Архив на категория: за събитията днес

Браковете – вчера и утре

(по повод на статията на М. Шиндаров)

“Мюлер казва на Щирлиц:
– Щирлиц, снощи сънувах страшен сън за Германия. Беше в началото на ХХІ век. Канцлер ни беше някаква баба, а външният министър беше педераст.
Ако Мюлер знаеше какво беше сънувал Щирлиц за Съветския съюз…”

І.

Смешното във вица е, че победената Германия е пострадала само от гледна точка на един хитлеристки офицер – и то защото е сексист и хомофоб. Докато победителят – Съветският съюз (Русия) – е пострадал от всякакви гледни точки.

И все пак e трудно да се разбере кой колко е пострадал. Ето, онзи ден в Лайпцигския университет се гласувало стандартно обръщение към професорите и студентите – към всеки професор (мъж или жена или нещо друго) обръщението щяло да бъде “Господин професорке” (Herr Professorin), а към студентите, аналогично – “господин студентке” (Herr Studentin). Не е нито шега, нито слух. В Русия пък, както е известно, се приема закон за забрана на пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетни. Което най-вероятно значи – пълна забрана на тази пропаганда. Няма да ги разстрелват, разбира се, става дума за малка глоба.

Какво ще кажете, господа и дами (и каквито още искате да Ви наричат) правозащитници? Къде е по-добре? Ще кажете “в Германия”, как иначе. Да, ама и някои от вашите дядовци и баби (за трети не се сещам) пак бяха за Германия между 1940 и 1942-3. А после какво стана, за кого ли са били? Как мислите? Мирували са, то се знае. Така ще стане и с Вас. Гледайте внимателно какво се случва в Сирия. Това е Вашият Сталинград.
А как мислите, че ще е в Европа, пък и оттатък – че няма да има втори фронт ли? Дали милионите турци в Германия ще се променят така, както госпожа Меркел ги съветва? А пакистанците в Англия? А мароканците във Франция? Не, няма да се променят те. Но е вероятно да бъдат удушени още много водачи на културната революция и всякакви там тихи и шумни труженици на правозащитното поле. И някои военнопрестъпници ще бъдат обесени. А Вие тук ще се спотайвате.

ІІ.

Признавам си, смях се от сърце докато четох коментарите към статията на Михаил Шиндаров. На хората така им се иска да са свободомислещи, непредубедени, цивилизовани и благовъзпитани. Обаче не им достига сериозност. И не смеят да рискуват, дори само с думи. Обидени са, сърдят се, тропат с крак на редакцията, искат извинение, че даже и покаяние. Говорят за “осъждане” и то “по бързата процедура”.
И какво ги засяга? Точно те ли са онези лесбийки, транссексуали и т.н. които авторът оскърбява и може би заплашва? Не, разбира се, те 100 % до един си консумират обикновения секс по обикновения начин (за подробности не питам). Те впрочем така и са били заченати. Защо не отидат при баща си/майка си, та първо тях да проучат, дали са достатъчно толерантни? Първо това, пък после да се карат на някого, задето бил казал, че извратеният секс не е продуктивен. Ами да, не е. Ако баща Ви и майка Ви бяха по-разкрепостени, Вас нямаше да Ви има и нямаше да стигнете до днешното си просветено разбиране за тия работи. Не Ви ли е срам, че сте се родили по този елементарен начин?

Какво казва Михаил Шиндаров в статията от 14 юни? Ако бракът е само договор за съжителство (предполагащо интимна телесна близост) между дадени индивиди, тогава той може да бъде всякакъв, няма откъде да дойде ограничение. Много векове бракът по тези места, които ние обитаваме сега, е бил съюз между 1 мъж и 1 жена. Ще добавя – пред Бога, но не за да дразня мнозина от читателите, а защото ще ни потрябва по-нататък. И при това – за раждане и възпитаване на деца, сиреч на други хора като тях.
Освен това – причината бракът да се състои точно от 1 мъж и 1 жена е следната: “така е решено и заповядано”. Ако това не беше решено и заповядано, тези същества пак биха се размножавали, само че без брак или без “такъв” брак. Но е решено: хората да се раждат и отглеждат именно по този начин, а не по някой друг.
В историята се е случвало неведнъж хората да забравят, че бракът е такъв “по заповед” и решават, че могат сами да се разпореждат с него. Тогава семейството се удържа в този вид още малко и по инерция, а след това започват промените. Точно на такива промени сме свидетели ние с Вас сега.

И тъй, какво ни се предлага, и то чрез закон? Да се промени това положение (да се “отхвърли заповедта”). “Брак” ще бъде и това, но и друго съжителство – щом участниците са се споразумели. И те също ще отглеждат деца, тъй като го желаят. И несъмнено тези деца ще бъдат чужди изцяло или отчасти – значи произведени или “чрез” съвсем други хора, или без участието на поне един от съжителстващите. И няма да има ограничение какви, пък и колко ще са участниците в това съжителство. Защо да има? Знаете ли някаква причина за ограничение (след като “онази заповед” е отхвърлена)? Ако да, пишете ми.

ІІІ.

Сега да видим защо читателите на М. Шиндаров така силно се развълнуваха. Той не беше нагрубил никого от тях. Те се интелигентни, информирани хора, и отлично разбират, че силата, която прегази за двадесетина години цяла Европа и наложи закони, с които стотици милиони хора, макар и обработени от групата монополни и цинично идеологизирани медии, не бяха съгласни, няма как да бъде спряна от няколко думи, пък ако ще не само г-н Шиндаров, а и целият екип на малкия, но смел в-к “Култура” да изправи срещу нея. Тогава защо така се тревожат? Те дори не му се присмяха. Вместо това те се обидиха и поискаха обезщетение.

Причината, уважаеми читатели на “Култура”, не е дребна. Тя е: г-н Шиндаров оскърби техните религиозни чувства. Той написа хулни слова, а вестникът ги публикува. Затова хората са възмутени и се гневят. Нека да заведат дело.
И наистина, прави са донякъде тези, които казват, че хомосексуализмът е новата религия на този свят. Но, както биха забелязали старите диалектици, те не достигат до същността, защото взимат вида за род, частта за цяло. За днешните революционери хомосексуализмът е, несъмнено, свещен, но той е само една от светините на тяхната религия.

Семейството, както споменах по-горе, е институция пред Бога, съставено в известния ни вид по Божия заповед. Някой ще каже – “не, това е просто възглед”. Добре, така да е. Но все пак това е възглед за Бога. Или смятате, че нямам право да имам възглед за Бога? Кажете де!

Днешната атака срещу семейството е действие за отхвърляне на Бога, по-мощно от действията на атеистичния комунизъм. Защото комунистите-атеисти си мислеха, че ще преустроят душите само чрез определено образование и грубо гонение на Църквата. Те се потрудиха много – примерно, официално обявиха човека за маймуна. Затрудниха венчанията и кръщенията. Но все пак оставиха семейството в същия вид – пак от мъж и жена. И така оставиха вратичка за връщане – всеки от детинство вижда нещо, което после ще го улесни да приеме, че “мъж и жена го сътвори”. Значи идеята за човек остава същата, макар и разбутана в ума чрез учението за “маймунството”.
Тук вече имаме по-революционно, по-радикално действие – детето ще израства с друг образ на човека пред себе си – не мъж-и-жена, а нещо друго. Това би трябвало да доведе до по-дълбока промяна, която да създаде условие за укореняване на друга религия, където човекът ще има друг образ, и няма да може да схване Божия образ така, както е можел досега.

*

Святото, общо казано, ще бъде телесното желание. Това не значи, че всяко желание незабавно ще се удовлетворява (такива чудеса не се обещават). Но самото желание, удовлетворявано или не, ще се охранява и почита – пред него ще се благоговее. Това засега се нарича “имаш права и ги отстояваш”.
А впрочем хората няма да вършат някаква много сложна работа по отстояване на правата – за това ще има специалисти, както вече има. От хората се очаква само да са съгласни, че трябва да искат. Да са недоволни, че нямат. Недоволни от родителите си, от правителството си, Вие лично – от “българското”. Нали така?
А специалистите ще устройват нещата в определената посока. Първо, ще проповядват светостта на желанието изобщо; после, ще казват кое желание е свято, и кое – по-свято; на кое да се поклоним сега, и на кое – утре. Ще уреждат празниците (да, за “парадите” говоря). Накратко – ще бъдат жреци. А богът им ще е красив като древния Дионис и по своему милостив – “ти желай, а аз няма да те упреквам, напротив – ще те благославям, задето желаеш. Защото те обичам.”

Мислите, че си фантазирам? Ами това става пред очите ни. Вие сами участвате в това. Ето, един господин се кълне, че не бил “за зоофилията”. Почакайте де, то не може всичко наведнъж. Свободата си има граници. Благата не идват всички вкупом. Не сте “за зоофилията” днес. Не са Ви казали. Утре, като Ви кажат, ще бъдете.

*

Ето и един виц за възпитани хора:

“Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…”

***

вж. и:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/21073/1

http://kakvooshte.blogspot.com/2013/06/blog-post_16.html

http://www.welt.de/kultur/article116920375/Herr-Professorin-was-denken-Sie-sich-dabei.html

„Фантастичното през античността“. Премиера

Уважаеми колеги и гости, скъпи приятели,

Преди всичко искам да изразя благодарностите си към хората които имат най-голяма заслуга за появата на тази книга. Най-напред това са уважаемите господа Емил Янев и Кин Стоянов, които ме поканиха и ми се довериха за да направим заедно няколко – това бяха 12 – предавания по националното радио. Освен това благодаря на Леда, която се потруди да изслуша звукозаписите и да ги запише с букви на компютър. И накрая на създателя на издателство “Проектория” Юнуз Юнуз, задето се съгласи да издаде тези записи в книга. Разбира се, заслуга имат и мнозина други от вас.

По този повод сега ще кажа няколко думи – но не по съдържанието на книгата, тъй като за това вече говориха Камелия Спасова и Васил Видински. Ще кажа по-скоро какво си мисля във връзка със завършването й, и с това, че тя вече няма да ме занимава, а предстои да се насоча към нещо друго.

Какво правим ние, авторите

Ние, авторите на книги, също като всички автори – а автори са хората, които произвеждат цели и единствени (уникални) неща: картини, филми, дрехи, но дори и цели организации – та всички ние страдаме от незавършеността и отделеността на това, което правим или вече сме направили. След като завършим и представим нещо, все се надяваме, че ни предстои още много, за да довършим и някак да окръглим дейността си, за да я направим цялостна и чрез това напълно разбираема, което ще означава, че е смислена. Все някога обаче това очакване – че ще продължим – се оказва напразно, защото някое наше произведение непременно ще се окаже последно.

И тъй, казваме си ние, ако това (сегашното) произведение е само един много малък фрагмент от онова, което си представяме, че можем да извършим (и още повече от онова, което други вече са извършили), то не е ли излишно? Има такъв въпрос. И веднага казвам, че този въпрос ще престане да ни тревожи, ако можем да посочим мястото на нашето произведение – къде е то. Като казвам място, имам предвид “значение” – значение и за нашата дейност, и за дейността на другите.

От подземието към горния свят

За да можем да посочим значението, е необходим непрестанен размисъл: какво е това, което правим; а това значи да мислим за цялата система на науката, за съответстващото й образование, и за целия човешки свят. Затова Платон казва, че би желал да следва оногова, който непрестанно възхожда от отделното съм общото, и обратно. Или, ако си послужим с неговия образ – да се изкачваме от мрачното подземие, където връзките между нещата не се виждат, към горния свят на слънце, където тези връзки са видими; но и пак към отделните неща, защото е нужно да се наблюдават и те, със собствените им детайли, като временно се забрави за връзките им с останалото.
Или с друг образ, съвсем близък до този – непрестанно да възхождаме от земята, където нещата са омърсени от налепените върху тях случайности, и поради това мъчно съзерцаеми, към небето, където са чисти и ясно видими (разбираеми). Това е много мъчно, защото изисква непрестанно усилие, а за него човек не получава на пръв поглед нищо – не си личи, че работи.

Това, както го разказах, изглежда необикновено; но ако не го правим, ще ни е по-тежко и по-зле, отколкото ако го правим. Многото труд, необходим по производството на какъвто и да е по-голям текст, естествено му придава важност в нашия живот – а ние не виждаме съответстващата оценка, защото не е възможно някой друг да отдели толкова внимание на нашата работа, колкото отделяме самите ние. Това обаче създава усещане за неоцененост, което усещане се появява с помощта на собствената ни липса на цялостна гледна точка към труда ни – къде е той в системата на науката; а и сред ценностите в собствения ни (личен) живот; също, каква е важността му за цялото общество, което стои пред нас (а то е твърде голямо, ако вярваме, че обхваща всички хора заедно с миналото им).
И тъй, усещането за неоцененост създава недоволство, а то се проявява най-напред чрез оплакване, после чрез злословие а накрая и с лоши дела – не само с думи. Но дори и да получим много похвали и на пръв поглед добро заплащане – пак времето, което сме отделили, няма да го получим обратно. Често човек живее в гняв, който гняв по същество идва от това, че животът му просто отминава.

Между Сцила и Харибда

И тъй, повтарям, човек знае, че извършеното заема немалка част от живота му и сякаш отнема от него (като че ли времето би спряло, ако правеше нещо друго) и това го насочва към придаване на стойност на делото му, каквато никой друг човек не би придал. От друга страна, той има предвид огромността на всичко извършено в професията му; или пък усеща неограничеността на други възможности в живота – и всичко това го тласка към отричане на каквато и да е стойност на направеното – започва да се бои, че направеното е нула, нищо.
Но и двете недоволства – като Сцила и Харибда – трябва да се избегнат, и това начинът за избягването им: непрестанен, сериозен и нелицемерен размисъл за смисъла на нашия труд.

Към последната цел

Наред с това е нужно да помним още, че сме крайни, че това наше място сред хората и природата, с което сме привикнали, ще изчезне несъмнено. Но и в течение на самия ни телесен живот обстоятелствата, в които се намираме, несъмнено са нетрайни – могат да се изменят неочаквано и да се окажем в съвсем друго положение. Ето сега обществото, от което сме част – говоря наистина за цялото общество, за целия човешки свят на Земята – се огъва. Възможно е само след няколко месеца, да се случат неща, засягащи не само нас тук, но и всички хора; неща, които не бихме желали и дори не очакваме; а след година-две светът може би ще тръгне в посока, съвсем различна от досегашната, и ние заедно с него.

И това не трябва да бъде повод за възмущение, така сякаш сме платили на някого да ни охранява, да ни осигурява почести и да ни снабдява с блага; а вместо това да ни послужи за припомняне, че човек би могъл да прави и съвсем друго, да живее в друга обстановка и пак да бъде достоен за великото си предназначение.

Замислих се за поколенията от Паисий насам…

Замислих се за поколенията от Паисий насам, към които е и моето. Всяко е под влиянието на някое събитие или процес, и решаването на някоя задача.
Като посочвам някои години (“20-те”, “50-те”) – те са “център на поколението” и според главната им задача привличат към себе си онези, които са родени по границите им – примерно, 10-15 г. след “центъра”. Примерно, ако център на 20-те на ХІХ в. е 1825-та, към него може да принадлежи и някой, роден през 1840 (Лазар Йовчев). Времето между поколенията е средно 33-34 години, но пак в зависимост от задачата им съм поставил ту 30, ту 40 години. Ето кои са, заедно с нещо като названия, които ги обединяват в групи.

Има ли още български народ? (70 години)

1. 20-те на ХVІІІ в. – роден е Паисий (там са също Жефарович, Партений Павлович, чак до Спиридон Габровски и Софроний – 1839-та). Повдига се въпросът за това “има ли още такъв народ”.
2. 60-те – под впечатлението на Паисий, първите сериозни руско-турски войни, европейският смут след 1789-та, сръбското въстание, русите във Влашко (завършва по същество със смъртта на Софроний и края на Наполеоновите войни).

Строителите на България (100 години)

3. 90-те – първото голямо възрожденско поколение. Вижда въстанието и независимостта на Гърция, участва в него; отказът (или неуспех?) на Русия да извоюва автономия за България към 1830-та; начало на масовото българско образование – въпросът за елинобългарските училища и елинизма. Бозвели, Априлов, Неофит Рилски, Селимински, Петър Берон, Хр. Павлович, Кипиловски и мнозина други.
4. 20-те на ХІХ в. – поколението, което решава църковния въпрос и готви голямо въстание. Някои загиват, други доживяват Освобождението – от Д. Миладинов, Макариополски и Кръстович (1810, 1812, 1817) към Евл. Георгиев, Раковски, Славейков, Цанков, Данов, Бурмов, Левски, Л. Каравелов, до Икономов, Дринов, Л. Йовчев (1835, 1838, 1840).
5. 50-те (“Строителите на съвременна България”) – някои не доживяват, но това е поколението, което създава държавата – от Бенковски и П. Каравелов (1843) към Ботев, Гешов, Вазов, З. Стоянов, Стоилов, Стамболов, Величков, Ст. Михайловски, Д. Благоев (1856) към Ив. Шишманов и П.П. Славейков (1862, 1866). Най-възрастните (Ив. Попов – 1865-1966) умират, когато вече съм бил роден.

Виждал съм някои от тези хора (100 години)

6. 90-те – поколението на войните (за обединение и световни) – от Кирил Христов, Елин Пелин; Яворов, Арнаудов (видях го на живо по телевизията, бях 13-годишен); С. Радев и Балабанов (1875, 1877-1879) към мнозина други, родени в княжество България (от политиците – Филов (1883), социалистите Г. Димитров и Червенков (1882, 1900). Патриарх Кирил (1901); дядовците ми Коста и Теодоси (1903) – помня ги добре как изглеждаха. Баба ми (1905) доживя, докато синът ми стана на 5.
7. 20-те – поколението, което достигна зрелост при държавния социализъм и Студената война (двуполярен свят). Вапцаров, Т. Живков (1909, 1911). Патриарх Максим (1914, още живее и служи, и синът ми го е виждал на живо), Симеон ІІ (1937 – беше в храма ни веднъж, чете Символа). В работата – Михайлов, Ничев, Богданов (1916, 1922, 1940); възрастни колеги и приятели; хора, с които съм разговарял надълго по сериозни въпроси – В. Тъпкова и Ив. Шалев (1924), Хинков (1927). Баща ми (1928). България се движи от национален нихилизъм (50-те) към умерен национализъм (70-те)
8. 60-те – моето поколение, Западът изтласква СССР (Русия) от Източна Европа, конструиране на ЕС. Неспокойствие в Русия. Хегемония на САЩ – “глобализация”. От 2008 – финансови сътресения в САЩ и ЕС, видимо въздигане на нови световни държави (Китай, Индия, Бразилия). Удържане на страната при икономически срив и войни на Балканите.
9. (90-те) – поколението на децата ни – ?

Е, какво ще правим сега, скъпи приятели…

Е, какво ще правим сега, скъпи приятели, съграждани, сънародници? Вие, които говорите и пишете на български и на други езици? Кажете, какво ще правим? Как ще живеем обществения си живот? Коя е новата истина, кои са днешните й говорители? Какво мислят британските учени за последните побоища в Лондон и другаде из ЮКей? Кого ще награди тази година нобеловият комитет – било за мир, било за литература, било за икономика? Кой е по-лош – Путин или Ахмадинеджад? Защо говорят, че доларът се обезценявал? Ами Европейският съюз? Сигурни ли сте, че още съществува?

Довчера на мнозина тук им беше достатъчно да хулят България, сиреч да злословят срещу родителите си, братята и сестрите си, приятелите си, себе си. Ако имаш деца, готви ги за емиграция. Представяй се за жертва на злата съдба – роден в България, значи достоен за всяко съжаление, но и за презрение. Как да отмиеш позора? Много просто: отричай се, клевети всичко свое, превъзнасяй “онези хора там”, чието портмоне е справедливо пълно.
Да, всичко това не беше нито радостно, нито красиво, но поне беше ясно, че така се прави, така постъпва разумният, трезв човек. А от този август нататък как ще е? Пак ли така да продължаваме?

Нали не е съвсем лесно още утре да си вземеш учител по китайски, да пратиш децата в китайска гимназия, да прославяш, въздишайки, “истинския живот” на “онези хора” в Пекин и околностите? Нали не можем да сме чак толкова бързи в смяната на “ цивилизационния избор”?

По стечение на обстоятелствата познавам добре интелигенцията в България. Мнозина познавам лично и отблизо, а останалите – по лице и чрез думите им. Свидетел съм на културния живот тук, в София, от дете. Половината от деня си прекарвам в Ректората, в старата му част. Мога ли да не знам какво се мисли и говори наоколо? И ако такъв като мен, който живее тук, не гладува, не е затворник, не прави пари, не е станал политик, не укрива престъпления или подлости, а освен това и получава издръжка от народа си точно за това, да говори пред младежите, да ги учи да мислят – ако такъв мълчи, кой да говори?

Как да се спасим от беснеещата пропаганда на силните в този свят? На каква вяра да стъпим? Как да се опрем на истината? Как да живеем като истински хора?
Едни мълчат, други грубиянстват, други лукавстват, други се кикотят, други се чудят как по-умело да се поклонят пред господарите. Не може повече така. Този свят се срива, нещата са други, идва катастрофа. Не го ли забелязвате?

Медии и истина

(по повод неспиращото гонение срещу Православната Църква и раздухването на клеветите срещу Нея и служителите Й)

Принципи на „прогресивната“ (или „светска“) журналистика :

1 – да се отрича истината и Бога (с аргументи – „свобода на съвестта и словото, мир, взаимно уважение“)
2 – да се отрича справедливостта („всеки има право да протестира, че не е получил полагащото му се.“ Резултатите от протеста обаче са според силата на протестиращия и неговите покровители)
3 – да се оклеветява Църквата („клириците да не претендират, че са по-добри, да не ни поучават – всеки си е добър, пък и какво ще прави си е негова работа“)
4 – да се охулват националните държави и институциите им („опасни са за малцинствата“; институциите пък „не вършат работа, остарели са, служителите им непременно са корумпирани“)
5 – да се охулва народът на „тази държава“, традициите и нравствеността му – „тъп, робски, изостанал, пречи ни да живеем добре“

също:

1 – да се рекламира скъпото, лъскавото, чуждестранното (но да е скъпо), „светско-цивилизованото“ (значи лъскавото, което се рекламира), „новото“ (особено ако е скъпо) и неговите притежатели – защото всичко това е „елитно“.
2 – но и евтиното, вкусното („ядем си на воля“), местното (само защото е местно), просташко-агресивното, примитивно-ксенофобското – защото си е „наше“.

И противопоставяне на 1 и 2, като:

чрез местното (защото е местно, „наше“) се отрича чуждестранното (защото е външно, „тяхно“) и обратното. Така се утвърждава взаимното охулване – намират се основания за него, а и хората привикват да се охулват едни други.
Наред с това се утвърждава и самопрезрението, което очевидно е неприятно, но се представя за „осъзнатост“; а заедно с това и самоласкателството-надменността – просто защото е нещо приятно.

***

Бог се отрича „заради истината“, а в действителност – заради дявола.
Неговите заповеди и Църквата Му – „заради свободата“, а в действителност – заради разгарянето на страстите и в полза на греха.

Отричат се още:
Справедливостта – „заради правата на индивида“, а в действителност – заради силата, която си купува правораздаване и в полза на силните на този свят.
Националните държави – „заради националните малцинства“ (като „националните“ най-често се премълчава), а в действителност – заради империите.
Народът – „заради личността и цивилизоваността“, а в действителност – защото удържа семейството и идеята за човек, която се създава и утвърждава в семейството. Също: защото поддържането на националното (припомнянето на миналото, опазването на вече даденото) е задача, различна от задачата да се консумират все повече и все по-скъпи неща. И заедно с това – защото народът принадлежи на Църквата и може да Я подкрепя.

Въобще се отрича човекът като нещо разумно и сътворено по образ Божий. Задачата е да се уверим, че той е нещо „изменяемо“ и следователно не може да се каже какво е; защото ако се каже, от това ще следват и изводи относно поддържането му. Това обаче – да се знае истината за човека и той да бъде поддържан като образ Божи – не се харесва на нашия враг.
Чрез отрицанието на човека се гарантира „свободата му“ да бъде просто опаковка на апетити към „приятни неща и преживявания“, все едно какви са те.

***

Ако някой смята, че си измислям за отношението на медиите към българския народ, Църква, държава и история (и не само към този народ, Църква, държава и история, разбира се) нека се осведоми за изказванията на хора и организации, чиито речи се тиражират всеки ден. Ето какво ни съобщават оттам:

1. Човекът е нещо изменяемо и който в България не мисли така, да внимава:

Основното нарушение на човешките права в България са продължителното задържане на хора и липса на закрила, дискриминацията на малцинствата, нетърпимостта и насилието срещу лезбийки, гейове, бисексуални и транссексуални. Това посочва в доклада си за 2009 г. Международната правозащитна организация “Амнести интернешънъл” .

http://www.vsekiden.com/#Scene_1

1 а. Извратеността на лезбийките и т.н. не бива да тревожи никого. Но нека да се тревожим, и то шумно, за епископите на БПЦ:

На пресконференция по повод разразилия се секс-скандал в Семинарията представители на Светия синод, както и деканът на Богословския факултет са подкрепили епископ Сионий и са изразили възмущението си от начина, по който е оплют ректора на учебното заведение, предаде БНТ. Припомняме, миналата седмица е била подадена жалба срещу ректора на Софийската духовна семинария за блудство с момче, което учи там.

http://news.ibox.bg/news/id_209486383

2. Българските институции не бива да имат последната дума по въпроси, отнасящи се до българската история. Примерно:

Столичният кмет Бойко Борисов поиска СОС да отмени решението си за наименуване на ул. “202” на бившия министър-председател Богдан Филов… Решението на СОС предизвика острата реакция на еврейските организации в страната и на посолството на Израел… Столичният общинският съвет ще разгледа предложението на кмета за отмяна на решението, коментира днес председателят му Андрей Иванов… Аз обаче съм инженер, а не историк и нямам мнение по въпроса”, каза Иванов… Лидерът на ДСБ Иван Костов каза, че ДСБ подкрепят решението на кмета Бойко Борисов да върне за преразглеждане решението на Общинския съвет.

http://www.vsekiden.com/?p=51584

3. Българският народ е злобен, завистлив, провинциален, груб:

„България върви на никъде, народът мрази всички горе“. Това е становището на социолога Андрей Райчев. Според него хората се чувстват зле и то при максимално добра ситуация – когато в страната са влети 50 милиарда евро – (40 милиарда чуждестранни инвестиции и 10 милиарда от гастарбайтерите)… По мнението на социолога омразата към богатите е капан, защото техните инвестиции са извор на благосъстоянието. Народът изпитва ненавист към всички горе – че едните лъжат, че другите крадат – едните са политици, а другите богати и хората смятат „щом си там – значи си гад“, поясни Райчев.
Според Петър Емил-Митев започналата кампания за евроизборите може да се определи с две думи – провинциалност и грубост… По думите му, свидетели сме на кампания, уникална с ниското ниво на политическа култура. Той изтъкна, че България е единствената страна, в чийто политически език има понятие като „депутатско кюфте“. „Точно обществото и политически живот не са европеизират. Бизнесът – да, но политическият живот – не“, констатира Емил-Митев.

http://news.ibox.bg/news/id_187949581

4. (особено важно)
Всяка неуредица или нещастие в България се дължат на българската държава като такава (Следователно, за да се премахнат неуредиците и за да няма нещастия, трябва да се премахне държавата)

„При тази майтап държава трагедиите на пътя са закономерност“ (заглавие в „Сега“)

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3667&sectionid=5&id=0000902

***

А когда нам ещё говорят о толерантности, тогда высшие духовные ценности можно трактовать по-разному, а значит, истины нет. Толерантность – это не веротерпимость, это вульгарный атеизм. Хорошо, когда воинствующий атеизм, тогда всё понятно и можно спорить и выстраивать отношения. А когда говорят, что истина во всех религиях – это значит, что её нет. Этот вульгарный атеизм сегодня развращает общество и, конечно, в первую очередь детей. В ближайшие годы ситуация будет только катастрофически ухудшаться“, – полагает отец Евгений.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=183129

Совет Европы расценил богохульство как проявление свободной воли человека, не относящееся к числу противозаконных действий, передает „Интерфакс-Религия“. В докладе, опубликованном на днях Венецианской комиссией, консультативным органом Совета Европы по конституционному законодательству, обосновывается существование различия между богохульством и оскорблением религиозных чувств. При этом эксперты комиссии отметили, что ненависть и вражда на религиозной почве, в отличие от богохульства, должны считаться преступлением, как это законодательно утверждено в большинстве из 56 стран-членов Совета Европы. Во многих европейских странах существуют законы против богохульства, однако на практике они применяются очень редко. Между тем в большинстве исламских государств богохульство считается преступлением, за которое полагается смертная казнь.

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=183127

Избори, войни и демокрация по света

„Американцы совершенно не думают о жертвах войны, о стариках и старухах, о детях-сиротах. У США совершенно нет совести. В ходе недавних беспорядков в Иране погибло несколько человек, и тут уж американцы кричат об этом на весь мир, а в ситуации с Ираком в течение шести лет США вообще ничего не сделали, чтобы прекратить столь многочисленные убийства мирного населения страны“, – отметил он.
Доктор Назим Межид ад-Дейрави: „Присутствие американских войск обернулось катастрофой“

http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=183778

Более ста лет назад святитель Феофан Затворник писал:

„Для христианина истинное обновление уже завершено. Все другие поновительные приемы не должны касаться той его стороны, по которой он есть христианин…
Быстро идут науки вперед – и пусть. Но если они допускают выводы, противные откровенным истинам, то ведайте, что они уклонились на распутье лжи, и не идите вслед их.
Размножаются повсюду удобства жизни – и пусть. Но это никак не может изменить той истины, что узкие врата и тесный путь вводят в живот вечный, и кто стал бы проповедовать противное сему, тот проповедовал бы ложь…
Изобретается все к упрочению благоденствия на земле – и пусть. Но то несомненно, что это никогда не дойдет до того, дабы уже не нужно было, по обетованию Божию, ожидать нового неба и новой земли (2 Пет. 3, 13)…
Так и во всем. Следует утвердить в себе сознание духа веры и жизни христианской и, храня его непоколебимым, все несогласное с ним отвергать. Такое сознание будет для нас то же, что утес среди волн морских“.
В этих строках выражено подлинно христианское отношение к изменениям в общественной жизни – воспринимать их самих по себе спокойно, отвергая любые попытки кого бы то ни было представить эти изменения как повод для отвержения христианской истины.

http://www.rusk.ru/st.php?idar=325492

***

Либерализмът е езичество без пантеон, нацизмът – юдейство без Бог, комунизмът – християнство без Бог.

Ведь святые – это избранные сосуды Духа Святаго, а Дух Святый во все времена неизменно наставляет: «люби врагов СВОИХ, истребляй врагов ОТЕЧЕСТВА, гнушайся врагов БОЖИИХ» – святитель Филарет (Дроздов).

http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/28/za_chto_nenavidyat_stalina/

Съединени Американски Щати

Това, което предстои на САЩ, е подобно на онова, което се случи със Съветския съюз. СССР се провали поради прекомерно насилие, а провалът на Америка идва от прекомерна алчност. Обама е приемлив за всички поради това, че е съвсем различно лице; тъй като и това, което предстои, е съвсем различно и някой трябва да се заеме с него. Така беше и с Горбачов.
Религиозното безразличие на американския елит се предаде и на населението, освободи желанието за „богат живот“ и събори икономиката; също както догматичния атеизъм на комунистите задуши разума на мнозинството хора и разяде обществото.

САЩ би трябвало или 1) да се разпадне, като имитира донякъде състоянието на Европейския съюз – множество по-големи и по-малки независими държави, сключващи споразумения за икономическо сътрудничество и поддържащи подобно законодателство; или 2) да оцелее като една държава, но чрез одържавяване на всичко и усилване на централната власт по подобие на Русия или Китай.

При „1“ неудобството идва от многото и опасно въоръжение. То трябва да остане собственост на една или в краен случай на съвсем малко държави. Поради това е по-вероятно „2“.

***

от вестниците:

Според Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, който предсказа фалита на Lehman Brothers, пътят за излизане от кризата е само в национализацията на банките. Търговските банки трябва да минат през процедурата на „контролиран банкрут“, а Европа ще се възстанови икономически по-бързо от САЩ. Според икономиста, чието мнение в последните месеци придобива все по-голяма тежест, призивите за национализация на банките в САЩ не са преднамерено създаване на паника, а необходимост. „В момента няма алтернатива на национализацията“. Щом банките се нуждаят от стотици милиарди държавни пари – тогава по-добре е те направо да бъдат национализирани. След като бъде почистена, одържавената банка трябва да бъде върната в частния сектор колкото се може по-бързо. Този сценарий е наложителен за повечето от големите банки. Не става дума за създаване на държавни банки, обяснява Рогоф. Въпросът е за процедура по фалит, която изцяло ще се контолира от държавата. Според Кенет Рогоф, собствениците на големи дялове в банките трябва да бъдат лишени от акциите си, без компенсация. Топ мениджърите трябва да бъдат уволнени. На притежателите на облигации част от парите трябва да се върнат под формата на акции на новите кредитни институти, тогава когато банката бъде обратно приватизирана. Рогоф изтъква колко важно е приватизацията да се осъществи колкото се може по-бързо след национализацията, евентуално в рамките на няколко месеца, най-много до две години. Според учения, мерките, които той предлага, не трябва да се описват като „радикални“ – в научните среди на тях в момента се гледа като на проява на здрав разум.
„Знам, че звучи като нещо немислимо. Но и нещата, които се случват в момента, са също толкова немислими“.
Разбира се, Европа също е в рецесия и между двата икономически блока има взаимна зависимост. Но европейските проблеми не са толкова фундаментални като американските. В САЩ нещата трябва да се преосмислят от самата им основа.

Димитър Събев, 01.02.2009

http://money.ibox.bg/comment/id_1426773888

Световната финансова система е тотално “дезинтегрирана” и няма изгледи скоро да бъде овладяна, заяви популярният финансист Джордж Сорос, цитиран от Агенция Ройтерс. Според Сорос ураганът, помел стоковите пазари, е дори по-свиреп от времето на Голямата депресия.

Сегашната финансова и икономическа ситуация финансистът сравнява със ситуацията с разпадането на Съветския съюз.
Повратната точка на кризата според него се е оказал банкрутът на Lehman Brothers през септември миналата година, и така се е стигнало до днешната ситуация. От този момент системата е била дисбалансирана и при това, вместо да бъде овладян, дисбалансът нараства.
“Свидетели сме на колапса на финансовата система”, заяви Сорос в Колумбийския университет. Според него въпреки че системата е била поставена в реанимация, продължава да бъде в реанимация. “И няма никакви признаци, че краят на всичко това се вижда, защото дъното е все още далеко под нас!”, казва без излишен оптимизъм скандалният Джордж Сорос.

събота, 21 февруари 2009

http://www.vsekiden.com/?p=45886

Сега обаче последните новини от уикенда, че финансираната с пари на данъкоплатците AIG е раздала 160 млн. долара като бонуси, събуди обществото от

десетилетната зомбираност за финансовите измами

Американците искат вече да видят търкалящи се глави. Искат от мрежата на националното радио AIG да бъде обвинена в „узаконен грабеж без оръжие“. Звънят на Си Ен Ен да пусне в ефир фотографии на мениджърите от AIG и да ги представи като „най-издирваните хора в Америка“. Дори затрупаха с електронни писма редакцията на в. „Ню Йорк таймс“, внушавайки, че назрява нова революция. „Спрете да плащате, изправете ги на съд“, пише например Джон Ф. от Ню Йорк. „Помнете, тази страна беше родена в бунт – революция срещу непропорционалното данъчно облагане“, казва той, като добавя, че отново може да се случи революция.
Социологическата агенция „Харис пол“ (Harris Poll) попита американците през февруари как биха оценили доверието си в 16 американски институции и „Уолстрийт“ беше наредена на последно място. В друго проучване на „Харис“ от същия месец рекордните 71% от запитаните бяха съгласни с твърдението: „Повечето хора на Уолстрийт са готови да нарушат закона, ако знаят, че това ще им донесе много пари.“

„Лакомията на Уолстрийт и гневът на американците“. Сюзън Антила, „Блумбърг“

http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/03/18/691862_lakomiiata_na_uolstriit_i_gnevut_na_amerikancite/

19 март 2009

Губернатор Техаса Рик Перри выступил с критикой федерального правительства США, сообщает Lenta.ru, со ссылкой на „Associated Press“. Перри поддержал техасских законодателей, которые подготовили резолюцию в поддержку прав штатов, закрепленных в десятой поправке к Конституции США. Губернатор призвал другие штаты защищаться от неоправданного вмешательства Вашингтона. „Я считаю, что наше федеральное правительство стало деспотичным. Деспотизм проявляется в размерах правительственного аппарата, его вторжении в жизни граждан и вмешательстве в дела нашего штата“, – сказал Перри. Он также заявил, что у Техаса имеется экономическая мощь, тогда как в Вашингтоне творится „финансовый беспорядок“. „Миллионы техасцев устали от того, что Вашингтон, округ Колумбия, пытается учить нас, как управлять Техасом“, – говорится в заявлении Перри.
Десятая поправка к Конституции США, принятая в 1791 году и входящая в Билль о правах, утверждает принцип федерализма. Согласно этой поправке, права, которые не закреплены за федеральным правительством и не отчуждены у штатов по Конституции, принадлежат штатам и народу.
„Насколько я могу судить, сейчас идет переоценка всей логики развития правовой и политической системы и экономической модели, которая доминирует в США, – предположил Валерий Расторгуев. – Это связано с реакцией людей на начало глобального финансового экономического кризиса. Все понимают, что проблема не в каких-то финансовых пирамидах, а в той политической системе США – страны, которая отвечает за все негативные последствия, которые привели к началу масштабного цивилизационного кризиса. Все проклятья в адрес кризиса персонифицируются на США и на янки. В какой-то степени американцы сняли эту проблему, сделав самый умопомрачительный кульбит, избрав чернокожего президента, который не имеет достаточного опыта политического руководства. Это определенно была феерическая затея, и она принесла успех, но временный. В перспективе, и это хорошо знают американские стратеги, у них остался очень небольшой временной лаг – около десяти лет, после которого Америка начнет утрачивать свою лидирующую роль в геополитическом раскладе“.
Если бы заявление техасского губернатора носило сепаратистский характер, то ни этого губернатора, ни памяти о нем давно уже бы не было. в Америке все серьезно“.
„Американская политическая система устроена так, что, давая какой-то толчок для возникновения сепаратистской волны, она просматривает реакцию общества. Она направлена на выжигание тех рисков, которые связаны с целостностью страны. Эта система многократно застрахована“, – отметил В.Расторгуев.

„Валерий Расторгуев: США уничтожают такие угрозы в зародыше. Известный политолог считает, что сепаратизм Америке не грозит“
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=730769
17 април 2009

Рассуждая о том, какие страны наиболее пострадают от кризиса, эксперт сказал: „Все. Причём, одни страны пострадают сильнее экономически, но довольно легко это переживут, а другие могут экономически даже пострадать меньше, но психологически это для них окажется очень тяжелым ударом. США несет на себе ряд обязательств в рамках международных соглашений и явных, и неявных. Что будет, если через полгода-год выяснится, что ресурсов исполнять эти обязательства нет. Это же разрушит всю систему миропорядка. Ответа нет и, я думаю, что не будет: эта тема – табу. Ну а известно, что табуировать, закрывать для обсуждения жизненно важные темы – верный путь к поражению“. При этом Хазин полагает, что США будут продолжать сокрытие этого „табу“ до тех пор, „пока эта система не рухнет“. „Как это было в 91-ом году: все соответственно руководствовались при изучении истории – историей КПСС, а в 91-ом – бах и нету! Даже те, кто несколько месяцев назад это поддерживал. Я склонен считать, что будет примерно так, но это как раз и будет очень сильный психологический системный кризис“, – пояснил он.
Михаил Хазин: „Современное государство, скорее всего, существовать не сможет“
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=182606
30 април 2009

The global economic crisis could lead to dangerous social upheaval if certain steps are not taken, World Bank chief Robert Zoellick warned in an interview.
„If we do no take measures, there is a risk of a serious human and social crisis with very serious political implications. The stimulus measures could be the decisive factors,“ Zoellick told the Spanish daily El Pais.
„What began with a big financial crisis and has become a profound economic crisis is drifting today towards a crisis of unemployment.“
Zoellick suggested creating the infrastructure to get people back to work was a good way to combine short-term unemployment challenges with a longer-term strategy to beat the recession.
„In my opinion, in this context, nobody really knows what is going to happen and the best one can do is be ready for any eventuality.“
World Bank Chief Warns about Global Social Upheaval
World | May 25, 2009, Monday

http://www.novinite.com/view_news.php?id=103963

Болгарский экономист Крассимир Петров дает операции об отмене золотого стандарта следующую оценку: „Исторически налоги с зависимых государств взимались в виде денег – золота и серебра, или рабами, солдатами, урожаем, скотом или другими природными ресурсами… Впервые в истории в ХХ веке Америка научилась косвенно взимать налог со всего мира посредством инфляции“ [9]. Да, накопление у иностранцев больших резервов долларов и связанных с этим постоянных дефицитов торгового баланса в США означает взимание налога. Это классический инфляционный налог, который правительства берут со своих граждан. Но в этом случае речь идет об инфляционном налоге, которым США обложили весь мир. К. Петров верно называет это налогом. Помимо налога Вашингтон берет со своих союзников контрибуции, заставляя их хранить доллары. Отказ от золотого стандарта по сути дела был актом объявления Американской империи: США переходило к экономическому принуждению. ФРС заставляет принимать обесценивающиеся доллары за реальные ценности и препятствует введению другой резервной валюты…

Современная валютно-финансовая система создана тоже гением паразитизма, злым гением финансовой плутократии. Она образец дьявольской изворотливости, пример скрытого паразитизма и лицемерия. В ней все ставится с ног на голову. Дефициты в США, например, вовсе не проблема, а „решение“ проблем, которые накапливаются с 1971 г., снижения курса доллара ФРС тоже не боится. К этому надо даже стремиться, не допуская, конечно, паники и одновременного наката на США десятков триллионов долларовых ценных бумаг и долларов, хранящихся во всех странах мира. Постепенное снижение курса доллара это проверенный способ незаметно переложить американские долга на те государства и народы, которые медлят, упускают драгоценное время, беспечно держат в резервах доллары и долларовые „ценные“ бумаги, продают, а не скупают золото. Система, которая дает только одному государству право бесконтрольно печатать мировые деньги, расплачиваться ими и накапливать реальные ценности, затем возвращать дутые доллары и пускаться в грандиозные ростовщические операции. Эти операции обеспечили гегемонию США, победу над социализмом. Долларовая империя – основа Pax Americana. Но ей приходит конец, в наши кризисные дни!

Об этой стратегеме мало сообщали, мало задумывались. Она плохо усваивается даже опытными политиками. Из нее мало кто делал далеко идущие стратегические выводы. Впору было организовывать семинары для усвоения основ скрытой финансовой дипломатии. Она имеет конкретное содержание: банковская система основана на петродолларе; она весьма уязвима; если убрать опору доллара на чужую нефть (ОПЕК), банки стран Евросоюза, Японии, Кореи, Китая и др. пустятся в панический бег от доллара и от ценных бумаг, номинированных в долларах. Фондовые биржи США не выдержат этого шока. Ergo: за долларом должна быть обеспечена роль резервной валюты мира любой ценой. Опасность, однако, в том, что если рухнут биржи, в защиту доллара выступят авианосцы, танки и ракеты, не исключая ракеты с ядерными зарядами. Это реальная геополитика. Временно финансовый кризис даже увеличил спрос на доллары, потому что кроме доллара нечем закрывать пробоины в тонущем американском корабле. Япония и Китай, Ближний восток и Россия упустили время, не сумели учредить свои региональные резервные валюты. Шаткая и взрывоопасная основа у Pax Americana!
http://www.rusk.ru/st.php?idar=114388
Борис Ключников. „Всемирный долларовый обман“

Но за половин година финансистите се подготвиха и през есента върху тях буквално се изля златен дъжд от бюджетни пари и пари напечатани от ФЕД.
Ставаше въпрос за трилиони долари, които, разбира се, в нормална ситуация частните компании не могат да получат от бюджета при никакви условия. Тези пари веднага бяха разпределени към кредиторите, и едва ли ще сгрешим силно, ако предположим, че получатели на значителна част от тези пари, в крайна сметка, се оказаха същите тези финансови олигарси, които организираха цялата операция. Разбира се, те никак не са във възторг от това, че трябва да се разрушава създаваната с векове финансова инфраструктура. Но пък за сметка на това те измъкнаха от бюджета практически в един момент печалба, която в противен случай биха получили за стотина години, не по-малко. Като цяло, имайки предвид, че контрола над държавните институции на САЩ остана в ръцете им, всичко би било прекрасно за тях. Ето, че и Обама не навлезе в детайлите, а най-голямата в историята приватизация на държавни пари нарече „успех”!
Но тук има една тънкост. Въпросът е в това, че въпреки мнението на Обама, кризата не свършва дотук. Търсенето, напомпано за почти три десетилетия, както и по-рано, е доста над реално разполагаемите доходи на населението, а това означава, че кризата ще продължава. Нещо повече, тя едва сега започва, тъй като засега съкращаването в общото разминаване между реалните доходи на населението и неговите разходи се стопи с не-повече от 12-15%. И това е без да се вземат предвид съкращенията на същите тези доходи в условия на кризата. А отписванията на финансовите институти, които поставиха на границата на колапса даже не американската, а цялата световна финансова система, също все още не са завършили: реалния обем на лошите активи в САЩ са повече от признатите официално в размер на 8 пъти. Повтарям не 8%, а 8 пъти. Какво може да се направи в тази ситуация? Думите на Обама, че към днешна дата финансовият сектор в САЩ е стабилизиран, въпреки че Вашингтон не се отказва от намеренията да проведе реформа на системата за регулиране на финансовия сектор, са само думи – добър блъф при лоша ръка на покер.
http://news.ibox.bg/opinion/id_1928560452
10.08.2009, 09:27 krizata.blog.bg

Теперь же белым американцам станет еще сложнее отстаивать свои права. Соня Сотомайор как юрист ранее прославилась тем, что Верховный Суд США отменил ее решение, связанное с делом о расовом вопросе. В частности, Верховный Суд посчитал необоснованным ее решение поддержать власти города Нью-Хейвен, штат Коннектикут, которые отказали в повышении белым пожарным, мотивируя отказ возможным недовольством со стороны представителей расовых меньшинств. Теперь же, став членом Верховного Суда, она сможет с большей эффективностью отстаивать интересы расовых меньшинств.
Какой же вывод следует из этих фактов? Он прост – США действительно стоят на пороге распада на несколько государств. Причем, бывшие мексиканские земли – Калифорния, Техас, Аризона и Новая Мексика – будут возвращены прежним хозяевам. Присоединятся ли они прямо к Мексике или составят отдельное государство, не так уже важно.
http://www.rusk.ru/st.php?idar=114427
Сергей Лебедев. „Соня, или Латинское будущее Америки“

Прогнозировать же динамику развития „второй волны“ кризиса, считает М.Леонтьев, не стоит: „На самом деле, мы даже не видели и первую волну, которая была сбита брандспойтом, не давшим ей разгореться. Процесс горения переместился внутрь, он не исчез и не уменьшился. Теперь он набирает мощь и силу и распространяется глубже. Это то же самое, что тушить вантовый диван. И когда и в каком месте из этого дивана полыхнет, так, что уже будет нужно бежать, а не тушить, прогнозировать трудно. Понятно, что это не вопрос месяцев, но это и не вопрос десятилетий. Это вопрос одного-двух лет. По разным расчетам адекватных аналитиков, которые, кстати, есть и в администрации США, катастрофа планируется на разные периоды следующего года – от первого до четвертого квартала. Это все считали, об этом тысячи раз говорилось. Говорилось, что в третьей-четвертой декаде 2009 года наступит ремиссия“.
При этом Леонтьев выразил уверенность, что у США нет шансов выйти из этого кризиса. „У них есть шанс продлить агонию. Эта агония в форме затяжной депрессии может продолжаться гораздо дольше, чем депрессия 30-х годов. У американцев нет политических шансов, структурных. Эта форма цивилизации породила такую форму экономики, которая сама себя лечить не может.
http://www.rusk.ru/newsdata.php?idar=184801
Михаил Леонтьев: „Покуда альтернативы нет, остается заговаривать ситуацию“

Здесь надо еще иметь в виду, что эти поселения незаконны. Они противоречат всем международным документам, относительно того, что территория, на которой строятся эти поселения, принадлежит палестинцам по резолюции Организации объединенных наций. Так что палестинцы ссылаются на международное право, а Израиль ссылается на потребности безопасности. И вот задача Обамы состояла в том, чтобы хотя бы заморозить строительство этих поселений, чтобы усадить стороны за стол переговоров. Обаме это не удалось.
Фактически Нетаньяху отнесся к Обаме как к какому-то несерьезному человеку, которого надо выслушать, потому что этот несерьезный человек оказался президентом Соединенных Штатов, но который совершенно не понимает, чего хочет Израиль, который совершенно не понимает возможностей произраильского лобби в Соединенных Штатах Америки и который пристал к нему с какой-то крайне глупой идеей относительно прекращения строительства поселений.

http://news.km.ru/my_mozhem_govorit_o_pervom_ochen
Алексей Пушков. «Мы можем говорить о первом, очень серьезном поражении Обамы»

Сега Обама е на път да получи личен контрол над световната мрежа съгласно нов законопроект, внесен за обсъждане в Сената. Според него президентът на САЩ ще може да отстранява всички неправителствени мрежи от интернет, ако счете, че това е необходимо за киберсигурността. Изследвания сочат, че над 60% от всички престъпления са извършени с използването на далекосъобщителни услуги, свързани с интернет. Тенденцията да се „слага ръка“ на свободната интернет територия се отчита и в правителствените структури на други държави, но те винаги се разпространяват върху местни доставчици, не и върху целия свят.
Идеята, която дава право да се изключват частни компютърни мрежи от интернет, е на Джей Рокфелер, сенатор от Западна Вирджиния. Съгласно новата версия на неговия законопроект президентът трябва да има право да „обяви извънредно положение в областта на киберсигурността“ и да предприеме необходимите действия за адекватен отговор на киберзаплахите, включително блокиране на неправителствени мрежи.
Рокфелер се опита да прокара за първи път своя законопроект още през пролетта, но тогава се натъкна на силна съпротива от страна на големите интернет телекомуникационни компании. Сенаторът твърди, че неговият проект е създаден с цел да осигури националната сигурност в киберпространството. „Ние трябва да защитим нашата инфраструктура на всяка цена“, коментира той. Някои анализатори смятат, че законопроектът може да се окаже полезен и не виждат сериозна опасност, ако бъде одобрен. Много от точките в документа описват начини за подобряване на инфраструктурата за киберсигурност, като например създаване на специални класове за обучение на деца и възрастни.
Според тях на практика подготвяният закон не дава никакви допълнителни правомощия на президента освен тези, които той вече има. Затова и не бива документът да се разглежда като заплаха за свободата на достъпа в интернет.

http://news.ibox.bg/news/id_1297271253

In 1991, the Soviet Union suddenly evaporated. The Cold War was over. Like many wars, it seemed to have an obvious winner and an obvious loser. Nearly 20 years later, as the U.S. heads down the Soviet road to disaster – even if the world can’t imagine what a bankrupt America might mean – it’s far clearer that, in the titanic struggle of the two superpowers that we came to call the Cold War, there were actually two losers, and that, when the “second superpower” left the scene, the first was already heading for the exits, just ever so slowly and in a state of self-intoxicated self-congratulation. Nearly every decision in Washington since then, including Barack Obama’s to expand both the Afghan War and the war on terror, has only made what, in 1991, was one possible path seem like fate itself.
Tom Engelhardt. «Entering the Soviet Era in America».
http://www.huffingtonpost.com/tom-engelhardt

За първи път в историята си САЩ са изправени пред опасност да не могат да обслужват държавните облигации, ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг за тази финансова година. Това става ясно от писмо на финансовия министър Тимъти Гайтнер до лидера на мнозинството в Сената Хари Рейд, цитирано от „Ройтерс“.
„Дори и краткосрочно или ограничено неизпълнение на задълженията може да има катастрофални икономически последици десетилетия наред“, казва Гайтнер. Според финансовия министър е трудно да се определи кога точно ще бъде достигнат таванът от 14.3 трилиона долара публичен дълг, но Гайтнер призова Конгреса да предприеме действия до края на първото тримесечие на 2011г.
Той заявява още, че финансовото министерство би могло да се ангажира с необичайни мерки, като например спиране на емитирането на държавни ценни книжа, но би предпочел да не се стига до там.
Ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг, това ще постави САЩ в състояние на фалит по обслужване на облигациите. В писмото си Гайтнер предупреждава, че това може да бъде много по-пагубно от ефектите на последната финансова криза.
„САЩ пред проблеми с обслужването на държавния дълг“

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/01/06/1021045_sasht_pred_problemi_s_obslujvaneto_na_durjavniia_dulg/

Подтверждено: мы находимся на грани катастрофы (“SHTF Plan”, США)
Нам говорили много разных слов, с тех пор как глобальный экономический кризис стал очевидностью в 2007 г. В марте того года председателем Федеральной Резервной системы Беном Бернанке было сказано следующее: “Воздействие проблем на субстандартных рынках на более широкую экономику и финансовые рынки, кажется, было ограниченным”. Ясно, что оценка г-на Бернанке была неправильной, и проблемы рынка недвижимости были только частью более широкой, системной проблемы.
Фундаментальные проблемы нашей экономики стали господствующими новостями в последнем квартале 2008 года, когда фондовые рынки во всём мире находились в свободном падении, и большинство главных финансовых учреждений было на грани банкротства. В ответ наше правительство, при полном одобрении и поддержке Конгресса, сделало беспрецедентные шаги, чтобы спасти систему, вводя сначала миллиарды, а затем триллионы долларов для того, чтобы дотировать компании, стабилизировать цены и стимулировать экономику.
Министр финансов Генри Полсон впоследствии написал книгу о кризисе, очень точно названную «On the Brink» («На краю»). Но как близко к краю мы были? Если верить конгрессмену Брэду Шерману – мы были близки. Так близки, что конгрессменам фактически сказали (согласно Шерману), что если бы дотирование не было разрешено Конгрессом, крах был бы настолько серьёзен, что пришлось бы, вероятно, вводить военное положение, попросту говоря – танки на улицах.
Должны ли мы теперь полагать, что меры, предпринятые Конгрессом, президентом, министерством финансов и Федеральной Резервной системой, решили основные проблемы, стоящие перед нашей страной?
Для тех 17 % людей, которые думают, что экономика находится в стадии восстановлении, и других 33 % людей, кто полагает, что это скоро произойдёт, мы хотим указать на слова нынешнего министра финансов Тимоти Гейтнера, который в письме Конгрессу от 6 января 2011 года, обрисовывая в общих чертах серьёзность ситуации, пишет:
«Я пишу в ответ на Ваш запрос об оценке Министерством финансов того, когда установленный законом долговой предел будет достигнут, и о последствиях дефолта для Соединённых Штатов.
Никогда ещё в нашей истории Конгресс не отказывался увеличить лимит заимствований, когда это было необходимо. Отказ увеличить лимит вызвал бы дефолт Соединённых Штатов. Дефолт, в свою очередь, означал бы существенный и долговременный налог на всех граждан США и все американские бизнесы, и привёл бы к потере миллионов рабочих мест. Даже кратковременный или ограниченный дефолт привёл бы к катастрофическим экономическим последствиям на десятилетия вперёд. Отказ в увеличении лимита заимствований был бы абсолютно безответственным действием. По этим причинам, я запросил Конгресс об увеличении лимита в начале этого года, задолго до того, как угроза дефолта стала неотвратимой.
Министерство финансов предпочло бы не обращаться снова к любой из этих экстраординарных мер [приостановка выпуска государственных долговых обязательств и средств государственного капиталовложения]. Если мы будем вынуждены сделать это снова, то эти меры могли бы только отодвинуть на несколько недель дату достижения потолка лимита. Как только эти шаги будут сделаны, тогда не останется никаких юридических и разумных мер, чтобы создать дополнительное пространство под лимитом заимствований и Соединённые Штаты должны будут объявить дефолт по своим обязательствам.
(Полный текст Обращения Гейтнера к Конгрессу можно прочитать тут – http://perevodika.ru/articles/17423.html)
Министр финансов Соединённых Штатов Америки сказал, что если мы не получим ещё один триллион или около того к марту этого года, тогда страна объявит дефолт по своим долговым обязательствам. Эти слова – чрезвычайно серьёзная вещь, и нужно понимать, что они означают.
Мы в буквальном смысле слова находимся на грани экономической катастрофы.
Самое страшное, что, согласно г-ну Гейтнеру и многим сторонникам подъёма нашего долгового потолка, это заимствование всё бОльших и бОльших сумм является единственным возможным решением.
В недавнем комментарии мы приводили противоположную точку зрения, высказанную Карлом Деннингером из «Market Ticker». Он сказал, что подъём долгового потолка, по существу, приведёт к тем же самым последствиям, что и отказ от подъёма:
Давайте я поясню: если вы поднимаете долговой потолок и, делая так, позволите такого сорта дефициту существовать ещё в течение года, максимум – двух, вы просто вставите ствол дробовика в рот нации и нажмёте спусковой крючок.
Выстрел, и экономическая и политическая система страны разбрызгана по стене.
Это «Ловушка 22», и выхода из неё нет.
Дефолт или дальнейшее раздувание долга являются единственными жизнеспособными решениями. Оба они приведут к одному и тому же финалу – полный и окончательный крах того образа жизни который вели американцы.
Так же, как Генри Полсон, президент Буш и др. предупреждали относительно экономического краха и депрессии в 2008 г., г-н Гейтнер предупреждает относительно того же самого сегодня. Все потраченные триллионы, все принятые законы, все манипуляции на глобальных рынках не помогли решить те фундаментальные системные проблемы, с которыми мы столкнулись до начала кризиса.
Это, в буквальном смысле слова, будет конец мира, того мира, каким мы его знали, потому что это уже невозможно предотвратить.
Сейчас время для каждого человека, чтобы предпринять шаги, чтобы подготовиться к государственному дефолту и полному обесцениванию доллара США. Скоро мы или не сможем выполнить наши долговые обязательства, или кредиторы, наконец, положат предел нашему бесконтрольному заимствованию. И когда они это сделают, очень высока вероятность того, что мы испытаем гиперинфляционный денежно-кредитный крах, который приведёт к полному разрушению торговых потоков, нехватке продовольствия и неконтролируемым ценам. Единственным спасением будет понять то, что будет являться деньгами, когда наступит системный крах, и начать готовиться теперь. Правительство готовится, вам следует делать то же самое.

http://www.rodon.org/polit-110128110425

– Американцы прибывают в мире собственных фантазий. Они и понятия не имеют, что давно уже лишились своих гражданских прав. Некоторые из них лишь слегка догадываются, что будущее их экономики находится под угрозой. Ещё меньше среди них понятия о той огромной ненависти к ним и их государству, что растёт в мире из-за действий этого самого государства, нападающего и уничтожающего независимые народы по своему усмотрению. Вкратце, американская нация погрязла в собственном эгоизме и невежестве, не имея ни малейшего понятия о тех катастрофах, человеческих разрушениях и бедах, что их собственное высокомерие, эгоцентризм и бесчеловечная политика принесла им самим и миру в целом.
Большая часть мира, глядя на страну столь недалёкую в своём мировоззрении и столь бесчеловечную в своих поступках, изумляется: как же так получается, что они сами не в состояние этого понять. Мир гадает, действительно ли США согласно пропаганде неоконсерваторов благородная и «незаменимая нация» или Америка есть чума современного мира?

http://atnews.org/news/chuma_sovremennogo_mira_ssha_kak_nesostojavsheesja_gosudarstvo/2012-08-18-3875

***

от форумите:

„Американците харчат все по-малко и спестяват все повече… Пагубните последствия от т. нар. „парадокс на спестовността“, който по принцип е добър за домакинствата по отделно, се появяват, когато всички започнат да спестяват повече“.

Николай Киров, „Спестовните американци – заплаха за глобалната икономика“.

http://money.ibox.bg/news/id_959991416

коментар:
… не може хората вечно да са банкови роби за радост на големите компании. Едно плащане, колкото и да се отлага, все някога трябва да се плати… Икономика в която растежа на производството не е радостно събитие, а е абсолютно задължително условие за нейната стабилност, е обречена на крах в един кратък исторически срок. Защото нито ресурсите нито жизненото пространство са неограничени. Ако се замислите, какво особено има в факта, че американската икономика е в рецесия? Предвид жизненият стандарт на населението, какво значение има фактът, че произведените стоки ще са с 5,5 процента по малко? Ако една икономика е построена на стабилни основи, а не на инвестиционни очаквания, подобно нещо би било нищожен проблем… Ако нещо не се промени в бъдеще ще има много по-тежки кризи предизвикани от същите проблеми които ги предизвикват и сега.
„Борис“

„Лакомията на Уолстрийт…

коментар:
Боби Колев
Неутрално 2205:12 19 мар, 2009 Ако AIG се беше срутила можеше спокойно да се окаже, че цялата американска финансова система ще се срути, което значеше Америка да се срути, което значеше гражданска, а напълно възможно и световна война, доколкото много държави с право биха поискали да си вземат дължимото от Америка.

„Непонятни нарече Чавес решенията на Г20″
http://news.ibox.bg/material/id_1632732449/fpage_4/#clist
Lenin:
03.04.2009, 11:25
В началото на “Студената война” – 1947 г. – Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ – заявява:
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ“.

По-конкретната причина за икономическата криза, дошла от САЩ, е огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г. Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични емисии. Замисълът е чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.). В резултат на тези емисии, в САЩ, се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига БВП на света за година. Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ достигнат равновесна точка. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целия свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.
Светът ще се е деглобализирал и днешния единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.

Митко Хитов. „Икономическата криза слага края на една система“.

http://news.ibox.bg/opinion/id_443557450

Рэйф МЭЙР (Канада): Американское лицемерие
Хочу заявить с самого начала: будучи канадцем, я не противник Америки и, уж само собой разумеется, Канады. Я противник лицемерия.
Я прожил всю жизнь в нескольких километрах от границы с США. Как и у тысяч канадцев, у меня есть родственные связи в Америке: мой дед по материнской линии родился в Миннеаполисе, штат Миннесота. У нас с американцами (более ил менее) общий язык, за исключением, конечно, жителей моноязычного Квебека и франко-акадцев. Мы ездим на одинаковых машинах (Ниссанах, Тойотах и Хондах), играем в одни и те же игры и являемся друг для друга самыми ценными торговыми партнерами.
Обе страны — США и Канада — декларируют приверженность демократии, но реализуются эти заверения скорее на бумаге, чем на практике. В Канаде премьер-министр — раз уж система требует железной партийной дисциплины — на срок между периодическими выборами замыкает на себя всю полноту власти. Также и президентам США, в качестве верховных главнокомандующих, годами удавалось пользоваться полномочиями, которые по конституции должны принадлежать Конгрессу, например правом начинать войны.
Так вот о лицемерии. США, как никакая другая страна, готовы загнать мир в любую кровавую трясину. И в настоящем, и в прошлом это — одно из наиболее склонных к насилию государств во всём мире. Соединённые Штаты были созданы ценой войны с индейцами, заключения договоров с ними и их последующего нарушения, сопровождавшегося истреблением значительной части индейского населения. Эндрю Джексон, один из великих американских президентов, видел в индейцах не более чем препятствие на пути белых поселенцев (чуткий это был человек, наш Эндрю). Больше всего проблем возникало из-за племен чероки, маскоги, чокто, чикасо и семинолов. Джексон воевал с ними трижды и тех из них, кто не был в итоге убит, согнал с их земель.
Крис Хеджес – бывший собственный зарубежный корреспондент газеты �Нью-Йорк таймс�, лауреат высшей журналистской награды США – Пулитцеровской премии. Последняя книга журналиста называется �Второстепенный ущерб: война Америки против гражданских лиц Ирака�. Недавно Хеджес выступил перед студентами Южной Каролины. Мы в сокращенном виде перепечатываем его размышления о судьбах своей страны.
Я жил в стране, которая звалась Америкой. Она не была идеальной, но она была страной, которую я любил и которую почитал. Она платила рабочим зарплаты, которым завидовали во всем мире. Она гарантировала – благодаря профсоюзам, защитникам рабочего класса в демократической партии, а также прессе – систему здравоохранения и пенсии. Она предлагала хорошее бесплатное образование. Она почитала главные демократические ценности. У нее были программы социальной защиты – для заботы о наших слабых, умственно неполноценных, пожилых и бедных. Она располагала системой исполнительной власти, которая, несмотря на свои изъяны, была нацелена на защиту интересов своих граждан. И еще – была надежда.
Страна, в которой я живу, сегодня использует те же самые слова для своей характеристики, те же самые патриотические символы, те же самые национальные мифы и иконографию. Однако ныне сохранилась лишь ее внешняя оболочка. Америка, страна моего рождения, страна, которая сформировала меня, страна моего отца, отца моего отца и отца его отца, стала неузнаваемо слабой. �Согласие управляемого� превратилось в пустую фразу. Наши учебники политологии устарели.
Наше государство, наша нация были похищены олигархами, корпорациями и узкой, эгоистичной политической элитой, маленькой и привилегированной группой, которая управляет от имени финансовых кругов.
Мы проходим, как выражался экономист Джон Ралстон Саул, через �государственный переворот в замедленной съемке�. Мы обеднели: в юриспруденции, экономике, духовной и политической жизни. И если мы быстро не повернем этот поток вспять, не вырвем государство из корпоративных рук, нас затянет в темный и бурный мир глобализации, где есть только хозяева и рабы, где американская мечта будет не более чем действительно мечтой, где те, кто упорно трудится, больше не могут получать приличную заработную плату, чтобы содержать себя или свои семьи.

http://inosmi.ru/world/20110108/165478770.html

декември, 2011
За СССР

Советский Союз распался по чисто внутренним, притом духовным, причинам – вследствие глубочайшего религиозно-идеологического кризиса, который и привёл к краху.

Советский Союз распался потому, что пала скрепа, которая его объединяла. Этой скрепой был социализм. Социализм как своеобразная светская религия – так называемая «марксистско-ленинская идеология». Идеология – это и есть род религии, светская религия. Все стороны жизни страны, в частности такая важнейшая составляющая, как хозяйственная жизнь, – всё это было производной социалистической религии, которая и была скрепой государства и общества. Пала скрепа – пало и государство.
Под религией я подразумеваю систему представлений, принимаемых на веру, не нуждающуюся в рациональных и эмпирических обоснованиях и служащую основой для кодекса поведения.
Никакое государство не может стоять без религиозно-идеологической скрепы. Любая государственная власть – сакральна; где-то это проявляется чрезвычайно ярко, где-то – затенено, но так происходит везде и всегда. Сакральны исламские государства, сакральна на свой лад и противостоящая им «демократия» – США. Чем сильнее религиозное напряжение – живость и сила веры – тем к большим свершениям способно такое государство и общество. При ослаблении веры государство и общество сначала теряет силу, а потом и распадается.

Социализм родился из мечты бедных и угнетённых о материальной обеспеченности: «Здесь дом дадут хороший нам и ситный без пайка». Собственно, цель достичь минимальный уровень материальной обеспеченности для всех – важнейшая задача, и она далеко не выполнена современным человечеством. При разумной организации жизни она, вероятно, достижима на базе современных технологий.
Но для вдохновляющей религии этого мало. Благосостояние для всех – это хорошая хозяйственно-политическая цель, но не религиозная. На религиозную она не тянет.

Сама социалистическая доктрина-религия в своей основе – буржуазна. Буржуазность – это не материальная и социальная характеристика. Это свойство духа. Это даже не образ мышления. Буржуазность – это особое чувство жизни. Буржуазен тот, кто придаёт самодовлеющее значение материальной стороне жизни, для кого жизнь исчерпывается её материальным аспектом. Предельный случай такого приземлённого жизнеощущения – это сведение ВСЕЙ жизни к имуществу и материальному комфорту, к потреблению. Буржуазность не связана ни с социальным, ни с имущественным положением человека. Буржуазен может быть пролетарий, и не буржуазен может быть капиталист.

Вообще говоря, буржуазность как свойство характера и мировосприятия – это далеко не всегда плохо. Иногда это очень полезное свойство, позволяющее наладить практическую жизнь, поддерживать в ней порядок. Такому человеку не безразлично, жить в свинстве или в чистоте, он способен организовать повседневную жизнь с её «низменными» потребностями и задачами. Вполне можно предположить, что максимально буржуазны по характеру так называемые «сенсорики» – по соционической характериологической характеристике. Эти люди максимально посюсторонни, они живут в мире вещей и эмпирических сущностей. Но обсуждение этого интересного вопроса выходит за рамки темы.

Русские в высшей степени небуржуазный народ: мы мало привязаны к плоти жизни, не умеем её организовывать и управлять ею. Наши мысли вечно заняты чем-то высшим и «горнем» в ущерб практике жизни. Буржуазность социалистической религии сыграла над нашим народом злую шутку. Это религия мечты о всеобщем материальном довольстве и процветании. Это всеобщее процветание, неограниченное потребление и объявлялось целью развития, Раем.

http://badnews.org.ru/news/chto_sgubilo_sssr/2011-12-01-9727