1.

В книга „Часослов“ (София, 1996), издадена от Св. Синод на Българската Православна Църква, на стр. 10 четем:

„Вярвам… в една света, съборна и апостолска Църква.“

В „Кратък православен молитвеник“ (Атон, 2007), издаден с благословението на манастира „Св. вмчк Георги Зограф“ , Света Гора, Атон, на стр. 26-28 четем също:

„Вярвам… в една света, съборна и апостолска Църква.“

Терминът „съборна“ е превод на гръцкото καθολική от Никео-Цариградския Символ на вярата (325-381 г. сл. Хр.).

Църковно-славянският превод на καθολικός е, както е известно, „соборный“. Това може да се види в цитираните книги, а също и в „Речник на църковно-славянския език“, т. II на архим. д-р Ат. Бончев (НБКМ, 2012), с. 173.

 

2.

В по-нови времена в издаваните на български език служебници се забелязва колебание относно превода на καθολική (слав. соборнаѧ) между „съборна“ и „вселенска“.

Примерно, „вселенска“ откриваме в „Служебник“ (Цариград, 1908), съставен от митр. Герасим и архим. Борис (Символ на вярата, с. 163) и в „Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“ (София, 1949) под редакцията на еп. Партений и архим. Николай (Символ на вярата, с. 55).

Същия превод на български намираме и на интернет-страницата на Вселенската патриаршия (Οἰκουμενικὸν Πατριαρχεῖον) – http://www.ec-patr.org/creed/index.php?i=bulgarian

Това е мястото да отбележим, че гръцкото съответствие на българския термин „вселенски“ е οἰκουμενικός, а не καθολικός, който именно стои в Символа на вярата; и следователно има основание  καθολικός да се превежда на български не с „вселенски“, а с друга дума.

Такова е било становището и на българските преводачи от времето на Първото и Второто Българско Царство, както ще посочим по-долу.

На страницата на Вселенската патриаршия, „Символ на вярата“, намираме следните преводи на καθολική:

английски: „catholic“

френски: „catholique“

немски: „katholische“

Следователно при превод на езиците на западни страни от романската и германска езикови групи се предпочита дума от корена на гръцкото καθολική, но не се търси дума, съответстваща на οἰκουμενική, каквато е българската „вселенска“.

При превод на езиците на традиционно православни страни срещаме преводи на καθολική само от корена на „съборна“:

руски: „соборную“

сръбски: „саборни“

румънски: „soborniceasca“

В този контекст превода на гръцкото καθολική с българското „вселенска“ е изненадващ и във всеки случай изисква обосновка.

 

3.

Преводът на καθολική с „вселенска“ не намира подкрепа и в българските богословски текстове от времето на Първото и Второто Българско Царство.

В текста на Бориловия синодик, съставен непосредствено след 1211 г. на основата на византийския синодик, на стр. 65б-66а четем (според изданието на Ив. Божилов, А. Тотоманова и Ив. Билярски. „Борилов синодик“. С., 2012):

„Вѣруемъ… въ единѫ, свѧтѫѧ, събѡрнѫѧ и апостольскѫѧ церкѡвь…“

Текстът на Синодика, запазен в два ръкописа (Палаузов от XIV в. и Дринов от XVI в.), е бил редактиран и допълван в продължение на два века. Окончателния си вид той трябва да е придобил през последната четвърт на XIV в., по времето на св. патриарх Евтимий Търновски.

Имаме достатъчно основание да мислим, че преводът на καθολικήν със „събѡрнѫѧ“ („съборна“) в текста на Символа е бил одобрен лично от св. патриарх Евтимий Търновски.

 

Заключение:

В Девети член на гръцкия текст на Никео-Цариградския символ на вярата Едната, Света и Апостолска Църква е наречена и καθολική.

Старобългарските преводачи, както свидетелстват паметниците, са превеждали този термин със „съборна“ (в старобългарския вариант на думата).

Този превод е възприет в богослужението на църковнославянски език, а също и в съвременните преводи на Символа на вярата на руски, румънски и сръбски езици.

Смятам, че това е достатъчно основание терминът „съборна“ да остане и в съвременния превод на Символа на български език.