Целомъдрието – това е дума за способноста да останеш цял (неповреден) – и най-напред в душата си. Или: „да оцелееш“. Загубата на целомъдрие започва с това, че душата сякаш се напуква; в нея се появяват различни сегменти, които са в несъгласие помежду си.
Това може да стане поради трудности в семейството, когато детето трябва да избира между майката и бащата – то се колебае, раздвоява се и накрая намразва единия или и двамата. Но тъй като те заемат място в душата му и не могат да бъдат забравени, тази омраза съдейства за нейното разделение.
После идва заплахата и за неговото семейство. Затова бракът по любов е толкова важен и дори наложителен – за да се овладеят противоречията (пукнатините) в душата и да избегне пълната загуба на целомъдрие. Но ако това не стане, то избледнява и тогава частите й се разделят и влизат във война помежду си. Така се стига до предателското мислене и фактическото предателство, което е сигурно свидетелство за нецеломъдреност.
Накрая душата, загубила единството си, не устоява; намразва и сама себе си, и тялото като свой видим образ и съсъд; въстава срещу него и го убива.

Коментар:
Драмата на детето в разклатено семейство е тежка, защото то преживява присъединяването си към единия родител като изневяра спрямо другия. Това го измъчва, но ако привикне с мисълта, че е допустимо, то може да му послужи като прецедент. Това външно изглежда като психическа устойчивост и „реализъм“, но незабелязано разяжда душата.
И тъй като означава способност да удържа душата в едно цяло, то – целомъдрието – е подобно на Платоновата „справедливост“ (dikaiosyne), която събира в едно умността, мъжеството и благоразумието.