Кратко представяне
Фабрициевата „Bibliotheca graeca“, съставена от Йохан Алберт Фабриций (1687-1738) е отпечатана в 14 тома в Хамбург между 1705 и 1728.
Там съставителят е разказал всичко, което се знае за гръкоезичните автори от Омир (и ако е имало преди него) до византийския XV век.
Всеки класик-грецист, който иска да си знае науката, трябва да се е запознал с нея.
Bibliotheca graeca,
sive notitia scriptorium veterum graecorum, quorumcunque monumenta integra aut fragmenta edita extant: tum plerorumque e MSS ac deperditis.
Ето съдържанието на томовете (по четвъртото издание на Г. Х. Харлес, 1790-1809); номерата на книгите са според първото издание:
Том I, книги 1 и 2: от предполагаемите автори преди Омир и самия Омир, до Питагор и питагорейците
Том II, книга 2: от италийските законодатели и Пиндар, до Тукидид и десетте атически оратори
Том III, книга 3: от Ксенофонт и Платон, през превода на 70-те, до Теокрит и Калимах
Том IV, книга 3 и 4: от Евдокс и Евклид, до Филон Александрийски
Том V, книга 4: от Йосиф Флавий и Епиктет, до Плотин, Порфирий и Ямблих
Том VI, книга 4: от Хермоген и Лонгин, до Хезихий, Дионисий Тракийски и други лексикографи и граматици
Том VII, книги 5 и 6: от апостолските мъже, Евсевий и други църковни историци, през Георги Пахимер и Иоан Кантакузин, до Димитрий Халкокондил
Том VIII, книги 5 и 6: от някои византийски историци, през Хелиодор и св. Атанасий, до Нон и катените към Писанието
Том IX, книги 5 и 4: от св. Василий Велики и Теон Александрийски, до Стобей и Иоан Лествичник
Том X: Иоан Филопон, Теодор Студит, Фотий, Михаил Псел и др.
Том XI: от св. Иоан Дамаскин до кардинал Висарион
Том XII: църковните събори
*
Древната гръцка литература е оцеляла във Византия, и то главно в константинополските библиотеки. От началото на XIII в. и във връзка с известните събития покрай IV кръстоносен поход книгите започват да се прехвърлят на запад. Това продължава през следващите 200 години, като преносът се усилва към средата на XV в. заедно с емиграцията на последните византийци, които стават учители по гръцки, издатели и преводачи (някои и кардинали).
Почти веднага след падането на Града в Италия, Германия, Швейцария, Нидерландиите и Франция започва бурно печатане на текстовете от ръкописите. След 250 години издателска дейност вече са разпространени повечето сведения за тази литература – може би над 90% от това, което знаем днес. Тогава в Хамбург един ерудит – Йохан Алберт Фабриций – се заема да я представи: да напише нейната „история“, но не в смисъл на развитие, а просто да разкаже какво е известно, като спазва донякъде, но не педантично, хронологичния ред.
Съчинението (14 тома от 1705 до 1728; преиздадено в 12 през 1790-1809) освен авторите и произведенията включва и това, което се знае за ръкописите и изданията. Това е началото и основата на системните и цялостни представяния на тази литература. Не може да се каже, че се е случило рано. То е било очаквано с оглед на големия западноевропейски ентусиазъм около „античнознанието“ – историята и митологията на древните римляни, гърци и „варвари“. Този ентусиазъм е ясно видим във философията и във всички изкуства, като се започне от XIII век; и е нараствал с натрупването на откритията.
Фабриций пише на латински и това е една от причините произведението му да не се цитира много в последно време. Такова съчинение не може да се преведе, тъй като то има твърде работен вид: голяма част от него са просто струпани сурови материали. Но не е лошо да има негови конспекти, защото те очертават територията на тази дейност – изучаването на гръкоезичното наследство. И макар да започва с древните, то не пропуска и християнските текстове.
Така че ето началото на един конспект. Той е засега на латински, но и така е полезен; а направи ли се веднъж, после лесно ще се преведе.
*
Ioannis Alberti Fabricii
Bibliotheca graeca,
sive notitia scriptorum veterum graecorum, quorumcunque monumenta integra aut fragmenta edita extant: tum plerorumque e MSS ac deperditis
curante
Gottlieb Christophoro Charles
Volumen primum
(Hamburgi, 1790)
(латинското съдържание е по Харлес, а българският текст е по самия Фабриций, 1716-1720 за кн. I-III)
Lectori benevolo (стр. vii-xiv)
Programma de nova BGr IAFab editione (стр. xv-xx)
Praefatio Fabricii (стр. xxi-xxv)
Index capitum libri 1 (стр. xxvi-xxviii)
Liber 1
De scriptoribus qui ante Homerum fuisse feruntur
(стр. 1-316)
Cap. 1 (стр. 1-6)
Homerus scriptorum graecorum antiquissimus; nomina scriptorum antehomericorum
1.
Освен Йосиф, също и Секст Емпирик („Против учените“, 41) казва: „До нас не е достигнало никакво по-старо съчинение (poiema) от Омировата поезия“. Добавя, че от самите поеми на Омир може да се заключи, че преди него е имало много поети (тук, 5).
2-4.
Значението на poiema и poiesis.
По-късни от Омир са били както Кадъм Милетски и други историци, така и философи като Ферекид от Сирос (учител на Питагор) и Анаксимандър. От техните писания впрочем нищо не е останало. Това показва Вос в труда си за гръцките историци (кн. I, 1).
5.
Цицерон („Брут“) отбелязва, че поети трябва да е имало и преди Омир. Това се разбира от песните, изпълнявани на угощенията при феаките и женихите.
Може би никой от по-ранните поети не е записван; както не са били записвани и поемите на древните германци и гети (Тацит, Йордан).
Приемам, че героическата поезия е открита от Омир, както казва Атанасий в „Против езичниците“ (I, 20).
6.
Списък от над 70 имена на предомирови писатели – такива, за които различни автори твърдят, че са живели преди Омир. Амфион, Дарес, Демодок, Хермес Трисмегист, египтянинът Хор, Останес, Лин, Олен, Орфей, двама Олимповци, Фантазия от Мемфис, Фемоноя, Фемий, Филамон, Пронапис, Санхуниатон, Сибила, Сиагрос, Терпандър, Зороастър и др. (стр. 6).
Cap. 2 (стр. 6-13)
1.
Амфион от Тива. Споменава го Тациан, също и Филострат в „Живота на Хиподром“ (Vitae sophistarum, II). Вж. Юлиан в „Суда“. Малала (57) го нарича „лирик“, също и Синкел (156-158). Цец (Хил. XIII) пише за местенето на камъни с музика; и че е ученик на Хермес. Климент Александрийски (в началото на Протрептик) пише за издигането на стената на Тива; също и Хораций в „Поетическото изкуство“. Платон в „Горгий“ цитира негови думи.
2.
Синезий в „Дион“ говори за „достойната душа“ на Амун, добавяйки към него Зороастър и Хермес. Според Петавий това е онзи монах Амун, за когото споменават Сократ, Созомен, „Суда“ и Паладий в „Лавсаик“. Но по-вярно ми изглежда казаното от Котелерий в „Паметници на гръцката църква“ (стр. 564), че Синезий е имал предвид някой древен египетски мъдрец от времето на Хермес Трисмегист. Срв. „Amuneon“ на Евсевий в „Подготовка за евангелието“ (I, 9) и неговите grammata, за които говори Филон от Библос (пак там, X,14). Да не би Платон да има предвид същия във „Федър“, когато говори за египетския цар „Тамуз“? Или пък е онзи Амон, до когото, както се смята, е писал Хермес Трисмегист? За Тамуз, цар или лъжепророк, се говори от разни учени тълкуватели, вкл. Атанасий Кирхер („Едип“, т. I). Също и за някой по-късен Тамуз в De oraculorum defectu на Плутарх.
3.
Антес от Беотия, съвременник на Лин (Павзаний IX, 763). Споменат в „Илиада“ II, 518. Според Плутарх, който се позовава на Хераклид Понтийски (De musica, 1132), е писал химни.
4.
Дионисий Халикарнаски ( „Римски древности“ I, 55) споменава за Арктин, „най-древният поет от тези, за които знаем“ (може би не изобщо, а като свидетел за нещо). Цец (Хил. XIII, 642) и Артемон от Клазомене в „Суда“: Арктин бил ученик на Омир. Бил от Милет и съчинил „Етиопида“; също и „Разрушението на Троя“ (Евсевий. „Хроника“ към 1250 г.). Атеней (I, 22) говори за някой Арктин от Коринт, комуто приписват „Титаномахия“; но според други тя била на Евмел от Коринт.
5.
Антипатър от Акант. Фотий го споменава – бил казал, че Дарет е написал „Илиада“ преди Омир.
6. Тациан споменава Аристей от Проконес като предомиров писател. Написал „Carmina Arimaspea“. За него пише Херодот (IV, 13-16), Страбон и др., споменати от Меурсий в Bibliotheca graeca, 1246 и Вос в „Гръцки историци“ (IV,2). Също в Орфеевата „Аргонавтика“, V. Според „Суда“ е автор на „Теогония“ в проза, към 1000 реда. Според някои Страбон (XIV, 639 и Евстатий („Илиада“ II, 250) бил учител на Омир. Според общото мнение е живял по времето на Крез и Кир, поне 100 години след Омир.
7.
По-късен от Омир е и Абарис, жрец на Аполон – не преди 3-та ол. Споменат от Херодот IV, 26. Според „Суда“ е написал: 5 оракула, „Очищения“, „Сватбата на река Хебър“, „Идване на Аполон при хиперборейците“. Прозаична „Теогония“ и „Напеви“ са споменати от Платон в „Хармид“. Прокъл в „Коментар към Тимей“ III, 141 говори за „Слово на Питагор към Абарис“. Сред „Писмата на Фаларис“ 56-то е от Абарис до тирана; но за тези писания смятам, че са съчинени от някой питагореец или платоник.
8.
Кентавърът Асбол е посочен от Тациан като предомиров писател; това го повтаря Евсевий в „Подготовка“ (X, 495). Херакъл го убил и оставил една епиграма за него.
9.
Асклепий, син на Хермес (вж. тук, гл. VIII). Диодор (V, 235) го нарича откривател на медицината и хирургията. Според „Пасхална хроника“ (стр. 79) бил съвременник на Девора.
10.
Автомед Микенски. Живял по троянско време и според Евстатий („Одисея“ III, 126) бил учител на Демодок и автор на героическа поема за Амфитрион. Споменава го Цец в пролегомените към Ликофрон, като се позовава на Деметрий от Фалерон; но отрича да го е чел, както не е чел Демодок и Фемий (стр. 12).
Cap. 3 (стр. 13-16)
1.
Хирон, син на Филира и Кронос. Бил учител по „музика, справедливост и медицина“ на Асклепий, Язон, Ахил, Тезей и др. (Плутарх. De musica, 1145-1146; Ксенофонт, „За лова“).
Защо са го смятали за кентавър (Цец. Хил. VI, 94; Дамасций в „Суда“, за Sarapion)?
2.
Той открил свойствата на растенията (Хигин, 138 и 274; Плиний VII, 56; Плутарх. „Пирът“, 647).
3.
Изображение в стар ръкопис на Диоскорид (Виенската библиотека), където са представени седемте древни лекари: Махаон, Хирон, Хераклид, Ксенократ и др.
4.
„Съвети“ на Хирон към Ахил в хекзаметър („Суда“). Някои ги приписват на Хезиод (Павзаний в „Беотия“, 772). Това се отрича от Аристофан Граматика (Квинтилиан I, 1).
5.
Марцел Сидет (от Сид в Памфилия), споменат в „Суда“: лекар от времето на Марк Аврелий. Автор на 42 кн. „Iatrika“ в хекзаметър (гр. текст с превод, стр. 14-21).
Cap. 4 (стр. 16-21)
1.
Корин от Илион. Някои смятат, че той пръв съчинил „Илиада“ – още по времето на троянските събития. Бил ученик на Паламед, пишел с помощта на изобретените от него „дорийски букви“. Писал и за войната на Дардан срещу пафлагонците („Суда“).
2-4.
Креофил от Самос, според някои учител на Омир (Страбон XIV, 639).
Омир му бил на гости (Апулей, „Антология“ и Цец XIII, 659) и му подарил своята „Превземането на Ехалия (Страбон, Прокъл, „Суда“, Евстатий). Споменат от Платон („Държавата“ X), Павзаний („Месения“, 283) и Фотий (в някакъв ръкопис на „Речника“, похвален от многоучения Бентли).
Според Калимах „Превземането“ все пак е от Креофил, но било приписано на Омир. Климент Александрийски (Стромати VI, 628) твърди, че Паниасис от Халикарнас го бил приписал на себе си.
5-7.
Дафне (Манто), дъщеря на Тирезий. Споменава я Диодор (IV, 269); била наречена Сибила).
Известни са и други със същото име. Дафне, дъщеря на Хермес и някоя нимфа, била изобретила буколическата песен (Диодор IV, 283).
Алатий свързва Тирезиевата дъщеря с някоя, която в кн. III на „Сибилински оракули“ се оплаква, че била надмината от Омир.
8.
Дардан.Основател на Дардания, дошъл във Фригия от Крит; баща на Ерихтоний, дядо на Трос, прадядо на Ил. Това е същият, който установил мистериите на Майката на боговете (Диодор V, 322 и Евсевий. „Подготовка“, гл. 3).
Вж. Плиний, „Естествена история“ XXX,1. Апулей, „За растенията“, гл. 7 и 16; също и в „Апология“.
9-10.
Други Дардановци: Магът, Стоикът (Цицерон, „Академически въпроси“) и Асириецът, софист (Филострат. Vitae sophistarum II, 567).
Cap. 5 (стр. 21-29)
1.
Дарес Фригиецът, жрец, споменат от Омир („Илиада“ V). Исидор (Origines I, 41) го нарича „пръв езически историк, записал войната между гърци и троянци на палмови листа“. Елиан (XI,2) казва, че „фригийската Илиада“ му е известна, и по негово време е запазена. Споменат от Птолемей Хефестион (кн. I) и Евстатий („Одисея“ II, стр. 453).
2.
И днес има една „История за унищожението на Троя“ в проза на латински, за която се смята, че е преведена от Корнелий Непот. В писмото на Непот към Салустий се казва, че ръкописът бил открит в Атина; някои объркват нейното откриване с това на историята на Диктис, която била изхвърлена от земята. За тези неща пише Лео Алатий в „За родината на Омир“ (4, 64).
3-5.
Ако се съди по фрагментите у Кедринос и др., трябва да е съществувал отдавна на гръцки, заедно с Диктис (според Йозеф Скалигер). За Диктис ще стане дума по-нататък.
6-7.
Демодок. Плутарх говори за него в De musica, като се позовава на Хераклид; Цец (Пролегомени към Ликофрон, въз основа на Деметрий от Ф.) и Евстатий, според който Омир може да е имал предвид него в „Одисея“ III, 267 (аедът, комуто Агамемнон поверил Клитемнестра). Става дума за този, представен на пира на Аллкиной, царя на феаките. Одисей бил представил неговата „Превземане на Троя“ в Тирения (Птолемей Хефестион, VII у Фотий, 190). Също и „Суда“. Споменат от Овидий, Лукиан и др.
Имало някой Демодок от Кротон, лекар (Дион Хризостом 77, стр. 652).
8.
Диктис от Кнос в Крит. Малала казва, че го ползвал в „Хрониката“ относно троянските събития. Бил на войната заедно с Идоменей, и като видял всичко случило се, го записал. Към това място у Малала препраща Цец (Хил. V,30). Споменава го Кедрин; изглежда, че Исак Порфирогенет го е ползвал относно характерите на героите. Сигурно го е чел Манасий, който казва, че в изложението си на троянските събития не следва Омир. Според „Суда“ е написал „дневник“ на войната в проза, в 9 кн. Цец в „Metaphrasis Homeri“ казва, че бил написал добре „Илиадата“.
9.
Ако всичко това се сравни с шестте книги на „Дневник на Троянската война“, с който се занимах в Bibliotheca Latina, става ясно, че е имало такъв гръцки труд, който, пад името на Диктис, са чели Малала, Кедрин, Исаак Порф. и др. Бил открит по времето на Клавдий или Нерон. Историята за появата на книгата, поставена в гробницата на Диктис, след земетресение, публикувана от Алатий („За родината на Омир“, стр. 59).
10.
Според „пролога“ към латинското издание: земетресението станало в Кнос, в 13-тата год. на Нерон. Вследствие на това се появила грабницата на Диктис и т.н. Във втория пролог: Диктис е писал на гръцки, но с финикийски букви. „Дневникът“ бил транннскрибиран с атически букви и поднесен в дар на Нерон.
11.
Ксиландер открил в някакъв кодекс на Кедрин схолия, според която Омир създал „Илиада“ въз основа на Диктис; това е повторено и от Цец (Хил. V,30). Но е трудно някой да убеди себе си, че наистина някакъв критянин Диктис е присъствал на войната и я е описал в гръцка проза.
12.
Според Вос, Гроновий и др. нашият „Диктис“ трябва да се е появил по времето на Константин Велики или Диоклециан.
13.
Още преди 300 години Константин Ласкарис отричаше, че при гърците може да се открие някакъв „Диктис“.
Cap. 6 (стр. 29-45)
– Eumolpus, Hanno, Hercules etc.
Cap. 7-12 (стр. 46-94)
– Hermes Trismegistus, de Hermete: Poemander
– Asclepius
– Iatromathematica, Cyranides
– scripta Chemica, Tabula smaragdina
– scripta deperdita
– Hermetis inventa
Cap. 13 (стр. 95-106)
– Hesiodi aetas: Hesiodus, Horus Apollo
Cap. 14 (стр. 106-114)
– Hostanes Magus, Hystaspes, Linus
Cap. 15 (стр. 115-118)
– Melampus
Cap. 16 (стр. 119-133)
– Musaeus Atheniensis
Cap. 17 (стр. 134-140)
– Olen, Olympus, oracula
Cap. 18-20 (стр. 140-181)
– Orpheus Libethrius, Thrax. Scripta quae exstant: Argonautica, hymni, de lapidibus, fragmenta
– num Pythagoras fueris auctor scriptorium orphicorum; Orphei scripta deperdita
– inventa Orpheo tributa, de pluribus mundis dogma orphicum
Cap. 21-22 (стр. 182-197)
– Palaephatus Atheniensis, de incredibilibus
– alii ἀπίστων/θαυμασίων scriptores: Heraclitus Grammaticus, Palaephatus Abydenus
Cap. 23 (стр. 197-206)
– Palamedes
Cap. 24 (стр. 206-208)
– Pamphus etc.
Cap. 25 (стр. 208-213)
– Phantasia Memphitis, Phemius Ithacensis, Phemonoe
Cap. 26 (стр. 214-215)
– Philamon, Pisander etc
Cap. 27 (стр. 216-221)
– Pronapides Atheniensis etc
Cap. 28 (стр. 222-227)
– Sanchoniathon
Cap. 29-33 (стр. 227-290)
– Sibylla: una an plures
– oracula sibyllina; ecloga IV Vergilii
– libri sibyllini Tarquinio oblati; sibyllina falsa
– editiones
– de sibyllinis quae exstant iudicium
Cap. 34 (стр. 290-295)
– Syager. Terpander
Cap. 35 (стр. 295-304)
– Thales Milesius, Thamyris etc.
Cap. 36 (стр. 304-316)
– Zoroaster
Liber 2
De scriptoribus ab Homero usque ad Platonem
(стр. 317-887)
Cap. 1 (стр. 317-334)
– de Homero, eiusque vitae ac laudum scriptoribus. Herodotus de vita Homeri; Plutarchus; vita Homeri a variis scripta; Homeri consecratio. Patria, coecitas, genus, aetas, Homeri encomiastae
Cap. 2 (стр. 335-385)
– de Homeri scriptis, editis ac deperditis, genuinis ac hypobolimaeis, tum de genuinorum dispositione, rhapsodis, emendatoribus etc. Batrachomyomachia, hymni, poematia varia. Ilias, Odyssea. Divisio in libros, recensiones et διορθώσεις poematum Homericorum; rhapsodi sive homeristae. Homeri scripta deperdita
Cap. 3 (стр. 386-440)
– de Homeri scholiastis, interpretibus et metaphrastis graecis; de poetae versionibus et editionibus, argumentis, indicibus lexicisque in Homerum vulgatis. Scholia Didumo tributa, Eustathii commentaria, scholia mss. Editiones graecae, latinae, graeco-latinae, versiones in linguas vernaculas
Cap. 4 (стр. 440-501)
– index scriptorum in scholiis ad Homerum allegatorum; et hominum memorabilium
Cap. 5 (стр. 502-527)
– commentaria deperdita
Cap. 6 (стр. 527-548)
– de omnigena Homeri doctrina et apud veteres auctoritate. Superstitio circa scripta homerica
Cap. 7 (стр. 548-566)
– de imitatione homerica, de parodiis, paralipomenis ad Homerum ac denique de Homeri zoilis ac detrectatoribus. Quintus Smirnaeus, Coluthus, Tryphiodorus, Isaacus Comnenus, Tzetzes. Homeri reprehensores: Zoilus
Cap. 8 (стр. 567-617)
– de Hesiodi Ascraei aetate, scriptis editis ac deperditis, eorumque quae exstant editionibus atque interpretibus. Certamen cum Homero. Ἔργα καἰ ἡμέραι, Ἀσπίς Ἡρακλέους. Θεογονία. Scripta deperdita. Codices et editiones. Index scriptorum ab interpretibus graecis Hesiodi laudatorum
Cap. 9 (стр. 618-661)
– de Aesopo et aliis fabularum scriptoribus. Aesopi vita a Planude scripta. Aesopi plures. Aesopi fabulae, Babrii fabulae. De codicibus ac editionibus. Fabularum Aesopiarum collectiones. Scriptores fabularum recentiores. Fabularum versiones – hebraicae etc.
Cap. 10 (стр. 662-703)
– de epistolis quae ad Phalaridem referuntur, ac de aliis epistularum graecarum scriptoribus. Epistolae Basilii, Libanii, Chionis, Aeschinis, Isocratis, Pythagorae, Bruti, Apollonii Tyanensis, Iuliani, Synesii, Demosthenis, Platonis, Aristotelis, Hippocratis, Heracliti, Diogenis, Cratetis, Anacharsidis, Euripidis, Theanous, Melissae. Myiae, Alciphronis, Philostrati, Theophylacti Simocatae, Aeliani, Aeneae, Procopii, Dionysii, Lisidis, Amasidis, Musonii, Themistoclis, Socratis, Antisthenis aliorumque socraticorum, Aristaeneti, Gregorii Nazianzeni, Iohannis Chrysostomi, Isidori Pelusiotae, Cyrilli Alexandrini, Theodoriti, Nili, Photii, Theophylacti archiepiscopi, Thomae Magistri
Cap. 11 (стр. 704-749)
– de Theognide, Phocylide et aliis quibusdam sententiarum graecarum auctoribus ac collectoribus. Codices et editiones Theognidis. Phocylidis sententiae. Collectio gnomicorum Aldina et Frobeniana. Poetae gnomici: Euenus, Philistus, Mimnermus, Panyasis, Rhianus, Solon, Tyrtaeus
Cap. 12 (стр. 750-825)
– de Pythagora et Empedocle, scriptisque ad hos relatis. Pythagorae aetas. Vitae Pythagorae scriptores. Pythagorae plures. Num scripta reliquerit? Scripta Pythagorae tributa. Symbola Pythagorae. Varia Pythagorae tributa inventa. Aurea carmina. Hierocles in Aurea carmina. Empedoclis scripta deperdita. De sphaera Empedoclis
Cap. 13 (стр. 826-887)
– Catalogus pythagoricorum. Catalogus mulierum pythagoricarum. Pythagoreorum fragmenta iunctum edita
Addenda et corrigenda (стр. 887-888)
Finis voluminis primi
*
Volumen secundum
(Hamburgi, 1791)
Lectori benevolo (стр. vii-xiv)
Nonnulla scholia inedita (стр. xv-xviii)
Index capitum libri 2, 14-26 (стр. xix-xx)
Cap. 14 (стр. 1-56)
– de Zaleuco, Charonda, aliisque legum latoribus. Zaleucus Locrensis. Charondas Cataneus. Zamolxis, Lycurgus. Rhadamantys, Minos, Triptolemus, Draco, Solon. Catalogus legislatorum. De scriptoribus iuris attici.
Cap. 15 (стр. 57-160)
– de Pindaro aliisque liricis. Pindari scripta quae exstant. Ludi graecorum. Pindari laudes. Scholia. Codices mss et editiones Pindari. Versiones, interpretes. Scripta Pindari deperdita. Scriptores citati in scholia ad Pindarum. Alcaeus Mitylenaeus. Alcaei vita et scripta. Fragmentorum Alcaei editiones. Alcman Lidus Sardianus. Alcmanis scripta. Alpheus. Anacreon Teius. Anacreontis scripta, codices, editiones, versiones. Ananias iambographus. Antimachus Teius. Anyte. Archebulus Thebanus. Archilochus Parius. Arion Methymnaeus. Ariphron, Aristomache. Aristotelis scholium sive paean/hymnus. Artemo. Asclepiades. Bacchylides Ceus. Bion. Cercides, Cleobulus, Corinna, Diagoras, Erinna Lesbia, Hipponax Ephesius, Ibycus Rheginus, Ion Chius, Lamprus, Lasus, Lysis pythagoricus, Musaeus, Myia, Myrtis, Praxilla. Sappho. Simonides Ceus, Simonides varii. Stesichorus. Telesilla, Terpander, Timocreon.
Cap. 16 (стр. 160-193)
– de Thespide et Aeschylo tragicis. Thespis tragicus.
1.
В „Минос“на Платон се твърди, че трагедията е много по-стара от Теспис и Фриних; така и според Диоген Лаерций (III,56).
„Суда“: трагиците Арион от Метимна и Епиген от Сикион са по-стари от Теспис. Никифор Григора (X, 289; Bovinius) говори за „силата на Орфей в трагедията“.
И все пак отдавна се смята, че Теспис от Икария пръв е представил (docuit) трагедии. Освен Хораций, Плутарх („Солон“) и др., за това свидетелства и Marmor Arundelianum. Трябва да е било в 4 г. на 60-та ол. или следващата. Епиграма от Диоскорид: „Този Теспис е първият, който създаде (aneplasen) трагическата песен…“ (Bentleius).
Но от него не е останала никаква трагедия; и не изглежда Платон и Аристотел да са чели някоя. Аристоксен (Д. Лаерций V,92) казва, че Хераклид Понтийски бил публикувал трагедии под името на Теспис. Полукс (VII,12) и „Суда“ споменават заглавия („Пентей“, „Подвизите на Пелий“ и др.). Негови стихове са цитирани от Плутарх (De audiendis poetis, 72; Grotius) и Климент Александрийски (Stromata, 570).
Според „Суда“ за него е писал Хамелеон от Хераклея.
Друг Теспис: от Тива, китарист, споменат от Лукиан.
– Aeschylus Euphorionis Atheniensis. Aeschyli merita in tragoediam: quantum profecerit ab eo tragoedia. Aeschyli stylus. Honores ei concessi. Aeschylus pythagoreus.
2.
Есхил, син на Евфорион, атинянин от Елевзин. Роден през 525 пр. Хр., 4-та г. на 63 ол. За пръв път спечелил състезание в 73 ол. ((Marmor Arundelianum). Участвал в битките при Маратон (3-та г. 72 ол.), Саламин и Платея (75 ол.). Още като момче бил сънувал, че Дионис му казва, че ще пише трагедии (Павзаний. „Атика“, 49).
3.
Подобрил драмата на Теспис. Така е според една епиграма на Диоскорид (Stanleius); същото казва и Хораций („Поетическо изкуство“, 279). Принос в оформянето на театралната сцена (Витрувий VII, предг.).
Свидетелството на Аристотел в „Поетика“ гл. 4. За заслугите му пишат още Атеней (I, 121); и Филострат (Vitae sophistarum I, 496). Също и другият Филострат, в „Живота на Аполоний“ (VI,258); Темистий в реч 26, с. 316 и „Суда“.
4.
Въвежда сериозната и пищна реч в трагедията – Квинтилиан X,1. В„Живота на Аполоний“ (VI,258) е наречен „баща на трагедията“. Има анонимна биография на Есхил и сведения от схолиаста към „Ахарняни“ (p. 261) и „Жаби“ (p. 164). Птолемей Евергет платил 15 таланта за преписа на Есхил, Софокъл и Еврипид (Гален. „Епидемии“ V, p. 412). За умението му да предизвиква скръб пише св. Василий (писмо 379 до Мартиниан).
5.
Според Цицерон бил питагореец (Туск. II, p. 179) – но може да го бърка с Есхил, ученик на Хипократ.
Мнението на Платон в „Държавата“ II относно представянето на боговете в драмите му. Бил обвинен в неблагочестие, изреждат се възможните причини (Елиан V,19). Съмняват се, че е бил посветен в елевзинските мистерии, макар че представил нещо във връзка с тях (Климент Александрийски. Stromata, 570 и Аристотел. „Никомахова етика“ III,1 и коментара на Евстратий).
Пишел трагедиите си в нетрезво състояние (Пируване I, 5 и VII,10).
Недоволен от загубата си от Софокъл през 77 ол., заминал за Сицилия, където умрял (Лукиан, „Похвала на Демостен“ и Плутарх. „Кимон“, р. 483). Орел изпуснал костенурка на главата му (.„Суда“). Това станало г. 2 на 78 ол., 467 пр. Хр., бил на 59 г. Плутарх цитира епитафия му („За изгнанието“, р. 604).
– Tragoediae quae exstant.
6.
Запазени трагедии.
– „Прикованият Прометей“. Дали е бил прикован на Кавказ (Цицерон. Туск. II, p. 179)? Издания от 1559 и 1567 (А. Етиен). Представил го на 53 год. възраст и спечелил (76 ол., 4). Заглавията на останалите драми от тетралогията.
– „Седемте срещу Тива“, след 76 ол. Превод от 1585 (stylo veteri tragico). Издадена на гръцки и латински през 1581.
– „Перси“. Поставена преди „Седемте“ – според схолиаста към „Жаби“ (76 ол., 4). Казаното (в ст. 765) за поредицата от персийски царе го няма другаде. Вж. „князете на хронолозите“ – Скалигер, Петавий, Маршам.
– „Агамемнон“, 70 ол., 2. В първото издание е присъединена към „Хоефори“, после след преглед на ръкописите е отделена.
– „Хоефори“, 70 ол., 2. Издадена от Робортел през 1552; текстът е подобрен от Станли.
– „Евмениди“, представена заедно с другите две и загубената сатирова драма „Протей“. Аристофан наричал тетралогията „Орестия“ (схолия към „Жабите“). Й. Скалигер я бил превел в „пакувиански“ стил. Казва, че „Евменидите“ били преведени от Ений. Публиката се била изплашила от хора, състоящ се от 50 евмениди, така че някои жени дори пометнали („Животът на Есхил“). Оттогава трагическият хор бил ограничен до 15 хористи (Полукс IV,15).
– „Молителки“.
– Deperditae.
7.
Загубени трагедии.
Според анонимния автор на биографията е написал 70 трагедии; според „Суда“ – 90. Има списък в началото на гръцките схолии. Вж. Й. Меурсий в диатрибата му за трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид (Лион, 1619); Тома Станли в „Есхилови фрагменти“; Хуго Гроций в „Откъси от трагиците“.
„Египтяни“ (списък); „Алкмена“ (Хезихий); „Аргийци“ (списък и Etymologicum magnum); „Арго“ (списък); „Аталанта“ (списък); „Вакханки“ (списък); „Басариди“ (Хезихий и схолиастът към Никандър, Theriaca); „Главк“ (може би две: Страбон IX и X, схолиастът към „Жаби“, „Финикийки“ на Еврипид, „Идилии“ на Теокрит и др.); „Даная“ (Хезихий, схолия към Пиндар, Пит. I);
„Елевзинки“ (Плутарх, „Тезей“); „Епигони“ (схолия към Пиндар, Ист. VI); „Хераклиди“ (Хезихий); „Иксион“ (Хезихий); „Ифигения“ (схолия към „Жаби“); „Калисто“ (Хезихий); „Вестители“ (Полукс IX,136); „Ликург“ (схолия към „Идилии“, 10 на Теокрит); „Мемнон“ (списък); „Мирмидонци“ (Страбон XIII, схолия към „Жаби“); „Немея“ (списък); „Ниоба“ (Страбон XII, схолиастът към „Птици“ и „Жаби“, Аристотел. „Поетика“ 17, „Животът на Есхил“); „Едип“ (Евстратий към „Никомахова етика“ III); „Присъждането на оръжията“ (Аристотел. „Поетика“ 23, схолии към „Ахарняни“ и „Аякс“ на Софокъл);
„Пентей“ (списък; Гален. „Епидемии“ VI, p. 455); „Пенелопа“ (Etymologicum magnum); „Освобождаваният Прометей“ (Страбон I, Дионисий Халикарнаски.„Римски древности“ I, Ариан. „Обиколка на Евксинския понт“ и др.); „Сизиф беглец“ (списък); „Сфинкс“ (Хезихий, схолия към „Жаби“); „Телеф“ (Хезихий; Климент Александрийски. „Стромати“, 4; схолия към „Жаби“); „Хипсипила“ (Хезихий, схолия към „Жаби“, схолия към Софокъл. „Филоктет“); „Филоктет“ (Аристотел. „Поетика“ 20, схолии към „Ахарняни“ и „Аякс“ на Софокъл);
5 сатирови драми („Животът на Есхил“)
– De codicibus, editionibus et versionibus. Scriptores in scholiis ad Aeschylum laudati.
8.
Други съчинения
Бил автор на елегии (Теофраст. „Изследване на растенията“ IX,15; Плутарх. „Разговор между пируващи“ I,10; Плиний XXV,2; „Суда“). Може би е негова и тази, цитирана в „Антология“ (III,5), където става дума за падналите при Маратон. От Делфи му предлагали да напише пеан към Аполон, но той отказал (Порфирий. „За въздържанието“ II,18). Сам е съчинил епитафия си, където се споменава само името и родината му, и че се е сражавал храбро при Маратон.
9.
Издания.
Гръцкия текст на трагедиите е издаден от Мануций във Венеция, 1518. Турнеб в Париж, 1552. Робортел (Венеция, 1552) пръв публикува старите схолии към Есхил, събрани от разни ръкописи; пръв издава пълния „Агамемнон“. Седемте трагедии без схолии са издадени от Кантер (Антверпен, 1580). Латински превод в проза от Савроман (1575) – лоши отзиви от Станли и др. Все пак е включен в един „Корпус на гръцките трагици, комици, лирици и епиграматисти“ от Женева, 1614. Хубаво издание на Станли (Лондон, 1663) със схолиите, прозаичен латински превод и бележки; и предговорите на Турнеб, Робортел, Викторий и Кантер; и поправките на А. Етиен.
10.
Списък на писателите, споменати в гръцките схолии към Есхил (от лондонското издание).
Cap. 17 (стр. 193-233)
– de Sophocle tragico. Sophocles Coloneus, Atheniensis.
1.
Софокъл, син на Софил, от дема Колон, атинянин; р. ол. 75, 2.; 31 г. след Есхил, 15 преди Еврипид. Освен с тях се е състезавал и с Аристей, Хойрил, сина си Йофонт и др. Учил музика и танц при Лампрос (Атеней I, 20). Бил 17-годишен, когато участвал с китара в изпълнението на пеана по повод на победата („Животът на Софокъл“).
25-годишен за пръв път представил трагедия (Евсевий. „Хроника“ към ол. 77, 2) и побеждава Есхил. Рядко участвал в представленията, защото гласът му бил слаб. Имал 18 или 24 победи (Диодор XIII, 222; „Суда“). Понякога бил втори, но никога трети („Животът на Софокъл“).
65-годишен бил стратег заедно с Перикъл и загубил една битка със самосците; или на 11-та г. преди Пелопонеската война (Аристофан Граматика, въведение към „Антигона“). Вж. и Плутарх. „Никий“, p. 533. Умрял на 90 г., ол. 93, 3; в една и съща година с Еврипид. На стари години бил казал, че е доволен, че се е освободил от любовните желания, които били като яростен и жесток господар (Платон. „Държавата“ I, повторен от Амиан XXV, 4 и др.). За смъртта, погребението му и др. пише Гиралд в VII диалог „За поетите“. Имал синове Йофонт, Леостен, Аристон, Стефан и Менеклид.
С него се занимавал философът Полемон, който го наричал „трагическия Омир“, а Омир – „епическия Софокъл“ (Д. Лаерций IV, 20).
– Tragoediae quae exstant.
2.
Запазени трагедии.
– „Аякс камшиконосец“ (Цец. (Хил. III,76). Според Дикеарх (схолия към Софокъл) тя се наричала „Смъртта на Аякс“. Издадена във Витенберг (1668). А. Етиен я издава на гръцки с преводи в проза (Камерариус) и стихове (Роталерус). Т. Джонсън издава „Аякс“ и „Електра“ със стари и неиздавани още схолии и бележки (Оксфорд, 1706).
– „Електра“. В „Избрани трагедии“ на А. Етиен (1567) с преводи в проза (Винсемиус) и стихове (Роталерус); по същия начин и „Антигона“. Има латински превод от Атилий, за който споменават Цицерон („За целите“ I) и Светоний („Юлий“, 84). Заедно с „Едип цар“ е преведена на френски в проза от Дацериус (Париж, 1693).
– „Едип цар“. Високо оценена от Аристотел. Латински превод на Гвалфредуций (Рим, 1622). Тази драма следва Сенека в своя „Едип“. Италиански превод на Урсат Юстиниан (Виченца, 1558).
– „Антигона“. Издадена с илюстрации от Дресерус (Лайпциг, 1607). Драмата е свързвана по някакъв начин със смъртта на Софокъл (че не могъл да понесе радостта от победата? – „Животът на Софокъл“, с позоваване перипатетика Сатир). Според други обаче той бил избран за стратег поради нея (ол. 84, 4). Други твърдят, че се задушил с грозде (Симонид, Сотад).
– „Едип в Колон“. Писал я е в старостта си. Евстатий (към „Илиада“ IX) я нарича „втория Едип“.
– „Трахиннянки“. С нея свързват Сенековата „Херакъл в Ета“.
– „Филоктет“. Пълното заглавие било „Филоктет в Лемнос“. Й. Скалигер я нарича „божествена драма“. Издадена с хубав превод от С.Ф. Християнус (Париж, 1586). Вж. Дион Хризостом, 52.
– Deperditae.
3.
Загубени трагедии.
Посочени от Казобон (към Атеней VII,4), Меурсий (1619), т. 10 от „Гръцки древности“ на Гроновий и Гроций в „Откъси“.
„Атамант“ (Хезихий, сх. към Пиндар, Пит. IV); „Аякс Локрийски“ (сх. към „Аякс“, „Апология“, 2 на Аристид; Платон в „Теаг“ 240 я приписва на Еврипид – също Темистий, Стобей и др); „Егист“ (Хезихий); „Етиопци“ (Атеней, Хезихий); „Акризий“ (Хезихий, Стобей); „Алевади“ (Климент. „Стромати“ VI, 621); Алкмеон (Хезихий, Порфирий. „Омирови въпроси“ I); „Амфиарай“/сат драма (сх. към „Жаби“ и „Оси“, Атеней, Страбон IX, Хезихий); „Амфитрион“ (Хезихий); „Андромаха“ (Etym. magnum); „Андромеда“ (Ератостен. „За съзвездията“ 16 и 36, Хезихий, Etym. Magnum, сх. към „Идилии“, 9 на Теокрит); „Атрей или Микена“ (Хезихий, сх. към „Иполит“ на Еврипид); „Ухажорите на Ахил“ (сат драма?; сх. към „Облаци“, „Жаби“ и „Оси“; към Пиндар. Нем. III и VI, към Аполоний IV, Атеней, Хезихий, Зенобий);
„Дедал“ (Хезихий); „Долопи“ (Хезихий, Etym. magnum); „Елена“ (сх. към „Конници“); „Искането на Елена“ [да бъде върната] (сх. към Еврипид. „Финикийки“, Страбон XIV, Хезихий, Еротиан); „Грабването на Елена“ (сх. към „Аякс“); „Сватбата на Елена“ (Атеней); „Епигони“ (сх. към „Едип в Колон“, Цицерон. Туск. II, p. 188); „Ерехтей“ (Стобей); „Хермиона“ (Евстатий към „Одисея“ IV); „Еврисак“ (Хезихий); „Херакъл“/сат драма (Страбон X, Хезихий, Etym. Magnum, Стефан, Полукс IV,25); „Тамирис“ (Полукс, „Животът на Софокъл“, Атеней I,20); „Тезей“ („Суда“); „Тиест в Сикион“ („Суда“); (сх. към Еврипид. „Финикийки“, Хезихий); „Превземането на Троя“ (Страбон XIII); „Инах“ (сх. към „Плутос“, „Конници“ и „Птици“; към Аполоний I, Есхил. „Прометей“, Полукс, „Суда“, Дион. Халик. I,20); „Иксион“ (сх. към Аполоний IV); „Йокаста“ (Евстатий към „Одисея“ I); „Хиподамия“ (Стобей, 27); „Иполит“ (Ариан, I); „Ифигения“ (Аристотел. „Поетика“ 23, Еротиан, „Суда“, Хезихий); „Ион“ (Хезихий);
„Касандра“ (сх. към „Теогония“); „Клитемнестра“ (Еротиан); „Колхи“ (сх. към Есхил. „Прометей“, Etym. Magnum); „Креуса“ (Полукс, Хезихий); „Лакедемонки“ (Аристотел. „Поетика“ 18, Страбон VIII, p. 364; Полукс IX,10; Присциан XVIII, p. 1177); „Лемноски“ (Стефан, Хезихий, сх. към Аполоний I, сх. към Пиндар, Пит. IV); „Мелеагър“ (Хезихий, Аристотел. „Поетика“ 13); „Минос“ (Климент. „Стромати“ VI, 621); „Навплий“ (сх. към „Жаби“, към Пиндар, Ист. VI; Ахил Таций, Въведение към Арат); „Навсикая“ (Атеней, Полукс, Хезихий; според Казобон – сат. др.); „Ниоба“ (Атеней, Харпократион); „Одисей луд“ (сх. към Пиндар, Ист. IV; Хезихий); „Паламед“ (Хезихий; Евстатий към „Илиада“ II, p. 172); „Пелей“ (сх. към „Облаци“, „Птици“ и „Конници“; Климент. „Стромати“ VI, 625; Харпократион, Стефан); „Поликсена“ (Страбон X, сх. към Аполоний II, Хезихий, Харпократион); „Приам“ (Полукс X,31); „Сизиф“ (Хезихий; според Казобон – сат. др.);
„Тевкър“ (сх. към „Облаци“, Стефан); „Телеф“ (Хезихий); „Терей“ (Аристотел. „Поетика“ 13, Хезихий, сх. към „Птици“, към „Прометей“; Цец към „Дела и дни“,2); „Триптолем“ (Страбон I, p. 10; Плиний XVIII,7; Полукс X,22; сх. към „Ахарняни“, към Пиндар, Ол.. X; Коринт. „За диалектите“, йонийски); „Троил“ (Хезихий сх. към Пиндар, Нем. III); „Тиро“ (Аристотел. „Поетика“ 16, сх. към „Жаби“; Елиан. „За животните“ XI, 18); „Федра“ (Стобей, Хезихий); „Финей“ (Хезихий, сх. към „Плутос“, към Аполоний II; Евстатий към „Одисея“ IV, p. 1168)
4.
Други съчинения
Елегии, пеани; книга за трагическия хор в проза („Суда“).
– De codicibus, editionibus et versionibus.
5.
Издания.
Без гръцките схолии:
Венеция (1502), Париж (1528), Хага (1534) и Базел (1556) с бележки на Камерарий, Франкфурт (1550/1567), Антверпен (1579, Кантер).
С гръцките схолии:
Рим (1518) с епиграма за Софокъл от Иоан Ласкарис. Флоренция (1518). Схолии за Софокъл са писали Дидим (според Атеней), Хораполон („Суда“), Праксифан (сх. към „Едип в Колон“). Също Аристофан Граматика, автор на някои от представянията (argumenta). Флоренция (1522), Франкфурт (1544). Париж (1553 Турнеб, със сх. на Деметрий Тр. – по-ранен от Плануд). Анри Етиен (Женева, 1568) – с гр и лат. схолии, бележки на Камерарий и латинските му преводи на „Аякс“ и „Електра“.
Латински издания:
Франкфурт (1546, в проза), Антверпен (1570, Роталер в стихове).
Гръко-латински без схолии:
Хайделберг (1597, Винсемий с бележки от Кантер), Инголщадт (1608), Женева (1614, в Corpus poetarum).
Гръко-латински със схолии:
Женева (1603 Винсемий, по Етиен, 1568), Лондон (1661), Кембридж (1672). „Аякс“ и „Електра“ в Оксфорд (1706 с някои неиздадени сх. и бележки на Том Джонсън).
– De notis in Sophoclem.
Бележки към Софокъл.
А. Етиен (Париж, 1568). Франциск Критски. „Пролегомени към всички трагедии на Софокъл“ (Морж, 1548).
– Scriptores in scholiis ad Sophoclem citati.
Списък на писателите, споменати в гръцките схолии към Софокъл
Cap. 18 (стр. 234-279)
– de Euripide tragico. Euripides Mnesarchi ex demo Phyle, Atheniensis. Aetas et vita.
1.
Еврипид, син на Мнезарх; от дема Филе, атинянин. Роден на Саламин, 75 ол.,1 (480 пр. Хр.); на 20-тия ден на Боедромион, когато атиняните известяват за победата в морското сражение при Саламин. В реториката следва Продик, във философията Анаксагор. „Не по-малко прославен от който и да е друг поет“ (Дион Хр. XVII, 248/ XVIII, 254). Изказването на Квинтилиан ((X,1). Бил близък с около 12 години по-младия Сократ; и се е мислело, че той му помагал за писането на трагедиите (Д.Л. II, 18; Елиан II, 13). Малко вероятно е след случилото се със Сократ да е бил с Платон при египетските пророци и там да е боледувал и да е бил излекуван от жреците (Д.Л. III, 6).
Умрял през ол. 93,3 малко преди Софокъл, на 70-годишна възраст; в същия ден бил роден Дионисий Стари (Плутарх. „Пируващи“ VIII, 1). Минавал за женомразец („Иполит“, с. 664; Атеней VI, p. 247 и XIII, р. 557).
Крантор го поставял наравно с Омир (Д.Л. IV, 26).
– Tragoediae quae exstant.
2.
Запазени трагедии.
– „Хекуба“. Латински превод в проза на М. Хойзлер (Лайпциг, 1554). Също в „Избрани трагедии“ на Етиен, пак такъв превод на Камил (който превел целия Еврипид на латински). Поетически превод на Еразъм (Базел, 1524 и Хамбург, 1617). Вж. „Прогимназмата“ на Теон, p. 4.
– „Орест“. Представена през ол. 92,4 (409 пр. Хр.). Латински превод на Гелемий. Вж. „Лелий“ на Цицерон за „Орест“ на Пакувий.
– „Финикийки“. Гръко-латинско издание с хубав превод и голям предговор на Гроций (Париж, 1630). Има превод и на Роталер заедно с „Иполит“ и „Андромаха“ (Антверпен, 1581). В проза на Катамин (Страсбург, 1577) и Гилелмий (Росток, 1579). Заедно с „Медея“ и гръцките схолии издадена от Пирс (Кембридж, 1703). „Финикийки“ са писали Акций и Сенека.
– „Медея“, ол. 87,1 (432 пр. Хр.). Била приписвана на Неофрон от Сикион (Лаерций II, 34 и 133 и „Суда“). Но че е на Еврипид казват Аристофан („Жаби“), Аристотел („Поетика“, гл. 14 и 15), Хризип (Лаерций VII, 181). Ений я превел на латински, началото й се цитира в „Реторика към Херений“, II. Запазена е „Медея“ на Сенека. „Медея“ са писали и някои комици (Антифан, Кантар), също Акций и Овидий. Когато дошъл изпратения от Антоний убиец, Цицерон четял „Медея“ (Хефестион, V при Фотий). Гръцко издание със схолии в Париж (1545). Меланхтон оценява високо превода на Камил; поетически превод на Буханан в „Избрани трагедии“ и в Хамбург, 1620. Превеждал я е и Хобс.
– „Иполит“, ол. 87,4 (429 пр. Хр.). Гръцко издание (Витенберг, 1582), латински превод на Роталер (Антверпен, 1581). Малала в „Хроника“, р. 109 споменава за „Федра“, но има предвид тази.
– „Алкестида“. Трагедия с такова име е представял Акций. Има я в „Избрани трагедии“ в превод на Буханан. Схолиастът критикува философстването на пияния Херакъл (ст. 780).
– „Андромаха“, ол. 90,2 (419 пр. Хр.). Хубав поетичен латински превод на С.Ф. Християн (2-ро изд. в Хамбург, 1619). Превеждана от Ений. Клит произнася стих от нея малко преди да бъде убит от Александър (Плутарх).
– „Молителки“.
– „Ифигения в Авлида“ (беотийски град). Гръцко издание със стихотворен превод на Еразъм (Лондон, 1519 и Хамбург 1618). Прозаичен превод на Камил в „Избрани трагедии“. За „Ифигения“ на Ений споменава Гелий (XIX,10). Предговорът на Расин към неговата френска „Ифигения“, където защитава Еврипид против [Шарл] Перо.
– „Ифигения в Таврида“ (в Скития). Вж. Хигин, 120. Хуго Гроций я бил превел (писмо 595), но не я издал.
– „Рез“. Й. Скалигер (summus criticus) смятал, че е на Софокъл. Не се присъединявам към него поради авторитета на древните писатели, които сочат за автор Еврипид,
– „Троянки“ (ол. 91,1). В състезанието, на което я представил, загубил от Ксенокъл (от което се възмущава Елиан в II,8). Била част от тетралогията „Александър“, „Паламед“, „Тр.“ и „Сизиф“ (сатирова). „Троянки“ е представял Акций (загубени са отдавна).
– „Вакханки“. Представена от Акций, свободен превод на Еврипидовата. Разказана от Цец (Хил. VI, 61).
– „Циклоп“ (съдържанието е заето от „Одисея“, IX). Елегантен поетичен превод с бележки на Християн, издаден посмъртно от Казобон в неговата „Гръцка сатирическа поезия и римска сатира“ (Париж, 1606). Пак той издава коментари към драмата на Й. Скалигер. На гръцки с превода на Християн е издаден в Хамбург (1618) от Румпий за употреба в хамбургската гимназия.
– „Хераклиди“.
– „Елена“ (вер. ол. 92, 4).
– „Ион“. Използван от Акций в неговия „Еномай“ (според Скалигер).
– „Полуделият Херакъл“. Споменат от Евстатий (към „Илиада“, XX).
– „Електра“. За пръв път издадена на гръцки от П. Викторий (Флоренция, 1545).
– „Даная“. Оцеляло е само началото, поместено в гръко-латинското издание на Еврипид (1597). За тази драма пише в „Пасхална хроника“ (p. 28).
– Deperditae.
3.
Загубени трагедии.
Ще направя преглед на тези, които са споменати при древните, а също от Меурсий в книгата му за трагедиите на Еврипид, от Гроций в „Откъси“ и Барнезий във „Фрагменти на Еврипид“.
„Егей“ (сх. към „Птици“, „Медея“ на Еврипид; Климент. „Стромати“ VI, 622); „Еол“ (сх. към „Жаби“, Страбон VIII, Дион. Халик. „За реториката“, „Суда“, Хезихий, Плутарх. „За четенето на поетите“); „Александра“ (сх. към „Жаби“, Хезихий, Цицерон. „За гадаенето“); „Александър“ (сх. към „Иполит“, „Медея“ на Еврипид; Елиан II, 8; Климент. „Стромати“ IV, 483 и VI, 621; изглежда на нейна основа Ений е писал своя „Александър“); „Алкмена“ (похвалена в сх. към „Жаби“; Хезихий); „Андромеда“ (ол. 93,3 според сх. към „Жаби“; похвалена от Лукиан в „Как да се пише история“, Ератостен в „Съзвездия“ 17, сх. към „Идилии“ 2 на Теокрит, Лаерций IV, 29, сх. към „Птици“ и „Тесмофории“; спомената от св. Максим в ком. към „Мистическо богословие“; Ений я е превел на латински,представяли са такава драма Ливий Андроник и Акций);
„Антигона“ (сх. към „Жаби“, Климент. „Стромати“ VI, 621, Аристофан Граматика към Софокловата „Антигона“, сх. към Пиндар, Пит. III); „Антиопа“ (Малала р. 58, Хезихий; Бентли пише, че Пакувий я е представил в превод на латински и че е похвалена от Цицерон в „За целите“ I и Персий в „Сатири“ I,77); „Архелай“ (сх. Страбон V, Стефан, сх. към Пиндар, Пит. II); „Атрей“ (Дион Касий LVIII, 636; Ариан в „Беседи на Епиктет“ I, 28; Филопон към „Метеорологика“ I на Аристотел); „Автолик“ (сатирова, Полукс X,24 и 46; Цец. „История“ VIII, 202);
„Белерофонт“ (Лаерций IV, 26; св. Юстин в „Монархия“, р. 108); „Бусирис“ (Хезихий, Стобей); „Диктис“ (ол. 88,1; Стобей; Плутарх я хвали в „Утешение към Аполоний“); „Искането на Елена“ (Etym. Magnum; според „Съдържанието“ към „Елена“ Аристофан я пародирал в „Тесмофории“); „Ерехтей“ (Климент. „Стромати“ VI, 619 и 621; Хезихий, Евстатий към „Илиада“ XVI, Теон към Арат; може би на нейна основа Ений е писал „Ерехтей“; цитирана от Ликург. „Срещу Леократ“); „Тезей“ (сх. към „Жаби“, Цицерон. Туск. III; Цец. Хил. XI, 379); „Тиест“ (нея сигурно е ползвал Сенека за своя „Тиест“; Стобей я хвали); „Иксион“ (Лаерций IX,55; „Суда“); „Кадъм“ (Помпоний към Вергилий, 6 екл.);
„Кресфонт“ (сх. към „Медея“, Аристотел. „Поетика“ 14, Цицерон. Туск. II; Евстратий към „Никомахова етика“ III,1; Гелий хвали Ениевия „Кресфонт“); „Мелеагър“ (сх. към Пиндар, Нем. X, към „Жаби“, към Аристотел. „Реторика“ III; Малала, p. 210; Аристотел. „Поетика“ 13; Акций я е имал предвид в своя „Мелеагър“); „Ниоба“ (Аристотел. „Поетика“ 17; Лаерций VII,28); „Едип“ (Малала, p. 63; Хезихий); „Еномай“ (Климент. „Стромати“ VI, 625); „Паламед“ (Страбон X, Лаерций II, 44; Елиан II, 8; Цец към Ликофрон); „Пиритой“ (сх. към „Жаби“, към Аполоний IV, Климент. „Стромати“ V); „Пелей“ (сх. към „Облаци“); „Протезилай“ (Климент. „Стромати“ VI, 628); „Радамант“ (Страбон VIII); „Телеф“ (сх. към „Плутос“, „Жаби“, „Ахарняни“; Аристотел. „Поетика“ 13, Цец. Хил. IX, 299; Акций я е имал предвид в своя „Телеф“); „Терей“ (Стобей, бес. 13);
„Хипсипила“ (сх. към „Жаби“, Цицерон. Туск. III; Евстатий към „Илиада“ XIII; Дидим според Макр. V, 18); „Фаетон“ (Витрувий IX,1,13; Страбон I, Лаерций II, 10; Макробий I, 17; Теон към Арат, Евстатий към „Одисея“ XIII); „Филоктет“ (ол. 88,1; сх. към „Жаби“; Аристотел я хвали в „Никомахова етика“ VI, 8; Акций я е имал предвид в своя „Филоктет“); „Фрикс“ (сх. към „Жаби“; св. Юстин в „Монархия“, р. 109; Секст. „Против математиците“ I).
– Scripta deperdita.
4.
Приписват му се:
Похвала (песен) в чест на Алкивиад (Плутарх. „Алкивиад“, р. 196 и „Демостен“, р. 846).
Епиграми (Атеней II, 19 и „Антология“).
„Надгробно слово за Никий, Демостен и падналите атиняни в Сицилия“ (Плутарх. „Никий“, р. 534).
Химни (Филострат II, „Хиподром“).
5 писма (неавтентични).
De codicibus et editionibus. Index scriptorum in scholiis ad Euripidem laudatorum.
5.
Издания.
Гръцки:
4 трагедии издадени без име на издателя, място и време; вер. Флоренция, края на XV в.
Венеция (1503). 13 трагедии; същото в Базел (1537).
Антверпен (1571, Кантер). 19 трагедии с бележки и сентенции на Еврипид от Стобей, с лат превод.
Венеция (1534), Базел (1534). Гръцки схолии към 7 трагедии както от древните граматици (Дидим и Аристофан от Александрия), така и от по-новите (Мосхопулос, Ласкарис, Тома Магистър).
Латински, в проза:
Базел (1550) и Франкфурт (1562). 18 трагедии, в превод на Д. Камил (името е съмнително).
Гръко-латински:
Базел (1562), прозаичен превод на К. Стиблин. Разделени са на действия, има предговори и бележки.
Хайделберг (1597). 19 трагедии, превод на Кантер.
Женева (1602) с гръцки схолии към първите 7 и превод на Кантер; и пак там, в Corpus poetarum (1614).
Кембридж (1694, Дж. Барнс), най-доброто досега. Прибавени са всички гръцки схолии, пълен коментар и фрагментите на Еврипид. Писмата на еврипид и 2 дисертации за него – живот и драматургия.
Базел (1559, М. Неандър). Сентенции на Еврипид.
Париж (1626). Сентенции от драмите с хубав латински превод на Х. Гроций.
6.
Каталог на писателите, споменати в гръцките схолии към Еврипид.
Cap. 19 (стр. 234-327)
– notitia tragicorum graecorum quorum fabulae perierunt, digesta ordine alphabeti. Aeschines, Agatho, Alexander Aetolus, Antiphon Rhamnusius, Apollodorus Tarsensis, Arion Methymnaeus lyricus, Callimachus Cyrenaeus, Cantharus Atheniensis, Carcini duo, Choerilus Atheniensis, Critias Atheniensis, Dionysius tyrannus, Epicharmus Cous/Siculus, Euphorion Aeschyli filius, Ezechiel, Heraclides Ponticus, Hippias Eliensis, Ion Chius, Iophon Sophoclis filius, Isocrates Atheniensis, Lycophron, Nicolaus Damascenus, Philostratus Lemnius maior natu, Phrynichus Atheniensis discipulus Thespidis, Pindarus Thebanus, Plato philosophus, pleias tragicorum tempore Ptolemaei Philadelphi, Plinius junior, Pratinas, Rhinthon Syracusius, Timotheus Milesius, Titus Vespasianus imperator, Xenophanes physicus.
Cap. 20 (стр. 327-355)
– de Herodoto historiarum scriptore. Herodotus e Cariae urbe Halicarnassensis.
1.
От Халикарнас в Кария. По-късно е наречен „Туриец“ (от Турии). Тъй като родината му била под властта (vexata) на тирана Лигдам, се отправил заедно с други към Турии, по времето, когато атиняните изпратили колонисти в Тарентския залив (ол. 83,3). Плиний смята, че е започнал да пише „Историята“ около 40-годишен (310 от осн. на Рим, ол. 84,1; 444 пр. Хр.). Според Дионисий Халикарнаски е доживял до началото на Пелопонеската война; значи е живял поне 52 години. В Атина имало негов кенотаф.
– Scripta.
2.
Съчинението му.
Запазен е неговият твърде приятен (suavissimum) за четене труд – „Истории“ в 9 книги. Започва с царя на лидийците Гигес, който е по-ранен с век и половина от Кир. След Кир проследява мидийско-персийската история (res) до бягството на Ксеркс от Гърция; занимава се с египтяните, скитите и гърците.
– Commentationes in Herodotum.
3.
Критикуван от Ктезий (при Фотий), Страбон, Диодор, Гелий, Плутарх (De Herodoti malignitate) и др. Също Йосиф („Против Апион“ I), Цицерон („За законите“, I). Самият той казва, че не на всичко, което e чул и записал, може да се вярва (кн. II и IV). Извлечение от „Историята“ са правили Теопомп и Ефор.
4.
Приписват му се:
„Разказ за живота на Омир“ (Exegesis peri tes Homerou biotes). Според Т. Фабрус (De poetis graecis p. 5, 199) текстът не е Херодотов; други (Вос) също се съмняват. Не е споменат от никой автор, освен при Стефан и „Суда“. Евстатий и сх. към Лукиан го приписват на Херодот. Според някои може да и от Херодот Олофиксий (вж. Стефан, „Суда“).
5.
Други предполагаеми произведения
„Асирийски и Либийски логоси/изложения“, които обаче никой древен автор не споменава. Не е знаел персийски (Вос, Гатакер).
– Codices, editiones
6.
Латински издания.
Деветте книги в превод на Лоренцо Вала (Венеция, 1474).
Същите заедно с „За живота и рода на Омир“ издадени от Кондрад Херезбахий (Кьолн, 1526), преиздадени три пъти до 1562.
Анри Етиен (Франкфурт, 1566) и с превод на стиховете в „Животът на Омир“, непреведени от Хересбахий.
7.
Гръцки издания
Венеция, 1502.
Базел 1541 и 1557. „Животът на Омир“ по това време се публикува с поемите на Омир.
Анри Етиен (1570) с фрагментите на Ктезий.
8.
Гръко-латински
Анри Етиен (1592).
Г. Юнгерман (Франкфурт, 1608): книгите са разделени на глави, включен е „Животът на Омир“.
Т. Галеус (Лондон, 1679). Това е изданието на Юнгерман с увеличен гръцки речник и хронология към Херодот.
– versiones vernaculae
9.
Издания на Херодот на други езици (vernaculae).
На френски от du Ryer (Париж, 1658). „Белгийски“ с „Животът на Омир“ (Амстердам, 1665). Немски (1535, 1593).
– Herodoti plures
10.
Епиграми за Херодот.
Други със същото име: Херодот, брат на Демокрит; Херодот, приятел на Епикур; Херодот от Тарс, учител на Секст Емпирик; Херодот Олофиксий; Херодот от Тива, споменат от Пиндар (Истм. I); и др.
Historici ante Herodotum: Hecataeus Milesius, Xanthus Lydus. Scripta Hellanici Lesbii. Charon Lampsacenus, Damastes Sigeensis, Ephorus Cumaeus Isocratis discipulus.
Cap. 21 (стр. 356-404)
– de Aristophane comico. Aristophanes Philippi, patria incerta. Aetas, laudes. Comoediae quae exstant. Deperditae. Scholia graeca. Codices, editiones, versiones. Scriptores in scholiis ad Aristophanem citati.
Cap. 22 (стр. 405-506)
– notitia comicorum graecorum quorum fabulae perierunt, digesta ordine alphabeti. Alcaeus Mitylenaeus, Alexis Thourius: dramatum nomina. Antiphanes Rhodius, Antiphon rhetor, Apollodorus Atheniensis. Apollodorus Carystius: dramata. Callimachus, Cantharus, Chionides Atheniensis. Crates Atheniensis: nomina comoediarum. Cratinus Atheniensis. Diphilus: nomina dramatum. Epicharmus. Eubulus Atheniensis, Eupolis Atheniensis. Germanicus Drusi f. Hegesippus Tarentinus, Hermippus Atheniensis, Hipparchus, Ibycus Rheginus, Magnes Atheniensis: nomina dramatum. Mennader Atheniensis, novae Comoediae poeta celeberrimus: nomina dramatum. Menippus, Nicochares, Nicostratus filius Aristophanis. Pherecrates Atheniensis. Philemon maior: dramata quae memorantur. Philemon iunior, filius Ph. Phrynichus: haec dramata memorantur. Plato veteris Comoediae poeta clarus. Sopater Paphius. Sophron Siracusanus, Sotades Atheniensis, Strattis Atheniensis, Susarion Megarensis. Theopompus Atheniensis: nomina fabularum. Xenarchus Sophronis f.
Cap. 23 (стр. 506-611)
– de Hippocrate medicorum principe et Polybo eius discipulo. Hippocratis vita et merita. Libri medicinales. Origines librorum spuriorum Hippocratis. Testimonia antiquissima. Erotiani, Artemidori, Dioscoridis, Galeni, Palladii, Suidae. Libri genuinae. Epidemicorum libri I et III: editiones antiquae, codices, versiones, commentarii. Prognosticon: codices, editiones, commentarii. Praesagiorum liber I et II: codices, commentarii et editiones. Aphorismi: codices, editiones, versiones, paraphrases, commentarii. De diaeta acutorum: codices, editiones, commentarii. De aere, acquis et locis. De capitis vulneribus: commentarii et editiones. Libri spurii. Opera manifeste spuria; inedita. Interpretes Hippocratis antiqui. Operum Hippocratis omnium editiones graecae, latinae et greco-latinae. Editiones promissae. In alias linguas translata. Lexica et indices. De Polybo Hippocratis genero et discipulo.
Cap. 24 (стр. 611-720)
– de philosophis plerisque ante Socratem, tum de Socrate, Cebete et aliis quibusdam socraticis. Scriptores de vitis philosophorum. Aetas et scripta Xenophanis. Xenophanis placita. Parmenidis aetas et scripta. Heracliti vita et scripta. Democritus: scripta deperdita; ei supposita et tributa. Anacharsis. Anaxagoras, Anaximander, Anaximenes. Archelaus, Bias, Chilo, Cleobulus. Diagoras, Diogenes. Hippias Eleus, Hippon Rheginus, Leucippus, Melissus, Metrodorus, Myson Cheneus, Periander. Pherecydes. Pittacus. Protagoras Abderites, Zeno Eleates. Timon Atheniensis. Socrates Sophronisci f. Atheniensis. Scripta Socrati tributa. Socratis externa forma et habitus. Aeschines Socratis auditor: scripta. Dialogorum Aeschinis editiones. Antisthenes: scripta. Aristippus Cyrenaeus. Cebes Thebanus: dialogi. Cebetis Tabula num genuina? Codices, versiones, editiones Tabulae. Crito Atheniensis. Euclides Megarensis auditor Socratis. Glauco Platonis frater. Menedemus auditor Stilponis. Phaedo Eliensis. Prodicus Ceus, Simmias Thebanus. Stilpo auditor Euclidis Megarici.
Cap. 25 (стр. 721-744)
– de Thucydide et Ctesia.
1.
Атинянин, възвеждал рода си към Милтиад, съгласно ретора Марцелин („Животът на Тукидид“, издаден от Алд заедно с книгата, после преведен от Казобон). Син на Олор (Цицерон. „Брут“, 11). Бил слушал Херодот да чете „Историята“ си на Олимпийските игри.
Роден ол. 77,2 (471 пр. Хр.), както пише Гелий (XV, 23), присъствал на четенето към 17-годишен, Херодот бил към 30-годишен. Учил при Анаксагор и ретора Антифонт. Бил военачалник, и поради загубата на Амфиполис го осъдили на изгнание (48-годишен, ол. 89,1; 424 пр. Хр.). Установил се в тракийския град Скаптесула, оженил се за богата жена, от която му се родил син Тимотей, и писал „Историята“ (Плутарх. „За изгнаничеството“). Изгнанието продължило 20 години, след което се завърнал (V,26). Колебания относно мястото на смъртта и възрастта му (Павзаний, Марцелин).
– Thucydidis historiae.
2.
„Записки (syggraphe) за войната на пелопонесците и атиняните“. Не е сигурно кой я е разделил на 8 книги; според някои била разделена на 12 или 9. Осма книга, която се различава по стил и няма речи, е била приписвана на други автори – сина на Тукидид, Ксенофонт, Теопомп. Според Марцелин пак е от Тукидид, но я е писал когато вече бил болен и с отслабнал дух.
Че Пелопонеската война е щяла да трае 27 години било предсказано от оракул (V, p.361). Плутарх я поставя между ол. 87,4 и 93,3.
Thucydidis continuatores. Descriptio pestilentiae. Virtutes. Scholia et observationes in Thucydidem. Vitia. Codices, editiones et versiones. Scripta Thucydidem illustrantia. Chronologia. Scriptores in scholiis ad Thucydidem citati. Ctesias eiusque scripta. Historici graeci alii.
Cap. 26 (стр. 745-874)
– de decem oratorum veterum atticorum scriptis editis ac deperditis et de aliis nonnullis antiquioribus oratoribus graecis, quorum scripta vel omnia vel pleraque interciderunt. Pericles, Alcibiades, Theramenes, Ephialtes. Cephalus, Critias, Iphicrates, Callistrates, Eubulus. Antiphon Rhamnusius: orationes. Andocides: orationes. Lysias: orationes. Orationes supposititiae. Codices, editiones. Alcidamas Gorgiae discipulus. Isocrates: orationes. Alia scripta: epistolae Isocrati tributae. Codices, editiones et versiones operum Isocratis. Alii oratores, Isocratis discipuli: Ephorus Cumanus, Polus Agrigentinus, Theopompus Chius, Thrasymachus Chalcedonius. Gorgias Leontinus: scripta. Isaeus Atheniensis: orationes, editiones. Lycurgus Atheniensis: orationes, editiones. Deperditae. Demosthenes Paeniensis Atticus: orationes. Libanii argumenta et Ulpiani commentarii. Codices, editiones. Demosthenicorum illustratores. Demosthenes alii. Aeschines: orationes et epistolae. Editiones. Auctores in scholiis ad Aeschinem laudati. Hyperides Coluttensis Atticus: orationes. Dinarchus: orationes. Demades. Anaximenes Lampsacenus.
Coronidis loco adiungam tres nobiles poetas: Hermesianax, Philetas Cous, Phanocles.
Finis libri et voluminis secundi
*
Volumen tertium
(Hamburgi, 1793)
Praefatio (стр. vii-xii)
Fabricii praefatio vol. II-do veteris editionis praefixa (стр. xiii-xiv)
Index capitum libri 3 (стр. xv-xviii)
Liber 3
De scriptoribus qui claruerunt a Platone et Xenophonte usque ad tempora nati Christi servatoris nostri
(стр. 1-844)
Cap. 1 (стр. 1-25)
– de Xenophonte Atheniensi. Xenophontis scripta edita. Cyropaedia: editiones, versiones, codices. Anabasis: versiones, editiones, codices. Hellenica, De re publica Lacedaemoniorum, De re publica Atheniensium, Memorabilia Socratis, Apologia Socratis. Symposium, Oeconomicus. Agesilaus, Hieron. De proventibus, De re equestri. Scripta supposita et deperdita. Editiones universorum Xenophontis librorum.
Cap. 2 (стр. 25-56)
– de Alexandro Magno, rege macedonum. Alexandri Magni scripta. Scripta Alexandro tributa. Scripta de rebus Alexandri. Alexandri varii. Alexandri qui graece scripserunt.
Cap. 3 (стр. 57-159)
– de Platone et eius scriptis atque interpretibus. Platones multi. Platonis philosophi aetas. Platonis studia, itinera. Platonis dictio. Scripta edita. Tetralogiae: I. Euthyphron, Socratis apologia, Crito, Phaedo; II. Cratylus, Theaetetus, Sophista, Politicus; III. Parmenides, Philebus, Symposium, Phaedrus; IV. Alcibiades, Alcibiades 2, Hipparchus, De philosophia (Ἀντερασταί); V. Theages, Charmides, Laches, Lysis; VI. Euthydemus, Protagoras, Gorgias, Menon; VII. Hippias, Hippias 2, Ion, Menexenus; VIII. Clitopho, Res publica, Timaeus, Critias; IX. Minos, Leges, Epinomis, Epistolae. Scripta spuria vel supposita. Deperdita. Scriptores Platoni laudati. Codices et editiones. Scripta varia de Platone et platonica philosophia. De Albino platonico. Catalogus platonicorum.
Cap. 4 (стр. 159-194)
– notitia platonicorum et academicorum digesta ordine alphabeti. Catalogus platonicorum: Speusippus, Xenocrates aliique. Catalogus platonicarum: Hypatia Alexandrina aliaeque.
Cap. 5 (стр. 195-388)
– de Aristotele Stagirita eiusque scriptis editis. Scriptores vitae Aristotelis. Aristotelis vita. Scripta quae exstant. I. Logica: Categoriae, De interpretatione, Analytica, Topica, De sophisticis elenchis, II. Rhetorica: Ars rhetorica, Rhetorica ad Alexandrum. III. Poetica: Ars poetica. IV. Physica: Physica auscultatio, De coelo, De generatione et corruptione, De meteoris, De mundo, De anima, Parva naturalia (De sensu, De memoria, De somnu et vigilia, De insomniis, De divinatione per somnum, De communi motionis animalium causa, De longitudine et brevitate vitae, De iuventute et senectute, De respiratione, De animalium incessu, De spiritu animali), Historiae de animalibus, De partibus animalium, De generatione animalium, De plantis, De coloribus, De audibilibus, De admirandis narrationibus, De dogmatibus Xenophanis Zenonis Gorgia, Ventorum loca et adpelationes, De physiognomia, Problemata. V. Metaphysica: Metaphysicorum libri xiv acroamatici. VI. Mathematica: De lineis insecabilibus. VII. Ethica e politica: Ethicorum ad Nicomachum libri x acroamatici, Magna moralia, Moralium ad Eudemum, De virtutibus et viciis, De republica. VIII. Oeconomica: De cura rei familiaris. Peplus, Carmen (Paean in Hermian), Epistolae, Testamentum. Supposititia: Mystica Aegyptiorum philosophia, De Nilo. De proprietatibus elementorum, De pomo, De causis, De intelligentia, De bona fortuna et alia. Scriptores Aristoteli laudati. Codices. Eusebii Renaudoti de barbaricis Aristotelis versionibus. Editiones. Versiones: hispanicae, gallicae, italicae, anglicae, belgicae, germanicae, polonicae. Scripta de Aristotele et aristotelica philosophia.
Cap. 6 (стр. 388-408)
– Scripta Aristotelis deperdita digesta secundum ordinem litterarum.
Cap. 7 (стр. 408-457)
– De Theophrasto Eresio. Codices, editiones, commentarii. Fragmenta. Codices, editiones, versiones et imitationes Characterum. Scripta Theophrasti quae exstant. Metaphysicorum fragmentum, De sensu, Testamentum. Deperdita. Plures Theophrasti.
Cap. 8 (стр. 458-510)
– Catalogus philosophorum peripateticorum ordine litterarum digestus. Anatolius Alexandrinus, Andronicus Rhodius, Boethius, index scriptorum in operibus Boethii laudatorum, Callisthenes Olynthius, Damascius Syrus, Dicaearchus Messenius, Eudemus Rhodius, Hermias Atarnensis, Hermippus, Iohannes Argyropulus Constantinopolitanus, Iohannes Damascenus, Nicolaus Damascenus, Strato Lampsacenus, Syrianus Philoxenus aliique.
Cap. 9 (стр. 511-526)
– Philosophorum cynicorum catalogus digestus ordine litterarum. Antisthenes discipulus Socratis, Colotus Lampsacenus Menedemi praeceptor, Crates Thebanus Diogenis discipulus, Crescens qui Iustinum detulit ad martyrium, Demonax Epicteti discipulus, Diogenes Sinopensis Antisthenis discipulus, Hipparchia Cratetis uxor, Menippus, Peregrinus derisus a Luciano.
Cap. 10 (стр. 526-582)
– Catalogus philosophorum stoicorum digestus ordine alphabeti. Athenodorus Tarsensis, M. Iunius Brutus, Cato Uticensis, Chrysippus Solensis, Cleanthes ex Asso, Annaeus Cornutus praeceptor Persii et Lucani, Euphrates Alexandrinus, Musonius Rufus praeceptor Epicteti, Panaetius Rhodius, Posidonius Apameensis, Strabo Amasenus, M. Terentius Varro, Zeno Citieus.
Cap. 11 (стр. 582-632)
– de Epicuro et epicureis, cyrenaicis, scepticis aliisque variorum minorum sectarum philosophis. De Epicuro. De aetate et vita. Scripta. Catalogus epicureorum: T. Pomponius Atticus, G. Iulius Caesar, Celsi duo, Colotes, Hermachus Epicuri successor, Q. Horatius Flaccus, Idomeneus Lampsacensis, Lucianus, Lucilius ad quem Seneca scripsit, T. Lucretius Carus, Metrodorus Lampsacenus Epicuri discipululs, Philodemus Gadarensis, Plinius maior, Plinius Secundus, P. Vergilius. Cyrenaici: Bion Borysthenitis. De Pyrrone et scepticis. Pyrrho Eleus Anaxarchi discipulus, Aenesidemus Alexandrinus, Agrippa, Antiochus Laodicensis, Hecataeus Abderites Pyrrhonis discipulus, Sextus Empiricus, Timon Phliasius. De Megaricis, qui et dialectici postea atque eristici dicti. Euclides Megareus, Diodorus Cronus, Stilpo Megarensis. Eclectici.
Cap. 12 (стр. 632-658)
– de Aristoxeno et aliis musicis. Aristoxeni musica. Codices. Deperdita. Aristides Quinctilianus. Bacchus musicus, Dionysius musicus, Alypius musicus, Gaudentius, Manuel Bryennius. De musica scriptores deperditi. Cucuzeles.
Cap. 13 (стр. 658-718)
– de versionibus graecis librorum Veteris testamenti. Versio graeca ante LXX nulla. Aristeas de LXX interpretibus. Historia de LXX. Num quinque tantum fuerint interpretes. Versio LXX num hodie exstet. Editiones. Complutensis, aldina, romana, oxoniensis. Versionis auctoritas. Versio graeca Aquilae, Theodotionis, Symmachi. Scripta in versiones graecas. Origenis asterisci et obeli, hexapla et octapla. Hieronymi versio.
Cap. 14 (стр. 718-750)
– de Iesu Sirachide et aliis scriptoribus sacris qui non fuere in canone hebraeorum primorumve christianorum. Panaretus liber Iesu Sirachide. Ecclesiastici editiones et interpretes. Sententiae Ben Sirae. Sapientiae liber. Sapientiae Solomonis editiones et interpretes. Oratio regis Manassae. Liber Baruchi, epistola Ieremiae. Indithae liber, Tobiae liber, Danielis additamenta, Estherae additamenta. Liber III et IV Esdrae. Maccabaeorum liber I-IV. Psalmus CLI.
Cap. 15 (стр. 750-763)
– de Lycophrone Chalcidensi. Lycophronis Alexandra. Editiones, codices. Deperdita. Lycophrones varii. Scriptores a Tzetza ad Lycophronem citati.
Cap. 16 (стр. 764-813)
– de Theocrito, Bione, Moscho, Simmia, Dosiada etc. Theocriti idyllia. Syrinx, epigrammata. Codices, editiones. Alia scripta in Theocritum. Scriptores in scholiis ad Theocritum citati. Bionis Smyrnaei idyllia et fragmenta. Alii Biones. Moschus Syracusanus. Alii Moschi. Simmiae poematia. Dosiadae poematia. Alii Dosiadae. Inscriptio Herodis et Regillae.
Cap. 17 (стр. 814-832)
– de Callimacho. Callimachi scripta. Scholia graeca in Callimachum. Editiones, versiones. Callimachi plures.
I.A. Fabricii supplementa quae ad capita de Xenophonte et de Alexandro M. manu sua marginis exemplaris sui adscripserat (стр. 833-844)
Finis voluminis tertii
*
Volumen quartum
(Hamburgi, 1795)
Praefatio (стр. vii-x)
I.A. Fabricii praefatio ad volumen III veteris editionis (стр. xi-xii)
Index capitum libri 3 et 4 (стр. xiii-xvi)
Cap. 18 (стр. 1-44)
– de Eudoxo et aliis quibusdam astronomis antiquissimis. Recentium scriptorium de hoc argumento commentationes. Scriptores de astronomia. Astronomi veteres. De Anaximandro ac Democrito. Cleostratus, Harpalus, Meton, Euctemon, Philippus Medmaeus. Eudoxus Cnidius. Helicon, Callippus, Polemarchus, Pytheas, Dositeus, Autolycus Pitanaeus. Aristarchus Samius. Hypsicles Theodosius, Menelaus, Conon. Hipparchus: scripta. Hipparchi plures. Geminus et scriptores ab eo citati. Sosigenes. Theo et scriptores a Theone citati. Cleomedes: editiones, codices. Achilles Tatius: scriptores ab eo citati.
Cap. 19 (стр. 44-86)
– de Euclide et aliis geometris. Varii Euclidae. Scripta, codices, editiones, versiones. Euclidis Elementa: editiones et versiones. Euclides an tractando theologo. Data, Harmonica, Sectio canonis, Phaenomena, Catoptrica. Scriptores a Proclo in Euclidem citati. Alii geometrae antique.
Cap. 20 (стр. 87-127)
– de Arato Solensi et Eratosthene Cyrenaeo. Arati Phaenomena et Diosemia. Scriptores perditi. Scriptores et interpretes in Aratum. Codices, editiones. Scripta perdita. Plures Arati. Scriptores in scholiis ad Aratum citati. Eratosthenis Catasterismi. Scripta deperdita.
Cap. 21 (стр. 128-170)
– de Manethone Aegyptio et aliis astrologiae apotelesmaticae scriptoribus. Manethonis scripta deperdita. Apotelesmatica. Paulus Alexandrinus. Hephaestion Thebanus. Vettii Valentis Astrologica. Astrologi inediti. Astrologi deperditi. Scriptores qui astrologiam apotelesmaticam oppugnarunt.
Cap. 22 (стр. 170-204)
– de Archimede Syracusano, Apollonio Pergaeo et Eutocio Ascalonita. Archimedis scripta edita. Inedita et deperdita. Inventa. Codices, editiones, versiones. Apollomii Pergaei Conica. Deperdita.
Cap. 23 (стр. 205-222)
– veterum mathematicorum scripta quae reperir potuerunt digerenda vol. XIV. Synopsis Bernardina: I. Euclides; II. Apollonius Pergaeus, magnus geometra; III. Archimedes Syracusanus; IV. Pappus Alexandrinus et Hero; V. Athenaeus; VI. Diophantus Alexandrinus; VII. Parva syntaxis alexandrinorum; VIII-XIV. Claudius Ptolemaeus.
Cap. 24 (стр. 222-250)
– de Athenaeo mechanico, Apollodoro architecto et aliis huius argumenti scriptoribus. Athenaeuss, Apollodorus. Philo Byzantius, Bito, Hero Alexandrinus, Herones duo iuniores, Herones alii. Iulius Africanus Syrus. Catalogus scriptorium de pictoria et statuaria.
Cap. 25 (стр. 251-262)
– de monumento adulitano Ptolemaei Euergetae et de Cosma Indicopleuste. Photii locus de auctore Topographiae christianae. Cosmas an auctor Topographiae christianae. Scriptores in Topographia citati. Scripta Cosmae deperdita.
Cap. 26 (стр. 262-286)
– de Apollonio Rhodio. Apollonii et aliorum Argonautica. Scripta perdita. Codices, editiones, versiones Argonauticorum. Apollonii varii. Scriptores in scholiis ad Apollonium citati.
Cap. 27 (стр. 287-312)
– de Apollodoro Atheniensi, Antigono Carystio et variis quibusdam. Apollodori Bibliotheca. Catalogus scriptorium qui in Bibliotheca laudantur. Codices, editiones. Deperdita. Apollodori plures. Antigonus Carystius et alii Antigoni. Parthenius Nicaenus. Parthenii Erotica et alia scripta. Alii Parthenii. Antoninus Liberalis.
Cap. 28 (стр. 313-344)
– de Polybio et Aenea Tactico aliisque rei militaris scriptoribus. Polybius Historiarum scriptor.
1.
Полибий е роден в Мегалополис в Аркадия (ол. 143,4; 205 пр. Хр.). Баща му е Ликорт, стратег или претор на ахейците (Юстин XXXII, 1,9 и Плутарх. Филопоймен, p. 368). Като млад се присъединява към Филопоймен (Плутарх. „Дали старият трябва да управлява“, р. 791). Участвал в пратеничество до Птолемей Епифан (ол. 149,4; 181 пр. Хр.).
След ол. 153 е повикан в Рим заедно с други ахейци, заподозрени в бунтовничество (rerum novarum). Станал близък със Сципион Млади Африкански, с когото, както се разказва, бил в Африка и присъствал на разрушаването на Картаген (ол. 158,2; 147 пр. Хр.). На следващата година вижда как Л. Мумий подпалва Коринт (Плутарх в края на „Филопоймен“, и Страбон VIII, p. 381). После въвежда закони в ахейските градове и ги помирява с римляните, които се вслушват в съветите му.
Бил в Египет при Птолемей Фискон (Страбон XVII, p. 797). Пътувал из Галия, Испания, прекосил Алпите и моретата: така че, когато пише история, да не прави грешки поради непознаване на местата, в което той самият упреква Тимей.
Умрял на 82-годишна възраст (ол. 164; 124 пр. Хр.), след падане от кон. Били му издигнати статуи от мантинейците, мегалополитците, тегейците и др. (Павзаний. „Аркадия“, гл. 9,30,37,44,48).
– Polybii quae supersunt.
2.
Написал е „История“ (historia katholike) в 40 книги, отнасяща се до случилото се в почти целия свят в продължение на 53 години: от ол. 140,1 (220 пр. Хр.), и началото на втората Картагенска война, до разрушението на македонското царство и победата над цар Персей (ол. 153,1; 168 пр. Хр.).
Първите две книги са като въведение: превземането на Рим от галите начело с Брен (ол. 98; 388 пр. Хр.), първото прехвърляне в Сицилия и до началото на втората Картагенска война. Обяснява както нещата н Рим, така и тези в Картаген, Ахея, Македония, Сирия, Египет, Понт, Кападокия.
Знаел е латински и е ползвал документи, препоръчани му от Сципион и пазени в Капитолийския храм. Много неща е чул лично от Лелий; бил попаднал на текст, написан на медна плоча по нареждане на Ханибал, по време на действията му в Италия. От историците преди него предпочита Арат; по-критично си служи с Филин, Фабий, Филарх, а още с Херей и Сосил.
3.
Предполага се, че целият текст на „История“ е бил ползван от Никифор Вриений (XI в.). Днес (Фабр.) са останали не повече от първите пет. Има откъси от VI до XVII; според Казобон те са част от извлечение, което е правил в последните години на живота си М. Брут. Това предположение се отхвърля от Х. Валезий.
– Codices, editiones. Scripta Polybium illustrantia. Versiones vernaculae.
В библиотеката на „августейшия император“ в кодекси 25 и 30 има неиздадени откъси от XVIII и XIX. Някои откъси, събрани по нареждане на Константин Порфирогенет са издадени от Ф. Урсин (Антверпен, 1582) други от Валезий (Париж, 1634).
4.
Латински издания
Първите пет книги в превод на Н. Перот за издадени в Рим (1473) и Бреша (1488). Същите заедно с откъсите от VI до XVII в превод на Казобон (Франкфурт, 1610).
5.
Гръко-латински издания
Петте книги в Хага (превода на Перот, 1530).
6.
Преводи на други езици
На италиански от Л. Доминик (Венеция, 1546), на немски от Ксиландер (Базел, 1574).
– Deperdita.
Загубени произведения
„За живота и делата на Филопоймен“ в 3 кн. („История“ X, p. 28).
„За подреждането на строя“ („История“ IX, гл. 16). Като познавач на тактиката е похвален от Елиан и Мавриций.
„Нумантийската война“ (Цицерон. Писма V, 1,2).
Писма до Зенон Родоски („История“ XVI, p. 80)
Alii Polybii. Aeneae Tactica. Onosandri Strategicus: editiones, versiones. Scriptores de rei militari qui in bibliothecis adhuc delitescunt. Scriptores deperditi.
Cap. 29 (стр. 344-360)
– de Nicandro Colophonio. Nicandri Theriaca, Alexipharmaca. Scripta deperdita. Codices, editiones. Scriptores in scholiis ad Nicandrum citati. Andromachi et aliorum Theriaca. Scriptores de antidotis.
Cap. 30 (стр. 361-381)
– de Diodoro Siculo aliisque Diodoris.
1.
Роден в сицилийския град Агирион (Аргирион). Живял по времето на Юлий Цезар (Евсевий. „Хроника“ към 1917 г.). Трябва да е живял и след 746 от осн на Рим (7 пр. Хр.). Надживял е Цезар: „Гай Цезар, който заради делата си беше наречен бог“ (V, p. 208 и 211; също IV, p. 158).
– Diodori Siculi Bibliotheca.
2.
В предговора казва, че за да не прави грешки поради непознаване на местата е обиколил голяма част от Азия и Европа, също и Египет (I, p. 29). Знаел латински и ползвал стари римски документи. Що се отнася до историята на египтяни, асирийци, мидийци, перси, гърци, картагенци, сицилийцки, родосци – за тях ползвал книгите на Херодот, Ктезий, Берос, Тукидид, Ксенофонт, Филист, Калистен, Теопомп от Хиос, хрониките на Аполодор, Хиероним от Кардия, македонския историк Марсий; а също Ефор, Тимей, Зенон от Родос, Антиох от Сиракуза и др. За критската история – от Епименид, Досиад, Созикрат и Лаостенид.
Не смята, че е добре да се използват много речи (XX, към края). Все пак е добре да се включват похвали за превъзходните (praestantes) мъже и укори за лошите. Настоява на божественото провидение; но изглежда не вярва твърде на многобройните предсказания и чудеса, за които разказва.
3.
Автор е на „Всеобща история“ (Historiа Catholica) от началните времена до ол. 180,1 (60 пр. Хр.), в 40 книги. В предговора казва, че е работил върху труда си 30 години. Нарекъл я е „Библиотека“, може би защото е съставена от писанията на по-ранни автори (Плиний, предговор към „Ест. история“; Юстин. „Увещание към елините“; Евсевий. „Подготовка за Евангелието“ I, 6).
Хронологията му започва от превземането на Троя и обхваща 1138 г. (предговор, 1 и 13); малко са древните автори, при които има такава яснота в датирането. От труда му не е оцеляла и половината – към 15 книги.
4.
Първите четири книги се занимават с „теология“ и най-древна, главно предтроянска история, на египтяни, вавилонци, халдеи, индийци, скити, араби, етиопци, либийци и гърци; не малко от сведенията са легендарни (fabulosa). Петата е за островите (nesiotike). В следващите пет става дума за гръцките народи, римляните и събитията из целия свят от превземането на Троя до похода на Ксеркс срещу гърците. Единадесетата започва с нахлуването на Ксеркс (ол. 75,1; 480 пр. Хр.) и следва под формата на анали, като за отделните години се отбелязва атинският архонт и римските консули; също и победителите в олимпийските игри. Така стига до времената на Филип Македонски (кн. XVI) и Александър (кн. XVII). В следващите три се занимава с диадохите (successores) на Александър, до поражението на Антигон във войната с останалите царе (ол. 119; 304-301 пр. Хр.).
За римските дела говори малко и кратко, по-пространно за картагенците, доколкото имат отношение към Сицилия, а най-пространно (fusissime) за гърците.
В последните 20 книги достига до 180 ол. и войната на Цезар срещу галите; но те отдавна са загубени, с изключение на някои фрагменти, издадени от Етиен, Урсин и Валезий. Фрагментът от кн. VII за възникването на Рим е запазен от Синкел (p. 194).
Някои от новите го критикуват, защитават го Вос и Вайер. А. Етиен е написал „Апология“ за него.
– Codices, editiones, interpretes.
5.
Първите пет книги е превел на латински Поджо Флорентински (Брачолини) ; макар в това да има съмнения. Издадени под негово име във Венеция (1493 г.).
Гръцкият текст на кн. XVI-XX е издаден за пръв път в Базел (1539 г.). Първите 15 книги са издадени през 1559 от А. Етиен, с „Диатриба“ и „Апология“ за Диодор.
Въз основа на това издание Л. Родоман прави латински превод на всичките 20 книги. Засега Диодор няма по-добро издание от гръко-латинското, съобразено с това на Етиен и включващо превода на Родоман, бележки и хронология (Страсбург, 1604). Преводът е издаден и в Хановер (1611 г.).
В едно следващо издание ще трябва да се вкючат и фрагментите. Забележителен е онци, в който става дума за евреите и Мойсей (кн. XXXIV и XL).
Френски превод на кн. XI-XVII (Jac. Amiotus Париж, 1554). Немски (Базел, 1554), английски (Лондон, 1699), датски (още неиздаден).
– Diodori varii.
6.
Cap. 31 (стр. 382-413)
– de Dionyssio Halicarnassensi et aliis Dionysiis. Dionysii codices, editiones, interpretes. Scripta critica et rhetorica. Deperdita. Index scriptorum a Dionysio citatorum. Dionysii varii.
Cap. 32 (стр. 413-556)
– de Anthologia sive Floridis epigrammatum graecorum. Brevis Anthologiae graecae historia. De Meleagro. De Philippo, Stratone et Agathia. De Constantino Cephala huiusque collectione et editione. De Maximo Planude. Codices et editiones anthologiae Planudeae. Editiones promissae. Catalogus poetarum veterum qui epigrammata graeca condiderunt (poetarum epigrammatariorum). Index epigrammatum.
Finis libri tertii
…
Негръцки следантични изследователи на гръкоезичната литература, споменати от Фабриций
XVI век
до 1580
Aldus Pius Manutius, 1449-1515
Lilius Gregorius Gyraldus, 1479–1552
Adrianus Turnebus, 1512-1565
Franciscus Robortellus, 1516–1567
до 1600
Henri II Estienne/Henricus Stephanus, 1528-1598
XVII век
до 1632
Josephus Justus Scaliger, 1540-1609
Theodorus Canterus, 1545-1616
до 1662
Johannes Meursius, 1579–1639
Hugo Grotius, 1583-1645
Дени Пето/Denis Pétau/Dionysius Petavius, 1583-1652
до 1700
Лъв Алатий/Λέων Αλλάτιος/Leo Allatius, 1586-1669
Johann Friedrich Gronovius, 1611-1671
Thomas Stanley, 1625-1678
John Marsham, 1602–1685
Жан-Батист Котелие/Jean-Baptiste Cotelier/Cotelerius, 1629-1686
Исак Вос/Isaac Voss/Isaacus Vossius, 1618-1689
*
293
