За да разберем какво ни се предлага през медиите последните двадесетина години, трябва да разгадаем значението на някои по-често употребявани думи. Ето три от тях: „правила“, „права“, „ценности“.
1.
„Правилата“ са нещо, което трябва да имаме предвид, за да се устроим във всекидневието, така че „да придобиваме“. Затова се казва често и тържествено: „Там“ има правила. „Там“ значи: „някъде, където всеки придобива и никой никого не смущава“.
Смисълът на правилата е, следователно, да притежаваш каквото ти се ще и да си на спокойствие. Те може да са всякакви, за съдържанието им не се говори. Но спазването им се възнаграждава ето така – жилище, „достатъчно“ пари, почистени улици, „прилични хора“, които се усмихват и не се натрапват. Това се представя като последна цел и смисъл на човешкия живот. Това е „нормалното“.
*
Ако човек вземе сериозно тази препоръка, тя ще го доведе до интелектуална и нравствена безпомощност (оглупяване, неразличаване на добро и зло), а после и до лудост.
2.
И така, съдържанието на правилата се оказва неважно. Веднъж правилото е да се прогонват евреите, друг път – да се приемат сирийците. Важно е спазването – ако постъпваш както в момента се препоръчва „отгоре“, рано или късно животът ти ще се уреди. И това е много вероятно. Някой обаче би се запитал що за човек ще си, ако спазиш всичко препоръчано.
*
Правилата се спазват, а „правата“ се „отстояват“ или „търсят“. Не е случайно, че и за тях се говори в множествено число – тяхното съдържание също е неясно, и те също са неограничени по брой. Те са възможност за ползване на завареното и за придобиване на нещо ново (растеж).
Ценността им се подкрепя и от естествените човешки желания, и от една представа за свобода – че най-свободен е онзи, който притежава и ползва повече от всички останали.
Тъй като някои, предполага се, имат всякакви права, а други още ги нямат, хората се разделят на водещи и догонващи (по-свободни и по-несвободни). Това разделение се въвежда във всяка общност. Така хората се оказват в положение на безкрайна конкуренция, защото не може всички изведнъж да получат всички права. Защото правата са достъп до материална консумация и позиция, а тези неща са ограничени.
Затова има процес на придобиването им, който се състои или в „даване“, или в заграбване чрез бунт (революция). „Даването“ се случва, ако и докато се „спазват правилата“; а ако се реши, че някъде „не се дава“ достатъчно, тогава изходът е революция – повече или по-малко радикална.
След революцията нещата започват отначало.
*
Главният недостатък на тази представа за „права“ е, че човекът се смята за “готов“ да е щастлив още от раждането си. Той няма какво да подобрява или променя вътре в себе си. Неговата задача в живота е или да мирува, или да атакува.
3.
„Ценностите“ са два вида: „традиционни“ и „на модерното (съвременното, цивилизованото) общество“.
„Традиционните“ са по-ранни, но архаични. Те могат да бъдат колекционирани (проучвани, включвани в албуми и енциклопедии). Те са „локални“ – споделят се от слабоподвижни, бедни и неуки (необразовани, непросветени) хора. Въпреки това те допринасят за разнообразието на света; разнообразие, което служи за развлечение. Развлечението пък се продава.
Така че те са „ценности“ в два смисъла: първичен – някой вярва в тях, живее според тях; и вторичен – имат стойност на пазара за развлечения.
*
По този начин при държавния социализъм историята на Църквата се продаваше на прогонения от храмовете народ като „онова, което е изиграло положителна роля в историята му“. Това беше част от технологията за превръщането му в „нация“.
Църковният живот продължи да се продава и след това, но вече глобалистки, с предположението, че за изминалите 50-70 години народът е преодолян, тоест – изместен от „нацията“.
Тази гледна точка гласи: църковни служби съществуват и сега, но те никому не пречат, тъй като се практикуват локално, а просветеният (съвременен) човек, дори да е местен по произход, само ги „наблюдава“ и е „осведомен“.
„Традиционните ценности“, чийто център е църковният живот (религията), задължително биват свеждани до външното си изражение (видимостта). С други думи: религията не е нищо освен „ритуал“.
Това се напомня изрично, то е част от създаването на „просветения“ и глобален човек. Така се избягва въпросът за духовното усъвършенстване (облагородяването на душата, помиряването със съвестта), тъй като то не може да бъде представено като нещо „локално“. Затова то просто се премълчава и така съществуването му се отрича.
*
„Ценностите на съвременното общество“, чийто списък е по принцип незавършен и неясен, поставят възприелия ги в положение на ползвател (консуматор) както на очевидните и осезаеми материални блага (осигуряващи най-малкото спокоен живот), така и на множество от „традиционни ценности“.
Туризмът по „екзотични и приятни“ места, цялата индустрия около него, а също и голяма част от кино-, шоу- и новинарската индустрия се занимават с това.
Създава се човек, който лесно и безопасно се придвижва – било буквално, било чрез медиите.
Това дава усещане за свобода, тъй като тя е представена като възможност да „опитваш“ колкото се може повече неща (образи) и така символично да властваш над света.
4.
Сравнително големите пари, които се инвестират в строежа на този светоглед, не би трябвало да обезкуражават никого. Достатъчно е той да бъде посочен и добре описан, за да загуби силата си; тъй като, за да съществува, той се нуждае от интелектуална и нравствена леност и от свързаното с тях невежество.
Трябва да се забележи, че спазването на правила, отстояването на права и осведомеността за пазарната цена на едно или друго не пречат за нищо; те стават вредни едва след като се обвържат с някое погрешно понятие за свобода.
А то е: свободен е притежаващият и ползващият, тоест – властващият.
На това се противопоставя друго понятие: свободен е онзи, който се стреми към приятелство с Бога. Ако искаме да сме приятели някому, желаем и да го опознаем.
Освен това приятелството с Бога не поражда враждебност към никого, а само помага да отличим по-свободния от по-несвободния и да помагаме всекиму според нашите сили и неговото желание.
*
Тези две понятия за свобода си противоречат и са несъвместими.
(фб)