Първо писмо от Дионисий
или
как тиранинът на Сиракуза Дионисий се извини на Платон за това, че го е изгонил от града и е заповядал да го продадат като роб
Но понеже ти нямаш намерение да си заповядваш сам на себе си, за да си наистина свободен, а на мен възнамеряваш да заповядваш и вече заповядваш, аз ще ти се подчиня. Какво да правя?
Платон, “Менон”, 85 d
Дионисий поздравява Платон
Съобщиха ми, че си на Егина и скоро ще се върнеш в Атина. Разбирам, че имаш причини да си огорчен, но трябва да знаеш, че случилото се беше тежко и за мен самия. Аз те ценя отдавна и през времето, което бяхме заедно, те обикнах като собствен брат. Затова съжалявам, че се разгневих, и мисля, че може би не съм постъпил добре. Не бих желал да останеш с лош спомен от срещите ни и да изпитваш омраза към мен. Би било по-добре да размислиш и да се съгласиш, че управлението на една държава е трудно нещо. Аз всеки ден трябва да вземам решения по въпроси, които наистина са важни и не търпят отлагане. Има твърде много хора, чието имущество и живот зависят от мен. Трябва да поддържам умерени отношения със съседните държави, да се съобразявам с онези, които не ми желаят доброто и са готови да се възползват от всяка слабост, и, най-сетне, да намирам начин да убедя народа, че живее достатъчно добре. А народът никога не знае, дали живее добре или зле, но вярва на всичко, което му кажат и винаги е готов да те смаже. Ти сам видя, че правя всичко, което зависи от мен, за да може държавата да се заздрави и тези хора да заживеят добре и спокойно. И затова получавам интриги, недоверие и неуважение. И най-накрая трябваше да чуя и от теб всичко това, което реши да ми кажеш. Какво трябваше да правя тогава? И това не се случи само веднъж. Ти беше в дома ми достатъчно дълго и присъстваше на всички вечери, а и на деловите ми срещи. Аз ти оказах доверие и те приех, както не съм приемал никой друг човек. И трябва да знаеш, че ничие друго присъствие не ме е правило така спокоен и уверен в себе си, както твоето. Но разбери, че нещата, които правя, ме изморяват и имам нужда от отдих поне от време на време. И тогава имам нужда от спокоен разговор, а не от укори. Ти смяташ, че можеш да говориш с мен, като че ли аз съм Горгий или Евклид, и да ме принуждаваш да ти отговарям с часове, и да ми кажеш всичко, което би казал на някой от твоите приятели. Но аз не съм нито Горгий, нито Евклид. Аз съм отговорен за благосъстоянието на тази държава и на всички хора, които живеят в нея, а и на много, които живеят на други места. И всички те имат полза да управлявам и да изпълнявам задълженията, които съм поел. Ти знаеш, че можеш винаги да си отидеш и да се занимаваш с философия, а аз оставам тук и няма как да замина, и да заживея на друго място. Така че искам да разбереш, че не можех да постъпя иначе. Ако желаеш, пиши ми и ми съобщи от какво имаш нужда. Мога да изпратя кораб с петдесет гребци и най-добрия екипаж, които ще те отведат до Атина в пълна безопасност. Не е било необходимо друг да плаща откупа. Ако дължиш някому пари, пиши ми каква е сумата и недей да мислиш повече за това. И ми кажи какви са плановете ти занапред и дали ще имаш нужда от помощ. Искам да бъдеш сигурен, че съм готов да те подкрепя винаги и да ти помогна да се справиш с всяко затруднение. Ако не си готов да се върнеш в Атина или да заминеш за друг град, ще те приема незабавно в дома си или, ако предпочиташ, ще те настаня на друго място в Сиракуза, където ще се чувстваш добре и ще можеш да се занимаваш с твоите неща. Аз няма да те безпокоя, но ти ще можеш да ме посещаваш винаги, когато пожелаеш. Колкото до разходите, предлагам ти сам да определиш годишния доход, който смяташ, че ще ти бъде достатъчен. Това е всичко. Много бих желал да се видим отново.
Бъди здрав
* * *
Второ писмо от Дионисий
или
как Дионисий се грижеше за личната си безопасност и за доброто на Сиракуза
Най-напред, ако искаш да кажа какво е мъжка добродетел – лесно е. Защото добродетелта за мъжа е да бъде способен да управлява работите на града, и управлявайки ги – да бъде полезен за приятелите си, нанасяйки в същото време вреда на враговете си и пазейки се да не му се случи и на него подобна беда.
Платон, “Менон”, 71 е
Дионисий поздравява Платон
Пишеш ми, че предпочиташ да заминеш за Атина и че не мислиш за ново пътуване до Сицилия. Разбира се, това си е изцяло твоя работа. Бъди сигурен, че от моя страна няма да срещнеш никакви трудности. Но ако наистина смяташ, че би могъл да имаш неприятности с някого в Атина, моля те да ме уведомиш веднага. Мога да ти изпратя до шест души лична охрана (мога и повече, но предполагам, че няма да получиш разрешение от съветниците). Освен това имам един военен кораб на Евбея и ако е нужно, той може да пристигне незабавно в Пирейското пристанище. Единствената трудност е връзката с тях – но и тя може да се улесни чрез моя проксен, с когото се познавате. И все пак ти напомням, че няма място в Гърция, а и където и да било другаде, където би могъл да се намираш в по-голяма безопасност, отколкото в моя дворец в Сиракуза.
Като казах за двореца – последният месец направих допълнителни подобрения. Успях да завърша двете кули, които гледат към североизточното пристанище и подземния коридор, който излиза точно на кея. Освен двата ми лични кораба, нито един плавателен съд няма право да влиза там без разрешение от мен или от началника на охраната. Един от корабите винаги е в пълна готовност за отплаване – гребците чакат на борда и се сменят всеки осем часа. Има съвсем нов механизъм за управление на платната, което го прави много по-маневрен, а корпусът е изработен от специално дърво, което расте само на западния бряг на Либия, на три дни път от Херакловите стълбове. Изработен е в Кирена от тирски майстори и съм сигурен, че е най-бързият кораб на запад от Йония. Ако ми се наложи временно да напусна Сиракуза (а това не е невъзможно, защото има разни групички в Съвета, от които може да се очаква всичко, включително тайни контакти с картагенците) бих могъл за половин ден да пристигна в Месена при Хипон, с чиято помощ веднага ще овладея положението.
Проблемът е, че не винаги имам достатъчно сведения за това, какво се случва в града – или по-скоро имам, но не толкова точни, колкото би трябвало. Както знаеш, един стратег няма право нито на лична гвардия, нито на мрежа от отакусти. Аз, разбира се, имам и двете, но това ми струва доста пари и отстъпки. Просто трябва да се мисли за твърде много неща. Първо – дворецът да е надеждно място, а това означава за охраната му да отговарят наистина сигурни хора, каквито не е лесно да се намерят. Второ, да се поддържа гвардия, но не прекалено голяма, защото става разпусната и неуправляема, нито пък много малка, защото не би могла да противодейства при по-сериозни размирици. А освен това тези хора не могат да бъдат оставени да бездействат, защото стават опасни. Значи някой трябва да се занимава с обучението им, което по-скоро служи за запълване на свободното им време. Но за да се плаща на войниците, на инструкторите и на началника на охраната, са нужни пари. Също толкова (или дори повече) са нужни, за да се плаща на отакустите и на координатора им, а и самото изслушване на сведенията ми отнема доста време. После – необходимо е да бъде купена една част от Съвета, за да защитава политиката ми, и друга, за да си мълчи и да гласува. Но те трябва да са мнозинство – значи повече от двеста души – иначе останалите могат да спрат някое решение или закон, които се налага да бъдат приети бързо. Изобщо там работата е деликатна – не трябва да е ясно, кои предложения са мои или се подкрепят от мен, защото ако някое от тях се отхвърли, това би било удар по авторитета ми. А това не трябва да се допуска, защото винаги има последствия – главното е, че дори хората, които иначе контролирам, стават по-претенциозни и по-непокорни.
Изобщо, за да бъде удържан града в мир, трябва да се води цялостна политика, а тя изисква такова влияние върху Съвета, съдилищата и административните длъжности, каквото аз нямам. Просто не ми достигат хора. На пръв поглед всичко изглежда просто: имам прилична охрана, повечето граждани нямат право да притежават оръжие, през пролетта и есента провеждам военни акции, които са необходими по-скоро за да се поддържа дисциплината в града, отколкото за някакви допълнителни придобивки, имам стабилна група в Съвета, която удържа правомощията ми, имам начини да въздействам и на съдилищата, защото това са почти същите хора. Познавам всички, които могат да имат някакво влияние върху живота тук и имам приблизително ясна представа с кого контактуват, поне в рамките на града. Работата е там, че те се срещат и с мнозина чужденци. Мисля си, че ако Сиракуза беше достатъчно изолирана, и ако нямаше толкова голямо движение, управлението би било доста по-лесно. Но днес всеки може да отиде във всеки друг град и там да се занимава с неща, които аз или никога не научавам, или научавам с много голямо закъснение.
Проблемът е, че не мога да си позволя да се оттегля и да си заживея като обикновен гражданин. Ако това стане, има хиляди начини да ме обвинят в незаконно забогатяване, а и в други неща, или пък да измислят закон специално за мен и да ме изгонят от града. А аз нямам къде да отида. От друга страна, не мога да премахна Съвета, защото тогава няма да успея да се справя с Народното събрание. Или по-скоро ще успея, но за това ще е необходима голяма законодателна промяна, чрез която онези съветници, които ме поддържат, ще получат изключителното право да внасят предложения в Народното събрание. Тогава излиза, че от промяната просто не е имало смисъл. Но ако разпусна и Народното събрание и обявя тирания, напрежението би станало много голямо. Тогава няма да мога да мина без външна войска, арести, извънреден съд и така нататък. А това ще означава да се откажа и от личната си независимост – защото никой град няма да ми подари армията си, а ще използва услугата, която ми е направил, за да ме държи под контрол; другата възможност са свободните наемници, но тях не мога да ги събера тайно. Ако пък реша да разчитам на гражданите, ще трябва веднага да започна война срещу някого и да воювам почти непрекъснато, а това не е лесно – особено сега, когато положението в Сицилия и Южна Италия е стабилизирано. Разбира се, съществува Картаген, но една сериозна война срещу него би била тежка и може спокойно да бъде загубена.
Изглежда, че сегашната система е достатъчно добра, но не е лесно да бъде поддържана. Ако, примерно, реколтата се окаже слаба в продължение на две години и износът спадне, веднага намаляват и парите, които мога да управлявам. Това би трябвало веднага да води до съкращения в гвардията и намаляване на средствата за всички, които работят за мен. А това не мога да си ги позволя, защото няма как да ги убедя, че не съм виновен за спадането на доходите им и че те трябва да продължат да работят, както и преди. Мога да увелича данъците на занаятчиите; в такъв случай или ще ги разоря, или ще престанат да плащат изобщо, или – което е най-вероятно – ще плащат само на данъчните служители. Те пък ще ме лъжат, че занаятчиите не продават нищо, а аз ще трябва да се примирявам с това. Но не мога да играя този театър, защото всички ще разберат, че съм слаб и съм минал в отстъпление. Ако вдигна данъка върху имуществото пропорционално, или еднакво за всички, или само за по-бедните, резултатът ще е същият. Ако облагам само по-богатите, ще загубя влиянието си в Съвета, или, за да го запазя, ще трябва да компенсирам моята група, а това ще глътне всички допълнителни пари. Мога да вдигна митата върху вноса, но така ще изгоня търговците; а за увеличаване на тези върху износа не мога и да мисля.
Наистина, положението на стратег ми позволява да не бъда обвиняван за всичко. Освен това във времена на депресия винаги има разни възможности да се отвлича вниманието на гражданите – например, могат да се повдигнат обвинения за незаконно забогатяване, за издаване на държавни тайни или за заговор срещу аристокрацията. Когато някой бъде притиснат по-сериозно, или дори осъден, това ме облекчава за няколко месеца – още повече, че имуществото му се продава в полза на държавата. Изобщо съдебните борби срещу някои хора почти заменят военните кампании – а когато са добре организирани, са много по-безопасни.
Изглежда, че управлението не може да мине лесно без да се намират причини за трудностите. Най-големият проблем е, че населението все е недоволно, и непрекъснато иска още. Те никога няма да приемат, че положението може просто да се влоши и толкова. Трябва да им се внушава, че са в опасност и че сегашната държавна уредба и особено гарантът за нея – в случая аз – са най-сигурната защита срещу тази опасност. Значи те трябва едновременно да изпитват страх и да вярват, че има някой, който е силен и справедлив, способен е да удържи реда и да ги защити, а освен това и не живее по-добре от тях.
Така че има нужда от това, да се говори добре за първия мъж в държавата. Най-добре е, ако това става равномерно на всички места – и в Съвета, и в Народното събрание, и на пазара. Благоприятната мълва е най-ценното нещо. Защото в Съвета е ясно кой е свързан с мен и там похвалите не могат да произведат никакъв ефект – защото предварително се знае кой какво ще каже. В Народното събрание не е точно така, защото хората се сменят по-бързо. Там вече е по-смислено да посъветваш някого да говори в твоя полза. А на пазара е бъркотия. Преди време си мислех, че могат да се ползват отакустите, но после се отказах – на тях най-често им личи, какви са.
Понякога ми се струва, че съм изморен, но веднага си казвам, че това не е възможно. В моето положение няма как да си изморен. Или си в течение на всичко и реагираш незабавно, или трябва да изчезнеш. А не съм сигурен, че някой в този град има достатъчно разум и опит, за да удържи всичко, което съм направил досега.
Бъди здрав
* * *
Трето писмо от Дионисий
където Дионисий обеща на Платон да му изпрати пари и му каза, че е много разгневен
- Дори и да има у себе си някакви мнения и желания, които изглеждат добри и все още притежават срам, той ги унищожава и ги изхвърля от себе си, докато не се освободи от разсъдливост и не се изпълни с нахлуло отвън безумие.
– Ти описваш по съвършен начин раждането на човек с тиранически характер – рече той.
Платон, “Държавата”, 573 b
Дионисий поздравява Платон
Изпращам ти десет мини, за да върнеш парите на Аникерид и още две за общи разходи, и ако имаш някакви дългове. До десет дни ще изпратя два таланта на сметката на Адимант в Атина, за да можеш да купиш подходящ парцел за школата си. За разходите по строежа и обзавеждането ще помислим по-нататък.
Драги Платоне, аз съм бесен. Моля да ми съобщиш, дали това, което върши Дион из Сиракуза, има връзка с твоите писма до него? И какви са тези въпроси, които ти самият ми задаваш? Вчера пък ми съобщават, че някой си Аполодор бил на път за Сицилия и щял да има среща с мен, за да му дам заем да пътува отвъд Херакловите стълбове и че съм му бил препоръчан като щедър човек от някакъв приятел на Дион. Това ти ли си, или е някой друг? И какъв е най-сетне този натиск, на който съм подложен вече дни насам?
Много те моля или да прекъснеш връзките си с Дион, или да престанеш да му внушаваш, че боговете са го натоварили да освобождава Сиракуза. Ако не направиш това, ще бъда принуден да спирам писмата ти до него и да ги чета, което не ми се прави. При това, ако прочета някакви глупости, ще се разгневя твърде много. Сиракуза не е мястото, където ти ще осъществяваш твоите философски планове. Мислех, че си разбрал това. Един месец преди да напуснеш града, говорихме с теб точно по този въпрос. Тогава ти казах: “Платоне, управлението на този град не е твоя работа. Моля те, занимавай се със сократическите си книги, а когато беседваш с граждани на Сиракуза, говори с тях на други теми.” И тогава ти се съгласи, и каза: ”Добре, така ще бъде.” Но продължи да правиш каквото правеше и преди. И аз след това търпях цял месец, преди да се стигне до заминаването ти. Освен това се погрижих да направя всичко, за да бъдеш в безопасност – значи да не те убият още докато плаваш в Адриатическо море. А точно това щеше да стане, ако не бях говорил лично с капитана на кораба и не бях изпратил охрана, която да следи за теб, докато те свалят някъде около Атика.
Ето сега аз плащам откупа, разноските по престоя ти там, и съм готов да платя и школата ти. Но всичко това теб не те интересува. Ти се мислиш за нещо различно, за необикновен мъж. За божество ли се мислиш, кажи? За Херакъл или за Дионис?
Преди няколко дни разбирам, че леонтинците се готвели да изпратят заселници северно от Посидония. Кога се взе това решение? Защо не съм бил осведомен направо от тях, а трябва да го научавам последен? Казват ми, че и ти си щял да участваш в това. Аз не те ли предупредих да не се занимаваш със заселването на източните брегове? Кой те е упълномощил да се набъркваш в управлението на тези държави? И друго. Откъде му е хрумнало на Хермодор да внася закон за държавните длъжности във военно време? Той ли ще регламентира задълженията на стратезите и ще се грижи за контрола над тях? Той ли инструктира Дион да дрънка безумия навсякъде из града и да умува дали тук има монархия или аристокрация? Или си ти?
Аз не знам защо мислиш, че тези, които се мъчат с поддържането на този град, трябва да те търпят безкрайно. Казвам ти за последен път: няма да си организираш апойкии из Велика Гърция, няма да поучаваш сиракузците как да се грижат за държавата си, няма да се заиграваш с разни непълнолетни празноглавци. И няма да пътуваш източно от Закинт, освен ако не си получил разрешение от мен.
А за Дион изглежда е нужно да се говори отделно. Аз много съжалявам, че допуснах да си общувате с това момче в собствения ми дом. Съжалявам, че съм бил толкова вежлив и снизходителен с него. Той се държи така, като че ли до онзи ден е бил търговски инспектор на Месопотамия и сега са го назначили на същата служба тук. Какво го интересува него кой и как води търговията с Африка? Той ли ще преценява от колко телохранители се нуждая и как гражданите трябва да се отнасят с мен? На колко години е той? Два пъти съм изпращал хора при него и съм ги съветвал да бъдат внимателни, и все пак да му обяснят, че тук няма нужда от малолетни демагози. Два пъти уреждам събрание на Съвета, за да го предупредя. Но той продължава да дрънка. Не разбира ли, че мога да го изгоня когато пожелая, и да разпродам цялото му наследство за два дни? Или смята, че ще бъде посрещнат като герой в Италия или Атина, и ще дочака да се върне, когато няма да съм стратег? На това ли разчита? А дали мисли, че е невъзможно да иде при божествата и да се обърне направо към тях за съдействие? Защо да не се случи същото и на Хермодор, и на всички онези, които станаха толкова подвижни и приказливи? Като гледам как се държат те двамата и какво правиш ти, се питам дали все още сте с ума си. Лично теб настойчиво те съветвам да внимаваш. Ако узная, че наистина си във връзка с леонтинците и им внушаваш да правят някакви глупости, или че отново си писал на Дион, за да му изкажеш мнението си за моята работа и да го консултираш какво да говори тук и там, ще ми се наложи да взема мерки, колкото и неприятно да ми е това. Следващите две години няма да излезеш от Егина, и нито ще изпратиш, нито ще получиш писмо от когото и да било. И ако пак не разбереш за какво става дума, ще те продам някъде из Либия и никой повече нищо няма да чуе за теб.
И пак ти казвам: ако желаеш да говорим, ще ти дам тази възможност. Дори държа да говорим. Държа да сложим край на тази история. Затова ти предлагам да се свържеш с проксена в Атина, да се качиш на кораба, който той ще ти изпрати, да дойдеш тук и най-сетне да изясним отношенията си.
***
Текстовете са публикувани като части от книгата “Писма до Егина”. Сонм, 2006.