Въпросът не е в това, кой е Тръмп, а защо се гласува за него. Несъмнено, хората гласуват не за личността (какво да знаят за нея?), а за посланието. Значи – и друг да беше предложил това, което Тръмп предлага, щеше да получи същите, а може би и повече гласове.

И защо това послание надделя? Защото американците са генетически недемократични хора, или обременени с наследството на тоталитаризма, или обработени от доминиращите медии? Ако не са това причините, кои са?

Човек разбира каквото и да е въз основа на система от знания, част от която са и общите предположения (принципи и убеждения въз основа на тези принципи в съчетание с някои известни факти). Така че за да разберем защо Тръмп спечели, е нужно да знаем нещо за историята на Америка и изобщо на Запада – и това знание не може да се отдели от нашите убеждения за съдържанието и смисъла на историята.

Историята на известния ни Запад започва оттогава, откакто се появяват онези институции и общности, които и до днес участват в нея. След изчезването на Западната империя това са римският епископат и духовно, а често и политически управляваните от него племена – германоезични, романоезични, впоследствие и някои славяноезични.

Тези племена за много векове не успяват да се еманципират в църковно и културно отношение от Рим, макар да запазват езиците си; и поради това никога не успяват да се превърнат в народи, каквито има на Изток, а стават нещо друго, което се нарича „нации“. Затова самосъзнанието им на различни общности със свои държави се нарича „национално“ и е слабо свързано с религията, а нерядко е и направо враждебно спрямо нея.
В резултат на този процес на Запад възникват „елитите“. Това са наднационални общности, които, по подобие на римския епископат, се отделят от останалото население и претендират за изключителност и привилегированост; и, чрез колонизирането на т.нар. „Нов свят“, разпростират тази своя претенция върху цялата Земя.

Добре е да се забележи, че религиозните войни през XVI-XVII в. не избухват поради несъгласие на нововъзникващите нации с това, което Рим изповядва – ако беше така, то и те на свой ред биха изповядвали нещо единно. Но те са борба срещу елитизма на римския епископат и приближената му аристокрация, която също е официално латиноезична и й е все едно кого точно управлява. И това, че целта на тези нации (главно германоезични) не е била религиозна, личи от следното: напускайки римокатолическата общност, те се принуждават да позволят произволното възникване на религиозни общности, представящи себе си за християнски, но лишени от апостолска приемственост; и по този начин Църквата при тях просто изчезва, превръщайки се във вид обществена организация (форма на сдружаване).

Но когато предприемат своята експанзия по море към други континенти, те се отнасят към завареното население по начин, аналогичен на онзи, срещу който са въставали: както римското духовенство отделя себе си от западноевропейските племена на основание, че е техен духовен водач, така и завоевателите-протестанти се представят за вносители на „цивилизованост“ и така позиционират себе си като елит по отношение на местните. Така се появява непознатата през средновековието идеология на расизма, изразена чрез циничния израз „бреме на белия човек“.

Но тази строена през вековете система – колониалната – беше обречена на сриване по същата причина, поради която и Реформацията на Запад беше неизбежна – защото с времето наглостта на „елита“ става непоносима.

Расисткият аргумент беше използван в Европа чак до средата на ХХ в., когато режимът на немските нацисти беше унищожен от СССР, Британия и Америка. Но реториката на хитлеристите беше двулика – по отношение на атлантическия Запад те се представяха като защитници на нациите срещу глобалният индустриален и финансов елит; а по отношение на славянския и православен Изток взеха ролята на „цивилизатори“, като същевременно си поставиха за задача буквално да унищожат част от народите, срещу които воюваха (както правеха и с евреите). Така че крайната им цел пак беше глобалното господство – в качеството си на нация, която не само побеждава всички други нации и племена, но премахва и наднационалния елит, за да заеме неговото място.

И все пак елитът, срещу който нацистите воюваха, оцеля и надживя не само тях, но дори и съветския проект. След „демонтажа“ на британската империя той си послужи със Съединените Щати като държавна опора по пътя към властта над света. Поради това тези, които говорят за либералфашизъм, не са далеч от истината, защото либерализмът на постсъветския западен елит е само реторика, а стратегията му предвижда унищожението на всички държави, които стоят на пътя към глобалното господство. В Европа това се извършва чрез структурите на ЕС, в САЩ – чрез раздробяването на нацията на малцинства и присвояването на реалната власт от малък брой фамилии – това вече не се и скрива, а направо се демонстрира.

И ето, сега имаме ситуация, напомняща тази от средата на XX в. Базираният в Америка и отчасти в ЕС либералфашистки елит поглъща бившите социалистически държави, налагайки им „своите правила“, поставя навсякъде в Европа такива правителства, каквито желае, притежава банките, контролира медиите и разгромява с военни средства ред държави с непокорни правителства (Сърбия, Ирак, Либия, Сирия), а най-сетне атакува и Русия чрез Украйна.

Но този елит, както винаги, слабо се интересува от благосъстоянието, а още по-малко от равноправието на хората в подчинените му територии. Това се отнася и за страните, които са негова главна база – западна Европа, Британия и дори САЩ. Ето защо не е странно, че в тези страни започна процес на съпротива, който даде резултати. В Британия гласуваха за напускане на ЕС, а в САЩ избраха Тръмп.

Това изглежда като бунт на хората от тези страни, който вече намира своите лидери и е на път, в случай че елитът не отстъпи, да премине във война. И на едната страна в тази война виждаме отново да стои съюзът, който спечели Втората световна – Русия, Британия и Америка.

*

http://glasove.com/categories/komentari/news/vyv-vojnata-vleze-i-amerika