„Деяния на апостолите“ 1-8. 2007.

1.

1. В предишното си изложение, Теофиле, говорих за всичко, което Иисус правеше и съветваше
2. до деня, в който чрез Дух Свети даде заръки на избраните си апостоли и бе въздигнат.
3. На тях той се показа жив след като бе пострадал, и то с много доказателства: явяваше се пред очите им четиридесет дни и им говореше за Царството Божие.
4. И докато беше с тях им поръча: “Не се отделяйте от Йерусалим и чакайте обещаното от Отца, което чухте от Мен, и то е:
5. `Йоан кръщаваше във вода, а вие ще се кръстите в Дух Свети, и то не след много дни`”.
6. А те, като се събраха, го разпитваха и казваха: “Господи, по това време ли ще върнеш царството на Израиля?”
7. А той им каза: “Вие не можете да знаете нито времената, нито сгодите, които Отец е поставил в Своя власт.”
8. Но когато Дух Свети слезе върху вас, ще добиете сила и ще бъдете Мои свидетели в Йерусалим, в цяла Юдея и Самария и до края на земята.”
9. Той каза тези неща, и докато го гледаха, издигна се и облак го отнесе от очите им.
10. И докато се взираха, а Той се движеше към небето, появиха се редом с тях двама мъже в бели дрехи
11. и казаха: “Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Това е Иисус, Който беше взет от вас и отиде на небето; и ще дойде пак така, както го видяхте да отива там.”
12. Тогава се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Маслинова, която е близо до Йерусалим – една събота път.
13. И като пристигнаха, качиха се на втория етаж на къщата, където се бяха настанили – бяха Петър, Йоан, Яков, Андрей, Филип, Тома, Вартоломей, Матей, Яков Алфеев, Симон зилотът и Юда Яковов.
14. И всички те упорито и единодушно се молеха заедно с жените, с Мария, майката на Иисус и с неговите братя.
15. И в тези дни Петър се изправи сред братята, а там се бяха събрали мнозина – около сто и двадесет имена – и каза:
16. “Братя, трябваше да се изпълни Писанието, което Светият Дух чрез устата Давидова предрече за Юда, който стана водач на онези, които заловиха Иисуса
17. И той бе зачислен сред нас и получи жребия за тази служба.
18. Та той придоби имот от несправедливата си заплата и като се втурна презглава изтрещя отвътре и всичките му вътрешности се изсипаха.
19. И това стана известно на всички жители на Йерусалим и затова на техния език онзи имот бе наречен Акелдамах, което значи: “кървав имот”.
20. Защото в книгата на Псалмите е писано: “нека домът му бъде празен и никой не живее в него” и “нека някой друг вземе неговото надзорничество”.
21. Та трябва измежду мъжете, които си събираха с нас през всичкото време, през което Господ Иисус идваше при нас и си отиваше,
22. като започна от кръщението си от Йоан та чак до деня, в който беше въздигнат изсреди нас: един от тях да стане заедно с нас свидетел на възкресението Му.”
23. И се изправиха двама – Йосиф, наричан Варсава и наречен още Юст, и Матия;
24. И те, като се помолиха, казаха: “Господи, Ти, който знаеш сърцата на всички хора, посочи един от тези двамата, когото си избрал
25. да заеме мястото за тази служба и апостолство, което Юда престъпи, за да тръгне към своето си място”.
26. И им дадоха жребий и жребият се падна на Матия и той беше причислен към дванадесетте апостоли.

2.
1. И като се изпълни денят на Петдесетницата,
всички бяха заедно на едно място.
2. И внезапно се надигна от небето шум, сякаш се носеше силен вятър, и изпълни целия дом, в който бяха седнали.
3. и пред очите им се явиха разхвърляни езици, които бяха сякаш от огън и върху всеки от тях слезе по един език.
4. И всички се изпълниха с Дух Свети и започнаха да говорят на различни езици така, както Духът им даваше да произнасят.
5. В Йерусалим живееха юдеи, хора благочестиви, които идваха от всеки народ под небето
6. И като стана този шум, множеството се събра и се смая, защото всеки ги чуваше, че говореха на собствения му език.
7. Смаяха се те и се чудеха и казваха: “Виж, тези всичките, които говорят, не са ли галилейци?
8. И как така ние и всеки от нас ги чува да говорят на нашия език, в който сме се родили?
9. Парти и мидийци и еламити, и обитатели на Месопотамия, на Юдея и Кападокия, на Понта и Азия
10. Фригия и Памфилия, Египет и частите на Либия около Кирена и пребиваващите тук римляни
11. и юдеи и прозелити, а също критяни и араби – ние ги чуваме да говорят на нашите езици за величието на Бог.”
12. И всички се смайваха и се удивляваха, и си казваха един на друг: “какво ли ще е това?”
13. А други им се присмиваха и казваха, че са се напълнили с шира.
14. А Петър се изправи заедно с единадесетте, издигна глас и рече: “Мъже юдеи и всички вие жители на Йерусалим, знайте и послушайте думите ми.
15. Тези хора не са пияни, както вие си мислите, защото сега е само третият час на деня;
16. но това е казано чрез пророк Иоил:
17. `и ще бъде в последните дни, казва Бог
и ще излея от Духа Ми върху всяка плът
и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви
и младежите ви ще видят видения
и старците ви ще сънуват сънища
18. и върху робите Ми и робините Ми
в онези дни
ще излея от Духа Ми и ще пророкуват
19. и ще дам чудеса горе в небето
и знаци долу на земята
кръв и огън и пара от дим
20. слънцето ще се обърне в мрак
и луната в кръв
преди да дойде денят Господен, големият и славен ден
21. и всеки, който призове името Господне, ще се спаси.`
22. Мъже израелити, чуйте тези думи: Иисус Назареецът, човек, посочен ви от Бога със сили, чудеса и знаци, които Бог направи чрез него сред вас, както и вие знаете,
23. Него, с взето от Бог решение и с Негово предзнание, вие го предадохте, приковахте и убихте чрез ръце на беззаконници.
24. Него Бог възкреси и избави от мъките на смъртта, защото не беше възможно Той да бъде удържан от нея. 25. Защото Давид казва за Него:
`Виждах Господа мой пред лицето си винаги
и ми е отдясно, та да не се поклатя
26. та затова се развесели сърцето ми
а още и плътта ми ще обитава в надежда
27. защото не ще изоставиш душата ми в ада
нито ще дадеш верния Твой да види погибел
28. научи ме Ти на пътищата на живота
ще ме изпълниш с веселие пред Твоето лице.`
29. Мъже братя, позволено е смело да ви се каже за патриарха Давид – че умря и бе погребан, и гробът му стои сред вас чак до днешния ден.
30. Той беше пророк и знаеше, че Бог му се закле с клетва да постави цар на трона му от плода на неговия скут.
31. Той провидя и говори за възкресението на Христа – че Христос не бе изоставен в ада нито пък плътта му видя разложение.
32. Този Иисус възкреси Господ, за когото всички ние сме свидетели,
33. Той бе въздигнат отдясно на Бог и като взе обета на Духа Свети от Отца, изля това, което вие виждате и чувате.
34. Защото не Давид възлезе на небесата, но той казва: `каза Господ на Господа мой: седни отдясно на Мен
35. докато поставя враговете Ти под краката Ти.`
36. Така че нека целият дом Израилев да знае със сигурност, че Него Бог направи Господ и Христос – този Иисус, когото вие разпнахте.”37. Като чуха това, натъжиха се в сърцата си и казаха на Петър и на останалите апостоли: “Какво да направим, мъже братя?”
38. А Петър им каза: “Покайте се и нека всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за опрощение на греховете и ще получите дара на Светия Дух.
39. Защото обетът е за вас и за вашите деца и за всички поколения далеч нататък, които ще призове Господ, нашият Бог.”
40. И с много други слова той свидетелстваше и ги призоваваше, казвайки: “Спасете се от това криво поколение.”
41. И те приеха словата му, кръстиха се и се прибавиха в този ден души около три хиляди.
42. И бяха прилежни в учението на апостолите и в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.
43. И настана страх за всяка душа и много чудеса и знаци ставаха чрез апостолите.
44. Всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо
45. и продаваха имуществата и състоянията си и ги разделяха на всички – на всеки каквато нужда имаше.
46. И всеки ден прилежно и единодушно се събираха в храма и разчупваха по домовете си хляба и приемаха храната в ликуване и невинност на сърцето;
47. Славеха Бога и имаха благоразположението на целия народ. А Господ прибавяше към тях спасяващи се всеки ден.

3.

1. А около деветия час, който беше за молитва, Петър и Йоан се изкачваха към храма.
2. А там носеха един мъж, който беше недъгав още от утробата на майка си; и всеки ден го слагаха пред портата на храма, наречена Красива, за да иска милостиня от влизащите.
3. И той видя Петър и Йоан, които щяха да влязат в храма и ги помоли за милостиня.
4. А Петър, като се взря в него заедно с Йоан, каза: “Погледни към нас”.
5. И той се обърна към тях и чакаше да вземе нещо.
6. И Петър каза: “Сребро и злато нямам, каквото имам, това ти давам. В името на Иисуса Христа Назарееца, стани и върви”.
7. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го и веднага заздравяха стъпалата и глезените му.
8. И той скочи, изправи се, завървя и влезе с тях в храма като ходеше, скачаше и славеше Бога.
9. И целият народ го видя да върви и да слави Бога
10. и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта и се изпълниха със смайване и изумление заради случилото се.
11. И докато той държеше Петър и Йоан, целият народ се стече около тях при стоата, наречена Соломонова и всички бяха изумени.
12. И Петър, като видя това, заговори на народа: “Мъже израелити, защо се чудите на това и защо ни гледате, като че ли със своя сила или благочестие сме го направили да върви? 13. Богът на Авраам, на Исаак и на Яков, Богът на нашите бащи прослави Сина Си Иисуса, Когото вие предадохте и отрекохте пред лицето на Пилат, когато беше решил да Го пусне.
14. Вие отрекохте Светия и Справедливия и поискахте да ви бъде даден мъж убиец,
15. а убихте Княза на живота, Когото Бог вдигна от мъртвите и за Когото ние сме свидетели.
16. И във вярата в Неговото име този, когото гледате и познавате, утвърди името Му; и вярата чрез него самия му даде тази пълнота пред очите на всички вас.
17. И сега, братя, аз зная, че поради невежество извършихте това, както и вашите водачи;
18. а Бог, каквото извести чрез устата на всичките пророци, че ще пострада Неговия Христос, това и изпълни.
19. Затова се покайте и се обърнете, за да ви бъдат изтрити греховете,
20. така че да дойдат времена на отдих откъм лицето на Господ и да изпрати предопределения ви Христос Иисус,
21. Когото небето трябва да приеме чак до времената на възстановяването на всички неща, за които говори Бог чрез устата на светите Си отвека пророци.
22. Мойсей каза, че “Господ, вашият Бог, ще ви издигне пророк изсред братята ви като мен; него ще слушате според всичко, което ще ви говори.
23. Но ще бъде тъй, че и всяка душа, ако не послуша онзи пророк, ще се изтреби от народа.
24. И това казваха всички пророци от Самуил и нататък, които говориха и известиха за тези дни.
25. Вие сте синовете на пророците на Завета, който Бог завеща на вашите бащи, когато говореше на Авраам: “и в твоето семе ще се благословят всички родини на земята”.
26. И като издигна своя Син, Бог го изпрати най-напред на вас, за да ви благослови и да отклони всекиго от пороците ви.”

4.

1. И докато говореха на народа, към тях пристъпиха свещенослужителите, военачалникът на храма и садукеите,
2. недоволни от това, че учеха народа и известяваха възкресението на мъртвите в Иисуса.
3. И сложиха ръце върху тях и ги поставиха под стража до утрешния ден; защото вече беше вечер.
4. Но мнозина от чулите Словото повярваха и броят на мъжете стана около пет хиляди.
5. И стана така, че на другия ден се събраха техните водачи, стареите и книжниците в Йерусалим,
6. първосвещеникът Анна и Кайафа, и Йоан, и Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.
7. И като ги поставиха в средата, разпитваха ги: “В каква сила и в чие име направихте това?”
8. Тогава Петър, изпълнен с Духа Свети им каза: “Водачи на народа и стареи,
9. ако ние днес сме разследвани за благодеяние към болен човек и за това, в кого се е спасил,
10. то нека се знае от всички вас и от целия народ на Израил, че е в името на Иисуса Назарееца, Когото вие разпнахте и Когото Бог възкреси от мъртвите; в Него той застана здрав пред лицето ви.
11. Иисус е камъкът, пренебрегнат от вас,строителите, който стана глава на ъгъла
12. и в никого другиго няма спасение, нито има друго име под небето, дадено на хората, в което вие да трябва да се спасите.”
13. И като гледаха смелостта на Петър и Йоан, и като разбраха, че са хора неграмотни и обикновени, зачудиха се и ги познаха, че бяха с Иисуса.
14. И като гледаха излекувания човек, който стоеше до тях, нищо не можаха да възразят.
15. Но като им казаха да излязат извън синедриона, заговориха помежду си и казваха:
16. “Какво да направим с тези хора? Чрез тях се даде знак, явен за всички жители на Йерусалим и не можем да го отречем;
17. Но за да не се разпространи това повече из народа, да ги заплашим, та вече да не говорят в това име на никого сред хората.”
18. И като ги извикаха, наредиха им да не промълвят нищо и да не учат в името на Иисуса.
19. Но Петър и Йоан им отвърнаха: “Отсъдете дали е справедливо пред лицето на Бога да слушаме повече вас, нежели Бога.
20. Защото ние не можем да не говорим това, което видяхме и чухме.”
21. А онези, като ги заплашиха още, ги пуснаха, без да открият как да ги накажат: поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22. Защото човекът, на когото се случи този знак на изцелението, беше на повече от четиридесет години.
23. И след като бяха пуснати, отидоха при своите и им известиха онова, което им казаха първосвещениците и стареите.
24. А те, като чуха, единодушно вдигнаха глас към Бога и казаха: “Господи, Ти, който сътвори небето и земята, морето и всичко в тях,
25. Ти, Който чрез Духа Свети и устата на нашия баща и твой син Давид каза:
“защо се възгордяха племена и народи умуваха напразно
26. застанаха царете на земята
и князете се събраха заедно
срещу Господа и срещу Неговия Христос”,
27. защото наистина се събраха в този град срещу светия Ти Син Иисуса, Когото Ти помаза – Ирод и Понтий Пилат с племената и народите на Израил
28. за да направят това, което ръката Ти и волята Ти предопределиха да стане.
29. И сега, Господи, погледни към заплахите им и дай на рабите Ти да говорят с пълна смелост Твоето слово,
30. като протегнеш ръката Ти, за да има изцеление, знаци и чудеса чрез името на светия Ти Син Иисус.”
31. И докато се молеха, заклати се мястото, в което се бяха събрали и се изпълниха всички със Светия Дух и заговориха словото Божие със смелост. 32. На множеството на повярвалите сърцето и душата беше едно и никой не казваше, че нещо от имуществото му беше негово, но всичко им беше общо.
33. И с голяма сила свидетелстваха апостолите за възкресението на Господа Иисуса и голямо беше благоволението над всички тях.
34. Защото никой сред тях не беше в нужда, понеже всички, които бяха собственици на земи или къщи, ги продаваха и носеха цената на продаденото
35. и я слагаха пред краката на апостолите, и всекиму се раздаваше според нуждата му.
36. А Йосиф, който беше наречен от апостолите Варнава, което преведено значи “Синът на Утешението”, левит и по род кипърец,
37. имаше нива; и като я продаде, занесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

5.

1. Но един мъж на име Анания със жена си Сапфира продаде имот
2. и си присвои от цената, което знаеше и жена му, и като занесе една част, сложи я пред краката на апостолите.
3. Но Петър каза: “Анания, защо сатаната изпълни сърцето ти, та да излъжеш Духа Свети и да си присвоиш от цената на земята?
4. Тя нали си беше твоя и като я продаде, пак беше в твоя власт? Какво стана, че сложи в сърцето си това нещо? Ти не излъга хората, а Бога.”
5. И като чу Анания тези думи, падна и издъхна, и настана голям страх за всички, които слушаха.
6. И като станаха по-младите, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7. Мина време около три часа и жена му, която не знаеше за станалото, влезе.
8. А Петър се обърна към нея: “Кажи ми, за толкова ли продадохте земята?” И тя каза: “Да, за толкова.”
9. А Петър на нея: “И какво, като сте се съгласили да предизвикате Духа Господен? Виж, краката на погребалите мъжа ти са пред вратата и те ще те изнесат.”
10. И тя веднага падна пред краката му и издъхна; и като влязоха младежите я намериха мъртва и като я изнесоха, погребаха я при мъжа й.
11. И настана голям страх в цялата Църква и у всички, които чуваха това. 12. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знаци и чудеса сред народа и пребиваваха единодушно всички в Соломоновата стоа.
13. А от останалите никой не смееше да се допре до тях и народът ги възвеличаваше.
14. И се присъединяваха още вярващи в Господа, множества мъже и жени,
15. така че и болни биваха изнасяни по площадите и ги слагаха на легла и постелки, та като дойде Петър, сянката му да падне върху някой от тях.
16. И се стичаше множество от околните градове към Йерусалим и носеха болни и смутени от нечисти духове и всички те биваха лекувани.
17. И се надигна архиереят и всички, които бяха с него, а това беше ереста на садукеите, и се изпълниха с ревност
18. и сложиха ръце върху апостолите и ги поставиха под обществена стража.
19. Но ангел Господен през нощта отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза:
20. “Вървете, изправете се и говорете в храма на народа всички слова на този живот”.
21. И като чуха, влязоха призори в храма и учеха. А като дойде първосвещеникът и тези с него, свикаха синедриона и цялото старейшинство на синовете на Израил и изпратиха хора в затвора, за да ги доведат.
22. Но служителите, като дойдоха, не ги намериха в затвора; и като се върнаха, известиха
23. казвайки: “намерихме затвора заключен сигурно и пазачите застанали пред вратите; но като отворихме, не намерихме вътре никого”.
24. И като чуха тези думи военачалникът на храма и първосвещениците, зачудиха се как ли ще е станало това.
25. Но дойде един човек и им извести: “Ето, мъжете, които хвърлихте в затвора, стоят в храма и учат народа”.
26. Тогава военачалникът отиде със служителите и ги доведе; но не със сила, защото се страхуваха от народа да не ги нападне с камъни.
27. И като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги запита, казвайки:
28. “Не ви ли разпоредихме да не учите в това име? А ето, вие изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате да хвърлите върху нас кръвта на този човек”. 29. А Петър отговори заедно с апостолите и казаха: “Трябва да се подчиняваме повече на Бог, отколкото на хората.
30. Богът на нашите бащи възкреси Иисуса, когото вие убихте, като провесихте на дърво;
31. Него Бог възвиси като Княз и Спасител от дясната Си страна, за да даде разкаяние на Израил за опрощение на греховете.
32. И ние сме свидетели за тези слова, както и Духът Свети, когото Бог даде на онези, които Му се подчиняват.”
33. А онези, като чуха, възнегодуваха и поискаха да ги убият.
34. Но се изправи в синедриона едни фарисей на име Гамалиел, законоучител, почитан от целия народ и нареди да изведат за кратко хората навън.
35. И им каза: “Мъже израелити, внимавайте какво ще направите на тези хора.
36. Защото преди тези дни се надигна Теудас, който казваше за себе си, че е някакъв; и към него се присъединиха мъже на брой около четиристотин. Той беше убит и всички, които му се подчиняваха, се разпръснаха и изчезнаха.
37. След него, в дните на записването на народа се надигна Юда Галилееца и много хора се отделиха и тръгнаха след него; но и той загина и всички, които му се подчиняваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам, оставете тези хора и ги пуснете да си идат; защото ако това намерение или това дело е от хора, ще загине,
39. но ако е от Бог, няма да можете да ги премахнете и внимавайте да не се окаже, че воювате с Бог.” И те го послушаха.
40 И като извикаха апостолите, биха ги, заповядаха им да не говорят в името на Иисуса и ги освободиха.
41. И те си тръгнаха от лицето на синедриона радостни, че бяха удостоени с оскърбление заради името Му
42. и цял ден не престанаха в храма и по домовете да учат и да благовестват Христа Иисуса.

6.

1. В тези дни, когато се умножаваха учениците, настана недоволство сред елинистите срещу евреите затова, че във всекидневната служба техните вдовици се пренебрегваха.
2. И дванадесетте, като повикаха множеството ученици, казаха: “Не е хубаво да оставим словото Божие и да се грижим за трапези;
3. но потърсете, братя, сред вас мъже изпитани седем, пълни с Дух и мъдрост, и тях да поставим за тази работа,
4. а пък ние ще постоянстваме в молитвата и в службата на Словото.”
5. И се хареса това слово пред лицето на цялото множество, и избраха Стефан, мъж пълен с вяра и Дух Свети, и също Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Парменас и прозелита Николай от Антиохия,
6. изправиха ги пред лицето на апостолите, а те, като се помолиха, положиха ръце върху тях.
7. И словото Божие растеше, и числото на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много, и множество свещеници се вслушваха във вярата.
8. А Стефан, пълен с благодат и сила, правеше чудеса и големи знаци сред народа.
9. Но се надигнаха някои от синагогата, наречена на либертинци, киренейци, александрийци и на онези от Киликия и Азия, които спореха със Стефан,
10. и нямаха сила да устоят на мъдростта и Духа, в който говореше.
11. Тогава подставиха мъже, които да кажат: “Чухме го да говори хулни думи срещу Мойсея и Бога.”
12. И раздвижиха народа, старейшините и книжниците, и като се нахвърлиха, грабнаха го и го отведоха в синедриона.
13. И сложиха свидетели, които да кажат: “Този човек не спира да говори думи срещу това свято място и срещу Закона,
14. защото го чухме да казва, че този Иисус от Назарет ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни предаде Мойсей.”
15. И като погледнаха към него всички, седящи в синедриона, видяха, че лицето му е като лице на ангел.
7.
1. И каза първосвещеникът:
“Така ли е?”
2. “Мъже братя и отци, чуйте. Богът на славата се яви пред очите на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан.
3. И му каза: `излез от земята ти и от рода ти и ела в земята, която ще ти покажа.`
4. Тогава той излезе от земята на халдеите и се засели в Харан. И оттам, след като умря баща му, се пресели в тази земя, който вие сега обитавате.
5. И Бог не му даде нито стъпка наследство в нея, но обеща да я даде за владение нему и на семето му след него. А той нямаше дете.
6. Но заговори Бог така: `Ще бъде семето му пришелец в чужда земя и ще го поробят, и ще го измъчват години четиристотин;
7. и народът, на който ще робуват, ще го съдя Аз`, каза Бог, `и след това ще излязат и ще ме почитат на това място.`
8. И му даде завет обрезание. И така роди Исаак и го обряза на осмия ден, и Исаак – Яков, и Яков – дванадесетте патриарси.
9. И патриарсите завидяха на Йосив и го предадоха в Египет. И Бог беше с него,
10. и го изтръгна от всичките му беди и му даде благодат и мъдрост пред фараона, царя на Египет, и го постави за водач над Египет и над целия му дом.
11. Но дойде глад за целия Египет и за Ханаан, и бе голяма беда, и бащите ни не намираха прехрана.
12. Но като чу Яков, че има жито в Египет, първо изпрати нашите бащи.
13. И после Йосиф даде на братята си да го познаят, и родът на Йосиф стана явен за фараона.
14. А Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия род – те бяха седемдесет и пет души.
15. И Яков слезе в Египет. И умря той самият, и нашите бащи,
16. и бяха пренесени в Сихем, и бяха поставени в гроба, който Авраам купи на цената на сребро от синовете на Емор в Сихем.
17. Но като наближи времето на обета, който даде Бог на Авраам, увеличи се народът и се умножи в Египет,
18. докато се издигна друг цар, който не знаеше Йосиф. 19. Той намисли зло на нашия род и насилваше бащите ни да подхвърлят своите деца, за да не оцеляват след раждането.
20. В това време се роди Мойсей и беше мил на Бога; и бе отглеждан три месеца в дома на баща си.
21. А след като бе подхвърлен, взе го дъщерята на фараона и го отхрани като собствен син.
22. И Мойсей беше възпитан в цялата мъдрост на египтяните, силен в словата и в делата си.
23. Но когато му се изпълваше четиридесетата година, дойде му на сърцето да посети братята си, синовете на Израил,
24. и като видя един измъчван, защити го и отмъсти за изтезавания като удари египтянина.
25. И мислеше, че ще разберат братята му, че Бог чрез неговата ръка им дава спасение, но те не разбраха.
26. На следващия ден се яви при тях, а те се биеха; и той ги помиряваше, като казваше: “мъже вие сте братя; защо се оскърбявате един другиго?”
27. А онзи, който нападаше ближния си, го изблъска и каза: “кой те е сложил за вожд и съдия над нас?
28. Да не би да искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?”
29. И Мойсей си отиде след тези думи, и стана пришелец в земята Мадиам, където стана баща на двама сина.
30. И след като му се изпълниха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай ангел в огнен пламък и от къпина.
31. И като видя Мойсей, учуди се на гледката, а когато се доближи, за да разбере, настана глас Господен.
32. “Аз съм Бог на бащите ти, Бог на Авраам, на Исаак и на Яков.” А Мойсей се изплаши и не смееше да погледне.
33. А Господ му каза: `Развържи сандалите от краката си, защото мястото, на което си застанал, е свещена земя.
34. Видях бедата на народа ми в Египет и чух стенанията им, и слязох, за да ги освободя: и ето, сега те изпращам в Египет.`
35. Този Мойсей, когото отрекоха, като казаха: `Кой те е поставил за вожд и съдия?`, него Бог изпрати като вожд и изкупител чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината.
36. Той ни изведе, след като направи чудеса и знаци в земята Египет, в Червеното море и в пустинята, където бяха четиридесет години.
37. Този е Мойсей, който каза на синовете на Израил: `Бог ще ви въздигне пророк измежду братята ви като мен`.
38. Този е, който беше в събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на планината Синай и заедно с бащите ни, който прие живи слова, за да ни ги даде.
39. И на когото не искаха да се подчиняват нашите бащи, но го отхвърлиха и се обърнаха в сърцата си към Египет,
40. като казаха на Аарон: `Направи ни богове, които да ни водят: защото този Мойсей, който ни изведе от страната Египет, с него ние не знаем какво се случи.`
41. И си направиха телец през онези дни, и принасяха жертви на идола, и се радваха на делата на ръцете си.
42. И се обърна Бог, и ги остави да се покланят на армията на небето, както е писано в книгата на пророците:
`не ми ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесте години в пустинята, доме Израилев?
43. И поехте скинията на Молох
и звездата на бога ви Райфан
образите, които направихте, за да им се покланяте;
и Аз ще ви преселя отвъд Вавилон.`
44. Скинията на Завета беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Говорещият на Мойсей да я направи според образа, който видя
45. и който приеха и внесоха нашите бащи заедно с Иисус при завладяването на народите, които Бог прогони пред лицето на нашите бащи чак до дните на Давид;
46. който намери благодат пред очите на Бог и се помоли да открие шатра в дома Яковов.
47. Соломон пък Му построи дом.
48. Но не живее Височайшият в това, що е дело на ръце човешки, както казва пророкът:
49. `Небето Ми е трон,
а земята – подложка под краката Ми.
Какъв дом ще Ми построите, казва Господ,
Или кое е мястото на почивката Ми?
50. Не е ли ръката Ми, която сътвори всичко това?`51. Твърдоврати и необрязани в сърцата и в ушите, вие винаги упорствате пред Духа Свети – както бащите ви, така и вие.
52. Кого сред пророците не преследваха вашите бащи? И убиха онези, които предричаха пришествието на Справедливия, на Когото сега вие станахте предатели и убийци -
53. вие, които приехте Закона като заповед от ангели и не го опазихте.”
54. Но като чуха това, ожесточиха се в сърцата си и заскърцаха със зъби срещу него.
55. А той, изпълнен с Духа Свети, погледна към небето и видя славата на Бога и на Иисуса, седнал отдясно на Бога.
56. И каза: “Ето, виждам небесата отворени и Сина на човека да стои отдясно на Бог.”
57. И като ревнаха с голям глас, запушиха си ушите, и се хвърлиха единодушно срещу него.
58. И като го изхвърлиха извън града, захвърляха камъни. И свидетелите поставиха дрехите им при краката на един младеж, наричан Савел.
59. И захвърляха камъни по Стефан, който призоваваше и казваше: “Господи Иисусе, приеми духа ми.”
60. И като падна на колене, викна с голям глас: “Господи не им зачитай този грях.” И като каза това, почина.

8.

1. А Савел одобряваше неговото убийство.И в този ден настана голямо преследване срещу църквата в Йерусалим, и всички се разпръснаха по земите на Юдея и Самария, освен апостолите.
2. А Стефан го погребаха богобоязливи мъже и направиха голямо оплакване над него.
3. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше по домовете, влачеше мъже и жени и ги предаваше в затвора. 4. А разпръснатите ходеха и благовестваха Словото.
5. Филип слезе в града на Самария и им проповядваше Христа.
6. И тълпите внимаваха в казаното от Филип, и единодушно слушаха и гледаха знаците, които правеше.
7. Защото на мнозина от онези, които имаха нечисти духове, духовете им, ревейки с голям глас, излизаха; а и мнозина парализирани и куци бидоха излекувани;
8. и настана голяма радост в онзи град.
9. В града отпреди това имаше един мъж на име Симон, който магьосничеше и изумяваше народа на Самария, и казваше за себе си, че е някакъв велик.
10. И нему обръщаха внимание всички, от малък до голям, като казваха: “Този е силата на Бога, наричана велика.”
11. Внимаваха в него, защото доста време бяха изумявани от магиите му.
12. Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, започнаха да се кръщават мъже и жени.
13. А Симон също повярва, и като се кръсти, стараеше се около Филип; и като виждаше, че стават големи знаци и сили, изумяваше се.
14. А като чуха апостолите в Йерусалим, че Самария е приела словото Божие, изпратиха при тях Петър и Йоан,
15. които, като слязоха, помолиха се за тях да получат Дух Свети.
16. Защото все още не беше слязъл върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.
17. Тогава положиха ръце върху тях, и те започнаха да получават Дух Свети.
18. А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се дава Духът, донесе им пари,
19. и каза: “Дайте и на мен тази власт, та на когото положа ръце, да получава Дух Свети.”20. Но Петър му каза: “Твоето сребро нека бъде погубено заедно с теб, защото си помислил, че Божият дар се придобива за пари.
21. За теб няма част, нито наследство в това Слово, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22. Затова разкай се за тази твоя лошота и помоли Господа, та дано ти се прости тази помисъл на сърцето ти.
23. Защото те виждам, че си обзет от горчива жлъч и си обхванат от несправедливост.”
24. А Симон отговори и каза: “Помолете си и вие на Господ заради мен, та да не дойде върху ми нищо от онова, което казахте.”
25. И тъй, като свидетелстваха и говориха словото Господне, потеглиха към Йерусалим и благовестваха из много села на самарейците.
26. А пък на Филип заговори ангел Господен и каза: “Стани и тръгни на юг по пътя, който слиза от Йерусалим към Газа – той е пуст.”
27. И като стана, тръгна. И ето, мъж етиопец, евнух, наместник на Кандака, царицата на етиопците, който управляваше цялата тази ивица, беше отишъл да се поклони в Йерусалим.
28. Връщаше се, беше седнал върху колата си и четеше пророк Исайя.
29. А Духът каза на Филип: “Доближи се и се допри до тази кола. ”
30. Филип пък, като притича, чу го да чете пророк Исайя и каза: “Нима разбираш това, което четеш?”
31. А той каза: “Как бих могъл, ако някой не ме води?” И повика Филип да се качи и да седне до него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
`като добитък на заколение бе отведен
и като агнец безгласен пред стрижещия,
така не отваря устата си.
33. В унижението му дойде неговият съд;
рода му кой ще разкаже?
Защото вдига се от земята животът му.`
34. А евнухът, като се обърна към Филип, каза: “Моля те, за кого пророкът казва това? За себе си, или за някой друг?”
35. А Филип, като отвори устата си и като започна от това писание, благовести му за Иисус.
36. И като пътуваха по пътя, дойдоха до вода, и евнухът каза: “Ето вода, какво пречи да се кръстя?”
37-38. И нареди да спрат колата, и слязоха двамата при водата, Филип и евнухът, и Филип го кръсти.
39. А когато излязоха от водата, Дух Господен грабна Филипа и евнухът вече не го видя; но вървеше радостен по пътя си.
40. А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, благовестваше на всички градове, докато стигна в Цезарея.

Преведох тази част от „Деяния на апостолите“ между 21 декември 2006 и 23 януари 2007 г., като си помагах единствено с латинския превод. Останалата част също е преведена, но засега е записана само на ръка. Превеждането на Писанието е работа за цял живот, но мисля, че всеки християнин, който работи с гръцки, би трябвало да се опита.

Честито Рождество Христово!
28 декември 2007

Атическата комедия. 2004

специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър

(резюмето е направено въз основа на студентски записки)

І. Старата Атическа Комедия. Аристофан

1. Що е смешно?
Обикновено смешното е свързано с провал (неуспех) който няма необратими последици.
Смешно е някое наше преодолимо различие, което ни поставя в неизгодно положение и за което ние сами сме отговорни. Смешното предполага изненада
Нещо като дефиниция: Смешното произтича от някаква временна и неочаквана негодност да се осъществи определена ценност или изпълни задължение.

2. Аристотеловият възглед за произхода и същността на смешното и комедията
a. дефиниция за смешното у Аристотел (виж Поетика, гл. 4, 5)
Смешното е част от недостойното (грозното). То е грешка, грозота – не болезнена и не пагубна.
б. какво е комедията и как възниква и се развива
Може би комедията възниква от песните изпълнявани по време на фалическите шествия. Спори се за произхода й. Дали тя се появява първо в Сицилия, в Мегара или в Пелопонес.
Според Аристотел Омир пръв е открил същността на комедията: в „Маргит“ той изобразява в драматична форма не подигравката (psogos), а смешното – както го разбира самият Аристотел („Поетика“, гл. 4, 5). За разлика от него ямбографът Архилох атакува в стиховете си конкретни хора.

Сицилиецът Епихарм е един от най-известните ранни комедиографи.
Сред по-известните атически автори на комедии са:
– Магнет, Хионид
– Кратет. Смята се, че той е един от създателите на атическата комедия, тъй като се отказва от персоналната нападка и започва да представя действие.

3. Други сведения за комедията
а. автори
Кратин (520-420 пр.Хр.) – споменаван е в някои от Аристофановите драми.
Евполид (455-410) – признат още през античността, като един от тримата майстори на старата атическа комедия (заедно с Кратин и Аристофан). От него са запазени само фрагменти.
б. комическите състезания
През 488 г. пр. Хр. за пръв път в Атина се поставя комедия на държавни разноски (трагически представления са били подкрепяни 50 години преди това). В комическите авторите участват с по една комедия, а не с три, както при трагическите.
Хористите са 24, а не 15, както е в трагедията
В структурата на комедията, извън познатите от трагедията части (пролог, парод, епизоди и т.н.), присъства и парабаза, в която хорът говори за автора на произведението, атакува неговите конкуренти и представя възгледа му за добрата комическа поезия.

4. Аристофан (450 – 385 пр.Хр.). Теми и герои.
Автор е на около 40 пиеси, от които изцяло запазени са 11: те са и единствените оцелели произведения на старата комедия.
а. Кой е осмиван
– интелектуалци, философи, трагически поети
– политици, администратори, съдии
– частни лица
б. Смешното при Аристофан
– сексуалната тема
– подигравки с: усложнения обществен живот; човешките страсти и апетити; странните представи за божествата

ІІ. Новата атическа комедия. Менандър

1. Преход към елинистическата епоха
a. Борбата на Атина срещу Филип, Александър и диадохите
б. Ефектът на историческите промени върху словесността
– реториката – след 4 в. политическата реторика изчезва
– философията – вече не се обсъжда държавата и правото
скептиците (въпросът за сигурното знание); киниците (прилагане на философията в ежедневието); стоиците (етика, физика, логика, езикознание); епикурейци (разумно избягване на болката и страха)
– лириката – изчезва тържествената лирика; появява се буколическата поезия. Теми от градския живот (мимове, „идилии“) Тази лирика предхожда римсакта сатира.

2. Комедията на Менандър
a. За него
– автор е на близо 100 комедии; от тях една е изцяло запазена и две – почти изцяло. Има и 4-5 големи фрагмента от други пиеси.
б. Типичните ситуации в неговите комедии
Обикновено има любовен и/или семеен проблем.
– младеж е влюбен в девойка, родителите са против, някой помага;
– предстои сватба, девойката се оказва бременна, след перипетии става ясно, че детето е от бъдещия съпруг
– намерено е подхвърлено дете, издирват се родителите
– младо неомъжено момиче получава голямо наследство, явяват се агресивни и нежелани женихи, накрая се сключва брак по любов с приятен (понякога беден) младеж
– влюбените се оказват брат и сестра, бракът се осуетява навреме

в. Типичните герои
– родители; младежи; войници; хетери; роби; готвачи; паразити

г. Фабулата в „Момичето от Самос“
– Баща и син живеят в една къща. Бащата си взима млада любовница от Самос. Приятелката на сина забременява; синът моли самиянката да каже, че детето е нейно – забременяла е преди да дойде в Атина. Тя се съгласява. Всички освен бащите на младежа и на родилата вече приятелка знаят за измамата. Приказлива робиня казва, че детето е от младежа; баща му мисли, че самиянката е изневерила със сина му, гони я от дома. Синът успява да обясни случилото се на баща си и на бъдещия си тъст, стига се до щастлив край.

3. Жанрове, сродни на Менандровата комедия
a. Някои трагедии на Еврипид
б. „Характерите“ на Теофраст
в. Идилиите на Теокрит
г. Мимовете на Херондас

Старогръцка лирика. 2004

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър

(резюмето е направено въз основа на студентски записки)

І. Общо представяне на лириката

1. Понятието “лирика”
1.1. Понятие за лирика в Античността
– За първи път ясна и подредена литературна теория има в “Поетика” на Аристотел, където обаче са дефинирани само епосът и драмата.
– Аристотел отбелязва, че с думата “епос” се назовава всяко словесно произведение, написано в хекзаметър. Но в хекзаметър може да се пише и история.
– Той дефинира литературата като словесна имитация на човешки действия и характери.
– Оттам епосът е имитация на човешки действия и характери в хекзаметър, а драмата е словесна имитация, но представена нагледно с действащи лица.
– У Аристотел няма понятие за лирика, но са различени следните видове поезия:
– елегическа
– дитирамбическа
– мелическа
1.2. Някои белези на понятието днес

2. Деление на лириката през Античността
2.1. Поетически размер (ритъм)
– Според поетическия размер лириката се дели на:
– елегия – така се нарича всяко произведение в елегически дистихон. Дистихонът се състои от хекзаметър (първи стих) + пентаметър (втори стих); Елегии пишат Солон, Тиртей
– ямбическа лирика – стъпка, състояща се от редуване на кратки и дълги срички.
– мелическа лирика – с неограничена свобода, що се отнася до поетическия размер
2.2. Брой на изпълнителите на литературното произведение
– Според броя на изпълнителите лириката се дели на:
– хорова
– солова (монодична)
2.3. Повод, ситуация за написване на лирическото произведение
– Според повода на създаване лириката се дели на:
– религиозна – химни в чест на божествата
– дитирамб – за Дионис
– пеан – за Аполон
– погребална – тренос (плач), оплаквателна песен; епитафий (ο επιτάφιος)
– сватбена – епиталамий (от “брачно ложе”); хименей
– пирова – сколион
– военни маршове – ембатерион
– песни за прослава на победители в състезание – епиникий. Епиникии пише Пиндар
– песни като съпровод на танци – хипорхема

3. Периодизация. Основни имена и места в гръцкия свят.
3.1. Архаичен период (7-6 в. пр. Хр.)
– Мала Азия и близките острови: Ефес, Колофон, Лесбос
– Калин от Ефес, Тиртей от Атина (пише в Спарта), Архилох от Парос, Солон от Атина, Мимнерм от Колофон, Алкей и Сафо от Лесбос
3.2. Класика (6-4 в. пр. Хр.)
– Континентална Гърция
– Симонид от Кеос, Бакхилид, Пиндар
3.3. Елинистическо-римски период (от 3 в. пр. Хр. до края на Античността)
– Южна Италия, Сицилия, Египет
– Теокрит, Калимах

4. Запазване на античната лирика до наши дни
– Античната лирика е достигнала до наши дни основно във фрагменти.
– в отделна книга е оцелял единствено Пиндар.
– Останалите творби са запазени в антологии, правени за учебни цели; под формата на цитати в учебници, например по реторика; като цитати в по-големи произведения.
– Някои са достигнали независимо от образователната традиция – това са произведенията, запазени върху папируси (Архилох, Сафо, Менандър)

ІІ. Елегия и ямб до Солон

1. По-известни автори на елегии и ямбическа лирика:
Калин от Ефес и Тиртей от Спарта.
Те са елегици, творили през 7 в. пр. Хр. и автори на гражданска лирика.
Основна тема в творбите им е ценността на това да си воин и да загинеш в бой за родината си. Запазени са по 50-100 стиха от всеки
Архилох от Парос
Отличава се от Калин и Тиртей с индивидуализма си. Той живее като наемен войник (воюва като професионалист, а не като защитник на града си.
Мимнерм от Колофон
Използва теми от митологията и историята (за основаването на Колофон, за войната между Смирна и лидийския цар Гигес)
Пише за радостите на младостта и тъгите на старостта
Солон
Смята се, че е автор на около 5000 стиха; от които да запазени около 300, много от тях автобиографични;

ІІІ. Елегия. Особености на жанра, история и автори

1. Разпространение и оцеляване на елегическата поезия
1.1. Автори на елегии, по-известни с други дейности (не непременно като поети)
– държавници: Солон, Клеобул (6 в.), дъщеря му Клеобулина, Хипарх (6 в., тиран в Атина), Алкивиад (кр. 5 в.), Критий (един от 30-те тирани), Дионисий Млади (тиран на Сиракуза, приятел на Платон)
– художници и скулптори: Праксител (любовно посвещение на Фрина, модел за “Афродита от Книдос”, написано под статуя на Ерос); художниците Зевксид и Паразий
– философи: Ксенофан от Колофон, Емпедокъл от Акрагант (автор на философски текстове в хекзаметър), Сократ, Платон (приблизително 10 запазени произведения), Аристотел, Спевсип
– трагически поети: Есхил, Софокъл, Еврипид, Агатон
1.2. Поводи за създаване на елегически произведения
– За да се изложи етически възглед или природонаучна теория; да се сподели житейски опит; произведението може да бъде насочено към определен човек или към неопределена аудитория.
– Биографичен повод – Солон (автобиография), Антимах (поема за починалата му съпруга)
– Исторически и географски съчинения – Критий (разказва с какво е известен всеки град и всеки народ)
– Нападки срещу съперник – Софокъл и Еврипид
– Гатанки
– Любовна поезия
– Дитирамби, пеани, погребални песни, епитафии, епиталамии и т.н.
1.3. Автори и произведения, в които са запазени фрагменти от елегии
– Научни и философски съчинения
– Плутарх “За музиката” (1 в. сл. Хр.)
– Атеней “Диалог” (3 в. сл. Хр.)
– Биографии
– Диоген Лаерций, в чиято биографии на философи са цитирани фрагменти от техни поетически произведения
– Антологии
– на Стобей (6 в. сл. Хр.)
– Енциклопедии
– Суда (9 в. сл. Хр.)
2. Най-известни елегически поети (6-4 в. пр. Хр.)
2.1. Фокилид от Милет
Живял през 6 в. пр. Хр. в Мала Азия в епохата на разцвета на класическата гръцка лирика; Писал е нападки, сатири, поучения, съвети
2.2. Ксенофан от Колофон
Живял в средата на 6 в. пр. Хр. Запазени са 20-25 стиха; пише ямби, елегии, произведения в хекзаметър.
Известен с теологическите си възгледи; критикува антропоморфизма у Омир и Хезиод.
2.3. Теогнид
Средата на 6 в. пр. Хр. Запазени са около 1500 стиха. Той е аристократ, показващ презрителното си отношение към хора с по-нисък произход. Изразява недоволство от състоянието на съвременното му общество.Стиховете му са оформени като съвети до неговия ученик и приятел Кирн
2.4. Антимах от Колофон
Живее в края на 5 и началото на 4 в. пр. Хр. Автор е на поемата “Лида” за починалата си съпруга. Писал е за похода на аргонавтите

3. Музикални инструменти
3.1. Духови
– авлос; сиринкс; салпинкс
3.2. Струнни
– форминкс; китара; лира; арфа;
3.3. Ударни
– кротали; кимвали; тимпанон; ксилофон
3.3. Извори за инструментите
– Познати са от рисунки по вази, релефи, мозайки и стенописи; от писмени свидетелства (“Химн към Хермес”, “Дафнис и Хлоя”, “Трактат за музиката” на Плутарх)

ІV. Мелическа поезия

1. Мелика от началата до Сафо
1.1. Ранни мелици
а) разпространение и време
Меликата се развива през 7-6 в. пр. Хр. и процъфтява в Мала Азия. Центрове на мелическата поезия са Лесбос, Колофон, Спарта, Делфи, Крит
б) постижения
Мелиците въвеждат музикални инструменти за съпровода на поезията си (авлос, лира, барбитон). Първите химни не са в хекзаметър, а се изпълняват в съпровод на авлос и лира; затова се наричат авлодически или китародически. Появяват се треносите, пеаните и дитирамбите, също и сколиите. Съчиняват се уводи към епически произведения, изпълнявани с музикален съпровод. Дитирамбическите хорове предшестват трагедията.
в) автори
– Олимп (от Фригия): въвежда авлоса и създава номите; смятан е за ученик на Марсий.
– Евмел; Терпандър – живял в 7 в. пр. Хр., от Лесбос, твори в Спарта; изобретява барбитона и създава китародическия ном и сколион.
– Талет от Крит: работи в Спарта; създава пеана.
– Полимнаст от Колофон: приписва му се създаването на авлодическия ном;
– Арион от Пелопонес: смята се за създател на дитирамба (края на 7 в.).
1.2. Алкман от Спарта
а) източници за живота и поезията му
Той е първият мелик, за когото знаем и от посветени нему стихове. Споменат е в “Суда”, в Енциклопедичния речник на Стефан Византийски и у Атеней (3 в. сл. Хр.).
б) живот и състояние на текстовете му
Разцветът му се отнася към 30-те години на 7 в. пр. Хр. Бил син на робиня, но освободен заради таланта си; лаконец. Творбите му са били предназначени да се изпълняват от хорове от момичета.
в) теми в поезията му
Споменава немитологични персонажи (примерно, самите момичета, които участват в хора, изпълняващ стигховете му); пейзажи.
Той е един от първите автори след Хезиод, който говори за себе си, макар и непряко.
1.3. Сафо
а) живот и влияние
б) теми

2. Мелика от Алкей до Анакреонт
2.1. Алкей
а) живот
б) произведения, жанрове, теми
2.2. Стезихор
2.3. Ибик
2.4. Анакреонт

3. Мелическа поезия от края на 6 в. пр. Хр до началото на 4 в. пр.Хр

3.1 Симонид
3.2 Тимотей и Филоксен
3.3 Поетеси
– Телесила от Аргос (ср.6в пр.Хр.)
– Миртида от Танагра (Беотия)*
– Корина от Танагра

4. Мелически поети до края на Елинизма.
4.1 Пиндар.
– Живот (518-442)
– Литературно наследство. Епиникий
Структура на епиникия
Теми в епиникия

V. Елинистическа лирика

1. Новости в поезията

2. Автори
2.1. Теокрит
2.2. Бион от Смирна – 2в.пр.Хр
2.3. Мосх – 2в.пр.Х
2.4. Калимах от Кирена – (305 – 240)

3. Традицията от по-ранните епохи, поддържана от елинистическите поети

4. Общи промени в литературата

5. Положение на поетите в обществото

Старогръцка литература. 2003

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е литература. Словесност и художествена литература. Старогръцката литература – противопоставянето й с римската, християнско-средновековната и модерната. Източници за старогръцката литература. Старогръцката литература в България.
І. Що е литература. Значение на думата
1. Всичко, писано за четене /ами изговореното и изпятото? Сценариите?/
2. Художествената литература /всяко слово, което се употребява с естетическа цел/

ІІ. Художествената литература
1. Понятие за художествена литература
А. В античността – poiesis /mimesis/ – защо историята, реториката и науките не са poiesis /кое е нехудожественото в тях/. Полезно ли е или е вредно.
Б. В Новото време – словесно изкуство – кой създава изкуството. Талант и гений. Понятие за красиво. Катартична функция.
2. Жанровете на художествената литература – като части на литературата
А. Що е жанр – начин за художествена употреба на словото. Аристотелисткият произход на класификацията.
Б. Разграничението между епос, лирика и драма
– в античността – белези на епоса, на драмата /лирика?/
– в новото време – понятийното разделение у Хегел

ІІІ. Що е старогръцка литература
1. Какъв тип текстове съдържа според темата, жанра и материала
А. Всички паметници на словесността – всичко писано е литература /и надписите, удостоверяващи дарение и почетно гражданство ли?/
Б. Всичко, написано върху мек материал – той се произвежда по-лесно и побира повече текст, значи ще включва по-скоро текстове, произведени с непрактическа цел – литературни /ами математическите трактати?/
В. Всичко, което не изисква специализирана подготовка, за да бъде разбирано –без научните текстове /значи и законите, и хрониките/
Г. Художествени текстове – щом “литература” значи mimesis и художествена словесност; и литература през античността е само това, което е предшественик на класическата европейска художествена литература /има и такива, които не са се смятали за poiesis, но ги включваме в курсовете по литература – речите у Тукидид, анекдотите на Херодот, Ксенофонт, реториката – класическата филология е консервативна/
2. Какъв тип текстове съдържа според езика и културата
А. Иудеохристиянски автори – Йосиф – пише на гръцки, но по иудейски въпроси
Б. Гръко-римски автори – Полибий; Марк Аврелий; латинският Псевдо-Аристотел – единият пише на гръцки, но се занимава с римска история, другият е римски държавник; третият текст просто е оцелял на латински
В. Християнски и византийски автори – Климент Александрийски, Прокопий Кесарийски, Плетон – единият е християнин, макар и да пише твърде рано, вторият пише във византийско време, но не в качеството си на християнин, а на историк, третият е късен, но се представя за езичник.
Г. Защо новогръцката литература не е момент от старогръцката? Ако езикът и народът са същите? Може би тя е част от новоевропейската и балканската литература; и има голяма културна разлика между древните и новите гърци

ІV. Начини за съхраняване и разпространение на старогръцката литература
1. Устно предаване – Омир, басните
2. Писмено – материал; начина на издаване; съхранение и разпространение.
А. Античност. Ръкописите – на папирус, пергамент. Частни библиотеки – от ІV в.; През елинизма и в римско време – повече библиотеки и книжарници; има издатели, които притежават роби – преписвачи; правят се критични издания, сравняват се ръкописи;
Б. Средновековие и Ренесанс. Хартията се появява през Средновековието; от 14-15 век – много преводи, купуват се гръцки текстове от Византия, правят се издания. След Гутенберг книгата става по-достъпна и по-евтина, но все още текстът се купува или се чете в библиотека;
В. Съвременност. Кратък междинен период, когато се снимаха и копираха; сега не е нужно да се купува, копира и дори да се притежават книги – чете се у дома от компютъра.
Текстовете достигат до нас чрез традиция, но някои и директно – надписите на твърд материал, папирусите.

V. Преподаването в СУ
1. В началото на ХХ в. Кариерата на Ал. Балабанов – публикува статии и книги от 1903 г. Учебникът от 1914 г. – като материал предлага почти същото, което се преподава и сега. Дисертацията му за положението на жената в античността е на немски в Лайпциг. Интерес към любовните мотиви, главно в лириката и трагедията.
2. Ал. Ничев пише основните си научни изследвания на френски. Занимава се с теорията на Аристотел /катарзисът се постига чрез изненадващо установяване, че героят наистина е нарушил установения от богове морален порядък, че е виновен/, превежда драма /Есхил, Софокъл, Аристофан/. Преподава до 1987/8 г.
Същевременно: учебникът на Тронски.
3. Б. Богданов се занимава с историко-литературни и културологични изследвания. /Античната литература е продукт на затвореното, традиционно общество, жанровете възникват първоначално във връзка с празника, а после – от колебанието между изискванията на частния и обществения живот. Чрез литературата се решават по непряк път културни и антропологически въпроси/. Превежда философска, историческа и художествена проза /Платон, Марк Аврелий, Плутарх, Лукиан, Теофраст, романи/

Поезия

Епосът. Омир и омировият въпрос. Фабулата в “Илиада”. Епически техники.
І. Що е епос

1. Значение на думата
А. В античността – дума, хекзаметър, подражание в слово, разлики с трагедията: недраматичен, дълъг, без музикален съпровод
Б. В новото време (Хегел) – представяне на някакъв обект – от предмет до цялостен свят; същинска епопея – разказ за голяма колизия, война между народи, проява на народностния дух на фона на общото световно състояние.

2. Видове епос през античността
А. Според наличието на фабула – героически с/у дидактически
Б. Според принадлежността към традиционна култура с устно разпространение на словото – героически с/у митологически
В. Според наличието на концептуализация – дидактически с/у философски

ІІ. Омир и омиров въпрос

1. Сведения за Омир през античността
А. Какъв е бил – аед: откъде знаем – поемите, химните, биографиите – имал школа, пътувал, бил дете на бог; Платон
Б. Датировка – Калин (VІІ в.) го споменава; Тукидид – “много след троянската война”; Херодот – ІХ в. Биографиите – съвременник на Хезиод; Други – по-рано. Археолозите – 750-700.
В. Място – Смирна, Куме, Атина или другаде

2. История на текста
Омиридите на Хиос; Пизистрат; Зенодот и Аристарх; превод на латински ІІІ в.; Коментари във Византия; Петрарка и отпечатването 1488 г. Папируси и нови издания

3. Отношението към Омир през античността
Ксенофан и Платон; Тукидид; Ксенофонт и Алкивиад; алегоричните тълкувания на Антистен, Демокрит и стоиците; Порфирий

4. Омиров въпрос
Волф – 1795, аргументи – липса на писменост и възможност за пълно рецитиране; Нич, унитарист – 1828; Херман, “основно ядро” – по-късно

ІІІ. Фабулата в “Илиада”

1. Що е фабула – поредица от действия; що е действие – поставяне на проблем и решението му

2. Разлика между мита за Троянската война и “Илиада” – какъв е проблемът и решението в мита. Няма произведение, което да обхваща целия мит

3. Фабулата – серия от действия по необходимост, защото всяко решение поражда проблем
А. Болест – преодоляване чрез унижение на царя
Б. Унижение на царя – компенсация чрез унижение на най-силния войн
В. Унижение на най-силния войн компенсация със загуба на приятел
Г. Загуба на приятел – отмъщение, но разгневяване на боговете
Д. Разгневяване на боговете – удовлетворяване без ново нарушение
Поставят се и се решават три проблема – унижението, разделението на армията, наличието на война

ІV. Епически техники

1. Повторения
А. Дословни повторения – на епитети; на фрази; на формули; на разкази – защото се разказват дословно отново
Б. Приблизителни повторения – типови сцени

2. Отклонения
А. Изброявания
Б. Описания – на предмет в детайли; чрез сравнение
В. Стари истории – биографии на бойците; митове за боговете

Епосът. “Одисея”. Композицията. Идеологията в литературата. Въпросът за културността.
І. Композиция

1. Фабулата в “Одисея”
А. Събитията
– отсъствие на Одисей + присъствие на женихите – намеса на Телемах/конфликт с женихите
– конфликт с женихите – бягство от Итака/домът е изоставен от мъжете
– домът е изоставен от мъжете – завръщане на Одисей и Телемах/те са в конфликт с женихите
– те са в конфликт с женихите – унищожават ги/конфликт с роднините
– конфликт с роднините – помирание по нареждане на боговете
Б. Проблемите
– разделяне на семейството – обединяване на семейството
– безвластие/конфликт в Итака – преодоляване на конфликта и безвластието

2. Композицията
А. Двойна фабулна линия – разлика между носители и места на действието
Б. Разказ в разказа (внушение – прави се литература – разказът за Одисей може да не е съвсем достоверен, но е такъв, какъвто би трябвало да бъде)
В. Разместване на естественото време на събитията и времето на частите на разказа (внушение – прави се литература – поетът може да започне оттам, откъдето желае, и знае това)
Г. Нива на разказа – хора и богове (внушение – прави се литература – причините не се изясняват с разсъждение, а с разказ – причината е нагледна)

ІІ. Идея за култура в “Одисея”

1. Що е култура
А. Човешкото изобщо – изправеност, облекло, обработка на храната, екзогамия, език
Б. Разлики на човешкото в различни традиции – писмено-устно; традиционно – нетрадиционно; патриархално – равноправие; с развити институции – родова, примитивна; ритуалност
В. Висша култура (култура в тесен смисъл) – практически дейности – за оцеляване и удобство; развлекателни дейности; дейности заради ценностите – истина, добро, красота
Г. Култура на предметите и техническите блага (материална); на уменията, знанията и възгледите (духовна)

2. Идея за култура в “Одисея”
А. Извън-човешкото
– агресивно, неподвижно
– липса на обществена организация
– особен хранителен режим, достигащ до канибалство
– странен външен вид, достигащ до чудовищност
Б. Свръх-човешкото
– непреходност във времето, свързана и с всезнание
– лесно придвижване, достигащо до всеприсъствие, свързана с всезнание
– облекчен живот, достигащ до способност да се изпитват само удоволствия, но не болки
В. Човешката културност
– практически дейност – сал, легло, водене на война
– развлечения – лов, спорт, контакти, умение да се говори добре
– отношение към ценностите – срещи с боговете (контакт с отвъдното)

Епосът. Хезиод. Дидактическа и художествена литература. Митологията – източници за гръцката митология. Противопоставяне на минало и настояще и тукашно и отвъдно. Смисълът на мита за Прометей. Как то допълват съветите за всекидневния живот, за щастливите и нещастните дни – “такова е положението, малко зависи от нас”.
Лирика. Понятие за лирика в античността и в Новото време. Метрика. Антично деление на лирическите видове. Деление по други критерии. Оцеляване на лирическите текстове и текстова традиция.
Драма. Трагедия. Аристотел за трагедията. Понятие за трагическо. Гръцкият театър.
Драма. Трагедия. Фабулата на “Едип цар”. Трагедии с щастлив край – Еврипид.
Драма. Комедия. Понятие за комично. Аристотел за комичното. Комизъм и всекидневие. Старата комедия и атинската демокрация. “Облаци”. Разграничение между стара и нова комедия.

Проза

Историография. Логографите. Понятие за история. Гръцката историография и поетическите видове. Херодот – строеж на “Историята”. Възглед за причината на политическите събития.
Историография. Културната история на Гърция в кн. І на Тукидидовата история. Противопоставянето на Атина и Спарта. Драматическото и реторическото у Тукидид.
Реторика. Реторически видове. Реторика и държавни институции. Реторически техники.
Философия. Понятие за философия. Платоновият диалог като драматически вид. “Пирът”.
Философия. Аристотеловото разбиране за философия. Философското понятие. Философският трактат.

Омир и античният героически епос. 2007

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър – пролетен

След уводната лекция (Омировото влияние в “Енеида”) заниманията текат като семинари. Всеки студент трябва да е прочел и да представи поне едно от предложените епически произведения. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Вероятното влияние на Омировия епос върху поемата.
2. Промени в жанра. Кое вероятно е заето от Омир и кое е ново.

Част първа – античният епос

І. “Енеида”

Поемата е изпълнена в Омиров стил, като песни І-VІ припомнят на читателя “Одисея”, а VІІ-ХІІ – “Илиада”.

1. Прилики между Вергилиевия и Омировия епос
А. Откъде се направлява действието
Б. Фабулата – основна тема
В. Аналогични литературни похвати
Г. Подобни събития/сцени
Песен VІІ-ХІІ (аналогии с ”Илиада”):
– нашествие откъм морето; описания на подвизи/убийства; двубои – договаряне на правилата на двубоя/нарушаване на правилата/двубой между най-изтъкнати герои, който отбелязва края на войната; чудотворно спасение/скриване на герой с помощта на божество; нощна разузнавателна мисия;
– погребение/оплакване на загинал; гняв заради загинал приятел;
– изработване на доспехи/сложна украса на доспехите;
– военни съвети/скарвания по време на съветите; словесни двубои;
– страх за съдбата на героя/близките му го увещават да не влиза в бой
Песен І-VІ (аналогии с ”Одисея”):
– героят е преследван от божество; буря/корабокрушение; убиване на диви животни за прехрана;
– посещение в богат, гостоприемен град; посещение при забележителна жена;
– героят разказва за премеждията си; въвеждане на персонажа на епическия певец; пророчества за предстоящите събития;
– срещи с чудовища;
– слизане в Хадес/среща с близки/среща с наскоро загинал другар;
Аналогии, общи за двете поеми
– сънища; срещи с божество; спортни състезания
Д. Подобни образи на герои

2. Разлики
А. Рим като историческо явление

3. Преки позовавания на Омир
– срещи с Омирови герои (циклопът)

ІІ. “Аргонавтика” на Аполоний Родоски

1. Съдържание на поемата.

2. Прилики и разлики с Омировите поеми

Г. Подобни събития/сцени
(аналогии с ”Илиада”):
– нашественици по море от запад; изброяване на героите-участници в похода; борба за жена;
– двубои; разузнавателна мисия; чудотворно излекуване;
– погребение; гняв за загинал/изгубен приятел;
– страх от предстояща битка;
– военни съвети; словесни двубои;
– описание на доспехи;
(аналогии с ”Одисея”):
– корабокрушение;
– персонажът на певеца; разказ за миналото;
– посещение при забележителна жена; прием в далечен богат град;
– срещи с чудовища;
– възможност за слизане в Хадес;

(аналогии, общи за двете поеми):
– сънища; срещи с божество; спортни състезания

3. Преки позовавания на Омир
– срещи с Омирови герои (Кирка)

ІІІ. “Фарсалия” на Лукан

1. Съдържание на поемата

2. Прилики – малко, поради това, че поемата е замислена като историческо съчинение,
А. Действието не се направлява от съвета на божествата
Б. Войната – основна тема. Поемата е по същество история на войната, което затруднява изработката на ясна фабула.
В. Рядко се употребяват Омировите литературни похвати (повторения на епитети и стихове, аналогични сцени)
Г. Няма подобни героически образи

3. Разлики – вж. “Прилики”
А. Задачата е да се покаже провалът на републиката
Б. Дават се изрични авторови оценки за поведението на героите. Размисли за свободата историята.

ІV. Нон. “Деянията на Дионис”

1. Общ план на поемата

Битка на Зевс с Тифон. Заслугата на Кадъм. Зевс и Европа
Бракът на Кадъм и Хармония. Основаване на Тива.
Семела ражда Дионис
Детството на Дионис. Влюбвания
Войните на Дионис
Завръщане. Влюбвания. Не е приет в Тива
Битката с Гигантите.
Дионис е приет на Олимп

2. Прилики
А. Действието се управлява се от божествата (конфликтът Зевс-Хера)
Б. Фабулата – Пътешествие и война
В. Омирови литературни похвати – по-малко, отколкото при Вергилий, но повече, отколкото при Лукан
Г. Преки позовавания на Омир (авторът се представя изрично за негов последовател )

3. Разлики
А. Пълно описание на нечий живот (Омир не прави така; според Аристотел пълното описание е поетическа грешка, тъй като не всичко, което прави някой, може да бъде част от едно действие)

Част втора – европейският епос

І. “Песен за Роланд”

1. Размер, постройка и съдържание на поемата

2. Общи прилики и разлики с Омировия (и изобщо с античния) епос

ІІ. “Изгубеният рай” на Милтън

1. Съдържание на поемата

2. Общи прилики и разлики с античния епос

„Алкивиад“ на Плутарх. 2005

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка култура”
1 семестър – пролетен
упражнения

Тема:
Алкивиад и сицилийската експедиция. Коментар към Плутарх, “Алкивиад”, 17

І. Прочит на “Алкивиад”, 17

„Атиняните желаеха Сицилия още по времето, когато Перикъл беше жив; а след смъртта му наистина се заеха с това – и всеки път, когато имаше повод, изпращаха така наречените “помощи” и “съюзничества” за градовете, понасящи агресиите на сиракузанците. Така си създаваха основа и за по-голям поход. Но човекът, който разпали у тях истинска страст към това, и ги убеди да действат не с отделни отряди и постепенно, а направо да потеглят с голям флот и да нанесат унищожителен удар върху острова, беше Алкивиад. Той накара народа да очаква големи неща – а сам се стремеше към още по-големи. Защото, противно на останалите, смяташе Сицилия не за край, а за начало на похода към онова, което мечтаеше.
Та Никий уговаряше народа да се откаже от атаката срещу Сиракуза, доказвайки, че това е трудна работа; а Алкивиад сънуваше Картаген и Либия, и вече си представяше как, благодарение на тези победи, ще завладее Италия и Пелопонес. Така че за него Сицилия беше едва ли не просто източник на средства за войната. Младежите, въодушевени от тези надежди, вече бяха на негова страна, а и освен това слушаха как по-възрастните разказват много чудни неща за предстоящия поход. И тъй, мнозина седяха из палестрите и по беседките, и чертаеха формата на острова и положението на Либия и Картаген.
Казват, че философът Сократ и астрономът Метон не се надявали, че от този поход ще излезе нещо хубаво за града. Сигурно на Сократ му се явил обичайният демон и му дал знак; Метон пък се побоял от предстоящото било защото разсъдил, било защото си послужил с някакво гадание: и като се престорил на луд, взел горящ факел и опитал да подпали дома си. Според някои обаче той не се представял за луд, а просто запалил къщата си през нощта: а на сутринта отишъл и замолил да освободят сина му от похода поради случилото се нещастие. И така, измамвайки съгражданите си, получил каквото искал“ (прев. Н.Г.).

ІІ. Прочит и коментар на източници, свързани с текста

1. Плутарх – “Алкивиад”, “Никий”

2. Тукидид – VІ, 1-105; VІІ, 1-57

3. Диодор Сицилийски – кн. ХІІІ

4. Платон – “Апология на Сократ”

ІІІ. Примерни въпроси

1. За персонажите
а. Никий
– кой е?
– С какви аргументи и в каква обстановка е разубеждавал атиняните да предприемат похода
б. Алкивиад
– от какъв род е?
– Какво знаем за амбициите му?
в. Перикъл
– какви сведения имаме за него?
– Какво е допринесъл за могъществото на Атина?
г. Сократ
– сократовият демон
– влиянието на Сократ – на какво се дължи?

2. За полисите
а. Атина
– какво знаем за атинския флот?
– какво се знае за атинското могъщество?
б. Сиракуза, Сицилия и отношенията им с Атина
– значението на Сицилия в гръцкия свят
– сиракузкото влияние в Сицилия; кои градове са били застрашени от Сиракуза
– какво знаят атиняните за Сицилия и Сиракуза?
– какви помощи са изпращали?

3. За реалиите и по-общите историко-културни въпроси
– какво е палестра?
– сведения за градоустройството (гасене на пожар, изхвърляне на смет и др.)
– избор на стратези (и други държавни и военни служители)
– отказът от военна служба и противоречието между обществен дълг и лично благополучие
– психическите заболявания (как се мисли за лудостта)

Старогръцка култура. 2005

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър – пролетен.
Лекции

Въведение

І. Общи сведения за старогръцката култура
1. Що е култура
2. Старогръцката култура
3. География на старогръцката култура

Теми по култура

ІІ. Държавни институции
1. Държавните уредби
2. Спартанска държавна уредба
3. Атинска държавна уредба
4. Дипломацията в класическа Гърция
ІІІ. Образование и спорт
1. Разлики в гръцкото образование според градове и епохи
2. Образованието в Атина
3. Спортът в класическа Гърция
ІV. Религия и празници
1. Общи сведения за гръцката религия
2. Жертвоприношения
3. Празници
4. Гадания, мистериални култове
5. Календар
V. Театър
1. История на гръцката драма
2. Състезанието на Дионисовите празници в Атина
3. Театрално оборудване
VІ. Архитектура, изкуства
1. Археологически обекти и музеи
2. Периодизация и развитие на изкуствата
3. Архитектурни стилове

Влиятелни текстове и автори

VІІ. Омировите поеми
1. Влиянието на Омир
2. Омировата идея за култура
3. Гръцката митология
VІІІ. Херодотовата история
1. Сюжетът в „Историята“
2. Исторически събития и причини за тях
3. Гърци и варвари
4. „Историята“ – кн. ІІІ-ІV.
ІХ. Речите на Демостен
1. Сведения за Демостен
2. Отношенията между гръцките градове през ІV в.
3. Демостен и атинската демокрация

Сайтът съдържа сведения за професионалните и обществените ми занимания