наследство.