Архив на категория: курсове

Старогръцка литература. 2003

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е литература. Словесност и художествена литература. Старогръцката литература – противопоставянето й с римската, християнско-средновековната и модерната. Източници за старогръцката литература. Старогръцката литература в България.
І. Що е литература. Значение на думата
1. Всичко, писано за четене /ами изговореното и изпятото? Сценариите?/
2. Художествената литература /всяко слово, което се употребява с естетическа цел/

ІІ. Художествената литература
1. Понятие за художествена литература
А. В античността – poiesis /mimesis/ – защо историята, реториката и науките не са poiesis /кое е нехудожественото в тях/. Полезно ли е или е вредно.
Б. В Новото време – словесно изкуство – кой създава изкуството. Талант и гений. Понятие за красиво. Катартична функция.
2. Жанровете на художествената литература – като части на литературата
А. Що е жанр – начин за художествена употреба на словото. Аристотелисткият произход на класификацията.
Б. Разграничението между епос, лирика и драма
– в античността – белези на епоса, на драмата /лирика?/
– в новото време – понятийното разделение у Хегел

ІІІ. Що е старогръцка литература
1. Какъв тип текстове съдържа според темата, жанра и материала
А. Всички паметници на словесността – всичко писано е литература /и надписите, удостоверяващи дарение и почетно гражданство ли?/
Б. Всичко, написано върху мек материал – той се произвежда по-лесно и побира повече текст, значи ще включва по-скоро текстове, произведени с непрактическа цел – литературни /ами математическите трактати?/
В. Всичко, което не изисква специализирана подготовка, за да бъде разбирано –без научните текстове /значи и законите, и хрониките/
Г. Художествени текстове – щом “литература” значи mimesis и художествена словесност; и литература през античността е само това, което е предшественик на класическата европейска художествена литература /има и такива, които не са се смятали за poiesis, но ги включваме в курсовете по литература – речите у Тукидид, анекдотите на Херодот, Ксенофонт, реториката – класическата филология е консервативна/
2. Какъв тип текстове съдържа според езика и културата
А. Иудеохристиянски автори – Йосиф – пише на гръцки, но по иудейски въпроси
Б. Гръко-римски автори – Полибий; Марк Аврелий; латинският Псевдо-Аристотел – единият пише на гръцки, но се занимава с римска история, другият е римски държавник; третият текст просто е оцелял на латински
В. Християнски и византийски автори – Климент Александрийски, Прокопий Кесарийски, Плетон – единият е християнин, макар и да пише твърде рано, вторият пише във византийско време, но не в качеството си на християнин, а на историк, третият е късен, но се представя за езичник.
Г. Защо новогръцката литература не е момент от старогръцката? Ако езикът и народът са същите? Може би тя е част от новоевропейската и балканската литература; и има голяма културна разлика между древните и новите гърци

ІV. Начини за съхраняване и разпространение на старогръцката литература
1. Устно предаване – Омир, басните
2. Писмено – материал; начина на издаване; съхранение и разпространение.
А. Античност. Ръкописите – на папирус, пергамент. Частни библиотеки – от ІV в.; През елинизма и в римско време – повече библиотеки и книжарници; има издатели, които притежават роби – преписвачи; правят се критични издания, сравняват се ръкописи;
Б. Средновековие и Ренесанс. Хартията се появява през Средновековието; от 14-15 век – много преводи, купуват се гръцки текстове от Византия, правят се издания. След Гутенберг книгата става по-достъпна и по-евтина, но все още текстът се купува или се чете в библиотека;
В. Съвременност. Кратък междинен период, когато се снимаха и копираха; сега не е нужно да се купува, копира и дори да се притежават книги – чете се у дома от компютъра.
Текстовете достигат до нас чрез традиция, но някои и директно – надписите на твърд материал, папирусите.

V. Преподаването в СУ
1. В началото на ХХ в. Кариерата на Ал. Балабанов – публикува статии и книги от 1903 г. Учебникът от 1914 г. – като материал предлага почти същото, което се преподава и сега. Дисертацията му за положението на жената в античността е на немски в Лайпциг. Интерес към любовните мотиви, главно в лириката и трагедията.
2. Ал. Ничев пише основните си научни изследвания на френски. Занимава се с теорията на Аристотел /катарзисът се постига чрез изненадващо установяване, че героят наистина е нарушил установения от богове морален порядък, че е виновен/, превежда драма /Есхил, Софокъл, Аристофан/. Преподава до 1987/8 г.
Същевременно: учебникът на Тронски.
3. Б. Богданов се занимава с историко-литературни и културологични изследвания. /Античната литература е продукт на затвореното, традиционно общество, жанровете възникват първоначално във връзка с празника, а после – от колебанието между изискванията на частния и обществения живот. Чрез литературата се решават по непряк път културни и антропологически въпроси/. Превежда философска, историческа и художествена проза /Платон, Марк Аврелий, Плутарх, Лукиан, Теофраст, романи/

Поезия

Епосът. Омир и омировият въпрос. Фабулата в “Илиада”. Епически техники.
І. Що е епос

1. Значение на думата
А. В античността – дума, хекзаметър, подражание в слово, разлики с трагедията: недраматичен, дълъг, без музикален съпровод
Б. В новото време (Хегел) – представяне на някакъв обект – от предмет до цялостен свят; същинска епопея – разказ за голяма колизия, война между народи, проява на народностния дух на фона на общото световно състояние.

2. Видове епос през античността
А. Според наличието на фабула – героически с/у дидактически
Б. Според принадлежността към традиционна култура с устно разпространение на словото – героически с/у митологически
В. Според наличието на концептуализация – дидактически с/у философски

ІІ. Омир и омиров въпрос

1. Сведения за Омир през античността
А. Какъв е бил – аед: откъде знаем – поемите, химните, биографиите – имал школа, пътувал, бил дете на бог; Платон
Б. Датировка – Калин (VІІ в.) го споменава; Тукидид – “много след троянската война”; Херодот – ІХ в. Биографиите – съвременник на Хезиод; Други – по-рано. Археолозите – 750-700.
В. Място – Смирна, Куме, Атина или другаде

2. История на текста
Омиридите на Хиос; Пизистрат; Зенодот и Аристарх; превод на латински ІІІ в.; Коментари във Византия; Петрарка и отпечатването 1488 г. Папируси и нови издания

3. Отношението към Омир през античността
Ксенофан и Платон; Тукидид; Ксенофонт и Алкивиад; алегоричните тълкувания на Антистен, Демокрит и стоиците; Порфирий

4. Омиров въпрос
Волф – 1795, аргументи – липса на писменост и възможност за пълно рецитиране; Нич, унитарист – 1828; Херман, “основно ядро” – по-късно

ІІІ. Фабулата в “Илиада”

1. Що е фабула – поредица от действия; що е действие – поставяне на проблем и решението му

2. Разлика между мита за Троянската война и “Илиада” – какъв е проблемът и решението в мита. Няма произведение, което да обхваща целия мит

3. Фабулата – серия от действия по необходимост, защото всяко решение поражда проблем
А. Болест – преодоляване чрез унижение на царя
Б. Унижение на царя – компенсация чрез унижение на най-силния войн
В. Унижение на най-силния войн компенсация със загуба на приятел
Г. Загуба на приятел – отмъщение, но разгневяване на боговете
Д. Разгневяване на боговете – удовлетворяване без ново нарушение
Поставят се и се решават три проблема – унижението, разделението на армията, наличието на война

ІV. Епически техники

1. Повторения
А. Дословни повторения – на епитети; на фрази; на формули; на разкази – защото се разказват дословно отново
Б. Приблизителни повторения – типови сцени

2. Отклонения
А. Изброявания
Б. Описания – на предмет в детайли; чрез сравнение
В. Стари истории – биографии на бойците; митове за боговете

Епосът. “Одисея”. Композицията. Идеологията в литературата. Въпросът за културността.
І. Композиция

1. Фабулата в “Одисея”
А. Събитията
– отсъствие на Одисей + присъствие на женихите – намеса на Телемах/конфликт с женихите
– конфликт с женихите – бягство от Итака/домът е изоставен от мъжете
– домът е изоставен от мъжете – завръщане на Одисей и Телемах/те са в конфликт с женихите
– те са в конфликт с женихите – унищожават ги/конфликт с роднините
– конфликт с роднините – помирание по нареждане на боговете
Б. Проблемите
– разделяне на семейството – обединяване на семейството
– безвластие/конфликт в Итака – преодоляване на конфликта и безвластието

2. Композицията
А. Двойна фабулна линия – разлика между носители и места на действието
Б. Разказ в разказа (внушение – прави се литература – разказът за Одисей може да не е съвсем достоверен, но е такъв, какъвто би трябвало да бъде)
В. Разместване на естественото време на събитията и времето на частите на разказа (внушение – прави се литература – поетът може да започне оттам, откъдето желае, и знае това)
Г. Нива на разказа – хора и богове (внушение – прави се литература – причините не се изясняват с разсъждение, а с разказ – причината е нагледна)

ІІ. Идея за култура в “Одисея”

1. Що е култура
А. Човешкото изобщо – изправеност, облекло, обработка на храната, екзогамия, език
Б. Разлики на човешкото в различни традиции – писмено-устно; традиционно – нетрадиционно; патриархално – равноправие; с развити институции – родова, примитивна; ритуалност
В. Висша култура (култура в тесен смисъл) – практически дейности – за оцеляване и удобство; развлекателни дейности; дейности заради ценностите – истина, добро, красота
Г. Култура на предметите и техническите блага (материална); на уменията, знанията и възгледите (духовна)

2. Идея за култура в “Одисея”
А. Извън-човешкото
– агресивно, неподвижно
– липса на обществена организация
– особен хранителен режим, достигащ до канибалство
– странен външен вид, достигащ до чудовищност
Б. Свръх-човешкото
– непреходност във времето, свързана и с всезнание
– лесно придвижване, достигащо до всеприсъствие, свързана с всезнание
– облекчен живот, достигащ до способност да се изпитват само удоволствия, но не болки
В. Човешката културност
– практически дейност – сал, легло, водене на война
– развлечения – лов, спорт, контакти, умение да се говори добре
– отношение към ценностите – срещи с боговете (контакт с отвъдното)

Епосът. Хезиод. Дидактическа и художествена литература. Митологията – източници за гръцката митология. Противопоставяне на минало и настояще и тукашно и отвъдно. Смисълът на мита за Прометей. Как то допълват съветите за всекидневния живот, за щастливите и нещастните дни – “такова е положението, малко зависи от нас”.
Лирика. Понятие за лирика в античността и в Новото време. Метрика. Антично деление на лирическите видове. Деление по други критерии. Оцеляване на лирическите текстове и текстова традиция.
Драма. Трагедия. Аристотел за трагедията. Понятие за трагическо. Гръцкият театър.
Драма. Трагедия. Фабулата на “Едип цар”. Трагедии с щастлив край – Еврипид.
Драма. Комедия. Понятие за комично. Аристотел за комичното. Комизъм и всекидневие. Старата комедия и атинската демокрация. “Облаци”. Разграничение между стара и нова комедия.

Проза

Историография. Логографите. Понятие за история. Гръцката историография и поетическите видове. Херодот – строеж на “Историята”. Възглед за причината на политическите събития.
Историография. Културната история на Гърция в кн. І на Тукидидовата история. Противопоставянето на Атина и Спарта. Драматическото и реторическото у Тукидид.
Реторика. Реторически видове. Реторика и държавни институции. Реторически техники.
Философия. Понятие за философия. Платоновият диалог като драматически вид. “Пирът”.
Философия. Аристотеловото разбиране за философия. Философското понятие. Философският трактат.

Омир и античният героически епос. 2007

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър – пролетен

След уводната лекция (Омировото влияние в “Енеида”) заниманията текат като семинари. Всеки студент трябва да е прочел и да представи поне едно от предложените епически произведения. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Вероятното влияние на Омировия епос върху поемата.
2. Промени в жанра. Кое вероятно е заето от Омир и кое е ново.

Част първа – античният епос

І. “Енеида”

Поемата е изпълнена в Омиров стил, като песни І-VІ припомнят на читателя “Одисея”, а VІІ-ХІІ – “Илиада”.

1. Прилики между Вергилиевия и Омировия епос
А. Откъде се направлява действието
Б. Фабулата – основна тема
В. Аналогични литературни похвати
Г. Подобни събития/сцени
Песен VІІ-ХІІ (аналогии с ”Илиада”):
– нашествие откъм морето; описания на подвизи/убийства; двубои – договаряне на правилата на двубоя/нарушаване на правилата/двубой между най-изтъкнати герои, който отбелязва края на войната; чудотворно спасение/скриване на герой с помощта на божество; нощна разузнавателна мисия;
– погребение/оплакване на загинал; гняв заради загинал приятел;
– изработване на доспехи/сложна украса на доспехите;
– военни съвети/скарвания по време на съветите; словесни двубои;
– страх за съдбата на героя/близките му го увещават да не влиза в бой
Песен І-VІ (аналогии с ”Одисея”):
– героят е преследван от божество; буря/корабокрушение; убиване на диви животни за прехрана;
– посещение в богат, гостоприемен град; посещение при забележителна жена;
– героят разказва за премеждията си; въвеждане на персонажа на епическия певец; пророчества за предстоящите събития;
– срещи с чудовища;
– слизане в Хадес/среща с близки/среща с наскоро загинал другар;
Аналогии, общи за двете поеми
– сънища; срещи с божество; спортни състезания
Д. Подобни образи на герои

2. Разлики
А. Рим като историческо явление

3. Преки позовавания на Омир
– срещи с Омирови герои (циклопът)

ІІ. “Аргонавтика” на Аполоний Родоски

1. Съдържание на поемата.

2. Прилики и разлики с Омировите поеми

Г. Подобни събития/сцени
(аналогии с ”Илиада”):
– нашественици по море от запад; изброяване на героите-участници в похода; борба за жена;
– двубои; разузнавателна мисия; чудотворно излекуване;
– погребение; гняв за загинал/изгубен приятел;
– страх от предстояща битка;
– военни съвети; словесни двубои;
– описание на доспехи;
(аналогии с ”Одисея”):
– корабокрушение;
– персонажът на певеца; разказ за миналото;
– посещение при забележителна жена; прием в далечен богат град;
– срещи с чудовища;
– възможност за слизане в Хадес;

(аналогии, общи за двете поеми):
– сънища; срещи с божество; спортни състезания

3. Преки позовавания на Омир
– срещи с Омирови герои (Кирка)

ІІІ. “Фарсалия” на Лукан

1. Съдържание на поемата

2. Прилики – малко, поради това, че поемата е замислена като историческо съчинение,
А. Действието не се направлява от съвета на божествата
Б. Войната – основна тема. Поемата е по същество история на войната, което затруднява изработката на ясна фабула.
В. Рядко се употребяват Омировите литературни похвати (повторения на епитети и стихове, аналогични сцени)
Г. Няма подобни героически образи

3. Разлики – вж. “Прилики”
А. Задачата е да се покаже провалът на републиката
Б. Дават се изрични авторови оценки за поведението на героите. Размисли за свободата историята.

ІV. Нон. “Деянията на Дионис”

1. Общ план на поемата

Битка на Зевс с Тифон. Заслугата на Кадъм. Зевс и Европа
Бракът на Кадъм и Хармония. Основаване на Тива.
Семела ражда Дионис
Детството на Дионис. Влюбвания
Войните на Дионис
Завръщане. Влюбвания. Не е приет в Тива
Битката с Гигантите.
Дионис е приет на Олимп

2. Прилики
А. Действието се управлява се от божествата (конфликтът Зевс-Хера)
Б. Фабулата – Пътешествие и война
В. Омирови литературни похвати – по-малко, отколкото при Вергилий, но повече, отколкото при Лукан
Г. Преки позовавания на Омир (авторът се представя изрично за негов последовател )

3. Разлики
А. Пълно описание на нечий живот (Омир не прави така; според Аристотел пълното описание е поетическа грешка, тъй като не всичко, което прави някой, може да бъде част от едно действие)

Част втора – европейският епос

І. “Песен за Роланд”

1. Размер, постройка и съдържание на поемата

2. Общи прилики и разлики с Омировия (и изобщо с античния) епос

ІІ. “Изгубеният рай” на Милтън

1. Съдържание на поемата

2. Общи прилики и разлики с античния епос

„Алкивиад“ на Плутарх. 2005

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка култура”
1 семестър – пролетен
упражнения

Тема:
Алкивиад и сицилийската експедиция. Коментар към Плутарх, “Алкивиад”, 17

І. Прочит на “Алкивиад”, 17

„Атиняните желаеха Сицилия още по времето, когато Перикъл беше жив; а след смъртта му наистина се заеха с това – и всеки път, когато имаше повод, изпращаха така наречените “помощи” и “съюзничества” за градовете, понасящи агресиите на сиракузанците. Така си създаваха основа и за по-голям поход. Но човекът, който разпали у тях истинска страст към това, и ги убеди да действат не с отделни отряди и постепенно, а направо да потеглят с голям флот и да нанесат унищожителен удар върху острова, беше Алкивиад. Той накара народа да очаква големи неща – а сам се стремеше към още по-големи. Защото, противно на останалите, смяташе Сицилия не за край, а за начало на похода към онова, което мечтаеше.
Та Никий уговаряше народа да се откаже от атаката срещу Сиракуза, доказвайки, че това е трудна работа; а Алкивиад сънуваше Картаген и Либия, и вече си представяше как, благодарение на тези победи, ще завладее Италия и Пелопонес. Така че за него Сицилия беше едва ли не просто източник на средства за войната. Младежите, въодушевени от тези надежди, вече бяха на негова страна, а и освен това слушаха как по-възрастните разказват много чудни неща за предстоящия поход. И тъй, мнозина седяха из палестрите и по беседките, и чертаеха формата на острова и положението на Либия и Картаген.
Казват, че философът Сократ и астрономът Метон не се надявали, че от този поход ще излезе нещо хубаво за града. Сигурно на Сократ му се явил обичайният демон и му дал знак; Метон пък се побоял от предстоящото било защото разсъдил, било защото си послужил с някакво гадание: и като се престорил на луд, взел горящ факел и опитал да подпали дома си. Според някои обаче той не се представял за луд, а просто запалил къщата си през нощта: а на сутринта отишъл и замолил да освободят сина му от похода поради случилото се нещастие. И така, измамвайки съгражданите си, получил каквото искал“ (прев. Н.Г.).

ІІ. Прочит и коментар на източници, свързани с текста

1. Плутарх – “Алкивиад”, “Никий”

2. Тукидид – VІ, 1-105; VІІ, 1-57

3. Диодор Сицилийски – кн. ХІІІ

4. Платон – “Апология на Сократ”

ІІІ. Примерни въпроси

1. За персонажите
а. Никий
– кой е?
– С какви аргументи и в каква обстановка е разубеждавал атиняните да предприемат похода
б. Алкивиад
– от какъв род е?
– Какво знаем за амбициите му?
в. Перикъл
– какви сведения имаме за него?
– Какво е допринесъл за могъществото на Атина?
г. Сократ
– сократовият демон
– влиянието на Сократ – на какво се дължи?

2. За полисите
а. Атина
– какво знаем за атинския флот?
– какво се знае за атинското могъщество?
б. Сиракуза, Сицилия и отношенията им с Атина
– значението на Сицилия в гръцкия свят
– сиракузкото влияние в Сицилия; кои градове са били застрашени от Сиракуза
– какво знаят атиняните за Сицилия и Сиракуза?
– какви помощи са изпращали?

3. За реалиите и по-общите историко-културни въпроси
– какво е палестра?
– сведения за градоустройството (гасене на пожар, изхвърляне на смет и др.)
– избор на стратези (и други държавни и военни служители)
– отказът от военна служба и противоречието между обществен дълг и лично благополучие
– психическите заболявания (как се мисли за лудостта)

Старогръцка култура. 2005

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър – пролетен.
Лекции

Въведение

І. Общи сведения за старогръцката култура
1. Що е култура
2. Старогръцката култура
3. География на старогръцката култура

Теми по култура

ІІ. Държавни институции
1. Държавните уредби
2. Спартанска държавна уредба
3. Атинска държавна уредба
4. Дипломацията в класическа Гърция
ІІІ. Образование и спорт
1. Разлики в гръцкото образование според градове и епохи
2. Образованието в Атина
3. Спортът в класическа Гърция
ІV. Религия и празници
1. Общи сведения за гръцката религия
2. Жертвоприношения
3. Празници
4. Гадания, мистериални култове
5. Календар
V. Театър
1. История на гръцката драма
2. Състезанието на Дионисовите празници в Атина
3. Театрално оборудване
VІ. Архитектура, изкуства
1. Археологически обекти и музеи
2. Периодизация и развитие на изкуствата
3. Архитектурни стилове

Влиятелни текстове и автори

VІІ. Омировите поеми
1. Влиянието на Омир
2. Омировата идея за култура
3. Гръцката митология
VІІІ. Херодотовата история
1. Сюжетът в „Историята“
2. Исторически събития и причини за тях
3. Гърци и варвари
4. „Историята“ – кн. ІІІ-ІV.
ІХ. Речите на Демостен
1. Сведения за Демостен
2. Отношенията между гръцките градове през ІV в.
3. Демостен и атинската демокрация

Реториката. Демостен и Цицерон. 2006

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър – есенен

Семинар. Студентите прочитат предварително определена двойка речи. Задачата е да се представи:

1. Съдържанието на всяка реч (твърдения, аргументация)
2. Приликите и разликите между двете представени речи
а. ситуация на речта
– къде и пред кого са произнесени
б. историческа ситуация
– какво се случва в държавата, какво е наложило произнасянето на речта
в. Тема и постройка на речта –
какво се обсъжда и дължина на речта; деление на части според съдържанието и дължина на частите; директни обръщения към публика или опонент; драматизации (“ако родината се обърне към теб и те попита”); ирония; начин на въведение и заключение; отклонения заради аргументацията (цитиране на свидетелства и закони, разкази за миналото, характеристики на ситуация или индивид, сентенции и общи размисли); прогнози и предупреждения

Двойки речи

І. Демостен. “Против Филип” ІІ – Цицерон. ХІІ филипика
ІІ. Демостен. “Втора олинтийска” – Цицерон. ХІV филипика
ІІІ. Демостен. “Против Филип” І – Цицерон. І филипика
ІV. Демостен. “Първа олинтийска” – Цицерон. “Срещу Катилина І”

Библиография:
Демостен. Избрани речи. Прев. Цв. Грозев. “Наука и изкуство”, 1982
Цицерон. Избрани речи. Прев. Вл. Атанасов, Д. Бояджиев, Н. Георгиева, Л. Йорданова. “Наука и изкуство”, 1983

Еврипидовата трагедия. 2004

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на „Старогръцка литература“
1 семестър – пролетен

Семинар. Студентите прочитат предварително определена драма. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Герои (действащи лица, примерно – Алкмена, Евристей)
2. Типове герои (стара жена, вестител, цар, роб)
3. Сюжет (събития в драмата – децата на Херакъл за заплашени, Макария се жертва заради братята си, пристига Хил, битка и победа, отмъщение – в “Хераклиди”)
4. Как е предадено действието (чрез действие; чрез разказ на някой от героите)
5. Митологичният контекст (“Андромаха” – използвана е част от мита за Троянската война)
6. Какво се разбира от движението по сцената (вижда се вестител, някой стои мълчаливо, описание на външния вид на действащото лице)
7. Политически и културни намеци (похвала на град Атина, въпросът за свободата и тиранията, противопоставяне гърци-варвари)

Трагедии според изхода от действието (вж. Аристотел, “Поетика” 1452b 28-38)

І. Трагедии с нещастен край

А. с оплакване на жертвите
1. “Финикийки” – саможертва, братоубийствен дуел

Б. с разкаяние на виновния
2. “Полуделият Херакъл” – героят убива децата си в състояние на лудост, отива в изгнание, за да се очисти
3. “Хиполит” – оклеветеният герой загива, след като е прогонен от дома си, разкаяние на бащата

В. с отмъщение
4. “Хераклиди” – саможертва на героинята, отмъщение
5. “Хекуба” – героинята е свидетел на смъртта на децата си, отмъщение

ІІ. Сатирова драма

6. “Циклоп” – комедийна преработка на приключението на Одисей при циклопа Полифем

Интелектуалците през античността. 2006

Специалност Класическа филология
бакалавърска и магистърска степен
избираем курс
1 семестър – зимен

Описание на курса
1. Тема на курса – „Имало ли е интелектуалци през античността?“
2. Провеждане на заниманията – семинар. Студентите прочитат предварително определени текстове от античен или по-късен (друг) автор и представят резултата от прочита. Задачата им е да установят:
а. кои места (градове, области, острови и др.) се споменават в текста и по какъв повод.
б. какво може да се научи за всекидневния живот на автора и на хората от неговата среда
в. сведения за обществения и професионален живот на автора (политик, военен, адвокат)
г. литературни и исторически цитати и позовавания
д. по какви теми от общочовешки интерес се размишлява в текста

Автори и произведения
І. Антични автори
1. Цицерон. „Писма“
2. Хораций. „Сатири“
3. Сенека. „Писма“
4. Плиний Млади. „Писма“
5. Диоген Лаерций. „Животът на философите“. (елинистически философи)
6. Юлиан. „Писма“

ІІ. Християнски автори (антични и средновековни)
1. Василий, епископ на Цезарея. „Писма“
2. Августин, епископ на Хипон. „Изповеди“
3. Пиер Абелар. „“Автобиография“

ІІІ. По-късни европейски автори
1. Волтер. „Философски речник“

ІV. Представяне на съвременни изследвания по темата
1. Кристоф Шарл. „Интелектуалците през ХІХ в.“