Част І

1971

С изключение на дядо Теодоси (той почина през 1969) бабите и дядовците ми бяха живи. Дядо Коста и баба Иванка живееха в Медникарово (Харманлийско-Старозагорско). Баба Николина живееше с родителите ми, а понякога и в Дупница (градът се казваше „Станке Димитров”).
Баща ми, на 43 г., работеше в „Институт по икономика на селското стопанство” в кв. „Красно село”, на „цар Борис ІІІ” (тогава беше „9 септември”). Майка ми, на 41 г., в „Институт по животновъдство“ – Костинброд. Брат ми, на 16 г., учеше в 7-ма гимназия (на „Шишман“).
По това време баща ми отиде за малко в Москва да пише дисертация. Донесе ми детска кола (с педали, нещо невиждано), а на брат ми – пушка със сачми. Брат ми стреляше по цял ден с нея – по разни кукли, книги с нарисувана мишена на корицата, или през балкона по птички.

есен-зима

На 15 септември станах ученик в 1-ви клас на 119-то училище „Владимир Башев” (сега е „Михаил Арнаудов”). Помня името на учителката – и на други учителки. В класа имаше деца, които познавах отпреди, макар че не бях ходил на детска градина в София. Най-близкият ми приятел за много години напред беше там.
В класа имаше трима със същото име като мен, затова ми казваха „Гочев“. Това премина в гимназията и мнозина и до днес ме знаят просто на фамилия.

1972

Баща ми ме водеше на мачовете на ЦСКА в „Парка на свободата“. Имаха разправии с брат ми за поведението му (пушене, „недобри” приятели, дисциплина в час и извън час).

лятото

Помня олимпиадата в Мюнхен. Бяхме на море в Китен (на „почивна станция“). Всички гледаха телевизия.

есен-зима

Втори клас. Оказа се, че имам грозен почерк. Баба ми се опита да го поправи, но не можа. Получих много писмени забележки за ненаписани домашни. Тогава тя (на 67 години) падна от стол, докато сваляше куфар от гардероба, и си счупи няколко ребра.

1973

Счупи си и крака – фатално, след това никога не можа да ходи без патерица и бастун. Не можеше да става и дойде леля Тоша (Тодорка Спасова, моята кръстница) да помага. Майка ми беше в Германия (да пише „голяма дисертация”).

лятото

Завърших втори клас с петица по български език. Лошо. Беше за грозен почерк и ненаписани домашни.

есен-зима

Трети клас. Имах приятели в класа – тези, с които никой не искаше да бъде приятел и всички ги тормозеха. Брат ми завърши училище и влезе в казармата (спортната школа в София, със специалност шахмат).

1974

Баща ми се разболя (от рак). Оперираха го успешно. Аз живях около две седмици в „Младост” при братовчедите ми, защото нямаше кой да ме „гледа”. Майка ми отсъстваше от България. Помня ремонта на Цариградското шосе („Ленин”).

лятото

Световно първенство по футбол в Германия. В началото на финала токът угасна (имахме черно-бял телевизор „Електрон”).

есен-зима

Брат ми стана войник в Хасково (охранителна рота). Бях в четвърти клас, следобед ходех на „занималня”. Ходех и на солфеж.

1975

Започнах да тренирам волейбол. Бяха ме изпратили от училище в детската школа на ЦСКА – но не ми вървеше. Колекционирах снимки на футболни отбори от вестник „Старт”.

есен-зима

Станах пети клас и започнахме да учим с различни учители по всеки предмет. Класна ни беше учителката по руски. Учех и немски в читалище „Наука” (сега „Николай Хайтов”). Струва ми се, че нищо не научавах. Брат ми стана студент в Пловдив по аграрикономика.

1976

Разпространих сред съучениците играта „на копчета” – знаех я от брат ми. Това е имитация на футбол – играе се на маса или на друга гладка повърхност. Има телени/дървени вратички с мрежа (от дамски чорап, може и от друго), за топка служи част от секретно копче, а самите копчета („играчите”) трябва да са плоски от едната страна. Натискат се с пластмасова „палка”, плъзгат се и удрят секретното копче. Бях най-добрият, преподавах техниката на съучениците ми, много ме уважаваха.
Започнах тренировки по хандбал в ЦСКА (в зала „Чавдар” зад Военна академия). Това ми вървеше. И сега всекидневно минавам оттам (по „Омуртаг” или през градината).

лятото

Завърших пети клас с 5.70 (учудващо добре). Олимпиада в Монреал. С баща ми бяхме на Китен, чаках с часове на опашка за вестници – заради спортните новини. Брат ми стана студент в София (политикономия, във ВИИ „Карл Маркс” – сега УНСС).

1977

Някои преподаватели и по-овластени хора с помощта на Людмила Живкова замислиха и организираха НГДЕК. Земетресение във Вранча. За пръв път усетих земетресение, точно докато си говорехме с баща ми. Слязохме долу, като всички други.

лятото

Завърших шести клас с 5.15. У дома бяха недоволни – главно майка ми. Все пак идваше седми клас, трябваше да се кандидатства. Ходих на състезания по хандбал – републиканско първенство в с. Трудовец. Не играх добре.

есен-зима

Седми клас. Лошо начало, четворки и дори двойка по зоология. Баща ми ми направи забележка, но настоя да скрием от майка ми, защото тя си довършваше дисертацията – „да не се нервира”.
Тогава научихме за гимназията. От есента започнах уроци по литература и по руски. В класа се появиха нови съученици и един от тях ми стана приятел, обикнах го. Сред новите имаше и едно момиче – тя после влезе и в НГДЕК. Влюбих се в нея, и не за кратко. Бяхме трима приятели: В. (той стана лекар и отиде в САЩ) и С., който влезе в НГДЕК без много да учи, а след време ми стана кум.
Късогледството ми се усили и узнах, че имам далтонизъм.

Част ІІ

1978

Учителката ми за изпита по литература живееше на „Владимир Поптомов” (сега е „Христо Белчев”). Спомням си името ѝ. Другата, по руски, живееше в началото на „Чехов”, близо до нас. Завърших 7-ми клас с 5.69 – прилично, но някои оценки не ги заслужавах. Учителите пишеха повече, ако кажеш, че ще „кандидатстваш” – за да не ти пречат.
Срещи и разходки с приятеля ми и момичето – те имаха някаква симпатия помежду си. Изпитите бяха в Ректората. Имах 5.25 и 5.36, класирах се шести. Научих за това в Дупница.

есен-зима

8-ми клас, начало на годината в сградата на 7-ма гимназия на „Шишман” (където беше учил и брат ми). Забелязах, че е на номер 28. Тогава вече бях прочел някъде, че 28 е „съвършено число”. Хареса ми, защото бях 28-ми номер в класа.
По латински групата започна с Д. Бояджиев, скоро след това дойде Ю. Филипова. По древна история беше Д. Попов – под 30-годишен, като почти всички други. Гимназията се състоеше само от два випуска.

1979

Преместихме се в 138-мо училище на „Подуене”. Казва се „Жолио-Кюри”.

лятото

Бях на хандбална лагер-школа някъде около Кюстендил. Къде точно – забравих. Някой непрекъснато слушаше One way ticket. Вечер в леглото си четях „Гръцката цивилизация” на Шаму. Един от съотборниците ми ме караше да чета книгата на глас – бяхме няколко души в стаята. Интересно, че никой не възразяваше.
Пак тогава бях на археологическа бригада в Балчик с гимназията – нови запознанства и впечатления. Сприятелих се с един съученик; сега виждам, че е било по-добре да се сприятеля с друг. Но не е важно. Четох „Мъртви души” – на руски. Бях във възторг.

есен-зима

9-ти клас. По старогръцки ми преподаваше Радев, по история – Г. Бакалов. По латински четяхме Цезар. Имахме часове с Богданов по култура. Привилегировано училище.

1980

Часове с Анна Николова по култура, с Кр. Банев по римска литература. Правихме театър с Радев – „Двамата Менехмовци”. Аз имах роля, беше ми забавно.

лятото

На бригада в Балчик в края на юли.

есен-зима

10-ти клас. Отново се преместихме – в 12-то, на „Иван Асен ІІ”. Там обаче останахме дълго. Започнахме старобългарски. Очаквах го с нетърпение, но преподаването беше странно и не ми хареса. Отказах се да уча, защото при такава методика нямаше смисъл. После разбрах защо е било така – старобългарската книжнина не е за атеисти. Българска, но „неправилна“. И сега е така.
История имахме с Петър Ангелов. По латински – Цицерон. Радев направи нова постановка – „Войникът самохвалец”, бях помощник-режисьор. Много се гордеех с позицията и се стараех. Беше приятно – правехме нещо заедно, бяхме мнозина. Има смисъл от такъв живот.
Бойкотът на олимпиадата в Москва ме притесняваше.

1981

Екскурзия в Гърция. Нощувахме в Солун, после от Атина се качихме на кораб за Крит. Как сме спали, не е ясно. Четох стихове от Алкей в Делфийския театър, направих и лекцийка за спортните игри на стадиона.
Някои учители организираха ученическа научна конференция по старобългарска литература – показваха ни по телевизията, голяма реклама.
Имахме избираем предмет, наречен математическа лингвистика – и ни заведоха в една сграда на „Стамболийски”, недалеч от „Опълченска”, за да видим компютри.

лятото

Прочетох си учебника по старогръцки за 11-ти клас предварително и преведох всичко. Пропуснах една археологическа бригада, защото бях на лагер в Русе през юли. Щяха да ме правят комсомолец, но нищо не излезе. И днес съм така – не ставам за активист и партиец. Сприятелих се с две момчета – от Лом и Добрич (казваше се „Толбухин”), после си писахме писма – и не само с тях.
Там чух за смъртта на Людмила Живкова.

есен-зима

11-ти клас. Беше въведен „профил по санскрит”. Водеше го един индиец на име Рама Кришна (звучи като псевдоним). Присъствах няколко пъти, нищо не разбрах и се отказах. Имахме нова история с Р. Донков и Р. Генов. В програмата вече нямаше математика и природни науки. Избраха ме за член на Уч-ком-а – нали за това бях на школа. Започнах да си уча италиански. Появиха се нови учители по езиците, които после останаха и досега преподават – Л. Йорданова, А. Кънева, Л. Домарадска.

1982

Дойдоха ни гости ученици от една класическа гимназия от Рим. Разведохме ги из България през Търново и Пловдив до морето. Беше интересно, почти научих италиански.

лятото

На бригада на „Яйлата”. Имаше световно по футбол, гледахме го много разпалено. Сприятелих се с едно момиче, впоследствие родителите ни едва не ни ожениха. Излишно е да се говори.
Отидохме на екскурзия в Италия, но не целия випуск, а някои – избрани по малко особени критерии. Сега не бих отишъл, но тогава не мислех така. Пътувахме с влак през Триест до Венеция (разгледахме я за няколко часа) и после до Рим, където прекарахме към седмица, не помня точно колко. Бяхме във Флоренция и Помпей.

есен-зима

12-ти клас. По история преподаваше Е. Дроснева. Заех се да уча френски и испански наведнъж. Вървеше ми, четях си книги.

1983

Взимах „уроци” за кандидатстването по литература и гръцки, но доста мързеливо. Не мислех, че е възможно да не вляза.
През март видях на спирката на тролея едно момиче, с което дотогава си говорехме по малко – и ѝ подарих цъфнало клонче. След много години, като разказах за това на дъщеря ми, тя поклати глава в смисъл: „Тате, не ти разбираш тия работи…”.
Започнах да уча английски, по обичайния начин: прочитам един учебник и след това започвам да чета книги.
Абитуриентският бал мина според предвижданията и почти без неприятности. Връчиха ни дипломите (в аулата на СУ). Имах 5.42 – абсурд и срам в един клас, където половината са пълни отличници.
Явих се на изпити по литература (общия за страната) и по латински/гръцки. Съответно – 4.50 и 5.25. Прилични оценки, но не влязох, местата за неотслужили бяха само две. Обаче един от класираните беше освободен от военна служба и така се оказах приет.

лятото

Разходки из парка. Любов. Бях глупав, нищо не можех да оценя. Сега като си помисля за тези неща, понякога ми текат сълзи. А тогава – нищо.

есен-зима

Трябваше да произнеса реч пред новия випуск на гимназията, но нищо не произнесох, смутих се и си излязох. Беше смешно.
Предстоеше военната служба и ме разпределиха в НШЗО. В Плевен ми съобщиха, че ще бъда мото-стрелковак. Значи – най-твърдия и мъжествен род войска. Сигурно съм се надявал да бъде нещо, свързано със занимания на по-закрито. Но си казах – щом е там, там. Но родителите ми узнаха за това и принудиха чичо ми (генерал от танковите войски) да издейства друго. И така се оказах на място, където почти не се стреляше и не се излизаше. По-добре да няма такива намеси. Независимо какво ще излезе, намерението е погрешно.
Писах много писма, а и получавах. Момичето ме посети (макар и недоволна, че не ѝ обърнах внимание преди да замина и въобще изглеждах хладен).
Сприятелихме се с Б. Той беше от Стара Загора, от ФЕГ. Щеше да учи физика. Не можех да разбера какво имаше в него. Сега разбирам – нарича се святост.
За хората и подробностите на службата не е нужно да се говори много. Очевидно не съм харесвал часовете по строева подготовка. По физическа пък много ги харесвах. По останалите неща – лесно; то си е училище.
В едно отношение отново се проявих като ненормален. Става се в 6, но аз поръчвах да ме будят в 4, за да чета книжки на латински и старогръцки – „да не забравям”. Имал съм и други пристъпи на лудост, ще ги разкажа по-нататък.
Командирът на взвода ми се подиграваше. Старшината на ротата ме ругаеше с всички възможни думи, оскърбяваше ме пред строя по разни начини и ме наказваше според правомощията си – с наряди. Всичко това ми беше безразлично. Не разбирах защо трябва да се служи в армията. Много от важните неща в живота не ги разбирах и нищо сериозно не знаех.

1984

Получих тридневен отпуск за 1 май и бях в София.

лятото

С взвода прекарахме известно време в Стара Загора на лагер. Нямаше нищо трудно, настаниха ни в градската казарма, условията бяха леки.
Имаше нещо, наречено МГК (масова гимнастическа композиция). Беше скучно, ненужно и загубихме много време заради него. Но на самото представление (сигурно е било на Националния стадион) не участвах. Хрумна ми, че съм твърде късоглед, за да служа повече, и казах на батальонния лекар, че очите ме болят и не виждам. Всъщност, виждах си. Но ме настаниха във Военна болница, в офталмологията, „за изследвания”. Мястото ми беше по-скоро при психиатъра. А най-добре – обратно в армията. Така и стана. Прегледаха ме и установиха, че нищо ми няма и ми дадоха 20 дни отпуск. И психиатърът би направил същото.
Там се запознах с един ранѐн никарагуанец и си говорихме на испански. Тоест, предложих му да ме учи да говоря.
Като се върнах се във взвода, всички се изненадаха. Не ме очаквали. После имаше изпити – особено по физическа не беше лесно. Взех ги, съвсем прилично. Станах старшина-школник. В школата имаше към 3 000 души, от тях около 10 станаха младши-лейтенанти – за отличен успех. Бяхме там до края на август, а през септември имаше към 3 седмици отпуск – „полагаем”.

есен-зима

Разпределиха ме в Хасково. Казармата беше в града, недалеч от центъра. Приятелят ми Б. също беше там – съвпадение, защото всеки би могъл да бъде поне на още десет места. Баба Иванка почина и отидох в Казанлък за погребението (последните години тя живееше там, при единия ми чичо).

1985

Б. се разболя по време на едно учение, като че ли от пневмония. Като се видяхме, каза (с други думи): „за малко да умра”.
Живеехме си щастливо. Всеки имаше „канцелария”. Четяхме книги, говорехме за всичко. Понякога излизахме из града и той ме съветваше да пия бира – дотогава не пиех нищо, нито бира. Но покрай него започнах.
Хрумна ми да изуча математиката, която бях пропуснал в гимназията – и реших доста задачи. Той ме напътстваше и веднъж ме похвали – „вече ставаш за МЕИ”. Освен това му додявах да ме учи на карате – той беше учил към две години в Стара Загора. Но на него не му се занимаваше, службата му беше по-тежка от моята. Пък и аз не ставах много за това.
Момичето ме посети веднъж-два пъти. Но беше неудобно – Хасково е далеч, а освен това я притесняваха тук-там. Очевидно. 17-годишно, пътува си по влаковете само, миловидно и красиво. Но и аз успявах понякога да ходя до София в почивните дни.
Направих ЧП (чрезвичайно произшествие) с пистолет. И други дребни произшествия, по-скоро смешни, но не им е мястото тук.
Някои старшини-школници станаха партийни членове (всъщност тези, които бяха „политики” – помощник-ЗКПЧ-та). Ако трябва да обясня всяко съкращение, няма да е разказ. Пишех и получавах писма от много съученици и съвзводници от Плевен – разказвахме си кой къде е и как е службата.

лятото

Пак имаше полагаема (по една годишно). Момичето ме заведе на Пирин. След нея никой не ме е водил по планини (Витоша е друго); пък и аз не съм водил никого.

есен-зима

Уволниха ни около 5-ти октомври. Започна учебната година в СУ, бях в класическа филология – както си исках. Пак щастливо време. Бяхме немалък курс, 12 души, от тях само седем жени.
Брат ми се ожени и заживя в Пловдив – присъствах в квартирата им, на отпразнуването.
Казаха ми да съм идел при зам.-декана на ФКНФ. Студент от няколко седмици и го вика зам.-деканът? Отидохме с един състудент, с който се знаехме от гимназията, бяхме съученици. Попита ни дали сме съгласни да учим в Атинския университет (на държавна стипендия). Казахме, че сме съгласни.
Срещахме се с Б. непрекъснато – той идваше у нас, аз в квартирата му. Преди това ми беше хрумнало да го настаня в квартирата на един приятел, който отсъстваше.
Понякога се захващам с разни комбинации, за да събирам приятелите си на едно място. И се е случвало да прекалявам. С тази квартира нищо не излезе.