Авторът и разказвачът обикновено си приличат, но никога не са едно и също.

…

Историята изглежда на пръв поглед заплетена, но е кратка. Героят се казва Хосе, той е баск от Навара, от Елисондо – едно градче в най-северната част на днешна Испания, не много далеч от Памплона.

Като юноша се скарва по време на игра с едно момче на неговите години, сбиват се и го убива. Напуска страната си и става войник в испанската армия.

Разпределят го в Севиля, където се случва да стои на пост до тютюневата фабрика, в която работят няколкостотин жени. Там вижда за пръв път Кармен („с доста къса червена пола и красиви обувчици“). По време на една почивка тя го забелязва, подхвърля му няколко остроти, но и едно акациево цветче, което той кой знае защо прибира и запазва. След два-три часа от фабриката се чуват викове и се оказва, че Кармен е ранила с нож една жена от работещите; и Хосе, който е ефрейтор, трябва да я отведе в ареста. По пътя тя разбира, че е баск и го заговаря на баски. Излъгва го, че е оттам, прави няколко комплимента на страната му и той й позволява да избяга.

Затова го наказват с един месец арест. Докато е там, тя му изпраща хляб, в който има пила и пари. Той все пак не избягва, но се трогва от подаръка и от това, че тя го помни.

След като излиза като обикновен войник от ареста, я вижда да отива в къщата на един полковник. Тя се шегува с него задето е разжалван, но все пак му определя среща в кръчмата на някой си Лилас Пастия, извън града. Срещат се, а после се връщат в Севиля, похарчват всичките си пари за ядене и пиене и прекарват една незабравима нощ в дома на старата Доротея.

После тя изчезва за няколко седмици, а той узнава отнякъде, че била в Португалия. Веднъж, като стои на пост пред една от градските врати, тя се появява и го убеждава да пусне група цигани, пренасящи контрабандни стоки. Следващите дни той напразно я търси у Доротея и една вечер тя идва, но в компанията на някакъв лейтенант. Лейтенантът се държи грубо с Хосе, двамата изваждат сабите си и Хосе го убива.

Кармен казва съжалително, че „правел само глупости“, преоблича го и го отвежда при групата контрабандисти и обирджии, с които отдавна си сътрудничи.

Скоро след това става ясно, че тя всъщност е омъжена за някакъв циганин на име Гарсия, когото най-сетне успява да измъкне от затвора. Гарсия се завръща в групата и двамата се запознават („черен отвън и още по-черен отвътре, той беше най-противният злодей, който съм срещал някога“).

Тя става любовница на един англичанин в Гибралтар, за да проучи кога ще отпътува на север, така че хората от групата да успеят да го оберат. И докато разговаря с Хосе, който е влязъл в дома им като продавач на портокали, го съветва да остави Гарсия пръв да нападне екипажа, защото било вероятно да го убият. Хосе отказва да извърши тази подлост, макар да признава, че мрази мъжа й. Но докато очакват в гората англичанина да мине, те се скарват, изваждат ножовете и Хосе убива Гарсия. Кармен коментира случилото се без всякаква скръб и по-скоро цинично.

Скоро след това групата им е атакувана от войници при което Хосе е тежко ранен. Тя обаче му намира една къща в Гренада, където седмици наред го лекува денонощно и „с такова умение и усърдие, каквито никоя жена не е показвала и към най-любим мъж.“

След известно време обаче харесва един тореадор на име Лукас, когото видяла в Гренада. Хосе узнава това и опитва да й забрани да го вижда; а тя му отговаря остро и безцеремонно.

Веднъж му казва, че иска да иде на панаир в Кордоба. Той я пуска, но после узнава, че там щяло да има бой с бикове. Отива незабавно и я заварва на коридата, и вижда как Лукас й подарява панделката на бика.

Не успява да я изведе от стадиона преди края на зрелището, но я изчаква в къщата, където обикновено отсядат; отвежда я извън града и я увещава да заминат за Америка, където да заживеят по друг начин. Тя обаче отказва да замине с него „за да сади зелки“, и казва, че животът тук й харесва. А него вече не го обича, и не заради Лукас, а просто е престанала да го обича.

Той я заплашва, че ще я убие, а тя сваля пръстена, който някога й е подарил, и го хвърля в храстите. Казва, че е очаквала да я убие; съдела за това по разни знаци и не се бои. И е по-скоро съгласна да умре с него, отколкото да продължат да живеят заедно.

Той я убива с ножа си и я погребва в гората, като оставя до трупа й едно кръстче и захвърления пръстен.

…

Самата новела обаче не е представена от името на основния разказвач, а е монолог на самия Хосе малко преди да бъде екзекутиран – както за убийството на Кармен, така и за други престъпления.

Разказвачът е учен, който посещава Испания с намерение да проучи местоположението на древната Мунда (където към 45 пр. Хр. се е водила битката между Цезар и синовете на Помпей) и да докаже, че тя не се намира при крайбрежната Марбела, както е прието да се твърди, а по-скоро край Мантиля, градче разположено по навътре в сушата и на югоизток от Кордоба.

Докато скита с един водач из в околностите й, той попада на Хосе и влиза в разговор с него. Вечерта отсядат в една малка странноприемница и лягат да спят; а водачът, който е разпознал Хосе, избягва, като преди това предупреждава разказвача, че отива да донесе на властите за разбойника. Той от своя страна събужда Хосе и го съветва да бяга, и се разделят като приятели.

Завръща се в Кордоба, където продължава научната си работа. Една вечер, докато се разхожда из града, се запознава с Кармен, която похвалва хубавия му златен часовник и го поканва у дома си „да му гледа“. Не след дълго обаче там се появява Хосе, извежда разказвача и го съветва да си върви. Когато се връща в квартирата си, той забелязва, че часовникът му е изчезнал.

След още няколко месеца обикаляне из Андалусия отново минава през Кордоба, където познати монаси му съобщават, че часовникът му е намерен и покрай това – че Хосе е заловен и осъден на смърт. Той отива при него в затвора, където именно изслушва цялата история.

След като представя чутото от Хосе, разказвачът добавя и няколко реда за произхода, нравите, бита и езика на циганите: всичко това в чисто академичен стил, като статия за енциклопедия.

…

Любовната война бива или тактическа, или стратегическа. Тактическата е присъща на жените и те я владеят, но само нея. Тя е описана в „Кармен“: обличаш се съблазнително, подхвърляш цвете на мъжа, държиш се дръзко, хвалиш което той обича, помагаш му в трудни моменти, дразниш го с авантюри, понякога му се отдаваш, даваш му надежда и за още. Целта е – да разбиеш защитата му и да постигнеш власт над него.

Защото всяка любовна война се води не само заради любовта, а и за власт, тъй като е необходимо единият да управлява. И единият от двамата винаги е по-слаб, тъй като е по-зависим, което се нарича „по-влюбен“. Но това не значи, че другият обича по-малко.

Войната на мъжа е от друг вид, тя е стратегическа. Което значи: понасяш ударите, устояваш и се стремиш към дълготрайно преимущество. То се постига с добродетел. Трябва да си великодушен, щедър, кротък, да не ревнуваш прекомерно, да закриляш жената. Да не показваш слабост, да не я молиш за ласки, нито да ги взимаш насила. Да познаваш слабостта й и да я поставяш по-ниско от себе си, тъй като е само жена.

Тогава, дори да те изоставя, тя ще те помни и ще си казва: „А кой е по-добър от него?“ И ще се завръща. Но дори да не се завърне, ще е нещастна, че не е с теб.

Хосе е неопитен в тази война, той дори не знае за нея. Но освен това няма и усет какво подобава на мъжа: а то е най-напред да постави себе си по-високо от жената. Това значи също да постави душата по-високо от тялото, ума – по-високо от желанието и Бога – по-високо от хората.

Вместо това той става жертва: няма сила да понася ударите й, нито да я управлява, нито да я загуби. Когато я убива, знае, че извършва самоубийство, но ревността не му позволява да я остави жива; усещането му за мъжко достойнство стига дотам, да попречи някой друг да я притежава буквално (телесно).

 

[Проспер Мериме. „Избрани творби“. „НК“, 1979. Превод О. Бранков]