Никое семейство или приятелство не може да бъде разрушено с натиск отвън, дори с помощта на постоянни и изобретателни интриги. То се разпада само по вътрешни причини.

Но какво е нужно, за да се поддържа то? Защото връзката на любов и приятелство между хората не е нещо естествено (природно) и не може да издържи дълго, ако не се полагат усилия за обновяването й. А има неща, които пречат на обновяването.

Първо, това е незнанието или несъгласието относно важното в живота. Ако и двамата са невежи (първо в сърцето си, но също и в ума), тогава усилията най-напред се полагат инстинктивно, но лесно изтляват, тъй като няма от какво да се захранват.
При несъгласието пък, заради невежеството на единия от тях, те остават безрезултатни и пак стига до отчуждаване.

Друго, особено силно препятствие, е завистта, която унищожава всяко благоразположение и всеки опит за възстановяване на близостта и съгласието. Но какво значи завист в отношенията между мъж и жена, и възможна ли е тя изобщо?
Възможна е, но не се забелязва лесно. Тя се маскира под нежеланието да „простиш“. Тъй като прошката – това е облекчаване на съвестта, сваляне на „бремето“ й. А защо на другия да му е леко?

Тъй като човекът с чиста съвест живее щастливо, а завистта е недоволство от щастието на другия.