Амон 3

Котизъм

„Щом може да има кинизъм, защо да няма и котизъм…“

(арголидски котарак от породата „европейска тигрова“)

„Изповядвам най-древната и благородна философия на котизма…“

(„Котистко верую“)

 

Предговор

Преди половин година една моя студентка (сега вече докторантка) пророчески написа, че следващият ми роман ще е за котка, или от името на котка.

И наистина, тази книга е нещо подобно. Тя не е роман, но е за основите на котистката философия – как да живеем добродетелно и щастливо, като взимаме пример от котките.

 

I. Въведение в котизма

1. Видове котическа философия

Има два вида котическа философия – екзотерична и езотерична.

Екзотеричният котизъм е достъпен за всички, които имат симпатия към котките. Той може да се представи писмено и чрез илюстрации.

За езотеричния се говори само устно и само пред онези, които са способни да го възприемат.

2. Разпространение и древност на котическата философия

Котизмът е глобална философия, защото е полезна за всички. Тя е и най-разпространената в света или поне би могла да бъде, защото котки живеят навсякъде по сушата, а също и по много плавателни съдове.

Котизмът е ако не най-древната философия, то непременно е една от тях, защото котката е била почитана като божество още в  древен Египет. Това значи, че и сред египтяните е имало котисти, най-малкото екзотерични.

Древните гърци не са познавали котката, с което се обясняват някои недостатъци в техния светоглед. Все пак някои от най-проницателните измежду тях – като Платон – са имали усещането, че такова животно трябва да съществува. Когато говори в „Държавата“ за кучето като „най-философското животно“ (защото се радвало на познатите и лаело срещу непознатите), той казва това само защото не е познавал котката. А тя е наистина най-философски настроената, тъй като е най-любопитна. Защото види ли дупка, чекмедже, куфар или изобщо нещо отворено, веднага ще се навре в него, за да проучи какво има там.

 3. За названията „котист“, „котически“,  „котистки“ и „котизъм“

Възможно е някой да ни запита защо се наричаме „котисти“, а не „котици“ – аналогично на киниците, които са избрали кучешкия начин на живот и мислене. Ето какво следва да се отговори на такъв въпрос.

Ние употребяваме названието „котист“ аналогично на „платонист“ или „аристотелист“, под които се разбира, че такъв човек възприема мислите на Платон или Аристотел, без обаче да се ангажира с техния начин на живот. Така че „котист“ е онзи, който възприема все още само възгледите на котката – дотолкова, доколкото те могат да бъдат изразени на човешки език. Ако обаче някой реши и да живее като котка (подобно на киника, който претендира, че живее като куче), тогава той би могъл да се нарече „котик“ (с ударение на „и“-то, „котешки“).

Колкото до „котическата философия“, този израз има две значения. Първото е по-общо и включва както теорията, така и практиката на котизма; докато второто се отнася само до начина на живот („котически“ като „кинически“ – който живее като котка/куче). Същевременно наричаме философията ни „котистка“ дотолкова, доколкото тя е умозрителна и теоретична.

Последно, терминът „котизъм“ е синонимен на „котически“ в първото му значение – тоест той включва както теоретичната, така и практическата страна на котическата философия.

 

II. Котистки препоръки

Не се претоварвай с труд, защото главното вече ти е дадено. Не прави излишни движения, по-добре е да изчакаш, отколкото да прибързаш. Предпочитай неподвижността, това улеснява размисъла и разбирането.

Ако ти предложат безвъзмездна помощ, не отказвай, но бъди готов да се справяш и сам.

Бъди благодарен на онези, които ти правят добро. Защото и котката е благодарна на стопанина, който я храни, което личи от това, че му се погалва, докато той й пълни чинийката с пилешко.

Обичай ближните си. Защото и котката обича стопаните си, и се измъчва, когато отсъстват (мяука от скръб по цял ден). А когато се върнат, шумно изразява радостта и недоволството от отсъствието им (пак с мяукане).

Не воювай и не се бий, освен ако нямаш друг избор. Така и малкото котенце предпочита да избяга от болонката, която го лае, но ако са затворени в един коридор, тогава то се изправя на задните си лапи и замахва с предните, за да я одере по носа.

Бъди приветлив, но не досаждай. Не скривай упорито чувствата си, но и не прибързвай да ги покажеш.

Грижи се за външността си, старай се да изглеждаш добре. Защото и котката отделя време за външния си вид – с часове се ближе и приглажда козината си.

Нищо не пречи понякога да отидеш при някого и да му кажеш в очите, че го харесваш. Така и котката е способна да отиде при хора, които са й приятни и да се погали в краката им.

Мисли за най-добрите хора и се опитвай да им подражаваш. Така и котката не забравя, че е роднина на лъва и тигъра и се стреми да е достойна за приликата си с тях.

Котистите са патриоти. Защото и котката обича дома си и дори да не остане да живее при хората, които са я отгледали, пак се заселва някъде наоколо, недалеч от тях.

Понасяй твърдо трудностите на живота, но оценявай и удобствата. Така и котката понася най-свирепи студове, свряна в някое мазе до тръбата с топла вода, но в къщи не спи на пода, а ляга на матраци, дивани, китеници, тапицирани столове или в гардероба върху дрехите на стопанина.

 

III. Котистки речник, сентенции и апории

„Прикотквам“ – приканвам котката да се чувства уютно и като сред близки хора.

„Коткам“ – отнасям се мило към котката, глезя я.

Казва се, че „положението се закучи“, но никога, че „се закоти“.

 

IV. Котистки размисли

1. Коткогония

Може да се предположи, че ако куче и котка с еднакъв ръст и тегло влязат в схватка, кучето ще е без шанс за успех – тъй като е по-бавно, не така гъвкаво, а и по-слабо. Как би изглеждала котка с размерите на санбернар или дори на немска овчарка?

И все пак кучето поради своята питомност не е опасно за стопанина си, независимо дали ще тежи един или сто килограма. Но кой ще си вземе в къщи стокилограмова котка, за да я храни с мляко и шунка?

Това ни навежда на мисълта, че котката е толкова голяма колкото е, за да може да живее с хора, тоест – че нейният размер и възможности са съобразени с човешките.

Дали за да не мислим за нея като за лъв, който някога умишлено се е умалил (понизил, смирил), за да отиде при хората и чрез вековно съжителство с тях да им предаде от своята мъдрост и други добродетели?

2. Котическа психология

Кучешкото и котешкото са противоположни. Ето защо когато мислим за човешките характери, можем да ги разделим най-напред на кучеподобни и коткоподобни.

Човекът с кучеподобен характер лесно се привързва към когото и да е и особено държи да има покровител (вожд, началник). Обича да угажда на любимия (покровителя) за всичко и се старае да го забавлява, но освен това и сам той има нужда от непрестанно забавление. Поради това досажда на приятелите си – звъни им натрапчиво по телефона, настоява за срещи, а когато се срещнат, е непрестанно недоволен, защото все му се струва, че не получава достатъчно внимание.
Едно от положителните му качества е, че е дисциплиниран – когато покровителят му разпореди нещо, той прави всичко, за да го изпълни и то така, че онзи да остане напълно доволен. А ако се случи да остане без покровител или компания, изпада в тревожност, защото не е способен да си съставя самостоятелно никакви планове, нито да остане сам дори за кратко време.

Този с коткоподобен характер му е противоположен. Той нито се старае да угажда някому, нито иска да му угаждат на него. Може да се обади на приятел, но предпочита по-скоро да се срещнат случайно. Добре му е да е стои сам и може да прекара неограничено дълго без компания, макар да няма нищо и против нея.
Не може да бъде принуден да направи нищо по чужда воля: прави само това, което той лично смята за добро и полезно, и слабо се интересува от оценката на другите за направеното.

 

V. Котистки разкази

Преди години имахме котка на име Люси. Тя стоя у дома по-малко от две години, но през втората започна да се измъчва. Веднъж, в началото на юли, Димка й каза: „Люси, разбирам какво ти има. Трябва да излезеш от дома и да си намериш мъж.“

На другия ден сутринта тя скочи от балкона (на третия етаж сме) и изчезна. Децата доста я търсиха, обикаляха квартала и я викаха, но тя не се показа.

И сега, около девет години по-късно, я намираме в едно дворче от другата страна на „Гео Милев“. Има каишка против бълхи и си живее в едно мазе (с прозорче). Като отидохме и извикахме: „Люси!“, тя изскочи навън, завъртя се около нас и изви гръб. Шарките й са същите – сиво-шарена, с бяло по шията и на лапите.

Интересно дали ни помни.

 

VI. Разни мнения и наблюдения относно котката и котешкото

„Котката е плътоядна животина. Телото длъгнесто; козината мегка, къса; цветът на козината обикновено е сив, нъ има и чърни, и бели, и дори жълти.

Котката може и ноще да вижда добре. Шия къса, обла. Опашка дълга, към крайт на колелце завита. Ходът тих, предпазлив. Тя има коварен вид и остър слух.

Качества: лъстива, лесно привикнува към местото, лесно и подивева. Тя е още раздразнителна, бърза, хитра и храбро се защищава.“

(Сборник от теми и планове за съчинения в средните училища и гимназиите. Съставил Ст. Костов. Пловдив. „Христо Данов“, 1884)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>