Всички публикации от Николай Гочев

за държавата.

Казва се, че държавата трябва да се грижи за благосъстоянието на гражданите си. И наистина, хората се събират в държави за безопасност и благосъстояние. Държавата изпълнява задача, подобна на тази на майката в семейството, която храни децата от ранно детство, наглежда ги как са облечени и осведомява бащата, ако има опасност. По същия начин държавата се грижи за телата и в това тя е много полезна. Ако обаче се заеме и с душите на гражданите, тя става опасна за тях, тъй като, имайки власт на телата им, е способна да ги изнудва. Примерно – ако не се съгласиш с това, което твърдя, ще те лиша от жилище, облекло и телесна свобода.
Бог дава истината на хората, а тази истина се пази от Църквата. Макар и думата „Църква“ да е в женски род, тя, като дом на Духа, заема положението на бащата – възпитава душите на хората, просвещава ги, за да Го познаят и така да станат свободни.
Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан, 8:31-32).
Ако хората останат само на грижите на държавата, има опасност да останат лишени от истината. Все едно е дали държавата ще преследва Църквата с насилие, или ще я заглушава, лъжейки ги, че пази тяхната „свобода на съвестта и словото“.
И в двата случая хората живеят като деца, лишени от баща и отглеждани от деспотична и непросветена майка. Има жени, които, без да са телесно блудници, поддържат политика на презрение към бащата и на безусловно уважение (култ) към себе си. Вместо любов към Бога им предлагат идолопоклонническа почит към самите себе си. Искат да бъдат виждани като единствени причини за живота на своите деца, като мъченици, които безспирно „се жертват“ и „отдават“; като езически богини-майки, извор на всякакви телесни блага, на позволени и непозволени наслади.
По същия начин и атеистичната държава внушава презрение към Църквата и изрично или мълчаливо отрича Бога. Вместо това тя предлага „благосъстояние“. Хората, които живеят в такава държава, привикват с мисълта, че трябва да разчитат на нея за благосъстоянието си, и, което е още по-важно, че животът няма никакъв друг смисъл освен постигане на „благосъстояние“. Ако тя успее да им внуши, че благодарение на нея са по-богати от други, те я обичат заради това, което получават; и при това остават нейни роби и никога не порастват. Защото „да пораснеш“ означава да разбереш, че не само с хляб ще живее човек (Матей, 4…); нито само със забавления, защото след забавленията настъпва духовен глад (притчата в Лука, 15:11-32). Ако пък не успее да ги убеди в това, намразват я и я хулят. И пак не порастват, защото душите им, лишени от бащиния ум, остават детски. Като я намразват, те само мечтаят за други държави-майки, които да им предлагат повече вкусна храна, по-хубави дрехи, забавления и т.н. Защото те са възпитани да живеят користно – от корист мразят майка си и от корист биха я обикнали.
Просветеният човек, който е отгледан от Църквата и познава Бога, не мрази държавата си, не я краде и не я насилва, не й се подиграва, не й се кланя като на божество, не се срамува от нея, а, като пораснал, се грижи за нея, така че тя да може да отглежда и телата на други негови съграждани (негови братя и сестри по гражданство). Но не й позволява, поради невежество или блудна страст, да интригантства срещу Баща му. Защото неговият Баща е Духът, който действа чрез Църквата.

И така, държавата изпълнява задачата си тогава, когато, грижейки се за телата на гражданите, не се бунтува срещу Духа, който е в Църквата и не се опитва да го изолира от възпитанието на хората. Както жената е създадена за помощник на мъжа, така и държавата трябва да помага на Църквата, като при това остава отделна, а не се слива с нея.

Държавата е „заради“ Църквата, а Църквата е дадена от Бога и обитавана от Него за спасението на хората. Народът е този, който – с държава или без държава – участва в Църквата и ако излезе от нея, заслужава наказание и дори проклятие, както земята, раждаща тръни и бодили (Евреи, 4…). Народът е ненужен извън нея, както е ненужна земята, която не ражда полезни плодове.

***

Ну, а насчёт ювенальной юстиции, то это оружие будет опасней, чем нейтронная бомба. Когда-то, на рубеже XIX-XX веков, им удалось создать разновидность левой идеологии – марксизм, и с его помощью натравить одну часть единой нации на другую, причём довести это противостояние до такой остроты, что одна часть нации с наслаждением бросилась физически вырезать другую часть нации. Мы до сих пор пожинаем плоды тех, посеянных в XIX веке ядовитых зёрен, этаких „зубов дракона“. Тогда тоже была попытка внести раскол не только на уровне единого государства и единой нации, но и в семью, слава Богу, что в полной мере это не удалось.
Так вот, ювенальная юстиция задумана другим родственным марксизму левым движением – либерализмом, с целью ликвидировать это „досадное упущение“ строителей нового мирового порядка. Её главная скрытая цель – вообще уничтожить автономную семью как базовую ячейку общества, натравить детей на своих родителей и педагогов и добиться такой остроты внутрисемейного противостояния, которое сопоставимо с классовой борьбой начала ХХ века, так сказать, антагонистического противостояния. Чтобы детям хотелось убить своих родителей, а родителям и педагогам – собственных детей. Не больше и не меньше.
Это истинная стратегическая цель ювенальной юстиции, которая естественно официально не декларируется и публично не обсуждается, а наоборот, всячески маскируется разговорами о гуманизме, любви к бедным детишкам и свободе выбора.
Дмитрий Терехов. „Крах очередной провокации“

http://www.rusk.ru/st.php?idar=114677

Например, священномученик Уар (Шмарин), епископ Липецкий (†1938), рассказывал: „У меня недавно был старик крестьянин из села Куймани, который имеет записавшегося в колхоз сына, и спросил меня, можно ли иметь общение с сыном-колхозником, так как колхозникам нельзя ходить в церковь. Я ему на это ответил, что с сыном связи порывать не надо, и что никто не запрещает ходить колхозникам в церковь, и что работать верующему человеку вместе с неверующим не грех“.

http://www.rusk.ru/st.php?idar=325492

„По статистике в России 52% браков распадаются. Это тоже связано с ценностями потребительской психологии, с нежеланием делать усилия, чтобы свой брак сохранить. Я как пастырь с этим сталкиваюсь очень часто, когда какие-то недоразумения, чисто житейские, превращают в гигантскую проблему, вместо того, чтобы себя смирить и пойти на уступки, найти какой-то консенсус в семейной жизни, понимая, что брак – это гораздо важнее всего остального. Люди отстаивают свой эгоизм, тщеславие, гордыню. Но самое главное – это потребительское отношение ко всему, к жизни. Это просто все разрушает. Плюс к этому нет внятной политики в государстве, в обществе нет понятия таинства брака. И еще сознание молодых людей, выросших в 90-е годы, которым привили, что свобода – это вседозволенность. Отсюда отсутствие всякой ответственности перед своим ближним, женой, мужем, отношения между родителями и детьми тоже катастрофические. „Усилия Церкви явно недостаточны. Если бы нам дали больше возможностей для приложения этих усилий, то, конечно, ситуация бы изменилась, но не дают. Телевидение нам просто не доступно. Все пропитаны этой пропагандой на телевидении, когда нам демонстрируют любовь, которая не есть любовь. Любовь – это крест, а не просто какие-то отношения между мужчиной и женщиной, как лиц противоположного пола. Еще проблема – аборты. Ребенок – это совершенно не в психологии сегодняшнего дня. Детей не хотят заводить, а вот аборты – это да, распространено. „Это очень сложный комплекс проблем, который государство может решать только в союзе с Церковью. Как показывает опыт Запада, абсолютное отделение католической церкви от государства и, более того, практическое удаление ее из информационного поля в нравственном смысле принесло очень плачевные результаты. И у нас то же самое происходит, поэтому мы должны всячески сопротивляться, и, безусловно, есть надежда, что эту мысль о семье и о браке наш Патриарх донесет до страны, иначе через два поколения у нас и народу-то не останется“.
„Я уверен, что процесс отмирания брака, о котором говорят социологи, не является неизбежным, потому что семья – это малая Церковь. Если людям дадут духовное направление их жизни, они просто не смогут жить иначе. Одиночество – это путь к депрессии, человек разрушает себя духовно и физически. В браке, конечно, проблем больше, чем вне брака, но человек – существо духовное, в семье он живет не ради себя, а ради своих близких – жены, детей, и, естественно, это дает ему силы. До сознания людей просто не донесли мысль, что семья – это свято, это настоящая интересная жизнь. Я много ездил, но самые главные впечатления – это не мир, а мои дети. Это гораздо интереснее. Если бы мы получили возможность духовно работать через СМИ, то, думаю, что общество бы возродилось. И семья бы возродилась, потому что это не просто ячейка общества, это малая Церковь. Наше общество духовно не ориентировано. За духовность у нас принимают литературу, кино. Но это душевность! Разорвана цепочка – любовь – семья – Церковь. Процесс распада обратим, но времени уже осталось совсем не много“, – подчеркнул иерей Валерий Буланников.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185492

Ювенальная юстиция (ЮЮ) – уже сегодняшняя реальность во многих западных странах, как и парады содомитов на главных улицах, браки между людьми одного пола или епископ-гомосексуалист, который всячески пропагандирует свою сексуальную ориентацию в своих проповедях. Кстати, многие демократические издания ещё недавно писали об этих случаях отбирания детей у родителей в западных странах в рубрике курьёзов. Дескать, вот как там смешно происходит, попробуй, дай ребёнку подзатыльник, тут же приедет наряд полиции и „свинтит“ тебя суток на десять в наручниках, до решения ювенального суда. А потом ещё штраф впаяют – тысяч в 10 евро, да поставят вопрос о лишении родительских прав.
Не верите? Я тоже не верил. Пока не убедился, что только в Рунете таких случаев описано не сотни, нет, тысячи. Кстати, у нас ЮЮ внедряется по самой прогрессивной технологии – канадского образца (если кто забыл, то именно в Канаде, в Онтарио были впервые в мире узаконены браки лесбиянок и педерастов – очень прогрессивная страна, ага).
Потому – как работает ЮЮ в Канаде:
Цитирую.
„Сегодня разговаривала с одной глубокоуважаемой мною женщиной. Она врач. Многодетная мама. Периодически живет в Канаде. Рассказала её историю Снежаны и вообще о наметившейся тенденции к учащению случаев необоснованных отобраний детей в России. И в ответ она мне рассказала свою историю. Говорит, то, что в России это вообще цветочки по сравнению с Канадой. Однажды к ней пришли из службы защиты детей. Сказали, что на неё поступила анонимка от соседей, что её двое детей играют без присмотра на крыльце (даже не во дворе!). Дети 4 и 5 лет. Сказали, что хотят поговорить с детьми. Стали их расспрашивать, ругаются ли родители, бьют ли и т.д. и т.п. Повезло, дети не сказали ничего такого, и их не забрали. Моя знакомая было очень напугана, так как накануне эта служба приехала в их школу и забрала оттуда троих детей. Дети кричали, просились к маме, но их никто не слушал. Причина та же – соседи написали, что отец бьет детей, а мать их не защищает. Детей поместили в приемную семью…
Также она рассказала, что на улицах у них видела плакаты с социальной рекламой „присмотри за соседом“. Когда она впервые это увидела, не поверила своим глазам. Но потом оказалось, что у них в порядке вещей так „присматривать“ и не редко пишут доносы на соседей“.
Так что в Канаде, по образу и подобию которой ЮЮ нам подло, исподтишка навязывают, детей сегодня отнимают без суда, по доносам, по анонимкам, и больших трудов стоит их вернуть, а зачастую это вообще не удается.
Андрей Кучин. „Ювенальный геноцид“

http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/11/30/yuvenalnyj_genocid_i/

Незнание, страсти и извращения

За мъжа и жената

Когато мъжът е още дете, неговият ум спи. Нужна е грижа, за да бъде пробуден, израсне и да достигне до „пълната възраст на Христовото съвършенство“.
Волята му обаче, с която ще обикне Бога и с която ще изпълнява Божиите заповеди вече е будна и расте. Тя лесно бива измамвана.
за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“ /Пс. 34:19-21/.

/Еф. 4:11-14/

И за да не бъде измамвана, умът, също като тялото, трябва да бъде хранен. Това значи да бъде просвещаван, така че след време сам да поеме грижа за волята и за цялата душа.

/1 Петър, 2:2-3/.
А човекът, който трябва да се грижи за ума му, не е друг, а неговият баща.

/Евр. 12:7,9/

Мъжът, когато израсне, дори да не е просветен, усеща, че не е създаден, за да се покорява на човек – и поради това няма защо да се старае да се харесва на човек. Когато умът му не е отгледан добре, то и волята му лесно се съблазнява. Тогава дяволът използва незнанието му и го хвърля в агресивност към ближните или го изпраща в мрачна самота, алкохолизъм и всякакви безцелни самонаказания за да стигне до самоунищожение. Но той продължава да усеща, че не е създаден да се подчинява на човек, а само на Бог. Поради това мъжът по природа мрази преструвката – защото тя идва от лицемерието. От лицемерието идва желанието да се харесаш на човек /да се харесаш и да извлечеш изгода заради мамона, не да го обичаш като ближен според заповедта/.
Жената обаче е сътворена от плътта на мъжа, за да му бъде помощник /Битие, 2:18/ . Ако тя е просветена или Бог се е смилил над немощта й, тя намира мъж, ражда деца и му се покорява. Ако не, сърцето й се втвърдява и тя не обиква никой мъж като господар, но се старае да се хареса на мнозина. Такава жена вече е блудница в сърцето си. И пак, според природата си, чувства, че създадена да се подчинява – затова иска да се харесва на човеци. Още от малко момиче тя се бои, че няма да бъде харесана, одобрена. Затова се преструва – така се проявява любовта й към света и страха й от света /1 Иоан, 2:15-17/. Защото липсата на просвещение, непорасналият й ум я правят податлива на измамата, че тя трябва да се хареса на на света, а това значи хората изобщо. А истината е, че тя трябва да се покорява и така да угоди на единствения си мъж, създаден по образ Божи.

/1 Петър, 3:1-6/.

***

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.
Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?
Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.

(Йеремия, 17:5-10)

***

При отглеждането на децата жената се ориентира по-лесно, защото се грижи за тях по инстинкт. Тя е създадена, за да ражда и кърми, и след това остава грижата за храненето и изобщо за тялото на детето. Мъжът обаче трябва да се грижи за душата им. Но грижа за душата означава преди всичко просвещение на ума – детето трябва да научи за Създателя си и за заповедите Му.
Ако бащата сам не знае тези неща, той няма да знае и как да се погрижи за душата на детето си. Тогава той няма да се заеме с възпитание, а ще реши, че неговата грижа е да печели – а това също е грижа за тялото. И заемането на обществена позиция не е грижа за душата, а по-скоро за тялото, защото целта му е ако не идолопоклонство (лицемерен живот), то в най-добрия случай пак осигуряване на прехраната. Така той прави същото, което и майката, и оттам идват конфликтите между тях, защото ако двама души правят едно и също, те се превръщат в конкуренти. И Аристотел е казал – не може да се направи общество от еднакви (Политика, І, …). Така започва състезание кой от двамата е по-добра майка – и жената побеждава.
На мъжа му е трудно, защото грижата за душата не е по природа. Тя идва от знанието за Бога, а човекът трябва да познае и заобича Бога чрез ума и волята си, като се въздържа от телесни удоволствия, които го превръщат в животно. Но да се въздържаш от телесни удоволствия, за да освободиш разума си е нещо, което не е дадено по природа – то е свръхестествено (Не само от хляб ще живее човек, но и от всяко слово, което излиза от Божиите уста - Матей, 4…). Любовта към Бог е безстрастна, любовта към ближния, заповядана от Бог, също е безстрастна, а безстрастието не е по природа (природата след грехопадението), а е противоположно на природата.

***

Жената не губи нищо, ако няма обмислени политически убеждения. Достатъчно й е да разбира кое противоречи на Неговите заповеди и да следва мъжа си, ако той не греши. Ако неговите политически убеждения свидетелстват за неподчинение на Словото (1 Петър, 3…), тя трябва с кротост да се старае да го върне обратно в пътя на истината (Яков, 5…). Като подчинена на мъжа си жената няма защо да се стреми към представително обществено положение – той като той я представлява в обществото. Ако той не заема положение, в което да бъде забелязван от мнозина, тя нищо не губи. И Авраам е бил чужденец в ханаанската земя, но Сарра го е наричала господар (1 Петър, 3…).
Мъжът обаче, ако не е монах и живее в света, може да изразява мнение за обществения живот – така той ще представлява семейството си, а може би и други, които му възлагат да ги представя. Апостол Петър съветва братята просто да се подчиняват на установения порядък (1 Петър, 2…). Но там той казва: Братя, моля ви, като преселници и чужденци… Значи тези, на които пише той, в повечето случаи не са пълноправни.
Християнинът, ако е нужно да изразява мнение за управлението, би трябвало най-напред да подкрепя Църквата, и то не някоя еретическа, а православната – защото тя е основана от Бог и е място за спасение; и да се моли за царя или за правителството на републиката, защото те пазят държавата му, а тя пази Църквата. Ако управлението е престъпно (лицемерно, еретическо или безбожно), той първо трябва да се моли за вразумяването им (Пс. 13…), а после и за наказанието им.

***

Жената не е създадена, за да представлява мъже, и поради това, заеме ли се с политически дела, тя се обърква. И понеже усеща, че е естествено да бъде зависима и друг да я управлява, тя започва да недоволства и да казва, че някой не управлява добре сега, или че доскоро не е управлявал добре. Така тя се оправдава, задето се е заела с нещо, което не умее и прикрива неумението си, като приписва своите сегашни и очаквани (от самата нея) неуспехи на чужди дела. Вместо да управлява, тя упреква мъжете, противопоставя ги и се присъединява ту към един, ту към друг – както би правила, ако беше блудница.
Покрай недоволството й, че „някой“ не е управлявал добре, тя решава, че са нужни промени и говори за реформи. Промените означават движение и тя се надява, че в движението ще успява да се присъединява към подходящите мъже в подходящия момент и така ще скрива неспособността си в тези дела.
Ако някой мъж действа така, той справедливо би бил упрекнат, че е женоподобен.
И защо да се заема с нещо, което не е за нея?

***

Тя си казва „занимавам се с политика“, но в действителност се занимава с мъже. Желанието й за „реформи“ или дори за революции идва от желанието да участва в някакво обществено движение, където мъжете могат да бъдат наблюдавани отблизо и дори да я забележат – и това под предлог, че се прави нещо полезно за хората изобщо. Вярно е, че някои мъже са й несимпатични, но пък това прави събитията още по-интересни, защото те влизат в битки със симпатичните, и това е вълнуващо. Така става и с участието й във фондации, благотворителни дружества, литературни, културни и академични общества и прочее.
А самото желание за движение е страх от скуката – светска форма на унинието. Скуката, като всяко униние, е празнота поради липса на духовен живот (живот с вяра, надежда и любов). Тя е наказание на онези, които обръщат гръб на Бога. „Наказание“ пък на славянски значи „поправяне“ – то е изпратено за възпитание, а не за зло.

Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? (Матей, 16:26)

***
***

Матриархат и хомосексуализъм

Изглежда, че те не си противоречат, а напротив – взаимодействат. Противникът е един – семейството. Струва си да се обърне внимание, че грехопадението не би се случило без кризата в Първото семейство – където мъжът извършва грях, подведен от жена си; той първо е загубил контрол над нея, а после й се е подчинил.

Принципът на матриархата е предаването на власт от майка на дъщеря. Дъщерята бива възпитавана да не се обвързва с „един мъж“: затова авантюрите преди и по време на брака се толерират. Ако дъщерята все пак се омъжи, майката започва борба срещу мъжа й. Целта е той да бъде представен като „външен“ за семейството, където, по същество, родителската двойка се състои от майката и дъщерята. Децата са техни, а не на мъжа. Бракът може да се поддържа дълго, стига съюзът майка-дъщеря да работи, а мъжът да е притиснат в ъгъла (изпълнител на задачи „заради децата“; набеждаван като виновник за неуредиците; осмиван; заплашван с развод).
Ако в това семейство се родят момчета, възпитанието им е насочено срещу семейството по принцип. Те също биват насърчавани да сменят „партньорките“; от тях се очаква и да споделят приключенията си (но не с баща си). Ако се оженят, ще е добре да изневеряват на жените си (и пак да го споделят с майка си). Става така, че майката се оказва глава на семейството на сина си (каквато би била и ако имаше дъщеря). Децата, израснали в разбитото и перверзно управлявано семейство, състоящо се от неясно какъв брой членове, забелязват силата на баба си и стигат до извода, че семейството, ако изобщо си струва да бъде създавано, се основава на потисничество. Каква ще е политиката на момичето, е ясно; но момчето, ако стане тираничен баща, ще се провали, защото ще принуди жена си да влезе в съюз с децата срещу него и така ще се окаже в изолация. Оттук нататък се повтаря вече разказаното.

Хомосексуалната идеология (на мъжете хомосексуалисти) не влиза в противоречие със стратегията на матриархалната жена. Семейството като съжителство на мъж и жена не се отхвърля (приема се, че то е едно от възможните съжителства „по двойки“). Агресия спрямо жената в семейството не се препоръчва; все едно е дали връзката ще бъде разнообразявана с изневери или не. Същественото е да няма интерес към брака като патриархален съюз на мъжа и жената пред Бог. Хомосексуалистът не е длъжен да се въздържа от сношения с жени; но неговият интерес, от Платон насам, е насочен към „душата“, която е „по същност“ безполова (или дори двуполова). Тези настроени за „любов изобщо“ души се събират в едно общество като отделени от останалите, и особено от онези, които гледат на брачния съюз като на нещо свещено. Те образуват олигархия на „избрани“, откъдето, дори да няма буквален телесен разврат, винаги се дават сигнали, че би могло да има „нещо“.
Хомосексуалният олигарх вижда съюзник в матриархалната жена, поради това, че тя, също като него, е смъртен противник на брака.

***

„Бэбиситтер в Италии всё более и более становится мужской профессией. С одной стороны это реально отражает изменения в обществе и экономике, когда женщины в силу ряда своих качеств оказываются более приемлемыми, более вписываемыми в современную социальную систему; с другой стороны – это окончательный удар по остаткам европейского патриархата. Но что же идет ему на смену? Ведь и матриархат в современном тоталитарном мире не может утвердиться, потому что он также подразумевает неравенство. Конкретный пример – судьба детей разведенных родителей в бельгийских семьях. Раньше было так: ребенка отдавали одному родителю, преимущественно матери. Теперь же дети не присуждаются ни одному из родителей -половину времени ребенок проводит у одного родителя, половину у другого. За этим строго следят соответствующие социальные службы. Судьба детей печальна, они лишаются своих друзей и становятся „бомжами“. Так что на смену матриархальной семьи, вытеснившей в свое время семью патриархальную, теперь Европа всё более тянется к тому, чтобы не иметь семьи никакой“, – считает диакон Владимир Василик.
„Эта языковая реформа показывает только одно, что все эти „еврофюреры“ не хотят видеть никакой семьи. Для семьи нужен лидер, в идеале это должен быть мужчина – кормилец, защитник, добытчик и настоящий отец. Супруга должна быть „диаконом“ при „священнике“ – муже. Понятно, что реальная жизнь далека от идеала, учитывая огромное количество пьяных и беспомощных отцов, вынуждающих женщин брать ответственность на себя. И хотя этот вариант плох, но в экстремальной ситуации – он является хоть каким-то выходом из положения. А сейчас в Евросоюзе навязывается представление о „семье“ без лидера, без вождя, без старшего. Это идеал бессемейности, идеал „духовного бомжевания“. Существуют известные силы, которые пользуясь концептами политкорректности, равенства и всего прочего хотят всех европейцев превратить в начале в „бомжей“, в баранов без родства, а потом в роботов, в манипулируемый материал. Именно это я вижу за этим ходом“, – сказал отец Владимир.
По мнению православного ученого, отстаивание традиционных христианских взглядов на мир сегодня в Европе уже просто опасно: „Все бы мы в Европе уже бы в тюрьме сидели, потому что всякие попытки прямо и ясно говорить о христианской нравственности, говорить о грехе – это, в лучшем случае, моветон, в худшем – проявление агрессивности. Негодование по поводу поведения тех или иных нацменьшинств уже рассматривается как расизм и карается вплоть до тюремного заключения. Здоровые традиционные взгляды осмысляются там не иначе как „радикальный фундаментализм“ с соответствующими уголовными последствиями. Поэтому будем бдительны, ведь те же самые концепты и образцы, несмотря на радикальную культурную и ментальную разницу, пытаются навязать и нам со всеми этими мерзостями: ювенальной юстицией, политкорректностью, правами сексменьшинств, и прочими „прелестями“. Нам надо благодарить Бога, что мы живем в свободной стране. Несмотря на кажущийся авторитаризм путинского режима, несмотря на множество безобразий, которые у нас в стране делаются, нормальным православным людям в России дышится в сто раз легче. То, о чем мы рассуждаем на страницах „Русской линии“, об этом на Западе боятся говорить даже на кухнях“, – заключил диакон Владимир Василик.
Диакон Владимир Василик: „Нам надо благодарить Бога, что мы живем в свободной стране“

http://www.rusk.ru/st.php?idar=181890

Християните във Великобритания, които редовно ходят на църква, заявиха по време на социологическо проучване, че все по-често са подлагани на дискриминация заради религиозните си убеждения, пише „Дейли Телеграф“. Според изследването на института „ComRes“ над половината от 512-те участника са признали, че са били подлагани на религиозно преследване под една или друга форма. 44 % от тях са заявили, че са обект на редовни подигравки от страна на познати, съседи и колеги. Всеки пети от участниците в изследването е заявил, че християнското му вероизповедание е причина за търкания на работното място. 10 % са отбелязали, че изпитват трудности в семейството. Пет процента са разказали, че заради вярата си не са получили повишение, а също толкова, че са били порицавани от работодателите си. По-голямата част от британските християни, продължава изданието, смята, че в страната има атмосфера на откровена нетърпимост към християнството, за което в редица случаи способства държавната политика. Британската хуманитарна асоциация, надзорен орган за равенство при правителството, се обърна към работодателите с някои препоръки. Една от тях гласи – поведението на граждани, пропагандиращи християнството на работното място, попада под графата агресия, и трябва да се наказва, включително и с уволнение. Изданието дава за пример случай с медицинска сестра в графство Съмърсет. Тя просто предложила, да се помоли за един от болните. Вследствие на това, християнката била отстранена от длъжност.
„Християните във Великобритания са подложени на дискриминация“

http://www.dveri.bg/content/view/9091/33/

У православного читателя, конечно, вызовет крайнее изумление то обстоятельство, что человек, открыто отрицающий телесное Воскресение Спасителя, продолжает считаться христианским Епископом. Такое странное положение дел связано с историей Англиканской церкви — которая со времени своего возникновения в XVI веке должна была объединять под властью Короны протестантов довольно разных толков, и, при требовании лояльности королевской власти, допускала определенные богословские разномыслия. Со временем это склонность мириться с разномыслиями выродилась в готовность терпеть в качестве Епископов откровенных еретиков или попросту неверующих. Однако процесс неизбежно дошел до такой стадии, когда те англикане, которые еще сохраняют веру во Христа, должны были, наконец, возмутиться. Водоразделом послужило отношение к рукоположению демонстративных гомосексулистов; многие сочли, что это, пожалуй, слишком.
Очень известный англиканский богослов и библеист, Епископ Том Райт высказался резко против этой инициативы, изложив аргументы, достаточно очевидные для любого христианина. Он напомнил, что для христиан — и не только для христиан, а для всех последователей араамических религий, сексуальные отношения находятся на своем месте только в рамках брака между мужчиной и женщиной. Языческий мир — не только сегодня, но и всегда — находил такое ограничение странным и непонятным, но это не какое-то произвольное установление — брак отражает глубочайшую реальность завета Бога со Своим творением. Епископ также подчеркнул, что бессмысленно говорить о «справедливости», которая, якобы, требует рукоположения гомосексуалистов — справедливость, как бы мы ее ни понимали, не может означать «права следовать любому и каждому сексуальному желанию». Библейское осуждение извращений не сводится, как это иногда предполагают, к «нескольким высказываниям Апостола Павла»: и все учение Писания, и многие слова Господа Иисуса для его слушателей не могли означать ничего другого, как ясного осуждения любой сексуальной активности вне моногамного брака между мужчиной и женщиной. Том Райт также отверг современную тенденцию рассматривать гомосексуальность как некую идентичность, подобную, например, расовой — одну из центральных идей гей-аффирмативной пропаганды, которая рассматривает гомосексуалистов как меньшинство, подобное расовому. «Мы все — пишет он — имеем те или иные глубоко укорененные желания, вопрос в том, что мы собираемся с ними делать. Традиционная англиканская молитва говорит: «научи нас любить Твои заповеди и стремиться к Твоим обетованиям». Именно так нам всем и следует себя вести». Другой консервативный англиканский Епископ — Майкл Назир-Али, обратился к гомосексуалистам с призывом «изменить свою жизнь и покаяться» и подчеркнул, что «Церковь не должна следовать за мирской культурой». Он отметил, что либеральные богословы настолько удалились от традиционного Христианства, что уже исповедуют совершенно другую веру, несовместимую с учением Священного Писания.
Эти совершенно очевидные слова — а что еще мы могли бы ожидать услышать от Епископа, относящегося к своим обязанностям сколько-нибудь серьезно — вызвали бурю негодования; взгляды Епископа Майкла объявили «интолерантными», «отсталыми» и «неприемлемыми в современном обществе».
По мнению большинства религиозных обозревателей, раскол в англиканстве уже совершился, и дело только за тем, какие организационные формы он примет. Хотя для верующих людей слово «раскол» звучит страшно, в данном случае его следует признать неизбежностью — верующие люди должны отделиться от неверующих, те, кто признает авторитет Священного Писания — от тех, кто готов пренебречь им, чтобы понравиться миру сему. Впрочем, как показывает опыт, понравиться миру все равно не получается — либеральные церкви стремительно пустеют. Люди, которые требуют от Церкви большей открытости, толерантности и приспособления к современным идеологическим поветриям, вовсе не собираются присоединяться к ней в случае, если она выполнит все их требования. Церковь не нужна им ни в каком виде; все что им нужно — это чтобы голос Церкви, свидетельствующий о грехе, о правде и о суде, умолк.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=156432
Сергей Худиев. „Англиканский Раскол“

Рассуждая о щедрых дарованиях, которыми Бог наделил женское сердце, отец Димитрий также обращает внимание и на то, что враг рода человеческого посеял в этом же сердце другие семена, предав ложное направление тем средствам, какие даны были женщине от Бога для выполнения своего призвания. „Под его таинственным и страшным влиянием все приняло превратный вид: деятельность сделалась суетливостью, наблюдательность перешла в пустое любопытство, острота ума обратилась в лукавство, проницательность – в дерзость, быстрота взгляда – в ветреность, нежность – в кокетство, вкус – в изысканность, подвижность впечатлений – в каприз, способность проникать в сердце сделалась интригой, влияние – деспотизмом, нежность природы – раздражительностью, потребность быть полезною – жаждою нравиться. И два главные стремления, указанные нами в женщине – скромность и любовь – получили превратное направление“, – пишет пастырь.
„И вот она не сомневается уже ни в своих познаниях, ни в своих силах, не терпит противоречий, не желает даже понять их и, нечувствительно для самой себя, переходит на путь гордости, – пишет протоиерей Димитрий. – Далее: в силу потребности любить и жертвовать собою, при ложном направлении всех наклонностей, женщина хлопочет о самой себе до самозабвения, делается ревнивою и завистливою. Так сердце женщины, одно из богатейших сокровищ земных, перестав быть сокровищем Божиим, становится сокровищем врага рода человеческого“.
„Назначение женщины – быть для мужчины помощницей ему. А первая помощь, какой вправе ожидать мужчина от женщины, это помощь духовная. Женщина должна не только даровать мужчине утешение в жизни настоящей, но и помогать ему в достижении жизни вечной. Не одна истинная, полная любовь требует этого, а любовь, предпочитающая вечное временному“, – заключает протоиерей Димитрий Соколов.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185068
Протоиерей Димитрий Соколов. „Сердце женщины, живущей без Бога, становится сокровищем сатаны“

„Но Буковский не сказал главного, – продолжил свой комментарий отец Владимир, – он не признал того, что наш социалистический мир был все-таки миром консервативным и, в значительной своей степени, стоявшим на христианских нравственных позициях. Это было „христианством без Христа“. Но мир этот рухнул, и ему на смену пришло либеральное язычество в чистейшем виде. И вовсе не случайна идущая реабилитация гомосексуализма в его наихудших языческих эллинистических традициях, неслучайна система лживых эвфемизмов, к которым прибегают на Западе (когда, к примеру, заменяют слово „гомосексуалист“ термином „представитель нетрадиционной сексуальной ориентации“).
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=185305
Диакон Владимир Василик: „Милости просим Владимира Буковского к нам в Россию!“

Как сообщают из Польши, польский суд обязал Марека Ганцарчика, главного редактора крупнейшего в стране католического еженедельника „Gosc Niedzielny“, опубликовать извинения и выплатить штраф в размере $11 тыс. за сравнение абортов с Холокостом.
В одном из номеров своей газеты в октябре 2007 года священник осудил решение Европейского суда по правам человека, согласно которому правительство Польши должно было выплатить 25 тыс. евро одной женщине в качестве компенсации за „нежелательные роды“ дочери. Женщина в 2000 году хотела сделать аборт, но врачи отказали ей в этом.
Еще недавно эта картина казалась бы совершенно сюрреалистической – мать, которая требует компенсации за то, что ее дочь осталась жива, и более того, ей эту компенсацию присуждают. Сейчас девочке должно быть девять лет, у нее есть имя, она разговаривает, ходит в школу – и европейский суд по правам человека постановляет, что этого человека быть на свете не должно было, что сама жизнь этой девочки есть правонарушение и ущемление прав человека.
В любом обществе совершаются преступления, везде находятся люди с глубоко подавленным или извращенным нравственным чувством – но одно дело личные грехи и преступления, другое – нравы, принимаемые обществом в целом. Не какие-то преступники или сумасшедшие, а один из самых уважаемых органов объединенной Европы говорит девятилетнему ребенку – „тебе не должно было жить на свете, ты не должна была увидеть солнца“. Каким образом получилось так, что „суд по правам человека“ громогласно и всенародно отрицает такое фундаментальное право человека, как право на жизнь? Впрочем, нас, в России, это не должно особенно удивлять – мы помним опустошительную гражданскую войну, развязанную под лозунгом „Мир – народам!“, истребление крестьянства после провозглашения лозунга „Землю – крестьянам!“ и установление свирепейшей партийной диктатуры под лозунгом „Вся власть советам!“. Лозунги и всякие возвышенные речи могут иметь мало отношения к реальной политике.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=325422
Сергей Худиев. „Ледяное дыхание прогресса“

за сребролюбието

Дяволът не ни казва: хайде да бъдем стиснати, да забогатеем на всяка цена, да бъдем егоисти и използвачи. Той е интелигентен, не говори така.

Кое е реално в този живот? – казва той. Бог? Това са остарели неща, измислици за баби, учените отдавна знаят, ето, и Маркс е казал, пък и Дарвин. Първобитният човек в своя страх от природата и опитвайки се да си обясни защо гърми… И после жадните за власт върхушки използват невежеството на масите, особено през средновековието. И после, ето има всякакви религии, значи никой нищо не знае със сигурност за тези работи, но хората си вярват, то и било полезно, нещо като йога или дзен-медитация, и даже има лекари, които твърдят, че ако си религиозен, боледуваш по-малко. А някои казват, че на Земята слезли извънземни и хората ги обожествили. А колко е сериозно всичко това?

И така, кое е реално в този живот? Това, което не се вижда, то ли е реално? Защо да сме наивни и всеки да ни лъже както иска? Не, това, което се вижда, то е реално. Има природа, раждат се хора, живеят и някои от тях живеят добре. Защо да не живеем добре? Не е ли това реалното? Да си здрав, да си независим, хората да те уважават, пък и да им бъдеш полезен. Защо и да не си известен? Ето това е реалното, а то е и добро, никой няма да оспори. Ако спори, не е сериозен, сам не си вярва и оригиналничи, но истината е, че не може, няма сили да успее и завижда, затова говори така.
А ето, ние не завиждаме и признаваме, че е добре човек да успее в този живот. Но как успяваш (за да живееш както трябва, пък и да си полезен – най-напред за близките си, които това и очакват от тебе)? Нужно е да се учи, също и да познаваш хора. И не може без пари все пак. Ако си беден, какво като си учил нещо? И как ще издържаш семейство, деца, как ще пътуваш, как ще помагаш на близки? Нали не искаш други да те издържат, а ти да мизерстваш и да слушаш подигравки и никоя жена да не иска да те погледне?
Затова трябва да се спечелят пари, трябва доходна работа, трябва и да си предприемчив, да рискуваш. Така трябва, а не да си страхлив и да чакаш от държавата и то малко. Ето, големите богаташи печелят, защото са предприемчиви и работят много. Това го казват по вестниците, а и книги са написани. Но като спечелиш, тогава и ще помагаш, ще даряваш на болни, ще бъдеш спонсор. И това е добре. Пък и да не можеш да помагаш на мнозина, поне ще помагаш на най-близки, на родители, на болни роднини и съседи. Също и на децата, дори когато пораснат. Нали ще имат и те деца, и ще се нуждаят? Защото всички имат нужда от пари и трябва да можеш да даваш. Човек трябва да е щедър. Но как ще си щедър без пари?

***

Понякога се случва човек да не се е стремял да спечели пари. Но ако е обърнал гръб на Господа, накрая ще му остане само вярата в парите. „Не можете да слугувате на Бога и на мамона“ (Матей, 6:24). И да се е опитвал да не е сребролюбив, ще стане сребролюбив. Защото човек се пита кое е истинско. Ако отрече Бога, тогава кое ще е истинско? Много неща, за които е чувал, са или далеч, или вече ги няма. Истинското е това наблизо. Но пък наблизо има много неприятности и на човек не му се мисли за тях. Роднините ли са истински? Да, но и от тях не можеш да чакаш само добро. А от кого да чакаш добро? И какво му остава на човек, когато поостарее и види, че остава сам? По-добре да си жив, разбира се. Но като си жив, какво да правиш? Като че ли е по-добре да си пийваш, отколкото да си все трезвен. А и да хапваш не е лошо, особено ако е вкусно и има кой да ти сготви. Но и това не може съвсем без пари. Парите все трябва да идват отнякъде. А с пари ще има и за пиене, и за ядене, а и с хора ще можеш да се видиш понякога, пък и роднините няма да те забравят. Парите дават живот. Не е добре да се говори така, но като се замислиш. Нали не трябва да се лъжем. Всъщност парите са това, от което човек се нуждае.

Съединени Американски Щати

Това, което предстои на САЩ, е подобно на онова, което се случи със Съветския съюз. СССР се провали поради прекомерно насилие, а провалът на Америка идва от прекомерна алчност. Обама е приемлив за всички поради това, че е съвсем различно лице; тъй като и това, което предстои, е съвсем различно и някой трябва да се заеме с него. Така беше и с Горбачов.
Религиозното безразличие на американския елит се предаде и на населението, освободи желанието за „богат живот“ и събори икономиката; също както догматичния атеизъм на комунистите задуши разума на мнозинството хора и разяде обществото.

САЩ би трябвало или 1) да се разпадне, като имитира донякъде състоянието на Европейския съюз – множество по-големи и по-малки независими държави, сключващи споразумения за икономическо сътрудничество и поддържащи подобно законодателство; или 2) да оцелее като една държава, но чрез одържавяване на всичко и усилване на централната власт по подобие на Русия или Китай.

При „1“ неудобството идва от многото и опасно въоръжение. То трябва да остане собственост на една или в краен случай на съвсем малко държави. Поради това е по-вероятно „2“.

***

от вестниците:

Според Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, който предсказа фалита на Lehman Brothers, пътят за излизане от кризата е само в национализацията на банките. Търговските банки трябва да минат през процедурата на „контролиран банкрут“, а Европа ще се възстанови икономически по-бързо от САЩ. Според икономиста, чието мнение в последните месеци придобива все по-голяма тежест, призивите за национализация на банките в САЩ не са преднамерено създаване на паника, а необходимост. „В момента няма алтернатива на национализацията“. Щом банките се нуждаят от стотици милиарди държавни пари – тогава по-добре е те направо да бъдат национализирани. След като бъде почистена, одържавената банка трябва да бъде върната в частния сектор колкото се може по-бързо. Този сценарий е наложителен за повечето от големите банки. Не става дума за създаване на държавни банки, обяснява Рогоф. Въпросът е за процедура по фалит, която изцяло ще се контолира от държавата. Според Кенет Рогоф, собствениците на големи дялове в банките трябва да бъдат лишени от акциите си, без компенсация. Топ мениджърите трябва да бъдат уволнени. На притежателите на облигации част от парите трябва да се върнат под формата на акции на новите кредитни институти, тогава когато банката бъде обратно приватизирана. Рогоф изтъква колко важно е приватизацията да се осъществи колкото се може по-бързо след национализацията, евентуално в рамките на няколко месеца, най-много до две години. Според учения, мерките, които той предлага, не трябва да се описват като „радикални“ – в научните среди на тях в момента се гледа като на проява на здрав разум.
„Знам, че звучи като нещо немислимо. Но и нещата, които се случват в момента, са също толкова немислими“.
Разбира се, Европа също е в рецесия и между двата икономически блока има взаимна зависимост. Но европейските проблеми не са толкова фундаментални като американските. В САЩ нещата трябва да се преосмислят от самата им основа.

Димитър Събев, 01.02.2009

http://money.ibox.bg/comment/id_1426773888

Световната финансова система е тотално “дезинтегрирана” и няма изгледи скоро да бъде овладяна, заяви популярният финансист Джордж Сорос, цитиран от Агенция Ройтерс. Според Сорос ураганът, помел стоковите пазари, е дори по-свиреп от времето на Голямата депресия.

Сегашната финансова и икономическа ситуация финансистът сравнява със ситуацията с разпадането на Съветския съюз.
Повратната точка на кризата според него се е оказал банкрутът на Lehman Brothers през септември миналата година, и така се е стигнало до днешната ситуация. От този момент системата е била дисбалансирана и при това, вместо да бъде овладян, дисбалансът нараства.
“Свидетели сме на колапса на финансовата система”, заяви Сорос в Колумбийския университет. Според него въпреки че системата е била поставена в реанимация, продължава да бъде в реанимация. “И няма никакви признаци, че краят на всичко това се вижда, защото дъното е все още далеко под нас!”, казва без излишен оптимизъм скандалният Джордж Сорос.

събота, 21 февруари 2009

http://www.vsekiden.com/?p=45886

Сега обаче последните новини от уикенда, че финансираната с пари на данъкоплатците AIG е раздала 160 млн. долара като бонуси, събуди обществото от

десетилетната зомбираност за финансовите измами

Американците искат вече да видят търкалящи се глави. Искат от мрежата на националното радио AIG да бъде обвинена в „узаконен грабеж без оръжие“. Звънят на Си Ен Ен да пусне в ефир фотографии на мениджърите от AIG и да ги представи като „най-издирваните хора в Америка“. Дори затрупаха с електронни писма редакцията на в. „Ню Йорк таймс“, внушавайки, че назрява нова революция. „Спрете да плащате, изправете ги на съд“, пише например Джон Ф. от Ню Йорк. „Помнете, тази страна беше родена в бунт – революция срещу непропорционалното данъчно облагане“, казва той, като добавя, че отново може да се случи революция.
Социологическата агенция „Харис пол“ (Harris Poll) попита американците през февруари как биха оценили доверието си в 16 американски институции и „Уолстрийт“ беше наредена на последно място. В друго проучване на „Харис“ от същия месец рекордните 71% от запитаните бяха съгласни с твърдението: „Повечето хора на Уолстрийт са готови да нарушат закона, ако знаят, че това ще им донесе много пари.“

„Лакомията на Уолстрийт и гневът на американците“. Сюзън Антила, „Блумбърг“

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/03/18/691862_lakomiiata_na_uolstriit_i_gnevut_na_amerikancite/

19 март 2009

Губернатор Техаса Рик Перри выступил с критикой федерального правительства США, сообщает Lenta.ru, со ссылкой на „Associated Press“. Перри поддержал техасских законодателей, которые подготовили резолюцию в поддержку прав штатов, закрепленных в десятой поправке к Конституции США. Губернатор призвал другие штаты защищаться от неоправданного вмешательства Вашингтона. „Я считаю, что наше федеральное правительство стало деспотичным. Деспотизм проявляется в размерах правительственного аппарата, его вторжении в жизни граждан и вмешательстве в дела нашего штата“, – сказал Перри. Он также заявил, что у Техаса имеется экономическая мощь, тогда как в Вашингтоне творится „финансовый беспорядок“. „Миллионы техасцев устали от того, что Вашингтон, округ Колумбия, пытается учить нас, как управлять Техасом“, – говорится в заявлении Перри.
Десятая поправка к Конституции США, принятая в 1791 году и входящая в Билль о правах, утверждает принцип федерализма. Согласно этой поправке, права, которые не закреплены за федеральным правительством и не отчуждены у штатов по Конституции, принадлежат штатам и народу.
„Насколько я могу судить, сейчас идет переоценка всей логики развития правовой и политической системы и экономической модели, которая доминирует в США, – предположил Валерий Расторгуев. – Это связано с реакцией людей на начало глобального финансового экономического кризиса. Все понимают, что проблема не в каких-то финансовых пирамидах, а в той политической системе США – страны, которая отвечает за все негативные последствия, которые привели к началу масштабного цивилизационного кризиса. Все проклятья в адрес кризиса персонифицируются на США и на янки. В какой-то степени американцы сняли эту проблему, сделав самый умопомрачительный кульбит, избрав чернокожего президента, который не имеет достаточного опыта политического руководства. Это определенно была феерическая затея, и она принесла успех, но временный. В перспективе, и это хорошо знают американские стратеги, у них остался очень небольшой временной лаг – около десяти лет, после которого Америка начнет утрачивать свою лидирующую роль в геополитическом раскладе“.
Если бы заявление техасского губернатора носило сепаратистский характер, то ни этого губернатора, ни памяти о нем давно уже бы не было. в Америке все серьезно“.
„Американская политическая система устроена так, что, давая какой-то толчок для возникновения сепаратистской волны, она просматривает реакцию общества. Она направлена на выжигание тех рисков, которые связаны с целостностью страны. Эта система многократно застрахована“, – отметил В.Расторгуев.

„Валерий Расторгуев: США уничтожают такие угрозы в зародыше. Известный политолог считает, что сепаратизм Америке не грозит“
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=730769
17 април 2009

Рассуждая о том, какие страны наиболее пострадают от кризиса, эксперт сказал: „Все. Причём, одни страны пострадают сильнее экономически, но довольно легко это переживут, а другие могут экономически даже пострадать меньше, но психологически это для них окажется очень тяжелым ударом. США несет на себе ряд обязательств в рамках международных соглашений и явных, и неявных. Что будет, если через полгода-год выяснится, что ресурсов исполнять эти обязательства нет. Это же разрушит всю систему миропорядка. Ответа нет и, я думаю, что не будет: эта тема – табу. Ну а известно, что табуировать, закрывать для обсуждения жизненно важные темы – верный путь к поражению“. При этом Хазин полагает, что США будут продолжать сокрытие этого „табу“ до тех пор, „пока эта система не рухнет“. „Как это было в 91-ом году: все соответственно руководствовались при изучении истории – историей КПСС, а в 91-ом – бах и нету! Даже те, кто несколько месяцев назад это поддерживал. Я склонен считать, что будет примерно так, но это как раз и будет очень сильный психологический системный кризис“, – пояснил он.
Михаил Хазин: „Современное государство, скорее всего, существовать не сможет“
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=182606
30 април 2009

The global economic crisis could lead to dangerous social upheaval if certain steps are not taken, World Bank chief Robert Zoellick warned in an interview.
„If we do no take measures, there is a risk of a serious human and social crisis with very serious political implications. The stimulus measures could be the decisive factors,“ Zoellick told the Spanish daily El Pais.
„What began with a big financial crisis and has become a profound economic crisis is drifting today towards a crisis of unemployment.“
Zoellick suggested creating the infrastructure to get people back to work was a good way to combine short-term unemployment challenges with a longer-term strategy to beat the recession.
„In my opinion, in this context, nobody really knows what is going to happen and the best one can do is be ready for any eventuality.“
World Bank Chief Warns about Global Social Upheaval
World | May 25, 2009, Monday

http://www.novinite.com/view_news.php?id=103963

Болгарский экономист Крассимир Петров дает операции об отмене золотого стандарта следующую оценку: „Исторически налоги с зависимых государств взимались в виде денег – золота и серебра, или рабами, солдатами, урожаем, скотом или другими природными ресурсами… Впервые в истории в ХХ веке Америка научилась косвенно взимать налог со всего мира посредством инфляции“ [9]. Да, накопление у иностранцев больших резервов долларов и связанных с этим постоянных дефицитов торгового баланса в США означает взимание налога. Это классический инфляционный налог, который правительства берут со своих граждан. Но в этом случае речь идет об инфляционном налоге, которым США обложили весь мир. К. Петров верно называет это налогом. Помимо налога Вашингтон берет со своих союзников контрибуции, заставляя их хранить доллары. Отказ от золотого стандарта по сути дела был актом объявления Американской империи: США переходило к экономическому принуждению. ФРС заставляет принимать обесценивающиеся доллары за реальные ценности и препятствует введению другой резервной валюты…

Современная валютно-финансовая система создана тоже гением паразитизма, злым гением финансовой плутократии. Она образец дьявольской изворотливости, пример скрытого паразитизма и лицемерия. В ней все ставится с ног на голову. Дефициты в США, например, вовсе не проблема, а „решение“ проблем, которые накапливаются с 1971 г., снижения курса доллара ФРС тоже не боится. К этому надо даже стремиться, не допуская, конечно, паники и одновременного наката на США десятков триллионов долларовых ценных бумаг и долларов, хранящихся во всех странах мира. Постепенное снижение курса доллара это проверенный способ незаметно переложить американские долга на те государства и народы, которые медлят, упускают драгоценное время, беспечно держат в резервах доллары и долларовые „ценные“ бумаги, продают, а не скупают золото. Система, которая дает только одному государству право бесконтрольно печатать мировые деньги, расплачиваться ими и накапливать реальные ценности, затем возвращать дутые доллары и пускаться в грандиозные ростовщические операции. Эти операции обеспечили гегемонию США, победу над социализмом. Долларовая империя – основа Pax Americana. Но ей приходит конец, в наши кризисные дни!

Об этой стратегеме мало сообщали, мало задумывались. Она плохо усваивается даже опытными политиками. Из нее мало кто делал далеко идущие стратегические выводы. Впору было организовывать семинары для усвоения основ скрытой финансовой дипломатии. Она имеет конкретное содержание: банковская система основана на петродолларе; она весьма уязвима; если убрать опору доллара на чужую нефть (ОПЕК), банки стран Евросоюза, Японии, Кореи, Китая и др. пустятся в панический бег от доллара и от ценных бумаг, номинированных в долларах. Фондовые биржи США не выдержат этого шока. Ergo: за долларом должна быть обеспечена роль резервной валюты мира любой ценой. Опасность, однако, в том, что если рухнут биржи, в защиту доллара выступят авианосцы, танки и ракеты, не исключая ракеты с ядерными зарядами. Это реальная геополитика. Временно финансовый кризис даже увеличил спрос на доллары, потому что кроме доллара нечем закрывать пробоины в тонущем американском корабле. Япония и Китай, Ближний восток и Россия упустили время, не сумели учредить свои региональные резервные валюты. Шаткая и взрывоопасная основа у Pax Americana!
http://www.rusk.ru/st.php?idar=114388
Борис Ключников. „Всемирный долларовый обман“

Но за половин година финансистите се подготвиха и през есента върху тях буквално се изля златен дъжд от бюджетни пари и пари напечатани от ФЕД.
Ставаше въпрос за трилиони долари, които, разбира се, в нормална ситуация частните компании не могат да получат от бюджета при никакви условия. Тези пари веднага бяха разпределени към кредиторите, и едва ли ще сгрешим силно, ако предположим, че получатели на значителна част от тези пари, в крайна сметка, се оказаха същите тези финансови олигарси, които организираха цялата операция. Разбира се, те никак не са във възторг от това, че трябва да се разрушава създаваната с векове финансова инфраструктура. Но пък за сметка на това те измъкнаха от бюджета практически в един момент печалба, която в противен случай биха получили за стотина години, не по-малко. Като цяло, имайки предвид, че контрола над държавните институции на САЩ остана в ръцете им, всичко би било прекрасно за тях. Ето, че и Обама не навлезе в детайлите, а най-голямата в историята приватизация на държавни пари нарече „успех”!
Но тук има една тънкост. Въпросът е в това, че въпреки мнението на Обама, кризата не свършва дотук. Търсенето, напомпано за почти три десетилетия, както и по-рано, е доста над реално разполагаемите доходи на населението, а това означава, че кризата ще продължава. Нещо повече, тя едва сега започва, тъй като засега съкращаването в общото разминаване между реалните доходи на населението и неговите разходи се стопи с не-повече от 12-15%. И това е без да се вземат предвид съкращенията на същите тези доходи в условия на кризата. А отписванията на финансовите институти, които поставиха на границата на колапса даже не американската, а цялата световна финансова система, също все още не са завършили: реалния обем на лошите активи в САЩ са повече от признатите официално в размер на 8 пъти. Повтарям не 8%, а 8 пъти. Какво може да се направи в тази ситуация? Думите на Обама, че към днешна дата финансовият сектор в САЩ е стабилизиран, въпреки че Вашингтон не се отказва от намеренията да проведе реформа на системата за регулиране на финансовия сектор, са само думи – добър блъф при лоша ръка на покер.
http://news.ibox.bg/opinion/id_1928560452
10.08.2009, 09:27 krizata.blog.bg

Теперь же белым американцам станет еще сложнее отстаивать свои права. Соня Сотомайор как юрист ранее прославилась тем, что Верховный Суд США отменил ее решение, связанное с делом о расовом вопросе. В частности, Верховный Суд посчитал необоснованным ее решение поддержать власти города Нью-Хейвен, штат Коннектикут, которые отказали в повышении белым пожарным, мотивируя отказ возможным недовольством со стороны представителей расовых меньшинств. Теперь же, став членом Верховного Суда, она сможет с большей эффективностью отстаивать интересы расовых меньшинств.
Какой же вывод следует из этих фактов? Он прост – США действительно стоят на пороге распада на несколько государств. Причем, бывшие мексиканские земли – Калифорния, Техас, Аризона и Новая Мексика – будут возвращены прежним хозяевам. Присоединятся ли они прямо к Мексике или составят отдельное государство, не так уже важно.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=114427
Сергей Лебедев. „Соня, или Латинское будущее Америки“

Прогнозировать же динамику развития „второй волны“ кризиса, считает М.Леонтьев, не стоит: „На самом деле, мы даже не видели и первую волну, которая была сбита брандспойтом, не давшим ей разгореться. Процесс горения переместился внутрь, он не исчез и не уменьшился. Теперь он набирает мощь и силу и распространяется глубже. Это то же самое, что тушить вантовый диван. И когда и в каком месте из этого дивана полыхнет, так, что уже будет нужно бежать, а не тушить, прогнозировать трудно. Понятно, что это не вопрос месяцев, но это и не вопрос десятилетий. Это вопрос одного-двух лет. По разным расчетам адекватных аналитиков, которые, кстати, есть и в администрации США, катастрофа планируется на разные периоды следующего года – от первого до четвертого квартала. Это все считали, об этом тысячи раз говорилось. Говорилось, что в третьей-четвертой декаде 2009 года наступит ремиссия“.
При этом Леонтьев выразил уверенность, что у США нет шансов выйти из этого кризиса. „У них есть шанс продлить агонию. Эта агония в форме затяжной депрессии может продолжаться гораздо дольше, чем депрессия 30-х годов. У американцев нет политических шансов, структурных. Эта форма цивилизации породила такую форму экономики, которая сама себя лечить не может.
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=184801
Михаил Леонтьев: „Покуда альтернативы нет, остается заговаривать ситуацию“

Здесь надо еще иметь в виду, что эти поселения незаконны. Они противоречат всем международным документам, относительно того, что территория, на которой строятся эти поселения, принадлежит палестинцам по резолюции Организации объединенных наций. Так что палестинцы ссылаются на международное право, а Израиль ссылается на потребности безопасности. И вот задача Обамы состояла в том, чтобы хотя бы заморозить строительство этих поселений, чтобы усадить стороны за стол переговоров. Обаме это не удалось.
Фактически Нетаньяху отнесся к Обаме как к какому-то несерьезному человеку, которого надо выслушать, потому что этот несерьезный человек оказался президентом Соединенных Штатов, но который совершенно не понимает, чего хочет Израиль, который совершенно не понимает возможностей произраильского лобби в Соединенных Штатах Америки и который пристал к нему с какой-то крайне глупой идеей относительно прекращения строительства поселений.

http://news.km.ru/my_mozhem_govorit_o_pervom_ochen
Алексей Пушков. «Мы можем говорить о первом, очень серьезном поражении Обамы»

Сега Обама е на път да получи личен контрол над световната мрежа съгласно нов законопроект, внесен за обсъждане в Сената. Според него президентът на САЩ ще може да отстранява всички неправителствени мрежи от интернет, ако счете, че това е необходимо за киберсигурността. Изследвания сочат, че над 60% от всички престъпления са извършени с използването на далекосъобщителни услуги, свързани с интернет. Тенденцията да се „слага ръка“ на свободната интернет територия се отчита и в правителствените структури на други държави, но те винаги се разпространяват върху местни доставчици, не и върху целия свят.
Идеята, която дава право да се изключват частни компютърни мрежи от интернет, е на Джей Рокфелер, сенатор от Западна Вирджиния. Съгласно новата версия на неговия законопроект президентът трябва да има право да „обяви извънредно положение в областта на киберсигурността“ и да предприеме необходимите действия за адекватен отговор на киберзаплахите, включително блокиране на неправителствени мрежи.
Рокфелер се опита да прокара за първи път своя законопроект още през пролетта, но тогава се натъкна на силна съпротива от страна на големите интернет телекомуникационни компании. Сенаторът твърди, че неговият проект е създаден с цел да осигури националната сигурност в киберпространството. „Ние трябва да защитим нашата инфраструктура на всяка цена“, коментира той. Някои анализатори смятат, че законопроектът може да се окаже полезен и не виждат сериозна опасност, ако бъде одобрен. Много от точките в документа описват начини за подобряване на инфраструктурата за киберсигурност, като например създаване на специални класове за обучение на деца и възрастни.
Според тях на практика подготвяният закон не дава никакви допълнителни правомощия на президента освен тези, които той вече има. Затова и не бива документът да се разглежда като заплаха за свободата на достъпа в интернет.

http://news.ibox.bg/news/id_1297271253

In 1991, the Soviet Union suddenly evaporated. The Cold War was over. Like many wars, it seemed to have an obvious winner and an obvious loser. Nearly 20 years later, as the U.S. heads down the Soviet road to disaster – even if the world can’t imagine what a bankrupt America might mean – it’s far clearer that, in the titanic struggle of the two superpowers that we came to call the Cold War, there were actually two losers, and that, when the “second superpower” left the scene, the first was already heading for the exits, just ever so slowly and in a state of self-intoxicated self-congratulation. Nearly every decision in Washington since then, including Barack Obama’s to expand both the Afghan War and the war on terror, has only made what, in 1991, was one possible path seem like fate itself.
Tom Engelhardt. «Entering the Soviet Era in America».
http://www.huffingtonpost.com/tom-engelhardt

За първи път в историята си САЩ са изправени пред опасност да не могат да обслужват държавните облигации, ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг за тази финансова година. Това става ясно от писмо на финансовия министър Тимъти Гайтнер до лидера на мнозинството в Сената Хари Рейд, цитирано от „Ройтерс“.
„Дори и краткосрочно или ограничено неизпълнение на задълженията може да има катастрофални икономически последици десетилетия наред“, казва Гайтнер. Според финансовия министър е трудно да се определи кога точно ще бъде достигнат таванът от 14.3 трилиона долара публичен дълг, но Гайтнер призова Конгреса да предприеме действия до края на първото тримесечие на 2011г.
Той заявява още, че финансовото министерство би могло да се ангажира с необичайни мерки, като например спиране на емитирането на държавни ценни книжа, но би предпочел да не се стига до там.
Ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг, това ще постави САЩ в състояние на фалит по обслужване на облигациите. В писмото си Гайтнер предупреждава, че това може да бъде много по-пагубно от ефектите на последната финансова криза.
„САЩ пред проблеми с обслужването на държавния дълг“

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/01/06/1021045_sasht_pred_problemi_s_obslujvaneto_na_durjavniia_dulg/

Подтверждено: мы находимся на грани катастрофы (“SHTF Plan”, США)
Нам говорили много разных слов, с тех пор как глобальный экономический кризис стал очевидностью в 2007 г. В марте того года председателем Федеральной Резервной системы Беном Бернанке было сказано следующее: “Воздействие проблем на субстандартных рынках на более широкую экономику и финансовые рынки, кажется, было ограниченным”. Ясно, что оценка г-на Бернанке была неправильной, и проблемы рынка недвижимости были только частью более широкой, системной проблемы.
Фундаментальные проблемы нашей экономики стали господствующими новостями в последнем квартале 2008 года, когда фондовые рынки во всём мире находились в свободном падении, и большинство главных финансовых учреждений было на грани банкротства. В ответ наше правительство, при полном одобрении и поддержке Конгресса, сделало беспрецедентные шаги, чтобы спасти систему, вводя сначала миллиарды, а затем триллионы долларов для того, чтобы дотировать компании, стабилизировать цены и стимулировать экономику.
Министр финансов Генри Полсон впоследствии написал книгу о кризисе, очень точно названную «On the Brink» («На краю»). Но как близко к краю мы были? Если верить конгрессмену Брэду Шерману – мы были близки. Так близки, что конгрессменам фактически сказали (согласно Шерману), что если бы дотирование не было разрешено Конгрессом, крах был бы настолько серьёзен, что пришлось бы, вероятно, вводить военное положение, попросту говоря – танки на улицах.
Должны ли мы теперь полагать, что меры, предпринятые Конгрессом, президентом, министерством финансов и Федеральной Резервной системой, решили основные проблемы, стоящие перед нашей страной?
Для тех 17 % людей, которые думают, что экономика находится в стадии восстановлении, и других 33 % людей, кто полагает, что это скоро произойдёт, мы хотим указать на слова нынешнего министра финансов Тимоти Гейтнера, который в письме Конгрессу от 6 января 2011 года, обрисовывая в общих чертах серьёзность ситуации, пишет:
«Я пишу в ответ на Ваш запрос об оценке Министерством финансов того, когда установленный законом долговой предел будет достигнут, и о последствиях дефолта для Соединённых Штатов.
Никогда ещё в нашей истории Конгресс не отказывался увеличить лимит заимствований, когда это было необходимо. Отказ увеличить лимит вызвал бы дефолт Соединённых Штатов. Дефолт, в свою очередь, означал бы существенный и долговременный налог на всех граждан США и все американские бизнесы, и привёл бы к потере миллионов рабочих мест. Даже кратковременный или ограниченный дефолт привёл бы к катастрофическим экономическим последствиям на десятилетия вперёд. Отказ в увеличении лимита заимствований был бы абсолютно безответственным действием. По этим причинам, я запросил Конгресс об увеличении лимита в начале этого года, задолго до того, как угроза дефолта стала неотвратимой.
Министерство финансов предпочло бы не обращаться снова к любой из этих экстраординарных мер [приостановка выпуска государственных долговых обязательств и средств государственного капиталовложения]. Если мы будем вынуждены сделать это снова, то эти меры могли бы только отодвинуть на несколько недель дату достижения потолка лимита. Как только эти шаги будут сделаны, тогда не останется никаких юридических и разумных мер, чтобы создать дополнительное пространство под лимитом заимствований и Соединённые Штаты должны будут объявить дефолт по своим обязательствам.
(Полный текст Обращения Гейтнера к Конгрессу можно прочитать тут – http://perevodika.ru/articles/17423.html)
Министр финансов Соединённых Штатов Америки сказал, что если мы не получим ещё один триллион или около того к марту этого года, тогда страна объявит дефолт по своим долговым обязательствам. Эти слова – чрезвычайно серьёзная вещь, и нужно понимать, что они означают.
Мы в буквальном смысле слова находимся на грани экономической катастрофы.
Самое страшное, что, согласно г-ну Гейтнеру и многим сторонникам подъёма нашего долгового потолка, это заимствование всё бОльших и бОльших сумм является единственным возможным решением.
В недавнем комментарии мы приводили противоположную точку зрения, высказанную Карлом Деннингером из «Market Ticker». Он сказал, что подъём долгового потолка, по существу, приведёт к тем же самым последствиям, что и отказ от подъёма:
Давайте я поясню: если вы поднимаете долговой потолок и, делая так, позволите такого сорта дефициту существовать ещё в течение года, максимум – двух, вы просто вставите ствол дробовика в рот нации и нажмёте спусковой крючок.
Выстрел, и экономическая и политическая система страны разбрызгана по стене.
Это «Ловушка 22», и выхода из неё нет.
Дефолт или дальнейшее раздувание долга являются единственными жизнеспособными решениями. Оба они приведут к одному и тому же финалу – полный и окончательный крах того образа жизни который вели американцы.
Так же, как Генри Полсон, президент Буш и др. предупреждали относительно экономического краха и депрессии в 2008 г., г-н Гейтнер предупреждает относительно того же самого сегодня. Все потраченные триллионы, все принятые законы, все манипуляции на глобальных рынках не помогли решить те фундаментальные системные проблемы, с которыми мы столкнулись до начала кризиса.
Это, в буквальном смысле слова, будет конец мира, того мира, каким мы его знали, потому что это уже невозможно предотвратить.
Сейчас время для каждого человека, чтобы предпринять шаги, чтобы подготовиться к государственному дефолту и полному обесцениванию доллара США. Скоро мы или не сможем выполнить наши долговые обязательства, или кредиторы, наконец, положат предел нашему бесконтрольному заимствованию. И когда они это сделают, очень высока вероятность того, что мы испытаем гиперинфляционный денежно-кредитный крах, который приведёт к полному разрушению торговых потоков, нехватке продовольствия и неконтролируемым ценам. Единственным спасением будет понять то, что будет являться деньгами, когда наступит системный крах, и начать готовиться теперь. Правительство готовится, вам следует делать то же самое.

http://www.rodon.org/polit-110128110425

– Американцы прибывают в мире собственных фантазий. Они и понятия не имеют, что давно уже лишились своих гражданских прав. Некоторые из них лишь слегка догадываются, что будущее их экономики находится под угрозой. Ещё меньше среди них понятия о той огромной ненависти к ним и их государству, что растёт в мире из-за действий этого самого государства, нападающего и уничтожающего независимые народы по своему усмотрению. Вкратце, американская нация погрязла в собственном эгоизме и невежестве, не имея ни малейшего понятия о тех катастрофах, человеческих разрушениях и бедах, что их собственное высокомерие, эгоцентризм и бесчеловечная политика принесла им самим и миру в целом.
Большая часть мира, глядя на страну столь недалёкую в своём мировоззрении и столь бесчеловечную в своих поступках, изумляется: как же так получается, что они сами не в состояние этого понять. Мир гадает, действительно ли США согласно пропаганде неоконсерваторов благородная и «незаменимая нация» или Америка есть чума современного мира?

http://atnews.org/news/chuma_sovremennogo_mira_ssha_kak_nesostojavsheesja_gosudarstvo/2012-08-18-3875

***

от форумите:

„Американците харчат все по-малко и спестяват все повече… Пагубните последствия от т. нар. „парадокс на спестовността“, който по принцип е добър за домакинствата по отделно, се появяват, когато всички започнат да спестяват повече“.

Николай Киров, „Спестовните американци – заплаха за глобалната икономика“.

http://money.ibox.bg/news/id_959991416

коментар:
… не може хората вечно да са банкови роби за радост на големите компании. Едно плащане, колкото и да се отлага, все някога трябва да се плати… Икономика в която растежа на производството не е радостно събитие, а е абсолютно задължително условие за нейната стабилност, е обречена на крах в един кратък исторически срок. Защото нито ресурсите нито жизненото пространство са неограничени. Ако се замислите, какво особено има в факта, че американската икономика е в рецесия? Предвид жизненият стандарт на населението, какво значение има фактът, че произведените стоки ще са с 5,5 процента по малко? Ако една икономика е построена на стабилни основи, а не на инвестиционни очаквания, подобно нещо би било нищожен проблем… Ако нещо не се промени в бъдеще ще има много по-тежки кризи предизвикани от същите проблеми които ги предизвикват и сега.
„Борис“

„Лакомията на Уолстрийт…

коментар:
Боби Колев
Неутрално 2205:12 19 мар, 2009 Ако AIG се беше срутила можеше спокойно да се окаже, че цялата американска финансова система ще се срути, което значеше Америка да се срути, което значеше гражданска, а напълно възможно и световна война, доколкото много държави с право биха поискали да си вземат дължимото от Америка.

„Непонятни нарече Чавес решенията на Г20″
http://news.ibox.bg/material/id_1632732449/fpage_4/#clist
Lenin:
03.04.2009, 11:25
В началото на “Студената война” – 1947 г. – Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ – заявява:
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ“.

По-конкретната причина за икономическата криза, дошла от САЩ, е огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г. Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични емисии. Замисълът е чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.). В резултат на тези емисии, в САЩ, се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига БВП на света за година. Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ достигнат равновесна точка. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целия свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.
Светът ще се е деглобализирал и днешния единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.

Митко Хитов. „Икономическата криза слага края на една система“.

http://news.ibox.bg/opinion/id_443557450

Рэйф МЭЙР (Канада): Американское лицемерие
Хочу заявить с самого начала: будучи канадцем, я не противник Америки и, уж само собой разумеется, Канады. Я противник лицемерия.
Я прожил всю жизнь в нескольких километрах от границы с США. Как и у тысяч канадцев, у меня есть родственные связи в Америке: мой дед по материнской линии родился в Миннеаполисе, штат Миннесота. У нас с американцами (более ил менее) общий язык, за исключением, конечно, жителей моноязычного Квебека и франко-акадцев. Мы ездим на одинаковых машинах (Ниссанах, Тойотах и Хондах), играем в одни и те же игры и являемся друг для друга самыми ценными торговыми партнерами.
Обе страны — США и Канада — декларируют приверженность демократии, но реализуются эти заверения скорее на бумаге, чем на практике. В Канаде премьер-министр — раз уж система требует железной партийной дисциплины — на срок между периодическими выборами замыкает на себя всю полноту власти. Также и президентам США, в качестве верховных главнокомандующих, годами удавалось пользоваться полномочиями, которые по конституции должны принадлежать Конгрессу, например правом начинать войны.
Так вот о лицемерии. США, как никакая другая страна, готовы загнать мир в любую кровавую трясину. И в настоящем, и в прошлом это — одно из наиболее склонных к насилию государств во всём мире. Соединённые Штаты были созданы ценой войны с индейцами, заключения договоров с ними и их последующего нарушения, сопровождавшегося истреблением значительной части индейского населения. Эндрю Джексон, один из великих американских президентов, видел в индейцах не более чем препятствие на пути белых поселенцев (чуткий это был человек, наш Эндрю). Больше всего проблем возникало из-за племен чероки, маскоги, чокто, чикасо и семинолов. Джексон воевал с ними трижды и тех из них, кто не был в итоге убит, согнал с их земель.
Крис Хеджес – бывший собственный зарубежный корреспондент газеты �Нью-Йорк таймс�, лауреат высшей журналистской награды США – Пулитцеровской премии. Последняя книга журналиста называется �Второстепенный ущерб: война Америки против гражданских лиц Ирака�. Недавно Хеджес выступил перед студентами Южной Каролины. Мы в сокращенном виде перепечатываем его размышления о судьбах своей страны.
Я жил в стране, которая звалась Америкой. Она не была идеальной, но она была страной, которую я любил и которую почитал. Она платила рабочим зарплаты, которым завидовали во всем мире. Она гарантировала – благодаря профсоюзам, защитникам рабочего класса в демократической партии, а также прессе – систему здравоохранения и пенсии. Она предлагала хорошее бесплатное образование. Она почитала главные демократические ценности. У нее были программы социальной защиты – для заботы о наших слабых, умственно неполноценных, пожилых и бедных. Она располагала системой исполнительной власти, которая, несмотря на свои изъяны, была нацелена на защиту интересов своих граждан. И еще – была надежда.
Страна, в которой я живу, сегодня использует те же самые слова для своей характеристики, те же самые патриотические символы, те же самые национальные мифы и иконографию. Однако ныне сохранилась лишь ее внешняя оболочка. Америка, страна моего рождения, страна, которая сформировала меня, страна моего отца, отца моего отца и отца его отца, стала неузнаваемо слабой. �Согласие управляемого� превратилось в пустую фразу. Наши учебники политологии устарели.
Наше государство, наша нация были похищены олигархами, корпорациями и узкой, эгоистичной политической элитой, маленькой и привилегированной группой, которая управляет от имени финансовых кругов.
Мы проходим, как выражался экономист Джон Ралстон Саул, через �государственный переворот в замедленной съемке�. Мы обеднели: в юриспруденции, экономике, духовной и политической жизни. И если мы быстро не повернем этот поток вспять, не вырвем государство из корпоративных рук, нас затянет в темный и бурный мир глобализации, где есть только хозяева и рабы, где американская мечта будет не более чем действительно мечтой, где те, кто упорно трудится, больше не могут получать приличную заработную плату, чтобы содержать себя или свои семьи.

http://inosmi.ru/world/20110108/165478770.html

декември, 2011
За СССР

Советский Союз распался по чисто внутренним, притом духовным, причинам – вследствие глубочайшего религиозно-идеологического кризиса, который и привёл к краху.

Советский Союз распался потому, что пала скрепа, которая его объединяла. Этой скрепой был социализм. Социализм как своеобразная светская религия – так называемая «марксистско-ленинская идеология». Идеология – это и есть род религии, светская религия. Все стороны жизни страны, в частности такая важнейшая составляющая, как хозяйственная жизнь, – всё это было производной социалистической религии, которая и была скрепой государства и общества. Пала скрепа – пало и государство.
Под религией я подразумеваю систему представлений, принимаемых на веру, не нуждающуюся в рациональных и эмпирических обоснованиях и служащую основой для кодекса поведения.
Никакое государство не может стоять без религиозно-идеологической скрепы. Любая государственная власть – сакральна; где-то это проявляется чрезвычайно ярко, где-то – затенено, но так происходит везде и всегда. Сакральны исламские государства, сакральна на свой лад и противостоящая им «демократия» – США. Чем сильнее религиозное напряжение – живость и сила веры – тем к большим свершениям способно такое государство и общество. При ослаблении веры государство и общество сначала теряет силу, а потом и распадается.

Социализм родился из мечты бедных и угнетённых о материальной обеспеченности: «Здесь дом дадут хороший нам и ситный без пайка». Собственно, цель достичь минимальный уровень материальной обеспеченности для всех – важнейшая задача, и она далеко не выполнена современным человечеством. При разумной организации жизни она, вероятно, достижима на базе современных технологий.
Но для вдохновляющей религии этого мало. Благосостояние для всех – это хорошая хозяйственно-политическая цель, но не религиозная. На религиозную она не тянет.

Сама социалистическая доктрина-религия в своей основе – буржуазна. Буржуазность – это не материальная и социальная характеристика. Это свойство духа. Это даже не образ мышления. Буржуазность – это особое чувство жизни. Буржуазен тот, кто придаёт самодовлеющее значение материальной стороне жизни, для кого жизнь исчерпывается её материальным аспектом. Предельный случай такого приземлённого жизнеощущения – это сведение ВСЕЙ жизни к имуществу и материальному комфорту, к потреблению. Буржуазность не связана ни с социальным, ни с имущественным положением человека. Буржуазен может быть пролетарий, и не буржуазен может быть капиталист.

Вообще говоря, буржуазность как свойство характера и мировосприятия – это далеко не всегда плохо. Иногда это очень полезное свойство, позволяющее наладить практическую жизнь, поддерживать в ней порядок. Такому человеку не безразлично, жить в свинстве или в чистоте, он способен организовать повседневную жизнь с её «низменными» потребностями и задачами. Вполне можно предположить, что максимально буржуазны по характеру так называемые «сенсорики» – по соционической характериологической характеристике. Эти люди максимально посюсторонни, они живут в мире вещей и эмпирических сущностей. Но обсуждение этого интересного вопроса выходит за рамки темы.

Русские в высшей степени небуржуазный народ: мы мало привязаны к плоти жизни, не умеем её организовывать и управлять ею. Наши мысли вечно заняты чем-то высшим и «горнем» в ущерб практике жизни. Буржуазность социалистической религии сыграла над нашим народом злую шутку. Это религия мечты о всеобщем материальном довольстве и процветании. Это всеобщее процветание, неограниченное потребление и объявлялось целью развития, Раем.

http://badnews.org.ru/news/chto_sgubilo_sssr/2011-12-01-9727

История, образование и „културно наследство“

Политическата история на вярващите в Бога започва с Мойсей, защото той създава държава, която ще бъде ръководена от Бог. С това става ясно, че смисълът от създаването и съществуването на държави е хората да живеят според Божиите заповеди. Държави, които пречат или не помагат на гражданите си да живеят според заповедите Му, ще загинат (племената, населяващи Ханаан; самата еврейска държава). Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено – Матей, 15:13.
Образованието е или техническо, или относно заповедите.
Техническото служи, за да живеят хората на земята с труда си. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте) – Битие, 9:1.
Относно заповедите – за да се пази и напомня на всички хора, онова, което Бог е заповядал, а също и как то е изпълнявано. Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки; ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил – Пс. 21:31-32.
Дяволът винаги е успявал да измами мнозина. Образованието относно заповедите се занимава и с това – да казва, кого и как дяволът е измамил. Защото които принадлежат на Бога, знаят кого дяволът е измамил – това са Адам и жена му, езичниците и еретиците. Те са от света, затова и говорят за земни неща и светът ги слуша. Вие сте от Бога 1 Йоан, 4:5. Това не значи, че учещите осъждат поименно тези, които дяволът е измамил. Не осъждайте, за да не бъдете осъдени – Матей, 7:1.

Делата на хората, онова, което те са произвели за да живеят на земята и за „украшение“, е нещо, което те сами наричат „културно наследство“. Това са и техните човешки слова – поезия и размисли.

Бог е слязъл на земята, за да събере разпръснатите хора със словото Си. Който учи историята, той трябва да разбира какъв е смисълът на събитията и кои събития е причинил сам Бог и кои са от хората, измамени от дявола. Ако Божият народ и Църквата не са кои да е, а са точно тези, които Бог е избрал и създал, и в тях са участвали точно тези хора, и после те са били защитени точно от тези държави, значи и онзи, който разбира историята, не би трябвало да се интересува от какви да е езици и „култури“, а точно от тези, защото точно там са станали важните неща.

Зад езичеството на гърци и римляни сега не стои никой, тоест никой не изповядва тяхното езичество. То интересува само християните, защото само те го разбират (виждат смисъла му). Защото и сред гърци и римляни Бог е сторил това, което е сторил, а Той е един и същ вечно. Затова станалото сред гърци и римляни изглежда на християнина истинско и сякаш станало вчера и завчера – Битие, 19:6. Тези, които приличат на някогашните езичници обаче, не виждат древните езичници като свои предци – те са им чужди. Защото днешните „езичници“ са от света, а древните са мъртви са света, на който са принадлежали. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън – Матей, 7:19. И все пак Бог може да ги вдигне. За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно – Матей, 19:26. Ето защо благовестието беше проповядвано и на мъртвите, та като бъдат съдени като живи хора, да живеят духом според волята на Бога – 1 Петър, 4:6.
Дяволът обаче не се интересува от тях, защото е направил каквото е могъл – накарал ги е да му служат приживе. Затова и той неохотно поддържа спомена за тях – най-много за да отвлича вниманието на живите. Така той ги представя като добър („интересен“) пример, но разбере ли, че хората не се интересуват от такъв пример, веднага търси други примери. Така е, защото той не предлага нищо трайно – тъй като не може. Затова уверява хората, че има още много неща (блага!), което те не са видели и не са чули и опитали, а трябва да ги опитат, „за да не умрат напразно“. Сега се издават големи книги със заглавия: „100 (300, 500, 1000) неща, които трябва да видиш, преди да умреш!“ И им предлага все нови неща. Ако можеше да предложи само едно и да ги задържи в него, би го направил, но не може. Защото и неговата къща е построена на пясък – Матей, 7:26.

за малодушието

Малодушният не знае за какво живее.
Не се подчинява на Бога, защото е горд; но пък няма смелост да се опълчи срещу света.
И затова само търси кому да се хареса и все се пита дали го оценяват.

Човек е малодушен по два начина – като се въздига и като се самоунижава. И в двата случая си казва – няма да се променям (Ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство – Матей, 18:3). Ако се въздига, не му трябва промяна, защото е решил, че надминава хората – а това е всичко, което иска. Ако се самоунижава, значи е решил, че е негоден веднъж завинаги (защото е роден така) и смята, че не може да направи нищо добро.

Така когато някой хули своя род, той прави и двете. На пръв поглед се въздига, защото изглежда, че като е узнал недостойнството на своите, ги е надминал – разграничава се от тях, знае нещо, което не знаят, признава истина, която те не признават. Но не се разкайва за грях. Мълчаливо отрича да е извършил нещо, за което е отговорен.
Но и веднага се самоунижава, защото, поставен до онези, от другия род, е нищожен. Но и в двата случая си казва, че е такъв, какъвто е, и няма да се променя. И така не изпълнява Господната заповед.

А великодушният се подчинява на Бога и се страхува от Бога – защото не е горд.
Но не се подчинява на хората, ако те, като езичници, го приканват към разпуснатост, похот, пиянство, срамни гощавки и пирове и нечестиво идолослужение (1 Петър, 4:3), или пък, като еретици, към това, да отрича, че Иисус Христос е дошъл в плът (1 Йоан 4:2-3, 2 Йоан, 7-11). Не им се подчинява, защото не е лицемер (човекоугодник).
Той се променя, за да стане жаден за чисто духовно мляко, за да порасне с него за спасение – 1 Петър 2:2.

Дяволът е онзи, който ни подшушва да се противим на Бога, като не се боим от Него и не се разкайваме за лошите си дела. Той ту ни уверява, че сме „над“ хората, ту че сме „под“ тях. И така постига две неща наведнъж – едно, да ни внуши да се съобразяваме само с хората, а не с Бога (което е човекоугодство), и при това не с всички, а само с онези, които изглеждат „важни“ (което е лицемерие); и, второ, че сме такива, каквито сме се родили, и че няма защо да се променим, а и не можем да се променим. Целта му е да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася – Матей, 13:15.

Когато някой се гневи на ближните си, като се започне от гнева спрямо родителите, и после спрямо всички ближни (но не спрямо всички хора, защото той винаги ще си оставя хора, на които да угажда – иначе как ще е човекоугодник?), то е, защото мисли, че те го отделят от благата. А какви са тези блага? Кой може да ни отдели от Бога? Ако не ни е грижа за Бога, а смятаме, че заради ближните сме отделени от тях, значи това са други блага – идолските. А те са разпределени неравномерно по земята. Това са парите, властта, славата. На тях се покланя недоволният и заради тях се гневи на ближните си – затова, че го държат далеч от тях. Това са неговите египетски котли и ханаански божества.

Малодушният, когато смята, че надминава другите, си казва „имам много“. Но истината ви казвам, че богат мъчно ще влезе в небесното царство (Матей, 19:23).
Ако пък смята, че е по-долу от другите, си казва „нямам достатъчно“. Но който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има (Матей, 13:12).

***

Да, существует два вида гордости: одно – когда возносятся над людьми, а другое – ложно смиряются перед ними. Причем, в последнем случае гордость может быть даже острее и глубже, чем в открытом проявлении. Оба подхода сводятся к чистому фарисейству – я не такой, как все. Один думает, что он лучше всех, другой, что хуже, но при этом оба остаются гордыми. А вот мытарь смиренно говорил о себе, что грешник.
Закомплексованность – это грех. Такой человек не верит, что он говорит. Святому сказать – ты грешный, он обрадуется: „Благо мне, яко смирил мя еси, Господи“. Господь через других людей указал на его недостаток: теперь можно увидеть свои грехи. Вот попробуй искренне сказать, как святые. И чтоб дух не возмутился, а наоборот усмирился.
У Пушкина есть прекрасное стихотворение „Воспоминание“:
В безмолвии ночном
Воспоминанье предо мной
Свой длинный развивает слиток.
И с отвращением читая жизнь свою,
И трепещу и проклинаю,
И горько жалуюсь, и горько слезы лью,
Но строк печальных не смываю.

– Получается, что лирический герой Пушкина с отвращением читает свою жизнь, но не кается?
– Да, он только жалуется и горько слезы льет. Что такое покаяние? Преодоление мерзостей, которые человек за свою жизнь совершил. Мария Египетская сколько грехов совершила, а омыла их полностью слезами покаяния. И когда она рассказывала об этом Старцу Зосиме, она плакала, хоть и была уже чиста. Господь ей грехи простил, а она себе – нет. И апостол Петр каждый раз плакал, когда слышал крик петуха. Господь его простил, а он остро свое отречение вспоминал и горячо каялся перед Богом всю жизнь. Ведь покаяться – это счастье.
Так вот, смиренный человек кается, а закомплексованный – нет. Это совершенно различные реакции, принципиально разные устроения человеческой души. Одно как бы рационалистическое, дающее возможность все разложить по полочкам, которое складывается на протяжении всей жизни: где-то человек совершал ошибки, но не делал соответствующих выводов, а главное – не каялся, а пытался преодолеть своими ограниченными силенками. И у него ничего не получилось, конечно. А другое, смирение, – таинственно прекрасно и угодно Богу.
Священник Александр Ильяшенко. „Смирение и комплекс неполноценности.“

http://www.rusk.ru/st.php?idar=24880

за невежеството. 2008

Съчетанието на тщеславие и невежество ражда (или просто поддържа) лицемерие.
Човек желае хората да го славят тоест да му отдават почести (тщеславие), а не знае от Кого може и си заслужава да бъде прославен самият той; нито Кой трябва да бъде прославян и следователно Кого трябва да прославя сам той (невежество). Така той се стреми да се представя, а не да бъде; и да се представя пред по-влиятелните хора, и следователно да пренебрегва по-малко влиятелните. Щом получи дори намек за почести, се превъзнася; но се усеща пренебрегнат и унизен пред онези, които са получили дори намек за по-големи почести. За него добива стойност „да изглеждаш“, и всеки се оценява според „изглеждането“ сред хората (лицемерие).
Лицемерието се съпътства от гняв (заради недостига на почести) и завист (заради това, че почестите са насочени към други).
Когато се задълбочи, лицемерието поражда гордост. Незадоволеното желание за слава произвежда силен гняв, водещ до униние, след което човек се отказва да очаква слава от хората, определяйки ги като недостойни и негодни да му окажат почести. Така той си обяснява липсата на почести и си спестява бъдещите скърби от недостига им. Но той продължава да се смята за достоен за почести, а щом е приел, че хората са негодни – и за единствено достоен. Тогава не е важно дали знае или не знае за Бог. При всички положения той не Го познава и не Го обича, защото не спазва заповедите Му (1 Йоан, 5…).

Бунтарството и пренебрежението към почестите също може да е лицемерно и да съпътства гордостта. Само смиреният ще се спаси.

***

Невежеството на човека относно Бога, ако се поддържа дълго, не е без негова вина и го прави подобен на животното и по-лош от животно. То е неотделимо от невярата. Невярващият човек получава на земята не по-малко от вярващия, защото вашият Небесен Отец оставя своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни (Матей, 5…). Но поради невежеството си той не знае, че за тези блага трябва да благодари, и то не на себе си, на някой човек или на някой идол, а на Бога, защото всяко добро дарение и всеки съвършен дар идват отгоре, от Твореца на небесните светила, който никога не се променя, нито пък помръква (Яков, 1…). Но той не благодари, и поради това смята, че не дължи нищо никому – нито за сегашния си живот, нито за благата, нито за бъдещия живот, за който нищо не знае. Така той е неблагодарен. А за да обясни това, което има, той се съгласява, че то е негово „право“, сиреч, че някой е бил длъжен да му го даде – да му даде както земния живот, така и всяко земно благо около него. Но земните блага могат да нарастват, а той не знае къде е границата, докъдето стигат неговите права за тях. Ето защо той приема, че граница е това, което му изглежда постижимо, но той все още не го притежава. Така той започва да желае, защото е „обикнал света“. Желанията на плътта, похотта на очите, надменността в живота не са от Отца, а са от този свят (1 Йоан 2… ). Тъй като желанията никога не се засищат (винаги има нещо постижимо, което човек не притежава) те произвеждат недоволство, гняв и ропот, сребролюбие и чревоугодие, и другите страсти. Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст. После страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт (Яков, 1…). И всичко това идва от невежеството, което, обвито със страсти, втвърдява душата на хората, така че с очи да не видят и с очи да не чуят и със сърце да не разбират, и да се обърнат и Аз да ги спася (Матей, 13).

Невярата води към интерес към старото и далечното – мечтателност. Понеже човек желае и желанията му са ненаситни. Поради невъзможността да ги изпълни тук – и поради невежество – той се обръща към свят, в който, както му се струва, желанията се изпълняват лесно – и то всички желания, и без човек да е заслужил или някой да му е дал. Това са далечните и старите места. Такъв човек си намира някои минали „времена“ и „чужди“ места – особено онези, където, според сребролюбието му, всеки изглежда да има „повече“ – и ги хвали. Според него в тези минали времена и чужди места „хората“ са добродетелни – а не като „тези тук“, които той осъжда. Осъжда ги поради омразата си към тях – тъй като намира, че са причина желанията му – а това са все плътски желания – да остават неизпълнени. Който не обича брат си, пребъдва в смъртта. Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец, а вие знаете, че никой човекоубиец не пребъдва във вечния живот (1 Йоан, 3…). А който мрази брат си, той е в тъмнината, ходи в тъмнината и не знае накъде отива, защото тъмнината е заслепила очите му (1 Йоан, 2…). Понеже вярва, че „има право“ да получава според желанията си, той си въобразява, че има места, където това негово право – да има каквото желае – ще бъде спазено. В миналото пък „хората“ са били героични и напълно безкористни, но сега е „друго време“ и такива неща не могат да се очакват от никого – включително и от него – но пък може да се очаква да има „ред“ (това значи – безопасност за него самия) и изпълнение на желанията според „правото“. Така смисълът на живота се оказва в непрестанното изпълнение на желанията. Но тъй като това не става и с напредването на възрастта намалява и надеждата, че може да стане, човек се измъчва от безсмисленост.
Вярата обаче прави нещата тук смислени, а миналото и далечното стават като тук и сега. Защото Бог е навсякъде, и навсякъде чува молитвите на онези, които Го молят за нещо според волята Му (1 Йоан, 5). Но Той и преди е бил същият, и по същия начин е чувал молитвите на праведните. Затова вярващият разбира, че миналото е като настоящето – Бог е бил там така, както е и тук, и тогава също е имало неправедни, на които се е гневял (потопът, Содом и Гомора и много други примери) и благочестиви, към които е благоволявал. И понеже чудесата зависят от Него, то и сега трябва да има и има чудеса, както и тогава.

Болката в тялото е предупреждение за телесна болест. Така и болката в душата е предупреждение за душевна болест – за надигаща се страст. Мрачните и гневни хора, завистливите и скъперниците, блудниците и ленивците, унилите, лишените от надежда – всички те боледуват. Когато усетят болката, това трябва да им покаже, че имат нужда от лечение и от лекар. Но поради невярата си не познават Лекаря и не могат да отидат при Него. А да се отиде при Него е лесно – защото е достатъчно човек да се помоли, и ще му се даде, защото Бог дава на всички щедро и без укор (Яков, 1…) и искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще бъде отворено (Матей, 7…)

***

Каква е причината, та повечето пъти ние не забелязваме злото в себе си?… Това е грехът, който не ни позволява: той е много хитър и предвидлив… Той бърза да облече дървото на злото в листа, да прикрие неговото безобразие. Тези листни прикрития по своята същност са разсеяността и житейската суета … А после създава и един непроницаем покров от незнание, нечувствие и безгрижие .
Св. Теофан Затворник. „Страстите и борбата с тях“. Съставителство игумен Теофан (Крюков). Превод Дарин Алексиев. Редакция митрополит Йоаникий.