Античността в „Буквара“ на Берон

І.

„Букварът“ на Берон е около 150 стр. и е разделен на седем части. От тях четвъртата („Умни ответи”) и шестата („Различни истории“) съдържат сведения за античността. Това са преди всичко изказвания, приписвани на исторически личности, и разкази за случки от живота им.

В „Умни ответи“ (64) се срещат имената на (цитирам по реда в „Буквара“):

Талес, Аристип, Епиктет, Диоген (сигурно от Синопа), Аристотел, Сократ, Платон, Александър (Македонски), Дионисий (може би Втори, Сиракузки), Мусаний (вероятно Музоний Руф) Метел (сигурно Квинт Цецилий Втори, воювал в Испания), Рутилий Руф, Агис, Леонид (спартанският цар от Втората персийска война), Ксеркс, Фокион, Демостен, Анахарсис, Бион (сигурно киникът, от Бористен), Зенон (стоикът, от Китион), Хилон, Антистен, Клеант, Биант, Солон, Симонид, Лизимах, Агезилай, Ификрат, Демокрит, Езоп, Леотихид (сигурно Втори, от Втората персийска война).
Някои са споменати повече от веднъж. Най-често: Аристотел (6 пъти), Талес и Антистен (по 4), Сократ, Платон, Диоген (по 3).

В „Различни истории“ (51) се срещат някои от споменатите имена, а също и:

Деметрий Полиоркет, Стилпон (от Мегара), Октавиан Август, Емилий Павел (сигурно Втори, победител при Пидна – 168 г.), Зевксис, Паразий, Поликлет, Перикъл, Теофраст, Ксантипа (съпругата на Сократ), Алкивиад, Хабрий, Кир, Темистокъл, Сенека, Евклид (сократикът от Мегара), Агатокъл (Сиракузки, воювал срещу картагенците), Ликург (спартанският законодател), Анаксимен (реторът от Лампсак), Тит (императорът), Архелай (Първи, Македонски), Дионисий (Първи Сиракузки, покрай случая с Дамокъл), Крез, Антигон (сигурно Втори, Гонат, във връзка с приятелството му със стоика Зенон), Ивик, Камил (Марк Фурий, воювал с фалиските).

Най-често: Александър (5 пъти), Перикъл, Сократ, Дионисий Стари, Филип (по 3)

ІІ.

Антологии като Бероновата помагат да се узнае какво по-точно се има предвид, когато се говори общо за „класическо образование“. Такива сборници нямат за цел да подготвят специалисти-античници, но насочват четящия към онова, което е „характерно“ за античността и си струва да бъде споменавано.
При съставителството Берон несъмнено си е послужил с други подобни антологии. Техните съставители обикновено се интересуват от античните държавници и мислители („мъдреци“). Целта е въз основа на популярни анекдоти от техния живот да се дадат примери за житейска мъдрост и нравствена добродетел. Обикновено не се дават датировки или други справки за споменатите личности.

Ако все пак подредим споменатите при Берон древни мъже хронологически, едни от най-ранните ще са т.нар. „седем мъдреци“. Споменати са Талес, Биант, Хилон, Солон и Анахарсис, заедно с техния предполагаем събеседник Крез. (Него още античните го правят домакин на тяхна среща, а и Херодот говори надълго за разговора му със Солон).
Спартанският законодател Ликург е вероятно по-древен и от тях. Той и Солон са представени от Плутарх в „Биографиите“. (Плутарх изобщо е автор, съдействал извънредно много за популярността на личностите, избрани да станат герои на биографиите му.) Техен съвременник може би е бил Езоп.

От времето преди персийските войни (VІ в.) се споменават имена и на поети – Симонид от Кеос, Ивик от Регион.

От класическата епоха (V в.):
Има немалко имена на атиняни. Сред тях някои са известни като държавници и военни (Темистокъл, Перикъл, Алкивиад – и тримата представени от Плутарх); други – като „философи“ (Демокрит, Сократ, Антистен, Платон). Също – художници и скулптори (Поликлет, Зевксис, Паразий)

ІV в. и времето на диадохите:
От държавниците и военните – Хабрий, Ификрат, Демостен, Фокион (последните двама са представени от Плутарх).
Сред мислителите („философи“) има мнозина, които произхождат отдругаде, но се заселват постоянно или временно в Атина – Евклид от Мегара, Аристип от Кирена, Диоген от Синопа, Аристотел, Теофраст, стоиците Зенон и Клеант, Бион от Бористен. Някои, макар и от континентална Гърция, не са свързани непременно с Атина – като Стилпон от Мегара.

За спартанците се говори като цяло и отделно. Те са особена държава: военно могъщи, те избягват търговията и възпрепятстват индивидуалното забогатяване на гражданите. В града мъчно се допускат чужденци. С тази политика, съвсем различна от атинската, Спарта винаги е била конкурент и културен опонент на Атина.
Освен Ликург, от известните спартанци са споменати Леонид (героят при Термопилите), Агезилай ІІ (V-ІV в.) и Агис (ІІІ). И последните двама имат биографии при Плутарх. Също и Леотихид (V в.).

Встрани от Атина и изобщо от континентална Гърция стоят сицилийците и естествено свързваните с тях питагорейци. Най-популярни са имената на двамата Дионисиевци от Сиракуза (ІV в.). Споменат е и цар Агатокъл (ок 300 г.).

Много внимание се отделя на македонските царе – заради твърде голямото им влияние в Гърция и изключителните им военни успехи на Изток.
Най-напред Архелай І (V в.) – достатъчно известен, за да бъде обсъждана кариерата му в Платоновия „Горгий“. После Филип и сина му Александър, а покрай и след тях – Антигон І, Лизимах, Деметрий Полиоркет.
Може би главна причина за популярността на Аристотел е наследствената му сварзаност с македонския царски двор. Покрай македонците е споменат и реторът Анаксимен от Лампсак.

За „варварите“ през полисната епоха у Берон се споменава сравнително рядко. Освен скита Анахарсис това са някои източни царе – лидиецът Крез и персите Кир и Ксеркс.
Много любопитен, с оглед на един анекдот от българската история, е разказът за скитския цар „Скилур“ (в „Братска любов“). Той поканил синовете си да счупят един сноп дървени копия, и след като те не успели, им показал, че копията се чупят лесно едно по едно.

За римляни също се говори малко. Това са военни, императори, по-рядко интелектуалци. Времената на живота им са различни. От времето на републиката са споменати Камил (V-ІV в.), Емилий Павел (ІІ в.), Рутилий Руф (ІІ-І в.) и Метел (І в. пр. Хр.).
После – Октавиан Август, Сенека, император Тит.
Стоическите философи Музоний Руф (І в. сл. Хр.) и Епиктет (І-ІІ в.) са по-скоро римляни, но гръкоезични.

Жени се споменават крайно рядко – само два пъти.
Първо – Ксантипа, като съпруга на Сократ и във връзка с това, как мъдрият мъж трябва да се отнася с жена си, ако тя има мъчен характер. После – „карийската царица Ада“, която била в кореспонденция с Александър Македонски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>