Преди време, когато бях студент в Атина, баща ми дойде да ме посети и остана удивен от това, че по вестниците се публикуват карикатури на действащи политици – министър-председател, президент и други официални лица. И каза: „Но как е възможно това? Значи тук има свобода.“

Все пак той употреби тази дума прибързано. Първо, той си представяше, че тогавашна Гърция е независима страна. Освен това не беше имал възможност да наблюдава публичната дейност на политиците при този вид държавно и обществено устройство. Тъй като те, както днес и у нас лесно може да се разбере, са нещо средно между чиновници и шоумени. Те не са „на власт“, макар че участват в нея, или по-скоро –„служат“ й.
Така че той би бил по-точен, ако беше казал, че за пръв път вижда такова изображение на медийна и политическа свобода.

В действителност, това което е недопустимо в коя да е държава, все едно зависима или независима, е да се изнасят точни сведения за това, което правят управляващите – лично или чрез подставени лица (политици, NGO-та).
Също – забранено е действителните управляващи (тези „на власт“) да се осмиват лично, пък дори и групово – защото последното ще значи, че осмиващият ги има точни сведения за тях (за съвместната им дейност).
Допуска се най-много да се правят догадки за дейността им. Това е, което още от миналия век се нарича „конспиративно мислене“. Но „конспиративистите“ са безопасни, тъй като те нямат „информация“.

Така че хората, които знаят нещо съществено за дейността на властта, но се разграничават от нея, навсякъде биват преследвани и унищожавани безкомпромисно; а онези, които просто „се изказват“, могат да бъдат оставени на относително спокойствие, макар и изолирани. Но повече от това е забранено; както са забранени и подигравките, насочени против „онези лично“.

…

Някой ще каже (под влияние на празниците в Русия, пък и изобщо на събитията с нейно участие през последните години): „Добре, а президентът на Русия днес не е ли лично на власт? Как тогава там е възможно да се публикуват критики, подигравки, нападки и изобщо всякакви неща против него? Значи днес там има свобода, каквато няма никъде другаде?“
И това не точно така.
Наистина, днешна Русия се управлява по един по-скоро традиционен начин – тоест, онзи, който има власт, стои пред очите на обществото. Но трябва да се забележи, че тя, въпреки успехите си от 2000-та година насам, все още не е напълно независима (каквито са САЩ, Китай, Иран, Куба, КНДР и множество други държави, независимо от международното им влияние). Защото на нейната територия се води война, която тя още не е спечелила (нито напълно загубила).
Ето защо там е възможно да се пише лично срещу истинските управляващи. Те не са точно управляващи, а са само водачи на едната от воюващите в Русия страни. Както казва един рускоезичен публицист – те са водачи на руското народно-освободително движение.

Така че това, което виждаме в рускоезичното медийно пространство все още не е свобода. То е по-скоро война.