ХVІІІ. Йоас
Йоас, син на Йорам и законен наследник на Давидовия трон, бил скрит от леля си Йосавета по времето, когато Готолия се стремяла да унищожи всички потомци на Давид. Йосавета предала детето на своя мъж, свещеника Йодай, а той, след като събрал и въоръжил мнозина свещеници и левити, провъзгласил Йоас за цар. Тогава той бил само на седем години. Народът го приветствал с възторг, а Готолия била убита още същия ден.
***
Когато Йоас възмъжал, решил да обнови Божия храм. Тогава, заедно със свещеника Йодай, той призовал народа към доброволни дарения за храма, така че всеки юдеин и вениаминец да даде, колкото може. Така били събрани пари, които послужили за поправки в сградата и за нови съдове от злато и сребро, потребни в богослужението.
***
По времето на Йоас и баща му Йорам живял и пророк Елисей, ученик на Илия. Когато дошло време Илия да бъде взет от земята, Елисей го замолил: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.
Затова и Елисей извършил много чудеса: предсказал на една възрастна жена, че ще роди; после, когато роденото от нея дете умряло, той го възкресил; когато Самария била обсадена от сирийския цар, предсказал на Ахав как ще завърши обсадата; излекувал един сирийски велможа от проказа, а после, за да накаже слугата си Гиезий за непослушанието му, прехвърлил проказата върху него; нахранил голямо множество хора със съвсем малко хляб; умножил елея в дома на една бедна жена, изпаднала в голяма нужда – така, както някога направил и Илия.
***
Свещеникът Йодай живял дълго и починал на 130 години. Заради грижите, които положил за богослужението и за опазването на Давидовия род, той бил погребан в царската гробница.
След неговата смърт Йоас занемарил благочестието и народът отново се обърнал към поклонение на Ваал и другите идоли. Тогава свещеникът Захария, син на Йодай, укорил царя и го предупредил да не гневи Бога. Но Йоас презрял съвета и в яростта си заповядал да убият Захария.
След време самият Йоас бил убит от заговорници. Той царувал 40 години, а на мястото му се възцарил синът му Амасия.
ХІХ. Амасия и Озия
Цар Амасия отмъстил за убийството на баща си Йоас, като убил заговорниците. Но не погубил техните семейства, макар че можел да го направи. Той помнел заповедта на Мойсей: не наказвайте децата за греховете на техните бащи.
***
Амасия тръгнал на война срещу едомците и ги победил. И като придобил смелост, изпратил писмо до израилския цар Йоас и го предизвикал на война. Но Йоас му отговорил така: Ти си като ливански трън, който иска да омъжи дъщеря си за сина на ливанския кедър.
И когато се срещнали в битка, Йоас разбил войската на Амасия, пленил го и влязъл в Йерусалим. Там той заграбил много от съкровищата на града и Храма и разрушил част от крепостната стена.
В 2 Паралипомени 25 се казва, че Амасия не се вслушал в предупреждението на Йоас по допущение от Бог, за да бъде наказан: това беше от Бога – за да ги предаде в ръката на Йоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.
Амасия, също като баща си, бил убит от заговорници. Наследил го синът му Озия.
***
Озия победил филистимците, принудил амонитците да му плащат данък и укрепил добре Йерусалим. Славата му се разнесла надалеч и той се възгордял. Затова пожелал да влезе в храма и да свещенодейства лично, макар да нямал право на това, тъй като не бил от потомството на Аарон. Затова Бог го наказал с проказа. А според Мойсеевия закон прокажените не могат да живеят заедно с останалите.
И тъй, Озия прекарал цялото време до края на живота си отделен от всички. Докато бил жив, синът му Йоатам управлявал вместо него.
ХХ. Йоатам
За Йоатам в 4 Царства 15 пише така: той беше на 25 години, когато се възцари и царува в Йерусалим 16 години. Майка му се казваше Йеруша, Садокова дъщеря.
***
Царстването на Йоатам приличало на това на баща му Озия. Както Озия победил филистимците така и Йоатам победил амонците и ги принудил да му плащат данък. Той се погрижил за обновяването на Господния храм и укрепил някои градове в планинската част на Юдея.
Йоатам почитал Господа и поддържал богослужението според Закона. Затова бил силен и враговете му се боели от него. Но и той не направил нужното, за да бъдат премахнати оброчищата на лъжливите богове.
***
По времето на Йоатам и на баща му Озия започнали войните на Израил с Асирия. Асирийците нападнали Израил още по времето на цар Менаим. Тогава той не могъл да ги спре и затова обложил народа си с извънреден данък, и като предал събраните пари на асирийския цар Фул, убедил го да се върне.
Но по-късно, при царстването на Ремалиевия син Факей в Самария и на Йоатамовия син Ахаз в Йерусалим, асирийският цар Теглатфеласар превзел много израилски градове в Галаад, Галилея и в земята на Нефталимовото коляно. Тогава много израилтяни били пленени и отведени в Асирия.
***
А Йоатам умрял на 41-годишна възраст и бил погребан в Давидовия град. На негово място се възцарил синът му Ахаз.
ХХІ. Ахаз
Ахаз бил един от най-лошите юдейски царе. Той участвал в ритуалите на ханаанските божества и не само не разрушавал светилищата им, но дори изграждал нови.
Тогава израилтяните, предвождани от Ремалиевия син Факей, нападнали Юдея, разгромили войската на Ахаз, убили 120 хиляди войници и взели в плен 200 хиляди жени и деца. Тогава пророк Одад ги предупредил: ето, Господ Бог на отците ви, в гнева си против юдеите, ги предаде във ваша ръка и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небесата. И сега мислите да направите синовете на Юда и Йерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
Някои от израилските князе се вслушали в думите му, освободили пленниците, облекли ги и ги нахранили, и ги изпратили обратно в Юдея, в град Йерихон.
***
Ахаз загубил и други войни. Страната му била нападана и разграбвана от едомци, филистимци и сирийци. За да се предпази от сирийците, той се съюзил с асирийския цар Теглатфеласар. И наистина, Теглатфеласар разбил сирийците и превзел Дамаск, като преди това получил от Ахаз много злато, подаръци и всякакви ценности.
След това Ахаз отишъл в Дамаск и се срещнал с Теглатфеласар. Там той принесъл жертви на жертвеника на асирийските божества. След това поръчал на служителите си да издигнат точно такъв жертвеник в Йерусалимския храм и да го поставят на мястото на Соломоновия жертвеник. Оттогава Ахаз принасял жертвите си върху него.
***
Ахаз царувал 16 години и умрял на 36-годишна възраст. Вместо него се възцарил синът му Езекия.
ХХІІ. Езекия
Цар Езекия се погрижил за възстановяване на богослужението и възстановяване на идолските оброчища и статуи. В 4 Царства 18 се казва, че той унищожил дори медната змия, която някога Мойсей издигнал в пустинята, за да спасява израилтяните от ухапванията на отровните змии. Тази змия е предобраз на разпнатия Спасител. Езекия я унищожил, тъй като народът й се покланял като на идол.
***
На третата година от неговото царуване асирийският цар Салманасар нападнал израилското царство и превзел столицата Самария. Той отвел много израилтяни като пленници в своята държава и в тяхната земя заселил чужденци. В „Юдейски древности“ Йосиф Флавий казва, че те били наричани хутейци, а на гръцки – самаряни. Така било унищожено израилското царство, и десет от дванадесетте израилеви колена били разпръснати. Това станало 240 години след смъртта на Соломон, както твърди Йосиф Флавий.
***
След още 10 години следващият асирийски цар – Сенахирим – навлязъл в Юдея. Цар Езекия му изпратил много сребро и злато, като се надявал, че така ще отклони войната. Сенахирим обаче, макар да взел изпратените съкровища, продължил да заплашва Йерусалим.
Тогава Езекия изпратил някои от своите сановници при пророк Исайя, за да узнае от него каква е волята на Бог. А Исайя отговорил: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които ме хулиха слугите на асирийския цар. Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
И наистина, само за една нощ 185 хиляди асирийски войници загинали пред Йерусалим, поразени от ръката на ангел.
Сенахирим се оттеглил в Ниневия, а скоро след това бил убит от собствените си синове.
***
След време Езекия се разболял тежко, но отправил гореща молитва към Бог да удължи живота му. И като оздравял, живял още 15 години. А веднъж приел пратеници от Вавилон и им показал всички съкровища, които се намирали в Йерусалим и в Храма. Тогава пророк Исайя му казал: ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ. Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.
ХХІІІ. Манасия и Амон
В началото на царстването си Манасия, синът на Езекия, се отклонил твърде много от Мойсеевия закон. Той възстановил разрушените оброчища, издигнал жертвеници на други божества в двора на Господния храм и дори внесъл в него изваяно изображение на Астарта. В 4 Царства 21 се казва: кланяше се на всичкото небесно воинство и му служеше.
При това той се обградил с магьосници и всякакви гадатели – дори такива, които извиквали мъртъвци. С тези свои дела Манасия се оприличил на наказаните израилски царе и по негово време народът на Юдея станал по-лош дори от онези народи, които Бог прогонил от ханаанската земя. Затова Манасия бил победен от вавилонския цар, взет в плен и отведен във Вавилон.
***
В 2 Паралипомени 33 се казва, че като пленник във Вавилон Манасия искрено се разкаял за греховете си и се обърнал към Бога с молитва да му бъде простено. И станало така, че той бил върнат отново в Йерусалим и възстановен на престола си. В гл. 33:13 се казва, че тогава той разбрал кой е истинският Бог: И разбра Манасия, че Господ е Бог.
Той се отрекъл от дотогавашните си дела, изнесъл идолите и жертвениците на Вааловци и Астарти и престанал да се обръща към магьосници и гадатели. Но все пак допуснал народът да продължи да принася жертви на Господа по различни оброчища, а не само в Храма. А това е забранено в Закона, както се казва в Левит 17: ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана, а не доведе при входа на скинията на събранието… за да представи за жертва Господу пред жилището Господне, то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.
***
Манасия царувал дълго – 55 години. Неговият син Амон, който се възцарил след него, управлявал така, както и самият Манасия, преди да бъде пленен от вавилонците. След две години царстване Амон бил убит от заговорници. Но народът не желаел унищожаването на Давидовата династия. Затова, след Амон царството било предадено на неговия син Йосия.
И този Йосия, син на Амон, станал един от най-добрите юдейски царе, управлявали след Давид. В 4 Царства 23 за него пише така: Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.
ХХІV. Йосия
Йосия се възцарил още като малко момче – когато бил на осем години. След двадесетата си година той започнал да премахва статуите, жертвениците и оброчищата на лъжливите богове – и правел това не само в Храма, Йерусалим и Юдея, но и по земите на унищоженото израилско царство. Той разрушил и изгорил онова оброчище във Ветил, което било издигнато още от Йеровоам, първия цар на десетте израилеви колена, които се отделили от Давидовото царство и престанали да почитат Господа според Закона.
***
Йосия заповядал да се поправи и обнови Храмът, както преди него правели и други царе от Давидовия род. При това обновление първосвещеникът Хелкия открил в Храма книга със запис на Мойсеевия закон. Защото от много време свещениците и левитите служели само според Преданието и никой от съвременниците на Йосия не бил чел думите на Мойсей. Когато царят прочел написаното, разбрал, че Божият гняв няма да отмине и Юдея.
Тогава изпратил някои от своите велможи и приближени при пророчицата Олдама, за да узнае точно каква е волята на Бог. А тя казала: тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му – всички думи на книгата, която юдейският цар е чел. Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
И все пак Йосия се погрижил да възстанови богослужението според писаното в Закона. Той отпразнувал Пасха така, както се е празнувала във времената отпреди царете. В 2 Паралипомени 35 се казва: Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.
***
Когато Йосия наближил четиридесетата си година, в неговите земи навлязъл с голяма войска египетския фараон Нехао – но не за да нападне Юдея, а защото бил във война с асирийския цар. Но Йосия не се съгласил да остави Нехао да премине през земята му, а излязъл на битка срещу него и бил убит.
Това станало по Божий промисъл – за да бъде възнаграден Йосия за ревността си по Бога. Защото за него било по добре да умре тогава, преди цар Навуходоносор да нападне Юдея, да разруши Йерусалим и Храма и да отведе в плен потомците му.
На негово място се възцарил синът му Йоахаз.
XXV. Йоаким
Йоахаз царувал единадесет години. По негово време Юдея била слаба и войската й не можела да противостои на египетската армия. Фараонът Нехао решил да свали Йоахаз от трона му и вместо него да постави за цар втория син на Йосия. Той се казвал Елиаким, но фараонът му дал друго име – Йоаким.
***
По това време нараснала силата на вавилонците. Още по времето на Йосия те, заедно с мидийците, превзели асирийската столица Ниневия и унищожили старата и прославена асирийска държава. Скоро след това се възцарил Навуходоносор, който пожелал да завоюва и земите на запад от Месопотамия. Така вавилонците нападнали Юдея, обсадили Йерусалим и го превзели. Градът и Храмът били разграбени, Йоаким бил пленен и убит, а семейството му и мнозина знатни юдеи били отведени в плен.
***
По време на тези събития живял пророк Йеремия от град Анатот. Той пророчествал още от царуването на Йосия и винаги предупреждавал юдеите, че заради греховете им и греховете на техните царе земята им ще бъде покорена от вавилонския цар. Но малина вярвали на Йеремия. Неведнъж той бил затварян в тъмница, а цар Йоаким дори изгорил книгата с негови слова, записана от ученика му Варух.
***
Макар че превзел Йерусалим и пленил царя, Навуходоносор не унищожил юдейското царство, а само го подчинил. На мястото на Йоаким той издигнал на престола неговия син. Името му било Йехония.
XXVI. Йехония
Йехония царувал кратко. Няколко месеца след възцаряването му Навуходоносор решил да постави друг на негово място – това бил Седекия, третият от четирите сина на цар Йосия. Йехония бил отведен във Вавилон.
***
Единадесет години по-късно Седекия се обявил за независим от вавилонския цар. Той се надявал на помощ от Египет. Но Навуходоносор събрал войската си, нападнал Египет, победил фараона и поставил друг на негово място. След това потеглил обратно на изток, навлязъл в Юдея и обсадил Йерусалим.
Градът бил превзет след малко повече от три месеца. Седекия се опитал да избяга, но бил заловен. В книгата на пророк Йеремия се казва: И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла. А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му. В… деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар, и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори. И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим . (52:10-13).
***
По време на обсадата Йеремия бил затворен в тъмница. След победата на вавилонците той бил изведен оттам и предаден на предводителя им. Когато го попитали, къде иска да живее, той казал, че ще остане в Йерусалим.
***
След като вавилонците отвели Йехония, царят го хвърлил в затвор, къдеттой прекарал цели 37 години. Новият вавилонски цар Евилмеродах го извел оттам, причислил го към сътрапезниците си и се грижил за него до края на живота си.
Йехония имал син, роден още преди пленничеството. Името му било Салатиил.