Дяволът не ни казва: хайде да бъдем стиснати, да забогатеем на всяка цена, да бъдем егоисти и използвачи. Той е интелигентен, не говори така.

Кое е реално в този живот? – казва той. Бог? Това са остарели неща, измислици за баби, учените отдавна знаят, ето, и Маркс е казал, пък и Дарвин. Първобитният човек в своя страх от природата и опитвайки се да си обясни защо гърми… И после жадните за власт върхушки използват невежеството на масите, особено през средновековието. И после, ето има всякакви религии, значи никой нищо не знае със сигурност за тези работи, но хората си вярват, то и било полезно, нещо като йога или дзен-медитация, и даже има лекари, които твърдят, че ако си религиозен, боледуваш по-малко. А някои казват, че на Земята слезли извънземни и хората ги обожествили. А колко е сериозно всичко това?

И така, кое е реално в този живот? Това, което не се вижда, то ли е реално? Защо да сме наивни и всеки да ни лъже както иска? Не, това, което се вижда, то е реално. Има природа, раждат се хора, живеят и някои от тях живеят добре. Защо да не живеем добре? Не е ли това реалното? Да си здрав, да си независим, хората да те уважават, пък и да им бъдеш полезен. Защо и да не си известен? Ето това е реалното, а то е и добро, никой няма да оспори. Ако спори, не е сериозен, сам не си вярва и оригиналничи, но истината е, че не може, няма сили да успее и завижда, затова говори така.
А ето, ние не завиждаме и признаваме, че е добре човек да успее в този живот. Но как успяваш (за да живееш както трябва, пък и да си полезен – най-напред за близките си, които това и очакват от тебе)? Нужно е да се учи, също и да познаваш хора. И не може без пари все пак. Ако си беден, какво като си учил нещо? И как ще издържаш семейство, деца, как ще пътуваш, как ще помагаш на близки? Нали не искаш други да те издържат, а ти да мизерстваш и да слушаш подигравки и никоя жена да не иска да те погледне?
Затова трябва да се спечелят пари, трябва доходна работа, трябва и да си предприемчив, да рискуваш. Така трябва, а не да си страхлив и да чакаш от държавата и то малко. Ето, големите богаташи печелят, защото са предприемчиви и работят много. Това го казват по вестниците, а и книги са написани. Но като спечелиш, тогава и ще помагаш, ще даряваш на болни, ще бъдеш спонсор. И това е добре. Пък и да не можеш да помагаш на мнозина, поне ще помагаш на най-близки, на родители, на болни роднини и съседи. Също и на децата, дори когато пораснат. Нали ще имат и те деца, и ще се нуждаят? Защото всички имат нужда от пари и трябва да можеш да даваш. Човек трябва да е щедър. Но как ще си щедър без пари?

***

Понякога се случва човек да не се е стремял да спечели пари. Но ако е обърнал гръб на Господа, накрая ще му остане само вярата в парите. „Не можете да слугувате на Бога и на мамона“ (Матей, 6:24). И да се е опитвал да не е сребролюбив, ще стане сребролюбив. Защото човек се пита кое е истинско. Ако отрече Бога, тогава кое ще е истинско? Много неща, за които е чувал, са или далеч, или вече ги няма. Истинското е това наблизо. Но пък наблизо има много неприятности и на човек не му се мисли за тях. Роднините ли са истински? Да, но и от тях не можеш да чакаш само добро. А от кого да чакаш добро? И какво му остава на човек, когато поостарее и види, че остава сам? По-добре да си жив, разбира се. Но като си жив, какво да правиш? Като че ли е по-добре да си пийваш, отколкото да си все трезвен. А и да хапваш не е лошо, особено ако е вкусно и има кой да ти сготви. Но и това не може съвсем без пари. Парите все трябва да идват отнякъде. А с пари ще има и за пиене, и за ядене, а и с хора ще можеш да се видиш понякога, пък и роднините няма да те забравят. Парите дават живот. Не е добре да се говори така, но като се замислиш. Нали не трябва да се лъжем. Всъщност парите са това, от което човек се нуждае.