(според изданието на св. Синод на Българската църква, 1925)

1.
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“

Битие, 1:27

2.
„Взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речия бряг; а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.“

Изход, 2:3-4

3.
„А синовете Ааронови, свещениците, да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва; синовете Ааронови, свещениците, да наслагат частите, главата и тлъстината връз дървата, които са на огъня, върху жертвеника.“

Левит, 1:7-8

4.
„Рече Господ на Мойсея в Синайската пустиня, в скинията на събранието, в първия (ден) от втория месец, на втората година, откак бяха излезли от Египетската земя, думайки: пребройте цялото общество Израилеви синове според родовете им, според челядите им, според броя на имената им, всички от мъжки пол до един: от двайсет години и нагоре, всички способни у Израиля за война; според опълченията им ги пребройте – ти и Аарон; заедно с вас трябва да има от всяко коляно по един човек, който да е главатар на рода си.“

Числа, 1:1-3

5.
„Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог, и роптахте в шатрите, си като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби; къде ще вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е по-голям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.“

Второзаконие, 1:26-28

6.
„Когато чухме това, сърдце ни се сви, и в никого от нас дух не остана против вас; защото Господ Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу; и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак, че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.“

Иисус Навин, 1:11-13

7.
„Иуда превзе също тъй Газа с пределите й, Аскалон с пределите му е Екрон с пределите му (и Азот с околностите му). Господ беше к Иуса и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници. И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей.“

Съдии Израилеви, 1:18-20

8.
„Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея. Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.“

Рут, 1:14-16

9.
„И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея. След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.“

1 Царства, 1:19-20

10.
„И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.“

2 Царства, 1:15-16

11.
„И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя. И царът им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми, и го заведете в Гион, нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикате: да живее цар Соломон! След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.“

3 Царства, 1:32-35

12.
„И той стана, та отиде с него при царя. И му каза: тъй говори Господ: задето праща пратеници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото му, – ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш. И той умря по словото Господне, което изрече Илия.“

4 Царства, 1:15-17

13.
„Адам, Сит, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Матусал, Ламех, Ной, Сим Хам и Иафет.“

1 Паралипомени, 1:1-4

14.
„Понеже ме въцари над народ многоброен като земния прах, дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред тоя народ; защото кой може да управлява тоя Твой голям народ?
И рече Бог на Соломона: задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душата на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш Моя народ, над който те поставих за цар, – мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе.“

2 Паралипомени, 1:9-12

15.
„В първата година персийския цар Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, а той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено: тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея. Който между всички вас е от неговия народ, – неговият Бог да бъде с него, – нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на оня Бог, който е в Иерусалим.“

1 Ездра, 1:1-3

16.
„Ако благовори царът, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея, и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървие за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и до градските стени, и за къщата, в която да живея. И царът ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царът беще пратил с мене военни началници с конници. И като чуха това Санавалат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви. И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни.“

Неемия, 2:7-11

17.
„Но Иосия не се върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Иеремия от устата Господни. И влезе с него в битка на поле Мегидо. И царът каза на слугите си: изнесете ме от бойното поле, понеже изнемощях. И слугите го изведоха веднага от строя. Той се качи на втората си колесница и, като се върна в Иерусалим, умря, и го погребаха в гробницата на отците му. И плакаха за Иосия по цяла Иудея, плака за Иосия и пророк Иеремия, и началниците с жените си го оплакват и доднес. И това бе предадено завинаги на целия род Израилев.“

2 Ездра, 2:28-32

18.
„Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия.
Когато бях отведен пленник в Ниневия, всичките мои братя и мои еднородци ядяха от езическите ястия, но аз пазех душата си и не ядях, защото помнех Бога от сé душа. И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставач.
А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.“

Товит, 1:9-15

19.
„Олоферн, като излезе от-пред лицето на господаря си, повика при себе си всички сановници, пълководци и началници на асирийската войска. И потегли на поход с цялата си войска, за да изпревари цар Навуходоносора и да покрие цялото земно лице на запад с колесници, конница и със своята отбор пехота.“

Иудит, 2:14,19

20.
„Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и сатаната. И рече Господ на сатаната: отде дойде? А сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
И Господ рече на сатаната: обърна ли внимание върху моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото. Отговори сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?“

Иов, 1:6-9

21.
„Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи си щит през мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.“

Псалтир, 3:1-6

22.
„Ако кажат: дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, жив да го погълнем, както поглъща преизподнята и цял като слизащия в гроб; да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, – синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им.
Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.“

Притчи Соломонови, 1:11-19

23.
„Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва до века. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Вятърът вее откъм юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. Всички реки текат в морето, но морето не се препълня; те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
Аз, Еклесиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим; и насочих сърдцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.“

Еклесиаст, 1:4-13

24.
„Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и не го намерих. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
Срещнаха ме стражари, които обикалят града: не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми? Но, щом ги отминах, намерих оногова, когато обича душата ми, хванах се за него и не го пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалнята на родителката си.“

Песен на песните, 3:1-4

25.
„Които умуват криво, думат в себе си: кратък и печален е нашият живот и човек не може да се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като да не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата – искра в движението на сърдцето ни. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух.
Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта: да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да не ни отмине; никой от нас да не се лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий.
Силата ни да стане закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно. Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание; обявява се за такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа, пред нас той е изобличение на нашите помисли. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища, като от нечистотии, ублажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща. Да видим прави ли са думите му, и да изпитаме какъв ще бъде краят му. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи да него.
Тъй умуваха те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила, и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души.“

Премъдрост Соломонова, 2:1-3; 6-9; 11-17; 19-22

26.
„Не бъди недоверчив към страха пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърдце. Недей лицемери пред устата на другите и бъди внимателен към своите уста. Не се издигай, за да не паднеш и да не си навлечеш безчестие на душата си, защото Господ ще открие твоите тайни и ще те унизи всред събранието, задето не си пристъпил искрено към страха Господен, и задето сърдцето ти е пълно с лукавство.“

Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, 1:28-30

27.
„Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега – убийци. Твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак и тъжба на вдовица не стига до тях.“

Исаия, 1:21,23

28.
„Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? А Моят народ променяваше славата си за онова, което не помага.“

Иеремия, 2:10-11

29.
„И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тимян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог, и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето. И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях.
Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му до днес; и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити.“

Варух, 1:10-14

30.
„В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселенците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким), биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и беше там върху него ръката Господня.“

Иезекиил, 1:1-3

31.
„И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища. И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царът, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство. И остана там Даниил до първата година на цар Кира.“

Даниил, 1:17-21

32.
„Но броят на синовете Израилеви ще бъде като морският пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи; и там, дето им говореха: вие сте не Мой народ, ще им казват: вие сте синове на Бога Живий. И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излезат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!“

Осия, 1:10-11

33.
„Препашете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтаря! Влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! Защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние. Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог – и викайте към Господа. О, какъв ден! Защото денят Господен е близу: като опустошение от Всемощния ще дойде той. Не пред наши ли очи се отнима храната, и от дома на нашия Бог – веселба и радост?“

Иоил, 1:13-16

34.
„Думи на Амоса, един от пастирите текойски, думи, които той чу във видение за Израиля в дните на иудейския цар Озия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов, две години преди труса.
И рече той: Господ ще загърми от Сион и ще издаде гласа си из Иерусалим, – и ще се разплачат хижите пастирски, и ще изсъхне върхът на Кармил. Тъй казва Господ: за три престъплнения на Дамаск и за четири няма да го пощадя, защото те вършаха Галаад с железни дикани. И ще пратя огън върху дома на Азаила – и той ще погълне дворците на Венадада.“

Амос, 1:1-4

35.
„Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината Исавова? Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство. Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.“

Авдий, 1:8-10

36.
„И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.“
И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. Но Господ повдигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлян в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иоан бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.“

Иона, 1:1-3

37.
„Слово Господне, което биде към Михея Мораститеца в дните на Иоатама, Ахаза и Езекия, царе иудейски, и което му бе открито в Самария и Иерусалим.
Слушайте, всички народи, внимавай, земйо, и всичко, що я пълни! Да бъде свидетел против вас Господ Бог, Господ от светия Свой храм! Защото ето, Господ излиза от Своето място, ще слезе и ще стъпи върху земните височини, – и планините ще се разклатят под Него, долините ще се разтопят като восък от огън, като вода, що се лее низ стръмнина.
И всичко това – поради нечестието на Иакова, поради греха на Израилевия дом. От кого е нечестието на Иакова? Нали от Самария? Кой уреди оброчища в Иудея? Нали Иерусалим? Затоваще направя Самария купища развалини в полето, място за насаждане лози; ще срина камъните ѝ в долината и ще разголя основите ѝ.“

Михей, 1:1-6

38.
„Благ е Господ, Той е убежище в скърбен ден и познава ония, които се Нему надяват; но с наводнение, що всичко потопява, Той ще разруши до основи Ниневия, и мрак ще постигне враговете Му. Какво кроите против Господа? Той ще извърши изтребление, и бедите вече не ще се повторят.“

Наум, 1:7-9

39.
„Защото ето, Аз ще подигна халдейци, народ жесток и необуздан, който ходи по ширините земни да завладее селения, нему непринадлежещи.
Страшен и ужасен е той; от него самия произлиза съдът му и властта му. Вкупом той ходи за грабеж; като устреми лицето си напред, той залавя пленници като пясък.
И над царе се той подиграва, и князе му служат за гавра; над всяка крепост се смее: насипва обсаден окоп и я превзима. Тогава духът му се възгордява и той ходи и буйствува; силата му е негов бог.
Но не си ли Ти от-века Господ, Бог мой, Светий мой? Ние няма да умрем! Ти, Господи, само за съд си го допуснал, Скало моя! За наказание си го Ти назначил.“

Авакум, 1:6-12

*

300