България няма да бъде представена на празника за победата над фашизма (и нацизма). Какво значи това? Че отново, 74 години по-късно, сме сателити на държава, управлявана от фашизирана олигархия?

Отсъствието от това събитие на първите лица в държавата (президент, министър-председател, председател на Народно събрание) значи, че българското общество е зле представено в управленските органи на собствената си държава.
Или – че е несвободно (окупирано). Защото е известна причината за отказа им: на тях просто им е забранено да идат в Москва. Ако идат, ще се разделят с постовете си много бързо. А те не искат да се разделят с тях.

Но за тях няма и какво толкова да се говори. Поведението им показва – случайни хора, поставени, за да изпълняват, каквото им се заповяда.
Но ние, които имаме грижа за страната си (колкото и да сме), какво ще правим? И най-напред – какво ще мислим? Кое е добре за България?

Първо ни е нужна идеология – при това наша и независима. Такава днес няма, или ако има, то тя много старателно се укрива. А не мисля, че е трудно да се посочат неща, от които не бива да отстъпваме, ако изобщо мислим и занапред да съществуваме като някои, които са тук и заедно повече от хиляда години.

Ето едно от тях: България вярва, че както човеците, така и народите и расите, а и държавите, са равноценни; не може едни да бъдат привилегировани като „първо качество хора (държави)“, а останалите просто да ги обслужват.
Но точно това твърдят всички фашисти – все едно дали ще ги наричаме расисти, нацисти или „златен милиард“. Преди 70 години Европа беше фашистка или поне под властта на фашизма – и е добре, че загуби тази война. Значи загубата й трябва да се помни и при това да се празнува.

Ако един висш държавен чиновник е съгласен с принципа на равноценността, то неговото място на 9 май е в Москва. А ако не е съгласен или няма мнение по такива въпроси, той не би трябвало да заема висш държавен пост.
Но щели да му устроят „протести“, да го свалят – ами нека да го свалят. Достатъчно ще е, че е дал пример как действа един държавник. А ако в Москва отидат мнозина, то и на фашизираната олигархия, която иска да се разпорежда по целия свят, няма да й стигнат силите, за да отстрани всички.

Ще кажа нещо, което е адресирано не до тези лица, които очевидно си гледат личните и групови дела, а до онези, които ги е грижа за България.
Ние, като народ и общество, трябва да имаме идеология и съобразено с нея поведение: и то не какви да е, а такива, които да са пример за целия свят. Мненията и действията, зад които не стои идеология, са безполезни, защото обслужват само разни нищожни сметки, които времето отнася; а за онези, които са си ги правели, не остава нищо, освен презрение.
И тъй, какво да правим? България е член на някакъв политико-икономически съюз? Подписани са договори, приети са закони? Да, така е. Това е днешното положение. Но ще има и утрешно, и то може да е различно.
Така че когато става дума не за днешното и утрешно положение, а за самата страна – тогава не може да се хитрува.
Били сме християни с такава Църква? Такива и ще останем. Това ни обединява духовно с други народи? Да, така е. Били сме векове зависими, унижавани, роби – ще го помним и ще го казваме. Били сме атакувани с безбожни, еретически, античовешки учения – и това ще помним; и от ученията ще се отказваме, но от историята си, от страната си, която ни е дом – не.
Не е ли казвал това и Васил Левски, единственият, за чиято добродетел не се спори?

И затова, когато става дума да се утвърди, включително и с присъствие, че подкрепяме равното достойнство на хората, народите и държавите, ще го утвърждаваме, дори да рискуваме нещо.
И това е едно от немногото неща, които трябва да приемем в общото ни верую, за да бъдем пример за целия свят – какъвто и сме били.

http://glasove.com/komentari/51247-deveti-maj-