- Много трудно е да се разбере защо някой решава да направи такъв опит [за самоубийство]. После хората изпитват чувство за вина, набеждават се едни други. А защо е станало – обикновено никой не знае, нито самият самоубиец. А глупостта и умът нямат много общо с тези неща.
– Да, това го разбирам, че нямат много общо… но когато човек е млад, има неща, които го интересуват в живота и те са силни и го държат като връзки…
– Аз знам и за млади самоубийци, и за възрастни… май няма отношение и към възрастта. Вероятно човек губи усещането за смисъл. Ако се будиш всяка сутрин в лошо настроение… Въпросът е как се случва загубата на самообладание.
– Те по този начин „решават“ свои проблеми, но ги създават на други хора – родители, близки, и по този начин се отказват от тях. Мътна работа. Интересното в онази книга на Дюркем е, че той съпоставя броя на самоубийствата при католици и протестанти и установява, че при католиците са по-малко, тъй като социалният контрол в онази общност бил по-силен и индивидите били по-интегрирани, отколкото протестантите.
– А споменава ли, че живеят по на юг?
– Кои живеят по на юг? Католиците ли?
– Ами в Европа това си е положението, католиците са южно разположени, като изключим поляците и ирландците. Значи – Италия, Испания и Португалия, после малко по на север историческата Австро-Унгария, южна Германия и Франция+Белгия – това са католиците. А протестанти (независими от Рим) са северните германци и Холандия, скандинавците и Великобритания (която е особен случай). Швейцария е най-южната протестантска страна. Друг въпрос е, че, както е прието да се мисли, протестантите са хора бизнес-ориентирани, семейните връзки са разхлабени, патриархалността е ограничена (жената е равноправна, тоест работи и следователно има повече разводи). Съответно напрежението в работата и страхът от социална изолация е по-голям.
– Вижда ми се нещо като противоречие в това – хем жената работи, хем страх от социална изолация… работещият човек вече е вписан и в друга общност, освен семейната.
– Отношенията между хората не са без връзка с климата (на север не можеш да излизаш много от дома си). А протестантството като цяло малко помага за душевното спокойствие. Няма единна организация, всеки може да си направи „църква“. Поради това няма църковен авторитет и хората са неспокойни – коя е истината и има ли изобщо истина по важните въпроси на битието. Компенсират го с фанатизъм (нашата църква е единствената, най-съвършената и затова това ние сме спасени, нищо не може да ни се случи, все едно е как точно живеем. А „църквата“ им се състои от 20 души примерно…). А страхът от социална изолация започва с разпадането на семейството и съответно на роднинските връзки. Хората водят живот „поотделно“. То е възможно там, където жената е по-независима. А контактите в работата са слаби, защото това е конкурентен свят, изисква се „мобилност“ за по-голяма ефективност – хората не бива да се застояват на едно място, защото стават лениви… то си е така. И затова не можеш да имаш дългогодишни, стабилни човешки връзки на работното място. Само че там, където държавата е по-силна, не е точно така… хората не се движат много. И затова произвеждат по-малко, но пък са по-спокойни. И така е в католическите страни и още повече при нас – в православния свят. Така че най-вероятно у нас (южните православни славяни) и в Гърция има най-малко самоубийства в Европа…
– Дори да е така, това е положението, връщане назад няма. Дори в православния свят семейните връзки се разпадат. От глобализацията и други прелести на съвременния свят спасение няма и няма да стане по командата „жените – бегом марш в къщи“). А сега аз си помислих, че тук е грешката – в надценяването на конкуренцията. От това сякаш се изключва простият интерес или любовта към делото, с което се занимаваш… човекът, който полага много грижи за нещо, не започва ли да го обича по-силно?
– Да, защото принципът изглежда е печалбата… сигурно има нещо вярно в това, което пише Вебер (четох го преди време, но набързо), че хората възприемат печалбата като „знак отгоре“ – че Бог благоволи към тях. И затова се стремят към нея, а не за да живеят приятно. Не може да се провери дали е така, но интересно звучи, дори убедително.