Софокъл. „Антигона“

Хорът

Парод

– строфа

[100] Лъч слънчев, блясък ослепителен,
пред Тива със вратите седем светнал,
най-хубав от явилите се някога;
на златен ден си мигла, над
потоците диркейски носена;
[105] отблъсна белощитния аргийски мъж –
изгнаника, във всеоръжие
вървящ начело,
с юзда наострена.

Против земята ни го вдигна Полиник
[110] заради свади спорни
доведе го – свиреп орел,
прелитащ над земята и закряскал остро
с крилата белоснежни силен,
с доспехи множество
[115] и шлемове със конски гриви.

– антистрофа

Над домовете неподвижен,
в кръг зейнал, с копия
убийствени около седмовратната уста
отлитна той, преди брадата да
[120] е сита със кръвта ни и короната на кулите
да грабне боровият Хефест.
Такъв около гърбовете се обтегна
на Арес трясъкът – преграда
за дракона отсреща.

[125] Зевс мрази силно на големия език
хвалбите. Той вижда как
настъпват пълноводни с
надменността на скърцащото злато,
събаря с огненото копие
[130] надаващия вече вик
“победа” по зъберите на стената.

– строфа 2

На упоритата земя е паднал хвърлен огненосецът,
вакханствувал във бесен устрем и
издишвал със напорите на враждебни ветрове.
[135] Ту тук,
ту там се доближаваше и удряше великий Арес,
десноредният.

Пред седем порти седем предводители
стояли равни срещу равни, оставиха
[140] на Зевс Тропей всебронзовия данък.
И само враговете мрачни, родени от един баща
и майка, понесли
двойновсепобедни копия,
добиха дял от обща смърт и двамата.

– антистрофа 2

[145] Ала дойде великоименната Ника,
усмихната пред многоколеснична Тива.
Сложете битките сега в забрава и да тръгнем
към всички храмове на богове
с хора всенощни. Разклащащият Тива
[150] Бакх да властва.

Стазим І

– строфа

Опасностите много са,
[330] но няма по-опасно от човека.
С южняка бурен преминава
по сивобялото море,
промъква се между
вълни околоплискащи.
[335] Най-висшата от боговете –
нетленната и неуморна Гея – измъчва
с въртеливите рала година след година;
със конската порода скита се отгоре й.

– антистрофа

За лекоумния рояк на птиците
[340] приготвя клопки;
тълпите от животни диви гони,
солената природа на морето
лови с изпредените мрежи
човекът прозорлив.
[345] С приспособления улавя скитащи
по планината зверове, удържа
коня гривошиен и неуморния див бик
с ярем около гърлото.

– строфа 2

Звучаща реч и ветровита мисъл, и страст
[350] градозаконна усвоил е;
на ледовете неуютни поднебесните места
и копията на дъжда избягва всеизкусно.
За всичко идещо готов е.
Не ще спечели само спасение от Хадес;
[355] изгнаник е, умислен в неизбежните беди.

– антистрофа 2

Умела ученост и занаяти притежава неочаквани;
веднъж към лошо, друг път към добро примъква се.
Нарежда закони държавни,
присъда изрича със клетва
[360] в държавата видният; а е безграден близкият
до злото. Нека не бъде до мен на трапезата и да
не ми е съмишленик, който дръзва това.

Стазим ІІ

– строфа

Щастливи са невкусилите зло в живота си.
[570] А на които жилището се разклати свише, не са
далеч от Ата; беди пълзят към много от потомците.
Това е като при вълнение,
когато запъхтените
тракийски морски ветрове се затекат към бездната
[575] подводна. Завърта пясък черен откъм дъното
и удряните брегове гърмят под бурноветрения стон.

– антистрофа

Нещастия от древност падат и се трупат, виждам ги,
върху угасналия дом на Лабдакидите.
Родилите не могат да спасят родените; но бог
[580] поваля ги и няма изкупление.
И ето, светлина над сетните
издънки се разпростира днес в дома Едипов:
ала сече ги кървавият меч на божествата тъмни;
безумие в речта, в ума – Ериния.

– строфа 2

[585] Каква надменност на човеци, Зевсе, ще издържи пред
твоето могъщество? Не го владее изтощителният сън,
ни божиите месеци неуморими;
но цар си ти, не остаряваш с времето,
господстваш над сиянието бяло на Олимп.
[590] Закон това е. Той ще надделява
във бъдещето, както и преди.
И нищо между смъртните в живота си
не ще да се отскубне изпод Ата.

– антистрофа 2

Защото колебливата Надежда полезна е за много от
[595] човеците, но и мнозина мами с празноумни Ероси.
Към опитния тя не се примъква,
преди да изгори крака си в пламъка.
Прочуто слово с мъдрост някой е изрекъл:
безчестното изглежда благородно
[600] комуто бог повел
е разума към Ата.
За кратко той ще е далеч от нея.

Стазим ІІІ

– строфа

Еросе, непобедим във бой,
посред благата си полегнал.
[760] Нощуваш в ласкавите бузи на девойката;
прелиташ над морето и по селски дворове блуждаеш.
И никой от безсмъртните или от хората
не те избягва; обладаният от теб безумен е.

– антистрофа

На справедливите внушаваш лоши мисли
[765] и към позор ги влачиш; ти
забърка и тази свада еднокръвна на мъжете.
Но побеждава ясният копнеж във миглите
девичи; на велики обичаи е при извора;
красиво е леглото й; неуязвима си играе Афродита.

[770] Сам аз сега извън законите
блуждая вече; и като гледам, повече не мога
да задържа на сълзите си извора.
Че виждам как към спалнята всеобща на човеците
пристъпва Антигона.

Стазим ІV

– строфа

И на Даная блясъкът небесен
се промени. Във меднообкован дворец,
[910] във стая като гроб бе скрита и заключена.
По род бе знатна ти, девойко, и
прие от Зевс пролялото се златно семе;
но съществува веща и съдбовна сила,
и нея нито изобилието, нито Арес,
[915] ни кули, нито вълноопитните
черни кораби ще я избегнат.

– антистрофа

Бе обуздан гневливият Дриантов син,
на едоните царят. За насмешки груби
Дионис хвърли го във каменен затвор.
[920] Така изтече силата на лудостта му,
и младата му мощ – че бе решил в безумство
да дразни бога със обидни думи.
Защото той възпираше богообзетите
жени и огъня бакхически,
[925] и Музите флейтолюбиви сърдеше.

– строфа 2

Край двоебратското море на плаващите Кианеи
и стръмнините босфорски, и смръщеният Салмидес
тракийски – там Арес краеградият видя на Финеидите
близнаци раната проклета,
[930] слепоизбодена от дивата жена;
незряща в кръгове злокобни на очи
изтръгнати от острия совалчени
в ръце окървавени.

– антистрофа 2

Окаяни се стапяха и за страданието злополучно плачеха:
[935] родила беше майката безбрачна.
Понесла семето на древнородните Ерехтеиди,
в отдалечени пещери
сред бащините бури
отрасна Бореада конебърза и стройнокрака на скалите.
[940] Дете на боговете беше тя. Но живите
във вековете Мойри власт имаха, момиче, и над нея.

Стазим V

– строфа

[1070] Многоименни, на Кадмовата нимфа образ
и род на Зевс тежкогръмовен! Ти обикаляш славната
Италия и властваш във
вселенските прегръдки
на Део Елевзинска.
[1075] О, Бакхе, в Бакховата Тивска метрополия
живееш, край мекия поток Исменов
с потомството на полски дракон.

– антистрофа

Сияен облак те видя над канара
двухълма, където нимфи корикейски, бакхиди стъпват;
[1080] и извор касталийски.
Бръшлянените склонове
на планините Ниски
и многогроздовият бряг зелен те съпровождат,
възгласят със свещени думи
[1085] Тиванската страна да навестиш.

– строфа 2

Ти я почиташ най-високо между градовете
и майка ти – гръмоубитата.
Сега е обладан
от непосилна болест градът с народа си;
[1090] тръгни със стъпката очистваща по склона на Парнас
или над стенещия проток.

– антистрофа 2

О, ти, водителю на огън дишащи звезди,
на нощни гласове пазителю,
на Зевс дете родено;
[1095] яви се с наксоските ти пазачки,
с тиадите лудеещи всенощни,
танцуващи със господаря Якх.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>