Старогръцка литература II
2021 г.
Проза
(18 ноември, 2021)
Лекция IV
Ораторска проза
Темистокъл, Перикъл, Горгий.
Антифонт, Андокид
(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)
Значение на думата „реторика“.
Други термини.
Когато казваме „реторика”, имаме предвид две неща. На първо място, това е самото умение да се говори публично, което предполага опит и се подчинява (най-напред интуитивно, нешколувано) на някои закономерности в постройката на монолога. В този случай вместо „реторика” може да се употреби термина „ораторство”.
После, това е вид образование. Ораторите могат да сведат опита си до сбор от правила, да изработят учебни помагала и да организират образователни центрове (школи). Тогана те биват наричани „ретори“. В техните школи се създава възможност за овладяване на „ораторско изкуство”.
Ораторството в поезията
Има ораторски текстове, създадени много преди началото на V в. пр. Хр. – когато в Сицилия и Атина се появяват първите професионални оратори. Това са речите, вградени в поетически произведения.
В епоса:
У Омир има множество речи – това са местата, където някой увещава някого, доказва правотата си, възхвалява или порицава. Омировите герои имат съзнание за важността на това, да се говори убедително пред публика.
Ето някои свидетелства от „Илиада”:
„Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен“
„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития“
„Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен.
Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите,
думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни.
Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери.“
„Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,
хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори“
И “Одисея”:
„Всички го гледат с възторг, несмутимо говори, без спънки,
кротко, почтително; личен е той на събрание всяко;
Други по външност напълно прилича на бог вековечен,
но от речта му оскъдна чуждее словесната сладост“
Изглежда, че Омир различава видове ораторство (стилове в красноречието):
„Славният цар Менелай заговори свободно и бързо,
кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец,
ни празнословец, макар на години да беше по-малък.“
Смята се, че красноречието може да се преподава. Това значи че съществува предаваемо знание за ораторството, ораторско изкуство.
„Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча:
в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител“
Ако епосът е дидактичен, цялото произведение може да има форма на увещание – както е „Дела и дни” на Хезиод. Там той споменава, че красноречието е дарба от боговете и посочва ползата от него:
„Този от всички царе богохранни, когото съгледат,
щом се роди, и обсипят го с почест на Зевс дъщерите,
нему изливат те сладка роса на езика и после
медени думи текат от устата му. Всичките люде
гледат към него, когато съдебния спор разрешава,
давайки права присъда; със реч убедителна може
даже и страшна кавга начаса да приключи умело
(ей затова са разумни царете, че щом в агората
В грешка изпадне народът, премахват без трудност бедата,
Сочат му правилен път, увещавайки с ласкави думи)“
В лириката:
Лирическите монолози, особено в античността, често се доближават до ораторството. Това се отнася аз почти всички оцелели стихове на Тиртей, Калин, Солон, Теогнид.
Ето какво казва Дионисий Халикарнаски за Алкей:
„ [При Алкей] виж преди всичко характера на политическите му стихове. Много често, ако оставим настрана размера, ще видим просто едно политическо ораторстване.“
В трагедията:
Есхил е оформил част от „Евмениди” като съдебен процес, където се представя самата процедура – дава се думата на обвинителите, на подсъдимия и защитника му, и накрая се произнася присъдата.
В „Молителките” се обсъжда дали аргоската държава има право да даде убежище на бягащите от Египет дъщери на Данай.
Ораторството в прозата
В историографията:
Речи се включват в прозаически текстове, които не са нито ораторски произведения, нито ръководства по реторика – такива са „Историите” на Херодот и Тукидид. Възможно е това да е станало под влиянието на епоса.
Възникване на ораторското изкуство в Сицилия
„Аристотел казва, че когато в Сицилия след събарянето на тиранията били подновени след дълго прекъсване частните процеси, то именно тогава, понеже сицилийците са хора с остър ум и с естествена склонност да спорят, Коракс и Тисий описали теорията и правилата на красноречието. Защото преди това никой не бил свикнал да говори според някакви система и метод, а повечето хора си стремели единствено до говорят точно и отчетливо“
Пръв (към 450 пр. Хр.) и след смъртта на „своя приятел“ Хиерон (ол. 78,2/467 пр. Хр.) започнал да преподава ораторство Коракс. Възможно е той да е съставил наръчник по ораторство. Коракс преподавал на сиракузеца Тисий и на Емпедокъл от Акрагант.
Смятало се е, че Емпедокъл бил учител на Горгий от Леонтини.
Горгий
Благодарение на него ораторството като изкуство станало известно в Атина:
„По това време в Сицилия леонтинците, колонисти на халкидците и сродни на атиняните, били нападнати от сиракузците. И след като се оказали в затруднение и поради превъзходството на сиракузците били застрашени от завладяване, изпратили посланици до народното събрание в Атина с молба да им се помогне колкото се може по-скоро, за да бъде спасен градът от надвисналата опасност.
Начело на пратениците бил ораторът Горгий, който по сила на словото надминавал всички свои съвременници. Той пръв открил правилата на ораторското изкуство и в това умение дотолкова надминавал останалите, че взимал по сто мини заплащане от учениците си.
Та той, като пристигнал в Атина и бил въведен в народното събрание, говорил с атиняните относно съюзничеството и впечатлил тях, талантливите словолюбци, със своя особен, чуждестранен начин на говорене.
Накрая, след като ги убедил да сключат военен съюз с леонтинците, се завърнал обратно в Леонтини, като заслужил всеобщо възхищение в Атина заради ораторското си изкуство.“
Той изобретил т.нар. „фигури“ (σχηματισμοί), чрез които прозаичното (немерено) слово наподобявало поезия. Представа за стила му като оратор може да се получи от двете запазени речи – „Похвала на Елена“ и „Апология на Паламед“.
Сред по-известните му ученици са Пол от Акрагант и Алкидамант от Елея (в Мала Азия).
Филострат („Биографии на софисти“ I, 9) пише за него следното:
Σικελία Γοργίαν ἐν Λεοντίνοις ἤνεγκεν, ἐς ὃν ἀναφέρειν ἡγώμεθα τὴν τῶν σοφιστῶν τέχνην,
ὥσπερ ἐς πατέρα· εἰ γὰρ τὸν Αἰσχύλον ἐνθυμηθείημεν, ὡς πολλὰ τῇ τραγῳδίᾳ ξυνεβάλετο ἐσθῆτί
τε αὐτὴν κατασκευάσας καὶ ὀκρίβαντι ὑψηλῷ καὶ ἡρώων εἴδεσιν ἀγγέλοις τε καὶ ἐξαγγέλοις καὶ οἷς
ἐπὶ σκηνῆς τε καὶ ὑπὸ σκηνῆς χρὴ πράττειν, τοῦτο ἂν εἴη καὶ ὁ Γοργίας τοῖς ὁμοτέχνοις…
διαλεχθεὶς δὲ ᾿Αθήνησιν ἤδη γηράσκων εἰ μὲν ὑπὸ τῶν πολλῶν ἐθαυμάσθη, οὔπω θαῦμα, ὁ δέ, οἶμαι, καὶ τοὺς ἐλλογιμωτάτους ἀνηρτήσατο, Κριτίαν μὲν καὶ ᾿Αλκιβιάδην νέω ὄντε, Θουκυδίδην δὲ καὶ Περικλέα ἤδη γηράσκοντε. καὶ ᾿Αγάθων δὲ ὁ τῆς τραγῳδίας ποιητής, ὃν ἡ κωμῳδία σοφόν τε καὶ καλλιεπῆ οἶδε, πολλαχοῦ τῶν ἰάμβων γοργιάζει.
Λέγεται δὲ ὁ Γοργίας ἐς ὀκτὼ καὶ ἑκατὸν ἐλάσας ἔτη μὴ καταλυθῆναι τὸ σῶμα ὑπὸ τοῦ γήρως, ἀλλ’
ἄρτιος καταβιῶναι καὶ τὰς αἰσθήσεις ἡβῶν.
Развитие на ораторството в Атина
Темистокъл
В Атина по време на гръко-персийските войни за отличен оратор е бил смятан Темистокъл.
„Между атиняните имало един мъж, който наскоро се бил наредил сред първенците. Името му било Темистокъл, син на Неоклес. Този мъж заявил, че тълкувателите са разбрали не съвсем точно значението на оракула. Посъветвал ги да се подготвят за морска битка. Тази война спасила тогава Елада, принуждавайки атиняните да станат морски народ…“
„Темистокъл умеел благодарение на своята необикновено бърза съобразителност да формулира най-доброто мнение по отношение на предстоящите неотложни проблеми. По отношение на бъдещето могъл да прави най-правилни предвиждания, и то с най-широки и далечни перспективи. Щом веднъж се заемел с една работа, той знаел как да изложи всички данни във връзка с нея. И дори по въпроси, по които нямал опит, бил способен да дава правилно мнение.“
„Те [атиняните] дадоха най-много и превъзходни неща заради свободата на гърците: стратега Темистокъл, човек с най-големи способности в говоренето…“
„Няколко години след това, както може да се види от атическите паметници, е живял Темистокъл – за него се знае, че бил пръв не само по ум, но и по красноречие; после Перикъл, който при всички други свои блестящи добродетели бил известен и с ораторската си дарба. По онова време живял и Клеон, метежен гражданин, но добър оратор.“
Перикъл
„Взел думата и Перикъл, сина на Ксантип, който по това време бил главната ръководна личност в Атина благодарение на своите изключителни дарби като оратор и като човек на делото.“
„И действително през цялото време, докато Перикъл стоял начело на държавата и имало мир, той я ръководел с умереност и бдял над нейната сигурност. Именно по негово време тя станала велика държава и когато започнала войната, изглежда, че той и тогава съумял да схване кои са ресурсите на нейното могъщество. Перикъл преживял от войната само две години и шест месеца и когато умрял, предвижданията му относно войната се потвърдили с още по-голяма сила.
Перикъл разполагаше с авторитет благодарение на уважението, на което той се радваше и на своите интелектуални качества и освен това, свръх всичко друго, на своята очевидна неподкупност. Освен това, макар да се отнасяше към народните маси либерално, ги държеше в свои ръце и вместо да се остави да бъде направляван от тях, в същност той ги водеше. Демокрация съществуваше само на думи, а в същност това беше власт на първия гражданин в държавата“.
„На младини Перикъл бил плах пред народа, понеже, както разказват, приличал на тирана Пизистрат: гласът му бил приятен, езикът чевръст и бързорек, така че по-възрастните хора били поразени от тая прилика…
Перикъл настройвал речта си като музикален инструмент в съответствие с живота, който водел, и с извисения си дух, но същеврeменно я привеждал в съзвучие с Анаксагор, изпъстряйки реториката с багрите на учението за природата…
При все това дори и самият Перикъл се притеснявал преди произнасяне на реч. Докато крачел към трибуната, молел боговете да не му убегне някоя неволна дуам, неподходяща за посатвената цел…
Перикъл бил способен сам да се справя умело с тях [страстите] използвайки хорските страхове и надежди като кормило, с което ту подтискал дързостта, ту облекчавал и залъгвал огорчението. Така показал, че реториката е „ръководство на душите“, по израза на Платон, и че най-великото ѝ дело е да направлява нравите и страстите, сякаш са тонове и звуци на душата, изискващи твърде изкусен допир или удар…
Колкото до грандиозните строежи на храмове и обществени сгради, с които Перикъл украсил Атина, с тях не биха могли да се сравняват, дори и взети накуп, всичките римски творения създадени до времето на Цезарите. Величествени по замисъл и изпълнение, те са превъзходни, несравними и заслужено заемат първо място“.
Според Цицерон той е първият, който е записвал речите си. По времето на Плутарх от него не е имало нищо, освен постановления.
Все пак трите речи, които е записал Тукидид, създават представа за ораторския му талант.
Платон не го цени като държавник, но смята, че е отличен оратор.
Софистиката
Софистиката е образование, което е по-общо от реториката и я включва в себе си. Софистите преподават на своите ученици не само правилата на красноречието, но и други знания, за които се предполага, че могат да послужат в публичните спорове. Те пишат изследвания за държавните устройства (Протагор), философстват за битието и знанието (Горгий), занимават се с лексикология и семантика (Продик), лично овладяват разни изкуства и занаяти (Хипий).
Софистът се опитва да предложи енциклопедично образование, подтиква учениците си към изследване на нравствени и обществени въпроси, препоръчва използването на словото за постигане на практически цели и се съмнява, че някой би могъл да достигне да сигурно знание по метафизични и религиозни въпроси.
Някой би казал, че софистите са философи, но те не се наричат така, тъй като не предлагат система за индивидуално усъвършенстване чрез знание за природата, човека и вселената, нито аскетичен начин на живот, а по-скоро умение за напредък в обществото.
Поради това си спечелили славата на безбожници и аморалисти. Съчиненията им са загубени, с малко изключения. Портрети на някои от тях (Протагор, Горгий, Продик, Хипий, Тразимах) са дадени в диалозите на Платон и неговото отношение към софистиката е станало причина тази дума да придобие завинаги негативен смисъл.
Според него софистът – и като мислител, и като оратор – подхожда към събеседниците и изобщо към публиката демагогски. Той не се стреми да установи истината за нещата, които говори, а само да предава и създава мнения; и влияе на аудиторията говорейки това, което тя желае да чуе, а не което ще е добро за нея.
Софистите произхождат от различни градове, но твърде често посещават Атина, тъй като там е имало най-платежоспособни клиенти, а и държавното устройство позволявало напредък чрез публична дейност, за която този вид образование изглеждал полезен. Политическият лидер на атиняните от средата на V в. – Перикъл – явно бил благосклонен към тях. Плутарх съобщава, че той бил близък с Протагор и можел да прекара цели дни в разговори с него.
В други градове обаче софистите били посрещани по-студено. Те нямали успех в Спарта, както твърди Платон чрез думите на Хипий в „Големия Хипий” (283b-285d).
В Атина също е имало реакция срещу тях, като тя засягала не само онези, които Платон нарича софисти, но и техните опоненти, какъвто е бил Сократ. В „Облаците” Аристофан му приписва възгледи и положение в обществото, които публиката свързвала със софистите.
Едно от нещата, които създавали недобрата им репутация е, че преподавали срещу заплащане, което понякога било високо. Гражданите са се съмнявали, че преподаването си заслужавало цената, а наред с това възниквал въпросът дали е редно да се плаща за неща, които всеки би трябвало да знае – въпросите на религията, нравствеността, обществените задължения.
„Десетте оратори“
Според времето им: Антифонт, Андокид, Лизий, Изократ, Исей, Есхин, Демостен, Хиперид, Ликург, Динарх.
„Суда“ в „Антипатър“ посочва Демостен, Хиперид, Ликург; после други (предадени му от атиняните ол. 114,2/323 пр. Хр.).
Пак там, в „Никострат“ се споменава за „новите десет оратори“ – сред тях Дион Хризостом, Полемон, Аристид, Херод Атик.
Източници за тях:
„Десетте оратори“ на Плутарх
Фотий. „Библиотека“, cod. 259-268
Издания:
Рим (1513, Мануций), 3 тома
Лайпциг (1770-1775, Reiske), 12 тома
Берлин (1823-1824, Bekker), 5 тома
Антифонт
1. Оцелели речи
Общо 15. От тях три по действителни случаи:
– „Обвинение за отровителство срещу мащехата“
– „За убийството на Херод“
– „За хориста“ или „Защита на хорега“
И три учебни „тетралогии“:
– Две обвинителни за убийство с неизвестен извършител; две защитни за същото
– Две обвинителни за неволно убийство; две защитни за същото
– Две обвинителни за убийство при самозащита; две защитни за същото.
2. Източници
Тукидид VIII, 68 и 90
„Десетте оратори“
Филострат. „Биографии на софистите“ I, 15
Фотий. „Библиотека“
„Суда“
3. Сведения за Антифонт
„И все пак онзи, който подхванал цялата работа така, че да я доведе до този (успешен) край и който между всички най-дълго полагал усилия за нея, бил Антифонт. Този мъж не отстъпвал на никой атинянин по своите нравствени качества. Освен това бил необикновено съобразителен и притежавал дарби на бляскав оратор. Наистина той не говорел нито в народното събрание, нито при някакви други разисквания, освен ако бил заставен да стори това, и бил подозрителен на тълпата поради славата си на голям оратор. И все пак нямало равен на него, който да може така да помогне на когото и да било, който се обръщал към него за съвет както при разискванията в съдилищата, така и в народното събрание.
И когато впоследствие Четиристотинте били свалени от власт и народът се отнесъл сурово към тях, а той бил обвинен, че е участва в преврата, и бил осъден на смърт, произнесъл във връзка с този съдебен процес най-добрата до мои дни защитна реч.“
Атинянин от дема Рамнунт, син на ретора Софил. Сравним с най-изтъкнатите оратори на века – Темистокъл, Горгий, Перикъл. Малко по-млад от последните двама.
Пръв в Атина написал ръководство по ораторско изкуство и учредил школа за оратори. Изглежда да е бил специалист по съдебни речи, особено за убийства. Бил първият съдебен „логограф“.
Участвал в управлението на 400-те (ол. 92,1). На следващата година (ол. 92,2/411 пр. Хр.), след падането им, бил осъден на смърт.
4. Разни съобщения и анекдоти
Разказвали, че бил в Сицилия при Дионисий Сиракузки, и бил убит от него, защото изразил почитта си към тираноубийците Хармодий и Аристогейтон; или защото се присмивал на драмите, които Дионисий пишел.
5. Загубени речи и съчинения. Какво му се приписва
Приписвали му се общо 60 речи. Цецилий отхвърля 25 от тях.
От загубените:
„Защитна реч пред атиняните“; „Олигархична“ (Присциан, XVIII); „Политическа“ (Атеней, X)
Твърди се, че е писал и трагедии.
6. Ръкописи и издания
– ръкописи
Cripsianus (XIII в.) и Oxoniensis (XIV в.)
– издания до 1700 г.
Париж (1575, Етиен)
– до края на XX в.
Гръцки
Лайпциг (1770-1775)
Берлин (1828)
Петербург (1880, Ернщед)
8. Други Антифонтовци
Известни са 13, сред тях дядото на Платон по майчина линия, баща на Пириламп (вуйчо на Платон); и негов брат (и на Адимант и Главкон) по майка, също Пириламп („Парменид“ на Платон и „За демона на Сократ“ на Плутарх).
Един гадател (тератоскоп, онирокрит).
Антифонт трагикът, убит в Сицилия от Дионисий.
Антифонт софистът, споменат от Аристотел („Физика“ I,2; „Софистически опровержения“ I,10).
Антифонт, обвинен от Демостен в предателство („За Ктезифонт“).
Андокид
1. Оцелели речи
Останали са 4:
„За мистериите“
„За завръщането си“
„За мира с лакедемонците“
„Срещу Алкивиад“
2. Източници
Собствените му речи
Лизий. „Срещу Андокид“
Плутарх. „Алкивиад“, 21
„Десетте оратори“
Фотий. „Библиотека“, cod. 261
3. Сведения за него
„Андокид е от благороден род – той е син на Леогор, който някога участвал в сключването на мирен договор между атиняни и лакедемонци.
Той самият заедно с Главкон участвал в експедицията с 20-те кораба в помощ на керкирците, когато бяха влезли в спор с коринтяните; а после бил обвинен в светотатство, затова, че обезобразил изображенията на Хермес и оскърбил мистериите на Деметра. И съден за тези неща, избегнал наказанието, като дал сведения за виновниците.
Напуснал града, когато Тридесетте взели властта. През изгнанието си живял в Елида, а когато Тразибул и хората му влезли в града, той също се завърнал. След това бил изпратен в Лакедемон за сключването на мирния договор и тъй като възникнало съмнение относно действията му, отишъл пак в изгнание.
За всички тези неща обяснява в речите, които е написал – едни са в защита по делото за мистериите, други – за завръщането му от изгнание. Запазена е и тази за мира.
Разцветът му е бил по времето на философа Сократ. Роден е през 78 олимпиада [468 пр. Хр], така че трябва да е по-възрастен от Лизий с 10 години“ (из „Десетте оратори“).
Атинянин, син на Леогор. Роден през ол. 78,1 (468 пр. Хр.), живял до 95-та (400-397 пр. Хр.). Подсъдим на процеса за „хермите“ през 415 пр. Хр. След като се споразумява със съдиите е оправдан и напуска града. Прави два неуспешни опита за завръщане – при 400-те, и пак през 407 пр. Хр.
След падането на 30-те тирани се завръща, благодарение на всеобщата амнистия. През 400 пр. Хр. завеждат срещу него друго дело за кощунство, този път за профаниране на Елевзинските мистерии.
След края на Коринтската война бил изпратен в Спарта да преговаря за мир. Преговорите били неуспешни и той не се завърнал. По време на отсъствието си се занимавал с търговия. Вероятно умрял в изгнание.
Бил наварх.
(бележките под линия не са включени)
Библиография
Източници
Аристотел. „Реторика“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1986
Аристофан. „Ахарняни“. Превод Ал. Ничев. В: Аристофан. Комедии. „НК“, 1985
Диоген Лаерций. „Животът на философите“. Превод Т. Томов. „НК“, 1985
Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982
Ксенофонт. Анабазиз. Превод М. Мирчев. В: Ксенофонт. Исторически съчинения. „НИ“, 1984
Омир. „Илиада“. Превод Ал. Милев, Бл. Димитрова. „НК“, 1969
Омир. „Одисея“. Прев Г. Батаклиев. “НК”, 1981
Платон. „Горгий“. Превод Г. Михаилов. „НИ“, 1982
Платон. „Пирът“. Превод Г. Михаилов. „НИ“, 1982
Платон. „Федър“. Превод Б. Богданов. „Планета-3“, 2007
Плутарх. „Алкивиад“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008
Плутарх. „Перикъл“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008
Плутарх. „Темистокъл“. Превод М. Славова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013
Пс.-Аристотел. „Реторика към Александър“. Превод Г. Гочев. „Сонм“, 2004
Страбон. „География“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2006
Тукидид. „История на Пелопонеската война“. Превод М. Мирчев. “НИ”, 1979
Хезиод. „Теогония. Дела и дни“. Превод Ст. Недялкова. “НК”, 1988
Херодот. „История“. Превод П. Димитров. НБУ, 2010
Цицерон. „Брут, или за прочутите оратори“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Цицерон. „За оратора“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Diodori Bibliotheca historica. Vol.I-V [кн. I-XX]. Recogn, Fr. Vogel. Lipsiae, 1888-1906
De imitatione (fragmenta). Еd. H. Usener and L. Radermacher. В: Dionysii Halicarnasei
quae exstant, vol. 6. Leipzig, 1929 (Stuttgart, 1965)
Flavii Philostrati Vitae sophistarum. Ed. C.L. Kayser. В: Flavii Philostrati opera,
vol. 2. Leipzig, 1871 (Olms, 1964):
Photius. Bibliotheca. Ed. R. Henry. Paris, 1959-1977; Leipzig, 1968
Plutarchi Vitae decem oratorum. Ed. J. Mau. В: Plutarchi Moralia vol. V, 2/2. Leipzig, 1971
Sexti Empirici Adversus mathematicos. Ed. H. Mutschmann, J. Mau. В: Sexti Empirici
opera, vols. 2-3. Leipzig, 1914
Suidae lexicon, 4 vols. ed. A. Adler. Leipzig, 1928-1935 (Stuttgart, 1967-1971)
Изследвания
Соболевский, С.И. „Возникновение ораторского искусства в Греции“. В: Соболевский и др. ред. „История греческой литературы“ т. II. АН СССР. Москва, 1955
W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890
J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorum veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720
Fr. Schoell. Geschichte der Griechischen Litterarur von den frühesten mythischen Zeit bis zur Einnahme Constantinopels durch die Türken. Nach der zweiten Auflage aus dem Französischen übersetzt von J.F.J Schwarze. Erster Band. Berlin, 1828
…
(2 декември, 2021)
Лекция V
Ораторска проза
Лизий
(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)
1. Оцелели речи
Общо 34:
„Защита, за убийството на Ератостен“ (1)
„Надгробна реч“ (2)
„Защита, към Симон“ (3)
„За умишленото нараняване“ (4)
„В защита на Калий по обвинение в светотатство“ (5)
„Срещу Андокид, за неблагочестие“ (6)
„Ареопагитик, за свещената маслина“ (7)
„Срещу приятели, заради злословие“ (8)
„В защита на войника“ (9)
„Срещу Теомнест“ (две, 10 и 11)
„Срещу Ератостен, един от 30-те“ (12)
„Срещу Агорат“ (13)
„Към Алкивиад, за дезертьорството“ (две, 14 и 15)
„Защита на Мантитей, в Съвета“ (16)
„За имуществото на Ератон“ (17)
„За отнемането на имуществото на Никиевия брат. Епилог“ (18)
„За имуществото на Аристофан, защита“ (19)
„Защита на Полистрат“ (20)
„Защита срещу обвинение за подкуп“ (21)
„Срещу търговците на жито“ (22)
„Срещу Панклеон – че не е платеец“ (23)
„Защита на недъгавия“ (24)
„Защита на обвинения в опит за премахване на демокрацията“ (25)
„За докимасията на Евандър“ (26)
„Срещу Епикрат. Епилог“ (27)
„Срещу Ергокъл. Епилог“ (28)
„Срещу Филократ. Епилог“ (29)
„Срещу секретаря Никомах, за отчета“ (30)
„Срещу Филон, за докимасията“ (31)
„Срещу Диогейтон“ (32)
„Олимпийска“ (33)
„Да не се разрушава бащиното държавно устройство в Атина“ (34)
„Любовна реч“
2. Източници за живота на Лизий
Самите речи, на първо място – „Срещу Ератостен“
Платон. „Федър“ и „Държавата“
Дионисий Халикарнаски. „За Лизий“
„Десетте оратори“
Фотий. „Библиотека“, cod. 262
„Суда“
3. Сведения за него
Атинянин, син на Кефал, Роден през ол. 80,2 (459 пр. Хр.).
Учил при сиракузците Тисий и Никий. След поражението във войната трябва да се е върнал в Атина (ол. 92,1/411 пр. Хр.).
Прогонен от 30-те тирани, отива в Мегара. Връща се с Тразибул, който скоро след това го предлага за атинско гражданство (Лизий е метек). Предложението било отхвърлено.
Бил близък със Сократ. Преподавал ораторско изкуство. Лично почти не е водил дела, а писал речите си за други.
Предполагат, че живял 73 години (или 76, или над 80).
Christ предлага следната хронология:
Роден към 450 г. в Сиракуза.
Към 440 заедно с баща си се преселва в Атина. 435 се отправя за Турии. Тогава трябва да е започнал да учи при Тисий. След сицилийската авантюра се връща в Атина (412).
При 30-те тирани (404) е убит брат му Полемарх, и тогава заминава за Мегара. Завръща се през 403 пр. Хр. Скоро след това произнася речта срещу Ератостен.
4. Лизий като оратор и ретор
– мнения
Цицерон се изказва възторжено за него. Сравнява го с Катон Стари.
Дионисий смята, че езикът му е образец за следтукидидовия атически. Хвали начина му на разказване.
Почти винаги клиентите му печелели делата си.
– продължители и проучватели (освен споменатите като източници)
Коментари към Лизий са писали Зосим от Газа и Зенон от Китион; и Павел от Герме, Мизия.
Харпократион писал „За речите на Хиперид и Лизий“.
5. Загубени речи и съчинения. Какво му се приписва
Приписвали му общо 425 речи, приемали за истински 233 Според „Суда“ – над 300.
Има фрагменти от „Реч срещу сократика Есхин“, „Срещу Алкивиад за къщата“, „Срещу Архебиад“, „Срещу децата на Хипократ“, „Срещу Кинезий в защита на Фаний“, „Срещу Тисид“, „Защита на Ференик относно наследството на Андроклид“.
Приписвали му една „Апология на Сократ“.
6. Други Лизиевци
Лизий, архонт (praetor) в Атина през ол. 20,3 (698 пр. Хр.).
Лизий от Тарс, епикуреец, (Атеней V, p. 215).
Лизий фармацевтът, връстник на Диоген от Синопа (Лаерций VI, 43).
Лизий, събеседник в Плутарховия диалог „За музиката“.
7. Ръкописи и издания
– ръкописи
Palatinus (X в., в Хайделберг)
– издания
Гръцки
Венеция (1513, Мануций)
Париж (1575, Етиен)
Гръко-латински
Хановер (1615)
Марбург (1683)
– до края на XX в.
Гръцки
Лондон (1739, Тейлър). Същото, съкратено и редактирано, в Кембридж (1740)
Париж (1783, Auger)
Амстердам (1863, Cobet)
(бележките под линия не са включени)
Библиография
Източници
Диоген Лаерций. „Животът на философите“. Превод Т. Томов. „НК“, 1985
Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982
Лисий. Речи. Перевод и комментарии С.И. Соболевского. М. Academia, 1933; „Ладомир“, 1994
Платон. „Държавата“. Превод Ал. Милев. „НИ“, 1975/1981
Платон. „Федър“. Превод Б. Богданов. „Планета-3“, 2007
Цицерон. „Брут, или за прочутите оратори“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Цицерон. „За оратора“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Цицерон. „Ораторът“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Alcidamas. Fragmenta. В: Artium scriptores. Ed. L. Radermacher, Vienna, 1951
Diodori Bibliotheca historica. Vol.I-V [кн. I-XX]. Recogn, Fr. Vogel. Lipsiae, 1888-1906
Diogenis Laertii vitae philosophorum, 2 vols. Ed. H.S. Long. Oxford, 1964/1966
Dionysii Halicarnasei. De Lysia. В: Dionysii Halicarnasei quae exstant. Еd. H. Usener, L. Radermacher, vol. 5. Leipzig, 1899 (Stuttgart, 1965)
Lysiae Orationes. Recogn. Chr. Carey. Oxford, 2007
Photius. Bibliotheca. Ed. R. Henry. Paris, 1959-1977; Leipzig, 1968
Plutarchi De garrulitate. В: Plutarchi Moralia vol. III. Rec. et emendav. Paton, Pohlenz, Sieveking. Leipzig, 1972
Suidae lexicon, 4 vols. ed. A. Adler. Leipzig, 1928-1935 (Stuttgart, 1967-1971)
Vitae decem oratorum. Ed. J. Mau. В: Plutarchi moralia, vol. V. 2.1. Leipzig, 1971
Изследвания
С.И. Соболевский. „Возникновение ораторского искусства в Греции“. В: История греческой литературы. T. I. Ред. С.И. Соболевского и др. АН СССР, 1946
W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890
J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorum veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720
Fr. Schoell. Geschichte der Griechischen Litterarur von den frühesten mythischen Zeit bis zur Einnahme Constantinopels durch die Türken. Nach der zweiten Auflage aus dem Französischen übersetzt von J.F.J Schwarze. Erster Band. Berlin, 1828
…
(9 декември, 2021)
Лекция Vi
Ораторска проза
Изократ
(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)
1. Оцелели речи
Приписвали му общо 60 речи. От тях Цецилий смятал за истински 28, Дионисий Халикарнаски – 25. Днес (Фабриций, 1720) са оцелели 21.
Номерацията (редът) е от H. Wolf (Базел, 1551 и 1570).
„Към Демоник“ (1)
„Към Никокъл“ (2)
„Никокъл“ (3)
„Панегирик“ (4)
„Филип“ (5)
„Архидам“ (6)
„Ареопагитик“ (7)
„За мира“ (8)
„Евагор“ (9)
„Похвала на Елена“ (10)
„Бусирис“ (11)
„Панатенейска“ (12)
„Против софистите“ (13)
„Платейска“ (14)
„Замяна на имущество“ (15)
„За колесницата“ (16)
„Банкерска реч“ (17)
„Към Калимах“ (18)
„Егинска реч“ (19)
„Против Лохит“ (20)
„Против Евтин в полза на Никий“ (21)
Има и 9 писма.
2. Източници
Изократ. „За замяната на имуществото“
Платон, „Федър“
Дионисий Халикарнаски. „Изократ“
Пс.-Плутарх. „Десетте оратори“
Филострат. „Животът на софистите“ I, 17
„Животът на Изократ“ (анонимен)
Фотий. „Библиотека“, cod. 159 и 260
„Суда“
3. Животът на Изократ
Атинянин, син на Теодор, роден през ол. 86,1 (436 пр. Хр.) при арх. Лизимах.
Имал двама или трима братя.
Слушал е Продик, Горгий, Тисий, Терамен. „Бил ученик на Сократ“.
Открил школата си в Атина към 393 г. В началото (до ок. 390) бил логограф. Между 376 и 374 съпътствал Тимотей в експедициите му.
Завели дело срещу него във връзка с триерархията (преди 354 г.) Не винаги е бил в добро здраве.
Имал доведен син Афарей от жена си Платана и дъщеря, родена от хетерата Лагиска.
Умрял през ол. 110,3 (338 пр. Хр.), на 98 години – веднага след като научил за поражението на атиняните при Херонея. Погребан в Атина, близо до гимназиона Киносарг.
4. Изократ като оратор и ретор. Влиянието му
– мнения за него и дейността му
Цицерон, цитирайки „Федър“, добавя:
„Така и Изократ, споменат с добро от Платон, трябва да е презирал мнението на другите…
Платон пише това, когато той е вече възрастен; пише го като негов съвременник и макар хулител на всички ретори, се възхищава от него. И нека тези, които не обичат Изократ, ми позволят да греша заедно със Сократ и Платон.“
Квинтилиан:
„Изократ е блестящ и изящен в друг род красноречие; по-годен е за училището, отколкото да битка в съда…
Той е говорил в аудитории, а не в съдилища; чудно находчив, страстен поддръжник на честното; до такава степен старателен в подреждането, че бил упрекван в престараване“
Фотий:
Κέχρηται δὲ μάλιστα μέν, ὡς αὐτίκα τοῖς ἀναγινώσκουσι δῆλον, εὐκρινείᾳ καὶ καθαρότητι, πολλήν τε ἐπιμέλειαν περὶ τὴν ἐργασίαν τῶν λόγων ἐπιδείκνυται, ὥστε καὶ εἰς περιττὸν αὐτῷ διεκπίπτειν τὸν κόσμον καὶ τὸ ἐπιμελές…
᾿Αλλὰ ταῦτά φαμεν πρὸς τὴν ἐν λόγοις αὐτοῦ ἀρετὴν τὸ ἐκπῖπτον ἐκείνης καὶ ἀνόμοιον ἐνδεικνύμενοι, ἐπεὶ πρός γε ἐνίους τῶν γράφειν λόγους ἐπαιρομένων ἀρεταὶ ἂν δόξωσι καὶ τὰ ἐκείνου ἐλαττώματα (102b)
Самият той говори за своите реторически занимания, за участието си в интелектуалния и обществения живот на Гърция, и за заслугите си към Атина на много места („Евагор“, „Панатенейска реч“), но главно в „Замяната на имуществото“.
Изказва се отрицателно за философстването, както го разбират Платон и Аристотел:
„Аз бих посъветвал младежите да се занимават известно време с тези дисциплини, но да не допускат умът им да се съсухри в тях и да заседне в ученията на старите софисти, от които един твърди, че множеството на всичко съществуващо е безкрайно, докато Емпедокъл казва, че има четири елемента, и между тях вражда и любов, Ион пък твърди, че не са повече от три, Алкмеон – само два, Парменид и Мелис – един, а Горгий – нито един.
Според мен подобни витиевати учения приличат на фокусите, от които няма никаква полза, но винаги събират тълпи от празноглави зяпачи. Който иска да върши нещо смислено, трябва да изхвърли от всичките си занимания безплодните речи и дейностите които нямат нищо общо с живота.“
За несигурността му пред публика и бавността на писането:
Според него самия бил лишен от дързост (за живо говорене в съда и политическите съблания) и подходящ глас.
Писал „Панегирик“ по-дълго, „отколкото Александър воювал в Азия“.
За заплащането в школата му:
Смятало се, че печели много:
„Той [Лизимах] твърди, че не само обикновени хора са били мои ученици, ами и оратори, и пълководци, и царе, и тирани; и че от тях съм спечелил огромни суми – както в миналото, така и сега.“
Взимал 10 мини за целия курс (3-4 години), но казвал, че ще даде 10 хиляди на онзи, който го научи на дързост и му даде хубав глас.
Тимотей му платил 1 талант за съчинените от негово име писма до атиняните; а за речта към Никокъл получил 20. Предполага се, че за атински граждани преподаването било безплатно.
– ученици, последователи, приятели и съперници
Преподавал на Ликург, Хиперид, Исей, Теопомп, Ефор, Навкрат, Теодект (трагик), Астидамант, Филиск, Кратет, Тимотей.
В „Замяната“, за атиняните:
„Сред първите ми ученици бяха Евном, Лизитид и Калип, сред тях Онетор, Антикъл, Филонид, Филомел и Хармантид. Всички тях Атина увенча със златни венци…“ (93)
За чужденците:
„Бих се радвал също така да узная от неприятелите си какво им е мнението за младежите, които идват да се учат тук от Сицилия, от Понта и от други места“ (224)
Цицерон:
„Появява се и Изократ, от чиято школа като от троянски кон излязоха истинските първенци в това изкуство, но едни от тях пожелаха да блеснат на парад, а други – в бой. Ала както първите – Теопомповци, Ефоровци, Филистовци, Навкратовци и много други, макар различни по природа, си схождат в стремежите си и приличат на своя учител, така и онези, които са се обърнали към съдебното красноречие като Демостен, Хиперид, Ликург, Есхин, Динарх и други, въпреки че са неравностойни помежду си, все пак са избрали един и същи стил на наподобяване на истината.
Той бе жив, докато неговите представители имаха подражатели…“
Поддържал контакти с влиятелни хора извън Атина: Язон от Фере, Дионисий Сиракузки, спартанския цар и пълководец Архидам, кипърския цар Евагор и сина му Никокъл.
След 346 (Филократовият мир) – и с Филип II Македонски.
5. Загубени речи и съчинения
Вероятно е бил автор на ръководство по красноречие („Ораторско изкуство“). Известни са заглавията на двадесетина неавтентични речи.
6. Разни съобщения
Преди да започне да преподава в Атина бил имал школа на Хиос.
7. Ръкописи и издания
– ръкописи
20 папируса и 1 пергамент с фрагменти, всички след I в. сл. Хр. – откогато е и архетипът на най-добрия ръкопис.
Самите ръкописи са 121, като издателите от XVIII-XX в. са послужили с 48 от тях.
Разделят се на две групи – първата е представена от Urbinas III (IX/X в.), а втората – от Vat. 65 (1063 г.) и Laurent. 87 (XIII в.).
Известен е Vatic. 64 (1270 г.)., по който М. Мусурус публикува „Писмата“ (1499, Мануций)
– издания
Гръцки:
Милано (1493, Халкокондил)
Венеция (1513 и 1534, Мануций) – с Алкидамант, Горгий, Аристид.
Латински
Марбург (1540)
Базел (1549, Волф); същото много пъти в Базел (1553, 1570), в Париж (1603) и Женева (1618)
Гръко-латински
Базел (1570)
– до края на XX в.
Гръцки
Париж (1782, Auger – 3 тома; 1807, Кораис – 2 тома)
Лайпциг (1820 – 2 тома)
Оксфорд (1823, Бекер)
Лайпциг (1882, Benseler-Blass – 2 тома)
(бележките под линия не са включени)
Библиография
Източници
Аристотел. „Метафизика“. Превод Н. Гочев. УИ „Св. Климент Охридски“, 2020
Диоген Лаерций. „Животът на философите“. Превод Т. Томов. „НК“, 1985
Елиан. „Всякакви истории“. Превод Р. Николова. „Кибеа“, 2011
Изократ. Речи. Превод В. Герджикова и Н. Шаранков. „Архетип“, 2008
Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982
Ксенофонт. „Гръцка история“. Превод Р. Стефанов. В: Ксенофонт. Исторически съчинения. „НИ“, 1984
Лонгин. „За възвишеното“. Превод Ив. Генов. „НИ“, 1985
Лукиан. „За паразита, или какво представлява паразитството“. Превод Вл. Атанасов. В: Лукиан. Сатири и пародии. „НК“, 1986
Платон. „Федър“. Превод Б. Богданов. „Планета-3“, 2007
Платон. „Горгий“. Превод Г. Михаилов. В: Платон. Диалози. Т. II. „НИ“, 1982
Цицерон. „Брут, или за прочутите оратори“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Цицерон. „За оратора“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Цицерон. „Ораторът“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992
Diogenis Laertii Vitae philosophorum. Rec. C.G. Cobet. Parisiis, 1878
Dionysii Halicarnasei. De Isocrate. В: Dionysii Halicarnasei quae exstant. Еd. H. Usener, L. Radermacher, vol. 5. Leipzig, 1899 (Stuttgart, 1965)
Isocratis Orationes. Vol. I-II. Ed. G.E. Benseler, Fr. Blass. Lipsiae, 1910-1913
Philostrati Vitae sophistarum. В: Flavii Philostrati opera, vol. 2. Ed. C.L. Kayser. Leipzig, 1871 (repr. Hildesheim, 1964)
Scholia graeca in Aeschinem et Isocratem. Ed. G. Dindorfius. Oxonii, 1852
Sudae Lexicon. Ex rec. Imm Bekkeri. Berolini, 1854; Suidae lexicon, 4 vols. ed. A. Adler. Leipzig, 1928-1935 (Stuttgart, 1967-1971)
Vita Isocratis. В: Isocrate. Discours. T.I. Paris, 1928.
Vitae decem oratorum. Ed. J. Mau. В: Plutarchi moralia, vol. V. 2.1. Leipzig, 1971
Изследвания
С.И. Соболевский. „Возникновение ораторского искусства в Греции. Исократ“. В: История греческой литературы. T. II. Ред. С.И. Соболевского и др. АН СССР, 1955
W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890
J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorum veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720
G. Mathieu. Introduction. В: Isocrate. Discours. T.I. Paris, 1928.
Fr. Schoell. Geschichte der Griechischen Litterarur von den frühesten mythischen Zeit bis zur Einnahme Constantinopels durch die Türken. Nach der zweiten Auflage aus dem Französischen übersetzt von J.F.J Schwarze. Erster Band. Berlin, 1828
Справочници
Ал. Милев, Г. Михаилов. Старогръцка граматика. „НИ“, 1979
***
специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър – есенен (2006)
Семинар. Студентите прочитат предварително определена двойка речи. Задачата е да се представи:
1. Съдържанието на всяка реч (твърдения, аргументация)
2. Приликите и разликите между двете представени речи
а. ситуация на речта
– къде и пред кого са произнесени
б. историческа ситуация
– какво се случва в държавата, какво е наложило произнасянето на речта
в. Тема и постройка на речта –
какво се обсъжда и дължина на речта; деление на части според съдържанието и дължина на частите; директни обръщения към публика или опонент; драматизации (“ако родината се обърне към теб и те попита”); ирония; начин на въведение и заключение; отклонения заради аргументацията (цитиране на свидетелства и закони, разкази за миналото, характеристики на ситуация или индивид, сентенции и общи размисли); прогнози и предупреждения
Двойки речи
І. Демостен. “Против Филип” ІІ – Цицерон. ХІІ филипика
ІІ. Демостен. “Втора олинтийска” – Цицерон. ХІV филипика
ІІІ. Демостен. “Против Филип” І – Цицерон. І филипика
ІV. Демостен. “Първа олинтийска” – Цицерон. “Срещу Катилина І”
Библиография:
Демостен. Избрани речи. Прев. Цв. Грозев. “Наука и изкуство”, 1982
Цицерон. Избрани речи. Прев. Вл. Атанасов, Д. Бояджиев, Н. Георгиева, Л. Йорданова. “Наука и изкуство”, 1983