Старогръцка литература II

2021 г.

Проза

(28 октомври, 2021)

Лекция I

Историография

Херодот

(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)

1. Оцелели произведения

„История“ (ἱστορίης ἀπόδεξις) в 9 книги. Всяка от тях носи името на една от музите.

В самото начало посочва задачата на изследването си:

„Херодот от Халикарнас излага тук своите издирвания, за да не изчезне с течение на времето споменът за извършеното от хората и за да не отмине славата на великите и възхитителни дела на елините и на варварите; но освен това и за друго – за да разкаже за причината, поради която елините и варварите воювали помежду си.“

2. Източници за Херодот

„История“-та
„Суда“
Свидетелства на антични и византийски автори:

3. Животът на Херодот

От Халикарнас в Кария. От „Суда“ узнаваме имената на родителите му и на брат му.
Участвал в бунта на халикарнасците срещу тирана Лигдам. Към 445 г. е бил в Атина, където бил получил награда за „Историята“ си.
След време заминал за новооснованата атинска колония Турии в южна Италия (ол. 83,3; 446 пр. Хр.) ; затова е и наречен „Туриец“. Към 432 пр. Хр. изглежда бил пак в Атина.
Според някои е започнал да пише „Историята“ около 40-годишен (310 u.c., ол. 84,1; 444 пр. Хр.); значи след като се установил в Турии. В „Суда“ обаче се казва, че я е писал на Самос. Твърди се, че я бил чел публично на Олимпийските игри.
Според Дионисий Халикарнаски бил живял до началото на Пелопонеската война. Не би трябвало да е доживял Сицилийската експедиция.
В Атина имало негов гроб (кенотаф).

4. Херодот като историк

– съдържание на „История“

Доколкото „Историята“ е построена около разказ за едно действие, това е сблъсъкът между персийската империя и гърците – от йонийското въстание до битките през 480/479. По повод на тези събития обаче Херодот се стреми да разкаже всичко, което е знаел за държавите и народите от онова време. Така че той е създал не просто една история на гръцките градове, нито само разказ за войните им с Персия, а първата в европейския свят „Всеобща история“.

Нейното съдържание накратко е следното.
Най-напред се представя историята на лидийската държава – тъй като лидийците са първите азиатци, които влезли във военен сблъсък с малоазийските гърци. Лидия достигнала най-голямо могъщество по времето на Крез, но той се оказал и последният ѝ цар – тъй като загубил войната с персиеца Кир, бил детрониран и държавата му изчезнала.
След това Херодот преминава към историята на Персия. Преди това съобщава накратко за царствата на асирийци и мидийци, и как Кир, който бил внук на последния мидийски цар Астиаг, станал предводител на персите, победил Астиаг и създал империя, която се простирала от Индия на изток до Егейско море на запад.
Той бил наследен от Камбиз и Дарий, които разширили и укрепили държавата. Камбиз завоювал Египет, а Дарий разделил империята на области със съответна администрация, подобрил съобщенията и уредил данъчната политика.
Повод за сблъсъка между Персия и гърците станало милетското въстание. Милетците, които решщили да обявят независимост, се обърнали за помощ към континенталните гърци, и най-напред към най-мощните от тях – Спарта и Атина. Спартанците не се намесили, но атиняните изпратили 30 кораба и заедно с въстаниците нахлули в град Сарди, административен център на персийската провинция – и го подпалили.
Дарий потушил въстанието, но реши да накаже атиняните за намесата им и изпратил войска, която била отблъсната през 490 пр. Хр. при Маратон. След смъртта му неговият син Ксеркс решил да завладее континентална Гърция и провел известния си поход през 480 г., при който влязъл в Атина и я подпалил. След това обаче флотата му загубила морската битка в Сароническия залив (при остров Саламин) и той се оттеглил, като оставил част от войската в Атика. На следващата година при Платея персите отново загубили сражението и така континентална Гърция останала свободна.
Покрай разказа за тези събития Херодот прави големи отклонения, в които представя известното му за историята, географията и културата на множество народи. Най-обширни са изложенията посветени на персите, вавилонците, египтяните, скитите, траките и либийците (североафриканците); и разбира се, на гръцките полиси в Европа, Мала Азия и северна Африка (Кирена).

– относно текста

Най-ранното разделение, принадлежало без съмнение на самия автор, е това на „слова“ (λόγοι) – персийски, египетски, либийски, лидийски, скитски, самоски. Към тях той е приложил „добавки“.
Правени са опити да се датират отделните части. Kirchhoff (Berlin, 1878) предлага тази последователност: кн. I-III,119 – между 445 и 443 в Атина; III,120-V,76 – между 443 и 432 в Турии; останалото в Атина между 431 и 428.
Много е вероятно да не е успял да я довърши; или пък част от текста да се е загубила.

Той и Хипократ са двамата главни представители на писмения йонийски.
Но защо пише на йонийски (а не на дорийски или атически)? Според „Суда“ – защото я е писал (или започнал) на Самос.
По това време обаче йонийският се е употребявал и в Халикарнас, както свидетелстват някои надписи. Освен това неговите предшественици в историографията са си служили с йонийски. Атическият диалект е надделял като средство за общуване между гърците след като той е завършил „Историята“ (при това е възможно да я е започнал още преди да иде в Атина).

– за предшествениците и съвременниците му в историографията и прозата

Евмел от Коринт:
„Евмел, синът на Амфилит, от така наречените бакхиди, който е считан за създател на епоса, казва в изложението за Коринт (стига това съчинение действително да е на Евмел), че в тази земя се заселила първо Ефира, дъщерята на Океан.“

Ксенофан от Колофон:
„Написал поема за основаването на Колофон и за изпращането на колонисти в Елея, в Италия; в две хиляди стиха.“

Някои от съвременниците му пишели за гръкоперсийските войни – като Хойрил от Самос, с когото вероятно са се познавали лично.
„И Хойрил, древен поет, споменава за нашия народ, че е взел участие в похода на Ксеркс, царя на персите, срещу Гърция.“

„Но прозата и словото – имам предвид изкусното слово, са подражание на поезията. Защото поезията като изкуство първа се е появила на сцената и първа е спечелила одобрение.
След това са дошли Кадъм, Ферекид, Хекатей и техните последователи с прозаични писания, в които са подражавали на поетическото изкуство, изоставяйки метриката, но съхранявайки в други отношения поетическото. Писателите след тях един след друг са изоставяли по някое от тези качества и са свели прозата до сегашния ѝ вид…“

„Преди Пелопонеската война имаше множество писатели от различни места. Сред тях са Евгеон от Самос, Дейох от Проконес, Евдем от Парос, Демокъл от Фигелия, Хекатей от Милет, Акузилай от Аргос, Харон от Лампсак, Мелисагор от Халкедон. Малко по-рано от Пелопонеската война, но все пак достигащи до времето на Тукидид, са Хеланик от Лесбос, Дамаст от Сигея, Ксеномед от Хиос, Ксант Лидийски, както и мнозина други.
Те имаха едни и същи намерения що се отнася до избора на теми, и по способности не се отличаваха много помежду си. Едни от тях записваха гръцките истории, а други варварските, като не ги свързваха, а ги разделяха по народи и градове и ги представяха поотделно.
Всички те се придържаха към една и съща цел: каквито спомени се пазят сред жителите по народи и градове, и каквито запазени писания има – било в светилища, било по други места – всичко това да бъде изнесено за общо сведение и то така, както са го получили: без да прибавят, нито да отнемат нещо. В тези писания е имало и разни митове, в които се е вярвало от много време, както и разни приключенски историйки като за театър, които сега изглеждат твърде глупаво.
Що се отнася до стила, всички те, веднъж възприели един диалект, се придържаха към един и същ начин на писане: пишеха ясно, с общоупотребими изрази, чисто и кратко, съответстващо на описваните неща и без усложнения.“

– източниците

Изглежда, че Херодот е ползвал книгите на Хекатей и Ксант.
„Преди мене и с Хекатей, съчинителя на разкази, който извеждал произхода си от Тива и се изкарвал шестнайсети потомок на божество по баща…“ (II, 143; стр. 155)
„Тъй пеласгите след като напуснали земята им, се заселили в различни места и между другото и в Лемнос. Това е разказал Хекатей“ (VI, 137; 372)

Разчитал е на устни свидетелства
„Който иска, да вярва в това, дето разправят египтяните; аз имам грижата по време на целия си разказ да описвам онова, което съм чул да разправят и едни, и други“ (II, 123; стр. 148).
„Аз съм длъжен да предам какво се разправя, но не съм длъжен да вярвам на всичко“ (VII, 152; стр. 420).

За пътуванията му:
„Мала Азия, Атина, южна Италия, градовете на континентална Гърция.
Предприел е пътувания и към далечни страни – било по суша, било по море. По море: до кимерийския Босфор, Кипър, Египет, Кирена, Тир. По суша: през Египет от Навкратис до Елефантина и през персийската империя от брега [на Средиземно море] до Суза.“
Датировка: „В Египет е бил след потушаването на въстанието като е потеглил било от Атина, било от Турии между 445 и 432 пр. Хр.; в Асирия и Персия е бил по-рано, вероятно пред 454 пр. Хр.“

– критики срещу него

Критикуван от Страбон, Плутарх (De Herodoti malignitate), Елий Харпократ (според „Суда“) и др. Аристотел го нарича „μυθολόγος“ (De gen. an. III,5; 756b 7).

– похвали

Квинтилиан, Дионисий Халикарнаски.
Лукиан хвали въведението му. Според него той е един от тримата най-добри историци.

Извлечения от „Историята“ e правил Теопомп от Хиос.

5. Разни съобщения

А. Анекдоти (съмнителни разкази за живота му)

Срещата с младия Тукидид на Олимпийските игри

Б. Други сведения и изказвания

Бил приятел със Софокъл, който му посветил елегия
Цицерон го нарича „баща на историята“.

6. Други произведения

Приписват му се:
Βίος Ὁμήρου. Според Т. Фабрус (De poetis graecis p. 5) текстът не е Херодотов; други (Вос) също се съмняват. Не е споменат от никой древен автор, а от по-късните – от Стефан, „Суда“, Евстатий и схолиастът към Лукиан.

Други предполагаеми произведения
„Асирийски“ (I,106 и 184) и „Либийски“ логоси, които обаче никой древен автор не споменава. Не е знаел персийски (Вос, Гатакер).

7. Ръкописи и издания

– ръкописи

Две групи, от които по-старата е представена от Flor. 73,5 (XI в.) и др.; по-новата – от Vatic.123, Parsi.1633 и др. (Christ, стр. 288).

– издания до 1700 г.

Гръцки
Венеция, 1502.
Базел 1541 и 1557. „Животът на Омир“ по това време се публикува заедно с Омировите поеми.
Анри Етиен (1570) с фрагментите на Ктезий.

Гръко-латински.
Анри Етиен (1592).
Г. Юнгерман (Франкфурт, 1608): книгите са разделени на глави, включен е „Животът на Омир“.
Т. Галеус (Лондон, 1679). Това е изданието на Юнгерман с разширен гръцки речник и хронология към Херодот.

Латински
Всички девет книги в превод на Лоренцо Вала (Венеция, 1474).
Същото заедно с „За живота и рода на Омир“, издадени от К. Херезбахий (Кьолн, 1526); преиздадени три пъти до 1562.
А. Етиен (Франкфурт, 1566) и с превод на стиховете в „Животът на Омир“, непреведени от Хересбахий.

Преводи (vernaculae)
На френски от du Ryer (Париж, 1658)
„Белгийски“ с „Животът на Омир“ (Амстердам, 1665)
Немски (1535, 1593)

– до края на XX в.

Амстердам (1763, Wesseling)
Страсбург (1816, Schweighauser) – 6 тома
Оксфорд (1849, Geisford)
Лайпциг (1856, Bahr) – 4 тома
Берлин (1869, Stein) – 2 тома

8. Други Херодотовци

Херодот, брат на Демокрит;
Херодот, приятел на Епикур;
Херодот от Тарс, учител на Секст Емпирик;
Херодот от Тива, споменат от Пиндар (Истм. I) и др.

(бележките под линия не са включени)

Библиография

Източници

Аристотел. „Реторика“. Превод Ал. Ничев. „НИ“, 1986

Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982

Марцелин. „Животът на Тукидид“. Превод М. Славова, 2010 – https://theseus.proclassics.org/node/175

Павзаний. „Описание на Елада“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2004-2005

Страбон. „География“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2006

Херодот. „История“. Превод П. Димитров. НБУ, 2010

Diodori bibliotheca historica (lib. 1-20). Ed. F. Vogel and K.T. Fischer (post
I. Bekker & L. Dindorf), 5 vols. Leipzig, 1888-1906 (Stuttgart, 1964)

Diogenis Laertii Vitae philosophorum. Ed. H.S. Long, 2 vols. Oxford, 1964 (1966)

Dionysii Halicarnasei De Thucydide. В: Dionysii Halicarnasei quae exstant. Еd. H. Usener, L. Radermacher, vol. 5. Leipzig, 1899 (Stuttgart, 1965)

Eusebii Praeparatio evangelica. В: Eusebius Werke, B. 8. Еd. K. Mras. Berlin, 1954-1956

Flavii Iosephi Contra Apionem (De Judaeorum vetustate). В: Flavii Iosephi opera. Еd. B. Niese, vol. 5. Berlin, 1889 (1955)

Luciani Herodotus sive Aetion В: Luciani Samosatensis Opera, Vol I. Ex recogn. C Jacobitz. Lipsiae, 1878

Luciani Quomodo historia conscribenda sit. В: Luciani Samosatensis Opera, Vol II. Ex recogn. C Jacobitz. Lipsiae, 1873

Plutarchi De Herodoti malignitate. В: Plutarchi Moralia vol. III. Rec. et emendav. Patn, Pohlenz, Sieveking. Leipzig, 1972

Plutarchi De exilio. В: Plutarchi Moralia V,2,2. Ed. B. Häsler. Leipzig, 1978

Strabonis geographica, Ed. A. Meineke, 3 vols. Leipzig, 1877 (Graz, 1969):

Sudae Lexicon. Rec. G Bernhardy. Halis et Brunsvigae, 1853

Изследвания

J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorium veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720

W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. Munchen, 1890 (Herodotos, стр. 280-288).

***

1. Пеласги и гърци

Коренното население в Атика било негръцко – “пеласгийско”, докато дорийците били гърци. Атическите йонийци не се местели, а дорийците дълго се движели от място на място, докато се установили в Пелопонес. При Девкалион те били във Фтиотида, при Дор, сина на Елин – при планините Оса и Олимп, после на Пинд, Дриопида и накрая в Пелопонес. Колкото до пеласгите, те сигурно са говорили варварски (негръцки) език. Така че атическият народ, по произход пеласгийски, е научил гръцки и така се присъединил към гърците (I, 56-58).

2. Малоазийските гърци, Крез и Кир

Крез изпратил хора да попитат в Делфи защо му е дадено подвеждащо предсказание. Пития му напомнила за вината на Гигес. “Дори за един бог е невъзможно да избегне определената му участ”. Аполон бил благосклонен към Крез, но не могъл да надвие Мойрите (I, 85-91).

…

Фокейците били първите гърци, които показали, че “съществуват Адриатическо и Тиренско море, Иберия и Тартес.” Те убедили Харпаг да отдръпне войската, взели семействата си, статуите на боговете и даровете, и отплавали за Хиос; а персите влезли в опразнения град. Половината от тях избягали на запад (макар че всички се заклели да потеглят). Пристигнали на остров Кирн, където, след като се отдали на грабежи, им се наложило да се сражават с тирсени и картагенци в Сардинско море. Изоставили Кирн и потеглили към Регион, а после – към областта Ойнострия, където се заселили в град Хюле (I, 162-167).

3. Египетското влияние

Имената на боговете в Гърция са дошли или от египтяните, или от пеласгите, или от либийците. Пеласгите започнали да използват египетски имена на богове, след като се допитали в Додона. За тези неща Херодот е узнал от жриците в Додона. Прорицалищата в египетската Тива, в Либия (на Амон) и в Додона са подобни (II, 58).

…

Херодот допуска, че колхите са потомци на египтяни и че произхождат точно от войниците на Сезострис. Така може да се обясни, че се обрязват. Този обичай го има при финикийците и палестинските сирийци, а те признават, че са го научили от египтяните. Но по-новите и свързани с Гърция финикийци не обрязвали децата си. А дали самите египтяни не са научили това от етиопците? (II, 101-111).

4. Камбиз и магите. Възцаряването на Дарий

В Суза имало двама братя маги. След смъртта на Смердис единият от тях уговорил брат си, който също се казвал така, да стане цар. След това обявили, че войската вече трябвало да се подчинява на Смердис, сина на Кир (а не на Камбиз). Камбиз разбрал смисъла на съня си – че наистина някой Смердис щял да стане цар, но не брат му. Също и предсказанието, че щял да умре в Екбатана: той мислел за мидийската Екбатана, но умрял в египетската. Преди смъртта си завещал на персите да пазят властта и да не я предават на мидийците (III, 61-66).

…

Веднъж Дарий си навехнал глезена и Демокед го излекувал. Самият Демокед бил избягал от Кротон, защото бил в лоши отношения с баща си. После го наели атиняните, а после – Поликрат, който му плащал два таланта годишно. Излекувал и Атоса от някакво кожно заболяване и чрез нея си издействал да замине обратно за южна Италия. Тръгнали от Сидон с две триери и един товарен кораб и пристигнали в Тарент. Избягал в Кротон, кротонците не го предали, а той поръчал да съобщят на Дарий, че се оженил за дъщерята на Милон (III, 131-138).

5. Дарий в Скития

Жените на скитите имат равни права с мъжете. По техните земи осем месеца в годината е непоносим студ: “като излееш вода, земята няма да се разкаля”. Морето и кимерийският Босфор замръзват. През зимата няма гръмотевици. На говедата не им растат рога, може би и това поради студа. Снегът е много и на север земите са необитаеми (IV, 26-31).

6. Основаването на Кирена

Терас, осмо поколение след Полиник от Тива и по род кадмеец, държал за известно време царската власт в Спарта като настойник на синовете на Аристодем. После решил да отплава за остров Тера (преди той се казвал Калисте), където живеели потомци на Мемблиар, роднина на Кадъм, сина на Агенор (8 поколения преди да дойде Терас). Някой си Гринос, цар на Тера и потомък на Терас, пристигнал в Делфи. С него бил Батос от минийския род на Еуфемидите. Пития казала на Гринос да основе град в Либия. След седем години, тъй като нямало дъжд, пак отишли в Делфи и Пития им напомнила. Тогава открили в град Итанос на Крит един човек на име Коробиос, който им казал, че някога бил на остров Платея при Либия. Той отвел някои от терейците дотам, а те го оставили и се върнали на Тера, за да съобщят. Той, като останал без провизии, бил взет от едни самосци, пътуващи за Египет, а те били отнесени от вятъра чак през Херакловите стълбове до Тартес и там продали стоката си много изгодно. Оттогава възникнало приятелството между самосци, терейци и киренци. Терейците пък, като се върнали, казали, че основали колония на един остров до Либия. После изпратили два петдесетвеслени кораба с колонисти, като предводител и цар щял да им бъде Батос. Така била основана Кирена (IV, 147-153).

7. Либия

Либийците са разположени в следния ред, като се започне от Египет: Адюрмахиди, гилигами асбюсти (над Кирена), гинданаи, лотофаги, махлюи – близо до езерото Тритонида. Твърди се, че малко след построяването на Арго, при обиколката на Пелопонес, Язон бил отнесен до Тритонида. Там получил предсказание от Тритон. Всички тези са номади. Навътре в сушата вече живеят само зверове. През цяла Либия минава едно пясъчно възвишение – от египетската Тива до Херакловите стълбове. Върховете на Атлас никога не се виждали, били обвити в облаци. Жителите около нея се наричали атланти. Всички хора от Египет до Тритонида се хранят с месо и мляко. Но не ядат крави и свине (IV, 168-190).

8.Траките

След това Мегабикс тръгва през Тракия, тъй като Дарий му наредил да завладее тези земи. Тракийският народ е най-голям от всички след индийския. Наричат се с много имена според страната си, а обичаите на някои (като гетите) са особени и се отличават. Не пазят девиците преди брака от случайни сношения, но жените си пазят: “откупват ги от родителите им за много пари”. Татуират се, презират земеделския труд, а ценят живота, осигуряван с война и грабежи. Почитат само Арес, Дионис, Артемида, а царете им отделно почитат Хермес, от когото твърдят, че произхождат. Отвъд Истър земята изглежда пуста и безкрайна (V, 3-11)

9. Милет и Наксос

По това време Наксос и Милет изпъквали сред другите градове с благополучието си. За Милет: в продължение на две поколения градът бил разяждан от бунтове, докато паросците помогнали да се възстанови реда. Те обиколили милетските територии и си записали кои ниви били в добро състояние. След това посъветвали милетците да поставят начело на града техните стопани. Едни наксосци от тамошната “партия на дебелите”, изгонени от народа, пристигнали в Милет при Аристагор. На Аристагор му се дощяло да управлява Наксос и той им обещал помощ, като споменал за приятелството си с управителя на Сарди Артафрен – който бил и брат на Дарий от баща им Хистасп. Самите наксосци се обнадеждили и обещали да поемат част от разноските. Аристагор говорил с Артафрен в Сарди и му посочил Наксос като добра база за нападение срещу Парос, Андрос и другите циклади, а после и срещу Евбея; и поискал 100 кораба. Артафрен му обещал 200 (V, 28-31).

10. Спартанецът Дорией и войната между Сибарис и Кротон

След смъртта на Анаксандрид лакедемонците поставили за цар Клеомен – като по-стар. Дорией, който бил „пръв измежду всички свои връстници”, не искал да остане обикновен гражданин и да бъде управляван от човек като Клеомен. Затова решил да основе колония и отплавал за Либия с водачи от Тера (но не се допитал в Делфи какво точно да направи). На третата година бил прогонен от либийците макеи и картагенците, и се върнал в Пелопонес. После бил посъветван от някой си Антихар да основе колония в Сицилия („земята на Херакъл”). Това било потвърдено в Делфи, и той потеглил със същия флот. Тогава започвала войната между Сибарис и Кротон, и кротонците поискали помощ от Дорией. Така казват сибаритите, които загубили войната. Според тях Дорией загинал, защото правел друго, а не това, за което получил предсказание. Повечето от съколонистите на Дорией загинали при Сегеста, победени от местните жители и от финикийците. Оцелял Еврилеонт, който станал за кратко тиран на Селинунт, но после бил убит от гражданите. Там загинал и кротонецът Филип, който бил олимпийски победител и “най-красивият грък на своето време”. Заради красотата му жителите на Сегеста го героизирали и му принасяли жертви. Преди тези събития той бил последвал (със свой кораб и екипаж) похода на Дорией към Кирена. А Клеомен умрял без синове, само с една дъщеря (V, 42-48).

11. Финикийци в Гърция

Хармодий и Аристогейтон били гефюреи и смятали, че произхождат от Еретрия; но според Херодот те всъщност са финикийци от тези, които дошли с Кадъм в Беотия. След време беотийците ги прогонили и те били приети в Атина. Тези финикийци донесли в Гърция писмеността. Йонийците, които живеели наколо, заели техните писмена и започнали да ги употребяват. Те ги наричали финикийски, което е и справедливо. Наричали и папируса пергамент, защото някога се употребявал по-често пергамент от кози и овчи кожи; а някои от варварите по времето на Херодот още пишели на такива кожи. Казва, че е виждал кадмейски писмена в Тива. В Атина гефюреите имали свои светилища, отделени от останалите (V, 52-61).

12. Демокрацията в Атина

Атина се усилила след освобождението си от тираните. Най-влиятелни били Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Клистен установил 10 фили вместо дотогавашните 4, променил им имената, привлякъл народа на своя страна. Нещо подобно преди време бил направил дядо му по майчина линия – Клистен, тиран на Сикион. Той бил отменил трагическите хорове в чест на Адраст и ги „дал на Дионис”. Премахнал и рапсодите заради Омировите поеми, където се възпяват аргосците. Спартанецът Клеомен пък, като ксенос на Исагор, поискал Клистен да бъде прогонен като Алкмеонид (Алкмеонидите били светотатци) (V, 66-70).

13. Йонийското въстание

Хипий влязъл във връзка с Артафрен, който посъветвал атиняните, “ако не искат да пострадат”, да го приемат обратно. Атиняните не приели съвета, което вече значело, че били готови да воюват с персите.Точно тогава в Атина пристигнал Аристагор. Напомнил им, че Милет е колония на Атина и че атиняните трябва да го защитят. Те “се поддали на увещанията му”, изпратили 20 кораба и тези кораби станали начало на нещастията и на гърци, и на варвари. Аристагор изпратил един човек във Фригия да предаде на пеоните, изселени от Мегабикс, че могат да се върнат И те наистина се върнали – от Фригия преминали в Хиос, оттам – в Лесбос, оттам до Дориск и после пеша до Пеония. С атиняните пристигнали 5 триери и от Еретрия; и се отправили срещу Сарди. Минали през Ефес и превзели Сарди без никаква съпротива, освен акропола. Започнал пожар. Лидийците и персите се бранели до реката Пактол (тази, която носела златен пясък), извираща от Тмол; а йонийците се оттеглили към планината, и после към корабите. А персите, разположени отсам Халис, се събрали, настигнали ги в Ефес и избили мнозина. Атиняните изоставили йонийците въпреки призивите, които Аристагор им отправял чрез вестители, и си заминали. Йонийците обаче не мислел да прекратяват въстанието. Те навлезли в Хелеспонта и присъединили Византион и другите градове, а също и много от карите (V, 96-103).

…

Персите обсадили Милет с машини и го превзели на шестата година от началото на Аристагоровото въстание. Жените и децата били откарани на брега на Червено море, при устието на Тигър. По този повод Фриних написал трагедията “Превземането на Милет”, която била представена в театъра на Атина. Хистиай (братовчед на Аристагор и бивш приближен на Дарий) нахлува на Хиос, после плава до Тасос, връща се и се прехвърля на сушата. В битка с персите е пленен от някой си Харпаг, който му отрязва главата и я изпраща на Дарий. Персите прекарват зимата при Милет, а през пролетта превземат Хиос, Лесбос и Тенедос; също и всички градове по Хелеспонта. Мардоний, син на Гобрий и зет на Дарий, слязъл при морето с огромна войска. Той “свалил от власт всички тирани в Йония и установил в градовете демокрация”. Преминал Хелеспонта и се отправил към Еретрия и Атина. Бурята при Атон – разбитите персийски кораби били към 300 (VI, 1-45).

14. Персите при Маратон

Датис бил мидиец, а Артафрен бил племенник на Дарий.Този път флотът минал от Самос към Икария и спрял в Наксос. Персите в Делос. Земетресението на острова било знак за бедите, случили се през тези три поколения. “По времето на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс върху Гърция се струпали повече злини, отколкото за 20 други поколения преди Дарий”. Персите завладяват Еретрия на Евбея и пристигат в Маратон, накъдето ги насочил Пизистратовият син Хипий. След десетте атински военачалници бил Милтиад, чийто баща Кимон бил изгонен от Атина от Пизистрат. Атиняните изпращат бързоходеца Филипид в Спарта за помощ. Милтиад настоявал да се бият, докато други стратези били против. “Дотогава гърците ги обхващал страх още като чуели името `мидийци`”. Описание на битката при Маратон. Персите заобикалят с флота си Сунион, стигат до Фалерон и скоро след това се връщат в Азия (VI, 94-118).

15. Ксеркс наследява Дарий. Решение за поход срещу Атина

Дарий имал седем синове – трима от дъщерята на Гобрий и четирима от Атоса, дъщерята на Кир. От последните Ксеркс бил най-стар. Малко след избухването на египетското въстание Дарий умрял – след 36 години царуване. Въпреки колебанието на Ксеркс, Мардоний (негов братовчед, син на сестрата на Дарий) го убедил да предприеме похода. Алевадите от Тесалия и Пизистратидите от Атина също убеждавали Ксеркс да нападне гърците. По това време в Суза бил и Ономакрит, който събрал предсказанията на Музей (VII, 1-4).

16. Преминаване на Хелеспонта. Преход през Тракия и Македония

Било взето решение да се прокопае канал през Атон. Войската се събрала в Критала, Кападокия. Пристигане в Сарди и пратеници до гърците „за земя и вода”. Мостът над Хелеспонта. Войската пристига при Скамандър. Ксеркс посещава Приамовия Пергамон и принася жертва на Атина от Илион. Магите възливат в чест на героите Преглед на корабите на Хелеспонта. Войската преминава Хелеспонта в продължение на седем денонощия. Спират при град Дориск на Хеброс. Преглед на войската. Броят й е около милион и 700 хиляди (VII, 20-52). Преминават Стримон и покрай Стагира пристигат в Акант. Местните жители са натоварени с посрещането и с даването на обеди. Градовете по Халкидическия полуостров. Лъвовете се срещали по земите от Нестос, която минава при Абдера, до Ахелой в Акарнания. Олимп и Оса, и течащият между тях Пеней. Ксеркс прекарал няколко дни в Пиерия, докато войската орязвала гората в македонската планина (VII, 113-131).

17. Преговори между гръцките държави. Битката при Термопилите

Южните гърци изпращат хора в Керкира и при Гелон в Сицилия, за да искат помощ. Твърди се, че Ксеркс призовавал аргосците към неучастие във войната, твърдейки, че персите са потомци на Персей и Андромеда, и близки по род на аргосците. След години Артаксеркс потвърдил, че имало договор за приятелство с аргосците по времето на Ксеркс, и че той продължавал да бъде в сила. Разговорът на Гелон с пратениците от Гърция. Неговите и възраженията на спартанците и атиняните. Тесалийците призовават южните гърци за помощ при Олимп. Пристигнала войска начело с Евенет и Темистокъл. Но Александър, син на Аминтас, ги предупредил, че няма да могат да се справят с идващата войска. И те се върнали. Поради това тесалийците преминали на страна на персите. На съвета в Истъм гърците решили да завардят Термопилите и да изпратят флот на Артемисион в Евбея. Имперският флот стигнал до Магнезия. Общият брой на хората, водени от Ксеркс, които стигнали до Магнезия и Термопилите, бил към два милиона и 600 хиляди войска, и още толкова съпътстващи. Бурята при Артемисион. Срещата на войските при Термопилите. Леонид, син на Анаксандрид, брат на Клеомен и Дорией, потомък на Херакъл. Ксеркс се учудва на поведението на гърците. Битката. Смъртта на Леонид (VII, 140-239).

18. Персите влизат в Атина

Ксеркс знаел за Делфи и за съкровищата, изпратени от Крез. От делфийците едни се качили на Парнас и скрили имуществото си в Корикийската пещера; други отишли в Амфиса, в Локрида, а жените и децата изпратили отсреща в Ахея. Останали 60 души. Чудесата. По молба на атиняните гръцкият флот пристига от Артемисион на Саламин. Мислели, че пелопонесците ще отидат в Беотия, но те предпочели да останат на Истъм. Изпращат семействата в Трезен, Егина или Саламин. Пристигнали и още гръцки кораби от Трезен – главнокомандващ бил Еврибиад от Спарта (не от царски род). Кои участват в саламинското сражение. Атиняните дали 180 кораба, повече от всички останали, взети заедно. За атиняните: те били пеласги и първо се казвали кранеи, а по времето на Кекропс – кекропиди. При Ерехтей станали атиняни, а при Ион – йонийци.

От преминаването на Хелеспонта до влизането в Атина били минали 4 месеца. Обсадата на атинския Акропол. Чужденците се разполагат на Ареопага. Пизистратидите предлагат на защитниците да се предадат. Изкачили се по едно стръмно място и отворили вратите; ограбили светилището и подпалили Акропола.

Споровете между гърците – къде да се бият. Темистокъл убеждава Еврибиад да остане, коринтиецът Адимант възразява. Темистокъл заплашва, че ще се пренесат в Италия (Сирис). Това повлияло на Еврибиад и той решил да се бият. Помолили се на Аякс и Теламон от Саламин и на Еак и Еакидите от Егина. Персийският флот минал през Еврип и за три дни стигнал Фалерон. Към тях се присъединили малиеи, доридци, локри, беотийци, каристийци, андросци, теносци. Паросците останали на Китнос. Ксеркс разговаря с приближените си (царете на Сидон, Тир). Изказването на Артемисия – да не се бият, а да вървят към Пелопонес. На египтяни, кипърци, киликийци и памфилци не можело да се разчита. Флотът на персите преградил пътя на гърците, които били на Саламин, а пехотата се отправила към Истъм. Пелопонесците, командвани от Клеомброт, брат на Леонид, строят стена на Истъм. Кои гърци се събрали на Истъм: аркадци, елейци, коринтци, сикионци, епидавърци, трезени, хермионци, флиунтци. Седемте пелопонески народа. Коренни са аркадците и кинуриите. Ахейците са се премествали. Външни са дорийците, етолийците, дриопите и лемносците (VIII, 27-65).

19. Битката при Саламин. Ксеркс се завръща в Азия

Ксеркс се замислил за бягство, макар да не давал явни знаци; но Мардоний се досетил. Изпратил съобщение в Суза за резултата от сражението – бързината на персийската поща. Покрусата в Суза. Мардоний се разтревожил, защото той настоявал да извършат похода. Предложил на царя да се върне, а той да остане в Гърция с 300 000 души. Ксеркс иска съвет и от Артемисия. Тя потвърдила съвета и добавила, че славата за превземането на Атина ще остане за него, а какво ще стане по-нататък с Мардоний, не е важно. Той я изпраща да отведе синовете му в Ефес. Флотът заминал през нощта от Фалерон. На сутринта гърците разбрали и тръгнали да ги преследват, стигайки до Андрос. Темистокъл и Еврибиад спорят – дали да стигнат до Хелеспонта и да разрушат мостовете, или не. Реч на Темистокъл пред атиняните – заслугата на боговете, които не позволяват на един човек да властва над Азия и Европа. Ксеркс пътува от Тесалия до Хелеспонта 45 дни: войската търпи големи лишения – глад, болести. Оставя ги по градовете и областите. Пеоните били дали колесницата му на траките от изворите на Стримон. Прехвърлили се на Абидос и Ксеркс стигнал до Сарди (VIII, 84-130).

20. Битката при Платея. Из живота на персийските царе

През пролетта Мардоний се отправя към Атика. Преминава през Беотия и превзема Атина – 10 месеца след Ксеркс. Спартанците идват на помощ. Кои участват в битката при Платея. Прорицателят Хегезистрат. Осем дни войските стоят една срещу друга. Битка, в която Мардоний загива. Флотът на гърците тръгва към Азия – през Делос. Пристигат в Самос. Битка при Микале, недалеч от храма на Деметра.

Ксеркс се влюбил в жената на брат си Масистес. Тя му отказвала и затова той решил да ожени сина си за дъщеря им. Влюбил се и в нея, и тя – казвала се Артюстоне – не отказала. Но жена му Аместрис научила за интереса му към жената на брат му: и наредила да я обезобразят. Масистес опитал да избяга в Бактрия, но го убили.

Защо е по-добре да се живее на неплодородна земя. Разговор между Кир и един негов съветник. Добрата земя изнежва хората. Кир решил да не премества персите, а да ги остави да живея там, където живели от самото начало (IX, 1-122).

…

(според: Херодот. История. Превод П. Димитров. „НИ“, 1986-1990/2010)

*

233