„Класическа филология“ (ФКНФ, СУ)
Старогръцка литература I
2021 г.
Поезия
(14 октомври, 2021)
Трагедия
Лекция XVII
Софокъл
(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)
1. Оцелели трагедии
– „Аякс“. Цец (Хил. III,76) я нарича „Аякс камшиконосец“. Според Дикеарх (в сх. към Софокъл) се наричала „Смъртта на Аякс“.
– „Електра“. Има древен латински превод (или преработка) от Атилий, за който споменават Цицерон и Светоний . Издадена в „Избрани трагедии“ на А. Етиен (1567) с преводи в проза и стихове.
– „Антигона“ (м/у 442 и 440 пр. Хр.; Christ, стр. 203). Била свързвана със смъртта на Софокъл (че не могъл да понесе радостта от победата, или по друга причина). Според други обаче бил избран за стратег поради нея (ол. 84,4; 440 пр. Хр.).
– „Едип цар“ (ок. 429, времето на чумата; Christ, стр. 207). Високо оценена от Аристотел. Тази драма следва Сенека в своя „Едип“.
– „Трахинянки“ (м/у 420 и 415 пр. Хр.; Christ, стр. 209). С нея свързват Сенековата „Херакъл в Ета“.
– „Едип в Колон“. Според схолиаста е представена 4 години след смъртта на Софокъл от внука му; но Christ (стр. 210) я поставя преди „Филоктет“. Смята се, че я е писал е в старостта си и се свързва със делото, заведено срещу него от сина му.
– „Филоктет“ (409 пр. Хр. „при архонта Главкип“; Christ, стр. 209).. Пълното заглавие било „Филоктет в Лемнос“.
2. Източници за Софокъл и произведенията му
„Животът на Софокъл“ (данни на Аристоксен, Сатир, Истър)
Статията в „Суда“
„Пароската хроника“
3. Животът на Софокъл
Софокъл, син на Софил, от дема Колон, атинянин. Роден през 71 ол., 2.
Учил музика и танц при Лампрос. Бил 17-годишен, когато участвал с китара в изпълнението на пеана по повод на победата.
25-годишен за пръв път представил трагедия и победил Есхил. Имал 18 или 24 победи. Понякога бил втори, но никога трети.
Веднъж бил стратег заедно с Перикъл и загубил една битка със самосците; втори път заедно с Никий.
Умрял на 90 г. (ол. 93,3; 406 пр. Хр.). На стари години казвал, че е доволен, задето се освободил от любовните желания.
Бил женен за Никострата, от която е Йофонт; също Леостен, Аристон, Стефан и Менеклид. За смъртта и погребението му.
4. Относно дейността му като трагик
– въвел третия актьор
– не участвал в представленията като актьор
– при него хорът става активно действащо лице; броят на хористите се утвърждава на 15
– служи си с машини
– сравнения с други драматурзи
5. Разни съобщения
А.
Анекдоти (съмнителни разкази)
– заради интереса му към млади момчета е наречен φιλομεῖραξ
Б.
Други сведения и изказвания
– смятало се, че е силно повлиян от Омир
– бил посветил една елегия на Херодот
– може би подкрепял режима на 400-те
– синът му Йофонт завел дело срещу него, а той в отговор чел на съдиите от „Едип в Колон“
6. Загубени драми
В „Животът“ се казва, че е написал 113 трагедии; според „Суда“ са 123.
Цитираните заглавия и източниците са според списъка у Фабриций.
По теми/епохи:
– предтроянски
„Амфитрион“ (Хезихий); Андромеда“ (Ератостен. „За съзвездията“ 16 и 36, сх. към „Идилии“, 9 на Теокрит); „Атрей или Микена“ (сх. към „Иполит“ на Еврипид); „Дедал“ (Хезихий); „Ерехтей“ (Стобей); „Тамирис“ („Животът на Софокъл“); „Тезей“ („Суда“); „Тиест в Сикион“ („Суда“); „Иксион“ (сх. към Аполоний IV); „Йокаста“ (Евстатий към „Одисея“ I); „Иполит“ (Ариан, I); „Ион“ (Хезихий); „Креуса“ (Хезихий); „Лемноски“ (сх. към Пиндар, Пит. IV); „Мелеагър“ (Аристотел. „Поетика“ 13); „Минос“ (Климент. „Стромати“ VI, 621); „Ниоба“ (Атеней); „Пелей“ (Климент. „Стромати“ VI, 625); „Сизиф“ (Хезихий); „Терей“ (Аристотел. „Поетика“ 13); „Триптолем“ (Плиний XVIII,7; Полукс X,22; сх. към „Ахарняни“, към Пиндар, Ол. X); „Федра“ (Хезихий); „Финей“ (сх. към Аполоний II).
– троянски
„Андромаха“ (Etym. magnum); „Аякс Локрийски“ („Апология“, 2 на Аристид; Платон в „Теаг“ 240 я приписва на Еврипид); „Егист“ (Хезихий); „Елена“ (сх. към „Конници“); „Искането на Елена“ [да бъде върната] (сх. към Еврипид. „Финикийки“); „Грабването на Елена“ (сх. към „Аякс“); „Сватбата на Елена“ (Атеней); „Епигони“ (Цицерон. Туск. II, p. 188); „Хермиона“ (Евстатий към „Одисея“ IV); „Еврисак“ (Хезихий); „Превземането на Троя“ (Страбон XIII); „Ифигения“ (Аристотел. „Поетика“ 23); „Касандра“ (сх. към „Теогония“); „Клитемнестра“ (Еротиан); „Навсикая“ (Хезихий); „Одисей луд“ (сх. към Пиндар, Ист. IV); „Паламед“ (Евстатий към „Илиада“ II, p. 172); „Поликсена“ (сх. към Аполоний II); „Приам“ (Полукс X,31); „Тевкър“ (Стефан); „Телеф“ (Хезихий); „Троил“ (сх. към Пиндар, Нем. III)
7. Други произведения
Елегии, пеани; книга за трагическия хор в проза
8. Ръкописи и издания
– Ръкописите
Laurentianus 32, IX в., към който впоследствие са прибавяни схолии. Има отпечатано факсимиле (Лондон, 1885).
Parisinus 2712, XIII в. Със схолии и „Животът на Софокъл“. Не е препис на Laurentianus 32.
– издания до 1700 г.
Без гръцките схолии:
Венеция (1502), Париж (1528), Хага (1534) и Базел (1556).
С гръцките схолии:
Схолии за Софокъл са писали Дидим (според Атеней), Хораполон („Суда“), Праксифан (сх. към „Едип в Колон“). Също Аристофан Граматика, автор на някои от представянията (argumenta).
Рим (1518) с епиграма за Софокъл от Иоан Ласкарис. Флоренция (1518).
Париж (1553; Турнеб). Със сх. на Деметрий Тр. – по-ранен от Плануд.
Женева (1568; Анри Етиен).
Латински издания:
Франкфурт (1546, в проза), Антверпен (1570, в стихове).
Гръко-латински без схолии:
Хайделберг (1597), Инголщадт (1608), Женева (1614, в Corpus poetarum).
Гръко-латински със схолии:
Женева (1603, по Етиен), Лондон (1661), Кембридж (1672).
– до края на XX в.
Страсбург (1786, Brunck)
Лайпциг (1806, Bothe; 1817-1848, Hermann)
Оксфорд (1860, Dindorf; 1946, Pearson)
Париж (1955-1958, Dain и Mazon)
(бележките под линия не са включени)
Библиография
Източници
Апулей. „Апология“. Превод Д. Бояджиев. „НК“, 1990
Аристотел. „За поетическото изкуство“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1975; „Софи-Р“, 1993
Аристотел. „Реторика“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1986
Аристофан. „Жабите“. Превод Ал. Ничев. В: Аристофан. Комедии. „НК“, 1985
„Животът на Софокъл“. Превод М. Славова. „Ах, Мария“, 2011
Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982
Лонгин. „За възвишеното“. Превод Ив. Генов. „НИ“, 1985
Платон. „Държавата“. Превод Ал. Милев. „НИ“, 1981
Плутарх. „Кимон“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013
Плутарх. „Никий“. Превод М. Славова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013
Плутарх. „Перикъл“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Архетип“, 2008
Светоний. „Дванадесетте цезари“. Превод И. Попова, А. Николова. „НК“, 1981
Цицерон. „За задълженията“. Превод Р. Златанова. В: Цицерон. Избрани произведения. УИ „Св. Климент Охридски“, 2008
Цицерон. „За старостта“. Превод Ю. Филипова. „НК“, 1984
Suidae Lexicon. Rec. G. Bernhardy. Halis et Brunsvigae, 1853
I. Tzetzae Chiliades. Instr. Th. Kiesslingius. Lipsiae, 1826
Изследвания
W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890 (Sophokles, стр. 191-213).
J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorium veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720
***
Хорът
Парод
– строфа
[100] Лъч слънчев, блясък ослепителен,
пред Тива със вратите седем светнал,
най-хубав от явилите се някога;
на златен ден си мигла, над
потоците диркейски носена;
[105] отблъсна белощитния аргийски мъж –
изгнаника, във всеоръжие
вървящ начело,
с юзда наострена.
Против земята ни го вдигна Полиник
[110] заради свади спорни
доведе го – свиреп орел,
прелитащ над земята и закряскал остро
с крилата белоснежни силен,
с доспехи множество
[115] и шлемове със конски гриви.
– антистрофа
Над домовете неподвижен,
в кръг зейнал, с копия
убийствени около седмовратната уста
отлитна той, преди брадата да
[120] е сита със кръвта ни и короната на кулите
да грабне боровият Хефест.
Такъв около гърбовете се обтегна
на Арес трясъкът – преграда
за дракона отсреща.
[125] Зевс мрази силно на големия език
хвалбите. Той вижда как
настъпват пълноводни с
надменността на скърцащото злато,
събаря с огненото копие
[130] надаващия вече вик
“победа” по зъберите на стената.
– строфа 2
На упоритата земя е паднал хвърлен огненосецът,
вакханствувал във бесен устрем и
издишвал със напорите на враждебни ветрове.
[135] Ту тук,
ту там се доближаваше и удряше великий Арес,
десноредният.
Пред седем порти седем предводители
стояли равни срещу равни, оставиха
[140] на Зевс Тропей всебронзовия данък.
И само враговете мрачни, родени от един баща
и майка, понесли
двойновсепобедни копия,
добиха дял от обща смърт и двамата.
– антистрофа 2
[145] Ала дойде великоименната Ника,
усмихната пред многоколеснична Тива.
Сложете битките сега в забрава и да тръгнем
към всички храмове на богове
с хора всенощни. Разклащащият Тива
[150] Бакх да властва.
Стазим І
– строфа
Опасностите много са,
[330] но няма по-опасно от човека.
С южняка бурен преминава
по сивобялото море,
промъква се между
вълни околоплискащи.
[335] Най-висшата от боговете –
нетленната и неуморна Гея – измъчва
с въртеливите рала година след година;
със конската порода скита се отгоре й.
– антистрофа
За лекоумния рояк на птиците
[340] приготвя клопки;
тълпите от животни диви гони,
солената природа на морето
лови с изпредените мрежи
човекът прозорлив.
[345] С приспособления улавя скитащи
по планината зверове, удържа
коня гривошиен и неуморния див бик
с ярем около гърлото.
– строфа 2
Звучаща реч и ветровита мисъл, и страст
[350] градозаконна усвоил е;
на ледовете неуютни поднебесните места
и копията на дъжда избягва всеизкусно.
За всичко идещо готов е.
Не ще спечели само спасение от Хадес;
[355] изгнаник е, умислен в неизбежните беди.
– антистрофа 2
Умела ученост и занаяти притежава неочаквани;
веднъж към лошо, друг път към добро примъква се.
Нарежда закони държавни,
присъда изрича със клетва
[360] в държавата видният; а е безграден близкият
до злото. Нека не бъде до мен на трапезата и да
не ми е съмишленик, който дръзва това.
Стазим ІІ
– строфа
Щастливи са невкусилите зло в живота си.
[570] А на които жилището се разклати свише, не са
далеч от Ата; беди пълзят към много от потомците.
Това е като при вълнение,
когато запъхтените
тракийски морски ветрове се затекат към бездната
[575] подводна. Завърта пясък черен откъм дъното
и удряните брегове гърмят под бурноветрения стон.
– антистрофа
Нещастия от древност падат и се трупат, виждам ги,
върху угасналия дом на Лабдакидите.
Родилите не могат да спасят родените; но бог
[580] поваля ги и няма изкупление.
И ето, светлина над сетните
издънки се разпростира днес в дома Едипов:
ала сече ги кървавият меч на божествата тъмни;
безумие в речта, в ума – Ериния.
– строфа 2
[585] Каква надменност на човеци, Зевсе, ще издържи пред
твоето могъщество? Не го владее изтощителният сън,
ни божиите месеци неуморими;
но цар си ти, не остаряваш с времето,
господстваш над сиянието бяло на Олимп.
[590] Закон това е. Той ще надделява
във бъдещето, както и преди.
И нищо между смъртните в живота си
не ще да се отскубне изпод Ата.
– антистрофа 2
Защото колебливата Надежда полезна е за много от
[595] човеците, но и мнозина мами с празноумни Ероси.
Към опитния тя не се примъква,
преди да изгори крака си в пламъка.
Прочуто слово с мъдрост някой е изрекъл:
безчестното изглежда благородно
[600] комуто бог повел
е разума към Ата.
За кратко той ще е далеч от нея.
Стазим ІІІ
– строфа
Еросе, непобедим във бой,
посред благата си полегнал.
[760] Нощуваш в ласкавите бузи на девойката;
прелиташ над морето и по селски дворове блуждаеш.
И никой от безсмъртните или от хората
не те избягва; обладаният от теб безумен е.
– антистрофа
На справедливите внушаваш лоши мисли
[765] и към позор ги влачиш; ти
забърка и тази свада еднокръвна на мъжете.
Но побеждава ясният копнеж във миглите
девичи; на велики обичаи е при извора;
красиво е леглото й; неуязвима си играе Афродита.
[770] Сам аз сега извън законите
блуждая вече; и като гледам, повече не мога
да задържа на сълзите си извора.
Че виждам как към спалнята всеобща на човеците
пристъпва Антигона.
Стазим ІV
– строфа
И на Даная блясъкът небесен
се промени. Във меднообкован дворец,
[910] във стая като гроб бе скрита и заключена.
По род бе знатна ти, девойко, и
прие от Зевс пролялото се златно семе;
но съществува веща и съдбовна сила,
и нея нито изобилието, нито Арес,
[915] ни кули, нито вълноопитните
черни кораби ще я избегнат.
– антистрофа
Бе обуздан гневливият Дриантов син,
на едоните царят. За насмешки груби
Дионис хвърли го във каменен затвор.
[920] Така изтече силата на лудостта му,
и младата му мощ – че бе решил в безумство
да дразни бога със обидни думи.
Защото той възпираше богообзетите
жени и огъня бакхически,
[925] и Музите флейтолюбиви сърдеше.
– строфа 2
Край двоебратското море на плаващите Кианеи
и стръмнините босфорски, и смръщеният Салмидес
тракийски – там Арес краеградият видя на Финеидите
близнаци раната проклета,
[930] слепоизбодена от дивата жена;
незряща в кръгове злокобни на очи
изтръгнати от острия совалчени
в ръце окървавени.
– антистрофа 2
Окаяни се стапяха и за страданието злополучно плачеха:
[935] родила беше майката безбрачна.
Понесла семето на древнородните Ерехтеиди,
в отдалечени пещери
сред бащините бури
отрасна Бореада конебърза и стройнокрака на скалите.
[940] Дете на боговете беше тя. Но живите
във вековете Мойри власт имаха, момиче, и над нея.
Стазим V
– строфа
[1070] Многоименни, на Кадмовата нимфа образ
и род на Зевс тежкогръмовен! Ти обикаляш славната
Италия и властваш във
вселенските прегръдки
на Део Елевзинска.
[1075] О, Бакхе, в Бакховата Тивска метрополия
живееш, край мекия поток Исменов
с потомството на полски дракон.
– антистрофа
Сияен облак те видя над канара
двухълма, където нимфи корикейски, бакхиди стъпват;
[1080] и извор касталийски.
Бръшлянените склонове
на планините Ниски
и многогроздовият бряг зелен те съпровождат,
възгласят със свещени думи
[1085] Тиванската страна да навестиш.
– строфа 2
Ти я почиташ най-високо между градовете
и майка ти – гръмоубитата.
Сега е обладан
от непосилна болест градът с народа си;
[1090] тръгни със стъпката очистваща по склона на Парнас
или над стенещия проток.
– антистрофа 2
О, ти, водителю на огън дишащи звезди,
на нощни гласове пазителю,
на Зевс дете родено;
[1095] яви се с наксоските ти пазачки,
с тиадите лудеещи всенощни,
танцуващи със господаря Якх.