Всички публикации от Николай Гочев

Еврипидовата трагедия

Старогръцка литература I

2021 г.

Поезия

(21 октомври, 2021)

Трагедия

Лекция XVIII

Еврипид

(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)

1. Оцелели трагедии

– „Алкестида“ (438 пр. Хр.). Трагедия с такова име е представял Акций. Схолиастът критикува философстването на пияния Херакъл (ст. 782-790).
– „Медея“ (ол. 87,1; 432 пр. Хр.). Била приписвана на Неофрон от Сикион; но че е на Еврипид казват Аристотел и Диоген Лаерций. Ений я превел на латински („Реторика към Херений“, II). Запазена е „Медея“ на Сенека. „Медея“ са писали и някои комици (Антифан, Кантар), също Акций и Овидий. Когато при Цицерон дошли изпратените от Антоний убийци, той четял „Медея“.
– „Хиполит“ (ол. 87,4; 429 пр. Хр.).
– „Андромаха“ (ол. 90,2; 419 пр. Хр.). Клит произнася стих от нея малко преди да бъде убит от Александър. Превеждана от Ений.
– „Троянки“ (ол. 91,1; 415 пр. Хр.). В състезанието, на което я представил, загубил от Ксенокъл. „Троянки“ представял Акций.
– „Елена“ (вер. ол. 92, 4; 409 пр. Хр.; или 412 пр. Хр., Christ).
– „Орест“ (ол. 92,4; 409 пр. Хр.). Вж. Цицерон в „Лелий“ за „Орест“ на Пакувий.
– „Хекуба“. Поетически превод на Еразъм (Базел, 1524 и Хамбург, 1617).
– „Финикийки“. Трагедия със същото заглавие са писали Акций и Сенека.
– „Молителки“.
– „Ифигения в Таврида“ (в Скития).
– „Рез“. Й. Скалигер смятал, че е на Софокъл. „Не се присъединявам към него поради авторитета на древните писатели, които сочат за автор Еврипид“ (Фабр.)
– „Циклоп“ (вж. „Одисея“, IX).
– „Хераклиди“.
– „Ион“.
– „Полуделият Херакъл“. Споменат от Евстатий („Коментар към „Илиада““, XX).
– „Електра“.
– „Вакханки“ (посмъртно, Christ). Представена от Акций, свободен превод на Еврипидовата. Разказана от Цец (Хил. VI, 61).
– „Ифигения в Авлида“ (посмъртно, Christ). Гръцко издание със стихотворен превод на Еразъм (Лондон, 1519 и Хамбург 1618). За „Ифигения“ на Ений споменава Гелий (XIX,10). Расин пише „Ифигения“; в предговора защитава Еврипид против [Шарл] Перо.
Към тях Фабриций добавя и
– „Даная“. Оцеляло е само началото, поместено в Хайделбергското гръко-латинско издание на Еврипид (1597).

През античността и във Византия се ценят и коментират най-вече „Хекуба“, „Орест“, „Финикийки“, а също и „Медея“, „Хиполит“, „Вакханки“, „Ифигения в Таврида“ (Christ, стр. 216).

2. Източници за Еврипид и произведенията му

„Животът на Еврипид“ (γένος καὶ βίος)
Варианти на „Живота“ у Тома Магистър и Мануил Мосхопулос
Авъл Гелий („Атически нощи“ XV, 20)
„Пароска хроника“
„Суда“
Съобщения и критики на антични автори, най-напред Аристофан

3. Животът на Еврипид

Еврипид, син на Мнесарх от дема Филе, атинянин. Роден на Саламин, 75 ол.,1 (480 пр. Хр.); на 20-ти Боедромион, денят на победата в морското сражение при Саламин.
Като юноша спортува и участва в състезания. В реториката следва Продик, във философията – Анаксагор. Бил близък с ок. 10 години по-младия от него Сократ.

Започва да се състезава млад, имал сравнително малко победи.
Пътувал из Гърция и другаде, и бил приеман от някои монарси, подобно на Есхил. Бил в особено добри отношения с Архелай Македонски.
Имал две жени и трима синове.
Умрял в Македония (ол. 93,3; 406 пр. Хр.), малко преди Софокъл.

4. Относно дейността му като трагик

– новости под влияние на някои философи и софисти; наричан е „философ на сцената“

– мнения на древните

Аристотел го хвали в „Поетиката“, тъй като фабулите му отговарят в голяма степен на неговото схващане за трагичност
Крантор го е смятал за най-добрия поет наред с Омир
Твърди се, че е повлиял на Менандър
Изказване на Квинтилиан

5. Разни съобщения

А.
Анекдоти (съмнителни разкази за живота му)

– минавал за женомразец и се смятало, че причина за това били изневерите на жените му
– мислело се е, че Сократ му помагал за писането на трагедиите
– бил с Платон в Египет, където боледувал
– бил приятел с трагика Агатон
– пишел драмите си в една пещера на Саламин
– умрял, разкъсан от кучета

Б.
Други сведения и изказвания

Занимавал се и с рисуване; имал библиотека
Бил обвиняван в съда заради казаното в драмите му
Бил много четен и харесван в Сицилия (Сиракуза). Самият той бил веднъж на дипломатическа мисия в Сиракуза
Софокъл показал, че е наскърбен от смъртта му.
Комедиографът Филемон казал, че ако мъртвите можели да виждат повече от живите, той би се самоубил, за да види Еврипид.

6. Загубени драми

Според „Животът“ е автор на 92 трагедии („Суда“: или толкова, или 75), а му се приписват три, за които се спори („Тен“, „Радамант“, „Пиритой“) ; и осем сатирови драми (стр. 111).
„Еврипид, както казва М. Варон, макар да е написал 75 трагедии, е спечелил само с пет и често е бил побеждаван от някои много слаби (ignavissimi) поети“.

По теми/епохи:

– предтроянски

„Егей“ (Климент. „Стромати“ VI, 622); „Еол“ (Плутарх. „За четенето на поетите“); „Алкмена“ (Хезихий); „Андромеда“ (ол. 93,3 според сх. към „Жаби“; похвалена от Лукиан в „Как да се пише история“, Лаерций IV, 29; спомената от св. Максим в ком. към „Мистическо богословие“; Ений я е превел на латински, такава драма представяли Ливий Андроник и Акций); „Антигона“ (сх. към Пиндар, Пит. III); „Антиопа“ (Малала р. 58; похвалена от Цицерон в „За целите“ I и от Персий в „Сатири“ I,77); „Атрей“ (Дион Касий LVIII, 636; Ариан в „Беседи на Епиктет“ I, 28); „Автолик“ (сатирова, Цец. „История“ VIII, 202); „Белерофонт“ (Лаерций IV, 26; Юстин в „Монархия“, р. 108); „Бусирис“ (Хезихий); „Диктис“ (ол. 88,1; Плутарх я хвали в „Утешение към Аполоний“); „Ерехтей“ (Климент. „Стромати“ VI, 619 и 621; може би на нейна основа Ений е писал „Ерехтей“; цитирана от Ликург. „Срещу Леократ“); „Тезей“ (Цицерон. Туск. III; Цец. Хил. XI, 379); „Тиест“ (нея сигурно е ползвал Сенека за своя „Тиест“); „Иксион“ (Лаерций IX, 55); „Кадъм“ (Помпоний към Вергилий, 6 екл.); „Мелеагър“ (Аристотел. „Поетика“ 13; Акций я е имал предвид в своя „Мелеагър“); „Ниоба“ (Аристотел. „Поетика“ 17; Лаерций VII, 28); „Едип“ (Малала, p. 63); „Еномай“ (Климент. „Стромати“ VI, 625); „Пелей“ (сх. към „Облаци“); „Протезилай“ (Климент. „Стромати“ VI, 628); „Радамант“ (Страбон VIII); „Хипсипила“ (Цицерон. Туск. III; Дидим според Макр. V, 18); „Фаетон“ (Витрувий IX,1,13; Лаерций II, 10; Макробий I, 17); „Фрикс“ (Юстин в „Монархия“, р. 109; Секст. „Против математиците“ I)

– троянски

„Александър“ (Елиан II, 8; Климент. „Стромати“ IV, 483 и VI, 621); „Искането на Елена“ (според „Съдържанието“ към „Елена“ Аристофан я пародирал в „Тесмофории“); „Паламед“ (Лаерций II, 44; Елиан II, 8); „Пиритой“ (сх. към Аполоний IV); „Телеф“ (Аристотел. „Поетика“ 13, Цец. Хил. IX, 299; Акций я е имал предвид в своя „Телеф“); „Филоктет“ (ол. 88,1; Аристотел я хвали в „Никомахова етика“ VI, 8; Акций я е имал предвид в своя „Филоктет“)

– за съвременността

„Архелай“ (Стефан, сх. към Пиндар, Пит. II)

7. Други произведения

Приписват му се:
Похвална песен за Алкивиад
Епиграми (Атеней II, 19 и „Антология“).
„Надгробно слово за Никий, Демостен и падналите атиняни в Сицилия“
5 писма (неавтентични).

8. Ръкописи и издания

– ръкописи

Във Vatic. 909, Marc. 471 (XII в.) и др. се намират 9 трагедии („Алкестида“, „Анромаха“, „Хекуба“, „Хиполит“, „Медея“, „Орест“, „Рез“, „Троянки“, „Финикийки“). Към тях има схолии, възхождащи към Дидим Халкентер (I в. пр. Хр.), а чрез него и към по-ранните александрийци.
Всичките 19 се намират в някои по-късни – Laur. 32,2, Palat. 287 (XIV в.) и др. (Christ, стр. 234 и Croiset, стр. 302-303).

– издания до 1700 г.

Гръцки:
4 трагедии издадени без име на издателя, място и време; вер. Флоренция (1496 според Christ)
Венеция (1503, М. Мусурос ), 13 трагедии; същото в Базел (1537).
Антверпен (1571, Кантер). 19 трагедии с бележки и сентенции на Еврипид от Стобей, с лат. превод.
Венеция (1534), Базел (1534). Гръцки схолии към 7 трагедии както от древните граматици (Дидим и Аристофан от Александрия), така и от по-новите (Мосхопулос, Ласкарис, Тома Магистър).

Латински, в проза:
Базел (1550) и Франкфурт (1562), 18 трагедии

Гръко-латински:
Базел (1562), прозаичен превод. Разделени са на действия, има предговори и бележки.
Хайделберг (1597). 19 трагедии, превод на Кантер.
Женева (1602) с гръцки схолии към първите 7 и превод на Кантер; и пак там, в Corpus poetarum (1614).
Кембридж (1694, Дж. Барнс), най-доброто досега (Фабр.). Прибавени са всички гръцки схолии, пълен коментар и фрагментите на Еврипид. Писмата на Еврипид и две дисертации за него – живот и драматургия.

Базел (1559, М. Неандър). Сентенции на Еврипид.
Париж (1626). Сентенции от драмите с хубав латински превод на Х. Гроций.

– до края на XX в.

Оксфорд (1778, Musgrave)
Лайпциг (1778-1788, Beck)
Лайпциг (1813-1826, Matthiae) в 10 т.
Оксфорд (1832-1840, Диндорф)
Лайпциг (1854, Nauck)
Берлин (1855, Kirchhoff) в 2 т.

Схолии:
Най-напред във Венеция (1534), после добавки при Барнс и Matthiae, накрая пълно издание на Диндорф (Оксфорд, 1863 в 3 т.).
Също и Шварц (Берлин, 1887-1891 в 2 т.). (Croiset, стр. 303).

(бележките под линия не са включени)

Библиография

Преводи

„Вакханки“. Превод Г. Кацаров. „Хр. Г. Данов“, 1903

„Ифигения в Таврида“. Превод Ал. Балабанов. „Ал. Паскалев и С-ие“ (без дата)

„Електра“, „Вакханките“. В: Антични трагедии (Есхил, Софокъл, Еврипид, Сенека). Превод Ал. Ничев. София, „НК“, 1977

„Троянки“. Превод Г. Михаилов. „НК“, 1983

Избрани трагедии (Хиполит, Ифигения в Таврида, Елена, Орест, Циклоп). Превод Д. Табакова, Т. Кръстева. „Архетип“, 2008

Трагедии (Алкестида, Медея, Андромаха, Ион, Вакханки, Ифигения в Авлида). Превод Д. Табакова, Т. Кръстева-Петринска. „Ерго“, 2012

„Медея“. Превод Георги Гочев, П. Хайнрих. НБУ, 2019.

Източници

Аристотел. „За поетическото изкуство“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1975; „Софи-Р“, 1993

Аристотел. „Реторика“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1986

Витрувий. „За архитектурата“. Превод Е. Йонкова. „Кибеа“, 2021

Елиан. „Всякакви истории“. Превод Р. Николова. „Кибеа“, 2011; Елиан. „Шарени истории“. Превод Н. Панова, Н. Шаранков. „Архетип“, 2009

„Животът на Еврипид“. Превод М. Славова. „Ах, Мария“, 2011

Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982

Павзаний. „Описание на Елада“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2004-2005

Платон. „Държавата“. Превод Ал. Милев. „НИ“, 1981

Плутарх. „Александър“. Превод Б. Богданов. В: Плутарх. „Избрани животописи“. „НК“, 1969.

Плутарх. „Алкивиад“. Превод Др. Вълчева. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008.

Плутарх. „Демостен“. Превод Н. Панова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Колекция Архетип“, 2008.

Плутарх. „Никий“. Превод М. Славова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013.

Птолемей Хефестион. Превод В. Калфина. В: „Старогръцки митографи“. Пловдив, 2015

Страбон. „География“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2006

Цицерон. „За приятелството“. Превод Ю. Филипова. В: Цицерон. Етически трактати. „НК“, 1984

Sudae Lexicon. Ex rec. Imm. Bekkeri. Berolini, 1854

Изследвания

W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. Muenchen, 1890

A. et M. Croiset. Histoire de la literature grecque. T. III. Paris, 1898/1913/1935.

J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorium veterum graecorum. Editio tertia. Liber secundus. Hamburgi, 1720

*

„Алкестида“

Пролог (във Фере, Тесалия)
Аполон разказва, че Зевс го наказал да пасе стадата на Адмет, син на Ферет. Този Адмет бил разумен и добродетелен мъж. Затова Аполон убедил Мойрите да му позволят да избегне смъртта, ако открие някой, който би се съгласил да умре вместо него. Когато дошло време да умре обаче, никой не се съгласил, освен жена му Алкестида.
На сцената излиза богът на смъртта – Танатос. Аполон му казва, че жената, която е дошъл да вземе, ще му бъде отнета от един герой, дошъл на гости на Адмет.
Парод
Хорът, съставен от граждани на Фере, се пита дали дъщерята на Пелий Алкестида още е жива. Човек не може да се избави от смъртта, дори да избяга в Ликия или в земите на Амон. Няма го и синът на Аполон – Асклепий, който е способен да възкресява мъртви.
Епизод I
Една от прислужниците на Алкестида разказва за господарката си. Днес тя трябва да умре. Погрижила се домът да бъде подреден. Украсила олтарите и се помолила на Хестия да закриля децата им – момче и момиче. Оплакала семейното ложе, на което след време сигурно ще се настани друга жена. Децата и мъжът й през цялото време плачели.
Стазим I
Хорът се моли на Зевс и Аполон и жали съдбата на Адмет.
Епизод II
Комос
Алкестида и Адмет плачат. Алкестида казва, че вижда лодката на Харон. Адмет я призовава да се държи. Тя казва, че умира поради любовта си към него. Ако била предпочела да живее, би могла да се справи – можела да се омъжи за когото си иска в Тесалия. Родителите му обаче го предали. Моли го да се грижи за децата и да не взема друга жена, защото това ще е лошо за тях – мащехата винаги е враждебна към заварените. Той й обещава, че няма да се жени, ще се облича винаги в траур и никога няма да се весели с приятели. Щял да поръча нейна статуя, с която да споделя леглото им. Съжалява, че не е като Орфей – щял да слезе в подземния свят, да заплени Хадес и Персефона с песни и да я изведе. Алкестида му поверява двете деца и умира.
Комос
Момчето оплаква майка си. Адмет разпорежда дванадесетдневен траур в града.
Стазим II
Хорът прославя подвига на Алкестида и укорява Адметовите родители. Поетите на Спарта и Атина ще възпяват тази жена.
Епизод III
Влиза Херакъл. Казва на хора, че отивал в Тракия, където щял да заграби човекоядните коне на Диомед, цар на бистоните. Този Диомед бил син на Арес, но Херакъл вече се е сражавал със синове на Арес (Ликаон, Кикън).
Адмет го посреща, поздравява го любезно, но е тъжен. Херакъл пита какво се е случило, а той отвръща, че в дома му съвсем наскоро е починала обичана жена. Но не казва, че това е съпругата му. Херакъл казва, че щом в дома има траур, той ще продължи пътя си; но Адмет го задържа.
Стазим III
Хорът разказва как дивите животни се събирали около Аполон, за да послушат музиката му – докато пасял стадата на Адмет. Похвалва Адмет, че въпреки скръбта си не е отпратил героя, а му е оказал гостоприемство.
Епизод IV
Адмет подготвя погребението на Алкестида. Появява се баща му Ферет с дарове. Адмет му казва, че вече не го смята за свой баща, нито майка си – за своя майка; и че няма да участва в тяхното погребение. Ферет отвръща, че не е бил длъжен да се жертва заради него; дал му е достатъчно. А той самият защо се е съгласил жена му да умре? Брат й Акаст би трябвало да отмъсти за нея. Адмет отвръща, че повече няма да ги допуска в дома си. Ако е нужно, ще се отрече от тях публично с вестители.
Епизод V
Слугата, който обслужва гостуващия Херакъл, се възмущава от поведението му. Пиел несмесено вино и пеел фалшиво. Херакъл му казва, че е тъжно, дето някой е умрял, но всички смъртни рано или късно умират. Никой не знае съдбата си. Най-добре е човек всекидневно да се весели, да пие и да почита Афродита.
Слугата му отвръща, че домът тъгува не за кого да е, а за жената на господаря. Херакъл се изненадва и казва, че сега научава за това. Но ще иде при гробницата и ще залови Танатос, който скоро ще е там, за да я отведе при мъртвите; а ако не успее, ще слезе при Хадес и Персефона, за да я спаси. Адмет заслужава това, тъй като няма по-гостоприемен мъж от него.
Комос
Адмет се завръща от погребалното шествие. Оплаква жена си и живота си. Семейният е заплашен от такива скърби, че е по-добре за човека да си остане безбрачен и бездетен.
Стазим IV
Хорът казва, че дори боговете не винаги успяват да предпазят децата си от смърт. Гробът на Алкестида ще стане почитано място, а самата тя – блажен демон. Ще се обръщат към нея в молитвите си.
Екзод
Херакъл идва и упреква Адмет, че е скрил нещастието и го е оставил да пирува във време на скръб. Води със себе си една забулена жена. Бил я спечелил на някакво състезание и иска да я остави при Адмет, докато се върне. Адмет казва, че няма да я приеме. Ще му е трудно да я опази от мъже, а и ще тръгнат слухове за него самия. Освен това му напомня за неговата съпруга. Херакъл настоява да я докосне с ръка. След това маха булото.
Адмет с изумление разпознава жена си Алкестида. Херакъл казва, че е издебнал дошлия на гроба Танатос и я е изтръгнал от него. Сега тя няма да говори три дни, в течение на които трябва да се принесат жертви на подземните богове.
Адмет повежда Алкестида към дома и нарежда в града да се обяви празник.

4 август, 2022

(според превода на Т. Петринска, 2012)

*

„Медея“

Пролог (в Коринт)
Говори дойката на Медея. Защо ли корабът „Арго“ изобщо стигна до Колхида и Медея беше доведена в Йолк? Тя накара дъщерите на Пелий да го убият. След това двамата с Язон напуснаха Йолк и дойдоха в Коринт. Сега той се готви да се ожени за дъщерята на местния цар Креон. Медея проклина, плаче и не иска да види дори двете си деца.
Идва педагогът. Из града се говорело, че Креон ще прогони Медея и децата. Дойката ги предупреждава да не се мяркат наоколо. Медея казва, че би желала те да умрат с баща си и така да загине целият им род.
Най-добре е човек да живее умерено и сред равни.
Парод
Медея казва, че иска да умре. Призовава Темида и Артемида; съжалява, че е напуснала дома си и че е убила брат си.
Дойката се пита защо всички песни са все за празници и пирове, а още никой не е изобретил такива, с които да се укротява скръбта?
Епизод I
Медея говори на хора (от коринтски жени) за нещастната женска участ. Мъжът винаги може да излезе от дома и да се види с приятели, а жената остава затворена и сама. Тежко е да идеш в чужбина и да се приспособяваш към нови нрави. Раждането е по-мъчително от военните битки. Вярно е, че жената се стряска от звън на оръжие; но пък става опасна, ако някой опита да отнеме ложето й.
Идва царят на Коринт Креон и казва на Медея, че тя трябва да напусне града. Боял се от нея, защото е умна и знае страшни тайни. Чул, че била заплашвала не само мъжа си, но и него и дъщеря му. Медея казва, че мрази мъжа си, но не и тях. Моли го да й позволи да остане поне още един ден, за да реши къде да иде с децата. Той се съгласява, но я предупреждава, че ако я завари тук и на следващия ден, ще я убие.
Креон излиза. Медея си казва, че е успяла да го измами. Сега трябва да намери начин да ги убие и тримата. Пита се кой ли ще я приеме след това.
Стазим I
Хорът оплаква съдбата на Медея. След случилото се с нея жените няма да бъдат хулени като по-неверни от мъжете.
Епизод II
Идва Язон. Казва, че е опитал да убеди царя да остави Медея тук, но не успял. Тя го е раздразнила със злословията си. Все пак Язон иска да й помогне, за да не се скита в бедност из Гърция с децата. Медея се възмущава от нищожността и наглостта му. Припомня му как го е спасила в Колхида и какво е извършила от любов към него. Защо Зевс не е поставил знак върху тялото на злите, така че да бъдат разпознавани?
Язон отвръща, че заслугата за всичко това не е нейна, а на Ерос. А той я е довел в Гърция, страна на право и закон, където не господства правото на силния, както е при варварите. Сега той е изгнаник и се жени, за да осигури бъдещето на децата. Но жените се интересуват само от спалнята си. Защо не е намерен друг начин да се раждат хора, та да няма нужда от жени?
Медея му отвръща, че както и да се оправдава, той е подлец. Ако това е причината да се жени за друга, защо не й е казал по-рано? Язон отново предлага да й даде пари и препоръки. Тя отвръща, че няма да приеме нищо, а той ще съжалява за тази женитба.
Стазим II
Най-добре е Киприда да не дава прекалено силна любов и да не хвърля човека в чуждо ложе. Страшно е да напуснеш родната земя. Човек трябва да зачита близките си.
Епизод III
Влиза Егей. Бил в Делфи, за да узнае защо още е бездетен; а сега отива при Питей в Трезен. Медея му разказва, че я гонят от града. Моли го да я приеме при себе си в Атина. Той й казва, че не може да я отведе; но ако тя дойде сама, ще я приеме. Тя настоява да се закълне в Слънцето, че ще да я закриля.
Медея разказва на хора за плана си. Ще извика Язон и ще му предложи да се помирят. После по децата ще изпрати на годеницата му дарове – пеплос и венец, натрити с отрова. Щом ги облече, ще умре бързо, както и всеки, който се допре до нея. След това ще убие децата и така ще отмъсти на Язон. Хорът е смутен и възразява. Медея изпраща една робиня да повика Язон.
Стазим III
Хорът прославя земята на Ерехтеидите. Но как Атина ще приеме една детеубийца? Откъде в ума и ръката й ще се вземе такава смелост?
Епизод IV
Идва Язон. Медея му се извинява и казва, че е постъпил правилно. Тя се е поддала на гнева си. Трябва да е доволна, че децата им ще имат нови братя и закрила в чуждия град. Повиква ги и им казва да прегърнат баща си. Тя ще си тръгне, за да не пречи на семейството на Язон, но все пак го моли те да останат тук. Сега, за да измоли благосклонността на новата му жена, изпраща подарък – пеплос, завещан на баща й Еет от самото Слънце (Хелиос). Казва на децата да се помолят на господарката и да й предадат подаръка лично.
Стазим IV
Хорът знае какво ще се случи и оплаква всички – децата, царкинята на Коринт, Язон и Медея.
Епизод V
Педагогът съобщава на Медея, че царкинята приела даровете и се отнесла благосклонно към децата. Медея се колебае дали ще има сили да извърши, което е намислила. Хорът говори колко е тежко да имаш деца. Само бездетният и недокосналият жена е блажен.
Епизод VI
Идва един слуга на Язон и разказва какво е станало в двореца. Царкинята се подразнила от децата, но Язон я убедил да приеме даровете. Тя ги харесала, облякла пеплоса и си сложила венеца. Венецът пламнал, а пеплосът се впил в тялото й, което започнало да се разлага от отровата. Баща й дотичал и като видял какво се случва, я прегърнал; а пеплосът се впил и в неговото тяло. Така и двамата умрели. „Да, смъртният е сянка“. Медея трябва да бяга веднага от града.
Тя посреща вестите с радост. Сега ще убие и децата, колкото и да е тежко.
Стазим V
Хорът говори за предстоящото престъпление. Медея се готви да убие потомци на бог. Боговете отмъщават на онзи, който убива близките си.
Чуват се виковете на децата. Нима тази жена е от камък или желязо? Само още една е убила децата си: Ино, на която Хера пратила безумие.
Екзод
Пристига Язон. Казва, че идва, за да запази децата, които могат да пострадат от гнева на гражданите, след като разберат за смъртта на царя и дъщеря му. Хорът му отвръща, че децата вече са мъртви.
Той разбива вратите, а Медея се появява над покрива в летяща колесница (дадена й от Слънцето). Язон си спомня как е убила брат си. Боговете са го наказали чрез нея. Медея казва, че е доволна, защото му е отмъстила. Взела е телата на децата и сега сама ще ги погребе, а след това ще иде при Егей, в Ерехтеевата земя.
Язон отвръща, че ще я проклина цял живот. За децата е било по-добре да не са били раждани.
Зевс разпорежда много неща и понякога изпраща най-ненадейното.

5 август, 2022

(според превода на Д. Табакова, 2012)

*

„Иполит“

Пролог (в Трезен)
Говори Афродита. Иполит, син на Тезей и на амазонката [Хиполита], не почита нея, а Артемида. Когато дошъл в Атина от „дворците на Питей“ (чийто възпитаник бил), за да види тайнствата на Пандион, Федра се влюбила в него. Баща му Тезей убил Палант и синовете му, и затова трябвало да напусне Кекропсовата земя. Сега той ще порази сина си с проклятия; а Федра ще умре.
Иполит се връща от лов. Заедно със свитата си пее химн за Артемида.
Хорът (от ловци) прославя Артемида. Иполит е изплел венец за богинята. Един старец го заговаря и му казва, че не е смирен, защото не почита Афродита. Той му отвръща, че и боговете, също като хората, могат да са ни различно скъпи (104). Старецът моли Афродита да не наказва младежите за неразумните им думи.
Парод
Хорът (сега от трезенски жени) научил, че господарката от три дни не е яла нищо. Дали не е обладана от Пан, Хеката, корибантите или Великата планинска майка? Или не е почела Артемида? Или потомъкът на Ерехтей й изневерява? Може би някой е дошъл с лоша вест от Крит? „Опако женско съчетание от безразсъдство и родилни мъки“.
Епизод I
Федра не се чувства добре. Дойката я съжалява (176-185). Искат й се най-различни неща: ту да е на ливада и до хладен извор, ту да е на лов, където да насъсква кучета и хвърля копия, или да се носи на впряг от кобили. Дойката размишлява за мярката и прекомерното. Казва, че ако умре, това ще е лошо за децата й. Заклева се в амазонката, която родила Иполит Федра трябва да го познава. Федра отвръща: „Уви!“ (309).
Двете се съгласяват, че любовта е най-ужасното нещо и Федра си признава, че е влюбена в Иполит (353). Дойката и хорът й съчувстват.
Федра говори за любовта си. Укривала я, опитвала да я превъзмогне с разум, накрая искала да умре. Тя не обича жени, смирени на думи, а дръзки в срамни начинания. „На показ вади времето понякога на смъртните злините“ (429).
Дойката казва, че върху Федра са се стоварили прищевките на богинята. Но всеки влюбен ли трябва да се самоубива? И Зевс е бил влюбен, и богинята Еос. Нека не бъде горда, а дръзне да обича. Има заклинания, които помагат на любовта.
Федра я упреква за срамните й думи. Дойката отвръща, че ще е добре да вземат нещо от любимия й и да му направят магия. Федра се бои да не би Иполит да узнае нещо (520).
Стазим I
Хорът говори за опасностите, идващи от Ерос. Споменава Йола и Семела.
Епизод II
Федра подслушва до вратата и чува как Иполит крещи. Той излиза и вика, а дойката го моли да не разгласява чутото. Той отвръща: „Езикът се закле, сърцето – не“ (612).
Иполит е гневен. Защо изобщо е нужно хората да се раждат чрез жени? По-добре децата да се купуват от храма на Зевс. Бащата дава Зестрата се дава, за да може бащата да се отърве от дъщеря си. За издръжката на жена са нужни много пари. Умните жени са опасни, защото Киприда влага в душата им коварства и сплетни, а слугините са много бъбриви. Ако не се бил заклел да мълчи, щял да каже всичко на баща си,.
Федра се пита кой бог ще я защити сега. Проклина дойката. Тя отвръща, че за ума се съди по успехите. Ако била успяла в начинанието, щели да я причислят към мъдрите. Федра казва, че ще умре, но и ще причини някому зло.
Стазим II
Хорът би искал да е птица, за да отлети към Адриатика, или при Хесперидите и Атлас. Федра е тръгнала от Крит с лоша прокоба. Сега ще върже примка в брачната си стая (770).
Епизод III
Дойката вика, че царицата се е обесила. Влиза Тезей и пита защо никой не го посреща. Дали не е станало нещо с Питей? Разбира, че жена му се е самоубила и заповядва да отворят вратите, за да я види. „Лиши и мене от живот, умирайки“ (811).
Комос
Тезей и хорът оплакват смъртта на Федра. Той вижда на ръката й запечатано писмо. Хорът предусеща нещастие. Тезей прочита, че Иполит бил дръзнал със сила да посегне на брачното му ложе. Обръща се към Посейдон, който е обещал да изпълни три негови желания и иска синът му до вечерта да е мъртъв.
Влиза Иполит и вижда трупа на Федра.
Тезей съжалява за това, че е трудно да различиш приятеля от неприятеля. Защо му е било на Иполит да не яде месо, да тачи Орфей, да „беснее в екстаз“? Сега да си върви и да не стъпва в Атина или другаде из земите му.
Хорът: „Не знам как бихме казали за някого от смъртните, че е щастлив“ (982).
Иполит говори за своето благоразумие и за добродетелите си. Напомня, че е девствен. Никога не е желал да бъде цар. Кълне се, че и на ум не е пожелавал Федра. Тезей му посочва писмото, а Иполит казва, че ще замълчи. Сбогува се с Ерехтеевата земя (1094).
Стазим III
Хорът оплаква Иполит. Той вече няма да оставя венци за Артемида по ливадите и девойките няма да се борят за брачното му легло. Прогонен е от бащиния край без вина.
Епизод IV
Вестител съобщава на Тезей, че Иполит е пострадал и е смъртно ранен. Бил потеглил с колесницата си по пътя за Аргос. Внезапно от морето излязъл бик и подплашил кобилите. Те се блъснали в скалите и повлекли Иполит; после изчезнали, заедно с бика. Сега Иполит лежал „в сетни издихания“. Вестителят вярва, че младежът е невинен. Тезей отвръща, че „нито е зарадван, нито е сломен“ от бедата на Иполит (1260).
Стазим IV
Богове и смъртни са подвластни на Ерос и Киприда.
Екзод
Артемида се появява над двореца и казва на Тезей истината за станалото в дома му. Упреква го, че използвал обещанието на Посейдон, за да погуби незаслужено Иполит.
Докарват Иполит, който страда от силни болки. Артемида казва, че го е убила Афродита. Но тя ще й отмъсти, като убие някой неин любимец. В Трезен ще има празник в чест на Иполит и преди да се омъжат девойките ще му посвещават кичур от косите си.
Преди смъртта на Иполит двамата с баща си се помиряват. Иполит моли да го покрие и казва „Сбогом“.
Ненадейна скръб връхлетя всички граждани (1466).

7 август, 2022

(според превода на Т. Кръстева [Петринска], 2008)

*

„Андромаха“

Пролог (във Фтия)
Андромаха разказва за живота си. Била от малоазийската Тива, омъжила се за Хектор. Той е убит от Ахил, а сина им – хвърлен от стените. При разпределението на плячката я дали на Неоптолем. Сега живее във Фтия, а старият Пелей царува в съседния Фарсал.
Неоптолем се оженил за Хермиона. Тя я мрази, защото няма деца, а Андромаха е родила син (Молос). Сега във Фтия е дошъл Менелай. Тя се е скрила в светилището на Тетида, а детето е пратила в нечий дом. Неоптолем не е тук – отишъл е в Делфи за да иска прошка от бога, че някога го е упреквал за смъртта на баща му.
Идва робиня на Андромаха и казва, че Хермиона и Менелай се готвят да убият сина й. Андромаха я моли да иде при Пелей и да му каже какво става. Окайва съдбата си и се бои от преследванията на Хермиона: „Човек не бива да наричаш никога блажен, преди последния от дните му да си видял“. Прегръща образа на богинята и се моли.
Парод
Хорът (от фтийски жени) й съчувства, но я съветва да напусне светилището. Тя е пленница и троянка, и не може да се бори сама срещу спартанските царе.
Епизод I
Появява се Хермиона и се хвали с красивите си дрехи и накити. Нагрубява Андромаха: била варварка, идва от страна където са обичайни беззаконните кръвосмешения. Прави й магии за да не забременее, но я очаква смърт. Трябва да й слугува, а не да се опитва да бъде съпруга на Неоптолем. Мъжът не бива да има две жени.
Андромаха отвръща, че не се стреми да става царица тук, нито е искала да ражда деца. Но Хермиона е надменна и мъжът й затова не я обича. Какво щеше да е, ако я бяха дали на някой тракийски цар, където да е една от многото му жени? Тя е ненаситна (и изобщо жените са така). Не бива да прилича на майка си в мъжелюбието.
Разменят си обвинения и обиди. Андромаха отказва да излезе от храма. Хората са открили лекове срещу всякакви отрови, но „за по-ужасно бедствие от огън, от ехидна – за проклетата жена, уви, не е открито нищичко“.
Стазим I
Страшни беди е причинил Хермес, като довел богините при младия пастир. Майката на Парис е трябвало да го прокълне. Касандра настоявала да го убият, но не я послушали. Ако бяха, щяха да бъдат избегнати много нещастия.
Епизод II
Идва Менелай и казва на Андромаха, че са намерили детето й; и ако не излезе незабавно от храма, ще го убият. Тя му отвръща, че е нищожен мъж, въпреки славата и успехите си. Ако убият детето, Неоптолем ще прогони дъщеря му и тя вече няма да може да се омъжи. Ако трябва да бъде съдена за магии, да я съди Неоптолем.
Менелай казва, че първата му грижа е семейството на дъщеря му. Неоптолем му е близък, а собствеността на близките е обща – така че той може да се разпорежда с робите му. Нека излезе, иначе детето ще умре.
Андромаха оплаква участта си и отстъпва. Децата са радост, а ако някой е бездетен, той ще има по-малко болки, но няма да е истински щастлив. Менелай нарежда да я вържат и казва, че я е излъгал. Той няма да убие детето, а ще го даде на дъщеря си – тя да решава. Андромаха се възмущава от спартанците, които благоденстват незаслужено в Елада. През войната Менелай е бягал от Хектор, а сега се перчи пред една жена.
Стазим II
Двуженството поражда раздори и горчиви мъки. Не е добре в града да царуват двама царе, нито в кораба да заповядват двама, нито двама творци да съчиняват една песен. Сега дъщерята на Менелай иска смърт за троянката и за сина й. Но детето няма никаква вина.
Епизод III
Андромаха и синът й очакват да бъдат убити. Менелай казва, че не бива да се оставят живи потомствени врагове. За смъртта на Андромаха е решил той, а за сина й – Хермиона. Момчето го моли за пощада, а Менелай се самоооприличава на канара и връхлитащи вълни.
Идва Пелей и говори колко е тежко да си стар. Пита какво се случва. Защо те двамата са поведени като овца и агънце за заколение? Андромаха го моли за закрила.
Спор между Пелей и Менелай. Пелей напомня за изневярата на Елена. Тя е невъздържана като всички спартанки, не е трябвало да се прави война заради нея. И синът му е сгрешил, че е взел дъщерята на Менелай. Той защо е накарал брат си да убие Ифигения? След превземането на Троя е трябвало да убие жена си, а не да отстъпва пред Киприда. Най-добре да си вземе дъщерята и да вървят в Спарта.
Менелай отвръща, че Пелей не бива да го обижда заради една варварка. Защо са приели в дома си жената, чийто девер Парис е убил Ахил? Ако тя роди деца, а Хермиона – не, тогава над гърците във Фтиотида ще царуват варвари. Всеки би се притекъл на помощ на омъжената си дъщеря, ако я види, че страда незаслужено. От войната срещу Троя гърците са имали полза, защото са се научили да воюват. Той е постъпил добре, като не е убил Елена; и Пелей не е трябвало да убива брат си Фок.
Пелей казва, че военачалниците се украсяват със слава от победи, завоювани от обикновените войници. Отива при Андромаха и я развързва. Менелай казва, че ще си върви, защото му предстои война с бивши съюзници. Но после ще се върне и ще поговори с Неоптолем.
Андромаха благодари на Пелей и казва, се бои да не ги нападнат по пътя към Фарсал. Пелей я успокоява.
Стазим III
Безчестната победа е нещо лошо и няма полза от сила без правда. Подвизите на Пелей: бил се заедно с лапитите срещу кентаврите, преминал през Симплегадите с „Арго“, сражавал се пред Троя със Зевсовия син [Херакъл].
Епизод IV
Дойката на Хермиона разказва, че след заминаването на Менелай тя се изплашила, че мъжът й ще я накаже, задето се опитала да убие Андромаха и детето. Сега иска да се самоубие – да се обеси или прониже с нож, но робите я задържат.
Появява се Хермиона. Дращи лицето си, скубе косите си и разкъсва дрехите си. Пита как да се самоубие, на кой бог да стане молителка и как да избяга от Фтия. Дойката я уверява, че няма да пострада и я вика да не стои навън, а да се прибере в двореца. Хорът забелязва някакъв чужденец, който се приближава бързо.
Епизод V
Чужденецът е Орест, който отивал към Додонското прорицалище. Хермиона се хвърля в краката му и разказва какво й се случва. Пелей спасил съперницата й заедно с нейното дете, а Менелай я е изоставил. Сега като се върне мъжът й, ще я убие или ще я направи робиня на Андромаха. Виновни са онези жени, които идвали у тях и са я настройвали срещу пленницата. Мъжът не бива да допуска жени да гостуват често на съпругата му.
Орест й казва, че преди войната му е била обещана за жена, но после Менелай я предложил на Неоптолем, за да им помогне при обсадата на Троя. После Орест отишъл да говори с Неоптолем, но той го прогонил. Сега може да я отведе в Спарта при баща й. Добавя, че готви нещо срещу Неоптолем, който е омразен на Аполон.
Стазим IV
Аполон издигна троянската крепост, но после допусна да бъде разрушена. Много благородни троянци загинаха. Агамемнон бе убит от жена си, а тя самата – от сина си.
Екзод
Пелей пита дали е вярно, че дъщерята на Менелай е избягала. Хорът потвърждава – отвел я е Орест. При това той подготвя убийството на Неоптолем в Делфи. Пелей нарежда веднага някой да тръгне и да предупреди внука му.
Влиза вестител и съобщава за смъртта на Неоптолем. Той бил в свитата му. Прекарали в Делфи три дни. Неоптолем казвал на местните, че е дошъл да поиска прошка от бога. Орест и хората му обаче го наклеветили, че мисли да ограби храма. Нападнали го докато се молел и след кратко сражение някой го пронизал с меч. Така Аполон отмъстил на Неоптолем. Но така ли постъпва един мъдър бог?
Комос
Донасят трупа на Неоптолем. Пелей го оплаква. Съжалява за брака му с Хермиона и за упреците, които бил отправил към Аполон. Хорът казва, че напразно дори богове облажавали Пелей заради брака му.
Долита Тетида. Казва, че и тя страда за смъртта на своя син. Неоптолем ще бъде погребан в Делфи. Нека Андромаха иде в молоската земя и да се омъжи за Хелен. Нейното дете, последно от рода на Еакидите, ще властва над Епирска Молосия, а след него там ще царуват и потомците му.
Самият Пелей ще стане безсмъртен и двамата с Тетида ще живеят в дворците на Нерей. Ще може да вижда и Ахил, който ще живее на един остров в Черно море.
Въздават боговете най-нечакани неща.

8 август, 2022

(според превода на Т. Петринска, 2012)

*

„Троянки“

Пролог (край Троя, след превземането на града)
Посейдон разказва как преди време той и Аполон издигнали троянската крепост. Сега градът е превзет чрез дървения кон, построен от фокидеца Епей с помощта на Атина. Приам е загинал при олтара на Зевс. В шатри край лагера са настанени пленници, след тях е и Елена. Там е Хекуба, която страда за децата си. Поликсена е пожертвана на гроба на Ахил. Агамемнон ще отведе Касандра в Аргос. Атина е разрушила без жал този някога щастлив град.
Атина и Посейдон разговарят. Тя се нуждае от помощта му: била решила да изпрати беди на ахейците по обратния път. Причината е, че Аякс Локрийски изнасилил Касандра в собствения й храм (на Атина). Сега Зевс ще да изпрати дъждове и буря, а на нея ще даде мълнията, с която ще нанася удари по корабите. Нека Посейдон развижи морето и напълни с труповете им Евбейския въртоп. Посейдон се съгласява и добавя, че е безумец онзи, който затрива градове и превръща в пустош храмове и гробници; „защото неговите дни ще бъдат също гибелно отнети“.
Хекуба седи край шатрата на Агамемнон с други троянки и разказва за нещастията си. Великата слава на дедите й е унищожена. Корабите от Ахея дошли при Троя заради ненавистната жена на Менелай. Тя донесла смърт на Приам – баща на 50 деца! Нека всички плачат (152).
Парод
Корифейката (хорът е от троянски пленнички) пита Хекуба защо плаче. Тя отвръща, че ахейците се готвят да отплават. Призовава ги да не оставят обзетата от лудост Касандра да излезе. Друга корифейка се пита с кой воин и островен жител ще замине оттук. Хекуба не знае на кого ще я дадат, нито какво ще прави в чужбина – дали ще е пазачка или бавачка на деца. Хорът би искал да иде в Атина („щастлива земя, на Тезея родина“), но не при течащия през Спарта Еврот. Би отишла при Пеней под Олимп и при Етна.
Корифейката вижда вестител (234).
Епизод I
Това е Талтибий, който казва, че пленничките са разпределени по жребий. Касандра ще бъде наложница на Агамемнон. Поликсена „ще служи на гроба на Ахил“. Загатва, че е мъртва, но Хекуба не го разбира. Андромаха е дадена на Ахиловия син, а самата Хекуба – на Одисей.
Идва Касандра с факел, облечена като жрица. Днес бил нейният сватбен ден. Пее за Хименей. Пророчества за Агамемнон: бракът му с нея ще е по-гибелен от този на Елена. Тя и някой друг ще бъдат убити с брадва; син ще убие майка си, а родът на Атрей ще загине. Жертвоприношението на дъщерята, което извършил в угода на брат си – задето жена му избягала. Походът към Троя е донесъл много нещастия на ахейците. Троянците са по-щастливи, защото са воювали за родината си и са погребани на своя земя. Хектор е щастлив, защото е придобил добра слава; ако гърците не бяха дошли, би останал неизвестен. И Парис, който се свързал с дъщерята на Зевс (399).
Талтибий й казва, че няма да бъде наказана за думите си, защото лудостта й е от Аполон. Той самият никога не би я приел в леглото си, но синът на Атрей е обхванат от страст към нея. Казва на Хекуба да очаква хората на Одисей. Те ще я отведат някъде, където ще стане слугиня на една благоразумна жена.
Касандра казва, че майка й трябва да умре тук; и няма да каже какво я очаква след смъртта. На Одисей предстоят беди. Ще се върне сам в Итака след десет години. Споменава за Харибда, циклопа, Кирка (в Лигурия), лотосите, „свещените говеда на Слънцето“. Ще слезе жив в страната на Хадес и едва спасен от морските бури ще се върне у дома, където го очакват страхотии. А нея ще я захвърлят непогребана и зверове ще разкъсват тялото й. Сега ще отплава в образа на едната от ериниите. Отива при братята си и баща си, но след като е съсипала Атреевия род.
Талтибий отвежда Касандра, а Хекуба пада на земята. Спомня си предишното щастие. Била царица и омъжена за цар. Никоя в Азия или Елада не е можела да се похвали с такива синове. Но всички те загинали и тя рязала косите си над гробовете им. Видяла как врагове убиват Приам в собствения му дом. Отгледала дъщери, които сега са й отнети и няма надежда да ги види. Най-тъжното е, че ще слугува в старостта си – тя, която е родила Хектор! Ще пази при вратите или ще меси хляб; ще я обличат в дрипи. Никое от децата й не е при нея в тези мъки. Преди смъртта да стигне „някой любимец на съдбата, не смятайте, че е живял щастливо на земята“ (511).
Стазим I
Хорът призовава Музата да запее скръбна песен за Троя. Троянците внесли коня на колела в града, за да го посветят на Атина. Изтеглили го с въжета до нейния храм. Из града се носели песни, свирели флейти, девойките танцували. Но изведнъж от акропола се чули викове и се открило лицето на Арес. Атина извършила делото си. Победа за Елада и скръб за Троада! (568)
Епизод II
Влиза Андромаха с Астианакс в ръце. Тя е качена на кола, натоварена с плячка; там са и доспехите на Хектор. Ахейските й господари я отвеждат. Двете с Хекуба оплакват съдбата си. Андромаха призовава Хектор и Приам. Хекуба: „Нищожествата са възвеличени, покритите с голяма слава пък – обезличени“. Споменават Касандра, а Андромаха казва, че е видяла мъртвата Поликсена. Тя сега е по-щастлива, защото мъртвият е лишен от страдание; а живият тъгува по загубеното щастие. Била направила всичко, за да има добро име – потиснала желанията си, стояла в къщи, насочила слуха си единствено към ума. Сега ще е подлост да отдаде сърцето си на нов мъж. Вече не се надява на нищо добро.
Хекуба казва, че при силна буря моряците не се съпротивляват и оставят кораба да се носи сам, като го поверяват на съдбата. Така че нека и тя почита новия си владетел. Така ще може да отгледа детето, а неговите потомци да се заселят отново тук и животът в Троя да се завърне.
Идва Талтибий. Съобщава на Андромаха, че на събранието си ахейците решили да убият сина й. За това настоявал Одисей. Щели да го хвърлят от крепостта. А Андромаха да мълчи, защото ако ги проклина, няма да й позволят да погребе детето. Андромаха оплаква Астианакс, който се притиска към нея. Защо елините убиват това невинно дете? Елена не е дъщеря на Зевс, а на Омразата, Убийството, Смъртта и всяко Зло. Дано умре!
Талтибий повежда Астианакс с думите, че за такава заповед е нужен по-безсърдечен вестител. Хекуба казва, че няма какво да стори, освен да блъска главата и гърдите си и да стене. Има ли някое зло, което съдбата не им е донесла? (569-798)
Стазим II
Някога Теламон, владетелят на Саламин, дошъл тук с Херакъл да съсипе Троя – тъй като Лаомедонт не им дал конете, които бил обещал. Тогава крепостта, издигната от Аполон, била подпалена. Два пъти флоти връхлитали Дардания и от стените не останал камък върху камък.
Обръща се към Ганимед, комуто Зевс дал най-красивата служба – да налива в златните потири на боговете със златни кани. Сега той стои ведър и спокоен до Зевсовия трон, а тук родината му загина от гръцкото оръжие. Чрез него Ерос направи Троя роднина на боговете. Тук е роден и братът на Приам – Титон, съпруг на Зората. Но Троя вече не привлича божите сърца (860).
Епизод III
Влиза Менелай. Той не е дошъл под Троя заради една жена, както мислят, а против един коварен мъж, дошъл като гост и прелъстил и отвлякъл съпругата му. Колкото до „спартанката“, тя му е предадена от войниците за смъртна казън. Но той е решил тя да не умре в Илион. Ще я отведе в Елада и ще я предаде на близките на падналите във войната. Нека те й отмъстят.
Хекуба се моли на Зевс. Нарича го тъмна загадка; който и да е той; Необходимост на природата или Ум на смъртните. Обръща се към Менелай и го похвалва за намерението да убие жена си. По-добре да бяга, щом я види – тъй като „неотразими сили има нейният опасен чар“.
Влиза Елена. Тя знае, че мислят да я убият и иска да говори в своя защита. Хекуба казва, че ще й отговаря. Менелай отвръща, че не иска да е благосклонен към Елена, но би желал да чуе какво ще каже Хекуба.
Елена казва, че виновна е най-напред самата Хекуба, като майка на Парис. Също и слугата им, който не убил новороденото, както наредил Приам след разтълкуването на Хекубиния сън. После, когато Парис трябвало да решава спора на богините, Атина и Хера му предложили власт над Елада, а Афродита – само брак с Елена. Значи благодарение на нея Елада не е поробена от варварите. Но сега тя получава само хули. А защо Менелай е заминал за Крит и я е оставил сама с Парис, който дошъл заедно с Афродита? Ако е тръгнала с него, причина е Афродита, която властва дори над Зевс. Защо Менелай не накаже нея? След като Парис бил убит, тя неведнъж опитвала да избяга, но винаги я залавяли. Деифоб я взел за жена насила.
Корифейката казва, че Елена е говорила убедително и предлага на Хекуба да я опровергае.
Хекуба казва, че първо ще защити богините. Никоя от тях не е обезумяла толкова, че да предлага своя град на варварите (Аргос е на Хера, а Атина – на Атина). Самите богини нямат нужда да бъдат признавани за красиви – те са отишли там заради шегата. Афродита не e била в Спарта; ако е искала да изпрати Елена в Троя, тя е могла да го направи от небето, без да си нарушава покоя.
Елена харесала Парис заради красотата му и хубавите му дрехи; в Гърция не живеела богато и затова поискала да дойде тук, където златото се лее на потоци. Ако Парис я е отвличал насила, защо не е викала – братята й Кастор и Полидевк още са били на земята. Обаче погледът й винаги е обърнат хищно към успеха. Когато Менелай надделявал над Парис, тя го славословела; ако се случвало обратното, тогава забравяла Менелаевите качества. Кога е връзвала въжета по стената, за да избяга? Самата Хекуба много пъти я подканяла да си ходи и щяла да й помогне; но тя предпочитала да остане там и да бъде обожавана от варварите. Сега защо е дошла облечена така бляскаво? Трябвало е да е в дрипи, остригана по скитски и смирена. Менелай трябва да я убие и така да положи началото на закон – която измами съпруга си, да се наказва със смърт.
Корифейката одобрява чутото.
Менелай казва, че словата на Хекуба съвпадат и с неговите мисли. Елена пада на колене и го моли за пощада. Случилото се било поради лудост, пратена й от боговете. Менелай нарежда да я отведат при корабите, за да бъде откарана в Ахея. Хекуба го съветва да не влиза в един кораб с нея. Той се съгласява и добавя, че щом стъпят на ахейска земя, тя ще умре. Така жените ще се боят от изневяра и ще се държат пристойно (1059).
Стазим III
Зевс е предал Троя на гърците. Там вече няма да има жертвоприношения за него, нито негови статуи. Троянките ще бъдат отнесени на бързокрил кораб към Аргос с каменните му стени – циклопско дело; а децата им – към Саламин или Коринт. Дано на кораба на Менелай падне мълния; нека Елена не се върне никога в лаконската земя.
Екзод
Идва Талтибий и носи тялото на Астианакс върху щита на Хектор (1122). Съобщава, че Неоптолем е потеглил към Фтия, защото научил, че синът на Пелий Акаст отнел царството на дядо му Пелей. Взел Андромаха, а тя измолила от него детето й да бъде погребано. Ще го погребат под щита, който той няма да вземе във Фтия, за да не й навява мрачни мисли. Нека Хекуба го погребе. Самият Талтибий измил кръвта от раните му, когато преминавали Скамандър.
Хекуба пита защо са убили детето. Боят се, че ще се върне и ще въздигне Троя? Спомня си, как й обещавал да си отреже голям кичур от косата си за погребението й. Вижда на щита белези от времето, когато го е носил Хектор. Повиква жените да се погрижат за тялото. „Какъв глупец е този, който щастието си осигурено смята”. Украсява детето с предмети от плячката.
Хорът го оплаква. Троя е омразна на боговете; но ако не беше тази война, троянците не биха били възпявани от музите в песните на бъдещето.
Войниците отнасят тялото на Астианакс. Талтибий казва, че градът ще бъде изгорен преди заминаването. Нека сега Хекуба върви към кораба на Одисей. Хекуба тръгва към града, а войниците я задържат. Тя пада на земята, вика Приам.
Не ми остава нищо вече, освен да се отправя с елинските кораби за път далечен.

9 август, 2022

(според превода на Г. Михаилов, 1983)

*

„Елена“

Пролог (в Египет)
Елена разказва, че преди време тук царувал Протей. Бил женен за нереидата Псамата и от нея имал две деца – Теоклимен и Еидо, наречена после Теоноя. Тя имала дарба за пророчество, наследена от дядо й Нерей.
Самата Елена е зачената от Зевс, дошъл при Леда във вид на лебед (уж че бягал от орел). Трите богини отишли при Александър и Афродита му обещала Еленината хубост. Но Хера се намесила и му дала не нея, а образа й, „изваян от небе”.
Зевс предизвикал войната, за да разтовари земята от хорските тълпи и да прослави най-добрия елин. А Елена била скрита от Хермес в облак и въдворена в Протеевия дом. Хермес й казал, че тя ще се върне с мъжа си в Спарта; и той ще узнае, че не е била в Илион. Но сега синът на Протей иска да се ожени за нея. Затова се крие в Протеевата гробница. Ако името й е опозорено, да остане чисто тялото й!
Влиза Тевкър. Пита се чия е тази величествена крепост. Забелязва „образа убийствен на жената най-омразна”. Приличала му на Елена (но не мисли, че е тя). Елена не му казва, че е самата тя. Тевкър бил прогонен от баща си Теламон заради смъртта на Аякс. Това станало поради спора за оръжията на Ахил; като чува това, тя забелязва, че Ахил бил искал Елена за съпруга.
Тевкър казва, че Троя е превзета и от крепостта не е останало нищо. Оттогава изминали седем години, а те воювали десет. Бил видял как Менелай извлича „спартанката” за косите; но сега тях ги няма нито в Аргос, нито при Еврот. Смятат Менелай за мъртъв; а дъщерята на Тестий Леда се била обесила. За Кастор и Полидевк не се знае точно. Според някои те са станали богове, а според други са мъртви. Самият той идва тук при прорицателката Теоноя, за да узнае как да стигне до Кипър. Аполон го е посъветвал да иде там и да нарече острова Саламин, по името на родината си.
Елена го съветва да не се задържа, защото египетският цар убива всеки заловен елин. Тевкър благодари и казва, че тя, макар по тяло подобна на Елена, е съвсем различна по ум; и проклина Елена, а на нея пожелава вечно щастие.
Парод
Хорът (от елински пленнички) призовава сирените и Персефона. Как сушали дрехите си върху тръстиката. Елена оплаква съдбата си и опозореното си име; споменава майка си, мъжа си и братята си.
Хорът й съчувства. Коя скръб й е била спестена? Кой фригиец отсече бора, от който Приамидът стъкми гибелния си кораб? Загребал с варварски весла за опустялата й хубост. Както си беряла рози, дошъл изпратеният от Хера син на Мая и я отнесъл през етера.
Епизод I
Елена говори за ужасния си живот, за който причина са хубостта й и Хера. Коя варварска или елинска жена е родила яйце, както се говори за Леда? Без да е лоша, тя има лоша слава. А в тази страна (Египет) „всички, освен един, са роби”. Дъщеря й побелява безбрачна. Ако мъжът й беше жив, би я познал по белези, които само те двамата знаят. Сега ако приеме омразен съпруг, ще намрази и живота. Дали да не се самоубие с меч – в това има нещо благородно, а не като да се обеси.
Хорът я съветва да иде при пророчицата Теоноя и да се допита какво е станало със съпруга й.
Комос
Елена предлага на хора той да попита за Менелай. Ако е мъртъв, тя ще се самоубие. Станала е жертва на трите богини и на Приамида, който свири на сиринкс край планински обори. Троя е загинала за едно неизвършено дело. Калисто, превърната в мечка от Зевс в Аркадия, била по-щастлива от нейната майка.
Епизод II
Появява се Менелай. Съжалява, че Пелопс, който победил Еномай в Пиза, не е загинал преди да стане баща на Атрей, който с Аеропа създал него и Агамемнон. Скита из морето толкова години, за колкото е превзел Троя. Загубил приятелите си, корабокруширал и двамата с Елена се спасили на кила на разбития си кораб. Не знае коя е тази земя и се срамува да попита някого – поради външния си вид. Няма хляб, нито прилични дрехи. Скрил е жена си в една пещера и е поръчал на другарите му да я пазят.
Почуква на вратата на двореца. Показва се една старица; като разбира, че е елин, му казва да си върви, иначе ще бъде убит. Менелай се просълзява. Тя му обяснява, че е в Египет, а това отсреща е дворецът на Протей. От другата страна е неговият гроб, а сега царува синът му, който мрази елините. Тук живее и Елена, дъщеря на Зевс – била дошла от Лакедемон още преди ахейците да идат в Троя. Тя самата съчувства на елините, затова му казва да си върви.
Менелай размишлява за чутото от старицата. Нима има друга Елена, друг Зевс, други Лакедемон и Троя? Все пак не вярва да му откажат всяка помощ; войната за Троя е прочута, а и самият той. Ще чака царя и ще го помоли за най-необходимото. Това е унизително, тъй като той самият е цар.
Епипарод
Хорът съобщава какво е чул в двореца от прорицателката. Менелай не е слязъл в Ереб, а скита из моретата – сам и все по-далеч от Троада.
Епизод III
Елена се връща в гробницата и потвърждава казаното. Съпругът й е жив и щял да дойде тук; вече бил наблизо с неколцина другари.
Вижда Менелай и се изплашва от дивия му вид. Втурва се към гроба и олтара. Дали той не е някой, изпратен от царя? И двамата казват, че приличат на съпрузите си. Елена първа се уверява, че това е мъжът й и го повиква, а той се пита дали тя не е призрак. Елена му казва, че това е тя, а той отвръща, че наистина прилича на жена му; но тя е другаде, оставил я е в една пещера. Тя казва, че в Троя бил само нейният образ – направен от Хера. Менелай се съмнява и се обръща, за да си тръгне. Тя възклицава: „Оставя ме любимият – и никога не ще се върна у дома в Елада”.
Епизод IV
Идва стар вестител, изпратен от другарите на Менелай. Случило се чудо. Всичките му подвизи били напразни. Жена му изчезнала в етера с думите: „Клети фригийци и елини – от козните на Хера вий загинахте, а Парис не е имал никога Елена. Опозорена без вина е Тиндаридата”. Вижда Елена и я поздравява.
Менелай разбира, че тя е истинската Елена, и двамата споделят радостта си. Тя му разказва, че е доведена при Нил от Хермес. Това било замислено от Хера, за да погуби Парис. Говорят за случилите се нещастия. Вестителят помни сватбения й ден – сам той носел факлата до колесницата с която тя, седнала при Менелай, напускала бащиния дом. Той не носи име на свободен, но има свободен ум.
Менелай се надява да успее да открадне Елена. Вестителят размишлява за лъжливостта на гадателите. Нито Калхас нито Хелен са казвали някога, че войските жертват живота си за един облак. Най-добрият пророк е разумът.
Елена разпитва Менелай за пътя му. Той споменава за бурята в Егейско море, огньовете на Навплий, Крит и Либия. Бил пътувал седем години – след десетте при Троя.
Тя казва, че господарят на този палат ще го убие. Искал да се жени за нея, но засега тя успявала да се опази. Посочва му леглото си в гробницата – то е бедно, от шума. Съветва го да бяга, за да си спаси живота. Царят не бива да научи, че е тук; но може, защото сестра му Теоноя знае всичко. Трябва да я помолят да мълчи. Ако тя не им помогне, той ще умре, а нея я чака насилствен брак. Менелай й казва, че ако се съгласи на това, ще бъде предателка; но тя го уверява, че по-скоро ще умре, отколкото да се омъжи за друг. Той казва, че ще убие нея, а след това себе си. Така няма да го хулят, че е станал причина за смъртта на Ахил, Аякс и Антилох, а не е посмял да умре за жена си.
Хорът пожелава да свършат нещастията на Танталовия род. Теоноя излиза от светилището.
Епизод V
Обръща се към Менелай и казва, че боговете спорят за него. Хера искала да го върне с жена му в Спарта, за да се разбере, че Афродита не е успяла да я даде на Парис. Афродита пък искала да попречи на завръщането им. Тя би могла да го издаде на брат си или да замълчи – и в двата случай ще е изпълнила волята на някоя богиня.
Елена я моли да не казва нищо на царя. Хермес я е довел тук и я е поверил на баща й, за да я запази за съпруга й. Баща й бил по-справедлив от брат й; а нейното ясновидство трябва да служи на справедливостта. Няма смъртен, който да не мрази Елена – носи и се славата, че предала мъжа си за златен фригийски палат. Ако сега истината излезе наяве, тя ще може да омъжи дъщеря си и да слойжи край на горчивото си лутане. Нека Теоноя възкреси справедливия нрав на баща си.
Менелай казва, че няма да пролива сълзи, защото така би посрамил дори Троя. Ако не му помогне да си върне Елена, самата тя ще се разкрие като зла жена. Призовава на помощ мъртвия Протей и подземния Хадес. Ако Теоноя откаже да ги спаси, ще излезе на двубой с брат й; ако не успее, ще убие Елена и себе си на покрива на гробницата. Това ще бъде укор за мъртвия и позор за нея.
Теоноя казва, че има в себе си храм на правдата, получен от Нерей. Тя ще се присъедини към Хера. Има отплата при живите и подземните; разумът (νοῦς) умира, но мисълта (γνώμη) остава безсмъртна в етера. Да потърсят спасение, като започнат с молитви към богините.
Менелай и Елена мислят за бягството. Трудно е да се избяга с колесница, не бива да убиват царя (тогава сестра му няма да мълчи), а той няма кораб. Елена предлага да го обяви за мъртъв и да поиска да извърши погребалните ритуали в морето. Ще го представи за единствения оцелял, който е видял как умира Менелай. Обръща се с молба към Хера и Афродита. Ако Афродита била по-умерена, щяла да бъде любимата богиня на хората.
Стазим I
Нека славеят помогне на жалейната песен. Много ахейци са убити, а други загинали край Евбея поради измамните огнени сигнали. Елена е родена от Зевс; но после за нея се разчуло, че е безверна и безбожна. Разпрата е могла да се реши и с думи. Сега мнозина воини са при Хадес, а стените на Троя са в пламък.
Епизод VI
Влиза Теоклимен и приветства гроба на баща си Протей. Затова го е поставил близо до двореца, за да изразява почитта си на излизане и влизане. Чул, че е дошъл някакъв елин, но се е измъкнал от стражата. Пита се къде е Елена; вижда я да излиза от двореца, остригана и в черен пеплос.
Казва, че Менелай се е удавил. Научила това от един оцелял моряк – и посочва Менелай, който стои до гробницата. Сестра му може да потвърди това, тъй като за нея няма тайни. Сега щяла да се омъжи за него. Моли го само да позволи да извършат погребалния обред в морето, както е по техния обичай.
Менелай казва какво е необходимо: жертвени животни, плодове, бойни доспехи и кораб с гребци. Трябва да се влезе толкова далеч, че да не се вижда брегът, иначе сушата ще бъде осквернена. Трябва да присъства и Елена. Теоклимен се съгласява. Елена поръчва на Менелай да се изкъпе и да си смени дрехите.
Стазим II
Деметра търсела дъщеря си, качена на колесница. Следвали я Артемида и Атина. Стигнала до Ида. Настъпило безплодие, мор и суша. Зевс изпратил при нея Харитите, Музите и Афродита, за да я утешат.
Епизод VII
Елена казва на хора, че Теоноя е премълчала пред брат си за спасението на Менелай. Сега имат всичко необходимо, за да се качат на кораба. Идва Теоклимен и предлага на Елена да остане на сушата: боял се да не се хвърли в морето от скръб. Тя го уверява, че ще му стане жена. Теоклимен нарежда на един прислужник да им предаде петдесетвеслен сидонски кораб за да излязат в морето; и забелязва, че умрелият е нищо. Пита дали да не дойде с тях, а тя отвръща, че така би робувал на робите си.
Той нарежда да подготвят сватбата; казва на Менелай да върне бързо невестата и го кани да сподели трапезата им. Щял да му помогне да отпътува за дома си; ако желае, можел да остане в страната.
Излиза, а Менелай се обръща към Зевс и боговете с молба за помощ.
Стазим III
Нека корабът отнесе Елена в залива на Персеевия дом. Споменава храма на Атина, Хиацинтовия празник и неомъжената Хермиона. Нека прелетните птици предадат при Еврот вестта, че победилият Троя Менелай се завръща. Дано Тиндаридите изпратят попътни ветрове. Елена е платила цената на раздора на Ида, без да стъпи в Троя.
Екзод
Идва вестител и съобщава на Теоклимен, че Елена е избягала с мъжа си. Били отишли да приготвят кораба. Изведнъж се появили Менелаевите спътници в парцали на корабокрушенци. Трудно качили бика (конят сам се качил). Навлезли на необходимото разстояние; чужденецът взел меча, срязал гърлото на бика и помолил Посейдон и нереидите да помогнат на него и съпругата му да стигнат Навплий. На кораба започнала битка. Накрая египетските гребци наскачали в морето, а Менелай се отправил към Елада. Вестителят бил изваден от някакви рибари. Полезно е човек да бъде мъничко недоверчив.
Теоклимен се разгневява. Сестра му го е предала, но вече няма да излъже никого с предсказанията си. Един прислужник се опитва да го задържи, а Теоклимен заплашва да го убие.
Появяват се Диоскурите и се обръщат към Теоклимен. Този брак не му е отреден; и нека не посяга на Нереевата внучка. Пожелават попътен вятър на сестра си: когато стигне края на живота, ще я нарекат богиня. Един остров край Атика ще бъде наречен на нейно име, защото там спрял Хермес, когато я отнасял, за да не бъде отведена от Парис. Менелай ще стигне до Островите на блажените.
Теоклимен казва, че няма да се гневи на сестра си, нито на тяхната сестра.
Вършат безброй ненадейни неща боговете. Така преминава животът.

10 август, 2022

(според превода на Т. Кръстева [Петринска], 2008)

*

„Орест“

Пролог (в Аргос)
Електра разказва за рода си, който започва с Тантал; негов син е Пелопс, а негови – Атрей и Тиест. Агамемнон и Менелай са синове на Атрей от Аеропа. На Агамемнон се раждат три дъщери от Клитемнестра – Хризотемида, Ифигения и тя; и син Орест. След убийството на баща й Аполон склонил Орест да убие майка си; в това участвал Пилад и тя самата. Сега Орест боледува, шест дни след изгарянето на трупа на майка му не е ял нищо. В Аргос никой не общува с тях; днес решават дали и как да ги убият. Тя се надява на скорошното идване на Менелай. Елена вече е тук; дошла е през нощта, и се радва на Хермиона, която Менелай оставил в Аргос преди войната.
Появява се Елена и казва, че скърби за сестра си. Моли Електра да занесе на гроба й дарове от нейно име. Тя отказва. Защо не иде тя самата или дъщеря й? Eлена повиква Хермиона, дава й кичур коса и й казва да възлее мед, мляко и вино на гроба; и да помоли мъртвата да е благосклонна към тях. Електра забелязва, че кичурът е твърде малък и я проклина: „Дано омразна си на всички богове, че тъй затри и мен, и него, и Елада цялата.“ Вижда хора (от аргоски жени). Бои се, че може да събудят спящия Орест.
Парод
Електра ги предупреждава да говорят тихо и казва, че Аполон е бил несправедлив, като им наредил да убият майка си. Окайва Орест и своето бъдеще: за нея няма да има брак и деца, а годините й живот „жалки ще бъдат докрай“.
Епизод I
Орест се буди и благодари на Лета за съня. Чувства се отпуснат и безсилен. Електра му казва, че Менелай е пристигнал в Навплион, а Елена е тук. Орест съжалява, че е дошла; Тиндареевият род добил лоша слава с дъщерите си.
Внезапно го връхлита безумие – вижда ериниите. Струва му се, че самата Електра е ериния. Взима роговия си лък, дар от Аполон и опитва да стреля срещу тях. След малко идва на себе си. Обвинява Аполон, че го е подтикнал към убийството и смята, че баща му не би го посъветвал да направи това. Двамата с Електра се утешават един друг; те са си единствената подкрепа.
Стазим I
Хорът моли ериниите да оставят Орест. Той се дави в мъките си като в гибелни морски вълни. Кой друг род да почита повече от този, който произлиза от божи потомък – Тантал?
Епизод II
Хорът приветства Менелай. Той е научил от морския бог Главк, който му се явил при нос Малея, че Агамемнон е мъртъв – убит от жена си в банята. После разбрал, че Орест е убил майка си.
Орест го посреща. Казва му, че страда от лудост, която започнала от деня, когато погребали майка му. Сега бил преследван от трите еринии; вече е шести ден от смъртта й. В града го мразят, особено братът на Паламед – Еак. Днес ще решат дали да го убият с камъни. Не може да избяга, защото на всички изходи на града са разположени стражи.
Появява се Тиндарей. Орест си спомня, че той и Леда са го обичали не по-малко от синовете си – Диоскурите. Как ще го погледне сега? Тиндарей поздравява Менелай и го упреква, че разговаря с Орест. Дали не е подивял от дългото общуване с варвари? Дъщеря му Клитемнестра е извършила ужасно престъпление, но Орест трябвало да я съди, а не да я убива. Правилен е обичаят убиецът да отива в изгнание. Той не обича безчестните жени. И двете му дъщери са такива; той вече няма да погледне Елена, но брани закона и е против кръвопролитията. Сега божествата преследват Орест. Нека Менелай позволи да го пребият с камъни.
Орест се защитава. Той е отмъстил за баща си: този, който посява семето, е повече родител от почвата. Какво ще стане, ако жените из Гърция започнат да убиват мъжете си безнаказано? Тя го е предала, като е допуснала чужд мъж в леглото си. Ако той не беше отмъстил, тогава ериниите щяха да го гонят заради баща му. Защо Телемах не е убил своята майка? Защото е останала вярна на мъжа си. Аполон винаги говори истината; който смята, че е извършил зло, да обвини Аполон. „Които на жена не са попаднали и вкъщи, и извън дома, нещастни са“.
Тиндарей отвръща, че е дошъл да посети гроба на дъщеря си, но след всичко това ще иде в съвета на аргосците и ще ги посъветва да убият Орест и сестра му с камъни. Тя била дори по-виновна, защото го подстрекавала. Предупреждава Менелай да не им помага; ако ли не, да не стъпва в Спарта. Излиза.
Орест се обръща към Менелай. Казва, че той самият е постъпил несправедливо, но несправедливи са били и други – и жената на Менелай, и брат му. Нека сега и той да го подкрепи несправедливо, като върне услугата, направена от баща му Агамемнон. Сестра му Ифигения загинала заради него. Той не иска да убиват Хермиона, а само да запази живота си. Иначе сестра му ще остане неомъжена и родът на баща му – без потомство. Духът на Агамемнон сигурно витае наоколо и се присъединява към молбите му.
Менелай отвръща, че близките трябва да си помагат, но той няма много сили. Не би могъл с малцината си воини да се сражава срещу целия пеласгийски Аргос. Трябва да се подходи внимателно. Ще предложи на Тиндарей да убеди аргосците да го пощадят. Но „мъдрите покорни са пред случая“.
Орест разбира, че не може да разчита на него и се гневи.
Менелай си отива. Влиза Пилад.
Казва, че видял как аргосците обсъждат наказанието на Орест и Електра. Орест му казва, че е говорил с Менелай и не се надява на помощ – явно на него тъстът му е по-скъп от братовия син. Замислял се дали да не отиде в аргоския съвет и да говори в своя защита. Пилад се съмнява, че от това ще има полза. Той самият е преследван от фокидците, след като баща му Строфий го прогонил, задето участвал в убийството на Клитемнестра. Но ще го подкрепя. Решават да отидат на гроба на Агамемнон и да го молят за закрила.
Стазим II
Враждата между Танталидите: златното агне и „страшните гощавки“. Оттогава убийствата при Атридите не секват. Орест е убил майка си в „в чест на баща си“. Сега е жертва на Евменидите.
Епизод III
Електра се пита къде е Орест. Идва вестител и казва, че им носи лоши новини.
На съвета на аргосците говорили неколцина. Талтибий хвалил Агамемнон и говорил за закони против лошите родители; но гледал угодливо към хората на Егист. Диомед казал да не ги убиват, а да ти пратят в изгнание. След него говорил някакъв безочлив и нагъл мъж, който настоял да ги убият с камъни – и Тиндарей го насъсквал. След това станал друг, сърцат и с безукорен живот. Казал, че трябва да наградят Орест с венец за куража да убие една безбожна и безнравствена жена. Иначе кой мъж би взел оръжие и би оставил дома си, за да иде на война? Накрая говорил Орест и казал, че ако го осъдят, и самите тях ги чака смърт; или за всичко ще слушат жените си. Обаче ги осъдили, като им разрешили да се самоубият. Ето го и него, идва с Пилад.
Комос
Хорът оплаква Електра. Тя вече е във властта на Персефона. Електра припомня нещастията на рода. Тантал, над когото висяла скала; колесницата на Пелопс и как блъснал Миртил от герастийския бряг; златорунното агне от стадото на Хермес и как колесницата на Хелиос и звездите били върнати от боговете в обратна посока; пирът на Тиест и невярността на Аеропа. Накрая се стига до баща й и нея.
Обръща се към идващия Орест и го оплаква. Той й казва да мълчи, за да не се разплаче. Трябва да решат дали да се обесят или да се пронижат с кинжал. Заръчва на Пилад да се погрижи за погребението им.
Пилад отвръща, че няма защо да живее, ако приятелят и обещаната му за съпруга Електра загинат. Тогава земята няма да приеме кръвта му, нито небето – духа му. Предлага, ако смъртта е неизбежна, поне да причинят зло на Менелай – като убият Елена. Да отидат в двореца под предлог, че искат да й се оплачат от бедите си; и да носят скришом мечове. Охраната й била от фригийци, които не са опасни. Справедливо ли е целият род на Орест да загине, а Менелай да живее в благоденствие? Ако я убият, ще отмъстят за нещастията на Гърция и ще бъдат прославяни. Ако не, ще запалят двореца и ще загинат.
Орест казва, че няма нищо по-добро от верния приятел. Той самият няма да загине като роб, а като свободен, след като е отмъстил на Менелай. Все пак най-добре ще е да ги убият, но да не загиват.
Електра казва, че знае как ще се спасят. Трябва да вземат Хермиона за заложница. След като Елена умре, ще заплашат Менелай, че ако не им помогне да избягат, ще убият и нея. И ако откаже, наистина ще я убият. Но Менелай сигурно ще отстъпи, защото му липсва смелост и мъжествен характер.
Орест се възхищава от плана й, и казва на Пилад, че ако се спасят, той ще е блажен съпруг. Нека сега тя да стои пред двореца и да чака Хермиона; и види ли я, да ги повика. А те ще влязат вътре. Тримата призовават Агамемнон и напомнят как са погубили Клитемнестра. Молят Зевс и Дике да съдействат за успеха им.
Стазим III
Електра повиква хора на помощ – да стоят пред двореца и да внимават да не би някой да влезе и да издаде брат й и Пилад. Пита се защо не чува нищо отвътре: „Нима със хубост притъпи кинжала им?“ Чуват се виковете на Елена: „Убиват ме! Менелае, де си?“
Екзод
Появява се Хермиона и пита кой вика. Електра й казва, че Орест е вътре и моли Елена за подкрепа, тъй като градът ги е осъдил на смърт. Нека и Хермиона я помоли. Орест и Електра са й близки по кръв, а майка им я е отгледала. Хермиона отвръща, че ако зависи от нея, биха били спасени; и влиза. След малко става ясно, че Орест и Пилад са я заловили. Електра ги насърчава отвън: „Кинжал на гърлото сложете й и там го дръжте. Менелай така ще знае, че има работа с мъже…“
Хорът се радва за възмездието, връхлетяло Елена. Пред двореца излиза фригийски роб. Пита се къде да бяга, оплаква Илион („троянската крепост, що Аполон я гради“), проклина Елена, споменава Ганимед, „любовника на Зевс“.
Орест и Пилад влезли и приседнали край Елена, докато той й веел с ветрило „по обичая варварски“, а тя предяла. Орест повел Елена „към олтара на Пелопс“, а Пилад разгонил фригийските роби. После изтеглили скритите под дрехите си мечове. Орест я хванал за косата и се приготвил да я убие. Фригийците опитали да я защитят с оръжие, но Пилад ги отблъснал, „досъщ като троянски Хектор или пък Аякс могъщ“. Тогава влязла Хермиона. Те я грабнали, а Елена изчезнала.
Излиза Орест и заплашва фригиеца, че ще го убие. Той моли за пощада. Орест казва да не вдига шум, за да не чуят аргосците. Ако дойде Менелай и откаже да ги спаси, ще получи две покойници – жена и дъщеря.
Хорът казва, че убийствата в рода не свършват и отново си спомня за смъртта на Миртил.
Появява се Менелай. Узнал е за случващото се и иска да му отворят вратата, за да прибере трупа на жена си, да спаси дъщеря си и да убие „двамата негодници“. Вижда на покрива Орест, Пилад и Хермиона. Орест го заплашва, че ще убие дъщеря му. Щял да убие и Елена, но я грабнал някой бог. Менелай се изплашва и не знае какво да предприеме. Орест вика на Електра да подпали двореца.
Появява се Аполон. Казва, че е спасил Елена по заповед на Зевс. Тя ще е безсмъртна и ще живее в етера при братята си Кастор и Полидевк; и заедно с тях ще покровителства моряците. Менелай ще си вземе друга жена. Безсмъртните устроили тази война, за да „облекчат земята, пълна с дързост и насилие“.
Орест трябва да отиде в изгнание за една година в Аркадия. След време това място ще бъде наричано „Орестион“. После да иде в Атина, където да отговаря пред Евменидите; там ще бъде съден и оправдан от боговете. Хермиона, която Орест сега мисли да убие, ще стане негова съпруга; вместо на Неоптолем, който ще загине в Делфи. Електра ще бъде жена на Пилад и ще живеят щастливо. Менелай да иде в Спарта, която му е зестра за Елена; а Орест нека да царува в Аргос. Аполон ще се погрижи аргосците да станат благосклонни към него, защото той го е накарал да убие майка си.
Орест и Менелай казват, че ще се подчинят на бога.
Аполон се отправя към дворците на Зевс, за да отнесе Елена. Тя ще седи при боговете редом с Хера и Хеба, а хората ще я почитат с възлияния като закрилница на моряците.

11 август, 2022

(според превода на Т. Кръстева [Петринска], 2008)

*

„Хекуба“

Пролог (на тракийския Херсонес)
Говори образът (призрак, εἴδωλον) на Полидор. Той е син на Хекуба и Приам. Когато градът на фригийците бил застрашен да падне от гръцкото копие, Приам го изпратил при тракийския си приятел (ξένος) Полиместор. По него изпратил и злато; та ако Троя падне, оцелелите деца да не страдат от недоимък. След гибелта на Троя и смъртта на Приам, убит при олтара от сина на Ахил, Полиместор го убил, заради златото. Сега лежи на брега непогребан, блъскан от вълните. И ето вече трети ден, изоставил тялото си, се носи над майка си Хекуба – откакто тя е доведена тук от Троя. Ахил се е явил над гроба си и иска да получи в жертва сестрата на Полидор – Поликсена. Така майка му ще види два трупа – неговия и на нещастната девойка. Тя вижда робския ден: някой бог я погубва заради предишното добруване (58).
Полидор изчезва, появява се Хекуба. Обръща се към хора (от троянски пленнички). Била е тяхна господарка, сега е робиня като тях. Видяла е страшни сънища за спасеното в снежна Тракия дете и обичната си Поликсена. Къде са Хелен и Касандра, да й разтълкуват съновиденията? Сънувала как вълк грабва от коленете й сърна и я отнася. А и призракът на Ахил, явил се над могилата, иска като дар някоя от изстрадалите троянки. Моли боговете да предпазят детето й (97).
Парод
В събранието на ахейците се решило дъщеря й да бъде пожертвана на Ахил. Той се бил появил със златни доспехи и питал данайците защо оставят могилата му без дар. Имало спор и страните били равни, но решението било взето заради изказването на Одисей. Сега той ще дойде, за да я отведе. Нека иде при храмовете и олтарите, да моли Агамемнон, да призове небесните и подземните. Или молбите ще помогнат, или девойката ще загине (153).
Епизод I
Хекуба ридае и се пита къде да иде. Кой род, град и бог ще я защити? Оплаква троянките и живота си. Вика Поликсена да й каже какво чува за душата й. Поликсена излиза и пита за какво стене майка й. Тя отвръща, че мнението на аргийците е да я съсекат заради Ахил. Поликсена казва, че й е мъчно за майка й – задето ще я види изтръгната от ръцете й с прерязано гърло да отива в мрака на Хадес, където да лежи с мъртвите. Но за живота не скърби, по-добре е да умре (215).
Влиза Одисей и известява на Хекуба за взетото решение. Той ще я отведе, а жрец и началник на приношението ще бъде Ахиловият син. Да не се съпротивлява, положението й е лошо. Мъдро е човек в беди да мисли подобаващото.
Хекуба казва, че не е умряла тогава, когато е трябвало. Зевс я храни, за да види и по-големи злини. Ще попита нещо, ако е позволено роби да питат свободни. Одисей се съгласява да я изслуша. Тяг о пита дали помни, че когато е дошъл в Троя като съгледвач, от нея е зависело дали да го издаде. Тогава му позволила да си иде и му спасила живота. Той потвърждава. Сега не би трябвало да бъде неблагодарен, продължава тя. Защо трябва да се принася човешка жертва и защо точно Поликсена? Не е ли по-добре да пожертват Елена? Моли го да разубеди ахейците. Поликсена й е единствената утеха. Той е на почит във войската, та дори речта му да не е убедителна, те пак ще го послушат (295).
Одисей отвръща, че няма да каже пред ахейците нищо различно. Ахил е бил велик герой и е редно да го почетат; самият Одисей също би искал да го почитат след смъртта му. Тя е в беда, но и сред ахейките някои са загубили съпрузите и синовете си. Но те, варварите, не смятат приятелите си за приятели и не се възхищават на достойно загиналите.
Хекуба подканва Поликсена да помоли Одисей за пощада; все пак и той има деца. Поликсена отвръща, че не иска да живее повече. Тя е сестра на Хектор и мнозина други герои. Баща й е властвал над всички фриги и тя самата е блестяла сред останалите девойки. От боговете я отличавало само това, че е смъртна. Не иска да бъде купена от някого, за да чисти дома му и тъче; не е толкова душелюбива (φιλόψυχος). Ако някой несвикнал на беди попадне в тях, болката му е голяма и ще е щастлив, ако умре. Хорът я похвалва за смелостта й (381).
Хекуба предлага да пожертват нея вместо Поликсена (защото тя е родила Парис, който е убил Ахил); или поне заедно с нея. Одисей отказва. Поликсена й казва да не настоява, по-добре да си кажат „сбогом“. Пита я какво да каже на Хектор и на съпруга й долу. Все пак й са останали Касандра и Полидор, който ще й затвори очите. Хекуба отвръща, че не знае дали е жив (440).
Стазим I
Къде ще иде (пленницата) – дали в Дорида, Фтия, на Делос или в града на Палада, където ще тъче пеплос с изображение на повалените от Зевс титани? В чужда страна ще се нарече робиня, ще изостави Азия и ще слугува на Европа (483).
Епизод II
Влиза Талтибий и пита къде е Хекуба – „някога владетелка на Илион“. Хорът му я посочва, паднала по гръб на земята. Талтибий изказва съжаление, сравнявайки предишното й положение със сегашното. Пита се дали Зевс вижда хората, или това е само мнение, а смъртните се управляват от Случая (τύχη) Той е стар, но дано да умре преди да изпита тежка участ. Подканва Хекуба да стане. Изпратил го е Агамемнон. Тя пита дали не са решили да съсекат и нея, което ще е добра вест. Той отвръща, че дъщеря й е мъртва и е дошъл да отведе Хекуба при кладата, за да я погребе.
За жертвопрприношението се събрала цялата войска. Неоптолем наредил да ги подкани да пазят тишина. Възлял на Ахил, обещал жертвата и го помолил да помогне за благополучно завръщане. Довели Поликсена. Тя казала, че не е нужно да я държат, защото умира доброволно. Не би искала сред мъртвите да я наричат робиня, защото е царкиня (βασιλίς). Нека Неоптолем да реши дали ще й пререже гърлото или ще забие меча си в гърдите й. Той направил първото, а тя паднала така, че онова, което трябва да се крие от мъжките погледи, да бъде скрито. Всички се затичали да я покрият с листа и да приготвят кладата. Хекуба има прекрасни деца, но е най-нещастната сред жените (582).
Хекуба казва, че не знае кое зло първо да погледне. Нека Талтибий каже на войската да не се докосват до тялото на дъщеря й. Тя сама ще я измие. Праща прислужницата да донесе вода от морето. Украшения ще вземе от другите пленнички. Спомня си щастливия си и красив дом. Човек не бива да се гордее, ако е придобил нещо и има чест сред гражданите; щастлив е онзи, през чийто ден не се е случило зло (628).
Стазим II
За времето, когато Александър отсече първите стволове на Ида за кораба, с който стигна до ложето на Елена – най-красивата, която слънцето вижда. Гибелно нещастие дойде, реши се спорът на трите блажени, отсъден от мъж воловар. Дойде копие, убийство и беда за дворците ни. Но и някоя млада лаконка плаче в дома си и посивяла майка дере с нокти бузите си заради загинали деца (656).
Епизод III
Идва прислужницата и пита хора къде е Хекуба, „победила всички мъже и жени в състезанието по нещастия“. Хекуба се появява. Тя й казва, че „е погинала – без деца, без мъж, без град“. Хекуба пита кой е трупът, който носи – дали е на Поликсена. Или на Касандра? Прислужницата вдига покривалото и Хекуба разбира, че това е Полидор, когото „тракийският мъж пасял в дома си“. Пита каква е била участта му и как е дошла. Прислужницата отвръща, че го видяла на брега, изнесен от морска вълна (701). Хекуба казва, че разбира съня, който видяла наскоро – отнасял се до него. Хорът пита кой го е убил, а тя отвръща, че това ще е бил „тракийският конник“ – посякъл го е с железен меч. Хорът вижда „външността“ (δέμας) на „господаря Агамемнон“.
Епизод IV
Агамемнон пита Хекуба защо се бави и не идва да погребе дъщеря си. Никой не докосва тялото, чакат я. Кой е този мъртъв троянец? Дрехи му известяват, че не е аргиец. Тя се пита дали да падне на колене и да му се помоли. Той я подканва да говори, защото „не е гадател, за да узнае пътя на мислите й, без да чува нищо“. Тя си казва, че не би могла да отмъсти за децата без него (750).
Казва му, че има молба. Той пита дали иска да е свободна – това не е трудно. Тя отвръща, че е готова вечно да робува, стига да отмъсти на враговете си. Посочва трупа и му казва кой е и как е загинал. Агамемнон: „Имало ли е по-нещастна жена?“
Тя го моли да чуе за какво пада на колене. Нека й помогне да накаже нечестивия чужденец (ξένος), който не се е побоял от подземните и небесните. Нека Агамемнон като един художник се отдръпне и види нейните злини (808). Тя е била царица (τύραννος), а сега е стара робиня, лишена от деца и град. Не знае дали думите й постигат нещо. Защо ли ние, смъртните, учим други неща, а пренебрегваме убедата, който е единствен цар (τύραννος) сред хората? Дъщеря й Касандра лежи при него; ако направи добро на този мъртвец, ще е като да се е погрижил за роднина. Моли го, „великата светлина на гърците“, да й помогне в отмъщението. Достойният мъж трябва да служи на правдата и да въздава зло на злите.
Хорът се удивлява как при нужда хората приемат за близки най-враждебните, а онези, които някога са им били приятели, се оказват врагове (849).
Агамемнон казва, че и той иска нечестивият чужденец да бъде наказан. Но войската смята него за приятел, а загиналия – за враг. Не иска да излезе, че заради Касандра е замислил убийството на вожда на Тракия – и да бъде оклеветен пред ахейците.
Хекуба казва, че никой от смъртните не е свободен: или робува на пари, или на съдба, на мнозинството в държавата, или на постановления. Той се бои; и повече го е грижа за тълпата. Но тя ще го освободи от този страх. Нека само знае за намерението й, без да й съдейства.
Ако тракът пострада и сред ахейците се появи вълнение, тогава той да ги задържи без да дава вид, че е заради нея. Тя сама ще уреди всичко с помощта на жените, които са в тези шатри.
Агамемнон пита какво ще постигне тя с няколко жени срещу варварина и силата на мъжете; а тя споменава жените, победили чедата на Египт и онези от Лемнос. Нека той позволи на тази жена да мине през войската. „А ти“, обръща се към прислужницата, „иди при трака и му кажи, че го вика Хекуба, някогашната властителка на Илион. Да дойде заедно с децата си, защото и те трябва да я чуят“. Агамемнон нека почака с погребението на Поликсена, така че братът и сестрата да бъдат скрити под земята с един огън.
Агамемнон казва, че предстоеше отплаване, не би могъл да й направи тази услуга; но засега бог не праща попътни ветрове. А и всички приемат, и частно и в града, че злият заслужава зло, а свестният – благополучие (ton de chreston eutychein) (904)
Стазим III
Хорът оплаква погубената от елините своя родина Илион. Вече няма да бъде наричана „неразрушима“, кулите й са унищожени. Тя вече няма да влезе в него. Мъжът й лежал в спалнята и не видял моряците, нахлуващи в Троя. Из града се чувал вик: „Кога вие, гръцки синове, ще разрушите Троя и ще се върнете в къщи?“ Видях мъжа си убит; сега ме карат по соленото море, гледам града отдалеч. Проклина сестрата на Диоскурите Елена и идейския воловар, които са ги лишили от родна земя. Дано соленото море не я върне и да не стигне в бащиния дом (951).
Екзод
Влиза Полиместор. Изказва съболезнования на Хекуба за загиналата й дъщеря. Човешкото щастие е преходно. Но и да оплакваме бедите си, няма да спрем онези, които има да дойдат. Тя да не го упреква, че идва едва сега – бил е чак в средата на тракийската страна. Тъкмо се върнал и попаднал на прислужницата й, от която научил какво става. Хекуба казва, че се срамува да го погледне в очите – най-напред поради нещастното си положение. Това не е от недоброжелателство; причина е също и обичаят (νόμος) жените да не гледат мъжете открито.
Той пита защо го е повикала. Тя отвръща, че има да му каже нещо частно – на него и децата му. Затова ще е по-добре свитата му да излезе. Той ги отпраща, като казва, че тук е на сигурно място: тя е негова близка, а ахейската войска е приятелска.
Тя го пита как е Полидор, когото двамата с Приам са му предали; той отвръща, че е добре и дори е искал да дойде при нея тайно. На въпроса какво става с изпратеното по него злато отвръща, че то се пази в дома му. Какво е онова, което той и синовете му трябва да знаят? (1001)
Тя казва, че в храма на Атина Илионска има закопано злато: ще може да го намери, било под един издаден черен камък. Нека предаде това на Полидор, тъй като съкровището е за него. Настояла е да дойдат и синовете му, така че ако той случайно умре, да има кой да предаде тайната на сина й. Той я похвалва за предвидливостта.
Тя добавя, че когато напускала Троя, взела със себе си някои ценности (χρήματα). Те се пазят в шатрата на жените, която е до пристанището, близо до ахейския флот. Нека дойде да ги вземе – там са само жени. Но да побърза, защото ахейците мислят да потеглят. След това да се върне с момчетата си там, където е настанил и нейното чедо.
Хорът: Още не си наказан, но ще бъдеш; ще сбъркаш пътя, по който те отведе надеждата, идеш при смъртоносния Хадес. Не във война ще напуснеш живота.
Полиместор вика от шатрата, че го ослепяват и посичат децата му. Подгонва жените с копието си. Хекуба му казва, че вече няма да види децата си. Казва на хора, че сега ще види Полиместор ослепен, и телата на двамата му сина, които тя убила заедно с „най-добрите троянки“. Успяла е да отмъсти (1055).
Полиместор оплаква нещастието си. Къде да иде сега? Да върви на четири крака? Как да намери илионките, проклетите фригийски дъщери? Не може ли слънцето да върне светлината на очите му? Чува тихото ходене на жените. Не може ли да се нахрани с плътта и костите им? Тежко му. Как да остави телата на децата си да ги разкъсат адските вакханки за плячка на кучета?
Хорът: Понесъл е големи злини; извършил е позорни дела, но наказанието е страшно.
Полиместор призовава „копиеносния, въоръжен, доброконен Аресов род“ на Тракия; ахейците и Атридите. Чува ли го някой? Убиха ме жени, жени пленнички. Накъде да се обърна, къде да тръгна? Да литна към небесния дворец, където светят Орион и Сириус, или към черното пристанище на Хадес, аз нещастният? (1106).
Хорът: Понякога човек бива връхлетян от злини, по-големи от това, което може да понесе. Разбираемо е да иска да напусне нещастния живот.
Появява се Агамемнон. Какъв е този крясък, който ехото усилва? Ако не бяха съборили фригийските кули с гръцко копие, той би им вдъхнал немалък страх.
Полиместор казва, че го е познал по гласа. Вижда ли какво му се е случило? Хекуба и пленените жени са го погубила – и повече от това.
Агамемнон пита Хекуба дали тя е извършила чудовищно дръзкото деяние; а Полиместор го пита къде е тя, за да я сграбчи и разкъса.
Агамемнон го съветва да се сдържи и да отстрани варварското от сърцето си. Трябва да изслуша последователно всеки от двамата и да отсъди дали онова, което Полиместор е направил, съответства на изтърпяното (1131).
Полидор казва, че най-младият от Приамидите и син на Хекуба Полидор му е бил даден за отглеждане от Приам, който подозирал, че Троя ще бъде превзета. Убил го, защото се боял, че ще възстанови Троя; и тогава ахейците можели да се върнат и отново да опустошават тракийските полета. Хекуба узнала това и го подмамила под предлог, че ще му каже за скрито в Илион съкровище. Приела го в шатрата, където имало много троянки, които насядали около него и се държали дружелюбно; но започнали да се заиграват с децата и си ги предавали, така че да ги отдалечат от него (1159). Изведнъж извадили от пеплосите си мечове и проболи децата; а него държали за ръцете и краката. Опитвал се да стигне до децата, а те го хващали за косата. Накрая забили иглите на токите си в очите му. Той скочил да ги гони, те се разбягали. Такъв род като женския няма нито в морето, нито на земята.
Хорът: Нека не обвинява целия женски род заради своите беди; жените са много и не всички са достойни за омраза (1186).
Хекуба казва, че езикът на хората не бива да надделява над делата им. Ако някой е извършил добри дела, да ги хвали; ако са били несправедливи, да не ги представя като хубави.
Той казва, че е убил детето ми заради Агамемнон. И каква благодарност е очаквал? Или е мислел да се сроди с ахейците? Но варварският род никога няма бъде близък на гърците. Щели да се върнат и да му изскубят насажденията? Кой ще повярва това? Ако трябва да се каже истината, алчността ти погуби детето ми. И защо, докато Троя беше добре, Приам беше жив, а копието на Хектор – силно, ти не уби детето или не го заведе живо при аргийците – щом искаше да им направиш услуга? Но когато се издигна димът над града ни, тогава ти погуби чужденеца, дошъл при твоето огнище (1216). Ако беше приятел на ахейците, а те гладуваха далеч от родната земя, тогава трябваше да им дадеш това злато, което не е твое. Но ти и сега си го държиш в къщи. Ако беше опазил детето ми, щеше да се сдобиеш с добро име – защото добрите приятели се познават в бедите. Сега този мъж не ти е приятел, децата ти вече ги няма, няма да имаш полза от златото, а и си в това положение. Ти, Агамемноне, ако го подкрепиш, ще се проявиш зле – този човек не е нито верен, нито благочестив, нито справедлив.
Хорът: доброто у човека създава добри думи (1239).
Агамемнон казва, че му е тежко да съди за чужди беди, но ще е срамно да се откаже, след като веднъж се е заел. Не мисли, че Полиместор е убил госта заради него или ахейците, но по-скоро за да присвои златото. При вас сигурно е лесно да се убиват гости от чужбина (ξένοι), но при нас, гърците, това е позорно. Как ще избегна упрек, ако сега отсъдя, че не си бил несправедлив? След като си дръзнал да извършиш лоши неща, понасяй, което не обичаш.
Полиместор възклицава, че е победен от една робиня и че ще трябва да изтърпи възмездие. Оплаква бедите си, а Хекуба му казва, че ги е заслужил.
Той й казва, че ще се превърне в кучка – научил го от прорицателя на траките Дионис. И дъщеря й Касандра ще да умре – ще бъде убита от съпругата на този тук (1277).
Хекуба казва, че дъщерята на Тиндарей не би стигнала до такава лудост. Той отвръща, че не само това, но ще убие с брадва и него самия. Агамемнон нарежда да му запушат устата и да го захвърлят на някой пуст остров. Казва на Хекуба да погребе двете си деца, а робините да вървят към шатрите на господарите си; защото вече излиза благоприятен вятър. Ще се отправят към домовете си и ще се отърват от тези тукашни трудове.
Хорът подканва робините да вървят; жестока е необходимостта (1295).

(според изданието на Наук, 1876)

***

специалност Класическа филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на „Старогръцка литература“
1 семестър – пролетен (2004)

Семинар. Студентите прочитат предварително определена драма. Задачата е да се посочат и обсъдят:
1. Герои (действащи лица, примерно – Алкмена, Евристей)
2. Типове герои (стара жена, вестител, цар, роб)
3. Сюжет (събития в драмата – децата на Херакъл за заплашени, Макария се жертва заради братята си, пристига Хил, битка и победа, отмъщение – в “Хераклиди”)
4. Как е предадено действието (чрез действие; чрез разказ на някой от героите)
5. Митологичният контекст (“Андромаха” – използвана е част от мита за Троянската война)
6. Какво се разбира от движението по сцената (вижда се вестител, някой стои мълчаливо, описание на външния вид на действащото лице)
7. Политически и културни намеци (похвала на град Атина, въпросът за свободата и тиранията, противопоставяне гърци-варвари)

Трагедии според изхода от действието (вж. Аристотел, “Поетика” 1452b 28-38)

І. Трагедии с нещастен край

А. с оплакване на жертвите
1. “Финикийки” – саможертва, братоубийствен дуел

Б. с разкаяние на виновния
2. “Полуделият Херакъл” – героят убива децата си в състояние на лудост, отива в изгнание, за да се очисти
3. “Хиполит” – оклеветеният герой загива, след като е прогонен от дома си, разкаяние на бащата

В. с отмъщение
4. “Хераклиди” – саможертва на героинята, отмъщение
5. “Хекуба” – героинята е свидетел на смъртта на децата си, отмъщение

ІІ. Сатирова драма

6. “Циклоп” – комедийна преработка на приключението на Одисей при циклопа Полифем

Интелектуалците през античността

Специалност Класическа филология
бакалавърска и магистърска степен
избираем курс
1 семестър – зимен (2006)

Описание на курса
1. Тема на курса – „Имало ли е интелектуалци през античността?“
2. Провеждане на заниманията – семинар. Студентите прочитат предварително определени текстове от античен или по-късен (друг) автор и представят резултата от прочита. Задачата им е да установят:
а. кои места (градове, области, острови и др.) се споменават в текста и по какъв повод.
б. какво може да се научи за всекидневния живот на автора и на хората от неговата среда
в. сведения за обществения и професионален живот на автора (политик, военен, адвокат)
г. литературни и исторически цитати и позовавания
д. по какви теми от общочовешки интерес се размишлява в текста

Автори и произведения
І. Антични автори
1. Цицерон. „Писма“
2. Хораций. „Сатири“
3. Сенека. „Писма“
4. Плиний Млади. „Писма“
5. Диоген Лаерций. „Животът на философите“. (елинистически философи)
6. Юлиан. „Писма“

ІІ. Християнски автори (антични и средновековни)
1. Василий, епископ на Цезарея. „Писма“
2. Августин, епископ на Хипон. „Изповеди“
3. Пиер Абелар. „“Автобиография“

ІІІ. По-късни европейски автори
1. Волтер. „Философски речник“

ІV. Представяне на съвременни изследвания по темата
1. Кристоф Шарл. „Интелектуалците през ХІХ в.“

Гръцката историография в Римската епоха

Магистърска програма „Антична култура и литература“
задължителен курс 1-2 семестър в рамките на: „Старогръцката литература
във времето на Римската империя“ (2002/2003)

Увод
І. Що е Римска империя. Временни и пространствени граници.
ІІ. Историята на Империята от гледна точка на античните автори. Идея за историческа промяна /в Империята и античността изобщо/.
ІІІ. Литературата в частния и обществения живот. Образование, реторика, театър, четене, книги. Текстова традиция /в Империята и античността изобщо/.
ІV. Системата на литературата. Деление според език, жанр и културна принадлежност /в Империята и античността изобщо/.

Историческата проза
V. Историческата литература. Традиция на жанра. Деление според:
предмета /колектив-индивид/,
единството на ставащото /хронография – примерно събитие/, литературността /критичност и аргументация – романизираност/,
времевата последователност /история в собствен смисъл – географско-културна справка/
Към делението според предмета – дали е история на антично или извънантично общество /Иудея/; дали е история на Гърция или на Рим
VІ. Истории на Рим от предимперския период. Полибий, Дион Касий, Дионисий Халикарнаски.
VІІ. Истории на Гърция от предримския период. Диодор, Павзаний.
VІІІ. Истории на други културни и политически единства. Йосиф, Ариан, Евсевий.
ІХ. Биография и биографичен роман. Плутарх, Диоген, Евнапий, Порфирий, Ариан, Филострат, Юстин Философ.
Х. Критика на историографията. Лукиан.

Старогръцка литература (2002)

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е старогръцка литература. Разделение на жанровете. Зависимост на историята на литературата от историята на културата.

І. Що е литература

1. Опит за определение. Основни разграничения
Словесен текст. Всички или някои словесни текстове. Само писмените или и устни и писмени
2. Що е художествена литература
А. което се поддава /предназначено е за, подложено е на/ естетическа преценка – “как” е изработен текстът, а не “какво казва” или “за какво служи”
Б. Словесна имитация
– на начина, по който човек вижда света
– на начина, по който се употребява езикът

ІІ. Що е старогръцка литература

1. Езикът като белег за принадлежност
А. Кратка история на гръцкия език до ХV в. Диалектното разделение.
Б. Защо езикът не е нито необходим, нито достатъчен белег за принадлежност към литературата

2. Културата като белег за принадлежност
А. Собственият възглед на гърците за “старогръцкото”
– не-варварско
– не-римско
– не-християнско
Б. Новоевропейският възглед
– старогръцкото е класическо
– гърците са живели в обозрими градове-държави
– робовладение. Хората не са равни по природа.
В. Географският фактор
– основни области на гръцката култура – Малоазийското крайбрежие с островите, същинска Гърция с островите и Крит, Велика Гърция и Сицилия
– второстепенни области – крайбрежието на Черно море, африканското крайбрежие, северното Средиземноморие на запад от Италия

ІІІ. Хронология на гръцката литература

1. Класическа епоха
А. Омировият период и епосът
Б. Архайката и лириката
В. Същинската класика с драмата и прозаичните жанрове
2. Следкласическата
А. Елинизмът и битовата драма + идилията
Б. Гръко-римската епоха – с романа

ІV. Причини за различаването на жанровете

1. Разлика между поезия и проза. Размер, тържественост-частно и практическо ползване, аргументация
2. Разлика между поетическите жанрове – размер, драматично представяне
3. Разлика между прозаическите жанрове – цел. Историята е за разликите и контактите между човешки общности /войната/. Заменя епоса. Реториката – за уреждане на съдебни и полититически отношение /тържествената заменя лириката и епоса/. Философията – за основите на аргументацията и критерий за истинност.

Класическа литература

Поезия
Епос. Омир. “Илиада”. Епически техники.
І. Омир

1. Омир и класическият героически епос
А. Аргументи за датировката – външни и вътрешни
Б. Аед и рапсод. Омировите свидетелства
В. Троянският цикъл

2. Омировият текст
А. Разпространение и опазване и запис през класическата епоха
Б. Елинистическите филолози

3. Омировият въпрос
А. Аргументите на Волф
Б. Унитаристите и “основното ядро”

ІІ. Що е епос

1. Значение на гръцката дума

2. Изискванията на Аристотел към фабулата, характерите и речта

3. Хегел
А. Изисквания за обем. Поетическо схващане за света; епосът представя душата на народа
Б. Деиндивидуализацията. Епосът е скулптурен

ІІІ. Сюжетът на “Илиада”

1. Какво се говори
А. Свада, троянско настъпление, молби
Б. Отблъскване, Патрокъл, убийство и оскверняване на Хектор
В. Помирението

2. Схема на сюжета
А. Конфликт 1 – има война;конфликт 2 – армията не единна; конфликт 3 – разбито е приятелството
Б. Решение на конфликт 2 – армията се обединява; на конфликт 3 – приятелят е отмъстен; на конфликт 1 – примирие

ІV. Епически техники

1. Сюжетна
А. Първоначално прегрешение – спрямо божеството. Жрец е оскърбен.
Б. Всеки опит за поправяне на грешката води до нова
– оскърбен е Ахил
– разединена и застрашена е армията
– загива приятел, разбита е една връзка
– оскърбено е божеството
В. Божеството е удовлетворено – примирие

2. Натрупвания
А. Повторения – разкази от различни участници, стандартни сцени и фрази
Б. Изброявания – кораби, герои, единоборства
В. описания – предмети, сцени
Г. отклонения – родове, малки митове

Епос. Омир. “Одисея”. Омировата идея за свят и културност.
І. Що е култура

1. Значение на думата. Култура и културност

2. Определение за култура
А. Култура
– начини, по които съществата променят природата заради някакво благо, или удържат вече съществуващото положение
– конкретни действия заради благото; продукти, които се явяват благодарение на тях
– система от знаци и инструменти (всеки инструмент или продукт може да бъде и знак)
Б. Културност
– способност за промяна или за удържане на промяната
– способност за употреба на инструменти и разбиране на знаци

ІІ. Представа за свят в “Одисея”

1. Вертикално устройство на света – символен начин за представяне на ценности
А. Божества – власт, живот
Б. Долен свят – лишеност от живот
В. Среда – място, където съществата се стремят към едното и отбягват другото

2. Хоризонтално устройство на света
А. Присъствие на световния връх на място, достъпно за хората – Олимп. Това е център. Достъпен е и Хадес, който е в периферията
Б. Гърците са около този център. Заобикалят ги варвари
В. Хората изобщо са заобиколени от полубожествени или чудовищни същества
Г. Населеният свят е заобиколен от външна река (Океан), отвъд която е входът към долното царство

ІІІ. Общество и човек в “Одисея”

1. Принципи на общественото устройство
А. Робство. Свободният има абсолютна власт над несвободния
Б. Патриархалност. Подчинение и наследяване в рамките на семейството. Няма абсолютна власт.
В. Съветност. Царят председателства съвета на благородниците. Той е лидер и във време на война. Разчита на авторитета и съгласието на останалите да се съобразяват с него.
Г. Общност на независимите полиси. Царете на отделните държави поддържат контакт помежду си. Хлабав съюз.

2. Мотиви за действие. Основен мотив е спазването на реда, но любопитството на Одисей е предизвикателство за статуквото
А. Робите биват наказани или възнаградени
Б. Синът търси баща си, той отстранява претендентите за трона и ръката на царицата
В. Женихите са се събрали, за да излъчат цар. Итака е без владетел.
Г. Телемах посещава Нестор и Менелай, Одисей се тревожи за съдбата на царете, които се завръщат от Троя

ІV. Белези на културността в “Одисея”

1. Агресивност (кикони, лестригони, циклоп)

2. Организация на обществото
А. Липса на градове, и дори на семейства (циклоп)
Б. Липса на контакти – не се съветват с никого (Кирка, Калипсо и останалите божества. Също и циклопът)
В. Отказ от религия – отхвърляне на всякаква власт, дори отвъдна (циклопът)

3. Странен хранителен режим – отказ от промени над природното, дори когато то служи за храна. Отказ от въздържане от какъвто и да било вид храна (лотофаги, лестригони, циклоп)

4. Странен външен вид, до чудовищност. Чиста природа, нечовешкост (циклоп, лестригони, Сцила и Харибда)

Епос. Хезиод. Митологическо различаване между настояще и минало. Идея за всекидневие.
І. Дидактически и героически епос

1. Хезиод
– датировка
– биографични сведения

2. Сравнение на дидактическия епос с героическия
– няма фабула и характери
– не изобразява, а съветва

ІІ. Разлика между “Теогония” и “Дела и дни”

1. “Теогония”
– съдържание. Поколенията на боговете и войните между тях. Браковете на Зевс
– задача. Да разказва за миналото и отвъдното. Истинските събития непремено са свързани с унищожение и възпроизводство

2. “Дела и дни”
– съдържание. Размишления за нуждата от справедливост в човешкия свят. Практически съвети за всекидневието. Нужно е да бъдеш предпазлив и предвидлив. Светът е опасен
– задача. Да се разкаже за настоящето и тукашното. Тук и сега не се случва нищо добро. Животът трябва да се поддържа, какъвто сме го заварили, но това е трудно. Всяка промяна носи беди

ІІІ. Що е мит

1. Принципи на митологическата мисъл
– Хората нямат власт да управляват живота си. Боговете управляват. Светът е разделен на способни и неспособни за действие /безсмъртни и смъртни/. В сравнение с първите вторите са нещастни
– Всичко важно вече се е случило. След протичането на определени събития е установен ред, който трябва да се възпроизвежда
– Митът съдържа твърдения за колективния живот, изразени символично. Колективите общуват чрез представители. Ако нещо се случва, то е благодарение на действията на тези представители, а не на някой друг.
– Към другия отношението не може да бъде сложно. Той не може да бъде равен и подобен на нас. Трябва да бъде присъединен /въведен в рода/ или унищожен.
/Оптимистичният поглед към западната култура гласи: тя е опит да се постигне отношение към другия, при което той бива виждан като равен и подобен на нас. Търси се опазването му като независим и достойното отношение към него/

2. Определение за мит
Митът е фантастичен /нереалистичен/ разказ за издигнати и древни персонажи, участвали в събития от голямо значение за живота на общността

ІV. Митът за Прометей

1. Съдържание. Спор със Зевс за жертвоприношенията и огъня. Приковаване на прометей. Изпращане на Пандора.

2. Проява на митологическите принципи
– хората са подчинени и нещастни /нямат огън, а се нуждаят от него/
– разказаното се е случило в дълбока древност /още не са съществували жените/
– някой представлява хората пред боговете. Той се застъпва за тях, но не успява да поправи положението им /те винаги трябва да останат нещастни/ и затова страда /търпи наказание. То може да бъде наложено по различни начини, или просто да се случи/
– появява се жената /“другият човек”/. Той е причина за бедите ни. Не може да бъде унищожен, защото се нуждаем от него, а трябва да бъде подчинен. Понеже е човек подчинението не може да е идеално.

Лирика. Антично и съвременно разбиране за лирика. Разделение на лирическите жанрове.
І. Понятие за лирика

1. Аристотел за лириката
А. Няма обща идея – само отделя епоса и драмата
Б. Лирическите жанрове се различават според инструмента и размера

2. Хегел за лириката – лириката е поетическа форма, която предлага картина на света от гледна точка на субекта

3. Работно определение – лириката обхваща малки поетически форми в мерена или немерена реч, където чрез съсредоточаване върху фрагмент от действителността се предава някакво отношение към нея. Лирическото зависи както от намерението на автора, така и от това на читателя. Текстът не е лирически сам по себе си, необходимо е той да бъде четен като такъв.

ІІ. Античното разделение на лириката

1. Според размера – елегия, ямб, мелос

2. Според повода – хименей, епиталамий; тренос; сколион; ембатерий; химн, пеан, дитирамб; хипорхема; епиникий

3. Според брой на изпълнителите – монодична; хорова /ода, дитирамб, епиникий/ – партений

ІІІ. История на разпространението на гръцката лирика

1. Омировите свидетелства – Ахил пее, тренос за Хектор

2. Архаическата лирика – Йония, континентална Гърция, южна Италия

3. Класическата лирика – континентална Гърция

4. Елинистическата лирика – александрийските поети

Драма. Трагедия. Античният театър.
І. Принципи на Аристотеловата литературна теория

1. Търсене на дефиниции
А. За изкуство
Б. За литература
В. За отделни литературни видове
Г. За трагедия

2. В историята на литературата се проявяват различаванията, набелязани в теорията
А. Естествено възникване на изкуството
Б. Отделяне на литературата – чрез специфичните средства на изкуството
В. Разделение на видовете – чрез насочване на подражанието към различни предмети
Г. Разделение на видовете – чрез различни начини за подражание

3. Всеки литературен вид се дели на части съгласно изискванията на дефиницията му
А. Фабула – на какво се подражава
Б. Характери – на какво
В. Реч /украсена/ – чрез какво се подражава
Г. Аргументация – на какво /аргументацията е заради характерите/
Д. Музика – чрез какво
Е. Сценография – как се подражава

4. Частите трябва да отговарят на определени изисквания
А. Фабула – каква да бъде, кои са частите
Б. Характери – кога има характер, как да се изобразява, как да предизвиква състрадание и страх
В. Реч – как да се улучи правилната среда /по-малко метафори и глоси, но да не е тривиална/
Г. Аргументация – тя е предмет на друго знание
Д. За музиката – нищо. Сценографията не трябва да изпада в чудовищности. Трагедията трябва да предизвика ефекта си дори само от четене.

ІІ. История на трагедията

1. Аристотеловите сведения
А. Фабулата се развива благодарение на Омир
Б. Как намира собствената си форма
– дължи драматическата идея на Омир
– развива се от дитирамб чрез отделяне на запевача, който става актьор
– смешната реч става сериозна, следвайки сериозния жанр, започнат от химнографите
– намира своя размер /ямба/, защото той е близък до разговорната реч
В. Заслугите на Есхил и Софокъл

2. По-късни добавки
А. Първи трагици – Теспис, Фриних
Б. След V в. производството на оригинални драми намалява
В. Чрез Еврипид дава началото на новата комедия /битовата драма/
Г. Римските имитации. Сенека пише за четене

ІІІ. Гръцкият театър

1. Организацията
А. Празникът
Б. Конкурсът
В. Трилогиите

2. Сцена и костюми
А. Отделянето на сцената от орхестрата. Проскенион и сцена. Местата на зрителите
Б. Костюмите. В Рим няма маски

Драма. Комедия. Идея за смешно.

І. Идеята за смешно

1. Аристотеловият възглед
А. mimesis phauloteron
Б. aischrou meros
В. нamartemata; aischos anodynon

2. Немската естетика
А. Смешното се поражда от недостатъка на действителността спрямо идеята
Б. Комичният персонаж
– има твърде големи претенции, но е недостоен за тях /не страда от неуспеха си, нито другите го презират заради него/
– има твърде ниски цели, самите те са недостойни /не се срамува от тях, нито бива презрян заради това/
Докато трагичният персонаж се срива, комичният винаги оцелява

3. Нашият възглед
Комичното предполага някакъв провал. Той обаче е неокончателен. Опровергана е претенция за културност. Това е способност да си служим с инструменти заради някакво благо и да разбираме знаци.
Топосите на смешното. Тяло – заради културната роля, за която всеки претендира. Незнание/глупост – защото осведомеността и умността са едни от първите културни претенции. Абсурдни ситуации – слушателят изобличава говорителя в преувеличение /самият говорител умишлено се поставя в такива ситуация – смехът е за нещо, а не за някого/.

ІІ. Атическата комедия

1. Развитие
А. Аристотеловите сведения
– в рамките на общата история на литературата и изкуството
– за самата комедия
Б. Авторите преди Аристофан
В. Аристофан. Сведения за него. Запазени комедии.
Г. Средна и нова комедия. Менандър и битовата драма.
Д. Римската комедия като продължение на гръцката

2. Героят на старата комедия и комедийните теми
А. Осмиваният
– Интелектуалец /поет, философ/
– Държавен деец /политик военен/
– Маргинални групи – жени, старци
– Богове – пародията
Б. Изразяващият зрителската гледна точка
– контактуващият с интелектуалеца
– жертвата на обществения деец е обикновеният човек
– контактуващият с маргиналната група, който е изненадан от претенциите й – съпругът, синът на съдебния заседател

Проза
Историография. Исторически и митологически начин за изразяване на културни разлики и промяна въ времето.
Реторика. Поезия и проза. Система на античната реторика.
Философия. Философският диалог като художествена литература. Система на науките у Аристотел.

Следкласическа литература

Нова комедия и роман. Идея за частен живот и културни разлики.
Пародия. Лукиан. Съзнание за литературно наследство.

Курсови работи

Специалност „Класическа филология“,
бакалавърска степен
Избираем курс “Интелектуалците през античността” (2007)
1 семестър

Изисквания за изпълнение на курсова работа

І. Технически изисквания

1. Курсовата работа не трябва да е по-малка от 5 стандартни страници (1 стандартна страница =1800 знака) извън библиографията и бележките под линия.
2. Бележките под линия и библиографията в края не са за демонстрация на ученост, а за доказателство на твърденията, изказани в работата.
3. Работата може да има заглавие, но това не е задължително. Задължително е обаче тя да има тема (вж. ІІІ)

ІІ. Използване на източници и модерни изследвания

1. Кое да е твърдение в курсовата работа, което не може да се докаже с първостепенен източник, е безполезно.
2. Първостепенен източник е този, който стои най-близо до предмета на изследването в сравнение с всички останали източници, които са известни на съвременните изследователи.
3. Първостепенните източници се цитират задължително в бележка под линия.
4. Модерните и съвременните изследвания върху античността трябва да служат само като ръководство за ползване на първостепенните източници
5. Модерните и съвременните изследователи на античността може да се цитират и преразказват само ако авторът не е съгласен с казаното от тях. Тогава цитирането или преразказването се прави в бележка под линия. Ако са използвани като ръководство за ползване на първостепенните източници, те само се посочват в библиографията

ІІІ. Определяне на тема

1. Курсовата работа не може да има за цел похвала, порицание или описание на каквото и да било.
2. Курсовата работа има за цел да постави въпрос за нещо, което е неизвестно на автора и да потърси отговор. Поставеният въпрос е темата на работата.
3. Не е необходимо заглавието на работата да съвпада с формулировката на темата (вж. І.2). Темата на настоящия курс е : “Имало ли е интелектуалци през античността?” Тя не съвпада с неговото заглавие
4. Курсовата работа трябва да помага да се отговори на поставения в настоящия курс въпрос.

Последно:

1. Класическата филология не е откъсната от останалите хуманитарни науки. Тя е част от науката “история”.
2. Заниманието с история не е начин да създадем интерес към себе си, нито да прекараме времето си приятно. То служи, за да направи човека по-добър. Заниманието с история, което не води до подобряване на човека, е безполезно.

21 септември 2007

Време е да се заема със сайта. Ще върши работа на приятели, колеги, студенти, на всекиго, който се интересува от класическо образование и хуманитаристика у унас и на нашия език.

Благодаря на Юнуз за експертната подкрепа – без него този сайт нямаше да се появи.