„Илиада“:
Някъде се води война: една армия, съставена от няколко съюзени войски, обсажда град. Главнокомандващият армията по време на някакъв грабеж в околността отвлича дъщерята на местен жрец. Жрецът се оплаква на божеството, то изпраща болест на войската, много хора измират. Един от съюзените царе, забележителен воин, предлага да се допитат до гадател и гадателят съобщава причината. Главнокомандващият разбира, че трябва да върне жената, но нарежда да му доведат друга, и то не коя да е, а точно онази, която пък наскоро е отвлякъл забележителният воин.
Воинът изпада в ярост, че му взимат наложницата – не толкова заради нея, колкото заради унижението и фактически напуска армията. Обаче не си заминава съвсем, а вместо това моли боговете да нанесат поражение на доскорошните му съюзници. Така и става – съюзната армия се огъва под атаките на обсадените и е застрашена от унищожение.
Тогава най-добрият приятел на сърдития воин влиза в боя, бие се храбро, но загива. Последният изпада в отчаяние, решава да отмъсти и се връща в армията. Започва битка; воинът и предводителят на обсажданите, който именно е убил приятеля му, влизат в единоборство и воинът побеждава. След това започва да издевателства над трупа на загиналия, но боговете го предупреждават да престане и той го връща на близките му, които го погребват.
„Одисея“:
Един младеж, царски син, живее с майка си, а в дома им са се събрали група мъже, които искат тя да се омъжи за един от тях. Предполага се, че баща му е загинал, тоест изчезнал безследно, но това не е сигурно. Младежът тръгва да научи нещо за баща си, като по пътя е придружаван от помощници – първо една богиня, после някои мъже, които са се съгласили да му съдействат. Узнава, че баща му вероятно е жив и се завръща, макар че някои от кандидатите на майка му се опитват да го убият.
През това време баща му, който все пак е главният герой на поемата, потегля от острова на една богиня, с която е живял няколко години като със съпруга, и пристига на друг остров, където семейството на местния цар го посреща гостоприемно. Там разказва за приключенията си, някои от които са твърде необикновени. Домакините го изслушват и го изпращат на острова му със свой кораб и много подаръци.
Там той среща сина си, връща се инкогнито у дома и двамата влизат в битка с кандидатите за ръката на царицата, и ги избиват. После се договарят с роднините на убитите за мир и всичко завършва благополучно.
(„Старогръцката литература“, стр. 44-45)
*
206