S

Хезиод (накратко)

„Теогония“:

В началото се казва, че първите неща били четири – Хаос, Земя, Тартар и Ерос. Впрочем преди това става дума за Музите, той ги призовава, казва че го вдъхновяват и разказва кои са.
След това има изложение за възникването на видимия свят, но и не само – разни чувства и душевни състояния също се пораждат от първоначалните същества.

Така че първи са онези четирите, после Земята ражда Небето, което наричаме и Уран, и влиза в брак с него, от който се раждат титаните. Някои са по-известни, като Прометей, а други по-малко; сред известните са Кронос и Рея. Кронос бил подканен от майка си да детронира баща си, което и направил – осакатил го, а от кръвта му се родила Афродита. Така над вселената се възцарява той и изобщо поколението на титаните.

Те с Рея раждат няколко синове и дъщери – това са някои от бъдещите олимпийски богове, значи Деметра, Хера, Зевс, който е най-млад; и освен това Посейдон и Хадес, които ще управляват други области на света, и накрая Хестия, която не става олимпийско божество.
Кронос поглъщал децата си, но Зевс бил скрит, отгледан в една пещера на Крит; и като пораснал, свалил баща си от власт и го принудил да изхвърли от себе си погълнатите му братя и сестри.

След това Зевс воюва първо с титаните, побеждава ги и ги хвърля в Тартара; а после и с Тифон, който бил роден от Земята и Тартара. Побеждава го и също го затваря в Тартара.

След всичко това се оказва, че Зевс няма противници и Хезиод преминава към представяне на неговото потомство – децата, които му се раждат от богини и смъртни. Сред тях са Хермес, Аполон и Артемида, Хефест, Херакъл, Дионис и други. После се разказва и за други бракове и се завършва с онези герои, които се раждат от богини и смъртни мъже.
Сред тях е Телегон, синът на Кирка от Одисей, който го убива при случайна среща на Итака, защото не го е разпознал.

„Дела и дни“:

В началото пак става дума за Музите и после Хезиод споменава, че имал проблеми с брат си за наследството. И казва, че не само неговият живот е труден, но на много хора, защото времето е тежко – земята не ражда добре, въобще животът е беден. А това е, защото боговете са поставили хората в такова положение, някога не е било така.

Имало е златен век, когато всичко е било в изобилие, никой не е работел, просто си ядяли плодовете от дърветата. И не боледували, дори не умирали против желанието си, а само ако искат. И душите им не изчезнали, а се превърнали в благи духове, които и досега съпътстват хората по земята. После дошло сребърното поколение, но то било по-лошо, хората растели бавно и остарявали бързо. Зевс ги унищожил. После дошло бронзовото, тези хора много воювали помежду си. И след това – героичното поколение, явно тези от Троянската война и предшествениците им. За тях се казват по-скоро добри думи. И накрая – желязното, на Хезиод. Впрочем той предвижда, че идват и по-тежки времена, хората ще стават все по-несправедливи. И след това казва: „Мога да разкажа същото по друг начин“.
И разказва мита за Прометей. Някога хората и боговете били в добри отношения, и хората им принасяли жертви, както и по-късно. Но Прометей ги научил да отделят за боговете по-лошата част от жертвеното животно – значи костите, мазнината и прочее – а да оставят за себе си вкусното месо. Тоест, хората не били виновни, Прометей ги научил на това. Но Зевс решил да накаже тях и скрил огъня – явно за да не могат да си пекат месото. Прометей обаче откраднал огъня и го занесъл отново на хората. Тогава Зевс решил да предприеме друго – не да ограничава възможностите на хората, а напротив, да ги разширява. И затова им изпратил жената. Тя била красива, надарена с всякакви умения, но хитра и коварна. И любопитна, защото като й изпратили едно гърне, което не бивало да отваря, тя го отворила и оттам излезли всички нещастия. Оттогава съществува светът, който познаваме.

После има една притча за ястреба и славея, от която става ясно, че насилникът си е насилник и той не ще да знае, че има справедливост. Но има, за нея следи Зевс и 30-те хиляди бога. С нея трябва да се съобразяват всички, включително и царете, иначе царствата им ще страдат. Дава някои общи препоръки как човек да се отнася с хората – да бъде дружелюбен, честен, внимателен със съседите, кога да се ожени, колко деца да има.

След това е частта за земеделието. Всъщност става дума за годишния кръг и как човек да си гледа стопанството с оглед на сезоните. Времето се измерва според положението на небесните тела. През есента трябва да се оре и сее, затова човек трябва навреме да си подготви каруца и волове. През зимата трябва да се внимава със студа, животните да се хранят добре, дрехите да не се мокрят, защото трудно съхнат, да не се ходи по кръчми, защото е вредно, а пък в къщи има достатъчно работа… и младите момичета също да си стоят у дома, да не настинат. Припасите да се изразходват икономично. Това продължава към два месеца, след това идва пролет и трябва да се окопае лозето. После лято – жътва, тогава е горещо, хората са лениви, настроени за удоволствия. Трябва да се внимава с прибирането на реколтата, от нея зависи живота през следващата година – да се заключи добре хамбара, да има и куче–пазач. След това идва есента, когато гроздето вече е узряло и трябва да се направи виното. Това е важно, защото няма много напитки, а виното служи и като лекарство в случай на болест. Напълват се бъчвите и домакинството е готово за новия сезон.

Тук Хезиод казва няколко думи и за корабоплаването, като предупреждава, че то е опасно и несигурно като занаят, и е по-добре човек да го избягва. А той знае това, защото баща му се е занимавал с тези работи. В годината има само два периода, в които морето е сравнително безопасно – единият е в ранното, а другия – в късното лято. Това е мястото от поемата, където има повече автобиографични бележки, включително и за състезанието на Евбея – това бил единственият случай в живота му, когато плавал по море.

„Дела и дни“ завършва с един списък от малко странни препоръки, първо забрани – какво не бива да прави човек в разни случаи, твърде конкретни неща и поради това чудати; и също, кои дни от месеца са щастливи и кои – нещастни за едно или друго начинание, включително и какви качества може да има човек с оглед датата на раждането си.

(„Старогръцката литература“, стр. 47-53)

в час 2

*

210

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>