Еврипидовата трагедия

Старогръцка литература I

2021 г.

Поезия

(21 октомври, 2021)

Трагедия

Лекция XVIII

Еврипид

(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)

1. Оцелели трагедии

– „Алкестида“ (438 пр. Хр.). Трагедия с такова име е представял Акций. Схолиастът критикува философстването на пияния Херакъл (ст. 782-790).
– „Медея“ (ол. 87,1; 432 пр. Хр.). Била приписвана на Неофрон от Сикион; но че е на Еврипид казват Аристотел и Диоген Лаерций. Ений я превел на латински („Реторика към Херений“, II). Запазена е „Медея“ на Сенека. „Медея“ са писали и някои комици (Антифан, Кантар), също Акций и Овидий. Когато при Цицерон дошли изпратените от Антоний убийци, той четял „Медея“.
– „Хиполит“ (ол. 87,4; 429 пр. Хр.).
– „Андромаха“ (ол. 90,2; 419 пр. Хр.). Клит произнася стих от нея малко преди да бъде убит от Александър. Превеждана от Ений.
– „Троянки“ (ол. 91,1; 415 пр. Хр.). В състезанието, на което я представил, загубил от Ксенокъл. „Троянки“ представял Акций.
– „Елена“ (вер. ол. 92, 4; 409 пр. Хр.; или 412 пр. Хр., Christ).
– „Орест“ (ол. 92,4; 409 пр. Хр.). Вж. Цицерон в „Лелий“ за „Орест“ на Пакувий.
– „Хекуба“. Поетически превод на Еразъм (Базел, 1524 и Хамбург, 1617).
– „Финикийки“. Трагедия със същото заглавие са писали Акций и Сенека.
– „Молителки“.
– „Ифигения в Таврида“ (в Скития).
– „Рез“. Й. Скалигер смятал, че е на Софокъл. „Не се присъединявам към него поради авторитета на древните писатели, които сочат за автор Еврипид“ (Фабр.)
– „Циклоп“ (вж. „Одисея“, IX).
– „Хераклиди“.
– „Ион“.
– „Полуделият Херакъл“. Споменат от Евстатий („Коментар към „Илиада““, XX).
– „Електра“.
– „Вакханки“ (посмъртно, Christ). Представена от Акций, свободен превод на Еврипидовата. Разказана от Цец (Хил. VI, 61).
– „Ифигения в Авлида“ (посмъртно, Christ). Гръцко издание със стихотворен превод на Еразъм (Лондон, 1519 и Хамбург 1618). За „Ифигения“ на Ений споменава Гелий (XIX,10). Расин пише „Ифигения“; в предговора защитава Еврипид против [Шарл] Перо.
Към тях Фабриций добавя и
– „Даная“. Оцеляло е само началото, поместено в Хайделбергското гръко-латинско издание на Еврипид (1597).

През античността и във Византия се ценят и коментират най-вече „Хекуба“, „Орест“, „Финикийки“, а също и „Медея“, „Хиполит“, „Вакханки“, „Ифигения в Таврида“ (Christ, стр. 216).

2. Източници за Еврипид и произведенията му

„Животът на Еврипид“ (γένος καὶ βίος)
Варианти на „Живота“ у Тома Магистър и Мануил Мосхопулос
Авъл Гелий („Атически нощи“ XV, 20)
„Пароска хроника“
„Суда“
Съобщения и критики на антични автори, най-напред Аристофан

3. Животът на Еврипид

Еврипид, син на Мнесарх от дема Филе, атинянин. Роден на Саламин, 75 ол.,1 (480 пр. Хр.); на 20-ти Боедромион, денят на победата в морското сражение при Саламин.
Като юноша спортува и участва в състезания. В реториката следва Продик, във философията – Анаксагор. Бил близък с ок. 10 години по-младия от него Сократ.

Започва да се състезава млад, имал сравнително малко победи.
Пътувал из Гърция и другаде, и бил приеман от някои монарси, подобно на Есхил. Бил в особено добри отношения с Архелай Македонски.
Имал две жени и трима синове.
Умрял в Македония (ол. 93,3; 406 пр. Хр.), малко преди Софокъл.

4. Относно дейността му като трагик

– новости под влияние на някои философи и софисти; наричан е „философ на сцената“

– мнения на древните

Аристотел го хвали в „Поетиката“, тъй като фабулите му отговарят в голяма степен на неговото схващане за трагичност
Крантор го е смятал за най-добрия поет наред с Омир
Твърди се, че е повлиял на Менандър
Изказване на Квинтилиан

5. Разни съобщения

А.
Анекдоти (съмнителни разкази за живота му)

– минавал за женомразец и се смятало, че причина за това били изневерите на жените му
– мислело се е, че Сократ му помагал за писането на трагедиите
– бил с Платон в Египет, където боледувал
– бил приятел с трагика Агатон
– пишел драмите си в една пещера на Саламин
– умрял, разкъсан от кучета

Б.
Други сведения и изказвания

Занимавал се и с рисуване; имал библиотека
Бил обвиняван в съда заради казаното в драмите му
Бил много четен и харесван в Сицилия (Сиракуза). Самият той бил веднъж на дипломатическа мисия в Сиракуза
Софокъл показал, че е наскърбен от смъртта му.
Комедиографът Филемон казал, че ако мъртвите можели да виждат повече от живите, той би се самоубил, за да види Еврипид.

6. Загубени драми

Според „Животът“ е автор на 92 трагедии („Суда“: или толкова, или 75), а му се приписват три, за които се спори („Тен“, „Радамант“, „Пиритой“) ; и осем сатирови драми (стр. 111).
„Еврипид, както казва М. Варон, макар да е написал 75 трагедии, е спечелил само с пет и често е бил побеждаван от някои много слаби (ignavissimi) поети“.

По теми/епохи:

– предтроянски

„Егей“ (Климент. „Стромати“ VI, 622); „Еол“ (Плутарх. „За четенето на поетите“); „Алкмена“ (Хезихий); „Андромеда“ (ол. 93,3 според сх. към „Жаби“; похвалена от Лукиан в „Как да се пише история“, Лаерций IV, 29; спомената от св. Максим в ком. към „Мистическо богословие“; Ений я е превел на латински, такава драма представяли Ливий Андроник и Акций); „Антигона“ (сх. към Пиндар, Пит. III); „Антиопа“ (Малала р. 58; похвалена от Цицерон в „За целите“ I и от Персий в „Сатири“ I,77); „Атрей“ (Дион Касий LVIII, 636; Ариан в „Беседи на Епиктет“ I, 28); „Автолик“ (сатирова, Цец. „История“ VIII, 202); „Белерофонт“ (Лаерций IV, 26; Юстин в „Монархия“, р. 108); „Бусирис“ (Хезихий); „Диктис“ (ол. 88,1; Плутарх я хвали в „Утешение към Аполоний“); „Ерехтей“ (Климент. „Стромати“ VI, 619 и 621; може би на нейна основа Ений е писал „Ерехтей“; цитирана от Ликург. „Срещу Леократ“); „Тезей“ (Цицерон. Туск. III; Цец. Хил. XI, 379); „Тиест“ (нея сигурно е ползвал Сенека за своя „Тиест“); „Иксион“ (Лаерций IX, 55); „Кадъм“ (Помпоний към Вергилий, 6 екл.); „Мелеагър“ (Аристотел. „Поетика“ 13; Акций я е имал предвид в своя „Мелеагър“); „Ниоба“ (Аристотел. „Поетика“ 17; Лаерций VII, 28); „Едип“ (Малала, p. 63); „Еномай“ (Климент. „Стромати“ VI, 625); „Пелей“ (сх. към „Облаци“); „Протезилай“ (Климент. „Стромати“ VI, 628); „Радамант“ (Страбон VIII); „Хипсипила“ (Цицерон. Туск. III; Дидим според Макр. V, 18); „Фаетон“ (Витрувий IX,1,13; Лаерций II, 10; Макробий I, 17); „Фрикс“ (Юстин в „Монархия“, р. 109; Секст. „Против математиците“ I)

– троянски

„Александър“ (Елиан II, 8; Климент. „Стромати“ IV, 483 и VI, 621); „Искането на Елена“ (според „Съдържанието“ към „Елена“ Аристофан я пародирал в „Тесмофории“); „Паламед“ (Лаерций II, 44; Елиан II, 8); „Пиритой“ (сх. към Аполоний IV); „Телеф“ (Аристотел. „Поетика“ 13, Цец. Хил. IX, 299; Акций я е имал предвид в своя „Телеф“); „Филоктет“ (ол. 88,1; Аристотел я хвали в „Никомахова етика“ VI, 8; Акций я е имал предвид в своя „Филоктет“)

– за съвременността

„Архелай“ (Стефан, сх. към Пиндар, Пит. II)

7. Други произведения

Приписват му се:
Похвална песен за Алкивиад
Епиграми (Атеней II, 19 и „Антология“).
„Надгробно слово за Никий, Демостен и падналите атиняни в Сицилия“
5 писма (неавтентични).

8. Ръкописи и издания

– ръкописи

Във Vatic. 909, Marc. 471 (XII в.) и др. се намират 9 трагедии („Алкестида“, „Анромаха“, „Хекуба“, „Хиполит“, „Медея“, „Орест“, „Рез“, „Троянки“, „Финикийки“). Към тях има схолии, възхождащи към Дидим Халкентер (I в. пр. Хр.), а чрез него и към по-ранните александрийци.
Всичките 19 се намират в някои по-късни – Laur. 32,2, Palat. 287 (XIV в.) и др. (Christ, стр. 234 и Croiset, стр. 302-303).

– издания до 1700 г.

Гръцки:
4 трагедии издадени без име на издателя, място и време; вер. Флоренция (1496 според Christ)
Венеция (1503, М. Мусурос ), 13 трагедии; същото в Базел (1537).
Антверпен (1571, Кантер). 19 трагедии с бележки и сентенции на Еврипид от Стобей, с лат. превод.
Венеция (1534), Базел (1534). Гръцки схолии към 7 трагедии както от древните граматици (Дидим и Аристофан от Александрия), така и от по-новите (Мосхопулос, Ласкарис, Тома Магистър).

Латински, в проза:
Базел (1550) и Франкфурт (1562), 18 трагедии

Гръко-латински:
Базел (1562), прозаичен превод. Разделени са на действия, има предговори и бележки.
Хайделберг (1597). 19 трагедии, превод на Кантер.
Женева (1602) с гръцки схолии към първите 7 и превод на Кантер; и пак там, в Corpus poetarum (1614).
Кембридж (1694, Дж. Барнс), най-доброто досега (Фабр.). Прибавени са всички гръцки схолии, пълен коментар и фрагментите на Еврипид. Писмата на Еврипид и две дисертации за него – живот и драматургия.

Базел (1559, М. Неандър). Сентенции на Еврипид.
Париж (1626). Сентенции от драмите с хубав латински превод на Х. Гроций.

– до края на XX в.

Оксфорд (1778, Musgrave)
Лайпциг (1778-1788, Beck)
Лайпциг (1813-1826, Matthiae) в 10 т.
Оксфорд (1832-1840, Диндорф)
Лайпциг (1854, Nauck)
Берлин (1855, Kirchhoff) в 2 т.

Схолии:
Най-напред във Венеция (1534), после добавки при Барнс и Matthiae, накрая пълно издание на Диндорф (Оксфорд, 1863 в 3 т.).
Също и Шварц (Берлин, 1887-1891 в 2 т.). (Croiset, стр. 303).

(бележките под линия не са включени)

Библиография

Преводи

„Вакханки“. Превод Г. Кацаров. „Хр. Г. Данов“, 1903

„Ифигения в Таврида“. Превод Ал. Балабанов. „Ал. Паскалев и С-ие“ (без дата)

„Електра“, „Вакханките“. В: Антични трагедии (Есхил, Софокъл, Еврипид, Сенека). Превод Ал. Ничев. София, „НК“, 1977

„Троянки“. Превод Г. Михаилов. „НК“, 1983

Избрани трагедии (Хиполит, Ифигения в Таврида, Елена, Орест, Циклоп). Превод Д. Табакова, Т. Кръстева. „Архетип“, 2008

Трагедии (Алкестида, Медея, Андромаха, Ион, Вакханки, Ифигения в Авлида). Превод Д. Табакова, Т. Кръстева-Петринска. „Ерго“, 2012

„Медея“. Превод Георги Гочев, П. Хайнрих. НБУ, 2019.

Източници

Аристотел. „За поетическото изкуство“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1975; „Софи-Р“, 1993

Аристотел. „Реторика“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1986

Витрувий. „За архитектурата“. Превод Е. Йонкова. „Кибеа“, 2021

Елиан. „Всякакви истории“. Превод Р. Николова. „Кибеа“, 2011; Елиан. „Шарени истории“. Превод Н. Панова, Н. Шаранков. „Архетип“, 2009

„Животът на Еврипид“. Превод М. Славова. „Ах, Мария“, 2011

Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982

Павзаний. „Описание на Елада“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2004-2005

Платон. „Държавата“. Превод Ал. Милев. „НИ“, 1981

Плутарх. „Александър“. Превод Б. Богданов. В: Плутарх. „Избрани животописи“. „НК“, 1969.

Плутарх. „Алкивиад“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008.

Плутарх. „Демостен“. Превод Н. Панова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008.

Плутарх. „Никий“. Превод М. Славова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013.

Птолемей Хефестион. Превод В. Калфина. В: „Старогръцки митографи“. Пловдив, 2015

Страбон. „География“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2006

Цицерон. „За приятелството“. Превод Ю. Филипова. В: Цицерон. Етически трактати. „НК“, 1984

Sudae Lexicon. Ex rec. Imm. Bekkeri. Berolini, 1854

Изследвания

W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. Muenchen, 1890

A. et M. Croiset. Histoire de la literature grecque. T. III. Paris, 1898/1913/1935.

J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorium veterum graecorum. Editio tertia. Liber secundus. Hamburgi, 1720

***

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на „Старогръцка литература“
1 семестър – пролетен (2004)

Семинар. Студентите прочитат предварително определена драма. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Герои (действащи лица, примерно – Алкмена, Евристей)
2. Типове герои (стара жена, вестител, цар, роб)
3. Сюжет (събития в драмата – децата на Херакъл за заплашени, Макария се жертва заради братята си, пристига Хил, битка и победа, отмъщение – в “Хераклиди”)
4. Как е предадено действието (чрез действие; чрез разказ на някой от героите)
5. Митологичният контекст (“Андромаха” – използвана е част от мита за Троянската война)
6. Какво се разбира от движението по сцената (вижда се вестител, някой стои мълчаливо, описание на външния вид на действащото лице)
7. Политически и културни намеци (похвала на град Атина, въпросът за свободата и тиранията, противопоставяне гърци-варвари)

Трагедии според изхода от действието (вж. Аристотел, “Поетика” 1452b 28-38)

І. Трагедии с нещастен край

А. с оплакване на жертвите
1. “Финикийки” – саможертва, братоубийствен дуел

Б. с разкаяние на виновния
2. “Полуделият Херакъл” – героят убива децата си в състояние на лудост, отива в изгнание, за да се очисти
3. “Хиполит” – оклеветеният герой загива, след като е прогонен от дома си, разкаяние на бащата

В. с отмъщение
4. “Хераклиди” – саможертва на героинята, отмъщение
5. “Хекуба” – героинята е свидетел на смъртта на децата си, отмъщение

ІІ. Сатирова драма

6. “Циклоп” – комедийна преработка на приключението на Одисей при циклопа Полифем

Интелектуалците през античността

Специалност Класическа филология
бакалавърска и магистърска степен
избираем курс
1 семестър – зимен (2006)

Описание на курса
1. Тема на курса – „Имало ли е интелектуалци през античността?“
2. Провеждане на заниманията – семинар. Студентите прочитат предварително определени текстове от античен или по-късен (друг) автор и представят резултата от прочита. Задачата им е да установят:
а. кои места (градове, области, острови и др.) се споменават в текста и по какъв повод.
б. какво може да се научи за всекидневния живот на автора и на хората от неговата среда
в. сведения за обществения и професионален живот на автора (политик, военен, адвокат)
г. литературни и исторически цитати и позовавания
д. по какви теми от общочовешки интерес се размишлява в текста

Автори и произведения
І. Антични автори
1. Цицерон. „Писма“
2. Хораций. „Сатири“
3. Сенека. „Писма“
4. Плиний Млади. „Писма“
5. Диоген Лаерций. „Животът на философите“. (елинистически философи)
6. Юлиан. „Писма“

ІІ. Християнски автори (антични и средновековни)
1. Василий, епископ на Цезарея. „Писма“
2. Августин, епископ на Хипон. „Изповеди“
3. Пиер Абелар. „“Автобиография“

ІІІ. По-късни европейски автори
1. Волтер. „Философски речник“

ІV. Представяне на съвременни изследвания по темата
1. Кристоф Шарл. „Интелектуалците през ХІХ в.“

Гръцката историография в Римската епоха

Магистърска програма „Антична култура и литература“
задължителен курс 1-2 семестър в рамките на: „Старогръцката литература
във времето на Римската империя“ (2002/2003)

Увод
І. Що е Римска империя. Временни и пространствени граници.
ІІ. Историята на Империята от гледна точка на античните автори. Идея за историческа промяна /в Империята и античността изобщо/.
ІІІ. Литературата в частния и обществения живот. Образование, реторика, театър, четене, книги. Текстова традиция /в Империята и античността изобщо/.
ІV. Системата на литературата. Деление според език, жанр и културна принадлежност /в Империята и античността изобщо/.

Историческата проза
V. Историческата литература. Традиция на жанра. Деление според:
предмета /колектив-индивид/,
единството на ставащото /хронография – примерно събитие/, литературността /критичност и аргументация – романизираност/,
времевата последователност /история в собствен смисъл – географско-културна справка/
Към делението според предмета – дали е история на антично или извънантично общество /Иудея/; дали е история на Гърция или на Рим
VІ. Истории на Рим от предимперския период. Полибий, Дион Касий, Дионисий Халикарнаски.
VІІ. Истории на Гърция от предримския период. Диодор, Павзаний.
VІІІ. Истории на други културни и политически единства. Йосиф, Ариан, Евсевий.
ІХ. Биография и биографичен роман. Плутарх, Диоген, Евнапий, Порфирий, Ариан, Филострат, Юстин Философ.
Х. Критика на историографията. Лукиан.

Старогръцка литература (2002)

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е старогръцка литература. Разделение на жанровете. Зависимост на историята на литературата от историята на културата.

І. Що е литература

1. Опит за определение. Основни разграничения
Словесен текст. Всички или някои словесни текстове. Само писмените или и устни и писмени
2. Що е художествена литература
А. което се поддава /предназначено е за, подложено е на/ естетическа преценка – “как” е изработен текстът, а не “какво казва” или “за какво служи”
Б. Словесна имитация
– на начина, по който човек вижда света
– на начина, по който се употребява езикът

ІІ. Що е старогръцка литература

1. Езикът като белег за принадлежност
А. Кратка история на гръцкия език до ХV в. Диалектното разделение.
Б. Защо езикът не е нито необходим, нито достатъчен белег за принадлежност към литературата

2. Културата като белег за принадлежност
А. Собственият възглед на гърците за “старогръцкото”
– не-варварско
– не-римско
– не-християнско
Б. Новоевропейският възглед
– старогръцкото е класическо
– гърците са живели в обозрими градове-държави
– робовладение. Хората не са равни по природа.
В. Географският фактор
– основни области на гръцката култура – Малоазийското крайбрежие с островите, същинска Гърция с островите и Крит, Велика Гърция и Сицилия
– второстепенни области – крайбрежието на Черно море, африканското крайбрежие, северното Средиземноморие на запад от Италия

ІІІ. Хронология на гръцката литература

1. Класическа епоха
А. Омировият период и епосът
Б. Архайката и лириката
В. Същинската класика с драмата и прозаичните жанрове
2. Следкласическата
А. Елинизмът и битовата драма + идилията
Б. Гръко-римската епоха – с романа

ІV. Причини за различаването на жанровете

1. Разлика между поезия и проза. Размер, тържественост-частно и практическо ползване, аргументация
2. Разлика между поетическите жанрове – размер, драматично представяне
3. Разлика между прозаическите жанрове – цел. Историята е за разликите и контактите между човешки общности /войната/. Заменя епоса. Реториката – за уреждане на съдебни и полититически отношение /тържествената заменя лириката и епоса/. Философията – за основите на аргументацията и критерий за истинност.

Класическа литература

Поезия
Епос. Омир. “Илиада”. Епически техники.
І. Омир

1. Омир и класическият героически епос
А. Аргументи за датировката – външни и вътрешни
Б. Аед и рапсод. Омировите свидетелства
В. Троянският цикъл

2. Омировият текст
А. Разпространение и опазване и запис през класическата епоха
Б. Елинистическите филолози

3. Омировият въпрос
А. Аргументите на Волф
Б. Унитаристите и “основното ядро”

ІІ. Що е епос

1. Значение на гръцката дума

2. Изискванията на Аристотел към фабулата, характерите и речта

3. Хегел
А. Изисквания за обем. Поетическо схващане за света; епосът представя душата на народа
Б. Деиндивидуализацията. Епосът е скулптурен

ІІІ. Сюжетът на “Илиада”

1. Какво се говори
А. Свада, троянско настъпление, молби
Б. Отблъскване, Патрокъл, убийство и оскверняване на Хектор
В. Помирението

2. Схема на сюжета
А. Конфликт 1 – има война;конфликт 2 – армията не единна; конфликт 3 – разбито е приятелството
Б. Решение на конфликт 2 – армията се обединява; на конфликт 3 – приятелят е отмъстен; на конфликт 1 – примирие

ІV. Епически техники

1. Сюжетна
А. Първоначално прегрешение – спрямо божеството. Жрец е оскърбен.
Б. Всеки опит за поправяне на грешката води до нова
– оскърбен е Ахил
– разединена и застрашена е армията
– загива приятел, разбита е една връзка
– оскърбено е божеството
В. Божеството е удовлетворено – примирие

2. Натрупвания
А. Повторения – разкази от различни участници, стандартни сцени и фрази
Б. Изброявания – кораби, герои, единоборства
В. описания – предмети, сцени
Г. отклонения – родове, малки митове

Епос. Омир. “Одисея”. Омировата идея за свят и културност.
І. Що е култура

1. Значение на думата. Култура и културност

2. Определение за култура
А. Култура
– начини, по които съществата променят природата заради някакво благо, или удържат вече съществуващото положение
– конкретни действия заради благото; продукти, които се явяват благодарение на тях
– система от знаци и инструменти (всеки инструмент или продукт може да бъде и знак)
Б. Културност
– способност за промяна или за удържане на промяната
– способност за употреба на инструменти и разбиране на знаци

ІІ. Представа за свят в “Одисея”

1. Вертикално устройство на света – символен начин за представяне на ценности
А. Божества – власт, живот
Б. Долен свят – лишеност от живот
В. Среда – място, където съществата се стремят към едното и отбягват другото

2. Хоризонтално устройство на света
А. Присъствие на световния връх на място, достъпно за хората – Олимп. Това е център. Достъпен е и Хадес, който е в периферията
Б. Гърците са около този център. Заобикалят ги варвари
В. Хората изобщо са заобиколени от полубожествени или чудовищни същества
Г. Населеният свят е заобиколен от външна река (Океан), отвъд която е входът към долното царство

ІІІ. Общество и човек в “Одисея”

1. Принципи на общественото устройство
А. Робство. Свободният има абсолютна власт над несвободния
Б. Патриархалност. Подчинение и наследяване в рамките на семейството. Няма абсолютна власт.
В. Съветност. Царят председателства съвета на благородниците. Той е лидер и във време на война. Разчита на авторитета и съгласието на останалите да се съобразяват с него.
Г. Общност на независимите полиси. Царете на отделните държави поддържат контакт помежду си. Хлабав съюз.

2. Мотиви за действие. Основен мотив е спазването на реда, но любопитството на Одисей е предизвикателство за статуквото
А. Робите биват наказани или възнаградени
Б. Синът търси баща си, той отстранява претендентите за трона и ръката на царицата
В. Женихите са се събрали, за да излъчат цар. Итака е без владетел.
Г. Телемах посещава Нестор и Менелай, Одисей се тревожи за съдбата на царете, които се завръщат от Троя

ІV. Белези на културността в “Одисея”

1. Агресивност (кикони, лестригони, циклоп)

2. Организация на обществото
А. Липса на градове, и дори на семейства (циклоп)
Б. Липса на контакти – не се съветват с никого (Кирка, Калипсо и останалите божества. Също и циклопът)
В. Отказ от религия – отхвърляне на всякаква власт, дори отвъдна (циклопът)

3. Странен хранителен режим – отказ от промени над природното, дори когато то служи за храна. Отказ от въздържане от какъвто и да било вид храна (лотофаги, лестригони, циклоп)

4. Странен външен вид, до чудовищност. Чиста природа, нечовешкост (циклоп, лестригони, Сцила и Харибда)

Епос. Хезиод. Митологическо различаване между настояще и минало. Идея за всекидневие.
І. Дидактически и героически епос

1. Хезиод
– датировка
– биографични сведения

2. Сравнение на дидактическия епос с героическия
– няма фабула и характери
– не изобразява, а съветва

ІІ. Разлика между “Теогония” и “Дела и дни”

1. “Теогония”
– съдържание. Поколенията на боговете и войните между тях. Браковете на Зевс
– задача. Да разказва за миналото и отвъдното. Истинските събития непремено са свързани с унищожение и възпроизводство

2. “Дела и дни”
– съдържание. Размишления за нуждата от справедливост в човешкия свят. Практически съвети за всекидневието. Нужно е да бъдеш предпазлив и предвидлив. Светът е опасен
– задача. Да се разкаже за настоящето и тукашното. Тук и сега не се случва нищо добро. Животът трябва да се поддържа, какъвто сме го заварили, но това е трудно. Всяка промяна носи беди

ІІІ. Що е мит

1. Принципи на митологическата мисъл
– Хората нямат власт да управляват живота си. Боговете управляват. Светът е разделен на способни и неспособни за действие /безсмъртни и смъртни/. В сравнение с първите вторите са нещастни
– Всичко важно вече се е случило. След протичането на определени събития е установен ред, който трябва да се възпроизвежда
– Митът съдържа твърдения за колективния живот, изразени символично. Колективите общуват чрез представители. Ако нещо се случва, то е благодарение на действията на тези представители, а не на някой друг.
– Към другия отношението не може да бъде сложно. Той не може да бъде равен и подобен на нас. Трябва да бъде присъединен /въведен в рода/ или унищожен.
/Оптимистичният поглед към западната култура гласи: тя е опит да се постигне отношение към другия, при което той бива виждан като равен и подобен на нас. Търси се опазването му като независим и достойното отношение към него/

2. Определение за мит
Митът е фантастичен /нереалистичен/ разказ за издигнати и древни персонажи, участвали в събития от голямо значение за живота на общността

ІV. Митът за Прометей

1. Съдържание. Спор със Зевс за жертвоприношенията и огъня. Приковаване на прометей. Изпращане на Пандора.

2. Проява на митологическите принципи
– хората са подчинени и нещастни /нямат огън, а се нуждаят от него/
– разказаното се е случило в дълбока древност /още не са съществували жените/
– някой представлява хората пред боговете. Той се застъпва за тях, но не успява да поправи положението им /те винаги трябва да останат нещастни/ и затова страда /търпи наказание. То може да бъде наложено по различни начини, или просто да се случи/
– появява се жената /“другият човек”/. Той е причина за бедите ни. Не може да бъде унищожен, защото се нуждаем от него, а трябва да бъде подчинен. Понеже е човек подчинението не може да е идеално.

Лирика. Антично и съвременно разбиране за лирика. Разделение на лирическите жанрове.
І. Понятие за лирика

1. Аристотел за лириката
А. Няма обща идея – само отделя епоса и драмата
Б. Лирическите жанрове се различават според инструмента и размера

2. Хегел за лириката – лириката е поетическа форма, която предлага картина на света от гледна точка на субекта

3. Работно определение – лириката обхваща малки поетически форми в мерена или немерена реч, където чрез съсредоточаване върху фрагмент от действителността се предава някакво отношение към нея. Лирическото зависи както от намерението на автора, така и от това на читателя. Текстът не е лирически сам по себе си, необходимо е той да бъде четен като такъв.

ІІ. Античното разделение на лириката

1. Според размера – елегия, ямб, мелос

2. Според повода – хименей, епиталамий; тренос; сколион; ембатерий; химн, пеан, дитирамб; хипорхема; епиникий

3. Според брой на изпълнителите – монодична; хорова /ода, дитирамб, епиникий/ – партений

ІІІ. История на разпространението на гръцката лирика

1. Омировите свидетелства – Ахил пее, тренос за Хектор

2. Архаическата лирика – Йония, континентална Гърция, южна Италия

3. Класическата лирика – континентална Гърция

4. Елинистическата лирика – александрийските поети

Драма. Трагедия. Античният театър.
І. Принципи на Аристотеловата литературна теория

1. Търсене на дефиниции
А. За изкуство
Б. За литература
В. За отделни литературни видове
Г. За трагедия

2. В историята на литературата се проявяват различаванията, набелязани в теорията
А. Естествено възникване на изкуството
Б. Отделяне на литературата – чрез специфичните средства на изкуството
В. Разделение на видовете – чрез насочване на подражанието към различни предмети
Г. Разделение на видовете – чрез различни начини за подражание

3. Всеки литературен вид се дели на части съгласно изискванията на дефиницията му
А. Фабула – на какво се подражава
Б. Характери – на какво
В. Реч /украсена/ – чрез какво се подражава
Г. Аргументация – на какво /аргументацията е заради характерите/
Д. Музика – чрез какво
Е. Сценография – как се подражава

4. Частите трябва да отговарят на определени изисквания
А. Фабула – каква да бъде, кои са частите
Б. Характери – кога има характер, как да се изобразява, как да предизвиква състрадание и страх
В. Реч – как да се улучи правилната среда /по-малко метафори и глоси, но да не е тривиална/
Г. Аргументация – тя е предмет на друго знание
Д. За музиката – нищо. Сценографията не трябва да изпада в чудовищности. Трагедията трябва да предизвика ефекта си дори само от четене.

ІІ. История на трагедията

1. Аристотеловите сведения
А. Фабулата се развива благодарение на Омир
Б. Как намира собствената си форма
– дължи драматическата идея на Омир
– развива се от дитирамб чрез отделяне на запевача, който става актьор
– смешната реч става сериозна, следвайки сериозния жанр, започнат от химнографите
– намира своя размер /ямба/, защото той е близък до разговорната реч
В. Заслугите на Есхил и Софокъл

2. По-късни добавки
А. Първи трагици – Теспис, Фриних
Б. След V в. производството на оригинални драми намалява
В. Чрез Еврипид дава началото на новата комедия /битовата драма/
Г. Римските имитации. Сенека пише за четене

ІІІ. Гръцкият театър

1. Организацията
А. Празникът
Б. Конкурсът
В. Трилогиите

2. Сцена и костюми
А. Отделянето на сцената от орхестрата. Проскенион и сцена. Местата на зрителите
Б. Костюмите. В Рим няма маски

Драма. Комедия. Идея за смешно.

І. Идеята за смешно

1. Аристотеловият възглед
А. mimesis phauloteron
Б. aischrou meros
В. нamartemata; aischos anodynon

2. Немската естетика
А. Смешното се поражда от недостатъка на действителността спрямо идеята
Б. Комичният персонаж
– има твърде големи претенции, но е недостоен за тях /не страда от неуспеха си, нито другите го презират заради него/
– има твърде ниски цели, самите те са недостойни /не се срамува от тях, нито бива презрян заради това/
Докато трагичният персонаж се срива, комичният винаги оцелява

3. Нашият възглед
Комичното предполага някакъв провал. Той обаче е неокончателен. Опровергана е претенция за културност. Това е способност да си служим с инструменти заради някакво благо и да разбираме знаци.
Топосите на смешното. Тяло – заради културната роля, за която всеки претендира. Незнание/глупост – защото осведомеността и умността са едни от първите културни претенции. Абсурдни ситуации – слушателят изобличава говорителя в преувеличение /самият говорител умишлено се поставя в такива ситуация – смехът е за нещо, а не за някого/.

ІІ. Атическата комедия

1. Развитие
А. Аристотеловите сведения
– в рамките на общата история на литературата и изкуството
– за самата комедия
Б. Авторите преди Аристофан
В. Аристофан. Сведения за него. Запазени комедии.
Г. Средна и нова комедия. Менандър и битовата драма.
Д. Римската комедия като продължение на гръцката

2. Героят на старата комедия и комедийните теми
А. Осмиваният
– Интелектуалец /поет, философ/
– Държавен деец /политик военен/
– Маргинални групи – жени, старци
– Богове – пародията
Б. Изразяващият зрителската гледна точка
– контактуващият с интелектуалеца
– жертвата на обществения деец е обикновеният човек
– контактуващият с маргиналната група, който е изненадан от претенциите й – съпругът, синът на съдебния заседател

Проза
Историография. Исторически и митологически начин за изразяване на културни разлики и промяна въ времето.
Реторика. Поезия и проза. Система на античната реторика.
Философия. Философският диалог като художествена литература. Система на науките у Аристотел.

Следкласическа литература

Нова комедия и роман. Идея за частен живот и културни разлики.
Пародия. Лукиан. Съзнание за литературно наследство.

Курсови работи

Специалност „Класическа филология“,
бакалавърска степен
Избираем курс “Интелектуалците през античността” (2007)
1 семестър

Изисквания за изпълнение на курсова работа

І. Технически изисквания

1. Курсовата работа не трябва да е по-малка от 5 стандартни страници (1 стандартна страница =1800 знака) извън библиографията и бележките под линия.
2. Бележките под линия и библиографията в края не са за демонстрация на ученост, а за доказателство на твърденията, изказани в работата.
3. Работата може да има заглавие, но това не е задължително. Задължително е обаче тя да има тема (вж. ІІІ)

ІІ. Използване на източници и модерни изследвания

1. Кое да е твърдение в курсовата работа, което не може да се докаже с първостепенен източник, е безполезно.
2. Първостепенен източник е този, който стои най-близо до предмета на изследването в сравнение с всички останали източници, които са известни на съвременните изследователи.
3. Първостепенните източници се цитират задължително в бележка под линия.
4. Модерните и съвременните изследвания върху античността трябва да служат само като ръководство за ползване на първостепенните източници
5. Модерните и съвременните изследователи на античността може да се цитират и преразказват само ако авторът не е съгласен с казаното от тях. Тогава цитирането или преразказването се прави в бележка под линия. Ако са използвани като ръководство за ползване на първостепенните източници, те само се посочват в библиографията

ІІІ. Определяне на тема

1. Курсовата работа не може да има за цел похвала, порицание или описание на каквото и да било.
2. Курсовата работа има за цел да постави въпрос за нещо, което е неизвестно на автора и да потърси отговор. Поставеният въпрос е темата на работата.
3. Не е необходимо заглавието на работата да съвпада с формулировката на темата (вж. І.2). Темата на настоящия курс е : “Имало ли е интелектуалци през античността?” Тя не съвпада с неговото заглавие
4. Курсовата работа трябва да помага да се отговори на поставения в настоящия курс въпрос.

Последно:

1. Класическата филология не е откъсната от останалите хуманитарни науки. Тя е част от науката “история”.
2. Заниманието с история не е начин да създадем интерес към себе си, нито да прекараме времето си приятно. То служи, за да направи човека по-добър. Заниманието с история, което не води до подобряване на човека, е безполезно.

21 септември 2007

Време е да се заема със сайта. Ще върши работа на приятели, колеги, студенти, на всекиго, който се интересува от класическо образование и хуманитаристика у унас и на нашия език.

Благодаря на Юнуз за експертната подкрепа – без него този сайт нямаше да се появи.

Сайтът съдържа сведения за професионалните и обществените ми занимания