Сократ, Тимей, Хермократ и Критий се срещат, за да продължат вчерашния си разговор, който е бил „за държавата“. Тогава се казало, че съсловието на земеделците и на онези с останалите занаяти трябва да бъде отделено от тези, които ще я защитават: това ще бъдат стражите. Тяхната душа трябва да е и пламенна, и философска, за да могат да се отнасят към своите меко, а към враговете – сурово. Те ще са обучени в гимнастика, музика и в отделните науки; няма да имат нищо повече от една умерена заплата, ще живеят заедно и ще се грижат само за доброделта. Природата на жените ще се доближи до тази на мъжете, и те ще бъдат насочвани към същите занимания. Относно брака и поколението: всичко трябва да е общо и никой да не познава своите кръвни деца и родители. Браковете ще се нагласяват така, че по-добрите и по-лошите мъже и жени да се свързват съответно помежду си; а децата на лошите ще се отвеждат в друг град, като развитието им ще се наблюдава (17а-19а).
Сократ с удоволствие би видял една такава държава в движение: как води войните си. Обаче това не може да бъде направено нито от древните, нито от новите поети; не че той не ги уважава, но като подражателни души те са способни да представят само това, което са виждали. Колкото до софистите, това са хора бездомни и скитащи, и те няма да разберат думите и делата на такива, които са както философи, така и политици. Но ето го Тимей от Локри: той е философ, а е заемал и високи длъжности в града си. Критий също не е несведущ в такива неща, а природата и възпитанието на Хермократ му позволяват да участва в този разговор (19b-20c). Хермократ казва, че вчера, като се настанили у Критий (в стаята му за гости), си говорили за такива неща, и той им разказал едно старо предание.
Критий казва, че споменатия разказ принадлежи на Солон, „най-мъдрия от седемте“, който бил роднина на прадядо му Дропид. Разказал го някога на дядо му Критий (впрочем заслужава си с такъв разказ да бъде прославена богинята на днешния й празник). А самият Критий чул този разказ от дядо си на един празник, когато бил десетгодишен, а дядо му – на деветдесет. На празника се изпълнявали произведения на Солон. Та ако Солон се беше заел да изложи разказа си в стихове, вместо да се занимава с други дела, той е щял да надмине по слава Хезиод и Омир (20d-21d).
Има един град Саис в началото на Делтата, откъдето е родом известният египетски цар Амасис.Той бил основан от Неит (Атина) и затова жителите му се отнасяли приятелски с атиняните. Като разговарял с тамошните жреци, Солон им разказал някои гръцки предания за най-древни събития – за първия човек Фороней и как от потопа оцелели само Девкалион и Пира. Тогава един от събеседниците му казал, че човечеството е било унищожавано много пъти с огън и вода, а така ще е и в бъдеще. При гърците няма памет за много стари събития. Все пак те имат мита за Фаетон, който отразява истината, че понякога небесните тела се отклоняват от пътищата си и тогава всичко на земята загива от огън. В такъв случай египтяните биват спасявани от Нил. Те не са били и потопявани, когато боговете прочиствали земята с вода: тъй като при тях водата идва не отгоре, а отдолу. Така че при тях са запазени най-древните предания: каквото важно са чули да се е случило по света, те го записвали и го пазели в храмовете си. Гърците обаче не помнят нещата, случили се в древно време по техните земи: те примерно не знаят, че преди последния унищожителен потоп Атина е била военно силен и законово добре устроен град (21е-23d).
Тя била 1000 години по-стара от Саис, който пък бил на 8000 години. Сега жрецът щял да разкаже накратко това, което му е известно за древната история на Атина, а подробностите могат да се видят в самите текстове. Та в онази Атина съсловията на жреци, занаятчии, скотовъдци, ловци, земеделци и воини били отделени, както е сега в Саис. Мястото на града било избрано от богинята заради умереността на сезоните, което съдейства за поява на особено интелигентни хора. Тя искала те да са като нея, значи да ценят както войната, така и знанието. Градът извършил много забележителни дела, но най-големият му подвиг бил, че унищожил една голяма сила, тръгнала срещу Европа и Азия откъм Атлантическото море. Тогава пред Херакловите стълбове имало остров, по-голям от Либия и Азия взети заедно; оттам можело да се мине на други острови, а оттам – на целия континент от другата страна на Атлантическото море. Защото морето откъм Херакловите стълбове е само като един залив с тесен вход, в сравнение с онова; а обкръжаващата го земя с право би се наричала континент. Та на този остров Атлантида имало голяма сила, която владеела него, други острови и части от континента; а също Либия до Египет и Европа до Етрурия. Тя повела война за да зароби и всички останали. Тогава Атина застанала начело на гърците, а после, макар изоставена от всички, победила сама и освободила от робство всички земи до Херакловите стълбове. Но земетресения и наводнения унищожили за едно денонощие цялата й войска, а Атлантида изчезнала под морето (23е-25d).
Критий добавя, че си спомнил за тези неща след вчерашните разсъждения на Сократ, и като излезли, ги разказал на останалите; после през нощта си спомнил още, и на сутринта отново им разказал всичко. Та сега да приемем, че разказаното вчера от Сократ се отнася до онази Атина, и че гражданите в Сократовата държава са техните истински прадеди. Нека днес Тимей, който се занимава с астрономия и с природата на нещата, да говори пръв и да разкаже за създаването на света и природата на човека. После самият Критий да разкаже за гражданите на онзи град, за който е слушал Солон; а после да разсъждава за тях така, сякаш те са граждани и на съвременна Атина. Сократ казва, че преди такава реч трябва да се призоват на помощ боговете и Тимей се съгласява (25е-27d).

…

(според превода на Г. Михаилов. В: Платон. Диалози, IV. „НИ“, 1990)

*

236